Университет по архитектура, строителство и геодезия гр.

София
Катедра: История и теория на архитектурата
Дисциплина: История на архитектурата XIX-XX век

Руски констурктивизъм и немски

модернизъм – зараждане и
развитие през XX век. Паралели.
РЕФЕРАТ

АНТОНИЯ КОСЕВА

А4, Г1, ФН 10478

 Въведение
XX век може да се определи като най-динамичният в историята на човечеството. Това
е векът, белязан от две световни войни и множество революции – социални, политически,
икономически и културни. В него всяко следващо десетилетие надгражда предходното, често
противопоставяйки му се.
Две от теченията, повлияли най-много света на изкуството, в частност архитектурата,
са руския (съветския) конструктивизъм и немския модернизъм. Зародили се в зората на века,
двете направления, имат множество паралели помежду си.

Руски конструктивизъм
Октомврийската социалистическа революция (1917) оставя дълбок отпечатък върху
културния живот на бившия Съветски съюз. Последствията от Първата световна война
оставят страната обезлюдена, а Царска Русия оставя след себе си неразвита икономика -
изосталана индустрия, липса на модерен транспорт, отсъствие на строителна индустрия.
Архитектите и художниците на това течение се заемат да създадат нов тип
архитектура, която ще служи на развиващата се пролетариатска класа. Новите обществени
идеали са преведени на езика на архитектурата и дизайна. Доминиращият елемент в
програмата е нейната социална насоченост и определеност. Смисълът на архитектурните
творби е тяхната утилитарна и художествена функция. Теоретичните концепции се основават
върху революционната идеология и дистанцирането от националните традиции. Тези
експериментални идеи за архитектурни проекти съществуват основно върху хартия.
Сред ярките примери на това направление са „Мемориалът на Третия
интернационал“ (1919-1920) на Владимир Татлин, „Улица Кьоск“ (1919) на Александър
Родченко, „Трибуната на Ленин“ (1920) и Проектът за небостъргач (1924-1925) на Ел Лисицки,
сградата на вестник „Ленинградска правда“ (1924) на братята Леонид, Виктор и Александър
Веснин, Ленинградския институт (1927) на Иван Леонидов. Водещи за течението са
метафорите за машинната естетика, индустриалните фасади, „плаващите“ конструкции,
вдъхновени от абстрактното изкуство. Конструктивните елементи са изявени и подчертани.
Първата школа, където се развива конструктивизма е тази на Вхутемас (Висши
художествено-технически ателиета). Нейната цел е сходна с тази на немската – Баухаус – да
подготви кадри за работа в условията на Новото време. По-късно през 1923г. е основана
Асоциацията на новите архитекти (АСНОВА), членове на която са някои от професорите във

1|стр
Вхутемас. През 1925г е сформирано и Обединението на съвременните архитекти (ОСА).
Членовете на групата се самоопределят като „конструктивисти“.
Конструктивизмът се появява на световната сцена с павилиона на Константин
Мелников на Парижкото изложение през 1925г. В рамките на обучителната програма на
Вхутемас, констурктивизмът е виждан като „научен“ метод за дизайн, публикуван през 1927г
от Моис Гинзбург – един от най ярките теоритици и практици на направлението, в
списанието „Съвременна архитектура“.
В дефиницията си конструктивизмът е строго рационалистически въглед, който дава
превес на утилитарно-конструктивната същност на сградата и задава посока на
формообразуването „отвътре-навън“. То е продиктувано от логическата същност на
материята, а не е плод на художествената интуиция. Основното средство за въздействие е
конструктивният облик на формата, принципно зададен от емоционалното отношение към
техниката.

Немски модернизъм
Deutscher Werkbund (Немско сдружение на занаятчиите) играе централна роля в
развитието на предвоенния модернизъм в Германия. То е основано през 1907г. с цел да
повиши качеството и стойността на немските стоки до нивото на английските. Неговият пръв
лидер Херман Мутезиус има за цел да помогне на Движението на изкуствата и занаятите да
достигне до машинния стил, използващ най-напредналите техники на индустриалното
проектиране и производство. Но Първата световна война забавя по-нататъшната еволюция
модерната архитектура с почти десетилетие.
Сградите, които задават посоката на бъдещото развитие на архитектурата включват
Турбинния цех на АЕГ (1909-1910) на Петер Беренс и Фабриката „Фагус“ (1911-1914) на Валтер
Гропиус и Адолф Майер. Най-драматичната особеност на последната са нейните стени,
които представляват почти непрекъсната стъклена повърхност. С това Гропиус заявява, че в
модерната архитектура стената не е нищо поввече от една завеса или климатична бариера,
която може да бъде изградена изцяло от стъкло, ако е необходимо максимално количество
дневна светлина.
Друго ключово произведение, макар и в териториалните граници на Холандия, е
Къщата на Шрьодер на Герит Ритвелд (член на холандската група „Де Стийл“). Утопичният
идеал, че машините ще ускорят духовното развитие на човека, като го откъснат от
несъвършенството на природата и ги отведат към чистата красота, която се изразява в

