Учебна 2022–2023 г.

Обща
икономическата теория
Преподавателски екип:
доц. д-р Стела Ралева
гл. ас. д-р Стоян Шаламанов
хон. гл. ас. д-р Соня Георгиева
ас. Лидия Кабатлийска
хон. ас. докт. Лиляна Георгиева
хон. ас. докт. Радостина Ивчева
хон. ас. Михаил Ангелов

кат. „Икономика“ – Стопански факултет

Тема първа: Предмет, обхват и методология
на общата икономическа теория
Основни цели:
1. Представяне на програмата на курса и
организацията на работа
2. Кратък преглед на еволюцията в развитието на
икономическата теория
3. Очертаване на основните икономически проблеми
4. Дефиниране на оскъдността на благата и ресурсите
и икономическия избор
5. Характеризиране на предмета, разделите и
функциите на общата икономическа теория
6. Изясняване на основните икономически въпроси и
на същността на пределните разходи и пределните
резултати
7. Описание на връзката между икономическа
реалност, икономическа теория и икономическа
политика
8. Представяне на използваните методи и възможни
заблуди в икономическата теория и разграничаване
на позитивни и нормативни твърдения
9. Дефиниране на алтернативните разходи
10. Характеризиране на границата на
производствените възможности и на закона за
нарастващите пределни алтернативни разходи
11. Описание на същността на специализацията и
размяната
12. Дефиниране на законите за абсолютните и за
сравнителните предимства.

3
 1. Програма на курса (1)
Хорариум: 90 часа
(60 ч. лекции и 30 ч. упражнения)

Cъдържание на курса (основни теми):

Част първа: Въведение в общата икономическа теория
1. Предмет, обхват и методология на общата
икономическа теория
2. Пазар и пазарен механизъм
Част втора: Микроикономика
3. Потребителски решения на домакинствата
4. Производствени решения на фирмите
5. Пазарна структура и съвършена конкуренция
6. Несъвършена конкуренция
7. Факторни пазари
4
 2. Програма на курса (2)
8. Пазарни дефекти и икономическа роля на
държавата
Част трета: Макроикономика
9. Измерване на макроикономическата активност
10. Макроикономическо равновесие на съвкупно
търсене и съвкупно предлагане
11. Безработица и инфлация
12. Съвкупни разходи
13. Разходно равновесие и мултипликатор на
независимите съвкупни разходи
14. Фискална политика
15. Пари, финансова система и парична политика

5
 3. Оценяване на знанията
Компоненти на крайната оценка:
1) междинен изпит – 20%
2) участие в упражненията – 20%
3) краен изпит – 60%.
Total: 100%.

Оценителна скала:
1) над 80% – отличен
2) 71 – 80% – много добър
3) 61 – 70% – добър
4) 51 – 60% – среден
5) под 50% - слаб.

6
 4. Препоръчана литература (1)
Основна:
1. Коландър, Д. (1999) Основи на икономиката, Том 1.
Макроикономика, София, Университетско
издателство „Св. Климент Охридски“.
2. Коландър, Д. (2001) Основи на икономиката, Том 2.
Микроикономика, София, Университетско
издателство „Св. Климент Охридски“
3. Златинов, Д. (2022) Макроикономика: учебно
помагало, София, Университетско издателство „Св.
Климент Охридски“.
4. Ралева, Ст. (2010) Микроикономика: учебно помагало,
Трето преработено и допълнено издание, София,
Университетско издателство „Стопанство“

7
 5. Препоръчана литература (2)

5. Parkin, M. (2019) Economics: Global Edition, 13th Edition,

Pearson.

Препоръчителна:
Всички налични учебни помагала по Икономикс
(Economics), Микроикономика (Microeconomics) и
Макроикономика (Macroeconomics) на базисно
равнище.

8
 6. Еволюция на икономическата теория (1)
1. Меркантилизъм:
 от края на XV и началото на XVI в. до края на XVII в.
 предшестван от великите географски открития и
развитието на международната търговия.
 основни представители: Уилям Стафорд, Томас Мън,
Антонио Сера, Антоан Монкретиен.
 ранен и късен меркантилизъм
 основни идеи – основна сфера е търговията, и то
международната търговия; основна форма на
богатство – благородните метали, стремеж към
активен външнотърговски баланс, активна
протекционистична политика.

