You are on page 1of 5

Работа със семейства за личностно развитие на деца и ученици с

увреждания

Тема девета

Процесуалноструктурна динамика при работата с родители


на деца и ученици с увреждания

1. Основни фази в процеса на социалнопедагогическа работа


със семейства
Процесуалната работа със семейства се реализира условно в
няколко фази: предварителна, договорна, основна и преходно-
заключителна.
Предварителната фаза се свързва с проучване на всички възможни
страни на проблема - семейни интеракции, работни взаимоотношения на
родителите, статус на децата в семейството и т. н. На този етап се
провежда първото интервю със семейството. По телефона или на
работното място, чрез трети лица или по обява - клиентът и социалният
педагог реализират първия си контакт. Обикновено характерът на
разговора е описателен, много често хаотичен от страна на клиента. Тук се
прави договаряне на първите срещи, кой точно трябва да присъства, кой е
мотивиран за разрешаването на проблема, кой е потърпевш и др.
В предварителната фаза се обсъждат следните въпроси:
- Състав на семейството - възраст, пол на семейните членове, прави
се проучване и за други лица, които живеят с тях.
- Провеждана ли е някаква специализирана работа със семейните
членове – каква и кога?.
- Кой от членовете на семейството е най-обезпокоен за проявилия се
проблем и на кого от тях се отразява най-много?.
- Кой още е въвлечен в този проблем?.
- Колко дълго съществува проблемът?.
- Кой от членовете на семейството е готов да участва в
социалнопедагогическата работа? (Фримен, 2001: 195).
Това е минималната информация нужна на социалния педагог, за да
реши кого да покани на първата семейна сесия. След като е уточнено с
кого, кога и къде ще се срещнат, се слага край на предварителната фаза на
работа.
Началото на работното взаимодействие с клиентите
(договорният етап) зависи от типа на семейството, от вида на проблема и
от стила на семейно общуване. По време на първите срещи социалният
педагог е нужно да помогне на семейството да се справи с тревогата, която
изпитват членовете му. На този етап е необходимо той да долови
семейните алианси, коалиции, триангулации и да се опита да свърже
Лекционен курс:
Проф. д-р Розалия Кузманова – Карталова 1
Работа със семейства за личностно развитие на деца и ученици с
увреждания
проблемите с всеки един от семейните членове. Поведението им в
началото на работата свидетелства за това, доколко те са готови да
променят своите взаимоотношения.
На този етап се анализират следните основни теми:
- Лични проблеми.
- Проблеми на взаимоотношенията „родители – деца”.
- Проблеми, свързани непосредствено със самото дете.
- Проблеми с членовете на разширеното семейство.
Първата сесия обикновено включва четири основни стадия:
- Загрявка и създаване на психологически комфортна атмосфера.
- Определяне на водещите семейни проблеми.
- Изменение на възгледите на членовете на семейството по водещите
проблеми.
- Формиране у семейните членове на нагласа за продължаване на
съвместната работа.
Задачата на социалния педагог на този етап е да въвежда
семейството в конструктивни разговори, да създава усещането за спокойна
и приятелска атмосфера и най-вече да контролира ситуацията. Ако
социалният педагог съумее да направи това, се преминава към
„сключване” на т. н. „устен договор” за ангажирано отношение на
семейството при разрешаването на техните проблеми. Договорът със
семейството е усилие, което се инициира от социалния педагог
обикновено в началната фаза на работа, за да се установи целта на
контакта, ролята на специалиста при разрешаването на проблемите, да се
придобие известна представа за проблемите на семейството, семейството
да се справи с въпросите на властта и други.
В началото на своята работа социалният педагог е необходимо да
получи информирано съгласие, т. е. даване на разрешение от страна на
клиента на социалния педагог да приложи специфични процедури за
интервенция - диагностициране, проследяване и развитие за
преобразуването на проблема и др. Това разрешение трябва да се базира на
пълното разкриване на фактите, необходими за вземане на разумно и
работещо решение. На тази договорна фаза от работата семейните членове
започват по нов начин да осмислят и формулират притесненията си.
Социалният педагог е необходимо да обърне внимание на следните
моменти:
- Кой от членовете на семейството е формулирал основните
проблеми.
- Как членовете на семейството взаимодействат един с друг и как
реагират на участието на социалния педагог при обсъждането на
проблемите им.
- Кой от семейните членове полага най-много усилия за
разрешаването на семейните проблеми.
Лекционен курс:
Проф. д-р Розалия Кузманова – Карталова 2
Работа със семейства за личностно развитие на деца и ученици с
увреждания
- Кой от тях е способен да опише най-характерните особености на
семейството (Фримен, 2001: 204).
За резултатност на сесията може да се говори, ако семейството
подходи към следващи срещи за продължаване на интеракцията.
Основният етап при работата със семейства се характеризира най-
общо с осъзнаване на необходимостта от семейните членове за съвместна
работа. Това позволява заедно да решават както индивидуални, така и
групови задачи. На този етап семейните членове постепенно преодоляват
тенденцията към обвиняване на някой от семейството, както и реактивното
си поведение. Те в голяма степен осъзнават отговорността за своето
поведение, като заедно с това семейството започва да става за тях важен
ресурс. Значително се понижава тревогата и противоречието към
съвместната работа, а самият социален педагог става авторитет в очите на
семейството.
На този етап семейните членове започват по-добре да разбират какво
точно се случва в семейната система и това, което е станало повод за
работа със социалния педагог.
Задачата на социалния педагог на този етап е активно да използва
въпроси, които да съдействат на членовете на семейството да определят
различните връзки между тях, както между тях и окръжаващите ги. Нужно
е да се съдейства на семейството да се ориентира в решаването на новите
въпроси. Постъпилата нова информация да се насочва така, че да се
разберат най-добре особеностите на семейната ситуация и мястото на
всеки един в нея.
Може да се каже, че колкото по-дисфункционално е семейството,
толкова по-малко информация за добра взаимовръзка постъпва в него.
Освен това семействата, които преживяват сериозен вътрешен конфликт,
имат ограничени вътрешни ресурси за справяне със ситуацията. Ако пък
семейните членове участват активно в работното взаимоотношение, то
могат да се задействат нови ресурси, които да спомогнат за разрешаването
на проблема. Установяването на разнообразни връзки с външния свят се
явява основна цел на този етап от работата.
Основният етап от работата е много отговорен, тъй като той се
съпровожда с интензивно използване на вътрешните ресурси, с изменение
на представата на семейните членове един за друг и с разкриването пред
семейството на нови възможности (Фримен, 2001: 237 - 238).
Преходно-заключителният етап при работата със семейства е
пряко обвързан с предходните. В зависимост от това, доколко са
реализирани задачите на предходните етапи от работното
взаимоотношение, се определя кога да започне този етап и доколко ще е
положителен резултатът от него.
И тук, както и при началото на работното взаимодействие, у
семейните членове се провокира чувство на тревога, доколко ще могат да
Лекционен курс:
Проф. д-р Розалия Кузманова – Карталова 3
Работа със семейства за личностно развитие на деца и ученици с
увреждания
се справят сами, доколко са усвоени новите способи на взаимодействие.
Най-вече те се страхуват, че като се върнат в къщи ще се изявят старите
проблеми. Социалният педагог отново провокира техните силни страни и
способности, за да придобият по-голяма увереност в себе си за
самостоятелно справяне.
Една от задачите на социалния педагог е обучаване на семейството в
ефективни способи за самостоятелно разрешаване на проблемите. Разбира
се, не могат да се разрешат абсолютно всички въпроси и проблеми, но по-
важно е да се разкрият семейните ресурси и да се обучат семейните
членове да използват различни подходи за справяне с проблемите, а не те
да ги потискат или да ги изключват от живота си. На този етап се обръща
внимание на семейната идентичност по отношение укрепналостта на
семейството и на идентичността на всеки семеен член, на силата на
семейството да се справи само със семейните си проблеми
(Фримен, 2001: 277 - 279).

