Андартското движение и Младотурската революция

Весела Трайкова

След Илинденско-Преображенското въстание се

наблюдава екпанзия на гръцката Мегали идея и
трансформация в методите й на действие що се отнася до
усилията за налагането й сред масивите негръцко
/предимно българско и известен брой влашко и албанско
християнско/ население в Османската империя главно в
Македония, а по-късно и Одринска Тракия. Действително
в южните краища на Македония, а също и в Одринска
Тракия е имало и гърци, но в сравнение с българите са
били малцинство.1
Дотогава се използват средствата на училището и
църквата. Сега вече се прибягва и до силата на оръжието –
т.е. действие с чети /т.нар. андартски чети2 /. Ударението
пада върху Македония, а от 1906-1907 г. постепенно се
включва и Одринска Тракия. Тази смяна става поради
констатацията, че т. нар. мирни методи на пропагандата
не постигат очакваните резултати.
Идеята за андартска акция възниква в самия край на 19-
ти и началото на 20-ти век. Първата организация, която
включва елементи на тази пропаганда, е Етники Етерия,
образувана през 1894 във връзка с Критския въпрос. Тя е
разтурена в началото на 1897 г.. Не малко от офицерите
участвали в нея обаче продължават да поддържат връзка
помежду си и в самото начало на 20-ти век се явяват едни
от основните протагонисти на андартската идея наред с
някои гръцки митрополити като костурският Германос

1
Васил Кънчов. Македония.Етнография и статистика. С., 1900; В. Трайкова. Гръцката пропаганда в
Одринска Тракия. /1878-1893/. – И.пр., 1993, № 4, 1-25.
2
Андарт на гръцки значи партизанин, въстаник, т.е. андартско движение означава действия с въоръжени
чети.

1
Каравангелис и интелектуалци като Стефанос и Йон
Драгумис.
Началните стъпки по замислянето и реализирането на
андартската акция са инициатива на частни лица. След
Илинденско-Преображенското въстание обаче – в края на
1903 и нач. на 1904 г. – гръцкото правителство и
престолонаследникът принц Константин,
главнокомандващ гръцката армия, прегръщат идеята и
поемат ръководството на движението, скрити зад
паравана на основания в самия край на 1903 г. в Атина
привидно като частна организация Македонски Комитет
/нататък Комитета или М.К./, начело с Калапотакис,
редактор на в. Емброс. Въпреки че в устава му е включена
и работа в Солунския вилает, Комитетът се занимава
изключително само със Западна Македония. Есента на
1904 г. там са пратени първите две големи гръцки чети. От
1905 г. насетне се наблюдава увеличаване броят на четите
в Зап. Македония и разширяване периметърът им на
действие – стига се до Морихово, Прилепско, Битолско.
Освен това в Битоля още от 1904 г. се учередява тайна
организация с екзекутивен отряд и други органи.
Междувременно още в края на 1903 и началото на
1904 г. благодарение на Ламброс Коромилас –
интелектуалец-дипломат, гръцките управляващи биват
убедени в необходимостта да се включи в андартското
дело и Солунският вилает, като подготовката,
организацията и прякото ръководство на акцията се
поверяват на Коромилас в качеството му на ген. консул в
Солун. По негово настояване към консулството са
аташирани от лятото на 1904 г. насетне гръцки офицери,
които се заемат с непосредствената работа по
организиране и задействане на въоръжената пропаганда.
Какавос и Екзадактилос остават в консулството като

