ЛИБЕРАЛИ И

КОНСЕРВАТОРИ
 ФОРМИРАНЕ НА ЛИБЕРАЛНАТА И
КОНСЕРВАТИВНАТА ПАРТИЯ
• По времето когато в Учредителното събрание се изработва Търновската конституция, в
него се оформят две основни политически течения: на “младите” (т. нар. либерали) и на
“старите” (т. нар. консерватори). Върху техните основи - в хода на общественото развитие
на следосвобожденска България и изграждането на парламентарната демокрация, са
създадени съответно Либералната и Консервативната партия.
• На юг от Балкана българският характер на Източна Румелия много бързо добива общо
признание, включително и в структурирането на партийната система в областта, която
изцяло копира тази на север от Стара планина.
 КОНСЕРВАТИЗЪМ
• Терминът „консервативен” възниква в началото на XIX век и с него са обозначавали
тенденциите в обществото, които се появяват като реакция на Френската Буржоазна
революция.
• В политическия живот Консервативните партии се отличава с позиции, насочени към
търсенето на компромис, с цел да се избегне конфронтацията. В английските речници
„консервативен” означава „пазя се от разрушението, разорение от промени”.
 ЛИБЕРАЛИЗЪМ
• Понятието „либерал” произхожда от латинската дума libertas и означава свобода.
• За първи път за либерално течение се говори в Испания през 1812 г. по повод приемането
на една от най-демократичните Конституции в Европа.
• По-късно към средата на XIX век в Англия се създава Либералната партия, която
възприема идеята за свободата на индивида. Основа на либералната идеология е
оптимистичната вяра у човека и неговия разум, за това най-важното е да се осигури
индивидуална свобода.
 ПЪРВИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА В БЪЛГАРИЯ
• Първите правителства на княжество България отстояват по-твърда позиция спрямо едрото
турско земевладение. Създават се комисии за въдворяване на турците в недвижимото им
имущество, но в стремежа си да запазят земите за българите, консерваторите ограничават
компетенциите на комисиите при възникване на спор относно собствеността върху някое
поземлено владение, той се отнася към съда.
• Политиката на консерваторите, целяща изтласкването на едрите турски земевладелци от
България дава резултатите започват да напускат страната и да разпродават чифлиците си.
• По време на своето управление либералите
разтурват временните комисии и предоставят
делата им за разрешаване от съдилищата. Трудният
въпрос за турските чифлици либералното
правителство на П.Каравелов решава със Закона за
подобрение състоянието на земеделското население
и чифлишките земи, според които селяните-
чифлигари стават собственици на земите, които
обработват.
 ПРАВИТЕЛСТВОТО НА Л.КАРАВЕЛОВ И
Д. ЦАНКОВ
• Нов обрат в аграрната политика настъпва с идването на власт, след септември 1883г., на
новите кабинети на Д.Цанков и Л.Каравелов, които продължават политиката на първото
либерално правителство от 1880г.
• Така за кратко време едрото турско земевладение в България изчезва. Българските селяни
задоволяват до голяма степен своето желание за земя, а България започва своето свободно
развитие като страна на дребното земеделско производство.
ЛЕВИ ТЕЧЕНИЯ В ЛИБЕРАЛНАТА ПАРТИЯ
• Въпреки, че либералите изхождат от една и съща политическа платформа, тяхната партия не е
еднородна в политическо и социално отношение. В нея съществува умерено крило, оглавено от
Др.Цанков, чиито дейци са склонни на компромиси с консерваторите. Тяхната платформа много
се доближава до умерените идеи и програмата на цариградската българска буржоазия от
предосвобожденските години.
• Второто, ляво течение в Либералната партия се оглавява от П.Каравелов и П.Р.Славейков и е
носител на възрожденския патриотизъм на българската либерална буржоазия и умереното
русофилство. Течението предлага либерална програма за социално развитие на възстановената
българска държава, а негов ръководен принцип във външната политика става въпросът за
националното единство на всички български земи в рамките на Санстефанска България.
• Третото, също ляво крило на либералната партия се представлява от дейци като
Ст.Стамболов, З.Стоянов и др. Това течениие не е еднородно. В него преобладават бивши
революционери, носители на радикални и демократични идеи, които те отстояват и при
новите условия след Освобождението. Представителите на това крило пренасят в ЛП
програмата за социално преобразованиена обществото. Те критикуват буржоазията в
лицето на “чорбаджиите” за ограбването на селяните и разорението на дребните
производители.
 ПОЛИТИКАТА СЛЕД СЪЕДИНЕНИЕТО НА
БЪЛГАРИЯ
• На 6 септември 1885г. се провъзгласява Съединението на Източна Румелия и Княжество
България. Великото национално дело, обаче, е използвано от определени сили в българското
общество и извън него, които целят разрив в отношенията между Русия и България. За
постигането на тази цел спомага и грубата и неумела руска дипломация.
• След Сръбско-българската война от 1885г. настъпва остра поляризация на политическите сили
в България. В страната се оформя силна русофилска партия, към която гравитират
цанковистите от Княжество България , свалените от власт бивши съединисти от Източна
Румелия и много офицери, които емоционално или политически са свързани с
Русия.Александър Батенберг има подкрепата на почти всички ангажирани в извършването на
Съединението.
• През лятото на 1886г. посочените военни и тяхните сподвижници организират военен заговор за
свалянето на Ал.Батенберг. С помоща на кап.Бендерев, който замества болният министър майор
Никифоров, те извършват размествания на военните части в София, като извеждат верните на
Батенберг войски от столицата и придвижват към нея Струмския полк, в чийто офицери имат
доверие.
• През нощта на 8 срещу 9 август 1886г. юнкерите от военното училище, подпомагани от
Струмския полк, завземат София. Дворецът е обкръжен, а Ал.Батенберг е принуден да подпише
прокламация към българския народ, с която се отказва от престола и обещава в бъдеще да не
предявява претенции към него. След това абдикиралият княз напуска страната и след
неколкодневен престой на руска територия, се отправя за своето имение в Германия.
 ИЗБОРИ ЗА НОВ КНЯЗ
• През септември 1886г. Регентският съвет свиква НС. Решението е да се проведат избори за
ВНС, което да избере княз.
• Фердинанд пристига в Търново на 2 август 1887г. и в залата на ВНС полага клетва като
княз на България. На 21 август за министър-председател е назначен Ст.Стамболов.
 АТЕНТАТ СРЕЩУ СТЕФАН СТАМБОЛОВ

