Фирмена култура – същност и значение.

Фирмените ценности, ритуали и церемонии и

тяхното влияние върху мотивацията и резултатността. Конфликтите в деловия живот –
видове и въздействие.

ФИРМЕНАТА КУЛТУРА

Под "фирмена култура" се схваща всичко онова, което допринася за издигането на престижа
на предприятието и звеното, занимаващо се с производство, търговия или пък с
съществяването на някакъв тип услуги.
- Фирмена политика (външна и вътрешна);
- Ценностна система на йерархични началници;
- Иновационна ориентация;
- Професионализъм и качество;
- Фирмена лоялност;
- Интеграция на интересите на всички с главните цели на фирмата;
- Вярвания, очаквания и надежди на работещите във фирмата;
- Характеристика на фирмената среда .(2)
Културата като професионална спойка от ценности и вярвания е същностният белег, по
който може да се разпознае отделната фирма, организация, предприятие, общност,свързани с
постигането на определени трудови цели
Образците на споделяните ценности и вярвания, които помагат на хората да разбират
функциите на организацията и по този начин възприемат норми за поведение в
организационната структура
Фирмената култура действително представлява съвкупността от ценности, норми, модели
на субординация, комуникация и професионално поведение,които са в състояние да осигурят
приемственост в развитието на организационната стурктура, стабилитет и виталност,
иновативност и прогрес. Тази култура е толкова по-ефективна, колкото повече е наситена с
хуманност, с прагматичен дух, с романтика и мечтателност, с дързост за готовност за
рискуване. Тя съдържа ефикасната стратегия за решаване на проблемите, изникващи в процеса
на работа (трудови конфликти, технологични трудности, подронен авторитет и накърнен
имидж, загуба на ентусиазма, девалвиране на стимулите, елементи на догматизъм,
инерционност,апатия и т.н.). Фирмената култура не бива да се възприема като завършена
система от правила и норми, а като гъвкав и пластичен конгломерат от ценности и образци,
който постоянно се променя, обновява и коригира по посока на съвършенството.
Надеждността на фирмената култура се проверява в критични ситуации - рецесия, растящи
загуби, фалит.В такива случаи без съмнение са от огромно значение професионалните
качества, мениджърските умения, поливариативността на мениджърското мислене. Но не по-
малко важни са и единството (корпоративността), съчувствието, човечността.
Ключова категория във фирмената култура е д о в е р и е т о.То предполага открити и честни
взаимоотношения както между шефовете и представителите на различни фирми, така и вътре
в самата фирма - във връзките и контактите между нейните отделни членове
Д о б р о т о и м е е част от фирмения имидж. Поддържането на позитивната репутация е
колективно дело на всички генерации работили и работещи в предприятието. Съхраняването
на трудовите ритуали (постъпване на работа,напускане,награждаване,честване,подпомагане и
пр.) възприемането на стереотипи, изграждани с години и даже векове, опазването на тайната
на технологията спомагат за непрекъснатото издигане на реномето на конкретната бизнес
структура.
Средоточие във фирмената култура е отношението, или още - грижата за
хората.Обикновено то е индикаторът за състоянието на фирмените работи, за просперитета на
компанията.
 Г р и ж а т а за п о д ч и н е н и т е е съществен белег на професионалния мениджмънт, но
става дума за г р и ж а, която е постоянна, градивна, целенасочена. В нейната основа е
залегнало разбирането, че далеч може да стигне само онази организация, която цени като свой
най-скъп капитал хората и перманентно полага усилия за:
- тяхното професионално израстване;
- човешкото (личностното) усъвършенстване;
- бързото и качественото възстановяване;
- надеждното удовлетворяване на комплексните им материални и духовни потребности;
- формирането на самочувствие и гордост от принадлежността към конкретната общност и
др.
Без да се омаловажават останалите измерения на ф и р м е н а т а з а г р и ж е н о с т за
кадрите, основно пространство заемат усилията, които се полагат за професионалното им
израстване, за квалификацията и преквалификацията им, за тяхното постоянно обучение -
теоретично и практично.
Редица фирми правят необходимото за създаването на позитивна атмосфера не само като
работна среда, но и като условия за отдих и възстановяване.
Друга важна част от фирмената култура е о б л е к л о т о и изобщо - адекватното,
актуалното и функционално оформяне на външността на служителите.
Фирменото облекло - материалите, конструкцията, цветовете, украсата - се вплита в
цялостната система от знаци, спомагащи за идентифицирането на конкретната култура,
на ценностите, които интегрират група хора на професионална основа. Строгост и
елегантност, представителство и финес, самочувствие и сдържаност - ето само част от
внушенията, които фирмената мода има за цел да предложи.
Фирмата е като семейството - с ъ з д а в а н е т о, с ъ х р а н е н и е т о и р а з в и т и е т
о са нейните основни дейности. Централният момент във фирмената култура е с ъ в м е с т н
о с т т а, о б е д и н и т е л н о с т т а, к о л е к т и в н о с т т а.
Етикет и облекло, ритуали и символи, взаимоотношения и йерархичност - всички тези
компоненти образуват онази амалгама от ценности, която отличава една организационна
система от друга,която гарантира устойчивостта, стабилността и шансовете за по-нататъшното
развитие на конкретната бизнес структура.
Реформаторството и склонността към динамични изменения у мениджърите са сериозен
знак за притежанието на солидна фирмена култура
Фирмената култура пронизва всичко - дейност, обноски, дизайн, стратегия и тактика в
управлението и изпълнението на организацията.Тя се изгражда бавно и трудно, но веднъж
създадена, е в състояние да направи чудеса, да преобрази всичко, да ощастливи цял един
личен състав - от директора до портиера.Тя е и най-точният индикатор относно
същинската потентност на корпорацията.Фирмената култура повелява непрекъснато да се
динамизира, усъвършенства, а оттук - и еволюира организацията.Нима не можем в такъв
случай да заключим: фирмената култура е добрият дух, без наличието на който всички
начинания остават недоносени и мъртвородени!

