Съвременни тенденции и направления в българското изобразително

изкуство
През последните години българското изобразително изкуство преминава през
процес, характеризиращ се с противоречиви позиции, които създават комплексна
картина с непрекъснатото си движение. От една страна, е налице традицията в нейното
развитие, а от друга - новите визуални форми, които са оставили своя отпечатък в
изкуството. Художественият живот се променя заедно с глобализацията, процес, който
все повече преосмисля разбирането за човешкото взаимодействие. Съвременното
изкуство представлява живопис, създадена през втората половина на 20-ти век и 21-ви
век, която е повлияна от глобалната, културно разнообразна и технологично развиваща
се среда. Съвременната живопис е динамична комбинация от материали, методи, идеи
и теми, които се простират отвъд традиционните граници на мисленето и човешкото
въображение. Тя се характеризира със своето разнообразие и дигитализация, като не се
ръководи от единен, централен принцип или идеология. Съвременното изкуство е част
от по-широк културен диалог, който обхваща въпроси, свързани с лична и културна
идентичност, семейство, общност и националност в глобалния контекст.

Еволюцията на българското изкуство се простира през хилядолетия и включва

множество епохи и стилове. С дълбоки корени, които водят началото си от древните
тракийски цивилизации и развитието на славянския народ, изкуството продължава да
се развива и днес. Ето кратък преглед на основните етапи в историята на българското
изкуство:

Древното тракийско изкуство (VII в. пр. Хр. – III в. сл. Хр.): Траките, които са
населявали днешна България, създават уникални произведения на изкуството, като
известните златни съкровища и скулптури. Тези творби отразяват духовността и
вярванията на древните траки.

Средновековна България (Х–ХIV в.): Това е период на културен разцвет, през който
много църкви и манастири са украсени със стенописи и икони, които продължават да
бъдат считани за ценни образци на историческото изкуство.

Османско владичество (XIV – XIX в.): В периода на Османската империя, въпреки

трудностите, българското изкуство продължава да съществува. Художниците създават
миниатюри, дърворезби и други форми на изкуството, адаптирайки се към условията на
окупацията.
Съвременно българско изкуство (XX век – наши дни): През XX век българското
изкуство става модерно и разнообразно. Художници като Владимир Димитров-
Майстора и Христо Голишев допринасят значително за различни жанрове,
включително живопис, скулптура и графика. Историята на българското изкуство е
богата на различни влияния - от древните култури до християнството и националното
възраждане. Тези исторически основи са довели до разнообразието и богатството на
българското изкуство, което е важно част от културното наследство на България.

Една от важните тенденции в съвременното българско изобразително изкуство е

връщането към традициите. Много художници се вдъхновяват от българските
фолклорни мотиви, орнаментика и обичаи. Тези елементи често се преплитат със
съвременни техники, създавайки мост между миналото и настоящето.

През ХХ век българското изкуство се характеризира с разнообразие от идеи и

художествени тенденции, като всяко десетилетие има своя уникален стил, базиран на
предишни постижения и новаторски експерименти. С Освобождението на България от
османско владичество през 1878 г. започва нова ера в развитието на българското
изкуство. През 80-те години на XIX век в България идват художници, както българи,
така и чужденци, завършили художествени академии в Италия и Германия. В началото
на ХХ век, група талантливи млади художници, често наричани „Българските
импресионисти“, променят из основи облика на българската живопис. Всяко
поколение, което навлиза в художествения живот, носи нова естетика и поетика, които
влияят върху целия процес на създаване на произведения – от избора на материал и
жанровите предпочитания до подхода към портретите и монументалните произведения.

В началото на ХХ век българското изобразително изкуство преживява

динамично преобразуване във връзка с жанрове, стилове и теми. Това обновление на
художествения живот в страната се дължи на бързото развитие, чрез което българското
изкуство се стреми да се доближи до западноевропейските художествени тенденции. В
живописта започват да се изследват нови жанрове, като голото тяло, еднофигурната
композиция и натюрморта, а също така се полагат основите на маринизма
(изобразяване на морски пейзажи). Пейзажът и портретът са водещи жанрове през този
период. Новото поколение художници се стреми да преодолее академичния подход към
сюжета, композицията, темите и изразните средства. Художествени течения като
импресионизъм, символизъм и сецесион вдъхновяват творците от новата ера. Сред
видните художници от този период са Никола Петров, Борис Георгиев, Елена
Карамихайлова и други.

Елена Карамихайлова. Подготовка за бала.

Важен етап в развитието на българското изобразително изкуство в началото на

ХХ век са годините между 1912 и 1918, известни като военния период. Този
исторически момент се характеризира с три последователни войни за България:
Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война
(1914 – 1918). Военните събития оказват силно влияние върху изобразителното
изкуство, демонстрирайки тясната връзка между изкуството и обществените и
политическите процеси, които се разгръщат в рамките на държавата. Много от
българските художници, съвременници на този период, са изпратени на фронта, за да
запечатат военните събития. През този период са характерни баталните сцени
(изобразяващи военни действия) и историческите теми (сцените от исторически
значими събития и портретите на исторически личности). Освен живописни и графични
произведения, този период включва и скулптури, посветени на войната. Пример за това
са произведенията на скулптора Иван Лазаров. Сред значимите художници от този
период са Симеон Велков, Димитър Гюдженов, Ярослав Вешин и други.

Началото на 20-те години в българското изобразително изкуство се отличава с

разнообразие от стилове. Сред многото стилови направления през 20-те години, най-
отличителната е идеята за "Родното", която става водеща тенденция в българския
художествен живот и е най-силно разпространявана от създаденото през 1919 г.
дружество "Родно изкуство". Творбите от този период се характеризират с
присъствието на изцяло български персонажи. Пейзажите включват сцени от природата
и архитектурата на България, а темите на творбите са вдъхновени от фолклора
(легенди, митове, народни песни).
Владимир Димитров – майстора. Момичето с ябълките.

Използвана литература
1. Чавдар Попов. Съвременна българска живопис в НХГ. С., Български
художник, 1980.
2. В. Ножарова. Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015.
Изд. Жанет – 45, 2018г.
3. Уикипедия