УПРАВЛЕНИЕ НА ЕКИПИ И ЛИДЕРСТВО

Лидерството не е запазена територия само за главните

изпълнителни директори или генералите от армията. Всеки от нас е в
положение да ръководи нещо по някое време; ръководим семейството си,
група приятели, екип в работата, малък бизнес или многонационална
корпорация. В нашия свят на нарастващи възможности и на все по-големи
изисквания за лична инициатива лидерството е житейско умение, което
всички ние трябва да развиваме, ако искаме да реализираме напълно
възможностите си.
Същината на лидерството е способност да се изгради идея,
вдъхновение и импулс за група хора.
Хората не се водят с планове и анализи. Те по-скоро се увличат
от триединството на елементите: идея, вдъхновение и импулс. Истински
ефикасният лидер съсредоточава всичките си действия, за да ги създаде –
като използва различни умения за всеки елемент от триединството.
Лидерството е специфична обществена дейност. Лидерът
инициира активността на групата, координира нейните дейности,
осигурява външното представяне и пази престижа й. Той регулира
вътрешните междуличностни отношения и си осигурява поддръжката на
всеки отделен член. Добрите лидери обикновено прекарват поне 80% от
времето си в разговори с хората си.
Съвременното управление отделя голямо внимание на
лидерството в стопанската организация. Понятието “лидерство” произлиза
от английската дума ”lead”, което означава “водя”. Терминът “leadership”
се свързва с поведението на ръководителя, насочващо подчинените към
обединяване на усилията и способностите за постигане на целите и
задачите.

1
 В литературата лидерството се разглежда в два аспекта . В широк
смисъл лидерството е процес на непринудително влияние върху груповата
активност, насочена към постигане на определени групови цели. В по-
тесен смисъл лидерството се разглежда като отличително качество т.е.
като съвкупност от качества или характеристики на лицето, което
осъществява влиянието върху групата. Това е лидерът- човекът, който
води, върви напред. В този смисъл в организацията лидерът има висок
личен статус и оказва голямо влияние върху поведението на членовете на
организацията. Лий Якока извежда няколко основни характеристики на
лидера, които той определя като “деветте божи заповеди на лидерството”-
проява на любопитство; творческо мислене; комуникативност; силен
характер; смелост; харизма; компетентност; здрав разум. Категоричен е,
че лидерите се създават, не се раждат.
Лидерството като групова функция съгласно определението на
Miller и Rice:
“… Независимо дали групата е малка или голяма, от
лидерството, което е еквивалент на Его-функцията на личността, се
изисква да свързва това, което е вътре в групата, с нейното обкръжение.
Т.е. лидерството на групата, така както и лидерството на индивида, е
функция по управлението на границите; тази функция контролира обмена
между вътрешния и външния свят. Лидерството не е функция, която се
упражнявана по необходимост или предимно от един индивид; в различно
време и при различни обстоятелства могат да я изпълняват различни
членове на групата. Следователно, на езика, който ние използваме, това,
което определя един индивид като лидер са неговите действия, а не
обозначаването му като “лидер”.
Във времена на криза, когато групата е изправена пред
изисквания за промяна, поставящи под въпрос първичната и задача (т.е.
главното основание за съществуването и), изпитанието пред лидерството е

