Икономически университет – Варна

Курсов проект
на тема:

"Външна търговия на Аржентина в периода 2013-2017г."

Изготвил: Проверил:
Сибел Гюрхан, 109130, МИО 44 гл.ас.д-р Александър Шиваров
Деница Тодорова, 109176, МИО 44
Никола Георгиев, 109559, МИО 44

Варна 2018

1
 Аржентина се възползва от богати природни ресурси, много грамотно
население, ориентирано към износа на селскостопанския сектор и разнообразна
индустриална база. Като една от най-богатите страни в света преди 100 години,
Аржентина през по-голямата част от 20-ти век страда от повтарящи се икономически
кризи, постоянен дефицит на финансите и текуща сметка, висока инфлация, което води
до външен дълг и изтичане на капитал. Ръстът на вътрешния и външния дълг и
банковата криза достигнаха кулминацията си през 2001 г. и се превърнаха в най-
сериозната икономическа, социална и политическа криза в съвременната история на
страната. Временният президент Адолфо Родригес Саа обяви по подразбиране - най-
големия в историята - за външния дълг на правителството през декември 2001 г. и
незабавно подаде оставка само няколко дни след встъпването си в длъжност. Неговият
наследник Едуардо Дюхалде обяви, че песото е свързано с американския долар от 1 до
1 за десет години от 2002 г. насам. Икономиката достигна долната си граница през 2001
г. с реален БВП с 18% по-нисък в сравнение с 1998 г. и почти 60% Линията на
бедността.
През следващите шест години ръстът на реалния БВП на Аржентина се е
повишил със средна годишна стойност от 8,5%. През тези години правителството
използва активно производствения капацитет и трудовата сила, които бяха лишени от
работата си, смело преструктурираха дълга и намалиха дълга, използваха
възможностите на международния финансов пазар и разширителните принципи на
паричната и фискалната политика. Инфлацията през тези шест години обаче също се
увеличи, но в началото на 2007 г., по време на правителството на президента Нестор
Кирхнер, което въведе ограничения за цените на дружествата, експортните такси и
ограниченията, ставките започнаха да намаляват.
Кристина Фернандес Де Кирхнер бе избрана за президент след съпруга си в края
на 2007 г. През 2008 г. бързият икономически растеж от предходни години започна да
се забавя рязко, дължащ се на световната икономическа криза и в резултат на
правителствената политика за ограничаване на износа. През 2009 г. страната отбеляза
икономически спад, но през 2010 г. икономиката на Аржентина започна да расте
отново. Все пак, експанзионистичната данъчна политика на правителството и валутната
политика създават риск от нарастване на инфлацията в страната.
В момента Република Аржентина се счита за една от основните развиващи се
икономики. На свой ред обемът на икономиката и нейният растеж позволяват на
Аржентина да бъде част от Г-20. Аржентина е индустриално-аграрна страна. БВП на

2
глава от населението по паритет на покупателната способност на валутите е 14,2 хил.
Долара (през 2008 г., второ място в Латинска Америка след Чили).
Структура на БВП (през 2008 г.): Селско стопанство - 9.9%. Растениевъдство
(пшеница, царевица, слънчоглед, плодове), добитък (говедовъдство, развъждане на
месо и вълна).
Промишленост – 32.7%. Машиностроене (включително транспорт, селското
стопанство, машиностроене), храна (включително месопреработка,зърнопроизводство),
металургия, минно дело, рафиниране на нефт, нефтохимикал, дървообработване.
Услуги - 57,4%. Туризъм, търговия и др.
Външният дълг е 129 милиарда долара (през 2008 г.).
Развитие на износа за периода 1991-2007 г. от въвеждането на Закона за
конвертируемостта на валутите през 1991 г. аржентинският износ, както
селскостопански, така и промишлен, показа значителен ръст (имаше тройно от 2001 г.
обеми от 26 500 милиона долара), едновременно с това на фона на благоприятния
климат се появиха нови насоки и се изравни търговското салдо. Така че основните
насоки на търговията са Меркосур, Европейският съюз и НАФТА, но търговският
обмен с Китай, Русия, Индия и други страни позволи на страната да увеличи
инвестициите си на световния пазар. В първичния сектор на икономиката
селскостопанските продукти заемат важно място по отношение на обема, но и
вторичния сектор - минното дело и енергетиката - са се увеличили в обем от 90-те
години на миналия век.
Промишлените стоки, храната, напитките и тютюна са посочени като
основни. Дълготрайните стоки (автомобилната промишленост) и машиностроенето
като цяло са намалили дела на износа през последното десетилетие. Необходими са
природни ресурси за модерно производство в областта на конвенционалните и
високите технологии. Състав на износа през 2006 г .: Производство от земеделски
произход (използвано от Manufacturas de Origen Agropecuario (MOA)) -
33%; Производство с промишлен произход (използвано от Manufacturas de Origen
Industrial (MOI)) - 32%; Cryo (Productos Primarios (PP)) - 19%, а останалите 16% -
Горима енергия (CyE).
Съставът на вноса е разделен на значението за междинните стоки, средствата за
производство, артикулите и принадлежностите на средствата за производство,
потребителските стоки, пътническите превозни средства, горивата и смазочните
материали. Този внос идва от Бразилия (основният търговски партньор), САЩ,