9
 7. Еволюция на икономическата теория (2)
2. Физиократизъм:
 XVIII в. във Франция.
 вниманието се насочва от търговията към
производството, но ограничено – само
селскостопанското производство.
 основни представители: Франсоа Кене
(„Икономическа таблица“), Жак Тюрго и др.
 основна сфера – селското стопанство, основна
производителна класа – селскостопанските
работници, останалите класи се считат за безплодни.
 отрицание на ролята на държавата в икономиката и
формулиране на принципа за икономическата
свобода, кой то се възприема от класическата теория.

10
 8. Еволюция на икономическата теория (3)
3. Класическа школа:
 средата на XVIII в. в Англия.
 свързана с индустриалната революция.
 основни идеи – богатството се създава навсякъде, където
има производствена дей ност, и основно – в индустрията;
валиден е принципът за невидимата ръка на пазара.
 основни представители и достижения
Адам Смит – „Богатството на народите“ (1776),
разделението на труда, специализацията, стой ността.
 Дей вид Рикардо – „Принципи на политическата
икономия и данъчното облагане“ (1817) –
специализацията, разпределението на дохода.
 Карл Маркс – „Капиталът“, основен източник на
богатство е живият труд, вложен в производството.
 Дей вид Юм – „Относно търговския баланс“ (1752), в
основата на монетаристкия подход към платежния 11
 9. Еволюция на икономическата теория (4)
4. Кейнсианска школа:
 от 30-те години на XX в.
 предшестван от Великата депресия (1929 – 1933) и
консолидирането на макроикономически данни (СНС).
 основоположник – Дж. М. Кей нс „Обща теория за
заетостта, лихвата и парите“ (1936).
 обосновка и налагане на макроикономическия подход.
 рухват класическите принципи за ролята на невидимата
ръка на пазара, доказва се, че той не може да гарантира
безкризисно развитие и ниска безработица.
 като основна причина за кризата се определя
недостатъчното съвкупно търсене.
 обосновава се необходимостта от провеждането на
активна макроикономическа политика за стимулиране
на съвкупното търсене.
 господства до 70-те години на XX в. 12
10. Еволюция на икономическата теория (5)
5. Монетаризъм:
 от 70-те години на XX в.
 Милтън Фридмън – Чикагска школа
 постулира се, че икономиката може да се отклонява само
временно от равновесието при пълна заетост.
 анализ на ролята на паричното предлагане и връзката му с
инфлацията.
 допуска се ограничена макроикономическа политика, свързана с
темповете на растеж на паричното предлагане.
 предполага се, че икономическите агенти имат адаптивни
очаквания.
6. Школа за рационалните очаквания (нова класическа
макроикономия)
 Р. Лукас, Р. Баро, Т. Сарджънт и др.
 счита се, че всички пазари са в равновесие, защото очакванията са
рационални.
 възстановят се строгите класически принципи за отрицание на
икономическата политика.
13
11. Еволюция на икономическата теория (6)

 неокейнсианство - поставя акцент върху

макроикономическата динамика и факторите на
икономическия растеж и икономическия цикъл
 посткейнсианство – акцентира върху зависимостта на
икономическия растеж от разпределението на дохода
 монетарно кейнсианство – съсредоточава се върху ролята
на паричните фактори
 ново кейнсианство – насочва вниманието върху
комбинацията между пазарни несъвършенства и
рационални очаквания.

Други направления в съвременната макроикономика са

австрий ската школа, теорията за реалния бизнес цикъл,
теорията на предлагането и др.

14
 12. Основни икономически проблеми
 Производство и потребление
 Работна заплата и други доходи
 Цени и инфлация
 Заетост и безработица
 Пари, банки и парична политика
 Правителствена политика
 Външна търговия
 Валутен курс
 Богатство и бедност
и др.

15
 13. Принципи на икономическа теория (1)
 Блага – стоките и услугите от гл. т. на способността им да
задоволяват определени потребности
 Производствени фактори (ресурси) – в хода на
производството те взаимодей стват помежду си, при
което се получава определен продукт (благо или ресурс)
Основни производствени фактори:
 земя (природни ресурси) – получават се от природата и не
се променят под влияние на другите фактори
(собствениците получават доход под формата на рента)
 труд – съвкупност от физически и умствени способности
и усилия за извършване на определена дей ност
(собствениците получават РЗ)
 капитал (физически капитал) – сгради, машини,
съоръжения, и др. (вторичен производствен фактор
собствениците получават доход под формата на лихва)

