ТЕСТ 1.1.

– СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

1. Организациите са субект на стопанска дейност, което не се определя от стопанските им

цели. НЕ
2. Организацията е самостоятелна , независима и относително затворена система. НЕ
3. Основната цел на организацията е задоволяване на индивидуални и/или обществени
потребности със стоки. ДА
4. Организацията е група от сътрудници работещи координирано и съвместно за
постигането на обща цел и/или цели. ДА
5. 5. Фирма е наименование на предприятието или дружеството според Търговския
закон. ДА
6. 6. Според Търговския закон организацията е съвкупност от права , задължения и
фактически отношения. ДА
7. Класифицирането на организациите според ЗМСП е въз основа на годишния оборот и
стойността на ДА (активи). НЕ
8. Иновационната дейност води до създаване на нови и усъвършенстване на
съществуващи стоки. ДА
9. Двустранните връзки на организацията с външната среда се осъществяват посредством
производствената и дейност. НЕ
10. Вътрешната среда на организацията се изразява в разделение на труда между
сътрудниците и. ДА

1. Коя от посочените характеристики не е присъща за организацията:

Б) трансформира природни ресурси
2. Според Търговския закон организацията не е :
А) фирма
3. Големината на организацията не зависи от:
А) стопанските и цели;
4. Ресурсите на организацията:
Б) се придобиват възмездно от външната среда;
5. Стопанската дейнсот не включва:
В) благотворителна дейност;
6. Стопанската организация не е :
Б) организация с идеални цели;
7. Сложността на организацията се измерва с :
Б) интегрираните компоненти и връзките между тях;
8. Индивидуалността на вътрешната среда не се определя от:
Б) икономическите условия
9. Зависимостта на организацията от външната среда е :
В) комплексна
10. Управленските дейности в организациите се осъществяват чрез:
Б) вертикално разделение на труда

ТЕСТ 1.2. - Вътрешна среда на организацията

1.Oрганизациите се естествено създават за постигане на сходни цели на сътрудниците. Не
2. Вътрешната среда е съвкупност от съвместно фунциониращи компоненти, интегрирани в
организацията. Да

3. Основни променливи на вътрешната среда са: ресурсите, целите, сътрудниците,

технологията и стоките. Не

4. Променливите на вътрешната среда са независими една от друга и не се влияят помежду си.

Не

5. Задачите са интегрирани дейности, определящи целите на организацията. Не

6. Ресурсите са веществено-енергетична променлива на вътрешната среда. Не

7. Организационната структура е вутрешната подреденост на елементите на организацията. Да

8. Разнообразието на целите на организацията се определя от степента на диверсификация на

ресурсите и процесите. Да

9. Сътрудниците са подчинена променлива на вътрешната среда на организацията. Да

10. Променливите на вътрешната среда могат да се планират, организират и контролират от

мЕниджърите. Да

1. На входа на организацията постъпват следните основни ресурси:

А) финансови, веществено-енергетични, човешки и информационни;

2. Променливите на вътрешната среда са управляеми от гледна точка на това, че се:

В) планират, организират и контролират

3. Целите на организацията са стопански защото:

Б) задоволяват индивидуални и/или обществени потребности със стоки;

4. Технологията като променлива на вътрешната среда на организацията може да бъде за:

Б) управленски, производствени(операционни ) и инормационни процеси;

5. Сътрудниците като променлива на вътрешната среда на организацията се характеризират с

а) способноси , потребности, ценности , очаквания и отношение ;

6. Задачите като променлива на вътрешната среда в организацията могат да бъдат:

А) работа с хора, предмети и външната среда: ???

