БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

“Международни икономически отношения”

Курсова работа
по дисциплината „Макроикономика“
на тема: „Макроикономически политики“

Изготвил: Проверил:
Елица Копчалийска фак. н. 21236010 Доц. д-р М. Нейчева

София, 2021 г.

Съдържание

Въведение 3
1.Дефиниции на фискална и парична политика 4
2. Фискални политики в рецесия и растеж 6
3. Парични политики в рецесия и растеж 6
Заключениe 8
Използвани източници 9
Въведение
Двата основни вида макроикономическа политика са монетарна и фискална. Разграничават
се ясно и отчетливо в икономическа теория и практика. Привържениците на фискалната
политика, които в своята цялост са последователи на Кейнс, се придържат към максимата,
че чрез фискалната политика може да се оказва съществено влияние върху хода на
протичане на социално-икономическите процеси. Привържениците на монетарната
политика (последователи на монетаризма) преценяват, че регулирането на паричното
обращение стои в основата на ефективното макроикономическо управление.
Икономическата история познава ярко открояващи се периоди, в които двете
поляризирани системи от виждания за макроикономическо управление са доминирали и са
давали категорично позитивни резултати, както и такива, в които са се проваляли.
Практиката показва, че нерядко една или друга теория съумява да обясни задоволително
протичането на наблюдаваните социално-икономически процеси и да доминира за
определен период, след което новите реалности изискват нов тип обяснения и теория.
Принципите остават, но детайлите се видоизменят.
В икономическата теория се счита, че основен критерий за валидността на едно от двете
основни системи виждания, е поведението на скоростта на парично обращение. Ако
оборотът на парите е относително постоянен, тогава монетаристките предписания водят до
позитивни резултати. Ако обаче скоростта на парично обращение се променя с времето,
тогава монетарната политика не съумява да доведе до желаните резултати и настава време
за активно използване на фискалната политика.
1.Дефиниции на фискална и парична политика
Фискалната политика е държавната икономическа политика, провеждана от
правителството чрез разработване и изпълнение на държавния бюджет. Целта й е
постигане на управляемо изменение на съвкупните разходи /т.е. изменение на съвкупното
търсене/, от кето като следствие се формират управленски въздействия върху
равновесното равнище на съвкупното производство, заетост, цените и инфлацията.
Инструментите, с които борави са изменение на обема и структурата на правителствените
разходи, които оказват пряко влияние върху обема на съвкупното търсене - при тяхното
нарастване се наблюдава и нарастване на съвкупното търсене, а резултатът на това е
нарастване на съвкупното производство и на заетостта. Промените в данъчната система и
данъчните ставки са друг инструмент, който оказва непряко влияние върху обема на
съвкупното търсене и на съвкупното производство, като при увеличаване се намалява
разполагаемия доход, с което се намаляват разходите за потребление, които са част от
съвкупното търсене и съвкупното производство и с тяхното намаляване се намаляват и по-
общите променливи.
От друга страна паричната политика е целенасочена макроикономическа политика, чиито
принципи на формиране и провеждане са свързани с дейността на централната банка. Като
правило централната банка е независима и винаги съгласува своята парична политика с
общата икономицческа политика и стратегия на правителството. Паричната политика е
насочена към постигане на стабилност на основните икономически показатели, каквито са
равновесно равнище на производството, равнище на заетост и равнище на цените. Чрез
паричната политика се насочва към постигане на благоприятни икономически резултатаи,
доближаващи икономиката до размера на потециалното производство, както и постоянен
дългосрочен икономически растеж. Целта на паричната политика е формирането на
подходяща икономическа активност чрез контрола на количеството на парите в
обръщение. Примерите за инструменти на паричната политика включват: Лихвени
проценти, минимален резерв на банките с който се гарантира, че запазват определен
процент от депозитите си в резерв, за да гарантират, че те винаги разполагат с достатъчно
пари, за да посрещнат исканията за теглене от своите вложители и др.

Сравнителна таблица 1. за сравнение на фискалната политика спрямо паричната политика.