2
особено голямо. Това е така защото практикуването му като просто
бюрократично управление, предназначено да съхранява статуквото в
организацията, трябва да се прекрати без да е ясно с какво точно да се
замести. За да оцелее организацията "бюрократът" трябва да отстъпи на
трансформационния лидер, чиято особена сила е в умението да
оползотвори конюнктурата на криза за успешна структурна промяна на
организацията, за да може тя да остане в бизнеса на живота. Добрият
лидер води целеустремено и довежда до избраната цел успешно без да
ползва пътеводител. Никой не знае точно как тези лидери го правят, но
дефиницията на Милър и Райс подсказва, че приносът на груповата
динамика за успеха е поне толкова голям колкото и индивидуалните
качества на този, който встъпва в ролята на лидер в такъв момент.
Лидерството е явление от света на отношенията между хората в
група. Първо, когато възникне обща работна задача, групата реагира като
излъчва лидер. Второ, лидерството е групова функция и не може да бъде
по независим начин различно от културата (в смисъл на роли и норми),
която групата установява на основата на съзнаваните и несъзнавани
приноси на участниците и обмена между тях чрез психичния им живот.
Трето, лидерството винаги има едно главно предназначение: то е свързано
с промените в групата - трансформацията и развитието - и основният му
принос е да им придаде смисъл, който да обслужва и участниците и
груповата задача. И четвърто, лидерството за разлика от управлението
(мениджмънт) не поддържа стабилност чрез балансиране, а удържа
тревогата от неизбежния етап на нестабилност (криза) съпътстващ
трансформацията и развитието.
Неправилно е лидерското да се свежда само до лични качества,
мотивация или идеология. Преди всичко то се свързва със системата на
взаимоотношения в групата, когато един човек (лидер) проявява
инициатива и поема отговорност за действията на групата. Другите

3
(неговите последователи) са готови да следват инициативите и влагат
значителни усилия.
Лидерството се определя като тип управленско взаимодействие
(между лидера и неговите последователи), основано на ефективно
съчетаване на различни източници на власт и е насочено към насърчаване
на хората за постигане на общи цели.
Лидерството се определя и като начин на въздействие върху
хората, които работят заедно за изпълнение на обща цел. В този смисъл
лидерството е тясно свързано с мотивацията и влиянието върху хората.
Ръководството е социален феномен, а лидерството-психологически.
Съвременното разбиране и ефективното лидерство се свързва с
чувствителността към потребностите на последователите, което намира
израз в стремеж за развитие и подкрепа в постигането на цели.
Следователно, лидерството е функция на лидера.
Основата на лидерството сполучливо може да бъде изразена със
следната формула: Основата на Лидерството = Идея х Вдъхновение х
Импулс.
Всеки, който лично се заеме със своя екип, за да създаде идея и
вдъхновение и импулс, почти сигурно ще бъде гледан като ръководител.
Някои лични качества като харизмата могат да помогнат при
ръководенето, но ръководството съвсем не се основава само на това.
Техниките на ръководството, които могат да бъдат усвоени, са много по-
важни.
Лидерството винаги включва инициативност и търсене на
промени. В наши дни нищо не е постоянно и никой ръководител не може
да води организация, ако не би могъл да я развива. Лидерът неизбежно
използва длъжността си, за да изгради една всеобща идея, или
вдъхновение, или импулс.

4
 Лидерството е високо творческа дейност. Добрите
ръководители приемат и окуражават инициативността и творчеството на
хората, което повдига равнището на организацията им. Но никой лидер не
би оцелял дълго време, ако самия той не генерира много добри идеи. Те
биха могли да бъдат свързани с връзките на организацията с външния
пазар или вътрешните процеси на културен обмен в самата организация.
За съжаление този аспект на лидерство често пъти е подценяван – и само
най-добрите лидери открито отделят време за собствените си творчески
усилия.
Лидерството е специфична обществена дейност. Добрите
лидери обикновено прекарват поне 80% от времето си в разговори с
хората си. За да могат да сторят това, те трябва изключително добре да
организират и да делегират работата си – а не да позволяват
административната работа да погълне времето, което биха искали да
отделят за дискусии “лице в лице”.
Лидерът винаги е по-ефикасен, когато кара подходящите
хора да “купят” предложенията му. Обикновено ръководителят действа
още преди да е осигурил съответното единомислие и съгласие в екипа.
Определяне на удачния момент е много важно за развитието
на кариерата на един лидер. Повечето добри ръководители приемат, че
са имали късмет да бъдат на подходящото място в подходящото време, за
да се възползват от особените си лидерски умения. Но те грешат до
известна степен, като поверяват успеха си на щастието. В действителност,
онези които развиват уменията си като ръководители, търсят възможности
да разширяват и усъвършенстват уменията си. Успехът я кариерата им
обикновено пряко зависи от тяхната смелост и вярата им в себе си:
лидерите се движат доброволно от “добрата, но невзискателна” позиция
към по-широки сфери, където могат да упражнят ръководните си качества.

