BG051PO001-5.2.

06-0084-C-0001
“Създаване на Център за обществена подкрепа
за деца и семейства в риск в община Джебел”
Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси” ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН
ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Инвестира във вашето бъдеще ФОНД

НАРЪЧНИК
ЗА РАБОТА В ЦЕНТЪР ЗА
ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА

“Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна

програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европеиския
социален фонд на Европеиския съюз“.
 Инструменти

Комуникационни умения: последователност от основни умения по изслушване1

Обръщането на внимание или изслушването може да се подобри с определени видове
вербални отговори, които направляват клиента в определена посока, помагайки му да се
фокусира върху основните факти, чувства и идеи, с които той идва на срещата. Тези видове
отговори или изявления се наричат „умения за обръщане на внимание” или „умения за
изслушване”. Както и преди беше споменато, след като са установени разбиране и доверие с
клиента, целта на социалния работник е да открие същността на проблема. Има шест
посочени вербални умения, с които ще се запознаем и ще практикуваме:
1) Отворени въпроси
Това са въпроси, които започват с “какво”, “как”, “защо”, “можеш ли” или “би ли”. Те
се считат за най-важните от уменията за обръщане на внимание. Въпросите, които започват с
тези думи, обикновено изискват от клиента да даде по-дълъг, подробен отговор. На тези
въпроси не може лесно да се отговори с (a)“да” или “не”; · (б) “Какво беше усещането?”, (в)
“Защо беше толкова трудно?”.
2) Затворени въпроси
На тези въпроси може лесно да се отговори с “да” или “не”. Те могат да се използват за
получаване на бърза и конкретна информация, да дадат яснота, да фокусират клиента или
разговора или да приключат твърде дълги дискусии. Затворените въпроси могат да бъдат и
недостатък, защото чрез тях приключва разговора. Задаването на въпроси като “Зле ли се
почувства?” или „Не си ли разстроен?” може да даде на клиента послание за това как той
трябва да мисли, да се чувства или държи. В такива моменти отворените въпроси са по-
полезни за постигане на целта - определяне на проблема или решаването му. Вместо това,
попитайте, “Как се чувстваш?” или “Защо се държеше така, сякаш си разстроен?”.
3) Фрази за насърчение
Това е повторно заявяване или директно повторение на това, което клиентът е казал
като “самотен”, “чувствам се разстроен”, “не съм сигурен” или кратки вметки като “аха”,
“така” или “разкажи ми повече”. Тези вметки подчертават определени части от изявленията
на клиента и поддържат разговора. Те се разглеждат също като подсилващи за клиента, за да
разбере той, че е чут.
4) Перифразиране
Перифразиране е повторение пред клиента във формата на резюме, като се използват
неговите думи за това, което е чуто. Това помага на социалния работник да организира
казанот, да изясни основните моменти и да насочи клиента към същността То помага на
клиента да чуе какво е казал и може би да продължи да говори по-нататък в дълбочина по
въпроса.
5) Отразяване на чувство
Във всеки разговор с клиент социалният работник трябва да обръща внимание на
съдържанието (информацията) и на чувството (емоциите). Отразяването на чувство означава
повторение на емоционалното съдържание на думите на клиента в разговора. За да се отрази
чувството на клиента, е особено важно да се обръща внимание на невербалната
комуникация. Клиентка може да говори за това, че детето й е в приемна грижа и че не го
посещава. Социалният работник ще види, че тя е разстроена и ще каже: „Звучиш ми
разстроена, когато говориш за детето си”. Това е отразяване на чувството пред клиента.
Много си прилича с перифразирането, но се фокусира на нивото на чувствата. Това е също
един от начините да се демонстрира епматия към клиента.

1
Adapted from: Ivey, A. E., Ivey, M. B., and Simek-Downing, L., (1987). Counseling And Psychotherapy:
Integrating Skills, Theory And Practice, (2nd Edition). Boston: Allyn & Bacon.
6) Обобщение
То е повторение на факти и чувства (и подразбрани причини) пред клиента в
организирана форма. Такова обобщение е полезно в началото и периодично по време на
разговора за разясняване какво са обсъдили до момента клиента и социалния работник.
Може също да бъде добър начин да се приключи разговора и да се обобщи какво е било
казано.

Фокус и селективно внимание: Терапевтът избира да се фокусира върху клиента (теб);

друг човек (тях, него, нея); проблем/ основна тема (представяйки проблем или основна тема
от сесията или дискусията; интервюиращия или терапевта (саморазкриване); “ние”: терапевт
и клиент; културен/ свойствен за дадената среда/ контекстуален въпрос.
Умения за оказване на влияние: обратна връзка, съвет-информация/ друго;
саморазкриване; интерпретация; логически последствия; напътствия; резюме.