• През март 1891г. е устроен атентат срещу Ст.Стамболов. Куршумът , предназначен за

министър-председателя, обаче, убива министърът на финансите Хр.Белчев.
• а следващата година в Цариград е убит българският дипломатически представител
Г.Вълкович, известен с проправителствената си настройка.
• Тези политически убийства не помагат на опозицията. Напротив – те са удобен претекст за
окончателна разправа с опозиционните сили.
• свен на политически тормоз и преследване на опозицията, Стамболов обръща голямо
внимание и на стопанската политика. В първите години на своето управление,
правителството подпомага развитието на българската икономика по капиталистически път,
но няма изработена последователна икономическа програма, която да насърчава и
покровителства развитието на местната индустрия и националното производство.
• Правителството на Стамболов сключва и първите външни заеми с цел набавянето на
средства за строителство на пристанища, ж.п. линии , шосета и др.
• Във външната политика на България при управлението на Стамболов главен проблем са
отношенията с Русия. Императорското правителство, освен че поощрява опозицията, води
и активна агитация срещу признаването на Фердинанд.
• Веднага след оповестяването на неговото избиране, Русия обявява, че то е незаконно.
• В противоборството си с Руското правителство Стамболов има на своя страна Англия и
Австро-Унгария, които насърчават Фердинанд и министър-председателя да не се страхуват
от руската намеса във вътрешните работи на България. Император Франц Йосиф лично се
заема да покровителства Фердинанд.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!

Изготвил:Иван Манчев