2
завеждащи т.нар. Специално бюро. Останалите офицери
застават начело на чети, сформирани в повечето случаи в
Гърция и съставени в голямата си част от гърци. Първите
няколко големи чети, подготвени в Гърция, влизат в
Централна Македония през пролетта на 1905 г., но
повечето са разтурени при сблъскване с турска войска.
Все пак няколко от тях се подвизават успешно.
Следващите години андартската акция увеличава броят на
четите и разширява периметърът си на действие и в
Солунския санджак, а в Солун през 1906 г. е образувана
организация както в Битоля, но в много по-разгърнат вид.
В Източна Македония андартската акция е в много по-
малки размери.3
Що се отнася до Одринска Тракия, там до 1906 г.
ударението пада върху църковно-просветната дейност,
макар с назначаването през 1905 г. за вицеконсул в
Дедеагач на един от протагонистите на андартското
движение Йон Драгумис да се правят някои стъпки по
посока към подготовка за въоръжена акция като напр.
пренасяне на оръжие от Гърция. След антигръцките
погроми в България пре 1906 г. андартската идея вече си
пробива по-определено път и в Одринска Тракия. През
ноември 1906 г. към одринското вицеконсулство е
аташиран един офицер, през март 1907 г. – втори, а в
началото на 1908 – трети. От есента на 1907 г. те почват
активно да се занимават с пренасяне на оръжие от Гърция
3
За началните стъпки на андартското движение в Македония и постепенното му разгръщане виж повече
в: В. Трайкова. Наченки на андартското дело в Македония – Каравангелис, Йон Драгумис и десетината
критяни. – М. Пр. 2001, № 1 45-60; В. Трайкова. Към възприемане на андартската идея – първи стъпки на
гръцкото правителство и Македонския комитет /декември 1903 – май 1904 г./ - И. Пр. 2002, № 3-4, 136-
160; V. Traykova. Contribution to the History of Bulgarian-Greek Relations in Macedonia (1904). – BHR, 2003,
№1-2, 99-124] Начало на андортското движение /гръцката въоръжена пропоганда/ в Солунския вилает
1904-1905 г./ - В: 100 години от Илинденско-Преображенското въстание /1903/. Сборник доклади от
международната конференция, С., 26-27 сeптември 2003 г., С., 2005 г., 445-456; Масовизиране
андартской акции в Западной Македонии и организационные промени в её структуре 1905-ого года –
BHR – 2008, № 1-2, 117-150, The Struggle for Macedonia and the Events in Thrace. 1904-1908. An Army
History Directorate Publication. Athens, 2003, 204-206, 218-228, 236-262,274-284; Π. Τσάμης. Μακεδονικώς
αγών. Θεσσαλονίκη, 1975, 332-360, 364- 408, 413-430.

3
към Тракия и разпределянето му сред местното население,
но явно не се стига до разгръщане на четнически
действия.4
Така основните сили се съсредоточават в Западна и
Централна Македония. Тук обаче още отначалото се
явява едно вътрешно противоречие между дейците, които
движат пропагандата в Западна Македония и в Солунския
вилает. Става въпрос за организационната структура на
движението и за това откъде и по какъв начин да става
ръководството. Офицерите в Македония и сред самите
консули /по-специално Коромилас в Солун Левидис и
Ксидакис в Битоля / настояват прякото ръководство и
организационна дейност във връзка с четите да се
извършва вътре в самата Македония от консулствата и
офицерите аташирани към тях като най-добре
информирани за състоянието на нещата в конкретните
места. М. К. от своя страна е трябвало да движи общите
въпроси и да отговаря за финансирането и подготовката
на четите. Така, организацията следвало да бъде единна, а
не разделена между М.К. и Солунското ген. Консулство.
През първата половина на 1905 г. настъпва първото
разчупване в организационната схема. Започва процес на
аташиране на офицери към консулствата. Към Битолското
вицеконсулство е създадено Специално бюро от 2-ма
офицери по подобие на това в Солун. Както и в Солунския
санджак те имат за задача да изграждат вътрешни
организационни структури по места по подобие на тези на
ВМОРО, за да има на какво да се опрат гръцките чети.
Така, що се отнася до Македония, започва действително
да се оформя единна организационна структура. При това,
освен към консулствата, първо в Централна Македония, а
4
За развитието на авдартското дело в Одринска Тракия виж: The Struggle for Macedonia and…, 261-262;
Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи. 1878-1944. Том 3.
Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903-1919.С., 1997, 169.