Структура на интервюто от пет етапа2

Разговорите за решаване на проблеми са организирани в пет етапа или фази. Всеки разговор
трябва да бъде организиран по този прост начин, въпреки че времето, прекарано в даден етап
е различно при различните случаи. При първи разговор повече време може да се прекара на
етап 1 - “изграждане на доверие”, отколкото в последващите разговори. Важно е отново да се
затвърждава нивото на постигнатото доверие във всеки разговор. Това са етапи и те се
надграждат един над друг. Няма ясни разграничения между тях, но трябва да има плавни
преходи. Въпреки че клиентът и социалният работник могат да достигнат даден етап, може
да се наложи да се върнат на предишния, за да разяснят или уточнят разбирането си.
Например, когато се започне с тъсенето на решения (етап 4), може да стане ясно, че не е
установено ясно разбиране за проблема. Може да се наложи да се върнат на етап 2 -
„идентифициране на проблема”, за да се разясни истинския проблем.
При всеки от разговорите с клиента се надгражда над предишния. След като се разреши един
проблем, се появяват други. Може да се наложи да се работи с някои хора 10 - 12 сесии, за да
се разреши един проблем. Всеки разговор разделя „големия” проблем на по-малки. Това е
същността при разрешаване на проблема и важно умение на социалния работник.
1) Установяване на връзка/структуриране - “здравей”
Този етап или фаза е с цел да се изградят работните взаимоотношения или съюз с
клиента, за да може той да се чувства комфортно със социалния работник. Това може да се
опише като етап на „изграждане на доверие”. Важно е на този етап да се каже на клиента как
ще бъде структуриран разговора. Това ще помогне на клиента да знае поне малко какво да
очаква и също какво може и не може да направи социалния работник. Пример: “Ще обсъдим
какъв според тебе е проблема ти и ще разгледаме какво ти се иска да се промени. Надявам се,
че ще намерим някои решения, които да опиташ още като си тръгнеш днес.”
2) Събиране на данни – определяне на проблема и скритите активи :“Какъв е проблема?”
Този етап или фаза е да открие какви са основните притеснения на клиента, какви са
силните му страни, какви са някои от ограниченията му и да се започне да се разработва
цел за работа с него.
3) Определяне на резултати – Докъде иска да стигне клиента в разрешаването на
проблема? Какво искаш да се случи?
Този етап или фаза е да определи какво клиентът иска да се промени. В каква ситуация
му се иска да е? Как ще стоят нещата, ако проблемът се разреши? Каква е идеалната

2
Adapted from: Ivey, A. E., Ivey, M. B., and Simek-Downing, L., (1987). Counseling And Psychotherapy: Integrating
Skills, Theory And Practice, (2nd Edition). Boston: Allyn & Bacon.
ситуация за клиента? Това помага да се разясни какво очаква клиента и колко е реалистично
или нереалистично това? Важно е и клиентът, и социалният работник да имат общи идеи за
това, към което иска да работи клиента.
4) Генериране на алтернативни решения - “Какво ще направим по въпроса?
Този етап или фаза е да се работи към разрешаване проблема на клиента. Клиентът и
социалният работник разглеждат много и различни алтернативи и какви са възможностите за
разрешаване на проблема. В някои случай интервенцията може да спре дотук. Клиентът
може да се съгласи да се върне вкъщи и да помисли как ще работи по което и да е от тези
решения. Въпросът за обсъждане на следващата среща може да е да се определят решенията
на проблема и да се започне работа по тях.
Една от целите на този процес на идентифициране на бъдещи резултати и определяне
на решения е да се научи клиента какво представлява процеса на разрешаване на проблеми и
да го използва и за в бъдеще.
5) Обобщаване и как да осъществяваме плановете - “Ще го направиш ли?”
Този етап или фаза помага на клиента да развие някои стратегии за осъществяване на
промени в мислите, чувствата, поведението си в ежедневието. Използването на ролевите
игри е полезен инструмент в този етап. Клиентът може да изиграе със социалния работник
какво би казал на майка си или други хора, за да се опита да разреши проблема. В следващия
разговор е полезно да се разгледа какво е направил клиента да определи нови проблеми и
притеснения. Това също е проверка доколко реалистичен е клиентът относно преценката си
за проблема, естеството му, ограниченията на клиента, силните му страни и мотивацията му.
Може да открие нови гледни точки за себе си, за другите или за проблема.
 Прилагане на терорията за промяна и мотивационно интервюиране към процеса на
решаване на проблеми в различни етапи на промяната3
Етапи на Задачи за Етапи при Задача на интервенция за
промяна мотивиране на прилагане на социалния работник
клиентите процеса за
разрешаване на
проблеми
1. Предизвикайте Фаза 1: Определяне Ангажиране на клиентите да
Предварителен съмнения; на проблема и участват в процеса на тяхното
етап - човекът накарайте клиента ангажиране: подпомагане, което включва
не обмисля да разбере оценка на излагане и обсъждане на
възможност за рисковете и готовността; различни проблеми и трудности
промяна проблемите, избягвайте при отглеждането на детето и в
произтичащи от конфронтация и семейния живот; участието на
сегашното му подходете към клиента не изисква той да
поведение клиента с “всички признае, че „има проблем”.
изпитваме
понякога
трудности в
посрещане
нуждите на децата
и всички имаме
силни страни”
2. Етап на Нарушете баланса; Фаза 2: От клиента Предоставяне на информация за
размисъл: изтъкнете причини не се изисква да конкретен проблем като
характеризира за промяна и разкрива личната пристрастяване, контрол на
се с рисковете, ако си ситуация; гнева, влиянието на
противоречиви такава не настъпи и участва в дискусии безпокойството и стреса върху
чувства; засилете по образователни семейния живот и т.н.
човекът хем самочувствието му, теми и материали; Изразяване на емпатия към
обмисля че има собствен расте чувството на влиянието на тези фактори,
промяна, хем я капацитет да се доверие към Вас включително на физиологично
отрича справи ниво, и към процеса на промяна;
(резервиран е и разсейване на морални схвщания
изчаква). и възгледи; позволяване на
клиента да участва като критик
на дадена информация;
уважаване на познанията и
мненията на клиента.
3. Етап на Помогнете на Фаза 3: Обсъдете Подпомагане на клиента да
подготовка и клиента да определи насилническото и определи и разбере
решимост - най-добрия курс на /или неглижиращо неблагоприятните ефекти на
човек обмисля действие поведение на симптоми и поведение;
различни клиента към себе предоставяне на информация и
стратегии за си и/или други; обсъждане на стратегии и
промяна. разкрийте интервенции, които имат
влиянието на потенциал да поставят
симптомите върху поведението и симптомите под

