Хайнрих Луитполд Химлер е германски политик по времето на Нацистка Германия – вторият

най-влиятелен човек в Третия райх след Адолф Хитлер. Той е Райхсфюрер-СС на Шуцщафел
(СС). Химлер е един от хората, които са най-пряко отговорни за Холокоста.

Хайнрих Луитполд Химлер е роден в Мюнхен на 7 октомври 1900 г. в консервативно

римокатолическо семейство от средната класа. Баща му е Йозеф Гебхард Химлер, учител, а
майка му е Анна Мария Химлер, благочестива римокатоличка. През 1915 г. започва обучението
си в Корпуса на Ландшут за Кадет.Баща му използва връзките си с кралското семейство, за да
може Химлер да бъде кандидат за офицер, а през декември 1917 г. той се включва в резервния
батальон на 11-ия баварски полк, за да участва в Първата световна война. Скоро след това
обаче войната свършва и Химлер напуска армията, без да е участвал в битка. През 1919 г.
Химлер започва да следва агрономия в Мюнхен. Докато е студент е активен член на няколко
студентски организации. Химлер е антисемит по времето, когато отива в университета. Той
остава посветен католик, докато е студент и прекарва повечето от свободното си време с
членовете на братство, „Лигата на Аполон“, чийто президент е евреин. Химлер поддържа
учтиво поведение с него и с други еврейски членове на братството, въпреки нарастващия си
антисемитизъм. През втората си година в университета, Химлер удвоява опитите си да
продължи военната си кариера. Въпреки че не успява, той увеличава участието си на
паравоенната сцена в Мюнхен. По това време, Химлер се присъединява към доброволния
корпус Reichkriegsflagge (Имперски военен флаг) на Ернст Рьом – частна армия на
дясноориентирани бивши военни, огорчени от загубата на Германия в Първата световна
война.През 1922 г. Химлер става по-заинтересован от „еврейския въпрос“, като дневниците му
съдържат все по-голям брой антисемитски забележки и записват редица дискусии за евреите
със своите състуденти. Неговите записки са доминирани от антисемитски брошури, германски
митове и окултни книги. След убийството на външния министър Валтер Ретенау на 24 юни,
политическите възгледи на Химлер се изправят към радикалното дясно и той участва в
демонстрации срещу Версайския договор. Хиперинфлацията нараства и родителите му вече не
могат да си позволят да обучават и трите си сина. Разочарован от неуспеха си да направи
кариера в армията и от неспособността на родителите си да финансират докторската му
подготовка, той е принуден да заеме нископлатена офисна длъжност, след като получава
дипломата си за селско стопанство. Той остава на тази длъжност до септември 1923 г.

През август 1923 г. Химлер се присъединява към Националсоциалистическата германска

работническа партия (НСДАП) на Хитлер. Като член на паравоенната единица на Рьом, Химлер
участва в Бирения пуч – неуспешен опит на Хитлер и НСДАП да завладеят властта в Мюнхен.
Това събитие поставя Химлер в политически живот. Той е разпитан от полицията за ролята му в
опита за преврат, но не е обвинен, поради недостатъчни доказателства. Той обаче губи
работата си. През 1924 г. Химлер, докато търси нов свой светоглед, изоставя католицизма и се
съсредоточава върху окултизма и антисемитизма. Германската митология, подсилена от
окултни идеи, се превръща в религия за него. Химлер намира, че НСДАП е привлекателна,
защото нейните политически позиции се припокриват със собствените му. Първоначално, той
не е погълнат от харизмата на Хитлер или от култа към поклонението на Фюрера. Въпреки това,
докато научава повече за Хитлер чрез четене, той започва да го смята за полезно лице на
партията и по-късно се възхищава и дори му се покланя. За да консолидира и развива
собствената си позиция в НСДАП, Химлер се възползва от безредието в партията след
арестуването на Хитлер вследствие на пуча. От средата на 1924 г. работи за Грегор Щрасер като
партиен секретар и асистент за пропагандата. Пътувайки из цяла Бавария, разтревожен за
партията, той изнася речи и разпространява литература. От края на 1924 г., назначен от Щрасер
за партийния офис в Долна Бавария, той е отговорен за интегрирането на членството от
областта в НСДАП, когато партията е отново възстановена през февруари 1925 г.

