ÑÏÈÑÀÍÈÅÒÎ Å ÎÑÍÎÂÀÍÎ ÏÐÅÇ 1927 ã.
1
ISSN 0204–4080
РАЗУЗНАВАНЕТО฀НА฀БЪЛГАРИТЕ฀ПРЕЗ฀IV–VII฀в.
Димитър฀МАНЧОРОВ 3 IN฀THE฀4TH-7TH฀CENTU฀RY฀PERIOD
РАЗГРОМЪТ฀НА฀РИЦАРИТЕ฀ПРИ฀ОДРИН฀1205฀г.
Игнат฀КРИВОРОВ 7 THE฀DEFEAT฀OF฀THE฀KNIGHTS฀IN฀1205฀NEAR฀ODRIN
ГЕНЕРАЛ฀ИВАН฀КОЛЕВ
Светлозар฀НЕДЕВ 9 GENERAL฀IVAN฀KOLEV
БЪЛГАРСКОТО฀АДМИРАЛТЕЙСТВО
Атанас฀ПАНАЙОТОВ 15
ВИЗИТИТЕ฀НА฀ЧУЖДИ฀БОЙНИ฀КОРАБИ฀В฀БЪЛГАРСКИ฀
ПРИСТАНИЩА฀ДО฀ПЪРВАТА฀СВЕТОВНА฀ВОЙНА
Чони฀ЧОНЕВ
20
ОТЛИЧИТЕЛНИ฀ЗНАЦИ฀ЗА฀СПЕЦИАЛНОСТ
И฀РАНГОВИ฀ОТЛИЧИЯ฀ВЪВ฀ФЛОТА฀(1921–1934฀г.)
Христо฀ДЕРМЕНДЖИЕВ
25
70฀години฀броневаци฀в฀Българската฀армия
ОТЛИЧИЯТА฀НА฀БЪЛГАРСКИТЕ฀БРОНЕТАНКОВИ฀
ВОЙСКИ 32
Тодор฀ПЕТРОВ
УНИФОРМАТА฀НА฀БРОНИРАНИЯ฀ПОЛК฀
Даниела฀Цанкова-ГАНЧЕВА 35
КАРТЕЧНИЦИТЕ฀В฀БЪЛГАРСКАТА฀ПЕХОТА
(1878–2005฀г.)฀
Манол฀ТЕНЧЕВ
39
ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕТО
С฀ПУШКИ฀И฀КАРАБИНИ฀„МАНЛИХЕР“฀(1889–1892฀г.)
Велин฀ГЮРГАКОВ
45
ПОЛКОВНИК฀НИКОЛА฀ЖЕКОВ฀В฀ПОДКРЕПА
НА฀ИСТИНАТА฀ЗА฀ОДРИНСКАТА฀ЕПОПЕЯ฀1913฀г.
Диана฀ВАЧЕВА
52
МЕЖДУНАРОДНИ฀ОКУПАЦИОННИ฀ВОЙСКИ
НА฀о.฀КРИТ฀1897–1909฀г.
Майор฀Ален฀ПТИЖАН฀и฀майор฀Филип฀ГЮАЙО
55
Втората฀световна฀война
1941฀–฀ГОДИНАТА฀НА฀ПЛАНЕТАРНИЯ฀СБЛЪСЪК
Румен฀НИКОЛОВ
60
ТРИКРАТНАТА฀КАПИТУЛАЦИЯ฀НА฀ГЪРЦИЯ
ПРЕЗ฀АПРИЛ฀1941฀г. 65
Бисер฀ПЕТРОВ
Военноисторически฀речник
КИРАСИРИ
Снежана฀Радоева
70
Уникати฀на฀НВИМ
АЛБУМ฀ОТ฀1879฀г. 72
MILITARY฀
HISTORICAL฀
COLLECTION
THE฀RECONNAISSANCE฀OF฀THE฀BULGARIANS฀
Dimiter฀Manchorov
Ignat฀Krivorov฀
Svetlozar฀Nedev
THE฀BULGRIAN฀ADMIRALTY
Atanas฀Panayotov฀
THE฀VISITS฀OF฀FOREIGN฀COMBAT฀SHIPS฀IN฀
BULGARIAN฀HARBOURS฀UP฀TO฀THE฀FIRST฀WORLD฀WAR
Choni฀Chonev฀ ฀
SIGNS฀AND฀BADGES฀OF฀GRADE฀IN฀THE฀NAVY฀(1921–1934)฀
Hristo฀Dermendzhiev฀25
70฀years฀armoured฀troops฀in฀bulgarian฀army
INSIGNIA฀OF฀THE฀BULGARIAN฀
ARMOURED฀TROOPS
Todor฀Petrov฀ ฀
THE฀UNIFORM฀OF฀THE฀ARMOURED฀REGIMENT฀
Daniela฀Tsankova-Gancheva
THE฀MACHINE-GUNS฀OF฀BULGARIAN฀INFANTRY฀
(1878–2005)
Manol฀Tenchev฀
THE฀REARMAMENT฀WITH฀MANLIEHER฀RIFLES฀
AND฀CARABINES฀(1889–1892)
Velin฀Gyurgakov฀
COLONEL฀NIKOLA฀ZHEKOV฀SUPPORTING฀THE฀TRUTH฀
ABOUT฀THE฀1913฀ODRIN฀EPIC
Diana฀Vacheva฀
INTERNATIONAL฀OCCUPATION฀FORCES฀AT฀
THE฀ISLAND฀OF฀CRETE฀1897–1909
Major฀Alain฀Petitgean฀and฀Major฀Philip฀Guaeu฀
The฀second฀world฀war
1941฀–฀THE฀YEAR฀OF฀THE฀PLANETARY฀COLLISION
Roumen฀Nikolov฀
THE฀TRIPLE฀CAPITULATION฀OF฀GREECE฀
IN฀APRIL฀1941
Bisser฀Petrov฀ ฀
Military฀historical฀vocabulary
KIRASSIRI฀
Snezhana฀Radoeva฀
Unique฀exhibits฀of฀the฀National฀Museum฀of฀Military฀History
AN฀ALBUM฀OF฀1879฀
2

Уважаеми฀читатели,

В฀ продължение฀ на฀ повече฀ от฀ година฀ списание฀ „Военноисторичес-

ки฀сборник“฀отново฀достига฀до฀всички฀кътчета฀на฀родината.฀Вярно฀на฀
предначертаната฀си฀издателска฀политика,฀чрез฀публикациите฀от฀своите฀
страници฀то฀ще฀продължи฀да฀поразява฀предварително฀набелязаните฀ви-
соки฀цели,฀главните฀от฀които฀са฀поднасянето฀на฀читателите฀на฀интерес-
ни,฀малко฀познати฀или฀напълно฀неизвестни฀военноисторически฀факти฀и฀
събития฀и฀запознаването฀на฀обширната฀читателска฀аудитория฀с฀пробле-
ми฀от฀българската,฀а฀и฀от฀световната฀военна฀история.
И฀през฀настоящата฀година฀на฀страниците฀на฀списанието฀ще฀се฀поя-

Ðåäàêöèîííà êîëåãèÿ
вяват฀публикации฀на฀български฀и฀чужди฀автори฀с฀акцент฀върху฀родната฀
ни฀военна฀история.฀Своевременно฀и฀по฀подходящ฀начин฀ще฀продължи฀
отразяването฀и฀на฀юбилейните฀годишнини.฀А฀през฀2005฀г.฀те฀наистина฀
не฀са฀малко฀–฀60฀години฀от฀края฀на฀най-значителния฀по฀обхват฀и฀резул-
тати฀ военен฀ катаклизъм,฀ разтърсил฀ човечеството฀ –฀ Втората฀ световна฀
Ãåîðãè Ìàðêîâ война,฀120฀години฀от฀Съединението฀на฀България฀през฀1885฀г.฀и฀послед-
валата฀го฀военна฀защита฀–฀Сръбско-българската฀война,฀800฀години฀от฀
Äèìèòúð Ìèí÷åâ победата฀на฀българската฀войска฀начело฀с฀цар฀Калоян฀над฀рицарите฀при฀
Одрин,฀70฀години฀от฀създаването฀на฀Бронетанковите฀войски฀в฀Бълга-
рия.฀Списъкът฀може฀да฀бъде฀продължен฀с฀юбилейни฀годишнини฀и฀на฀
Ìàðêî Çëàòåâ редица฀други฀събития...
С฀помощта฀на฀разнообразните฀и฀многобройни฀публикации฀от฀своите฀
страници฀списанието฀ще฀продължи฀все฀по-отчетливо฀да฀търси฀верния฀
Ñâåòëîçàð Åëäúðîâ път฀към฀по-нататъшното฀популяризиране฀на฀славните฀и฀героични฀съби-
тия฀от฀хилядолетната฀ни฀история฀и฀разпространяването฀на฀постижения-
Ñîíÿ Äèìèòðîâà та฀на฀българския฀военен฀опит฀сред฀широката฀читателска฀аудитория.

Òîäîð Ïåòðîâ
ВИСб

Ãðàôè÷åí äèçàéí
Ñëàâ Äàñêàëîâ

© ÂÎÅÍÍÎ ÈÇÄÀÒÅËÑÒÂÎ ÅÎÎÄ, 1000 Ñîôèÿ, óë. „Èâàí Âàçîâ“ 12 VOENNO IZDATELSTVO, (Military Publishing House)
òåë./ôàêñ 02/ 980 27 79, e-mail: vis@vi-books.com 12, Ivan Vazov Str.,1000 Sofia, Bulgaria, e-mail: vis@vi-books.com
www.vi-books.com www.vi-books.com

ÐÀÇÓÇÍÀÂÀÍÅÒÎ ÍÀ ÁÚËÃÀÐÈÒÅ
ÏÐÅÇ IV–VII â.
Äèìèòúð ÌÀÍ×ÎÐÎÂ, ïîäï., ä-ð
Изследването฀на฀организацията฀и฀проявите฀на฀българ-
ското฀разузнаване1฀между฀IV–края฀на฀VII฀век฀е฀затруд-
нено฀от฀липсата฀на฀писмени฀извори.฀Нещо฀повече,฀този฀
въпрос฀не฀само฀през฀посочения฀период,฀но฀и฀през฀Сред-
новековието฀като฀цяло฀не฀е฀подлаган฀на฀сериозно฀и฀задъл-
бочено฀изследване.฀Налице฀са฀само฀отделни฀опити,฀конк-
ретизиращи฀неговото฀съществуване฀по฀време฀на฀Първото฀
и฀Второто฀българско฀царство.฀
На฀практика฀частични฀данни฀откриваме฀в฀произведе-
нията฀на฀средновековни฀автори฀от฀други฀народи.฀Анали-
зът฀на฀тези฀данни฀от฀своя฀страна฀е฀съпроводен฀от฀редица฀
проблеми.฀
На฀ първо฀ място,฀ средновековните฀ хронисти฀ приори-
тетно฀описват฀събития,฀засягащи฀пряко฀съдбата฀на฀собс-
твената฀им฀държава.฀В฀редица฀случаи฀те฀ползват฀трудове฀
на฀предшественици฀или฀информация฀от฀втора-трета฀ръка,฀
само฀част฀от฀тях฀–฀непосредствени฀участници฀в฀събити-
ята.฀Налице฀е฀и฀тенденциозен฀подход,฀характерен฀за฀вза-
имоотношенията฀ между฀ империи฀ и฀ племена,฀ християни฀
и฀„варвари“.฀Поради฀това฀са฀актуални฀думите฀на฀Амиан฀
Марцелин฀за฀отношението฀на฀Европа฀към฀първите฀про-
яви฀ на฀ Великото฀ преселение฀ на฀ народите฀ около฀ 376฀ г.:฀
„Между฀това฀сред฀останалите฀готски฀племена฀се฀ширела฀
мълвата,฀че฀невиждани฀дотогава฀люде฀идвали฀от฀най-от-
далечените฀краища฀на฀земята฀и฀подобно฀на฀снежна฀лави-
на,฀която฀се฀спуска฀от฀високи฀планини,฀рушели฀и฀унищо-
жавали฀всичко฀по฀пътя฀си...฀2.฀Докато฀това฀ставало฀извън฀
империята,฀ разнесли฀ се฀ страшни฀ слухове,฀ че฀ северните฀
народи฀са฀подели฀нови฀и฀по-големи฀от฀обикновените฀си฀
придвижвания฀и฀че฀през฀цялото฀пространство฀от฀земите฀
на฀ маркоманите฀ и฀ квадите฀ (области฀ в฀ днешна฀ Чехия฀ и฀
Словакия)฀до฀Понт฀(Черно฀море)฀се฀скитали฀край฀реката฀
Истър฀ заедно฀ със฀ своите฀ семейства฀ множество฀ варвари฀
от฀отдалечени฀племена,฀прогонени฀от฀селищата฀си฀пора-
ди฀внезапното฀нападение฀на฀хуните.฀3.฀Тия฀слухове฀били฀
посрещнати฀ от฀ нашите฀ първоначално฀ пренебрежи-
телно,฀понеже฀обикновено฀те฀се฀научават฀за฀войните,฀
които฀се฀водят฀в฀тия฀далечни฀краища฀или฀когато฀са฀
вече฀завършени,฀или฀когато฀са฀вече฀на฀заглъхване.“2฀
На฀ второ฀ място,฀ в฀ епохата฀ на฀ Великото฀ преселение฀
на฀ народите฀ се฀ използват฀ традиционни฀ за฀ античността฀
наименования฀на฀народи฀и฀племена฀за฀отразяване฀на฀съ-
битията฀–฀скити,฀хуни฀и฀др.฀По฀този฀начин฀е฀затруднена฀
локализацията฀на฀територията฀и฀съответно฀на฀битието฀на฀
отделните฀номадски฀етноси.฀В฀същото฀време฀са฀известни฀
извори฀с฀определена฀конкретизация:฀„...хуните,฀които฀се฀
3
наричат฀ кутригури“3฀ –฀ Менандър฀ (VI฀ век);฀ „...над฀ Пон-
тийско฀море฀са฀местата,฀където฀живеят฀българите,฀които฀
са฀се฀прославили฀заради฀нашите฀грехове“4฀–฀готският฀ис-
торик฀Йорданес฀и฀др.฀
На฀ трето฀ място,฀ исторически฀ по-достоверно฀ е฀ при฀
анализа฀на฀събития,฀чиито฀участници฀не฀са฀локализирани,฀
българи฀или฀друг฀етнос,฀да฀се฀използва฀терминът฀„номад-
ски“฀ или฀ „конни฀ народи“,฀ тъй฀ като฀ например฀ за฀ широ-
комащабни฀прояви฀на฀„тукюе“฀на฀територията฀на฀Евра-
зия฀можем฀да฀говорим฀след฀VI฀век,฀докато฀за฀българите฀
първото฀ писмено฀ сведение฀ е฀ от฀ средата฀ на฀ IV฀ век.฀ По฀
този฀ начин฀ изворите,฀ описващи฀ авари,฀ хазари฀ и฀ тюрки,฀
е฀възможно฀да฀се฀използват฀за฀потвърждение฀на฀същес-
твуващи฀ прояви฀ при฀ българите.฀ Основание฀ за฀ подобен฀
подход฀ е฀ твърдението฀ на฀ руския฀ изследовател฀ на฀ древ-
ната฀ китайска฀ култура฀ Н.฀ Я.฀ Бичурин,฀ още฀ от฀ XIX฀ век.฀
А฀ именно:฀ „Дома฀ Тугю,฀ по฀ монголски฀ се฀ нарича,฀ както฀
по-нататък฀ще฀видим฀–฀Дулга฀(Тукюе).฀Ориенталистите฀
от฀Западна฀Европа฀пренебрегнаха฀уверенията฀на฀ки-
тайските฀историци,฀обърнаха฀внимание฀на฀съзвучие-
то฀на฀думите฀‘тугю’฀с฀‘тюрки’฀и฀приеха฀за฀основание,฀
че฀монголците,฀известни฀под฀народното฀си฀име฀‘дул-
га’,฀са฀били฀тюрки;฀а฀тъй฀като฀предците฀на฀дулгаския฀
Дом฀са฀произхождали฀от฀Дома฀на฀хуните,฀то฀и฀хуните฀
са฀били฀народ฀от฀тюркското฀племе.฀Това฀смесване฀на฀
монголците฀с฀тюрките฀е฀довело฀учените฀от฀Запад-
на฀Европа฀до฀превратни฀разбирания฀за฀народите฀от฀
състава฀на฀монголските฀племена,฀населявали฀Средна฀
Азия฀в฀древни฀времена.“5
По฀отношение฀на฀датировката,฀свързана฀с฀настоя-
щото฀кратко฀изложение,฀началната฀граница฀се฀отнася฀
до฀ първото฀ достигнало฀ до฀ нас฀ писмено฀ сведение฀ в฀ една฀
кратка฀латинска฀хроника฀от฀около฀334฀г.฀от฀н.е.,฀в฀която฀
прабългарите฀са฀споменати฀със฀собственото฀си฀етничес-
ко฀име฀–฀„Vulgares“,฀като฀произлезли฀от฀Ноевия฀син฀Зие-
зи,฀сред฀25те฀народа,฀живеещи฀на฀изток6.฀Двайсет฀години฀
по-късно฀(354฀г.฀от฀н.е.)฀същото฀сведение฀е฀повторено7.฀
За฀горна฀граница฀е฀посочен฀краят฀на฀VII฀век,฀свързан฀с฀
окончателното฀ разселване฀ на฀ българите฀ под฀ предводи-
телството฀ на฀ синовете฀ на฀ кан฀ Кубрат.฀ Разселването฀ об-
хваща฀ териториите฀ от฀ реките฀ Волга฀ и฀ Кама฀ до฀ днешна฀
Италия.฀При฀него฀са฀налице฀вековни฀контакти฀и฀конфлик-
ти฀с฀аварския฀и฀хазарския฀каганат,฀със฀Западната฀и฀Из-
точната฀(Византия)฀римска฀империя.฀През฀този฀период฀се฀
случват฀решителни฀за฀бъдещето฀на฀света฀събития.฀През฀
313฀г.฀християнството฀е฀признато฀за฀официална฀религия฀
4
в฀ Римската฀ империя฀ –฀ следват฀ разпространението฀ и฀ ут-
върждаването฀му.฀Идва฀времето฀на:฀разделянето฀на฀Къс-
норимската฀империя฀през฀395฀г.฀на฀Западна฀със฀столица฀
Рим฀и฀Източна฀със฀столица฀Константинопол;฀на฀Велико-
то฀преселение฀на฀народите฀от฀изток฀на฀запад฀(сред฀които฀
е฀нашествието฀на฀германски,฀славянски฀и฀български฀пле-
мена฀в฀земите฀на฀Източната฀римска฀империя฀(Византия),฀
както฀ и฀ формиране฀ на฀ краткотрайни฀ „варварски฀ държа-
ви“).฀ Следват฀ походът฀ на฀ хуните฀ на฀ запад,฀ създаването฀
на฀кратковременната฀„Хунска฀империя“฀начело฀с฀Атила,฀
както฀ и฀ „битката฀ на฀ народите“฀ (Каталунската฀ битка)฀ от฀
451฀г.,฀сложила฀начало฀на฀края฀на฀нейното฀съществуване฀
(около฀374–469฀г.).฀Започва฀строителството฀на฀Анастаси-
евата฀стена฀(512฀г.)฀за฀отбрана฀на฀Константинопол,฀след฀
като฀дунавската฀граница฀не฀може฀да฀спре฀нашествията฀от฀
север.฀ През฀ втората฀ половина฀ на฀ VI฀ век฀ следват฀ поход฀
на฀ запад฀ на฀ аварите,฀ заселването฀ им฀ в฀ Панония฀ и฀ фор-
мирането฀на฀Аварския฀каганат฀(568–822฀г.);฀политика฀на฀
Византия฀за฀наемане฀на฀федерати฀за฀охрана฀на฀границите฀
на฀империята฀(локализирани฀са฀поселения฀на฀българите฀
в฀ земите฀ на฀ Закавказието,฀ Северното฀ Причерноморие,฀
Балканския฀ полуостров);฀ създаването฀ на฀ Тюркския฀ ка-
ганат฀ (552–745฀ г.),฀ като฀ през฀ 558฀ г.,฀ преследвайки฀ ава-
рите,฀тюрките฀достигат฀р.฀Волга.฀След฀втората฀половина฀
на฀VI฀век฀част฀от฀българските฀племена฀са฀под฀властта฀на฀
аварите,฀а฀останалите฀–฀на฀тюрките.฀Започват฀водени฀от฀
българи฀войни,฀нашествия฀и฀походи.฀Търсени฀като฀съюз-
ници฀и฀нежелани฀като฀врагове,฀прабългарите฀и฀сродните฀
им฀ племена,฀ след฀ като฀ се฀ обединяват฀ около฀ кан฀ Кубрат฀
през฀631–635฀г.,฀се฀освобождават฀от฀зависимостта฀си฀от฀
Западно-тюркския฀ хаганат฀ и฀ от฀ аварите,฀ като฀ формират฀
Стара฀Велика฀България.฀Българите฀в฀средата฀на฀VII฀век฀
поемат฀удара฀и฀отблъскват฀арабската฀експанзия฀в฀източ-
ната฀част฀на฀Предкавказието.฀След฀651฀г.฀на฀основата฀на฀
разпадащия฀ се฀ съюз฀ на฀ западните฀ тюрки฀ от฀ обединени-
ето฀между฀хазари฀и฀алани฀възниква฀Хазарският฀каганат฀
(651–965฀ г.),฀ последвано฀ от฀ нова฀ заплаха฀ за฀ българите,฀
както฀и฀от฀разселването฀им฀заедно฀с฀племената฀от฀Велика฀
България฀на฀Кубрат.฀
Този฀изпълнен฀с฀превратности฀период฀от฀близо฀чети-
ри฀ века฀ създава฀ възможност฀ за฀ някои฀ обобщения.฀ Пър-
во,฀на฀територията฀на฀Евразия฀е฀в฀пълен฀ход฀процесът฀на฀
възникване฀ и฀ разпадане฀ на฀ т.нар.฀ „варварски฀ държави“,฀
при฀което฀редица฀племена฀и฀народи฀са฀асимилирани฀или฀
изчезвали฀ от฀ лицето฀ на฀ земята.฀ Второ,฀ способността฀ за฀
оцеляване฀и฀надмощие฀не฀зависи฀само฀от฀постиженията฀
във฀военното฀дело,฀многобройността฀на฀етноса฀или฀други฀
жизненоопределящи฀ параметри,฀ но฀ и฀ от฀ възможностите฀
им฀да฀водят฀организирано฀разузнаване฀и฀да฀противодейс-
тват฀на฀вражеското฀такова.฀Трето,฀българите,฀за฀да฀оце-
леят฀и฀да฀се฀наложат฀над฀завладените฀територии,฀явно฀са฀
притежавали฀познания฀и฀в฀сферата฀на฀разузнаването.
Въпреки฀ че฀ липсват฀ преки฀ данни฀ за฀ наличието฀ при฀
българите฀на฀военни฀формирования,฀изпълняващи฀задачи฀
в฀разузнавателен฀аспект,฀например฀Прокопий฀Кесарийс-
ки฀във฀„Война฀с฀вандалите“฀отбелязва,฀че฀сред฀хуните฀ма-
сагети,฀участващи฀във฀войната฀на฀страната฀на฀Византия,฀
е฀имало฀воин฀–฀командир฀на฀малък฀отряд,฀отличаващ฀се฀с฀
изключителни฀смелост฀и฀сила,฀който฀притежавал฀насле-
дено฀от฀предците฀почетно฀право฀пръв฀да฀напада฀врага฀при฀
въоръжени฀стълкновения.฀Нещо฀повече,฀на฀всеки฀друг฀от฀
масагетите฀е฀било฀забранено฀пръв฀да฀напада฀при฀сраже-
ние฀ или฀ да฀ убива฀ враг,฀ докато฀ някой฀ воин฀ от฀ избрания฀
род฀ не฀ започне฀ боя8.฀ Изхождайки฀ от฀ този฀ факт,฀ както฀ и฀
от฀наличиено฀на฀родова฀йерархия,฀може฀да฀се฀предполо-
жи,฀че฀прабългарите฀също฀по฀наследство฀се฀занимавали฀с฀
дейности,฀съпътстващи฀разузнаването฀–฀участия฀в฀прате-
ничества,฀водене฀на฀търговия,฀служене฀като฀„федерати“฀
и฀ др.฀ Последните฀ под฀ едно฀ или฀ друго฀ прикритие฀ са฀ по-
сещавали฀съседни฀народи฀и฀държави,฀като฀са฀изучавали฀
територията,฀бита,฀езика฀и฀военното฀им฀дело.฀
Съществуват฀ ли฀ все฀ пак฀ при฀ прабългарите฀ през฀ раз-
глеждания฀ период,฀ условно฀ да฀ го฀ разделим,฀ вътрешно,฀
външно฀и฀военно฀разузнаване?
В฀ случая฀ вътрешното฀ разузнаване฀ е฀ свързано฀ със฀ сле-
дене฀на฀настроенията฀на฀подвластните฀народи,฀с฀поведени-
ето฀на฀представителите฀на฀собствения฀и฀на฀други฀родове,฀с฀
противодействие฀на฀замислите฀на฀вражеските฀владетели฀на฀
собствена฀територия฀–฀на฀съвременен฀език฀контраразузнава-
не.฀Византиецът฀Приск฀в฀сказанието฀си฀за฀пратеничеството฀
при฀вожда฀на฀хуните฀Атила฀споменава฀за฀заловен฀и฀набит฀
на฀ кол฀ римски฀ шпионин,฀ който฀ проникнал฀ на฀ територията฀
на฀ хуните9.฀ Предводителят฀ на฀ племето฀ утигури฀ Сандилх฀ е฀
четял฀писмата฀на฀византийския฀император฀Юстиниан฀чрез฀
преводач10.฀Йоан฀Малала฀описва฀действията฀на฀предводител-
ката฀на฀сто฀хиляди฀хуни฀савири฀Воа,฀вдовица,฀майка฀на฀два-
ма฀малолетни฀синове฀и฀съюзница฀на฀император฀Юстиниан.฀
Научавайки,฀че฀други฀двама฀предводители฀на฀савирите฀Глом฀
и฀Тиранкс฀с฀20฀000฀воини฀са฀в฀съюз฀с฀персийския฀владетел฀
Кавад฀срещу฀Византия,฀тя฀ги฀нападна฀и฀избива฀войската฀им.฀
В฀боя฀загинал฀Глом,฀а฀Тиранкс฀бил฀пленен฀и฀изпратен฀вър-
зан฀в฀Константинопол11.฀Може฀да฀се฀допусне,฀че฀липсата฀на฀
данни฀ за฀ вътрешно฀ разузнаване฀ сред฀ българските฀ племена฀
в฀чуждите฀извори฀се฀дължи฀и฀на฀слабостите฀на฀опитните฀в฀
това฀ отношение฀ например฀ персийски฀ или฀ византийски฀ ин-
ституции.฀ Дори฀ византийските฀ управници฀ от฀ гр.฀ Херсон฀
(Кримския฀полуостров)฀заедно฀с฀взетото฀в฀плен฀и฀преселе-
но฀ромейско฀население฀(много฀десетки฀хиляди)฀не฀са฀били฀в฀
състояние฀да฀проникнат฀или฀да฀внедрят฀свои฀доверени฀хора฀
сред฀българите.฀В฀случая฀факт฀е,฀че฀е฀налице฀информация฀
за฀местонахожденията฀на฀селищата,฀за฀имената฀на฀предво-
дителите฀ и฀ вероятната฀ численост฀ на฀ отрядите,฀ но฀ липсват฀
задълбочени฀данни฀за฀вярванията,฀традициите,฀бита฀и฀воен-
ното฀дело฀на฀българите,฀да฀не฀говорим฀за฀замисъл฀или฀под-
готовка฀за฀водене฀на฀военни฀действия.฀Може฀би฀поради฀това฀
Псевдомаврикий฀(края฀на฀VI–началото฀на฀VII฀век)฀подробно฀
описва฀от฀военна฀гледна฀точка฀персите,฀скитите฀(т.е.฀аварите,฀
тюрките฀и฀подобни฀на฀тях฀народи),฀франките,฀лангобардите฀и฀
славяните,฀но฀не฀споменава฀и฀дума฀конкретно฀за฀българите12.฀
Нещо฀повече,฀често฀се฀отбелязва,฀че฀територията฀„от฀града฀
Херсон฀до฀устието฀на฀реката฀Истър฀(Дунав)...฀има฀десет฀дни฀
път฀и฀варварите฀владеят฀цялата฀тамошна฀земя“13.฀Подобно฀по฀
краткост฀е฀описанието฀и฀на฀Агатий฀Миренейски.฀Любопитно฀
е,฀че฀през฀558฀г.฀византийското฀разузнаване฀в฀гр.฀Херсон฀и฀по฀
дунавската฀граница฀не฀успява฀да฀разкрие฀замисъла฀и฀подго-
товката฀на฀предводителя฀на฀кутригурите฀Заберган฀за฀поход฀
срещу฀Византия.฀Той฀с฀голям฀брой฀конници฀(много฀повече฀
от฀7000฀души)฀изчаква฀замръзването฀на฀Дунав,฀преминава฀

го฀като฀по฀суша฀и฀нахлува฀в฀ромейската฀земя,฀като฀изпраща฀
отряди฀срещу฀Константинопол,฀Херсонес฀(дн.฀Гелиболу)฀и฀
към฀Елада14.฀Явно฀българите฀умеели฀добре฀да฀крият฀от฀чужд฀
поглед฀намеренията฀си,฀с฀което฀неведнъж฀изненадвали฀сво-
ите฀врагове.
Проявите฀ на฀ външно฀ разузнаване฀ сред฀ българите฀ са฀
свързани฀ с฀ изпращането฀ на฀ пратеници฀ за฀ сключване฀ на฀
мир฀или฀за฀установяване฀на฀търговски฀и฀дипломатически฀
отношения,฀както฀и฀с฀наличието฀на฀доверени฀хора฀в฀обк-
ръжението฀на฀владетелите฀на฀съседните฀държави.฀Исто-
рията฀познава฀редица฀пратеничества฀между฀българите฀и฀
Византия฀с฀лангобарди฀и฀др.฀Например฀пратеничеството฀
на฀готите฀тетраксити฀до฀византийския฀император฀Юсти-
ниан฀(между฀1฀април฀547฀и฀1฀април฀548฀г.)฀има฀пряко฀от-
ношение฀към฀българите.฀Четиримата฀пратеници฀публич-
но฀оповестили,฀че฀идват฀с฀искане฀за฀нов฀епископ,฀а฀поради฀
страх฀от฀хуните฀утигури฀тайно฀са฀съобщили฀на฀императо-
ра฀всичко฀за฀действията฀на฀българските฀племена15.฀Явно฀
Византия฀ е฀ следяла฀ внимателно฀ положението฀ не฀ само฀
сред฀ близките฀ и฀ далечните฀ християнски฀ общности฀ (пле-
мена),฀но฀и฀сред฀своите฀съюзници฀–฀утигурите.฀В฀случая฀
не฀трябва฀да฀пропускаме฀и฀друг฀факт:฀само฀няколко฀го-
дини฀преди฀това฀утигурите฀заедно฀с฀2000฀готитетраксити฀
воюват฀ срещу฀ другото฀ българско฀ племе฀ –฀ кутригурите,฀
като฀страхът฀на฀пратениците฀показва,฀че฀българите฀също฀
са฀разполагали฀с฀доверени฀хора.฀
Вероятно฀ подобна฀ роля฀ играят฀ и฀ българите,฀ станали฀
федерати,฀ както฀ и฀ отрядите฀ от฀ съюзници฀ или฀ наемници฀
във฀войните฀на฀Балканите.฀Военни฀отряди,฀по฀произход฀
най-често฀споменавани฀като฀хуни,฀участват฀активно฀в฀сра-
женията฀на฀византийския฀пълководец฀Велизарий฀в฀Италия฀
и฀Африка.฀В฀хода฀на฀войните฀те฀се฀запознават฀с฀местните฀
географски฀условия฀и฀население,฀както฀и฀с฀постиженията฀
на฀ военното฀ дело,฀ създавайки฀ по฀ този฀ начен฀ своеобраз-
на฀„памет฀на฀племето“฀–฀например฀при฀разселването฀си฀
начело฀ със฀ синовете฀ на฀ Кубрат฀ българите฀ самостоятел-
но฀почти฀повтарят฀похода฀на฀Атила฀на฀Запад,฀достигай-
ки฀до฀Панония฀и฀Италия.฀Понякога฀способ฀за฀водене฀на฀
външно฀разузнаване฀от฀страна฀на฀българите฀е฀участието฀
им฀ като฀ федерати฀ на฀ византийската฀ империя.฀ Например฀
след฀ сблъсъка฀ между฀ българските฀ племена฀ кутригури฀ и฀
утигури฀ през฀ средата฀ на฀ VI฀ век฀ около฀ 2000฀ кутригури฀
заедно฀ с฀ жените฀ и฀ децата฀ си฀ под฀ предводителството฀ на฀
Синион฀с฀позволение฀на฀императора฀стават฀федерати฀и฀са฀
заселени฀в฀земите฀на฀Тракия.฀Особеното฀тук฀е,฀че฀Синион฀
преди฀това฀е฀участвал฀в฀походите฀на฀византийския฀пъл-
ководец฀ Велизарий฀ против฀ Гелимер฀ и฀ вандалите16.฀ Т.е.฀
той฀е฀известен฀на฀византийския฀двор฀и฀е฀имал฀познания฀
за฀пространствата฀на฀империята.฀Това฀предпочитание฀на฀
византийския฀император฀към฀кутригурите฀на฀Синион฀на฀
свой฀ред฀предизвиква฀недоволството฀на฀предводителя฀на฀
утигурите฀Сандилх,฀верен฀съюзник฀на฀Византия.฀Макар฀
и฀да฀не฀е฀отразено฀в฀хрониките,฀може฀да฀се฀предположи,฀
че฀българите฀федерати฀след฀години฀поддържат฀връзка฀и฀с฀
кановете฀на฀Първата฀българска฀държава.฀
Най-известни฀от฀изворите฀по฀цели,฀замисъл฀и฀мащаб฀
са฀ двете฀ разузнавателни฀ акции฀ (според฀ съвременната฀
терминология฀ –฀ специални฀ операции),฀ организирани฀ и฀
проведени฀от฀Кубер฀(брат฀на฀Аспарух)฀и฀описани฀в฀„Чу-
5
десата฀на฀свети฀Димитър฀Солунски“17.฀Първата฀операция฀
е฀в฀Панония,฀където฀Кубер฀е฀поставен฀от฀аварския฀каган฀
за฀владетел฀и฀на฀собствения฀народ,฀и฀на฀отвлеченото฀от฀
Византия฀ пленено฀ християнско฀ население.฀ В฀ Панония฀
той฀успява฀тайно฀да฀организира฀въстание฀за฀завземане฀на฀
властта฀ в฀ каганата.฀ В฀ половин฀ дузина฀ сражения฀ нанася฀
поражения฀ на฀ аварите,฀ но฀ по฀ неустановени฀ причини฀ се฀
оттегля,฀преминавайки฀р.฀Дунав฀и฀завладявайки฀Керами-
сийското฀поле฀(Битолското฀поле).฀Там฀в฀отговор฀на฀негова฀
молба฀до฀византийския฀император฀получава฀разрешение฀
да฀се฀засели฀с฀всички฀дошли฀с฀него฀и฀да฀бъде฀изхранван฀от฀
племето฀на฀драгувитите.
Кубер฀ се฀ установява฀ на฀ посочената฀ територия.฀ Про-
вежда฀разузнаване฀сред฀околните฀племена.฀След฀това฀за-
мисля฀и฀осъществява฀втората฀си฀грандиозна฀операция฀с฀
цел฀завладяване฀на฀града฀Солун฀отвътре.฀Според฀анализа฀
на฀действията฀му฀Кубер฀първо฀провежда฀разузнаване฀на฀
територията฀ на฀ самия฀ град.฀ При฀ това฀ отчита฀ в฀ Солун฀ и฀
околните฀ селища฀ наличието฀ на฀ българи฀ бегълци฀ от฀ на-
селението,฀дошло฀с฀него.฀Второ฀важно฀обстоятелство฀е,฀
че฀ решението฀ за฀ такава฀ операция฀ е฀ утвърдено฀ на฀ тайно฀
съвещание฀ с฀ най-доверените฀ хора฀ на฀ Кубер฀ чрез฀ пола-
гане฀ на฀ клетва฀ от฀ участниците.฀ На฀ трето฀ място,฀ факт฀ е,฀
че฀изборът฀за฀изпълнител฀и฀ръководител฀на฀действията฀в฀
гр.฀Солун฀човек฀на฀име฀Мавър฀не฀бил฀случаен.฀Той฀вла-
деел฀ красноречието฀ и฀ няколко฀ езика฀ –฀ латински,฀ елинс-
ки,฀славянски฀и฀български.฀Вероятно฀личността฀му฀била฀
известна฀ във฀ византийския฀ двор,฀ тъй฀ като฀ е฀ удостоен฀ с฀
консулски฀сан,฀знаме฀в฀знак฀на฀благоволение฀и฀с฀правото฀
да฀ръководи฀всички฀бегълци฀от฀стана฀на฀Кубер.฀В฀същото฀
време฀Мавър฀организирал฀собствено฀вътрешно฀разузна-
ване฀с฀цел฀запазване฀на฀тайната,฀с฀особено฀внимание฀към฀
бегълците฀ християни,฀ като฀ представляващите฀ заплаха฀
обезглавявал,฀а฀семействата฀им฀продавал฀в฀робство.฀Ето฀
защо฀като฀цяло฀планът฀се฀реализирал฀успешно฀и฀силите฀
на฀българите฀в฀Солун฀нараствали,฀като฀Мавър฀вече฀лично฀
назначавал฀стотници,฀петдесетници฀и฀десетници฀за฀смет-
ка฀на฀византийската฀хазна.฀
Провалът฀на฀операцията฀може฀да฀се฀отдаде฀на฀следни-
те฀причини:฀възникналото฀подозрение฀от฀страна฀на฀визан-
тийците฀спрямо฀устремното฀натрупване฀на฀организирани฀
и฀въоръжени฀българи฀в฀крепостта฀на฀Солун;฀както฀и฀по-
лучената฀информация,฀че฀семействата฀и฀имуществата฀на฀
Мавър฀и฀другите฀бегълци฀българи฀били฀останали฀в฀стана฀
на฀Кубер,฀където฀те฀не฀само฀че฀не฀са฀били฀наказани,฀но฀и฀
битували฀доста฀по-сносно.฀
Добре฀ изучавайки฀ византийската฀ политика฀ спрямо฀
„варварските“฀племена฀и฀народи,฀основана฀на฀принципа฀
„разделяй฀и฀владей“,฀военното฀разузнаване฀на฀българите฀
има฀най-широк฀обхват฀във฀всяко฀въоръжено฀стълкнове-
ние.฀И฀ако฀за฀него฀липсват฀писмени฀данни,฀то฀неизменно฀
присъства฀във฀всяка฀въоръжена฀проява.฀Дори฀да฀не฀мо-
жем฀да฀обосновем฀наличието฀на฀специфични฀разузнава-
телни฀ отряди,฀ самите฀ подготовка,฀ въоръжение฀ и฀ снаря-
жение฀на฀българските฀воини฀конници฀са฀им฀осигурявали฀
възможност฀да฀го฀провеждат.฀
За฀ живота฀ на฀ българина฀ отпреди฀ възрастта฀ да฀ стане฀
воин฀ се฀ знае฀ малко,฀ но฀ според฀ сведенията฀ за฀ съседните฀
конни฀народи฀и฀племена฀например฀хуните฀са฀възпитавали฀
6
своите฀деца฀в฀основите฀на฀военното฀дело฀още฀от฀детска฀
възраст:฀„Момчето,฀щом฀достигне฀възраст฀да฀може฀да฀
язди฀овен,฀започва฀да฀стреля฀с฀лък฀по฀птици฀и฀дребни฀
зверове.฀След฀като฀поотрасне฀малко,฀започва฀да฀ло-
вува฀лисици฀и฀зайци฀и฀да฀ги฀използва฀за฀ядене.฀Всич-
ки฀умеещи฀да฀си฀служат฀с฀лък฀са฀в฀състава฀на฀брони-
раната฀конница.“18฀
В฀хрониките฀не฀на฀едно฀място฀се฀споменава฀задълже-
нието฀на฀воините฀редовно฀да฀участват฀в฀лов,฀като฀мероп-
риятие,฀най-близко฀до฀войната.฀Може฀да฀се฀допълни,฀че฀
ловът฀ наистина฀ изисква฀ редица฀ умения,฀ характерни฀ за฀
всеки฀воин฀в฀разузнаване฀–฀безшумно฀движение,฀наблю-
дателност,฀издръжливост฀и฀др.฀Освен฀това฀в฀лова฀воинът฀
участва฀ с฀ оръжието,฀ което฀ използва฀ и฀ при฀ битка฀ –฀ лък,฀
копие,฀ласо,฀нож฀и฀т.н.,฀като฀така฀усъвършенства฀умения-
та฀си฀за฀тяхното฀използване฀в฀мирно฀време.฀Поради฀това฀
често฀под฀претекст฀за฀провеждане฀на฀лов฀са฀подготвяни฀
и฀извършвани฀набези฀срещу฀съседни฀племена,฀народи฀и฀
държави:฀„Атила฀е฀искал฀да฀премине฀в฀Римската฀земя฀за฀
лов.฀Всъщност฀той฀се฀готвил฀за฀война.“19
При฀залавянето฀на฀пленници฀българският฀воин฀конник฀
най-често฀си฀е฀служил฀с฀камшик฀и฀ласо.฀Камшикът฀се฀е฀
използвал฀ основно฀ при฀ езда,฀ но฀ е฀ и฀ сериозно฀ оръжие฀ в฀
ръцете฀ на฀ опитния฀ пастир฀ или฀ воин.฀ С฀ един฀ негов฀ удар฀
е฀ убиван฀ примерно฀ не฀ само฀ вълк,฀ но฀ и฀ враг,฀ който฀ се฀ е฀
показал฀недостоен฀за฀меча฀на฀воина฀багатур.฀
Сред฀ специфичните฀ оръжия฀ на฀ българския฀ воин฀ по-
четно฀място฀заема฀и฀арканът฀(ласото).฀То฀е฀чисто฀пастир-
ско฀средство฀за฀ловене฀и฀укротяване฀на฀диви฀коне,฀но฀се฀
използва฀ и฀ в฀ сраженията.฀ И฀ особено฀ когато฀ българите฀
преследвали฀и฀залавяли฀пленници.฀Използването฀на฀ласо-
то฀влизало฀в฀ход฀основно฀при฀залавянето฀на฀видни฀воена-
чалници:฀„...българите฀ги฀преследвали฀и฀уловили฀с฀ласо฀
бягащите฀Константин,฀Акум฀и฀Годила.“20฀
Дрехите฀ и฀ коланите฀ на฀ българите฀ впечатлявали฀ силно฀
народите,฀с฀които฀контактували฀в฀мир฀или฀война.฀Например฀
Псевдомаврикий฀ препоръчва฀ византийските฀ конници฀ „да฀
имат฀широки฀и฀дълги฀облекла,฀приготвени฀по฀образец฀на฀
аварите,฀т.е.฀зостария,฀от฀ленен฀плат฀или฀от฀козя฀вълна,฀или฀
от฀груб฀плат,฀с฀което฀ездачите฀да฀могат฀да฀покриват฀коленете฀
си.“฀Освен฀това฀да฀имат฀и฀дреха,฀подобна฀на฀българските฀на-
метала฀(дн.฀ямурлук),฀която฀Псевдомаврикий฀нарича฀„гуня“.฀
Според฀неговото฀описание฀тя฀е฀широка,฀с฀широки฀ръкави฀и฀
е฀изработена฀от฀плъст,฀като฀служи฀да฀покрива฀целия฀конник฀
заедно฀с฀оръжието.฀При฀това฀положение฀тя฀не฀допуска฀лъкът฀
да฀се฀намокри฀при฀дъжд,฀прикрива฀въоръжението฀и฀не฀поз-
волява฀по฀неговия฀блясък฀да฀се฀разкрие฀наличието฀на฀воини฀в฀
дадена฀местност;฀предпазва฀от฀студ฀и฀др.,฀като฀най-пригодна฀
е฀при฀разузнаване21.฀
Подобно฀отделяно฀от฀византийците฀внимание฀не฀само฀
на฀ особеностите฀ на฀ специфичното฀ въоръжение,฀ но฀ и฀ на฀
облеклото฀на฀прабългарите,฀разбира฀се,฀не฀е฀случайно.฀То฀
показва,฀че฀византийската฀войска฀често฀се฀е฀сблъсквала฀
с฀опита฀и฀действията฀на฀българските฀воини฀конници฀и฀в฀
същото฀време฀се฀е฀съобразявала฀и฀с฀изпратените฀дълбоко฀
в฀противниковия฀тил฀български฀отряди฀за฀разузнаване,฀а฀
в฀отделни฀случаи฀и฀за฀изпълнение฀на฀бойни฀задачи.฀
В฀ периода฀ между฀ средата฀ на฀ IV฀ и฀ края฀ на฀ VII฀ век฀ в฀
този฀смисъл฀българите฀са฀засвидетелствали฀редица฀проя-
ви฀на฀умело฀и฀успешно฀водене฀на฀разузнаване฀независимо฀
дали฀като฀отделни฀племена,฀племенен฀съюз฀или฀в฀рамки-
те฀на฀обединението,฀наречено฀Стара฀Велика฀България฀на฀
кан฀Кубрат.
Бележки:
1
Придържам се към възгледа за използване на наименованието
„българи“ вместо изкуствено наложените „прабългари“, „първо-
българи“, „протобългари“ и др. Причина – историческите писмени
извори (собствени и чужди) ни предлагат едно-единствено наи-
менование: „българи“. За подробности вж. Божилов И. „Седем
етюда по средновековна история“. С., 1995, с. 63–64.
2
ЛИБИ. Том I. С., 1958, с. 161–162.
3
Проф. Дуйчев И., ген.-лейт. Семерджиев Щ. Българското военно
изкуство през феодализма. С., 1958, с. 337.
4
ЛИБИ. Том I. С., 1958, с. 337.
5
Бичурин И. Я. Собрание сведений о народах, обитавших в Сред-
ней Азии в древние времена. Часть I. Москва–Ленинград, 1950,
с. 220.
6
Божилов, И. и В. Гюзелев. История на средновековна България
VII–XIV век. С., 1999, с. 61–71.
7
ЛИБИ. Том I, С., 1958, с. 82 – В: „Анонимен хронограф от
354 г.“ е записано „De Bulgarorum origine. 77. Ziezi ex quo Vulgares
(p. 105)“, преведено: „Произходът на българите. 77. Зиези (един
от синовете на първия Ноев син – Сим), от когото [произлизат]
българите.“
8
Прокопий Кесарийский – „Война с вандалами“, „Война с перса-
ми“, „Тайная история“ и Иоанн Малала – „Хронография“. Книга
ХVIII. Санкт-Петербург, 2001, с. 186.
9
Сказания Приска Панийскаго. Превод Г. С. Дестунис. Спб.,
1887, с. 71.
10
Агафий „О царствовании Юстиниана“. Мосва–Лененград,
1953, с. 163.
11
Прокопий Кесарийский – „Война с вандалами“, „Война с перса-
ми“, „Тайная история“ и Иоанн Малала – „Хронография“. Книга
ХVIII. Санкт-Петербург, 2001, с. 469.
12
Маврикий. „Тактика и стратегия“. Санкт-Петербург, 1908.
Книга XI. Глава I, с. 169–189.
13
ГИБИ. Том II. С., 1958, с. 141.
14
Агафий. „О царствовании Юстиниана“. Мосва–Лененград,
1953, с. 148.
15
ГИБИ. Том II. София, 1958, с. 138.
16
Пак там, с. 144.
17
ГИБИ. Том III. С., 1958, с. 159–165.
18
Бичурин И. Я. „Собрание сведений о народах, обитавших в
Средней Азии в древние времена“. Часть I. Москва–Ленинград,
1950,
с. 39–40.
19
Сказания Приска Панийскаго. Превод Г. С. Дестунис. Спб.,
1887, с. 36.
20
Прокопий Кесарийский – „Война с вандалами“, „Война с перса-
ми“, „Тайная история“ и Иоанн Малала – „Хронография“. Книга
ХVIII. Санкт-Петербург, 2001, с. 472.
21
Маврикий. Тактика и стратегия. Санкт-Петербург, 1908,
Книга XI. Глава I, с. 17–18.

ÐÀÇÃÐÎÌÚÒ ÍÀ ÐÈÖÀÐÈÒÅ
ÏÐÈ ÎÄÐÈÍ 1205 ã.
Èãíàò ÊÐÈÂÎÐÎÂ, äîö., ä-ð
В฀началото฀на฀ХIII฀век฀в฀Европейс-
кия฀югоизток฀настъпват฀важни฀събития.฀
Византийската฀ империя฀ се฀ разтърсва฀
от฀множество฀вътрешни฀противоречия,฀
породени฀от฀борбата฀за฀императорския฀
престол.฀Събитията฀се฀ускоряват฀с฀на-
месата฀на฀рицарите฀от฀Четвъртия฀кръс-
тоносен฀поход฀и฀се฀превръщат฀в฀борба฀
за฀унищожаването฀на฀империята.฀На฀13฀
април฀1204฀г.฀кръстоносците฀ликуват฀в฀
полуразрушения฀ и฀ ограбен฀ Цариград,฀
а฀три฀дни฀по-късно฀избират฀император฀
на฀своята฀нова฀държава฀–฀фландърския฀
граф฀ Балдуин.฀ Само฀ за฀ няколко฀ месе-
ца฀в฀ръцете฀на฀новите฀господари฀падат฀
Тракия,฀Южна฀Македония,฀Епир,฀Теса-
лия,฀Средна฀и฀Южна฀Гърция.฀Създава฀
се฀обширната฀Латинска฀империя.
По฀ това฀ време฀ на฀ българския฀
престол฀ е฀ най-младият฀ от฀ тримата฀
братя฀от฀славния฀род฀на฀Асеновци฀–฀
Калоян.฀С฀нужните฀твърдост฀и฀пред-
видливост฀ той฀ успява฀ да฀ утвърди฀
своята฀власт฀и฀да฀провежда฀успешна฀
външна฀ политика.฀ По฀ този฀ начин฀ се฀
отнася฀ българският฀ владетел฀ и฀ към฀
новите฀си฀съседи.฀Участникът฀в฀Чет-
въртия฀ кръстоносен฀ поход฀ Роберт฀
дьо฀ Клари฀ разказва฀ за฀ два฀ опита฀ на฀
Калоян฀ да฀ уреди฀ взаимоотношения-
та฀ си฀ с฀ тях.฀ Особено฀ активен฀ е฀ той฀
след฀създаването฀на฀Латинската฀им-
перия.฀През฀лятото฀на฀1204฀г.฀Калоян฀
се฀среща฀с฀видния฀кръстоносец฀Пиер฀
дьо฀Брашо฀и฀изказва฀своето฀неодоб-
рение฀към฀завоевателна฀политика฀на฀
латините.฀ Преговорите฀ за฀ уреждане฀
на฀ двустранните฀ отношения฀ завър-
шват฀ без฀ успех.฀ На฀ предложения-
та฀ на฀ Калоян฀ за฀ „мир฀ и฀ приятелст-
во“ – ฀както฀отбелязва฀византийският฀
историк฀Никита฀Хониат฀–฀латинците฀
отговорили฀ с฀ пренебрежение.฀ Запо-
вядали฀ му฀ да฀ се฀ отнася฀ към฀ тях฀ не฀
като฀цар฀към฀свои฀равни,฀а฀като฀слуга฀
към฀господарите฀си฀и฀го฀заплашили,฀
че฀в฀противен฀случай฀ще฀опустошат฀
българските฀земи1.฀
Разбрал฀ настроенията฀ и฀ амбиции-
те฀на฀съседите฀от฀юг,฀Калоян฀смята฀за฀
нужно฀да฀предупреди฀папа฀Инокентий฀
III:฀ „Също฀ за฀ латините,฀ които฀ навля-
зоха฀в฀Константинопол,฀пиша฀на฀ваша฀
светост฀да฀им฀пишете฀да฀стоят฀далече฀от฀
моето฀царство฀и฀така฀моето฀царство฀не฀
ще฀им฀стори฀никакво฀зло.“2฀
Скоро฀ става฀ ясно,฀ че฀ опитите฀ на฀
Калоян฀ за฀ установяване฀ на฀ добри฀
взаимоотношения฀ с฀ новата฀ империя฀
са฀ напразни.฀ Все฀ по-често฀ рицарски฀
отряди฀преминават฀границата฀и฀под-
лагат฀ на฀ грабеж฀ българските฀ земи.฀
Недоволни฀ от฀ новите฀ господари฀ са฀
и฀ жителите฀ на฀ завладените฀ вече฀ ро-
мейски฀ територии.฀ През฀ зимата฀ на฀
1204–1205฀г.฀пратеници฀на฀гръцките฀
аристократи฀ посещават฀ Калоян.฀ Те฀
му฀обещават,฀че฀ще฀го฀приемат฀като฀
император,฀ ще฀ му฀ се฀ подчинят,฀ ще฀
му฀ дадат฀ клетва฀ като฀ свой฀ сеньор,฀
ако฀ и฀ той฀ им฀ се฀ закълне,฀ че฀ ще฀ се฀
отнася฀към฀тях฀като฀към฀свои3.฀Така฀
доскорошните฀ врагове฀ се฀ съюзяват฀
за฀съвместни฀действия฀срещу฀новите฀
владетели฀на฀Цариград.฀Сблъсъкът฀с฀
латините฀е฀неизбежен.
Събитията฀ се฀ развиват฀ скоротеч-
но฀през฀пролетта฀на฀1205฀г.฀Първи฀се฀
вдигат฀ на฀ борба฀ жителите฀ на฀ града฀
крепост฀ Димотика,฀ където฀ се฀ разпо-
режда฀жестокият฀граф฀Хуго฀дьо฀Сен฀
Пол.฀Скоро฀въстава฀и฀Одрин฀и฀бързо฀
пламва฀цяла฀Тракия.฀
Тревога฀ обзема฀ Цариград.฀ Съве-
тът฀на฀кръстоносните฀водачи฀решава฀
да฀предприеме฀незабавни฀действия฀не฀
само฀срещу฀въстаниците,฀но฀и฀срещу฀
техните฀ съюзници฀ –฀ българите.฀ Им-
ператор฀Балдуин฀потегля฀с฀войските฀
си฀на฀север฀и฀към฀края฀на฀март฀обкръ-
жава฀Одрин.฀Латините฀не฀се฀решават฀
на฀открит฀щурм฀на฀крепостта,฀разпо-
лагат฀ около฀ нея฀ обсадни฀ машини฀ и฀
започват฀ да฀ я฀ обстрелват.฀ Основни-
те฀ им฀ сили฀ устройват฀ укрепен฀ лагер฀
близо฀до฀града.
7
Не฀ се฀ бави฀ и฀ българският฀ владе-
тел.฀ Верен฀ на฀ своите฀ съюзнически฀
задължения,฀ той฀ бърза฀ да฀ помогне฀
на฀ въстаниците.฀ Голяма฀ българска฀
армия,฀ водена฀ лично฀ от฀ цар฀ Калоян,฀
преминава฀ границата฀ и฀ устройва฀ ла-
гер฀на฀около฀20฀км฀северно฀от฀Одрин.฀
В฀нейния฀състав฀има฀и฀отряд฀лека฀ку-
манска฀ конница.฀ Народът฀ подкрепя฀
каузата฀и฀застава฀зад฀своя฀цар.
Калоян฀ е฀ запознат฀ с฀ мълвата฀ за฀
непобедимостта฀на฀рицарската฀войс-
ка.฀ Противникът฀ е฀ снабден฀ със฀ съ-
вършено฀за฀времето฀си฀въоръжение,฀
всеки฀рицар฀притежава฀висока฀бойна฀
изкусност.฀Калоян฀обаче฀за฀пръв฀път฀
се฀ среща฀ с฀ латинските฀ войски.฀ Той฀
не฀познава฀тяхната฀тактика,฀нито฀как฀
се฀ построяват฀ на฀ бойното฀ поле฀ или฀
как฀ се฀ сражават.฀ Поради฀ това฀ взема฀
решение฀ да฀ проведе฀ оригинално฀ по฀
своя฀замисъл฀разузнаване.
На฀ 13฀ април฀ отряд฀ лека฀ куманска฀
конница฀напада฀лагера฀на฀Балдуин.฀Ри-
царите฀с฀ярост฀се฀нахвърлят฀върху฀на-
падателите,฀ които฀ веднага฀ отстъпват.฀
Започва฀ преследване฀ на฀ далечно฀ раз-
стояние,฀но฀внезапно฀куманите฀се฀об-
ръщат฀назад฀и฀прогонват฀тежко฀въоръ-
жените฀рицари,฀които฀понасят฀големи฀
загуби.฀Тогава,฀отбелязват฀хронистите,฀
латините฀ се฀ убедили฀ в฀ своята฀ безраз-
съдност฀и฀решили฀да฀чакат฀нападение-
то฀на฀българите฀на฀завзетите฀позиции4.฀
Решено฀е฀лагерът฀да฀се฀напусне,฀след฀
като฀всички฀се฀подготвят฀за฀сражение.฀
Калоян฀ също฀ уточнява฀ своя฀ план,฀
като฀ устройва฀ засада,฀ към฀ която฀ да฀
привлече฀ вниманието฀ на฀ противника.฀
За฀ да฀ се฀ затрудни฀ маньовърът฀ на฀ ла-
тините,฀ са฀ изкопани฀ препятствия฀ за฀
тежката฀ рицарска฀ конница.฀ В฀ засада฀
Калоян฀ поставя฀ пехота,฀ а฀ в฀ резерв –฀
тежката฀ конница.฀ Леката฀ конница฀
получава฀задача฀да฀подведе฀рицарите฀
към฀мястото฀на฀засадата.
На฀14฀април฀отрядът฀лека฀куманска฀
конница฀ отново฀ напада฀ стремително฀
8
рицарския฀ лагер฀ със฀ силни฀ викове฀ и฀
завръзва฀ сражение.฀ Изненаданите฀ ри-
цари฀грабват฀оръжието฀и฀започват฀да฀се฀
построяват.฀Пръв฀се฀подготвя฀отрядът฀
на฀граф฀Людовик฀от฀Блуа.฀Противно฀на฀
взетото฀ решение฀ той฀ не฀ дочаква฀ оста-
налите,฀излиза฀от฀лагера฀и฀се฀впуска฀да฀
преследва฀леката฀куманска฀конница.
Конниците฀добре฀знаят฀заповедта฀
на฀Калоян฀–฀да฀подведат฀противника฀
незабелязано฀към฀района฀на฀засадата.฀
Затова฀те฀се฀спират,฀изчакват฀прибли-
жаването฀ на฀ рицарите,฀ започват฀ бой฀
и฀пак฀се฀оттеглят.฀Така฀продължават,฀
докато฀достигат฀мястото฀на฀засадата.฀
Знаейки฀ къде฀ се฀ намират฀ препятст-
вията,฀те฀ги฀обхождат,฀развръщат฀се฀
с฀ фронт฀ към฀ следващите฀ ги฀ в฀ дале-
чината฀рицари,฀с฀което฀дават฀вид,฀че฀
са฀готови฀да฀поемат฀техния฀удар.฀От-
рядът฀ на฀ графа฀ също฀ се฀ развръща฀ и฀
се฀насочва฀в฀кариер.฀Когато฀тежката฀
рицарска฀конница฀попада฀върху฀пре-
пятствията,฀конете฀започват฀да฀падат,฀
а฀от฀инерцията฀повличат฀и฀ездачите.฀
В฀ този฀ момент฀ оставените฀ в฀ засада฀
части฀ излизат฀ от฀ укритията฀ си฀ и฀ за-
почват฀унищожаването฀на฀рицарите.฀
По฀този฀повод฀каноникът฀Роберт฀от฀
манастира฀ „Св.฀ Мариан฀ Аутисиодор-
ски“฀ (Северна฀ Франция)฀ пише:฀ „Един฀
ден฀ те฀ (латините฀ –฀ б.а.)฀ били฀ предиз-
викани฀ от฀ неприятеля฀ за฀ сражение.฀
Тогава฀граф฀Людовик฀от฀Блуа฀и฀други฀
велможи฀ непредпазливо฀ се฀ нахвърли-
ли฀върху฀тях,฀впуснали฀се฀да฀ги฀прес-
ледват฀твърде฀надалеч฀и฀докато฀ги฀пре-฀
следвали,฀ били฀ заградени฀ от฀ много-
бройни฀неприятели,฀които฀наизскачали฀
от฀поставените฀наоколо฀засади.฀Наши-
те฀претърпели฀гибелно฀поражение...“5
Когато฀Балдуин฀пристига฀на฀полес-
ражението,฀ вече฀ е฀ късно.฀ Опитите฀ му฀
да฀ пробие฀ обръча฀ на฀ обкръжението฀ и฀
да฀ се฀ притече฀ на฀ помощ฀ на฀ граф฀ Дьо฀
Блуа฀остават฀напразни.฀Срещу฀него฀Ка-
лоян฀насочва฀своя฀резерв,฀който฀скоро฀
обкръжава฀латините.฀Така฀рицарите฀са฀
принудени฀да฀се฀бият฀в฀две฀разделени฀
и฀изолирани฀една฀от฀друга฀групи.฀Осо-
бено฀ практично฀ средство฀ в฀ случая฀ се฀
оказват฀ ласото฀ и฀ специално฀ приготве-
ните฀дълги฀копия,฀завършващи฀на฀края฀
с฀куки.฀С฀тях฀българската฀пехота฀много฀
лесно฀свлича฀рицарите฀от฀конете6.฀
Сражението฀е฀тежко฀и฀продължа-
ва฀до฀късно฀вечерта.฀Основната฀част฀
от฀ рицарската฀ армия฀ е฀ унищожена.฀
Император฀ Балдуин฀ попада฀ в฀ плен,฀
изпратен฀е฀в฀Търновград฀и฀завършва฀
дните฀си฀в฀самотна฀кула฀на฀Царевец.฀
Малцината฀отскубнали฀се฀от฀кош-
марната฀ сеч฀ рицари฀ таят฀ в฀ очите฀ си฀
ужаса฀на฀преживяното฀и฀го฀предават฀
на฀ двата฀ отряда,฀ които฀ охраняват฀
портите฀ на฀ Одринската฀ крепост.฀ За-
почва฀бягство,฀което฀донася฀смъртта฀
на฀ един฀ от฀ организаторите฀ на฀ Чет-
въртия฀кръстоносен฀поход,฀дожда฀на฀
Венеция฀Енрико฀Дандоло7.฀
Победата฀ на฀ българите฀ е฀ пълна฀ и฀
това฀са฀принудени฀да฀признаят฀всички.฀
Според฀участника฀в฀Четвъртия฀кръсто-
носен฀ поход฀ Роберт฀ дьо฀ Клари฀ в฀ този฀
знаменит฀ бой฀ „загинал฀ цветът฀ на฀ ла-
тинското฀рицарство“,฀а฀според฀Никита฀
Хониат฀ там฀ намира฀ смъртта฀ си฀ „най-
отбраната฀ част฀ от฀ латинската฀ войска,฀
известна฀със฀силата฀на฀своите฀копия“8.฀
Победата฀ на฀ българите฀ над฀ смята-
ната฀дотогава฀за฀непобедима฀латинска฀
войска฀е฀впечатляващо฀събитие฀в฀тога-
вашния฀свят.฀Вестта฀за฀разгрома฀на฀ри-
царите฀се฀разнася฀бързо฀в฀цяла฀Европа.฀
Из฀замъците฀на฀Италия,฀Франция,฀Гер-
мания฀и฀Англия฀се฀разказват฀ужасните฀
подробности฀от฀загубеното฀сражение.฀
Само฀една฀година฀след฀нейното฀създа-
ване฀на฀Латинската฀империя฀е฀нанесен฀
съкрушителен฀удар,฀който฀поставя฀на-
чалото฀ на฀ нейния฀ край.฀ Балканските฀
земи฀ са฀ спасени฀ от฀ по-нататъшно฀ ла-
тинско฀ завладяване.฀ В฀ същото฀ време฀
успехът฀при฀Одрин฀води฀до฀окончател-
ното฀укрепване฀на฀българската฀държа-
ва,฀ което฀ е฀ главна฀ заслуга฀ именно฀ на฀
цар฀ Калоян.฀ България฀ се฀ утвърждава฀
като฀авторитетна฀политическа฀и฀воен-
на฀сила฀в฀Югоизточна฀Европа.
Битката฀ при฀ Одрин฀ бележи฀ един฀
от฀ върховете฀ на฀ българското฀ военно฀
изкуство฀ през฀ Средновековието.฀ Тук฀
по฀същество฀си฀дават฀среща฀две฀евро-
пейски฀ армии.฀ Победата฀ печели฀ бъл-
гарската฀войска฀и฀това฀не฀е฀случайно.฀
Особеностите฀ на฀ българския฀ феода-
лизъм,฀ който฀ оставя฀ значителен฀ брой฀
свободни฀ селяни,฀ обуславя฀ масовия฀
характер฀на฀армията.฀Така฀не฀е฀в฀запад-
ните฀армии,฀които฀се฀формират฀главно฀
от฀благородническото฀малцинство.
Едновременно฀ с฀ това฀ в฀ българс-
ката฀ армия฀ се฀ запазват฀ и฀ двата฀ рода฀
войска฀ –฀ пехотата฀ и฀ конницата.฀ За-
падните฀ армии฀ са฀ армии฀ само฀ на฀
тежката฀ конница.฀ При฀ тях฀ пехотата฀
вместо฀род฀войска฀се฀е฀превърнала฀в฀
антураж฀ на฀ рицарите.฀ Наличието฀ на฀
различни฀ родове฀ войска,฀ създаващо฀
условия฀ за฀ проява฀ на฀ творчество฀ по฀
време฀ на฀ сраженията,฀ е฀ използвано฀
умело฀от฀Калоян.฀Той฀поставя฀пехо-
тата฀в฀засада,฀защото฀тя฀е฀силна฀във฀
воденето฀ на฀ бой฀ на฀ място.฀ Тежката฀
конница,฀ която฀ може฀ да฀ нанася฀ мо-
щен฀ и฀ неочакван฀ удар,฀ е฀ оставена฀ в฀
резерв.฀ Като฀ най-маневрена฀ леката฀
конница฀ получава฀ задача฀ да฀ подведе฀
противника฀към฀мястото฀на฀засадата.
Във฀ войната฀ с฀ латините฀ от฀ 1205฀ г.฀
проличава฀ умението฀ на฀ цар฀ Калоян฀ да฀
организира฀ коалиция฀ срещу฀ силния฀
противник.฀Той฀се฀съюзява฀с฀местното฀
население฀ от฀ завладените฀ от฀ рицари-
те฀територии,฀то฀въстава฀и฀към฀него฀се฀
присъединява฀ куманската฀ конница.฀ В฀
същото฀време฀със฀средствата฀на฀дипло-
мацията฀са฀неутрализирани฀маджарите.
В฀битката฀при฀Одрин฀си฀дават฀сре-
ща฀и฀две฀различни฀тактики.฀Латините฀се฀
осланят฀на฀индивидуалната฀сръчност฀на฀
отделния฀рицар.฀Българската฀тактика฀е฀
подчинена฀ на฀ колективните฀ действия฀
и฀ на฀ тясното฀ взаимодействие฀ между฀
пехота฀и฀конница.฀Индивидуалната฀ри-
царска฀тактика฀търпи฀поражение฀и฀това฀
поставя฀под฀съмнение฀бъдещето฀на฀ри-
царското฀единоборство.
В฀битката฀при฀Одрин฀българската฀
армия฀ използва฀ и฀ един฀ от฀ обичай-
ните฀ си฀ способи฀ за฀ унищожаване฀ на฀
противника฀–฀засадата.฀За฀разлика฀от฀
времената฀на฀хан฀Крум฀и฀цар฀Самуил฀
сега฀ Калоян฀ прилага฀ умело฀ засадата฀
в฀ равнинна฀ местност.฀ При฀ това฀ той฀
умело฀ изгражда฀ на฀ полесражението฀
препятствия฀ за฀ рицарската฀ конница,฀
които฀спъват฀нейния฀маньовър.฀Заса-
дата฀ позволява฀ да฀ се฀ постигнат฀ вне-
запност฀в฀действията,฀обкръжаване฀и฀
решителен฀разгром฀на฀противника.
฀
Бележки:
1
История на България. Т. 3. Втора бъл-
гарска държава. С., 1982, с. 139–140.
2
Извори за българската история. Т. ХII.
Латински извори за българската история.
Т. III. С., 1965, с. 360.
3
История на България. Т. 3..., с. 140.
4
Златарски, В. История на българската
държава през средните векове. Т. 3. С.,
1972, с. 224.
5
Извори за българската история. Т.
ХХII..., с. 298.
6
Кратка военна история на България
(681–1945). С.,1977, с. 85.
7
Бележити българи. Т. 1. С., 1974, с. 199.
8
Златарски, В. Пос. съч., с. 225.
 9

