Александър Стамболийски

(1879-1923)

1. Биография
- Роден на 1 март 1879г. в село Славовица,
Пазарджишко.
- Той е бил министър-председател на България в
периода 1919-1923г.
- В периодът 1893-1895г. учи в земеделското училище в
Садово.
- Завършва в Лозаро-винарското училище в Плевен
(1895-1897г.)
- През 1899г. участва в учредителния конгрес на БЗНС. -
- През следващите години учи Философия в Хале и
агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си,
поради заболяване от туберкулоза.

2. Политика
- Завръща се в България да се занимава с политическа
дейност.
- През 1908г. е избран за народен представител на
Български Земеделски Народен Съюз (БЗНС).
- По-късно става лидер на съюза и я превръща в
политическа партия
- Народен представител в XIV (1908 – 1911) и XVI-XX
(1913 – 1923) обикновено и в V (1911) Велико народно
събрание. Под негово въздействие БЗНС провъзгласява
лозунга за самостоятелна селска власт, която трябва да
защитава.
- През януари 1919 г. Стамболийски се включва в
коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Той
участва в преговорите за сключване на мирен договор
на Парижката конференция. След отказа на Теодоров
да приеме наложените условия, Стамболийски
оглавява правителството и на 27 ноември 1919
подписва Ньойския договор, след което, според някои
медии, счупва писалката. След проведените
парламентарни избори, от 21 май 1920 г.
правителството е съставено само от представители на
БЗНС.

3. Деветоюнски преврат
- Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски
губи влияние извън средите на българското селячество.
На 4 февруари е извършен е неуспешен атентат от
ВМРО срещу него и министрите Александър Оббов,
Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния
театър.Подписването на Нишката спогодба от 23 март
1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци
за „обезопасяване на границата“ между двете държави
прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са
 водени тайни преговори за Балканска федерация, в
която България ще е под егидата на Сърбия. Срещу
него са настроени голяма част от интелигенция,
македонските организации, белогвардейците,
военните, буржоазните партии, комунистите. На 9 юни
1923 г. срещу правителството на Стамболийски е
извършен военен преврат, организиран от Военния
съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя.
Помещаващата се в София централа на Оранжева
гвардия е бързо обезоръжена.

4. Убийство
- Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски
губи влияние извън средите на българското селячество.
На 4 февруари е извършен е неуспешен атентат от
ВМРО срещу него и министрите Александър Оббов,
Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния
театър.Подписването на Нишката спогодба от 23 март
1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци
за „обезопасяване на границата“ между двете държави
прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са
водени тайни преговори за Балканска федерация, в
която България ще е под егидата на Сърбия. Срещу
него са настроени голяма част от интелигенция,
македонските организации, белогвардейците,
военните, буржоазните партии, комунистите. На 9 юни
 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е
извършен военен преврат, организиран от Военния
съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя.
Помещаващата се в София централа на Оранжева
гвардия е бързо обезоръжена. Сам Стамболийски
организира няколко хиляди селяни и местни
оранжевогвардейци и прави опит за обсада на
Пазарджик. Заповед за нападение не е дадена. Силите
са неравни и след като местният гарнизон не се
подчинил на законния министър-председател, на 11
юни Стамболийски разпоредил на селяните да се
пръснат, за да не се стигне до по-нататъшни
кръвопролития. Междувременно гвардията под
ръководството на Стамболийски, залавя и убива по
пътя за Пазарджик неколцина поддръжници на
превратаджиите, както и селяни отказали да ги
подкрепят. Труповете им са обезобразени, така че
когато пристигат близките им, за да ги погребат, не
могат да ги разпознаят. Това изостря до крайност
настроенията срещу Стамболийски.
- Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава
устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски
да бъде заловен и убит и той заминава с група военни
за Пазарджик, където операцията по залавянето му
вече се ръководи от полковник Славейко Василев.
Стамболийски прави опит да се добере до двореца в
Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след
което е отведен в Пазарджик. По пътя, тълпи от местни
селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя и
да линчуват на място министър-председателя.
Славейко Василев успява да избегне саморазправата. В
Пазарджик Василев отказва да предаде Стамболийски
на Иван Харалаков. Спорът между двамата е под чия
команда той да бъде отведен в София, като Василев е
осигурил за целта специален влак, който чака на
гарата. След нареждане по телефона Стамболийски да
бъде предаден на Харлаков, последният го качва на
автомобил и го отвежда обратно във вилата му в
Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от
група членове на ВМРО, водена от скопския войвода
Величко Велянов. Тялото му е обезобразено до
неузнаваемост и четниците се гаврят с него. Родната
къща на Стамболийски, както и вилата му в село
Славовица днес са музеи. На негово име е кръстен град
Стамболийски, намиращ се на приблизително равно
разстояние от Пловдив и Пазарджик.

Снимка : Александър Стамболийски

Снимка: Ньойския договор
Снимка: Кървавото писмо преди смъртта на Александър
Стамболийски
Снимка 1: Стамболийски като студент в Хале
Снимка 2: семейството на Стамболийски