Основни правила в

професионалната етика.

Модели за взимане на етични

решения.
Професионализъм и професионална
етика
 Професионализмът е поведение, цели и качества, които
характеризират дадена професия и човека в нея; доколко си
качествен, доколко си “майстор” в това, което правиш.
 Всяка организация знае, че професионалната репутация е разликата
между успеха и провала и се стреми да запази най-добрите си
професионалисти.
 Професионализъм = успех и влияние; ако мислят за теб, че си
отличен професионалист, при всички условия ще ти се отварят врати
– и на работното място и за личните ти амбиции.

 Професионалната етика – професионално приети стандарти на лично

и бизнес поведение, ценности и водещи принципи (от висшите
мениджъри до крадците)
 Почти всяка професионална организация си създава Етичен кодекс,
който да насочва нейните членове при изпълнение на
професионалните им задачи. (Стандарт на бизнес организациите, на
ПА, на библиотекарите, на лекарите и т.н.)
Какво значи добър професионалист?
 Да се стремиш към съвършенство в професията –
качеството на работата ти да те отличава; не средно, не
само толкова, колкото минимално се изисква, а винаги
да има нещо отгоре; това прави впечатление на хората -
колеги и шефове.(усъвършенстване, вникване, по-
широко поле на знания и умения)
 Да си надежден и да заслужаваш доверие – доверието е
проблем в днешно време и да се знае, че може да ти се
има доверие е ключов елемент на професионализма – да
изпълняваш възложените задачи, оправдавайки
очакванията; да може да се разчита на теб при новост,
трудност, интензивност, проблем. Не веднъж и
понякога, а системно. Такава репутация се доказва с
времето.
 Да си отговорен и прегледен в работата си – във всеки
момент да можеш да отчетеш действията си с целите,
мотивите, резултатите и последствията.
Какво значи добър професионалист?
 Да си вежлив и уважителен – приятелски настроен, учтив, с
добри маниери и добронамерен към другите. По този начин
социалните връзки на работното място текат гладко, избягват
се конфликтите и се печели уважение. Респектът това са
положителни чувства на уважение и възхищение, от които
всеки се нуждае за развитието и напредъка си. Той се печели с
времето, но може да се загуби с една глупава или
необмислена постъпка. За да се отнасят към теб с респект,
поведението ти винаги трябва да отчита и другия.
 Да си честен, отворен и прозрачен – честността е елемент на
моралния характер и се свързва автоматично с позитивни и
добродетелни качества: “щом е честен, значи може да му се
има доверие, значи не интриганства, значи е лоялен, искрен”.
Честният човек се възприема като отворен в комуникацията
(не крие, не е подъл) и действащ (в професията си) открито.
Това е добродетел, която много високо се цени от
работодатели и колеги и силно повишава собствената ни
ценност за другите.
Какво значи добър професионалист?
Да си компетентен – компетентност –
способността на индивида да си върши
работата както трябва. Това е комбинация от
знания, умения и поведение, които прилагаш,
за да подобриш областта, в която работиш.
Да се усъвършенстваш постоянно -
Компетентността нараства от опита, но до
степента, до която искаме да се учим и
променяме. Постоянното
самоусъвършенстване е предварително
условие за вършене на професионална
дейност (и то във всички времена)
Какво значи добър професионалист?
 Винаги да си благороден и да действаш почтено – благородна
постъпка – показва “благородство на душата, великодушие и
презрение към подлостта”. Не можеш да си такъв в професията си,
ако не си такава личност. Това е т.нар. концепция за "цялостност или
пълнота" на характера в съответствие с определени ценности,
вярвания и принципи с последователност в действията и
резултатите.
 Да зачиташ конфиденциалността – конфиденциалност – зачитане на
правилото да не разпространяваш неоторизирана информация. По
време на кариерата на всеки, се получава информация, която е
съобщена конфиденциално от колеги или от организацията. Да
можеш да пазиш тайна (честен си към доверителя) е качество, с което
се спечелва респект и влияние.
 Да даваш добър пример – прилагайки горните принципи, можем да
станем добри професионалисти. Но това не би било реално и
стабилно ако не действаме в съответствие, постъпките ни да са за
пример – “по делата им ще ги познаете”. Да си професионалист
означава да живееш по определен начин в организацията и извън
нея.
Ислямската революция в Иран –
истински случай
 пример
Методи за анализ на етични
ситуации
 Online Resources for Sample Ethical
Decision Making Models
  