ÃÅÍÅÐÀË ÈÂÀÍ ÊÎËÅÂ

ÅÄÈÍ ÎÒ ÃÎËÅÌÈÒÅ ÁÚËÃÀÐÑÊÈ ÂÎÅÍÀ×ÀËÍÈÖÈ
Ñâåòëîçàð ÍÅÄÅÂ, ä-ð

Годината฀е฀1916-а.฀Първата฀световна฀война฀е฀в฀разга-
ра฀ си.฀ Победите฀ на฀ българската฀ армия฀ на฀ бойното฀ поле฀
респектират฀и฀безпокоят฀Главното฀командване฀на฀Антан-
тата,฀защото฀Балканите฀имат฀стратегическо฀значение฀за฀
крайната฀победа.
Войната฀е฀върховно฀изпитание,฀но฀и฀златен฀шанс฀та-
лантът฀и฀качествата฀на฀отделни฀военачалници฀да฀добият฀
непреходна฀ слава฀ и฀ трайно฀ място฀ в฀ историята.฀ Един฀ от฀
тези฀железни฀мъже฀в฀редовете฀на฀българската฀армия฀е฀ко-
мандирът฀на฀1-ва฀конна฀дивизия฀генерал-лейтенант฀Иван฀
Колев.฀През฀1916฀г.฀той฀е฀на฀54฀години,฀а฀само฀след฀десет฀
месеца฀ще฀го฀застигне฀смъртта.฀Такава฀е฀иронията฀на฀съд-
бата,฀а฀може฀би฀така฀ярко฀изгарят฀на฀небосклона฀на฀слава-
та฀само฀тези,฀които฀съдбата฀е฀белязала฀да฀бъдат฀големи฀и฀
недостижими฀за฀простосмъртните.
За฀нас,฀българите,฀името฀е฀свързано฀с฀емоционалната฀
тръпка฀и฀неповторимата฀гордост฀за฀победите฀на฀българ-
ската฀конница,฀но฀за฀историята฀са฀важни฀фактите฀и฀оцен-
ките,฀особено฀когато฀те฀идват฀от฀неподправеното฀възхи-
щение฀на฀един฀от฀най-големите฀пълководци฀в฀световната฀
военна฀ история฀ –฀ германския฀ фелдмаршал฀ Август฀ фон฀
Макензен.฀ На฀ 30฀ септември฀ 1916฀ г.฀ в฀ качеството฀ си฀ на฀
главнокомандващ฀ войските฀ на฀ Балканите฀ той฀ връчва฀ на฀ конен฀полк.฀През฀1894฀г.฀завършва฀известната฀Генерал-
генерал฀Колев฀германския฀железен฀кръст฀„За฀храброст“฀ щабна฀академия฀в฀Торино,฀Италия.฀В฀България฀първона-
с฀думите:฀„Като฀стар฀кавалерист฀с฀особен฀интерес฀следях฀ чално฀заема฀длъжността฀ескадронен฀командир,฀офицер฀за฀
действията฀ на฀ българската฀ конна฀ дивизия฀ и฀ винаги฀ бях฀ особени฀поръчки฀при฀кавалерийската฀инспекция,฀старши฀
във฀възторг฀от฀нейните฀смели฀и฀чисто฀кавалерийски฀дейс- адютант฀на฀кавалерийска฀дивизия,฀началник-щаб฀на฀кава-
твия.฀Мога฀да฀ви฀уверя,฀че฀досега฀се฀беше฀сложило฀убеж- лерийската฀инспекция.฀До฀началото฀на฀Първата฀Балкан-
дението,฀че฀атака฀на฀конница฀срещу฀пехота฀е฀невъзможна.฀ ска฀война฀(1912–1913฀г.)฀е฀с฀чин฀полковник฀и฀командва฀
Вие฀ с฀ няколко฀ примера฀ го฀ опровергахте.฀ Много฀ висши฀ Лейбгвардейския฀ конен฀ полк.฀ През฀ тези฀ години฀ него-฀
кавалерийски฀началници,฀мои฀другари,฀Ви฀завиждат฀и฀не฀ вият฀неспокоен฀и฀търсещ฀дух฀разгръща฀огромна฀дейност.฀
мога฀с฀писма฀да฀ги฀уверя,฀че฀това,฀което฀Вие฀сте฀направи- По฀ негова฀ инициатива฀се฀ открива฀кавалерийски฀курс฀ за฀
ли,฀е฀свършен฀факт.“1 най-младите฀офицери฀и฀се฀организират฀конни฀състезания฀
Това฀категорично฀мнение฀не฀е฀комплимент,฀а฀призна- в฀армията.฀Чете฀лекции฀пред฀офицери฀от฀кавалерийската฀
ние฀и฀обективна฀оценка.฀В฀жизнения฀път฀на฀генерал฀Ко- школа,฀ отдава฀ всичко฀ от฀ себе฀ си,฀ за฀ да฀ издигне฀ нивото฀
лев฀няма฀нищо฀случайно.฀Ражда฀се฀през฀1863฀г.฀в฀бесараб- на฀подготовката฀и฀обучението฀на฀кавалерийските฀части,฀
ското฀село฀Бановка2฀и฀от฀малък฀наследява฀любовта฀към฀ но฀с฀верния฀си฀усет฀разбира,฀че฀истинската฀работа฀не฀е฀
конете.฀Учи฀в฀българската฀гимназия฀в฀Болград.฀През฀юли฀ в฀ щабовете,฀ а฀ в฀ частите.฀ Затова฀ поема฀ командването฀ на฀
1884฀ г.฀ пристига฀ в฀ България฀ и฀ участва฀ в฀ Сръбско-бъл- Лейбгвардейския฀конен฀полк.฀Всъщност฀там฀той฀премес-
гарската฀война฀от฀1885฀г.฀като฀доброволец฀в฀ученическия฀ тва฀своята฀„лаборатория“,฀в฀която฀моделира฀новия฀образ฀
легион.฀ След฀ войната฀ постъпва฀ във฀ Военното฀ училище.฀ на฀кавалерийския฀офицер.฀Взема฀участие฀в฀изработване-
Разпределен฀ е฀ за฀ артилерист.฀ Въпреки฀ устава฀ младият฀ то฀на฀устави฀и฀правилници,฀които฀стават฀основополагащи฀
юнкер฀твърдо฀заявява฀на฀своите฀началници:฀„Ако฀не฀бъда฀ при฀ обучението฀ и฀ подготовката฀ на฀ българската฀ конни-
зачислен฀в฀конницата,฀няма฀да฀служа฀–฀ще฀се฀уволня!“฀С฀ ца.฀А฀Иван฀Колев฀в฀тези฀години฀влага฀много฀труд,฀за฀да฀
тази฀своя฀непреклонност฀именно฀той฀отива฀в฀кавалерия- постигне฀у฀подчинените฀си฀желязна฀дисциплина฀и฀стро-
та.฀На฀27฀април฀1887฀г.฀е฀произведен฀в฀първи฀офицерски฀ га฀взискателност.฀Един฀от฀неговите฀офицери฀си฀спомня,฀
чин฀ подпоручик,฀ а฀ военната฀ му฀ кариера฀ започва฀ в฀ 3-ти฀ че฀ той฀ бил฀ „извънредно฀ строг฀ и฀ суров฀ спрямо฀ всичките฀
10
си฀подчинени“.฀Това฀негово฀качество฀обаче฀не฀е฀плод฀на฀
службогонщина,฀а฀на฀силно฀желание฀да฀кали฀своите฀кава-
леристи,฀да฀ги฀подготви฀за฀предстоящите฀битки,฀в฀които฀
конницата฀ще฀играе฀голяма฀роля.฀Неслучайно฀в฀истори-
ята฀остава฀неговият฀любим฀израз:฀„Пет฀саби,฀ненадейно฀
хвърлени฀върху฀цял฀пехотен฀взвод,฀са฀в฀състочние฀да฀го฀
обърнат฀в฀бягство.“฀Схващанията฀му฀не฀срещат฀подкрепа฀
и฀разбиране฀от฀всички,฀но฀той฀тепърва฀ще฀ги฀отстоява.
По฀време฀на฀Първата฀Балканска฀война฀полковник฀Иван฀
Колев฀вместо฀на฀бойното฀поле฀попада฀в฀тила฀–฀първона-
чално฀като฀началник-щаб฀на฀укрепения฀пункт฀Ямбол,฀но฀
след฀това฀временно฀е฀началник-щаб฀на฀3-та฀армия฀(ноемв-
ри฀1912)฀и฀началник-щаб฀на฀5-а฀армия฀(май฀1913),฀с฀която฀
воюва฀срещу฀сърбите฀през฀Междусъюзническата฀война.฀
Поражението฀тегне฀над฀цялото฀българско฀воинство.฀Про-
зорлив฀и฀уверен฀в฀бъдещето,฀полковник฀Колев฀не฀пада฀ду-
хом.฀Той฀вярва,฀че฀времето฀на฀справедливото฀възмездие฀
идва,฀затова฀продължава฀упорито฀да฀се฀подготвя฀за฀него.฀
Когато฀получава฀следващото฀си฀назначение฀за฀командир฀
на฀1-ва฀конна฀бригада,฀той฀започва฀работа฀с฀неизчерпаема฀
енергия.฀В฀началото฀на฀Първата฀световна฀война฀(октомври฀
1914)฀е฀назначен฀за฀командващ฀10-а฀Беломорска฀дивизия.฀
На฀2฀август฀1915฀г.฀е฀повишен฀в฀чин฀генерал-майор.฀Кога-
то฀българската฀армия฀се฀включва฀във฀вихъра฀на฀Първата฀
световна฀война฀през฀есента฀на฀1915฀г.,฀дивизията฀на฀гене-
рал฀Колев฀поема฀охраната฀на฀Беломорското฀крайбрежие.฀
Той฀става฀отново฀безучастен฀свидетел฀на฀разгръщащите฀
се฀на฀юг฀и฀на฀запад฀бойни฀действия.฀Генерал฀Колев฀стои-
чески฀поема฀своя฀жребий,฀но฀сърцето฀му฀чувства,฀че฀идва฀
неговият฀ред,฀защото฀историята฀чака฀своя฀нов฀герой.
За฀генерал฀Колев฀звездният฀час฀настъпва฀през฀военна-
та฀1916฀г.฀На฀28฀март฀със฀Заповед฀№฀258฀по฀Действащата฀
армия฀е฀назначен฀за฀началник฀на฀1-ва฀конна฀дивизия.฀Ме-
сец฀и฀половина฀по-късно฀със฀Заповед฀№฀313/7฀май฀става฀
инспектор฀на฀конницата3.฀Едва฀сега฀генерал฀Колев฀полу-
чава฀възможност฀да฀разкрие฀с฀пълна฀сила฀своя฀талант฀на฀
голям฀кавалерийски฀военачалник.
По฀това฀време฀България฀воюва฀на฀Южния฀македонски฀
фронт฀с฀обединените฀сили฀на฀сръбската฀и฀гръцката฀армия฀
и฀с฀частите฀на฀англо-френския฀контингент.฀Едновременно฀
с฀това฀Главната฀квартира฀на฀българската฀армия฀усилено฀
разработва฀ планове฀ за฀ предстоящите฀ бойни฀ действия฀ с฀
Румъния.฀Според฀замисъла฀на฀ЩДА฀в฀просторните฀поля฀
на฀ Добруджа฀ на฀ 1-ва฀ конна฀ дивизия฀ се฀ отрежда฀ ролята฀
на฀ударна฀бойна฀единица,฀която฀трябва฀да฀осигурява฀вът-
решните฀флангове฀на฀двете฀настъпващи฀основни฀групи-
ровки฀от฀състава฀на฀3-та฀българска฀армия.฀
С฀поемането฀на฀новата฀длъжност฀генерал฀Колев฀извър-
шва฀голяма฀организаторска฀дейност฀в฀търсенето฀на฀начи-
ни฀и฀средства,฀чрез฀които฀конницата฀да฀стане฀приложима฀
в฀условията฀на฀съвременната฀война.฀Още฀в฀началото฀той฀
се฀сблъсква฀със฀схващания฀и฀настроения฀срещу฀приложе-
нието฀на฀конницата฀в฀бъдещите฀бойни฀действия,฀тъй฀като฀
оръжията฀са฀с฀огромна฀огнева฀мощ,฀скорострелност฀и฀да-
лекобойност.฀Със฀своя฀широк฀поглед฀и฀аргументираната฀
си฀ убедителност฀ генерал฀ Колев฀ изтъква฀ оперативната฀ и฀
тактическата฀роля฀на฀конницата฀с฀нейната฀маневреност฀и฀
с฀възможността฀є฀за฀внезапни฀атаки฀особено฀в฀равнинна฀
Добруджа.฀Тези฀свои฀схващания฀той฀защитава฀пред฀бъл-
гарското฀главно฀командване,฀а฀по-късно฀в฀бойни฀условия฀
реализира฀успешно฀предимството฀на฀конницата.
За฀генерал฀Колев฀е฀пределно฀ясно,฀че฀бъдещите฀бой-
ни฀действия฀на฀неговата฀дивизия฀са฀свързани฀с฀директни฀
стълкновения฀с฀румънската฀конница.฀Според฀данните฀на฀
нашето฀ разузнаване฀ тя฀ обаче฀ има฀ превъзходство฀ в฀ чис-
леност฀ и฀ конна฀ маса,฀ както฀ и฀ в฀ хладно฀ оръжие฀ (саби฀ и฀
пики).฀В฀противовес฀на฀това฀предимство฀генерал฀Колев฀
разработва฀специална฀програма฀за฀засилването฀на฀огне-
вата฀ мощ฀ на฀ 1-ва฀ конна฀ дивизия฀ с฀ пехотен฀ (пушечен),฀
картечен฀и฀артилерийски฀огън.฀Със฀заповед฀по฀дивизията฀
към฀всеки฀конен฀полк฀се฀сформира฀по฀един฀пеши฀карте-
чен฀ескадрон฀с฀по฀4฀картечници.฀Към฀двете฀конни฀батареи฀
се฀сформира฀още฀по฀един฀трети฀взвод,฀с฀което฀броят฀на฀
оръдията฀сеувеличава฀на฀6฀във฀всяка฀батарея.฀При฀диви-
зията฀допълнително฀се฀създават฀още฀5฀пеши฀и฀картечни฀
ескадрона฀и฀се฀придават฀колоездачна฀рота฀и฀радиотелег-
рафна฀станция4.

Под฀въздействието฀на฀очертаващата฀се฀позиционна฀вой-
на฀по฀западните฀фронтове฀генерал฀Колев฀предвидливо฀под-
готвя฀своите฀бойци฀за฀спешаване฀и฀водене฀на฀околни฀боеве.฀
Със฀специална฀заповед฀той฀разпорежда฀всеки฀кавалерист฀да฀
има฀на฀карабината฀си฀нож,฀да฀носи฀лопатка฀и฀ръчна฀бомба.
От฀ вниманието฀ на฀ командира฀ на฀ конната฀ дивизия฀ не฀
убягват฀дори฀най-малките฀подробности฀в฀дейността฀на฀ти-
ловите฀служби฀и฀обозите.฀По฀принцип฀това฀са฀най-слабите฀
места฀на฀конницата,฀но฀в฀същото฀време฀те฀са฀твърде฀важни,฀
защото฀са฀свързани฀със฀снабдяването฀на฀конете฀и฀бойците฀
с฀храна,฀боеприпаси฀и฀всичко฀необходимо฀за฀настъпателни฀
бойни฀действия.฀В฀този฀смисъл฀в฀донесението฀си฀до฀Щаба฀
на฀Действащата฀армия฀от฀2฀май฀1916฀г.฀генерал฀Колев฀док-
ладва,฀че฀„след฀тримесечна฀почивка฀силите฀на฀хората฀и฀ко-
нете฀са฀възстановени฀и฀дивизията฀е฀готова฀за฀нови฀бойни฀
действия,฀ но฀ за฀ да฀ бъде฀ на฀ висотата,฀ на฀ която฀ трябва฀ да฀
стои,฀са฀необходими฀още฀няколко฀стотици฀коне฀и฀добра฀и฀
изобилна฀храна฀за฀конете฀и฀хората5.
Пример฀за฀способността฀на฀генерал฀Колев฀да฀вниква฀
в฀детайлите฀на฀подготовката฀на฀бъдещите฀бойни฀действия฀
е฀неговото฀нареждане฀за฀своевременното฀осигуряване฀на฀
дивизията฀ с฀ всички฀ средства฀ за฀ водоснабдяване฀ в฀ усло-
вията฀на฀безводна฀Добруджа.฀От฀тактическа฀гледна฀точка฀
подвозът฀ на฀ вода฀ сковава฀ маневреността฀ на฀ конницата,฀
но฀е฀безспорно฀необходим.฀Затова฀в฀мерките฀за฀органи-
зирането฀ на฀ подвоза฀ на฀ вода฀ се฀ включва฀ задължението฀
всеки฀ескадрон฀да฀има฀към฀обоза฀си฀по฀една฀возима฀бъчва฀
с฀вода฀за฀хората,฀а฀за฀конете฀да฀се฀осигурят฀кофи฀и฀дълги฀
въжета฀за฀дълбоките฀до฀100฀м฀селски฀кладенци.
Въпреки฀ краткото฀ време฀ за฀ подготовка,฀ подсилена฀ и฀
комплектувана,฀1-ва฀конна฀дивизия฀се฀съсредоточава฀на฀
румънската฀граница.฀В฀продължение฀на฀целия฀август฀под฀
ръководството฀ на฀ генерал฀ Колев฀ тя฀ провежда฀ усилена฀
тактическа฀ подготовка฀ и฀ общи฀ маневри฀ на฀ местността.฀
Тези฀ напрегнати฀ дни฀ по-късно฀ се฀ възнаграждават฀ мно-
гократно,฀защото฀още฀тогава฀дивизията฀моделира฀своите฀
устремни฀атаки฀по฀фланга.฀В฀следващите฀месеци฀на฀бой-
ното฀поле฀генерал฀Колев฀ще฀взема฀внезапни฀и฀рисковани฀
решения,฀но฀той฀остава฀спокоен,฀защото฀знае,฀че฀неговите฀
юнаци฀ще฀ги฀изпълнят฀блестящо฀и฀безпогрешно.
Събитията฀в฀края฀на฀лятото฀на฀1916฀г.฀назряват฀бързо.฀
На฀27฀август฀Румъния฀влиза฀във฀войната฀с฀Австро-Унга-
рия.฀На฀1฀септември฀съюзните฀държави฀–฀Германия,฀Бъл-
гария฀и฀Турция,฀обявяват฀война฀на฀Румъния.฀Същия฀ден,฀
към฀18,00฀ч,฀в฀щаба฀на฀генерал฀Колев฀пристига฀оператив-
на฀Заповед฀№฀16฀на฀командващия฀3-та฀армия,฀в฀която฀се฀
казва:฀„1-ва฀конна฀дивизия฀с฀придадените฀є฀колоездачни฀
и฀пехотни฀роти฀да฀настъпикъм฀Куртбунар฀(Тервел)฀и฀го฀
завладее,฀ като฀ поддържа฀ връзка฀ с฀ настъпващите฀ към฀ с.฀
Аккадънлар฀ (Дулово).฀ На฀ дивизията฀ се฀ възлага฀ да฀ пре-
късне฀съобщенията฀между฀Добрич฀и฀Силистра6.
Според฀ разработения฀ план฀ 1-ва฀ конна฀ дивизия฀ тряб-
ва฀да฀осигурява฀връзката฀между฀двете฀отделни฀части฀на฀
армията.฀ Поставя฀ є฀ се฀ задача฀ да฀ прекъсне฀ съобщенията฀
между฀Добрич฀и฀Силистра,฀като฀междувременно฀осигури฀
фланговете฀на฀двете฀основни฀настъпващи฀групировки.
В฀хода฀на฀настъплението฀конната฀дивизия฀на฀няколко฀
пъти฀попада฀в฀сложна฀ситуация฀и฀непредвидени฀обстоя-
телства.฀ Именно฀ в฀ тези฀ моменти฀ се฀ открояват฀ усетът฀ и฀
11
тактическият฀ опит฀ на฀ командващия,฀ който฀ с฀ решителни฀
и฀ рисковани,฀ но฀ оправдани฀ решения฀ извоюва฀ победите.฀
След฀това฀се฀раждат฀легендите.
Генерал฀ Колев฀ от฀ своя฀ страна฀ веднага฀ изпраща฀ до฀
дивизията฀ своя฀ оперативна฀ Заповед฀ №฀ 5/1฀ септември฀
1916฀г.,฀в฀която฀конкретизира฀задачите฀на฀ескадроните:฀
„На฀ 2฀ септември฀ да฀ се฀ настъпи฀ в฀ 3฀ колони฀ по฀ посока฀
на฀ Куртбунар฀ (Тервел).“฀ В฀ заповедта฀ категорично฀ се฀
подчертава:฀ „Преминаването฀ на฀ границата฀ да฀ стане฀ с฀
изненада,฀за฀да฀се฀заловят฀повече฀пленници.“7
Рано฀сутринта฀на฀2฀септември฀ескадроните฀преминават฀
границата.฀ Към฀ 11,00฀ ч฀ предобед฀ разузнаването฀ донася฀
за฀ разположението฀ на฀ една฀ румънска฀ пехотна฀ дружина฀ с฀
картечници฀и฀оръдия฀около฀Куртбунар.฀При฀създалата฀се฀
обстановка฀генерал฀Колев฀за฀първи฀път฀в฀бойни฀условия฀
замисля฀ и฀ осъществява฀ получилия฀ по-късно฀ широка฀ из-
вестност฀маньовър฀–฀обходна฀атака฀по฀фланговете.฀Изпъл-
нението฀на฀плана฀започва฀веднага.฀Румънците฀забелязват฀
надвисващата฀опасност฀от฀обкръжение,฀но฀времето฀за฀ор-
ганизирането฀на฀кръгова฀отбрана฀не฀им฀стига.฀За฀по-малко฀
от฀3฀часа฀съпротивата฀на฀противника฀е฀сломена฀и฀конната฀
дивизия฀овладява฀Куртбунар.฀По-голяма฀част฀от฀румънски-
те฀войници฀успяват฀да฀се฀измъкнат฀от฀обръча฀в฀безпорядък,฀
но฀на฀бойното฀поле฀остават฀над฀100฀убити฀и฀165฀пленени.฀
Загубите฀на฀конната฀дивизия฀възлизат฀на฀2฀убити฀подофи-
цери฀и฀2฀коня;฀ранени฀–฀1฀подофицер,฀7฀бойци฀и฀8฀коня8.
Въпреки฀ победата฀ генерал฀ Колев฀ се฀ отнася฀ твърде฀
критично฀към฀крайния฀резултат.฀Той฀ясно฀съзнава,฀че฀не-
говият฀план฀за฀пленяването฀на฀цялата฀румънска฀дружина฀
не฀се฀изпълнява฀изцяло.฀Причината฀за฀това฀не฀е฀толкова฀в฀
командването฀на฀конната฀дивизия,฀а฀по-скоро฀в฀липсата฀на฀
свръзка฀и฀в฀изолацията฀от฀щаба฀на฀3-та฀армия.฀Дадената฀
от฀командващия฀армията฀заповед฀„да฀се฀утвърди฀в฀Курт-
бунар“฀сковава฀инициативата฀за฀преследването฀на฀отстъп-
ващия฀противник,฀въпреки฀че฀условията฀за฀това฀се฀оказват฀
благоприятни.฀Независимо฀от฀пропуските฀първата฀победа฀
на฀ българската฀ конница฀ загатва฀ за฀ нейните฀ потенциални฀
възможности฀ и฀ трасира฀ пътя฀ на฀ следващата฀ победа฀ при฀
с.฀Кочмар.฀В฀това฀село฀и฀днес฀се฀разказва฀за฀кървавата฀дра-
ма฀и฀страшната฀сеч฀над฀разбитите฀румънски฀части.
Късно฀през฀нощта฀на฀2฀септември฀в฀щаба฀на฀генерал฀
Колев฀ пристига฀ заповед฀ от฀ щаба฀ на฀ 3-та฀ армия฀ конната฀
дивизия฀да฀се฀закрепи฀в฀Куртбунар฀и฀да฀пази฀фланга฀на฀
действащите฀срещу฀Тутракан฀български฀части9.฀Заповед-
та฀определя฀точно฀задачата฀и฀при฀всички฀обстоятелства฀
всеки฀ командир฀ би฀ я฀ изпълнил฀ безпрекословно,฀ както฀
повелява฀ желязната฀ военна฀ дисциплина.฀ Генерал฀ Колев฀
безспорно฀е฀дисциплиниран฀офицер,฀но฀той฀остава฀в฀ис-
торията฀като฀голям฀военачалник฀именно฀затова,฀че฀в฀из-
пълнението฀на฀задачите฀влага฀и฀още฀нещо฀–฀творчество฀
и฀ инициатива.฀ Когато฀ на฀ бойното฀ поле฀ обстановката฀ се฀
променя,฀ генерал฀ Колев฀ не฀ остава฀ пасивен฀ наблюдател,฀
а฀ реагира฀ моментално.฀ Конната฀ дивизия฀ предприема฀
енергични฀настъпателни฀действия,฀които฀не฀фигурират฀в฀
заповедта฀на฀командващия฀3-та฀армия.฀Тази฀инициатива฀
донася฀втората฀голяма฀победа฀на฀българската฀конница฀от฀
началото฀на฀бойните฀действия฀срещу฀Румъния.
Рано฀сутринта฀на฀3฀септември฀в฀щаба฀на฀генерал฀Колев฀
пристига฀първото฀съобщение฀на฀разузнавачите฀за฀появата฀
12
на฀ противникови฀ части,฀ чийто฀ авангард฀ междувременно฀
успява฀да฀овладее฀с.฀Кочмар.฀Колкото฀и฀да฀не฀засягат฀не-
посредствените฀задачи฀на฀конната฀дивизия,฀генерал฀Колев฀
съзира฀намеренията฀на฀противника฀да฀се฀укрепи฀в฀окол-
ностите฀на฀Добрич.฀Той฀взема฀решение฀да฀не฀изчака฀на฀по-
зициите฀си,฀а฀да฀атакува฀авангарда฀на฀румънците.฀В฀общи฀
линии฀се฀повтаря฀картината฀от฀първото฀сражение฀на฀кон-
ната฀дивизия฀при฀Куртбунар,฀но฀тук,฀при฀Кочмар,฀ударът฀
е฀много฀по-страшен.฀Сред฀пламъците฀на฀селото฀румънци-
те฀са฀притиснати฀от฀смелия฀удар฀на฀конницата.฀400฀бъл-
гарски฀кавалеристи฀с฀извадени฀саби฀и฀мощно฀„ура“฀пре-
одоляват฀съпротивата฀на฀около฀6000฀румънски฀войници.฀
Отстъпвайки฀панически,฀те฀са฀подложени฀на฀страшна฀сеч.฀
На฀шосето฀при฀с.฀Карапелит฀се฀разиграва฀истинска฀драма,฀
която฀ толкова฀ силно฀ въздейства฀ на฀ основните฀ румънски฀
части,฀че฀те฀не฀се฀намесват฀в฀сражението,฀а฀започват฀да฀от-
стъпват฀назад.฀На฀бойното฀поле฀остават฀около฀600฀убити฀
и฀ранени฀румънски฀войници,฀около฀700฀попадат฀в฀плен฀на฀
българските฀конници,฀както฀и฀бойни฀трофеи฀–฀1฀оръдие,฀
2฀ракли฀със฀снаряди฀и฀много฀обозни฀коли.฀В฀същото฀вре-
ме฀загубите฀на฀1-ва฀конна฀дивизия฀възлизат฀на:฀убити฀–฀1฀
офицер,฀54฀подофицери฀и฀редници;฀ранени฀–฀5฀офицери,฀
103฀подофицери฀и฀редници;฀загубите฀сред฀конете฀са฀150฀
убити,฀82฀ранени฀и฀12฀изчезнали10.
Тези฀ победи฀ на฀ българската฀ конница฀ оказват฀ голям฀
психологически฀удар฀върху฀противника,฀защото฀са฀спе-
челени฀в฀самото฀начало฀на฀бойните฀действия.฀Изненадата฀
на฀румънското฀командване฀е฀толкова฀голяма,฀че฀то฀преж-
девременно฀ и฀ без฀ бой฀ отстъпва฀ важния฀ укрепен฀ пункт฀
Добрич฀ още฀ вечерта฀ на฀ 3฀ септември.฀ На฀ следващия฀ 4฀
септември฀опразненият฀от฀противника฀град฀е฀завладян฀от฀
частите฀на฀Варненския฀гарнизон.
След฀ класическата฀ победа฀ при฀ Кочмар฀ и฀ Карапелит฀
бойният฀ път฀ на฀ генерал฀ Колев฀ и฀ неговата฀ дивизия฀ се฀
преплита฀с฀частите฀на฀руската฀конница.฀Появата฀на฀този฀
опасен฀и฀силен฀противник฀не฀изненадва฀командването฀на฀
конната฀ дивизия.฀ Генерал฀ Колев฀ очаква฀ тази฀ среща,฀ от฀
която฀се฀плашат฀всички฀други฀военачалници.
Постепенно฀нещата฀се฀изясняват.฀След฀донесението฀за฀
конен฀полк฀генерал฀Колев฀получава฀информация฀за฀нали-
Руско฀знаме,฀пленено฀от฀Българските฀войски฀на฀Северния฀фронт
чието฀на฀цяла฀руска฀конна฀дивизия฀в฀състав฀от฀30฀ескад-
рона,฀12฀оръдия฀и฀няколко฀пеши฀ескадрона.฀Цялата฀тази฀
сила฀заема฀линията฀Добрич–Силистра฀с฀цел฀да฀се฀вклини฀
между฀българските฀части฀по฀линията฀към฀Добрич.
На฀5฀септември฀в฀щаба฀на฀3-та฀армия฀се฀получава฀све-
дение,฀че฀руската฀конна฀дивизия฀настъпва฀към฀Куртбунар฀
във฀фланг฀на฀войските,฀атакуващи฀Тутракан.฀Още฀същата฀
нощ฀генерал฀Колев฀по฀своя฀инициатива฀потегля฀с฀дивизи-
ята฀си฀към฀Куртбунар,฀решен฀със฀своите฀16฀ескадрона฀да฀
излезе฀срещу฀30-те฀руски฀ескадрона.฀Това฀негово฀дръзко฀
решение฀е฀подкрепено฀със฀заповед฀на฀командващия฀3-та฀
армия,฀предадена฀по฀телеграфа฀на฀5฀септември฀вечерта.฀
„С฀изпратените฀ви฀подкрепления฀от฀2฀дружини฀пехота฀и฀
батарея฀вие฀сте฀достатъчно฀силен฀да฀пометете฀появилите฀
се฀неприятелски฀конни฀части.“11฀В฀лаконичните฀думи฀на฀
телеграмата฀ се฀ долавят฀ доверието฀ и฀ авторитетът,฀ които฀
генерал฀Тошев฀изпитва฀към฀генерал฀Колев.฀На฀него฀той฀
възлага฀прогонването฀на฀руската฀конна฀дивизия,฀но฀пра-
вото฀на฀решение฀за฀атака฀дава฀на฀командира฀на฀конната฀
дивизия.฀ На฀ 6฀ септември฀ по฀ заповед฀ на฀ генерал฀ Колев฀
българските฀конни฀части฀разпръскват฀няколко฀руски฀раз-
узнавателни฀разезда฀и฀заемат฀шосето฀Силистра–Добрич.฀
С฀маневриране฀1-ва฀конна฀дивизия฀се฀придвижва฀на฀юг.฀
Пред฀погледа฀на฀силния฀противник฀тя฀се฀връща฀обратно฀
към฀ Добрич,฀ където฀ се฀ разиграва฀ един฀ от฀ най-големите฀
боеве฀на฀българската฀конница฀в฀Добруджа.
Обстоятелствата฀за฀това฀събитие฀се฀натрупват฀в฀резул-
тат฀от฀желанието฀на฀противниковото฀командване฀да฀си฀въз-
върне฀ отново฀ Добрич.฀ На฀ 7฀ септември฀ сутринта฀ генерал฀
Колев฀получава฀съобщение฀и฀зов฀за฀помощ฀от฀разположе-
ната฀в฀Добрич฀6-а฀пехотна฀Бдинска฀дивизия.฀Настъпващи-
те฀към฀града฀руско-румънски฀и฀сръбски฀части฀поставят฀в฀
критично฀положение฀защитниците.฀Времето฀за฀размисъл฀е฀
твърде฀кратко,฀а฀обстановката฀–฀твърде฀опасна,฀защото,฀за฀
да฀се฀притече฀на฀помощ฀на฀българските฀части,฀дивизията฀
на฀генерал฀Колев฀трябва฀да฀извърши฀флангов฀марш฀пред฀
очите฀на฀цялата฀конна฀дивизия,฀като฀при฀това฀остави฀отк-
рит฀своя฀тил.฀Въпреки฀риска฀генерал฀Колев฀взема฀решение฀
неговата฀дивизия฀да฀се฀насочи฀към฀Добрич.฀На฀практика฀
това฀е฀един฀рискован฀ход,฀който฀обаче฀в฀оперативно฀отно-
шение฀е฀много฀точен.฀Загубата฀на฀Добрич฀би฀открила฀пътя฀
на฀противника฀към฀Варна,฀а฀това฀би฀имало฀фатални฀после-
дици฀за฀бойните฀действия฀на฀българската฀армия฀в฀Добру-
джа.฀Българските฀конници฀уверено฀следват฀своя฀командир,฀
убедени฀в฀неговата฀непогрешимост.฀Неговият฀план฀наис-
тина฀е฀дързък฀и฀невероятен,฀а฀може฀би฀и฀затова฀парализира฀
противника.฀Срещу฀многобройната฀руска฀конница฀генерал฀
Колев฀ оставя฀ само฀ слаби฀ заслони฀ от฀ разезди,฀ а฀ с฀ цялата฀
мощ฀на฀дивизията฀бързо฀се฀насочва฀към฀Добрич.฀Умелият฀
и฀светкавичен฀флангов฀маньовър฀срещу฀десния฀фланг฀на฀
неприятеля฀се฀оказва฀решаващ฀в฀най-критичния฀момент฀за฀
боя.฀Неочакваният฀обрат฀обърква฀противника.฀Вместо฀сла-
достта฀от฀победата฀той฀започва฀след฀удара฀на฀българската฀
конница฀ в฀ късния฀ следобед฀ на฀ 7฀ септември฀ да฀ отстъпва฀
стремително.฀Ефектът฀от฀тази฀изключителна฀атака฀сковава฀
руската฀конница,฀която฀остава฀безучастен฀свидетел฀на฀но-
вата฀победа฀на฀генерал฀Колев.฀Неговите฀тактически฀усет,฀
дързост฀на฀мисълта฀и฀точното฀изпълнение฀на฀плана฀смаз-
ват฀противника.฀Неслучайно฀в฀донесението฀си฀до฀команд-฀

ващия฀3-та฀армия฀генерал฀Колев฀започва฀с฀думите:฀„След฀
боя฀ противникът฀ отстъпва฀ цяла฀ нощ฀ в฀ безпорядък,฀ убит฀
духом฀и฀в฀униние.“12
Резултатите฀от฀тази฀нова฀победа฀на฀1-ва฀конна฀дивизия฀
имат฀оперативно฀значение.฀Напълно฀разгромената฀сръб-
ска฀ сборна฀ дивизия฀ на฀ десния฀ фланг฀ предизвиква฀ общо฀
оттегляне฀на฀противника฀по฀целия฀фронт฀в฀Добруджа.฀На฀
9฀септември฀частите฀на฀3-та฀армия฀влизат฀без฀бой฀в฀Силис-
тра,฀с฀което฀се฀слага฀точка฀на฀Тутраканската฀операция.
Едва฀заглъхнал฀тътенът฀от฀победата฀при฀Добрич,฀ге-
нерал฀Колев฀и฀неговата฀дивизия฀спечелват฀още฀едно฀кла-
сическо฀сражение.฀Преди฀началото฀на฀общото฀настъпле-
ние฀на฀3-та฀армия฀се฀извършва฀прегрупиране฀на฀силите฀
под฀прикритието฀на฀1-ва฀конна฀дивизия.฀Изпълнил฀и฀тази฀
задача,฀генерал฀Колев฀със฀своята฀дивизия฀се฀изтегля฀на฀
21฀ септември฀ на฀ крайния฀ десен฀ фланг฀ на฀ армията,฀ като฀
основното฀є฀ядро฀се฀разполага฀в฀селата฀Мустафа-Ачи฀и฀
Азаплар.฀ В฀ следващите฀ дни฀ тук฀ се฀ завръзва฀ ожесточен฀
бой฀с฀настъпващите฀многобройни฀румънски฀части.฀Цел-
та฀на฀румънското฀командване฀след฀временния฀успех฀при฀
Кубадин฀е฀да฀нанесе฀удар฀по฀десния฀фланг฀на฀българските฀
части,฀който฀на฀този฀участък฀се฀отбранява฀от฀конната฀ди-
визия฀и฀добричките฀войски.
В฀разгара฀на฀боя฀генерал฀Колев฀спешава฀част฀от฀кон-
ниците฀си,฀но฀обстановката฀е฀много฀сложна.฀В฀щаба฀му฀
пристига฀ и฀ заповед฀ на฀ командващия฀ армията฀ конната฀
дивизия฀да฀настъпи฀във฀фронт฀и฀тил฀на฀противника,฀ата-
куващ฀Добричкия฀гарнизон.฀Отново฀пред฀генерал฀Колев฀
възниква฀трудна฀задача,฀а฀време฀за฀колебания฀няма,฀защо-
то฀почувствал฀своето฀числено฀превъзходство,฀противни-
кът฀настъпва฀устремно฀и฀уверено.฀Той฀взема฀рисковано,฀
но฀смело฀решение,฀което฀съчетава฀в฀себе฀си฀елементите฀
на฀военната฀хитрост฀и฀изненадата,฀така฀необходими฀при฀
действия฀ срещу฀ по-силен฀ и฀ по-многоброен฀ противник.฀
Неговият฀план฀е฀прост,฀но฀решителен฀–฀да฀се฀приеме฀боят฀
и฀в฀подходящ฀момент฀да฀се฀контраатакува฀със฀скритите฀
ескадрони฀на฀дивизията.฀Междувременно฀боят฀се฀затяга.฀
Румънските฀войници฀наближават฀на฀стотина฀метра฀от฀по-
зициите฀на฀спешените฀кавалеристи.฀Нервите฀се฀изпъват฀
докрай.฀Именно฀в฀такава฀ситуация฀се฀открояват฀изключи-
телното฀хладнокръвие฀и฀трезвата฀мисъл฀на฀генерал฀Колев.฀
Дори฀и฀в฀този฀най-критичен฀момент฀той฀не฀разрешава฀да฀
се฀спеши฀повече฀от฀една฀конна฀бригада,฀въпреки฀че฀врагът฀
почти฀се฀докосва฀до฀окопите.฀Неговото฀страшно฀оръжие฀
остава฀скрито฀от฀противника฀зад฀хълмовете฀в฀очакване฀на฀
заповедта฀на฀своя฀командир.฀Към฀18,30฀ч฀с฀мощно฀„ура“฀
и฀ извадени฀ саби฀ българските฀ конници฀ връхлитат฀ върху฀
противника.฀Това฀е฀една฀от฀най-кръвопролитните฀им฀ата-
ки฀ през฀ войната.฀ Бойното฀ поле฀ при฀ с.฀ Мустафа-Ачи฀ се฀
покрива฀с฀250฀вражески฀трупа฀и฀много฀ранени฀румънски฀
войници,฀ а฀ отстъпващата฀ 17-а฀ пехотна฀ румънска฀ диви-
зия฀и฀Кадарашката฀конна฀бригада฀се฀укриват฀и฀укрепяват฀
към฀Топракхисар.฀Победата฀на฀генерал฀Колев฀е฀пълна฀и฀
съкрушителна.฀Тя฀е฀ценна฀още฀и฀с฀това,฀че฀показва,฀об-
ратно฀ на฀ някои฀ мнения฀ в฀ българската฀ Главна฀ квартира,฀
че฀успешно฀могат฀да฀се฀използват฀големи฀конни฀маси฀за฀
решаване฀на฀хода฀на฀боя.
Последиците฀ от฀ действията฀ на฀ 1-ва฀ конна฀ дивизия฀ в฀
този฀бой฀имат฀изключително฀оперативно฀значение.฀С฀ре-
13
Щабът฀на฀1-ва฀конна฀дивизия฀в฀с.฀Бейбунар,฀Добруджа,฀1916฀г.
шителното฀си฀настъпление฀тя฀не฀само฀избавя฀от฀критич-
ното฀ положение฀ Добричкия฀ гарнизон,฀ но฀ и฀ принуждава฀
противника฀да฀се฀откаже฀от฀намеренията฀си฀за฀обходни฀
действия฀към฀десния฀фланг฀на฀3-та฀армия.฀Генерал฀Колев฀
е฀на฀върха฀на฀славата.฀Той฀предизвиква฀възторга฀и฀приз-
нанието฀ и฀ на฀ съюзниците,฀ защото฀ доказва,฀ че฀ успешно฀
могат฀да฀се฀използват฀големи฀конни฀маси฀за฀решаването฀
на฀изхода฀на฀боя.฀Но฀вместо฀да฀събира฀заслужените฀лаври฀
на฀славата,฀командващият฀конната฀дивизия฀остава฀далеч฀
от฀суетата฀и฀суперлативите฀и฀продължава฀да฀воюва.
В฀края฀на฀1916฀г.฀обстановката฀на฀фронта฀в฀Добруджа฀се฀
характеризира฀с฀усилията฀на฀съюзните฀руски,฀румънски฀и฀
сръбски฀части฀за฀прелом฀в฀бойните฀действия.฀Българското฀
Главно฀командване฀решава฀временно฀частите฀на฀3-та฀армия฀
да฀преминат฀в฀отбрана,฀за฀да฀се฀изтощи฀врагът,฀а฀след฀това฀
отново฀ да฀ се฀ премине฀ в฀ настъпление.฀ При฀ този฀ развой฀ на฀
събитията฀ 1-ва฀ конна฀ дивизия,฀ усилена฀ с฀ пехотни฀ части฀ и฀
артилерия,฀преминава฀в฀отбрана฀със฀задача฀да฀защитава฀оп-
рения฀на฀морския฀бряг฀десен฀фланг฀на฀3-та฀армия.
Настъплението฀ на฀ противника฀ срещу฀ позициите฀ на฀
конната฀дивизия฀започва฀на฀1฀октомври.฀В฀хода฀на฀бойни-
те฀действия฀става฀ясно,฀че฀на฀нейния฀участък฀са฀насочени฀
главните฀ усилия฀ за฀ пробив฀ в฀ отбраната.฀ Цяла฀ седмица฀ до฀
8฀октомври฀бойците฀на฀генерал฀Колев฀водят฀маневрени฀от-
бранителни฀боеве.฀Те฀се฀сражават฀не฀само฀в฀окопите,฀но฀и฀
в฀критичните฀моменти฀възсядат฀конете฀и฀със฀саблени฀атаки฀
отбиват฀настъпващия฀враг.฀Душата฀и฀мозъкът฀на฀тази฀ма-
неврена฀отбрана฀е฀командирът฀на฀дивизията.฀Това฀пролича-
ва฀в฀донесенията฀му฀до฀щаба฀на฀армията:฀„Въпреки฀твърде฀
ограничените฀средства,฀с฀които฀разполагам,฀и฀разтегленото฀
разположение฀на฀частите฀по฀дългия฀фронт฀1-ва฀конна฀диви-
зия฀с฀придадените฀є฀части฀ще฀продължи฀да฀брани฀позициите฀
си,฀като฀с฀това฀осигурява฀фланга฀на฀армията.“13
В฀ това฀ време฀ на฀ голямо฀ изпитание฀ генерал฀ Колев฀
остава฀верен฀на฀своя฀войнишки฀дълг.฀В฀трудните฀фрон-
тови฀ условия,฀ в฀ студеното฀ и฀ дъждовно฀ време฀ той฀ не฀ си฀
позволява฀правото฀да฀напусне฀фронтовата฀линия฀и฀да฀се฀
подслони฀в฀щаба฀си฀в฀близкото฀село฀Геренджик,฀а฀остава฀
в฀окопите฀при฀бойците฀си.฀Напрежението฀на฀тези฀десет-
дневни฀отбранителни฀боеве฀и฀студеното฀време฀разклащат฀
здравето฀му.฀Въпреки฀че฀той฀чувства฀това,฀като฀истински฀
воин฀стоически฀понася฀лишенията฀и฀изпитанията,฀което฀
малцина฀военачалници฀от฀неговия฀ранг฀биха฀направили.
14
След฀ожесточените฀отбранителни฀боеве฀на฀19฀октом-
ври฀частите฀на฀3-та฀армия฀пробиват฀на฀няколко฀места฀Ку-
бадинската฀позиция.฀Поради฀силната฀съпротива฀и฀убийст-฀
вения฀ огън฀ на฀ противника฀ те฀ не฀ успяват฀ да฀ разгърнат฀
пробива฀си.฀Именно฀тогава฀изпъква฀голямото฀предимст-
во฀на฀подвижната฀и฀маневрена฀конница.฀На฀20฀октомври฀
1-ва฀конна฀дивизия฀преодолява฀убийствения฀огън฀и฀пре-
минава฀в฀атака.฀В฀нейния฀участък฀тя฀пробива฀в฀движение฀
главната฀позиция฀на฀противника.฀След฀енергични฀флан-
гови฀действия฀българските฀конници฀освобождават฀Топ-
рахисар,฀с฀което฀бележат฀първите฀стъпки฀в฀овладяването฀
на฀цялата฀Кубадинска฀позиция.
Действията฀на฀конната฀дивизия฀в฀този฀динамичен฀раз-
вой฀ на฀ събитията฀ бележат฀ нови฀ моменти฀ от฀ бойната฀ є฀
летопис.฀В฀преследването฀на฀противника฀генерал฀Колев฀
не฀ влиза฀ победоностно฀ в฀ голямото฀ морско฀ пристанище฀
Кюстенджа,฀а฀продължава฀преследването฀на฀отстъпващия฀
противник.฀ Рано฀ сутринта฀ на฀ 23฀ октомври฀ ескадроните฀
му฀настигат฀отстъпващите฀румънски฀части฀при฀с.฀Кара-
мурад.฀ В฀ завързалия฀ се฀ бой฀ противникът฀ понася฀ тежки฀
загуби:฀убити฀над฀600,฀взети฀в฀плен฀около฀1320฀против-
никови฀войници,฀между฀които฀520฀руснаци,฀12฀офицери฀и฀
едно฀бойно฀знаме.฀Загубите฀на฀дивизията฀възлизат฀на฀19฀
убити฀и฀9฀ранени฀бойци14.
С฀ постигнатия฀ успех฀ 1-ва฀ конна฀ дивизия฀ застрашава฀
с฀ обкъражение฀ гарнизона฀ в฀ Меджидие.฀ За฀ резултатите฀
от฀тези฀действия฀се฀съобщава฀в฀бюлетина฀на฀щаба฀на฀ар-
мейската฀ група฀ „Макензи“:฀ „Преди฀ пладне฀ тя฀ (конната฀
дивизия)฀ разпръсна฀ при฀ Карамурад฀ руския฀ 265-и฀ опъл-
ченски฀батальон฀и฀плени฀неговия฀командир.“฀В฀бюлетина฀
от฀24฀октомври฀се฀дават฀допълнитгелни฀сведения:฀„Кон-
ната฀дивизия฀срещна฀съпротива,฀отхвърли฀една฀румънс-
ка฀бригада,฀взе฀знамето฀на฀265-а฀опълченска฀дружина฀и฀
плени฀800฀войници.“15
Победата฀на฀генерал฀Колев฀на฀23฀октомври฀позволява฀да฀
се฀извърши฀тактически฀пробив฀в฀противниковата฀отбрана,฀
който฀впоследствие฀се฀развива฀в฀оперативен.฀През฀ноември฀
3-та฀армия฀настъпва฀по฀целия฀Добруджански฀фронт.
В฀края฀на฀ноември฀в฀1-ва฀конна฀дивизия฀се฀извършват฀
по฀заповед฀на฀новия฀командващ฀3-та฀армия฀генерал฀Не-
резов฀организационни฀промени,฀които฀в฀последна฀смет-
ка฀довеждат฀до฀нейното฀обезличаване฀като฀голяма฀бойна฀
единица.฀Генерал฀Колев฀посреща฀твърде฀болезнено฀тази฀
промяна,฀защото฀на฀дело฀се฀е฀убедил,฀че฀силата฀на฀диви-
зията฀е฀в฀нейната฀конна฀маса.฀Той฀нееднократно฀протес-
тира฀енергично฀и฀аргументирано฀излага฀необходимостта฀
от฀съхраняването฀на฀конната฀дивизия,฀но฀резултат฀няма.
С฀ намаления฀ състав฀ дивизията฀ продължава฀ бойните฀
действия.฀На฀1–3฀януари฀1917฀г.฀след฀кръвопролитни฀бое-
ве฀ескадроните฀овладяват฀гр.฀Мачин.฀Взети฀са฀около฀2000฀
пленници฀и฀18฀картечници฀и฀много฀пушки฀като฀трофеи.฀На฀
4฀януари฀кавалеристите฀влизат฀в฀гр.฀Тулча,฀с฀което฀слагат฀
точка฀на฀хилядакилометровия฀боен฀път฀на฀1-ва฀конна฀ди-
визия.฀Генерал฀Колев฀е฀изключително฀радостен฀от฀изпъл-
нения฀дълг฀от฀своите฀конници,฀заедно฀с฀които฀извървява฀
пътя฀на฀славата.฀
Съхраняването฀и฀боеспособността฀на฀конната฀дивизия฀
е฀изключителна฀заслуга฀на฀генерал฀Колев.฀В฀хода฀на฀бой-
ните฀действия฀той฀проявява฀голямо฀умение฀в฀намирането฀
на฀най-точното฀решение฀при฀изпълнението฀на฀задачите฀с฀
цел฀да฀запази฀своите฀конници.฀Неговият฀принцип฀е฀да฀се฀
постигне฀ крайната฀ цел,฀ но฀ не฀ с฀ всякакви฀ средства.฀ Жи-
вота฀на฀бойците฀и฀конете฀той฀поставя฀над฀всичко.฀Това฀
негово฀отношение฀към฀личния฀състав฀му฀създава฀ореола฀
на฀уважаван฀и฀обичан฀военачалник.
Интересен฀факт,฀свързан฀с฀генерал฀Колев,฀е฀голямата฀
му฀обич฀към฀любимия฀му฀жребец฀Пирин.฀С฀него฀той฀изми-
нава฀целия฀боен฀път฀на฀дивизията.฀След฀войната฀този฀кон฀
легенда฀остава฀в฀строя฀до฀21฀май฀1925฀г.,฀когато฀поради฀
навършена฀15-годишна฀възраст฀е฀изваден฀от฀състава฀на฀
конницата฀и฀продаден฀на฀Софийския฀пазар฀за฀4700฀лв.16.
Своята฀1-ва฀конна฀дивизия฀генерал฀Колев฀командва฀до฀
10฀ март฀ 1917฀ г.฀ След฀ това฀ той฀ заминава฀ за฀ гр.฀ Бабадаг,฀
където฀ приема฀ командването฀ на฀ останалата฀ в฀ Добруджа฀
самостоятелна฀българска฀армия.฀На฀17฀май฀1917฀г.฀здра-
вето฀ му฀ рязко฀ се฀ влошава.฀ Въпреки฀ нежеланието฀ си฀ ге-
нерал฀Колев฀е฀принуден฀да฀напусне฀фронта฀и฀в฀началото฀
на฀юни฀през฀София฀заминава฀на฀лечение฀във฀Виена.฀Тук฀
той฀научава฀радостната฀вест,฀че฀„за฀особени฀заслуги฀през฀
войната฀в฀Добруджа“฀на฀28฀юли฀1917฀г.฀е฀повишен฀в฀чин฀
генерал-лейтенант.฀В฀същото฀време฀към฀неговите฀военни฀
отличия – ฀Военен฀орден฀„За฀храброст฀III฀степен“,฀1฀и฀2฀кл.,฀
орден฀„Св.฀Александър฀III฀степен฀с฀мечове“฀–฀е฀прибавено฀
още฀едно฀–฀Военен฀орден฀„За฀храброст฀II฀степен“17.
За฀ прославения฀ български฀ кавалерийски฀ военачалник฀
щастливите฀мигове฀на฀славата฀и฀признанието฀завършват฀на฀
29฀юли฀1917฀г.฀Той฀умира฀на฀54฀години฀във฀Виена.฀По-късно฀
тленните฀му฀останки฀са฀пренесени฀и฀погребани฀в฀София.฀
Българската฀армия฀загубва฀един฀от฀големите฀си฀вое-
началници,฀ но฀ за฀ поколенията฀ остава฀ неговото฀ наследс-
тво – ฀дълбоката฀му฀любов฀към฀Отечеството,฀към฀конни-
цата,฀неговият฀талант฀и฀природна฀дарба฀да฀побеждава฀на฀
бойното฀поле,฀да฀бъде฀символ฀на฀победоносния฀и฀непрек-
лонен฀дух฀на฀българина.
Бележки:
1
Пеев, П. Генерал-лейтетатн Иван Колев. – Библ. „Прослава“.
Нашите пълководци, С., 1938, № 1, с. 90.
2
ЦВА, ф. 012, оп. 2, д. 65, л. 15–17, 65, 100–127.; Научен архив на
НВИМ, ф. Х-А-857, ф. ХХI-А-404, ф. ХI-А-334; Списък на офицери-
те от Българската войска. Действаща армия към 1 април 1925 г.,
С., 1915, с. 346.
3
Заповеди по Действащата армия 1915–1916. – Военноисторич.
библиотека, П-801.
4
Кисьов, Ал. Генерал Колев в действията на 1-ва конна дивизия в
Добруджа през 1916 г., С., 1928.
5
Релация на 1-ва конна дивизия за войната срещу Румъния 1916–
1917 г., съст. от подполк. К. Соларов, с. 3 – фондове на НВИМ.
6
Българската армия в Световната война 1915–1918. Войната с
Румъния през 1916 г. Т. 8. С., 1939, с. 340.
7
Релация на 1-ва конна дивизия..., с. 29–31.
8
Българската армия в Световната война... Т. 8, с. 387.
9
Пак там, с. 424.
10
Пак там, с. 450
11
Пак там, с. 658.
12
Пак там, с. 726; Пеев, П. Пос. съч., с. 82.
13
Българската армия в Световната война..., с. 524.
14
Пак там, с. 805–809.
15
Пак там, с. 823; ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 494, л. 523.
16
ЦВА, ф. 012, оп. 1, д. 62, л. 127.
17
Пак там, д. 65, л. 15–17.

ÁÚËÃÀÐÑÊÎÒÎ ÀÄÌÈÐÀËÒÅÉÑÒÂÎ
ÇÀÂÐÚÙÀÍÅ ÊÚÌ ÊÎÐÅÍÈÒÅ
Àòàíàñ ÏÀÍÀÉÎÒÎÂ, êàï. II ðàíã, î.ð., ä-ð
През฀ януари฀ 1999฀ г.฀ в฀ Главния฀
щаб฀на฀ВМС฀във฀Варна฀бе฀отбелязана฀
100-годишнината฀ на฀ българското฀ Ад-
миралтейство.฀Основание฀за฀това฀дава฀
Указ฀№฀6฀на฀княз฀Фердинанд฀от฀1฀януа-
ри฀1899฀г.฀Той฀постановява:฀„Да฀се฀сле-
ят฀управлението฀на฀Морската฀част฀и฀на฀
Дунавската฀флотилия฀в฀едно฀–฀Управ-
ление฀ на฀ Флотата.“฀ Оттогава฀ до฀ днес฀
тази฀ структура฀ съществува฀ непрекъс-
нато฀и฀неин฀правоприемник฀е฀Главният฀
щаб฀на฀ВМС.฀На฀честването฀през฀тази฀
година฀ възникна฀ въпросът:฀ На฀ колко฀
години฀все฀пак฀е฀Адмиралтейството,฀не฀
е฀ли฀то฀с฀още฀по-богата฀история?
Основание฀за฀възникване฀на฀този฀
въпрос฀дава฀Указ฀№฀23฀на฀княз฀Алек-
сандър฀ I฀ Батенберг,฀ подписан฀ на฀
17฀ юли฀ 1879฀ г.฀ 1฀ –฀ т.е.฀ цели฀ две฀ сед-
мици฀ преди฀ издигането฀ на฀ българ-฀
ското฀знаме฀над฀първите฀ни฀кораби฀на฀
р.฀ Дунав฀ и฀ Черно฀ море.฀ С฀ този฀ указ฀
се฀постановява฀организацията฀на฀ми-
нистерствата฀ в฀ Княжество฀ България฀
и฀ в฀ Статия฀ V฀ се฀ посочва,฀ че฀ Воен-
ното฀ министерство฀ ще฀ се฀ състои฀ от฀
седем฀ подразделения:฀ Строево฀ от-
деление,฀ Инспекторско฀ отделение,฀
Домакинско฀ отделение,฀ Военен฀ съд,฀
Артилерийско฀ управление,฀ МОРС-
КО฀ УПРАВЛЕНИЕ฀ (подч.฀ –฀ А.П.)฀
и฀Инженерно฀управление.฀Този฀указ฀
не฀се฀посочва฀в฀официалното฀издание฀
„Българската฀ армия฀ 1877–1919฀ г.“฀
(С.,฀1988฀г.),฀но฀се฀цитира฀в฀„История฀
на฀Инженерните฀войски฀в฀България“฀
(С.,฀1992฀г.).฀
Останало฀ ли฀ е฀ Морското฀ управ-
ление฀ само฀ на฀ книга?฀ Все฀ още฀ няма฀
отговор฀ на฀ въпроса.฀ Със฀ сигурност฀
скоро฀след฀цитирания฀указ฀морското฀
и฀инженерното฀управление฀са฀в฀със-
тава฀ на฀ Централните฀ управления,฀ а฀
длъжностите฀ на฀ ръководителите฀ им฀
са฀ трансформирани฀ в฀ „завеждащ฀
морската฀част“฀(подч.฀–฀А.П.)฀и฀„за-
веждащ฀ инженерната฀ част“.฀ Начал-
15
никът฀ на฀ Дунавската฀ флотилия฀ и฀ на฀
Морската฀ част฀ е฀ на฀ пряко฀ подчине-
ние฀ на฀ княза฀ и฀ преминава฀ под฀ ръко-
водството฀на฀военния฀министър฀през฀
втората฀ половина฀ на฀ 1883฀ г.฀ Така฀
или฀ иначе,฀ структура฀ във฀ Военното฀
министерство,฀ което฀ е฀ с฀ ръководни฀
функции฀ спрямо฀ Морската฀ част฀ и฀ е฀
координатор฀между฀княза฀и฀начални-
ка฀ на฀ флотилията,฀ има.฀ Началникът฀
на฀ флотското฀ формирование฀ офици-
ално฀влиза฀в฀състава฀на฀Военното฀ми-
нистерство฀едва฀през฀1885฀г.2.
Интересно฀ сведение฀ в฀ този฀ аспект฀
се฀ съдържа฀ в฀ спомените฀ на฀ Густав฀
Карлсон฀ –฀ руски฀ моряк฀ от฀ естонски฀
произход,฀ приел฀ българско฀ гражданс-
тво฀и฀по฀този฀начин฀станал฀и฀първият฀
български฀ водолаз.฀ Тези฀ спомени฀ са฀
публикувани฀ в฀ сборника฀ „50฀ години฀
Морско฀ училище“฀ и฀ са฀ редактирани฀
от฀капитан฀II฀ранг฀Сава฀Иванов฀–฀най-
изявения฀ ни฀ тогава฀ флотски฀ историк฀
и฀бъдещ฀биограф฀на฀Дунавската฀фло-
тилия,฀с฀бележки฀от฀него฀под฀линия.฀В฀
спомените฀си฀Карлсон฀пише,฀че฀първо-
то฀ речно฀ флотско฀ ядро฀ на฀ Княжество฀
България฀е฀създадено฀в฀Русе฀още฀през฀
1878฀ г.฀ под฀ началството฀ на฀ капитан฀
II฀ ранг฀ Новиков฀ и฀ впоследствие฀ –฀ на฀
Шмит3.฀Сава฀Иванов฀има฀бележки฀към฀
текста฀на฀Карлсон,฀но฀не฀и฀за฀тези฀две฀
имена.฀ И฀ двамата฀ руски฀ офицери฀ не฀
фигурират฀сред฀командирите฀на฀Дунав-
ската฀флотилия฀и฀Морската฀част4,฀сле-
дователно฀биха฀могли฀да฀заемат฀други฀ Указ฀ №฀ 6฀ на฀ княз฀ Фердинанд,฀ подписан฀
ръководни฀длъжности,฀в฀това฀число฀и฀ на฀ 1฀ януари฀ 1899฀ г.,฀ за฀ създаването฀ на฀
във฀Военното฀министерство.฀Интерес- „Управление฀ на฀ Флотата“.฀ Оригиналът฀
ното฀ е,฀ че฀ по-късно,฀ при฀ написването฀ се฀съхранява฀в฀ЦВА฀–฀Велико฀Търново
на฀„История฀на฀Дунавската฀флотилия“,฀
Сава฀ Иванов฀ подробно฀ се฀ занимава฀ с฀ основание฀ за฀ промяна฀ в฀ рождената฀
дейността฀ на฀ посочените฀ двама฀ руски฀ дата฀на฀българското฀Адмиралтейство.฀
морски฀офицери฀по฀време฀на฀Освобо- България฀ разполага฀ и฀ с฀ флотско฀
дителната฀война฀(1877–1878฀г.),฀но฀не฀ подразделение฀ на฀ Черно฀ море฀ през฀
споменава฀ нищо฀ за฀ тяхната฀ дейност฀ 1879฀ г.,฀ което฀ се฀ нарича฀ Портово฀
в฀ България฀ след฀ Освобождението5.฀ капитанство.฀ Известно฀ е,฀ че฀ българ-
Всички฀ тези฀ догадки฀ засега฀ не฀ дават฀ ски฀ флаг฀ се฀ издига฀ над฀ 306-тонната฀
16
Капитан-лейтенант฀ Васил฀ Хитров฀
(1864–1928฀г.)฀е฀първият฀началник-щаб฀на฀
българския฀Военноморски฀флот
артилерийската฀ шхуна฀ „Келасура“฀
от฀ състава฀ на฀ руската฀ Средиземно-
морска฀ ескадра฀ и฀ над฀ още฀ няколко฀
плавателни฀ съда.฀ По฀ отношение฀ на฀
началото฀ на฀ флотската฀ ни฀ история฀
най-цитираният฀ български฀ вестник฀
е฀ „Българин“,฀ по-специално฀ –฀ пуб-
ликацията฀„Българска฀флота“฀в฀броя฀
му฀от฀2฀август฀1879฀г.฀Всички฀автори฀
задължително฀ използват฀ знамена-
телната฀ фраза฀ на฀ анонимния฀ автор:฀
„Господар฀по฀суша,฀българинът฀ста-
ва฀господар฀и฀по฀море!...฀От฀два฀дена฀
българското฀знаме฀се฀развява฀на฀бъл-
гарски฀ кораби,฀ от฀ два฀ дена฀ българс-
ки฀ моряци฀ играят฀ на฀ вълните฀ на฀ во-
дата,฀от฀два฀дена฀България฀е฀морска฀
сила!“฀ Нима฀ толкова฀ некомпетентен฀
е฀бил฀журналистът,฀че฀не฀може฀да฀от-
личи฀ реката฀ от฀ морето?฀ Не,฀ защото฀
в฀ края฀ на฀ кореспонденцията฀ от฀ Русе฀
той฀ пише:฀ „В฀ същата฀ минута฀ Варна฀ Указ฀ №฀ 23฀ на฀ княз฀ Александър฀ I฀ Батенберг฀ за฀ създаването฀ на฀ Морско฀ управление฀ във฀
била฀ също฀ така฀ зрител฀ на฀ подобна฀ Военното฀министерство,฀публикуван฀в฀„Държавен฀вестник“,฀бр.฀2฀от฀1879฀г.
сцена฀ при฀ освещаването฀ на฀ вапора฀
„Тамань“.฀ Това฀ изречение฀ не฀ е฀ сред฀
най-цитираните,฀ защото฀ изисква฀ до-
пълнително฀обяснение.฀Защо฀по-къс-
но฀ никъде฀ не฀ става฀ дума฀ за฀ военния฀
параход฀„Таман“,฀а฀само฀за฀шхуната฀
„Келасура“฀и฀за฀още฀няколко฀катера,฀
изследователите฀ не฀ дават฀ отговор.฀
Но฀ така฀ или฀ иначе,฀ първата฀ крачка฀
на฀ България฀ по฀ пътя฀ към฀ „морската฀
сила“฀е฀направена฀във฀Варна,฀по฀съ-
щото฀време,฀когато฀започва฀животът฀
на฀Дунавската฀флотилия฀в฀Русе.
След฀ замяната฀ на฀ „Келасура“฀ с฀
парахода฀„Голубчик“฀в฀края฀на฀април฀
1880฀г.฀Портовото฀капитанство฀огра-
ничава฀дейността฀си฀за฀цели฀8฀години,฀
когато฀ от฀ Дунава฀ последователно฀ са฀
прехвърлени฀ няколко฀ парни฀ катера.฀
Поръчаните฀ по฀ времето฀ на฀ Стефан฀
Стамболов฀два฀търговски฀парахода฀в฀
Англия฀„Борис“฀и฀„България“฀(полу-
чени฀през฀1894฀г.)฀са฀построени฀с฀от-
читането฀ на฀ възможността฀ да฀ бъдат฀
използвани฀и฀за฀нуждите฀на฀военния฀
флот.฀ След฀ създаването฀ на฀ Морска-
та฀ част฀ с฀ щаб฀ във฀ Варна฀ в฀ края฀ на฀
1897฀ г.฀ двете฀ флотски฀ формирова-
ния฀съществуват฀независимо฀едно฀от฀
друго,฀ подчинени฀ на฀ Щаба฀ на฀ войс-
ката.฀ Тази฀ организационна฀ неудача฀
се฀ компенсира฀ със฀ създаването฀ на฀
Управлението฀ на฀ флота฀ от฀ 1฀ януари฀
1899฀г.฀(стар฀стил)–13฀януари฀1899฀г.฀
(нов฀стил).฀Командир฀на฀обединеното฀
формирование฀ става฀ френският฀ лей-
тенант฀(получил฀веднага฀у฀нас฀звание฀
капитан฀ II฀ ранг)฀ Пол฀ Пишон,฀ който฀
от฀ септември฀ 1897฀ г.฀ е฀ на฀ служба฀ в฀
България.฀С฀това฀се฀поставя฀начало-
то฀ на฀ флотското฀ ни฀ адмиралтейство฀
на฀Черно฀море.฀Обективността฀обаче฀
изисква฀ да฀ признаем,฀ че฀ това฀ поня-
тие฀ за฀ нашия฀ военен฀ флот฀ се฀ ражда฀
в฀ Русе,฀ където฀ е฀ част฀ от฀ Дунавската฀
флотилия.฀Но฀то฀още฀не฀означава฀гла-
вен฀ щаб.฀ Затова฀ Ради฀ Боев฀ го฀ отбе-
лязва฀само฀като฀част฀от฀структурата฀
на฀ речното฀ формирование฀ в฀ смисъл฀
за฀обозначаване฀на฀мястото฀на฀флот-
ския฀район:฀„русенско฀адмиралтейс-
тво฀(подч.฀–฀А.П.)฀с฀кораборемонтна฀
работилница,฀портова฀рота฀и฀катерни฀
команди“6.
Може฀ ли฀ адмиралтейство฀ без฀ ад-
мирал?฀На฀3฀декември฀1891฀г.฀VI฀обик-฀
новено฀ народно฀ събрание฀ приема฀
Закона฀за฀устройство฀на฀въоръжени-
те฀ сили฀ на฀ Българското฀ княжество.฀
Член฀ 74฀ обявява฀ офицерските฀ чино-
ве฀във฀войската฀и฀във฀флота.฀Морс-
ките฀ офицери฀ имат฀ звания:฀ мичман฀
II฀ клас,฀ мичман฀ I฀ клас฀ и฀ лейтенант฀
(това฀ са฀ оберофицерите)฀ и฀ капитан-
лейтенант,฀капитан฀II฀ранг฀и฀капитан฀
I฀ранг฀(това฀са฀щабофицерите).฀Пред-
вижда฀ се฀ и฀ аналог฀ на฀ генералското฀
звание฀във฀войската฀–฀адмирал.฀Като฀
правило฀това฀звание฀остава฀запазено฀
за฀ монарха฀ и฀ тази฀ практика฀ продъл-
жава฀ повече฀ от฀ четири฀ десетилетия.฀
Първият฀ български฀ морски฀ офицер,฀
получил฀ адмиралско฀ звание,฀ е฀ капи-
тан฀I฀ранг฀Сава฀Стефанов,฀командвал฀
флота฀от฀1923฀до฀1933฀г.฀Той฀е฀произ-
веден฀ в฀ това฀ звание฀ обаче฀ вече฀ като฀
офицер฀от฀запаса฀–฀на฀8฀май฀1935฀г.฀
Първият฀ български฀ морски฀ офицер,฀
получил฀ адмиралско฀ звание฀ в฀ строя,฀
е฀ капитан฀ I฀ ранг฀ Иван฀ Вариклечков,฀
командвал฀Флота฀от฀1933฀до฀1935฀г.฀и฀
от฀1937฀до฀1939฀г.฀В฀неговия฀„План฀за฀
предстоящата฀и฀недовършена฀работа฀
по฀Флота฀на฀Н.฀В.“,฀съставен฀в฀края฀
на฀1935฀г.,฀съществува฀глава฀Х,฀озаг-
лавена฀„Адмиралтейство“.฀Точка฀1฀в฀
нея฀гласи:฀„Името฀на฀Щаба฀на฀Флота฀
да฀се฀запази฀„Адмиралтейство“฀като฀
традиционно฀ и฀ характерно฀ за฀ морс-
кия฀род฀войски.“7
Първият฀ началник฀ на฀ Щаба฀ на฀
флота฀ с฀ права฀ на฀ полкови฀ командир฀
е฀ капитан-лейтенант฀ (дн.฀ капитан฀ III฀
ранг)฀ Васил฀ Хитров,฀ който฀ дотогава฀
е฀началник฀на฀Дунавската฀флотилия.฀
Това฀ става฀ възможно฀ с฀ влизането฀ в฀
сила฀ на฀ „Положение฀ за฀ устройство-
то฀на฀Флота“฀през฀1900฀г.฀Той฀е฀един฀
от฀ най-подготвените฀ в฀ тази฀ област฀