4
после в Западна, а още по-късно и в Източна, на ключови
места се установяват гръцки офицери със задачи подобни
на тези, които имат офицерите към консулствата, но
действията им се съсредоточават в периметъра, който им е
поверен. В най-разгърнат вариант тази схема се прилага в
Централна Македония.
Следва да се отбележи, че важна част от
организацията на андартското движение се намира в
самата Гърция. В Тесалия и Олимп-Пиерия има пунктове,
осигуряващи трафика на оръжие и хора. В Атина пък един
от изявените кадри на бившата Етники Етерия –
полковник Панайотис Данглис от щаба на гръцката армия
– има тайна функция да се занимава с организирането на
гръцки чети за Македония. 5
При все че се стига до известен компромис по въпроса
за организационната структура и ръководството на
андартската акция и двете страни продължават да бъдат
неудовлетворени. В началото на септември 1906 г.
етнически албанци и дейци на румънската пропаганда
убиват корчанския гръцки митрополит Фотий. Новината
за убийството стига в Атина в деформиран вид - вместо
за Фотий се съобщава, че е убит един от видните дейци на
гръцката въоръжена пропаганда в Македония –
костурският митрополит Каравангелис. Председателят на
М.К. Калапотакис без да провери истинността на новината
публикува във в. Емброс некролог, величаещ приноса на
Каравангелис към гръцката нация. Този гаф струва
отзоваването на митрополита от Костур и оставката на
Калапотакис. Комитетът е преустроен, като се включват
двама полковника, в чиито ръце е поверена грижата за

5
За вътрешните противоречия относно организацията и ръководството на андартското дело, промените
в организационен план и частта на организационната структура в Гърция виж: В. Трайкова.
Масовизиране на андартската акция...117, 123-130, 142-144.

5
ръководството на андартската акция.6 Тези събития
укрепват позицията ва Коромилас. Всъщност под
давлението на великите сили гръцкото правителство e
принудено да го отзове. Есента на 1906 г. той обаче е
назначен за главен надзорник на гръцките консулства в
Македония. С това му назначение се махат като че ли
всички препятствия за реализиране идеите за единно
ръководство на андартската акция. През 1907 г. поради
подновения натиск на великите сили Коромилас е
преместен като дипломатически представител във
Вашингтон, но неговото дело вече е пуснало здрави
корени и присъствието му в Гърция и Македония не е
наложително. 7
Οказва се обаче, че вътрешните конфликти не са
изчезнали. Сега те се трансформират на малко по-друга
основа. Офицерите, водачи на чети искат да се сформира
общо ръководно тяло и за двата македонски вилаета и
това тяло да е независимо не само от М. К., но и от
консулствата. 8
През февруари 1908 г. гръцкият министър
председател Теотокис поканва споменатия по-горе
полковник Данглис да се присъедини към Македонския
комитет със задача да ръководи андартската акция в
Солунския вилает. Така Теотокис се надява да преодолее
вътрешните конфликти, защото офицерите, действащи в
Солунския вилает били готови да се присъединят към
Комитета, при условие, че именно полковникът участва
също в него и те са поставени под неговото командване.
Данглис приема и след проучване положението в
Македония и съответна размяна на мнения с консулствата
6
Κ. Βακαλόπουλος. Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία (1904-1908). Ο Μακεδονικός αγώωας. Θεσσαλονίκη,
1999,223; Β. Λαούρδας. Το Ελληνικόν γενικόν προξενείον Θεσσαλονίκης. 1903-1908. Θεσσαλονίκη, 1961, 16
– σημείοση 23.
7
Ιστορία του Ελληνικού έθνους. Τόμος ΙΔ. Απο το 1881 ως το 1913. Αθήναι, 1977, 245.
8
Π. Τσάμης. Μακεδονικός αγών. Θεσσαλονίκη, 1975, 364.

6
и специалните бюра към тях, той стига до заключение, че
е необходима радикална реорганизация на андартската
акция по посока главно на разширяване териториалния
обхват извън Македония и Одринска Тракия до всички
територии в Османската империя, населени с гърци. При
обсъждането на тези идеи обаче не се стига до конкретни
решения, защото много от членовете на М.К. не ги
споделят. Тогава – на 17. 04.1907 г. Данглис връчва на
Теотокис меморандум с изложение на своите възгледи и
предложения по осъществяването им.9
В него полковникът споделя, че начинът, по който е
работено досега, е довел до много грешки и личностни
конфликти и ако се продължало така, щели са да бъдат
нанесени големи щети на националната кауза. Затова
счита, че е наложително да се реорганизира М.К., да се
преформулират неговите задачи, а самият той да се
преименува Национален комитет, като обхватът му на
дейността се разшири до всички поробени гръцки земи, с
особен оглед към Македония и Тракия като „най-директно
застрашени”. При това било добре съществуването му да
остане в тайна за всички освен за правителството.
Данглис настоява Комитетът да се състои от хора, които
досега не са участвали в андартската акция и
следователно не са били повлияни от никого и се ползват
с доверието на гръцкото правителство и нация.
Предложението е за 3-4 офицери и 5-6 политици. Като
помощници на Комитета трябвало да бъдат привлечени
необходимият брой /но не повече/ младши офицери,
подбрани от самия М. К. измежду успешните действащи
такива в Македония, а останалите офицери било
наложително да се върнат във военните си части. Онези,
които работят в Комитета /изглежда се визират по-
9
Меморандумът е публикуван в The Struggle for Macedonia and…, 341-343. За сравнение може да се
погледне и Уставът на М.К. от 1903-1904 г. , публикуван също там, 344-347.