3
Adapted from: Sciacca, K. 1997. Removing barriers: Dual Diagnosis and motivational interviewing. Professional
Counselor, 12 (1), 41-60.
 състоянието му контрол; споделяне на подробни
данни от оценката и друга
информация с клиента.
4. Етап на Помогнете на Фаза 4: Клиентът е Подкрепа на усилията на клиента
действие: човек клиента да мотивиран за към промяна, включително вяра
се включва в предприеме стъпки постигане на в собствения си капацитет;
определени към промяна отределените цели подпомагане на клиента да
дейности, и се ангажира в направи необходимите малки
насочени към прилагането на промени, за да приложи
промяна. определените стратегиите и/ или другите
действия и услуги или интервенции;
справяне със подпомагане на клиента да
симптомите, разпознае положителните ефекти
докато се постигне от промяната, когато те се
стабилност и/ или проявят; подпомагане на клиента
намаляне на да разпознае нуждата от
проблемното продължителна подкрепа за
поведение. устойчива промяна.
5. Етап на Помогнете на Фаза 5: Клиентът Подпомагане на клиента да
поддържане: клиента да определи участва в развие мрежа от подкрепящи
човек се стреми и използва превенция на фактори; да приложи и да се
да поддържа стратегии за връщане към пригоди към всеки един от тях.
промените, предотвратяване на предната ситуация Социалният работник трябва да
направени през връщане към разбере мотивацията на клиента
етапа на предишната за промяна; да изследва и
действие. ситуация (да разбере как клиентът „стопира”
избягва определени определено нежелано предишно
места, хора или поведение; как клиентът
връзки, начини за осъзнава и избягва
намаляне на потенциалните задействащи
напрежение и стрес, фактори за връщане към
статегии за справяне предната ситуация.
с гнева, нови методи
на налагане на
дисциплина)
6. Етап на Помогнете на Фаза 6: Връщане Подпомагане на клиентите да
влошаване/ клиента да към предната възобновят мотивацията и
рецидив: човек възобнови процеса ситуация – при усилията си; изследване на
има малки на размисъл, клиента има слабо прилагането или неуспеха на
„залитания” решимост и изразено дейставщи преди ‘стопиращи”
или значително действие, без да повторение на фактори за връщане в старото
връщане към зацикли на някой проблема или състояние; изследване и
предното етап или да се сериозно връщане откриване на възможни бариери
състояние; деморализира! назад/рецидив. за поддържането на промяна;
проявява подпомагане на клиента да се
проблемно поучи от връщането към старите
поведение. Това навици, като това не се счита за
е нормална част провал; осигуряват се емпатия,
от процеса на подкрепа и насърчаване, докато
промяна. клиента премине напред и
преодолее рецидива.
Интервенция при закрила на децата, фокусирана към намиране на решения:
 Фокусирана е върху настоящето
 Фокусът е върху „продължаващи жизнени ситуации.”
 Възприятията и преживяванията са важни
 Насочена е към постигане на цел
 Това е ресурс (или умение за разрешаването на проблем), който да се използва от
семейството по време на целия им живот
 Набляга се на това да се помогне на семейството да промени рамката, в която вижда
проблема си, като се използва информация, като например доказателства за минали
периоди без този проблем с цел да се опише желания резултат
 Идентифицират се безпроблемните моменти и се обобщават, за да се намери бъдещо
безпроблемно функциониране