български฀ морски฀ офицери,฀ практи-
кувал฀ във฀ Военноморския฀ флот฀ на฀
Франция.฀ През฀ 1895฀ г.฀ той฀ заедно฀
с฀ мичман฀ I฀ ранг฀ Димитър฀ Добрев,฀
прославил฀се฀по฀време฀на฀Балканска-
та฀война,฀защитава฀наученото฀у฀нас฀и฀
в฀чужбина฀по฀време฀на฀изпитна฀сесия,฀
организирана฀ от฀ специална฀ комисия฀
във฀Военното฀министерство.฀Според฀
контраадмирал฀Сава฀Иванов:฀„Капи-
тан-лейтенант฀Хитров฀беше฀първият฀
българин฀ –฀ моряк,฀ командир฀ на฀ Ду-
навската฀флотилия,฀високо฀просветен฀
и฀много฀благороден.“฀Не฀е฀случайно฀
и฀това,฀че฀от฀януари฀1905 г.฀до฀януари฀
1909฀г.฀капитан฀II฀ранг฀Васил฀Хитров฀
оглавява฀ Флотското฀ отделение฀ към฀
Министерството฀на฀войната.฀
В฀ първоначалната฀ си฀ структура฀
Щабът฀ на฀ Флота฀ включва฀ строеви฀ и฀
административен฀отдел.฀Една฀от฀пър-
вите฀задачи฀е฀изработването฀на฀про-
ектоустав฀за฀службата฀на฀кораба฀въз฀
основа฀ на฀ руския฀ и฀ френския฀ морс-
ки฀ устав.฀ Разработено฀ е฀ и฀ специал-
но฀ допълнение฀ към฀ съществуващия฀
Дисциплинарен฀ устав,฀ отнасящо฀ се฀
конкретно฀ за฀ флота8.฀ Развитието฀ му฀
по-късно฀ става฀ през฀ периода฀ 1905–
1908฀г.฀под฀ръководството฀на฀капитан฀
II฀ ранг฀ Станчо฀ Димитриев,฀ възпита-
ник฀на฀Кралския฀военноморски฀колеж฀
в฀Гринуич,฀Великобритания,฀първият฀
българин,฀командвал฀Военноморския฀
ни฀флот฀(1908–1911฀г.).฀Именно฀тога-
ва฀ се฀ извършват฀ доставките฀ на฀ тор-
педоносците฀ тип฀ „Дръзки“,฀ брегова-
та฀24-см฀батарея฀и฀минните฀запаси,฀с฀
които฀флотът฀ни฀участва฀по฀време฀на฀
Балканската฀война฀(1912฀г.).
Невижданата฀обществено-полити-
ческа฀атака฀срещу฀Флота฀през฀1908–
1910฀г.,฀която฀се฀дължи฀на฀скандалите฀
около฀френските฀доставки฀за฀Флота,฀
покровителствани฀от฀цар฀Фердинанд฀
и฀осъществени฀от฀Пол฀Пишон,฀довеж-
да฀до฀падането฀на฀ранга฀на฀длъжност-
та฀началник-щаб฀на฀Флота฀до฀лейте-
нант฀ (дн.฀ капитан-лейтенант).฀ И฀ тук฀
обаче฀има฀кадрова฀сполука:฀назначен฀
е฀лейтенант฀Богдан฀Ганчев,฀възпита-
ник฀на฀руската฀военноморска฀школа,฀
защитил฀през฀зимата฀на฀1909–1910฀г.฀
пред฀ офицерите฀ от฀ Флота฀ свой฀ план฀
за฀ отбраната฀ на฀ Варненския฀ залив,฀
превел฀ и฀ приспособил฀ към฀ наши฀
условия฀ учебни฀ пособия฀ от฀ руския฀
флот,฀в฀това฀число฀и฀първообраза฀на฀
„Учебник฀за฀моряка“฀–฀най-масовата฀
Парният฀ катер฀ „Амалия“,฀ построен฀ през฀ 1891฀ г.฀ в฀ Русенския฀ арсенал,฀ е฀ един฀ от฀
плавателните฀съдове,฀с฀които฀разполага฀Адмиралтейството฀във฀Варна฀в฀началото฀на฀
ХХ฀век.฀По฀време฀на฀Балканската฀война฀„Амалия“฀участва฀в฀първото฀в฀историята฀на฀
българския฀флот฀минно฀заграждение
българска฀ военноморска฀ книга฀ през฀
първата฀ половина฀ на฀ ХХ฀ век.฀ Него-
во฀ дело฀ е฀ и฀ мобилизационният฀ план฀
на฀Флота,฀съставен฀в฀навечерието฀на฀
войната฀ и฀ влязъл฀ в฀ действие,฀ без฀ да฀
бъде฀ утвърден฀ от฀ Щаба฀ на฀ армията฀
„поради฀ липса฀ на฀ време“.฀ По฀ време฀
на฀Балканската฀война฀лейтенант฀Бог-
дан฀Ганчев฀е฀и฀началник-щаб฀на฀Вар-
ненския฀ укрепен฀ пункт.฀ Под฀ негово฀
ръководство฀Щабът฀на฀Флота฀се฀раз-
раства฀ с฀ още฀ две฀ отделения:฀ техни-
ческо฀ и฀ санитарно.฀ Особена฀ заслуга฀
на฀ лейтенант฀ Богдан฀ Ганчев฀ е฀ пред-
ложението฀ му฀ да฀ се฀ върне฀ в฀ бойния฀
строй฀ на฀ Флота฀ капитан฀ II฀ ранг฀ от฀
запаса฀Димитър฀Добрев฀–฀участник฀в฀
Руско-японската฀война฀и฀в฀сражение-
то฀при฀Цушима฀(1905฀г.).
Първото฀ сериозно฀ и฀ мащабно฀
разгръщане฀на฀Щаба฀на฀Флота฀става฀
в฀ началото฀ на฀ 1915฀ г.,฀ в฀ навечери-
ето฀ на฀ включването฀ на฀ България฀ в฀
Първата฀ световна฀ война.฀ Оттогава฀
до฀края฀на฀1918฀г.฀се฀изграждат฀още฀
три฀щаба:฀на฀Черноморската฀част,฀на฀
Дунавската฀ част฀ и฀ на฀ Беломорската฀
част.฀ Българският฀ военен฀ флот฀ се฀
развива฀ с฀ всички฀ съществуващи฀ до-
тогава฀родове฀сили:฀надводни฀бойни฀
кораби,฀ подводница,฀ водосамолетна฀
авиация,฀брегова฀артилерия,฀брегова฀
инфраструктура,฀ включваща฀ и฀ сема-
форни฀постове.฀Радиостанции฀има฀на฀
кораби,฀на฀водосамолети฀и฀в฀брегови฀
17
свързочни฀ постове.฀ Като฀ началници฀
на฀Щаба฀на฀Флота฀се฀сменят฀двама฀ав-
торитетни฀офицери,฀командвали฀тор-
педоносци฀ по฀ време฀ на฀ Балканската฀
война฀ –฀ капитан-лейтенант฀ Димитър฀
Альов฀ и฀ капитан-лейтенант฀ Георги฀
Купов.฀И฀ако฀Купов฀става฀известен฀с฀
успешната฀торпедна฀атака฀срещу฀тур-
ския฀крайцер฀„Хамидие“฀(1912 г.),฀то฀
първият฀все฀още฀не฀е฀привлякъл฀вни-
манието฀на฀изследователите฀с฀прино-
са฀си฀в฀разработването฀на฀плановете฀
за฀развитието฀на฀флота.฀
Благодарение฀на฀рапорт฀до฀минис-
търа฀на฀войната฀от฀септември฀1914 г.,฀
подписан฀ от฀ началника฀ на฀ Флота –฀
големия฀ български฀ военен฀ педагог฀
подполковник฀Константин฀Кирков,฀и฀
неговия฀ началник-щаб฀ капитан-лей-
тенант฀ Димитър฀ Альов,฀ узнаваме,฀
че:฀ „Сегашний฀ персонал฀ при฀ Щаба฀
на฀Флота฀едвам฀смогва฀да฀осъществи฀
бюджета฀ на฀ Флота฀ и฀ да฀ даде฀ ход฀ на฀
текущите฀ служебни,฀ строеви,฀ дома-
кински฀ и฀ прочие฀ дела;฀ едвам฀ успява฀
да฀се฀справи฀с฀поръчките฀и฀разходва-
нето฀на฀§฀31฀(кораби฀и฀адмиралтейс-
тво฀ –฀ подч.฀ –฀ А.П.),฀ тъй฀ щото฀ да฀ се฀
товари฀ отгоре฀ и฀ с฀ реализирането฀ на฀
свръхсметния฀кредит฀от฀7฀милиона฀с฀
всичките฀му฀сложности฀и฀продължи-
телност,฀ това฀ не฀ ще฀ бъде฀ по฀ силите฀
му.฀А฀натовари฀ли฀се฀с฀него฀–฀следс-
твията฀ще฀бъдат:฀грешки,฀опущения,฀
закъснения,฀бъркотии,฀анкети฀и฀съди-
18
лища฀ –฀ без฀ да฀ казвам฀ за฀ физическо-
то฀ изтощение฀ на฀ хората฀ от฀ Щаба฀ от฀
подобно฀претоварване฀и฀смазване฀от฀
работа.฀Бъркотията฀и฀хаосът฀в฀Щаба฀
на฀ Флота฀ от฀ недостатъчен฀ персонал฀
по฀доставките฀на฀миноносците฀и฀ми-
ните,฀ която฀ бъркотия,฀ притурена฀ до฀
личните฀гонения,฀заведе฀един฀офицер฀
в฀ лудницата,฀ други฀ в฀ съдилищата,฀ а฀
на฀трети฀нервите฀и฀здравето฀съсипа,฀
е฀достатъчен฀урок.“9฀
Ньойският฀мирен฀договор฀(1919 г.)฀
официално฀ ликвидира฀ военния฀ флот฀
на฀ България,฀ но฀ благодарение฀ на฀
мощната฀ вътрешна฀ обществено-по-
литическа฀и฀държавна฀подкрепа฀оса-
катените฀структури,฀разпилени฀в฀със-
тава฀ на฀ три฀ министерства,฀ не฀ само฀
оцеляват,฀но฀успяват฀да฀съхранят฀го-
ляма฀част฀от฀кадрите,฀въоръжението฀
и฀традициите.฀Общ฀началник฀на฀Мор-
ската฀и฀Дунавската฀полицейска฀служ-
ба฀става฀капитан฀I฀ранг฀Лазар฀Драга-
нов,฀ чийто฀ щаб,฀ състоящ฀ се฀ само฀ от฀
един฀ младши฀ офицер,฀ е฀ преместен฀
през฀ 1921฀ г.฀ в฀ София,฀ откъдето฀ се฀
завръща฀във฀Варна฀през฀1933฀г.฀Към฀
Министерството฀ на฀ войната฀ започва฀
да฀ функционира฀ таен฀ флотски฀ щаб,฀
в฀който฀са฀включени:฀капитан฀II฀ранг฀
Сава฀ Стефанов฀ –฀ началник฀ на฀ Мор-
ската฀ полицейска฀ служба,฀ капитан฀
II฀ ранг฀ Димитър฀ Фичев฀ –฀ началник฀
на฀ Морската฀ учебна฀ част,฀ капитан฀
II฀ ранг฀ Борис฀ Стателов฀ –฀ командир฀
на฀ Крайбрежната฀ жандармерийска฀
дружина,฀ капитан-лейтенант฀ Геор-
ги฀ Купов฀ –฀ началник฀ на฀ Дунавската฀
полицейска฀ служба.฀ Под฀ ръководст-
вото฀на฀този฀щаб฀е฀свършена฀огром-
на฀ работа฀ за฀ оцеляването฀ на฀ флота.฀
Само฀ за฀ действията฀ на฀ водолазите,฀
опазили฀ от฀ унищожаване฀ в฀ морето฀
на฀голяма฀част฀от฀въоръжението฀на฀
флота,฀ може฀ да฀ се฀ напише฀ цял฀ ро-
ман.฀Класически฀е฀примерът฀с฀под-
вига฀ на฀ флотския฀ оръжейник฀ Ди-
митър฀ Рафаилов,฀ спасил฀ с฀ хитрост฀
152฀ съвсем฀ нови฀ (във฀ фабрична฀
опаковка)฀ тежки฀ картечници฀ „Мак-
сим“.฀ През฀ 1938฀ г.฀ със฀ заповед฀ на฀
министъра฀ на฀ войната฀ са฀ издирени฀
и฀ наградени฀ всички฀ патриоти,฀ под-
помогнали฀ опазването฀ на฀ скритите฀
от฀ ликвидационните฀ органи฀ въоръ-
жения฀на฀армията,฀авиацията฀и฀фло-
та฀през฀периода฀1919–1927฀г.10.
Още฀ в฀ първия฀ след฀ войната฀ план฀
за฀ военновременно฀ развръщане฀ на฀
Българската฀ армия฀ (1928฀ г.)฀ Флотът฀
е฀включен฀в฀състава฀на฀Действащата฀
армия.฀ Още฀ през฀ зимата฀ на฀ 1929 г.฀
Дунавската฀флотилия฀участва฀в฀съв-
местно฀ занятие฀ с฀ 6-а฀ пехотна฀ диви-
зия.฀ Пет฀ години฀ по-късно฀ е฀ осъщес-
твено฀ първото฀ голямо฀ съвместно฀
десантно฀ учение฀ и฀ на฀ Черно฀ море.฀
Това฀ показва฀ и฀ характера฀ на฀ зада-
чите,฀които฀решава฀тайният฀флотски฀
щаб,฀ който฀ на฀ практика฀ съществува฀
до฀ 1937฀ г.,฀ когато฀ след฀ сключването฀
на฀Солунското฀споразумение฀отпада฀
действието฀на฀клаузите฀от฀Ньойския฀
договор.฀Веднага฀Флотът฀е฀обявен฀за฀
„шефска฀ част“฀ и฀ се฀ именува฀ „Флот฀
на฀ Негово฀ Величество“.฀ Официално฀
Щабът฀ на฀ Флота฀ във฀ Варна฀ се฀ със-
тои฀от฀четири฀секции฀и฀счетоводство,฀
като฀ има฀ свой฀ представител฀ в฀ Щаба฀
на฀ войската.฀ Още฀ от฀ 1935฀ г.฀ Адми-
ралтейството฀има฀свой฀представител฀
с฀ ранг฀ на฀ правителствен฀ делегат฀ в฀
Управителния฀съвет฀на฀Българското฀
търговско฀ параходно฀ дружество฀ с฀
оглед฀ подготовката฀ на฀ гражданските฀
кораби฀и฀екипажите฀им฀за฀евентуална฀
мобилизация฀ и฀ участие฀ във฀ военни฀
действия.
На฀29฀октомври฀1933฀г.฀началникът฀
на฀Флота฀капитан฀I฀ранг฀Иван฀Варик-
лечков฀докладва฀в฀Министерството฀на฀
войната,฀че฀под฀негово฀ръководство฀в฀
Щаба฀ на฀ Флота฀ се฀ подготвят฀ 39฀ уст-
ройствени฀ правилника.฀ На฀ практика฀
те฀са฀повече฀и฀са฀оригинални฀българс-
ки฀разработки.฀Първите฀три฀от฀тях฀са฀
утвърдени฀ от฀ Щаба฀ на฀ армията฀ през฀
декември฀1934฀г.฀Работата฀продължа-
ва,฀ но฀ изпратените฀ в฀ София฀ образци฀
потъват฀в฀бюрократичната฀машина฀на฀
военното฀ ведомство.฀ Затова,฀ когато฀
на฀23฀май฀1938฀г.฀от฀Щаба฀на฀войската฀
искат฀сведение฀докъде฀е฀стигнала฀ра-
ботата฀ с฀ правилниците,฀ контраадми-
рал฀ Вариклечков฀ съобщава,฀ че฀ голя-
мата฀част฀от฀тях,฀изпратени฀през฀1935฀
и฀ 1937฀ г.,฀ стоят฀ неутвърдени฀ в฀ Ми-
нистерството฀на฀войната.฀Когато฀през฀
февруари฀1939г.฀адмиралът฀повторно฀
и฀ настоятелно฀ иска฀ пълномощия฀ да฀
утвърди฀ сам฀ разработените฀ правил-
ници,฀той฀заявява,฀че฀в฀противен฀слу-
чай฀ флотът฀ ще฀ продължава฀ „да฀ бъде฀
с฀нелегални฀правилници฀и฀специална-
та฀ и฀ чисто฀ морска฀ служба฀ в฀ него฀ не฀
може฀да฀се฀постави฀на฀законни฀и฀ста-
билни฀начала“.฀Само฀месец฀по-късно฀
от฀старшата฀инстанция฀искат฀да฀бъде฀
командирован฀ морски฀ офицер฀ като฀
член฀ на฀ комисията฀ по฀ утвърждава-
нето฀на฀правилниците฀и฀като฀такъв฀е฀
изпратен฀ капитан-лейтенант฀ Стефан฀
Хранков11.
Заслужава฀ си฀ да฀ се฀ проучат฀ кри-
териите,฀по฀които฀Адмиралтейството฀
организира฀ конкурсите฀ за฀ офицери-
те,฀които฀кандидатстват฀за฀обучение฀
в฀чужбина.฀В฀повечето฀случаи฀там฀са฀
отивали฀и฀са฀се฀връщали฀много฀добре฀
подготвени฀специалисти,฀с฀голям฀при-
нос฀за฀развитието฀на฀ВМС.฀Такива฀са฀
пионерът฀на฀българското฀военно฀ко-
рабостроене฀капитан฀I฀ранг฀Протасий฀
Пампулов,฀ капитан฀ I฀ ранг฀ професор฀
Минчо฀Острев฀–฀създателят฀на฀мина฀
Б-36฀ (Б-38),฀ основоположникът฀ на฀
хидрографното฀ дело฀ у฀ нас฀ капитан฀
I฀ ранг฀ Борис฀ Рогев,฀ докторът฀ на฀
Шведската฀ кралска฀ академия฀ и฀ на฀
Морската฀ академия฀ в฀ Ленинград฀ ка-
питан฀ I฀ ранг฀ Георги฀ Пецов,฀ доцент฀
капитан฀I฀ранг฀Димитър฀Минков฀–฀дал฀
втори฀живот฀на฀българските฀торпед-
ни฀ катери฀ „Люрсен“฀ след฀ 1944฀ г.฀ В฀
„Правилник฀за฀изпращане฀на฀специа-
лизация฀и฀усъвършенстване฀в฀стран-
ство฀на฀флотски฀офицери“,฀утвърден฀
през฀ 1935฀ г.,฀ се฀ посочва,฀ че฀ канди-
датите฀ трябва฀ успешно฀ да฀ положат฀
писмен฀и฀устен฀изпит฀по฀западен฀език฀
(френски,฀ немски,฀ италиански฀ или฀
английски)฀ в฀ зависимост฀ от฀ мястото฀
на฀специализацията,฀писмен฀изпит฀по฀
стенография,฀ писмен฀ изпит฀ по฀ воен-
номорска฀история฀и฀писмен฀изпит฀по฀
лоция,฀навигация฀и฀астрономия12.฀
Офицери฀от฀Щаба฀на฀Флота฀ста-
ват฀ генератори฀ на฀ смели฀ и฀ ориги-
нални฀ идеи,฀ с฀ които฀ се฀ цели฀ да฀ се฀
компенсират฀ скромните฀ възмож-
ности฀ на฀ наличната฀ материална฀
част฀при฀изпълнението฀на฀задачите฀
по฀ морската฀ отбрана฀ на฀ страната.฀
Такава฀е฀подготовката฀за฀торпедна฀
атака฀ с฀ импровизиран฀ катамаран฀
срещу฀ турския฀ броненосец฀ „Тур-
гут฀рейс“฀през฀март฀1913฀г.฀по฀идея฀
на฀ капитан-лейтенант฀ Евстати฀ Ви-
наров.฀ Такава฀ е฀ и฀ операцията฀ по฀
вдигането฀от฀морското฀дъно฀на฀за-
гиналата฀по฀време฀на฀Първата฀све-
товна฀война฀германска฀подводница฀
УБ-45฀ (1934–1936฀ г.)฀ по฀ идея฀ на฀
капитан฀I฀ранг฀Иван฀Вариклечков฀с฀
цел฀ нейното฀ ремонтиране฀ и฀ изпол-
зване฀като฀учебно-боен฀кораб฀в฀на-
шия฀флот.

През฀1937–1938฀г.฀Адмиралтейст-
вото฀проучва฀различни฀предложения฀
за฀попълване฀и฀обновление฀на฀кораб-
ния฀ състав.฀ Официално฀ оферират฀ 8฀
фирми฀с฀11฀предложения฀за฀различни฀
варианти฀торпедни฀катери.฀Италианс-
ки฀фирми฀предлагат฀свои฀разработки฀
на฀торпедни฀катери,฀които฀вече฀са฀на฀
въоръжение฀ в฀ техния฀ флот.฀ Една฀ от฀
интересните฀ оферти฀ е฀ тази฀ на฀ френ-
ската฀ корабостроителница฀ Chantier฀
navals฀de฀Meulan,฀която฀предлага฀ва-
рианти฀ за฀ преустройство฀ на฀ същес-
твуващ฀ катер฀ в฀ торпеден.฀ Идеите฀ на฀
френските฀ конструктори฀ заслужават฀
вниманието฀с฀новаторските฀за฀време-
то฀ си฀ решения.฀ Но฀ като฀ цяло฀ такти-
ко-техническите฀ характеристики฀ на฀
тези฀проекти฀отстъпват฀на฀предпоче-
тената฀ оферта฀ от฀ Германия.฀ Нужен฀
е฀ внимателен฀ анализ฀ на฀ всичките฀ 11฀
оферти,฀ преди฀ да฀ бъде฀ обвинен฀ то-
гавашният฀ началник฀ на฀ Флота฀ конт-
раадмирал฀ Вариклечков฀ в฀ излишен฀
натиск฀ над฀ членовете฀ на฀ комисията,฀
за฀ да฀ посочат฀ като฀ победител฀ в฀ кон-
курса฀ единственото฀ предложение฀ на฀
фирмата฀ „Люрсен“13.฀ Фактът,฀ че฀ съ-
ветските฀специалисти,฀когато฀връщат฀
иззетите฀като฀трофеи฀три฀наши฀„Люр-฀
сен“-а,฀заявяват,฀че฀това฀е฀шедьовър฀
сред฀ торпедните฀ катери,฀ е฀ достатъч-
но฀красноречив.
През฀периода฀между฀двете฀светов-
ни฀войни฀Щабът฀на฀Флота฀организи-
ра฀изпълнението฀на฀първата฀българ-
ска฀ военноморска฀ корабостроителна฀
програма.฀Конструктивните฀планове,฀
изработени฀ от฀ капитан฀ II฀ ранг฀ Про-
тасий฀ Пампулов,฀ са฀ завършени฀ на฀
18฀март฀1940฀г.,฀а฀на฀24฀октомври฀с.г.฀
първият฀катерен฀миночистач฀с฀водо-
изместване฀ 18,7฀ т฀ спуснат฀ на฀ вода.฀
До฀1฀септември฀1944฀г.฀са฀построени฀
6฀такива฀кораба,฀а฀след฀1944฀г.฀–฀още฀
7.฀В฀държавната฀корабостроителница฀
в฀Кавала฀през฀1942฀г.฀започва฀строи-
телството฀на฀четири฀по-големи฀мино-
чистачи฀(с฀водоизместване฀от฀23,5฀т)฀
за฀нуждите฀на฀Беломорския฀флот.฀Те฀
влизат฀в฀строя฀на฀20฀април฀1944฀г.฀и฀
веднага฀след฀това฀започва฀строителс-
твото฀на฀още฀4฀кораба,฀които฀са฀изос-
тавени฀ след฀ оттеглянето฀ на฀ нашите฀
части฀от฀Бяло฀море.฀Така฀първата฀ко-
рабостроителна฀ програма฀ наброява฀
21฀плавателни฀съда14.฀
През฀ май฀ 1941฀ г.฀ отново฀ се฀ съз-
дават฀ три฀ флотски฀ формирования:฀
на฀Черно฀море,฀на฀Дунава฀и฀на฀Бяло฀
море,฀разраства฀се฀бреговата฀артиле-
рия,฀а฀през฀1943–1944฀г.฀се฀формира฀
и฀ Охридска฀ морска฀ патрулна฀ група.฀
От฀1941฀г.฀(по฀настояване฀на฀герман-
ците)฀ Щабът฀ на฀ Флота฀ се฀ премества฀
в฀София฀до฀1947฀г.,฀когато฀(вероятно฀
по฀ настояване฀ на฀ руснаците)฀ отново฀
се฀ връща฀ във฀ Варна.฀ По฀ време฀ на฀
войната฀длъжността฀началник-щаб฀на฀
Флота฀се฀заема฀от฀първия฀български฀
морски฀ офицер฀ с฀ докторска฀ титла –฀
капитан฀I฀ранг฀Георги฀Пецов,฀доктор฀
по฀физика฀на฀морето.
В฀ работата฀ на฀ Адмиралтейството฀
се฀отразяват฀и฀разнопосочните฀външ-
ни฀влияния฀върху฀страната฀и฀армията฀
ни.฀През฀първите฀години,฀до฀Балкан-
ската฀война,฀преобладават฀възгледи-
те,฀ привнесени฀ от฀ Русия฀ и฀ Франция,฀
а฀ така฀ също฀ от฀ Австро-Унгария,฀
Италия฀и฀Великобритания,฀а฀по฀вре-
ме฀ на฀ Първата฀ и฀ Втората฀ световна฀
война฀ –฀ основно฀ от฀ Германия.฀ След฀
септември฀1944฀г.฀българската฀воен-
номорска฀ наука฀ поема฀ курса฀ плътно฀
в฀килватер฀на฀съветската.฀Често฀пъти฀
тези฀ влияния฀ са฀ полезни฀ и฀ благот-
ворни,฀ още฀ повече฀ че฀ те฀ са฀ пречуп-
вани฀през฀призмата฀на฀специфичните฀
наши฀ условия.฀ Има฀ случаи,฀ когато฀
независимо฀от฀оценките฀на฀флотски-
те฀експерти฀са฀приемани฀политически฀
решения,฀които฀са฀нанасяли฀сериозни฀
щети฀ на฀ бойния฀ потенциал฀ на฀ фло-
та.฀ Такава฀ е฀ доставката฀ на฀ френски-
те฀ мини฀ „Соте฀ Арле“฀ и฀ плаващите฀
торпедни฀ батареи฀ в฀ навечерието฀ на฀
Балканската฀ война,฀ когато฀ неосно-
вателно฀е฀отхвърлен฀проектът฀на฀ка-
питан-лейтенант฀Евстати฀Винаров฀за฀
оригинална฀българска฀мина.฀Такава฀е฀
доставката฀на฀част฀от฀въоръжението฀
за฀ бреговата฀ артилерия฀ и฀ торпедни-
те฀катери฀„Пауер“฀от฀Германия฀през฀
Втората฀световна฀война.฀През฀перио-
да฀1908–1912฀г.฀и฀1919–1939฀г.฀Фло-
тът฀разчита฀най-вече฀на฀собствените฀
си฀ сили,฀ на฀ изучаването฀ на฀ чуждия฀
опит,฀в฀това฀число฀и฀на฀съветския,฀но฀
постига฀ организационно฀ изграждане฀
и฀ развръщане,฀ адекватно฀ на฀ иконо-
мическите฀ възможности฀ на฀ страната฀
и฀в฀съответствие฀с฀плановете฀на฀Ми-
нистерството฀ на฀ войната฀ и฀ Щаба฀ на฀
войската฀за฀отбраната฀на฀българската฀
държава.
В฀ наши฀ дни฀ Адмиралтейството฀
отново฀ решава฀ сходни฀ задачи:฀ По-
19
вече฀ от฀ 10฀ години฀ защитава฀ необхо-
димостта฀ от฀ Национална฀ корабос-
троителна฀ програма฀ за฀ обновление฀
на฀ВМС,฀повече฀от฀15฀години฀непре-
къснато฀разработва฀ръководни฀доку-
менти฀и฀търси฀оригинални฀решения฀в฀
условията฀ на฀ перманентни฀ съкраще-
ния฀на฀личен฀и฀корабен฀състав฀и฀из-
праща฀кадри฀за฀обучение฀в฀чужбина.฀
И฀ е฀ съвсем฀ закономерен฀ фактът,฀ че฀
тази฀институция฀все฀по-често฀се฀връ-
ща฀ към฀ корените฀ си.฀ Впечатляващо-
то฀ адмиралско฀ и฀ офицерско฀ участие฀
в฀ юбилейната฀ научна฀ конференция฀
на฀ Военноморския฀ музей฀ „125฀ годи-
ни฀ български฀ Военноморски฀ сили“,฀
активното฀ подпомагане฀ от฀ страна฀
на฀ фондация฀ „Български฀ ВМС“฀ на฀
издания,฀ посветени฀ на฀ българската฀
военноморска฀ история,฀ и฀ отбелязва-
нето฀на฀юбилеите฀на฀всички฀основни฀
щабни฀ структури฀ и฀ флотски฀ поделе-
ния฀са฀само฀част฀от฀едно฀начало,฀ко-
ето฀ е฀ с฀ категорична฀ ориентация฀ към฀
бъдещето.
Бележки:
1
Държавен вестник, бр.2, 1879 г.
2
Българската армия 1877–1919 г. С.,
1988, с. 39–41.
3
Карлсон, Г. Спомен за създаването на
Дунавската флотилия в Русе. – В: Юби-
леен сборник по случай 50-годишнината на
Морското училище 1881–1931 г. В., 1931,
неоф. отд., с. 38.
4
Вж. Боев, Р. Военният флот на България
1879–1900. С., 1969, с. 12–15.
5
Военноморски музей (ВММ),
вх. № 1011–1956, п. 75, С. Иванов.
История на Дунавската флотилия, с. 55,
56, 59, 65, 67.
1
Боев, Р. Военният флот..., с. 94.
7
ВММ, вх. № 457–1956, п. 85, л. 90.
8
Павлов, Вл. Развитие на българския
Военноморски флот (1897–1913 г.). С.,
1970, с. 32–33.
9
ВММ, вх. № 912–1955, п. 40, л. 6–16, 21.
10
Панайотов, Ат. Българската морска
идея (1919–1939 г.). В., 2003, с. 49–54.
11
ВММ, вх. № 467–1956, п. 74, л. 27–49.
12
ВММ, вх. № 466–1956, п. 74, л. 4–10.
13
ВММ, вх. № 121–1967, п. 131, л. 16–20.
14
Панайотов, Ат., М. Кръстева. Пробле-
ми на българското военно корабостроене и
кораборемонт (1919–1947 г.) – В: Годиш-
ник на Военноморския музей – Варна. Т. II.
В., 2002, с. 84–86, 93.
20

ÂÈÇÈÒÈÒÅ ÍÀ ×ÓÆÄÈ ÁÎÉÍÈ

ÊÎÐÀÁÈ Â ÁÚËÃÀÐÑÊÈ ÏÐÈÑÒÀÍÈÙÀ
ÄÎ ÏÚÐÂÀÒÀ ÑÂÅÒÎÂÍÀ ÂÎÉÍÀ
×îíè ×ÎÍÅÂ

Под฀ визита฀ (от฀ фр.฀ visite฀ –฀ посещение)฀ според฀ тъл-
куването฀ на฀ Корабния฀ устав฀ се฀ разбира฀ посещение฀ на฀
длъжностни฀ лица฀ с฀ военен฀ кораб฀ (отряд฀ бойни฀ кораби)฀
в฀пристинище฀฀на฀друга฀държава.฀Самите฀визити฀са฀офи-
циални,฀ неофициални,฀ делови,฀ ответни,฀ предварителни,฀
но฀ към฀ тях฀ се฀ отнасят฀ и฀ принудителното฀ влизане฀ пора-
ди฀ капризи฀ на฀ времето,฀ за฀ ремонт,฀ за฀ оказване฀ на฀ неот-
ложна฀медицинска฀помощ฀и฀т.н.฀Официалните฀визити฀се฀
осъществяват฀ по฀ взаимно฀ договаряне฀ между฀ държавите฀
за฀укрепване฀на฀връзките฀между฀тях฀и฀по฀предварително฀
съгласувана฀ по฀ дипломатически฀ път฀ програма.฀ Уставът฀
разглежда฀ отделно฀ правилата฀ за฀ отдаване฀ на฀ чест฀ (са-
лютиране)฀ на฀ длъжностните฀ лица,฀ приемите฀ и฀ масовите฀
посещения,฀както฀и฀реда฀за฀напускане฀на฀чуждото฀прис-
танище.฀ Неофициалните฀ визити฀ се฀ провеждат฀ с฀ учебни,฀
научни฀и฀други฀цели฀по฀предварително฀договаряне฀между฀
страните฀и฀въз฀основа฀на฀взаимността.฀
Въпросът฀с฀визитите฀на฀чуждите฀военни฀кораби฀в฀бъл-
гарските฀пристанища฀е฀слабо฀проучен,฀а฀спомена-ването฀
на฀гостувалите฀ни฀кораби฀не฀е฀обвързано฀с฀анализ฀за฀връз-
ката฀на฀посещенията฀с฀текущата฀политическа฀обстановка.฀
Като฀правило฀първите฀визити฀в฀нашата฀страна฀са฀едност-
ранни,฀но฀няма฀нито฀една฀публикация฀с฀характеристиките฀
на฀извършилите฀визитите฀кораби฀или฀поне฀за฀числеността฀
на฀личния฀им฀състав,฀от฀която฀бихме฀могли฀да฀съдим฀за฀
отзвука฀и฀популяризирането฀на฀нашата฀страна฀зад฀грани-
ца,฀както฀и฀за฀истинските฀цели฀на฀тези฀посещения.
Като฀цяло฀интересът฀на฀чуждите฀държави฀и฀първите฀
визити฀на฀техни฀кораби฀у฀нас฀закъсняват,฀сравнено฀с฀раз-
витието฀ на฀ България.฀ Причините฀ са฀ комплексни,฀ но฀ са฀
свързани฀ и฀ с฀ изостаналостта฀ на฀ българските฀ пристани-
ща.฀На฀Дунава,฀където฀се฀полагат฀основите฀на฀бъдещия฀
ни฀военноморски฀флот,฀по฀настояване฀на฀Русия฀консул-
ствата฀ на฀ западните฀ държави฀ са฀ закрити฀ (1880–1889 г.).฀
Съединението฀на฀Княжество฀България฀с฀Източна฀Руме-
лия฀ (6฀ септември฀ 1885฀ г.)฀ и฀ последвалите฀ събития฀ пък฀
ограничават฀ и฀ достъпа฀ на฀ руските฀ кораби.฀ Впрочем฀ те฀
и฀ без฀ това฀ няма฀ къде฀ да฀ акостират:฀ пристанището฀ във฀
Видин฀е฀изградено฀през฀1908฀г.,฀в฀Русе฀–฀през฀1912฀г.,฀в฀
Свищов – ฀през฀1913฀г.,฀в฀Лом฀–฀през฀1915฀г.฀и฀т.฀н.,฀а฀в฀
Козлодуй฀и฀Никопол฀–฀чак฀през฀1938฀г.1.฀Напрежението฀в฀
отношенията฀между฀България฀и฀Русия฀стига฀до฀крайнос-
ти฀ и฀ понякога฀ носи฀ анекдотичен฀ характер.฀ През฀ 1889฀ г.฀
княз฀Гагарин฀поддържа฀по฀Дунава฀8฀парахода,฀от฀които฀
един฀ се฀ нарича฀ „България“,฀ а฀ друг฀ –฀ „Граф฀ Игнатиев“.฀
През฀1890฀г.฀русенският฀агент฀на฀Гагаринското฀параходс-
тво฀получава฀телеграма,฀че฀ще฀пристигне฀граф฀Игнатиев.฀
Началникът฀на฀телеграфната฀станция฀уведомява฀област-
ния฀началник,฀а฀той฀на฀свой฀ред฀–฀Стамболов.฀Стамболов฀
разпорежда฀под฀никакъв฀предлог฀да฀не฀се฀разрешава฀на฀
графа฀ (Николай฀ Павлович฀ Игнатиев)฀ да฀ слезе฀ на฀ брега.฀
Докато฀телеграмата฀пристигне,฀„Граф฀Игнатиев“฀е฀вече฀в฀
Свищов฀и฀там฀е฀изпратена฀втора฀телеграма.฀Чак฀на฀запит-
ването฀дали฀високият฀неканен฀гост฀е฀пристигнал฀във฀Ви-
дин,฀става฀ясно,฀че฀„гостът“฀е฀кораб฀и฀той฀действително฀е฀
пристигнал฀под฀командването฀на฀еди-кой฀си฀и฀че฀това฀не฀
е฀пълномощникът฀на฀Русия,฀подписал฀навремето฀Сансте-
фанския฀договор2.
Положението฀ на฀ Черно฀ море฀ е฀ същото.฀ Там฀ през฀
1897 г.฀се฀сформира฀Морска฀част฀(първообраз฀на฀българ-
ския฀Черноморски฀флот)฀с฀щаб฀във฀Варна,฀но฀пристанища฀
за฀него฀са฀изградени฀няколко฀години฀по-късно.฀Бургаско-
то฀пристанище฀е฀открито฀през฀май฀1903฀г.,฀а฀Варненско-
то – ฀през฀май฀1906฀г.1.฀Интересното฀е,฀че฀чуждите฀визити฀
изпреварват฀ откриването฀ и฀ на฀ двете฀ пристанища.฀ Още฀
по-любопитно฀е,฀че฀едва฀създаден,฀нашият฀Черноморски฀
флот฀започва฀дейността฀си฀с฀визити฀в฀чужбина฀–฀при฀това฀
в฀пристанища,฀които฀досега฀все฀още฀не฀са฀достигнати฀от฀
нито฀един฀следващ฀български฀военен฀кораб.฀Визитите฀из-
вършва฀през฀1898฀г.฀по฀време฀на฀прехода฀си฀от฀Бордо฀за฀
България฀току-що฀построеният฀учебен฀крайцер฀„Надеж-
да“฀(под฀флага฀на฀началника฀на฀Морската฀част฀и฀коман-
Учебен฀крайцер฀„Надежда“
 21

преминава฀ последователно฀ в฀ ръцете฀ на฀ червените,฀ нем-

ците,฀англо-френците฀и฀белите,฀през฀1920฀г.฀е฀потопен฀за฀
преграждане฀на฀Керченския฀проток,฀а฀до฀1930฀г.฀голяма฀
част฀от฀оборудването฀му฀е฀извадена5.฀ Миноносец฀№฀253฀
принадлежи฀към฀серия฀руски฀номерни฀миноносци,฀строе-
ни฀за฀Черноморския฀флот฀в฀Одеса฀през฀1890–1892฀г.฀Кора-
бът฀е฀с฀водоизместване฀87฀т,฀дължина฀38,4฀м,฀1100-силова฀
парна฀машина,฀скорост฀19฀възла,฀въоръжен฀с฀два฀355-мм฀
торпедни฀ апарата,฀ едно฀ 47-мм฀ и฀ едно฀ 37-мм฀ оръдие฀ и฀
една฀7,62-мм฀картечница,฀екипаж฀–฀19฀души6฀и฀вероятно฀
придружава฀„Ростислав“,฀за฀да฀бъде฀използван฀като฀негов฀
рейдови฀катер฀в฀необорудваните฀български฀пристанища.฀
От฀1895฀г.฀корабът฀всъщност฀се฀нарича฀„Ай-Тодор“,฀а฀от฀
Руският฀ескадрен฀броненосец฀฀„Ростислав“฀
1900฀г.฀не฀е฀и฀миноносец,฀защото฀торпедните฀му฀апарати฀
са฀демонтирани.฀През฀1909฀г.฀го฀снемат฀от฀въоръжение,฀
дир฀на฀крайцера฀капитан฀II฀ранг฀Пол฀Пишон),฀а฀посетени- но฀ го฀ консервират฀ и฀ през฀ Първата฀ световна฀ война฀ под฀
те฀пристанища฀са฀Лисабон,฀Алжир฀и฀Патрас.฀В฀Лисабон฀ името฀ „Подводник“฀ се฀ използва฀ като฀ пристанищен฀ съд,฀
Пол฀Пишон฀прави฀(първата฀наша)฀официална฀визита฀на฀ а฀ след฀ това฀ –฀ като฀ куриерски฀ кораб฀ (посыльное฀ судно)฀
португалското฀адмиралтейство3.฀През฀май฀1899฀г.฀с฀„На- №฀3.฀Завладян฀е฀и฀е฀взривен฀от฀интервентите,฀а฀останките฀
дежда“฀е฀направено฀и฀първото฀официално฀посещение฀на฀ му฀през฀1924฀г.฀са฀предадени฀за฀претопяване.
български฀военен฀кораб฀в฀Русия.฀Крайцерът฀посещава฀Се- Руската฀визита฀не฀остава฀незабелязана฀и฀още฀през฀същия฀
вастопол฀и฀Одеса.฀Безплатно฀е฀извършено฀докуването฀на฀ месец฀(юли)฀във฀Варна฀пристига฀германският฀военен฀учебен฀
кораба.฀ По-късно฀ „Надежда“฀ редовно฀ извършва฀ учебни฀ кораб฀„Loreley“.฀В฀Internet฀все฀още฀няма฀данни฀за฀кораба,฀но฀
плавания฀до฀руските฀черноморски฀пристанища:฀само฀през฀ според฀Крошел฀и฀Еверс7฀„Loreley“฀е฀втори฀кораб฀с฀това฀име฀
1900฀г.฀–฀четири฀пъти.฀Там฀се฀извършват฀и฀ремонтите฀му.
В฀отговор฀на฀българските฀посещения฀в฀Русия฀(1899–
1901฀г.)฀през฀1901฀г.฀руски฀военни฀кораби฀правят฀визити฀
във฀Варна฀и฀Бургас.฀Първата฀известна฀официална฀визита฀
е฀от฀27฀юни฀до฀1฀юли฀1901฀г.฀Посещението฀придобива฀по-
литически฀характер,฀защото฀броненосецът฀„Ростислав“฀и฀
миноносец฀№฀253฀пристигат฀под฀флага฀на฀великия฀руски฀
княз฀ Александър฀ Романов,฀ а฀ в฀ посрещането฀ им฀ участва฀
лично฀княз฀Фердинанд4.
Като฀се฀има฀предвид,฀че฀по฀силата฀на฀Берлинския฀дого-
вор฀от฀1878฀г.฀България฀е฀подвластна฀на฀турския฀султан,฀
а฀ по฀ силата฀ на฀ капитулациите฀ (признаването฀ на฀ Съеди-
нението฀не฀отменя฀режима฀им)฀и฀тя฀като฀Турция฀е฀онеп-
равдана฀в฀очите฀на฀Запада,฀посещението฀на฀двата฀кораба฀
придобива฀значението฀не฀само฀на฀официално฀признаване฀
на฀появата฀на฀един฀нов฀флот฀в฀Черно฀море,฀но฀и฀на฀бъл-
гарската฀държава฀като฀цяло.
Ескадреният฀броненосец฀„Ростислав“฀е฀с฀водоизмес-
тване฀10฀140฀т,฀дължина฀107,19฀м,฀има฀две฀4410-силови฀
парни฀машини,฀развива฀малко฀над฀15-възлова฀скорост฀и฀
първоначално฀е฀въоръжен฀с฀2฀сдвоени฀254-мм฀и฀4฀сдвое-
ни฀152-мм฀артилерийски฀кули,฀две฀64-мм,฀12฀Ї฀47฀и฀14฀Ї฀
37-мм฀оръдия.฀Бронирането฀му฀е฀с฀дебелина฀от฀51–76฀мм฀
(на฀палубата)฀до฀203–368฀мм฀(на฀бойните฀кули).฀Далечи-
ната฀му฀на฀плаване฀е฀3500฀мили฀(с฀8-възлов฀ход).฀Екипа-
жът฀ се฀ състои฀ от฀ 632฀ души.฀ При฀ третото฀ си฀ посещение฀
в฀Русия฀през฀април–май฀1900฀г.฀екипажът฀на฀„Надежда“฀
посещава฀ Николаев฀ и฀ участва฀ в฀ освещаването฀ му.฀ През฀
1907฀г.฀броненосецът฀е฀прекласифициран฀в฀линеен฀кораб,฀
през฀ 1908฀ г.฀ протаранва฀ и฀ потопява฀ своята฀ подводница฀
„Камбала“,฀след฀това฀участва฀в฀Първата฀световна฀война฀
и฀обстрелва฀турското฀крайбрежие,฀после฀става฀флагман฀
на฀отряд฀с฀особено฀назначение,฀който฀завзема฀Констан-
ца,฀която฀след฀това฀се฀отстъпва฀на฀германците.฀Защитава฀
и฀прикрива฀евакуацията฀на฀Одеса.฀През฀1918฀г.฀корабът฀ Посрещането฀на฀моряците฀от฀„Ростислав“฀във฀Варна,฀1901฀г.
22

и฀е฀построен฀през฀1884–1886฀г.฀Водоизместването฀му฀е฀920฀т,฀
дължината฀–฀68฀м,฀600-силовата฀парна฀машина฀му฀осигурява฀
12-възлова฀скорост,฀въоръжен฀е฀с฀две฀50-мм฀оръдия,฀екипа-
жът฀му฀се฀състои฀от฀61฀души.
По฀ това฀ време฀ Русия฀ и฀ Германия฀ сякаш฀ се฀ сърев-
новават฀в฀посещенията฀си,฀защото฀пак฀през฀юли฀1901฀г.฀
във฀Варна฀и฀Бургас฀гостува฀ескадра฀от฀седем฀учебни฀ко-
раба฀под฀флага฀на฀вицеадмирал฀Хилденбрант,฀през฀юли฀
1902฀г.฀руска฀ескадра฀посещава฀Варна฀и฀Бургас8฀(и฀в฀два-
та฀ случая฀ корабният฀ състав฀ не฀ се฀ посочва,฀ но฀ в฀ допис-
ката฀ се฀ съобщава,฀ че฀ „на฀ 23฀ сутринта฀ пристигнаха฀ във฀
варненското฀пристанище฀миналогодишните฀руски฀военни฀
параходи฀освен฀броненосеца฀„Ростислав“฀и฀на฀25฀вечерта฀
заминаха฀за฀Бургас“),฀а฀през฀август฀1902฀г.฀следва฀ново฀
посещение฀във฀Варна฀и฀Бургас฀на฀„Loreley“9.฀По-важно-
то฀е,฀че฀още฀една฀велика฀сила฀признава฀новото฀ни฀статук-
во฀в฀Черно฀море. Ескадрен฀броненосец฀„Святой฀Георгий฀Победоносец“฀
Следва฀ново฀и฀изключително฀важно฀руско฀посещение.฀
На฀12–13฀септември฀1902฀г.฀във฀Варна฀пристигат฀руският฀
броненосец฀„Святой฀Георгий฀Победоносец“฀и฀параходът฀
„Петербург“฀ начело฀ със฀ сина฀ на฀ великия฀ княз฀ Николай฀
Николаевич,฀ командвал฀ руските฀ войски฀ през฀ Освободи-
телната฀война฀(делегацията฀е฀поканена฀за฀тържествата฀по฀
случай฀25-годишнината฀от฀Освобождението).
Броненосецът฀ „Святой฀ Георгий฀ Победоносец“฀ при-
надлежи฀към฀серия฀от฀четири฀3-кулови฀кораба฀тип฀„Ека-
терина฀ II“,฀ строени฀ в฀ Николаев฀ и฀ Севастопол฀ (остана-
лите฀ са฀ „Чесма“฀ и฀ „Синоп“).฀ Корабът฀ е฀ построен฀ през฀
1891–1893฀г.฀Водоизместването฀му฀е฀10฀750฀т,฀дължина-
та฀103,48฀м,฀6715-силови฀парни฀машини฀му฀осигуряват฀
максимална฀ 14-възлова฀ скорост฀ и฀ далечина฀ на฀ плаване฀
2650฀мили฀(с฀8-възлов฀ход).฀Въоръжен฀е฀с฀три฀двуствол-
ни฀ 305-мм฀ система฀ „Шнайдер–Кане“)฀ и฀ седем฀ 152-мм฀
артилерийски฀кули,฀2฀Ї฀64-мм฀и฀8฀Ї฀47-мм฀оръдия฀и฀4฀Ї฀ Ескадрен฀ броненосец฀ „Три฀ Святителя“฀ във฀ Варненския฀ залив฀
(публикува฀се฀за฀първи฀път)
Ї฀7,62-мм฀картечници.฀Бронирането฀му฀е฀от฀57฀мм฀(на฀па-
лубата)฀до฀406฀мм฀(на฀бойните฀кули).฀Екипаж฀–฀642฀души.฀
Корабът฀ преминава฀ през฀ две฀ прекласификации – ฀ през฀
1892฀г.฀става฀ескадрен฀броненосец,฀а฀през฀1907฀г. –฀лине-
ен฀кораб,฀но฀бойната฀му฀стойност฀е฀съмнителна,฀особено฀
след฀като฀през฀1905฀г.฀се฀присъединява฀към฀въстаналия฀
„Князь฀ Потемкин฀ Таврический“,฀ заминава฀ за฀ Одеса฀ и฀
засяда.฀През฀Първата฀световна฀война฀го฀използват฀като฀
щабен฀ и฀ брандвахтен฀ кораб฀ в฀ Севастопол,฀ където฀ през฀
1918฀г.฀е฀завладян฀от฀немците,฀а฀след฀това฀от฀англо-френ-
ците,฀червените฀и฀белите.฀Накрая฀е฀отвлечен฀на฀буксир฀
в฀Истанбул฀през฀1920฀г.฀и฀с.฀г.฀е฀интерниран฀в฀Бинзерт฀
(Бизерта).฀ През฀ 1924฀ г.฀ корабът฀ е฀ признат฀ за฀ собстве-
ност฀на฀СССР,฀но฀вече฀е฀твърде฀остарял฀и฀е฀продаден฀за฀
нарязване10.฀Параходът฀„Петербург“฀е฀един฀от฀корабите฀
на฀Доброволния฀флот*.฀Той฀е฀5400-BRT฀пътнически฀па-
раход,฀построен฀е฀в฀Германия฀и฀купен฀от฀нея฀през฀1894 г.฀ Ескадрен฀броненосец฀„Синоп“฀
По-късно฀е฀преоборудван฀в฀спомагателен฀крайцер,฀а฀след฀
това฀става฀учебен฀кораб฀„Березань“11.฀ тавен฀построеният฀за฀нашия฀флот฀катер฀„Чайка“฀(23฀т,฀13฀м,฀
Крайцерът฀„Надежда“฀на฀свой฀ред฀посещава฀Русия฀през฀ парна฀машина฀с฀мощност฀от฀75฀к.฀с.,฀скорост฀–฀7฀възла).
1902฀и฀1903฀г.,฀като฀през฀1903฀г.฀с฀него฀от฀Николаев฀е฀дос- След฀това฀настъпва฀временно฀затишие,฀тъй฀като฀между฀
1903฀ и฀ 1905฀ г.฀ българските฀ пристанища฀ са฀ затворени฀ за฀
*฀ Руският฀ Доброволен฀ флот฀ се฀ създава฀ предвид฀ опасността฀ от฀ посещения.฀На฀власт฀вече฀е฀Народно-либералната฀(Стам-
вайна฀ с฀ Англия฀ и฀ Франция฀ през฀ 1878฀ г.฀ и฀ към฀ 1917฀ г.฀ разполага฀ с฀ боловистката)฀партия,฀отношенията฀с฀Русия฀се฀обтягат,฀а฀
44฀големи฀океански฀парахода.฀–฀Бел.฀авт.฀ Илинденско-Преображенското฀въстание฀от฀същата฀година฀

изправя฀ страната฀ пред฀ война฀ с฀ Турция฀ и฀ демонстрация-
та฀ на฀ сближаване฀ с฀ извечния฀ є฀ враг฀ не฀ е฀ в฀ наш฀ интерес.฀
Същевременно฀ през฀ 1905–1906฀ г.฀ „Надежда“฀ посещава฀
Одеса,฀после฀при฀откриването฀на฀варненското฀пристанище฀
(18฀ май฀ 1906฀ г.)฀ отново฀ ни฀ гостуват฀ руски฀ военни฀ кора-
би – ฀ броненосецът฀ „Три฀ Святителя“฀ и฀ минният฀ крайцер฀
„Гриден“.฀Княз฀Фердинанд฀посещава฀„Три฀Святителя“,฀а฀
покрай฀тези฀плавания฀връзките฀с฀Русия฀се฀задълбочават.
Броненосецът฀(от฀1892฀г.฀–฀ескадрен฀броненосец,฀от฀
1907฀г.฀–฀линеен฀кораб)฀„Три฀Святителя“฀е฀построен฀през฀
1891–1895฀г.฀по฀преработения฀проект฀на฀английския฀„Traf-฀
algar“฀(от฀1885฀г.).฀През฀1899฀г.฀му฀поставят฀радиостан-
ция,฀през฀1911–1912฀и฀1916–1917฀г.฀минава฀през฀капита-
лен฀ ремонт.฀ Участва฀ в฀ Първата฀ световна฀ война,฀ в฀ края฀
на฀ която฀ е฀ завладян฀ от฀ немците฀ и฀ англо-френците,฀ през฀
1919 г.฀е฀взривен,฀после฀минава฀през฀ръцете฀на฀червени฀и฀
бели,฀а฀през฀1923฀г.฀и฀предаден฀за฀нарязване.฀В฀първона-
чалния฀си฀вид฀корабът฀е฀с฀водоизместване฀13฀318฀т,฀дъл-
жина฀115,14฀м,฀има฀две฀5650-силови฀парни฀машини฀и฀раз-
вива฀16-възлова฀скорост.฀Въоръжен฀е฀с฀две฀двустволни฀
305-мм฀артилерийски฀кули,฀8฀Ї฀152-мм,฀4฀Ї฀120-мм,฀2฀Ї฀
Ї฀67-мм,฀10฀Ї฀47-мм฀и฀10฀Ї฀37-мм฀оръдия.฀Бронирането฀му฀
е฀усилено฀и฀достига฀дебелина฀406–457฀мм.฀Екипаж – ฀730฀
души12.฀Минният฀крайцер฀„Гриден“฀е฀предшественик฀на฀
ескадрените฀миноносци,฀строени฀в฀Николаев฀през฀1892–
1893฀ г.฀ Данни฀ за฀ него฀ дава฀ само฀ мичман฀ Миклашевски,฀
според฀когото฀корабът฀е฀с฀водоизместване฀400฀т,฀дължи-
на฀59฀м,฀парна฀машина฀с฀мощност฀3500฀к.с.฀и฀2฀мачти฀със฀
спомагателни฀ветрила฀и฀развива฀19-възлова฀скорост.฀Въ-
оръжен฀е฀с฀6฀Ї฀47-мм฀и฀3฀Ї฀37-мм฀оръдия฀и฀2฀надводни฀
торпедни฀апарата.฀Екипаж฀–฀64฀души13.฀Известно฀е฀още,฀
че฀ през฀ 1905฀ г.฀ „Гриден“฀ е฀ изпратен฀ да฀ торпилира฀ бун-
товния฀ броненосец฀ „Князь฀ Потемкин฀ Таврический“,฀ но฀
се฀присъединява฀към฀него.
През฀август฀1907฀г.฀гости฀на฀Варна฀отново฀са฀два฀рус-
ки฀кораба฀–฀броненосецът฀„Синоп“฀и฀параходът฀„Эрик-
лик“.฀ Посещението฀ е฀ във฀ връзка฀ с฀ 30-годишнината฀ от฀
освобождението฀на฀града14.
Броненосецът฀„Синоп“฀(от฀1892฀г.฀–฀ескадрен฀броне-
носец,฀от฀1907฀г.฀–฀линеен฀кораб)฀е฀идентичен฀със฀„Свя-
той฀Георгий฀Победоносец“฀(тип฀„Екатерина฀II“)฀и฀е฀пос-
троен฀ през฀ 1883–1889฀ г.฀ Данните฀ му฀ са฀ близки฀ до฀ тези฀
Крайцерът฀„Память฀Меркурия“
23
„Святой฀Пантелеймон“฀(бивш฀„Князь฀Потемкин฀Таврический“)฀
на฀ вече฀ разгледания฀ кораб,฀ но฀ водоизместването฀ му฀ е฀
малко฀по-малко฀(10฀180฀т),฀парните฀му฀машини฀са฀6400-
силови฀и฀вместо฀7,62-мм฀картечници฀има฀37-мм฀оръдия.฀
Екипаж฀–฀645฀души.฀През฀1910฀г.฀„Синоп“฀минава฀през฀
капитален฀ремонт.฀През฀Първата฀световна฀война฀е฀бранд-
вахтен฀кораб฀в฀Севастопол฀и฀щабен฀кораб฀на฀съдовете฀в฀
Дунава.฀През฀1918฀г.฀е฀завладян฀от฀немците,฀след฀това฀от฀
англо-френците฀и฀предаден฀на฀белите,฀които฀го฀разоръ-
жават฀и฀взривяват.฀След฀това฀преминава฀на฀няколко฀пъти฀
в฀ ръцете฀ на฀ червените฀ и฀ белите,฀ а฀ накрая฀ останките฀ му฀
са฀предадени฀за฀нарязване฀(1923฀г.)15.฀Параходът฀„Эрик-
лик“฀ според฀ мичман฀ Миклашевски฀ е฀ пощенски฀ параход฀
(бивша฀яхта)฀от฀руския฀Черноморски฀флот16.฀ Името฀є฀се฀
среща฀още฀през฀1878฀г.,฀когато฀под฀нея฀се฀заклещва฀една฀
от฀миниподводниците฀на฀Джевецки.
Истински฀руски฀„десант“฀е฀осъществен฀през฀следваща-
та฀1908฀г.฀Това฀е฀най-внушителното฀(до฀днес)฀посещение฀
по฀брой฀на฀чужди฀кораби฀в฀българско฀пристанище.฀Рус-
ката฀ескадра฀е฀в฀състав฀броненосците฀„Ростислав“,฀„Свя-
той฀Пантелеймон“,฀„Три฀Святителя“,฀крайцерът฀„Память฀
Меркурия“฀и฀шест฀миноносеца฀под฀флага฀на฀контраадми-
рал฀Сервански฀и฀от฀17฀до฀23฀юни฀1908฀г.฀посещава฀Бур-
гас฀ и฀ Варна.฀ Пуска฀ се฀ слух,฀ че฀ нашите฀ пристанища฀ ще฀
се฀използват฀за฀бази฀на฀руския฀флот,฀с฀който฀ние฀уж฀ще฀
бъдем฀съюзници฀в฀една฀предстояща฀война฀с฀Турция.฀Още฀
повече฀ че฀ през฀ 1908฀ г.฀ е฀ положен฀ подводен฀ кабел฀ Вар-
на–Севастопол,฀а฀с฀прокопаването฀на฀канала฀Варненски฀
залив–Варненско฀езеро,฀за฀да฀се฀устрои฀база฀за฀военния฀
флот฀(1909฀г.),฀възможностите฀на฀пристанището฀да฀прие-
ма฀и฀големи฀кораби฀са฀се฀увеличили.
От฀тази฀ескадра฀„Ростислав“฀и฀„Три฀Святителя“฀вече฀
са฀ ни฀ познати.฀ Броненосецът฀ „Святой฀ Пантелеймон“฀
е฀ бившият฀ преименуван฀ след฀ бунта฀ на฀ борда฀ му฀ през฀
1905 г.฀ „Князь฀ Потемкин฀ Таврический“฀ (от฀ 1917 г. –฀
„Потемкин฀Таврический“฀и฀„Борец฀за฀свободу“).฀Кора-
бът฀е฀с฀водоизместване฀12฀582฀т,฀дължина฀115,37฀м,฀две฀
парни฀машини฀по฀7100฀к.฀с.฀(скорост฀–฀около฀17฀възла),฀
въоръжен฀с฀2฀двустволни฀305-мм฀бойни฀кели,฀16฀Ї฀152-мм,฀
16฀Ї฀75-мм,฀2฀Ї฀64-мм,฀6฀Ї฀47-мм฀и฀2฀Ї฀37-мм฀оръдия฀и฀4฀Ї฀
Ї฀7,62-мм฀картечници.฀Бронирането฀му฀достига฀254฀мм,฀
екипажът฀е฀от฀806฀души.฀През฀1907฀г.฀корабът฀е฀прекла-
сифициран฀в฀линеен฀и฀като฀такъв฀участва฀в฀Първата฀све-
товна฀война฀като฀на฀четири฀пъти฀влиза฀в฀бой฀с฀турския฀
24
линеен฀ крайцер฀ „Yawuz“฀ („Geoben“)฀ и฀ лекия฀ крайцер฀
„Midilli“฀(„Breslau“),฀включва฀се฀в฀нападението฀на฀Вар-
на฀(октомври฀1915฀г.),฀поддържа฀атаката฀на฀Трабзон...฀
През฀1917฀г.฀влиза฀в฀съветския฀Черноморски฀флот,฀но฀
през฀1918฀г.฀е฀завладян฀от฀немците,฀после฀е฀взривен฀от฀
англо-френците,฀а฀през฀1919฀г.฀преминава฀в฀ръцете฀на฀
белите฀и฀червените,฀които฀се฀отказват฀от฀ремонта฀му,฀и฀
през฀ 1923฀ г.฀ заминава฀ за฀ нарязване17.฀ Крайцерът฀ „Па-
мять฀Меркурия“฀(до฀25฀март฀1907฀г.฀–฀„Кагул“,฀същия฀
ден฀бившият฀еднотипен฀с฀него฀„Очаков“฀е฀преименуван฀
на฀ „Кагул“)฀ е฀ постраен฀ по฀ немски฀ проект฀ през฀ 1901–
1905฀г.฀в฀Николаев.฀Водоизместването฀му฀е฀7070฀т,฀дъл-
жината฀му฀е฀134,16฀м,฀парните฀му฀машини฀са฀с฀мощност฀
19฀500฀к.฀с.฀(скорост฀–฀21฀възла),฀бронирането฀е฀леко,฀
въоръжението฀се฀състои฀от฀12฀Ї฀152-мм฀и฀12฀Ї฀75-мм฀
оръдия,฀ 4฀ Ї฀ 7,62-мм฀ картечници฀ и฀ 2฀ подводни฀ бордо-
ви฀381-мм฀торпедни฀апарата,฀може฀да฀носи฀голям฀брой฀
морски฀ мини.฀ Впоследствие฀ корабът฀ преминава฀ през฀
няколко฀ преоборудвания,฀ участва฀ в฀ Първата฀ световна฀
война,฀ после฀ е฀ завладян฀ от฀ немците฀ и฀ използван฀ като฀
плаваща฀казарма.฀При฀отстъплението฀на฀интервентите฀
корабът฀е฀взривен,฀но฀до฀1923฀г.฀е฀възстановен฀и฀става฀
учебен฀ крайцер฀ „Коминтерн“.฀ В฀ началото฀ на฀ Втората฀
световна฀война฀го฀използват฀като฀минен฀заградител,฀но฀
скоро฀след฀това฀е฀повреден฀от฀немската฀авиация.฀Кор-
пусът฀му฀е฀потопен฀на฀подстъпите฀към฀Туапсе,฀а฀арти-
лерията฀му฀е฀снета฀за฀нуждите฀на฀бреговата฀отбрана18.฀
Данните฀за฀гостувалите฀ни฀миноносци฀не฀са฀уточнени.
Скоро฀ след฀ това฀ на฀ 22฀ септември฀ 1908฀ г.฀ Бълга-
рия฀ провъзгласява฀ независимостта฀ си,฀ а฀ Фердинанд฀
е฀обявен฀за฀цар.฀С฀това฀е฀отхвърлен฀васалитетът฀към฀
Османската฀ империя.฀ Новият฀ ни฀ статут฀ довежда฀ до฀
временно฀въздържане฀на฀чуждите฀флотове฀от฀посеще-
ния฀в฀страната.฀Според฀някои฀публикации฀през฀1909–
1910 г.฀ българските฀ пристанища฀ не฀ са฀ посещавани฀ от฀
чужди฀военни฀кораби,฀а฀през฀1912–1922฀г.฀официално฀
са฀ затворени฀ за฀ посещения.฀ Същевременно฀ се฀ прави฀
уговорката,฀ че฀ нарочно฀ са฀ игнорирани฀ работните฀ по-
сещения฀за฀предаване฀на฀материална฀част,฀снабдяване฀
със฀ запасни฀ части฀ и฀ принадлежности฀ и฀ използването฀
на฀ Варна฀ и฀ Бургас฀ като฀ бази฀ за฀ подготовка฀ на฀ бойни฀
действия฀от฀нашите฀съюзници฀(напр.฀на฀немските฀под-
водници)฀по฀време฀на฀войните.
И฀все฀пак฀единственото฀посещение฀до฀новото฀зат-
варяне฀на฀нашите฀пристанища฀за฀чужди฀кораби฀отново฀
е฀руско.฀През฀1911฀г.฀ескадра฀с฀неизвестен฀(засега)฀ко-
рабен฀състав฀от฀руския฀Черноморски฀флот,฀водена฀от฀
вицеадмирал฀Бострем,฀посещава฀Варна฀и฀Бургас.฀Това฀
е฀последната฀чужда฀визита฀чак฀до฀края฀на฀Първата฀све-
товна฀война...
Единственият฀наш฀„посланик“฀продължава฀да฀е฀учеб-
ният฀ крайцер฀ „Надежда“.฀ Между฀ 1909฀ г.฀ и฀ началото฀ на฀
Балканската฀ война฀ „Надежда“฀ прави฀ шест฀ плавания฀ до฀
руски฀пристанища.฀През฀април–май฀1912฀г.฀за฀пръв฀път฀
посещават฀Русия฀и฀два฀български฀миноносеца,฀а฀„Надеж-
да“฀тайно฀отвежда฀до฀Ялта฀българска฀държавна฀делегация฀
начело฀с฀председателя฀на฀Народното฀събрание฀д-р฀Стоян฀
Данев.฀През฀август฀с.฀г.฀крайцерът฀засяда฀на฀Анхиалската฀
банка฀и฀заминава฀за฀Русия฀на฀ремонт,฀но฀войната฀започва฀
и฀се฀връща฀обратно,฀натоварен฀с฀руски฀превързочни฀ма-
териали฀за฀армията...฀
Три฀години฀по-късно฀България฀и฀Русия฀стават฀против-
ници฀в฀Първата฀световна฀война,฀а฀след฀нея฀политиката฀на฀
страната฀ни฀се฀преориентира฀на฀Запад,฀което฀може฀да฀се฀
проследи฀и฀по฀корабите,฀които฀започват฀да฀ни฀посещават.฀
Но฀това,฀както฀се฀казва,฀е฀друга฀история...
В฀ заключение฀ трябва฀ да฀ се฀ отбележи,฀ че฀ постоян-
ното฀присъствие฀на฀руски฀кораби฀край฀нашите฀брегове฀
съвсем฀не฀е฀безкористно.฀На฀първо฀място฀Русия฀пос-
тоянно฀увеличава฀състава฀и฀въоръжението฀на฀ескадри-
те฀си฀и฀недвусмислено฀ни฀демонстрира,฀че฀сме฀нейни฀
длъжници฀ –฀ например฀ чрез฀ посещенията฀ в฀ паметни฀
годишнини,฀свързани฀и฀с฀нейното฀участие฀в฀Освобож-
дението฀ ни.฀ Паралелно฀ големите฀ ескадри,฀ на฀ които฀
ние฀просто฀нямаме฀с฀какво฀да฀отговорим,฀не฀са฀просто฀
„демонстрация฀на฀флага“,฀а฀по-скоро฀–฀демонстрация฀
на฀ сила.฀ Неслучайно฀ във฀ визитите฀ участват฀ най-мо-
дерните฀ и฀ силно฀ въоръжени฀ руски฀ кораби.฀ Заедно฀ с฀
това฀ се฀ решава฀ още฀ една฀ задача฀ –฀ изучава฀ се฀ нашето฀
крайбрежие฀и฀се฀натрупва฀опит฀за฀плаване฀край฀него,฀
който฀след฀това฀успешно฀е฀използван฀срещу฀страната฀
ни฀през฀Пръвата฀световна฀война.
Бележки:
1
Чонев, Ч. Корабите. Т. V, с. 81, 98–100.
2
Сп. „Морской транспорт“ – бр. 6/1990 г., с. 46.
3
Павлов, Вл. Развитие на Българския военноморски флот
1897–1913. С., 1970, с. 29.
4
Пак там, с. 38–41.
5
Линейные и броненосные корабли. Канонерские лодки. Москва,
1997, с. 35–36.
6
Торпедой – Пли! – Минск, 1999, с. 86–87.
7
Kroschel, G. und A.-L. Evers. Die Deutsche Flotte. –
Wilhelmshaven, 1986, XXII.
8
В „Известия“ – 28 юли 1902 г.
9
В „Известник“ – 25 август 1902 г.
10
Линейные и броненосные корабли..., с. 23–24.
11
Сп. „Морской сборник“ – бр. 12/1985 г.
12
Линейные и броненосные корабли..., с. 28–29.
13
Миклашевски, А. М. Военные флоти всего мира.
Санкт-Петербург, 1906, с. 10–11.
14
В. „Известник“ – 2 септември 1907 г.
15
Линейные и броненосные корабли..., с. 22.
16
Миклашевски, А. М. Военные флоти всего мира..., с. 15.
17
Линейные и броненосные корабли... с. 42–43.
18
Апальков, Ю. В. Боевые корабли русского флота
8.1914–10.1917 г. (Справочник). Москва, 1996, с. 128–131.