16
 14. Принципи на икономическа теория (2)
 предприемачество (природни ресурси) – съвкупност от
знания и умения за организация и управление на
производствения процес и за поемане на риск
(собствениците получават доход под формата на
печалба)
 Оскъдност (ограниченост, недостатъчност) на
благата и ресурсите – фундаментална концепция
(фундаментален проблем) в икономическата теория,
според която (кой то) благата и ресурсите винаги са
по-малко, отколкото желанията на хората да ги
притежават.
 това е основен проблем, кой то никога не може да се
преодолее, защото е спрямо неограничените
потребности.
 от него произтичат всички останали икономически
проблеми 17
 15. Принципи на икономическа теория (3)
 Икономически избор:
 процес на селекциониране и ранжиране на
алтернативи;
 предизвикано от ограничеността на благата решение
за това кои потребности и по-какъв начин да бъдат
задоволени
 Икономическият избор е:
 рационален – сред многото алтернативни
възможности хората избират най -разумните от гл. т.
на определен критерий
 икономизиран – определени потребности са
задоволени с възможно най -икономично използване
на благата и ресурсите.

18
 16. Предмет, основни раздели и функции на
общата икономическа теория (икономикс)
(1) за това как хората
 Дефиниция на ОИТ – наука
избират да използват ограничените ресурси, за да
произвеждат крайни блага и как тези блага се
разпределят между тях с цел потребление.
 Основни раздели – според обекта и предмета на
изследване:
 микроикономика - изучава индивидуалното
поведение на отделните домакинства и фирми;
 мезоикономика (микроикономика на
макроединиците) – изследва поведението на
многонационалните компании (МНК);
 макроикономика – изследва поведението на
националната икономика (икономиката на отделна
страна), т.е. съвкупното поведение на отделните
микроикономически единици; 19
 17. Предмет, основни раздели и функции на
общата икономическа теория (икономикс) (2)
 международна (световна) икономика – изследва
взаимодей ствието между националните икономики в
рамките на световното стопанство.
 сравнителен анализ на икономическите системи –
изследва особеностите на различните типове икономики.
Разграничаването им има условен характер.
 Функции на общата икономическа теория:
 познавателна – формира знания за начина на
функциониране на икономическата система на различни
равнища
 мирогледна – допринася за изграждането на цялостна
представа за света
 практико- приложна – свързана с трансформиране на
знанията в рационално икономическо поведение
 методологична – по отношение на останалите
икономически дисциплини 20
 18. Основни икономически въпроси

 Какво (и колко) да се произвежда? – отговорът

зависи от ресурсната осигуреност и потребностите,
които трябва да бъдат задоволявани
 Как да се произвежда? (Каква да бъде
производствената технология?) – отговорът е свързан
с начина на комбиниране на ресурсите
 За кого да се произвежда? (По какъв начин да се
разпределят благата?) – отговорът на този въпрос
зависи от възприетия принцип на разпределение.

Трите основни икономически въпроси се решават

едновременно.

21
 19. Пределни величини: пределни разходи и
пределни резултати. Странични (вторични)
ефекти
 Пределни величини – показват ефекта от промяната в
дадена ситуация (пределна полезност, пределни
приходи, пределни разходи и т. н.)
 Пределни разходи – допълнителни разходи над тези,
които вече са направени до момента
 Пределни резултати – допълнителни резултати над
тези, които са получени до момента
 Вземането на икономически решения е свързано със
съпоставяне на пределните разходи и пределните
резултати.
 Странични резултати (вторични ефекти) –
икономически и неикономически, положителни или
отрицателни.
22
 20. Икономическа реалност, икономическа
теория, икономическа политика
Икономическа реалност - провокира развитието на
икономическата теория (система от възгледи за
развитието на икономиката).
Икономическата теория трябва да обясни
икономическата реалност и да я прогнозира.
Икономическата теория е концептуална основа за
обосноваването и провеждането на определена
икономическа политика (съвкупност от инструменти,
средства и механизми за въздей ствие върху
икономическата реалност).
Икономическата теория, икономическата реалност и
икономическата политика се намират в изключително
сложна зависимост помежду си.