Въпроси, чрез които се стига до решение:

1. Въпроси за появила се промяна преди интервюто. Понякога възникват промени в
периода между момента, в който хората сасе обадили да си запишат час, и тяхната първа
сесия. „Какво сте забелязали, че е различно, откакто за пръв път се свързахте с нас?”
2. Въпроси за намиране на изключения:
 Какво е различно в случаите, когато проблемът не се проявява?”
 „Как успяхте да постигнете това (минал успех като изключение)?”
 “Трудно е да се прекратят взаимоотношенията с насилник! Как успяхте да го
напуснете? Сигурно сте силна жена?
 Казвате, че вашият син е извън контрол, но въпреки това, успяхте да го
доведете да ме види. Как стана това?
 „Каква е разликата, когато нещата вървят добре?”
 Какво от нещата, които се случват сега, бихте искали да продължат така?”
 “Как успяхте (успявате) да оцелеете (да се справите?)„
 “Когато (а не „ако”) разрешите проблема, как ще го усетите? Какво ще бъде
различно?
 Имали ли сте подобен проблем в миналото? Как го разрешихте тогава?”
 Когато (не „ако”) този проблем се разреши, каква разлика ще забележи Вашият
родител, учител, партньор, дете, отговорник по вашия случай, служител по
пробацията?
 “Какво искате да промените в момента?”

3. Въпроси, използващи скала: Чрез тях се показва идеята за степенуване и се показва, че

клиентът може да има контрол. Поставят се предизвикателства пред мисленето само в
„бяло и черно” .
 „Като използвате скалата от 0 до 10, като 0 е най-лошото и 10 най-доброто, как
ще се променят нещата, когато се разрешат проблемите, и къде на скалата ще се
поставите днес?” ИЛИ
 „Като използвате скалата от 1 до 10, как оценявате тази среща?” Какво бихте
направили, за да се качите нагоре по скалата....?”

4. Въпроса за чудото: Това е конструктивен въпрос, който позволява фантазиране;

ориентиран е към бъдещето. Не се фокусира върху процеса на промяната, а вместо това се
конструира цел. (Целта е да се накара клиента да мисли какво представлява това „10”,
когато попитате „по скалата от 0 до 10 ....как оценявате това за вас?”
 Имам един малко странен въпрос.....
  Когато се приберете вкъщи след тази сесия и се върнете към обичайния си начин
на живот, .... лягате си и заспивате...и докато спите, се случва чудо...и
проблемите, които са ви довели до тук, са разрешени, ПРОСТО ЕЙ-ТАКА,
ИЗВЕДНЪЖ!!!
 Това се случва, докато спите, така че не можете да знаете какво се е случило.
 Когато се събудите, по какво ще разберете, че чудото се е случило?
 Как най-добрият ви приятел, детето ви, съпруга ви ще разбере, че това Ви се е
случило? (Изчаквате, оставяте клиента да говори, да мисли, да пресъздаде
представите си)....

Криза и модел за намеса в кризата:

A+B+C=X
A = Стресиращ фактор
B = Ресурси
C = Дефиниция
X = Криза
Стресиращ фактор: Неочакваното събитие обикновено се случва внезапно. То
може да е ситуация или процес в развитие. За повечето хора тези събития са
част от всекидневния живот.
Ресурси: Има два типа ресурси:
1. Способности за справяне на индивида: Способностите за справяне се
повлияват от предишните успешни и неуспешни опити за разрешаване на
проблемите в живота.
2. Системи за подкрепа на индивида: Социалната подкрепа включва
приятели, семейство и т.н., с цел да се осигури емоционално насърчаване,
съвет и дейности за осъществяването на грижа (помощ при грижата за
детето; финансова помощ, помощ при домакинските дейности).
Дефиниция: Значението, което лицето отдава на стресиращия фактор и на
наличните ресурси.
Криза: Кризата се получава, когато ресурсите не са достатъчни за разрешаването
на проблемите, причинени от стресиращо събитие и/ или ако дефиницията на
събитието е непълна или изкривена.
На базата на този модел, кризисната интервенцжия е метод за повишаване
ресурсите на отделната личност или променяне на дефиницията на дадената
личност за това стресиращо събитие. Моделът за намеса в кризата се състои от
шест стъпки.
Установяване на разбирателство: Социалният работник трябва да развие
подпомагащи взаимоотношения, базирани на взаимно доверие, разбиране,
приемане и обща цел.
2. Изразяване на емоциите: Социалният работник насърчава клиента да
изрази чувствата си за стресиращия фактор, за самия него и за другите
участници.
3. Изясняване на мисленето: Социалният работник помага на клиента си да
осмисли рационално стресовото събитие и наличните ресурси.
4. Натрупване на възможности за действие: Социалният работник помага
на клиента за определянето на разнообразни подходи в отговор на
стресиращия фактор.
5. Избор и планиране на алтернативни действия: Социалният работник
помага на клиента да направи избор при планирането на различен метод за
разрешаването на стресовото събитие.
6. Прилагане на алтернативното действие: Социалният работник помага на
клиента при изпълнение на плана за действие. При прилагането на този план
 може да се наложи да се правят междинни оценки на напредъка на клиента и
да се търси обратна връзка от него..
По принцип тези стъпки се прилагат в последователност. Ако на някои от
стъпките клиентът не може да продължи по-нататък, може да се наложи да се
върне към една от по-ранните стъпки на намеса. Първите две стъпки - на
установяване на разбирателство и на изразяване на чувствата - са предпоставки
за всички когнитивни или поведенченски промени у клиента, описани в стъпки 3
до 6 по-горе.

