УПРАВЛЕНИ

Е
НА
СИСТЕМИТ
Е
1. Същност на управлението
Управлението е
процес на въздействие от страна на управляващите
/субект на управление/ върху управляваните /обект на управление/, за да
се
Постигнат определени цели, с възможно най-малко разходи, във възможно
най-кратки срокове и с възможно най-малки отклонения.
Възниква и се развива като потребност от съгласувани действия във
връзка с получаване на очакваните резултати от дейността на конкретен
човек.

Управленско въздействие

Субект на Обект на
управление управление

Обратна
връзка
 Мениджмънт ? Управление

Мениджмънтът е разновидност на управлението, и то най-вече

при пазарни условия. Свързва се с дейности, в името на които
се правят разходи и се получават приходи.
2. Характеристики на управлението.
Управлението е обективно необходим процес;
То представлява вид въздействие от страна на субекта върху обекта
на управление;
Управлението е осъзнат процес;
Управлението е активен процес;
Управлението е винаги свързано с постигането на цели;
Управлението е планомерен процес;
Управлението е типично човешка дейност;
Управленският процес е информационно въздействие върху обекта;
Управленският процес е ограничен във времето и пространството;
Управлението е както прекъсваем, а така също и непрекъсваем
процес.
3. Видове управление
I. В зависимост от месторазположението на органите за
управление то бива:
Външно
Вътрешно

Управляваща система

Управлявана система

Управлявана
Управляващсистема
орган
 Ⅱ. Според месторазположението на управленските органи на
йерархическата стълбица и съдържанието си управлението
бива:
Стратегическо.
Текущо
Оперативно

Ⅲ. В зависимост от реакцията на обектите, към които е насочено

управленското въздействие самите обекти биват:
Управляеми
Неуправляеми

Ⅳ. Според начина по който се осъществява управлението

бива:
Управление по отклонение
Ситуационно
«Твърдо»
Либерално
Ⅴ. Б. А. Райзберг предлага схема за структуриране на видовете
управление викономическата система. Използвайки тази схема,
според вида и типа на субекта науправление, управлението
бива:
Индивидуално (лично).
Колективно
Международно
Държавно
Муниципално
Ведомствено;
Собственическо;
Упълномощаващо.

VІ. В зависимост от типа на управленското въздействие,

което оказва субектът на управление върху управлявания
обект
управлението бива:
Централизирано.
децентрализирано.
Ⅶ. . В зависимост от вида на управлявания обект управлението може да
се
диференцира в следните групи:
Управление на световната икономика;
Управление на националното стопанство на дадена страна;
Управление на секторите на националното стопанство;
Отраслово /браншово/ управление;
Управление на предприятието /фирмата/.
Според С. Христов управленския процес може да се разглежда о
т гл.т. на два подхода:
1. Функционален.
2. Кибернетичен.
4. Еволюция на управленската практика и наука.
Предпоставки за създаване на научни теории, свързани с
управлението:
а) промишлената революция;
б) развитието на редица, свързани с управлението, области ;
в) концентрацията на капитала;
г) уедряването на производството;
д) разширяването на пазарите;
е) научно-технически открития,
ж) развитието на комуникациите.
Донаучен период – Робърт Оуен, Чарлз Бабидж, Адам Смит, Карл
Маркс и др.
Етапи при обособяване на управленският труд и отделянето му от
изпълнителския:
Субект и обект на управление са едно лице
Манифактурата
Функционално разделение на труда
Етап на мениджмънта
Управленски школи
Школа на научното управление
Класическа /административна/ школа
Движение „Човешки отношения“
Поведенческа школа
Количествена школа
 Школата на научното управление
/1885-1920/
Фредерик Тейлър
„Управление на предприятието“
„Принципи на научното управление“
Научен подбор и обучение на работниците;
Сътрудничество на управата с останалите;
Високата работна заплата осигурява евтина
продукция;
Предлага метод на хронометража;
Защитава идеята за споделената отговорност
Темповете на нарастване на
производителността на труда трябва да
изпреварват темповете нанарастване на работната заплата.
Разделя властта на йерархична и функционална
Йерархия на управлението
според Ф. Тейлър