7. Структурата на организацията е:

Б) състава на нейните елементи и относително -постоянните връзки между съставящите я

елементи;

8. Всяка от променливите на вътрешната среда:

В) оказва влияние върху останалите и самата тя зависи от тях

9. В схемата на 7-S на Маккинзи са взаимосвързани следните променливи:

Б) структура, стратегия, служители, стил на ръководене, задачи, споделени ценности и
технология
ТЕСТ 1.3. – ВЪНШНАТА СРЕДА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

1. Външната среда е съкупност от външни условия и ограничения , при които организацията

функционира. ДА
2. Външната среда не генерира благоприятни и заплашителни въздействия върху дейността на
организацията. НЕ
3. Организацията може пряко да оказва влияние върху факторите на външната среда. НЕ
4. Нормативно-законовата уредба (НЗУ) е фактор на външната среда с косвено въздействие върху
организацията. НЕ
5. Външните фактори с косвено въздействие са тези, които индиректно влияят върху дейността на
организацията. ДА
6. Външната среда се характеризира с неопределност , което не зависи от нейната динамика и
сложност. НЕ
7. Сложността на външната среда се определя от броя на влияещите върху организацията
фактори. ДА
8. Динамиката на външната среда се определя посредством продължителност и интензивност на
въздействието. ДА
9. Външните фактри са обвързани променливи на средата , в коята функционира организацията.
НЕ
10. Мениджмънт на организацията може да изследва, оценява и анализира факторите на външната
и среда. ДА

1. Външната среда на организацията обхваща:

В) индивидите, органзизациите и институциите и техните действия и решения

2. Факторите на външната среда са тези ,които:

Б) определят условията за стопанската дейност на организацията

3. Външни фактори с пряко въздействие са:

В) нормативно-законовата уредба и конкурентите

4. Външни фактори с косвено въздействие са:

В) регионалните и социокултурните отношения

5. Потребителите като фактор на външната среда се разделят на :

В) индивиди , организации и институции

6. Основните ресурси на организацията са:

В) материални, финансови, трудови и информационни

7. Конкурентните организации:

Б) предлагат сходни стоки и ползват същите ресурси

8. Трите основни характеристики на външната среда са:

А) неопределеност, сложност и динамика

9. Основните характеристики на външната среда притежават качеството :

В) равнище на въздействие

ТЕСТ 2.1. – КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТРАДИЦИОННИ ПОДХОДИ В МЕНИДЖМЪНТА

1. Синергетичното правило изисква ккординирани действия на различните звена и

сътрудници в организацията. ДА
2. Развитието на управленската теория е еволюционен процес. ДА
3. Традиционните подходи формират основната терминология в системата от
мениджърски знания. ДА
4. Научното управление за пръв път отчита значението на мениджмънта при изпъление
на трудовата дейност. ДА
5. Удовлетворяването на потребителите е основния акцент на административния подход.
НЕ
6. Теоретичен принос на административния подход е дефинирането на основните
управленски функции. ДА
7. Теория Х се базира на необходимостта от принуда за изпълнение на поставените
задачи и действия. ДА
8. Теория Y се базира на желанието на сътрудниците да работят творчески, отворено и
инициативно. ДА
9. Теория Z се основава на интелектуалния потенциал и по-нататъшното му
усавършенстване и развитие. ДА
10. Управленският подход е разбирането за обектите на мениджмънт и начина на неговото
осъществяване. ДА

Към традиционните подходи спадат:

Б) класически, психо-поведенчески и прагматични подходи

2. Към съвременните подходи спадат :

В) функционален (процесов), системен и ситуационен

3. Към класическите подходи спадат:

Б) научния мениджмънт , административен и бюрократичен

4. Към психо-поведенческите подходи:

Б) на човешките отношения и организационното поведение

5. Към прагматичните подходи спадат:

В) количествените и емпиричните

6. Емпиричните подходи акцентират върху:

Б) управленската практика като източник на мениджърски умения

7. Психо-поведенческият подход акцентира върху:

Б) оптималните междуличностни взаимоотношения между сътрудниците

8. Класическата организационна теория дефинира следните управленски функции:

В) планиране, организиране, разпореждане, координиране и контролиране

 9. Класическите подходи включват бюрократичния, защото изисква:

В) йерархия, правила, лоялност и специализация на дейностите

10. Количественият подход осигурява:

В) използване на класифицирани количествени данни , оптимизиране и моделиране

ТЕСТ 3.1. КОМУНИКАЦИОННИ ПРОЦЕСИ В МЕНИДЖМЪНТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

1. Комуникационният процес в организацията се осъществява по контури за права и

обратна връзка. ДА
2. Източници и потребители на информация са сътрудниците в организацията. ДА
3. Каналите за неформална комуникация не изискват специалното внимание на
мениджърите. НЕ
4. Ефективната комуникация е двупосочен процес, свързан с промяна на
поведението. ДА
5. Информацията получена чрез неформални комуникации няма значение за
мениджърите. НЕ
6. Комуникациите между йерархичните равнища задължително се осъществява само
от по-високите към по-ниските. НЕ
7. Сътрудниците на организацията не са част от информационната и система. НЕ
8. Еднаквият смисъл на използваните символи (общата семантика) е от значение за
комуникацията. ДА
9. Чрез кодирането съобщението се превръща в сигнал, съвместим с използвания
информационен канал. ДА
10. При обратната връзка източникът и получателят не променат комуникационните си
действия. НЕ

1. Кои от посочените комуникации не са външни:

Б) разпоредителните
2. Причините за обмен на информация не зависят от :
Б) йерархичният статус
3. Вертикалните комуникации не могат да бъдат :
А) изходящи
4. Данните стават релевантна информация когато:
Б) съдържат необходимата за конкретното решение информация;
5. Коя от посоните дейниости не е етап на комуникационния процес:
В) архивиране на съобщението
6. Структурата на комуникационния канал не включва:
А) информационния сигнал
7. Коя от посочените пречки се появява при междуличностния информационен обмен:
В) лоша обратна връзка
8. Двупосочните комуникации водят до:
В) отстраняване на изкривяване на информацията
9. При кой от посочените видове комуникация нямат място отношенията „ръководител
- подчинен“ :
В) неформална
10. В по-големия брой от случаите разпространяваната по неформални канали
информация е :
А) достоверна

ТЕСТ 3.2. – ПРОЦЕСИ НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В МЕНИДЖМЪНТА НА

ОРГАНИЗАЦИИТЕ

1. При вземането на управленски решения е необходимо разработване на

алтернативи. ДА
2. Вземането на решения е основна управленска функция. НЕ
3. Изборът на алтернатива за решение трябва да се извърши чрез оценяване на
определени критерии. ДА
4. Правилното дефиниране на проблема насочва процесът на вземане на решение във
вярна посока. ДА
5. Процесът на вземане на непрограмирани и програмирани решения е идентичен. НЕ
6. Програмираните решения не са последователност от повтарящите се фази. НЕ
7. Дефинирането на проблема става след ограничаването му от множеството
проблеми в организацията. ДА
8. Основните управленски функции се изпълняват с участие на процесите „вземане на
решения“ и „комуникации“. ДА
9. Колкото по-високо в йерархията са мениджърите , толкова повече са
непрограмираните решения, които вземат. ДА
10. Мениджърите на оперативното равнище не са ограничени от правила и процедури
при вземане на решения. НЕ

1. Проблемите, алтернативите и решенията не могат да бъдат с :

В) необективен характер
2. Коя последователност от фази изчерпва съдържанието на процеса на
вземане на решение:
а) дефиниране на проблема , определяне на ограничения и критерии,
разработване, оценяване и избор на алтернативи, реализация на
решението;
3. Кой от посочените фактори има преобладаващо влияние при вземането
на решение:
б) условията и ограниченията, при които ще се реализира решението
4. В кои от посочените условия се вземат управленски решения:
В) определеност, риск и неопределеност
5. В кой от посочените случаи не става дума за процес:
А) ръководна дейност
6. Кой ресурс е основен при вземане на решения:
А)релативната информация
7. Разработването на алтернативи се основава на:
Анализ на проблемната ситуация и релевантната информация
8. Вземането на решение е:
А) избор на един начин за действие между повече възможности
9. Контролът на решението не включва:
В) процесът на наблюдаване функционирането на стопанската система
10. Процесът на решаване на проблеми включва:
В) наблюдаване на функционирането, откриване и решаване на проблемите.
ТЕСТ 4.1. – ФУНКЦИОНАЛЕН ПОДХОД В МЕНИДЖМЪНТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

1. Под фунция се разбира специализирана по съдържание група дейности на персонала.