През същата година той се присъединява към Шуцщафел (СС) като СС-Фюрер (СС-Лидер);
неговият СС номер е 168.[11] СС, първоначално част от много по-голямата СА, е създаден през
1923 г. за личната охрана на Хитлер и е преобразувана през 1925 г. като елитна единица на
СА.Първата лидерска позиция на Химлер в СС е тази на СС-Гауфюрер (областният лидер) в
Долна Бавария от 1926 г. Щрасер назначава за заместник-шеф на пропагандата Химлер през
януари 1927 г. Както е типично за НСДАП, той има значителна свобода на действие в поста си,
която се увеличава с течение на времето. Той започва да събира статистически данни за броя
на евреите, масоните и враговете на партията и, следвайки силната си нужда от контрол,
развива сложна бюрокрация. През септември 1927 г. Химлер казва на Хитлер за визията си да
превърне СС в лоялен, мощен, расов чист елитен елемент. Убеден, че Химлер е човекът на
работата, Хитлер го назначава за заместник-Райхсфюрер-СС с ранг СС-Оберфюрер.

По това време, Химлер се присъединява към Артманската лига, младежка група на Völkisch.
Там, той се запознава с Рудолф Хьос, по-късно комендант на концентрационния лагер в
Аушвиц, и Валтер Даре, чиято книга „Селяните като източник на живот на Северната раса“
привлича вниманието на Хитлер, което води до назначаването му за министър на храните и
селското стопанство в Райха. Даре е твърдо вярващ в превъзходството на скандинавската раса
и философията му има голямо влияние върху Химлер.

След оставката на командира на СС Ерхард Хайден през януари 1929 г., Химлер поема
позицията на Райхсфюрер-СС с одобрението на Хитлер. Той все още изпълнява задълженията
си в щабквартирата на пропагандата. Едно от първите му задължения е да организира
участниците от СС в Нюрнбергските митинги през септември.През следващата година, Химлер
развива СС от сила от около 290 мъже до около 3000. До 1930 г. Химлер убеждава Хитлер да
управлява СС като отделна организация, въпреки че официално все още е подчинена на СА.

За да получи политическа власт, НСДАП се възползва от икономическия спад по време на

Голямата депресия. Коалиционното правителство на Ваймарската република не успява да
подобри икономиката, тъй като мнозина избиратели се обръщат към политическия
екстремизъм, който включва НСДАП. Хитлер използва популистка реторика, включително
обвинявайки изкупителни жертви – особено евреите – за икономическите трудности.На
изборите през 1932 г. нацистите спечелват 37,3% от гласовете и 230 места в Райхстага.Хитлер е
назначен за канцлер на Германия от президента Паул фон Хинденбург на 30 януари 1933 г.,
оглавявайки краткотрайна коалиция на нацистите му и Германската национална народна
партия. Новият кабинет първоначално включва само трима членове на НСДАП: Хитлер, Херман
Гьоринг като министър без портфейл, министър на вътрешните работи за Прусия и Вилхелм
Фрик като министър на вътрешните работи на Райха.По-малко от месец по-късно, сградата на
Райхстага е подпалена. Хитлер се възползва от това събитие, принуждавайки фон Хинденбург
да подпише постановлението за пожара в Райхстага, което слага край на гражданските права и
разрешава задържането без съдебен процес.Законът за упълномощаване, приет от Райхстага
през 1933 г., дава на кабинета на практика пълните законодателни правомощия на Хитлер и
страната става в де факто диктатура.На 1 август 1934 г. кабинетът на Хитлер приема закон,
който предвижда, че при смъртта на фон Хинденбург президентския пост ще бъде премахнат и
неговите правомощия ще бъдат обединени с тези на канцлера. Фон Хинденбург умира на
следващата сутрин, а Хитлер става държавен глава и ръководител на правителството.

