Къса ли е нашата историческа памет?

Когато мислим за история, за колко дълъг период от историята си спомняме? Повечето хора,
без да се замислят, биха отговорили, че се сещат за турското робство и борбите на българите за
освобождение. А какво всъщност е историческа памет и защо винаги се спираме на точно тези
събития в историята ни?

Понятието историческа памет в речника се описва като спомняне или припомняне на

определено нещо. Можем да си спомним дадени факти, хора или случки. Без значение дали
ще си спомним какво е станало през 2012г. или какво е станало през 1912г., всичко това е
историческа памет и носи в себи си някаква поука, която да използваме в бъдещето.

А защо българите винаги се спират на тези ключови събития в нашата история? Нима не сме
имали история преди това, велики царе, битки? Нима няма мемоиали и документи за
историята ни преди това? Напротив, има! Тогава е имало, сега ги има и в бъдеще също ще ги
има! Въпреки всичко българският народ си спомня само този преломен момент и отказва да си
спомни Висотите преди това. В нашата национална памет ясно изразени и на преден план
остават битките за свобода от турското владичество.

Смея да твърдя, че нашата историческа памет е къса, защото забелязвам как всички
литературни творби които изучаваме винаги описват точно тези събития и събитията след тези
войни. Смятам, че всеки един от изучаваните автори и авторите на днешното време биха могли
да посветят няколко стихотворения на царете преди падането на Второто Българско царство.
Единствената творба, която ни напомня, че ние сме велик народ и трябва да се гордеем с това,
че сме имали велика история и преди това е „История славянобългарска“ на Паисий
Хилендарски. Това е книгата, която ни напомня и съхранява паметта на стотици години
история.

Също така ние помним само големите събития и личности в историята. Помним Левски и Ботев,
но забравяме за хората, които са се борили редом с Левски и Ботев, забравяме загиналите за
нашата свобода. Стихотворението „История“ от Никола Вапцаров ни напомня за точно тези
„малки хора“, които обаче са изиграли голяма роля в животите на всички ни.

В заключение нашата историческа памет е къса, но с правилните източници и малко

припомняне можем да почетем всички хора, малки и големи, които са създали, без изцяло да
осъзнават, нашата история.