2. ФИРМЕНИ ЦЕННОСТИ, РИТУАЛИ И ЦЕРЕМОНИИ

а/Фирмени ценности

Във всяка една фирмена среда, в трудовата ситуация, в деловия живот процесите протичат
съобразно доминиращите в общността ценности. Индиктор, който показва характера и
спецификата на фирмената култура, приоритетите, които следва фирменото управление
(консервативни или либерални ), респ. нейната жизненост, ефективност, перспективност и
флексибилност.
 Ценността е онова нещо, което респектира хората и ги подтиква да вършат едно или друго,
да се ентусиазират и посвещават с месеци и години на някаква идея - да се отдават на работата
за нейното материализиране.
Ценност е всичко онова, което има стойност и значение за хората. Ценностите се основават до
голяма степен на религиозните, моралните и социалните предписания, изучавани в ранна
възраст и видоизменящи се в процеса на личностния живот.
Ценностите,осигуряват насочването на човешката дейност, включително и изборът, който
хората правят по отношение на своя труд
С провал би завършил всеки опит на ръководителя да управлява колектива, да организира
хората без да познава тяхната ценностна система и ценностна ориентация. Ефективното
ръководство се уповава на перфектното познаване на всичко, което ентусиазира и
мобилизира служителите и работниците - гордост, чувство за превъзходство, усещане за
принадлежност; специфични достойнства на организацията: бързина на
операциите,качество на обслужването, новаторство в технологиите, на- деждност и
сигурност на произведените продукти, добър имидж, популярност сред клиентите и
партньорите и пр.
Водещи сред моралните ценности в организационния живот са такива качества и
характеристики, като:
- Трудолюбието;
- Съзнателността;
- Отзивчивостта;
- Справедливостта;
- Задружността;
- Скромността;
- Толерантността;
- Инициативността;
- Състезателността;
- Професионалната гордост;
- Професионалната чест и др.
Трудовият морал предписва допълнителни изисквания към отделната професия -
изисквания, които произтичат от нейната специфика и особености, като например при
медиците - съхранението на тайната, при журналистите - всеотдайността към истината и
нейното публично разкриване, при юристите - неподкупността и верността към закона. Най-
общо, съзнавайки цялата условност на това деление, фирмените ценности могат да се разделят
на к о н с е р в а т и в н и и л и б е р а л н и.
КОНСЕРВАТИВНИ ЦЕННОСТИ. В консервативните организации и фирми се ценят
високо моралът, плановостта, традиционализмът, сигурността, технократизмът и пр. Много
по-често изразители на ценностите от консервативен тип са представителите на зрелите, на
възрастните поколения.
.
ЛИБЕРАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ.
Либералните ценности в организацията отразяват промененото отношение на хората към
работата, към професионалната си реализация в смисъл, че водещи критерии все по-често
стават възможностите за творчески изяви, пълноценната мотивираност (в която такива
традиционални стимули като заплата и работно време вече нямат предишното значение ),
моралната удовлетвореност, възможността да се казва това, което се мисли, а не онова, което
ръководството иска да чуе и пр. Горещите вътрешнофирмени комуникации, позитивната
нагласа към нововъведенията, гарантираният простор за изява и експериментиране са
показателни за природата на този тип ценности