Възходът във властта на нацистката партия дава на Химлер и на СС неограничена възможност

да процъфтят. До 1933 г. СС наброява 52 000 членове.Строгите изисквания за членство
гарантират, че всички членове са от Арийски произход. Кандидатите са проверени за
скандинавски качества – по думите на Химлер – „като градинар в детска градина, опитвайки се
да възпроизведе добър стар щам, който е бил прелюбодействан и унижаван, започвахме от
принципите на селекцията на растенията и след това продължихме безпричинно да премахнем
мъжете, които не мислехме, че бихме могли да използваме за СС.“ Малцина смеят да
споменат, че според собствените си стандарти, Химлер не покрива изискванията за ариец.

Организираният, книжовен интелект на Химлер му помага добре, тъй като започва да създава
различни отдели на СС. През 1931 г. той назначава Райнхард Хайдрих за шеф на новата
разузнавателна служба, която през 1932 г. е преименувана на СД. По-късно официално
назначава неговия заместник.Двамата мъже имат добри работни отношения и взаимно
уважение.През 1933 г. те започват да отдалечават СС от контрола на СА. Заедно с вътрешния
министър Фрик, те се надяват да създадат единна германска полиция. През същата година
Хитлер насърчава Химлер до ранг СС-Обергрупенфюрер, равен на старшите командири на СА.
След това Химлер и Хайдрих поемат политическата полиция на държавата; скоро само Прусия
е контролирана от Гьоринг.

Химлер освен това създава Централния расов офис и седалище. Той назначава Даре като първи
началник, с ранг СС-Групенфюрер. Отделът изпълнява расова политика и следи за „расовата
цялост“ на членството в СС. Есесовците са внимателно проверени за расовия им произход. На
31 декември 1931 г. Химлер въвежда „брачната заповед“, която изисква есесовците, желаещи
да се оженят, да правят семейни дървета, доказващи, че и двете семейства са с арийско
потекло до 1800 г.Ако по време на расовото разследване са открити неарийски
предшественици в едно родословно дърво, засегнатото лице е изключвано от СС. На всеки
човек е издаден Sippenbuch, генеалогичен запис, описващ генетичната му история.Химлер
очаква, че всеки брак на СС ще прави най-малко четири деца, като по този начин ще се създаде
група от генетично висши бъдещи членове на СС. Програмата има разочароващи резултати –
по-малко от 40% от жените са се оженили и всяка има само едно дете.

През март 1933 г., по-малко от три месеца след като нацистите идват на власт, Химлер създава
първия официален концентрационен лагер в Дахау.Хитлер заявява, че не иска да бъде просто
още един затвор или лагер за задържане. Химлер назначава Теодор Айке, осъден престъпник и
пламенен нацист, за да управлява лагера през юни 1933 г. Айке създава система, която се
използва като модел за бъдещи лагери в цяла Германия.Характеристиките му включват
изолиране на жертвите от външния свят, изработване на роли и работни детайли, използване
на сила и екзекуции за точно послушание и строг дисциплинарен кодекс за охраната.
Униформи са издадени за затворници и пазачи. Униформите на гвардейците имат специален
знак Totenkopf върху техните яки. До края на 1934 г. Химлер поема контрола върху лагерите
под егидата на СС, създавайки отделно отделение SS-Totenkopfverbände.

Първоначално в лагерите се помещават политически опоненти, но с течение на времето в

лагерите за карани и нежелани членове на германското общество – престъпници и девианти.
Декретът на Хитлер, издаден през декември 1937 г., позволява да бъде задържан всеки, считан
от режима за нежелан член на обществото.Това включва евреи, цигани, комунисти и онези
лица от всякаква друга културна, расова, политическа или религиозна принадлежност, считана
от нацистите за Untermensch. Така лагерите стават механизъм за социално и расово
инженерство. След избухването на Втората световна война през есента на 1939 г. има шест
лагера, в които има около 27 000 затворници. Смъртността в тях е висока