7
специално военните, включително и тези от тях, които не
са в ръководството, но работят за пропагандата/ следвало
да бъдат държани под наблюдение дали спазват стриктно
дисциплината и да бъдат поощрявани чрез системата на
наказания и награди. Ръководенето на пропагандното дело
щяла да бъде възложена на военните в Комитета. Те обаче
трябвало да бъдат под непосредствения надзор и контрол
на главното командване на гръцката армия, що се отнася
до подбора и пращането на офицерите. За целта се
предлага споменатото главно армейско командване да
учереди ново бюро, което щяло да състави и поддържа
дневник на тези офицери, които са поставени на услугите
на Комитета и в този дневник щяло да бъде отразяван
всеки аспект на тяхната дейност в поробените земи било
като агенти, било като участници в четите, както и
личните им качества. Старшите офицери, ръководещи
въоръжените операции и пропаганда, щели да посочват
пред главното ръководство към Комитета тези военни,
които считат за годни да действат в и да рапортуват пред
комитетското ръководство редовно кога офицерите са
влезли в поробените земи, с какви задачи, какво са
вършили и кога са се прибрали обратно в Гърция.
Последните щели да имат право след приключване на
съответната мисия на време за почивка и възстановяване,
след което трябвало да се върнат в частите си, освен ако
не им бъде наредено отново да влязат в поробените
области. Щяло да бъде забранено при това своеволното
дезертиране на военни от армията, с цел присъединяване
към четите освен при специални случаи с разрешение от
военните власти.
Според Данглис трябвало да се предвидят както
мирни, така и въоръжени методи за борба срещу
„враговете на елинизма”. Той счита, че пропагандата не

8
можело да се поддържа дълго време с въоръжени
средства, само когато възникне необходимост. За сметка
на това било препоръчително да се турне ударението
върху мирната непрекъсната дейност – просветна,
църковна, икономическа. При това следвало да се
наблегне и на събирането на средства от богатите гръцки
центрове в чужбина, както и пропагандирането на
гръцката кауза чрез чуждата преса.
Главният план за действие в поробените земи щял да
бъде изготвен от Комитета съгласно инструкциите на
гръцкото правителство. Този комитет щял да се грижи за
набиране средствата за тази дейност и за намиране на
подходящите хора, които да я осъществяват. Към
консулствата и вицеконсулствата се предвижда да има
аташирани офицери в качеството им на негови
представители. Те щели да ръководят дейността както на
агентите, така и на четите под надзора на консулствата.
Последните от своя страна трябвало да водят подробни
бележки за дейността на всеки от офицерите и всеки два
месеца да представят по едно копие от тях на Главната
дирекция /сигурно на Комитета/. Подобен доклад щял да
бъде представян и в министерството на войната. В случай
на провал от страна на някой от офицерите в ущърб на
националната кауза, съответното консулство веднага било
длъжно да уведоми Комитета, респективно военното
бюро към него, за да бъде нарушителят веднага отзован.
Когато дойдело време за повишения Главната дирекция
щяла въз основа на предоставените й до този момент
доклади, да предложи да бъдат повишени откроилите се с
дейността си в поробените земи офицери, както и щяла да
наложи наказания на провинилите се.
Предвиждало се Комитетът също така да осигури
съответни агенти, които да проучат различни проблеми,