2. Предимства на социалнопедагогическата работа със


семейства
Могат да се изведат някои предимства на
социалнопедагогическата работа със семействата при подпомагане
разрешаването на проблемите, пред индивидуалната и груповата
социалнопедагогическа работа, а именно:
- Реализира се възможност да бъдат наблюдавани едновременно
всички семейни членове, имащи отношение към ситуацията в семейството.
- Възможно е да се проявят скрити ресурси в семейството, които да
бъдат предпоставка за нови ефективни семейни взаимоотношения и за
преодоляване на пропасти между семейните членове.
- Социалнопедагогическата работа със семейства е добра възможност
всеки член на семейството да се постави на мястото на другия пред самия
него.
- Могат да бъдат взети решения, които при друг тип
социалнопедагогическа работа ще е нужно убеждаването на членовете на
семейството за един по-дълъг период.
- Възможно е да се проявят и изведат скрити страхове, които да са
формирани дълго в развитието на семейната история, които да са
блокирали детето или друг семеен член във взаимодействията.
- Съществува възможност за разбулване на феномена „изкупителна
жертва” и „семейна фасада”.
- Семейните членове в присъствието на специалист могат да изразят
по-смело недоволствата си един от друг, които в повечето случаи са в
основата на проблемите.

Лекционен курс:
Проф. д-р Розалия Кузманова – Карталова 4
Работа със семейства за личностно развитие на деца и ученици с
увреждания
- Социалнопедагогическата работа със семейства е успешен начин да
се научи повече за преживяванията, усещанията, чувствата и мислите на
другите членове на семейството.
- Тази форма на работа е добра възможност семейството да се справи
заедно с темите - табу, както и всеки член да разбере, че е приеман такъв,
какъвто е от своето семейство и да се разреши въпросът с общественото
мнение.
Затрудненията при ползването на този подход в
социалнопедагогическата работа се свързват със следните
обстоятелства:
- Съществува риск при саморазкриването да бъдат наранени други
семейни членове.
- Много често родителите трудно разбират и приемат своята част от
вината за създалата се ситуация, което допълнително травмира психиката
на детето, например.
- Възможно е някой семеен член повторно да бъде отхвърлен от
семейството.
- При социалнопедагогическата работа с цялото семейство е възможно
да не се споделят докрай страхове, чувства и притеснения.
- При проблемни семейства по-трудно се постига съгласие по даден
въпрос.
- Много силно са изразени семейните коалиции и алианси, които по-
трудно се разбиват в присъствието на всички.
- Съществува риск някой от семейните членове да се почувства
изложен, излишен или порицаван.
- Много често семейството придобива непробиваемото усещане, че е
единствено с такъв проблем.
- Понякога социалнопедагогическата работа със семейства се явява
като катарзис в семейните взаимоотношения, които завършват с раздяла на
семейните членове.
Въпреки изведените затруднения и сложност в
структурнодинамичната процесуалност при интервенциите,
социалнопедагогическата работа със семейства се явява ефективен подход
при проблеми, касаещи цялостната семейна система за активизиране на
семейните ресурси в посока здраво и благополучно семейство.

Използвана литература
Фримен, Д. (2001). Техники семейной психотерапии. СПб: Питер.

Материалът е публикуван в:
Кузманова – Карталова, Р. (2019). Социалнопедагогическа работа при
семейства и деца в риск. София: Е Принт.

Лекционен курс:
Проф. д-р Розалия Кузманова – Карталова 5

You might also like