ÎÒËÈ×ÈÒÅËÍÈ ÇÍÀÖÈ
ÇÀ ÑÏÅÖÈÀËÍÎÑÒ È ÐÀÍÃÎÂÈ
ÎÒËÈ×Èß ÂÚ ÔËÎÒÀ (1921–1934 ã.)
Õðèñòî ÄÅÐÌÅÍÄÆÈÅÂ
На฀ 27฀ ноември฀ 1919฀ г.฀ в฀ Ньой฀ е฀
подписан฀ Договорът฀ за฀ мир฀ между฀
„съюзените฀ и฀ сдружените฀ сили“฀ от฀
Антантата฀ и฀ България.฀ В฀ Четвърта฀
част฀ са฀ изложени฀ забранителните฀
клаузи,฀ според฀ които฀ „България฀ се฀
задължава฀да฀спазва฀строго฀военните,฀
морските฀и฀въздушните฀клаузи...“1.
Войската,฀ с฀ която฀ има฀ право฀ да฀
разполага฀страната,฀следва฀да฀служи฀
само฀ за฀ поддържане฀ на฀ вътрешния฀
ред฀и฀за฀погранична฀полиция2.฀Според฀
условията,฀залегнали฀в฀чл.฀65,฀задъл-
жителната฀военна฀служба฀се฀премах-
ва,฀което฀означава,฀че฀България฀няма฀
право฀да฀разполага฀с฀редовна฀набор-
на฀ кадрова฀ армия฀ и฀ че฀ тя฀ в฀ бъдеще฀
„ще฀ бъде฀ съставена฀ и฀ рекрутирана฀
само฀чрез฀доброволно฀постъпване“3.฀
За฀ подготовка฀ на฀ офицери฀ България฀
трябва฀ да฀ остави฀ само฀ едно฀ военно฀
училище,฀ като฀ всички฀ офицерски,฀
юнкерски,฀ кадетски฀ и฀ подофицерски฀
школи฀и฀учебни฀команди฀се฀закрият4.฀
Съобразно฀с฀това฀изискване฀българ-
ската฀ страна฀ се฀ задължава฀ да฀ вземе฀
всички฀ мерки,฀ за฀ да฀ не฀ позволи฀ на฀
българските฀ поданици฀ да฀ напускат฀
територията฀ на฀ държавата฀ и฀ да฀ пос-
тъпват฀ във฀ войската,฀ марината฀ или฀
въздухоплавателната฀служба฀на฀дру-
га฀държава,฀като฀страните฀по฀догово-
ра฀се฀задължават฀да฀спазват฀стриктно฀
това฀ решение,฀ което฀ се฀ отнася฀ и฀ до฀
всички฀останали฀държави5.
Раздел฀ втори,฀ „Морски฀ клаузи“,฀
засяга฀конкретно฀всичко,฀което฀пряко฀
се฀отнася฀до฀Българския฀военноморс-
ки฀флот,฀включително฀и฀до฀личния฀му฀
състав.
Особен฀интерес฀представлява฀член฀
83,฀тъй฀като฀пряко฀засяга฀разглежда-
ната฀тема.฀В฀него฀пише:฀„От฀деня฀на฀
25
влизането฀в฀сила฀на฀настоящия฀дого-
вор฀ всички฀ български฀ военни฀ кора-
би,฀включително฀и฀подводниците,฀се฀
смятат฀ за฀ окончателно฀ предадени฀ на฀
Главните฀съюзени฀и฀сдружени฀сили.
България฀ обаче฀ ще฀ има฀ право฀ да฀
държи฀по฀Дунава฀и฀по฀своите฀брегове฀
за฀полицията฀и฀надзора฀на฀риболовс-
твото฀четири฀миноносеца฀и฀шест฀авто-
мобилни฀лодки6฀най-много.
Екипажите฀ на฀ тези฀ единици฀ ще฀
трябва฀да฀бъдат฀съставени฀на฀съвър-
шено฀граждански฀основи.
Корабите,฀ които฀ България฀ има฀
право฀да฀запази,฀могат฀да฀бъдат฀замес-
тени฀само฀с฀леко฀въоръжени฀патрулни฀
кораби฀с฀не฀повече฀от฀сто฀тона฀вмес-
тимост฀и฀нямащи฀военен฀характер.“7
Изпълнението฀на฀договора฀в฀част-
та฀ му,฀ която฀ засяга฀ въоръжените฀
сили฀на฀България,฀ще฀се฀следи฀от฀наз-
начените฀ за฀ целта฀ междусъюзничес-
ки฀ контролни฀ комисии,฀ получаващи฀
широки฀пълномощия,฀които฀не฀могат฀ Цар฀Борис฀в฀лятна฀униформа฀на฀флота
да฀бъдат฀оспорвани฀или฀да฀се฀отказва฀
изпълнението฀ им.฀ В฀ тях฀ е฀ включена฀ лени,฀като฀е฀запазено฀само฀артилерийс-
и฀ цялата฀ документация,฀ която฀ се฀ от- кото฀им฀въоръжение.฀В฀края฀на฀1920฀г.฀
нася฀ до฀ всички฀ видове฀ въоръжение,฀ в฀ Черно฀ море฀ е฀ сформирана฀ Морска฀
включително฀ техническите฀ чертежи฀ полицейска฀ служба,฀ а฀ на฀ Дунав฀ –฀ Ду-
към฀тях8. навска฀речна฀полицейска฀служба,฀които฀
По฀ това฀ време฀ основната฀ ударна฀ действат฀от฀есента฀на฀същата฀година฀–฀
сила฀в฀българския฀Военноморски฀флот฀ 2฀шасьора10฀и฀4฀велета11.฀Това฀са฀кораби฀
са฀ торпедоносците฀ „Дръзки“,฀ „Храб- от฀класа฀на฀противололъчните฀–฀прес-
ри“,฀ „Смели“฀ и฀ „Строги“,฀ които฀ са฀ ледвачи฀ловци฀на฀подводници.
въоръжени฀ с฀ по฀ две฀ 450-милиметрови฀ Положението,฀ в฀ което฀ е฀ поставе-
торпедни฀тръби฀и฀две฀47-милиметрови฀ на฀ българската฀ армия,฀ е฀ повече฀ от฀
оръдия฀–฀носово฀и฀кърмово.฀Торпедо- унизително.฀ Без฀ да฀ участва฀ в฀ бойни฀
носците฀са฀с฀водоизместимост฀97,5฀т9.฀ действия,฀ армията฀ ни฀ е฀ разгромена฀
Тъй฀ като฀ по฀ силата฀ на฀ договора฀ Бъл- по฀ начин,฀ непознат฀ в฀ най-новата฀ ни฀
гария฀ има฀ право฀ да฀ притежава฀ четири฀ история.฀Всички฀офицери฀и฀подофи-
миноносеца,฀ тя฀ запазва฀ четирите฀ тор- цери฀ от฀ флота฀ и฀ въздухоплаването฀
педоносеца,฀но฀без฀торпедните฀апарати฀ трябва฀ да฀ бъдат฀ уволнени฀ и฀ да฀ пре-
и฀торпеда,฀които฀са฀демонтирани฀и฀сва- минат฀на฀гражданска฀служба.
26
Разбира฀ се,฀ нито฀ Цар฀ Борис฀ III,฀
нито฀ правителството฀ имат฀ сериозни฀
намерения฀ да฀ спазват฀ пунктуално฀
клаузите฀ на฀ договора฀ и฀ търсят฀ из-
ход฀ за฀ заобикаляне฀ на฀ наложените฀
условия.฀ За฀ всички฀ е฀ ясно,฀ че฀ това฀
ненормално฀положение฀няма฀да฀трае฀
вечно,฀така฀че฀целта฀е฀под฀каквато฀и฀
да฀ е฀ форма฀ личният฀ състав฀ да฀ бъде฀
запазен฀ и฀ да฀ продължи฀ подготовка-
та฀ на฀ офицерските,฀ подофицерските฀
и฀ моряшките฀ кадри,฀ включително฀
и฀ на฀ новите฀ попълнения฀ в฀ близки-
те฀ години,฀ въпреки฀ закриването฀ на฀
Военноморското฀ училище.฀ В฀ случая฀
се฀ използва฀ онази฀ клауза฀ от฀ догово-
ра,฀ която฀ разрешава฀ на฀ България฀ да฀
притежава฀миноносци฀и฀леко฀въоръ-
жени฀ патрулни฀ кораби฀ за฀ охрана฀ на฀
речната฀и฀морската฀ни฀граница.฀Това฀
потвърждава฀и฀фактът,฀че฀българско-
то฀правителство฀още฀при฀влизането฀в฀
сила฀ на฀ договора฀ пристъпва฀ към฀ из-
пълнението฀му,฀без฀да฀се฀съобразява฀
с฀посочените฀в฀него฀кратки฀срокове,฀
които฀започва฀да฀разтяга฀във฀времето฀
при฀всеки฀удобен฀случай.
Поради฀ разформироването฀ на฀
флота฀ и฀ въздухоплаването฀ и฀ девое-
низирането฀на฀целия฀им฀личен฀състав฀
се฀ налага฀ да฀ бъде฀ въведена฀ и฀ нова฀
униформа,฀ подходяща฀ за฀ гражданс-
ки฀структури.฀За฀целта฀от฀нея฀трябва฀
задължително฀ да฀ бъдат฀ премахнати฀
онези฀елементи,฀които฀са฀характерни฀
за฀всяка฀военна฀униформа฀–฀пагони,฀
параден฀шарф,฀кортик,฀сабя,฀кантове฀
на฀фуражките,฀панталоните฀и฀бричо-
вете,฀лампазите฀за฀генералите฀и฀за฀из-
пълняващите฀генералски฀длъжности,฀
акселбанти,฀ и฀ т.н.฀ В฀ края฀ на฀ 1919฀ г.฀
вече฀се฀работи฀по฀проектите฀на฀нови-
те฀униформи฀в฀Щаба฀на฀флота.
Интересно฀ сведение฀ за฀ снемане-
то฀на฀пагоните฀в฀Морското฀машинно฀
училище12฀ е฀ оставил฀ неговият฀ въз-
питаник฀ Христо฀ Бакърджиев฀ от฀ ви-
пуск฀ 1920–1926฀ г.:฀ „Понякога฀ човек฀
преживява฀дни,฀които฀оставят฀такава฀
дълбока฀ и฀ трайна฀ следа,฀ че฀ никога฀
вече฀не฀се฀забравят...
Беше฀ хубав฀ октомврийски฀ ден13...฀
Повечето฀от฀моите฀другари฀първокур-
сници฀приготвяха฀пагончетата฀за฀даде-
ните฀ни฀наскоро฀работни฀шинели.
Неочаквано฀ обаче฀ се฀ разнесе฀
сигналът฀ „общ฀ сбор“.฀ Остана฀ само฀
дневалният,฀ който,฀ след฀ като฀ пока-
ни฀закъснелите฀да฀побързат,฀застана฀
мирно฀при฀звънеца.฀Построените฀три฀
курса฀ от฀ Морското฀ машинно฀ учили-
ще฀в฀разгънат฀строй฀очакваха฀начал-
ника฀ на฀ Учебната฀ част฀ капитан฀ II฀ р.฀
Димитър฀Фичев.฀Той฀скоро฀се฀показа.฀
След฀обикновената฀команда฀„Мирно,฀
глави฀надясно!“฀началникът,฀стреляй-
ки฀със฀сините฀си฀очи,฀обходи฀строя,฀
преди฀ да฀ изговори:฀ „Здравейте,฀ гос-
пода!“฀Едно฀мощно฀„Здраве฀желаем,฀
господин฀капитан!“฀излезе฀от฀стотина฀
младежки฀гърди฀и฀разгони฀накацали-
те฀по฀тревата฀чайки...
Нещо฀ особено฀ се฀ четеше฀ в฀ очи-
те฀на฀големия฀ни฀началник,฀което฀не฀
можах฀да฀отгатна.฀Последва฀заповед฀
да฀се฀построим฀в฀каре,฀като฀левият฀и฀
десният฀ фланг฀ завият฀ на฀ деветдесет฀
градуса.฀ Веднага฀ след฀ изпълнение-
то฀ на฀ заповедта฀ с฀ малко฀ думи฀ капи-฀
тан฀II฀р.฀Фичев฀ни฀обясни,฀че฀от฀този฀
ден฀ чиновете฀ от฀ българския฀ флот,฀
включително฀и฀учениците฀от฀Машин-
ното฀ училище,฀ ще฀ трябва฀ да฀ снемат฀
пагоните฀от฀раменете฀си.฀Началникът฀
ни฀каза,฀че฀съгласно฀някакъв฀си฀Ньойс-
ки฀ договор฀ на฀ победена฀ България฀ не฀
се฀ разрешава฀ да฀ има฀ военноморско฀
знаме฀или฀с฀други฀думи,฀че฀є฀се฀отнема฀
правото฀да฀има฀и฀да฀поддържа฀военен฀
флот.฀ Преди฀ да฀ ни฀ каже฀ обаче:฀ „За-
пейте฀ ми,฀ господа,฀ песента฀ „Нащрек,฀
балкани“,฀ той฀ добави:฀ „Формата฀ ще฀
променим,฀но฀духът฀ще฀остане!“
Този฀ден฀е฀един฀от฀незабравимите฀
дни฀за฀Машинното฀училище,฀за฀фло-
та,฀за฀целия฀български฀народ฀и฀за฀под-
растващото฀поколение.฀Той฀трябва฀да฀
се฀помни฀от฀всички฀и฀да฀служи฀нам฀и฀
на฀нашите฀поколения฀за฀неизчерпаем฀
извор฀на฀още฀по-мощен฀и฀непобедим฀
дух...“14
В฀края฀на฀1920฀г.฀с฀кратка฀заповед฀
на฀ министъра฀ на฀ войната฀ е฀ обявено,฀
че฀ Царят฀ е฀ одобрил฀ „новоизработе-
ните฀ „ПРАВИЛА฀ ЗА฀ ОБЛЕКЛОТО฀
НА฀ ОФИЦЕРИТЕ฀ ОТ฀ АРМИЯТА“,฀
които฀трябва฀да฀се฀вземат฀„за฀точно฀и฀
неуклонно฀изпълнение“,฀а฀досегашните฀
предмети฀от฀облеклото,฀които฀се฀изме-
нят฀по฀форма฀и฀цвят,฀могат฀да฀бъдат฀до-
износвани฀само฀при฀домашното฀облек-
ло฀в฀срок฀от฀една฀година.฀Със฀същата฀
заповед฀се฀отменят฀Заповеди฀№฀193฀от฀
1915฀г.฀и฀Заповед฀№฀3฀от฀1916฀г.15.
Със฀ строго฀ поверителна฀ Минис-
терска฀ заповед฀ №฀ 43฀ от฀ 26฀ януари฀
1921฀г.฀новата฀униформа฀е฀въведена฀
за฀чиновете฀от฀флота,฀в฀приложение฀
към฀която฀са฀отбелязани฀всички฀„Из-
менения฀ във฀ формата฀ на฀ морските฀
офицери฀и฀моряците฀от฀Флота฀на฀НЕ-
ГОВО฀ВЕЛИЧЕСТВО“16.
Още฀в฀първите฀две฀точки฀изрично฀
е฀отбелязано:
„1.฀Отменява฀се฀носенето฀на฀паго-
ни฀ от฀ всички฀ морски฀ строеви฀ и฀ тех-
нически฀офицери,฀чиновници฀и฀долни฀
чинове17฀ от฀ Флота฀ на฀ НЕГОВО฀ ВЕ-
ЛИЧЕСТВО.
2.฀ Отменява฀ се฀ носенето฀ на฀ шар-
фа.“
За฀ морските฀ офицери,฀ кондукто-
рите฀по฀строевата฀част฀и฀офицерски-
те฀кандидати฀е฀въведена฀нов฀образец฀
кокарда฀–฀в฀средата฀на฀дъбов฀венец,฀
върху฀ адмиралтейска฀ котва฀ на฀ фона฀
на฀черно฀поле฀е฀поставена฀продълго-
вата฀плочка฀със฀заоблени฀краища,฀на฀
която฀от฀вън฀на฀вътре฀е฀нанесен฀в฀три฀
полета฀ с฀ бял,฀ зелен฀ и฀ червен฀ емайл฀
националният฀ трицвет.฀ В฀ горната฀
част฀кокардата฀завършва฀с฀държавна-
та฀царска฀корона.฀Короната,฀дъбови-
ят฀венец฀и฀адмиралтейската฀котва฀са฀
извезани฀със฀златна฀сърма.฀(Ил.฀1)
Вместо฀ съществуващите฀ до฀ това฀
време฀ пагони฀ офицерите,฀ кондук-
торите฀ и฀ офицерските฀ кандидати฀ по฀
строевата฀част฀носят฀галуни,฀приши-
ти฀на฀5฀мм฀над฀горния฀кант฀на฀обшла-
га฀на฀ръкава฀на฀куртката฀по฀приложе-
ните฀ към฀ заповедта฀ образци฀ според฀
йерархията฀на฀присвоените฀звания18:
а)฀Капитан฀I฀ранг฀–฀пет฀златни฀га-
луна.฀(Ил.฀2)
б)฀Капитан฀II฀ранг฀–฀също฀пет฀галу-
на,฀от฀които฀четири฀златни,฀а฀вторият฀от฀
горе฀на฀долу฀–฀сребърен.฀(Ил.฀3)
в)฀ Капитан-лейтенант฀ –฀ четири฀
златни฀галуна.฀(Ил.฀4)
г)฀Лейтенант฀–฀три฀златни฀галуна.฀
(Ил.฀5)
д)฀Мичман฀I฀ранг฀–฀два฀златни฀га-
луна.฀(Ил.฀6)
е)฀ Мичман฀ II฀ ранг฀ –฀ един฀ златен฀
галун.฀(Ил.฀7)
ж)฀ Кондуктори฀ и฀ офицерски฀ кан-
дидати฀–฀пришит฀на฀25฀мм฀над฀горния฀
край฀на฀обшлага฀златен฀шнур,฀широк฀
4฀мм.฀(Ил.฀8)
Върху฀шинела฀галуните฀и฀шнурът฀
не฀се฀пришиват฀около฀целия฀ръкав,฀а฀
само฀от฀външната฀страна฀на฀отделно฀
парче,฀широко฀7฀см฀за฀щабофицерите฀
и฀5฀см฀за฀оберофицерите.฀(Ил.฀9)
Прави฀ впечатление,฀ че฀ в฀ цитира-
ната฀ заповед฀ и฀ приложената฀ към฀ нея฀

฀Ил.฀1฀ ฀ ฀ ฀฀฀฀Ил.฀2฀ ฀
฀Ил.฀6฀ ฀ ฀ ฀Ил.฀7฀ ฀ ฀฀
илюстрована฀ таблица฀ с฀ наръкавните฀
рангови฀ отличия฀ за฀ офицерите฀ най-
високото฀ звание฀ е฀ капитан฀ I฀ ранг,฀
което฀ е฀ равнозначно฀ на฀ полковник฀
от฀ Сухопътните฀ войски,฀ но฀ липсват฀
адмиралските฀ звания.฀ Това฀ има฀ сво-
ето฀ обяснение฀ –฀ званието฀ адмирал฀ е฀
военно,฀поради฀което฀не฀може฀да฀на-
мери฀място฀в฀една฀бъдеща฀гражданска฀
структура.฀Впрочем฀точно฀толкова฀са฀
военни฀и฀останалите฀звания,฀но฀те฀ве-
роятно฀ са฀ запазени฀ поради฀ факта,฀ че฀
на฀България฀се฀разрешава฀да฀притежа-
ва฀известен฀брой฀леко฀въоръжени฀ко-
раби฀за฀охрана฀на฀водните฀є฀граници.฀
Единственият,฀ който฀ носи฀ униформа฀
с฀рангово฀отличие฀на฀адмирал19,฀е฀цар฀
Борис฀ III,฀ като฀ върховен฀ главноко-
мандващ฀на฀Българската฀войска.฀Тази฀
владетелска฀ привилегия฀ очевидно฀ не฀
му฀ е฀ била฀ отказана฀ от฀ Междусъюз-
ническата฀ контролна฀ комисия.฀ Наръ-
кавното฀ рангово฀ отличие฀ за฀ адмирал฀
е฀широк฀генералски฀галун฀и฀над฀него฀
три฀тесни,฀разположени฀на฀5฀мм฀един฀
от฀друг,฀пришити฀на฀5฀мм฀над฀обшлага฀
на฀ръкава,฀и฀над฀тях฀корона.฀(Ил.฀10)
Извезаната฀ със฀ сърма฀ корона฀ е฀
въведена฀за฀съвсем฀кратък฀период฀от฀
време,฀след฀което฀е฀заменена฀с฀метал-
на฀от฀позлатен฀месинг,฀прикачена฀към฀
฀฀ ฀฀฀฀฀Ил.฀3฀ ฀ ฀ ฀฀฀฀฀Ил.฀4฀ ฀
฀Ил.฀8฀ ฀฀ ฀ ฀฀฀Ил.฀9฀ ฀
подложка฀ от฀ черно฀ мундирно฀ сукно,฀
пришито฀към฀ръкава.
На฀снимката฀(с.฀25)฀цар฀Борис฀III฀
е฀ с฀ лятна฀ униформа.฀ На฀ ръкавите฀ на฀
китела฀ранговите฀отличия฀са฀пришити฀
върху฀ отделно฀ парче฀ от฀ черно฀ мун-
дирно฀сукто,฀по฀същия฀начин฀и฀върху฀
шинела,฀което฀не฀е฀отбелязано฀в฀запо-
ведта.฀Това฀вероятно฀е฀станало฀с฀пос-
ледваща฀заповед฀месеци฀по-късно.
Копчетата฀на฀офицерската฀унифор-
ма฀ за฀ куртката฀ и฀ шинела฀ са฀ по฀ уста-
новения฀ образец฀ –฀ златни฀ със฀ защри-
ховано฀ вътрешно฀ поле,฀ върху฀ което฀ е฀
поставена฀адмиралтейска฀котва฀с฀при-
вързано฀около฀халката฀увито฀около฀нея฀
корабно฀въже,฀което฀заобикаля฀щока฀от฀
дясната฀страна,฀увива฀се฀около฀тялото฀
и฀ излиза฀ под฀ лапите฀ от฀ задния฀ край;฀
над฀котвата฀държавната฀царска฀корона;฀
полето฀ на฀ копчето฀ е฀ оградено฀ с฀ тесен฀
изпъкнал฀ гладък฀ кант฀ и฀ след฀ него฀ по฀
฀฀฀฀Ил.฀11฀฀ ฀฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀12
27
฀ ฀฀฀฀฀Ил.฀5
฀ ฀฀฀฀Ил.฀10
външния฀край฀от฀втори,฀по-широк฀шну-
ровиден฀кант฀(Ил.฀11).฀Копчетата฀са฀с฀
три฀размера฀–฀малки฀за฀подбрадника฀на฀
фуражката,฀средни฀за฀ръкавите฀на฀курт-
ката,฀пришити฀под฀обшлага,฀и฀големи฀за฀
закопчаване฀ на฀ куртката฀ и฀ шинела.฀ За฀
техническите฀ и฀ нестроевите฀ офицери฀
копчетата฀ са฀ същите,฀ но฀ сребърни฀ по฀
цвета฀ на฀ галуните฀ за฀ ранговите฀ отли-
чия.
Копчетата฀за฀униформата฀на฀долни-
те฀чинове฀се฀различават฀съществено฀от฀
тези฀за฀офицерите.฀Те฀са฀изработени฀от฀
месинг,฀с฀по-голям฀размер;฀полето,฀вър-
ху฀което฀са฀разположени฀котвата฀и฀ко-
роната,฀е฀фасетирано;฀корабното฀въже฀
минава฀пред฀щока฀и฀се฀увива฀около฀кот-
вата฀в฀друг฀порядък;฀лапите฀са฀разполо-
жени฀под฀по-голям฀ъгъл฀спрямо฀тялото;฀
по฀ различен฀ начин฀ са฀ моделирани฀ и฀
разположени฀двата฀канта฀–฀вътрешният฀
тесен฀ е฀ шнуровиден,฀ а฀ външният,฀ ши-
рок฀ –฀ гладък;฀ оставеното฀ поле฀ между฀
тях฀също฀е฀фасетирано.฀(Ил.฀12)
По฀ стара฀ традиция,฀ датираща฀ от฀
XVII฀ век,฀ наследена฀ от฀ руската฀ ар-
мия฀ и฀ руския฀ флот,฀ броят฀ на฀ копче-
тата฀ на฀ офицерските฀ и฀ подофицерс-
ките฀мундири฀при฀различните฀звания฀
също฀ служат฀ като฀ белег฀ за฀ рангово฀
отличие20.฀ В฀ нашия฀ случай,฀ който฀
28
฀฀฀Ил.฀13฀ ฀ ฀ ฀฀฀Ил.฀14฀ ฀
฀฀฀฀Ил.฀18฀฀ ฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀19฀ ฀ ฀฀฀฀฀Ил.฀20฀฀
следва฀ тази฀ традиция,฀ копчетата฀ на฀
ръкавите฀ на฀ офицерите฀ са฀ три,฀ а฀ на฀
долните฀чинове฀–฀две.
За฀ техническите฀ офицери,฀ кон-
дукторите,฀ офицерските฀ кандидати฀
и฀ чиновниците฀ механици฀ галуните฀
са฀сребърни,฀като฀за฀капитан฀II฀ранг฀
вторият฀галун฀от฀горе฀на฀долу฀е฀зла-
тен.฀(Ил.฀13)
На฀ 20฀ мм฀ над฀ горния฀ галун฀ за฀
морските฀ офицери,฀ кондукторите฀ и฀
офицерските฀кандидати฀по฀строевата฀
част฀ е฀ пришита฀ извезана฀ със฀ златна฀
сърма฀ корона,฀ а฀ за฀ офицерите,฀ кон-
дукторите฀ и฀ офицерските฀ кандидати฀
по฀ техническата฀ част฀ короната฀ е฀ из-
везана฀със฀сребърна฀сърма.฀(Ил.฀14,฀
15)฀При฀изработването฀на฀проектите฀
е฀била฀допусната฀грешка฀–฀короните฀
са฀без฀темляци,฀което฀е฀характерно฀за฀
Княжество,฀ а฀ не฀ за฀ Царство฀ Бълга-
рия.฀Грешката฀бързо฀е฀коригирана฀и฀
пришитите฀ вече฀ корони฀ са฀ заменени฀
с฀корони฀с฀темляци.
С฀ цитираната฀ Поверителна฀ запо-
вед฀ №฀ 43฀ са฀ установени฀ ранговите฀
отличия฀за฀офицерите฀и฀долните฀чи-
нове,฀но฀няма฀указание฀за฀отличител-
ните฀ знаци,฀ които฀ трябва฀ да฀ бъдат฀
въведени฀ за฀ възпитаниците฀ на฀ Мор-
ското฀машинно฀училище,฀което฀е฀зак-
рито฀ като฀ военноучебно฀ заведение.฀
Това฀вероятно฀е฀станало฀със฀заповед฀
฀฀ ฀฀฀฀Ил.฀15฀฀฀ ฀ ฀฀฀฀฀฀Ил.฀16฀
฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀21฀
на฀началника฀на฀училището,฀съгласу-
вана฀ с฀ Щаба฀ на฀ флота.฀ Описанието฀
на฀ отличителните฀ знаци฀ е฀ дадено฀ в฀
Юбилейния฀ сборник฀ на฀ училището,฀
издаден฀по฀повод฀на฀50-годишнината฀
от฀неговото฀откриване.
Въведените฀ нови฀ отличителни฀
знаци฀ се฀ различават฀ съществено฀ от฀
съществуващите฀ по฀ това฀ време,฀ по-
ради฀което฀се฀налага฀да฀бъдат฀разгле-
дани฀паралелно.
От฀1918฀до฀1921฀г.฀учениците฀носят฀
тъмносини฀тесни฀юнкерски฀пагони฀със฀
златен฀ галун฀ околовръст฀ на฀ полето฀ и฀
сребърен฀вензел฀„Ф“฀с฀корона.฀Пагони-
те฀за฀учениците฀от฀I฀и฀II฀курс฀са฀без฀на-
шивки,฀за฀III฀курс฀–฀с฀една฀ефрейторска฀
нашивка.฀ За฀ IV฀ и฀ V฀ практически฀ курс฀
са฀ съответно฀ с฀ нашивки฀ на฀ младши฀ и฀
старши฀подофицер,฀а฀в฀VI฀курс฀произ-
ведените฀технически฀кандидат฀офицери฀
носят฀офицерска฀униформа21.฀Пагоните฀
са฀с฀черно฀поле,฀обшито฀по฀края฀със฀зла-
тен฀галун฀и฀кант฀от฀объл฀златен฀шнур;฀
в฀средата฀на฀полето฀има฀златен฀вензел฀
„Ф“฀ с฀ корона.฀ На฀ левия฀ ръкав฀ учени-
ците฀от฀I฀до฀V฀курс฀включително฀носят฀
извезания฀с฀бял฀конец฀отличителен฀знак฀
за฀машинистите฀–฀бяло฀зъбчато฀колело.
Закриването฀ на฀ училището฀ през฀
есента฀на฀1920฀г.฀и฀неговото฀девоени-
зиране฀налага฀вместо฀пагони฀да฀бъдат฀
въведени฀отличителни฀знаци฀с฀отбеля-
฀ ฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀17
заните฀ на฀ тях฀ отличия฀ за฀ съответния฀
курс,฀които฀не฀означават฀съответното฀
звание,฀какъвто฀е฀случаят฀с฀онези,฀ко-
ито฀са฀на฀служба฀във฀флота.฀Отличи-
телният฀знак฀е฀един฀за฀всички฀курсо-
ве฀–฀бяло฀зъбчато฀колело฀върху฀бяла฀
адмиралтейска฀котва,฀същият฀както฀за฀
машинистите฀от฀флота.฀За฀учениците฀
от฀IV฀курс,฀които฀отиват฀на฀практика฀
в฀ морските฀ части฀ като฀ ученици฀ ма-
฀ шинисти,฀ под฀ знака฀ е฀ извезана฀ една฀
бяла฀ петолъчна฀ звезда฀ (Ил.฀ 16),฀ за฀
тези฀от฀V฀курс฀–฀две฀петолъчни฀звезди฀
(Ил.฀17),฀и฀за฀учениците฀от฀VI฀курс –฀
един฀или฀два฀сребърни฀сърмени฀галу-
на,฀пришити฀под฀ъгъл฀с฀върха฀надолу฀
под฀знака,฀като฀с฀един฀галун฀се฀отли-
чават฀училищните฀кандидат฀механици฀
(Ил.฀ 18),฀ а฀ с฀ два฀ –฀ корабните฀ канди-
дат-механици฀(Ил.฀19).฀Знаците฀с฀из-
везания฀отличителен฀знак,฀звездите฀и฀
галуните฀са฀на฀отделно฀парче฀от฀черно฀
мундирно฀ сукно,฀ със฀ същата฀ форма฀
както฀ при฀ строевите฀ и฀ нестроевите฀
долни฀чинове฀от฀флота฀с฀тази฀разлика,฀
че฀по฀външния฀край฀полето฀е฀обканто-
вано฀с฀усукан฀трицветен฀шнур฀с฀цве-
товете฀на฀националното฀знаме฀–฀бяло,฀
зелено฀и฀червено22.
Тази฀ трансформация฀ на฀ флотска-
та฀ офицерска฀ униформа฀ от฀ военна฀ в฀
„гражданска“฀едва฀ли฀е฀представлявала฀
някакъв฀сериозен฀проблем฀за฀решава-
не฀–฀премахват฀се฀пагоните฀и฀остават฀
галуните฀ на฀ ръкавите฀ като฀ определя-
щи฀ ранговите฀ различия฀ в฀ йерархията฀
на฀утвърдените฀военни฀звания.
Практиката฀да฀се฀обозначават฀во-
енните฀ звания฀ с฀ помощта฀ на฀ галуни,฀
пришити฀ по฀ краищата฀ на฀ кафтаните,฀
маншетите฀ на฀ ръкавите฀ и฀ яките฀ за฀
обозначаване฀ на฀ различните฀ звания,฀
датира฀още฀от฀XVII฀век,฀когато฀е฀пос-
тавено฀ началото฀ на฀ регулярните฀ ар-
мии฀далеч฀преди฀въвеждането฀на฀па-

Ил.฀22
Ил.฀23
гоните฀и฀еполетите.฀Векове฀по-късно,฀
през฀Първата฀световна฀война,฀в฀някои฀
армии฀е฀въведена฀практиката฀вместо฀
върху฀ пагоните฀ военните฀ звания฀ да฀
се฀обозначават฀върху฀ъглите฀на฀яката฀
и฀ ръкавите฀ на฀ куртката฀ и฀ шинела,฀ а฀ набира฀сила฀процесът฀на฀разложение฀
в฀ австро-унгарската฀ армия฀ и฀ долни-
те฀ чинове฀ в฀ армията฀ на฀ САЩ – ฀ да-
леч฀преди฀това,฀положение,฀което฀за฀
последната฀ се฀ е฀ запазило฀ и฀ до฀ днес.฀мали฀кокардите฀и฀пагоните฀от฀своите฀
В฀ това฀ отношение฀ най-красноречив฀
е฀ примерът฀ с฀ радикалните฀ промени฀
в฀униформите,฀въведени฀в฀РККА23฀и฀
РККФ24฀ в฀ Съветска฀ Русия฀ след฀ Ок-
томврийската฀ революция,฀ което฀ не-
изменно฀се฀запазва฀до฀януари฀1943 г.,฀
когато฀ в฀ Съветската฀ армия฀ отново฀
са฀въведени฀отменените฀през฀1917฀г.฀
пагони฀за฀всички฀чинове฀във฀видове-
те฀ въоръжени฀ сили.฀ Всъщност฀ тези฀
промени,฀ които฀ са฀ внесени฀ веднага฀
в฀ униформата฀ на฀ флота฀ непосредст-
вено฀след฀февруарския฀преврат฀през฀
1917฀г.,฀имат฀своята฀предистория.฀По฀
някакво฀ стечение฀ на฀ обстоятелства-
та฀ промените฀ в฀ униформата฀ на฀ бъл-
гарския฀ военен฀ флот฀ са฀ аналогични฀
с฀ тези฀ в฀ руския.฀ В฀ потвърждение฀ на฀
този฀факт฀ще฀цитираме฀част฀от฀Запо-
вед฀ на฀ морския฀ министър฀ №฀ 125฀ от฀
16฀април฀1917฀г.฀за฀промените฀в฀ста-
рата฀ униформа฀ на฀ Императорския฀
военноморски฀флот:
„В฀ съответствие฀ с฀ формата฀ на฀
облеклото,฀ установена฀ във฀ флота฀ на฀
всички฀ свободни฀ страни,฀ обявявам฀
следващите฀ изменения฀ във฀ форме-
ното฀облекло฀на฀чиновете฀от฀флота฀и฀
Морското฀ведомство,฀включително฀до฀
окончателното฀ изработване฀ в฀ нейния฀
установен฀ порядък:฀ 1)฀ да฀ се฀ извадят฀
от฀ употреба฀ всички฀ видове฀ нарамен-
ни฀пагони;฀2)฀отменява฀се฀носенето฀на฀
шарфа;฀3)฀да฀се฀унищожат฀вензеловите฀
изображения฀на฀оръжията;฀4)฀средната฀ ฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀24฀
част฀на฀кокардата,฀занапред฀до฀устано-
вяване฀на฀фуражката฀от฀новия฀образец฀
да฀се฀оцвети฀в฀червен฀цвят.฀Вместо฀на-
раменните฀пагони฀се฀въвеждат฀отличи-
телни฀наръкавни฀знаци฀от฀галун – ฀на฀
сюртука,฀китела฀и฀тужурката – ฀в฀кръг฀
около฀целия฀ръкав฀на฀палтото – ฀само฀
външният฀ край.“25฀ Въведените฀ галу-
ни฀ са฀ златни฀ за฀ офицерите฀ от฀ флота,฀
инженер-механиците,฀издържали฀пъл-
ния฀ офицерски฀ изпит,฀ офицерите฀ от฀
адмиралтейството,฀ прапорщиците฀ и฀
географите฀ и฀ сребърни฀ за฀ офицери-
те฀ от฀ адмиралтейството,฀ които฀ не฀ са฀
издържали฀ пълния฀ офицерски฀ изпит,฀
чиновете฀от฀съдебното฀ведомство,฀ко-
рабните฀инженери฀и฀лекари26.
Още฀в฀периода฀от฀февруари฀до฀ок-
томври฀1917฀г.฀в฀руската฀армия฀бързо฀
и฀ в฀ частност฀ това฀ се฀ проявява฀ в฀ ня-
кои฀ несъвместими฀ с฀ войнската฀ чест฀
действия฀ на฀ войниците,฀ които฀ сне-
униформи,฀ а฀ освен฀ това฀ посягали฀ да฀
късат฀ пагоните฀ на฀ офицерите,฀ което฀
често฀водело฀до฀убийства27.
Буквално฀ на฀ следващия฀ ден฀ след฀
октомврийския฀ преврат฀ (26฀ октомври฀
(8฀ ноември)฀ 1917฀ г.)฀ болшевишкото฀
правителство฀ публикувало฀ проект฀ на฀
декларация฀ „Към฀ войниците฀ от฀ рево-
люционната฀армия“,฀в฀която฀предлага-
ло฀наред฀с฀другите฀въпроси฀да฀бъде฀об-
съден฀и฀въпросът฀за฀ликвидирането฀на฀
чиновете,฀военните฀отличия฀и฀звания28.
Както฀се฀вижда,฀аналогията฀с฀ци-
тираните฀ два฀ примера฀ от฀ историята฀
на฀ руския฀ и฀ българския฀ военномор-
ски฀флот฀е฀пълна,฀с฀една-единствена฀
разлика฀ –฀ докато฀ в฀ зараждащата฀ се฀
฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀25฀ ฀ ฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀26฀
29
червена฀ армия฀ това฀ е฀ пpoдиктувано฀
от฀стремежа฀на฀болшевиките฀да฀изт-
ръгнат฀из฀корен฀всичко฀онова,฀което฀
е฀ свързано฀ с฀ вековните฀ традиции฀ в฀
Императорската฀pycка฀армия,฀то฀две฀
години฀ по-късно฀ в฀ българския฀ воен-
номорски฀ флот฀ и฀ въздухоплаването฀
това฀ е฀ наложено฀ по฀ силата฀ на฀ нака-
зателните฀ санкции฀ на฀ унизителния฀
Ньойски฀договор฀от฀съюзниците.
Връщайки฀се฀към฀темата,฀факт฀е,฀
че฀докато฀разрешаването฀на฀въпроса฀с฀
ранговите฀ отличия฀ на฀ офицерите฀ не฀
представлява฀ някаква฀ особена฀ труд-
ност,฀то฀начинът,฀по฀който฀се฀решава฀
въпросът฀с฀ранговите฀отличия฀за฀дол-
ните฀чинове,฀предизвиква฀оправдан฀ин-฀
терес,฀тъй฀като฀няма฀аналог฀в฀утвърде-฀
ната฀до฀това฀време฀традиция.฀За฀тях฀
вместо฀ пагони฀ са฀ въведени฀ отличи-
телни฀знаци,฀пришити฀и฀на฀двата฀ръ-
кава฀ от฀ външната฀ страна฀ малко฀ над฀
лакътя,฀ като฀ същевремено฀ пришити-
те฀ към฀ тях฀ галуни฀ и฀ звезди฀ служат฀
за฀рангови฀отличия,฀които฀определят฀
съответното฀звание:
а)฀ Корабници29฀ –฀ два฀ къси฀ ъгъла฀
от฀златен฀галун,฀обърнати฀с฀върха฀на-
долу฀с฀широчина฀на฀всеки฀един฀16฀мм฀
и฀на฀разстояние฀един฀от฀друг฀10฀мм;฀
над฀тях฀в฀ъгъла฀между฀двете฀рамена –฀
извезана฀с฀жълт฀конец฀адмиралтейска฀
котва,฀ но฀ без฀ увитото฀ около฀ нея฀ ко-
рабно฀въже.฀(Ил.฀20)
б)฀Старши฀подофицер฀–฀един฀къс฀
ъгъл฀от฀златен฀галун,฀обърнат฀с฀вър-
ха฀ надолу,฀ широк฀ 16฀ мм฀ и฀ в฀ ъгъла –฀
същата฀котва.฀(Ил.฀21)
Галуните฀ за฀ техническите฀ специ-
алности,฀ нестроевите฀ корабници฀ и฀
старшите฀подофицери฀са฀сребърни.
฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀27฀ ฀
30
฀฀฀฀Ил.฀28฀฀ ฀ ฀฀฀฀฀Ил.฀29฀฀
฀฀฀฀฀฀Ил.฀33฀ ฀ ฀฀฀฀฀฀Ил.฀34฀
в)฀Младши฀подофицери฀–฀две฀чер-
вени฀петолъчни฀звезди,฀разположени฀
една฀ до฀ друга,฀ бродирани฀ с฀ вълнен฀
конец฀ върху฀ отделно฀ черно฀ парче,฀
което฀ е฀ пришито฀ върху฀ ръкавите.฀
(Ил.฀22)
г)฀Ефрейтор฀–฀една฀червена฀пето-
лъчна฀ звезда,฀ бродирана฀ и฀ пришита฀
по฀същия฀начин.฀(Ил.฀23)
Мястото,฀където฀се฀пришиват฀тези฀
знаци,฀е฀показано฀на฀Ил.฀24–27.
За฀младшите฀подофицери฀и฀ефрей-
торите฀от฀техническата฀част฀и฀нестро-฀
евите฀звездите฀са฀бели,฀бродирани฀и฀
пришити฀по฀същия฀начин.
По฀ този฀ начин฀ се฀ обозначават฀
званията฀ на฀ строевите฀ и฀ нестрое-
вите฀ долни฀ чинове฀ без฀ специалност฀
или฀ със฀ специалност,฀ за฀ която฀ няма฀
предвиден฀ и฀ не฀ е฀ въведен฀ отличите-
лен฀ знак.฀ За฀ онези฀ специалности,฀ за฀
които฀е฀предвиден฀отличителен฀знак,฀
същите฀ са฀ описани฀ в฀ приложената฀
таблица฀и฀таблицата฀със฀съответните฀
образци฀по฀реда,฀по฀който฀са฀предста-
вени฀в฀Таблица฀1.
Наръкавните฀ отличителни฀ знаци฀
за฀ долните฀ чинове฀ от฀ Флота฀ на฀ Не-
гово฀ Величество,฀ утвърдени฀ с฀ Ми-
нистерска฀заповед฀№฀43฀през฀1921฀г.,฀
следват฀ установената฀ през฀ 1902฀ г.30฀
традиция฀ отделните฀ специалности฀ в฀
личния฀състав฀на฀бойните฀кораби฀да฀
฀฀ ฀฀฀฀฀Ил.฀30฀฀ ฀ ฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀31฀
฀ ฀฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀35฀฀ ฀ ฀฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀36฀
се฀ обозначават฀ със฀ знаци,฀ в฀ които฀
намират฀ място฀ определени฀ симво-
ли,฀ ясно฀ и฀ точно฀ представящи฀ съот-
ветната฀ специалност.฀ Въведени฀ са฀ и฀
някои฀промени,฀както฀и฀съвсем฀нови฀
знаци.฀За฀разлика฀от฀старите฀отличи-
телни฀ знаци,฀ които฀ са฀ представяни฀
самостоятелно,฀ новите฀ са฀ поставени฀
върху฀адмиралтейска฀котва฀–฀универ-
салния฀символ,฀възприет฀и฀прилаган฀
по฀ различен฀ начин฀ във฀ военномор-
ските฀ сили฀ на฀ всички฀ страни.฀ Това฀
нововъведение฀съвсем฀не฀е฀случайно.฀
То฀ е฀ открита฀ демонстрация฀ против฀
унищожаването฀ на฀ бойния฀ ни฀ флот฀
и฀ неприкрит฀ стремеж฀ към฀ неговото฀
възстановяване.฀ Интересното฀ в฀ слу-
чая฀ е,฀ че฀ това฀ не฀ е฀ направило฀ впе-
чатление฀ на฀ междусъюзническите฀
контролни฀комисии฀или฀че฀те฀въобще฀
не฀са฀го฀забелязали,฀тъй฀като฀по฀това฀
време฀вече฀са฀приключили฀със฀своя-
та฀ основна฀ мисия฀ –฀ унищожаването฀
на฀ цялото฀ тежко฀ и฀ леко฀ въоръже-
ние,฀предвидено฀в฀клаузите฀на฀Ньой-฀
ския฀договор.฀Освен฀това฀е฀въведено฀
различното฀ оцветяване฀ на฀ отделни-
те฀символи,฀прибавянето฀към฀тях฀на฀
различните฀рангови฀отличия฀и฀накрая฀
пришиването฀ на฀ знаците฀ към฀ двата฀
ръкава,฀а฀не฀само฀към฀левия,฀както฀е฀
до฀това฀време.฀Това฀е฀по-рационално,฀
тъй฀като฀дава฀възможност฀да฀се฀видят฀
฀ ฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀32
฀ ฀฀฀฀฀฀฀฀฀฀Ил.฀37
както฀званието,฀така฀и฀специалността฀
независимо฀от฀положението,฀в฀което฀
е฀застанал฀военнослужещият.฀Малко฀
по-късно฀е฀възстановено฀и฀носенето฀
на฀кортик฀от฀офицерите,฀което฀е฀при-
вилегия฀само฀на฀военния฀флот.
Установените฀ отличителни฀ знаци฀
за฀специалността฀могат฀да฀бъдат฀раз-
пределени฀в฀две฀категории:฀за฀свръх-
срочнослужещи฀и฀за฀срочнослужещи,฀
което฀ се฀ налага฀ от฀ обстоятелството,฀
че฀ за฀ някои฀ от฀ специалностите฀ се฀
изисква฀подготовка,฀която฀влиза฀в฀съ-
ответното฀ морско฀ или฀ общовойсково฀
образование,฀каквито฀са฀например฀ру-
левите,฀ машинистите,฀ оръжейниците,฀
фелдшерите฀и฀т.н.฀При฀срочнослуже-
щите฀ подготовката฀ се฀ води฀ по฀ време฀
на฀редовната฀военна฀служба฀по฀същия฀
начин,฀както฀е฀в฀различните฀подразде-
ления฀и฀родове฀оръжие฀в฀Сухопътни-
те฀войски฀–฀сигналисти,฀артилеристи,฀
огняри,฀обикновените฀моряци฀без฀спе-
циалност฀ на฀ строева฀ или฀ нестроева฀
служба.฀За฀всички฀онези฀специалнос-
ти,฀имащи฀своето฀значение฀в฀ежеднев-
ната฀служба฀на฀кораба,฀са฀предвидени฀
съответните฀ отличителни฀ наръкавни฀
знаци,฀които฀са฀описани฀в฀приложена-
та฀по-долу฀таблица.
Заповедта,฀ предмет฀ на฀ настоящото฀
проучване,฀е฀интересна฀не฀само฀от฀глед-
на฀ точка฀ на฀ историята฀ на฀ българската฀
 31

Т฀а฀б฀л฀и฀ц฀а฀1
Към฀Заповед฀№฀43/26.01.1921฀г.

ЗА฀ОТЛИЧИТЕЛНИТЕ฀ЗНАЦИ฀НА฀ДОЛНИТЕ฀ЧИНОВЕ฀ОТ฀ФЛОТА฀НА฀НЕГОВО฀ВЕЛИЧЕСТВО
СПОРЕД฀ЗВАНИЕТО฀И฀СПЕЦИАЛНОСТТА฀ИМ

№฀
по฀ Специалност Установеният฀за฀специалността฀знак Забележки
ред
1 Машинист Бяла฀котва฀с฀бяло฀зъбчато฀колело฀(Ил.฀28). 1.฀ Установеният฀ за฀ специалността฀ знак฀ заедно฀
с฀галуните฀и฀звездите฀за฀различните฀чинове฀се฀но-
2 Маневрист Жълта฀котва,฀обвита฀с฀въже฀(Ил.฀29). сят฀ пришити฀ към฀ десния฀ и฀ левия฀ ръкав฀ на฀ шинела฀
3 Рулеви Бяла฀котва฀с฀жълт฀щурвал฀(Ил.฀30). и฀куртката,฀зимната฀и฀лятната฀морска฀риза฀от฀вън-฀
шната฀ страна฀ на฀ ръкава฀ малко฀ над฀ лакътя.฀ Знаци-
4 Сигналист Бяла฀котва฀с฀два฀кръстосани฀флага฀–฀жълт฀и฀ те฀са฀бродирани฀с฀памучен฀конец฀върху฀парчета฀от฀
червен฀(Ил.฀31). черно฀сукно,฀които฀се฀пришиват฀към฀плата฀на฀ръка-
ва฀с฀размери฀от฀6฀Ї฀8฀до฀8฀Ї฀10฀см฀според฀броя฀на฀
5 Огняр Бяла฀котва฀с฀кръстосани฀бяла฀лопата฀и฀бяла฀ галуните฀и฀звездите฀под฀знака.
качерга฀(Ил.฀32). 2.฀Специалистите฀долни฀чинове฀се฀разпределят฀в฀
6 Артилеристи Бяла฀котва฀с฀кръстосани฀два฀жълти฀топа฀и฀ пет฀разряда:฀I฀разряд฀–฀корабници;฀II฀разряд฀–฀стар-
жълта฀пукната฀граната฀(Ил.฀33). ши฀ подофицери;฀ III฀ разряд฀ –฀ младши฀ подофицери;฀
IV฀разряд฀–฀ефрейтори,฀и฀V฀разряд฀–฀моряци.
7 Оръжейник Бяла฀котва฀с฀жълта฀пукната฀граната฀(Ил.฀34). 3.฀Цветът฀на฀галуните฀и฀на฀звездите฀за฀строевите฀
и฀морските฀специалисти,฀техническите฀специалисти฀
8 Шкипер Бяла฀котва฀с฀два฀кръстосани฀жълти฀ключа и฀нестроевите฀–฀съгласно฀указанията฀в฀заповедта.
(Ил.฀35). 4.฀Строевите฀и฀нестроевите฀чинове฀без฀някои฀от฀
9 Подшкипер Бяла฀котва฀с฀два฀кръстосани฀бели฀ключа указаните฀специалности฀не฀носят฀отличителен฀знак,฀
(Ил.฀36). а฀само฀жълта฀котва฀или฀звезда.
5.฀Към฀строевите฀и฀нестроевите฀чинове฀се฀отна-
10 Фелдшер Жълта฀котва฀с฀бял฀медицински฀знак฀без฀венец฀ сят฀всички฀онези฀чинове,฀които฀се฀числят฀към฀фло-
(Ил.฀37) та,฀независимо฀дали฀са฀на฀корабите฀или฀в฀базите฀на฀
сушата฀и฀Щаба฀на฀флота

флотска฀униформа,฀но฀и฀от฀гледна฀точ-
ка฀на฀трагичния฀за฀българската฀войска฀
исторически฀ момент,฀ в฀ който฀ нейното฀
ръководство฀полага฀неимоверни฀усилия฀
да฀запази฀всичко,฀което฀е฀възможно,฀от฀
посегателствата฀ на฀ Международната฀
контролна฀комисия,฀за฀да฀възроди฀един฀
ден฀отново฀нейната฀военна฀мощ.
Бележки:
1
Кесяков, Б. Д. Принос към дипломати-
ческата история на България. Т. II. Ньой-
ски договор – чл. 1–147. С., 1926, с.
108–141; Българска военна история. Т. III.
Подбрани извори и документи. С., 1986, с.
262–263.
2
Българска военна история... Отдел I.
Глава II, чл. 66, т. 3, с. 263.
3
Пак там. Глава I, чл. 65, с. 263.
4
Пак там. Глава IV, чл. 73, с. 265.
5
Пак там. Отдел V, чл. 103, с. 273.
6
Патрулни катери.
7
Българска военна история... Отдел II.
Морски клаузи, чл. 83, с. 269–270.
8
Пак там. Отдел IV. Междусъюзнически 18
Автор на илюстрациите в текста
контролни комисии, чл. 94–100, с. 271–273. Христо П. Дерменджиев. Снимките са от
9
Антонов, Г. Българският военномор- архива на автора.
ски флот през Отечествената война 19
Най-високото звание във военния флот,
1944–1945. Варна, 1985, с. 37 и посочените което отговаря на пълен генерал (генерал-
от автора архивни единици, съхранявани полковник) от Сухопътните войски.
в Щаба на Военноморския флот, инд. 142, 20
Леонов, О. И. Ульянов. Регулярная пехо-
143. та 1698–1801. М., 1995, с. 161, 207.
10
Преследвачи. 21
Юбилеен сборник по случай 50-годишни-
11
Малки патрулни кораби. ната на Морското училище... Официален
12
Така се нарича по това време Военно- отдел, с. 199.
морското училище във Варна. 22
Пак там, с. 205.
13
Авторът не посочва точната дата, а 23
РКК – Рабоче-крестьянская красная
само месеца и годината – 1920. армия.
14
Бакърджиев, Хр. Г. Дни, които никога 24
РККФ – Рабоче-крестьянский красный
не ще забравя! Юбилеен сборник по случай флот.
50-годишнината на Морското училище 25
Дерябин, А. Гражданская война в Рос-
1881–1931 г. Юбилейно издание на Морско- сии 1917–1922. Красная армия. М., 2000. с.
то училище Варна, август 1931 г. Публику- 12–13.
ваните спомени са извадки от дневника на 26
Пак там, с. 13.
автора. Неофициален отдел, с. 156–158. 27
Пак там, с. 23.
15
Министерска заповед № 367. Явни 28
Пак там, с. 24.
министерски заповеди за 1920 г. 29
Звание във флота, съответстващо на
16
ЦВА, ф. 1027, oп. I, а.е.249, л. 44. фелдфебел в Сухопътни и Въздушни войски.
17
Към тази категория спадат всички 20
Заповед по Военното ведомство № 31
военни чинове със звания от редник до от 30 януари 1902 г. ЦВА, ф. 1, oп. V,
фелдфебел, включително в случая корабник. а.е. 160, л. 120–127.
32 70 ГОДИНИ БРОНЕВАЦИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
ÎÒËÈ×ÈßÒÀ ÍÀ ÁÚËÃÀÐÑÊÈÒÅ
ÁÐÎÍÅÒÀÍÊÎÂÈ ÂÎÉÑÊÈ
Òîäîð ÏÅÒÐÎÂ, ñò.í.ñ., ä-ð
Широко฀известен฀е฀фактът,฀че฀първите฀танкове฀в฀све-
та฀са฀създадени฀и฀използвани฀за฀пръв฀път฀в฀годините฀на฀
Първата฀световна฀война.฀Поради฀различни฀причини,฀про-
диктувани฀преди฀всичко฀от฀несправедливите฀и฀изключи-
телно฀тежки฀за฀България฀решения฀на฀Ньойския฀договор฀
от฀1919฀г.฀първите฀танкове฀в฀нашата฀армия฀се฀въвеждат฀
сравнително฀ късно฀ –฀ едва฀ в฀ средата฀ на฀ 30-те฀ години฀ на฀
миналия฀век1.
Тъкмо฀ по฀ това฀ време฀ –฀ на฀ 1฀ март฀ 1935฀ г.,฀ е฀ сфор-
мирана฀и฀първата฀танкова฀единица฀в฀Българската฀войс-
ка฀ –฀ рота฀ бойни฀ коли,฀ в฀ състав฀ от฀ 90฀ души:฀ четирима฀
офицери,฀19฀подофицери,฀66฀войници฀и฀един฀чиновник.฀
Почти฀едновременно฀с฀организационното฀изграждане฀на฀
новото฀формирование฀за฀неговите฀нужди฀са฀доставени฀и฀
първите฀14฀италиански฀танка฀„Ансалдо-Фиат“,฀нарича-
ни฀все฀още฀бойни฀коли.฀Доставката฀на฀следващите฀8฀тан-
ка฀(този฀път฀английско฀производство฀–฀„Викерс–Армс-
тронг“)฀довежда฀в฀началото฀на฀1937฀г.฀до฀формирането฀и฀
на฀втора฀бронетанкова฀рота,฀сега฀в฀състав฀от฀два฀взвода฀
с฀по฀4฀танка฀във฀всеки฀един฀от฀тях.฀
През฀януари฀1939฀г.฀е฀реализирана฀следващата฀важна฀
крачка฀ към฀ окончателното฀ обособяване฀ на฀ бронетанко-
вите฀ войски฀ като฀ самостоятелен฀ род฀ войска฀ от฀ състава฀
на฀българската฀армия.฀Двете฀танкови฀роти฀прерастват฀в฀
танкова฀дружина,฀през฀юни฀1941฀г.฀–฀в฀брониран฀полк,฀а฀
две฀години฀по-късно,฀през฀октомври฀1943฀г.฀–฀в฀бронира-
на฀бригада.฀Окончателното฀обособяване฀на฀бронираните฀
войски฀като฀самостоятелен฀род฀войска฀обаче฀се฀осъщест-
вява฀на฀1฀януари฀1945฀г.,฀когато฀щатно฀са฀сформирани฀две฀
бронирани฀бригади.฀
Успоредно฀с฀разраства-
нето฀на฀бронираните฀фор-
мирования฀ в฀ Българската฀
армия฀за฀личния฀им฀състав฀
се฀ приема฀ специална฀ уни-
форма,฀ ушита฀ изцяло฀ от฀
черен฀ плат,฀ а฀ по฀ подобие฀
на฀ останалите฀ видове฀ и฀
родове฀войски฀–฀и฀отличи-
телни฀знаци฀за฀служещите฀
в฀тях2.
За฀ воините฀ от฀ бро-
нираните฀ формирования฀
се฀ въвеждат฀ и฀ специал-
ни฀ значки.฀ Със฀ Заповед฀
№฀ 101฀ на฀ министъра฀ на฀
войната฀генерал-лейтенант฀Теодоси฀Даскалов฀на฀8฀март฀
1941฀ г.฀ за฀ личния฀ състав฀ на฀ съществуващата฀ по฀ това฀
време฀ в฀ нашата฀ армия฀ Бронирана฀ дружина฀ е฀ учредена฀
специална฀ значка฀ –฀ „Водач฀ на฀ бойна฀ кола“3.฀ Съгласно฀
заповедта฀отличието฀има฀три฀степени฀–฀позлатена,฀сре-
бърна฀и฀бронзова.฀С฀трите฀степени฀на฀значката฀се฀наг-
раждават฀без฀изключение฀всички฀командири฀и฀бойци฀от฀
бронираните฀подразделения฀(в฀това฀число฀и฀запасните),฀
на฀които฀е฀присвоено฀званието฀„водач฀на฀бойна฀кола“,฀
като฀първата฀степен฀се฀раздава฀само฀на฀офицери,฀втора-
та฀–฀на฀подофицери,฀а฀третата฀–฀на฀войници฀от฀състава฀
на฀дружината.
Значката฀има฀овална฀форма฀и฀е฀с฀размери฀57฀Ї฀39 мм4.฀
В฀ средата฀ на฀ венец,฀ съединен฀ горе฀ чрез฀ корона,฀ а฀ в฀ ос-
новата฀ –฀ с฀ помощта฀ на฀ щит฀ с฀ инициали฀ „БК“฀ (бойни฀
коли),฀ е฀ поставено฀ миниатюрно฀ изображение฀ на฀ бойна฀
кола฀„Шкода“5฀върху฀фон฀от฀черен฀плат.฀Изображенията฀
на฀ трите฀ степени฀ са฀ напълно฀ идентични.฀ Елементите฀ на฀
първата฀и฀втората฀степен฀обаче฀са฀изцяло฀от฀сребро,฀като฀
единствено฀ с฀ изключение฀ на฀ миниатюрната฀ бойна฀ кола฀
всички฀ сребърни฀ детайли฀ на฀ първата฀ са฀ и฀ позлатени,฀ а฀
елементите฀на฀третата฀са฀изработени฀изцяло฀от฀оксиди-
рана฀медна฀сплав.฀
И฀трите฀степени฀на฀значката฀се฀носят฀от฀лявата฀страна฀
на฀гърдите฀под฀мястото,฀определено฀за฀носене฀на฀III฀и฀IV฀
степен฀1-ви฀клас฀на฀военния฀орден฀„За฀храброст“฀и฀са฀из-
работени฀в฀ателието฀на฀Бердж฀Керестеджиев฀в฀София.
След฀развръщането฀през฀пролетта฀на฀1944฀г.฀на฀Бро-
нираната฀бригада฀по฀военновременните฀щатове฀в฀състава฀
є฀ освен฀ бронирания฀ полк฀ са฀ включени฀ и฀ един฀ мотори-
 70 години броневаци в Българската армия 33