9
свързани със състоянието на поробения гърцизъм и след
това щяло да се предприеме необходимото, за да се
приведат в действие взетите решения, чрез съставяне на
комисии за събиране на помощи, обучаване и
възпитаване в Гърция на деца от поробените области,
като им се вменява „преданост към родината им и омраза
към нейните врагове”.
От подробно приведения текст се вижда, че Данглис се
е стремял да въведе строго централизирана и йерархична
организация на пропагандното дело, като най-отгоре е
гръцкото правителство и военното министерство. Макар
да се заявява, че ударението ще падне на мирната
пропаганда, документът е просмукан от военщина.
Поради разногласия в М.К. Данглис на два пъти си
подава оставката – през април и май 1908 г., но тя не е
приета и той остава в Комитета, опитвайки се до
Младотурската революция да работи за преустройството
му и разширяване обхвата му на дейност.
Революцията се оказва онзи катализатор, който
премахва препятствията, стоящи пред реализиране идеите
на полковника. Въпреки прокламираните принципи за
братство между народите, населяващи Османската
империя, равенство между тях и турците и свобода,
гръцкото правителство гледа явно с резерви на всичко
това и решава, че гърцизмът трябва да бъде нащрек и
готов за действие.10 Ето защо управляващите решават да
се приведат в действие идеите за реконстукция на М.К.и
неговото разширяване към панелински обхват, с оглед
всички сили на гърцизма в поробените области да се
обединят за защита на гръцките интереси. В началото на
септември на мястото на М.К. се учередява Панелинска
10
В The Struggle for Macedonia and…,293-294 се твърди, че консулските донесения от Македония и
Тракия съдържали факти говорещи за враждебно отношение на турците към представителите на
гърцизма. В действителност тази враждебност се появява по-късно и е във връзка с Критския въпрос.

10
организация, начело на която застава същият полк.
Данглис.Той праща веднага циркуляр до всички
специални бюра към консулствата и до агентите по места,
изясняващ целите и структурата на новосъздадената
организация.11 В документа се съобщава за учередяването
на тази организация, чиято цел е обединението на
гърцизма в поробените области и защита на гръцките
интереси, както се спомена по-горе. Нейното оперативно
звено е едно специално бюро, наречено Военно бюро
/канцелария, офис/, начело пак с въпросния полковник.
Това бюро се дели на няколко отдела – всеки един от тях
представляващ една от поробените области и е оглавяван
от старши офицер. Бюрата действат чрез офицерите
аташирани към консулствата в т. нар. специални бюра,
както и действащите на различни места в тези области, а
също и в самата Гърция агенти –офицери или цивилни
лица. Там където бюрото се състои от повече от един
офицер за директор се счита най-старшият, чрез когото
става кореспонценцията с центъра в Атина. Ако
впоследствие обаче дойде друг с по-горен чин, той се
подчинява пряко на съответното консулство и на
Военното бюро в Атина. Същото важи, когато към дадено
консулство няма специално бюро. Всички агенти /военни
и цивилни/ в съответната област, веднаж назначени от
тамошното специално бюро са под командването на
неговия директор. Специалните бюра в една георафска
област – Епир, Македония, Тракия следва да се съобщават
помежду си и да са единни с оглед предприемането на
различните общи действия. Специалните бюра и агентите
са под нацзора на консулите, на които съобщават
всичките си действия. В случай на вътрешни разногласия
директорът на съответното спец. бюро рапортува на
11
За привличането на Данглис, идеите му и образуването на Панелинската организация виж пак там,
272-274, 293-300. Циркулярът е публикуван дословно на с. 294-295.

