Българското националноосвободително

движение (1869 – 1875 г.)

урок 38/
стр. 146
1. Л. Каравелов (1834-1879 г.):

а) произход и ранни години:

• роден в Копривщица в богато семейство;
• учи в килийното и във взаимното училище в Копривщица;
• след откриването на класното училище е ученик на Н. Геров;
• 1850 г. се записва в гръцкото
средно училище в Пловдив;
• отказва на баща си да се занимава
с търговия;
• прави опити да постъпи във военно
училище.

Къща-музей "Любен Каравелов" - Копривщица

б) Руски период (1857-1867 г.):
• студент в Московския университет;
• развива публицистична и издателска
дейност;
• „Българи от старо време“;
• запознава се идеите руското революционно
движение.
в) Белградски период (1867-1868 г.):
• издателска дейност;
• политическа дейност.
г) Букурещки период (1869-1875 г.):
• издава в. Свобода;
• налага се като лидер на българската емиграция;
• основава и ръководи БРЦК.

Къщата в Букурещ,
където живее и твори Любен Каравелов
д) идейна еволюция на Любен Каравелов: док. 2/стр. 147
• освобождение по пътя на просвещението (под влияние
на панславянските движения в Русия);
• формулира идеята за федерация между българи и
сърби;
• под влияние на националистическата организация
Омладина в Белград възприема революционните
средства за борба;
• по време на престоя си в затвора в Нови Сад пише
брошурата „Мои братя“ – излага идеята си за „свобода
народна, свобода лична, свобода човеческа“;
• става лидер на емиграцията в Румъния и създава БРЦК;
• в края на живота си се връща към идеите за
просвещението – издава сп. „Знание“.
Любен Каравелов
2. БРЦК:
• в-к „Свобода“ – есента на 1869 г.;
• формиране на ядрото на организацията
(Каравелов, Левски, Ботев);
• създаване на БРЦК – есента на 1869 г.;
• първа програма на БРЦК – Женева 1870 г.; сп.
„ Народное дело“:
o застъпена е републиканската идея и държава-
федерация от типа на Швейцария и САЩ;
o освобождението може да се постигне
единствено по пътя на всенародна революция. Устав на БРЦК, 1870
Български Държавен Архив
3. Васил Левски (1837-1873 г.):
а) произход и ранни години:
• роден на 18 юли 1837 г. в Карлово;
• родители – занаятчии;
• образование:
o килийно и взаимно
училище в Карлово;
o класно училище в Стара Загора;
o подготвя се за духовник в Пловдивската
семинария;
• монашество (1858-1861 г.); Къща-музей „Васил Левски" -Карлово
б) Начало на революционната дейност (1862-1869 г.):

• участие в Първа българска легия – 1862 г.;

• учител във Войнягово и в Добруджа;
• знаменосец в четата на Панайот Хитов
– 1867 г.;
• участие във Втора българска легия –
1867/1868 г.;
• установява се в Букурещ – 1868 г.;
• участва в създаването на БРЦК в Букурещ
– 1869 г.;
Портрет на Апостола на Свободата Васил Левски
(ретуширан от Тома Хитров), в униформа на Първа
българска легия, Букурещ - Румъния, вероятно около 1868 г.
в) идейни възгледи:
• осъзнава, че за успеха на делото е необходима предварителна
подготовка, която да бъде осъществена във вътрешността на българските
земи;
• в подготовката трябва да участват всички според възможностите си;
• основна роля се възлага на комитети в отделните населени места;
• българите трябва да разчитат единствено на собствените си сили;
• след освобождението –
републиканска форма на управление;

док. 4/стр. 147

„Левски основава комитет“,

худ. Васил Стоилов
г) създаване на Вътрешната революционна организация (ВРО):
• първа обиколка с опознавателна
цел – януари-февруари 1869 г.
(получава подкрепа от Иван
Касабов);
• втора обиколка (май-август 1869 г.)
– изградени са първите
революционни комитети: Плевен,
Ловеч, Карлово, Сопот и др.;
• участва на страната на „младите“ в
създаването на БРЦК в Букурещ;
• трета обиколка (1870 – 1871 г.) -
изградени са стотици
революционни комитети, на
основата, на които е изградена ВРО
с център Ловеч;
Изграждане на Вътрешната революционна организация от Васил Левски
• проектоустав („Нареда“) на ВРО – 1871 г.:
o обща революция и установяване на демократична
република;
o предвижда тайна поща, тайни кодове, тайна полиция –
за да се запази организацията в тайна;

