СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д. А.

ЦЕНОВ“ - СВИЩОВ
ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
КАТЕДРА “МЕНИДЖМЪНТ”

ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО

ТЕМА 4
“УПРАВЛЕНСКО РЕШЕНИЕ”
 Въведение в темата

В тази тема обект на разглеждане са

причините за поява на необходимост от вземане на
управленско решение и начините за неговото
изработване. Внимание се обръща на етапите на
развитие на една проблемна ситуация и
класифицирането на различните видове управленски
решения.
 Управленското решение е волеви акт със социална
насоченост и последици.
В процеса на прилагане на управленските функции от
страна на мениджърите е възможно възникването на проблеми.
Трудности при постигането на баланс в целите, при изпълнението на
операциите и задачите са възможни на всеки един етап от дейността на
фирмата. Затрудненията са естествена част от управленския процес. Този
факт поражда необходимостта от управленско решение. Управленското
решение се взема при наличие на проблем. То е избор на алтернатива от
възможности при дадени ограничители. Управленското решение се взема
в конкретна ситуация. Обстоятелството за възникване на
необходимостта от мениджърска намеса е наличието на проблем, криза,
форсмажорна ситуация и т.н. За целта мениджърите трябва да съберат
бързо необходимата информация от съответния източник (-ци), да я
анализират и правилно разтълкуват. Всяко управленско решение се
нуждае от достатъчна информация, като тя може да се класифицира като
налична (тази, с която разполагаме), необходима (тази, от която се
нуждаем, за да разрешим проблема), излишна (тази, която няма да
подпомогне решаването на проблема) и допълнителна, която няма
съществено значение.
 Управленското решение е следствие от проблемна ситуация,
където е нарушена устойчивостта в организацията.
Във всяка организация могат да възникнат три проблемни ситуации:
• Детерминирана проблемна ситуация. Тук мениджърът
разполага с рутинно управленско решение за проблема.
• Стохастична проблемна ситуация (с вероятностен характер) – За
възникналия проблем мениджърът прибягва до статистически
данни, от които избира управленско решение с най-добър шанс за
успех.
• Стратегическа проблемна ситуация. Мениджърите не могат
стойностно да определят изхода от управленското решение. То
най-често засяга различни функционални области от дейността на
фирмата.
Управленското решение е самият процес на реализиране на
вариантите на действие, то е крайният резултат от
избраната алтернатива и осъществения вариант на
действие.
 Възможните подходи за изработване на управленски
решения са интуитивния и решения на базата на съждения.
Методите за вземане на правилно управленско
решение са част от задачите на мениджмънта и практическата
реализация на принципите на управление на организацията. На
практика главно се използват два основни метода за вземане на
управленско решение – количествени и евристични.
Два са базовите модела за вземане на управленско
решение:
Класически модел – доближава се до мениджърите и до начините, по
които те вземат решения. Те допускат, че мениджърското решение е
логично и рационално и то задоволява най-добре интересите на
организацията.
Административен модел – обикновено решението се ражда в дискусия
(спор) и не винаги е логично и рационално.
 Метод на мозъчния щурм
Методът на мозъчния щурм се използва в управлението на фирмата,
като мениджърите предварително формулират даден проблем пред екипа,
създаден за целта.
„Преводът е мозъчна буря или мозъчен щурм Използва се още от
древните викинги. Това е метод за решаване на нови проблеми чрез
предлагане на оригинални идеи.”
Методът използва техника от психологията, която е въведена от
Зигмунд Фройд и доразвита за управленската теория и практика от Хърбърт
Хикс. Похвата позволява на участниците в групата да изказват свободно
всякакви идеи и да правят свободни асоциации относно темата на дискусията,
независимо колко маловажни или потенциално неудобни са те. Обикновено
пред група от 5 до 12 специалиста се поставя даден казус и те търсят начини за
решаването му. Методът на мозъчния щурм активизира мисленето на
участниците в работната група. В основата му стои принципа на евристичното
мислене и се приемат всякакви идеи за решаване на проблемната ситуация
Метод на „66-те жужащи заседатели”
Метод на „66-те жужащи заседатели” спада към аналитичните методи
за вземане на управленско решение. Той доразвива предходния метод, като
участниците в работния екип са предварително запознати с проблемната
ситуация. Характерно за него е, че работната група е голяма на брой и
ръководителят я разделя на екипи за вътрешни обсъждания. Ръководителят
насърчава участниците без да им оказва натиск върху решението на проблема.
 Метод на „сценариите”
Метод на „сценариите” дава рамка за разглеждане
на правдоподобни бъдещи събития. Предварително са определят
индикатори и знаци от Системата за ранно предупреждение в
организацията. Методът създава ефективен механизъм за
споделяне на сложни идеи от различни области на науката и
практиката. Методът на сценариите спомага за управленското
решение в ситуация, породена от нестабилност във външната
макросреда за организацията, например сложен социално-
икономически проблем и др. Този метод описва етапите за
възникване на хипотетична ситуация и с помощта на
интердисциплинарен експертен анализ се определят показатели за
промяна и възможните средства за адекватна реакция.
Метод „Ринги”
Методът „Ринги” спада към групата на
аналитичните методи за вземане на управленски решения. В
организациите, където е възприет метода „Ринги”, всеки експерт
има възможност писмено да изрази мнение, според личната си
преценка за оптимизиране на дейността или по възникнал проблем
от неговата компетентност. Характеризира се с висока
ефективност при административните органи на фирмата.
 Управленските решения в организацията се вземат както от
отделния мениджър, така и от определени групи – съвети, комитети, екипи и
други.
Видове управленски решения според начина им на вземане:
• Индивидуални.
• Групови.
Видовете управленски решения могат да бъдат
класифицирани според управленското равнище, от които произлизат :
• Стратегически управленски решения. Произлизат от висшия
управленски апарат и по правило съдържат висок риск и неопределеност.
• Административни управленски решения. Вземат се на средно
управленско равнище и осигуряват връзката между стратегическите и
оперативните решения. Тези решения се свързват с плановете на отделните
дивизии, поделения на фирмата, с набирането и обучението на персонала и
други.
• Оперативниуправленски решения. Управленски решения
произтичащи от низовото равнище на мениджмънта. Оперативните
управленски решения са насочени към осигуряване на изпълнението на
текущите задачи на ниво производствено звено, технологична група, на ниво
цех и т.н. Това са управленски решения, които са свързани с календарните
планове на ниво отдел, цех или звено и съответните графици за изпълнение.
 Като основен разграничителен признак за избора на
групов или индивидуален подход за изхода от проблема е вида на
самото решението. От тази гледна точка различаваме – програмирани
или непрограмирани, сигурни или несигурни управленски решения.
Програмираното решение има определена структура
или се повтаря с определена честота. Непрограмираното решение е
относително несигурно и се среща относително рядко. За вземането
на сигурното управленско решение мениджърите познават
алтернативите и последиците от прилагането му. Несигурното
решение е свързано с риск и несигурност за организацията. В този
случай проблемите изискват специализирани познания в много
области и теорията и логиката подсказват за използване на групов
подход за решение.
 Обобщение по темата