Извършване на оценка, фокусирана върху семейството

Оценката, фокусирана върху семейството, е един цялостен процес, който ангажира
семейството и разширеното семейство в обсъждане на комплекса от фактори, които оказват
влияние върху сигурността на децата и тяхното благосъстояние. Оценката, освен че включва
сигурността на децата и рисковете за тях, също се насочва към това да се включат ресурсите
и връзките със семейството и общността.. При една оценка, фокусирана върху семейството,
задачите на социалните работници са да научат повече за семейството и, заедно с това, да
ангажират семейството, включително детето/децата, в определянето на техните нужди,
силни страни и настоящи ресурси за предотвратяване или управление на риска за тях.
Предложения за въпроси за начално интервю, фокусирано върху семейството, за да се
включат и обгрижващите на детето и да се насърчи подход, фокусиран върху
намирането на решение
1. Събиране на информация
Кои са членовете на семейството? (Ако информацията не е предоставена доброволно, Вие
попитайте кои са членове на семейството, освен детето и родителите: баби и дядовци,
братя и сестри, лели и чичовци. Попитайте също така и за хора, които може би са важни,
въпреки че не са роднини, като например кръстници, съседи, членове на религиозна
общност, учители т.н. Ако е възможно, помолете предоставящите информацията да
направят семейна карта)
2. Проблемът на детето
Какъв е проблемът на детето или семейството? Каква, според секейството, е причината за
това и има ли членове на семейството, които имат различно мнение по въпроса?
Кога се появиха за първи път проблемите? Какво още се е случило в живота на детето и в
семейството по това време?
Кой още е бил засегнат от проблемите на детето? Как?
Какви решения са били опитани?
Какво е било участието на социалните служби за закрила на детето или на медицински,
съдебни, училищни служби в работата с детето и семейството? Това било ли е полезно?
(Ако детето е настанено в институция, приемна грижа или друг вид настаняване извън
родното семейство, и не е посочено, че има конкретен проблем, а се набляга на
връщането на детето при родителите му, насочете въпросите върху характеристиките на
детето, развитието му и взаимоотношенията му с други хора според семейството).
3. Семейството: Силни страни и и стресиращи фактори
Какви са силните страни на семейството?
(Отделете време за тази тема. Ако информацията не е предоставена доброволно,
попитайте за системите за подкрепа, механизмите за справяне, качествата, с които
семейството се гордее, като семейна лоялност, издръжливост, взаимно уважение, закрила
и образование на децата, и т.н.)
Какви са стресиращите фактори?
(Вземете предвид социалните и икономически фактори като безработица, расови
предрасъдъци, бездомност, ниско образование, миграция и езикови трудности, както и
лични и семейни фактори като болести, зависимост от лекарства, наркотици или
алкохол, смърт в семейството, развод и лоши отношения със съпруга.)
Очаквания и роли в семейството
 Какво искат членовете на семейството от социалния работник и подкрепяшата
организация? Какво се надяват те, че ще бъде постигнато? Върху какво смятат, че е най-
важно първо да се фокусираме?
Тъй като членовете на смейството са важна част от работата на социалната агенция с
детето, кои семейни членове ще трябва да присъстват на всички срещи?
Как ще може агенцията да се свързва с членовете на семейството, които обикновено не
участват, но може да са ценен ресурс?

