Ефективното лидерство – основен източник за развиване на „позитивно организационно

поведение“

Какво е лидерство?

Лидерство е името, дадено на набора от умения, които определен човек трябва да

притежава, за да влияе върху начина на мислене или поведение на други индивиди, като ги

мотивира да изпълняват задачите, които трябва да се изпълняват от споменатите хора, за да се

изпълняват ефективно, помагайки в този начин за постигане на постижения, като се използват

различни инструменти като харизма и увереност при говорене, както и способността

за общуване с другите. Лицето показва лидерство, като поема инициатива или като предлага

иновативни идеи.

Понятието лидерство е известно като група директивни или управленски умения, които

човек притежава, за да повлияе на начина на действие или битие, на индивиди или група лица на

дадена работа, мотивирайки този екип да работи в ентусиазирани да постигнете всичките си

цели, дейности и цели.

В допълнение, под дефиниция на лидерство се разбира способността да се възлага,

управлява, да се има инициатива, да се свиква, насърчаване, мотивиране, стимулирате и

оценяване на даден проект, ефикасно и ефективно, било то лично, институционално или

управленско (в рамките на административната система на компанията).

Това, което е лидерство, задълбочава разпределението на властта, тъй като членовете на

групата хора не им липсва власт, но дават живот на дейностите на групата по различни начини.

Въпреки факта, че по общ регламент лидерът е този, който има последното решение.

Работата на лидера е да се опита да си постави цел и да накара мнозинството от хората да

искат и да работят за постигане на предложената цел. Това е съществен елемент в мениджърите

на организационния свят, за да могат да се движат напред със споменатата организация или

компания, но също така е от съществено значение в различни контексти, като образование

(учители, които карат учениците си да разбират начина им на мислене), в спорт (притежаващи

знания как да водят отбора до победа) и дори в семейната среда (родителите почти винаги се

вземат за пример от децата си).

Видове лидерство:

Според критериите на специалистите по организационно развитие съществуват различни

видове и стилове на ръководство. Видовете лидерство, които съществуват, са следните:

Бизнес лидерство - Това е този тип лидерство, което се упражнява от отговорника в бизнес

средата и което има качеството да комуникира успешно със служителите, когато прави

препоръки или предложения, формирайки връзка с работниците и целта, която трябва да бъде

постигната от споменатата компания, за което тя е призната от работещите там като лидер в

компанията. Основната функция на бизнес лидерството е да се грижи за перфектното

функциониране във всички области на организацията за постигане на успех. Например: бизнес

лидерът е отговорен за възлагане на дейност на група хора, осигуряване на постигането и

постигането на целите, както и вземането на важни решения за поддържане на баланса на

организацията.

Трансформационно лидерство - Концепцията за трансформационно лидерство е основана и

въведена от специалиста Джеймс Макгрегър Бърнс. Това е тип лидерство, упражнявано от някои

хора със страхотна личност и визия, благодарение на това те са квалифицирани да променят

възприятията, очакванията и мотивацията на своите поддръжници, както и да ръководят

обновяванията в компанията. Години по-късно Бернард М. Бас изготвя оригиналната дефиниция,

създавайки трансформационната теория за лидерството на Бас. Например компании, които

непрекъснато обновяват развитието на компютрите, като по този начин трансформират хода на

бизнес историята.

Ситуационно лидерство - Този модел на лидерство се основава на адаптиране на типа

лидерство, което шефът трябва да вземе по отношение на нивото на развитие на служителите и

ситуацията, в която се намират, което го прави доста ефективен, тъй като се упражнява най-
подходящото по отношение на ситуацията, в която работният екип се адаптира към техните

нужди.

Важността на ситуативното лидерство се фокусира върху силата, която може да има върху

определени хора, в допълнение към факта, че позволява да се знае какво иска дадена група хора

и да се опитва да реши техните притеснения и нужди, което кара групата да се чувства

защитена, което ще генерира допълнителна мотивация при ефективно постигане на целите.