б/ Ритуали и церемонии

Ритуалите (обредите) и церемониите във фирмената среда са истински метафори на

предприемчивостта, красиви и стойностни моменти, които действат корпоративно - сближават
членовете на една трудова общност, разкриват им нови и непознати страни от историята и
настоящето на организацията, приобщават присъстващите към основните ценности и
традиции.
Устойчивостта и трайността са качества, които винаги респектират в своята иманентна
принадлежност към ритуалите и церемониите. Неизменчивият характер на културните кодове,
на различните фигури и игрови послания пренася човек в едно друго ценностно измерение, в
което прагматиката и конкретните амбиции за известно време отстъпват на идейната и
емоционална метаморфоза; на театрализираните и изпълнени с необикновени компоненти реч
и поведение, мисъл и действие.
СЪБИТИЙНИЯТ ПОВОД е извънредно важна част от структурата, системата и
конкретната конфигурация на организационните ритуали и церемонии. Логично е например
ритуалите за постъпване на работа да са обвързани с една наредба (интериор, украса, облекло
и др.) и последователност на действията; ритуалите пък за откриването на нов офис с други
аранжьорски и поведенчески решения; а ритуалите за връчването на някаква награда - с
детайли, особености и нюанси - съвсем различни от тези в предишните две ситуации. Ето защо
мениджърите и отговарящите за церемониите в дадена фирма и огранизация, преди да
започнат да търсят схеми, сценарии и инструкции за осъществяването на един или друг обряд,
е най-добре да вникнат в конкретността на повода, който ще събере техните колеги и ще
кореспондира с централния момент на събитието
В обредните процеси облеклото има определена семантика и кодово
значение. Семиотиката на дрехите кореспондира с конкретността на ритуала (тъжен или весел,
банализиран или оригинално свеж). Магията на материалното послание е част от магията
на поведението (походка, жестове, танц, поклон и др.) и на речта (тържествено
слово, надгробна реч, доклад, съобщение, отчет, поздравление, почетен адрес и др.), като
водещи елементи на обичая. Дрехата чрез своята кройка, ансамбъл от цветове, дължини; чрез
разнообразието и фееричността или пък посредством строгостта и колористичната
монотонност, изразява емоционалното състояние на хората, извършващи обряда; подчертава и
допълва характера на играта; според предназначението на ритуала - плаши, внушава ужас, или
пък позитивно вълнува човешката душа; успокоява окото и другите сетива, или пък изопва
нервите и обтяга чувствата.
Джефри Корнуол и Бейрън Перлмен отбелязват, че ритуалите се прилагат в много
организации, за да напомнят на членовете им колко голяма е важността на фирмените
ценности и да спомагат за възприемането на тези ценности. Разглеждайки най-общо типовете
ритуали в трудовата среда, те ги систематизират по следния начин:
- Ритуали при постъпване на работа;
- Ритуали за открояване;
- Интегриращи ритуали;
- Ритуали, свързани с отдиха и възстановяването.
Обредите, характерни за постъпването на работа включват о б у ч а в а щ и я т м о м е н т
(запознаване на новоназначения с историята и традициите на фирмата, с главните й ценности,
с най-същественото във фирменото управление). Известната компания "Дженеръл Илектрик"
организира едноседмичен курс за своите нови служители и им подарява специален
гид, в който се съдържат тези познания.
О т к р о я в а щ и т е ритуали най-често имат за цел допълнително да подчертаят
важността на едно или друго събитие от живота на организацията и на нейните членове - чрез
тържествени вечери, специални церемонии по награждаване и отличаване и пр.
И н т е г р и р а щ и т е ритуали са насочени към постигането на още по-голяма
задружност между служителите и работниците; по-доброто опознаване и по-пълноценното
изграждане на корпоративния дух. Това е особено потребно за предприемаческите
организации, които смело посрещат предизвикателствата на времето, търсят новите пътища,
издигат промяната и реформата в култ.
Ритуалите, свързани с о т д и х а и в ъ з с т а н о в я в а н е т о, спомагат на хората да
отпочиват пълноценно, да възстановяват изразходваната енергия.
.
 В нашите условия на бизнес и предприемачество фирмените ритуали представляват
смесица от поизменени норми от предишните трудови порядки и опити да се изградят нови
схеми на чествания и празници – било по интуитивен път, било механично - чрез пренасяне
на модели от практиката на западните фирмени организации.
Ценностите, ритуалите и церемониите в организацията са най-представителните градивни
компоненти на нейната култура, на стратегията й. Без преувеличение може да се твърди, че
фирма, която не е наясно със своите доминиращи ценности и няма изградена обредна система
е в постоянна криза и винаги е на ръба на провала.