ДА
2. Функциите на управление не са самостоятелно обособени части на управленския
процес. НЕ
3. Функциите на организацията произлизат от дейността и предназначението на
организацията. НЕ
4. Видовете функции в организацията са стопански и управленски. ДА
5. Стопанските функции са насочени към цялостната дейност на организацията. НЕ
6. Управленските функции съотвтстват на предметната дейност на организацията. НЕ
7. Стопанските функции биват подготвителни, основни и заключителни. НЕ
8. Функциите на управление могат да се класифицират ,като общи и специализирани. ДА
9. Общите управленски функции са едни и същи за различните организации. ДА
10. Специализираните функции на управление се определят чрез „матрица на функциите“.
ДА
1. Под функция в организационния мениджмънт се разбира:
А) логически взаимосвързани дейности на сътрудниците
2. Съдържателно функциите на организациите се разделят на :
Б) стопански и управленски
3. Стопанските функции се разделят на :
Б) подготвителни, същински и заключителни
4. Същинските функции са:
Б) основни и спомагателни
5. Функциите на управление се класифицират,като:
В) общи и специализирани
6. Общите управленски функции са:
Б) планиране, организиране, координиране и ръководене
7. Общите управленски функции се класифицират, като:
А) предшестващи и съпътстващи
8. Чрез матрицата на функциите се определя връзката между:
Б) общите управленски и стопанските функции на организацията
9. Специализираните функции на организацията могат да се определят чрез:
Б) връзката между конкретните стопански и общите управленски функции;
10. Координирането в организационния мениджмънт осигурява:
А) оптимален синергетичен ефект

ТЕСТ 4.2. - ФУНКЦИЯ ПЛАНИРАНЕ В МЕНИДЖЖМЪНТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

1. Планирането е определяне на предполагаеми външни и вътрешни усовия за

постигане на поставените цели. ДА
2. Мисията на организацията е краткосрочна цел, осигуряваща оцеляването и в
моментна кризисна ситуация. НЕ
3. Стратегията е комплексен процес за постигане на главната цел (мисията) на
организацията. ДА
4. Стратегията се формулира на всички йерархични равнища под ръководството на
висшият орган на управление. НЕ
 5. Стратегията се избира и разработва след анализ на външната и вътрешната
среда. ДА
6. Стратегическото планиране осигурява адекватна реакция на организацията в
условията на неопределеност. НЕ
7. Стратегическото планиране насочва определянето на локалните цели и
разработването на фунционалните планове. ДА
8. Планирането включва разпределяне на ресурсите и координиране на
действията на сътрудниците. ДА
9. Планиране се извършва само от мениджърите на стратегическото йерархично
равнище. НЕ
10. Организационната политика е сбор от писани и неписани правила, които
подпомагат реализацията на плановете. ДА
1. Резултатът от избора на стратегия е :
Б) формулиране на копмплексен подход за постигане на общите
организационни цели
2. Коя от посочените по-долу дейности не е етап от процеса на
разработване на организационната стратегия:
В) оптимизация управленската структура на организацията
3. Какво от посочените не е част от PEST- анализа ?
Б) технологията на производство и услуги
4. Коя от посочените алтернативи не е от стратегията „ограничен растеж“:
В) спиране развитието на организацията
5. Кои от посочените дейности не са елемент на планиране чрез
мениджмънт по целите:
Б) утвърждаване на финансовия план на организацията
6. Коя от посочените фази не е част от стратегическото планиране :
В) организационната политика и процедурите за стратегическо планиране
7. Планирането чрез мениджмънт по целите е ориентирано към постигане
на :
а) оптимални крайни резултати
8. Първата стъпка при функция „планиране“ е :
Б) определяне на целите
9. Планирането не се характеризира с :
В) препоръчителност
10. Не са елемент на плана:
В) взаимообвързване на изпълнението

ТЕСТ 4.3. – ФУНКЦИЯ ОРГАНИЗИРАНЕ В МЕНИДЖМЪНТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

1. Организирането е процес на създаване на организационната структура и не включва