Демократично ръководство - Демократичното лидерство се осъществява чрез човек, който

отчита участието на останалите членове, съставляващи определена организация, приема идеите

и критиките, които могат да дадат, за да се подобри, също така отговаря за реакцията на всеки

загрижеността, която хората на тяхно ръководство имат, това може да генерира доверие сред

подчинените им, което насърчава работата в екип и същевременно за постигане на поставените

цели.

Доста силен пример за това какво е демократично лидерство са някои от политическите лидери,

които работят ръка за ръка с хората и които въпреки ранга си (в случая на президенти например)

вземат предвид мненията на тези, които те са по-долу, когато вземат решения или действия.

Патерналистко лидерство - Това се характеризира, тъй като лидерът придобива цялата

отговорност за насочване и осигуряване на благосъстоянието на подчинените си, това, за да

генерира по-добри резултати по отношение на работата, за да се случи това, лидерът трябва да

използва стимули с работниците, предлагайки им награди в случай, че работата се извърши

успешно, затова се нарича патерналистко лидерство, тъй като като баща у дома, той поема тази

роля в компанията.

Патерналисткото лидерство се показва, когато работодателят осигурява благосъстояние

чрез стимули за подчинените си чрез: медицински грижи, квартири, развитие на образованието

и т.н., което е ярък пример за това какъв е този тип лидерство.

 Автократично лидерство - Той е този, при който определен човек поема отговорностите и

взема различни решения на определено място, в допълнение към това той отговаря и за

заповедите на другите хора, които са под негово командване. Тя е централизирана в един човек и

където подчинените не се считат за компетентни при вземане на решения, тъй като в

автократичното ръководство този, който изпълнява ролята на лидер, вярва, че той е

единственият, способен да го прави правилно.

Пример за автократично лидерство са правителствата, в които демокрацията не

съществува, но лидерът (президентът) прави това, което сметне за добре, без да взема под

внимание каквото и да е мнение или закон.

Качества и характеристики:

Комуникационни умения: отнася се до двупосочна комуникация, тъй като тя трябва да

бъде изразена ясно, така че нейните инструкции и идеи да бъдат разбрани, тя също трябва да

бъде чута от хората си. Трябва също така да знаете как да слушате какво ви изразява вашата

група.

Емоционална интелигентност: емоционалната интелигентност е способността, с която се

управляват чувствата и емоциите, както собствените, така и тези на другите, за да може да се

използва споменатата информация и да се ръководи мисълта и, от своя страна, действие. Без

това качество е много трудно да бъдеш лидер.

Харизма: счита се за дар да бъдеш харесван и да привличаш хората, трябва да е приятен в

очите на другите. За да получите това качество, можете да започнете, като проявите интерес към

други хора, като наистина се интересувате, тъй като превъзходството се намира в харизмата.

Може да се каже, че това качество е противоположно на егоизма. Когато лидерът се съсредоточи

върху практикуването на върхови постижения, харизмата произтича сама.

 Иновативност: характеризира се с търсене на по-добри и нови начини за правене на

нещата, което е наистина важно днес, тъй като светът е в постоянна технологична еволюция.

Капацитет за планиране: след определяне на целите трябва да се разработи план, който

да съответства на същия, посоченият план трябва да установи стъпките, които да се следват,

както и момента на изпълнението му, хората, които трябва да го изпълнят, и необходимите

ресурси.

Ефективно лидерство:

Единственият най-ефективен начин за въздействие върху организацията е

съсредоточаването върху развитието на лидерството. Почти няма ограничение за

потенциала на организация, която наема добри хора, издига ги като лидери и непрекъснато ги

развива.

Ефективното лидерство е критично важно за успешното развитие на всяка организация.

Това е позната теория, но практиката сочи, че много компании не инвестират достатъчно в

лидерството по няколко причини:

• Развитието на лидерството е с дългосрочна перспектива. Изисква се постоянство,

труд и силно менторство; инвестиция на капитал и ресурси за обучението на

лидерите и тяхното развитие. А повечето компании искат резултат сега и често

хлътват в стратегията на краткосрочните успехи, вместо да градят дългосрочна

стабилност.

