„ Човек обучен, е дърво притежаващо свой собствен корен, хранещо се със

свой собствен сок и затова постоянно расте, зеленее, цъфти и ражда плодове „
Ян Амос Коменски

1. Що е възпитание ?

Възпитанието е особен вид човешка дейност, сложно взаимодействие между

възпитаника и факторите, които му влияят. То е система от възпитателни дейности,
процес на реализация на системата дейности и резултат на процеса. Възпитателният
и образователният процес протичат успоредно и зависят един от друг. Възпитанието
се реализира в обществото и в самия живот.
Няма как да се формулира точно определение на понятието „ възпитание „ понеже
възгледите на предмета, обекта и субекта се променят непрекъснато. В самия
термин може да се открие философски, социален и педагогически смисъл.
- Във философски смисъл под думата „ възпитание „ се разбира процесът на
формиране на личността.
- В социален смисъл под „ възпитание” трябва да се разбира обществено
отношение, при което една група хора ( родители, учители ) взаимодейства с
друга група хора ( деца и ученици ) с цел предаване на човешки опит и
ценности.
- В педагогически смисъл „ възпитание „ е целенасочена и преднамерена
дейност на възпитаващия за организиране на индивидуална дейност на
възпитаника.

Възпитателният процес протича през три етапа, които се осъществяват

едновременно. Началният етап се основава на информационно - просветителското
обучение. Овладяват се знания от различни области, без да се проверява заученото.
Тук се формира отношение към знанието.
Следващият етап е оценъчно-ориентировъчен. Оценяват се знанията от първия етап
и се формира отношение към учебния материал. Формират се възгледи и убеждения.

1
В третия етап се формират привички на поведение. Тук личността извършва
осъзнатите действия автоматично.

2. Що е принцип ?

Принцип (от латинската дума principium ) е положение от което се ръководи дадена

дейност или процес. Обикновено термина се употребява при поставяне на
основополагащо начало. Принципите са свързани със закономерностите на
обектите, за които се отнасят и изразяват изисквания към функционирането им.
Принципът на възпитанието е педагогическо понятие за обозначаване на
ръководните, изходните начала или идеи, върху които се основава възпитателната
дейност.
Принципът се разглежда в два аспекта:
- В широк смисъл – основа за развитие на науката и свързаните с това регулации
за постигане развитие на морални и нравствени ценности
- В по – тесен смисъл – като учение, концепция.

В педагогиката се разглеждат следните подсистеми на системата на педагогическите

принципи:
- Подсистема на принципите на обучението
- Подсистема на принципите на възпитанието
- Подсистема на принципите за подпорна съдържателност на обучението

3. Значение на принципите на възпитание

Принципите на възпитание улесняват подбора на методите и средствата, чрез

които да се извърши възпитанието. Те са определящи за характера на възпитателния
процес, за неговото развитие, както и за последвалите резултати. Принципите на
възпитание не ограничават или насилват личността в нейното развитие и
формиране, а напротив – внасят яснота и целенасоченост във възпитателните
2
взаимодействия. Те са основополагащи идеи или ценностни основания за
възпитанието на човека. Принципите на възпитание още отразяват нивото на
развитие на обществото, неговите потребности и изисквания към възпроизводството
на конкретни личности. Те определят неговата стратегия, цели, съдържание, както и
стилът на взаимодействие между субектите на възпитание.
Като обобщение: принципите на възпитанието са основни положения за
организация и функциониране на възпитанието, отразяващи неговите съществени
закономерности.

4. Система на принципите на възпитанието

Системата на принципите на възпитанието може да бъде представена като

съвкупност от следните групи принципи :
а) общоприети принципи на възпитанието: принцип за взискателност и уважение
на личността ; принцип за възпитаване в и чрез колектива ; принцип за възпитаване
в и чрез труда ; принцип за единство на възпитателните изисквания ; принцип за
достъпност във възпитанието ; принцип за индивидуален подход във възпитанието.
б ) дискусионни принципи на възпитанието : принцип за съзнателност и активност
във възпитанието ; принцип за системност във възпитанието ; принцип за
нагледност във възпитанието ; принцип за трайност във възпитанието.

5. Класификация на принципите на възпитание

Основните принципи за възпитание могат да бъдат подредени в две основни,

относително самостоятелни групи, които са взаимно свързани помежду си.
Към първата група принципи за възпитание се отнасят онези, които определят
характера, съдържанието и изискванията към възпитателния процес:
- идейност и целенасоченост на възпитателното въздействие;
- неделимост между съзнание и поведение;
- връзка на възпитанието с материалния и духовния живот на обществото и

3
 личността;
- хуманизиране на възпитателните взаимодействия:

Към втората група принципи за възпитание спадат онези, които са свързани с

организацията и методиката на осъществяване на възпитателния процес:
- уважение и взискателност към личността;
- диференцираност на възпитателното въздействие;
- системност, последователност и приемственост на възпитателното въздействие;
- съгласуване и координиране на възпитателните въздействия;
- развитие на инициативността, самодейността и самоуправлението на личността:

6. Видове принципи на възпитанието

В педагогическата литература са направени много опити за класификация на

принципите за възпитание, но съществени различия между тях няма, а се забелязва
заимстване. У нас такива опити правят Стефан Чернев, Иван Иванов и др. Техните
възгледи по отношение на съдържанието и функциите на принципите на възпитание
не се различават много от тези на известни руски педагози. Според Атанас Попов
един от недостатъците на принципите на възпитание е, че не са определени
признаците за моделирането на тяхната система и подсистемата им.
Почти във всички класификации са включени следните принципи :
- Принцип за взискателност и уважение към личността
- Принцип за възпитаване в и чрез колектива
- Принцип на възпитание в и чрез труда
- Принцип за природосъобразност на възпитанието
- Принцип за връзка на възпитанието с живота
- Принцип за достъпност във възпитанието
- Принцип на взаимовръзка на различни страни на възпитанието
- Принцип за индивидуален подход към възпитанието
- Принцип за съзнателност и активност във възпитанието

4
 - Принцип за системност във възпитанието
- Принцип за трайност във възпитанието

6.1 ПРИНЦИП ЗА ВЗИСКАТЕЛНОСТ И УВАЖЕНИЕ КЪМ ЛИЧНОСТТА

Цялата система на възпитание е подчинена на идеята за хуманизъм към

личността. Хуманизирането на педагогическия процес изисква учителят да зачита
достойнството на личността, да се съобразява с неговите интереси и потребности,
да зачита мнението му, да го обича и уважава, да създава условия за хармонично
развитие на личността , да издига в култ достойнството на личността, да проявява
милосърдие и доброжелателност. Същността на принципа за взискателност и
уважение към личността на възпитаника се изразява в предявяване на система от
непрекъснато увеличаващи се, задълбочаващи се и разширяващи се изисквания
към възпитаника в процеса на възпитанието и непрестанно увеличаващо се
уважение към него в процеса на възпитание. Взискателността е реалната основа за
възникването и преодоляването на вътрешните противоречия в процеса на
възпитанието. Уважението към личността е израз на стимулирането на
положителните прояви, на развитие на положителното в човешката личност.
Разумната взискателност е винаги полезна, но нейния възпитателен проект
нараства съществено, когато тя е обективно съобразена, продиктувана от
потребностите на възпитателния процес.

6.2. ПРИНЦИП ЗА ВЪЗПИТАНИЕ В И ЧРЕЗ КОЛЕКТИВА

Принципът на възпитание в и чрез колектива предявява изисквания към

организацията и функционирането на възпитанието – възпитанието на личността се
осъществява в колектива чрез изискванията на самия колектив върху неговите
членове. Индивида става личност, благодарение на обществото и свързаното с него
обособяване. Най – добри условия за общуване и обособяване създава колектива.

5
Принципът на възпитание в колектива е утвърден от педагогическата система на
Макаренко, като е проверен в сложните условия на неговата възпитателна дейност.
Според Макаренко педагогиката е педагогика не на приятното, а на паралелното.
Същността му се състои в това, че педагога въздействайки не върху отделни
личности, а върху целия колектив, той изкусно превръща колектива от обект в
субект на възпитание. При това възпитателят се интересува само от колектива, а
всъщност той го използва като инструмент за контакт за всяка отделна личност.

6.3 ПРИНЦИП ЗА ВЪЗПИТАНИЕ В И ЧРЕЗ ТРУДА

Трудът е основата на обособяването, развитието и реализирането на човека в

обществото. Многообразието на човешките взаимоотношения е резултат от
многообразието на човешките дейности. Възпитание извън труда и извън човешката
дейност е невъзможно. Същността на принципа на възпитание в и чрез труда
произтича от закономерната връзка между дейността на индивида в труда и
влиянието на труда за изменение на човешките добродетели. Възпитанието се
осъществява в процеса на разнообразните човешки дейности в различните видове
труд, чрез организацията, протичането, съдържанието на тези дейности и човешки
взаимоотношения в тях.
Съществува тясна взаимовръзка между принципа на взискателност и уважение към
личността, принципа за възпитание в и чрез колектива, принципа за индивидуален
подход.

6.4 ПРИНЦИП ЗА ПРИРОДОСЪОБРАЗНОСТ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Принципът за природосъобразност на възпитанието е разработен в класическата

педагогика като изискване към възпитателя, който трябва да съобрази своя подход
преди всичко към биологическата природа на детето. Ян Амос Коменски разглежда
много обстойно този принцип на възпитание. Чрез него стига до идеята, че човекът
трябва да се разглежда като част от природата, защото той е част от нея и се

6
подчинява на всичките природни закони. Човешкото развитие, както и неговото
възпитание също стават в съответствие с тези закони.

6.5 ПРИНЦИП ЗА ВРЪЗКА НА ВЪЗПИТАНИЕТО С ЖИВОТА

Този принцип намира отражение във всички образователни съдържания.