11
центъра в Атина и чака заповеди. От всички специални
бюра се иска на края на септември да представят доклади,
в които да изложат състоянието на областта, в която са
назначени, както и мерките, необходими за успешното
развитие на Панелинската организиция. Те трябва да
представят такива доклади навсеки два месеца. Също така
се иска да пратят именен списък на агентите, назначени в
съответната консулска област, с бележки за поставените
им задачи, както и да съобщят ако има още въоръжени
чети.
Засега указанията са да се продължи с т. нар. мирна
пропаганда и да чакат да получат специален устав, който
предстои да бъде изработен и инструкции относно начина
на действие, за да бъдат осъщесвени целите на
Панелинската организация. Освен чисто пропагандна
работа специалните бюра и другите военни агенти следва
да се занимават и с проучване района, в който работят от
военна гледна точка, да осведомяват за разпределението
на разположените там военни сили и въоръжението им, за
състоянието на пътищата, състоянието на съобщенията,за
топографските особености на терена, за условията за
акустиране в пристанищните градове. Във връзка с тези
проучвания всеки път ще да се дава конкретна заповед,
уточняваща целите, продиктували съответното проучване.
Накрая в циркуляра се отбелязва как да става
комуникацията между специалните бюра и агентите от
една страна и Бюрото в Атина от друга, за да се запази
секретността. Нарежда се кореспонденцията до този
център да се изпраща чрез съответните консулства и
гръцкото външно министерство в запечатани пликова
надписани „до разузнавателния отдел” – под това заглавие
се крие Военното бюро. Може да се използват и други
средства за сигурност, като използването на шифър за

12
секретни съобщения. Самият Данглис използва за себе си
името „Парменион”.
Всичко това говори ясно, че управляващите в Гърция
и дейците на М.К. не са хранили излишни илюзии и са
били наясно относно истинските намерения на
младотурците, не са вярвали на афиширания от
последните стремеж към братство и равенство на
народите, живеещи в Османската империя и отрано са
прозрели национализма, криещ се зад високопарните им и
демагогски изявления.
От разгледаното подробно съдържание на циркуляра се
вижда, че това са идеите от меморандума, за който писах
по-горе, но вече конкретизирани и разгърнати. Скоро се
правят реални стъпки към осъществяване разрастването
на организацията по места с офицери и подофицери – част
от тях под прикрието на други професии. Обхванати са
освен Македония със Солунски и Битолски вилает, също
и Одринска Тракия, както и етнически преобладаващо
гръцката област Епир. В Атина служат 14 офицера.
Панайотис Данглис е генерален директор, има един
касиер, един директор на македонския отдел, един – на
епирския, един – на малоазийския. Има още офицери за
епирския – двама, за солунски санджак – двама, за Сяр-
Кавала – един с двама секретари, за битолския – един и за
тракийския отдел – един, без за там да се посочва
директор.
В Солунски вилает служат 25 старши и младши
офицери, от които трима са към генералното консулство
под прикритието на длъжността специални писари, двама
- под същото прикритие – към вицеконсулството в Сяр и
един– към вицеконсулството в Кавала. Офицери –агенти
са настанени в Солун, Струмица /двама/, Воден,
Гумендже, Негуш, с. Бозец, Ениджевардарско, в областта

13
Олимп на о-в Тасос и още няколко места, които не мога
да идентифицирам. В Битолски вилает са настанени 5 мл.
и ст. офицери – трима като специални писари към
вицеконсулството в Битоля, един в Костур, един – като
специален писар във вицеконсулството в Еласона и един –
Корча. В Одринска Тракия са пратени 17 мл. и ст.
офицери. От тях двама са като специални писари към
консулството в Одрин, трима като агенти в Одрин, двама
агенти в Лозенград и по един в Свиленград, Ксанти ,
Кешан, Узункюпру. В Епир са най-малко - 6 офицера от
които трима са специални писари в съответните
консулства.
По-късно – от началото на 1909 г., във връзка с
взимането превес на националистическото крило на
младотурците, се преминава към пренасяне на оръжие от
Гърция и разпределянето му сред населението, за да е
готово в случай на нужда да започне въоръжени действия.
Към Западна Македония и Епир пренасянето става през
гръцко-турската граница и към Тракия и Централна и
Източна Македония – по море. Данглис преценява, че за
да се избегнат рисковете, които криело пренасянето на
оръжие и муниции по море и за да е сигурно, че те ще
отидат до местоназначението си, е целесъобразно да се
осигури морски съд с капитан и екипаж подбран от
ръководния център в Атина. Така и става. На 15 април
полковникът докладва на министъра на флотата, че за тази
цел е ангажирана специално пригодена за целта лодка-
торпедо. Начело на екипаж от 12 офицери и моряци е
поставен Й. Деместихас, отличил се в андартската акция в
Македония /той лично подбира хората от екипажа/. 12 До
17 юли 1909 г. са пренесени 10 657 пушки Гра със
съответното количество муниции. От тях 2430 пушки са
12
The Struggle for Macedonia and…, 348-349 (appendix 12).