Лидерството често е невидимо. Добрият лидер е такъв във всяка минута от ежедневието

си. Лидерството не е просто шоу или кратък уъркшоп, който можеш да демонстрираш за

няколко минути, за да получиш аплодисменти или висока оценка. То е цялостното

поведение и отношение към екипа. За това често изглежда като „нищо работа“,
 демонстрирано от добър лидер и като „мисията невъзможна“, когато лидерът не е

правилният човек.

Невидимите неща не се учат. Опита и наблюденията ми до момента е, че стандартните

обучения за лидери в компаниите се свеждат до обща теория и няколко готови

инструмента, които да се използват в работата с екипа.

Често фирмите се задоволяват с посредствено съществуване. Измамно е схващането, че

всички фирми се борят за просперитет и развитие. Някои компании целят просто да

успяват да задържат „главата си над водата“. На първо място тези компании нямат силно

лидерство на върха на управленската пирамида.

Позитивно организационно поведение:

Организационното поведение изучава същността на човешкото поведение

в организацията и изследва подходи, концепции и закономерности на формирането,

функционирането, управлението и развитието на поведението на личността и на групата спрямо

окръжаващата ги среда. То сe възприема като устойчива организационна трайна система от

действия, чрез които се осъществява връзката на личността и групата със заобикалящата ги

среда. Организационното поведение може да се определи като интердисциплинарна област,

посветена както на изучаването и разбирането на причините, структурата и динамиката на

индивидуалното и груповото трудово поведение, така и на практиката на въздействието

върху него, неговото реално практическо управление.

Примери за неефективно лидерство:

Лоша визия за бъдещето

Това се случва, когато някой CEO има обща представа за целите си – например да продаде
X продукт до датата Y – но не знае как да разпредели стъпките, за постигането на това. Те не
могат да определят какво количество от продукта трябва да продават всеки месец или пък какви
трябва да да месечните резултати от маркетинговите им кампании.

Липса на инвестиции в развитието на екипа

Толкова много предприемачи, начинаещи и опитни, очакват да назначат членове на екипа, които
вече имат “вградена” работна етика, издръжливост и умения. Това няма как да стане, защото вие
сте в играта много преди тях.
Тези фалшиви очаквания често водят до враждебност между предприемача и служителите му.
Така се появява вредната работна култура. Собственикът не иска да уволни служителите, а
служителите не искат да напуснат, заради страх от промяна. След време тази неприязън се
задълбочава до степен, при която работодателят и служителите му не могат да бъдат в едно
помещение заедно. И в крайна сметка или предприемачът ще се ядоса дотолкова, че да уволни
служителите, или те сами ще напуснат.

Задържането на вредни служители

Като шеф на собствен бизнес, вашата работа е да давате свобода на екипа си. Това означава да
им предоставяте ресурсите и подкрепата, за да израстват като професионалисти и като личности
(както споменах и по-горе).
Повечето членове на екипа ще се възползват от тази свобода. Ще станат издръжливи на стрес и
ще развият по-добри работни навици. Понякога се случва обаче някой от тези служители да
злоупотреби с тази свобода. Той ще стане неангажиран и ще прави нещата както си реши, вместо
да следва вашата култура и визия.

Лоша комуникация:

Проблемите в комуникацията възникват по две причини – защото предприемачите правят

предположения за членовете на екипа си и защото се страхуват да не наранят чувствата им.

Ако например някой предположи, че член от екип му знае нещо, но този член всъщност няма
никаква представа, шефът започва да чувства раздразнение и гняв към този човек. Само защото
не е имало комуникация между двамата.
Да, много предприемачи се провалят в разговорите си с членове на екипа. Понякога имат
проблем да кажат какво точно даден член на екипа трябва да започне да върши по-добре. По
този начин се изпуска възможността да се даде полезен съвет на човека.

Нерешителност

Предприемачите, които са нерешителни, костват на бизнеса си повече пари, отколкото тези,

които вземат грешни решения. Генерал Норман Шварцкоф веднъж е казал: “Когато командваш,
командвай.” И е бил прав.
Казано по-просто, трябва да вземете решение, а след това да го следвате. Като предприемач ще
вземате много решения всеки ден. Няма значение, ако тези решения са грешни. Важното е след
това да можете да ги коригирате.