2|стр
чистите, абстратни форми на архитектурата е широко разпространен началото на XX век. С
тези свои послания и нов формообразуващ език, къщата веднага е определена като
класическо изявление на модерната архитетура и повлиява много чуждестранни архитекти,
в това число и Валтер Гропиус.
Един от основните двигатели на междувоенния модернизъм в Германия е школата на
Баухаус, основана през 1919г. Историята на училището е тясно свързана с първия му
директор, а именно Валтер Гропиус, както и с холандската група „Де Стийл“. Главната цел на
училището е основана върху идеята за т. нар. „социално единство“ на жизнената среда, при
което е от съществено значение сливането между социалните отношения, материалите,
техниката и всички изкуства, а ролята на архитектурата е водеща и обединяваща.
Школата въвежда нови моменти във визуалния език и в начина на обучение. Всички
ученици преминават през начален курс, включващ обучение в ателиетата на всички
дисциплини. След завършването му, студентите трябва да изберат „майсторски клас“ на един
преподавател, към който да чиракуват. Отделно архитектурно звено съществува само под
ръководството на В. Гропиус. Практически израз на идеите заложени в него, е жилищната
сграда „Хаус ам Хорн“, построена за изложението на Баухаус 1923г., проектирана от Адолф
Майер и художника Георг Мухе.
През 1925г. Баухаус се премества в Десау. Негов директор става Ханес Майер през
1928г. Обръщайки гръб на формалните доктрини на дизайна, той въвежда нова идеология,
основана върху „нуждите на хората“. Той се стреми не толкова към художествен синтез,
колкото творчество, основано на на научен анализ, в това число и социологически. Това го
дискредитира като марксист и води до отстраняването му от тази длъжност. Постът му
наследява Лудвиг Мис ван дер Рое до затварянето на училището от нацистите през 1933г.
Друг ключов момент в развитието на немския модернизъм е линията на
експресионизма. Той се проявява чрез сгради, които рядко могат да се впишат в
интернационалния стил на модернизма. Пример за това поднаправление е творчеството на
Ерих Менделсон. Със своите обтекаеми форми, този тип архитектура не се поддава на
рационално геометризиране. Някои нейни характеристики включват динамично
композирани обеми, вертикална зидария, лентовидни прозорци и заоблени решения на
позиционираните на ъгъл обеми.

3|стр
 Паралели
Индустриалният напредък и Първата световна война създават социални утопии,
които несъмнено повлияват света на изкуството. Въпреки, че конструктивизмът се развива
предимно под знамето на левите социалистически идеи, а немският междувоенен
модернизъм остава в лоното на републиканските, те имат много общо помежду си.
Както съветския конструктивизъм, така и немският модернизъм прилагат езика на
абстрактните форми. Общо за двете течения е поставянето на акцент върху функцията,
изявяване и подчертаване на конструкцията, както и използване на машинна естетика.
Поле за развиване на езика на абстрактните форми не е само сферата на
архитектурата. Творците от периода вярват в синтеза на изкуствата. Новите идеи се
разгръщат в областта на графиката, приложните изкуства, мебелното производство и
интериора. Архитектите рядко се ограничават само до архитектурни изяви. Те проектират
мебели, създават нови дизайни за ежедневни предмети от бита, създават плакати и други
видове печатна графика. Макар да е по-застъпено при немската школа, руските
конструктивисти също имат търсения в различните видове изкуство.
В теоретичните трактовки на двете течения са широко застъпени сходни социални
теми. Това е по-забележимо сред конструктивистите, но нишката на социална обусловеност
може да се проследи и сред модернистите през призмата на рационалния функционализъм,
доколкото е продиктуван от нуждите на социума. В някаква степен и двете направления се
влияят по един или друг начин от политическите идеологии, характеризиращи първата
половина на века.
Съветските и прогресивните западни архитекти поддържат помежду си тесни
творчески контакти. Например Льо Корбюзие е автор на голяма административна сграда в
Москва, Мелников проектира гаражи за Париж и т.н. Двете течения взаимно си влияят и чрез
холандската група „Де Стийл“, от която за кратко става част Ел Лисицки, както и чрез
множество изложби на съветските конструктивисти в Берлин, Хановер и Дрезден. Това
обуславя бурния обмен на идеи и общата посока на развитие на изкуствата в началото на
XX век.

4|стр
 Заключение
Въпреки териториалните и политически различия между двете страни (Русия и
Германия), архитектурните течения, които се развиват в тях, са общовалидни за търсенията
на XX век. Те са обусловани от контекста на времето и прогреса на човешката цивилизация.
Бурният синтез на идеи задава основната посока, в която ще се развива архитектурната
теория и практика след Втората световна война и в новия век. Въпреки последващото
разслояване на множество стилове и течения, руският конструктивизъм и немският
модернизъм поставят фундамента, върху който градим и до днес.

Източници
1. Папагалов Георги, „История на съвременната архитектура“, Държавно издателство
„Техника“ София 1990
2. Джансън Х.У., Джансън Антъни, „История на изкуството. Том 4“, издателство
„Елементи“ 2014
3. Колектив, „Modern Architecture A-Z“, издателство „Taschen“ 2019
4. https://en.wikipedia.org/wiki/Constructivism_(art)
5. https://en.wikipedia.org/wiki/Modernism
6. https://en.wikipedia.org/wiki/De_Stijl

5|стр