Когато Хитлер и неговите началници на армията искат предлог за нахлуването в Полша през
1939 г., Химлер, Хайдрих и Хайнрих Мюлер извършват операция под фалшив флаг с кодово име
„Химлер“. Германски войници, облечени в полски униформи, извършват нападение на
границата, като измамно предполага полска агресия срещу Германия. Инцидентите са
използвани в нацистката пропаганда, за да оправдаят нахлуването в Полша, началото на
Втората световна война.В началото на войната срещу Полша, Хитлер разрешава убийството на
полски цивилни граждани, включително евреи и етнически поляци. Айнзацгрупите,
първоначално са формирани от Хайдрих, за да осигурят правителствени документи и служби в
областите, поети от Германия преди Втората световна война.Оправомощени от Хитлер и под
ръководството на Химлер и Хайдрих, звената Айнзацгрупи – следват армията в Полша и до
края на 1939 г. убиват около 65 000 интелектуалци и други цивилни. По заповед на Химлер чрез
РСХА, тези отряди имат също така задачата да депортират евреи и други в гета и
концентрационни лагери.

В последствие, Германия нахлува в Дания, Норвегия, Холандия и Франция и започва

бомбардиране на Великобритания в подготовката за Операция Морски лъв, планираната
инвазия в Обединеното кралство. На 21 юни 1941 г., ден преди нахлуването в Съветския съюз,
Химлер възлага подготовката на Generalplan Ost (общ план за Изтока); планът е финализиран
през юли 1942 г. Той призовава балтийските държави, Полша, Западна Украйна и Беларус да
бъдат завладени и презаселени от 10 милиона немски граждани. Сегашните жители – около 31
милиона души – да бъдат експулсирани на изток, където ще гладуват или ще бъдат използвани
за принудителен труд. Планът ще разшири границата на Германия на 1000 километра на изток.
Химлер очаква, че ще отнеме от 20 до 30 години, за да завърши плана, на цена от 67 милиарда
райхсмарки.

Химлер заявява открито: „Това е въпрос на съществуване и по този начин ще бъде расова
борба за безмилостна строгост, при която 20 – 30 милиона славяни и евреи ще загинат, чрез
военни действия и кризи на доставките на храни“.

Химлер заявява, че войната на изток е общоевропейски кръстоносен поход, за да защитава

традиционните ценности на старата Европа от „безбожните болшевишки орди“. Постоянно
борещ се с Вермахта за кадри, Химлер решава този проблем чрез създаването на единици на
Вафен-СС, съставени от германски фолклорни групи, взети от Балканите и Източна Европа.
Също толкова важни са наемниците от народи, считани за германци от Северна и Западна
Европа, Холандия, Норвегия, Белгия, Дания и Финландия.Испания и Италия също така
предоставят бойци за Вафен-СС. Сред западните страни, броят на доброволците варира от 25
000 на брой от Холандия[87] до 300 от Швеция и Швейцария. От изток най-голям брой мъже
идват от Литва (50 000) и най-нисък от България (600). След 1943 г. повечето от изток са
войници. Ефективността на източните единици на Вафен-СС е като цяло недостатъчна.

В края на 1941 г. Хитлер назначава Хайдрих за ръководител на новосъздадения протекторат на

Бохемия и Моравия. Хайдрих започва расистки да класифицира чехите, депортирайки много
хора в концентрационни лагери. Застрелването на членове на съпротивата, печели на Хайдрих
прякора „Касапинът на Прага“.[90] Тази среща укрепя сътрудничеството между Химлер и
Хайдрих, а Химлер е горд да има контрол над държавата. Въпреки че има пряк достъп до
Хитлер, лоялността на Хайдрих към Химлер остава твърда.

С одобрението на Хитлер, Химлер възстановява Айнзацгрупите в началото на планираната

инвазия в Съветския съюз. През март 1941 г. Хитлер се обръща към военните си лидери,
описвайки намерението му да разбие Съветската империя и да унищожи болшевишката
интелигенция и лидерство. Специалната му директива „Насоки в специалните области към
Директива № 21 (Операция Барбароса)“ гласи: „В района на операция на армията на
Райхфюрер-СС са дадени специални задачи по заповед на Фюрера, за да може да подготвят
политическата администрация. Тези задачи произтичат от предстоящата окончателна борба на
две противоположни политически системи. В рамките на тези задачи, Райхсфюрер-СС действа
самостоятелно и на своя отговорност.“ По този начин, Хитлер възнамерява да предотврати
вътрешно търкане подобно на това, което се случва по-рано в Полша през 1939 г., когато
няколко генерали от германската армия се опитват да доведат лидерите на Айнзацгрупи до съд
за извършените убийства.

