Съединението на Княжество

България и Източна Румелия

Изготвила: Емилия Захариева, 10Е, номер 11

Несправедливит
е решения на
Берлинския
конгрес от 01 (13)
юли 1878 г.
предизвикват
съпротива във
всички
български земи.
Най-активна е
Източна
Румелия, която
се стреми към
обединение с
Княжество
България.
През април 1880 г.
Константин Величков и
Димитър Наумов от
Източна Румелия
пристигат в София на
преговори с
правителството. Взема се
решение Княжеството да
се заеме с
дипломатическата
подговка, а дейците от
автономната област с
вътрешната организация Димитър Наумов
за съединението.
На 17 и 18 май 1880 г. в
Сливен се създава
Централен таен комитет с Константин Величков
председател Константин
Величков.
В Лондон е изпратена
мисия за сондиране на
мнение по българския
въпрос.
В началото на 1884 г. консерваторите от
Източна Румелия изпращат до Великите
сили делегация, водена от Иван Гешов и
Христо Христов, но тя е посрещната хладно.

Иван Гешов
Турските насилия в началото
на 1885 г. дават нов тласък на
движението. На 10 февруари
в Пловдив се създава Таен
революционен македонски
комитет – по-късно
преобразуван в Български
таен централен
революционен комитет с
председател Захарий
Стоянов.
БТЦРК използва опита на
БРЦК от Букурещ. Из цяла
Южна България се създават
местни комитети в тясна
връзка с македонските
дружества от Княжеството.
Провеждат се митинги, Вътрешната
демонстрации, излизат чети. македоно-одринска
Скоро се осъзнава, че не е революционна
организация става
време за въстание в на 23 октомври
1893 година в
Македония. Солун.
На 25 и 26 юли 1885 г. на съвещание в с.
Дермендере (сега с. Първенец, Пловдивско)
БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с
Княжеството под егидата на княз Александър
Батенберг.
За делото са привлечени и офицерите майор
Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор
Димитър Филов и др. Изготвя се план за
превземане на Пловдив.

Борбата започват панагюрци и БТЦРК

призовава за незабавни действия. Хиляди
въстаници от Пазарджик, Чирпан,
Асеновградско се устремяват към Пловдив.

Въоръженият отряд на Продан Тишков

(Чардафон) с развято знаме на Съединението,
ушито лично от годеницата му Недялка
Шилева, се насочва от с. Голямо Конаре (днес
гр. Съединение) към Пловдив.

В ранната утрин на 06 септември 1885 г.

въстаниците и войската, начело с майор
Данаил Николаев, арестуват областния
управител Гавраил Кръстевич, който
възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за
Съединението!”.
Съставено е ново правителство от д-р Георги
Странски, което официално обявява
Съединението на Източна Румелия с Княжество
България.
На 08 септември 1885 г. в Пловдив пристига
княз Александър Батенберг, посрещнат с бурни
овации.
Предстои международно признаване и защита
на Съединението, затова новото правителство
въвежда военно положение и мобилизация.
През есента на 1885 г. България спасява
Съединението чрез блестящи победи в Сръбско-
българската война.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!