Тема 1

Еволюция, обект и предмет на икономическата теория

 Обект на теоретичния анализ (икономическата

теория) e общественото стопанство.
Обществено стопанство- сложна динамична система
от взаимосвързани, взаимно обусловени и
взаимодействащи си стопански дейности и субекти,
които се реализират в сферите на производството,
разпределението, размяната и потреблението на
материални и духовни блага в рамките на определено
социално пространство.
 Предметът на икономическата теория се развива през
вековете чрез различните икономически учения и
школи.
 Икономическата мисъл в древността
Аристотел е дефинирал икономиката като богатство,
състоящо се от материални блага.
Мислителите на Древен Рим Сенека и Кар са изследвали
икономическата причина за гибелта на робството.
Тома Аквински проповядва ново отношение към труда,
богатството и частната собственост.
 Меркантилизъм
Представителите на меркантилизма считат, че източник
на богатството е търговията, а предмет на
икономическата наука стоковото и парично обръщение.
 Физократите
Източник на богатството е селското стопанство
(природата).
  Класическата школа
Книгата на Адам Смит "Богатството на народите„ (1776 г.)
поставя началото на систематично изложение на
принципите на пазарната икономика.
Алфред Маршал (1842-1924г.) се смята за основател на
съвременната микроикономика. Той въвежда нови
подходи и понятия, равновесния анализ, еластичността
като измерител на реакцията на една икономическа
величина при промяна на друга величина, понятията за
краткосрочност и дългосрочност в икономиката.
 Марксизъм
Карл Маркс (1818-1883г.) и Фридрих Енгелс (1820-1895)
изследват зависимостта между производителните сили и
производствените отношения и обосновават условията за
изменение на социалния строй на обществото.
 Кейнсианство
• С името на Джон М. Кейнс (1883-1946 г.) е свързана появата на ново
направление в икономическата мисъл кейнсианството. То поставя в
центъра на изследванията макроикономическия анализ. Според
Кейнс пазарът не осигурява "ефективно търсене" и затова то
трябва да бъде стимулирано от държавата (чрез фискална
политика).
 Монетаризъм
 Монетаризмът като икономическа доктрина, която определя
първостепенната роля на парите, реализираща се в условията на
саморегулиращата се пазарна система и ограничена държавна
намеса. Основен представител на това направление е Милтън
Фридман.
Предмет на ик.теория

