План на Второто предисловие от

“История славянобългарска”,
наречено “ Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят
написаното в тая история”

1. Първи абзац - В него  Паисий  се обръща към онези, които обичат своя род и
език.
● Говори спокойно, внимателно като баща. 
● Посочва колко важно е българите да познават и ценят своята история,
както правят другите народи; напомня, че българите трябва да се
гордеят със своето минало.
2. Втори абзац -  Авторът дава отговор защо е написана “История”- та -  първата
причина е, за да не бъдат българите подигравани от другите народи; и втората
причина е от обич към своя народ.
● Затова  вторият абзац завършва с призив  книгата да бъде преписвана,
за да бъде съхранена от българите. Паисий осъзнава важността на 
историята си. Той я нарича “книжица” и влага бащинска обич в това
название.
3.  Трети  абзац - Паисий се обръща към отцеругателите, като им посочва поводите за
гордост. Говори страстно, полемично /полемика - спор/,  с гняв.  нарича ги "неразумни
и юроде"
●  Поводите за гордост са: 
● българите са били славни и прочути;
●  имали са голямо и силно царство;
● смятаните за силни  народи са искали да имат мир и любов с
владетелите ни;
●  от най-големия в Европа  етнос - славянския,  най-славни са били
българите, защото първо те са се нарекли “царе”,  първо те са се
покръстили, те са имали патриарх и първите славянски светци са
просияли от българския род и език.
●  Паисий сравнява българите и гърците, защото отцеругателите се
“влачат” точно след гърците, смятайки ги за мъдри и по-културни. 
Чуждопоклонниците  смятат своя народ за прост и глупав. Авторът обаче
посочва, че “по-добра е българската простота и незлобливост”, защото
българите са гостоприемни, добронамерени, сърдечни, милостиви  за
разлика  от уж мъдрите и културни гърци. За тях авторът казва, че
грабят  бедните, вероломни са, негостоприемни, хитри.
●  Паисий смята, че хулителите на родното предпочитат гърците, защото
те са предимно търговци, а българският народ е съставен от  обикновени
орачи, копачи, овчари и занаятчии. Тях Паисий сравнява със
старозаветните отци, които също са предимно  овчари и земеделци - те ,
както и българският народ, са мъдри, добронамерени и обичат Бога .
Самият Христос също е  бил беден и не е бил надменен като гърците.
4. Четвърти абзац -  Паисий събира в едно  целия българския народ, обръщайки се и
към отцеругателите, които се срамуват от родното, и към онези, които се гордеят със
своя род и език. Отново споменава поводите за гордост.
● Обяснява как и защо е забравена българската история:  първо, от
небрежност не са записвани сведенията за славни моменти; и второ -
турците заличили всички следи, погазили и изгорили черкви, манастири,
дворци, книги.
5. Пети абзац -  посочва използваните източници, споменава  като такъв историята на
Мавро Орбини, наречен от Паисий “Маврубир”.