зиран฀ и฀ един฀ артилерийски฀ полк,฀ бронирана฀ разузнава- нашата฀армия฀от-

телна,฀бронеизтребителна฀и฀пионерно-мостова฀дружина,฀ личие฀е฀поставен฀
както฀и฀противовъздушно฀отделение,฀санитарни฀и฀други฀ щит฀ с฀ пресича-
подразделения6.฀ Всички฀ тези฀ формирования฀ от฀ състава฀ ща฀ го฀ от฀ дясно฀
на฀бригадата฀без฀изключение฀вземат฀участие฀в฀заключи- на฀ ляво฀ лента,฀ в฀
телния฀етап฀на฀Втората฀световна฀война฀1944–1945฀г.฀ която฀ е฀ изписа-
По฀подобие฀на฀значките฀за฀личния฀състав฀на฀бронетан- но฀ „1฀ БА“฀ (1-ва฀
ковите฀подразделения฀за฀воините฀от฀бронеизтребителната฀ Българска฀ ар-
дружина฀през฀1944฀г.฀също฀е฀създадена฀специална฀значка,฀ мия).฀ В฀ горното฀
която฀се฀раздава฀на฀офицери,฀подофицери฀и฀войници. поле฀ на฀ щита฀ е฀
Значката฀има฀формата฀на฀щит฀с฀размери฀50฀Ї฀37฀мм.฀ изобразено฀ лав-
Щитът฀ е฀ кантиран฀ по฀ края฀ с฀ релефна฀ лента,฀ украсена฀ с฀ рово฀ клонче,฀ а฀ в฀
точкова฀украса.฀В฀средата฀на฀отличието,฀което฀е฀израбо- долното฀ –฀ и฀ го-
тено฀от฀жълт฀метал,฀на฀черен฀фон฀е฀изобразен฀приклекнал฀ дината฀на฀разда-
на฀десния฀си฀крак฀средновековен฀воин฀с฀ризница฀и฀шлем฀ ването฀ на฀ знач-
с฀перо฀на฀главата,฀държащ฀в฀ръце฀лък฀с฀опъната฀тетива฀и฀ ката฀–฀„1945“.
поставена฀на฀нея฀стрела.฀ Носи฀ се฀ от฀
Випускниците฀бронеизтребители฀на฀Школата฀за฀запас- лявата฀страна฀на฀
ни฀офицери฀получават฀същата฀значка,฀но฀в฀основата฀є฀е฀ гърдите.฀
прикрепен฀и฀миниатюрен฀медальон,฀покрит฀с฀българския฀ Вторият฀ гер-
национален฀трицвет,฀върху฀който฀са฀изписани฀инициали- мански฀знак,฀из-฀
те฀на฀учебното฀заведение. ползван฀ за฀ из-
В฀ основата฀ на฀ значката฀ от฀ по-късната฀ є฀ емисия฀ от฀ работването฀ на฀
1945 г.฀ на฀ фона฀ на฀ националния฀ трикольор฀ върху฀ меда- българска฀воен-
льона฀са฀изобразени฀контурите฀на฀петолъчна฀звезда7.฀ на฀значка,฀е฀„За฀
Отличието฀се฀носи฀от฀лявата฀страна฀на฀гърдите,฀къде- участие฀ в฀ общи฀
то฀се฀прикрепва฀с฀помощта฀на฀винт. щурмови฀ ата-
Известни฀са฀още฀две฀отличия,฀отразяващи฀участието฀ ки“.฀ Учреден฀
на฀ воините฀ и฀ от฀ останалите฀ по-малочислени฀ по฀ състав฀ е฀ на฀ 1฀ януари฀
формирования฀ на฀ Бронираната฀ бригада.฀ През฀ заключи- 1940฀г.฀и฀е฀в฀пет฀
телния฀ етап฀ на฀ Втората฀ световна฀ война฀ и฀ по-специално฀ степени9.฀Разда-
в฀началото฀на฀1945฀г.฀бригадата฀действа฀в฀състав฀от฀една฀ ван฀е฀на฀офице-
дружина,฀която฀взема฀участие฀в฀Дравските฀отбранителни฀ ри,฀ унтерофи-
боеве,฀а฀впоследствие฀–฀и฀в฀Мурската฀настъпателна฀опе- цери฀ и฀ войници฀
рация,฀като฀води฀особено฀упорити฀боеве฀при฀овладяване- от฀ противотан-
то฀на฀укрепената฀линия฀„Маргит“.฀ ковите฀ войски,฀
Интересно฀за฀тези฀отличия฀е,฀че฀те฀представляват฀мо- а р т и л е р и я т а ,฀
дификации฀ на฀ раздавани฀ по฀ това฀ време฀ в฀ танковите฀ по- и н ж е н е р н и т е฀
деления฀на฀Вермахта฀нагръдни฀знаци,฀а฀надписите฀върху฀ войски,฀ войски-
тях฀свидетелстват฀по฀категоричен฀начин,฀че฀са฀създадени฀ те฀на฀ПВО฀и฀ме-
в฀ началото฀ на฀ 1945฀ г.฀ Като฀ се฀ има฀ предвид฀ динамично฀ дицинския฀ персонал,฀ а฀ след฀ модифицирането฀ му฀ –฀ на฀
променящата฀се฀обстановка฀в฀последните฀месеци฀на฀вой- представителите฀ на฀ аналогичните฀ подразделения,฀ но฀
ната,฀причината฀за฀използването฀на฀чуждите฀отличия฀за฀ от฀българската฀бронирана฀дружина.฀
направата฀ на฀ българските฀ очевидно฀ трябва฀ да฀ се฀ търси฀ Отличието฀има฀овална฀форма฀и฀размери฀58฀Ї฀48฀мм.฀В฀
преди฀всичко฀в฀липсата฀на฀достатъчно฀време,฀необходимо฀ основата฀на฀венец฀от฀дъбови฀клонки฀са฀поставени฀кръстоса-
за฀изработването฀на฀съвсем฀нови฀знаци.฀ ните฀изображения฀на฀ръчна฀граната฀и฀щик,฀а฀под฀тях฀–฀плочка฀
За฀ основа฀ при฀ изработването฀ на฀ едното฀ отличие฀ е฀ с฀надпис,฀указващ฀броя฀на฀бойните฀дни,฀в฀които฀е฀участвало฀
използван฀ германският฀ нагръден฀ щурмови฀ танков฀ знак.฀ награденото฀лице,฀в฀случая฀–฀„25“.
Отличието฀е฀учредено฀на฀20฀декември฀1939฀г.฀и฀е฀връчва- И฀ върху฀ това฀ отличие฀ германският฀ орел฀ със฀ свас-
но฀на฀личния฀състав฀на฀танковите฀подразделения฀на฀гер- тиката,฀ обичайно฀ поставян฀ в฀ горната฀ част฀ на฀ венеца,฀ е฀
манските฀моторизирани฀части฀за฀участие฀в฀танков฀бой8,฀а฀ заменен.฀ Монтиран฀ е฀ миниатюрен฀ венец฀ от฀ лаврови฀ и฀
след฀видоизменянето฀му฀–฀за฀аналогични฀заслуги,฀но฀вече฀ дъбови฀ клонки,฀ в฀ средата฀ на฀ който฀ в฀ медальон฀ в฀ чети-
на฀българските฀воини฀от฀моторизираното฀формирование฀ ри฀реда฀е฀изписан฀надпис฀„1฀БА/КЪМ/БЕРЛИН/1945“.฀
на฀бронираната฀дружина. Под฀него฀–฀лента฀с฀надпис฀„ЗА฀БЪЛГАРИЯ“.฀
В฀ средата฀ на฀ отличието,฀ което฀ има฀ овална฀ форма,฀ е฀ Значката฀се฀носи฀отляво฀на฀гърдите,฀където฀се฀прик-
поставено฀ изображение฀ на฀ танк,฀ закриващ฀ с฀ лявата฀ си฀ репва฀с฀помощта฀на฀игла.
верига฀ част฀ от฀ заобикалящия฀ го฀ дъбов฀ венец.฀ Вместо฀ След฀успешния฀завършек฀на฀участието฀си฀в฀заключи-
изображението฀на฀орела฀със฀свастиката฀обаче฀(поставяна฀ телния฀етап฀на฀Втората฀световна฀война฀Българската฀армия฀
в฀горната฀част฀на฀германския฀знак)฀върху฀раздаваното฀в฀ постепенно฀преминава฀към฀мирновременния฀си฀начин฀на฀
34 70 години броневаци в Българската армия

живот.฀ Едновре- на฀поделението,฀както฀и฀на฀офицери,฀сержанти฀и฀войници,฀

менно฀ с฀ различ- които฀вече฀са฀служили฀в฀бригадата.
ните฀занятия,฀ко- Отличието฀има฀форма฀на฀кръг฀с฀диаметър฀15฀мм฀и฀е฀
ито฀се฀провеждат฀ изработено฀от฀бял฀метал.฀В฀централната฀му฀част฀е฀поста-
в฀ хода฀ на฀ нейна- вено฀миниатюрно฀изображение฀на฀танк,฀над฀който฀е฀изпи-
та฀подготовка,฀за฀ сано฀ името฀ на฀ поделението฀ –฀ „ТАНКОВА฀ БРИГАДА“,฀
личния฀ є฀ състав฀ а฀ долу฀ –฀ гарнизонът฀ на฀ постоянното฀ є฀ местопребивава-
се฀ организират฀ не – ฀„СОФИЯ“.฀
и฀ различни฀ по฀ Значката฀ е฀ изработена฀ в฀ Българския฀ монетен฀ двор฀ в฀
вид฀състезателни฀ София฀и฀се฀носи฀на฀игла.
стрелби.฀ Като฀ се฀ Макар฀и฀твърде฀малобройни฀по฀вид,฀отличията,฀пос-
отчита฀ необхо- ветени฀на฀българските฀бронетанкови฀войски,฀са฀напълно฀
димостта฀ от฀ по- достатъчни,฀ за฀ да฀ илюстрират฀ достойното฀ място,฀ което฀
ощряването฀ на฀ те฀неотменно฀заемат฀от฀момента฀на฀своето฀създаване฀до฀
отличилите฀ се฀ в฀ днес฀като฀неделима฀част฀от฀Българската฀армия.฀Едновре-
тях฀ и฀ създаване- менно฀с฀това฀значките฀свидетелстват฀и฀за฀героизма,฀себе-
то฀ на฀ възможно฀ отрицанието฀и฀мъжеството฀на฀нашите฀танкисти,฀които฀в฀
повече฀ елитни฀ заключителния฀етап฀на฀Втората฀световна฀война฀записват฀
стрелци,฀ през฀ славни฀и฀вълнуващи฀страници฀в฀летописите฀на฀Българс-
1946฀г.฀се฀учредя- ката฀армия฀и฀българската฀военна฀история.
ват,฀а฀впоследст-
вие฀ –฀ и฀ раздават฀ Бележки:
специални฀ знач- 1
ки฀ за฀ проявени฀ По-подробно за създаването на първите български бронетан-
най-добри฀резул- кови подразделения вж. Военна техника и технически служби в
тати฀в฀състезани- Българската войска и в БНА. С., 1986, с.166 и сл.; Язаров, Г. Към
ята฀ по฀ стрелкова฀ историята на бронетанковите войски в България
подготовка.฀ (1934–1944 г.). – Известия на Националния военноисторически
Подобно฀ от- музей, 1973. Т.1, с. 84–105.
личие฀ –฀ значка,฀ 2
Петров, Т. Отличителните знаци в Българската армия. – Сер-
е฀ създадено฀ и฀ за฀ жант, 1980, № 2, с. 38.
отличилите฀ се฀ 3
Заповеди за 1941 г. – Военноисторическа библиотека, П 910 I.
военнослужещи฀ 4
Според описанието на значката в заповедта за нейното учре-
от฀ бронетан- дяване размерите є са 50 Ї 36 мм, а вместо върху фон от черен
ковите฀ войски,฀
плат се предвижда под изображението на бойната кола да бъде
заели฀ първите฀
поставено „поле от черен емайл“.
места฀в฀танкови- 5
По форма и конструкция леките танкове „Шкода“ са най-доб-
те฀ състезателни฀
стрелби10.฀ Знач- рите сред внесените в България до 1941 г. танкове, които са на
ката฀има฀овална฀форма฀с฀размери฀38฀Ї฀30฀мм฀и฀е฀израбо- въоръжение в нашата армия по това време. – Вж. Язаров, Г. Пос.
тена฀от฀жълт฀метал.฀ съч., с. 90.
6
В฀ средата฀ на฀ венец฀ от฀ лаврови฀ и฀ дъбови฀ клонки฀ е฀ ЦВА, ф. 184, оп.2, а.е. 20, л. 50.
7
поставено฀ изображение฀ на฀ средновековен฀ български฀ Изображения на значката вж. в Petrow, V. Bulgarische
воин฀с฀шлем฀и฀ризница,฀държащ฀лък฀с฀опъната฀тетива฀и฀ armeeabzeichen 1883–1993. Sofia, 1993, p.28; Savov, B. Bulgarian
стрела฀на฀фон฀от฀тъмночервен฀плат.฀Под฀силуета฀на฀вои- badges 1879–2002. Collector’s Reference Guide. Sofia, 2002, p. 21.
на–฀изображение฀на฀танк฀и฀метална฀лента฀с฀надпис฀и฀циф- 8
Тарас, Д. Боевые награды СССР и Германии II мировой войны.
ра,฀повтаряща฀номерацията฀на฀заетото฀място,฀например฀ Москва–Минск, 2002, с. 121–123; Пиа, Дж. Ордена и медали
„I฀НАГРАДА“,฀а฀горе฀–฀годината฀на฀събитието,฀„1946“.฀ Третьего рейха. М., 2003, с. 120. Изображение на раздавания в
Отличието฀се฀носи฀на฀гърди,฀където฀се฀прикрепва฀с฀по- Българската армия знак вж. в посочената в бел. 7 литература.
мощта฀на฀винт. 9
Тарас, Д. Пос. съч., с. 117–119; П и а, Дж. Пос. съч., с. 115. Изоб-
Друга฀ значка,฀ този฀ път฀ с฀ юбилеен฀ характер,฀ която฀ е฀
ражение на раздавания в Българската армия знак вж. в посочена-
предназначена฀ специално฀ за฀ во-
та в бел. 7 литература.
еннослужещи฀ от฀ бронетанковите฀ 10
Според замисъла на инициатора за създаването на значките за
войски฀ на฀ Българската฀ армия,฀ е฀
създадена฀ най-вероятно฀ през฀ пър- участниците в състезателните стрелби се предвиждало награ-
вите฀ месеци฀ на฀ 2000฀ г.฀ по฀ повод฀ дите да бъдат в четири степени и да се раздават за участие в
50-годишнината฀ от฀ създаването฀ на฀ полкови, дивизионни, армейски и общовойскови състезания. – Вж.
танковата฀бригада฀в฀София.฀Декора- по-подробно Атанасов, Г. Спортни стрелби във войската. – На-
цията฀е฀раздавана฀на฀личния฀състав฀ родна войска, № 387, 14 февр. 1946.
 35

ÓÍÈÔÎÐÌÀÒÀ
ÍÀ ÁÐÎÍÈÐÀÍÈß ÏÎËÊ
 ÏÚÐÂÈÒÅ ÃÎÄÈÍÈ ÎÒ ÑÚÇÄÀÂÀÍÅÒÎ ÌÓ
Äàíèåëà Öàíêîâà-ÃÀÍ×ÅÂÀ

На฀1฀март฀1935฀г.฀е฀поставено฀на-
чалото฀на฀българските฀бронетанкови฀
войски.฀ Формираната฀ през฀ 1935฀ г.฀
рота฀бойни฀коли฀е฀реорганизирана฀в฀
бронирана฀ дружина฀ през฀ 1939฀ г.1,฀ а฀
през฀ 1941฀ г.฀ в฀ брониран฀ полк,฀ през฀
1943฀г.฀той฀се฀развъръща฀като฀брони-
рана฀бригада.฀Бойното฀разписание฀на฀
българската฀армията฀от฀1943–1944 г .฀
включва฀1฀бронирана฀бригада2.฀Бри-
гадата฀е฀съоръжена฀с฀германска฀воен-
на฀техника,฀българската฀армия฀е฀въо-
ръжена฀със฀121฀танка3.฀От฀септември฀
1943฀г.฀бригадата฀е฀развърната฀в฀със-
тав:฀ щаб฀ с฀ управление,฀ брониран฀
полк,฀ разузнавателна฀ дружина,฀ мо-
торизиран฀ полк,฀ артилерийски฀ полк,฀
свързочна฀и฀пионерна฀рота.฀
Още฀с฀формирането฀на฀новия฀род฀
войски฀в฀армията฀се฀поставя฀въпросът฀
за฀униформата฀им,฀която฀трябва฀да฀се฀
отличава฀ от฀ съществуващата฀ до฀ този฀
момент,฀а฀също฀така฀и฀от฀другите฀ро-
дове฀ войски.฀ През฀ 1935฀ г.฀ е฀ въведен฀
специален฀отличителен฀знак฀за฀ротата฀
от฀ бронирани฀ коли4.฀ Знакът฀ съдържа฀
символите฀ на฀ орлови฀ крила,฀ колело,฀
танк฀ и฀ инициали฀ „БК“฀ (бронирани฀
коли).฀ Униформата฀ на฀ бронирания฀
полк฀е฀съобразена฀с฀българската฀воен-
на฀униформа,฀установена฀с฀Министер-
ска฀заповед฀№฀22฀от฀8฀номври฀1936฀г.5฀
за฀Сухопътни฀войски,฀като฀се฀налагат฀
някои฀различия฀в฀елементите,฀които฀я฀ Връчване฀на฀знамето฀на฀бронирания฀полк฀на฀22฀септември฀1941฀г.
доближават฀ до฀ немската฀ военна฀ уни-
форма฀на฀този฀род฀войски.฀ бронираната฀ бригада,฀ поставен฀ вър- полк฀ се฀ различават฀ от฀ тези฀ използ-
На฀ 15฀ ноември฀ 1942฀ г.฀ излиза฀ ху฀черен฀ромбовиден฀петлик – ฀череп฀ вани฀ при฀ другите฀ родове฀ войски.฀ В฀
„Правилник฀ за฀ формата฀ на฀ облекло- с฀кръстосани฀бедрени฀кости.฀Израбо- България฀ са฀ въвеждат฀ копчета,฀ вър-
то฀на฀чиновете฀от฀бронирания฀полк“6.฀ тени฀са฀от฀бял฀метал.฀Този฀символ฀се฀ ху฀ които฀ е฀ изобразена฀ бронирана฀
Този฀ правилник฀ определя฀ всички฀ появява฀ през฀ ХVII฀ в.฀ в฀ Европа฀ вър- кола฀върху฀защриховано฀поле.฀Родът฀
елементи฀в฀униформата฀на฀полка.฀Ос- ху฀ някои฀ знамена7.฀ Същият฀ метален฀ войска฀ се฀ отличава฀ според฀ пагона –฀
новните฀отличителни฀знаци฀и฀симво- знак฀ имат฀ немските฀ бронетанкови฀ сребърносърмен฀ галун,฀ петлиците฀ и฀
ли,฀които฀се฀налагат฀за฀тази฀унифор- войски8฀ върху฀ петлиците฀ си.฀ Коп- канта,฀ който฀ за฀ българските฀ танко-
ма,฀са฀–฀специалният฀метален฀знак฀на฀ четата฀ в฀ униформата฀ на฀ бронирания฀ ви฀ войски฀ е฀ жълто฀ приборно฀ сукно.฀
36

Офицерите฀от฀бронирания฀полк฀през฀1942฀г.

Парадна฀и฀строеви฀офицерски฀униформи฀на฀броневаци

Полковник฀Гено฀Генов฀на฀учение฀през฀1941฀г.
Жълтият฀цвят฀символизира฀слънцето฀
и฀ победата.฀ Специалният฀ цвят฀ при฀
униформата฀ на฀ танкистите฀ е฀ черен.฀
В฀българската฀военна฀униформа฀той฀
е฀въведен฀за฀артилеристите฀още฀през฀
1879฀ г.฀ Тук฀ се฀ наблюдава฀ традиция฀
във฀военната฀униформа.฀
В฀периода฀на฀унификация฀на฀во-
енната฀ униформа฀ в฀ световен฀ мащаб฀
много฀ важни฀ са฀ елементите,฀ които฀
показват฀националната฀є฀принадлеж-
ност.฀Това฀са฀кокардата฀с฀национал-
ния฀ трицвет,฀ щитът฀ с฀ националните฀
цветове,฀ поставен฀ върху฀ танковото฀
кепе,฀ крумовката฀ и฀ бронзовото฀ из-
правено฀ короновано฀ лъвче,฀ символ฀
на฀България,฀поставено฀върху฀шап-
ката฀ и฀ крумовката.฀ Националните฀
цветове฀ присъстват฀ и฀ при฀ празнич-
ния฀офицерски฀шарф.
Танковите฀ екипажи฀ носят฀ итали-
ански฀ кожени฀ шлемове9฀ с฀ бронзово฀
короновано฀лъвче฀при฀работа฀в฀маши-
ните.฀Носят฀се฀и฀метални฀каски฀модел฀
1936฀г.10.฀При฀бойната฀и฀строевата฀фор-
ма฀се฀носи฀и฀крумовка฀образец฀1936.
Военната฀ униформа฀ за฀ танкови฀
войски฀се฀дели฀на฀празнична,฀строева,฀
домашна,฀бойна฀и฀работно฀облекло.฀
Празничната฀офицерска฀форма฀
е฀близка฀до฀тази฀на฀Сухопътни฀войс-
ки฀с฀малки฀различия.฀Пример฀за฀това฀
е฀униформата฀на฀полковник฀Гено฀Ге-
нов,฀командир฀на฀бронираната฀брига-
да฀в฀периода฀–฀1941–1944฀г.11.
Фуражката฀е฀изработена฀от฀черен฀
ластикотин,฀ околожката฀ е฀ от฀ черно฀
сукно฀ за฀ бронираните,฀ моторизира-
ните฀ и฀ разузнавателните฀ поделения,฀
за฀всички฀останали฀е฀от฀черно฀кади-
фе฀ с฀ 2฀ жълти฀ приборни฀ канта฀ около฀
околожката.฀Подбрадникът฀е฀златно-
сърмен,฀прикачен฀с฀2฀жълти฀метали-
чески฀копчета.฀Козирката฀е฀от฀черна฀
лачена฀кожа.฀Офицерската฀кокарда฀е฀
порцеланова฀ с฀ елипсовидни฀ елипси฀
от฀ цветен฀ емайл฀ с฀ редуващи฀ се฀ цве-
тове:฀червен–зелен.฀(В฀нея฀са฀събра-
ни฀цветовете฀на฀националния฀трико-
льор.)฀През฀лятото฀се฀носи฀фуражка,฀
изработена฀ от฀ бял฀ лен฀ или฀ шантунг฀
без฀кантове.
Куртката฀ е฀ изработена฀ също฀ от฀
черен฀ ластикотин.฀ Предниците฀ са฀
скроени฀ с฀ отворени฀ ревери.฀ Яката฀ е฀
отворена฀ с฀ ревери.฀ Има฀ ромбовиден฀
сърмен฀ петлик฀ с฀ размери฀ 35Ї55฀ мм฀
и฀жълт฀кант.฀Сърмата฀е฀пришита฀към฀
червено฀ сукно฀ за฀ моторизираните฀ и฀
разузнавателните฀ поделения,฀ крапо-
во฀ червено฀ за฀ поделенията฀ от฀ бойни฀
коли฀ и฀ противоброневи฀ поделения.฀
37
Куртката฀ се฀ закопчава฀ с฀ 4฀ копчета,฀
горното฀ е฀ на฀ нивото฀ на฀ ревера,฀ дол-
ното฀ на฀ талията.฀ Има฀ два฀ външни฀
джоба฀с฀капак.฀На฀дясната฀предница฀
на฀височината฀на฀гърдите฀се฀поставя฀
знакът฀на฀полка.฀Ръкавите฀са฀прави฀с฀
триъгълен฀ обшлаг.฀ Куртката฀ е฀ под-
платена฀ с฀ черен฀ сатен.฀ Пагоните฀ са฀
пришити.฀Изработени฀са฀от฀сребърен฀
сърмен฀галун฀с฀жълт฀кант,฀с฀четири-
лъчи฀жълти฀звезди฀с฀диаметър฀15฀мм.฀
Копчетата฀са฀от฀жълт฀метал฀с฀изобра-
зена฀бойна฀кола฀и฀защриховано฀поле.฀
Лятната฀куртка฀е฀направена฀от฀бял฀
лен฀ или฀ шантунг,฀ по฀ кройка฀ е฀ като฀
строевата.฀ Яката฀ е฀ от฀ същия฀ плат,฀
няма฀кант,฀но฀с฀петлици.฀
Празничните฀зимна฀и฀лятна฀куртка฀
се฀носят฀с฀риза฀с฀обърната฀колосана฀
яка฀ и฀ копринена฀ черна฀ вратовръзка.฀
Панталонът฀ е฀ от฀ черен฀ ластикотин,฀
прав,฀с฀жълт฀кант.฀Обувките฀са฀черни฀
лачени.฀ Акселбантите฀ са฀ копринени฀
бели฀ с฀ метални฀ короновани฀ висулки฀
за฀ младшите฀ и฀ старшите฀ офицери.฀
Шарфът฀ е฀ бял฀ сърмен฀ със฀ зелени฀ и฀
червени฀ копринени฀ нишки,฀ широк฀ е฀
5฀ см.฀ Закопчава฀ се฀ с฀ жълт฀ метален฀
блях.฀Сабята,฀която฀се฀носи฀към฀уни-
формата,฀ е฀ с฀ темляк,฀ модел฀ 1927฀ г.฀
Шинелът฀е฀изработен฀от฀сиво฀сукно.฀
Еднореден฀ е฀ с฀ 6฀ метални฀ копчета,฀ с฀
два฀ вътрешни฀ джоба฀ с฀ капак.฀ Ръка-
вите฀са฀прави฀с฀маншет฀с฀жълт฀кант.฀
Яката฀ е฀ от฀ тъмно฀ сукно.฀ Жълт฀ кант฀
има฀ по฀ края฀ на฀ яката฀ и฀ петлиците.฀
Шинелът฀е฀със฀сива฀подплата.
Празничното฀ облекло฀ при฀ под-
офицерите฀се฀шие฀от฀подобрен฀тъм-
носин฀ шаяк,฀ с฀ черни฀ петлици,฀ по฀
кройка฀като฀офицерското.
Строевата฀ форма฀ за฀ офицерите฀
от฀ бронирания฀ полк฀ се฀ изработва฀
от฀ зеленикав฀ защитен฀ габардин.฀ Този฀
цвят฀ в฀ българската฀ военна฀ униформа฀
започва฀да฀се฀въвежда฀през฀първото฀де-
сетилетие฀на฀ХХ฀в.฀При฀подофицерите฀
строевата฀форма฀се฀шие฀от฀шаяк.
Фуражката฀ е฀ с฀ подбрадник,฀ при-
качен฀ с฀ две฀ копчета,฀ като฀ при฀ паго-
ните฀ околожката฀ е฀ с฀ цвета฀ на฀ яката,฀
кокардата฀–฀офицерска.฀Куртката12฀е฀
с฀обърната฀яка฀от฀тъмнозелено฀сукно฀
с฀ ромбовидни฀ петлици฀ с฀ жълт฀ кант.฀
Отпред฀ на฀ двата฀ борда฀ има฀ четири฀
външни฀ джоба฀ с฀ тризъби฀ капаци฀ и฀
баста.฀ Закопчава฀ се฀ с฀ 6฀ бакелитови฀
копчета฀ с฀ коронован฀ лъв.฀ Гърбът฀ е฀
втален฀ с฀ шлиц.฀ Ръкавите฀ са฀ прави฀ с฀
38
Бойната฀ офи-
церска฀ форма฀
се฀ шие฀ от฀ черен฀
шаяк14.฀ Отличи-
телните฀ знаци฀ по฀
нея฀ са฀ като฀ при฀
строевата฀ форма.฀
Вместо฀ сабя฀ офи-
церите฀ носят฀ нож฀
при฀ бойната฀ фор-
ма.฀ Шапката15฀ е฀ с฀
наушници,฀отпред฀
е฀с฀бронзово฀коро-
новано฀ лъвче,฀ от-฀
дясно฀ е฀ поставен฀
малък฀ щит฀ с฀ бъл-
гарския฀трицвет.฀
฀ Якето16฀ е฀ с฀
отворена฀яка฀с฀из-
дължени฀ краища,฀
едноредо฀ със฀ 7฀
копчета,฀петлици-
те฀са฀ромбовидни฀
от฀червено฀сукно,฀
с฀жълт฀кант฀и฀знак฀
Офицери฀от฀бронирания฀полк,฀септември฀1941฀г.
от฀бял฀метал฀череп฀
с฀кости.฀Клинът฀е฀
обшлаг.฀ Този฀ тип฀ куртка฀ се฀ носи฀ от฀ от฀черен฀шаяк฀с฀жълти฀кантове.฀Аму-
офицерите฀ в฀ периода฀ от฀ 1936฀ г.฀ до฀ ницията฀ е฀ от฀ кафява฀ телешка฀ кожа.฀
1942฀г.,฀когато฀е฀въведен฀правилникът฀ Обувките฀са฀от฀юфт.
за฀облеклото฀на฀бронирания฀полк При฀лятната฀форма฀шапката฀е฀из-
Куртката฀модел฀1942฀г.฀за฀брони- работена฀от฀зелен฀памучен฀плат,฀с฀ба-
рания฀ полк13฀ е฀ изработена฀ от฀ кафяв฀ келитово฀короновано฀лъвче.
габардин,฀ скроена฀ еднобордно฀ с฀ от- Работното฀ облекло฀ се฀ изработва฀
ворена฀яка,฀обърнати฀ревери฀от฀тъм- от฀ от฀ зелен฀ или฀ син฀ док.฀ Носи฀ се฀ от฀
нозелено฀сукно,฀по฀края฀с฀жълт฀кант.฀ офицерите,฀ подофицерите฀ и฀ войни-
Закопчава฀се฀с฀4฀бакелитови฀копчета,฀ ците฀при฀работа฀и฀при฀учения.
върху฀които฀е฀изобразена฀бойна฀кола.฀ Водачите฀на฀бойни฀коли฀на฀дейс-
Има฀2฀горни฀и฀2฀долни฀външни฀джоба฀ тваща฀служба฀носят฀на฀дясното฀рамо฀
с฀тризъби฀капаци฀с฀копче.฀Ръкавът฀е฀ акселбант฀ от฀ 2฀ жълти฀ и฀ един฀ черен฀
прав฀с฀широк฀маншет.฀Отвътре฀курт- шнур17.
ката฀ е฀ подплатена฀ със฀ зелен฀ сатен฀ с฀ Войнишката฀униформа฀е฀строе-
2฀вътрешни฀джоба.฀Строевата฀куртка฀ ва฀и฀бойна.฀
се฀ носи฀ с฀ риза฀ и฀ черна฀ вратовръзка.฀ Строевата฀ униформа฀ се฀ шие฀ от฀
Панталоните฀ са฀ къси฀ –฀ брич฀ с฀ жълт฀ кафяв฀натурален฀шаяк.
кант.฀ Ботушите฀ са฀ изработени฀ от฀ Шапката฀ е฀ по฀ кройка฀ като฀ офи-
бокс.฀Акселбантите฀са฀като฀празнич- церската,฀отпред฀има฀изправен฀коро-
ните.฀Към฀униформата฀се฀носят฀поя- нован฀ лъв.฀ През฀ лятото฀ шапката฀ се฀
сен฀ремък฀и฀сабя,฀образец฀1927฀г.,฀с฀ шие฀от฀зелен฀памучен฀плат.฀Куртката฀
темляк.฀Шинелът฀е฀модел฀1938฀г. е฀ еднореда,฀ закопчава฀ се฀ с฀ 6฀ баке-
При฀ домашна฀ форма฀ се฀ носи฀ литови฀ копчета฀ с฀ изобразена฀ бойна฀
цялото฀празнично฀облекло฀без฀шарф฀ кола.฀Има฀4฀външни฀джоба฀с฀капаци฀
или฀цялото฀строево฀облекло฀без฀поя- с฀ по฀ три฀ илика.฀ Пристяга฀ се฀ в฀ кръс-
сен฀ремък,฀вместо฀шинел฀се฀носи฀пе- та฀с฀наборки.฀Яката฀е฀от฀същия฀плат,฀
лерина,฀ушита฀от฀кафяво฀непромока- обърната.฀По฀нея,฀петлиците฀и฀паго-
емо฀сукно,฀яката฀є฀е฀от฀тъмнозелено฀ ните฀има฀жълт฀кант.฀Пагоните฀са฀по-
сукно฀ с฀ жълт฀ кант,฀ вместо฀ петлици฀ движни.฀Лятната฀куртка฀е฀със฀същата฀
има฀пагончета,฀изработени฀от฀сребъ- кройка,฀ но฀ от฀ зелен฀ памучен฀ плат.฀
рен฀сърмен฀галун฀с฀жълт฀кант.฀ Панталоните฀са฀прави.฀Обувките฀са฀с฀
двойни฀подметки.฀Навоите฀са฀скрое-
ни฀от฀шаяк.฀Шинелът฀е฀изработен฀от฀
сив฀натурален฀шаяк,฀с฀кройка฀според฀
модела,฀приет฀през฀1938฀г.฀Коланът฀е฀
от฀кафява฀кожа,฀през฀зимата฀се฀носят฀
ръкавици฀от฀кафява฀вълна.
Войнишката฀ бойна฀ униформа฀ се฀
шие฀ от฀ черен฀ шаяк฀ по฀ кройка฀ като฀
офицерската฀ бойна฀ униформа.฀ Па-
гоните฀ са฀ пришити฀ с฀ жълт฀ кант.฀
Куртката18฀е฀по฀кройка฀като฀строева-
та฀офицерска,฀но฀без฀долни฀джобове.฀
Панталоните฀са฀прави฀с฀жълт฀гайтан.฀
Ботушите฀са฀от฀черен฀юфт฀(телешка฀
кожа).
С฀ тези฀ униформи฀ бронираната฀
бригада฀ участва฀ в฀ заключителния฀
етап฀на฀Втората฀световна฀война฀–฀при฀
Нишката,฀ Косовската,฀ Дравската,฀
Мурската฀и฀др.฀операции.
Бележки:
1
Полк. В. Н. Крапчански, полк. Г. Р. Хрис-
тов, полк. Д. Д. Възелов, И. К. Скачоков.
Кратък обзор на бойния състав, организа-
цията, попълването и мобилизацията на
българската армия от 1878 до 1944 г., с.
128.
2
Полк. В. Н. Крапчански, полк. Г. Р. Хрис-
тов, полк. Д. Д. Възелов, И. К. Скачоков.
Цит. съч., с. 238.
3
Молло, Ендрю. Вооруженные силы вто-
рой мировой, структура, униформа, знаки
различия, М 2004, с. 217.
4
Дерменджиев, Хр. Вензели и отличи-
телни знаци за пагоните в униформата на
българската войска 1934–1944 г. Военноис-
торически сборник 2004 г., кн. 4, с. 37.
5
Указ 22/1936 от 8 ноември 1936. Правил-
ник за формата на облеклото във войска-
та. С. 1936.
6
Колекция НВИМ, НА 197, с. 167.
7
Фоли, Джон. Енциклопедия знаков и
символов. М. 1996, с. 224.
8
Функен, Лилиана и Фред. Енциклопедия
вооружения и военного костюма Вторая
мировая войнаа 1939–1945 М 2002 с. 119.
9
Молло, Ендрю. Цит. съч., с. 218.
10
Цанкова-Ганчева, Предпазни съоръже-
ния за глава и тяло, съхранявани в Нацио-
налния военноисторически музей. Известия
на НВИМ, т ХII, с. 144.
11
Колекция НВИМ VI–Х–569.
12
НВИМ колекция VI–Х–547.
13
ЦВА ф. IХ, оп. 1, а. е. 48, л. 185.
14
Колекция НВИМ VI–Х–234. Униформа-
та е на майор Иван Гюмбабов, участвал в
боевете при Драва.
15
Колекция НВИМ VI–Х–410/1.
16
Колекция НВИМ VI–Х–223.
17
ЦВА ф. IХ, оп 1, а.е. 48, л. 182.
18
ЦВА ф. IХ, оп 1, а.е. 48, л. 191.

ÊÀÐÒÅ×ÍÈÖÈÒÅ Â ÁÚËÃÀÐÑÊÀÒÀ
ÏÅÕÎÒÀ (1878–2005 ã.)
Ìàíîë ÒÅÍ×ÅÂ
Любовта฀на฀българите฀към฀оръжието฀се฀е฀предавала฀
от฀поколение฀на฀поколение,฀преминавайки฀през฀вековете.฀
Славата฀ на฀ Българската฀ армия฀ (БА)฀ се฀ дължи฀ както฀ на฀
вярната฀оценка฀на฀бойните฀качества฀на฀оръжието฀от฀стра-
на฀ на฀ българските฀ военни฀ специалисти,฀ така฀ и฀ на฀ ефек-
тивното฀му฀използване฀в฀боя.฀Това฀в฀пълна฀степен฀важи฀
и฀ за฀ постъпвалите฀ на฀ въоръжение฀ в฀ БА฀ през฀ различни฀
периоди฀картечници.฀
Картечниците฀ са฀ автоматично฀ оръжие฀ за฀ поразяване฀
на฀живата฀сила฀на฀противника฀предимно฀на฀открито.฀Днес฀
се฀приема,฀че฀леката฀(ръчна)฀картечница฀не฀бива฀да฀е฀по-
тежка฀от฀14฀кг,฀а฀тежката฀–฀не฀повече฀от฀50–60฀кг.฀
Още฀ през฀ ХIV฀ век฀ е฀ създадено฀ многоцевно฀ оръжие,฀
при฀което฀огънят฀от฀първия฀изстрел฀се฀предава฀на฀оста-
налите฀ цеви฀ чрез฀ отвори฀ в฀ тях.฀ То฀ не฀ е฀ функционално,฀
тъй฀като฀се฀зарежда฀бавно฀и฀не฀намира฀широко฀разпрос-
транение.฀Едва฀през฀1862฀г.฀Ричард฀Гатлинг฀изобретява฀
оръжие,฀при฀което฀цевите฀са฀наредени฀в฀сноп,฀който฀може฀
да฀се฀завърти฀около฀оста฀си฀посредством฀ръчка.฀Скорос-
трелността฀ зависи฀ от฀ бързината฀ на฀ въртене฀ на฀ ръчката.฀
Многоцевни฀ картечници฀ изобретяват฀ също฀ Монтини฀ и฀
Митральос฀през฀1851฀г.฀и฀Хочкис฀през฀1875฀г.฀
Пръв฀Хайрем฀Максим฀през฀1883฀г.฀изобретява฀картеч-
ница฀с฀една฀цев,฀един฀патронник฀и฀автоматично฀презареж-
дане฀на฀патроните฀с฀лентово฀захранване.฀Тя฀стреля฀с฀пат-
рони฀калибър฀.45฀(11,43฀мм)฀и฀с฀незначителни฀изменения฀
е฀на฀въоръжение฀по฀целия฀свят฀до฀средата฀на฀ХХ฀век.฀
Разбира฀ се,฀ първите฀ картечници฀ са฀ много฀ тежки฀ и฀ с฀
много฀ сложно฀ устройство.฀ Първата฀ лека฀ картечница฀ е฀
изобретена฀ от฀ американския฀ полковник฀ Исак฀ Нютон฀
Люис฀през฀1911฀г.฀и฀в฀навечерието฀на฀Първата฀световна฀
война฀(ПСВ)฀се฀произвежда฀в฀огромни฀количества฀от฀Бел-
гия฀и฀Англия.฀През฀ПСВ฀се฀разработват฀и฀т.нар.฀единни฀
(универсални)฀картечници,฀които฀могат฀да฀се฀използват฀и฀
като฀леки,฀и฀като฀тежки.฀В฀периода฀между฀двете฀световни฀
войни฀конструкторите฀създават฀най-вече฀леки฀картечни-
ци฀и฀се฀стремят฀да฀намалят฀теглото฀на฀тежките.฀
След฀60-те฀години฀на฀ХХ฀век฀тежките฀картечници฀се฀
снемат฀от฀въоръжение฀и฀се฀заменят฀с฀бордови฀голямока-
либрени,฀монтирани฀на฀различни฀бойни฀машини.฀
Картечното฀ въоръжение฀ в฀ Българското฀ опълчение฀
(1877–1878)฀и฀Българската฀земска฀войска฀(1878–1885)
Първоначално฀ някои฀ от฀ артилерийските฀ части฀ на฀
Опълчението฀ са฀ въоръжени฀ с฀ картечници฀ „Гатлинг“฀ и฀
„Барановски“,฀но฀в฀началото฀на฀1877฀г.฀са฀снети฀от฀въо-
ръжение฀и฀заменени฀с฀4-фунтови฀оръдия.฀Тези฀митральо-
39
зи฀(от฀фр.฀ез.฀–฀тежки฀картечници)฀остават฀на฀въоръжение฀
в฀руската฀армия฀в฀т.нар.฀„скорострелни฀батареи“฀и฀се฀из-
ползват฀в฀бойните฀действия฀по฀време฀на฀Освободителната฀
Руско-турска฀война฀(1877–1878฀г.).฀Шест-฀и฀десетцевните฀
10,66฀мм฀руски฀картечници฀„Нобел“฀по฀същество฀пред-
ставляват฀ модернизираните฀ американски฀ картечници฀
„Гатлинг“.
След฀окончателното฀напускане฀на฀освободена฀Бълга-
рия฀руската฀армия฀оставя฀на฀Българската฀земска฀войска฀
5฀броя฀картечници฀„Нобел“.฀Въз฀основа฀на฀Заповед฀№฀5฀
от฀август฀1878฀г.฀към฀Русенския฀артилерийски฀арсенал฀се฀
формира฀една฀скорострелна฀батарея,฀въоръжена฀с฀посо-
чените฀5฀броя฀10,66฀мм฀картечници฀„Нобел“.฀Картечни-
ците฀„Нобел“฀са฀два฀вида฀–฀с฀6฀и฀10฀цеви.฀Калибърът฀им฀е฀
10,66฀мм,฀тегло฀–฀230฀и฀720฀кг,฀скорострелност฀от฀150฀до฀
300฀изстр./мин.฀Цевите฀са฀монтирани฀върху฀четирифун-
товия฀оръдеен฀лафет฀с฀подобрена฀желязна฀конструкция.฀
Обслужват฀се฀от฀разчет฀с฀численост฀4–7฀души.฀
След฀Съединението฀на฀Княжество฀България฀и฀Източна฀
Румелия฀на฀6฀септември฀1885฀г.฀започва฀ускорен฀ремонт฀
на฀ неизправното฀ стрелково฀ въоръжение.฀ В฀ навечерието฀
на฀Сръбско-българската฀война฀(1885฀г.)฀са฀поправени฀и฀
изработени฀ 10฀ броя฀ картечници฀ „Нобел“.฀ Боеприпаси-
те฀ за฀ тях฀ наброяват฀ 50฀ 000฀ и฀ се฀ съхраняват฀ в฀ базисния฀
артилерийски฀склад฀в฀гарнизон฀Видин.฀Пет฀от฀наличните฀
картечници฀„Нобел“฀са฀предоставени฀за฀защитата฀на฀ви-
динската฀крепост,฀а฀останалите฀пет฀са฀предадени฀на฀Ду-
навската฀флотилия.฀
Руска฀картечница฀„Нобел“฀(НВИМ,฀снимка฀Красимир฀Тодоров)
40
През฀1907฀г.฀първите฀картечници฀„Максим–Шпандау“฀вече฀са฀постъпили฀на฀въоръжение฀в฀пехотните฀полкове฀на฀БА
(Семеен฀фотоархив฀на฀Красимир฀Спасов)฀
Картечното฀въоръжение฀в฀периода฀1885–1912฀г.฀
След฀ Сръбско-българската฀ война฀ съгласно฀ Указ฀
№฀176฀от฀28฀декември฀1890฀г.฀на฀княз฀Фердинанд฀I฀се฀прис-
тъпва฀към฀изграждането฀на฀общовойскови฀съединения฀на฀
БА.฀ Артилерийските฀ части฀ се฀ подчиняват฀ на฀ пехотните฀
бригади.฀ Изобретяването฀ на฀ автоматичното฀ стрелково฀
оръжие฀и฀на฀картечницата฀„Максим“฀налагат฀необходи-
мостта฀от฀въвеждането฀им฀на฀въоръжение.฀Към฀създаде-
ния฀през฀1896฀г.฀арсенал฀в฀София฀са฀предадени฀складове-
те฀със฀запасни฀части฀за฀картечното฀въоръжение.฀
За฀картечната฀рота฀на฀всеки฀пехотен฀полк฀се฀предвиж-
дат฀24฀товарни฀коня,฀носещи฀24฀товара฀патрони.฀За฀вся-
ка฀ картечница฀ се฀ полагат฀ по฀ 36฀ 000฀ патрона.฀ Съгласно฀
Наставлението฀ за฀ мобилизация฀ останалите฀ количества฀
боеприпаси฀се฀съхраняват฀в฀софийския฀и฀шуменския฀ог-
нестрелен฀склад.฀
Българските฀ специалисти฀ по฀ въоръжението฀ внима-
телно฀ следят฀ тенденциите฀ в฀ превъоръжаването฀ на฀ голе-
мите฀европейски฀армии฀с฀автоматично฀оръжие,฀каквото฀е฀
картечницата.฀Мащабното฀въоръжаване฀на฀БА฀с฀картеч-
ници฀започва฀в฀навечерието฀на฀войните฀от฀1912–1918฀г.,฀
но฀интересът฀към฀тях฀датира฀от฀по-рано.฀През฀1889฀г.฀с฀
Указ฀№฀28฀от฀5฀февруари฀е฀разрешено฀да฀бъдат฀закупени฀
10฀картечници฀„Хайрем฀Максим“,฀изобретени฀от฀амери-
канския฀конструктор฀Хайрем฀Стифънс฀Максим,฀който฀с฀
англичанина฀Т.฀Норденфелд฀основава฀в฀Германия฀завод฀
за฀скорострелни฀оръдия฀и฀картечници.฀
Според฀Закона฀за฀устройството฀на฀въоръжените฀сили฀
на฀Княжество฀България฀от฀1903฀г.฀във฀всеки฀пехотен฀полк฀
трябва฀да฀има฀по฀един฀картечен฀взвод,฀т.е.฀по฀това฀време฀
техният฀ брой฀ е฀ 36.฀ Българският฀ артилерийски฀ комитет฀
взема฀решение฀да฀се฀закупят฀картечници฀„Максим“,฀„Хоч-
кис“,฀„Норденфелд“,฀„Бергман“,฀„Колт“฀и฀„Шварц–Лозе“฀
за฀ изпитание฀ съгласно฀ Протокол฀ №฀ 4฀ от฀ 17.09.1905 г .฀
Решението฀ за฀ покупка฀ на฀ картечници฀ „Максим“,฀
обр.฀1904฀г.,฀се฀взема฀на฀5฀август฀1907฀г.,฀но฀те฀трябва฀да฀са฀
приспособени฀за฀възприетия฀в฀България฀калибър฀8฀мм.฀
Образецът฀ от฀ 1904฀ г.฀ е฀ на฀ лафет฀ шейна,฀ а฀ този฀ от฀
1909฀г.฀е฀с฀лафет฀тринога.฀Картечницата฀система฀„Мак-
сим–Шпандау“฀ е฀ производство฀ на฀ германската฀ оръжей-
 41

на฀ и฀ амуниционна฀ фабрика฀ „Шпандау“฀ в฀ Берлин฀ и฀ има฀

теоретична฀ скорострелност฀ 500฀ изстр./мин,฀ а฀ бойната฀ е฀
400฀изстр./мин.฀Системата฀е฀с฀водно฀охлаждане฀с฀вмес-
тимост฀на฀охладителя฀4฀л฀вода,฀като฀без฀добавка฀на฀вода฀
може฀ да฀ произведе฀ до฀ 3000฀ изстрела฀ без฀ смяна฀ на฀ цев-
та.฀Картечницата฀с฀охладителя฀тежи฀22฀кг,฀а฀с฀лафета฀–฀
46,5 кг.฀Лентата฀е฀за฀250฀патрона.฀Доставени฀са฀общо฀232฀
такива฀ картечници฀ за฀ въоръжаване฀ на฀ картечните฀ роти฀
на฀ пехотните฀ и฀ кавалерийските฀ полкове.฀ За฀ пренасяне฀
на฀ пълния฀ комплект฀ от฀ принадлежности฀ на฀ картечница-
та฀„Максим–Шпандау“฀са฀необходими฀6฀товарни฀коня.฀В฀
него฀влизат฀4฀запасни฀цеви฀и฀30฀сандъчета฀с฀боеприпаси.
През฀ 1908฀ г.฀ след฀ изпитания฀ по฀ специална฀ програма฀
се฀набавят฀и฀тежките฀картечници฀(т.к.)฀„Максим“฀с฀бойна฀
скорострелност฀ 250–300฀ изстр./мин.฀ През฀ 1911฀ г.฀ е฀ из- Картечари฀ през฀ ПСВ,฀ 1916฀ г.฀ Започнала฀ е฀ „войната฀ на฀
вършена฀крупна฀доставка฀на฀88฀т.к.฀„Максим“฀и฀72฀щита฀ картечниците“
за฀постъпващите฀на฀въоръжение฀в฀пехотата.฀Сформират฀
се฀ 36฀ тежкокартечни฀ групи฀ с฀ по฀ 4–6฀ картечници฀ всяка,฀
които฀се฀придават฀към฀пехотните฀полкове฀и฀конните฀бри-
гади.฀През฀1905–1910฀г.฀при฀стрелковата฀подготовка฀вече฀
се฀набляга฀и฀на฀обучението฀с฀картечниците.฀За฀усвоява-
нето฀и฀бойното฀им฀използване฀се฀създават฀необходимите฀
устави฀и฀наставления.฀По฀това฀време฀те฀се฀възприемат฀от฀
командването฀на฀БА฀като฀„пехотна฀артилерия“฀

Картечното฀ въоръжение฀ по฀ време฀ на฀ войните฀

1912–1918฀г.฀
В฀навечерието฀на฀Балканската฀война฀БА฀разполага฀с฀
232฀броя฀т.к.฀„Максим–Шпандау“,฀обр.฀1908฀г.,฀всяка฀от฀
които฀с฀боекомплект฀от฀80฀000฀бр.฀патрона.฀Общият฀брой฀
на฀патроните฀за฀картечниците,฀включително฀и฀за฀пушките฀
и฀карабините฀„Манлихер“,฀е฀186฀979฀356.฀(Според฀други฀
източници฀т.к.฀са฀248฀бр.฀с฀212฀311฀360฀патрона.)฀Патро-
ните฀за฀картечниците฀„Нобел“฀и฀„Гатлинг“฀са฀118฀500 бр.,฀
а฀за฀„Норденфелд“฀и฀„Шкода“฀–฀18฀500฀бр.฀По฀време฀на฀
Балканските฀ войни฀ 1912–1913฀ г.฀ картечарите฀ от฀ бъл-
гарската฀пехота฀носят฀със฀себе฀си฀полагащите฀се฀14฀200฀
патрона฀за฀картечница.฀В฀близкия฀до฀фронта฀огнестрелен฀
склад฀на฀дивизията฀се฀съхраняват฀още฀по฀9600฀патрона฀за฀
всяка฀картечница.฀
При฀превземането฀на฀Одринската฀крепост฀БА฀пленява฀
от฀турския฀гарнизон฀общо฀46฀картечници,฀от฀които฀23฀кар-
течници฀„Максим“,฀една฀„Хочкис“,฀шест฀„Норденфелд“,฀
11฀десетцевни฀и฀5฀бр.฀петцевни฀картечници฀с฀581 200฀пат-
рона฀за฀тях.฀Част฀от฀картечниците฀са฀повредени฀от฀огъня฀
на฀българската฀артилерия.฀След฀приключването฀на฀бой-
ните฀действия฀през฀1913฀г.฀броят฀на฀изправните฀картечни-
ци฀е฀209,฀а฀на฀повредените฀–฀41,฀което฀е฀19,6฀%฀от฀общия฀
им฀брой.฀
В฀края฀на฀1914฀г.฀картечните฀взводове฀към฀пехотните฀
полкове฀ се฀ развръщат฀ в฀ картечни฀ полуроти,฀ а฀ в฀ кавале-
рийските฀ полкове฀ се฀ появяват฀ картечни฀ взводове.฀ След฀
началото฀на฀ПСВ฀и฀в฀навечерието฀на฀мобилизацията฀през฀
септември฀1915฀г.฀БА฀разполага฀с฀248฀картечници฀„Мак-
сим“฀и฀10฀667฀763฀патрона฀за฀тях,฀т.е.฀боекомплектът฀е฀
определен฀на฀43฀000฀за฀всяка.฀Разпределението฀на฀8฀мм฀
т.к.฀ „Максим–Шпандау“,฀ обр.฀ 1907฀ и฀ 1909฀ г.,฀ по฀ воен-
новременните฀щатове฀е฀за฀64฀роти฀по฀4฀картечници,฀т.е.฀
256 бр.,฀ и฀ за฀ 11฀ картечни฀ ескадрона฀ по฀ 4฀ картечници฀ –฀
Английско฀ картечно฀ въоръжение,฀ пленено฀ от฀ 34-ти฀ пех.฀ полк฀
през฀1917฀г.฀на฀фронта฀при฀Дойран,฀Македония
44฀бр.฀Така฀след฀мобилизацията฀на฀армията฀са฀необходими฀
300฀картечници,฀а฀в฀наличност฀е฀имало฀248.฀Недостигът฀
от฀ 52฀ картечници฀ оставя฀ някои฀ полкове฀ с฀ непопълнени฀
щатове.฀ С฀ наличните฀ боеприпаси฀ войсковите฀ формиро-
вания฀не฀са฀в฀състояние฀да฀водят฀продължителна฀война.฀
Количеството฀ на฀ картечниците฀ е฀ недостатъчно฀ въпреки฀
съществуващата฀ положителна฀ оценка฀ за฀ тяхното฀ значе-
ние฀в฀променените฀условия฀на฀боя.฀
През฀ 1916฀ г.฀ в฀ пехотните฀ полкове฀ се฀ сформира฀ още฀
една฀картечна฀рота,฀а฀в฀кавалерийските฀полкове฀се฀съз-
дават฀ тежкокартечни฀ ескадрони.฀ Само฀ през฀ 1916฀ г.฀ в฀
1-ва฀армейска฀работилница฀са฀поправени฀135฀картечни-
ци.฀В฀хода฀на฀ПСВ฀в฀БА฀постъпват฀значително฀количес-
тво฀картечници.฀До฀края฀на฀1917฀г.฀за฀сметка฀на฀трофей-
ните฀и฀доставените฀нови฀т.к.฀се฀задоволяват฀нуждите฀на฀
позиционната฀отбрана.฀Тогава฀към฀пехотните฀полкове฀се฀
сформират฀още฀по฀две฀картечни฀роти฀с฀по฀8฀т.к.,฀наречени฀
„позиционни“.฀Така฀картечните฀роти฀във฀всеки฀полк฀ста-
ват฀по฀четири.฀През฀септември฀1918฀г.฀картечниците฀са฀
3371฀бр.,฀т.е.฀в฀хода฀на฀бойните฀действия฀са฀били฀доста-
вени฀3123฀бр.฀В฀хода฀на฀войната฀е฀приета฀на฀въоръжение฀
и฀8฀мм฀т.к.฀„Шварц–Лозе“.฀На฀практика฀изтеглящите฀се฀
от฀Македонския฀към฀Западния฀фронт฀германски฀картечни฀
части฀оставят฀въоръжението฀си฀на฀своите฀български฀съ-
42
Доброволци฀картечари฀с฀картечница฀„Шварц–Лозе“฀по฀време฀на฀
гръцкото฀настъпление฀към฀Петрич,฀1925฀г.฀
8฀мм฀лека฀картечница฀„Капитан฀Хр.฀Николов“,฀обр.฀1927฀г.฀
юзници.฀През฀септември฀1918฀г.฀на฀Македонския฀фронт฀
срещу฀българската฀отбрана,฀която฀разполага฀с฀2710฀т.к.,฀
съглашенските฀войски฀инсталират฀3212฀т.к.
След฀края฀на฀ПСВ฀според฀Ньойския฀мирен฀договор฀на฀
1000฀души฀личен฀състав฀от฀БА฀се฀полагат฀15฀картечници.฀
До฀25฀май฀1927฀г.฀Междусъюзническата฀военноконтрол-
на฀комисия฀изземва฀от฀България฀5000฀картечници.฀Така฀
отслабената฀и฀почти฀разоръжена฀БА฀трябва฀да฀отрази฀на-
падението฀на฀гръцката฀армия฀през฀1925฀г.,฀известно฀като฀
нападението฀на฀генерал฀Пангалос.฀
Картечното฀въоръжение฀между฀двете฀световни฀войни฀
След฀края฀на฀ПСВ฀през฀1919฀г.฀военният฀арсенал฀раз-
полага฀и฀с฀оръжейно-монтажна฀работилница฀за฀картечни-
ци.฀В฀Шуменската฀артилерийска฀работилница฀се฀изработ-
ват฀и฀водители฀за฀патрони฀на฀картечниците฀„Максим“.฀В฀
оръжейния฀цех฀на฀Държавната฀военна฀фабрика฀(ДВФ)฀се฀
произвеждат฀и฀нови฀цеви฀за฀картечници.฀Още฀през฀1926฀г.฀
се฀провеждат฀курсове฀за฀изучаване฀на฀леките฀картечници฀
(л.к.)฀„Мадсен“฀(Дания).฀
Въпреки฀патентованите฀си฀високи฀качества฀картечни-
цата฀на฀българския฀офицер฀Хр.฀Николов฀така฀и฀не฀намира฀
място฀в฀производството฀на฀ДВФ฀и฀остава฀неизползвана.฀
През฀ периода฀ 1935–1939฀ г.฀ благодарение฀ на฀ вноса฀ на฀
оръжие฀предимно฀от฀Германия฀БА฀придобива฀нови฀бойни฀
възможности.฀По฀време฀на฀царските฀стрелкови฀маневри฀
през฀1938฀г.฀броят฀на฀л.к.฀в฀БА฀е฀4252,฀а฀на฀т.к.฀–฀3296,฀
което฀задоволява฀потребностите฀є฀съответно฀на฀69฀%฀и฀
на฀77฀%.฀И฀при฀леките,฀и฀при฀тежките฀картечници฀задово-
ляването฀с฀боеприпаси฀е฀144฀%.฀
В฀ДВФ฀в฀края฀на฀30-те฀години฀се฀ремонтира฀стрелково฀
оръжие฀и฀се฀изработват฀нови฀цеви฀за฀картечници.฀
Картечното฀ въоръжение฀ по฀ време฀ на฀ Втората฀
световна฀война฀(1939–1944)฀
В฀ навечерието฀ на฀ Втората฀ световна฀ война฀ (ВСВ)฀ с฀
картечници฀са฀въоръжени฀не฀само฀пехотните,฀но฀и฀кон-
ните฀ и฀ бронираните฀ части.฀ Всяка฀ пехотна฀ дивизия฀ раз-
полага฀със฀163฀т.к.฀и฀342฀л.к.,฀всяка฀кавалерийска฀диви-
зия฀ със฀ 140฀ т.к.฀ и฀ 280฀ л.к.,฀ а฀ Бронираната฀ бригада฀ със฀
193 т .к.฀ и฀ 177฀ л.к.฀ През฀ войната฀ пехотните฀ роти฀ са฀ въ-
оръжени฀със฀7.92฀мм฀л.к.฀„МГ-34“฀и฀„МГ-42“฀и฀8฀мм฀л.к.฀
„Брен“,฀„Збройовка“฀и฀„Щайер“.฀
Част฀ от฀ картечен฀ взвод฀ на฀ Школата฀ за฀ запасни฀ офицери฀ –฀
София,฀април฀1940฀г.
Картечните฀ роти฀ разполагат฀ с฀ 8฀ мм฀ т.к.฀ „Максим“,฀
обр.฀1904,฀1908฀и฀1910฀г.,฀8฀мм฀т.к.฀„Шварц–Лозе“,฀а฀от฀
1943–1944฀г.฀и฀7,92฀мм฀т.к.฀„МГ-34“฀и฀„МГ-42“.฀В฀някои฀
от฀пехотните฀и฀конните฀дивизии฀има฀дивизионна฀картечна฀
дружина,฀въоръжена฀с฀24฀бр.฀т.к.฀и฀9฀бр.฀л.к.฀Конните฀пол-
кове฀и฀ескадрони฀са฀въоръжени฀с฀8฀мм฀л.к.฀„Мадсен“,฀а฀
бронираната฀бригада฀със฀7,92฀мм฀л.к.฀„МГ-34“฀и฀„฀МГ-42“.฀
Въоръжението฀ след฀ 1941฀ г.฀ се฀ извършва฀ чрез฀ гло-
бални฀ сделки฀ и฀ предоставянето฀ на฀ оръжие฀ на฀ България฀
по฀програмата฀„Барбара“.฀От฀австрийското฀въоръжение฀
са฀внесени฀1000฀бр.฀т.к.฀„Шварц–Лозе฀07–12“,฀1500฀бр.฀
7,92฀мм฀л.к.฀„Збройовка“฀с฀20฀млн.฀патрона,฀224฀бр.฀8฀мм฀
картечници฀„М-30“,฀а฀впоследствие฀още฀500฀т.к.฀от฀тро-
фейното฀австрийско฀въоръжение฀и฀стотици฀универсални฀
картечници฀„МГ-34“.฀
През฀лятото฀на฀1944฀г.฀за฀една฀работна฀смяна฀в฀ДВФ฀
могат฀да฀се฀произведат฀30–40฀цеви฀за฀л.к.฀или฀т.к.฀Произ-
веждат฀се฀най-важните฀части฀за฀л.к.฀„Мадсен“,฀„Брен“฀и฀
 43

„Щайер“฀и฀за฀т.к.฀„Максим“฀и฀„Шварц–Лозе“.฀През฀сеп- Към฀1฀май฀1945฀г.฀1БА฀разполага฀с฀2075฀бр.฀7,92฀мм฀
тември฀1944฀г.฀наличните฀материали฀могат฀да฀стигнат฀за฀ и฀8฀мм฀л.к.฀и฀875฀бр.฀7.92฀мм฀и฀8฀мм฀т.к.฀Освен฀това฀от฀22฀
около฀5600฀цеви฀за฀тежки฀и฀440฀цеви฀за฀леки฀картечници.฀ ноември฀1944฀г.฀до฀17฀май฀1945฀г.฀от฀Вермахта฀са฀пленени฀
Но฀най-важният฀източник฀си฀остава฀вносът฀от฀чужбина.฀ и฀взети฀като฀трофеи฀272฀л.к.฀и฀309฀т.к.฀от฀различни฀мо-
дификации.฀Същевременно฀на฀1฀БА฀са฀предадени฀от฀съ-
Участие฀на฀БА฀в฀заключителния฀етап฀на฀ВСВ юзниците฀за฀използване฀29฀бр.฀7,92฀мм฀картечници฀„МГ-
(1944–1945)฀ 34“.฀Разходните฀норми฀за฀боеприпаси฀за฀т.к.฀са฀8000,฀а฀за฀
л.к.฀ –฀ 2250฀ патрона.฀ По-късно฀ от฀ артилерийските฀ скла-
дове฀на฀III฀Украински฀фронт฀са฀доставени฀9฀450฀000฀бр.฀
7,62฀ мм,฀ 63฀ 550฀ 000฀ бр.฀ 7,92฀ мм฀ и฀ 12฀ 700฀ 000฀ бр.฀ 8฀ мм฀
картечни฀патрони.฀До฀1฀юни฀1945฀г.฀БА฀получава฀от฀Съ-
ветския฀съюз฀2040฀бр.฀картечници.
В฀ хода฀ на฀ бойните฀ действия฀ 1БА฀ изстрелва฀ срещу฀
войските฀на฀Вермахта฀20฀508฀264฀патрона฀за฀л.к.฀и฀т.к.,฀
което฀се฀равнява฀на฀700฀т฀боеприпаси.฀

Картечното฀ въоръжение฀ след฀ Втората฀ световна฀

война฀(до฀1960฀г.)฀
След฀Втората฀световна฀война฀в฀БНА฀във฀всеки฀стрел-
кови฀ батальон฀ се฀ изгражда฀ и฀ една฀ тежкокартечна฀ рота,฀
въоръжена฀ със฀ 7,62฀ мм฀ т.к.฀ „Максим–Соколов“,฀ обр.฀
1910฀г.฀