П. Самуелсон и У. Нордхаус предлагат следното определение за

икономикса: "Икономиката (икономическата теория) е наука за това
как обществото използва редките ресурси за производство на ценни
стоки и за тяхното разпределение между хората".
Предмет на икономическата теория – как хората избират да
употребяват оскъдните ресурси, за да произвеждат разнообразни
стоки и да разпределят тези стоки между различните членове на
обществото за тяхното потребление.
 Основни икономически въпроси
В основата на икономическата наука стоят два фундаментални
факта първият отразява неограничеността на материалните
потребности на обществото, а вторият отчита ограничеността на
ресурсите за производството на стоките и услугите.
Три основни взаимосвързани въпроса:
 Какво да се произвежда? (Как трябва да бъдат разпределени
ограничените ресурси за производството на различни стоки и
услуги?)
 Как да се произвежда? (По-какъв начин обществото ще произведе
стоките и услугите: различни комбинации на производствени
фактори)
 За Кого да се произвежда? (Кой какво парче от икономическата
„торта“
ще получи? Разпределението е в пряка връзка както с ефективността,
така и със справедливостта).
Безбройни са проблемите на икономическата теория, които възникват
при решаването на изведените по-горе три основни въпроса.
 Основни икономически проблеми:
 Производство и потребление
Как се определя какво да се произвежда и потребява и как този избор
зависи от технологичното развитие на производството.
 Доходи и работна заплата
Кое определя размера на доходите, така че за привидно еднакви усилия
едни получават значително повече от други, и обратното – за
очевидно различен принос да се получават еднакви заплати?
  Цени и инфлация
Защо цените в една страна през определен период са стабилни, а през
друг нарастват рязко? Защо по едно и също време в различните страни
цените имат различна динамика?
 Заетост и безработица
Кои са причините за наличието на безработица? Каква трябва да е
нейната норма?
 Икономическа политика на правителството
Обосновано ли е правителството да харчи повече, отколкото
получава, и кой, как и кога ще погасява натрупания бюджетен
дефицит? Добре ли е да има бюджетни излишъци и кой и как да ги
разпределя?
 Външна търговия
Какво определя обема и структурата на вноса и износа? Как размерите
на митата и квотите се отразяват върху външната търговия и
оттам върху цялостното икономическо развитие на страната?
 Богатство и бедност
Кои са причините хората в едни страни да са много по-богати,
отколкото в други?
 Фундаментални икономически принципи (аксиоми в
икономическата теория):
 Недостатъчност на благата – съществуващите потребности винаги са
по-големи от наличните блага (ресурси) и възможностите за тяхното
задоволяване.
 Икономически избор – този принцип се налага от това че благата са
ограничени, а потребностите са по-големи.
 Рационален избор- изборът кои потребности да се задоволяват
винаги е рационален. Това означава, че сред многото цели, които
хората преследват, те избират най-разумните според някакъв
критерий.
  Икономизирането на избора – това означава определената
рационална структура на потребностите да се задоволи с най-малък
разход на благата, т.е. да се избере най-икономичното изразходване
на благата.
 Алтернативен разход – най-високо оценената жертвана възможност
за използване на благата.
 Конкуренция и кооперация
Основни раздели на икономиката
 В зависимост от характера на изводите от изследвания материал
икономиксът се дели на:
Позитивен икономикс (“Това, което е”)
Нормативен икономикс (“Какво би трябвало да бъде”)
 Според обекта на изследване имаме:
Микроикономикс – онзи раздел, който се занимава с поведението на
микроикономическите единици (агенти) в стопанския живот. Той
анализира проблемите, свързани с координацията на избора на
потребителите и производителите за постигане на равновесие в
икономиката при съществуващите ресурсни ограничения и
неограничените желания и потребности на хората.
Макроикономикс – анализира състоянието, поведението и
динамиката на националната икономика като едно цяло. Главните му
задачи се свеждат до изучаване и обобщение на макроикономическите
зависимости и изработването на стопанска политика и подходящи
механизми, осигуряващи икономически растеж и макроикономическо
равновесие, стабилно равнище на цените, пълна заетост, справедливо
разпределение на доходите и рационално природоползване.
Международен икономикс – анализира взаимодействието на
националните икономики. Обект на неговия анализ са проблемите,
свързани с интеграционните процеси в света и устойчивото развитие на
световната икономика.
Мезоикономикс – изследва поведението на транснационалните и
многонационалните компании; анализира и обобщава резултатите от
интернационалната дейност на гигантски корпорации, които влияят върху
действията на микроикономически агенти и макроикономическите
показатели на националните икономики на много страни.
Сравнителен икономикс – сравнителен анализ на различните
икономически системи. Обслужва практиката при избор на оптимален
модел за икономическо развитие на по-слаборазвитите страни.

