Задачи на екипния лидер

• Уведомявайте редовно поръчителя за напредъка на екипа и възникващите

проблеми.
• Периодично оценявайте напредъка на екипа, нагласите на членовете и как
всеки член разглежда собствения си принос.
• Уверете се, че всеки в екипа допринася за делото и че гласът на всекиго се
чува.
• Поемете част от работата.
• Устоявайте на импулса да се държите като шеф.
Лидерството бива:
 процес на насочване и вдъхновяване на работещите в организацията (фирмата)
да изпълня-
ват тези дейности, които са свързани с постигането на определените пред нея
цели;
 способност да се упражнява влияние;
 поведение или дейност, които водят до промяната на становището или на
поведението на
управляваните лица;
 изграждането на добре работещи групи или екипи от хора;
 използване на индивидуалните способности и възможности на всяка отделна
личност
Видове лидери
Първият тип е т. нар. директивен лидер. Той се характеризира със следните черти:
 
 дава винаги подробни разпореждания на подчинените си;
 обяснява им подробно какво да правят, как да го правят и кога да го правят.
 
Този тип лидер използва главно и предимно такива методи за въздействие като:
разпореждания, директиви, нормативи, правилници, инструкции и др. Той е делови
ръководител и набляга на точното изпълнение на заповедите, които дава.
 
Вторият тип е т. нар. поддържащ лидер. Той се характеризира с това, че:

 действа приятелски спрямо подчинените си;

 подпомага подчинените си при изпълнението на техните задачи. В повечето
случаи той се явява помощник на ръководените от него хора при изпълнението
на техните задачи.
Третият тип лидер е участващ. Характерните му отличителни черти са:
 
 обикновено се консултира със своите подчинени;
 търси техните предложения;
 използва мнението на подчинените си, когато взема решение.
 
Четвъртият тип е ориентиран главно към постиженията.
Той основно:
 
 набляга на отличното изпълнение;
 изисква високи стандарти при изпълнението на всяка дейност.

1
Подход “път – цел”
Четири лидерски стила:
1. поддържащ стил - най-подходящ тогава, когато в подчинените се наблюдава
голяма потребност от самоуважение и принадлежност;
2. инструментален стил - най-подходящ тогава, когато у подчинените съществува
силна потребност от автономност и самореализация.
3. поощряващ стил - подходящ при ситуации, в които подчинените се стремят да
участват в управленския процес;
4. ориентиран към постиженията стил - подходящ за хора, които се стремят към
високо равнище на работата и са уверени, че могат да го постигнат

Ситуационен модел на Врум и Йетън

Пет лидерски стила:

1. АI (AutocraticI) – използван наличната информация и взима сам
решенията;
2. АII (AutocraticII) – мениджърът използва информация получена от
подчинените и взима сам решенията;
3. CI (Consultative I) – мениджърът споделя проблема с определени подчинени
и взима решение;
4. CII (Consultative II) – мениджърът споделя проблема с подчинените като
група, възприема техните идеи и предложения и взима решение;
5. GII (Group II) – мениджърът, заедно с подчинените като група, търси
решение на проблема, като не се опитва да им влияе и приема всяко
решение което се поддържа от групата

2
Лидер от Пето ниво- постига високи и стабилни резултати посредством единство
между лична скромност и професионална воля.
Лидер от четвърто ниво- предизвикателна визия за компанията, силен стремеж и
всеотдайност за осъществяването й.Високи стандарти на изявата й.
Лидер от трето ниво- умело организира хора и средства и ефективно преследване
и постигане на предначертаните цели.
Лидер от второ ниво- мобилизира своите индивидуални способности за постигане
на общи цели.
Лидер от първо ниво- допринася продуктивно за работата със своя талант,
познания, умения.

?Роли и отговорности на лидера на екипа

 Една от най – важните роли на лидерите в СУРЕ е балансирането на

междуличностните процеси и в частност развиването на способността на
екипа да взема решения и да разрешава проблеми. Други роли на лидера са
изграждането на среда, в която се ценят и толерират различията,
функционалните конфликти, откритата комуникация, доверието,
признанието и се възнаграждават груповите, а не индивидуалните
резултати.

 Втората група роли са информационните,тук се включват и логистични

процеси, свързани с колективния брифинг, неговата организация и
управление.

 Третата група роли на лидера включват поддържането на открита,

позитивна комуникация и адекватни работни взаимоотношения с външни
за екипа индивиди.
 
Адекватен лидерски стил - социалната практика показва, че няма универсален
лидерски стил,подходящ за всяка ситуация. Ефективните лидери се
приспособяват към променящите се обстоятелства и характера на екипа. Стилът
на ръководството се определя в зависимост от способностите и нагласите на
членовете от екипа. Когато е налице по – слабо желание да се изпълнява дадена
задача, тогава е необходимо лидерът да отделя повече време, за да контролира и
управлява.

УПРАВЛЕНИЕ на ЕКИПИ
Характеристики на ефективния екип
А. Ориентирани към работата:
-    технически успехи
-    продуктивност в определения график и бюджет
-    ориентираност към резултати
-    грижа за качеството
-    готовност за промяна

3
-    способност да се предвиждат новите тенденции
-    новаторство и творчество
Б. Ориентирани към хората:
-    висока заинтерисованост и енергичност
-    способност да се разрешават конфликти
-    добри взоимоотношения в екипа
-    взаимно доверие
-    индивидуално развитие на членовете
-    потребности от постижения
-    организационна ефективност между екипите
Стимули за ефективността на екипа
 интересни задачи
 признание и постижения
 опитен ръководител
 подходящо ръководство
 лидерски стил
 квалифицирани членове на екипа
 професионално развитие
Бариери за ефективността на екипа
 неясни цели
 недостатъчни ресурси
 конфликти
 борба за надмощие
 неподходящ стил на ръководство
 несигурност на работното място
 промяна на целите и приоритетите