10 ноември 1989г.

Изготвено от Слав Монев, студент от първи курс, Специалност „История“, Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент
Охридски“
На 10 ноември 1989 г. по време на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП в София
дългогодишният комунистически лидер Тодор Живков е освободен от длъжността генерален
секретар на партията. Това събитие се счита от мнозина за началото на „Прехода“ в
България.
Извършен е вътрешнопартиен преврат от т.нар. „перестройчици“. Иронията е, че те свалят
Живков по същия начин, по който той идва на власт през 1956 г. по време на Априлския
пленум на ЦК на БКП, когато прочита доклад, с който заклеймява политиката на
тогавашния Първи, Вълко Червенков.
Корените на описваните събития трябва да се търсят след Пражката пролет от 1968 г., когато
съветското ръководство разбира, че липсват надеждни гаранции за съветското влияние в
Източна Европа. За всяка страна е разработена програма за евентуална замяна на
ненадеждните източноевропейски управители с по-сигурни такива.
През 1985 г. начело на СССР застава младият и амбициозен Михаил Горбачов, който започва мащабни реформи
в икономическата и политическата структура на страната в отговор на тежката криза, започнала в началото на
десетилетието. Тези радикални реформи стават известни с термина „Перестройка“. Същността на новата
идеология се състои в частично демократизиране на режима и в предоставяне на по-голяма самостоятелност на
предприятията и кооперациите.
Външната политика на СССР бива преосмислена в духа на новата идеология. Изоставена е доктрината
„Брежнев“, разчитаща на бърза и ефективна военна намеса на СССР за преодоляването на евентуална криза в
Източна Европа. Но в този пункт декларираните намерения на ръководството се сблъскват с потребностите на
империята, от чиято гледна точка предприетите мерки срещу Чехословакия и Унгария в по-ранни години
предотвратява разпадането на системата. Основно средство в новата ситуация става задкулисната политика
на тайните служби.
Несъвместимостта на водената от Живков политика с новото идейно течение в СССР, както и личната
неприязън на Горбачов към него, задейства плановете за смяната на източноевропейския лидер с нови
доверени кадри, т. нар. „перестройчици“. В България „ядрото“ на перестройчиците се състои от петима
души- Петър Младенов, Андрей Луканов, Добри Джуров, Димитър Станишев и Начо Папазов.

В периода от 17 В периода от 19 август В периода от 17 март В периода 1984–1990 В периода 1977–1990

декември 1971 до 17 1987 до 17 ноември 1962 до 20 септември г. е завеждащ отдел г. е председател на
ноември 1989 г. е 1989 г. е министър на 1990 г. е министър на “Външна политика и Общонародния
министър на външните външноикономически отбраната. международни комитет за българо-
работи. те връзки. връзки” при ЦК. съветска дружба.
Живковият режим преживява своя разцвет през 70-те, когато на населението е осигурен един приличен
за времето си жизнен стандарт. Това се случва благодарение на близките отношения между Живков и
Брежнев, тогавашният лидер на СССР, който му осигурява икономическа стабилност. Във вътрешен план
режимът на Живков в България бива сериозно разклатен през 1989г., заради масовите репресии над
българските турци и последвалото отваряне границата с Турция.
Архивни кадри
на БНТ от
периода май-
август 1989г.
Във филмът са показани хилядите
автомобили на напускащите
България мюсюлмани в посока
Турция. Този епизод от най-новата
ни история ще бъде запомнен като
„Голямата екскурзия“.
В останалите страни от социалистическия лагер „духът на промяната“ вече се усеща. През 1989г. в Полша
независимият профсъюз „Солидарност“ печели изборите срещу комунистическата партия, а в ГДР
режимът на Хонекер е силно разклатен и в крайна сметка на 18 октомври му бива подадена оставката. В
последствие това ще катализира процесите на недоволство към режимите във всички останали страни и
ще доведе до разпада на социалистическата система.
На 20 октомври, два дена след смяната на Хонекер, в България „Екогласност“ започва първото масово
откритото опозиционно събрание, за което е замислено посредством службите да стане един от
поводите за смяната на Живков. Екогласност решава да започне подписка в градинката пред хотел
„Кристал“.
В същото време е предприет първият ход на преврата- на 23 октомври външният министър Петър
Младенов провокира конфликт с Живков, в следствие на който на 24 пише отворено писмо до
Политбюро, насочено срещу него и целящо изостряне на напрежението. В писмото за пръв път Първият е
охарактеризиран като диктатор и тиранин, тласкащ държавата към катастрофа. В тази връзка на 26
октомври службите за сигурност се опитват да разгонят гражданите от градинката на „Кристал“,
демонстрирайки груба сила. Целта е да се създаде още напрежение. Същия ден в Политбюро се обсъжда
и писмото на Младенов, но поради неговото отсъствие решението се отлага.
Живков успява някак си да потули случая с писмото, след което резките и сложни ходове спират. Двете
противопоставящи се групи в Политбюро преминават в режим на изчакване. В Москва разбират, че
перестройчиците в България не са способни сами да извършат смяната, затова на 2 ноември в България
пристига съветския посланик Виктор Шарапов. Негова задача е да координира ядрото и да подготви преврата
за 10 ноември. За целта той провежда общо 6 срещи с Живков, в които е обсъдена оставката му. Вероятно не
без определена доза изнудване с компромати Генсекът се съгласява.