5
 Стилът на управление на ръководителя-лидер се отличава с
гъвкавост, индивидуален и ситуационен подход.
Лидерството е изкуството да се получава от хората повече,
отколкото те мислят че могат да дадат. Лидерският подход се основава на
неявно или явно проявление на властта. Способността на лидера да влияе
върху хората му дава възможност да използва властта и авторитета сред
неговите подчинени.
Лидерството е пряко свързано със стратегическото управление
(стратегическият мениджмънт) на фирмата, което се изразява в
комплексното управление на стратегията на дадена организация.
Стратегията от своя страна е пътят, по който една организация постига
своите цели и реализира мисията си. Стратегическото управление може
условно да се раздели на:
 стратегическо планиране,
 формулиране на стратегията,
 реализация на стратегията, и
 оценка.
Проблемите на фирменото лидерство и стратегическото фирмено
управление най-добре прозират в Концепцията за т. нар. на
атрибутивното лидерство
Основа за развитие на концепцията са причинно-следствените
връзки обуславящи настъпването на дадено събитие. Изхождайки от
тяхната същност, атрибутивният подход на лидерство приема, че в еднаква
степен поведението на лидера и подчинените е функция реакциите им.
Лидерът наблюдава работата и получава информация как подчинените се
справят със задачите си. В зависимост от това, той прави своите изводи и
изгражда своето поведение към подчинените. Разглежданият подход
изисква от лидера да разкрие причините за създадената ситуация, да
анализира реакцията на подчинените и да се опита да обясни поведението

6
на им. Разкритите причини, реакции и поведение на подчинените до
голяма степен предопределят и поведението на лидера. При определяне на
причините на поведение на подчинените, лидерът се опира основно на три
характеристики: личността на подчинения, естеството на работата,
обкръжаващата среда.
Моделът на атрибутивното лидерство се различава от
традиционните модели поради две важни особености. Първата е свързана
със стремежа на лидера да определи причините за незадоволителната
работа. Търсенето на причини изисква набавяне на информация за
поведението на подчинените. Втората особеност отразява ответното
лидерско поведение, което се явява следствие на мнението на лидера за
незадоволителната работа. Разкриване на връзките между причини и
следствията имат голям практически интерес главно в следните насоки:
 Подчинените са склонни да виждат причините за недобрата
работа извън себе си, а ръководителите ги търсят в подчинените;
 Ръководителите предпочитат да търсят причините за
недобрата работа у подчинените, поради това насочват въздействията си
към тях;
 Сложните ситуации провокират ръководителя да търси
вътрешни причини и разработване на съответни мерки;
 Търсенето на извинителни причини и избягването на
отговорност провокира ръководителя към по-сериозни мерки и по-твърдо
поведение;
В рамките на този модел се наблюдава не толкова въздействие на
лидера върху поведението на подчинените, а взаимодействие между тях.
Процесът на вземане и реализиране на решения преминава през:
 възникване на проблем
 оценка на ситуацията

7
  генериране на варианти за решение
 избор на варианти
 осъществяване на действия по реализация на решения
 оценка и контрол на решения
Тези етапи са от изключително значение за успеха на
организацията. Те могат да бъдат формулирани единствено при отчитане
на целия комплекс от въпроси, свързани с дейността на организацията.
Вземат се единствено от ръководството и се отнасят за продължителен
период от време и се вземат сравнително рядко. Отчитат особеностите на
съществуващата организационна философия и култура.
Други проблеми на стратегическото лидерство могат да
възникнат следствие влияние на групите и индивидите върху
стратегическите решения.
Конкурентоспособността на дадена фирма е способността й да
привлича и обслужва повече клиенти в сравнение с нейните конкуренти и
в резултат на това да се реализира по-голям оборот от продажба на стоки
и по-голяма печалба.
Теорията на конкуренцията е системно отражение на
взаимодействие между стопански субекти, при което всеки от тях се
стреми да постигне свои интереси независимо от останалите участници.
На определен пазар, където се предлага даден продукт, конкуренцията се
проявява като присъствие на двама или повече производители и
потребители. Противоречията между отделните производители и
потребители се проявяват под формата на конкурентна борба между
продавачите на еднородни продукти, между купувачите и между
купувачите и продавачите. Тъй като конкурентната борба се проявява по
отношение на асортимента на продукта, неговото качество, цена и условия
на реализация, трябва да се търси в противоречието между потребителната