Български฀парашутисти฀на฀бойна฀позиция,฀март฀1945฀г.฀

Към฀21฀септември฀1944฀г.฀БА฀разполага฀с฀34฀200 000 бр.฀

7,92฀мм฀патрони฀за฀л.к.฀и฀т.к.฀при฀полагащи฀се฀80฀000฀000,฀
т.е฀за฀2฀дни฀бойни฀действия,฀и฀със฀148฀500฀000฀бр.฀8฀мм฀
патрони฀за฀л.к.฀и฀т.к.฀при฀полагащи฀се฀187฀000฀000,฀т.е.฀за฀
5฀дни฀бойни฀действия.฀На฀28฀октомври฀1944฀г.฀заместник-
командващият฀III฀Украински฀фронт฀от฀Съветската฀армия฀
генерал-полковник฀ Бирюзов฀ уведомява฀ българския฀ ми-
нистър฀на฀войната,฀че฀на฀БА฀са฀отпуснати฀50฀000฀000฀бр.฀
7,92฀мм฀патрони.
През฀ октомври฀ 1944฀ г.฀ БА฀ разполага฀ с฀ 6745฀ бр.฀ л.к.฀
вместо฀с฀полагащите฀се฀по฀щат฀7385฀бр.,฀което฀представ-
лява฀ недостиг฀ от฀ 640฀ бр.,฀ или฀ 90฀ %฀ задоволеност.฀ Теж-
ките฀картечници฀са฀3983฀бр.฀вместо฀полагащите฀се฀4168,฀
т.е.฀ съществува฀ недостиг฀ от฀ 185฀ бр.,฀ или฀ задоволеност฀
на฀95฀%.฀Недостигът฀от฀820฀л.к.฀и฀т.к.฀снижава฀бойните฀
възможности฀на฀БА.฀На฀въоръжение฀по฀това฀време฀са฀ле-
ките฀7,92฀мм฀картечници฀MG-34฀и฀MG-42฀(на฀двунога)฀и฀
„Збройовка“,฀8฀мм฀„Брен“,฀„Мадсен“฀и฀„Щайер“฀и฀теж-
ките฀ 7,92฀ мм฀ картечници฀ MG-34฀ и฀ MG-42฀ (на฀ станок฀ с฀
откатен฀амортисьор),฀8฀мм฀„Шварц–Лозе“฀и฀„Максим“.
През฀ ноември฀ и฀ декември฀ 1944฀ г.฀ за฀ участие฀ във฀
войната฀ срещу฀ нацистка฀ Германия฀ правителството฀ на฀
Отечествения฀ фронт฀ сформира฀ Първа฀ българска฀ армия฀
(1฀БА)฀с฀командир฀генерал-лейтенант฀Владимир฀Стойчев.฀
Тя฀влиза฀в฀състава฀на฀III฀Украински฀фронт.฀За฀подобря-
ване฀на฀нейното฀въоръжение฀от฀складовете฀на฀Червената฀
армия฀спешно฀са฀предоставени฀200฀бр.฀л.к.฀Всеки฀стрел-
кови฀взвод฀от฀1฀БА฀има฀едно฀лекокартечно฀отделение,฀въ-
оръжено฀със฀7,92฀мм฀к-ци฀„МГ-42“.฀С฀разпореждане฀на฀
началник-щаба฀на฀1฀БА฀от฀29.01.1945฀г.฀са฀отпуснати฀още฀
33฀бр.฀7,92฀мм฀л.к.฀МГ-42฀с฀950฀000฀патрона.฀Към฀края฀на฀
април฀1945฀г.฀1฀БА฀получава฀от฀съветското฀командване฀
762฀бр.฀7,62฀мм฀к-ци฀ДП,฀562฀бр.฀7,62฀мм฀к-ци฀„Максим–
Соколов“฀и฀24฀бр.฀12,7฀мм฀к-ци฀ДШК.฀
Учения฀край฀границата฀с฀Югославия,฀1953฀г.
През฀периода฀1948–1957฀г.฀в฀БА฀от฀Съветския฀съюз฀
постъпват฀на฀въоръжение฀7,62฀мм฀л.к.฀ДП฀и฀ДПМ฀и฀7,62฀
мм฀ т.к.฀ „Максим–Соколов“.฀ След฀ 1957฀ г.฀ се฀ внасят฀ по-
модерните฀ и฀ по-мощни฀ 7,62฀ мм฀ к-ци฀ РПД-44,฀ 7,62฀ мм฀
СГ-43฀„Горюнов“,฀7,62฀мм฀к-ци฀СГМ,฀бордовите฀СГМВ฀
и฀СГМТ฀и฀14,5฀мм฀к-ци฀КПВТ.฀
Картечниците฀българска฀конструкция฀
През฀ 1925฀ г.฀ оръжейните฀ техници฀ Георги฀ Казаков฀ и฀
Минко฀Пенев฀създават฀специален฀прибор฀за฀стрелба฀по฀
въздушни฀цели฀за฀т.к.฀„Максим“,฀обр.฀1909฀г.฀С฀Протокол฀
№฀10฀от฀29฀декември฀1925฀г.฀на฀Артилерийската฀комисия฀
той฀е฀приет฀на฀въоръжение฀в฀БА.฀
По฀време฀на฀ПСВ฀командирът฀на฀картечна฀рота฀капи-
тан฀Христо฀Николов฀Спасов฀разбира,฀че฀картечницата฀е฀
най-мощното฀пехотно฀оръжие฀за฀времето฀си,฀но฀честите฀
засечки฀на฀т.к.฀„Максим“฀не฀му฀давали฀покой.฀Още฀тогава฀
решава฀ да฀ изобрети฀ по-лека฀ и฀ по-проста฀ по฀ устройство฀
българска฀картечница฀за฀БА.฀Практическата฀реализация฀
на฀ идеята฀ си฀ той฀ започнал฀ през฀ 1920 г.฀ Излиза฀ в฀ непла-
тен฀ отпуск฀ и฀ със฀ собствени฀ средства฀ финансира฀ разра-
ботката.฀Първият฀модел฀е฀готов฀през฀декември฀1924฀г.,฀а฀
44
през฀октомври฀1927฀и฀септември฀1929฀г.฀са฀направени฀и฀
държавните฀изпитания.฀Изобретена฀е฀първата฀българска฀
картечница฀„Капитан฀Хр.฀Николов“,฀модел฀1927,฀калибър฀
8฀мм.฀Усъвършенстваната฀картечница฀обр.฀1927฀г.฀става฀
известна฀ като฀ „Образец฀ 1929฀ г.“.฀ Комисията฀ е฀ във฀ въз-
торг฀–฀точността฀на฀стрелбата฀е฀много฀добра,฀а฀затворът฀е฀
принципно฀различен฀от฀съществуващите,฀но...฀картечни-
цата฀и฀патентът฀с฀чертежите฀изчезват฀в฀Министерството฀
на฀войната.฀Все฀пак฀картечницата฀е฀лицензирана฀в฀Бъл-
гария฀и฀още฀шест฀европейски฀страни,฀но฀не฀е฀приета฀на฀
въоръжение฀в฀БА.฀След฀известно฀време฀пристига฀емисар฀
от฀Лондон,฀който฀предлага฀на฀капитан฀Николов฀да฀отку-
пи฀патента฀срещу฀15฀млн.฀лв.,฀и฀то฀в฀злато,฀но฀получава฀
отказ.฀За฀изобретението฀си฀той฀не฀получил฀нищо฀от฀бъл-
гарската฀държава.฀
През฀ 1941฀ г.฀ в฀ ДВФ฀ –฀ Казанлък,฀ е฀ изработен฀ опти-
чен฀мерник฀за฀тежката฀картечница฀„Максим“.฀На฀26฀юни฀
1942 г.฀са฀извършени฀полигонни฀изпитания,฀които฀доказ-
ват,฀че฀този฀мерник฀превъзхожда฀оригиналния฀за฀разсто-
яния฀над฀800฀м฀с฀по-голямата฀си฀точност,฀по-ясната฀види-
мост฀и฀по-малкото฀си฀тегло.฀
В฀ България฀ са฀ разработени฀ и฀ други฀ нови฀ образци฀
картечници.฀ През฀ 1957฀ г.฀ полковник฀ Никола฀ Чомаков฀ в฀
сътрудничество฀ с฀ генерал฀ Георги฀ Ямаков฀ изобретяват฀
нов฀образец฀7,62฀мм฀универсална฀българска฀картечница฀
с฀оригинално฀решение฀на฀цевната฀кутия,฀картечна฀лента฀
и฀директно฀зареждане฀с฀патрони.฀Изработена฀е฀в฀някол-
ко฀модификации฀и฀по฀параметри฀превишава฀аналогични฀
образци.฀ Появилата฀ се฀ по-късно฀ съветска฀ к-ца฀ „Калаш-
Българската฀пехота฀днес
ников“฀ е฀ с฀ подобна฀ конструкция.฀ Изобретена฀ е฀ и฀ 7,62฀
мм฀лека฀преносима฀к-ца,฀използваща฀междинния฀патрон,฀
обр.฀1943฀г.,฀на฀базата฀(на฀основата)฀на฀автомат฀„Калаш-
ников“฀АК.฀Български฀конструктори฀успяват฀да฀модерни-
зират฀и฀приклада฀на฀7,62฀мм฀к-ца฀ДП.
Въпреки฀добрите฀параметри฀на฀разработените฀образ-
ци฀те฀не฀са฀внедрени฀в฀БА฀поради฀непрекъснатото฀навли-
зане฀на฀нови฀образци฀руско฀картечно฀въоръжение.฀
Картечното฀въоръжение฀на฀БА฀днес
През฀периода฀1960–1980฀г.฀в฀БА฀от฀Съветския฀съюз฀
постъпват฀на฀въоръжение฀7,62฀мм฀т.к.฀„Горюнов“฀СГ-43฀
и฀СПМ,฀7,62฀мм฀к-ца฀„Калашников“฀ПКС,฀7,62฀мм฀ротна฀
к-ца฀ РП-46,฀ 7,62฀ мм฀ л.к.฀ РПД-44,฀ 7,62฀ мм฀ л.к.฀ „Калаш-
ников“฀ ПК,฀ 7,62฀ мм฀ л.к.฀ „Калашников“฀ ПКМ฀ и฀ ПКН฀ и฀
5,45฀мм฀л.к.฀„Калашников“฀РПК-74.฀
Най-употребяваната฀картечница฀в฀българската฀пехота฀
днес฀е฀7,62฀Ї฀54฀мм฀ПК.฀Тя฀се฀произвежда฀по฀руски฀ли-
ценз฀от฀българската฀фирма฀„Арсенал“฀–฀Казанлък.฀Пред-
приятието฀ може฀ да฀ произвежда฀ различни฀ видове฀ и฀ ка-
либри฀пехотни฀и฀бордови฀картечници฀по฀поръчка฀на฀БА,฀
лицензирани฀държавни฀или฀частни฀фирми,฀отговарящи฀на฀
българските฀и฀международните฀законови฀изисквания.฀На฀
въоръжение฀в฀БА฀са฀и฀моделите฀ПКМ฀и฀ПКН.฀
По฀ време฀ на฀ операция฀ „Стабилизиране฀ и฀ възста-
новяване฀ на฀ Ирак“฀ рейнджърите฀ от฀ първия฀ български฀
пехотен฀батальон,฀отговарящи฀за฀реда฀и฀сигурността฀в฀
гр.฀Кербала฀(2003–2004฀г.),฀за฀6฀месеца฀успяват฀да฀кон-
фискуват฀от฀местното฀население฀52฀незаконно฀притежа-
вани฀картечници.฀
Консултанти:฀
Велин Гюргаков, НВИМ
майор Красимир Стоянов, старши помощник по АВ в МО
(Използвани са експонати и архивен снимков материал на Нацио-
налния военноисторически музей, Исторически музей – гр. Смолян,
и личният архив на автора.)
Български฀картечар฀в฀Ирак,฀2004

ÏÐÅÂÚÎÐÚÆÀÂÀÍÅÒÎ
Ñ ÏÓØÊÈ È ÊÀÐÀÁÈÍÈ „ÌÀÍËÈÕÅГ
(1889–1892 ã.)
Âåëèí ÃÞÐÃÀÊÎÂ
Проблемът฀ за฀ превъоръжаването฀
на฀ българската฀ армия฀ с฀ пушки฀ и฀ ка-
рабини฀„Манлихер“฀е฀слабо฀разрабо-
тен฀ в฀ историческата฀ ни฀ литература.฀
Едва฀в฀няколко฀статии฀и฀монографии฀
е฀представено฀само฀превъоръжаване-
то฀на฀българската฀войска฀от฀1889฀до฀
1892฀ г.1,฀ разгледано฀ доста฀ статично,฀
без฀ да฀ се฀ разкрият฀ причините฀ за฀ не-
обходимостта฀от฀превъоръжаване.฀
Превъоръжаването฀на฀българска-
та฀ армия฀ може฀ да฀ се฀ раздели฀ на฀ два฀
етапа฀–฀първият฀обхваща฀времето฀от฀
1889฀до฀1892฀г.,฀когато฀стават฀най-го-
лемите฀оръжейни฀доставки฀за฀българ-
ската฀армия,฀и฀вторият฀–฀от฀1896฀до฀
1898฀г.,฀когато฀започва฀превъоръжа-
ването฀на฀войската฀ни฀с฀новия฀модел฀
пушки฀и฀карабини฀„Манлихер“.
При฀ създаването฀ на฀ Българската฀
земска฀войска฀пехотата฀и฀кавалерия-
та฀ са฀ въоръжени฀ с฀ руските฀ пушки฀ и฀
карабини฀„Крнка“,฀от฀които฀руските฀
войски฀ при฀ оттеглянето฀ си฀ оставят฀
около฀ 150฀ 000.฀ През฀ 1880฀ г.฀ започ-
ва฀ превъоръжаването฀ на฀ пехотата฀ и฀
кавалерията฀на฀княжеството฀с฀руски-
те฀пушки฀и฀карабини฀„Бердан฀№฀2“.฀
Доставени฀са฀44฀000฀пушки,฀от฀кои-
то฀ 2/3฀ са฀ раздадени฀ за฀ въоръжаване฀
на฀ пехотните฀ части,฀ а฀ останалите฀ са฀
заделени฀ като฀ запас฀ в฀ складовете฀ в฀
случай฀на฀мобилизация.฀От฀пушките฀
„Бердан฀№฀2“
„Крнка“฀66฀000฀са฀предназначени฀за฀
въоръжаване฀на฀запасни฀и฀добровол-
ци฀ в฀ случай฀ на฀ война.฀ В฀ складовете฀
има฀и฀други฀системи฀пушки,฀оставе-
ни฀от฀руските฀войски฀или฀взети฀като฀
трофеи฀ през฀ Руско-турската฀ война฀
от฀ 1877–1878฀ г.:฀ „Шаспо“,฀ „Пийбо-
ди–Мартини“,฀„Шнайдер“฀и฀др.฀ Въо-
ръжението฀ на฀ Източнорумелийската฀
милиция฀ е฀ още฀ по-незадоволително.฀
Дадени฀са฀є฀5000฀пушки฀„Бердан฀№ 2“฀
с฀ 3฀ 000฀ 000฀ патрона.฀ В฀ складовете฀
има฀8300฀пушки฀„Крнка“฀с฀12฀000฀000฀
патрона.฀ Освен฀ това฀ на฀ населението฀
са฀раздадени฀80฀000฀пушки฀„Крнка“,฀
10฀ 000฀ пушки฀ „Пийбоди–Мартини“฀
и฀ 9000฀ пушки฀ „Шаспо“,฀ в฀ случай฀ че฀
трябва฀да฀се฀защитават฀или฀да฀бъдат฀
мобилизирани.฀ В฀ складове฀ в฀ Сливен฀
и฀ Хасково฀ има฀ 6฀ 000฀ 000฀ патрона.฀
След฀ Съединението฀ от฀ 06.09.1885 г.฀
бившата฀ румелийска฀ милиция฀ е฀
включена฀ организационно฀ в฀ състава฀
на฀българската฀войска฀и฀разполага฀с฀
49฀000฀пушки฀„Бердан฀№฀2“.
Влошаването฀на฀руско-български-
те฀отношения฀през฀1885฀г.฀и฀скъсва-
нето฀на฀дипломатическите฀отношения฀
между฀ двете฀ страни฀ на฀ 06.11.1886 г.฀
лишава฀ България฀ от฀ възможността฀
да฀ доставя฀ оръжия฀ от฀ руските฀ оръ-
жейни฀ заводи.฀ Доставяните฀ до฀ това฀
време฀ пушки฀ и฀ карабини฀ „Бердан฀
45
№฀2“฀от฀руската฀фабрика฀за฀оръжие฀
и฀муниции฀в฀гр.฀Тула฀започват฀да฀се฀
поръчват฀ на฀ белгийски฀ фабриканти.฀
За฀последен฀път฀от฀тулската฀оръжей-
на฀фабрика฀са฀закупени฀10฀000฀пушки฀
„Бердан฀№฀2“฀в฀средата฀на฀1885฀г.฀
*฀*฀*
На฀ 20฀ август฀ 1887฀ г.฀ с฀ Указ฀ №฀ 5฀
княз฀ Фердинанд฀ I฀ назначава฀ за฀ ми-
нистър-председател฀ Стефан฀ Стам-
болов,฀ а฀ с฀ Указ฀ №฀ 6฀ са฀ определени฀
останалите฀ министри:฀ д-р฀ Г.฀ Стран-
ски฀–฀министър฀на฀външните฀работи฀
и฀ изповеданията,฀ Гр.฀ Начович฀ –฀ ми-
нистър฀ на฀ финансите,฀ д-р฀ К.฀ Стои-
лов฀ –฀ министър฀ на฀ правосъдието,฀
Г.฀Живков฀–฀министър฀на฀народното฀
просвещение,฀ полковник฀ С.฀ Мутку-
ров฀–฀министър฀на฀войната,฀а฀минис-
тър-председателят฀ е฀ и฀ министър฀ на฀
вътрешните฀работи.
Програмата฀ на฀ Стамболовия฀ ка-
бинет,฀както฀по฀това฀време฀е฀практи-
ка,฀не฀е฀формулирана฀писмено฀и฀не฀е฀
обнародвана.฀ Не฀ са฀ ясни฀ и฀ военната฀
политика฀на฀правителството฀и฀в฀час-
тност฀ проблемът฀ с฀ организацията฀ и฀
въоръжението฀на฀армията.
Въпросът฀ за฀ превъоръжаването฀
на฀българската฀армия฀се฀поставя฀едва฀
в฀ началото฀ на฀ 1888฀ г.฀ В฀ това฀ време฀
тя฀ има฀ около฀ 60฀ 000฀ пушки฀ система฀
„Гра“฀
46
„Бердан฀№฀2“,฀с฀които฀армията฀ни฀е฀
разполагала฀и฀по฀време฀на฀Сръбско-
българската฀война฀от฀1885฀г.฀Опитът฀
от฀ войната฀ показва,฀ че฀ противникът฀
има฀много฀по-модерно฀оръжие฀–฀пуш-
ката฀ „Маузер–Кока฀ Милованович“,฀
една฀ от฀ най-добрите฀ по฀ това฀ време฀
системи,฀а฀българското฀е฀остаряло฀за฀
времето฀си,฀дава฀неточен฀и฀неефекти-
вен฀огън,฀далекобойността฀е฀сравни-
телно฀малка.฀Освен฀това฀числеността฀
на฀българската฀армия฀се฀е฀увеличила฀
значително฀ и฀ наличните฀ пушки฀ не฀
могат฀ да฀ задоволят฀ военновремен-
ния฀ състав฀ на฀ редовната฀ армия.฀ В฀
артилерийските฀складове฀има฀и฀други฀
системи฀ пушки,฀ предимно฀ „Крнка“฀
и฀ известно฀ количество฀ „Шаспо“,฀
„Пийбоди–Мартини“฀ и฀ др.฀ Те฀ обаче฀
са฀много฀по-стари฀и฀амортизирани฀и฀
не฀служат฀дори฀за฀въоръжаването฀на฀
опълчението฀в฀случай฀на฀война.
В฀сравнение฀с฀другите฀балкански฀
държави฀ българската฀ армия฀ разпо-
лага฀ с฀ най-старата฀ система฀ оръжие.฀
Освен฀ това฀ количеството฀ на฀ основ-
ната฀ система฀ пушки,฀ служещи฀ за฀
въоръжение฀ на฀ редовната฀ войска,฀ е฀
най-малко,฀ като฀ изключим฀ Черна฀
гора.฀ Това฀ може฀ да฀ се฀ проследи฀ в฀
следната฀таблица,฀представяща฀запа-
са฀от฀количеството฀на฀основния฀модел฀
пушки,฀на฀които฀всяка฀страна฀разчи-
та฀ за฀ въоръжение฀ на฀ войските฀ си฀ от฀
първа฀линия฀в฀случай฀на฀война2.฀
Освен฀посочените฀системи฀пушки฀
балканските฀ държави฀ разполагат฀ и฀
с฀ по-стари฀ системи฀ за฀ въоръжаване฀
на฀част฀от฀мобилизираните฀призиви.฀
Турция฀има฀на฀разположение฀15 000฀
пушки฀ „Шнайдер“,฀ 50฀ 000฀ пушки฀
„Ремингтън“฀ и฀ около฀ 50฀ 000฀ пушки฀
и฀ карабини฀ „Уинчестър“.฀ Румъния฀
разполага฀ с฀ 20฀ 000฀ пушки฀ „Пийбо-
ди“.฀Сърбия฀притежава฀91฀000฀пушки฀
„Робъртс“,฀ предназначени฀ за฀ войс-
Държава Система฀пушки
Турция Пийбоди–Мартини
Румъния Хенри–Мартини
Сърбия Маузер–Кока฀Милованович
Гърция Гра
Черна฀Гора Верндл
България Бердан฀№฀2
ките฀ от฀ втора฀ и฀ трета฀ линия,฀ около฀
50฀000฀пушки฀„Крнка“,฀„Шнайдер“฀и฀
други฀стари฀системи,฀както฀и฀72฀000฀
пушки฀ „Бердан฀ №฀ 2“,฀ изработени฀ в฀
Русия฀по฀поръчка฀на฀сръбското฀пра-
вителство.฀Гърция฀има฀в฀артилерийс-
ките฀ си฀ складове฀ като฀ запас฀ около฀
25฀ 000฀ пушки฀ „Шаспо“,฀ а฀ Черна฀
гора –฀ около฀ 10฀ 000฀ пушки฀ „Крнка“฀
и฀4000฀пушки฀„Шнайдер“฀и฀„Пийбо-
ди–Мартини“,฀ както฀ и฀ известно฀ ко-
личество฀ от฀ изключително฀ старата฀
австрийска฀система฀„Венцел“.฀
Ако฀България฀в฀сравнение฀с฀Тур-
ция,฀Румъния,฀Сърбия฀и฀Гърция฀раз-
полага฀ с฀ по-малки฀ запаси฀ от฀ ръчно฀
огнестрелно฀ оръжие,฀ по฀ това฀ време฀
българското฀главно฀командване฀разг-
лежда฀като฀преки฀врагове,฀с฀които฀по฀
всяко฀ време฀ може฀ да฀ влезе฀ във฀ вой-
на,฀ Сърбия฀ и฀ Турция.฀ Потенциални฀
врагове฀са฀и฀Гърция฀–฀с฀претенциите฀
си฀за฀присъединяване฀на฀по-големите฀
части฀ от฀ Македония฀ и฀ Източна฀ Тра-
кия฀ при฀ евентуално฀ преразпределе-
ние฀ на฀ турското฀ европейско฀ наслед-
ство,฀и฀Румъния฀–฀с฀исканията฀си฀за฀
ревизиране฀ на฀ българо-румънската฀
граница฀ в฀ нейна฀ полза.฀ Затова฀ бъл-
гарските฀ военни฀ специалисти฀ посто-
янно฀следят฀всички฀въпроси,฀свърза-
ни฀с฀организацията,฀въоръжението฀и฀
развитието฀ на฀ военното฀ изкуство฀ на฀
армиите฀на฀балкански฀страни,฀без฀да฀
се฀ дава฀ приоритет฀ на฀ военното฀ про-
учване฀на฀преките฀врагове฀Сърбия฀и฀
Турция.
*฀*฀*
В฀началото฀на฀1888฀г.฀военното฀ни฀
министерство฀се฀добира฀до฀сведения,฀
че฀ турското฀ правителство฀ е฀ сключи-
ло฀ договор฀ с฀ германската฀ фабрика฀
„Маузер“฀ за฀ доставка฀ на฀ магазинни฀
пушки฀ и฀ карабини฀ „Маузер“,฀ кали-
бър฀ 9,5 мм3.฀ Турската฀ армия฀ става฀
Модел Калибър
1871 11,43฀мм
1871 11,43฀мм
1880 10,15฀мм
1874 11฀мм
1873 11฀мм
1870 10,67฀мм
първата฀на฀Балканите฀и฀започва฀да฀се฀
превъоръжава฀ с฀ магазинни฀ пушки฀ и฀
постепенно฀ да฀ заменя฀ с฀ тях฀ старите฀
еднозарядни.฀ Това,฀ както฀ и฀ фактът,฀
че฀ българската฀ армия฀ е฀ най-лошо฀
въоръжена฀и฀е฀с฀една฀от฀най-старите฀
системи฀ пушки,฀ принуждава฀ прави-
телството฀ да฀ помисли฀ за฀ превъоръ-
жаването฀є.฀
В฀началото฀на฀1888฀г.฀правителст-
вото฀решава฀да฀проучи฀възможността฀
да฀ закупи฀ пушки฀ система฀ „Маузер“฀
от฀ едноименната฀ фабрика฀ в฀ Оберн-
дорф.฀За฀целта฀се฀възлага฀на฀българс-
кия฀дипломатически฀агент฀в฀Цариград฀
д-р฀ Георги฀ Вълкович฀ да฀ направи฀ за-
питване฀ до฀ представителя฀ на฀ Мау-
зеровата฀ фабрика฀ „Хюбер“฀ за฀ усло-
вията,฀при฀които฀могат฀да฀се฀закупят฀
пушки฀директно฀от฀фабриката.฀В฀сре-
дата฀ на฀ февруари฀ 1888฀ г.฀ Вълкович฀
докладва,฀че฀е฀възможно฀да฀се฀закупят฀
пушки,฀ но฀ договорът฀ с฀ българското฀
правителство฀да฀се฀сключи฀не฀на฀име-
то฀на฀Кауфман฀като฀представител฀на฀
фабриката฀„Маузер“,฀защото฀той฀из-
пълнява฀друга฀поръчка,฀а฀на฀името฀на฀
Людвиг฀Ласе,฀който฀също฀е฀от฀фабри-
ката฀в฀Оберндорф4.฀До฀края฀на฀годи-
ната฀правителството฀не฀взема฀никак-
во฀решение฀с฀кого฀да฀сключи฀договор฀
за฀доставка฀на฀пушки฀„Маузер“.฀Това฀
кара฀ д-р฀ Вълкович฀ в฀ средата฀ на฀ де-
кември฀да฀потвърди฀пред฀Стамболов฀
условието฀ на฀ фабриката฀ договор฀ да฀
се฀сключи฀със฀служителя฀є฀Ласе฀по-
ради฀невъзможността฀на฀Кауфман฀да฀
се฀занимава฀с฀две฀доставки.฀Фабрика-
та฀гарантира,฀че฀ще฀изработи฀пушки-
те฀и฀поръчката฀няма฀да฀бъде฀дадена฀за฀
изпълнение฀на฀друга฀фабрика5.฀Отго-
вор฀от฀страна฀на฀правителството฀така฀
и฀не฀последва,฀а฀намерението฀за฀пре-
въоръжаване฀на฀българската฀армия฀с฀
пушки฀ „Маузер“฀ пропада.฀ Вероятен฀
мотив฀ на฀ правителството฀ на฀ Стефан฀
Брой
610฀000
140฀000
104฀000
143฀000
20฀000
60฀000

Стамболов฀ да฀ прекрати฀ преговорите฀
за฀доставка฀на฀пушки฀от฀тази฀фабрика฀
е฀това,฀че฀българската฀държава฀е฀все฀
още฀финансово฀необезпечена.
За฀втори฀път฀въпросът฀за฀превъо-
ръжаването฀на฀българската฀армия฀се฀
поставя฀през฀1889฀г.฀Правителството฀
на฀Стефан฀Стамболов฀вече฀е฀сключи-
ло฀първия฀държавен฀заем฀за฀България฀
на฀05.10.1888฀г.฀и฀започва฀преговори฀
за฀ втори6.฀ Стамболов฀ преговаря฀ с฀
английски฀банкери,฀близки฀до฀прави-
телството฀на฀Солзбъри฀за฀отпускане฀
на฀ кредит,฀ част฀ от฀ който฀ трябва฀ да฀
послужи฀ за฀ закупуване฀ на฀ оръжие.฀
Условието฀ за฀ отпускане฀ на฀ кредита฀
е฀въоръжението฀да฀бъде฀закупено฀от฀
английските฀кралски฀военни฀фабрики฀
в฀Енфийлд.฀Военните฀индустриалци฀в฀
синхрон฀с฀банкерите฀подготвят฀окон-
чателния฀ заемен฀ договор฀ с฀ кабинета฀
на฀Стамболов,฀но฀Солзбъри฀забраня-
ва฀на฀английските฀банки฀да฀отпускат฀
заеми฀ на฀ България7.฀ По฀ този฀ начин,฀
оставен฀ без฀ поддръжка฀ от฀ кабинета฀
в฀ Лондон,฀ договорът฀ пропада.฀ Бъл-
гария฀ е฀ лишена฀ от฀ възможността฀ да฀
задълбочи฀ своите฀ икономически฀ и฀
военни฀отношения฀с฀Англия฀и฀да฀за-
почне฀превъоръжаването฀на฀армията฀
си฀ с฀ английските฀ пушки฀ „Лий฀ Ен-
фийлд“.฀
Скоро฀ обаче฀ политиката฀ на฀ пра-
вителството฀ на฀ Стамболов฀ за฀ пре-
въоръжаване฀ на฀ българската฀ войска฀
е฀ предначертана฀ в฀ общи฀ линии฀ от฀
събитията฀ в฀ съседна฀ Сърбия,฀ които฀
по฀ особен฀ начин฀ благоприятстват฀
бъдещите฀начинания฀на฀кабинета฀във฀
финансовата฀ и฀ във฀ военната฀ област.฀
На฀22฀февруари฀1889฀г.฀крал฀Милан฀
се฀ отказва฀ от฀ сръбския฀ престол฀ в฀
полза฀ на฀ сина฀ си,฀ малолетния฀ Алек-
сандър฀ Обренович.฀ Веднага฀ се฀ поя-
вяват฀ слухове,฀ че฀ Сърбия฀ е฀ обявила฀
частична฀ мобилизация฀ и฀ войските฀ є฀
са฀започнали฀движение฀по฀направле-
ние฀ Ниш–Враня.฀ Стамболов฀ предла-
га฀на฀княз฀Фердинанд฀I฀да฀се฀проучи฀
възможността฀ да฀ се฀ сключи฀ заем฀ от฀
австрийски฀ банки฀ от฀ 10–15฀ млн.฀ лв.฀
за฀закупуване฀на฀оръжие8.฀Слуховете฀
обаче฀не฀се฀потвърждават9.฀Въпреки฀
това฀ българските฀ правителствени฀ и฀
висши฀ военни฀ кръгове฀ са฀ притесне-
ни,฀ че฀ въоръжението฀ на฀ армията฀ ни฀
е฀ недостатъчно฀ и฀ остаряло.฀ Военно-
то฀министерство฀не฀може฀да฀си฀поз-
воли฀ да฀ закупи฀ оръжия,฀ тъй฀ като฀ не฀
може฀да฀получи฀свръхсметен฀кредит฀
и฀ разполага฀ с฀ бюджет฀ за฀ 1889฀ г.฀ от฀
23฀254฀044฀лв.10.฀
В฀ същото฀ време฀ виенски฀ банки฀
предлагат฀ заем,฀ който฀ австрийското฀
правителство฀ е฀ готово฀ да฀ третира฀
веднага฀ на฀ борсата.฀ Получило฀ въз-
можност฀ за฀ финансова฀ подкрепа,฀
българското฀ правителство฀ обсъжда฀
възможността฀ за฀ незабавно฀ закупу-
ване฀на฀100฀000฀пушки11.฀С฀прегово-
рите฀ е฀ натоварен฀ Григор฀ Начович,฀
наскоро฀ назначен฀ за฀ български฀ дип-
ломатически฀ агент฀ във฀ Виена.฀ От฀
разговорите฀ на฀ Начович฀ с฀ външния฀
министър฀ на฀ Австро-Унгария฀ Кал-
ноки฀ и฀ с฀ Буриан – австро-унгарс-
ки฀ дипломатически฀ агент฀ в฀ Бълга-
рия,฀ става฀ ясно,฀ че฀ България฀ може฀
да฀ получи฀ част฀ от฀ исканите฀ пушки฀
„Манлихер“฀ от฀ фабриката฀ „Щайер“,฀
а฀ по-късно฀ и฀ останалите12.฀ За฀ броя,฀
доставките฀и฀цената฀представителите฀
на฀Щайеровата฀фабрика฀излизат฀с฀два฀
варианта฀пред฀българското฀правител-
ство:฀веднага฀да฀се฀дадат฀2000฀пушки฀
„Манлихер“,฀модел฀1888฀г.,฀калибър฀
8฀ мм,฀ на฀ цена฀ 37,5฀ флорина฀ едната,฀
още฀3000฀до฀края฀на฀годината,฀10฀000฀
през฀1890 г.,฀от฀1891฀г.฀по฀25฀000฀на฀
месец,฀или฀след฀септември฀1889฀г.฀да฀
се฀изпратят฀17฀000฀пушки฀с฀калибър฀
11฀мм,฀като฀могат฀да฀се฀поръчат฀още,฀
но฀не฀по-рано฀от฀1891฀г.13.฀По-късно฀
фабриката฀ прави฀ ново฀ предложе-
ние –฀ до฀ края฀ на฀ 1889฀ г.฀ да฀ достави฀
40฀000฀пушки฀11฀мм฀и฀8฀млн.฀патрони,฀
а฀останалите฀60฀000฀през฀март฀1890 г.,฀
или฀до฀края฀на฀1889฀г.฀да฀се฀доставят฀
10–15฀ хил.฀ 8฀ мм฀ пушки14.฀ Начович฀
предлага฀да฀се฀купят฀по฀50฀броя฀пуш-
ки฀от฀двата฀калибъра฀и฀да฀се฀направят฀
практически฀изпитания฀и฀след฀това฀да฀
се฀реши฀коя฀от฀двете฀е฀по-ефикасна.฀
Междувременно฀ вследствие฀ на฀
задълбочилите฀ се฀ взаимоотношения฀
австро-унгарският฀ император฀ разре-
шава฀на฀двама฀български฀офицери฀да฀
присъстват฀ на฀ предстоящите฀ есенни฀
маневри฀ в฀ Унгария15.฀ Определени฀
са฀ подполковник฀ Рачо฀ Петров฀ и฀ ко-
мандирът฀на฀4-ти฀Плевенски฀пехотен฀
полк฀майор฀Маринов,฀които฀трябва฀да฀
се฀представят฀на฀06.09.1889฀г.฀на฀ко-
мандващия฀корпус฀в฀Унгария฀генерал฀
Пеячевич.฀По฀време฀на฀маневрите฀на฀
19฀ септември฀ българските฀ офицери฀
47
са฀ представени฀ на฀ император฀ Франц฀
Йосиф,฀ ерцхерцог฀ Албрехт,฀ минис-
търа฀ на฀ външните฀ работи฀ Калноки,฀
на฀ генералите฀ Бауер,฀ Бек,฀ Феервари฀
и฀други฀висши฀военни16.฀Те฀разгова-
рят฀за฀раздвижването฀на฀войските฀на฀
Сърбия,฀ обсъждат฀ българско-сръб-
ските฀ и฀ все฀ по-задълбочаващите฀ се฀
българско-австро-унгарски฀ отноше-
ния.฀ В฀ края฀ на฀ септември฀ Сърбия฀
обявява฀ частична฀ мобилизация฀ и฀ до฀
30฀ септември฀ в฀ мобилизационни-
те฀ лагери฀ трябва฀ да฀ бъдат฀ събрани฀
80฀ 000฀ запасни.฀ Австроунгарските฀
управляващи฀ кръгове฀ уверяват฀ бъл-
гарските฀ офицери,฀ че฀ въпреки฀ обяве-
ната฀мобилизация฀Сърбия฀не฀е฀готова฀
за฀каквато฀и฀да฀било฀война฀с฀България.฀
Българските฀ управляващи฀ кръго-
ве฀обаче฀бързат฀с฀превъоръжаването.฀
Безпокойството฀ настава,฀ когато฀ се฀
разбира,฀ че฀ Сърбия฀ води฀ преговори฀
с฀ германската฀ фабрика฀ за฀ оръжие฀ и฀
муниции฀ „Маузер“฀ за฀ 90฀ 000฀ мага-
зинни฀ пушки17.฀ Военното฀ министер-
ство฀се฀добира฀до฀сведения,฀че฀Тур-
ция฀също฀усилено฀се฀превъоръжава฀с฀
нови฀ пушки฀ „Маузер“.฀ През฀ 1888฀ г.฀
турското฀ правителство฀ сключва฀ до-
говор฀ с฀ германската฀ фабрика฀ „Мау-
зер“฀за฀доставка฀на฀480฀000฀пушки฀от฀
тази฀система18.฀До฀септември฀1889฀г.฀
фабриката฀доставя฀на฀Турция฀60฀000฀
пушки฀калибър฀9,5฀мм,฀а฀останалите฀
420฀000฀трябва฀да฀бъдат฀доставени฀в฀
продължение฀на฀6฀години19.฀
Докато฀ текат฀ проучванията฀ за฀
превъоръжаването฀ на฀ българската฀
армия฀с฀пушки฀„Манлихер“,฀военно-
то฀ ни฀ министерство,฀ притеснено฀ от฀
раздвижванията฀на฀сръбските฀войски฀
и฀започналото฀им฀превъоръжаване฀с฀
модерно฀ оръжие,฀ решава฀ да฀ закупи฀
пушки฀ „Бердан฀ №฀ 2“฀ до฀ това฀ време฀
на฀въоръжение฀в฀българската฀армия.฀
Цели฀ се฀ българските฀ войски฀ да฀ бъ-
дат฀ довъоръжени฀ със฀ стария฀ модел฀
пушки฀ в฀ случай฀ на฀ война฀ със฀ Сър-
бия,฀докато฀бъде฀направен฀новият฀из-
бор฀ и฀ бъде฀ доставено฀ ново฀ модерно฀
оръжие.฀ Военният฀ министър฀ полу-
чава฀ разрешение฀ да฀ сключи฀ договор฀
с฀ фирмата฀ „Келлер฀ и฀ сие“฀ с฀ Указ฀
№฀ 103/23.08.1889฀ г.฀ на฀ княз฀ Фер-
динанд฀ I฀ за฀ доставка฀ на฀ 10฀ милиона฀
бойни฀ патрони฀ за฀ пушка฀ „Бердан฀
№฀ 2“฀ на฀ стойност฀ 1,1฀ милиона฀ лева฀
и฀с฀Указ฀№฀104/23.08.1889฀г.฀на฀княз฀
48
Пушка฀и฀карабини฀„Манлихер“
Фердинанд฀I฀да฀достави฀от฀барон฀Хен-
ри฀ дьо฀ Рост฀ д’Алкемад฀ Шато฀ дьо฀ ла฀
Хюз฀от฀Белгия฀30฀000฀пехотни฀пушки฀
и฀3000฀кавалерийски฀карабини฀„Бер-
дан฀№฀2“฀на฀стойност฀2112฀милиона฀
лева20.฀ Три฀ месеца฀ по-късно฀ са฀ дос-
тавени฀и฀20฀милиона฀бойни฀патронни฀
капсули฀ за฀ пушките21.฀ Договорените฀
пушки฀и฀патрони฀пристигат฀в฀края฀на฀
септември฀същата฀година฀и฀за฀тяхно-
то฀приемане฀се฀назначават฀три฀коми-
сии฀със฀Заповед฀по฀военното฀ведом-
ство฀№฀405/16.09.1889฀г.฀на฀военния฀
министър22.฀Първата฀комисия฀трябва฀
да฀приеме฀във฀Варна฀пушките,฀заку-
пени฀ от฀ барон฀ Дьо฀ ла฀ Хюз.฀ Предсе-
дател฀на฀комисията฀е฀командирът฀на฀
4-та฀ пехотна฀ бригада฀ подполковник฀
Любомски,฀ а฀ членове฀ –฀ началник฀ на฀
арсенала฀ майор฀ Севов,฀ командирът฀
на฀батарея฀от฀2-ри฀арт.฀полк฀капитан฀
Дворянов,฀ от฀ флотилията฀ поручик฀
Бошков฀ и฀ завеждащият฀ огнестрелен฀
отдел฀ в฀ Разградския฀ склад฀ поручик฀
Вълнаров.฀ Тази฀ комисия฀ трябва฀ да฀
приеме฀и฀патроните,฀които฀ще฀бъдат฀
доставени฀ в฀ Русе.฀ Втората฀ комисия฀
трябва฀да฀приеме฀в฀Бургас฀патрони-
те,฀ закупени฀ от฀ фирмата฀ „Келлер฀ и฀
сие“.฀ За฀ председател฀ на฀ комисията฀
е฀ назначен฀ управляващият฀ делата฀ в฀
6-а฀ пехотна฀ бригада฀ майор฀ Савов,฀
а฀ за฀ нейни฀ членове฀ –฀ командирът฀
на฀ пионерния฀ полк฀ майор฀ Андреев,฀
от฀ 3-ти฀ артилерийски฀ полк฀ капитан฀
Петров,฀ от฀ 2-ри฀ артилерийски฀ полк฀
капитан฀ Владимиров,฀ от฀ 6-и฀ артиле-
рийски฀полк฀поручик฀Костов.฀Трета-
та฀комисия฀трябва฀да฀приеме฀в฀София฀
всички฀договорени฀пушки฀и฀патрони.฀
Председател฀ на฀ тази฀ комисия฀ е฀ ко-
мандирът฀на฀6-и฀Търновски฀пехотен฀
на฀ Н.Ц.В.฀ полк฀ майор฀ Бочев,฀ а฀ чле-
нове฀–฀инспекторът฀на฀класовете฀във฀
Военното฀ училище฀ майор฀ Тодоров,฀
управляващият฀ делата฀ у฀ инспектора฀
на฀артилерията฀капитан฀Карахордиев฀
и฀ от฀ Софийския฀ артилерийски฀ склад฀
поручиците฀Шондев฀и฀Будевски.฀
Сега฀ вече฀ българските฀ правител-
ствени฀ и฀ военни฀ кръгове฀ спокойно฀
могат฀ да฀ обсъждат฀ с฀ коя฀ система฀ и฀
модел฀ пушка฀ може฀ да฀ бъде฀ превъо-
ръжена฀армията฀ни฀и฀да฀се฀направят฀
необходимите฀изпитания.
За฀изпитание฀на฀предложените฀за฀
превъоръжаване฀пушки฀„Манлихер“,฀
калибър฀ 8฀ мм,฀ със฀ Заповед฀ по฀ воен-
ното฀ ведомство฀ №฀ 429/02.10.1889฀ г.฀
на฀ министъра฀ на฀ войната฀ полковник฀
Муткуров฀ е฀ назначена฀ комисия23.฀ За฀
неин฀ председател฀ е฀ определен฀ инс-
пекторът฀на฀артилерията฀майор฀Тан-
тилов,฀ а฀ за฀ членове฀ –฀ завеждащият฀
въоръжението฀ във฀ войската฀ майор฀
Попов,฀ командирът฀ на฀ 1-ви฀ пехотен฀
на฀Н.Ц.В.฀княз฀Александър฀I฀полк฀ма-
йор฀ Кутинчев,฀ инспекторът฀ на฀ кла-
совете฀във฀Военното฀училище฀майор฀
Тодоров฀и฀завеждащият฀работилница฀
в฀Софийския฀артилерийски฀склад฀по-
ручик฀ Шондев.฀ За฀ кратко฀ време฀ ко-
мисията฀извършва฀изпитанията฀и฀из-
лиза฀със฀становище,฀че฀пушката฀има฀
отлични฀тактико-технически฀данни฀и฀
може฀да฀послужи฀за฀въоръжаване฀на฀
българската฀армия.
През฀ следващия฀ месец฀ със฀ Запо-
вед฀ по฀ военното฀ ведомство฀ №฀ 478/
06.11.1889฀г.฀на฀министъра฀на฀война-
та฀ полковник฀ Муткуров฀ е฀ назначена฀
втора฀ комисия.฀ За฀ председател฀ на฀
комисията฀ е฀ определен฀ командирът฀
на฀ 5-а฀ пехотна฀ бригада฀ полковник฀
Николаев,฀ а฀ за฀ членове฀ –฀ временно฀
командващият฀ 3-та฀ пехотна฀ бригада฀
майор฀Драндаревски,฀управляващият฀
делата฀на฀6-а฀пехотна฀бригада฀майор฀
Савов,฀ командирът฀ на฀ 4-ти฀ Плевен-
ски฀ пехотен฀ полк฀ майор฀ Маринов,฀
командирът฀на฀12-и฀Балкански฀пехо-
тен฀ полк฀ майор฀ Петров,฀ командирът฀
на฀6-и฀Търновски฀пехотен฀на฀Н.Ц.В.฀
полк฀майор฀Бочев,฀командирът฀на฀9-и฀
Пловдивски฀ пехотен฀ на฀ Н.Ц.В.฀ кня-
гиня฀ Клементина฀ Сакскобургготска฀
полк฀ майор฀ Никифоров,฀ командирът฀
на฀1-ви฀Софийски฀пехотен฀на฀Н.Ц.В.฀
княз฀Александър฀I฀полк฀майор฀Кутин-
чев,฀ командирът฀ на฀ 7-и฀ Преславски฀
пехотен฀ полк฀ майор฀ Тошев,฀ завеж-
дащият฀ въоръжението฀ във฀ войската฀
майор฀ Попов฀ и฀ за฀ деловодител฀ на฀
комисията฀ –฀ поручикът฀ от฀ Софийс-
кия฀ артилерийски฀ склад฀ Шондев24.฀
Комисията฀ има฀ за฀ задача฀ да฀ сравни฀
11฀мм฀пушка฀„Манлихер“฀с฀пушката฀
„Бердан฀ №฀ 2“,฀ образец฀ 1870฀ г.,฀ ка-
либър฀ 10,67฀ мм,฀ на฀ въоръжение฀ във฀
войската฀ни฀дотогава,฀и฀да฀излезе฀със฀
становище฀ може฀ ли฀ превъоръжава-
нето฀ да฀ стане฀ с฀ голямокалибрената฀
пушка฀ на฀ „Манлихер“25.฀ Този฀ модел฀
на฀„Манлихер“฀се฀оказва฀неподходящ฀
и฀комисията฀одобрява฀пушката฀модел฀
1888 г.฀калибър฀8฀мм.฀
Заедно฀с฀преговорите฀за฀превъоръ-
жаване฀ на฀ българската฀ армия฀ прави-฀
телството฀ води฀ преговори฀ с฀ австрий-฀
ската฀Лендербанк฀за฀заем฀от฀30฀милио-
на฀франка,฀голяма฀част฀от฀който฀трябва฀
да฀се฀отделят฀за฀закупуването฀на฀нови-
те฀пушки.฀След฀дълги฀преговори฀и฀ня-
колко฀проекта฀на฀01.10.1889฀г.฀е฀склю-
чен฀заемът฀с฀виенската฀Лендербанк.฀На฀
01.12.1889฀г.฀виенската฀борса฀получа-
ва฀съгласието฀на฀австроунгарския฀ми-
нистър฀на฀финансите฀да฀котира฀заема฀
при฀ 85–87฀ %฀ цесионен฀ курс,฀ ипотека฀
на฀линиите฀Цариброд–Вакарел฀и฀Бур-

гас–Ямбол฀ и฀ 6฀ %฀ лихва฀ за฀ 33฀ години฀
при฀ полугодишни฀ падежи.฀ Втората฀
редовна฀ сесия฀ на฀ Петото฀ Обикновено฀
народно฀събрание฀утвърждава฀заемния฀
договор,฀ сключен฀ с฀ прякото฀ съдейст-
вие฀ на฀ австро-унгарския฀ дипломати-
чески฀агент฀в฀София฀Бурян฀и฀външния฀
министър฀Калноки26.฀
Сега฀ вече,฀ финансово฀ обезпече-
но,฀ българското฀ правителство฀ може฀
да฀ подпише฀ контракт฀ с฀ фабриката฀
„Щайер“฀ за฀ закупуване฀ на฀ пушките฀
„Манлихер“,฀модел฀1888฀г.,฀калибър฀
8฀ мм.฀ На฀ Заседание฀ на฀ министерс-
кия฀съвет฀от฀01.12.1889฀г.฀е฀одобрен฀
с฀ Постановление฀ №฀ 2฀ договорът฀ с฀
австрийското฀ дружество฀ за฀ фабри-
кация฀ на฀ оръжие฀ „Щайер“,฀ подпи-
сан฀ от฀ военния฀ министър฀ полковник฀
Муткуров.฀ От฀ австрийска฀ страна฀ се฀
подписват฀ д-р฀ Хоххаузер฀ и฀ барон฀
Буденброк฀–฀членове฀на฀администра-
тивния฀съвет฀на฀дружество฀„Щайер“.฀
Те฀се฀задължават฀да฀доставят฀на฀Бъл-
гария฀ 60฀ 000฀ пушки฀ „Манлихер“฀ от฀
горепосочения฀ модел฀ с฀ всичките฀ им฀
принадлежности,฀но฀без฀запасни฀час-
ти฀и฀според฀чертежите฀и฀предписани-
ята฀ за฀ фабрикация฀ на฀ австрийското฀
военно฀ министерство.฀ Правителст-
вото฀ обаче฀ не฀ споделя฀ пред฀ Народ-
ното฀събрание฀необходимостта฀да฀се฀
сключи฀договор฀за฀доставка฀на฀пуш-
ки฀ от฀ „Щайер“,฀ както฀ не฀ предоставя฀
там฀ за฀ одобрение฀ подписания฀ вече฀
договор.฀Опозицията฀обаче,฀най-вече฀
в฀лицето฀на฀Либералната฀партия฀(ра-
дослависти),฀научава฀за฀намерението฀
на฀ правителството฀ да฀ достави฀ 100฀
000฀ пушки฀ „Манлихер“,฀ както฀ и฀ за฀
назначените฀ комисии฀ за฀ изпитание-
то฀им.฀На฀страниците฀на฀официалния฀
вестник฀ на฀ партията฀ „Народни฀ пра-
ва“฀се฀дискутира฀въпросът฀за฀въоръ-
жаването฀ на฀ армията฀ ни฀ с฀ пушките฀
„Манлихер“.฀Редакцията฀на฀вестника฀
неправилно฀ смята,฀ че฀ комисията฀ с฀
председател฀ инспекторът฀ на฀ артиле-
рията฀ майор฀ Тантилов฀ е฀ отхвърлила฀
този฀ модел฀ пушка฀ като฀ неподходящ฀
и฀разгръща฀широка฀кампания฀против฀
въоръжаването฀на฀армията฀ни฀с฀пуш-
ката฀„Манлихер“27.฀Както฀посочихме฀
по-горе,฀ точно฀ тази฀ комисия฀ одоб-
рява฀ пушката฀ модел฀ 1888฀ г.,฀ кали-
бър฀8฀мм,฀а฀комисията฀с฀председател฀
командирът฀ на฀ 5-а฀ пехотна฀ бригада฀
полковник฀ Николаев฀ отхвърля฀ като฀
надеждна฀ пушката฀ с฀ калибър฀ 11฀ мм.฀
С฀това฀определено฀не฀са฀запознати฀не฀
само฀Либералната฀партия,฀но฀и฀само-
то฀ Народното฀ събрание,฀ както฀ личи฀
от฀ запитванията฀ на฀ опозицията฀ в฀
Народното฀ събрание฀ относно฀ негод-
ността฀на฀пушката฀и฀намерението฀на฀
правителството฀да฀въоръжи฀армията฀
с฀нея28.฀Вината฀на฀правителството฀е,฀
че฀не฀запознава฀Народното฀събрание฀
с฀намеренията฀си฀относно฀доставката฀
на฀пушки฀„Манлихер“,฀както฀и฀че฀не฀
представя฀доказателства฀за฀наистина฀
добрата฀тактико-техническа฀характе-
ристика฀на฀тези฀пушки.฀Отчасти฀само฀
вестникът฀ на฀ управляващата฀ Народ-
нолиберална฀партия฀„Свобода“,฀срав-
нявайки฀пушката฀„Манлихер“฀с฀други฀
системи฀пушки,฀на฀въоръжение฀в฀ня-
кои฀европейски฀армии,฀доказва,฀че฀е฀
по-добра฀от฀тях฀и฀отговаря฀на฀всички฀
изисквания฀за฀водене฀на฀бой29.฀
При฀тази฀обстановка฀с฀Указ฀№฀172/฀
11.12.1889฀ г.฀ княз฀ Фердинанд฀ I฀ ут-
върждава฀ договора฀ за฀ доставката฀ на฀
60฀000฀пушки฀„Манлихер“,฀одобрен฀от฀
Министерския฀съвет,฀без฀да฀е฀внесен฀в฀
Народното฀събрание฀за฀разглеждане30.฀
През฀ 1890฀ г.฀ България฀ трябва฀ да฀ по-
лучи฀ 36฀ 000฀ пушки,฀ а฀ останалите฀
24฀000฀–฀до฀април฀1891฀г.฀За฀целта฀със฀
Заповед฀по฀военното฀ведомство฀№฀531/฀
24.12.1889฀ г.฀ е฀назначена฀и฀команди-
рована฀ в฀ Австро-Унгария฀ комисия฀
от฀ офицери฀ и฀ оръжейни฀ майстори฀ за฀
следене฀на฀изработването฀на฀пушките฀
и฀тяхното฀приемане31.฀Председател฀на฀
комисията฀е฀командирът฀на฀9-и฀Плов-
„Манлихер“
49
дивски฀ пехотен฀ на฀ Н.Ц.В.฀ княгиня฀
Клементина฀ Сакскобургготска฀ полк฀
майор฀Никифоров,฀а฀членове฀–฀начал-
никът฀ на฀ Софийския฀ артилерийски฀
склад฀майор฀Пеев,฀началникът฀на฀Раз-
градския฀ артилерийски฀ склад฀ майор฀
Сапунов,฀ поручиците฀ от฀ Софийския฀
артилерийски฀склад฀Тулчев฀и฀Пападо-
пов.฀ На฀ комисията฀ се฀ дават฀ в฀ помощ฀
малко฀по-късно฀технически฀майстори฀
от฀ Софийския฀ склад฀ –฀ Гарибов,฀ и฀ от฀
Разградския฀–฀Николаев.
За฀периода฀1890–1891฀г.฀се฀сменят฀
5฀комисии,฀а฀техните฀председатели฀са฀
майорите฀ Никифоров,฀ Данев,฀ Кова-
чев,฀ Кутинчев฀ и฀ Панов32.฀ Вероятно฀
това฀се฀налага฀от฀опитите฀на฀дирекци-
ята฀на฀фабриката฀„Щайер“฀да฀подкуп-
ва฀българските฀офицери฀и฀оръжейни฀
майстори,฀тъй฀като฀част฀от฀изработе-
ните฀пушки฀се฀оказват฀некачествени.฀
Изрично฀ в฀ договора฀ е฀ записано฀ за-
дължението฀ за฀ качествено฀ изработ-
ване฀ на฀ оръжията,฀ както฀ и฀ правото฀
на฀българското฀военно฀министерство฀
да฀ отхвърли฀ договора฀ при฀ евентуал-
ното฀ им฀ бракуване.฀ Ако฀ дружество-
то฀ не฀ изпълни฀ отчасти฀ или฀ изцяло฀
условията฀ на฀ договора,฀ българското฀
правителство฀има฀право฀да฀го฀анули-
ра,฀ а฀ фабриката฀ да฀ върне฀ аванса฀ от฀
111฀000฀флорина฀и฀да฀плати฀глоба฀в฀
същия฀размер.฀Именно฀това฀се฀опит-
ва฀да฀избегне฀австрийското฀оръжейно฀
дружество฀и฀прехвърля฀вината฀върху฀
българската฀ приемателна฀ комисия,฀
която฀ уж฀ спъвала฀ работата,฀ и฀ върху฀
своите฀ работници,฀ които฀ същевре-
50
менно฀с฀българската฀поръчка฀изпъл-
нявали฀ и฀ поръчка฀ за฀ австрийското฀
правителство฀за฀500฀хиляди฀пушки.
В฀ нуждата฀ от฀ боеприпаси฀ за฀ по-
ръчаните฀ 60฀ хиляди฀ пушки฀ с฀ Указ฀
№฀ 42/28.03.1890฀ г.฀ на฀ княз฀ Ферди-
нанд฀I฀се฀разрешава฀на฀военното฀ми-
нистерство฀да฀закупи฀от฀фабриката฀на฀
Георг฀Рот฀40฀милиона฀бойни฀патрони฀
за฀пушката฀„Манлихер“33.฀За฀следене฀
на฀изработката฀на฀поръчаните฀патро-
ни฀със฀Заповед฀по฀военното฀ведомс-
тво฀ №฀ 343/10.09.1890฀ г.฀ на฀ военния฀
министър฀ в฀ патронните฀ заводи฀ на฀
Г.฀Рот฀се฀командирова฀адютантът฀на฀
завеждащия฀въоръжението฀във฀войс-
ката฀поручик฀Вълчев34.
При฀ първата฀ пратка฀ българска-
та฀ оръжейна฀ комисия฀ не฀ одобрява฀
качеството฀ на฀ доставените฀ патрони.฀
Самият฀директор฀на฀фабриката฀прис-
тига฀в฀„Щайер“,฀за฀да฀присъства฀при฀
изпитанието฀на฀патроните฀и฀на฀поръ-
чаните฀пушки,฀убеждавайки฀се฀в฀ло-
шото฀качество฀на฀боеприпасите.฀Той฀
доставя฀нови฀патрони,฀но฀комисията฀
не฀ одобрява฀ и฀ връща฀ и฀ тази฀ пратка.฀
Едва฀с฀третата฀пратка฀могат฀да฀се฀из-
питат฀качествата฀и฀на฀патроните,฀и฀на฀
новоизработените฀пушки.฀
За฀ да฀ избегне฀ нови฀ конфликти฀ с฀
патронните฀заводи฀на฀Г.฀Рот฀и฀да฀не฀
се฀ забавят฀ повече฀ поръчките฀ за฀ бо-
еприпаси฀ поради฀ некачествено฀ из-
пълнение,฀военното฀ни฀министерство฀
решава฀ да฀ закупи฀ нови฀ 15฀ милиона฀
манлихерови฀патрони,฀този฀път฀от฀са-
мата฀оръжейна฀фабрика฀„Щайер“.฀То฀
получава฀разрешение฀за฀това฀с฀Указ฀
№฀ 106/08.07.1890฀ г.฀ на฀ княз฀ Ферди-
нанд฀I35.
Междувременно฀започва฀комплек-
туване฀на฀пушките฀„Бердан฀№฀2“.฀За฀
тях฀в฀средата฀на฀1890฀г.฀се฀закупуват฀
запасни฀части฀на฀стойност฀85฀500฀лв.฀
и฀205฀784฀бойни฀патрона฀от฀фирмата฀
Келер฀и฀сие36.฀
През฀ юли฀ 1890฀ г.฀ военният฀ ми-฀
нистър฀полковник฀Муткуров฀посеща-฀
ва฀ фабриките฀ „Щайер“฀ и฀ „Рот“.฀ Ве-
роятно,฀освен฀да฀се฀запознае฀със฀слу-฀
чаите฀с฀некачествените฀пушки฀и฀патро-฀
ни,฀Муткуров฀има฀задача฀да฀прегова-
ря฀ за฀ нова฀ поръчка฀ оръжие฀ и฀ муни-
ции.฀ С฀ Указ฀ №฀ 40/20.03.1891฀ г.฀ на฀
княз฀ Фердинанд฀ I฀ се฀ разрешава฀ на฀
Военното฀ ведомство฀ да฀ закупи฀ още฀
30฀000฀пушки฀„Манлихер“฀от฀същия฀
модел฀и฀калибър.฀Тъй฀като฀в฀първия฀
договор฀за฀доставката฀на฀60฀000฀пуш-
ки฀се฀подчертава,฀че฀запасни฀части฀ще฀
се฀ поръчват฀ отделно,฀ с฀ Указ฀ №฀ 54/฀
24.04.1891฀г.฀на฀княз฀Фердинанд฀I฀се฀
разрешава฀да฀се฀закупят฀6000฀шомпо-
ла,฀а฀с฀Указ฀№฀56/24.04.1891฀г.฀฀–฀за-
купуването฀ на฀ другите฀ необходими฀
запасни฀части฀да฀се฀включи฀в฀догово-
ра฀за฀втората฀поръчка฀на฀пушки.฀
До฀началото฀на฀1891฀г.฀за฀превъо-
ръжаването฀ на฀ армията฀ са฀ поръчани฀
общо฀90฀000฀пушки.฀Според฀приетия฀
в฀средата฀на฀декември฀1891฀г.฀Закон฀
за฀ устройството฀ на฀ въоръжените฀
сили฀на฀българското฀княжество฀тези฀
пушки฀ не฀ могат฀ да฀ обезпечат฀ воен-
новременния฀ състав฀ на฀ действащата฀
армия,฀ възлизащ฀ на฀ около฀ 135฀ 000฀
души37.฀ Това฀ налага฀ правителство-
то฀ да฀ помисли฀ за฀ нова฀ поръчка฀ на฀
пушки,฀ които฀ да฀ превъоръжат฀ поне฀
войските฀ от฀ първа฀ линия.฀ Налага฀ се฀
и฀превъоръжаването฀на฀специалните฀
родове฀ войски฀ –฀ артилерия,฀ кавале-
рия฀и฀инженерните฀войски,฀за฀които฀
все฀още฀няма฀поръчани฀карабини.฀В฀
същото฀време฀Турция฀продължава฀да฀
превъоръжава฀войските฀си฀и฀до฀края฀
на฀1890฀г.฀е฀получила฀общо฀220฀000฀
пушки฀ и฀ 6000฀ карабини฀ от฀ поръча-
ните฀480฀000฀през฀1888฀г.38.฀Другите฀
балкански฀държави฀обаче฀все฀още฀не฀
са฀ започнали฀ превъоръжаването฀ на฀
своите฀ войски฀ с฀ магазинни฀ пушки.฀
При฀това฀положение฀България฀става฀
втората฀ сила฀ на฀ Балканския฀ полуос-
тров฀ след฀ Турция฀ и฀ по฀ организация฀
и฀по฀въоръжение฀на฀войските฀си.฀Но฀
за฀ разлика฀ и฀ от฀ Турция฀ страната฀ ни฀
има฀ всички฀ предпоставки฀ бързо฀ да฀
приключи฀ и฀ с฀ превъоръжаването฀ на฀
войските฀ си฀ поне฀ от฀ първа฀ линия.฀
Турското฀ правителство฀ поради฀ фи-
нансови฀ затруднения฀ дори฀ няма฀ и฀
изгледи฀ скоро฀ да฀ получи฀ останалите฀
от฀ поръчаните฀ пушки.฀ Освен฀ това฀
по฀ предложение฀ на฀ фабриката฀ „Ма-
узер“,฀ след฀ като฀ вижда,฀ че฀ другите฀
страни฀се฀въоръжават฀с฀пушки฀с฀по-
малък฀калибър,฀Турция฀се฀съгласява฀
останалите฀ пушки฀ да฀ се฀ изработят฀ с฀
намален฀калибър฀–฀7,65฀мм,฀вместо฀с฀
досегашния฀ 9,5฀ мм,฀ което฀ допълни-
телно฀ще฀забави฀изработката฀им.฀
При฀ тези฀ обстоятелства฀ през฀
февруари฀ 1892฀ г.฀ кабинетът฀ решава฀
да฀ сключи฀ трети฀ договор฀ за฀ 40฀ 000฀
пушки฀ „Манлихер“฀ и฀ 6000฀ караби-
ни,฀ но฀ с฀ нов฀ затвор,฀ изработен฀ от฀
нова฀по-здрава฀сплав.฀С฀Указ฀№฀76/฀
24.09.1892 г.฀на฀княз฀Фердинанд฀I฀се฀
разрешава฀ на฀ военното฀ министерст-
во฀да฀сключи฀договор฀с฀дружеството฀
„Щайер“฀за฀доставка฀на฀50฀000฀пехот-
ни฀пушки฀и฀6000฀кавалерийски฀кара-
бини฀„Манлихер“,฀модел฀1890฀г.฀и฀ка-
либър฀8฀мм฀на฀цена฀79,2฀лв.฀за฀една.
Междувременно฀военното฀минис-
терство฀решава,฀че฀не฀е฀необходимо฀
да฀ се฀ закупуват฀ готови฀ патрони฀ за฀
новите฀ пушки,฀ а฀ само฀ материали฀ за฀
тях฀и฀те฀могат฀да฀бъдат฀изработвани฀
в฀ България.฀ За฀ целта฀ с฀ Указ฀ №฀ 61/฀
16.05.1891฀г.฀на฀княз฀Фердинанд฀I฀се฀
постановява฀да฀се฀закупят฀от฀фабри-
ката฀ на฀ Г.฀ Рот฀ прибори฀ и฀ машини,฀ с฀
които฀да฀се฀оборудват฀Софийският฀и฀
Разградският฀ артилерийски฀ склад฀ и฀
там฀ да฀ се฀ изработват฀ 8฀ мм฀ манлихе-
рови฀патрони.฀През฀следващия฀месец฀
военното฀министерство฀получава฀раз-
решение฀ с฀ Указ฀ №฀ 82/฀ 04.06.1891 г.฀
на฀ княз฀ Фердинанд฀ I฀ да฀ закупи฀ от฀
фабриката฀ на฀ Г.฀ Рот฀ 5฀ милиона฀ кап-
сули฀ за฀ патрони฀ на฀ стойност฀ 21฀ 000฀
златни฀ лева.฀ В฀ началото฀ на฀ 1893฀ г.฀
Софийският฀ и฀ Разградският฀ артиле-
рийски฀ склад฀ закупуват฀ от฀ фабрика-
та฀на฀Г.฀Рот฀общо฀5,5฀милиона฀бойни฀
капсули฀и฀1000฀кг฀листово-пружинна฀
стомана฀ и฀ започват฀ да฀ произвеждат฀
манлихерови฀патрони.
Общо฀ от฀ май฀ 1890฀ г.฀ до฀ април฀
1891฀г.฀са฀изпратени฀по฀първата฀по-
ръчка฀ 51฀ 510฀ пушки฀ и฀ са฀ издадени฀
съкровищни฀ бонове฀ на฀ дружество฀
„Щайер“฀от฀май฀1891฀г.฀до฀октомври฀
1892฀г.฀на฀стойност฀4฀565฀345฀лв.฀От฀
април฀до฀август฀1891฀г.฀са฀доставени฀
35฀220฀пушки,฀т.е.฀по฀втората฀поръч-
ка,฀ но฀ явно฀ не฀ се฀ прави฀ разделение฀
между฀ двете฀ поръчки.฀ Останалите฀
3270฀пушки฀пристигат฀между฀август฀
и฀декември฀1891฀г.฀и฀в฀края฀на฀годи-
ната฀ Българската฀ армия฀ разполага฀ с฀
90฀ 000฀ нови฀ магазинни฀ пушки.฀ Тре-
тата฀ поръчка฀ пристига฀ от฀ април฀ до฀
края฀на฀юли฀1892฀г.,฀т.е.฀56฀000฀пуш-
ки.฀ Така฀ в฀ този฀ момент฀ българската฀
войска฀има฀на฀разположение฀146฀000฀
модерни฀ магазинни฀ пушки฀ „Манли-
хер“,฀модел฀1888฀г.,฀калибър฀8฀мм.
Доказателство,฀че฀пушките от฀пър-฀
вата฀ поръчка฀ пристигат฀ в฀ България,฀
са฀ княжеските฀ укази฀ от฀ февруари฀