Андрей Луканов Петър Младенов

Начо Папазов Димитър Станишев

Добри Джуров
Междувременно към перестроечната група са привлечени Пенчо Кубадински, тогавашният
министър-председател Георги Атанасов и Йордан Йотов, които се считат за хора, приближени на
Живков. С тяхното привличане към заговорът е осигурен превесът в Политбюро, който е
необходим за безпроблемното сваляне на Първия.

Андрей Луканов Петър Младенов

Пенчо Кубадински Йордан Йотов

Начо Папазов Димитър Станишев

Добри Джуров Георги Атанасов

На 8 ноември Живков е принуден да приеме делегация, съставена от тримата си бивши бойни другари
от партизанската бригада „Чавдар“- Йордан Йотов, Димитър Станишев и Добри Джуров. Визитата им е
проформен акт, режисиран от съветския дипломат Шарапов, целящ да окаже натиск върху Живков във
връзка с исканата му оставка. Първият бързо се досеща за целта на визитата им и дори сам предлага да
подаде оставка на следващия пленум, след 10 ноември. Това е поредният „трик“ в ръкава на генсека, с
който неуспешно се опитва да печели време.
На 9 ноември се провежда заседание на Политбюро във връзка с пленума на следващия ден. Тодор
Живков предлага оставката си и след кратко разискване тя е приета. За негов наследник е определен
Петър Младенов. Въпреки това по-рано същия ден диктаторът прави един последен макар и неуспешен
маньовър като се опитва да лансира собствени кандидати за най-висшия пост в държавата. Целта му е да
се създаде интрига сред перестройчиците, която да му осигури отсрочка. На 10 ноември оставката му е
приета единодушно от целия Централен комитет, а Петър Младенов е избран за Генерален секретар.
Ролята на задкулисната политика в тези събития е изключително голяма. Освен намесата на съветския
дипломат Виктор Шарапов във вътрешните работи на страната сериозен принос има и дейността на КГБ.
Показателна е срещата между представителя на тайната служба в България Владилен Фьодоров и шефа
на УБО Георги Милушев, състояла се на 9 ноември, където Фьодоров съобщава на българския генерал, че
на следващия ден „Има заседание и е много важно как ще приключи“. Очевидно Съветите се опитват да
подсигурят перестройчиците с всички възможни средства.

Владилен Фьодоров Георги Милушев

На пленума на 16 ноември са отстранени от Политбюро и от ЦК най-приближените до Живков- Стоянов, Балев
и Филипов, синът на автократа също е отстранен от ЦК. Перстройчиците се опитват да консолидират властта в
партията и да противодействат на евентуалната опозиция, която подготвя митинг. За целта на 17 ноември е
организиран казионно шествие от новите управляващи под надслов: “В подкрепа на преустройството!“.
Въпреки това бурното развитие на опозиционните структури иззема в общественото съзнание инициативата за
промяна и на 18 е проведен първият опозиционен митинг.
Още на митинга на 18 ноември проличава огромната отрицателна популярност на Живков и
приближените му. Затова новата власт, след консултация с Москва, решават да пренебрегнат обещанията
направени към бившия Първи, включващи материален привилегии за него и семейството му, както и
политическа и съдебна сигурност. Отнети са му гражданските и политическите права, а скоро след това е
повдигнато и обвинение към него. Това се случва на пленума на 13 декември 1989 г. на фона на опитите
на БКП да си запази властта в условията на демокрация.
 Използвани източници
Снимки и клипове:
•БНТ – архив
•БНР – архив
•Дигитална колекция на ДАА „Архивите говорят: протоколи на Политбюро и Централния комитет на БКП“
•Дигитална колекция на ДАА „Архивите говорят: Промяната 1989. Преди и след“
Литература:
•Димитър Цанов. Смяната. Как и защо се стигна до 10 ноември. Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, С., 1995, 82 стр.
•КЛУБЪТ. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, Федерация на клубовете за гласност и демокрация,
Федерация на клубовете за демокрация (3 ноем. 1988 – 3 ноем. 1991). Изд. Фондация „Д-р Желю Желев“, С., 2009, 740 стр.
Интернет източници:
•https://shieldandsword.mozohin.ru/personnel/fedorov_v_n.htm
•https://bntnews.bg/bg/a/17512-istorijata_na_viktor_sharapov_za_10_ti_noemvri_1989_g
•https://www.gorby.ru/
•https://www.comdos.bg/
•https://www.prehod.omda.bg/page.php?IDMenu=590&IDLang=1
•https://bnr.bg/post/101189799/kraat-na-berlinskata-stena-kakvo-se-sluchi-na-9-noemvri-1989-g