ТЕМА 2
Методология и инструментариум на икономическата теория
 Методи на икономическото изследване:
• Научна абстракция – метод чрез който в дадена теория
едни фактори се приемат за значими, а други за
незначими и се игнорират при обясняване на даденото
явление.
• Логически и исторически методи – те трябва да са
непрекъснато в единство.
• Анализ и синтез – двойка методи, които се прилагат при
изследване на икономиката. Чрез метода на анализа
сложната икономическа реалност се разделя на
съставящите я елементи и те се изучават поотделно. След
като се изучат детайлно отделните процеси и явления,
хипотезите и теориите за тях се съчетават отново
посредством метода на синтеза в първоначално
изследваната икономическа реалност.
• Индукция и дедукция – Индуктивен метод означава
правенето на съждения от единичното /частното/ към
общото. При метода на дедукцията се правят съждения в
обратен ред: от общото към единичното /частното/. Тези
два метода трябва да се прилагат в единство.
 Възможни заблуди в икономическото изследване:
• Заблуди на съединяването и разделянето:
  Заблудата на съединяването се получа, когато
верните хипотези за отделни икономически процеси
или явления се приемат без доказателство като верни
и за по-общата икономическа реалност.
 Заблудата на разделянето възниква в обратния случай,
когато верни хипотези за по-общата икономическа
реалност се приемат без доказателство като верни и
за отделни нейни компоненти.
 Заблуда на погрешната причина – тя се получава, ако от
това, че едно явление е настъпило преди друго или
едновременно с него се прави извод, че първото е
причина за второто.
 Заблуда за равенство на другите условия- тя се появява,
когато другите условия не са равни или постоянни, а
влияят на изследвания процес значимо- независимо дали
по-малко, еднакво или по-силно от включените в анализа.
 Заблуда на погрешната причина – тя се получава, ако от
това, че едно явление е настъпило преди друго или
едновременно с него се прави извод, че първото е
причина за второто.
 Заблуда за равенство на другите условия- тя се появява,
когато другите условия не са равни или постоянни, а
влияят на изследвания процес значимо- независимо дали
по-малко, еднакво или по-силно от включените в анализа.
 Икономически модел – научна абстракция на реални
стопански процеси и явления, която достатъчно точно
отразява реалността и прави по-лесно нейното изучаване
и управление. Всеки икономически модел се изгражда
въз основа на определен брой предположения и с негова
помощ се правят изводи.
 Икономическите категории – Използването на метода на
научната абстракция и отделянето само на най-важните
страни и фактори на изследваните явления и процеси дава
възможност да бъдат формулирани икономическите
категории. Има основни икономически категории и такива
които са производни.
 Икономически закони – Те изразяват постоянно
повтарящи се трайни и устойчиви връзки и зависимости
между определени икономически явления или процеси.
Икономическите закони са верни само като отразяващи
преобладаващото поведение на икономическите агенти.
 Икономиксът може бъде разделен на позитивен и
нормативен
• Позитивен икономикс – изучава реалната икономика
такава, каквато е и как тя функционира в действителност.
Той се занимава с това, което е било, което е, или което
ще бъде. Позитивните твърдения изтъкват факти и
могат поне на теория да бъдат проверявани. Един
факт може винаги да бъде проверен, след което да се
реши дали е в подкрепа на дадено твърдение или не.
• Нормативен икономикс - какво би трябвало да бъде или
каква трябва да е реалната икономика не само от
икономическа, но и от общосоциална гледна точка.
Нормативните твърдения изразяват стойностни
преценки. Тук става въпрос за мнения, които
обикновено не могат да бъдат проверени.
Примери:
1. "Едно увеличение на митото върху тютюна ще намали
продажбите на цигари.”
 2. “Кризата в икономическата активност винаги води до
стопански диспропорции и налага преструктурирането на
отделни отрасли и производства.”
3. "Трябва да повишим митата върху тютюна, за да намалим
тютюнопушенето.”
4. “Употребата на алкохол е антисоциално явление и
постепенно трябва да бъде ограничено.“
Първите две изречения са позитивни защото описват реално
съществуващи и доказуеми процеси и явления. А останалите
два са нормативни, защото в тях има голяма доза условност.
Таблиците и графиките са основно средство за представяне на
икономическите модели.
Пример 1:
Например на рибната борса се предлага замразена риба за
търговците на дребно в зависимост от цената на килограм, като
при нарастване на цената търговците на едро са готови да
осигуряват и продават по-големи количества (фиг. 1).
Да приемем, че са дадени 6 комбинации на количества и цени:
А - 5 т по 6 лв./кг, В - 10 т по 8 лв./кг, С - 15 т по 10 лв./кг, D - 20 т
по 12 лв./кг, Е - 25 т по 14 лв./кг, и F - 30 т по 16 лв./кг. Тази
икономическа информация се възприема много по-лесно, ако
се представи в таблична форма (фиг. 1).
Правопропорционална (положителна линейна) зависимост
 НАКЛОН

Пример 2:
Ако кривата, която описва положителната зависимост, не е
права линия, а произволна крива линия, тя може да е
изпъкнала или вдлъбната. Тогава нейният наклон във всяка
точка ще бъде различен и ще се определя от наклона на
допирателната към кривата в тази точка.
 Ако допуснем, че при първоначално нарастване на цената (до
10 лв./кг) продавачите се въздържат и предлагат по-малки от
дадените в таблицата количества, а след това по-големи, то
кривата, която описва тази нова зависимост, е показана на фиг.
2
 Пример 3:
Нека сега на борсата има прясна риба, която няма толкова
голяма трайност както замразената и трябва да бъде
изтъргувана за сравнително кратко време. Сега търговците на
едро са готови при по-големи количества да правят отстъпки в
цената. Те дори разработват следните варианти за търговците
на дребно: a - 5 т по 14 лв./кг, b - 10 т по 12 лв./кг, c - 15 т по 10
лв./кг, d - 20 т по 8 лв./кг, e - 25 т по 6 лв./кг и f - 30 т по 4 лв./кг.
Отново съставяме таблица и графика по тази информация (фиг.
3).
ТЕМА 3 - Производствени възможности, специализация и
размяна