• При изпълнението на ежедневните задачите и операции в организацията възникват

проблемни ситуации с най-разнообразен характер. Решението на тези проблеми е
поверено на мениджърите от съответното равнище на управление.
• Управленското решение е волеви акт със социална насоченост и последици.
• Управленското решение се взема в конкретна ситуация. Обстоятелството за възникване на
необходимостта от мениджърска намеса е наличието на проблем, криза, форсмажорна
ситуация и т.н.
• Във всяка организация могат да възникнат детерминирана, стохастична и стратегическа
проблемна ситуация.
• Управленските решения определят еднозначно резултати. Те носят информация за
необходимата промяна, която да доведе организацията до ново състояние.
• Развитието на негативната за фирмата ситуация преминава през определени етапи:
възникване на проблема; летален период; проявление на проблема и развитие на
проблема. От жизнено значение за организацията е създаването на Система за ранно
диагностициране на проблемите.
• Видове управленски решения според начина им на вземане се разделят на индивидуални
и групови. Видовете управленски решения според равнището, от което са взети се
класифицират като стратегически, административни и оперативни.
• Основните методи за вземане на управленско решение са количествени и евристични.
Количествените методи за управленско решение предполагат използването на
количествени зависимости между факторите. Евристичните методи се основават на
интуицията, почиват върху знанията и уменията. Те се разработват групово, като най-
използвани в практиката са методите: „Метод на мозъчния щурм”, „Метод на 66-те
жужащи заседатели”, „Метод на сценариите” и метода „Ринги”.