Professional Documents
Culture Documents
Шумпетер- идеи
Шумпетер- идеи
Search
Йозеф Шумпетер
Резюме
Предприемачи
Ролята на иновациите
Бъдещето на капитализма
Резюме
Йозеф Алоис Шумпетер (Трест, Моравия, 8 февруари 1883 г. – Таконик, Солсбъри, 8 януари 1950 г.)
е виден австрийско-американски икономист и министър на финансите на Австрия (1919-1920 г.).
Учи във Виенския университет и е ученик на Ойген Бьом фон Баверк и Фридрих фон Визер. От 1909
г. преподава икономика в продължение на години в университетите във Виена, Черновиц (днес
Черновци, Украйна), Грац и Бон. През 1932 г. се установява в Съединените щати и до смъртта си
през 1950 г. е професор в Харвардския университет.
През лятото на 1905 г. Шумпетер започва Ригорозум по история на правото и политически науки
до началото на 1906 г., а през февруари 1906 г. получава докторската си степен като доктор по
право. След това посещава семинара на Шмолер в Берлин и прекарва една година като студент-
изследовател в Лондонското училище по икономика и в университетите в Оксфорд и Кеймбридж.
В края на 1907 г. се жени за Гладис Рикарде Сийвър, дъщеря на висш сановник на Англиканската
църква.
През есента на следващата година става доцент в университета в Черновци, който по това време е
столица на Буковина, и там написва „Теория на икономическото развитие“.
През 1911 г. се завръща в Грац като редовен професор по политическа икономия в университета
„Карл-Франценс“; става най-младият университетски професор в монархията. Назначението в
Грац става срещу ожесточената съпротива на Рихард Хилдебранд (син на по-известния Бруно
Хилдебранд), който като представител на историцизма е против всякаква икономическа теория.
Само две години след назначението си Шумпетер заминава за Колумбийския университет в Ню
Йорк като професор на обмен за една година. Там той лично се запознава с Ървинг Фишър, Франк
У. Таусиг и Уесли Клер Мичъл. Съпругата му отказва да се върне с него в Грац, така че Шумпетер
смята брака за приключил. През академичната 1916 г.
На 15 март 1919 г., въпреки че е политически независим, той става държавен секретар по
финансите в правителството на Ренер II. Бързо влиза в спор с двете коалиционни партии –
социалдемократите и социалхристияните, но също и с бившия си състудент Ото Бауер, вече
държавен секретар по външните работи, особено по отношение на германската връзка или
продажбата на стоманодобивната компания Alpine Montan AG на Fiat. На 17 октомври 1919 г. по
решение на Народното събрание правителството е заменено от кабинета „Ренер III“, в който
Шумпетер вече не членува.
Той не завършва планираната си работа по паричната теория, след като Кейнс публикува своя
„Трактат за парите“ през 1930 г. От есента на 1927 г. до пролетта на 1928 г. и към края на 1930 г.
той е гостуващ професор в катедрата по икономика в Харвардския университет. Заедно с Рагнар
Фриш основава Иконометричното дружество; в продължение на няколко години е член на
неговия управителен съвет, а през 1940 г. е негов председател.
През 1932 г. приема поканата за Харвардския университет и през септември се премества в САЩ,
където живее в дома на Таусиг, докато през лятото на 1937 г. се жени за Елизабет Буди Фируски.
През 1933 г. Шумпетер е избран за член на Американската академия на науките и изкуствата.
Успехът му като преподавател се основава на ученици като Пол А. Самюелсън, Джеймс Тобин,
Ричард Мъсгрейв, Абрам Бергсон, Ричард М. Гудуин, Ерих Шнайдер, Пол Суизи, Едуард Мърз и
Джон Кенет Галбрейт. По негово предложение е въведен курс по „Математическа икономическа
теория“, който той поддържа до момента, в който е поет от неговия приятел Василий Леонтиев.
Възобновената слава, която Кейнс придобива в Харвард след публикуването на „Обща теория на
заетостта, лихвата и парите“ през 1936 г., съвсем не е споделена от Шумпетер, който открито
изразява неодобрението си в своите критики.
През 1939 г. той представя двутомния „Анализ на бизнес циклите“, в който Шумпетер представя
отново концепцията си за капиталистическия икономически процес, и по-специално за
взаимодействието на застъпващи се цикли. Последното схващане е силно критикувано от Симон
Кузнец през 1940 г. След това Шумперт обмисля да отиде в Йейл, където отказва да наеме
Самюелсън за професор, но накрая е убеден да остане в Харвард. Същността на неговата книга
„Капитализъм, социализъм и демокрация“, публикувана през 1942 г., е теория на демокрацията,
която използва моделите на икономическата мисъл при анализа на политическия процес. Тази
идея по-късно е продължена в „Новата политическа икономия“ или „Икономическата теория на
политиката“ (Антъни Даунс) и се смята за една от основите на демократичния социализъм.