 List of Decision Making Models
 Model A - The Resolved Method
 Model B - Twelve Questions
 Model C - A Format for Ethical Decision Making
 Model D - A Framework for Ethical Decision Version 6.0
 Model E - A Framework for Ethical Decision Making,
Collaborative Project
 Model F - A Simple Guide to Ethical Deliberation for Professionals
 Model G - The Seven Step Method for Analyzing Ethical Situations
 Model H - The Ethical Worksheet
 Model I - Ethical Decision Making Plan
 Model J - PLUS Model
Метод на “7-те стъпки” за избор на взимане не
решение в конкретна ситуация (Patricia Werhane, Norman Bowie,
John Boatright, Manuel Velasquez)

 Взимането на етично решение е диалектичен процес. Седемте стъпки не са в

субординация или хронологично подредени.
 Наличието на дадени факти ни кара да повдигнем етични въпроси, но преди да сме
запознати с етичните проблеми, същите тези факти нямат етично значение. (не
изплащат заплати на работниците – право на справедливо заплащане на труд)
 Когато определяме какви са алтернативите, кои са засегнатите страни или какви са
практическите ограничения, може да се наложи да проучим допълнителни факти.
(полагат се до 40 заплати при напускане, ако не са ти плащали – фирмата няма
толкова пари в сметките)
 Когато идентифицираме засегнатите страни, могат да се появят нови алтернативи.
(някои от работниците са си намерили работа – дължимите заплати могат да се
изплащат на части във времето)
 Когато прилагаме етичните принципи, за да проверим доколко правилни са
алтернативите, могат да бъдат повдигнати нови етични проблеми или да видим и
други засегнати групи. (ако работниците искат максимум – фирмата фалира –
доставчиците имат предимство – работниците може да останат без нищо)
 Така всяка стъпка следва предходната, но остава отворена за повторен преглед,
ако следващата покаже някакви неизяснени въпроси – това е диалектична връзка.
 Всяка ситуация трябва да се реши в реално време. При някои случаи времето е
ограничено – фирма атакува нашите клиенти; промяна на политиката за наемане на
таланти.
Метод на “7-те стъпки”
 1. Кои са фактите?
2. Кои са етичните проблеми?
3. Какви са алтернативите?
4. Кои са засегнатите лица?
5. The Ethics of the Alternatives?
6. Какви са практическите
ограничения?
7. Какви действия могат да бъдат
предприети?
Пример за анализ на “7-те стъпки”
Stern Products, Inc. (опасни химически
материали) През последните 30 г. е
плащала пълна здравна застраховка на
работниците и техните семейства.
Цените се повишават с 25% и това
става голям разход за фирмата.
Създадена е комисия от 3-ма члена,
която да прегледа покритието на
застраховките и да предложи
намаление на Борда.
1. Кои са фактите?
a. Кое прави тази ситуация етична?
 Намаляването на покритието причинява ли
потенциални вреди на хора/групи? Свързана ли е
ситуацията с базисни нужди/артикули, които се
създават разпределят, отказват, заплашени? Засяга ли
съществено благосъстоянието на хората? Има ли
отношение към справедливостта и правата?