Следвайки армията в Съветския съюз, Айнзацгрупите убиват евреи и други, считани за

нежелани от нацистката държава. Хитлер получава често съобщения.Освен това, 2,8 милиона
съветски военнопленници умират от глад, малтретиране или екзекуции само за осем месеца от
1941 – 1942 г. До 500 000 съветски военнопленници загиват или са екзекутирани в нацистки
концентрационни лагери в хода на войната; повечето от тях са застреляни или газирани. До
началото на 1941 г., след нарежданията на Химлер, са построени 10 концентрационни лагера, в
които затворниците са подложени на принудителен труд.Евреите от цяла Германия и
окупираните територии са депортирани в лагерите или ограничени до гета. Тъй като
германците са отблъснати от Москва през декември 1941 г. и сигнализират, че очакваното
бързо поражение на Съветския съюз не се е осъществило, Хитлер и други нацистки власти
осъзнават, че масовите депорти на изток вече няма да са възможни. В резултат на това, вместо
депортиране, много евреи в Европа са обречени на смърт.

През пролетта на 1945 г. Химлер губи вяра в победата на Германия. Той започва да търси
контакти с представители на САЩ и Великобритания, за да осигури място за себе си в
правителството на следвоенна Германия или в най-добрия случай да заеме поста на Хитлер, и с
помощта на западните съюзници да продължи войната на източния фронт срещу съветските
войски. Химлер се надява, че британците и американците ще нападнат своите руски съюзници
заедно с останките от Вермахта. Той осъществява връзка с шведския граф Фолке Бернадот в
Любек близо до датската граница и започва преговори. На 22 април 1945 г. агенция Ройтерс
предава по целия свят, че Химлер активно търси контакти с британски и американски
дипломати. Когато Хитлер разбира за това, Химлер е обявен за предател и са му отнети всички
титли и звания. По това време той е начело на СС, шеф на германската полиция, министър на
вътрешните работи, райхскомисар за националните въпроси, главнокомандващ на резервната
армия и главнокомандващ народното опълчение. Неочаквано за Химлер, преговорите му с
граф Фолке Бернадот пропадат. На 19 април той решава да напусне Берлин. Няколко дни
прекарва във Фленсбург, Северна Германия, който по това време е убежище на 2 – 3 хиляди
панически бягащи членове на Национал-социалистическата партия. Химлер напуска Берлин
тъкмо навреме преди на 23 и 24 април градът да бъде обкръжен от Червената армия, но не
успява да напусне Германия, за което причините са все още неизяснени. Една от вероятните
такива е, че неговият стар съперник гросадмирал Карл Дьонитц отказва да му предостави
подводница.

В края на април 1945 г. Химлер приема нова самоличност. Издадени са му документи на името
на Хайнрих Хицингер, сержант от немската армия, когото Гестапо е разстреляла през 1944 г.
Външната им прилика е поразителна. Освен името, Химлер променя и своята прическа,
походка, начин на писане и дори започва да носи превръзка на едното око, преструвайки се, че
то липсва. На 21 май след многодневни уморителни преходи Химлер и неговите двама
адютанти Махер и Гротман са арестувани от британски патрул в Майнщат. Химлер така и не
дочаква Нюрнбергския процес. В затвора на Люнебург, въпреки бдителната охрана, той успява
да внесе със себе си ампула с цианкалий и да се самоубие поглъщайки я. Въпреки положените
усилия английските лекари не успяват да го спасят и той умира след 15 минути. На следващия
ден трупът му е аутопсиран, кремиран и погребан на неизвестно място в гората в близост до
Люнебург.