14
за Епир, 1 254 - за Тракия, 2 100 за областта Еласона и
Западна Македония и 5 873 – Солунски и Серски
санджак.13
Преди Младотурската революция между някои дейци
на гръцката организация в Македония / по-специално в
Солун/ от една страна и младотурците – от друга, е имало
близки отношения и дори сътрудничество, основаващо се
на взаимна полза. Така, гръцкият генерален консул
Коромилас поддържа връзка с Ниази бей, а в Солун, във
фамилната къща на сем. Занас, играещо важна роля в
андартската акция, си уреждат срещи местните
младотурски дейци. Младотурците използват структурите
на андартската организация, за да прехвърлят свои хора от
Париж в Македония – напр. Ниази бей, пристигайки в
Солун е настанен във въпросната къща на сем. Занас. От
своя страна младотурците правят улеснения за гръцката
организация. При все това Коромилас и Занас са наясно с
истинската същност на младотурците, но гледат да се
възползват от тях.14 Все пак д-р Занас отначало е бил
ентусиазиран, но скоро почва за гледа по-трезво на
младотурците.15
Що се отнася до гръцките чети, те отначало изчакват
първи българите да сложат оръжие, явно подучени от
специалните бюра към консулствата. В подкрепа на това
ми предположение са разсъжденията на битолския консул.
Той твърди,че преимуществото на българските чети е в
това, че са съставени повечето от местни хора и за тях не
било проблем да сложат оръжията, защото после лесно
щели да се активизират, докато в гръцките чети имало
малко местни хора. По този начин той сам свидетелства за
13
За дейността на Панелинската организация виж пак там, 295-300. Списъкът на офицерите в Атина и в
Османската империя е на с. 396-299.
14
D. Dakin. The Greek Struggle in Macedonia. 1897-1913. Θεσσαλονίκη , 377-378.
15
A. Ζάννας. Μακεδονικός Αγώνας. Αναμνήσεις. – In: Ο Μακεδονικός Αγώνας. Απομνημονεύματα.
Θεσσαλονίκη, 1984, 124.

15
това, че андартското движение е наложено отвън.16 Така
или иначе гръцките чети са принудени в крайна сметка да
се подчинят на общата конюнктура и в края на юли и
началото на август 1908 г. повечето от тях слизат към
Гърция. В Македония остават обаче офицерите към
консулствата и офицери настанени по различни места. 17
Все пак въпреки преобладаващия скептицизъм що се
касае до искреността в изявленията на младотурците,
доста хора, особено в Гърция, са обхванати от еуфория и
оптимистични очаквания. Някои смятат при това, че
младотурската политика може да се използва за
реализиране идеята да възраждане на Византийската
империя – т.е. елинизиране на Османската империя
отвътре. С такива очаквания например са споменатите
Стефанос и Йон Драгумис, а също така и създателят на
гръцката организация в Солун през 1906 г. – Николаидес.
Няколко месеца преди Младотурската революция – през
април 1908 г., последният създава подобна организация и
в Цариград. Една от основните цели на тази организация е
сътрудничеството с турците на антибългарска основа.18
Някои дейци в Македония, сляпо повярвали на
младотурците, в старанието си, почват да издават тайните
на гръцката организация в Македония. Те обаче, като
напр. дейците в Солунско Антонакис и Айвальотис, скоро
са екзекутирани от органи на гръцкия комитет, тъй като
дейността им излага на опастност цялата гръцка
организационна мрежа. 19
Еуфорията в самата Гърция стига дотам, че от Атина
се организира екскурзия с голям параход до Солун и
16
Η τελευταία φάση της ενόπλης αναμέτρισης στη Μακεδονία.(1907-1908/. 100 έγγραφα απο του Υπουργείου
των Εξοτερικών της Ελλάδος. Θεσσαλονίκη, 1998,248-249 /документ № 90/
17
Π. Τσάμης. Μακεδονικός ..., 432-433.
18
D. Dakin. The Greek Struggle…, 382-383. За тази организация виж доклада на настоящата конференция
на Спиридон Плумидис: Spiridon Ploumidis. The apogee of Greco-Ottomanism: Greece’s stance towards the
declaration of Bulgarian independence.
19
Π. Τσάμης, Μακεδονικός..., 435.