делегиране на правомощия. НЕ
2. Делегирането на правомощия е процес, чрез който се предоставя власт от по-високите
на по-ниските равнища. ДА
3. Управленска дейност, която ръководителят не е делегирал, трябва да извършва сам.
ДА
4. В процеса на делегиране на правомощия , ръководителят предава отговорността
заедно с правата и задълженията. НЕ
5. Правомощията се делегират на определена длъжност , а не на определено лице. ДА
 6. Колкото по-високо е йерархичното равнище , толкова правомощията са по-малки. НЕ
7. Правомощията съответстват на обхвата на управляваните ресурси и процеси. ДА
8. Делегирането на линейни правомощия създава йерархията в мениджмънта на
организацията. ДА
9. Прякото ръководене не може да осигури съгласувани действия на изпълнителите. ДА
10. Специализираните управленски функции се групират и разпределят за изпълнение на
управленски органи и звена. ДА

1. Сътрудник може да отклонява разпореждания на своя ръководител според:

Б) съвременната концепция за делегиране на правомощия;

2. Властта е с неясно очертани граници според:

В) мениджърската практика

3. Ако колективен орган на мениджмънт установи, че дадено предложение е неправилно,

отговорността за това поема:

Б) ръководителят, който го е внесъл

4. Функцията „организиране“ е свързана с:

А) създаване на организационната структура на управление , б ) разпределение на властта в

организацията в) включва и двата аспекта

5. В кой от случаите сътрудниците нямат формални правомощия , ко имат експертна власт:

А) консултативен

6. Кои мениджъри отговарят за взетите решения в една организация:

А) тези с линейни правомощия

7. Целта на делегиране на правомощия в организацията е :

А) децентрализиране на мениджмънта

8. Щабните специалисти не могат :

Б) да спират действия на линейното ръководство по експертен път

9. Координирането не може да се осъществи чрез механизма на :

Б) обсъждане

ТЕСТ 4.3.1. – ТРАДИЦИОННИ ОРГАНИЗАЦИОННИ СТРУКТУРИ НА УПРАВЛЕНИЕ

1. Функцията „организиране“ в мениджмънта включва определяне състава на елементите

и връзките им в ОСУ. ДА
2. Създаването на ОСУ се основава на неформализирани взаимоотношения между
включените в нея елементи. НЕ
3. Видът на ОСУ е обобщаваща характеристика, в която се отразяват качествени и
количествени характеристики. ДА
4. Традиционните ОСУ не се изполват заедно със съвременните ОСУ. НЕ
5. Традиционните ОСУ са прилжими за микро -,малки и средни организации. ДА
6. Линейната ОСУ се характеризира със сложни връзки между включените в нея
елементи. НЕ
7. Положителната страна на линейно-щабната ОСУ е използването на специалисти за
вътрешни консултанти. ДА
8. При функционалната ОСУ различни ръководители се разпореждат за изпълнението по
отделни функции. ДА
9. Щабните и линейните правомощия са различни и затова в ОСУ не може да има връзка
между тях. НЕ
10. Експертната власт е по-силна от нормативно -разпоредителната и санкциониращата. НЕ
1. ОСУ трябва да съответсва на :
А) ефективното постигане на поставените цели
2. Изборът на ОСУ е обект на :
Б) функцията „организиране“ в мениджмънта
3. Предмиство на линейната ОСУ са/е:
Б) простите йерархичнни линейни връзки
4. Предимството на линейно-щабната ОСУ са/е:
А) експертната власт на щабните сътрудници
5. Предимство на функционалната ОСУ е:
В)функционалната компетентност на ръководителите
6. При коя ОСУ сътрудник е подчинен на повече от един ръководител:
В) функционална ОСУ
7. Недостатък на линейната ОСУ е:
В) ограничаването на творчеството и индивидуалниостта на изпълнителите
8. Недостатък на линейно-щабната ОСУ са/е:
В) удължените прави и обратни връзки
9. Недостатък на функционалната ОСУ са/е :
В) големият брой преплетени функционални връзки
10. При изграждане на ОСУ се използват:
В) йерархични връзки