6.6 ПРИНЦИП ЗА ДОСТЪПНОСТ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО

Под достъпност в процеса на възпитанието обикновено се разбира адекватността

между съдържанието на предявените изисквания, методите, формите и средствата
на влияние върху възпитаника и възможностите на възпитаника да отговори
положително на тези изисквания, за да се осигури бързо и качествено формиране на
представи, възгледи, разбирания, убеждения и привички у възпитаника.
В педагогическата теория няма общоприето разбиране за „ достъпност ”.
Достъпността в процеса на възпитанието е свързана с възможностите на личността
успешно да преодолее възникналите в нейния възпитателен облик противоречия.
Необходимо е да се прави разграничение между принципа за достъпност в процеса
на възпитанието и принципа за достъпност при подбора на възпитателното
съдържание.

6.7 ПРИНЦИП НА ВЗАИМОВРЪЗКА НА РАЗЛИЧНИ СТРАНИ НА

ВЪЗПИТАНИЕТО

Този принцип създава оптимални условия за цялостното развитие на детето

личност. Физическото възпитание е тясно свързано с активност, самостоятелност.
Естетическото възпитание включва не само естетиката , но и интелектуалните
процеси.

7
 6.8 ПРИНЦИП ЗА ИНДИВИДУАЛЕН ПОДХОД КЪМ ВЪЗПИТАНИЕТО

Успешното осъществяване на целите и задачите изисква да се вземат под

внимание и индивидуалните възможности на всеки възпитаник. Индивидуалните
различия създават определени затруднения във възпитателния процес, като
обуславят специфичното във възпитаността на всеки индивид. Децата на една и
съща възраст се различават по типологични особености на висша и нервна дейност,
по физически белези и интереси. Същността на този принцип е съобразяването на
изискванията, методите, формите, средствата на възпитание с индивидуалните
възможности. Той изисква задълбочено познаване на индивида, на нрава,
темперамента му, както и на вкуса и привичките му. Чрез този принцип се
осъществява възможността на всяка отделна личност да запазва своята
индивидуалност.
Индивидуалният и колективният подход във възпитанието са в противоречиво
единство.

6.9 ПРИНЦИП ЗА СЪЗНАТЕЛНОСТ И АКТИВНОСТ ВЪВ

ВЪЗПИТАНИЕТО

В действителност тук става въпрос за два принципа на възпитанието, тясно

свързани помежду си – принципът за съзнателност и принципът за активност.
Съзнателността на възпитаника в процеса на възпитанието се характеризира с
осъзнаване на поставената пред него задача, с появата на интерес към предстоящата
дейност и желание за успешното и реализиране. Съзнателността на личността е
несъвместима с пасивността, тя предполага наличието на активност. Съзнателността
е характеристика както на възпитателния фактор, така и на възпитаника. Но
съзнателността на възпитаника е в процеса на възпитанието е основна предпоставка
за самото протичане на възпитанието.
Активността в характеризира преобразуващата дейност на личността, действеното
отношение на субекта и обекта на възпитателните влияния. Активността на
възпитаника е предпоставка за протичането на възпитателния процес, а още повече

8
за неговата ефективност. Същността на принципа на съзнателност и активност във
възпитанието е израз на активно и съзнателно взаимодействие с възпитателните
фактори.

6.10 ПРИНЦИП ЗА СИСТЕМНОСТ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО

Принципът за системност във възпитанието е израз на системността - вътрешна

характеристика на възпитанието. Принципът за системност във възпитанието
изисква формирането на представите, понятията, възгледите, привичките у
личността да се реализира в строга логическа последователност, подредена в
система. Всяка представа, понятие, възглед, убеждение, привичка трябва да заема
определено място в цялостната система на възпитаността на личността. Системата
като изискване към възпитанието с особена сила важи за методите, формите и
средствата на възпитание и самовъзпитание.
Необходимо е да се прави разграничение между принципа за системност във
възпитанието и принципа за системност при подбора на възпитателното
съдържание.

6.11 ПРИНЦИП ЗА ТРАЙНОСТ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО

Принципът за трайност във възпитанието е свързан с упражняването, с

автоматизацията на постъпките на личността, с изработването от нея на трайни
привички на поведение в процеса на възпитание. Този принцип има
преимуществено значение при формирането на поведението на личността.
Принципът за трайност във възпитанието изисква процесът на възпитание да бъде
организиран така, че формирането на възгледите, убежденията и привичките да се
осъществяват в процес на противопоставяне на становища, разбирания, доказване на
свои мнения и оценки.

9
Принципът за трайност във възпитанието е както и другите принципи, свързан с
всички принципи на възпитание и без неговото спазване е невъзможно
пълноценното протичане на възпитанието на личността.

Възпитанието е целенасочено, продължително, многостранно взаимодействие на

дейността на възпитаника с всички фактори за социално влияние с цел формиране у
възпитаника възпитателен облик.
Възпитанието има смисъл само тогава, когато у възпитаника се утвърждават
привички в съответствие с формираните у него убеждения.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Василев Д. - Теория на възпитанието
10
 Издателство Макрос 2000 – 1994г.
2. Василев Д. – Педагогика
Университетско издателство – 1992 г.
3. Галчева К. Галчев Г. – Възпитанието на детето – 1994 г.
4. Запорожец А.В. Маркова Т. – Основи на предучилищната
Педагогика - Издателство Народна просвета – 1984 г.
5. http://detskorazvitie.bg/

11