В отговор на разспокъсването на българската нация с решенията на Берлинския договор избухва

Кресненско-Разложкото въстание. Това е и първата масова въоръжена съпротива срещу решенията на

Великите сили. Въстанието е подготвено от дейци на Вътрешната революционна организация на В.
Левски, както и от създадените в Княжество България комитети „Единство”. На съвещание на
ръководителите се решава общото ръководства да да се поеме от Ст. Карастоилов и основният удар да
бъде да бъде нанесен към с. Кресна.
На 5 октомври 1878 г. се слага началото на въстаническите действия, които са подкрепени от масовото
надигане на местното население. За ръководство за разрасналото се въстание е изграден щаб, съставен от
местни войводи и специално изпратени хора от комитета „Единство”. През лятото на 1878 г. в района на
Горна Джумая се съсредоточават четите на местните войводи, към които се присъединяват и чети от
Княжество България. Между тези две групи дейци избухва конфликт, жертва на който стават няколко
войводи, между които и Ст. Карастоилов. Получилата и международна подкрепа Османска империя
струпва войски и към средата на декември потушава основните огнища на въстанието. Главният щаб на
въстаниците се премества в Босилеград. Сформирани са чети на българска територия, които навлизат
дълбоко в територията на Македония. Под формата на отделни четнически акции въстанието продължава
до началото на 1879 г. При потушаване съпротивата на въстаниците се извършва масов терор над
населението и повече от 25 000 души търсят спасение в Княжество България.
Началото на организираното революционно движение за освобождаване на Македония и
Одринска Тракия се поставя на 23 октомври 1893 г., когато по инициатива на Дамян груев в Солунската
българска гимназия се полагат основите на революционната организация. Първоначално организацията
се нарича Български македоно-одрински революционнен комитет (БМОРК), но остава в историческата
памет под името ВМОРО ( Вътрешно македоно-одринска революционна организация). За нейн пръв
председател е избран Христо Татарчев. Особено голяма роля за нейното масовизиране и революционно
изграждане изиграва Георги ( Гоце) Делчев. Неколкократната промяна в названието се налага от факта,
че макар организацията по дух и съдържание да е българска, тяс е стреми да бъде изразител и защитник и
на другите християнски народи, които също са принудени да живеят при тежките икономически условия
и безправие в разпадащата се Османска империя. Ръководителите на организацията вярват, че
автономията е само крачка към по-сетнешното обединение с Княжество Бтлгария. Особено важна роля за
масовизирането на ВМОРО изиграва т.нар. четнически институт, създаден по инициативата на Гоце
Делчев. Организацията създава мрежа от постоянн действащи чети на територията на Македония и
Одринско, които извършват както революционно-пропагандна дейност, така и защитават местното
население от чуждите въоръжени пропаганди и от беззаконията на разбойници. Така в началото на
нашия век ВМОРО на практика изгражда чрез своите органи една паралелна власт в Македония и
Одринско.
На основата на многобройните бежански организации на македоските българи на 19 март 1895 г. в
София се свиква Учредителен конгрес, на който се създава Върховният македоно-одрински комитет
(ВМОК). За негов пръв председател е избран Трайко Китанчев. Още през лятото на същата година
комитетът организира революционна акция, като подготвя и изпраща в Македония и Одринска Тракия
чети. Най-голям успех постига четата под военното ръководство на младия подпоручик Борис Сарафов,
който превзема гр. Мелник. Въстаническата акция обаче не довежда до очакваните от комитета
резултати – поради неподготвеността на населението и неблагоприятната международна обстановка.
Въпреки тактическите различия, между двете организации се изгражда трайно сътрудничество. ВМОРО
получава сериозна помощ в оръжие и средства от Върховния комитет. В началото на века обаче, в
резултат на междуличностни отношения и на неприкрити амбиции за оглавяване на революционното
движение се стига до кървави сблъсъци между въоръжените сили на двете организации. През есента на
1902 г., съобразявайки се с влошеното икономически и политическо положение на българите в
Османската империя Върховният комитет се опитва да вдигне въстание в Горна Джумая неговите
околности. Недобре подготвено. То е смазано бързо и нов бежански поток се отправя към Княжество
БългарияОще в края на 1902 г. между ВМОРО и ВМОК се постига единодействие и започва подготовка
на ново масово въстание. През януари 1903 г. правителството официално разспуска Върховния комитет.
Въпреки това неговите дейци взимат най-дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание.
Горноджумайското въстание дава повод на турското правителство да засили полицейския терор
и голяма част от най-активните дейци на ВМОРО са арестувани и подложени на репресии. В тази
обстановка през януари 1903 г. свикан конгрес на ВМОРО, на който се взима решение за обяваване на
общо въстание през пролетта на с.г. Изработеният план на въстанието предвижда то да бъде масово само
Битолския революционен окръг, а в останалите да се разгърне главно четническо движение. Избира се и
главен щаб в състав: Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев. Одринският революционен окръг избира за
ръководители на въстанието: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Според предварително
одобрения план въстанието избухва в Битолския революционен окръг на 2 август – Илинден. Неговата
кулминация е превземането на гр. Крушево и прокламирането на Крушевската република.
На 19 август (Преображение) въстанието избухва и в Одринския революционнен окръг и скоро е
освободена цяла Странджа. Обявена е Странджанска република, която просъществува 26 дни.
Въстанието в Серски революционен окръг е обявено на 15 септември (Кръстовден), за да се постигне по-
голямата му продължителност. Сформиран е Главен щаб начело с ген. Ив. Цончев. Многобройните и
добре въоръжени чети водят поредица от тежки сражения с превъзхождащия ги противник.
Въстанието продължава близо 3 месеца, като са водени 239 сражения, в които участват 26408 въстаници
срещу 350-хилядна редовна войска и башибозук. Опожарени са 201 села,избитите са повече от 4000
души.,30 000 бягат в България. Надеждата на въстаниците, че ще получат пряка подкрепа от България не
се оправдава. За да се намали недоволството, по инициатива на Русия и Австро-Унгария, е предприета
реформена акция. Тя обаче твърде малко съдействува за подобряване положението на местното
българско население. След въстанието ВМОРО изпада в тежка криза и в нея се оформят две
непримирими крила. Направен е опит за помирени. Което се оказва временно о кървавите междуособици
избухавт отново. Тяхна жертва стават едни от най-изтъкнатите дейци на организацията. За да спре
неизбежния разпад на Османската империя реформаторското движение на младотурците извършва
преврат през 1908 г. и прокламира възстановяване действието на конституцията от 1876 г.
Ръководителите на ВМОРО прекратяват революционната дейност и се насочват към легалните форми на
борба. Възобновените репресии над българите довеждат до това, че по инициатива на новия лидер Тодор
Александров през 1911 г. е възстановена четническата дейност на ВМОРО.