висше

средно
низше
Харингтън Емерсън
„12 принципа на производителността“
- точно поставяне на целите;
- здрав смисъл;
- компетентна консултация от специалисти;
- дисциплина;
- справедливост;
- бърза и точна отчетност;
- диспечеризация;
- писани норми и нормативи;
- добри условия на труд;
- нормиране на труда;
- писани инструкции;
- възнаграждения за труда.
Хенри Форд
Принципи на поточната форма
а)принцип на най-кратния път на преместване работно място;
б)принцип на поточността на процеса;
в)принцип на разделението на труда;
г)принцип на едновременността;
д)принцип на единното производствено цяло;
е)принцип на твърдата маршрутизация;
ж)принцип минимум време и минимум
материали в незавършено производство;
з)принцип на взаимозаменяемост на изделията
на линията. на изделието от едно на друго
Хенри Ганд
доразвива сделната система;
„гантови диаграми“
основоположник на организация и управление
на производството
Лилиан и Франк Джилбърг
разработват норми за разход на време
изучават движенията и елиминират ненужното
установяват връзката между движения и
умора
изучават умението
единствен най-добър метод
 Класическа /административна/школа
/1920-1950/
Анри Файол
1. Основни управленски функции:
планиране, организиране,
ръководене, контрол,
координиране
2. Общи принципи на управление
Разделение на труда
Пълномощия и отговорности
Дисциплина
Единоначалие
Единство в ръководството
Подчинение на индивидуалните интереси на общите
интереси на фирмите
Възнаграждение на персонала
Централизация на властта
Вътрешна йерархия
Порядък
Справедливост
Стабилност на персонала
Инициатива
Корпоративен дух
 Макс Вебер
Теория на социалната и
икономическата организация
Теория на бюрокрацията
Ефективна дейност се постига чрез
безлична безпристрастност и
корпоративен дух.

Хари Хопф
Прилага научното управление в
канцеларската работа.
 Движение „Човешки отношения“
/1930-1950/
Мери Фолет
а)уеднаквяване на разнородните интереси;
б)коопериране на труда;
в)колективна отговорност;
г)децентрализация;
д)планиране и изпълнения.
Дава ново съдържание и значение на понятията
“сила”, “власт”, “контрол”.
Елтън Мейо
формален и неформален лидер
значение на междуличностните отношения
за равнището на производителността на
труда
Хоторнския експеримент
Поведенческата /Бихейвиористична/ школа
/след 1950 г./
Ейбрахам Маслоу
Теория за йерархия на потребностите
Дъглас Макгрегър
Теория „Х“
а) хората са мързеливи , те не обичат да се трудят и се
стремят да избягват работата, ако това е възможно;
б) трудно могат да бъдат накарани да се трудят;
в) нямат амбиция, не предприемат инициатива, избягват
отговорност.
Теория „У“
а) човек иска да върши нещо, т.е. работата е естествената
му дейност;
б) хората непрекъснато се стремят да учат и да се развиват;
в) на човек му е необходима публична изява и обществено
признание;
г) наред с материалните стимули съществено място имат и
моралните;
д) човек се стреми да участва при вземаните но решения, а
оттам и да поема отговорност.
Уйлям Оучи
Теория „Z“
пожизнено наемане на персонала;
умело съчетаване между знания и опит;
умерено специализиран път на развитие;
бавно придвижване в йерархията;
заинтересованост към професионалните и личните проблеми на
хората;
мениджърът да бъде лидер;
групово вземане на решения и колективна отговорност;
контрол и самоконтрол;
изключително влияние на групата върху индивида;
взаимно уважение
лоялност към фирмата;
доверие и т.н.
 Количествена /нова класическа/ школа
/след 1950 г./
Норберт Винер
използват знания от математиката,
кибернетиката, системния анализ,
икономико-математическите методи,
информационните технологии
и т.н.
количествени методи за изработване на
управленски решения;
кибернетизацията на управлението .