 Здравната застраховка на работниците

представлява решение как се разпределя придобитото
в корпорацията , което не е само икономически въпрос
и не следва да се има предвид само как да се
максимализират печалбите, но и етичен въпрос какъв
е най-добрият и справедлив начин за преразпределение
или такъв, който да удовлетвори основателните
искания на всички групи.
b. Кои факти имат отношение към
етичната ситуация?
 Какво трябва да знаем, за да решим как да
действаме? Кои са релевантните факти зависи от
това кои са етичните проблеми, а етичните
проблеми се дефинират при наличие на
определени факти. Така първоначалната оценка
на фактите се усилва от определянето на етичния
проблем.
 Трябва ни инфо за – цената на различни здравни
пакети, краткосрочни и дългосрочни
перспективи пред фирмата, демографски данни
за работниците – възраст, здраве, икономическо
състояние; възможност и цена при лично
осигуряване, краен ефект от промяна или
запазване на покритието за служителите и
фирмата.
2. Етичните проблеми?
a. За какъв тип еп става въпрос: системни,
корпоративни или индивидуални?
Когато знаем нивото на проблема, ще
можем да решим кой ще бъде засегнат от
решението (кои са засегнатите страни) и
кой трябва да вземе решението –
обществото, отделна фирма или
конкретен човек.
Тук проблемът е корпоративен, засяга
всички във фирмата, но и има
отношение към обществен проблем –
много здравно неосигурени. Решението
може да има ефект и на системно ниво.
2. Етичните проблеми?
b. Какви специфични етични въпроси повдига тази
ситуация?
 Кой е въпросът – как да максимализираме ползите и
минимализираме загубите?; Може ли действието да бъде
универсализирано?; Дали хората не са били третирани като
средства, вместо като цел?; Дали разумността би приела
определено действие като правилно/грешно?; Става ли въпрос
за нарушение/ конфликт на права?; Става ли въпрос за честно
разпределение на ползи и тежести?; Става ли въпрос за това
как и дали да се приложи някой определен етичен принцип?
 Етичните въпроси могат да се формулират по следния начин:
 (1) Какво ниво на покритие имат право да очакват служителите,
като се има предвид историята на фирмата?
 (2) Какво ниво на покритие би увеличило продуктивността на
работниците, като допринася и за печалбата на фирмата?
 (3) Трябва ли фирмата да се включи в национален дебат за
покритието на здравните осигуровки?
2. Етичните проблеми?
c. Какво ниво на обобщение се изисква?
 Етичните проблеми трябва да имат ниво на
обобщеност, за да може да се обсъжда по-
широко и да се видят повече възможни
усложнения, като в същото време да е
достатъчно специфичен, за да води до
алтернативни възможни действия.
 Въпросът със здравните осигуровки на тези
служители трябва да се съ-отнесе към
стандартите в обществото като цяло, но
решението има отношение и към
конкретната фирма. (ако е международна,
ако е с високи печалби и т.н.)
3. Алтернативите?
Имайки предвид фактите и етичните
проблеми, кои алтернативни действия са
възможни? Първоначално трябва да
формулираме възможна най-много
алтернативи, без да съдим колко са
приемливи. Най-приемливите се
селектират за последващо проучване.
Например – няма да има повече
застраховки от фирмата, ще се поделят
между фирмата и служителите, ще се
извадят семействата от сметката и
т.н.
4. Засегнатите страни?
a. Кой ще бъде засегнат от алтернативите и в каква
степен?
Трябва да е ясно кой ще бъде достатъчно
силно засегнат, за да се съобразяваме с него.
За системни проблеми – кои индивиди, групи,
институции, околна среда. За корпоративни
проблеми – кой и какво вътре и извън
фирмата: акционери, правителство,
общество, околна среда, доставчици,
клиенти, служители, мениджъри и др. За
индивидуални проблеми: колеги, шефове,
други отдели, клиенти, доставчици.
В случая засегнатите страни са самата
фирма като жизнеспособен икономически
субект, акционерите, служителите,
семействата им и местната общност.
4. Засегнатите страни?
b. Как да подредим по важност претенциите на
страните?
 Част от процеса за взимане на решение е да се реши каква тежест се
дава на всяка от претенциите на страните. Това често се прави
интуитивно. Но когато трябва да се аргументира защо едно решение
е правилно, точно преценяването на тежестта на противоречиви
претенции изисква най-силни аргументи.
 Претенцията на фирмата, че няма достатъчно ресурс, за да остане
жизнеспособна би трябвало да получи най-голяма тежест, защото
без нея никой от останалите няма да може да получи каквито и да е
блага. Противоречивите претенции на акционерите и работниците
са следващи по тежест, тъй като те допринасят директно за
стойността на фирмата и могат да имат претенции за част от
тази стойност.
◦ За да се реши “кой колко тежи” трябва да се вземе предвид капиталовата
структура на фирмата (баланс дълг - собствен капитал, наличност и
относителната цена на дълговото финансиране и др.) и историята на
връзката на фирмата със служителите (степента на приноса на работника
към крайния продукт, лоялност и продуктивност на работниците, среден
стаж и ниво на текучество и др.).