Работа с деца
Работа с деца и родители/ обгрижващ персонал чрез ИГРА
 Значението на играта:
o Децата изразяват своите чувства и мисли чрез игра, тъй като все още не
притежават опита и когнитивните инструменти за описване на своя живот
посредством думи
o Играта е език
o „Пространството за игра” е важен елемент от интервюто
o Децата могат да проявят голямо въображение с няколко предмета, като
например хартия и моливи/цветни моливи
o Децата често се смущават по-малко при изразяването на себе си, отколкото
възрастните/родителите
o Задачата е да се събере информация, а не да се осигури забавление
 Наблюдения и неща, за които да се внимава и да се отбелязват:
o Детето говори ли и действа ли в съответствие със своята реална възраст?
o Поведението променя ли се по време на интервюто?
o Какво означава за детето да получва помощ от „външен” човек – за
родителите и за детето?
o Проблемите обикновено се описват чрез поведение.
o Самите родители може да се чувстват отговорни и да го изразяват по различни
начини (затворени, враждебни, оказващи съпротива, и т.н.).
o Опитайте да разберете какво мисли самото дете за това защо то е там.
o Ние виждаме деца, които са били оставени без подкрепа; видели са неща,
които не е трябвало да видят; били са наранени.
o Някои деца са възприемани от възрастните като родители; възприемат ги като
възрастните в семейството
o Наблюдавайте поведението при раздяла

 Как да се организира интервюто, когато детето е клиент?

o Кой да се интервюира първи?
o Деца, родители, или да са заедно?
o Първо да се види какъв е начинът на работа на помагащата агенция: основно
правило е да се започне интервюто заедно – освен ако няма причина детето да
не присъства (в случаи, когато родителите или обгрижващият персонал
представят нещо, което може да се окаже поверителна или деликатна
информация).
o Поставят се граници на дискусията ако детето присъства - могат ли
родителите да се съобразят с тези ограничения и с нуждите на детето?

 Работен съюз с децата и родителите :

 Опитайте се да разберете какво чувства детето към себе си.
 Преформулирайте проблема по възможно най-позитивния начин за това защо те
искат помощ.
  Важно е детето да разбере, че това не е наказание и е важно за родителите да
успеят да чуят това, и също така да успеят да го формулират по следния начин:
- „ти не си лош, но това се случва, защото твоите учители и родители са
загрижени”
- „твоите родители знаят, че ти си умен и можеш добре да се справяш”
 Нужно е да се изразява емпатия от двете страни
 Внимавайте да не показвате прекалена пристрастност към която и да е страна,
тъй като това може да се разбере като „заемане на страна”.
 Въпросите са кой, какво, кога, къде и как.
 Основно правило е да не се докосват деца.

 Техники за интервюиране при изготвяне на оценка:

 Рисуване на картина на човек, къща или дърво.
 Рисуване на картина на семейството на детето.
 Въпроси, свързани с „как мислиш, че ще се чувстваш, ако се върнеш у дома?”

Използване на рисунки при оценка и терапия на деца

Рисунките могат да се използват с деца, младежи и възрастни, за да :
 Се насърчават промяна и да се реализират целите на терапията
 Се изразяват мисли и чувства по един по-широк и богат начин, отколкото само с думи
може да се изрази
 Рисунките са графично изображение на думи и чувства.
 Се постигне общ език между специалиста и клиента (важна част от ефективната
терапия).
 Се използва по-малко заплашителен подход.
 Се насърчи сигурност и спокойствие за изразяване на негативни и трудни
поведенчески модели,
 Думите често са натоварени с някаква оценка.
 Се осигури насоченост в работата
 Се постигнат креативни решения.
 Се представят визуално проблемни теми като самоубийство или място в семейната
йерархия.
 Се усети, че нещо зависи от тях, тъй като жертвите често изпитват усещане за липса
на власт, бидейки жертва в един хаотичен свят.

Използване на рисунки:
 Разширяват участието в терапията, когато се идентифицират поведенчески модели,
които затрудняват адаптацията.
 Могат да служат като катарзис.
 Могат да изразяват безпомощност.
 Стимулират креативност.
 Носят забава и радост.
 Осигуряват алтернативи при решаването на проблема.

Исторически възгледи за разказване на истории: Древен Египет, рисуваните манастири в