3
Германия, Италия, Япония и Испания. В процентно отношение вносът се разпределя,
както следва: междинни стоки - 35%, средства за производство - 25%, артикули и
аксесоари за производствени средства - 17%, потребителски стоки - 12%, леки
автомобили - 6%, горива и смазочни материали - 5%.
През 2008 г. износът възлиза на 70.589 млн. Долара, а вносът - 57.413 млн.
Долара. Меркосур продължава да бъде основният търговски партньор, където 23% от
пратките отиват и от тях идват 16% от доставките. От началото на финансовата криза
през 2009 г. износът падна до 56,060 милиона долара, а вносът - до 35,214 милиона
долара. Външна търговия:
Износ - соя, нефт и газ, автомобили, пшеница, царевица, цветни
метали. Основните партньори за износ (за 2010 г.): Бразилия - 21,2%, Китай - 9,1%,
Китай - 7,0%, Съединените щати - 5,4%.
Внос - машини и оборудване, превозни средства, химически продукти, метали,
пластмаси. Основните партньори за внос (за 2010 г.): Бразилия - 34,5%, САЩ - 13,8%,
Китай - 11,4%, Германия - 5,0%.
Търговският баланс клони към благосклонност към Аржентина, когато
търсенето на храна в световен мащаб е голямо. Износът на страната е на стойност $25,7
млрд за 2002 г. Износните стоки са предимно животни и животински продукти,
включващи месо, кожи и вълна; зърнени храни, включващи пшеница и царевица,
маслодайни растения, петролни продукти и автомобили. Внасят се предимно машини и
оборудване, химикали, метали, самолети и други превозни средства. През 2002 г.
вносните стоки са на стойност $9 млрд. Главните купувачи на износни стоки са
Бразилия, САЩ, Чили, Китай, Испания, Италия, Холандия и Уругвай; водещи
източници на вносни стоки са Бразилия, САЩ, Китай, Германия, Италия, Япония и
Испания. Аржентина е член на Асоциацията по Интеграция в Латинска Америка
(Asociación Latinoamericana de Integración, ALADI), която управлява регионалната
търговия.
В стокообмена между България и Аржентина се наблюдават постоянни
флуктоации. След като общия стокообмен намалява до 15.3 млн. долара през 2009
година, се отбелязва рязък скок през следващите две години. Въпреки положителната
тенденция през 2010 и 2011 година, след промяната в търговската политика на
Аржентина стокообменът рязко спада.
Салдото през последните 4 години е отрицателно за България, което е
подчертано заради наложените от Аржентина ограничения пред вноса. Закономерно,

4
във връзка с наложените търговски бариери, е понижаването на стокообмена около 5
пъти през 2012 година, в сравнение с този през 2011 г.
По данни на българската митническа статистика стокообменът между България
и Аржентина за периода 2006 – 2017 г. е както следва:
Стокообменът между България и Аржентина се развива като цяло неравномерно
при запазване на негативно салдо за нашата страна, като върховата стойност в
търговията от 110.65 млн. щ.д. е постигната през 2006 г.
По информация на аржентинската страна във вноса на България най-голям
принос имат медните руди и техните концентрати, които не се отчитат от българската
статистика след 2011 г. Това се дължи на спецификата на статистиката, която отчита
страна на внос, а не страна на произход на стоката.
През 2017 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният
стокообмен между България и Аржентина се увеличава с 205.48% спрямо същия
период на миналата година, възлизайки на 83.09 млн. щ.д.
Българският износ за Аржентина отбелязва ръст от 454.23% спрямо същия
период на миналата година, като стойността му е 28.82 млн. щ.д., което се дължи на
регистрирания ръст в износа на кораби-фарове, кораби-помпи, кораби-драги, плаващи 
кранове и други кораби. Вносът от Аржентина също бележи ръст от 146.68% до 54.27
млн. щ.д.
През 2016 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният
стокообмен между България и Аржентина се увеличава с 26.51% спрямо същия
период на миналата година, възлизайки на 27.2 млн. щ.д.
Българският износ за Аржентина отбелязва ръст от 35.42% спрямо същия
период на миналата година, като стойността му е 5.20 млн. щ.д., което се дължи на
регистрирания ръст в износа на автоматични машини за обработка на информация и
техните единици. Вносът от Аржентина също бележи ръст от 24.58% до 22.00 млн.
щ.д.
През 2015 г. данните на митническата статистика показват, че двустранният
стокообмен между България и Аржентина се увеличава с 25.80% спрямо същия
период на миналата година, възлизайки на 21.5 млн. щ.д.
През разглеждания период реализираният български износ се увеличава с
1.32% или се равнява на 3.84 млн. щ.д. Инсектицидите заемат водеща позиция в
експортната листа, като техният дял се равнява на 22.42% от общия ни износ или 0.86
млн. щ.д.