8
стойност и стойността на продукта. Чрез конкуренцията тези вътрешни
противоречия получават външен израз и се разрешават в интерес на онези
производители, които предлагат по-висококачествен продукт, за чието
производство са направени минимални разходи.
Подценяването на връзката на лидерството и стратегическото
управление с фирмената конкурентноспособност не позволява да се
затвори кръгът на стратегическото управление, и да се даде реалната
оценка на реализацията на стратегията.
Изводи:
Концепцията за стратегическо планиране предоставя на фирмата
методически постановки и научно приложен инструментариум с
помощта на който тя е в състояние да насочва и координира
перспективното развитие при отчитане на собствените
възможности и въздействието на заобикалящите ги икономически,
научно-технически, пазарни и други условия.
Лидерството по своята иманентна същност е насочено към
положителните промени в групата и в този смисъл може да бъде насочено
към противодействие на корупцията в съответната институция.
Лидерите правят нещата различни, защото те сами по себе си са
различни. Задачата на лидера е да влияе и да вдъхновява хората, които
очакват напътствия и подкрепа от негова страна. Това, което разделя,
разграничава лидерите от масите не е техният пол, възраст или занимание.
Не е и тяхното равнище на образование, колко пари печелят, откъде са или
кого познават. Това, което разделя истинските лидери от останалите хора е
осъзнаването и загрижеността относно нуждите на другите.
Резултатните лидери вдъхновяват другите да се целят по-високо,
да работят по-усилено, да постигнат повече за по-малко време и да се
наслаждават на това, което вършат.

9
 Постът не прави човека. Човекът прави поста. Хората няма да
приемат един човек за техен лидер заради самото му назначение или
защото е собственик на компанията. Те ще го възприемат такъв заради
човека, който се крие дълбоко в него.
Лидерът трябва да е човек с истински характер, който въплъщава
честност, откритост и истинско обвързване. Тези неща са важни защото са
основата върху която се гради всичко останало в живота. Той трябва да е
готов и да служи . Желанието и способността да служи на другите, както и
същността и качеството на услугите му ще бъдат ключа към успеха на
неговата организация. Ако отдаде времето, енергията, емоциите и малко
повече от усилията си, той напълно ще се слее с другите хора, с техните
предизвикателства и с работата им.
Успешният лидер избира партньори, които придават стойност на
това което прави. Едно истински успешно партньорство води до позитивен
резултат и за двете страни. Всеки умен лидер разбира, че най-ценния
ресурс на една организация са хората. Следователно, уменията на хората
вътре в организацията са най-важния атрибут на самия лидер. Лидерите с
талант, изграждат лидери от онези, с които контактуват. Така се реализира
мисията лидерството да ражда лидерство.

10
 Използвана литература:
1. Семерджиев Ц.,Стратегическо ръководство и лидерство,Среда на
стратегическото ръководство, Софттрейд,2007
2. Станков В. Управление на човешките ресурси, ”ПъблишСайСет-
Еко”С, 2002
3. Томов, Т., Х.Александров, И.Иванов, Р. Чичек, Лидерската функция
в България: Анализ на груповите отношения , Динамика Консулт”
ООД
4. Якока, Л.,Уитни К., Къде изчезнаха лидерите?, Ciela, 2007
5. Aldac R., Stearns T., Management, Cincinnaty, Ohio, 1987
6. http://tuj.asenevtsi.com/BSC/BSC09.htm

11