Румъния.
Рисунките в контекста на развитието на ндецата:
А) Тригодишните обикновено просто си драскат. След третата година и третия месец
започваме да виждаме посока. Драскането на по-големите деца може да изразява тревожност.
В) Пет-шестгодишните рисуват груби, основни форми, които изобразяват хора и животни;
С) На шест-десет години - появяват се конкретни детайли на човек, като например ръце,
крака и коса, въпреки че те могат да бъдат примитивни.
D) На седем-девет години - рисунките стават по-сложни, могат да включват дървета,
животни, други фигури, а също и действия.
Е) На десетгодишна възраст децата искат да са по-реалистични.
F) В ранната тийнейджърска възраст рисунките се влошават, защото децата искат да са по-
реалистични ..., а също и са стеснителни и неловки.
G) От петнадесет до осемнадесет години – отново се възражда интересът към рисуването.
Изясняването на възникнала криза може да се използва като се помоли клиента да нарисува
картина на „преди и сега”.
Насоки за рисуването:
Рисуване на човек: „Нарисувайте три фигури – на мъж, жена и пълен автопортрет - не
само маркирани контури на фигура и не само глава и рамене”.
Рисуване на човек: „Нарисувайте човек” („Дали да нарисувам само контур на фигура или
човек в цял рамер и какъв човек да е това ? ” Отговорът е: „Направи рисунката по начин,
който сметнеш за добър.” „Просто дай всичко от себе си. Не се интересувам от това колко
добре рисуваш, а просто искам да нарисуваш човек”, или „Каквото и да нарисуваш, все ще е
добре.”
Рисуване на човек в дъжда: според създателите на тази вариация се предполага, че така се
извлича информация за емоционалната уязвимост на клиентите, когато са поставени в
символична ситуация на стресираща среда. Освен това, количеството и интензитета на
дъжда в рисунката показват как клиента възприема външния стрес.
Рисуване на човек: Нарисувайте майка и дете (това е основано на теорията за
взаимоотношенията между обектите, според която рисунката на майка и дете представлява
портрет на вътреличностното Аз, което не се разкрива при статичните рисунки на човешки
фигури).
Рисуване на дърво: Свързано е с жизнената роля на човека и способността му да получава и
възприема сила от околната среда. Носи особено много информация за съдържанието на
живота, кое как се възприема, отразява дълготрайни несъзнавани чувства към себе си.
Техниката „действие-къща-дърво-човек”: рисунките с действия отразяват вътрешното
състояние на клиента по-добре, отколкото статичните рисунки. Инструкции - нарисувайте
къща, дърво, и човек на този лист, като включите и някакъв вид действие.
Нарисувайте семейство: „Нарисувайте картина на цялото ви семейство.”
Рисунка на семейство в действие: Добавете инструкцията: „Семейството прави нещо
заедно.”
Рисунка в кръг, фокусираща се върху семейството: Използвайте стандартен лист хартия,
на който е нарисуван предварително кръг с размери от 18 до 22 см. ”Нарисувайте майка си в
центъра на кръга. Нарисувайте свободни асоциации чрез символи по периферията на кръга.
Опитайте се да нарисувате цял човек, а не просто контури или скица.
Училищна рисунка с действие: „Бих искал да нарисуваш училищна рисунка. Нарисувай и
себе си, учителя си и един или двама приятели на рисунката. Нека всеки да върши нещо на
нея.” (Може да попитате клиента да Ви каже кой кой е на рисунката или може да оставите
нещата просто така.)
 Умения за социална работа

Тук описваме уменията,необходими на социалния работник, определени от Робърт Шулман

в неговата книга „Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи.”

Шулман описва четири фази в работата с клиенти. Всеки социален работник трябва да
планира своите дйствия според фазата, а която се намира работата с клиента и да отчита
спецификата на отношенията.

І. ПЪРВА ФАЗА ПРИ РАБОТА СЪС СЛУЧАЙ – ОРИЕНТАЦИЯ В ПРОБЛЕМА И

ПРЕДВАРИТЕЛНО ДОГОВАРЯНЕ. ИЗСЛЕДВАНЕ.

1.ОРИЕНТАЦИЯ В ПРОБЛЕМА И ПРЕДВАРИТЕЛНО ДОГОВАРЯНЕ – първоначално

определяне на проблема или нуждата /естеството на проблема;как го възприема клиентът;
как го възприемат близките за него хора;какво очаква като помощ клиентът/; определяне на
целите /според желанията и очакванията на клиента; според реалните възможности/;
предварително определяне на стъпките за постигане на целта; първоначална преценка и
договаряне.
2.СЪДЪРЖАНИЕ И ОСНОВНИ ЛИНИИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО НА СЛУЧАЯ: разбиране на
личността, която има проблем; разбиране на проблема като такъв; набиране на точна, пълна
и обективна информация; набиране на значими факти; придобиване на идеята за обективната
реалност. Проучване на клиента, на проблема и как той се възприема от него – може да се
търси информация за: социално-демографски данни, история на живота, първична среда или
първичната социална мрежа, изследване на мотивацията и способностите на клиента,
откриване на личностните ресурси, формалните ресурси.
3.АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА – откриване на факторите, които влияят негативно върху
възможностите за решаване на проблема; идентифициране на ресурсите както в
непосредственото обкръжение на клиента, така и във вторичната социална мрежа
/институции и организации/