1892฀ г.฀ за฀ изплащане฀ на฀ дружество฀
„Щайер“฀ 14฀ 300฀ флорина฀ за฀ доста-
вените฀2869฀сандъка฀за฀опаковане฀на฀
закупените฀ 60฀ 000฀ пушки฀ и฀ техните฀
принадлежности฀ и฀ запасни฀ части฀ и฀
27฀ 320฀ флорина฀ за฀ превозване฀ на฀
закупените฀ от฀ дружеството฀ пушки.฀
През฀ октомври฀ 1892฀ г.฀ Министерс-
кият฀съвет฀постановява฀за฀доставени-
те฀пушки฀през฀годината฀на฀стойност฀
3฀947฀440฀златни฀лева฀да฀се฀изплатят฀
на฀ „Щайер“฀ в฀ брой฀ само฀ 1฀ 038฀ 800฀
златни฀лева฀в฀края฀на฀ноември,฀а฀за฀ос-
татъка฀от฀сумата฀да฀се฀издадат฀съкро-
вищни฀бонове,฀носещи฀6฀%฀предплата฀
за฀всяко฀шестмесечие฀с฀падеж฀на฀30฀
ноември฀1893฀г.,฀30฀ноември฀1894฀г.฀и฀
30฀ноември฀1895฀г.฀Сумата,฀изплате-
на฀в฀брой฀на฀дружеството,฀става฀чрез฀
втория฀заем฀от฀Лендербанк,฀сключен฀
през฀1892฀г.,฀а฀плащане฀на฀военните฀
доставки฀ се฀ извършва฀ и฀ чрез฀ гласу-
ване฀ на฀ свръхсметни฀ кредити.฀ Така฀
например฀в฀края฀на฀1892฀г.฀княз฀Фер-
динанд฀ I฀ с฀ Указ฀ №฀ 91/16.11.1892฀ г.฀
разрешава฀на฀военното฀министерство฀
да฀внесе฀в฀Народното฀събрание฀зако-
нопроект฀ за฀ свръхсметен฀ кредит฀ от฀
3฀125฀200฀лв.฀за฀попълване฀на฀недос-
тигаща฀сума฀за฀закупуване฀на฀оръдия฀
и฀ пушки.฀ Вероятно฀ става฀ въпрос฀ за฀
закупуване฀ на฀ оръдия฀ „Круп“,฀ тъй฀
като฀ са฀ издавани฀ и฀ съкровищни฀ бо-
нове฀за฀различни฀суми,฀включително฀
и฀ на฀ името฀ Круп.฀ През฀ март฀ 1894 г.฀
Министерският฀ съвет฀ разрешава฀
„..да฀се฀изплати฀веднага฀целият฀дълг฀
на฀ бившето฀ Румелийско฀ правителст-
во฀към฀Отоманската฀имперска฀банка,฀
както฀и฀дълговете฀на฀правителството฀
към฀ фабриката฀ „Щайер“฀ и฀ оная฀ на฀
Крупа฀в฀Есен“.฀
Така฀ през฀ периода฀ от฀ 1889฀ до฀
1892฀г.฀българската฀армия฀се฀превъо-
ръжава฀със฀146฀000฀нови฀магазинни,฀
петзарядни,฀ малокалибрени฀ пушки฀
„Манлихер“.฀ Българската฀ армия฀ е฀
една฀ от฀ първите฀ в฀ Европа฀ модерно฀
въоръжени.฀ Така฀ тя฀ привлича฀ вни-
манието฀ на฀ Австро-Унгария฀ и฀ става฀
част฀ от฀ нейната฀ стратегическа฀ прог-
рама฀на฀Балканите.฀Останалите฀вели-
ки฀сили฀също฀гледат฀на฀Българската฀
армия฀ като฀ на฀ евентуално฀ достоен฀ и฀
желан฀съюзник.฀
Правителството฀на฀Стефан฀Стам-
болов฀ в฀ този฀ смисъл,฀ принудено฀ да฀
търси฀ финансово฀ обезпечаване฀ за฀
превъоръжаване฀ на฀ българската฀ ар-
мия฀ след฀ отказа฀ на฀ Лондон,฀ намира฀
подкрепа฀ именно฀ във฀ Виена,฀ като฀ е฀
логично฀военните฀доставки฀да฀стават฀
от฀ страната,฀ която฀ осигурява฀ заема.฀
Практика฀е฀по฀това฀време฀правителс-
твата฀на฀големите฀европейски฀страни฀
да฀действат฀заедно฀със฀своите฀банки,฀
военни฀ индустриалци฀ и฀ синдикати฀ и฀
да฀поставят฀задължителното฀условие฀
страната,฀ получила฀ заема,฀ да฀ закупи฀
въоръжение฀от฀тях.฀Доказателство฀за฀
това฀са฀както฀опитът฀на฀Стамболов฀да฀
получи฀втори฀държавен฀заем฀от฀Анг-
лия฀и฀в฀унисон฀да฀започне฀превъоръ-
жаване฀на฀армията฀ни฀с฀английските฀
пушки฀„Лий฀Енфийлд“,฀така฀и฀обвърз-฀
ването฀ на฀ двата฀ заема฀ от฀ австрийс-
ката฀Лендербанк฀със฀станалото฀факт฀
превъоръжаване฀с฀пушки฀и฀карабини฀
„Манлихер“.฀България฀се฀спира฀вър-
ху฀избора฀на฀пушката฀„Манлихер“฀от฀
посочения฀модел฀не฀само฀поради฀при-
емливите฀цени,฀но฀и฀поради฀бързото฀
превъоръжаване.฀В฀този฀момент฀раз-
витието฀ на฀ военното฀ изкуство฀ и฀ во-
енната฀индустрия฀налагат฀малокалиб-
рените฀ оръжия฀ като฀ по-ефективни฀ и฀
поразяващи฀ и฀ големите฀ европейски฀
армии฀ са฀ започнали฀ превъоръжава-
нето฀си฀с฀тях,฀а฀по฀това฀време฀„Ман-
лихер“฀излиза฀с฀най-новия฀и฀модерен฀
модел฀ магазинна,฀ малокалибрена฀ и฀
далекобойна฀пушка฀–฀именно฀модела฀
от฀ 1888฀ г.฀ Ще฀ минат฀ години,฀ когато฀
главните฀европейски฀оръжейни฀фаб-
рики฀ще฀представят฀конкурентен฀мо-
дел฀пушка.฀Именно฀с฀това฀се฀съобра-
зяват฀българските฀военни฀и฀оръжейни฀
специалисти.฀Освен฀това฀пушката฀се฀
оказва฀ съвсем฀ подходяща฀ за฀ нашите฀
условия฀ при฀ изпитанието฀ и฀ от฀ двете฀
оръжейни฀ военни฀ комисии.฀ Става฀
въпрос฀за฀схващането฀на฀българския฀
висш฀военен฀команден฀състав,฀че฀не฀
е฀толкова฀важна฀числеността฀на฀една฀
армия,฀ колкото฀ нейните฀ физическа฀
и฀ психическа฀ подготвеност฀ и฀ най-
важното฀ нейните฀ не฀ толкова฀ „зачес-
тен“,฀ а฀ точен฀ и฀ внезапен฀ огън.฀ Това฀
ще฀залегне฀и฀в฀основата฀на฀бъдещите฀
устави฀и฀наставления฀за฀стрелба฀в฀пе-
хотата.
51
Бележки:
1
Братанова, Х. Превъоръжаване на
българската армия с пушки „Манлихер“
през 1889–1892 година. Известия на ИВИ и
ВИНД. 1999. Т. 64; Мишев, Р. Австро-
унгарските военни доставки през перио-
да на Стамболовия режим (1887–1894).
Аспирантски сборник на ВУ „Кирил и
Методий“, 1978. Т. 2; Мишев, Р. Българ-
ско-австро-унгарски военни отношения
(1879–1900 г.). Военноисторически сборник,
1985. Т. 54, № 1 и Мишев, Р. Австро-Унга-
рия и България 1878–1894 г. Политически
отношения. С., 1988.
2
Образците и запасите от ръчно огнес-
трелно оръжие в армиите на господарст-
вата от Балканския полуостров. – Военен
журнал, 1893. Т. 6, № 6, с. 1155–1159.
3
Пак там, с. 1156.
4
Стефан Стамболов. Личен архив. С.,
1997. Т. 2, с. 44.
5
Пак там, с. 209.
6
Тодорова, Ц. Дипломатическа история
на външните заеми на България 1888–
1912 г. С. 1971, с. 91.
7
Тодорова, Ц. Банки, военна индустрия и
правителства – заеми и външна политика
(за международните отношения на Бълга-
рия при империализма до 1914 г.). Векове,
1973, № 1, с. 31.
8
Външната политика на България. До-
кументи и материали. С., 1995. Т. 3. Ч. 1
(1887–1890), с. 332.
9
ЦДИА, ф. 176, оп. 1, а.е. 345, л. 33.
10
Боев, Б. Нашата армия и нейното мяс-
то в държавното стопанство. Списание
на българското икономическо дружество,
1902. Т. 6, № 8, с. 509.
11
ЦДИА, ф. 176, оп. 1, а.е. 365, л. 2.
12
Пак там, л. 4.
13
Външната политика..., с. 357.
14
Пак там, с. 363.
15
ЦДИА, ф. 176, оп. 1, а.е. 332, л. 1.
16
Стателова, Е. и др. Пос. съч., с. 143.
17
Братанова, Х. Пос. съч., с. 82.
18
Военен журнал, 1888. Т. 1, № 1, с. 64.
19
Военен журнал, 1889. Т. 2, № 5, с. 463.
20
ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е 23, л. 154 и 155.
21
Пак там, л. 236.
22
ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е 55, л. 337.
23
Пак там, л. 387.
24
Пак там, л. 415.
25
Пак там, л. 416.
26
Тодорова, Ц. Дипломатическа история
на външните заеми на България
1888–1912 г. С., 1971.
27
Две думи за пушката „Манлихер“. На-
родни права, 1889, № 149, с. 3.
28
Стенографски дневници, V ОНС, 1889,
III р. с., XLII заседание (16.12.1889 г.),
с. 480.
29
Пушката „Манлихер“ и в. „Народни
права“. Свобода, 1890, № 393, 394 и 395.
30
ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е 23, л. 248.
31
ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е 55, л. 429.
32
Братанова, Х. Пос. съч. С.84 и ЦВА,
ф. 1, оп. 5, а.е 100.
33
ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е 24, л. 62.
34
ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е 55, л. 264.
35
ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е 24, л. 136.
36
Пак там, л. 86 и л. 101.
37
Военни известия, 1892, № 3, с. 4.
38
Образците и запасите от ръчно огнес-
трелно оръжие в армиите на господарст-
вата от Балканския полуостров. – Военен
журнал, 1893. Т. 6, № 6, с. 1156.
52
Ïîëêîâíèê Íèêîëà Æåêîâ â ïîäêðåïà
íà èñòèíàòà çà Îäðèíñêàòà åïîïåÿ 1913 ã.
Äèàíà ÂÀ×ÅÂÀ
Полковник฀Никола฀Жеков,฀декември฀1912฀г.
Победният฀щурм฀срещу฀най-силната฀крепост฀в฀Юго-
източна฀Европа฀–฀Одринската,฀и฀овладяването฀є฀от฀наша-
та฀2-ра฀армия฀през฀март฀1913฀г.฀несъмнено฀е฀една฀от฀най-
ярките฀прояви฀на฀българския฀военен฀талант.฀Показаните฀
командни฀ умения฀ и฀ решимост฀ заслужено฀ предизвикват฀
възторга฀на฀международната฀общественост฀и฀привличат฀
вниманието฀на฀видни฀военни฀специалисти.฀Много฀скоро฀
след฀ паметното฀ събитие฀ представители฀ на฀ редица฀ евро-
пейски฀държави฀идват฀да฀проучат฀на฀място฀действията฀на฀
нашата฀армия฀срещу฀крепостта,฀смятана฀дотогава฀от฀во-
енните฀капацитети฀за฀непревземаема.฀
В฀ противовес฀ на฀ адмирациите,฀ които฀ България฀ по-
лучава฀ от฀ всички฀ краища฀ на฀ света,฀ високопоставени฀
политически฀ кръгове฀ в฀ Белград฀ се฀ опитват฀ да฀ омалова-
жат฀главната฀и฀решаваща฀роля฀на฀българската฀армия.฀В฀
изявления฀на฀сръбския฀военен฀министър฀от฀трибуната฀на฀
националната฀Скупщина฀и฀в฀официалната฀преса฀се฀лан-
сират฀твърдения,฀че฀сръбските฀дивизии฀край฀Одрин฀пле-
нили฀коменданта฀на฀гарнизона฀Шукри฀паша฀и฀определили฀
съдбата฀на฀крепостта1.
Инсинуациите฀ на฀ управляващите฀ среди฀ в฀ западната฀
ни฀съседка฀предизвикват฀незабавната฀реакция฀на฀българ-
ската฀ Главна฀ квартира.฀ На฀ 18฀ март฀ 1913฀ г.2฀ помощник-
главнокомандващият฀генерал฀Михаил฀Савов฀изпраща฀до฀
командващия฀ 2-ра฀ армия฀ телеграфна฀ Заповед฀ №฀ 3484฀ с฀
нареждане฀да฀се฀изработи฀и฀представи฀в฀Щаба฀на฀Дейст-
ващата฀армия฀(ЩДА)฀резюме฀за฀участието฀на฀сръбските฀
дивизии฀и฀артилерия฀в฀обсадата฀и฀щурмуването฀на฀Одрин-
ската฀крепост3.฀Документът฀трябва฀да฀съдържа฀описание฀
на฀ силите฀ и฀ техническите฀ средства,฀ с฀ които฀ разполагат฀
сръбските฀ и฀ българските฀ войски฀ по฀ време฀ на฀ обсадата,฀
както฀ и฀ какъв฀ е฀ резултатът฀ от฀ бомбардировките฀ срещу฀
укрепленията฀и฀града฀от฀нашите฀и฀съюзническите฀обсад-
ни฀ батареи.฀ Помощник-главнокомандващият฀ изисква฀ да฀
се฀посочат฀точно฀частите,฀провели฀щурма,฀и฀кои฀са฀тези,฀
чиито฀удари฀турците฀са฀успели฀да฀отбият.
Българският฀ парламент฀ също฀ не฀ остава฀ безучастен฀
към฀ самохвалството฀ на฀ доскорошните฀ ни฀ съюзници.฀ На฀
23฀ март฀ на฀ основание฀ на฀ чл.฀ 107฀ от฀ Конституцията฀ на฀
Царство฀България฀депутатът฀от฀демократическата฀партия฀
Михаил฀ Такев4฀ отправя฀ искане฀ до฀ министъра฀ на฀ война-
та฀ генерал฀ Никифор฀ Никифоров฀ „да฀ осветли฀ народните฀
представители฀по฀истината฀за฀обсадата฀и฀щурмуването฀на฀
Одринската฀крепост“5.฀Писмото฀на฀Такев฀съдържа฀17฀въп-
роса,฀които฀по฀своето฀съдържание฀повтарят฀в฀основни฀ли-
нии฀тези฀от฀телеграфната฀заповед฀на฀генерал฀М.฀Савов฀до฀
щаба฀на฀2-ра฀армия.฀Освен฀това฀депутатът฀настоява฀да฀на-
учи฀точно฀кой฀и฀как฀пленява฀коменданта฀на฀Одрин฀Шукри฀
паша.฀Незабавното฀разкриване฀на฀цялата฀истина,฀подкре-
пена฀с฀официални฀данни,฀М.฀Такев฀намира฀за฀наложително,฀
защото฀„лъжата,฀повторена฀днес,฀утре฀ще฀бъде฀история“6.
Докато฀ българският฀ парламентарист฀ прави฀ своето฀
питане,฀в฀щаба฀на฀2-ра฀армия฀вече฀се฀работи฀по฀възста-
новяване฀на฀истината฀за฀щурма฀срещу฀крепостта.฀По฀на-
реждане฀ на฀ командващия฀ на฀ 2-ра฀ армия7฀ началникът฀ на฀
щаба฀є฀–฀полковник฀Никола฀Жеков8,฀съставя฀искания฀от฀
Главната฀квартира฀документ.฀На฀24฀март฀с฀Рапорт฀№฀4053฀
той฀изпраща฀в฀ЩДА฀„Резюме฀за฀действието฀на฀нашите฀и฀
сръбските฀ войски฀ около฀ Одрин“.฀ На฀ практика฀ само฀ ден฀
след฀ писмото฀ на฀ Такев฀ до฀ военния฀ министър฀ Главното฀
командване฀ разполага฀ вече฀ с฀ необходимата฀ достоверна฀
информация฀за฀изработване฀на฀отговора฀по฀питането.

В฀българската฀историческа฀книжнина฀е฀добре฀проучен฀
въпросът฀за฀участието฀на฀съюзните฀армии฀в฀подготовката฀
и฀провеждането฀на฀атаката฀на฀Одринската฀крепост฀през฀
март฀ 1913฀ г.฀ Значителен฀ е฀ броят฀ на฀ реализираните฀ заг-
лавия฀ –฀ документални฀ сборници,฀ спомени,฀ изследвания฀
от฀ наши฀ и฀ чужди฀ автори,฀ които฀ разглеждат฀ тази฀ тема9.฀
Настоящата฀публикация฀има฀за฀цел,฀представяйки฀основ-
ни฀ моменти฀ от฀ малко฀ познатото฀ „Резюме฀ за฀ действията฀
на฀нашите฀и฀сръбските฀войски฀около฀Одрин“,฀да฀направи฀
достояние฀на฀читателската฀аудитория฀приноса฀на฀команд-
ването฀на฀2-ра฀армия฀и฀в฀частност฀на฀полковник฀Н.฀Жеков฀
за฀възстановяване฀на฀истината฀за฀Одринската฀епопея.
Полковникът฀ систематизира฀ предоставяната฀ инфор-
мация฀ в฀ 6฀ основни฀ пункта.฀ Първите฀ два฀ са฀ свързани฀ с฀
разположението฀ на฀ българските฀ и฀ сръбските฀ войски฀ в฀
навечерието฀на฀атаката฀и฀техническите฀средства,฀с฀които฀
разполага฀ всяка฀ една฀ от฀ тях.฀ Лаконично฀ и฀ с฀ педантична฀
последователност฀авторът฀изрежда฀броя฀на฀нашите฀и฀на฀
съюзническите฀ пехотни฀ и฀ пионерни฀ дружини,฀ ескадро-
ни,฀крепостни฀и฀полски฀оръдия฀и฀полски฀гаубици฀на฀все-
ки฀един฀от฀секторите฀на฀обкръжението,฀за฀да฀направи฀в฀
заключение฀ обобщаваща฀ статистика฀ за฀ войските฀ около฀
Одрин:฀от฀българска฀страна฀–฀71฀пехотни฀и฀4฀пионерни฀
дружини,฀82฀крепостни฀и฀210฀полски฀оръдия,฀50฀полски฀
гаубици฀и฀7฀ескадрона,฀а฀от฀сръбска฀–฀29฀пехотни฀дружи-
ни,฀16฀крепостни฀и฀60฀полски฀оръдия,฀20฀полски฀гаубици฀
и฀5฀ескадрона10.฀Тези฀данни฀са฀съпроводени฀с฀коментар฀
за฀силно฀намаления฀състав฀на฀съюзническата฀армия฀към฀
13฀март฀1913฀г.฀поради฀големия฀брой฀евакуирани฀в฀роди-
ната฀им฀болни฀войници,฀чиито฀места฀остават฀незаети.฀За฀
българските฀технически฀средства฀полковникът฀прилага฀и฀
таблица.
В฀ пунктове฀ 3.฀ и฀ 4.฀ Жеков฀ се฀ спира฀ на฀ завладените฀
позиции฀ от฀ българските฀ и฀ сръбските฀ части฀ до฀ първото฀
примирие฀ от฀ ноември฀ 1912฀ г.฀ и฀ след฀ подновяването฀ на฀
военните฀ действия฀ през฀ януари฀ на฀ следващата฀ година.฀
За฀четири฀месеца฀престой฀на฀Западния฀сектор฀сръбските฀
части฀се฀придвижват฀само฀200–300฀м฀напред,฀и฀то฀докато฀
се฀извършва฀атаката฀на฀Карталтепе฀от฀нашите฀войски,฀а฀
на฀ Северозападния฀ сектор฀ те฀ изнасят฀ главната฀ си฀ пози-
ция฀ напред,฀ но฀ позволяват฀ на฀ турците฀ да฀ се฀ укрепят฀ на฀
височина฀154฀и฀чифлика฀Екмекчикьой.
Тук฀началникът฀на฀щаба฀прави฀и฀описание฀по฀дати฀на฀
предприетите฀ от฀ противника฀ излази฀ извън฀ крепостта฀ и฀
съпротивата,฀ която฀ срещат฀ от฀ българските฀ и฀ сръбските฀
части.฀ За฀ периода฀ от฀ 16฀ октомври฀ 1912฀ г.฀ до฀ 28฀ януари฀
1913฀г.฀броят฀на฀вражеските฀атаки฀и฀контраатаки฀е฀око-฀
ло฀17.฀При฀тях฀нашите฀съседи฀имат฀по-сериозни฀сблъсъци฀
през฀октомври฀–฀25฀и฀31,฀и฀на฀5฀ноември฀1912฀г.฀В฀остана-
лите฀случаи฀тежестта฀на฀ударите฀се฀поема฀от฀българските฀
воини.฀Затова฀съвсем฀логично฀съпоставката฀за฀загубите฀
в฀жива฀сила฀на฀двете฀армии฀се฀явява฀като฀красноречиво฀
доказателство฀ за฀ героизма฀ и฀ силата฀ на฀ българския฀ дух.฀
До฀примирието฀българските฀загуби฀са฀12฀убити฀и฀62฀ра-
нени฀офицери;฀660฀убити,฀3435฀ранени฀и฀249฀безследно฀
изчезнали฀войници,฀срещу฀сръбските฀6฀ранени฀офицери,฀
126฀убити฀и฀667฀ранени฀войници.฀За฀периода฀от฀21฀яну-
ари฀ до฀ 10฀ март฀ 1913฀ г.฀ съотношението฀ не฀ е฀ по-различ-
но.฀Българските฀загуби฀са฀1฀убит฀и฀7฀ранени฀офицери฀и฀
53
170฀убити฀и฀908฀ранени฀войници,฀а฀сръбските฀–฀1฀ранен฀
офицер฀и฀19฀убити฀и฀48฀ранени฀войници11.
В฀„Резюме฀за฀действията฀на฀нашите฀и฀сръбските฀войс-
ки฀около฀Одрин“฀полковник฀Никола฀Жеков฀отделя฀основ-
но฀внимание฀на฀атаката฀на฀крепостта.฀От฀съдържанието฀
на฀пункт฀5฀става฀видно,฀че฀поставените฀от฀съюзното฀ко-
мандване฀задачи฀на฀Тимошката฀и฀Дунавската฀сръбска฀ди-
визия,฀съответно฀на฀Северозападния฀и฀Западния฀сектор,฀
имат฀чисто฀демонстративен฀характер.฀Те฀са฀в฀подкрепа฀на฀
основната฀ операция฀ на฀ Източния฀ сектор.฀ Въпреки฀ това฀
техните฀ действията฀ не฀ са฀ особено฀ убедителни.฀ В฀ нощта฀
на฀11฀срещу฀12฀март฀на฀Западния฀сектор฀сърбите฀успяват฀
да฀се฀придвижат฀напред,฀но฀без฀да฀заемат฀заповяданите฀от฀
командването฀позиции.฀Подобна฀е฀ситуацията฀и฀на฀учас-
тъка฀ на฀ Тимошката฀ дивизия฀ –฀ единствено฀ 15-и฀ пехотен฀
полк฀заема฀предварително฀набелязаните฀позиции,฀а฀13-и฀
и฀ 20-и฀ пехотен฀ полк฀ достигат฀ само฀ до฀ предните฀ турски฀
окопи.
След฀като฀в฀нощта฀на฀12฀срещу฀13฀март฀при฀атаката฀
на฀ фортовата฀ линия฀ българските฀ части฀ завладяват฀ Ай-
вазбаба฀и฀Айджийолу,฀започват฀да฀падат฀и฀укрепленията฀
на฀Южния฀и฀на฀Западния฀сектор.฀Докато฀нашите฀войски฀
напредват฀към฀Одрин,฀полковете฀от฀Дунавската฀дивизия฀
не฀ помръдват฀ от฀ мястото฀ си฀ и฀ се฀ ограничават฀ само฀ със฀
стрелба฀ по฀ вражеските฀ позиции.฀ Едва฀ на฀ 13฀ март฀ след฀
8,30฀ ч฀ сутринта,฀ когато฀ турците฀ започват฀ да฀ отстъпват,฀
спират฀ се฀ зад฀ Карагьозтепе฀ и฀ Казантепе฀ и฀ издигат฀ бял฀
флаг,฀сърбите฀започват฀да฀настъпват฀срещу฀тях.฀На฀Севе-
розападния฀сектор฀частите฀на฀Тимошката฀дивизия฀също฀
не฀ се฀ придвижват฀ значително฀ напред.฀ Единствено฀ 20-и฀
полк฀успява฀да฀заеме฀хребета฀с฀могилата฀западно฀от฀Ка-
дъккьой.
И฀тук,฀както฀в฀предходните฀пунктове,฀Жеков฀предлага฀
сравнителни฀ данни฀ за฀ броя฀ на฀ жертвите฀ при฀ атаката฀ на฀
крепостта฀в฀подкрепа฀на฀истината฀за฀историческата฀побе-
да฀над฀турците.฀Сухата฀статистика฀безспорно฀е฀най-точ-
ното฀ доказателство฀ за฀ това,฀ коя฀ от฀ двете฀ съюзни฀ армии฀
изковава฀успеха฀на฀Одринската฀операция.฀В฀напрегнати-
те฀дни฀и฀нощи฀на฀щурма฀българските฀жертви฀са฀23฀убити฀
и฀78฀ранени฀офицери฀и฀1266฀убити฀и฀6548฀ранени฀войни-
ци,฀а฀от฀сръбска฀страна฀са฀6฀убити฀и฀7฀ранени฀офицери฀и฀
268฀убити฀и฀1160฀ранени฀войници12.
В฀ последния฀ 6-и฀ пункт฀ от฀ документа฀ началникът฀ на฀
щаба฀се฀спира฀и฀на฀резултатите฀от฀произведената฀срещу฀
крепостта฀ артилерийска฀ атака.฀ На฀ Източния฀ сектор฀ на-
шата฀ обсадна฀ артилерия฀ с฀ кръстосан฀ огън฀ разгромява฀
противника฀и฀го฀принуждава฀да฀замлъкне.฀От฀фортовете฀
Айджийолу,฀Айвазбаба,฀Таштабия฀и฀Кавкатабия฀не฀оста-
ва฀непоразено฀място.฀Почти฀всички฀сгради฀са฀сринати.
Не฀така฀стоят฀нещата฀на฀Западния฀и฀на฀Северозапад-
ния฀сектор.฀На฀първия฀от฀тях฀сръбската฀артилерия฀уни-
щожава฀само฀2฀турски฀гаубици,฀но฀не฀успява฀да฀осигури฀
условия฀ за฀ напредването฀ на฀ своята฀ пехота.฀ На฀ Северо-
западния฀ сектор฀ има฀ само฀ 4฀ крепостни฀ оръдия,฀ пръсна-
ти฀по฀целия฀фронт,฀вследствие฀на฀което฀и฀резултатът฀от฀
действието฀им฀не฀е฀особено฀ефикасен.฀Полковникът฀оце-
нява฀ като฀ добър฀ ефекта฀ от฀ стрелбата฀ на฀ съюзническата฀
обсадна฀артилерия฀единствено฀на฀Южния฀сектор฀предвид฀
разстоянието,฀от฀което฀се฀извършва฀обстрелът.
54
Така฀ направеният฀ преглед฀ на฀ „Резюме฀ за฀ действията฀
на฀нашите฀и฀сръбските฀войски฀около฀Одрин“฀налага฀зак-
лючението,฀ че฀ документът฀ не฀ се฀ отличава฀ със฀ задълбо-
чен฀анализ฀и฀обобщаващи฀изводи฀за฀участието฀на฀двете฀
съюзни฀армии฀в฀операцията฀срещу฀крепостта,฀но฀това฀не฀
омаловажава฀ неговата฀ стойност.฀ Ценността฀ му฀ се฀ със-
тои฀преди฀всичко฀в฀точността฀и฀обективността฀на฀изне-
сената฀ информация,฀ чиято฀ истинност฀ не฀ може฀ да฀ бъде฀
подлагана฀ под฀ съмнение฀ предвид฀ на฀ източника,฀ от฀ кой-
то฀е฀извлечена.฀Този฀източник฀са฀документите฀в฀щаба฀на฀
2-ра฀ армия.฀ По฀ силата฀ на฀ своите฀ служебни฀ задължения฀
според฀ действащата฀ по฀ това฀ време฀ нормативна฀ уредба฀
полковник฀ Жеков฀ има฀ задачата฀ да฀ координира฀ действи-
ята฀ между฀ частите,฀ да฀ събира฀ и฀ предоставя฀ сведения฀ за฀
изготвяне฀ на฀ решенията฀ на฀ командващия฀ армията฀ и฀ да฀
контролира฀тяхното฀изпълнение13.฀Затова฀данните,฀които฀
предоставя฀началникът฀на฀щаба,฀с฀пълно฀право฀могат฀да฀
бъдат฀смятани฀за฀официални฀и฀изнесени฀от฀„най-компе-
тентно฀място“,฀както฀настоява฀българската฀общественост฀
в฀лицето฀на฀депутата฀М.฀Такев14.
Не฀по-малко฀важен฀и฀интересен฀е฀още฀един฀факт,฀свър-
зан฀с฀разгледаното฀дотук฀„Резюме...“.฀То฀служи฀като฀фак-
тологическа฀основа฀за฀създаването฀на฀още฀два฀документа:฀
„Разяснение฀за฀възстановяване฀на฀истината฀по฀атаката฀и฀
превземането฀на฀Одрин“15฀и฀„Отговор฀на฀запитването฀на฀
народния฀представител฀М.฀Такев“16.฀Автор฀на฀първия฀от฀
тях฀е฀генерал฀Н.฀Иванов.฀Като฀използва฀систематизирани-
те฀от฀Жеков฀данни,฀в฀качеството฀си฀на฀командващ฀всички฀
съюзнически฀войски฀около฀Одрин,฀генералът฀опроверга-
ва฀злоумишлените฀измислици฀на฀сръбските฀управляващи฀
кръгове฀за฀решаващата฀роля฀на฀техните฀дивизии฀при฀ов-
ладяването฀на฀крепостта฀и฀пленяването฀на฀коменданта฀и฀
Шукри฀паша17.฀Н.฀Иванов฀също฀се฀позовава฀на฀паралела฀
между฀българските฀и฀сръбските฀загуби฀като฀демонстра-
ция฀на฀силата฀на฀атакуваните฀опозиции฀и฀героизма฀на฀на-
шите฀части.฀Той฀достига฀до฀извода,฀че฀изнесените฀данни฀
са฀достатъчни฀„любителите฀на฀истината฀да฀направят฀сво-
ите฀справедливи฀заключения“18.
Втория฀от฀споменатите฀документи฀–฀„Отговор฀на฀за-
питването฀на฀народния฀представител฀М.฀Такев“฀–฀ЩДА฀
създава฀и฀изпраща฀до฀военното฀министерство฀на฀2฀април฀
1913฀г.฀Както฀е฀видно฀от฀заглавието,฀той฀съдържа฀конк-
ретни฀отговори฀на฀всеки฀един฀от฀поставените฀от฀депутата฀
до฀министъра฀въпроси.฀В฀служебното฀писмо,฀придружа-
ващо฀ отговора,฀ изрично฀ е฀ упоменато,฀ че฀ за฀ написване-
то฀ му฀ са฀ използвани฀ Бюлетин฀ на฀ Главната฀ квартира฀ от฀
13฀март฀1913฀г.฀под฀№฀61,฀„Разяснение฀за฀възстановяване฀
на฀истината฀по฀атаката฀и฀превземането฀на฀Одрин“฀от฀ге-
нерал฀Иванов฀и฀„Резюме฀за฀действията฀на฀нашите฀и฀сръб-
ските฀войски฀около฀Одрин“฀от฀полковник฀Жеков,฀чийто฀
препис฀се฀прилага฀за฀сведение19.
По฀наше฀мнение฀разгледаните฀дотук฀документи฀показ-
ват฀по฀безспорен฀начин,฀че฀към฀решителните฀действия฀на฀
българската฀Главна฀квартира฀и฀командващия฀2-ра฀армия฀
за฀възстановяване฀на฀истината฀за฀епохалните฀събития฀от฀
март฀1913฀г.฀трябва฀да฀бъдат฀причислени฀и฀усилията฀на฀
полковник฀ Никола฀ Жеков.฀ С฀ безспорен฀ професионали-
зъм฀и฀със฀силата฀на฀точните฀данни฀неговото฀перо฀дава฀се-
риозен฀отпор฀на฀домогванията฀на฀сръбската฀пропаганда.
Бележки:
1
Доклад на Парламентарната изпитателна комисия. С., 1918.
Т. 1, с. 424–429; Т. 2, с. 398.
2
Датите са по стар стил.
3
ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 144, л. 227.
4
Михаил Такев (1864–1920) – политически и държавен деец, един
от лидерите на Демократическата партия, министър на вът-
решните работи, на обществените сгради, пътищата и съобще-
нията в правителствата на Ал. Малинов (1908–1910, 1910–1911,
1918), многократно избиран за народен представител в периода
1894–1918 г.
5
Пак там, а. е. 133, л. 130–131.
6
Пак там, л. 131.
7
Ген. Никола Иванов (1861–1940) – военен деец, генерал от пехо-
тата, участник в Сръбско-българската война 1885 г., министър на
войната в правителството на Константин Стоилов (1894–1896).
През Балканските войни 1912–1913 г. командва 2-ра армия,
ръководи обсадата и овладяването на Одринската крепост. На
7.VIII.1913 г. е зачислен в запаса.
8
Ген. Никола Жеков (1864–1949) – военен деец, генерал от
пехотата, през Балканските войни 1912–1913 г. полк. Жеков е на-
чалник на щаба на 2-ра армия, министър на войната (6.VIII.1915–
21.IХ.1915 г.) в правителството на д-р Васил Радославов, от
24.IХ.1915 г. до 1918 г. е главнокомандващ на българската
Действаща армия. След Първата световна война живее в изгна-
ние в Германия и Австрия. През 1921 г. се завръща в България и е
осъден на 10 години затвор като виновник за втората национална
катастрофа. Амнистиран е през 1924 г. През 30-те години се
занимава с политическа дейност. През септември 1944 г. емигрира
в Германия, където умира.
9
Вж. по-подробно библиографията, посочена от Г. Марков. Бъл-
гария в Балканския съюз срещу Османската империя
1912–1913 г. С., 1989, с. 12–16.
10
ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 133, л. 132.
11
Пак там, л. 133.
12
Пак там, л. 134.
13
Устав за полската служба. С., 1906. Гл. II, § 16; Общи упътва-
ния за тактическото управление на големите войскови единици.
С., 1905. Гл. III, § 6.
14
ЦВА, ф. 40, оп.2, а. е. 133, л. 130.
15
Пак там, а. е. 144, л. 317–320.
16
Пак там, а. е. 133, л. 135–141.
17
Документът е сравнително добре познат в българската ис-
ториография – вж. Г. Марков. България и нейните съюзници през
Балканската война 1912–1913 г. – сп. Исторически преглед.
Кн. 1, с. 45, България в Балканския съюз срещу Османската импе-
рия 1912–1913 г. С., 1989, с. 340–342; Тр. Митев. Генерал Никола
Иванов. С., 1986, с. 211.
18
ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 144, л. 318.
19
Пак там, а. е. 133, л. 129.

ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÈ ÎÊÓÏÀÖÈÎÍÍÈ
ÂÎÉÑÊÈ ÍÀ î. ÊÐÈÒ 1897–1909 ã.
Ìàéîð Àëåí ÏÒÈÆÀÍ è ìàéîð Ôèëèï ÃÞÀÉÎ
Вече฀повече฀от฀десет฀години฀мно-
гонационални฀ сили฀ се฀ опитват฀ да฀
възстановят฀ мира฀ на฀ Балканите.฀ В฀
тези฀ действия฀ участват฀ мнозинство-
то฀ европейски฀ държави.฀ Войниците฀
обаче฀едва฀ли฀знаят,฀че฀са฀наследници฀
на฀ вековна฀ традиция.฀ През฀ периода฀
1897–1909฀ г.฀ например฀ се฀ сформи-
рат฀ международни฀ сили,฀ съставени฀
от฀ войници฀ и฀ матроси฀ от฀ Великоб-
ритания,฀ Италия,฀ Франция฀ и฀ Русия,฀
чиято฀ мисия฀ е฀ да฀ възстановят฀ мира฀
на฀ о.฀ Крит฀ и฀ да฀ създадат฀ условия฀ за฀
автономно฀ управление฀ на฀ местното฀
население1.
Окупацията฀ продължава฀ цели฀
дванайсет฀ години฀ и฀ едва฀ на฀ 30฀ май฀
1913฀ г.,฀ вече฀ след฀ края฀ на฀ Първата฀
световна฀ война,฀ чрез฀ Договора฀ от฀
Лондон฀въпросът฀е฀решен฀в฀съответ-
ствие฀с฀международното฀гражданско฀
право.฀ Всъщност฀ в฀ продължение฀ на฀
шестнайсет฀години฀Критският฀въпрос฀
интересува฀ правителствата฀ и฀ отваря฀
работа฀на฀съдилищата.฀Въпреки฀това฀
проблемът฀ не฀ е฀ особено฀ популярен.฀
Той฀ обаче฀ е฀ уникален,฀ тъй฀ като,฀ от฀
една฀ страна,฀ свидетелства฀ за฀ ражда-
нето฀на฀трайни฀и฀хармонични฀връзки฀
между฀четири฀Велики฀сили฀и฀от฀друга฀
страна฀–฀на฀безоблачни฀взаимоотно-
шения฀между฀техните฀представители฀
от฀ редовете฀ на฀ дипломацията,฀ воен-
ните฀и฀флота.
Подобни฀ действия,฀ които฀ са฀ нещо฀
обичайно฀днес,฀в฀края฀на฀ХIХ฀век฀са฀но-
вост฀и฀представляват฀един฀от฀последни-
те฀опити฀за฀мирно฀военно฀посредничес-
тво฀ преди฀ противоречията฀ в฀ началото฀
на฀ ХХ฀ век฀ да฀ доведат฀ до฀ избухването฀
на฀ Първата฀ световна฀ война.฀ Въпре-
ки฀ отдалечения฀ исторически฀ момент฀
разполагането฀на฀такива฀сили,฀тяхната฀
организация฀и฀начинът,฀по฀който฀те฀из-
пълняват฀мисиите,฀ни฀водят฀до฀интерес-
ни฀изводи,฀които฀могат฀и฀днес฀да฀са฀от฀
полза฀при฀военни฀операции.
Един฀ писател฀ с฀ добро฀ чувство฀
за฀ хумор฀ (V.฀ Berard,฀ Les฀ Affaires฀ de฀
Crete,฀ p.฀ 32–36)฀ споделя฀ следното฀ в฀
интересна฀и฀реалистична฀книга:฀„Пи-
тате฀ме฀какво฀правят฀тук฀всички฀тези฀
хора฀(войниците฀от฀Европа).฀Британ-
ците฀ са฀ на฀ о.฀ Крит,฀ за฀ да฀ си฀ вършат฀
работата,฀ руснаците฀ –฀ за฀ да฀ пият฀
шампанско,฀ италианците฀ –฀ за฀ да฀ си฀
правят฀реклама,฀австрийците฀–฀за฀да฀
се฀упражняват,฀а฀французите฀–฀за฀да฀
спестят฀пари.“฀[Капитан฀Казенове]
Това฀ не฀ е฀ просто฀ шега,฀ тъй฀ като฀
подобно฀ виждане฀ споделят฀ и฀ други฀
автори.฀Общото฀мнение฀е,฀че฀докато฀
са฀ на฀ о.฀ Крит,฀ европейските฀ войски฀
изпълняват฀ регулярните฀ задължения฀
по฀ гарнизон฀ и฀ не฀ вземат฀ участие฀ в฀
сраженията฀ между฀ критяни฀ и฀ турци฀
по฀ време฀ на฀ османското฀ господство,฀
нито฀ в฀ местните฀ междуособици฀ по฀
време฀на฀автономното฀управление.฀
Тяхната฀задача฀е฀съвсем฀различна฀
и฀настоящото฀проучване฀ще฀я฀изясни.
I.฀Сформиране
на฀международните฀сили
Остров฀ Крит,฀ или฀ ключът฀ към฀
Егейско฀ море,฀ доброволно฀ остава฀
извън฀ предоставената฀ на฀ Гърция฀
независимост฀ през฀ 1829฀ г.฀ по฀ време฀
на฀ Лондонската฀ конференция.฀ Това฀
всъщност฀ е฀ много฀ важен฀ ход,฀ тъй฀
като฀ осигурява฀ достъп฀ на฀ изток฀ до฀
Суецкия฀ канал฀ и฀ до฀ проливите฀ към฀
Черно฀море.฀Дългосрочните฀позиции฀
обясняват฀защо฀британците฀и฀русна-
ците฀за฀разлика฀от฀французите฀пред-
почитат฀Крит฀да฀остане฀в฀рамките฀на฀
Османската฀империя,฀която฀се฀явява฀
естествен฀страж฀между฀двете฀различ-
ни฀ експанзионистични฀ стратегии.฀ В฀
резултат฀на฀това฀решение฀на฀острова฀
избухват฀осем฀въстания฀–฀те฀не฀оси-
гуряват฀ желаната฀ независимост,฀ но฀
павират฀пътя฀за฀установяване฀на฀ад-
министрация,฀благоразположена฀към฀
християнското฀мнозинство2.฀
Договорът฀ от฀ Халепа฀ (1878),฀ в฀
който฀ отсъства฀ идеята฀ за฀ съставяне฀
55
на฀ конституция,฀ регулира฀ разделе-
нието฀на฀властта฀между฀валия฀–฀общ฀
управител,฀мюсюлманин฀или฀христи-
янин,฀подпомаган฀от฀заместник,฀и฀Съ-
вет฀от฀38฀мюсюлмани฀и฀42฀християни฀
(впоследствие฀49฀на฀брой).฀
Този฀ баланс฀ се฀ запазва฀ от฀ 1880฀
до฀ 1886฀ г.฀ при฀ управлението฀ на฀ Фо-
тиад฀паша,฀фанариот,฀християнин฀от฀
Константинопол.฀ Честите฀ смени฀ на฀
валиите฀ и฀ конфликтите฀ между฀ хрис-
тияните฀ в฀ съвета฀ стават฀ причина฀ за฀
безредиците฀през฀1888฀и฀1889฀г.,฀как-
то฀и฀за฀намесата฀на฀османски฀войски฀
за฀ възстановяване฀ на฀ абсолютната฀
власт฀на฀валиите.฀
От฀ 1895฀ г.฀ мюсюлманското฀ мал-
цинство,฀ наброяващо฀ 96฀ 000฀ души,฀
започва฀атаки฀срещу฀224฀000-то฀хрис-
тиянско฀ население,฀ но฀ османската฀
жандармерия฀не฀предприема฀нищо,฀за฀
да฀попречи฀на฀тези฀действия.฀За฀раз-
лика฀от฀арменците฀в฀империята,฀които฀
са฀жертва฀на฀същите฀проблеми,฀но฀не฀
реагират,฀ критяните฀ въстават฀ и฀ съз-
дават฀партизански฀формирования฀във฀
вътрешността฀на฀острова,฀докато฀гра-
довете฀стават฀арена฀на฀яростни฀дейст-
вия฀срещу฀православното฀население.฀
Първата฀ чужда฀ интервенция฀ се฀
провежда฀ през฀ септември฀ 1895฀ г.฀ от฀
страна฀на฀Русия,฀която฀изпраща฀край-
цер฀към฀Канеа,฀седалището฀на฀валия-
та,฀и฀войниците฀са฀достатъчни,฀за฀да฀
сложат฀край฀на฀заплахата฀за฀унищо-
жение,฀надвиснала฀над฀християнските฀
райони฀в฀града.฀Султанът฀на฀свой฀ред฀
изпраща฀четири฀батальона฀да฀се฀бият฀
срещу฀ партизаните.฀ Зимата฀ е฀ мека,฀
участващите฀ сили฀ имат฀ възможност฀
да฀ наблюдават฀ взаимно฀ позициите฀
си,฀а฀и฀християнските฀формирования฀
са฀се฀разпръснали฀с฀настъпването฀на฀
зимния฀ сезон.฀ Със฀ започването฀ на฀
бойните฀действия฀критяните฀печелят฀
няколко฀ победи฀ и฀ завладяват฀ запад-
ната฀ част฀ на฀ острова฀ благодарение฀
най-вече฀ на฀ големия฀ брой฀ гърци฀ от฀
вътрешността฀на฀страната.
56
Намесата฀на฀псланиците฀на฀Вели-
ките฀ сили฀ прави฀ възможно฀ спазва-
нето฀ на฀ Договора฀ от฀ Халепа,฀ което฀
е฀ и฀ основно฀ искане฀ на฀ въстаниците.฀
На฀ Крит฀ е฀ обещана฀ автономия฀ с฀ га-
ранциите฀ на฀ шест฀ сили฀ –฀ Германия,฀
Австрия,฀ Франция,฀ Великобритания,฀
Италия฀ и฀ Русия,฀ което฀ позволява฀
през฀ лятото฀ на฀ 1896฀ г.฀ обстановката฀
на฀острова฀да฀се฀успокои3.
Хетерия,฀ политическото฀ течение,฀
което฀ се฀ обявява฀ за฀ обединение฀ на฀
Македония฀ и฀ Крит฀ с฀ Кралство฀ Гър-
ция,฀ сформира฀ няколко฀ групи฀ доб-
роволци,฀ които฀ възобновяват฀ боеве-
те฀ на฀ острова.฀ През฀ януари฀ 1897฀ г.฀
кораби฀ на฀ Великите฀ сили฀ трябва฀ да฀
заемат฀позиции฀при฀бреговете฀на฀Ка-
неа฀и฀Кандия,฀за฀да฀предотвратят฀ма-
совото฀ избиване฀ на฀ християни,฀ след฀
като฀ подобни฀ действия฀ предприемат฀
и฀ партизаните฀ във฀ вътрешността฀ на฀
острова.฀
Въстанието฀ избухва฀ на฀ 4฀ февру-
ари฀ в฀ Канеа.฀ Християнският฀ район฀
е฀ плячкосан฀ и฀ опожарен,฀ а฀ част฀ от฀
населението฀ –฀ избито.฀ Моряците฀ от฀
корабите฀ на฀ европейските฀ сили฀ се฀
намесват,฀ като฀ евакуират฀ останали-
те฀християни฀и฀поемат฀контрол฀вър-
ху฀града.฀Поради฀масовите฀убийства฀
критяните฀като฀ответна฀мярка฀въста-
ват฀ по฀ места.฀ Реакцията฀ в฀ междуна-
роден฀план฀е฀изпращането฀на฀значи-
телен฀ флот:฀ 72฀ кораба฀ се฀ отправят฀
бързо฀към฀бреговете฀на฀о.฀Крит.฀
На฀ острова฀ срещу฀ тях฀ се฀ изпра-
вят฀ осем฀ кораба฀ под฀ командването฀
на฀принц฀Георги,฀втория฀син฀на฀краля฀
на฀Гърция฀Георги฀I,฀и฀2000฀войници,฀
командвани฀ от฀ адютанта฀ на฀ краля฀
полковник฀Васос,฀но฀най-вече฀крайно฀
войнствено฀ гръцко฀ население,฀ което฀
ежедневно฀протестира฀в฀Атина,฀за฀да฀
принуди฀ Гърция฀ да฀ започне฀ война฀ и฀
да฀си฀върне฀Македония฀и฀Крит4.
Колкото฀ до฀ Османската฀ импе-
рия,฀ тя฀ не฀ е฀ способна฀ да฀ защити฀ на-
селението฀ си฀ нито฀ пък฀ да฀ подсили฀
жандармерията฀ си฀ и฀ затова฀ разчита฀
на฀ Великите฀ сили฀ –฀ гаранти฀ по฀ до-
говора฀ от฀ Халепа,฀ чието฀ действие฀ е฀
възстановено฀ в฀ предходната฀ година.฀
Силите฀на฀чуждия฀флот฀завземат฀Ка-
неа,฀ Кисамо฀ (австрийците),฀ Ретимно฀
(руснаците),฀ Кандия฀ (британците),฀
Йерапетра฀ (италианците),฀ Сития฀ и฀
Спиналонг฀(французите)5.
В฀хода฀на฀дислокация฀тези฀части,฀
чиято฀първоначална฀задача฀е฀да฀защи-
тават฀християните,฀получават฀разпо-
реждане฀да฀съберат฀в฀пристанищните฀
градове฀ всички฀ мюсюлмани฀ от฀ вът-
решността฀на฀острова,฀за฀да฀ги฀защи-
тават฀и฀по฀този฀начин฀да฀сложат฀край฀
на฀ответните฀действия,฀при฀които฀хи-
ляда฀мюсюлмани฀намират฀смъртта฀си฀
през฀февруари฀и฀март฀1897฀г.
Флотилиите฀ трябва฀ да฀ бомбарди-
рат฀ главната฀ база฀ на฀ полковник฀ Ва-
сос฀в฀планината฀Акротири,฀след฀това฀
да฀ блокират฀ острова,฀ атакувайки฀
Гърция,฀ тъй฀ като฀ Османската฀ импе-
рия฀не฀притежава฀достатъчно฀кораби,฀
за฀ да฀ може฀ да฀ се฀ противопостави฀ на฀
гръцките฀ миноносци฀ и฀ на฀ корабите฀
на฀Великите฀сили6.฀
Решението฀ обаче฀ се฀ определя฀ от฀
ситуацията฀в฀континентална฀Гърция,฀
тъй฀ като฀ Турско-гръцката฀ война฀ (от฀
18฀април฀до฀3฀юни฀1897฀г.)฀бързо฀се฀
превръща฀в฀бедствие฀за฀гърците,฀ко-
ето฀ги฀принуждава฀да฀се฀изтеглят฀от฀
Крит฀и฀да฀приемат฀всички฀договоре-
ни฀от฀Великите฀сили฀условия฀за฀мир.฀
На฀Крит฀остават฀единствено฀мюсюл-
маните฀ –฀ 75฀ 000฀ цивилни฀ и฀ 13฀ 000฀
турски฀ войници,฀ събрани฀ в฀ приста-
нищните฀градове,฀за฀да฀бъдат฀защита-
вани฀от฀10฀000฀мъже฀от฀батальоните฀
на฀ Великите฀ сили,฀ както฀ и฀ христия-
ните฀ от฀ вътрешността฀ на฀ острова฀ –฀
250฀ 000฀ души฀ цивилно฀ население.฀
Последните฀се฀ползват฀с฀подкрепата฀на฀
бунтовниците,฀които฀са฀въоръжени฀с฀
80฀000฀пушки฀и฀се฀укриват฀в฀плани-
ната฀ Акротири฀ и฀ в฀ планините฀ във฀
вътрешността฀ на฀ острова.฀ Балансът฀
на฀ силите฀ се฀ гарантира฀ от฀ Договора฀
от฀Халепа,฀който฀в฀общи฀линии฀обла-
годетелства฀православното฀прогръц-
ко฀население,฀което฀от฀своя฀страна฀в฀
края฀ на฀ Турско-гръцката฀ война฀ про-
вокира฀изтеглянето฀на฀германските฀и฀
австрийските฀ кораби,฀ тъй฀ като฀ при-
съствието฀им฀според฀съответните฀пра-
вителства฀се฀смята฀за฀безполезно.฀
II.฀Организация฀на฀силите
Сформираният฀набързо฀европейс-
ки฀ флот฀ се฀ сблъсква฀ със฀ ситуации,฀
изискващи฀ скоростни฀ реакции.฀ Точ-
но฀ затова฀ през฀ пролетта฀ на฀ 1897฀ г.฀
ръководителите฀му฀се฀опитват฀да฀по-
лучат฀одобрение฀за฀действията฀си฀от฀
политическите฀ и฀ дипломатическите฀
среди.฀ Адмиралите,฀ които฀ са฀ наясно฀
с฀нуждата฀от฀координирани฀действия,฀
учредяват฀ Съвет฀ на฀ адмиралите,฀
председателстван฀ от฀ най-възрастния฀
от฀тях.฀
Вицеадмирал฀Каневаро฀е฀първият฀
председател฀на฀Съвета,฀в฀който฀влизат฀
адмирал฀ Андреев฀ (Русия),฀ адмирал฀
Харис,฀ впоследствие฀ адмирал฀ Ноел฀
(Великобритания),฀ адмирал฀ Хинке฀
(Австро-Унгария)฀ и฀ адмирал฀ Потие฀
(Франция).฀ Този฀ напълно฀ независим฀
съвет฀ поставя฀ пред฀ критяните,฀ мю-
сюлмани฀ и฀ православни,฀ ултиматум฀
да฀ прекратят฀ бойните฀ действия,฀ да฀
изтласкат฀войските฀на฀генерал฀Васос฀
и฀да฀блокират฀каналите฀за฀снабдяване฀
с฀ оръжие.฀ Решено฀ е,฀ че฀ Кисамо,฀ Ре-
химно,฀ Кандия,฀ Йерапетра,฀ Сития฀ и฀
Спиналонга฀трябва฀да฀бъдат฀завладе-
ни.฀ Действията฀ на฀ съвета฀ изиграват฀
важна฀роля,฀когато฀флотилиите,฀кои-
то฀са฀под฀обстрела฀на฀войските฀на฀Ва-
сос,฀ бомбардират฀ неговите฀ позиции฀
на฀Акрокрити฀и฀защитават฀събраните฀
в฀пристанищата฀мюсюлмани.฀
Тази฀малобройна฀група฀от฀висши฀
ръководители฀успява฀само฀за฀някол-
ко฀ седмици฀ да฀ създаде฀ условия฀ за฀
безпристрастна฀ неутралност,฀ бла-
гоприятстваща฀успеха฀на฀тяхната฀ми-
ротворческа฀мисия฀и฀на฀договора฀от฀
Халепа.฀
С฀ настъпването฀ на฀ края฀ на฀ Тур-
ско-гръцката฀ война฀ тези฀ адмирали฀
предават฀ политическото฀ управление฀
на฀ отбраната฀ на฀ Крит฀ на฀ генерални-
те฀ консули฀ на฀ четирите฀ ангажирани฀
сили,฀ но฀ запазват฀ командването฀ на฀
военното฀ управление฀ на฀ отбраната.฀
Те฀ разделят฀ острова฀ на฀ пет฀ сектора,฀
по฀един฀за฀всяка฀нация,฀и฀един฀мулти-
национален฀в฀Канеа฀под฀командване-
то฀на฀най-висшестоящия฀офицер฀в฀ар-
мията฀полковник฀Фамин฀от฀Франция7.฀
Девет฀ батальона฀ и฀ три฀ батареи,฀ или฀
общо฀5000฀души,฀са฀разквартирувани฀
в฀ пристанищата฀ на฀ Ретимно฀ (русна-
ци),฀Кандия฀(британци),฀Сития฀(фран-
цузи)฀и฀Сфакия฀(италианци)฀с฀цел฀да฀
контролират฀тези฀зони.฀
Тази฀ организация฀ остава฀ в฀ сила,฀
докато฀ вицеадмирал฀ Каневаро,฀ кой-
то฀ е฀ избран฀ за฀ външен฀ министър฀ на฀
страната฀ си,฀ предава฀ командването฀
на฀френския฀генерал฀от฀запаса฀Потие฀
на฀1฀юни฀1898฀г.฀
Масовото฀ клане฀ в฀ Кандия฀ през฀
септември฀ 1898฀ г.฀ показва,฀ че฀ има฀
и฀ рискови฀ ситуации฀ за฀ войниците.฀
След฀ публичен฀ скандал฀ 800-те฀ вой-
ници฀ от฀ гарнизона฀ на฀ Великобрита-
ния฀ на฀ пристанището฀ са฀ нападнати฀
от฀тълпата฀и฀са฀принудени฀да฀се฀ук-
рият฀на฀борда฀на฀британските฀кораби฀
на฀ рейд,฀ давайки฀ в฀ жертва฀ 1฀ офицер฀
и฀ 13฀ войници.฀ След฀ това฀ мюсюлма-
ните฀ нападат฀ християнския฀ квартал.฀
Източниците฀ сочат,฀ че฀ британският฀

вицеконсул,฀семейството฀му,฀както฀и฀
около฀108–500฀християни฀са฀убити,฀а฀
4-те฀хиляди฀войници฀от฀турския฀гар-
низон฀не฀се฀опитват฀да฀предотвратят฀
клането8.฀След฀този฀случай฀Великите฀
сили฀ разполагат฀ още฀ пет฀ свои฀ бата-
льона,฀турските฀гарнизони฀са฀прину-
дени฀ да฀ се฀ изтеглят,฀ а฀ оръжието฀ на฀
мюсюлманското฀ население฀ е฀ иззето.฀
Последните฀ действия฀ са฀ сигнал฀ за฀
мнозина฀мюсюлмани฀да฀емигрират฀в฀
Анадола.฀
Междувременно฀е฀постигнато฀спо-฀
разумение฀ с฀ православните฀ бунтов-
ници฀ от฀ района฀ на฀ Акротири,฀ рег-
ламентиращо฀ автономния฀ режим฀ на฀
острова.฀ Под฀ теоретичната฀ власт฀ на฀
Портата฀ е฀ определен฀ от฀ Великите฀
сили฀да฀управлява฀страната฀върховен฀
комисар.฀ Първият฀ „върховен฀ коми-
сар฀ на฀ силите,฀ защитаващи฀ Крит“,฀ е฀
принц฀Георги,฀избран฀на฀21฀декември฀
1898฀г.฀Той฀е฀подпомаган฀от฀Народно฀
събрание,฀ съставено฀ от฀ видни฀ граж-
дани,฀а฀негови฀съветници฀са฀генерал-
ните฀ консули฀ на฀ Великите฀ сили.฀ С฀
назначаването฀на฀върховния฀комисар฀
Съветът฀ на฀ адмиралите฀ се฀ само-
разпуска,฀прехвърляйки฀правомощи-
ята฀ си฀ на฀ новия฀ комисар.฀ От฀ април฀
1898฀г.฀върховният฀комисар฀управля-
ва฀с฀помощта฀на฀петима฀съветници –฀
четирима฀ християни฀ и฀ един฀ мюсюл-
манин,฀ които฀ се฀ назначават฀ от฀ него,฀
но฀ отговарят฀ пред฀ Народното฀ съб-
рание฀на฀Крит.฀В฀това฀правителство฀
има฀известни฀личности฀като฀Сфакиа-
накис,฀бивш฀председател฀на฀Народно-
то฀събрание฀на฀Крит,฀и฀най-вече฀Ве-
низелос,฀ адвокат฀ и฀ един฀ от฀ главните฀
подбудители฀на฀вълненията฀в฀плани-
ната฀Акротири.฀Що฀се฀отнася฀до฀мю-
сюлманите,฀трябва฀да฀кажем,฀че฀само฀
един฀ човек฀ приема฀ да฀ стане฀ член฀ на฀
правителството,฀ но฀ бързо฀ след฀ това฀
се฀оттегля,฀с฀което฀постът฀му฀остава฀
вакантен฀ поради฀ липса฀ на฀ желаещи฀
да฀ го฀ заместят.฀ Освен฀ това฀ пробле-
мът฀с฀мюсюлманското฀малцинство฀се฀
решава฀от฀само฀себе฀си฀–฀изтегляне-
то฀на฀войските฀на฀Османската฀импе-
рия฀ е฀ последвано฀ от฀ продължително฀
масово฀ емигриране.฀ Мюсюлманите฀
на฀ острова,฀ които฀ през฀ 1895฀ г.฀ наб-
рояват฀96฀000฀души,฀през฀1900฀г.฀са฀
33฀000฀души,฀а฀към฀1913฀г.฀намаляват฀
до฀5000฀души.฀
Принц฀Георги฀заема฀този฀пост฀до฀
септември฀ 1906฀ г.฀ под฀ контрола฀ на฀
консулите.฀С฀подкрепата฀на฀единното฀
командване฀на฀войските฀на฀Великите฀
сили฀ след฀ изтеглянето฀ на฀ турските฀
сили฀през฀1898฀г.฀той฀успява฀да฀изво-
юва฀създаването฀на฀жандармерия฀на฀
острова9.฀През฀май฀1899฀г.฀там฀прис-
тига฀ италианска฀ военна฀ мисия฀ от฀ 70฀
кралски฀ полицейски฀ служители,฀ за฀
да฀ надзирава฀ действията฀ на฀ жандар-
мерията,฀ чийто฀ числен฀ състав฀ бързо฀
достига฀ 1200฀ души.฀ При฀ инспекци-
ята฀ през฀ 1904฀ г.฀ последната฀ създава฀
впечатление฀за฀„редовно฀и฀точно฀из-
пълнение฀на฀службата“.฀Формирова-
нието฀доказва฀способностите฀си฀през฀
1905฀г.฀по฀време฀на฀въстанието฀сре-
щу฀ управлението฀ на฀ върховния฀ ко-
мисар.฀Принцът,฀който฀е฀авторитарна฀
личност฀и฀през฀1906฀г.฀на฀изборите฀за฀
Народно฀събрание฀на฀о.฀Крит฀е฀обя-
вен฀ за฀ легитимен,฀ влиза฀ в฀ конфликт฀
с฀ генералните฀ консули,฀ които฀ под-
държат฀ либералните฀ реформи.฀ През฀
август฀1906฀г.฀при฀напрегната฀атмос-
фера,฀ когато฀ тълпите฀ открито฀ хулят฀
войниците฀на฀Великите฀сили,฀висши-
ят฀комисар฀е฀помолен฀да฀се฀оттегли.฀
Той฀умира฀на฀25฀септември.฀
Втори฀ върховен฀ комисар฀ е฀ гръц-
кият฀ политик฀ Александър฀ Займис,฀
бивш฀ министър,฀ бивш฀ президент฀ на฀
Съвета฀ и฀ бивш฀ президент฀ на฀ Кама-
рата฀на฀заместниците.฀Той฀изповядва฀
либерални฀ идеи,฀ официално฀ работи฀
за฀просперитета฀на฀острова,฀а฀неофи-
циално฀–฀за฀обединението฀му฀с฀Гър-
ция.฀Заради฀активността฀си฀получава฀
правото฀ да฀ сформира฀ два฀ батальона฀
милиции฀ в฀ Изедин฀ и฀ Канеа฀ през฀ ок-
томври฀1907฀г.฀През฀май฀1908฀г.฀тях฀
той฀„тактично฀организира฀да฀бъдат฀
инспектирани฀от฀френския฀полков-
ник฀ Деларю“,฀ командир฀ на฀ между-
народния฀ контингент10.฀ Г-н฀ Займис฀
напуска฀ Крит,฀ когато฀ Гърция฀ става฀
жертва฀на฀националистически฀натиск฀
поради฀ създаването฀ на฀ Княжество฀
България฀и฀заради฀присъединяването฀
на฀Босна฀към฀Австро-Унгарската฀им-
перия.฀Официално฀свален฀от฀поста฀от฀
критяните,฀които฀искат฀обединение฀с฀
Гърция,฀той฀успява,฀чрез฀отсъствие-
то฀си฀да฀превърне฀в฀неактуален฀проб-
лема฀за฀нов฀върховен฀комисар.฀Това฀
статукво฀пасва฀еднакво฀добре฀на฀Ве-
ликите฀ сили฀ и฀ на฀ гърците฀ и฀ спасява฀
престижа฀на฀Портата.฀
След฀ него฀ островът฀ е฀ пряко฀ уп-
равляван฀от฀Венизелос,฀лидер฀на฀по-
литическото฀ течение,฀ обявяващо฀ се฀
за฀обединение฀с฀Гърция.฀
Скоро฀след฀тези฀събития฀Великите฀
сили฀се฀подготвят฀да฀изтеглят฀контин-
гентите฀си,฀което฀става฀факт฀през฀юли฀
1901฀г.,฀с฀изключение฀на฀един฀кораб฀
57
на฀ позиция฀ в฀ залива฀ Суда,฀ който฀ да฀
охранява฀Форт฀Суда,฀разположен฀на฀
едноименното฀островче,฀където฀тур-
ският฀флаг฀продължава฀да฀се฀вее฀сим-
волично฀от฀края฀на฀Турско-гръцката฀
война฀през฀1897฀г.฀Личният฀състав฀и฀
поддръжката฀на฀кораба฀се฀осигуряват฀
на฀ ротационен฀ принцип฀ от฀ флотите฀
на฀ съюзниците,฀ разположени฀ в฀ Пи-
рея,฀заради฀предхождащото฀Балканс-
ките฀ войни฀ напрежение.฀ Последната฀
мисия฀ приключва฀ на฀ 13฀ май฀ 1913฀ г.฀
по฀време฀на฀Първата฀балканска฀вой-
на.฀Международните฀сили฀на฀о.฀Крит฀
престават฀да฀съществуват.฀
Това฀ става฀ четири฀ години฀ след฀
като฀властта฀е฀в฀ръцете฀на฀правител-
ството฀ на฀ Венизелос.฀ Подписаният฀
на฀ 30฀ май฀ 1913฀ г.฀ Договор฀ от฀ Лон-
дон฀ потвърждава฀ този฀ факт.฀ Гръц-
ки฀ гуверньор฀ е฀ избран฀ да฀ управлява฀
острова:฀ първият,฀ който฀ заема฀ този฀
пост,฀ е฀ Етиен฀ Грагумис,฀ бивш฀ пре-
зидент฀ на฀ съвета.฀ След฀ мандата฀ на฀
принц฀Георги,฀на฀Александър฀Займис฀
и฀ на฀ правителството฀ на฀ Венизелос฀
този฀ висш฀ гръцки฀ служител฀ присъе-
динява฀о.฀Крит฀към฀Кралство฀Гърция.฀
Петнайсет฀години฀са฀необходими,฀за฀
да฀се฀завърши฀този฀преход,฀петнайсет฀
години฀със฀защита฀от฀страна฀на฀меж-
дународните฀ окупационни฀ сили฀ на฀
о.฀Крит.
III.฀Мисии฀и฀личен฀състав
Организацията฀ на฀ международ-
ните฀ окупационни฀ сили฀ се฀ променя฀
в฀ съответствие฀ с฀ описаните฀ по-горе฀
събития11.฀ Първоначалната฀ цел฀ на฀
войските฀е฀да฀защитават฀християнско-
то฀население฀на฀острова,฀срещу฀което฀
през฀ февруари฀ 1897฀ г.฀ са฀ започнали฀
нападения.฀ По฀ това฀ време฀ силите฀ са฀
съставени฀от฀кораби฀на฀петте฀държа-
ви฀ –฀ Австро-Унгария,฀ Великобрита-
ния,฀Италия,฀Русия฀и฀Франция,฀и฀един฀
миноносец฀ на฀ Германия.฀ Наземните฀
операции฀се฀извършват฀от฀дивизиите฀
на฀корабите.฀
Съставът฀ на฀ флотилията฀ е฀ от฀ по฀
100฀души฀и฀по฀две฀оръдия฀на฀кораба฀
на฀всяка฀нация฀под฀командването฀на฀
италианския฀ капитан฀ Аморети.฀ На฀
15฀февруари฀1897฀г.฀силите฀започват฀
завземане฀ на฀ Канеа,฀ столицата฀ на฀
острова,฀ която฀ е฀ арена฀ на฀ повечето฀
антихристиянски฀действия.฀Резерв฀за฀
атака฀със฀същата฀численост฀е฀на฀ко-
рабите,฀готов฀да฀се฀намеси฀при฀нуж-
да.฀Кораби฀на฀международните฀сили฀
са฀разположени฀на฀рейд฀в฀пристани-
58
щата฀ на฀ Ретимно,฀ Кандия฀ и฀ Сития฀
под฀ общо฀ командване:฀ руски฀ офи-
цер –฀пред฀Ретимно,฀британски฀–฀пред฀
Кандия,฀и฀френски฀–฀пред฀Сития.฀
Критските฀въстанически฀сили฀нап-
редват,฀ подсилени฀ от฀ редова฀ войска฀
на฀ полковник฀ Васос฀ (3฀ батальона฀ и฀
1฀ батарея),฀ и฀ международните฀ сили฀
са฀принудени฀да฀се฀разположат฀на฀ос-
трова,฀за฀да฀потушат฀въстанието.฀На฀
гърците฀и฀турците฀е฀представен฀улти-
матум฀да฀прекратят฀клането,฀да฀спрат฀
стрелбата,฀ да฀ изтеглят฀ изпратените฀
от฀континенталната฀част฀войски฀и฀да฀
зачитат฀ армиите฀ на฀ Великите฀ сили.฀
Бидейки฀в฀слаба฀позиция,฀валията฀на฀
Портата฀веднага฀приема฀условията,฀а฀
гръцките฀въстаници฀се฀противопоста-
вят฀открито.฀Тогава฀на฀корабите฀пред฀
Канеа฀ е฀ наредено฀ да฀ бомбардират฀
размирниците฀в฀Акротири,฀те฀ги฀тор-
мозят฀с฀оръдейна฀стрелба฀и฀заплаш-
ват฀да฀завземат฀столицата฀на฀острова.฀
Командването฀ на฀ международните฀
сили฀решава฀да฀поиска฀разполагането฀
на฀батальон฀от฀600฀души,฀който฀да฀за-
еме฀мястото฀на฀разбунтувалата฀се฀на฀
2฀март฀1897฀г.฀жандармерия.฀
На฀24฀март฀1897฀г.฀са฀определени฀
секторите฀ и฀ международните฀ бата-
льони฀ започват฀ дислокацията฀ си฀ на฀
острова:฀ шест฀ роти฀ (по฀ една฀ от฀ вся-
ка฀ държава฀ и฀ две฀ от฀ Русия)฀ под฀ ко-
мандването฀ на฀ командир฀ Аморети฀ в฀
Канеа;฀ един฀ австрийски฀ батальон฀ в฀
Суда;฀един฀руски฀батальон฀в฀Ретимно;฀
един฀ британски฀ батальон฀ и฀ две฀ ита-
лиански฀роти฀в฀Кандия;฀един฀френски฀
батальон12฀в฀Сития฀и฀две฀италиански฀
роти฀в฀Йерапетра.฀Като฀тактика฀евро-
пейските฀формирования฀контролират฀
„градовете฀ в฀ радиус฀ според฀ геог-
рафското฀ им฀ местоположение“13.฀
Ситуацията฀ обаче฀ остава฀ взриво-฀
опасна.฀ На฀ 26฀ март฀ критските฀ въс-
таници฀избиват฀войниците฀от฀гарни-
зона฀ на฀ турския฀ форт฀ Мелакса฀ пред฀
очите฀на฀европейските฀адмирали.฀От฀
корабите฀започва฀бомбардировка.฀На฀
юг฀ от฀ залива฀ Суда฀ австроунгарци-
те฀ успяват฀ да฀ отбият฀ атаката฀ срeщу฀
форт฀ Изедин14.฀ Изправени฀ пред฀ не-
посредствената฀заплаха฀за฀гр.฀Канеа,฀
адмиралите฀решават฀да฀осигурят฀це-
лия฀район฀между฀Канеа฀и฀Суда,฀къде-
то฀са฀акостирали฀флотилиите.฀На฀29฀
март฀300฀души฀под฀командването฀на฀
френския฀капитан฀Периньон฀получа-
ват฀ заповед฀ да฀ завземат฀ бастионите฀
в฀ Субаши,฀ за฀ да฀ контролират฀ кана-
лите฀ към฀ столицата.฀ Командването฀
на฀ войските฀ в฀ залива฀ Суда฀ е฀ пове-
рено฀ на฀ австро-унгарския฀ полков-
ник฀ Гюкск,฀ а฀ във฀ форт฀ Изедин฀ –฀ на฀
британския฀ майор฀ Бор.฀ Операциите฀
изискват฀ войска฀ и฀ адмиралите฀ полу-
чават฀подкрепления฀–฀един฀батальон฀
за฀французите,฀един฀батальон฀и฀една฀
батарея฀ за฀ британците฀ и฀ за฀ русна-
ците,฀ два฀ батальона฀ и฀ една฀ батарея฀
за฀ италианците.฀ Към฀ края฀ на฀ април฀
1897฀г.฀на฀критска฀земя฀са฀разположени฀
10฀батальона฀и฀3฀планински฀дивизии,฀
т.е.฀ около฀ 8500฀ души.฀ Това฀ е฀ числе-
ният฀състав฀на฀международните฀сили.฀
Те฀трябва฀да฀се฀справят฀с฀13฀000฀тур-฀
ски฀войници฀и฀жандармерия,฀събрани฀
в฀контролираните฀от฀тях฀пристанища,฀
и฀ с฀ около฀ 80฀ 000฀ въоръжени฀ гърци฀
във฀вътрешността.฀
През฀ пролетта฀ на฀ 1897฀ г.฀ Турс-
ко-гръцката฀ война฀ дава฀ тласък฀ на฀
събитията.฀След฀поражението฀на฀гър-
ците฀на฀континента฀редовната฀армия฀
на฀ Васос,฀ както฀ и฀ много฀ въстаници฀
напускат฀ Крит฀ в฀ периода฀ 6–26฀ май฀
1897฀ г.฀ Последвалата฀ желана฀ от฀ Ве-
ликите฀ сили฀ политическа฀ ситуация฀
позволява฀ на฀ окупационните฀ сили฀
на฀острова฀да฀приключат฀офанзивна-
та฀ си฀ мисия฀ и฀ да฀ започнат฀ мисия฀ за฀
организацията฀ на฀ страната.฀ Точно฀
тогава฀ германският฀ (един฀ кораб฀ и฀
40฀войници฀на฀сушата)฀и฀австроунгар-
ският฀(една฀военноморска฀дивизия฀и฀
един฀батальон฀на฀сушата)฀контингент฀
се฀ изтеглят.฀ Блокадата฀ на฀ острова฀ е฀
вдигната฀на฀10฀септември฀1897฀г.฀и฀до฀
5฀декември฀1898฀г.฀се฀поддържа฀само฀
военноморски฀ контрол.฀ Съставя฀ се฀
опис฀ на฀ напуснатите฀ турски฀ имоти,฀
предприемат฀се฀действия฀за฀изтегля-
не฀на฀турския฀контингент฀от฀Кандия฀
и฀за฀освобождаване฀на฀населението฀в฀
континенталната฀част.฀
Четирите฀ сили฀ разделят฀ остро-
ва฀ на฀ четири฀ сектора,฀ плюс฀ Канеа.฀
Международните฀ батальони,฀ пър-
воначално฀ разположени฀ в฀ няколко฀
пристанища,฀сега฀получават฀задачата฀
да฀ контролират฀ цял฀ регион.฀ Органи-
зацията฀ е฀ подобна฀ на฀ тази,฀ използ-
вана฀ за฀ омиротворяване฀ на฀ френс-
ките฀колонии.฀Освен฀международния฀
сектор฀ в฀ Канеа,฀ контролиран฀ от฀ три฀
батальона฀под฀командването฀на฀пол-
ковник฀ Спитцер,฀ най-висшестоящия฀
офицер,฀от฀запад฀на฀изток฀секторите฀
са฀разположени,฀както฀следва:฀итали-
ански฀сектор฀в฀Сфатия฀(два฀батальо-
на),฀ руски฀ сектор฀ в฀ Ретимно฀ (два฀ и฀
половина฀батальона),฀британски฀сек-
тор฀ в฀ Кандия฀ (батальон฀ и฀ половина)฀
и฀ накрая฀ френският฀ сектор฀ в฀ Сития฀
(две฀роти).฀Слабостта฀на฀това฀разпре-
деление฀ е฀ в฀ това,฀ че฀ повечето฀ части฀
са฀разположени฀около฀Канеа,฀където฀
заплахата฀ от฀ страна฀ на฀ въстаниците฀
от฀Акротири฀продължава,฀а฀само฀ог-
раничен฀брой฀гарнизони฀са฀дислоци-
рани฀ във฀ вътрешността฀ на฀ острова.฀
Така฀например฀в฀Кандия,฀второто฀по฀
големина฀ пристанище฀ и฀ контроли-
ран฀от฀британците฀сектор,฀полковник฀
Рейд฀разполага฀със฀750฀души฀и฀един฀
кораб,฀ а฀ турските฀ гарнизони฀ се฀ със-
тоят฀ от฀ 3500฀ души,฀ като฀ от฀ местно-
то฀ население฀ 50฀ 000฀ са฀ мюсюлмани฀
(20฀000฀от฀които฀бедняци)฀и฀само฀300฀
души฀християни.฀Смяната฀на฀държав-
ните฀служители฀на฀Портата฀в฀данъч-
ната฀ служба฀ на฀ 6฀ септември฀ 1898฀ г.฀
предизвиква฀актове฀на฀насилие฀срещу฀
британци฀и฀християни.฀Разстрелите฀и฀
плячкосването฀продължават฀24฀часа.฀
Четиринайсет฀ британски฀ войници฀ и฀
сто฀и฀осем฀цивилни฀са฀убити.฀Велики-
те฀ сили฀ реагират฀ на฀ инцидента.฀ Към฀
края฀на฀1898฀г.฀в฀района฀са฀изпратени฀
първите฀подкрепления:฀5000฀британ-
ци,฀сред฀които฀един฀батальон฀от฀Кай-
ро,฀ а฀ две฀ италиански฀ и฀ две฀ френски฀
роти฀пристигат฀от฀Канеа฀на฀борда฀на฀
осем฀ лайнера.฀ Наложени฀ са฀ и฀ санк-
ции:฀свален฀е฀управителят฀Етем฀паша,฀
иззети฀ са฀ 6000฀ пушки฀ от฀ турските฀
войници฀и฀са฀изпълнени฀19฀смъртни฀
присъди฀–฀17฀чрез฀обесване฀и฀2฀раз-฀
стрела฀от฀сборна฀международна฀гру-
па฀ стрелци.฀ Благодарение฀ на฀ под-
крепленията฀ международните฀ сили฀
имат฀в฀редовете฀си฀11฀450฀души15.
Горният฀инцидент฀разпалва฀нап-
режение฀ между฀ мюсюлманската฀
общност฀ и฀ окупационните฀ войски.฀
Международните฀сили฀не฀са฀забра-
вили฀ нападението฀ в฀ Кандия,฀ а฀ пък฀
изтеглянето฀ на฀ цялата฀ османска฀
войска฀ през฀ ноември฀ 1898฀ г.฀ при-
нуждава฀ мюсюлманите฀ да฀ си฀ мис-
лят,฀че฀са฀в฀опасност.฀Точно฀затова฀
командирите฀ на฀ международните฀
части฀се฀опитват฀да฀договорят฀разо-
ръжаването฀ на฀ православните฀ кри-
тяни.฀Предаването฀на฀оръжието฀за-
почва฀ на฀ 17฀ декември,฀ продължава฀
след฀22฀декември฀и฀подир฀пристига-
нето฀ на฀ висшия฀ комисар฀ принц฀ Ге-
орги฀и฀се฀извършва฀със฀съдействие-
то฀на฀жандармерията฀на฀Черна฀гора฀
и฀ на฀ новосформираната฀ жандарме-
рия฀на฀острова.฀Организирането฀на฀
силите฀на฀жандармерията฀под฀ръко-
водството฀ на฀ военната฀ мисия,฀ коя-
то฀ е฀ под฀ ръководството฀ на฀ Италия,฀
става฀приоритет฀на฀Великите฀сили.฀