16
Цариград, за да поздравят екскурзиантите младотурците.
В това начинание участва и основният опозиционен
водач, бивш и бъдещ премиер Димитриос Ралис. Той до
такава степен е заслепен от младотурската реторика, че
прави голям гаф. На официалния прием, даден от
младотурците в Солун, заявява, че 100-те офицера
/всъщност те били 60/ в Македония сега можели спокойно
да се върнат в Гърция. Веднага след това секретарят на
ген. консул в Солун, заедно с офицерите, посочват на
Ралис, че е допуснал голяма грешка. Той самият почва да
осъзнава след разговор с Рахмед бей, от който разговор
разбира, че младотурците всъщност нямат намерение да
уважават старите привилегии на гърците. След това той
отива в Цариград, където Вселенският патриарх Йоаким
ІІІ го убеждава, че младотурците са всъщност враждебни
към гръцките интереси. Ралис се връща в Гърция вече с
разбирането, че андартското дело не само трябва да
продължи, но и да се разшири към Тракия и Мала Азия.20
Струва ми се, че промяната в мнението на Ралис, който
е важна политическа фигура изиграва известна роля за
ориентацията на структурата на Комитета в Атина към
военизиране. Гафът на Ралис струва обаче скъпо на
гърците. Въпреки афишираната си толерантност,
младотурците стават особено бдителни и няколко дни по-
късно всички офицери, работещи към ген. консулство в
Солун, са принудени да се върнат бързо в Гърция, а
консулството е поставено под охрана.21
Тази грешка на Ралис явно не проваля дейността на
Панелинската организация, която, както се видя по-горе,
развива бурна дейност. От началото на 1909 г. обаче,
както вече споменах, взема превес националистическото
крило на младотурците. Особено след смазване на
20
Α. Ζάννας. Μακεδονικός αγών..., 124-126; D. Dakin. The Greek Struggle…, 384.
21
Пак там, 125.

17
контрапреврата през пролетта на същата година започва
отявлена промяна в тяхната политика към повторно
ограничаване правата на поробените народи, тяхното
потискане и преследване. Това дава сигнал за подновяване
готовността на тези народи за въоръжена борба. Що се
отнася до гърците, сега се засилва дейността по
пренасянето и складирането на оръжие в претендираните
от тях области. Има едно многозначително съобщение на
българския търговски агент в Битоля в доклада му от
12.01.1909 г., че дейността на гръцките комитети е
възобновена и се състои главно във въоръжаване на
местното гъркоманско население. По селата в Битолско,
Леринско, Костурско и Мориховско постоянно прииждало
оръжие. Много андарти от разпуснатите чети били
назначени по селата под прикритието на различни
професии, така че в почти във всяко гъркоманско село
имало по 4-5 андарти.22
От толерантни младотурците стават враждебни към
Гърция, респективно гръцките усилия в поробените
области. Тази промяна е в контекста на промяната в
отношението към всички балкански народи, но по-
конкретно има връзка с увереното вървене на Крит към
обединение с Гърция. Започналите усилени обиски за
оръжие довеждат до разкриването на големи количества
складирано оръжие в Македония, Тракия, Епир. Това
навежда турските власти на подозрение, че се готви
въстание. Намерени са компрометиращи документи и у
специалния писар към битолското вицеконсулство, в
резултат на което следва отстраняването на всички
специални писари към гръцките консулства, които писари
са гръцки офицери под прикритие, както стана ясно от
22
Величко Георгиевр Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ –
началото на ХХ век. С., 1995, 237/гръцка пропаганда, №157 – поверителен рапорт № 15 от БТА в Битоля
до МВнРИ Паприков от 12.01.1909./

18
изложеното дотук. На 5.07.1909 г. Теотокис подава
оставка. На власт идва споменатият по-горе Дим. Ралис.
За да притъпи турската враждебност, той изтегля всички
останали агенти на Панелинската организация и обявява
нейното разтуряне.23
С това се слага края на продължилото близо 6 години
андартско движение. Настъпват нови условия, подготвили
почвата за Балканските войни.

23
The Struggle for Macedonia and…, 302.

19