Методическа разработка на урок по История и

цивилизация на тема:
Априлско въстание - 1876г.
Разработил:
Обща характеристика
-Учебен предмет: История и цивилизация
-Издателство: Просвета
-Клас: 7
- Тип на урока : Комбиниран урок
Цели на урока
Образователни - учениците да се запознаят с
предпоставките,подготовката, избухването и потушаването на Априлското
въстание.Както и да знаят революционните окръзи,техните ръководители
и участници и приноса им за Априлското въстание.
Развиващи- учениците да добият умение за работа с исторически
документи-анализ,работа и познаване на историческа карта,анализ на
изображения.
Ценностна характеристика- учениците да разберат важността и
приноса на Априлското въстание,за освобождението на
България.Несломимия български дух и желанието му за борба в името на
родината.Важността да бъдат опазени паметниците на културата,които
предават информация за отминали събития от българската история.
Развиват се родолюбивото историческо съзнание, уважението към дейците
и участниците, към техния отчаян жест да привлекат вниманието на
Европа върху положението на българите, към родолюбивите мотиви,
които ги карат да предприемат действия, които предварително са обречени
на неуспех.
Дидактически средства
Работа с учебник - извличане на информация от изображения и
исторически документи
Работа с учебна тетрадка - поставяне на самостоятелна работа,свързана
със затвърждаване на знанията разгледаната тема
Понятия
- башибозук, националноосвободително движение,
националнореволюционно движение, Източен въпрос, Източна криза.
Използвани методи
-устни- разказ беседа,дискусия
-текстови-учебник,исторически документи
-нагледни-изображения от учебника,историческа карта
План на урока
Априлското въстание (1876г.)
1.Подготовка на въстанието
а.)Гюргевски комитет
б.)революционни комитети
в.)подготовка на въстанието
2."Свобода или смърт"
а.)избухване на въстанието
б.) ход на въстанието
в.) потушаване на въстанието
3.Подвигът на Ботевата чета
4.Отзвук от Априлското въстание
Ход на урока
Началото на часа започва с проверка на домашната работа и актуализация
на знанията от предходната тема,посредством въпроси към учениците:
 В какво се състои Източния въпрос?
 Коя година е Старозагорското въстание?
 Какви са били идеите на българските революционери
Каравелов,Левски и Ботев.
 Каква е ролята на революционния печат?
 Избройте 4 вестника издавани през този период?
Поставяне на новата тема.Задава се проблемен въпрос към учениците,на
който трябва да отговорят в края на часа: Какви са последиците от
Априлското въстание?Каква е неговата роля в борбата за
освобождение на България?
Темата започва с разказ за подготовка на въстанието.През 1875г в
Гюргево група млади революционери създават комитет ,който да
организира въстание в България през пролетта на 1876г. Гюргевският
комитет изработва план за разделяне на страната на четири
революционни окръзи.
-Първи революционен комитет Търновски с главен апостол Ст. Стамболов
- Втори- Сливенски с главен апостол Ил. Драгостинов
- Трети- Врачански – Ст. Заимов
- Четвърти – Пловдивски начело с П. Волов
Подробно се разглежда избухването на самото въстание на 20.04.1876г.
в Копривщица.Тодор Каблешков изпраща"Кървавото писмо"в
Панагюрище.
Вниманието на учениците се насочва към док.3/стр. като се прави анализ
на документа.
Обръща се и внимание на хода на въстанието.Революцията бързо
обхваща Четвърти окръг.Въстават
Клисура,Стрелча,Батак,Брацигово,Перущица и др. Георги Бенковски
формира своята"Хвърковата чета",която действа в Средна гора.
изобр.5/стр,последвано от кратък анализ,разглежда се и
историческата карта,като подробно се показва хода на въстанието
посоката в която се движи.
Разказът продължава с потушаването на въстанието.Османската
власт организирала башибозушката армия.Първи били опожарени
Клисура,Стрелча,по-късно и Панагюрище.В Батак башибозуците
извършили ужасно клане.Над 200 селища били опожарени.
Прави се осъвременяване,като към учениците се задават въпроси свързани
с Революционните окръзи ,дали са посещавали някой от тези
градове,запознати ли са с паметниците отразяващи въстанието.
Темата продължава с подвигът на Ботевата чета.На 17 май 1876г.
четата на Христо Ботев завзема австрийския кораб "Радецки"и слезли
на българския бряг при Козлодуй.От там се отправили към Врачанския
балкан с надежда да намерят четници.Четата водела няколко тежки
битки с турски отряди.На 20 май 1876г. край връх Вола,Христо Ботев
загинал,а през следващите дни останалите четници загинали или били
заловени.
Отново се прави осъвременяване като въпроса към учениците е:
Кога честваме денят на Христо Ботев? Какво правим на този ден?
В края на часа,учениците отговарят на поставения в началото проблемен
въпрос. Поставя се домашна работа.