През 2016 година ХИПЦ инфлацията в еврозоната е 0,2%, като тя зависи най-вече от

цените на енергията. През 2017 година ХИПЦ инфлацията нараства средно до 1,5% и това
се дължи най-вече на по-големия принос на цените на енергията и в по-малка степен – на
храните. Наблюдаваме увеличение на ХИПЦ инфлацията и през 2018 година – 1,7%.
Общата инфлация през 2019 година възлиза на 1,2%- наблюдава се спад, който е причинен
от цените на енергията. През 2020 средното равнище на инфлацията бележи спад - от 1,2%
предходната година до 0,3%. Това се дължи главно от намаляването на цените на петрола и
рязък спад на икономическата активност. През 2021 година ХИПЦ инфлацията рязко се
повишава до 2,6%, което се дължи на чувствителното нарастване на енергийните стоки,
породено от COVID-19 кризата.
Основния компонент, който играе съществена роля за формиране на инфлацията е
енергията (енергийните стоки), следван от храните и услугите.
Инфлацията е един от икономическите показатели, чрез които държавите от еврозоната
оценят своето икономическо състояние. Разбира се, инфлацията, която виждаме в
статистиката е напълно възможно да е съвсем различна от усещаната от нас инфлация.
Причина за това е различната „пазарна кошница“ на всеки отделен човек и всяко отделно
домакинство. Стойностите, които се получават са сбор от многобройни изследваният,
проучвания и записвания на различните през времето цени на различните стоки и услуги.
В дипломния проект разгледахме състоянието на инфлацията единствено чрез
хармонизирания индекс на потребителските цени, който всъщност е официалният
показател, чрез който европейските държави отчитат за изменението на цените помежду
си.
През наблюдавания период стигаме до извода, че цените на стоките и услугите се влияят
от търсенето и предлагането на пазара- при рязък спад на предлагането на дадена стока се
покачва нейната парична стойност и съответно- при рязък спад на търсенето паричната се
намаля. Пример за това е намаленото търсене на хотелиерски и транспортни услуги през
втората половина на 2020 година поради COVID-19.
В днешни дни глобалните тенденции в икономиката се разпространяват толкова бързо, че
микро, малки, средни и големи предприятия се въздържат да плануват дългосрочно,
предпочитат да правят краткосрочни планове до 6 месеца, за да могат да се справят
навреме евентуални форсмажорни обстоятелства.