Граница и крива на производствените възможности

 Производствени възможности
 Допускания на икономическия модел на една примерна
страна:
• Произвеждат се само два вида стоки;
• Всичко, което се произвежда, се потребява;
• Производствените фактори са общи;
• Всички други условия са постоянни (равни);
• В икономиката има пълна заетост на трудовите ресурси и
пълно натоварване на капиталовото оборудване;
• Има само един производител.
ГПВ –
 Граница и крива на производствените
възможности
16 A
B
14
C
12
Леки коли, млн. бр.

10 D
8
6 E
4
2
F
0
0 1 2 3 4 5 6
Домати, млн. тона

Граница на производствените възможности

• Тъй като според едно от допусканията в модела са
осигурени пълна заетост и пълно натоварване на
производствените мощности, налице е идеална
/абсолютна/ техническа ефективност.
• Абсолютна техническа ефективност- това е състояние
на икономиката, при което производството на което
да е благо не може да се увеличи, без да се намали
производството на другото.
• При тези условия кривата на производствените
възможности /ABCDEF/ е едновременно и граница на
производствените възможности, защото отделя
възможните от невъзможните комбинации блага, които
обществото може да произвежда с наличните ресурси.
• Максималното производство се постига само в точките от
тази крива. Всички възможни комбинации, които не са на
граница на производствените възможности, не са
абсолютно технически ефективни. Всички комбинации
 намиращи се извън кривата на производствените
възможности, са невъзможни.

Концепцията за границата и кривата на производствените

възможности е изключително синтетична. Тя съдържа почти
всички основни закономерности на икономиката:
 
• Границата на производствените възможности показва
ясно проблема за недостатъчността на благата.
• Границата на производствените възможности съдържа в
себе си и необходимостта от избор на произвежданите
блага и ограниченията за този избор.
• Границата на производствените възможности изразява
рационалността и икономичността на избора.
• Тя илюстрира поставянето и подпомага решаването на
трите основни въпроса на всяка икономика: какво, как и
за кого да се произвежда.
 • Концепцията за границата на производствените
възможности е универсална.
• Закон за нарастващите пределни алтернативни разходи –
Според него производството на всяка допълнителна
единица от даден продукт се съпътства от нарастване на
нейните алтернативни разходи.
• Причините за нарастването на алтернативните разходи:
• Ресурсите не могат в еднаква степен да се използват за
производството на два вида стоки. Освен това, макар и с
много малко целево предназначение, различните ресурси
не са с еднаква ефективност при производството на
различни блага.
• Закон за намаляващата възвръщаемост:
• Универсален, действа в краткосрочен период и се свързва
с производството на допълнителна продукция в резултат
от последователното увеличаване на определен
променлив ресурс при неизменно количество на
останалите фактори. Този допълнителен /пределен/
продукт непрекъснато намалява.
• Среден продукт = общ продукт
•                                брой заети
• Пределен продукт = ∆ общ продукт
•                                      ∆ брой заети
  Ког
ато даден производител произвежда определено благо с
по-ниски производствени разходи /по-малък разход на
ресурсите/, отколкото друг, той има абсолютно
предимство при производството на това благо.
 Принцип на абсолютното предимство – когато двама /или
повече/ производители имат абсолютни предимства при
производството на различни блага, те всички могат да
извлекат изгода чрез размяна.
Абсолютното предимство е необходимо, но не и достатъчно
условие за осъществяване на размяна между производителите .
Сравнителното предимство е необходимо и достатъчно
условие за съществуване на специализация и размяна като по-
икономична и по-рационална икономическа форма на
използване на ограничените ресурси
Даден производител има сравнително предимство при
производството на определено благо, ако той може да го
произведе с по-ниски алтернативни разходи в сравнение с
който и да е друг производител.
  Самозадоволяване vs Специализация и размяна
• Самозадоволяване – такова състояние на икономиката,
при което хората произвеждат всичко само за своето
собствено потребление.
• Специализация -концентрирането на използването на
производствените възможности за производството на
едно или няколко блага. Размяната е пряко следствие от
специализацията.