Жени се три пъти, като първата му съпруга е Гладис Рикард Сийвър, англичанка, която е с почти 12
години по-възрастна от него (женитба 1907 г., раздяла 1913 г., развод 1925 г.). Шафер на сватбата
му е неговият приятел и австрийски юрист Ханс Келзен. Втората му шаферка е Анна Райзингер,
двадесет години по-млада от него и дъщеря на портиера на блока, в който е израснал. Двамата се
женят през 1925 г., но година след сватбата им тя умира при раждане. Загубата на съпругата и
новородения му син идва само няколко седмици след смъртта на майката на Шумпетер. През
1937 г. Шумпетер се жени за американската икономическа историчка Елизабет Буди, която помага
за популяризирането на работата му и редактира това, което се превръща в неговия magnum opus
– посмъртно издадената „История на икономическия анализ“.
Друго важно разграничение е това между растежа и икономическото развитие: „Тук простото
нарастване на икономиката също няма да бъде наречено процес на развитие, тъй като то не
представлява качествено различни явления“. Затова вниманието му е насочено към процесите на
растеж, които са свързани с въвеждането на качествени новости, които променят самото
функциониране на системата:
Развитието в нашия смисъл е характерно явление, напълно различно от това, което може да се
наблюдава в кръговото течение или в тенденцията към равновесие. То е спонтанна и прекъсната
промяна в каналите на течението, изменения на равновесието, които изместват завинаги
съществуващото преди това състояние на равновесие. Нашата теория на развитието не е нищо
друго освен изследване на това явление и съпътстващите го процеси.
Според Шумпетер простият постъпателен или кумулативен растеж може да се обясни добре в
рамките на традиционната неокласическа теория. Не устойчивият и редовен растеж с адитивен
характер обаче представлява истинската същност на капитализма. По своята същност
капитализмът е прекъснатост, прекъсване, новост, постоянно свеждане на всички параметри до
променливи. Ето защо нашият автор смята неокласическата теоретична конструкция за
недостатъчна или дори в определени случаи за дезориентираща.
Реалният капитализъм се характеризира с процеси, които постоянно правят невъзможна
съвършената конкуренция, основана, наред с другото, на прозрачността на системата, т.е. на
свободната и незабавна информация, и на свободния достъп до всички сфери на производството.
Тези факти несъмнено се признават в неокласическата теория, но се третират като
несъвършенства, които влияят отрицателно върху ефективността на ценовата система и по този
начин върху ефективността на разпределението на производствените ресурси. За Шумпетер,
напротив, това не са несъвършенства, които ще доведат до неоптимално използване на ресурсите,
а самият двигател, който задвижва изключителния технологично-производствен прогрес,
отличаващ капиталистическата система:
Въвеждането на нови методи на производство и на нови стоки трудно може да бъде замислено в
ситуация на съвършена – и напълно непосредствена – конкуренция от самото начало. А това
означава, че по-голямата част от това, което наричаме икономически прогрес, е несъвместимо с
нея. В това отношение съвършената конкуренция е не само невъзможна, но и непълноценна и
няма право да бъде изтъквана като модел на идеална ефективност.
Предприемачи
Проблемът, който трябва да бъде решен, е причината или мотивът за това прекъсване във
времевото разпределение на иновационната дейност. Този въпрос, който е ключов за
Шумперовата теория за бизнес циклите, се „решава“ с изненадваща простота: „Защо
предприемачите не се появяват непрекъснато, т.е. поотделно, във всеки подходящо избран
интервал, а на групи? Изключително защото появата на един или повече предприемачи улеснява
появата на други, а те от своя страна улесняват появата на нови групи, при това във все по-голям
брой“.
Ролята на иновациите
Горепосоченият въпрос е от основно значение, тъй като за Шумпетер, както предполага Рутан,
както съществуването, така и периодичността на бизнес цикъла се определят от ритмичността на
иновационния процес. Според Шумпетер тази ритмичност функционира по следния общ начин.
Един или повече предшественици са водещи, а след това, чрез току-що описания „ефект на
подражанието“, се появяват все повече предприемачи. По този начин се формират „стада от
предприемачи“ или, на практика, „стада от иновации“. След това равновесната ситуация,
кръговият поток, отстъпва място на силно възходящо движение. Стадото от иновации поражда
огромни източници на печалба. Подемът поражда все по-ожесточена борба за кредити, средства
за производство и работна ръка. Цените се покачват и за мнозина се свиват границите на
икономическото оцеляване. Старите предприятия, доминирани от обичайната дейност, са
принудени да се трансформират или да изчезнат.
Шумпетер разграничава три вида бизнес цикли, които определя като цикли на Китчин (40 месеца),
цикли на Юглар (10 години) и цикли на Кондратиев (60 години). Последните са най-важните,
произтичащи от иновации от „първа степен“, които променят самите основи на икономическата
система. Това води до дълги вълни на развитие с продължителност между 45 и 60 години.
Вълните се състоят от възходяща фаза, или период на творчески сътресения, и „низходяща“ фаза,
или период на доминиране на равновесните тенденции.