ТЕСТ 4.3.2 – СЪВРЕМЕННИ ОРГАНИЗАЦИОННИ СТРУКТУРИ НА УПРАВЛЕНИЕ

1. В ОСУ от линейно-функционален вид органите и звената се обособяват в относително

затворени структури. ДА
2. При дивизионална ОСУ организацията има подразделения с различни области на
стопанска дейност. ДА
3. Матричната ОСУ включва звена с временен статут, които след постигане на целта се
декомпозират. ДА
4. Проектната ОСУ не е вариант на матричната. НЕ
5. При матричната ОСУ сътрудниците са подчинени на двама ръководители: на постоянно
и на временно звено. ДА
6. Дивизионалните ОСУ са подходящи за малки и средни организации. НЕ
7. Матричните ОСУ са възникнали вследствие на по-сложна и динамична среда. ДА
8. Матричното структуриране се основава на функционалния и дивизионалния принцип.
ДА
9. Продуктовите ОСУ на управление не са дивизионални. НЕ
 10. Програмно-целевите ОСУ на управление са матрични . ДА

1. Съвременните структури на управление са:

В) дивизионална, линейно-функционална и матрична

2. В съвременните организации от средна големина най-често се използва:

Б) линейно-функционална ОСУ

3. Най-адаптивни към външната среда ОСУ са:

В) матричните

4. Коя от посочените ОСУ не е разновидност на дивизионалната структура:

В) ориентирана към изпълнение на определен проект

5. Матричната структура се реализира чрез:

Б) използване на временни организационни звена;

6. Изграждането на матрични ОСУ изисква създаването на:

Б) звена чрез временно преструктуриране на съществуващи звена;

7. Дивизионалният тип ОСУ е:

В) стартегически централизирана, тактически и оперативно децентрализирана

8. Елементите ,които не изграждат дивизионалната ОСУ са :

В) временни звена

9. Когато решения се вземат и управленски функции се изпълняват на високите йерархични

равнища , ОСУ е:

В) силно централизирана

10. Тенденциите за развитие на ОСУ не са насочени към:

Б) намаляване на комуникациите между сътрудниците и външната среда;

ТЕСТ 4.4 – ФУНКЦИЯ КОНТРОЛИРАНЕ В МЕНИДЖМЪНТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

1. Управленската функция „контролиране“ изисква съпоставяне на постигнатите с

желаните резултати. ДА
2. Контролирането в организацията е насочено към цялостната и дейност , а не към
външната среда. ДА
3. Функцията „контролиране“ се изпълнява на по-ниски йерархични равнища. НЕ
4. Контролирането трябва да осигури постигане на приоритетите, отразени в
стратегическия план. ДА
5. Предварителното контролиране се прилага спрямо звената , а текущото - спрямо
сътрудниците. ДА
 6. Заключителното контролиране е насочено към бъдещите действия и резултати. НЕ
7. Текущото контролиране се извършва в предварително определени стандартни
срокове. НЕ
8. В голяма организация се контролира ефективно чрез използване на подходяща
информационна система. ДА
9. Информационната система трябва да дава информация за минали, настоящи и бъдещи
състояние на обектите. ДА
10. За да бъде контролирането ефективно, при всяко отклонение трябва да се съобщава на
висшето ръководство. ДА
1. Коя от посочените управленски функции създава основа на контролирането:
Б) функция „планиране“;

2. Коя от посочените характеристики не се отнася до контролирането:

Б) ориентация към резултатите и целите;

3. Коя от посочените дейности се изпълнява при процеса контролиране:

В) определяне на отклоненията

4. Под стандарти при контролирането се подразбират:

В) цели, планирани и контролни величини,норми и нормативи

5. Разработването на организационна политика е необходимо за:

В) планирането;

6. При кой от видовете контролиране не се сравняват постигнатите резултати с поставените

цели:

А) предварително контролиране

7. Контролирането не може да се разглежда и осъществи като:

В) еднократно действие;

8. Коя от посочените мениджърски дейнсоти не е алтернатива при избор на коригиращи

действия:

А) да се въздейства върху субекта на мениджмънт

9. Коя от посочените мениджърски дейности е част от „съпоствяне на резултатите с

постигантото“:

А) определяне на допустимите отклонения

10. Контролирането изисква данните за контролирания процес да не бъдат:

В) субективни

ТЕСТ 4.5. – РЪКОВОДЕНЕ В МЕНИДЖМЪНТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

1. Управленската функция „ръководене“ не включва оценяване и стимулиране на

сътрудниците. НЕ
 2. Ръководителят е длъжен да взема предвид действията,както на формалните,така и на
неформалните групи. ДА
3. Лидерът на неформалната група в организацията има нормативна и разпоредителна
власт. НЕ
4. Действията на ръководителя са ограничени в рамките на правомощията му, докато на
лидера- не. ДА
5. Ръководителят не може да бъде и лидер в организацията. НЕ
6. Принудата е съпътстващ и задължителен компонент на властта, която упражняват
ръководителите. НЕ
7. Подчинените имат влияние върху ръководителя посредством обратната информация и
личните отношения. ДА
8. Само професионалните качества са предпоставка сътрудникът да стане добър
ръководител, личните са без значение. НЕ
9. За да бъде един ръководител и лидер, той трябва да променя стила си на ръководене
в различни ситуации. ДА
10. Когато преобладава демократичния стил на ръководене , има децентрализазия в
организационното управление. ДА
1. Възникването на кои групи не е резултат от управленски решения:
б)неформални

2. Кои групи не се създават по воля на мениджърите:

В) група за защита на социални интереси;

3. Кой от посочените начини на въздействие не служи за пряко упражняване на власт:

А) личен пример

4. При кой стил на ръководене сътрудниците се ползват с най-голяма свобода на действие:

Б) либерален стил на ръководене

5. Авторитарният стил на ръководене предполага приложение на комбинация от:

а) теория Х

6. Демократичния стил на ръководене предполага приложение на комбинация от:

Б) теория „Х“ и „Y“;

7. Бюрократичния стил на ръководене предполага приложени главно на:

А) теория Х

8. За да ръководи ефективно един мениджър трябва да оказва влияние върху сътрудниците

чрез:

В) комбинация от управленски въздействия

9. Авторитетът на даден ръководител не се влияе динамично от:

А) йерархичния му статус

10. Авторитетът на ръководителя се определя от:

В) служебното му положение и личните му качества

ТЕСТ 5.1. – СИСТЕМЕН ПОДХОД В МЕНИДЖМЪНТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

1. Кибернетичните теории са основата на разбирането за организацията като система. ДА

2. Икономическата кибернетика не се основава на математическите принципи, подходи и
методи. НЕ
3. Икономическта кибернетика определя организациите като част от икономическата
система. ДА
4. Системите имат многобройни качествени , но не и количествени характеристики. НЕ
5. Система е съвкупност от компоненти функциониращи като едно цяло с предварително
определена цел. ДА
6. Компонентите, от които е изградена организационната система са: елементи и
подсистеми. НЕ
7. Взаимодействието на организационната система с външната среда се осъществява чрез
нейните вход и изход. ДА
8. Системния подход изисква определяне на границите на системата в съответната
вътрешна среда. НЕ
9. Вътрешната организационна среда обхваща елементите,връзките и процесите. ДА
10. Базовата подсистемна структура на организацията обхваща управляваща и
управлявана подсистеми. ДА
1. Компонентите изграждащи организационната система са :
Б) елементи, връзки и подсистеми

2. Подсистемите в системата за управление са:

А) системи от по-нисък ранг

3. Външната среда на организационната система се състои от:

Б) вход и изход на системата

4. Според произхода си системите са:

В) естествени и изкуствени

5. Според начина на функциониране системите са:

В) детерминирани и вероятностни

6. Според степента на доминиране системите са:

Б) централизирани и децентрализирани

7. Организационната система притежава следните основни свойства:

Б) устойчивост, гъвкавост,йерархичност,цялостност и структурираност;

8. Подсистемната структура на обекта на управление включва:

Б) подготвителни, същински и финални подсистеми

9. Подготвителните организационни подсистеми изискват:

А) финансовото,кадровото,материалното и информационното осигуряване;

