Методи на възпитанието

Докато принципите на възпитанието се разполагат в основата на възпитателната дейност,

методите отразяват съвкупността от действия, необходими за разрешаването на
определена възпитателна задача. Те са видимото проявление на възпитателната дейност. Те
дават отговор на въпроса „Как всъщност да се възпитава?”. Известно е, че няма
възпитателен метод, който да е универсален. „Мисленето” на възпитателния метод е едно
от необходимите условия за формирането на умения за избор на подходящ метод или
комбинация от методи. Не трябва да забравяме, че значителна част от родителите, в ролята
си на възпитатели не владеят научната педагогическа терминология и прибягват до
интуитивна основа. Първите методи, които ще представим са поощрение и наказание. Те
намират диалектическо взаимоотношение на противоречивост. И чрез двете може да
стимулираме едно дете да извърши някаква дейност, но в масовото обществено съзнание
наказанието се приема като негативно и може да го мислим в контекста на
дестимулирането.

Метод – Поощрение -Основна характеристика на поощрението е изразяване на

одобрение, той е позитивно ориентиран метод със стимулираща функция. То може да бъде
вербално и невербално. При вербалното обикновено се използва думата похвала, тя се
разглежда като „награда”. Основания на възпитателните възможности на похвалата :
·         Чрез нея се затвърдява позитивното
·         Изпитва се чувство на удовлетвореност
·         Увеличава желанието да се учи по-упорито и като цяло е силен стимулатор на
поведението
·         Вербалното поощрение се счита за по-ефективно от материалното
Изисквания към ефективната похвала :
·         Да е конкретна – детето трябва да знае за какво точно е похвалено
·         Да бъде заслужена
·         Да информира децата за ценността на изпълненото от тях
·         Да бъде изказана искрено
·         Да бъде незабавна, а не след известен период от време
Похвалата може да бъде неефективна когато :
·         Се използва безразборно
·         Случайно или е просто една положителна реакция
·         Дава се без да се отчитат положените усилия
·         „приписва” успеха на външни фактори като късмет например
Невербалните поощрения могат да се разпределят в две групи: афективни –погалване,
гушване, усмивка или материални. Някои деца биха предпочели родителите им да ги
похвалят в присъствието на приятели вместо да получат материална награда. При
материалните поощрения понякога са по-добър мотиватор за извършването на някаква
дейност, то може да стане на базата на договаряне, но трябва много да се внимава, защото
много бързо би могло да се загуби мотивацията.
Метод – Личен пример - В основата на метода стои механизмът за подражание и мотивът
за индентификация. Естественият стремеж към подражание може да бъде използван за
целите на метода „личен пример”, когато възпитаващия съзнателно решава да служи като
модел на подражание. Същността на метода се състои в съзнателното демонстриране на
начини на поведение с цел да бъде последван. Според К. Обуховски всеки, който поради
своята обществена функция би могъл да бъде „надарен” от младия човек с всичко онова,
което той би желал да види у него е модел (обект) на подражание. За съжаление методът
„личен пример” може да бъде натоварен отрицателно от гледна точка на разминаване на
различни модели. Цялостната заобикаляща среда предлага модели за подражание и
индентификация – семейна, училищна и мас-медийна. Препоръчва се най-популярните –
лидерите в училище да бъдат включвани в съответни дейности в училището, за да се
мотивират и другите ученици, които се индентифицират с тях (било като външност или
поведение).

Метод – Съревнование - Един от най-целесъобразните методи за стимулиране на

дейността и поведението. Участието на децата в различни форми на съревнование като
състезания, конкурси, олимпиади и др., дава възможност не само за взаимно сравняване на
постиженията, но и за обективно външно оценяване на съответен талант или
допълнително стимулиране на усъвършенстването им. Съревнованието дава подтик в
борбата за оцеляване и желанието за превъзходство, то пронизва целия живот на хората.
Чрез него се повишава социалния контрол. Основното ограничение на съревнованието е
опасността, ако то е твърде силно, при поражение индивидът може да преживее неуспеха
доста тежко, да почувства унижение, фрустрация. Томпсън тук посочва „кооперативното
сътрудничество”, при което групи които си сътрудничат се съревновават с други групи.

Метод – Ролева игра - Той е по нов метод. Неговите възпитателни цели и задачи са
свързани с постигане  на разбиране на гледната точка на другите, когато тя е различна от
собствената, и на тази основа – създаване на условия за постигане на консенсус,
формиране на толерантност и постигане на разбирателство. Може да бъде посочена ролева
игра с наименование „Млади и с увреждане”, като на преден план се извежда
емпатийността.
Метод – Обсъждане
·         постигане на разбиране на другата гледна точка
·         формиране на умения за водене на диалог
·         формиране на умения за вземане на решения
В редица случаи обсъждането стои в основата на формирането на отношения, нагласи и
убеждения. Той е много ценен, когато се разискват въпроси с противоречив характер.
Обсъждането подпомага процеса на формиране и утвърждаване на собствена позиция.

Метод – Убеждаване - Основна цел е постигане и приемане на истинността на някаква

идея. То неслучайно се интерпретира като венец на всяко възпитание. Тук се формират
трайни възгледи за света и човека. Понякога основанията на убеждението не са
рационални. Те са свързани с емоциите и чувствата. За да бъде успешно използвано за
възпитателните цели, речта на възпитаващия трябва да отговаря на логически правилно
структурирана, така и на емоционално въздействащата реч. Основното ограничение на
метода е, че той не винаги завършва с успех, особено когато има натиск определена идея
да е приеме за вярна.