23
 21. Методология на общата икономическа
теория (1)
 Научна абстракция – абстрахиране от отделни,
вторични, специфични характеристики на
икономическата реалност с цел акцентиране върху
основните, повтаряеми, устой чиви характеристики.
Това е свързано с прилагане на:
 Икономическо моделиране – изразява се в
съставянето на икономически модели, които
представляват опростено представяне на
дей ствителността.
 Анализ и синтез – двой ка взаимосвързани методи
o анализ – разделяне на дадена съвкупност на
съставните й части.
o синтез – обединяване на отделните единици на
дадена съвкупност в съвкупността като цяло
24
 22. Методология на общата икономическа
теория (2)
 Индукция и дедукция – двой ка взаимосвързани
методи
o индукция – движение на мисълта от частното към
общото
o дедукция – движение на мисълта от общото към
частното.
 Количествени методи
Таблици и графични изображения
Иконометрия
 Икономически експеримент – ограничено
приложение

25
 23. Позитивни и нормативни твърдения
 Позитивни твърдения:
 представляват обективно отражение на
дей ствителноста
 подлежат на проверка в практиката (може да бъдат
верни или неверни)
 обикновено отговарят на въпросите какво е било,
какво е и какво ще бъде.
 Нормативни твърдения:
 представляват субективно отражение на
дей ствителността (имат оценъчен характер)
 не могат да бъдат проверени в практиката
 обикновено отговарят на въпросите какво би
трябвало да е било, какво би трябвало да е и какво би
трябвало да бъде (или съответно да не бъде)
26
 24. Заблуди в икономическите разсъждения

 Заблуда на съставното цяло (илюзия на

композицията) – характеристиките на отделните
единици на дадена съвкупност не може да се пренасят
автоматично върху съвкупността като цяло)
 Заблуда на причинно-следствените връзки – това,
че дадено явление предшества друго, не е достатъчно
условие първото да се определи като причина за
второто)
 Заблудата „при равни други условия“ – в
икономическата реалност другите условия много
рядко остават непроменени.
 Субективизъм в обобщенията – икономическите
твърдения отразяват собственото мнение на
анализаторите.

27
25. Алтернативен разход (алтернативна цена)
 Алтернативен разход:
 най -високо оценената жертвана възможност;
 най -високо оцененото благо, от което се отказваме в
името на това, което сме придобили.
Обикновено при алтернативните разходи има
значителен субективен елемент.
 Принципът ВИНБО (В Икономиката Няма Безплатен
Обяд) – придобиването на което и да е благо изисква
определени разходи – преки или алтернативни.

28
 26. Производствени възможности и граница
на производствените възможности (ГПВ) (1)
 Допускания:
 определено количество на ресурсите в икономика
 ресурсите са взаимозаместващи се в ппроизводството
 определено равнище на технологиите в икономиката
 производство на 2 стоки (с цел представяне на
зависимостите в двумерното пространство)
 всичко, което се произвежда, се потребява
 налице е пълно използване (пълна заетост на
ресурсите)
 има само един производител (една страна)
 всички останали условия остават равни.

29
 27. Производствени възможности и граница
на производствените възможности (ГПВ) (2)
 Граница на производствените възможности –
показва всички възможни комбинации между две
стоки, които могат да се произведат при пълно и
ефективно използване на наличните производствени
ресурси и при дадено равнище на технологиите.

o пълно използване на ресурсите – няма свободни

ресурси
o ефективно използване на ресурсите – производство с
възможно най -ниски разходи

30
28. Таблица на производствените възможности
 Тя представя производствените възможности в
дискретен вид

31
29. Граница на производствените възможности (1)
 Тя представя производствените възможности в
непрекъснат вид

32
30. Граница на производствените възможности (2)
 Ефективни, неефективни и невъзможни
комбинации:
 Ефективни: върху ГПВ
 Неефективни: навътре (наляво) от ГПВ
 Невъзможни: извън (надясно от) ГПВ.
 Промяна в производствените възможности при:
 промяна в количеството на ресурсите
 промяна в равнището на технологиите
 Изместване надясно (икономически растеж) при:
 увеличаване на ресурсите
 усъвършенстване на технологиите
 Изместване наляво при:
 намаляване на ресурсите
 Промяна в наклона – при промяна в технологията за
производството само на едната от двете стоки 33
31. Граница на производствените възможности (3)
 Отрицателен наклон:
Производството на по-голямо количество от едната
стока е свързано с намаляване на производството на
другата стока, поради необходимостта от прехвърляне
на ресурси между двете производства.
 Вдлъбнатост на ГПВ:
спрямо координатното начало поради дей ствието на
 Закона за нарастващите пределни алтернативни
разходи:
При движение по дадена ГПВ, увеличението на
количеството от едната стока е свързано с отказ от все
по-голямо количество от другата стока, т.е.
алтернативните разходи за всяка следваща единица
продукция нарастват. Това се дължи на факта, че
ресурсите не са еднакво производителни в двете
производства. 34
 32. Производствени възможности,
специализация и размяна (1)
 Заместваме производителя със страна и допускаме
наличие на 2 страни, които имат различни
производствени възможности при производството на
двете стоки.
Тогава са възможни 2 варианта:
• самозадоволяване – двете страни произвеждат
всичко само за свое собствено потребление, т.е. те
произвеждат и от двете стоки, разчитат на собствено
производство и не осъществяват размяна помежду
си.
• специализация – концентриране на
производствените възможности на отделната страна
върху производството само на една или няколко
стоки (в случая само на едната стока).
35
 33. Производствени възможности,
специализация и размяна (2)