◦ Семействата и общността не биха имали особена тежест, освен ако нямат
важен принос за фирмата. (военни, затворено градче, отдалечен район)
5. Етиката на алтернативите?
a. Използване на етичните принципи за избор на най-
добра алтернатива.
 Етиката на всяка приложима алтернатива се оценява чрез етичните принципи или
правила. Към всяка алтернатива задаваме въпроси от гледна точка на утилитарния
принцип, пр на правате или пр на справедливостта, за да разберем доколко е важна
съответната алтернатива за всяка теория. Когато всички алтернативи бъдат
оценени като добри или лоши, правилни/неправилни, целта е да се избере най-
добрата. В идеална ситуация, всички етични принципи ще посочват една и съща
алтернатива като най-добра.
 Утилитарен принцип: Като се има предвид почти еднаквата тежест на
исканията на фирмата, акционерите и работниците, коя алтернатива ще
осигури най-много ползи за най-много хора? Как разходи и ползи ще се измерват в
този случай?
 Принцип на правата: Какво здравно покритие има право да очаква всяка от
засегнатите страни? Коя алтернатива не искате да се приложи за вас, ако бяхте
в позицията на всяка от страните?
 Принцип на справедливостта: Коя алтернатива разпределя най-честно ползите
и тежестите между всички засегнати. Кои страни поемат най-голяма тежест
при всяка от алтернативите?
1. Няма да има повече застраховки от фирмата, остава само държавата
2. Няма да се променя, ще се отпуснат активи на фирмата
3. Ще се поделят между фирмата и служителите
4. Ще се извадят семействата от сметката
b. Как да решим, ако теориите
посочват различни алтернативи.
 Има ситуации в които различните етични принципи посочват различни
алтернативи. В този случай избираме коя препоръка да ползваме, като трябва да
докажем правотата й по най-добрия начин.
 Обосноваването става като обясним защо теориите посочват тази алтернатива
като добра и как това съвпада с нашето разбиране за “добър живот” в сравнение с
другите алтернативи.
 Може да се случи дори така, че след сериозен преглед на всички принципи
избираме едно нещо – отделна алтернатива, един принцип, една гледна точка,
един краен резултат ПОВЕЧЕ ОТ другите. И не можем да кажем ЗАЩО го
предпочитаме, освен от гледна точка на нашия опит и нашия избор да живеем
живота си.
 Дори когато нямаме друг стандарт, на който да се позовем, ако две теории си
противоречат, това не значи, че изборът ни е ирационален и необоснован.
Решението е рационално, когато е взето на базата на внимателно съобразяване с
всички елементи (до тук) и може да се обоснове като най-добра алтернатива
посочена от поне една етична теория. Останалата част от обосновката – “аз мога и
желая да живея с това решение”.
6. Практическите ограничения?
a. Може ли най-добрата алтернатива да влезе в сила?
След като сме избрали вариант за действие,
трябва да видим дали няма практически
пречки, които не позволяват тя да бъде
приложена. Когато това е така, трябва да се
върнем към Step 5, да изберем следващата
най-добра и отново да я подложим на
практически тест.
Алтернатива 1: Да се повишат максимално
заплатите на служителите и те сами да си
плащат здравните застраховки.
(млади/стари, здрави/болни). Но може да има
закон, който задължава компаниите да
осигуряват някаква степен на покритие на
здравните застраховки.
b. Разграничаване на етични от практически
ограничения
 В този модел, взимането на етично решение включва
преглеждане на алтернативите от етична гледна точка
(Step 5) и от практическа (Step 6).
 В реалността често не си правим труда да разграничим
двата типа причини за отхвърляне на определена
алтернатива. Разликата между етичните и
практическите ограничения води до различни действия.
 Когато решаваме какво покритие се дължи от гледна
точка на правата, ние претегляме конкуриращите се
права на акционерите и служителите за доброто на
фирмата (да продължи да оперира) – изследваме
състоянието на фирмата, наличните ресурси и т.н. Това е
различно от въпроса дали акционерите или работниците
ще се съгласят с определено разпределение на ползите.
Тук действията са свързани с убеждаване,
преизчисляване, подаване на оставки, стачки, съд.
7. Действия?
a. Прилагане на най-добрата алтернатива
 След като сме избрали най-добрата алтернатива и няма
практически пречки, трябва да се планират стъпките за
нейното осъществяване.
 Ако изборът е – служителите ще плащат част от здравната
застраховка – как ще се осъществи? Ако ще се увеличат
заплатите?
Обобщение
 Оправдаването/ обосноваването на определено етично
поведение - дали е правилното и доброто – е задължително в
бизнес етиката. Следването на този процес помага за
идентифициране и формулиране на обосновката. Той е и вид
обучение и придобиване на компетентност за мениджъра.
 За да не се налага всеки път за всяко етично решение през
живота ни да се забъркваме в лабиринт от конкуриращи се
размишления или да минаваме през всички тези стъпки.
Структурираният модел подпомага взимането на етично
решение, придобиването на опит и спечелването на уважение.
За да ни остава време и да си живеем живота 