5
 Следващите позиции в износа са за артикули за колективни игри (12.88%),
електрически акумулатори (10.90%), ензими (9.31%), артикули за фойерверки (8.56%) и
др. За периода българският внос от Аржентина е на стойност от 17.66 млн. щ.д.
(увеличение с 32.78% спрямо 2014 г.) и е съставен от: руди на благородните метали и
техните концентрати (33.12%), фъстъци непечени (29.02% от общия внос), вълна с
фини или груби косми (13.52%), цитрусови  плодове, пресни или сушени (5.14%) и др.
През 2014 г. стокообменът между България и Аржентина отбелязва спад от 22%
на годишна база до 22.05 млн. щ. д. Размерът на българския износ също бележи
драстичен спад от 61%, като в абсолютна стойност той е минимален. Това се дължи
на липсата на стоковата позиция минерални или химични азотни торове, която
съставляваше над 65% от българският износ през 2013 г. В същото време вносът от
Аржентина отбелязва лек ръст от 7%.
Съгласно българската митническа статистика, структурата на българския
износ през 2014 г. за Аржентина се състои от: артикули за фойерверки (27.3% от
общия износ), инсектициди и отрови (20.7%),  ензими и ензимни препарати (7.8%),
антибиотици (5.7%) и др. Във вноса на България от Аржентина през 2014
г. присъстват стоките: фъстъци непечени (29.2% от общия внос),  вълна с фини или
груби косми (29.1%), сурови или необработени тютюни (5.6%), и др.
За активизиране на търговско-икономическите контакти между България и
Аржентина може да допринесе провеждането на следващата сесия на
междуправителствената комисия, на която да се набележат нови мерки за
сътрудничество. Наред с това обаче за по-успешното развитие на двустранните
отношения е необходимо да се подобрят и контактите с отраслови камари, асоциации и
консултантски фирми. Активизирането на вече съществуващите отношения също би се
отразило благоприятно. Представянето на експортните възможности на България в
Аржентина със съдействието на посолството ни в тази страна би дало допълнителен
импулс в отношенията между двете страни.
За периода 1996-2016 г. преките нетни чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от
Аржентина са положителни в размер на 3.4 млн. евро, с което страната се нарежда
на 87-мо място по размер на преките инвестиции в България. Най-високи стойности
на ПЧИ от Аржентина са отчетени през 2016 г. в размер на 2.2 млн. евро, както и
през 2007 г. и 2012 г. съответно 0.7 млн. евро и 0.8 млн. евро. (данни на БНБ).
По предварителни данни на БНБ за периода януари – септември 2017 г.ПЧИ
от Аржентина са в размер на 1.8 млн. евро.

6
 По Закона за насърчаване на инвестициите няма сертифицирани проекти с
аржентинско участие.
За периода 2014-2016 г. са отчетени положителни нетни преки инвестиции на
България в Аржентина в размер на 0.5 млн. евро. (данни на БНБ).
На основание Спогодба за икономическо и техническо
сътрудничество(подписана 1980 г.), между двете страни има създадена Смесена
междуправителствена комисия за икономическо и техническо сътрудничество
(СКИТС), която е провела до момента 4 заседания.
Сесиите на Смесената междуправителствена комисия за икономическо и
техническо сътрудничество са се провеждали, както следва:
-     I-ва сесия, м. юли 1984 г. в Буенос Айрес,
-     II-ра сесия, м.май 1987 г. в Пловдив,
-     III-та сесия, м. април 1996 г. в Буенос Айрес,
-     ІV-та сесия, м. септември 2006 г. в София.
След десетгодишно прекъсване и с цел активизиране и задълбочаването на
двустранните отношения в областта на икономическото сътрудничество, на 25 и 26
септември 2006 г. в гр. София, се проведе Четвъртата сесия на Смесената
междуправителствена българо-аржентинска комисия за икономическо и техническо
сътрудничество /СКИТС/.
Председател на българската част на Смесената комисия бе заместник-министър
на икономиката и енергетиката.
Председател на аржентинска част на Комисията бе директор на Национална
дирекция „Международни икономически преговори” в Министерство на външните
работи, международната търговия и вероизповеданията на Република Аржентина (с
ранг заместник-министър).
В дневния ред на сесията бе включен за обсъждане и въпросът за
осъвременяване на двустранната договорно-правна база в областта на двойното
данъчно облагане, морско- търговското корабоплаване, научно-техническото
сътрудничество, както и сътрудничеството в борбата с организираната престъпност и
други тежки престъпления и др. Парафиран бе проект на Споразумение за
икономическо сътрудничество между правителството на Република България и
правителството на Република Аржентина.
Споразумението се подписа на 11 ноември 2008 г., в рамките на официалното
посещение в Република Аржентина на президента на Република България г-н Георги