Фискална политика
Парична политика
Определение
Фискалната политика е използването на държавни разходи и събиране на приходи за
въздействие върху икономиката.
Паричната политика е процесът, чрез който паричната власт на дадена държава
контролира предлагането на пари, често насочвайки лихвен процент за постигане на набор
от цели, ориентирани към растежа и стабилността на икономиката.
Принцип
Манипулиране на нивото на съвкупното търсене в икономиката за постигане на
икономически цели за ценова стабилност, пълна заетост и икономически растеж.
Манипулиране на предлагането на пари, за да повлияе на резултати като икономически
растеж, инфлация, обменни курсове с други валути и безработица.
Създател на политики
Правителство (напр. Конгрес на САЩ, министър на финансите)
Централна банка (напр. Федерален резерв на САЩ или Европейска централна банка)
Инструменти на политика
Данъци; размер на държавните разходи
Лихвени проценти; задължителни резерви; обмен на валута; прозорец за отстъпка;
количествено облекчаване; операции на открития пазар; сигнализация
2. Фискални политики в рецесия и растеж
Когато макроикономиката се намира под нивото на потенциалното равнище на
производство и пълна заетост се провежда експанзивна фискална политика чрез
увеличаване на правителствените разходи, което води до нарастване на съвкупните
разходи, а съвкупното производство се доближава до потенциалното равнище и чрез
намаляване на данъците върху доходите, което води до нарастване на разходите за
потребление, а съвкупното производство се приближава до потенциалното равнище. Целта
на експанзивната фискална политика е овладяване на безработицата чрез увеличаване на
правителствените разходи, черз намаляване на данъците или чрез увеличаване на
правителствените разходи и едновременно намаляване на данъците. Резултатът е
увеличаване на съвкупното търсене, увеличаване на съвкупното производсто, създаване на
условия за развитие на инфлационни процеси и формиране на бюджетен дефицит.
При ситуация, в която макроикономиката се намира над потенцциялните възможности на
съвкупното производство, което от своя сстрана предизвиква пораждане и развитие на
инфлационни процеси се ровежда рестриктивна фискална политика. Начините за
постигане на ограничителен ефект върху икономиката са чрез ограничаване на
правителствените разходи и чрез увеличаване на данъците върху доходите. Инструментите
за овладяване на инфлацията могат да бъдат намаляване на правителствените разходи,
увеличаване на данъщите или едновременно намаляване на правителствените разходи и
увеличаване на данъците. Резултатът от рестриктивна фискална политика на
правитлеството е намаляване на съвкупното търсене, свиване на съвкупното производство,
създаване на условия за възникване на циклична безработица и формирането на бюджетен
излишък.
3. Парични политики в рецесия и растеж
Експанцивната парична политика, наречена още стимулираща се прилага, когато
националната икономике се намира в рецесия и безработицата нараства. Централната
Банка трябава да вземе мерки за разширяване на паричното предлагане и да насърчава
кредитната дейност на търговските банки. Чрез увеличаване на количеството на парите в
обръщение, те стават по-лесно достъпни, лихвеният процент намалява и като резултат
нарастват иинвестиционната активност на стопанските субекти и съвкупното търсене, в
крайна сметка се преустановява икономическия спад.
Когато обаче, в икономиката съществува опасност от нарастване на инфлацията, се
прилага рестриктивна парична политика, наричана още ограничаваща чрез намаляване на
паричното предлагане и ограничаване на кредитната активност на търговските банки. В
резултат на това нараства лихвеният процент, инвестиионната активност на
икономическите субекти спада и се ремахва опасността от увеличаване на инфлацията
Критика
Либертарианските икономисти вярват, че правителствените действия водят до
неефективни резултати за икономиката, тъй като правителството избира победители и
губещи, независимо дали умишлено или чрез непредвидени последици. Например след
атаките от 11 септември Федералният резерв намали лихвените проценти и ги задържаше
изкуствено ниски твърде дълго. Това доведе до жилищния балон и последвалата
финансова криза през 2008 г.
Икономистите и политиците рядко се споразумяват за най-добрите политически
инструменти, дори ако са съгласни за желания резултат. Например след рецесията през
2008 г. републиканците и демократите в Конгреса имаха различни предписания за
стимулиране на икономиката. Републиканците искаха да намалят данъците, но не и да
увеличат държавните разходи, докато демократите искаха да използват и двете
политически мерки.
Една от критиките към фискалната политика е, че политиците трудно обръщат курса,
когато политическите мерки, напр. по-ниски данъци или по-високи разходи, вече не са
необходими за икономиката.

Заключениe
Паричната политика е много различна от фискалната, но взаимодействието между тях е
важно за икономиката. Макар да са независими една от друга, новите предизвикателства
налагат те да действат заедно. Паричната и фискалната политика функционират по
различен начин. Но между тях има и взаимодействие, тъй като ценовата стабилност и
равновесието в икономиката са двете страни на една и съща монета. Както видяхме по
време на пандемията, тази връзка е особено силна в периоди на криза. Кризата нанесе
тежък удар на Европа, икономиката пострада, но паричната и фискалната политика
работиха съвместно за подобряване на положението. Този съвместен подход помогна на
много хора и предприятия да оцелеят в кризата. Ако паричната и фискалната политика не
бяха действали в синхрон, положителното въздействие щеше да е по-слабо.
Основната причина за объркване и недоумение между фискалната политика и паричната
политика е, че целта на двете политики е една и съща. Политиките се формулират и
прилагат, за да донесат стабилност и растеж в икономиката. Най-съществената разлика
между двете е, че фискалната политика се прави от правителството на съответната
държава, докато централната банка създава паричната политика.
Използвани източници
• https://www.minfin.bg/bg/537
• https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/file_import/european-
semester_thematic-factsheet_national-fiscal-governance_bg.pdf
• https://www.ecb.europa.eu/home/search/review/html/monetary-fiscal-
policies.bg.html
• https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/
discussion_200227_bg.pdf