Александър

Цанков

Изготвили: Габриела Джелатова,

Мария Попова и Румяна Чучулска
 Биография
Александър Цанков е роден на 28 юни 1879 година в град
Оряхово в семейство с 9 деца. Завършва класическия клон
на Русенската гимназия и като буден и любознателен
младеж, продължава образованието си в Софийския
университет със специалност право. Дипломира се с
отличие и заминава за Германия, където специализира
правни науки и политическа икономия в Мюнхен, Вроцлав и
Берлин. Александър Цолов Цанко̀в е професор в Софийския
университет, академик, български икономист, юрист и полити
к, водач на партия Демократически сговор, а по-късно
на Народно социално движение. Министър-председател на
България в 41-вото (1923) и 42-рото (1923 – 1926)
правителство. Председател на XXI (1926 – 1927) и XXII (1927
– 1930) Обикновено Народно събрание. Министър на
народното просвещение (15 май 1930 – 29 юни 1931).
Благодарение на комунистическата пропаганда,
той е митологизиран като един от най-
безчовечните и свирепи хора управлявали
България. Достатъчно е да споменем две от
прикрепените му прозвища, „кърволак“ и
„кървав професор“, за да се убедим в това.
Разбира се като враг на комунизма, той е
наречен и фашист, но наистина ли е бил такъв?
Първото правителство на Александър Цанков е четиридесет и
второ правителство на Царство България, назначено с Указ № 2 от 9
юни 1923 г. на цар Борис III. Управлява страната до 22
септември 1923 г., след което е наследено от второто правителство
на Александър Цанков.
Второто правителство на Александър Цанков е четиридесет и
трето правителство на Царство България, назначено с Указ № 9 от 22
септември 1923 г. на цар Борис III. Управлява страната до 4
януари 1926 г., след което е наследено от първото правителство на
Андрей Ляпчев.
През 1921 година, Цанков е един от основателите на
Народния сговор – организация неполитическа по своя
характер. Първоначално неин ръководител е Александър
Греков, но след убийството му през май 1922 година, на
председателското място застава Цанков. По същността си
Народния сговор не е политическа партия и не се стреми към
поемането на властта, но след гласуваното й доверие от
страна на Военния съюз, организацията се съгласява след
извършването на преврата срещу земеделците да поеме
държавното кормило.
На 9 юни 1923 година Военния съюз извършва държавен
преврат, сваляйки от власт БЗНС и Стамболийски. Задачата
на Цанков е да състави ново правителство, но преди това да
убеди цар Борис III да подпише указа за назначаването на
новия кабинет. Това се оказва нелека задача. Младият цар
увърта до последно и на Цанков се налага дори да употреби
известни заплахи, с които да го склони.
След успеха на преврата, чрез който е свалено земеделското
превителство на Александър Стамболийски и той е убит в
родното му с. Славовица, проф. Цанков става министър-
председател на България, като поема и Министерството на
народното просвещение.
Александър Цанков е сред инициторите за образуване на
новата политическа формация Демократически сговор през
август 1923 година. Въпреки положените големи усилия от
негова страна не успява да се наложи като неин едноличен
лидер. Същевременно още в първият месец от неговото
управление избухват Юнските бунтове и инспирираното от
Коминтерна Септемврийско въстание. В опита си да се справи с
болшевишката опасност проф. Цанков прокарва по-късно в
Парламента през януари 1924 година „Закон за защита на
държавата", с който се обявяват за незаконни всички
организации, поставящи си за цел насилствено вземане на
властта в страната. През април с. г. с решение на Върховния
касационен съд е разтурена БКП и е поставена извън закона.
Когато на 16 април 1925 година крайно настроените дейци
на компартията извършват кървавия атентат в
църквата „Света Неделя" правителството на
Александър Цанков предприема ответни действия
срещу комунистите. Същевременно използва атентата
за да се разправи и с други свои политически опоненти
и леви интелектуалци, сред които Гео Милев, Христо
Ясенов, Йосиф Хербст и др. Репресивните действия на
правителството довеждат до ответен „червен терор". В
страната се появяват чети от анархисти, комунисти и
леви земеделци и започват да извършват нападения
срещу служители на властта. Същевремнно е направен
неуспешен опит за покушение срещу цар Борис III в
прохода Арабаконак. В резултат на предприетите
ответни мерки от кабинета на проф. Цанков, за около
година по-голямата част от въоръжените чети са
разбити или разпръснати.
Във външнополитически план правителството на сговора се
намира в почти пълна изолация, тъй като съседните
балкански държави и Великите сили се опасяват, че то ще се
стреми към реваншистка политика. Същевременно
сръбската армия започва да се съсредоточава на границата
с България. За да намали напрежението проф. Цанков
признава сключената от Александър Стамболийски Нишка
спогодба, но Белград продължава да подкрепя нелегалната
българска опозиция.
Същевремно Лондонските и Парижките банки
отказват да дават заеми на изтощената от войната
България. Близки връзки кабинета демонстрира
единствено с режима на Мусолини в Италия, като
Дучето обещава да сътрудничи на страната ни, за
да бъде облекчен режима на репарациите по
Ньойския договор. През есента на 1925 година при
т. нар. Петрички инцидент войските на съседна
Гърция нахлуват на българска територия и
окупират десет наши села. След намесата на
Обществото на народите обаче, гърците са
принудени да се изтеглят, както и да платят
обезщетение на България.
Така се стига до януари 1926 година, когато Александър
Цанков е принуден да подаде оставка на оглавявания от
него кабинет. Веднага след това е съставено ново
правителтво от умереното крило на Демократическия
сговор, начело с Андрей Ляпчев, а проф. Цанков е избран
за председател на 21 ОНС. На същия пост е издигнат и
след изборите за 22 ОНС, спечелени отново от
Демократическия сговор. От 15 май 1930 до 29 юни 1931
година той е министър на народното просвещение в
кабинета на Андрей Ляпчев.
При разцеплениета на Демократическия
сговор през 1932 година Александър
Цанков възглавява едното от двете му
течения, като наскоро след това го
преобразува в самостоятелна
политическа формация-Народно-
социално движение, оглавявана от
самия него. След 19-майския преврат
през 1934 година партията на проф.
Цанков е забранена заедно с
останалите политически сили в
страната. Поради тази причина той е
принуден да премине към полулегална
политическа дейност. Същевремнно се
обявява в опозиция на монархическия
режим отдясно, ратувайки за по-тясно
икономическо и политическо
обвързване на България с хитлеристка
Германия.
След като на 2 септмври 1944 година се съставя
правителството на Константин Муравиев
Александър Цанков емигрира, като се
установява във Виена. В столицата на Австрия
на 16 септември 1944 година, с подкрепата на
нацистка Германия той формира Българско
правителство в изгнание, като към него се
присъединява част от офицерския корпус,
забягнал от страната. Когато Отечествения
фронт, начело с комунистите взема властта,
проф. Цанков е осъден задочно от т. нар.
Народен съд на смърт. Същевремно през 1949
година той е принуден да напусне Австрия и
заминава за Аржентина, където остава до
края на живота си.
Поради напредналата си възраст, в началото
на 50-те години на 20 век се оттегля от
активна политическа дейност, след като
преди това се опитва неуспешно да
обедини усилията на всички български
политически емигранти против
отечесвенофронтовската власт в
България.
Александър Цанков умира на 27 юли 1959
година в Аржентина, където е погребан
от своите близки. След началото на
демократичните промени у нас той е
реабилитиран и присъдата му от
Народния съд е отменена с решение №
243 на Върховния съд на Република
България.
Благодарим
Ви за
вниманието!