Априлско въстание 1876 г.

Въстанието на българския народ през 1876 г. е най-значимата

въоръжена изява на националноосвободителното движение.

урок 39/ стр. 153

Знамето на въстаниците от Горна Оряховица

с лозунга „Свобода или смьрть“
„Оборище“ от Димитър Гюдженов
 1. Гюргевски революционен комитет:

а) исторически контекст:
• задълбочава се Източната
криза, започнала с въстанието в
Босна и Херцеговина 1875 г.;
• отчитат грешките, допуснати
при Старозагорското въстание
1875 г. и се учат от натрупания
опит;

Европа в лабиринта на Източния въпрос през

сатиричния поглед на европейски журналист
б) края на 1875 г. е формиран нов
център на революционното движение
– Гюргевски революционен комитет:
• начело застава Ст. Стамболов;
участват Н. Обретенов, П. Волов, Г.
Бенковски, Ст. Заимов и др.;
• взето е решение да се организира
въстание през пролетта на 1876 г.;

Български централен революционен събор, 1976 г., Букурещ

 в) страната е разделена на революционни окръзи,
ръководени от главен апостол:

• I Търновски – Стефан Стамболов;

• II Сливенски – Иларион Драгостинов;
• III Врачански – Стоян Заимов;
• IV Пловдивски (Панагюрски) – Панайот
Волов;
• замисля се създаването и на Софийски
окръг с апостол Никола Обретенов, но
не е реализиран;
г) стратегия и тактика на въстанието:
• обръща се внимание на въоръжението; да бъдат
привлечени български офицери на служба в
чужди армии (за да подготвят населението за
водене на военни действия);
• да се изградят опорни бази в планините,
снабдени с продоволствия, където да се изнесе
населението;
• да се разруши жп линията Одрин – Белово, с цел
създаване на хаос;
• емигрантите от Влашко да се организират в чети
и с избухването на въстанието да навлязат на юг
от Дунав в българските земи. Карта на най-значителните действия
по време на Априлското въстание
д) заседанията приключват на 25 декември 1875 г. и апостолите се
прехвърлят в България;
Изготвената стратегия показва, че от самото начало целта е,
въстанието да продължи колкото може по-дълго, за да предизвика
намесата на Великите сили.

„Както и да е, ний не ще оставим Турция на

мира; или ще измрем всинца, или ще
освободим България.“
Н. Обретенов в писмо до майка си, баба Тонка

Баба Тонка Обретенова - картина на Васил Горанов

 а) зависи от множество условия и фактори:
2. Подготовка на • дали селището, което се подготвя е малко или
голямо;
Априлското въстание: • дали е чисто българско или със смесено
население, дали там има разположени турски
гарнизони – опасност от разкриване на замисъла;
това води до преместване на центъра на
революционния окръг от Пловдив в Панагюрище
(чисто български град);
• доколко е запазена структурата на ВРО;
• качествата на самите апостоли – в Пловдивски
окръг, със силно изявените си организаторски
способности, Бенковски скоро се налага като
водач, а П. Волов става негов помощник;
«Подкрепи и мен ръката» от Златю Бояджиев
б) най-успешна и масова е подготовката в IV
окръг; от 14 до 16 април 1876 г. в местността
Оборище е проведено събрание – уточнява
координацията на въстаническите действия;
3. Начало на въстанието и ход на бойните
действия:
а) избухва на 20 април 1876 г. в Копривщица и се
разпространява във всички посоки – Средногорието,
северните склонове на Родопите, прибалканските
селища в Северна и Южна България;

Униформа, пушки и
котки на въстаниците
"Хвърковатата чета на Бенковски," худ. Петър Морозов от Копривщица
 б) най-драматичните сражения стават в Панагюрище, Клисура,
Перущица, Батак, Дряновския манастир, край селата Батошево,
Кръвеник и Ново село (Ловешко);

Сражение Бенковски в село Петрич,

априлий 1876 г., худ. Йордан Шентов

Априлското въстание
4. Походът на Ботевата чета:
а) за Ботев най-важното е светът да разбере за случващото се в българските земи:
• на 6 май 1876 г. е отпечатан единствения брой на в. „Нова България“ – бърза да
извести света, че българското въстание е вече факт;
• на 17 май 1876 г. предвожданите от Ботев четници превземат кораба „Радецки“ и го
принуждават да спре на българския бряг край Козлодуй;
• от палубата на парахода „Радецки“ той изпраща телеграми до два от най-четените
вестници в Европа – „Journal de Geneve“ и „La Republique Francaise“ – изразява
увереност, че „европейските образовани народи и правителствата им ще протегнат
приятелска ръка“.

кораба „Радецки“
 б) пътят към безсмъртието:
• четата достига Врачанския Балкан, водейки тежки сражения с турските
потери;
• на 1 юни 1876 г. Ботев е убит; четниците се разпръскват и повечето са
убити;

Първият знак, поставен през 1887 г. Ботевата чета слиза на брега на Дунав при Козлодуй
на мястото при Козлодуй, където Художник: Димитър Гюдженов
Христо Ботев слиза с четниците си
5. Потушаване на въстанието:

Априлските герои, худ. Николай Тодоров

а) причини за неуспеха:
• не избухва едновременно;
• недоброто въоръжение и неопитност във воденето на военни действия;
• неравните сили;

Турски войски в българско село след въстанието

б) статистика:
• около 30 000 мъже, жени и деца са изклани;
• 80 селища – изгорени;
• 200 селища – напълно разграбени и опустошени;

“От Батак съм чичо, Знаеш ли Батак?”

 6. Българският въпрос след Априлското въстание:
 извършените от турците жестокости стават достояние на световната общественост
чрез съобщения на журналисти и дипломати;
 създадена е международна анкетна комисия за обследване на извършените
престъпления;
 разгръща се масово движение за солидарност с българите – организират се
събрания и митинги, събират се помощи;
 редица световноизвестни общественици и учени застават в защита на българите;
 българска делегация, начело с Драган Цанков и Марко Балабанов, представят на
европейските правителства меморандум, в който се настоява българите да добият
правото на самостоятелно управление;

Уилям Гладстон Макгахан Лев Толстой Ото фон Бисмарк Достоевски Менделеев Марк Твен
 УЧЕБЕН ФИЛМ
https://www.youtube.com/watch?v=ZbRTMO9Jjv
I