II. ВТОРА ФАЗА ПРИ РАБОТА СЪС СЛУЧАЙ. ПРЕЦЕНКА НА СЛУЧАЯ.

1.СЪЩНОСТ НА ПРЕЦЕНКАТА – резултат от рационалното и емоционалното анализиране,

разбиране и оценяване на данните от изследването; субективно виждане на социалния
работник за картината, връзката между всички събрани данни; отговаря на въпросите как и
защо; цели да се очертаят реалните нужди от помощ и реалните възможности за такава
помощ и промяна.
2.СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕЦЕНКАТА – прави се по отношение на: значение на проблема за
клиента; каква е мотивацията за промяна; кои са силните страни на клиента; оценка на
зоните на потребности от помощ; оценка на наличните социални ресурси; оценка на
възможностите на хората от близкото обкръжение да действат за решаване на проблема;
оценка на средствата, с които разполага социалният работник за оказване на помощ;
прогноза
3.СПОДЕЛЯНЕ НА ПРЕЦЕНКАТА
4.ОСОБЕНОСТИ НА ПРЕЦЕНКАТА при работа със случай – перманентен характер;
вероятностен характер на преценката; използване на повече методи за изследване; споделяне
и обсъждане на преценката с колегите; интервизия; супервизия; споделяне с клиента.
5.ВИДОВЕ ПРЕЦЕНКИ при работа със случай: оценка на нуждите; оценка на риска; оценка
на настъпилите промени.

III. ТРЕТА – РАБОТНА ФАЗА ПРИ РАБОТА СЪС СЛУЧАЙ

1.ИЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ – определяне на целите: цели, свързани с
личностната промяна; целите трябва да са обвързани с проблема; целите се формират на
основата на цялостния анализ и преценка на връзката между клиент – проблем – ситуация;
при определяне на целите най-важни са потребностите на клиента.
При определяне на целта социалният работник: помага на клиента да разбере и осъзнае
реалните си представи за решаването на проблема; помага на клиента да формулира
различните варианти на постигане на целите; помага на клиента да анализира разходите,
необходими за постигане на различните варианти като клиентът сам избира най-
подходящият вариант; учи клиента как да определя целта, както и стъпките и решенията за
нейното постигане.
2.ДОГОВАРЯНЕ НА ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ – при него социалният работник: акцентира
дискусията върху организиране на дейностите в последователност и разполагане във времето
– обмисляне на най-доброто подреждане на стъпките за постигане на целта, времето за
реализиране на целта трябва да се съобрази с времевите граници на съвместната работа; ясно
очертава параметрите на своята роля; акцентира върху усилията, които клиентът трябва да
извърши, за да постигне целта; изразява своята прогноза за резултата от съвместната работа
– умерен оптимизъм.
3.РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПЛАНА – при тази фаза социалният работник използва три групи
техники: използване на ресурсите на средата : /ДИ и НПО, закони и т.н./; подържане на АЗ-а
– социалният работник се опитва да: помогне на личността да възприеме реалността,
помогне на личността на клиента да оцени значението на фактите от реалността, да посочи
ясно на клиента алтернативите и изборите, които съществуват, както и техните най-вероятни
последици, помага за изработването на точен план, подпомага осъзнаването както на
прогреса, така и на грешките, стимулира ангажираността и постоянството на клиента,
показва съпричастие; изясняване и осъзнаване
4.УМЕНИЯ, НЕОБХОДИМИ НА СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК в работната фаза – за подкрепа
и включване, за задълбочаване, за емпатия, поставяне на изискване за работа, за
предоставяне на информация

IV.ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ПРИ РАБОТА СЪС СЛУЧАЙ – ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ И

ПРИКЛЮЧВАНЕ, ОСЪЩЕСТВЯВА СЕ СЛЕД КАТО СА ПОСТИГНАТИ ЦЕЛИТЕ НА
СЪВМЕСТНАТА РАБОТА, СВЪРЗАНИ С КОНКРЕТНИ РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИ ПО
ПРОБЛЕМА ИЛИ С ПОСТИГАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИЧНОСТНИ ПРОБЛЕМИ.

1.ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ:
а/ оценка, която се прави съвместно с клиента
б/ професионална оценка на резултатите
2.ПРИКЛЮЧВАНЕ – характерът му зависи от вида приключване:
а/ когато клиентът се поверява на друга социална служба, социалният работник: подпомага
прехода, запознава клиента с бъдещото му място, изразява увереност в полезността на
промяната, акцентира върху важни елементи от бъдещата работа, изразява своето мнение за
напредъка на отношенията, ангажира се с бъдещи функции и емоционална подкрепа,
изразява чувствата си и помага на клиента да изрази своите
б/ приключване с клиент, който продължава самостоятелно, социалният работник:
акцентира върху постигнатото, посочва реалистично подводните камъни и опасности,
снабдява клиента с необходимите допълнителни ресурси, изразява готовност за подкрепа
при необходимост, изразява чувствата си и помага на клиента да изрази своите