7
Първанов. След изпълнение на вътрешните законови процедури, същото влезе в сила
през м. март 2011 г. Със Споразумението за икономическо сътрудничество се създава
нова Българо-аржентинска комисия за двустранно икономическо сътрудничество.
С Решение на Министерски съвет за съпредседател на Смесената комисия с Аржентина
от българска страна е определен заместник-министър на икономиката.
През 2016 г. е предоставена на аржентинската страна информация за
предложенията на българската страна за теми за обсъждане по време на Първата сесия
на българо-аржентинската Междуправителствена смесена комисия за икономическо
сътрудничество /СКИС/, гр. Буенос Айрес, Аржентина; следва аржентинската страна, в
качеството й на домакин да предложи подходящ период за провеждане на сесията.
 Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите – подписан на
21.09.1993 г. в Буенос Айрес, ратификационните документи са разменени на 11.03.199
4г. в МВнР – предстои изменение.
¨     Споразумение между БТПП и Камарата за индустрия, търговия и
производство на Аржентина – подписано през 1979 г.;
¨     Санитарно – ветеринарна спогодба - подписана през м. август 1998 г. - изпратена
нота за денонсирането й, считано от 01.01.2007 г.;
¨     Спогодба за сътрудничество в областта на карантината и растителната
защита - подписана през м. август 1998 г. - изпратена нота за денонсирането й,
считано от 01.01.2007 г.;
¨       Спогодба за сътрудничество в областта на туризма – юли 2000 г. – в сила от
22.04.2003 г.;
¨       Споразумение за мирно използване на атомната енергия – юли 2000 г. – не е
влязло в сила;
¨       Спогодба за наука и технологично сътрудничество - юли 2000 г., в сила от
17.01.2003 г.;
¨       Програма за сътрудничество в областта на образованието и
културата – март 2006 г.;
¨       Споразумение за установяване на безвизов режим за гражданите на двете
страни, притежатели на обикновени паспорти - март 2006 г.;
¨       Споразумение между Дипломатическите институти - март 2006 г.
¨       Споразумение за икономическо сътрудничество между правителствата на
Република Аржентина и Република България,подписано на 11.11.2008 г. в Буенос
Айрес. В сила от март 2011 г.

8
 При разглеждане на законовата регламентация за вънщната търговия на
Аржентина трябва да се обърне внимание върху търговската и митническата политика
на страната.
През 1995 Аржентина става член на СТО. Държавата поема отговорност да
намали митата и да съкрати немитническите мерки. Основните видове митническо
облагане са: мито, ДДС, акциз. От 0 до 35% варира нормата на митата, със средна
норма от 22.27%. Вносните стоки се облагат с ДДС със стандартна норма от 21%.
Статистическа такса се начислява на всички вносни стоки при норма от 0,05% от
стойността на GIF. Максималната такса е 500 щатски долара. Акцизът се прилага при
алкохолни и тютюневи изделия при норма между 4.7% и 25% на сумата от GIF
стойността, митото и статистическата такса. През последните години се подобряват
инвестиционната среда в Аржентина. Правителсвото внася изменения в законите с цел
опростяване реда за регистрация на чуждестранните инвеститори. Законът за
административните разрешения влиза в сила и чрез него се намаляват изискванията за
регистрация и се установяват правомощията на правителствените институции за даване
на административни рещения.
Аржентина участва в следние форми на регионално и международно
сътрудничество: Интер-американска банка за развитие(IADB),
CEPAL/ECLAC(Economic Comission for Latin America), ALADI(Асоциацията по
интеграция в Латинска Америка), OEA(Organization of American States, Андската
общност(Асоцииран), INASUR(Съюзът южноамериканските нации), Организация на
обединените нации, Световна банка.
Вънщната търговия на Арженнтина се засилва със създаването прес 1994г. на
Южния общ пазар-МЕРКОСУР и подписаните споразумения за свободна търговия
между четири страни от Южна Америка(Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай).
Организацията е най-голямото междудържавно обединение, обединяващо 250 милиона
население и повече от 75% от общия БВП на континента.

9
Източници:
https://grrussia.ru/articles/weconomy/argentina.htm
https://www.mi.government.bg/bg/themes/arjentina-310-333.html
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD
%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0

10