10. Финалните организационни подсистеми изискват:

А) осигуряване реализацията на стоките

ТЕСТ 5.2. – МЕНИДЖМЪНТ НА ОРГАНИЗАЦИИ

1. От гледна точка на мениджмънта организацията се състои от две подсистеми –

управляваща и управлявана. ДА
2. Правата и обратна връзка не са задължително условие за успешен мениджмъмт. НЕ
3. Управляваната подсистема влияе върху управляващата чрез информация за
състоянието и поведението си. ДА
4. Процесът на мениджмънт се осъществява посредством информационни процеси от
външната среда. НЕ
5. Управляващото въздействие не се осъществява само като информационен поток. НЕ
6. Управленския процес се основава на затворен контур от информационни процеси. ДА
7. Големината на организацията влияе върху обема и интензивността на затворения в нея
информационен поток. ДА
8. Мениджмънт е въздействие, което повишава подредеността и функционалността на
стопанската система. ДА
9. Управляващата подсистема има своя цел, която се различава от общата цел на
стопанската система. ДА
10. Колкото по-голяма е организацията, толкова по-голяма е емержнтността на вътрешната
и среда. ДА
1. Анализът на процеса на мениджмънт се осъществява чрез:
Б) анализ на информационните потоци по съдържание, интензивност и насоченост;

2. Командното въздействие на управляващата върху управляваната подсистема на

организацията се извършва:

А) по контура на правата връзка

3. Информация за постигането на поставените цели постъпва:

Б) по контура на обратната връзка

4. Основния ресурс на управляващата подсистема е:

Б) информацията

5. От гледна точка на информационните потоци стопанската система е :

В) относително-затворена система

6. На практика мениджмънт се осъществява чрез:

В) комбинация от различни управленски въздействия

7. За управляващата подсистема управляваната е :

Б) относително пзонаваема
8. Мениджърските решения и последващите им действия трябва да се основават на :

В) алтернативност при вземане на решения и предвидим риск

9. Ефективността на мениджмънта се оценява чрез:

Б) съпоствяне на поведението като цел и резултат;

ТЕСТ 5.3.-СИТУАЦИОНЕН ПОДХОД В МЕНИДЖМЪНТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

1. Ситуационната теория се основава на конкретен подход при управлението на

организациите. НЕ
2. Единна теория за организационното управление е в основата на ситуационното
управление. НЕ
3. Ситуационния подод изисква конкретен анализ на ситуацията за вземането на
управленски решения. ДА
4. Според ситуационния подход няма твърди правила за управлението на организациите.
ДА
5. Основните компоненти на ситуационния подход са променливите и факторите на
вътрешната и външната среда . ДА
6. От съществено значение при прилагането на ситуационното ръководене е властта на
ръководителя. ДА
7. При ситуационното управление нямат значение взаимоотношенията „ръководител-
подчинен“. НЕ
8. Ефективността на ръководната дейност при ситуационния подход не зависи от
характера на задачите . НЕ
9. При ситуационното управление не се изисква откриване на малките промени от страна
на ръководителя. НЕ
10. Процесът на управление при ситуационния подход се фокусира върху различията на
дейностите и здачите. ДА
1. Същността на ситуационния подход се изразява в : а) изследване и анализ на
ситуацията, б) вземането на ситуационни решения, в) включва и двата аспекта
2. Ситуационния подход изисква:
Б) да се анализира вътрешната и външната среда на организацията

3. За ситуационното ръководене от определящо значение е:

В) стилът на ръководене

4. Променливите на вътрешната среда са:

В) цели, сътрудници,структура,технология и задачи

5. Пряко действащи фактори на външната среда са :

А) потребителите и доставчиците

6. Косвено действащи фактори на външната среда са:

Б) технологично развитие;

7. Подфункция на ръководната дейност е:

Б) мотивирането на сътрудниците

8. Взаимоотношенията „ръководител-подчинен“ са определящи за :

В) ситуационния подход

9. Един от факторите определящи ефективността при ситуационното управлние е:

А) стилът на ръководене

10. Ръководителите при ситуационното управление, се фокусират върху:

А) динамиката на ситуациите;