док. 8/стр. 149

Нареда на работниците за освобождението на българския

Сподвижници на Левски в Самоковско народ, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
4. Общо събрание на БРЦК (28 април – 4 май 1872 г.):
• подготовка на събранието – Каравелов и Левски стигат
до идеята за обединяване на усилията;
• участват 25 делегати, които представляват БРЦК, ВРО и
др.;
• приети са основните документи: Устав и Програма -
o Програмата отразява възгледите на Каравелов –
приемат се и мирни и въоръжени средства на борба, не
е уточнена формата на управление;
o Уставът е написан на основата на „Наредата“ на
Левски;
• избран е Централен комитет начело с Любен
Каравелов, в който участват Левски и Панайот Хитов. Камата на Левски в Музея в Ловеч
 5. Гибелта на Левски:
а) заловен декември 1872 г. след
обира на турската пощата в прохода
Арабаконак;
б) осъден на смърт и обесен на 18
февруари 1873 г. в покрайнините на
София;
6. БРЦК след смъртта на Васил Левски:

• криза в организацията – отново изплуват

разнопосочни идеи, започват взаимни
обвинения;
• последователно за заместници на Левски
са определени Атанас Узунов и Стефан
Стамболов, но дейността и на двамата не
продължава дълго;
• 1874 г. БРЦК е обновен – начело застава
Стефан Стамболов и в състава му влиза и
Христо Ботев;
• през 1875 г. Ботев налага своето влияние;

Последната снимка на Любен Каравелов

7. Христо Ботев (1847-1876 г.):
а) биографични данни:
• роден на 6 януари 1848 г. в Калофер;
• баща му е известния даскал Ботьо Петков;
• учи първоначално в родния си град, а през
1863 г. се записва в Одеската мъжка
гимназия, но е изключен;
• учителства в различни градове;
• поет и публицист;

Националният музей „Христо Ботев“ в Калофер

б) начало на революционната дейност:

• 1867 г. заминава и се установява в Букурещ и се свързва с българската

революционна емиграция;
• попада в обкръжението и става близък съратник на Л. Каравелов;
• участва в основаването на БРЦК;

Христо Ботев с братята си Стефан, Боян и Кирил (от ляво надясно)

 б) идейни възгледи:
док. 9/стр. 149
• върху възгедите му оказват влияние руските мислители и
произведенията на западноевропейските социалисти и
анархисти;
• според него освобождението може да бъде постигнато по пътя
всеобща революция;
• движеща сила трябва да бъдат селяните;
• не е необходима предварителна подготовка, защото жаждата за
свобода е генетично заложена;
• едновременно с освободителната, трябва да бъде извършена
социална революция и да бъде установено управление
защитаващо интересите на селяните;
• републиканска форма на управление – федеративен съюз на
всички балкански народи;

Паметникът на Христо Ботев в Калофер

8. Решение на БРЦК за
въоръжено въстание – Старозагорско
въстание (септември 1875 г.):

• Любен Каравелов е отстранен от редовете

на БРЦК;
• революционната пропаганда се възлага на
Христо Ботев;
• най-силно влияние върху организацията
оказват радикално-революционните
възгледи на Христо Ботев.

Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов,

септември 1875 г., Букурещ
а) подготовка на въстанието:

• на 12 август 1875 г. БРЦК взема решение

за подготовка на всенародно въстание;
• създаден е Български революционен
комитет;
• определени са 5 въстаннически окръга:
Русенско-Шуменски, Търновски,
Старозагорски, Сливенски и Ловешко-
Троянски. За център на въстанието се
избира Стара Загора с ръководител
Стефан Стамболов, тъй като
старозагорският комитет е най-силен;
• замисля се създаването на чети
ръководени от Панайот Хитов и Филип
Тотю; Карта на Старозагорското въстание
б) на 16 септември 1875 г. в Стара
Загора, Русенско и в Шуменско са
направени опити за
въстанически действия;
в) причини за неуспеха –
недостатъчната подготовка;
• Ботев поема отговорността и се
оттегля;
• БРЦК се разпада;

Честване на 140 годишнина от Старозагорското

въстание с най-дългия български флаг