3. КОНФЛИКТИТЕ В ДЕЛОВИЯ ЖИВОТ

Там, където са налице интереси - там са и неизбежни конфликтите.

Деловият конфликт изразява принципните различия в нагласата и ценностната
ориентация на членовете на дадена общност и е свързан с противопоставянето на
мнения, действия и похвати. Обикновено по този начин едната страна (личност,
група, организация или по-голяма общност) се домогва да получи надмощие - духовно
или физическо, над другата, за да удовлетвори своя потребност, да защити свой
интерес, да завоюва своя цел.
Много често причина за сблъсъците са индивидуалните особености и по-специално:
възникващото противоречие между професионалните стилове и методите на управление и
действие.
Най-малко в три посоки следва да търсим п о л е з н о с т т а на конфликтите в деловите
структури.
Първата има предимно с и г н а л е н характер.Тя е интересна с това, че позволява
регистрирането на напрежение в реалното състояние на фирмата и, че поставя под въпрос
нейното равновесие. Така могат да се схванат по принцип измененията в ценностите,
възгледите, моделите на професионалното поведение, вярванията, очакванията и стремежите
сред работещите в тази сфери. Противопоставянето на идеи или постъпки вече сигнализира за
нарушения в традиционния професионален кръговрат и за потребност от по-голямо внимание
към съответния участък, група и действия.
Втората посока, която ориентира към положителното значение на организационните
конфликти е идентифицирането на една или няколко определени слабости, трудности,
грапавини.
Третата посока, указваща полезността на сблъсъците в деловата ситуация кореспондира с
възможността от напредък,от нововъведения и движение към по-голяма резултатност и
качествени постижения.Чрез нея по-ясно се аргументира твърдението, че конфликтите
съдържат в себе си и механизмите за тяхното разрешаване, туширане или преодоляване.
Във всеки конфликт потенциално са заложени положителните ефекти.Ето и една от
възможните класификации на тези благоприятни последици:
1.Конфликтът възбужда хората.Дори не всичко от предизвиканата активност да е
конструктивно, това активизира човек и го подтиква към движение;
2.Конфликтът е форма на комуникация - неговото разрешаване може да създаде нови и
здрави връзки;
3.Конфликтът често осигурява отдушник за натрупаното напрежение и е вид
катарзис."Прочистването на атмосферата" помага на участниците отново да се съсредоточат
върху своите основни отговорности;
4.Конфликтът наистина може да съдържа възпитателен опит.По този начин участниците
могат да усетят и по-добре да разберат функциите на своите опоненти и на проблема,с който
трябва да се справят