Тези основни фази могат, макар и да не са строго необходими от теоретична гледна точка, да
бъдат допълнени от фаза на остра депресия или криза и фаза на възстановяване. Тези дълги
възходящи S-образни вълни са наречени от Шумпетер цикли на Кондратиев, по името на руския
икономист Николай Кондратиев, който пръв се опитва да докаже емпирично съществуването на
тези вълни. Иновациите, които пораждат дългите вълни на икономическо развитие, са наречени
от Шумпетер „индустриални революции“, за да се подчертае огромното им значение. Така всяка
дълга вълна се състои от една
Както самият Шумпетер посочва, изборът на неговата схема с три цикъла е въпрос на удобство,
опростяване на една сложна реалност, която теоретично допуска безкрайни цикли и избягва
очакването за точна периодичност. За да се изясни този аспект, може да се цитира „Бизнес
цикли“, основният труд на Шумпетер по темата:
За нашата цел, както и за много други, би било много неудобно да оставим нещата на предишното
място и да се опитаме да работим с неопределен брой цикли или видове цикли. Затова сега
решихме за общите цели на този том да се задоволим с три класа цикли, които ще наречем просто
Кондратиев, Юглар и Кичин. Пет може би биха били по-добри, но след известен експеримент
авторът стигна до заключението, че подобрението в описанието, получено по този начин, не би
компенсирало нарасналите трудности. По-специално не може да се подчертае достатъчно силно,
че схемата с три цикъла не следва от нашия модел – въпреки че множеството цикли го прави – и
че приемането или възражението срещу нея нито намалява, нито увеличава стойността на нашата
основна идея.
Бъдещето на капитализма
Тази социална функция днес вече губи значението си. самата иновация се свежда до рутина.
Технологичният прогрес все повече се превръща в дело на групи от специалисти, които
произвеждат това, което се иска от тях, и изпълняват работата си по предвидим начин.
Романтиката на старите бизнес приключения бързо изчезва. Така икономическият прогрес се
обезличава и автоматизира. Действията на отделните хора се заменят с работата на комитети и
отдели.
Сред най-изтъкнатите шъмпетисти са Кристофър Фрийман (1921-2010), Джовани Доси, Джон Бейтс
Кларк, Карлота Перес и Люк Соете, които по един или друг начин са свързани с университета в
Съсекс, Великобритания. В Германия можем да посочим Герхард Менш, в Холандия – Якоб Й. ван
Дуейн, а в Швеция – Ерик Дамейн (1916-2005) и Ленарт Шьон. В Съединените щати се открояват
Ричард Нелсън и Сидни Уинтър. Йошихиро Когане е един от най-известните му представители в
Япония. Ърнест Мандел (1923-1995) е най-изтъкнатият му представител сред марксистите.
Голяма част от усилията на учениците на Шумпетер, както и на самия Кондратиев преди него, са
насочени към емпирично доказване на съществуването на дългите вълни и определяне на точната
им еволюция. Тези опити не могат да се считат за окончателни, въпреки че увеличават
правдоподобността, а оттам и евристичната стойност на този начин за разбиране и подреждане на
историята на съвременния капитализъм.
Източници
Йозеф Шумпетер
Ludwig von Mises écrit dans ses mémoires : Comme l’approche autrichienne de l’économie est une
théorie de l’action, Schumpeter n’appartient pas à l’École autrichienne. De manière significative, il se
rattache lui-même dans son premier livre à Wieser et à Walras, mais pas à Menger et à Böhm-Bawerk.
L’économie est pour lui une théorie des « quantités économiques » et non de l’action humaine.
L’ouvrage de Schumpeter intitulé Theorie der wirtschaftlichen Entwicklung est un produit typique de la
théorie de l’équilibre.
^ Tobin, James (1986). „James Tobin“. In Breit, William; Spencer, Roger W. (eds.). Lives of the Laureates,
Seven Nobel Economists. Cambridge, Massachusetts, London, England: MIT Press. Archived from the
original on August 26, 2003.
Harald Hagemann: Schumpeter, Joseph Alois. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker &
Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 755 f. (Digitalisat).
Heinz D. Kurz: Joseph A. Schumpeter. Ein Sozialökonom zwischen Marx und Walras. Metropolis-Verlag,
Marburg 2005, ISBN 3-89518-508-6, S. 11 f.
Alexander Ebner: Einführung. In: Joseph A. Schumpeter: Geschichte der ökonomischen Analyse.
Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2007, S. IX–XLI; hier: S. XV.
Rafael Laguna de la Vera, Thomas Ramg: Mehr Freiheit für Daten. In: Welt am Sonntag. 17. Oktober
2021, S. 22.
Related
Карл VI
Емил Фишер
In "Биографии"
Фридрих Ницше
януари 6, 2022
In "Биографии"
Latest Articles
История
Пир (Епир)
Биографии
Картагенска цивилизация
Цивилизации
Битки
История
Ханибал Барка
Биографии
Битки
Жан-Пол Сартър
Биографии
Евклид
Биографии
Андерс Ангстрьом
Биографии