Специализацията логично води до размяна:

• Размяната е обмен на произведените при
специализацията стоки срещу стоки, получени от
други страни, които са специализирани в тяхното
производство.

36
 34. Закон за абсолютните предимства (1)
 изведен от Адам Смит
 в основата на размяната лежат възможните
обеми на производството и производствените
разходи
 всяка страна се специализира в производството на
стока, която може да произведе в по-големи обеми в
сравнение с възможностите на други страни. Т. е.
страната има абсолютни предимства в стоки, които
произвежда с по-ниски производствени разходи от
други страни и ги разменя срещу стока, която
произвежда с по-високи производствени разходи.
 конкретизация на примера с 2 страни и 2 стоки.
Нека страните са А и Б, а стоките са картофи и
пшеница.
37
 35. Закон за абсолютните предимства (2)
 Допускания:
o в двете производства във всяка от страните се
използва само един променлив производствен
фактор - труд, като двете страни разполагат с
различни производствени възможности поради
неговата различна производителност.
o производството в двете страни е ефективно (те са
върху ГПВ)

38
 36. Закон за абсолютните предимства (3)
 Страна А:
 за 1 ден (24 ч.) – 60 т. картофи, 1 т. картофи за 0,4
човекочаса
 за 1 ден (24 ч.) – 15 т. пшеница, 1 т. пшеница за 1,6
човекочаса
 Страна Б:
 за 1 ден (24 ч.) – 40 т. картофи, 1 т. картофи за 0,6
човекочаса
 за 1 ден (24 ч.) – 20 т. пшеница, 1 т. пшеница за 1,2
човекочаса
Извод: Страна А има абсолютно предимство в картофите, а
страна Б – в пшеницата. Причината е, че за едно и също
време страна А произвежда повече картофи от страна В,
което означава, че тя прави по-малко разход на труд за
производството на 1 т. картофи в сравение със страна Б, 39
37. Закон за сравнителните предимства (1)
 Законът за абсолютните предимства не дава отговор
на въпроса защо в световното стопанство участват и
страни, които нямат абсолютни предимства в нито
една стока.
 Това се дължи на факта, че специализацията и
размяната се базират не на абсолютните, а на
сравнителните предимства, в основата на които
стоят алтернативните разходи.
 Законът за сравнителните предимства е изведен от
Дейвид Рикардо
 Според него всяка страна се специализира в
производството на стоки, които произвежда с по-
ниски алтернативни разходи и ги разменя срещу
стоки, които произвежда с по-високи алтернативни
разходи.
40
 38. Закон за сравнителните предимства (2)
Пресмятат се алтернативните разходи:
картофи пшеница
страна А 30 (1) 30 (1)
страна Б 10 (2) 20 (1/2)

 Алтернативният разход за производството на 1

допълнителен тон картофи на страна А е 1 т.
пшеница, а на страна Б е 2 т. пшеница, т. е. страна А
има сравнително предимство в производството на
картофи.
 Алтернативният разход за производството на 1
допълнителен тон пшеница на страна А е 1 т.
картофи, а на страна Б – 0,5 т. картофи, т.е. страна Б
има сравнително предимство в производството на
пшеница.

41
39. Закон за сравнителните предимства (3)
 Ако размяната се осъществява чрез този принцип,
страна А трябва да произвежда само картофи, а
страна Б – само пшеница.
 Специализацията и размяната въз основа на
сравнителните предимства води до нарастване на
световното производство и потребление.

42
Благодаря за вниманието!

С пожелания за успешен семестър!

43