През฀ май฀ 1898฀ г.฀ своята฀ мисия฀ за-
почват฀11฀офицери,฀20฀подофицери฀
и฀ 40฀ карабинери.฀ Нарастването฀ на฀
жандармерийската฀ мощ฀ прави฀ въз-
можно฀ постепенното฀ изтегляне฀ на฀
международните฀сили.฀Що฀се฀отна-
ся฀ до฀ французите,฀ пристигналият฀
след฀ инцидентите฀ в฀ Кандия฀ под-
крепящ฀ батальон฀ се฀ изтегля฀ през฀
1900฀ г.฀ по฀ времето฀ на฀ китайска-
та฀ афера฀ и฀ впоследствие฀ мисията฀
е฀ предадена฀ от฀ колониалната฀ пе-
хота฀ на฀ местните฀ пехотни฀ войски.฀
Френският฀ батальон฀ е฀ сформиран฀
с฀ мобилизационни฀ сили฀ от฀ Южна฀
Франция16.
Критската฀ жандармерия฀ прие-
ма฀ бойното฀ си฀ кръщение฀ през฀ март฀
1895฀ г.฀ В฀ Терисо฀ се฀ възобновяват฀
прогръцките฀ размирици฀ и฀ е฀ обявено฀
обединение฀ с฀ Гърция.฀ Гарнизоните฀
на฀ жандармерията฀ отказват฀ да฀ учас-
тват฀ в฀ бунта฀ и฀ са฀ нападнати.฀ Убити฀
са฀седем,฀а฀24฀жандармеристи฀са฀ра-
нени.฀Постепенно฀се฀налага฀статукво฀
на฀ жандармеристи,฀ контролиращи฀
градовете,฀и฀въстаници,฀заемащи฀за-
падните฀ части฀ във฀ вътрешността฀ на฀
острова.฀ Горепосоченият฀ инцидент฀
показва,฀ че฀ критските฀ войски฀ зачи-
тат฀ неутралитета,฀ наложен฀ на฀ ост-
рова฀ от฀ Великите฀ сили.฀ Затова฀ през฀
1907฀ г.฀ правителството฀ на฀ Займис฀ е฀
оторизирано฀ да฀ сформира฀ два฀ пе-
хотни฀батальона,฀наречени฀милиция.฀
Тези฀ действия฀ са฀ вторият฀ етап฀ на฀
предаване฀на฀военното฀и฀политичес-
кото฀ управление฀ на฀ местните฀ сили.฀
През฀май฀1908฀г.฀френският฀полков-
ник฀ Деларю,฀ командващ฀ междуна-
родните฀сили,฀инспектира฀двата฀бата-
льона฀и฀им฀дава฀положителна฀оценка.฀
Двете฀ формирования฀ се฀ разполагат฀
във฀ форт฀ Изедин,฀ ключът฀ към฀ зали-
ва฀ Суда฀ и฀ към฀ Кандия.฀ На฀ 26฀ юли฀
1909฀ г.฀ международният฀ контингент฀
се฀ изтегля฀ напълно.฀ Един฀ кораб฀ ос-
тава฀ на฀ рейд฀ да฀ гарантира฀ междуна-
родния฀статус฀на฀о.฀Суда,฀където฀зна-
мената฀на฀Великобритания,฀Франция,฀
Италия,฀ Русия฀ и฀ Турция฀ се฀ веят฀ до฀
13฀януари฀1913฀г.17.
Заключение
Трябва฀ да฀ подчертаем฀ в฀ заключе-
ние,฀че฀критският฀проблем฀е฀решен฀едва฀
на฀конгреса฀в฀Лондон฀(30฀май฀1913฀г.)฀
след฀края฀на฀Първата฀световна฀война.฀
На฀този฀конгрес฀е฀признато฀обединени-
ето฀с฀Гърция฀и฀оттогава฀двете฀части฀на฀
елинския฀свят฀споделят฀една฀съдба.
На฀1฀декември฀1913฀г.฀в฀присъстви-
ето฀на฀крал฀Константин฀и฀министър-
председателя฀ Венизелос฀ официално฀
е฀ провъзгласено฀ присъединяването฀
към฀ Гърция.฀ Мраморна฀ стела฀ е฀ из-
дигната฀ на฀ историческата฀ цитадела฀
„Фрикас“฀със฀следния฀надпис:
„Турското฀ господство฀ над฀ Крит,฀
1669–1913,฀ или฀ двеста฀ четирийсет฀ и฀
три฀години,฀седем฀месеца฀и฀седем฀дни฀
агония“.
Очевидно฀ нашият฀ интерес฀ е฀ по-
роден฀от฀факта,฀че฀в฀продължение฀на฀
дванайсет฀години฀войници฀от฀четири฀
различни฀нации,฀обединени฀на฀местна฀
почва,฀а฀не฀по฀силата฀на฀международ-
ни฀договори,฀успяват฀да฀работят฀заед-
но฀в฀разбирателство,฀за฀да฀възстано-
вят฀и฀поддържат฀мира฀и฀да฀създадат฀
условия฀за฀развитие฀на฀политическия฀
и฀икономическия฀живот฀на฀острова.
Макар฀че฀мисията฀им฀има฀новатор-
ски฀характер,฀войниците฀се฀изтеглят฀с฀
удовлетворение฀от฀свършената฀рабо-
та฀и฀дават฀пример฀днес฀за฀много฀ми-
роопазващи฀ сили,฀ които฀ не฀ могат฀ да฀
напуснат฀поверените฀им฀територии.฀
Епилог
„На฀28฀октомври฀1940฀г.,฀без฀при-
чина,฀нито฀в฀отговор฀на฀провокация,฀
Италия฀ внезапно฀ разполага฀ своя฀ ар-
мия฀ на฀ гръцка฀ територия.฀ На฀ същия฀
този฀ден,฀веднага,฀едновременно฀в฀ця-
лата฀страна,฀в฀континенталната฀част฀и฀
на฀островите,฀всички฀камбани฀започ-
ват฀да฀бият,฀хората฀стават฀и฀започват฀
да฀викат฀Ochi!฀(Не!).฀Това฀е฀един฀чу-
десен฀акт.฀Следват฀пет฀месеца฀на฀бит-
ки฀в฀Албания.฀Но฀в฀началото฀на฀април฀
1941฀г.฀Германия฀подкрепя฀Италия฀и฀
съпротивата฀ вече฀ е฀ невъзможна.฀ На฀
23฀април,฀Деня฀на฀Св.฀Георги,฀кралят฀
е฀ принуден฀ да฀ напусне฀ Атина฀ заед-
но฀ с฀ правителството฀ и฀ врагът฀ поема฀
властта.฀Кралят฀отива฀на฀о.฀Крит.฀На฀
27-и฀ германците฀ превземат฀ Атина฀ и฀
за฀ срам฀ на฀ всички,฀ без฀ да฀ осъзнават฀
колко฀ е฀ неуместно,฀ издигат฀ на฀ Ак-
ропола฀ знамето฀ със฀ свастиката.฀ На฀
следващия฀ден฀нападат฀Гръцка฀Маке-
дония฀откъм฀България“.฀
Генерал฀Бордо
През฀ноември฀1941฀г.฀започва฀опе-
рация฀„Меркурий“,฀която฀има฀за฀цел฀
спускането฀на฀германски฀парашутис-
ти฀за฀завземане฀на฀о.฀Крит.฀Островът฀
отново฀е฀окупиран.฀Военните฀гроби-
ща฀са฀доказателство฀за฀тези฀боеве,฀но฀
и฀ свидетелстват฀ за฀ още฀ един฀ епизод฀
59
от฀съпротивата฀на฀острова฀след฀двес-
та฀четирийсет฀и฀трите฀години฀турско฀
владичество.
Бележки:
1
Тази статия е подготвена на базата на
документ от архива, а именно ‘L’historique
de l’occupation internationale de la Crete’,
от капитан Казенове от 81 Пехотен
батальон, заместник на полковник-комен-
данта на международните войски. Това
е непубликуван документ (1325 ръкописни
страници, фотографии, карти, приложе-
ния), който се съхранява от Секцията по
история към Френската армия, класифика-
ция SHAT 7 № 86.
2
Вж. Jean Ganiage, Les Affaires de Crete
(1895–1899) в: Revue d’histoire diplomatique,
януари–юни 1974, с. 86–111.
3
Доклад на френския военен аташе в
Гърция, SASH 7N1333.
4
Вж. Henry Turot. L’insurrection cretoise et
la guerre greco-turque. Paris, Hachette, 1989,
с. 93–94 (Пътепис на френски журналист).
5
Доклад на френския военен аташе в
Гърция, SHAT 7N1367.
6
Доклад на френския военен аташе в
Гърция, сравнение на гръцката и турската
флота, SHAT 7N1335.
7
Вж. General P. E. Bordeaux, L’occupation
internationale de la Crete (1897–1909), notes
and memories, Societe d’edition savoyarde,
Thonon, 1946, с. 47.
8
Вж. Jean Ganiage, Les affaires de Crete
(1895–1899), в Revue d’historie diplomatique,
януари-юни 1974, с. 86–111.
9
Gendarmerie Cretoise, 1898–1909, 7N89.
10
Captain Cazenove., op.cit., SHAT 7N86.
11
Official messages, command organization,
political documents (1897–1909), SHAT 7N87.
12
Първи батальон от 4-ти морски пехо-
тен полк, майор Бувие
13
Capitan Cazenove, SHAT 7N83.
14
Fort and prison of Izzedin (1905–1906),
SHAT 7N61.
15
В максималната си мощ френският
контингент се състои от три батальона
на морската пехота. Искането за допълни-
телен батальон е отхвърлено от началника
на щаба на флота през октомври 1898 г.
Създава се необходимост да се поддържа
числена мощ, достатъчна за отбраната на
пристанището на Тулон. SHAT 7N83, file
correspondence 1901–1902.
16
4-ти батальон (майор Дьо Лаженардие)
от 12-и пехотен полк през октомври 1902
г. (съставен от стари войници), разпускане
през 1904 г. (майор Боюсу) от същия полк,
разпускане през 1906 г. (майор Палю) и
1908 г. (майор Бордо) от 4-ти батальон на
81-ви пехотен полк, SHAT 7N83.
17
Вж. General P. E. Bordeaux, L’occupation
internationale de la Crete (1897–1909), notes
and memories, Societe d’edition savoyarde,
Thonon, 1946, c. 47.
 1941
60 ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
ÃÎÄÈÍÀÒÀ ÍÀ ÏËÀÍÅÒÀÐÍÈß
ÑÁËÚÑÚÊ
Ðóìåí ÍÈÊÎËÎÂ, ä-ð
През฀третата฀година฀от฀хода฀си฀войната฀изцяло฀при-
добива฀ измеренията฀ на฀ глобален฀ сблъсък,฀ достигнал฀ до฀
всички฀кътчета฀на฀света฀и฀обхванал฀и฀повечето฀от฀неанга-
жираните฀до฀този฀момент฀държави.฀Само฀за฀няколко฀дни฀
през฀декември฀Тристранният฀пакт฀(разширил฀се฀на฀3฀март฀
и฀с฀България)฀се฀сдобива฀с฀открити฀противници฀в฀лицето฀
на฀Китай,฀на฀британските฀доминиони฀и฀на฀държавите฀от฀
целия฀американски฀контингент.฀Двете฀окончателно฀офор-
мили฀се฀военни฀коалиции฀категорично฀заявяват,฀че฀няма฀
да฀водят฀сепаративни฀преговори฀до฀окончателния฀разгром฀
на฀врага฀и฀победоносния฀завършек฀на฀войната.฀
*฀*฀*
Сред฀ Великите฀ сили฀ единствено฀ Япония฀ и฀ СССР,฀
макар฀и฀изпълнени฀с฀взаимно฀подозрение,฀се฀стараят฀да฀
избягват฀открития฀антагонизъм฀в฀отношенията฀си.฀Пора-
женията,฀ понесени฀ от฀ японските฀ войски฀ в฀ конфликтите฀
при฀ езерото฀ Хасан฀ и฀ на฀ река฀ Халхин-Гол,฀ принуждават฀
Токио฀да฀проявява฀въздържаност฀спрямо฀Москва.฀Което฀
при฀адекватно฀отношение฀от฀московска฀страна,฀мотиви-
рано฀от฀желанието฀є฀за฀спокойствие฀на฀собствените฀да-
лекоизточни฀граници,฀да฀му฀позволи฀да฀концентрира฀своя฀
ресурс฀за฀реализация฀на฀плановете฀си฀в฀Югоизточна฀Азия฀
и฀Пасифика.฀През฀март฀в฀Москва฀японският฀министър฀на฀
външните฀работи฀Мацуока฀предлага฀на฀съветския฀си฀ко-
лега฀ сключването฀ на฀ договор฀ за฀ ненападение.฀ Молотов฀
му฀отвръща,฀че฀СССР฀предпочита฀договорът฀да฀бъде฀за฀
неутралитет,฀какъвто฀договор฀е฀и฀подписан฀на฀13฀април฀
1941฀г.฀Той฀остава฀ненарушен฀до฀края฀на฀войната฀в฀Ев-
ропа,฀независимо฀че฀двете฀страни฀поддържат฀на฀граници-
те฀си฀огромни฀войскови฀концентрации฀(от฀700฀хиляди฀до฀
1฀милион฀войници),฀постоянно฀готови฀за฀нападение฀или฀
отбрана.฀ И฀ въпреки฀ дипломатическите฀ опити฀ на฀ коали-
ционни฀ партньори฀ да฀ тласнат฀ двете฀ страни฀ към฀ открит฀
сблъсък.฀
*฀*฀*
1941฀г.฀започва฀с฀активни฀сражения฀на฀Африканския฀
ТВД,฀ където฀ английските฀ войски฀ опитват฀ да฀ изтласкат฀
противника฀от฀Либия฀с฀цел฀обезопасяването฀на฀Суецкия฀
канал.฀На฀22฀януари฀капитулира฀италианският฀гарнизон฀
в฀Тобрук,฀като฀близо฀150฀000฀войници฀и฀офицери฀попа-
дат฀ в฀ плен.฀ Остатъците฀ от฀ разгромената฀ армия฀ на฀ мар-
шал฀ Грациани฀ успяват฀ да฀ се฀ прехвърлят฀ в฀ Гърция,฀ сре-
щу฀ която฀ Италия฀ води฀ безуспешни฀ военни฀ действия฀ от฀
28฀октомври.฀За฀да฀възвърне฀позициите฀на฀Оста฀в฀реги-
она,฀ през฀ февруари฀ 1941฀ г.฀ в฀ Либия฀ е฀ прехвърлен฀ гер-
мански฀бронетанков฀корпус฀под฀командването฀на฀генерал฀
Ромел,฀който฀в฀края฀на฀март฀предприема฀масирано฀нас-
тъпление.฀Само฀за฀три฀дни฀е฀завладян฀Бенгази,฀а฀в฀средата฀
на฀април฀–฀и฀Киренайка.฀В฀района฀на฀либийско-египетс-
ката฀ граница฀ започват฀ упорити฀ боеве,฀ в฀ които฀ германс-
ките฀войски฀не฀съумяват฀да฀постигнат฀решителен฀успех,฀
тъй฀като฀Берлин฀не฀е฀в฀състояние฀да฀прехвърля฀в฀Север-
на฀ Африка฀ необходимия฀ свеж฀ ресурс฀ от฀ сили฀ и฀ средст-
ва.฀ Затова฀ и฀ целите฀ на฀ Тристранния฀ пакт฀ –฀ изтласкване฀
на฀ англичаните฀ от฀ Египет฀ и฀ овладяване฀ на฀ Суецкия฀ ка-฀
нал฀–฀остават฀нереализирани.
*฀*฀*
Събитията฀в฀европейския฀Югоизток฀по฀същото฀време฀
се฀развиват฀с฀много฀по-успешен฀за฀Оста฀краен฀резултат.฀
На฀ 6฀ април,฀ веднага฀ след฀ като฀ новото฀ правителството฀
в฀ Белград฀ анулира฀ подписа฀ на฀ Драгиша฀ Цветкович฀ за฀
присъединяване฀ на฀ Югославия฀ към฀ Тристранния฀ пакт฀
и฀сключва฀със฀СССР฀договор฀за฀дружба฀и฀ненападение,฀
започва฀Балканската฀кампания฀на฀Вермахта.฀Тя฀е฀реали-
зирана฀ съгласно฀ предварително฀ подготвената฀ Директи-฀
ва฀№฀25฀от฀27฀март฀1941฀г.฀
От฀ страна฀ на฀ Оста฀ в฀ априлската฀ война฀ взимат฀ учас-
тие฀ германските฀ 12-а฀ и฀ 2-ра฀ армия,฀ 1-ва฀ танкова฀ група,฀
4-ти฀ въздушен฀ флот฀ и฀ 8-и฀ въздушен฀ корпус,฀ или฀ общо฀
32฀ дивизии฀ (от฀ които฀ 10฀ танкови)฀ и฀ над฀ 1500฀ самолета.฀
На฀ спомогателните฀ направления฀ действат฀ италиански฀
(43฀дивизии)฀и฀унгарски฀(10฀бригади)฀войски.฀Противос-
тоят฀им฀31฀дивизии฀на฀югославската฀армия฀със฀само฀110฀
танка฀и฀415฀самолета฀от฀остарели฀модели฀и฀21฀гръцки฀пе-
хотни฀дивизии฀с฀едва฀80฀боеспособни฀самолета.฀В฀тяхна฀
подкрепа฀от฀Северна฀Африка฀е฀прехвърлен฀британски฀екс-฀
педиционен฀корпус฀(по฀една฀австралийска฀и฀новозеландска฀
пехотна฀дивизия฀и฀една฀английска฀танкова฀бригада).฀
Нахлуването฀ започва฀ с฀ масирани฀ бомбардировъчни฀
удари,฀в฀резултат฀на฀които฀още฀през฀първия฀ден฀на฀опе-
рацията฀ югославските฀ и฀ гръцките฀ летища฀ и฀ базираната฀
на฀ тях฀ авиация฀ са฀ унищожени฀ и฀ агресорите฀ установя-
ват฀ пълно฀ въздушно฀ господство.฀ На฀ сухопътния฀ фронт฀
само฀ след฀ 3฀ дни฀ ожесточени฀ боеве฀ германските฀ войски฀
пробиват฀ гръцката฀ и฀ югославската฀ отбрана฀ по฀ няколко฀
направления.฀ Крупни฀ групировки฀ на฀ противника,฀ вклю-
чително฀ цели฀ армии,฀ са฀ обкръжени฀ и฀ попадат฀ в฀ плен,฀
бронираните฀дивизии฀на฀Вермахта฀устремно฀се฀насочват฀
към฀столиците฀на฀двете฀държави.฀При฀това฀светкавично฀

развитие฀на฀бойните฀действия฀войната฀продължава฀едва฀
три฀седмици:฀Югославия฀капитулира฀още฀на฀18฀април,฀а฀
Гърция฀продължава฀да฀оказва฀спорадична฀съпротива฀до฀
27฀април.฀В฀плен฀попадат฀344฀000฀югославски฀и฀330฀000฀
гръцки฀войници฀и฀офицери.฀Британският฀експедиционен฀
корпус฀ успява฀ да฀ се฀ евакуира฀ на฀ о.฀ Крит,฀ изоставяйки฀
или฀унищожавайки฀тежкото฀си฀въоръжение฀и฀транспор-
тните฀средства.฀Германците฀губят฀по-малко฀от฀6000฀бой-฀
ци฀–฀убити,฀ранени฀и฀безследно฀изчезнали.
Проведена฀предимно฀в฀сложни฀високопланински฀и฀го-
ристи฀условия฀и฀недостиг฀на฀пътища,฀операция฀„Марита“฀
(и฀последвалата฀я฀Критска฀въздушнодесантна฀операция)฀
довежда฀до฀значително฀подобряване฀на฀военнополитичес-
ките฀позиции฀на฀Тристранния฀пакт฀в฀Югоизточна฀Европа฀
и฀Източното฀Средиземноморие,฀до฀укрепване฀на฀южния฀
фланг฀на฀бъдещия฀стратегически฀фронт฀против฀СССР,฀до฀
обезопасяване฀на฀румънските฀петролни฀находища฀срещу฀
удари฀на฀британската฀авиация.฀В฀същото฀време฀Балкан-
ската฀кампания฀измества฀с฀около฀месец฀напред฀във฀вре-
мето฀ началото฀ на฀ операция฀ „Барбароса“,฀ което฀ едва฀ ли฀
остава฀без฀значение฀за฀нейния฀ход฀и฀завършек.฀
*฀*฀*
Планировката฀за฀война฀срещу฀СССР฀(операция฀„Бар-
бароса“)฀ започва฀ още฀ след฀ разгрома฀ на฀ Франция,฀ като฀
окончателният฀вариант฀на฀плана฀е฀оформен฀към฀края฀на฀
годината฀ и฀ изложен฀ в฀ Директива฀ №฀ 21฀ от฀ 18฀ декември฀
1940฀г.฀Основната฀му฀идея฀е฀с฀бързи฀и฀дълбоки฀удари฀на฀
мощни฀подвижни฀групировки฀северно฀и฀южно฀от฀Припят-
ските฀блата฀да฀се฀пробие฀фронтът฀на฀главните฀сили฀на฀съ-
ветската฀армия,฀разположени฀в฀западната฀част฀на฀страна-
та.฀След฀което฀разпръснатите฀вражески฀войски฀да฀бъдат฀
унищожени฀западно฀от฀линията฀Днепър–Западна฀Двина,฀
без฀ да฀ се฀ допусне฀ оттеглянето฀ им฀ във฀ вътрешността฀ на฀
СССР.
Предвидените฀ за฀ реализацията฀ на฀ „Барбароса“฀ сили฀
на฀ Третия฀ райх฀ и฀ съюзниците฀ му฀ (5,5฀ млн.฀ войници฀ и฀
офицери,฀около฀4300฀танка,฀над฀47฀000฀оръдия฀и฀минох-
въргачки,฀ близо฀ 5000฀ бойни฀ самолета)฀ са฀ групирани฀ в฀
три฀ войскови฀ групи฀ (Heeresgruppen)฀ и฀ получават฀ след-
ните฀задачи:฀„Север“฀(генерал-фелдмаршал฀Фон฀Лееб)฀в฀
състав฀ от฀ 29฀ дивизии฀ да฀ настъпи฀ през฀ Прибалтика฀ към฀
Ленинград;฀ „Център“฀ (генерал-фелдмаршал฀ Фон฀ Бок),฀
състояща฀се฀от฀50฀дивизии฀и฀2฀бригади,฀да฀се฀насочи฀през฀
Белорусия฀към฀Москва;฀„Юг“฀(генерал-фелдмаршал฀Фон฀
Рундщет),฀включваща฀57฀дивизии฀и฀13฀бригади฀–฀да฀нап-
редне฀през฀Украйна฀в฀направление฀към฀Киев.฀Освен฀тях฀
във฀ Финландия฀ и฀ Норвегия฀ се฀ съсредоточават฀ германс-
ката฀армия฀„Норвегия“฀и฀2฀финландски฀армии,฀общо฀21฀
дивизии฀и฀3฀бригади.฀Подкрепяни฀от฀5-и฀въздушен฀флот฀
и฀финландските฀ВВС,฀те฀получават฀задачата฀да฀настъпят฀
към฀Мурманск฀и฀Ленинград.฀Така฀общият฀брой฀дивизии,฀
включени฀в฀първия฀стратегически฀ешелон฀(заедно฀с฀фин-
ландските,฀унгарските฀и฀румънските฀войски),฀се฀равнява฀
на฀ 157฀ дивизии,฀ от฀ които฀ 17฀ танкови฀ и฀ 13฀ моторизира-
ни.฀Като฀резерв฀на฀Главното฀командване฀на฀сухопътните฀
войски฀(ОКН)฀са฀отделени฀24฀дивизии.
Предвижда฀се฀операцията฀да฀протече฀по฀следния฀на-
чин:฀посредством฀светкавичен฀дълбок฀танков฀пробив฀да฀
Втората световна война 61
бъдат฀ обкръжени฀ основните฀ сили฀ на฀ Червената฀ армия฀
до฀ рубежа฀ Днепър–Западна฀ Двина.฀ Като฀ на฀ осмия฀ ден฀
от฀ началото฀ на฀ бойните฀ действия฀ бъде฀ достигнат฀ рубе-
жът฀ Каунас–Барановичи–Лвов,฀ а฀ на฀ двайсетия฀ ден฀ на฀
войната฀силите฀на฀Вермахта฀да฀излязат฀на฀линията฀южно฀
от฀Киев–Орша–Витебск–Великие฀Луки–Псков.฀При฀дос-
тигането฀ є฀ се฀ предвижда฀ двайсетдневна฀ пауза,฀ която฀ да฀
бъде฀ използвана฀ за฀ отдих฀ на฀ личния฀ състав,฀ попълване฀
и฀ прегрупиране฀ на฀ войските.฀ След฀ което฀ на฀ четирийсе-
тия฀ден฀от฀началото฀на฀войната฀трябва฀да฀започне฀втората฀
фаза฀на฀настъплението,฀която฀обаче฀е฀планирана฀с฀много฀
по-незначителна฀детайлизираност฀–฀така฀и฀не฀е฀взето฀ка-
тегорично฀решение฀кой฀от฀обмисляните฀три฀варианта฀на฀
продължаването฀му:฀към฀Ленинград,฀Москва฀или฀Ростов฀
на฀Дон,฀да฀бъде฀приложен฀на฀практика.฀Последната฀дума฀
е฀ оставена฀ на฀ фюрера,฀ чиято฀ компетентност฀ се฀ свежда฀
до฀ мегаломанска฀ самоувереност:฀ „Аз฀ няма฀ да฀ повтоpя฀
грешката฀на฀Hаполеон.฀Когато฀тръгна฀към฀Москва,฀ще฀
го฀ направя฀ достатъчно฀ pано,฀ за฀ да฀ я฀ достигна฀ преди฀
настъпването฀на฀зимата“.
По฀данни฀на฀германското฀разузнаване฀в฀навечерието฀
на฀ войната฀ Червената฀ армия฀ разполага฀ с฀ 215฀ дивизии฀ и฀
43฀бригади,฀от฀които฀е฀в฀състояние฀да฀разположи฀в฀опера-
тивната฀зона฀120฀стрелкови,฀22฀кавалерийски฀и฀5฀танкови฀
дивизии,฀ 33฀ мотомеханизирани฀ и฀ 4฀ парашутни฀ бригади,฀
а฀след฀завършване฀на฀мобилизацията฀да฀добави฀към฀тях฀
още฀ 34฀ дивизии.฀ В฀ действителност฀ към฀ 22฀ юни฀ 1941฀ г.฀
първият฀ешелон฀на฀Съветската฀армия฀се฀състои฀от฀56฀ди-
визии฀и฀2฀бригади,฀във฀втория฀ешелон฀на฀армията฀(на฀50–
100฀км฀от฀границата)฀са฀включени฀52฀дивизии.฀Резервът฀
на฀военните฀окръзи฀обхваща฀62฀дивизии,฀разположени฀на฀
дълбочина฀100–400฀км.฀Други฀11฀дивизии฀са฀подчинени฀
непосредствено฀ на฀ наркома฀ на฀ отбраната.฀ Което฀ общо฀
се฀равнява฀на฀повече฀от฀3฀млн.฀войници฀и฀офицери,฀над฀
38฀000฀оръдия฀и฀минохвъргачки,฀повече฀от฀13฀000฀танка,฀
близо฀9000฀бойни฀самолета.฀Освен฀това฀още฀през฀първи-
те฀седмици฀на฀войната฀съветското฀ръководство฀съумява฀
да฀мобилизира฀и฀изпрати฀на฀фронта฀120฀дивизии.฀Това,฀
базирано฀на฀неточна฀разузнавателна฀информация฀значи-
телно฀подценяване฀на฀противникововия฀ресурс฀от฀сили฀и฀
средства,฀се฀отразява฀отрицателно฀на฀плана฀„Барбароса“฀
още฀преди฀да฀е฀започнала฀практическата฀му฀реализация.
*฀*฀*
В฀03,30฀ч.฀на฀22฀юни฀частите฀на฀Червената฀армия฀са฀
подложени฀ на฀ нападение฀ по฀ цялото฀ протежение฀ на฀ над฀
3000-километровия฀ съветско-германски฀ фронт.฀ Око-
ло฀ час฀ след฀ началото฀ на฀ нахлуването฀ пълномощният฀
министър฀ на฀ Третия฀ райх฀ в฀ Съветския฀ съюз฀ граф฀ Фон฀
Шуленбург฀връчва฀на฀В.฀Молотов฀меморандум,฀в฀който฀
съветското฀правителство฀е฀обвинено,฀че฀се฀е฀подготвяло฀
да฀„нанесе฀на฀Германия฀удар฀в฀гърба“฀и฀за฀да฀го฀предот-
врати,฀„фюрерът฀заповяда฀на฀Вермахта฀да฀попречи฀на฀
тази฀запплаха฀с฀всички฀сили฀и฀средства“.฀
Още฀същия฀ден฀началникът฀на฀главния฀щаб฀на฀Сухо-
пътните฀ войски฀ генерал-полковник฀ Ф.฀ Халдер฀ записва฀
в฀ служебния฀ си฀ дневник:฀ „Настъплението฀ на฀ нашите฀
войски฀ се฀ оказа฀ пълна฀ изненада฀ за฀ противника.฀ Час-
тите฀ му฀ бяха฀ изненадани฀ в฀ казармените฀ райони,฀ са-
62 Втората световна война
молетите฀стояха฀на฀летищата,฀покрити฀с฀брезент,฀а฀
челните฀отряди,฀внезапно฀атакувани฀от฀нашите฀войс-
ки,฀ питаха฀ командването฀ си฀ какво฀ да฀ правят.“฀ Осо-
бено฀силен฀сред฀нашите฀войски฀бе฀страхът฀от฀обкръже-฀
ние฀–฀свидетелства฀съветският฀маршал฀Рокосовски:฀„Дос-
татъчно฀беше฀някой฀да฀изкрещи฀„Заобикалят฀ни!“฀или฀
„Обкръжават฀ни!“,฀за฀да฀започне฀безпорядъчно฀бягст-
во฀на฀нашите฀войски.“
И฀наистина฀настъплението฀на฀Вермахта฀в฀самото฀на-
чало฀на฀войната฀е฀съкрушително.฀Танковите฀групи฀свет-
кавично฀смазват฀опитите฀за฀съпротива฀на฀съветските฀пър-
воешелонни฀дивизии฀и฀още฀през฀първия฀ден฀на฀войната฀
навлизат฀на฀35–50฀км฀в฀съветска฀територия,฀встъпвайки฀в฀
бой฀с฀бронетанковите฀дивизии฀от฀втория฀ешелон฀на฀Чер-
вената฀армия.฀На฀четвъртия฀ден฀от฀началото฀на฀военните฀
действия฀челните฀отряди฀на฀Вермахта฀са฀вече฀на฀200฀км฀
във฀вътрешността฀на฀страната฀и฀водят฀боеве฀на฀подстъпи-
те฀към฀Минск.฀Още฀на฀3฀юли฀германските฀танкови฀армии฀
изцяло฀ са฀ изпълнили฀ поставената฀ им฀ задача฀ –฀ излаз฀ на฀
линията฀Западна฀Двина–Днепър.฀Съветската฀прикриваща฀
армия฀е฀напълно฀обкръжена.฀
Приграничните฀сражения฀и฀началният฀период฀на฀вой-
ната฀(до฀средата฀на฀юли)฀имат฀катастрофален฀резултат฀за฀
Червената฀ армия.฀ Тя฀ губи฀ 850฀ 000฀ войници฀ и฀ офицери฀
(убити฀ и฀ ранени),฀ 9500฀ оръдия,฀ повече฀ от฀ 6000฀ танка,฀
над฀3500฀самолета,฀в฀плен฀попадат฀около฀1฀млн.฀съветски฀
военнослужещи.฀Германските฀загуби฀през฀това฀време฀се฀
равняват฀ на฀ 100฀ 000฀ бойци,฀ почти฀ 40฀ %฀ от฀ танковете฀ и฀
950฀самолета.฀Значителните฀щети฀на฀Вермахта฀са฀не฀само฀
резултат฀ от฀ често฀ упоритата฀ съветска฀ съпротива,฀ но฀ и฀
последица฀от฀една฀особеност฀на฀„Барбароса“฀–฀дефинира-
нето฀на฀разгрома฀на฀противника฀единствено฀като฀унищо-
жение฀на฀максимално฀количество฀негови฀бойни฀единици,฀
разположени฀западно฀от฀линията฀Западна฀Двина–Днепър.฀
Затова฀всяка฀съветска฀военна฀част฀в฀това฀пространство฀е฀
притискана฀до฀унищожаването฀є฀независимо฀от฀даваните฀
жертви฀и฀загубата฀на฀темп฀на฀настъпление.฀Ликвидацията฀
на฀разпръснатите฀и฀обкръжавани฀съветски฀войски฀посте-
пенно฀ангажира฀почти฀всички฀първоешелонни฀дивизии฀на฀
Вермахта,฀оказали฀се฀разпилени฀на฀обширна฀територия.฀
Така฀ вместо฀ да฀ получат฀ заслужената฀ и฀ предварително฀
планирана฀оперативна฀пауза,฀силите฀на฀Вермахта฀са฀об-
вързани฀в฀множество฀изтощителни฀боеве฀и฀сражения.
Сред฀тях฀се฀откроява฀Смоленското,฀изиграло฀неочак-
вана฀от฀никого฀решаваща฀роля฀за฀хода฀и฀изхода฀на฀цялата฀
операция฀ „Барбароса“.฀ От฀ германска฀ страна฀ замисълът฀
на฀Смоленската฀операция฀е฀сили฀на฀войскова฀група฀„Цен-
тър“฀да฀осъществят฀пробив฀в฀отбраната฀на฀съветския฀За-
паден฀фронт฀и฀да฀овладеят฀градовете:฀Орша,฀Смоленск฀и฀
Витебск,฀с฀което฀да฀завладеят฀удобни฀позиции฀в฀подстъ-
пите฀ на฀ Москва.฀ Сражението฀ започва฀ на฀ 10฀ юли฀ и฀ през฀
първите฀му฀десетина฀дни฀силите฀на฀Вермахта฀успяват฀да฀
осъществят฀пробиви฀в฀центъра฀и฀по฀десния฀фланг฀на฀За-
падния฀фронт.฀На฀21฀юли฀обаче฀части฀на฀съветския฀Резер-
вен฀фронт฀осъществяват฀масирана฀контраатака,฀сложила฀
началото฀на฀няколкоседмични฀изключително฀ожесточени฀
боеве฀в฀района฀на฀Смоленск฀и฀Елня,฀където฀на฀16฀август฀
германските฀войски฀за฀пръв฀път฀на฀Източния฀фронт฀пре-
търпяват฀тежко฀поражение.฀Възстановили฀се฀от฀шока,฀на฀
22฀август฀дивизиите฀на฀войскова฀група฀„Център“฀предп-
риемат฀ново฀настъпление.฀Съветските฀войски฀в฀продъл-
жение฀на฀две฀седмици฀се฀опитват฀да฀оказват฀активна฀съп-
ротива,฀докато฀на฀10฀септември฀по฀заповед฀на฀Ставката฀се฀
организират฀за฀продължителна฀отбрана.
Така฀Смоленската฀битка฀се฀оказва฀решителният฀сблъ-
сък฀в฀кампанията฀по฀план฀„Барбароса“.฀При฀една฀бърза฀
германска฀победа฀пред฀Вермахта฀биха฀се฀разкрили฀слабо฀
защитени฀пространства,฀особено฀благоприятни฀за฀светка-
вично฀настъпление฀на฀бронетанковите฀съединения.฀Гер-
манската฀победа฀обаче฀е฀постигната฀прекалено฀бавно฀и฀с฀
твърде฀ много฀ загуби.฀ След฀ нея฀ войсковата฀ група฀ „Цен-
тър“฀вече฀не฀е฀в฀състояние฀да฀поднови฀настъпателния฀си฀
устрем฀ и฀ да฀ преодолее฀ организираната฀ междувременно฀
нова฀ съветска฀ отбранителна฀ линия.฀ Командващият฀ гру-
пировката฀ генерал-фелдмаршал฀ Фон฀ Бок฀ признава฀ пред฀
Хитлер:฀ „Смятам฀ по-нататъшното฀ настъпление฀ за฀
опасно฀и฀предлагам฀при฀възникналите฀обстоятелства฀
да฀се฀ориентираме฀към฀изчакване฀да฀премине฀руската฀
зима.“
Това฀ на฀ практика฀ е฀ самопризнание฀ за฀ краха฀ на฀ план฀
„Барбароса“,฀протекъл฀по฀такъв฀триумфален฀начин฀през฀
първите฀две฀седмици฀от฀реализацията฀си.฀Провалът฀обаче฀
в฀никакъв฀случай฀не฀може฀да฀се฀смята฀за฀начало฀на฀загуба฀
на฀войната.฀Москва฀е฀прекалено฀близо,฀за฀да฀не฀изкуши฀
Вермахта฀за฀още฀един฀щурм...฀А฀на฀превземането฀на฀Мос-
ква฀ от฀ германска฀ страна฀ се฀ придава฀ изключително฀ зна-
чение฀ още฀ при฀ разработването฀ на฀ „Барбароса“,฀ където฀
завземането฀ на฀ съветската฀ столица฀ се฀ провъзгласява฀ за฀
решителен฀успех฀в฀кампанията฀„както฀от฀политическа,฀
така฀и฀от฀икономическа฀гледна฀точка“.
Планът฀ за฀ провеждане฀ на฀ настъпление฀ към฀ Москва฀
(операция฀ „Тайфун“)฀ е฀ подготвен฀ от฀ командването฀ на฀
войскова฀група฀„Център“฀и฀предвижда฀следното:฀с฀мощни฀
удари฀ на฀ танкови฀ групировки฀ по฀ източното฀ и฀ североиз-
точното฀направление฀да฀бъде฀разкъсана฀съветската฀отб-
рана,฀в฀районите฀на฀Вязма฀и฀Брянск฀да฀бъдат฀обкръжени฀и฀
унищожени฀войските฀на฀Западния,฀Резервния฀и฀Брянския฀
фронт,฀след฀което฀Москва฀да฀бъде฀обхваната฀от฀север฀и฀
юг฀и฀овладяна฀с฀фронтално฀настъпление฀на฀пехотните฀ди-
визии.฀За฀провеждането฀на฀операция฀„Тайфун“฀войскова฀
група฀„Център“฀тайно฀е฀усилена฀с฀6฀дивизии,฀една฀танко-
ва฀група฀и฀един฀авиационен฀корпус,฀изтеглени฀от฀състава฀
на฀другите฀германски฀формирования฀на฀Източния฀фронт.฀
Така฀в฀края฀на฀септември฀в฀нея฀влизат฀3฀общовойскови฀
армии฀и฀3฀танкови฀групи฀(общо฀74฀дивизии,฀от฀които฀14฀
танкови฀и฀8฀моторизирани),฀или฀общо฀1฀800฀000฀бойци฀с฀
14฀000฀оръдия฀и฀минохвъргачки฀и฀1400฀самолета.฀Съвет-
ското฀ командване฀ също฀ предприема฀ необходимите฀ при-
готовления,฀ като฀ първоначално฀ заповядва฀ на฀ Западния฀
фронт฀ да฀ „премине฀ към฀ отбрана,฀ окопавайки฀ се฀ ста-
билно“.฀ И฀ същевременно฀ започва฀ да฀ го฀ усилва,฀ като฀ до฀
30฀септември฀1941฀г.฀в฀състава฀му฀са฀включени฀95฀диви-
зии,฀от฀които฀13฀танкови.฀А฀заедно฀със฀силите฀и฀средства-
та฀на฀Резервния฀и฀Брянския฀фронт฀в฀отбраната฀на฀столи-
цата฀са฀ангажирани฀около฀1฀250฀000฀бойци,฀7600฀оръдия฀и฀
минохвъргачки,฀около฀1000฀танка,฀близо฀700฀самолета.
Германското฀ настъпление฀ започва฀ на฀ 30฀ септемв-
ри฀ 1941฀ г.,฀ когато฀ танковата฀ група฀ на฀ генерал-полков-฀
Втората световна война 63
64 Втората световна война
ник฀ Х.฀ Гудериан฀ нанася฀ силен฀ удар฀ по฀ левия฀ фланг฀ на฀
Брянския฀фронт฀и฀се฀вклинява฀на฀дълбочина฀от฀100฀км฀в฀
отбраната฀му.฀На฀2฀октомври฀основните฀сили฀на฀войскова฀
група฀ Център฀ преминават฀ в฀ настъпление฀ против฀ Запад-
ния฀и฀Резервния฀фронт฀и฀бързо฀пробиват฀отбраната฀им,฀
при฀което฀значителна฀част฀от฀съветските฀войски฀са฀обкръ-฀
жени฀в฀района฀на฀Вязма.฀На฀10฀октомври฀остатъците฀от฀
Западния฀и฀Резервния฀фронт฀са฀включени฀в฀състава฀на฀За-
падния฀фронт฀под฀командването฀на฀Жуков,฀който฀до฀нача-
лото฀на฀ноември฀успешно฀прикрива฀подлаганото฀на฀ожес-
точени฀атаки฀Можайско฀направление.฀След฀краткотрайно฀
затишие฀настъплението฀на฀германските฀войски฀е฀възоб-
новено฀на฀18฀ноември,฀като฀десет฀дни฀по-късно฀челните฀
отряди฀ се฀ доближават฀ на฀ разстояние฀ 20฀ км฀ от฀ Москва.฀
На฀3–5฀ декември฀обаче฀съветските฀войски฀предприемат฀
силни฀контраатаки฀и฀спират฀настъплението฀на฀Вермахта฀
по฀ линията฀ Калинин–Звенигород–Наро-Фоминск–Тула.฀
С฀оглед฀на฀умората฀и฀тежките฀загуби฀(над฀150฀000฀вой-
ници฀ и฀ 800฀ танка฀ само฀ през฀ периода฀ 16฀ ноември–5฀ де-
кември)฀по-нататъшното฀настъпление฀към฀Москва฀е฀вече฀
невъзможно.
Още฀ на฀ същия฀ този฀ 5฀ декември฀ съветските฀ контра-
атаки฀ прерастват฀ в฀ масирано฀ контранастъпление,฀ което฀
принуждава฀три฀дни฀по-късно฀Хитлер฀да฀заповяда฀преми-
наване฀към฀отбрана฀по฀целия฀съветско-германски฀фронт.฀
Съветският฀устрем฀обаче฀не฀може฀да฀бъде฀спрян:฀До฀края฀
на฀годината฀са฀освободени฀хиляди฀населени฀места,฀а฀гер-
манските฀войски฀са฀отхвърлени฀на฀150–250฀км฀от฀Моск-
ва.฀Макар฀да฀не฀довежда฀до฀пълен฀разгром฀на฀войскова฀
група฀ „Център“,฀ настъплението฀ на฀ Червената฀ армия฀ по฀
западното฀направление฀се฀оказва฀много฀успешно.฀Освен฀
нанесените฀ тежки฀ загуби฀ в฀ сили฀ и฀ средства,฀ които฀ про-
валят฀ плана฀ за฀ поредната฀ „светкавична฀ кампания“฀ на฀
Вермахта,฀битката฀при฀Москва฀има฀и฀едно฀изключително฀
важно฀символично฀значение฀–฀след฀нея฀митът฀за฀непобе-
димостта฀на฀германската฀армия฀е฀развенчан.
*฀*฀*
По฀ същото฀ време฀ много฀ далеч฀ от฀ студената฀ руска฀
зима – ฀ в฀ тихоокеанските฀ простори฀ –฀ се฀ случва฀ съби-
тие,฀изиграло฀не฀по-малко฀важна฀роля฀за฀хода฀и฀крайния฀
резултат฀ от฀ войната.฀ На฀ 26฀ ноември฀ 1941฀ г.฀ командва-
но฀ от฀ адмирал฀ Ямамото฀ мощно฀ оперативно฀ съединение฀
(6฀самолетоносача,฀3฀крайцера,฀9฀ескадрени฀миноносеца,฀
3฀подводници฀и฀8฀танкера)฀на฀японския฀флот฀в฀условия฀на฀
най-строга฀секретност฀потегля฀към฀Хавайските฀острови.฀
Рано฀сутринта฀на฀7฀декември฀от฀самолетоносачите฀изли-
тат฀350฀самолета,฀които฀се฀насочват฀към฀американската฀
военна฀база฀Пърл-Харбър,฀където฀изобщо฀не฀подозират฀
заплахата฀ и฀ не฀ са฀ подготвени฀ да฀ є฀ се฀ противопоставят฀
по฀какъвто฀и฀да฀било฀начин.฀Едва฀в฀7,00฀ч฀сутринта฀де-
журният฀на฀една฀РЛС฀случайно฀забелязва฀на฀екрана฀го-
лямата฀група฀самолети,฀насочваща฀се฀към฀базата.฀Обаче฀
вече฀е฀твърде฀късно฀за฀отразяване฀на฀нападението.฀Около฀
8,00฀ч฀ японските฀пикиращи฀бомбардировачи฀и฀ торпедо-
носци,฀ както฀ и฀ известен฀ брой฀ миниподводници฀ нанасят฀
внезапен฀удар฀по฀американските฀бойни฀плавателни฀съдо-
ве,฀базирани฀в฀пристанището฀на฀Пърл-Харбър,฀както฀и฀по฀
множество฀наземни฀обекти฀с฀военно฀предназначение.฀Час฀
по-късно฀атаката฀е฀повторена.฀В฀резултат฀на฀нападение-
то฀са฀извадени฀от฀строя฀и฀осемте,฀намиращи฀се฀в฀базата฀
линейни฀кораба,฀както฀и฀6฀крайцера,฀няколко฀ескадрени฀
миноносеца฀и฀всичките฀около฀300฀самолета฀на฀американ-
ския฀тихоокеански฀флот.฀Загиват฀и฀над฀2500฀военнослу-
жещи.฀ Японците฀ дават฀ едва฀ 55฀ жертви฀ и฀ губят฀ само฀ 29฀
самолета฀и฀3฀подводници.฀„Съединените฀щати฀бяха฀вне-
запно฀и฀вероломно฀атакувани฀от฀военноморските฀и฀во-
енновъздушните฀сили฀на฀Японската฀империя“฀–฀заявява฀
на฀следващия฀ден฀президентът฀Рузвелт฀в฀обръщението฀си฀
към฀Конгреса฀с฀предложение฀незабавно฀да฀бъде฀обявена฀
война฀на฀Япония.฀Отзвукът฀от฀Пърл-Харбър,฀тази฀може฀
би฀в฀известна฀степен฀осъзнато฀дадена฀жертва,฀убеждава฀
и฀най-яростните฀радетели฀за฀политика฀на฀изолационизъм฀
сред฀американското฀обществено-политическо฀пространс-
тво฀в฀необходимостта฀от฀встъпване฀във฀войната.
*฀*฀*
Последвалите฀събития฀показват,฀че฀в฀летните฀погро-
ми฀на฀Червената฀армия฀и฀катастрофата฀на฀тихоокеанския฀
флот฀на฀Хаваите฀е฀имало฀и฀нещо฀положително฀за฀претър-
пелите฀ги.฀Поуките฀от฀тях฀се฀оказват฀вградени฀във฀фун-
дамента฀на฀бъдещата฀победа,฀до฀която฀предстои฀дълъг฀и฀
кървав฀път...
Бележки:
„Fall Barbarossa“, Berlin, 1970; Лиддел Гарт, Б. Вторая ми-
ровая война. СПб, 1999; Типпельскирх, К. фон, Вторая мировая
война 1939–1945. СПб, 1998; Jacobsen, H.-A. 1939–1945. Der
Zweite Weltkrieg in Chronik und Dokumenten. Darmstadt, 1961; Der
Zweite Weltkrieg 1939–1945: Kriegsziele und Strategie der grossen
Maechte. Muenchen, 1996; Hitlers Weisungen fuer die Kriegsfuehrung.
Dokumente des Oberkommandos der Wehrmacht. Frankfurt am Main,
1962; Halder, F. Kriegstagebuch: Taegliche Aufzeichnungen des Chefs
des Generalstabes des Heeres 1939–1942. Stuttgart, 1962.

ÒÐÈÊÐÀÒÍÀÒÀ ÊÀÏÈÒÓËÀÖÈß
ÍÀ ÃÚÐÖÈß ÏÐÅÇ ÀÏÐÈË 1941 ã.
Áèñåð ÏÅÒÐÎÂ
На฀ 10฀ октомври฀ 1940฀ г.฀ със฀ зна-
нието฀ и฀ одобрението฀ на฀ румънското฀
правителство฀части฀на฀Вермахта฀нав-
лизат฀в฀петролодобивните฀райони฀на฀
Румъния฀и฀в฀столицата฀Букурещ.฀Това฀
събитие฀ изненадващо฀ ще฀ надхвърли฀
рамките฀ на฀ местното฀ си฀ значение฀ и฀
ще฀активира฀поредица฀от฀други฀съби-
тия฀с฀общобалкански฀измерения.
Възмутен,฀ че฀ не฀ е฀ уведомен฀ и฀ е฀
поставен฀ пред฀ свършен฀ факт,฀ Му-
солини,฀ който฀ винаги฀ е฀ завиждал฀ на฀
по-големия฀ си฀ съюзник,฀ се฀ заканва,฀
че฀фюрерът฀ще฀научи฀от฀вестниците฀
за฀ окупацията฀ на฀ Гърция1.฀ Победата฀
изглежда฀ близка฀ и฀ лесно฀ достижима฀
за฀италианското฀фашистко฀ръководс-
тво,฀но฀то฀пропуска฀да฀вземе฀предвид฀
решимостта฀на฀гръцкия฀народ฀да฀отс-
тои฀независимостта฀си.
Агресията฀ започва฀ на฀ 28฀ октом-
ври฀ с฀ пълномащабно฀ нападение฀ от฀
територията฀на฀окупираната฀от฀Ита-
лия฀през฀април฀1939฀г.฀Албания.฀След฀
известно฀проникване฀на฀гръцка฀тери-
тория฀ италианските฀ части฀ се฀ натък-
ват฀на฀неочаквано฀силен฀за฀тях฀отпор฀
на฀ гръцката฀ армия.฀ Прегрупираните฀
и฀ подсилени฀ гръцки฀ войски฀ не฀ само฀
сковават฀напредването฀на฀италианци-
те,฀но฀успяват฀да฀ги฀изтласкат฀от฀своя฀
територия.฀ В฀ средата฀ на฀ ноември฀ те฀
преминават฀ в฀ успешно฀ контранас-
тъпление฀по฀целия฀фронт฀и฀към฀края฀
на฀месеца฀боевете฀се฀пренасят฀отвъд฀
албанско-гръцката฀граница.฀В฀гръцки฀
ръце฀падат฀Корча,฀Саранда,฀Гирокас-
тра฀и฀Поградец.฀Въпреки฀хвърлените฀
свежи฀ подкрепления฀ италианците฀ не฀
успяват฀ да฀ си฀ възвърнат฀ загубени-
те฀ позиции,฀ а฀ само฀ да฀ стабилизират฀
донякъде฀ фронта฀ по฀ линията฀ Погра-
дец – Тепелени.
След฀ крушението฀ на฀ начинанието฀
си฀ и฀ попаднал฀ в฀ явна฀ безизходица,฀
Мусолини฀ може฀ да฀ разчита฀ единст-
вено฀ на฀ германска฀ помощ.฀ Отначало฀
Хитлер฀иска฀да฀го฀остави฀сам฀да฀се฀оп-
равя฀с฀прибързаната฀авантюра,฀в฀коя-
то฀е฀затънал.฀Но฀след฀като฀взема฀ре-
шение฀за฀нападение฀срещу฀Съветския฀
съюз,฀той฀се฀опасява฀от฀възможността฀
англичаните฀ да฀ прехвърлят฀ войски฀ в฀
Гърция,฀застрашавайки฀по฀този฀начин฀
десния฀ фланг฀ на฀ нападението฀ срещу฀
СССР.฀ Фюрерът฀ решава฀ да฀ разреши฀
кардинално฀въпроса,฀като฀елиминира฀
изцяло฀ британската฀ заплаха.฀ Затова฀
той฀ не฀ изпраща฀ войски฀ в฀ Албания,฀
за฀ което฀ го฀ моли฀ Мусолини,฀ а฀ на฀
12฀ноември฀подписва฀Директива฀№฀18฀
за฀военни฀действия฀от฀територията฀на฀
България฀ със฀ силите฀ на฀ 10฀ дивизии,฀
прехвърлени฀ от฀ Румъния.฀ Целта฀ на฀
планираното฀нападение฀е฀да฀се฀осигу-
рят฀бази฀на฀германските฀ВВС฀и฀да฀се฀
нанесат฀удари฀по฀английските฀летища฀
в฀Източното฀Средиземноморие2.฀През฀
следващите฀два฀месеца฀планът฀се฀до-
разработва฀ и฀ обвързва฀ в฀ оперативно฀
отношение฀ с฀ плановете฀ за฀ действие฀
срещу฀ СССР฀ и฀ в฀ Северна฀ Африка.฀
На฀ 13฀ декември฀ с.г.฀ Хитлер฀ издава฀
Директива฀ №฀ 20฀ под฀ кодовото฀ име฀
„Марита“฀за฀военна฀операция฀срещу฀
Гърция฀през฀март฀1941฀г.฀с฀увеличен฀
до฀24฀брой฀на฀дивизиите3.฀Хитлерист-
ката฀агресия฀на฀Балканите฀е฀само฀въп-
рос฀на฀време.
На฀ 1฀ март,฀ след฀ като฀ изчерп-
ва฀ всички฀ възможности฀ за฀ лавира-
не,฀ България฀ се฀ присъединява฀ към฀
Тристранния฀пакт.฀Веднага฀след฀това฀
частите฀ на฀ Вермахта฀ навлизат฀ на฀
нейна฀ територия฀ и฀ заемат฀ позиции฀
по฀ българско-гръцката฀ граница.฀ На฀
65
25฀март,฀след฀като฀скланя฀на฀герман-
ския฀ натиск฀ и฀ обещания,฀ към฀ Пакта฀
се฀ включва฀ и฀ Югославия.฀ Само฀ два฀
дни฀по-късно฀обаче฀събитията฀вземат฀
неочакван฀обрат.฀Проанглийски฀нас-
троени฀офицери,฀не฀без฀съдействието฀
на฀британските฀тайни฀служби,฀извър-
шват฀ в฀ Белград฀ държавен฀ преврат.฀
Това฀ изненадва฀ и฀ вбесява฀ Хитлер.฀
Още฀същия฀ден฀той฀взема฀решение฀за฀
мълниеносна฀ война฀ срещу฀ Югосла-
вия,฀която฀трябва฀да฀бъде฀унищожена฀
като฀държава.฀Веднага฀в฀този฀смисъл฀
е฀издадена฀Директива฀№฀25,฀синхро-
низирана฀с฀плана฀„Марита“฀за฀дейст-
вията฀срещу฀Гърция4.
*฀*฀*
По฀същото฀време฀гръцката฀войска฀
в฀резултат฀от฀продължаващата฀война฀
с฀Италия฀е฀изтощена฀и฀с฀малобройни฀
резерви.฀ Нейните฀ основни฀ сили฀ са฀
съсредоточени฀в฀двете฀армии฀„Епир“฀
и฀ „Западна฀ Македония“.฀ Отчитайки฀
надвисналата฀от฀територията฀на฀Бъл-
гария฀опасност,฀гръцкото฀командване฀
сформира฀още฀две฀армии฀–฀„Централ-
на฀ Македония“฀ и฀ „Източна฀ Македо-
ния“.฀Като฀се฀има฀предвид,฀че฀итало-
гръцкият฀фронт฀е฀изнесен฀дълбоко฀на฀
албанска฀територия,฀се฀получава฀една฀
разтеглена฀отбранителна฀линия,฀която฀
трудно฀ би฀ могла฀ да฀ бъде฀ удържана฀ с฀
наличните฀ ефективи.฀ Военното฀ и฀ по-
литическото฀ръководство฀на฀страната,฀
водено฀повече฀от฀политически,฀откол-
кото฀ от฀ чисто฀ стратегически฀ съобра-
жения,฀ не฀ извършва฀ необходимите฀
прегрупирания฀ и฀ не฀ изтегля฀ частите฀
от฀Източна฀Македония,฀за฀да฀свие฀по฀
този฀начин฀дължината฀на฀фронта.
По-скоро฀от฀политическа,฀а฀не฀тол-
кова฀от฀реална฀практическа฀стойност฀
66
е฀и฀решението฀на฀британското฀прави-
телство฀ за฀ прехвърлянето฀ на฀ 60-хи-
ляден฀военен฀контингент฀(рекрутиран฀
главно฀ от฀ доминионите฀ Нова฀ Зелан-
дия฀и฀Австралия)฀от฀Близкия฀изток฀в฀
Гърция.฀Снемането฀на฀части฀точно฀в฀
момента฀на฀успешното฀настъпление฀в฀
Източна฀Либия฀попречва฀на฀англича-
ните฀да฀превземат฀Триполи.฀Но฀тях-
ното฀участие฀в฀отбраната฀на฀Гърция฀
ще฀даде฀по-късно฀морални฀основания฀
на฀британския฀кабинет฀и฀най-вече฀на฀
премиера฀У.฀Чърчил฀за฀оправдание฀за฀
пряката฀намеса฀във฀вътрешните฀дела฀
на฀страната.฀Опитите฀за฀създаване฀на฀
обединен฀ гръцко-югославски฀ фронт฀
под฀британска฀егида฀продължават฀до฀
самия฀ дванайсети฀ час฀ на฀ нападение-
то.฀До฀реални฀практически฀резултати฀
за฀ общо฀ противодействие฀ обаче฀ не฀
се฀достига.฀Не฀се฀достига฀и฀съгласие฀
между฀ гръцкото฀ командване฀ и฀ това฀
на฀британския฀експедиционен฀корпус฀
относно฀ дислокацията฀ на฀ обедине-
ните฀сили฀и฀избора฀на฀отбранителна฀
позиция.฀ Началникът฀ на฀ Генерал-
ния฀ щаб฀ на฀ гръцката฀ армия฀ генерал฀
А.฀ Папагос฀ не฀ пожелава฀ да฀ изоста-
ви฀ укрепената฀ линия฀ „Метаксас“฀ по฀
протежението฀на฀българско-гръцката฀
граница,฀да฀изнесе฀основните฀си฀сили฀
към฀ долното฀ течение฀ на฀ р.฀ Алиак-
мон฀ (Бистрица)฀ и฀ да฀ заеме฀ отбрана฀
по฀ линията฀ Каймакчалан–Вермион–
Олимп,฀която฀се฀смята฀за฀най-удобна฀
за฀ отблъскване฀ на฀ нападението5.฀ В฀
крайна฀сметка฀този฀сектор฀е฀оставен฀
за฀отбрана฀на฀британския฀контингент฀
(„W“฀Force).
Навлизането฀ на฀ Вермахта฀ в฀ Бъл-
гария฀–฀недвусмислен฀сигнал฀за฀над-
висналата฀хитлеристка฀опасност –฀се฀
посреща฀ от฀ определени฀ среди฀ на฀
гръцкия฀ офицерски฀ корпус฀ със฀ за-
силено฀ безпокойство.฀ Те฀ възропта-
ват฀ срещу฀ решението฀ да฀ се฀ приеме฀
войната฀ срещу฀ Германия,฀ смятана฀
от฀ тях฀ за฀ безсмислена฀ и฀ обречена.฀
Особено฀ разтревожени฀ от฀ подобна฀
перспектива฀ са฀ офицерите,฀ заемащи฀
ръководни฀ командни฀ длъжности฀ в฀
армията฀ „Епир“.฀ Те,฀ които฀ са฀ пос-
тигнали฀победи฀срещу฀италианците฀в฀
Албания,฀определено฀не฀желаят฀да฀се฀
сражават฀срещу฀неприятел฀като฀Гер-
мания,฀ сблъсъкът฀ с฀ която฀ трябва฀ да฀
се฀избегне฀с฀дипломатически฀средст-
ва.฀На฀тях฀им฀е฀дотегнала฀затегналата฀
се฀позиционна฀война฀и฀те฀биха฀иска-
ли฀да฀имат฀в฀лицето฀на฀Германия฀пос-
редник฀за฀прекратяването฀на฀войната฀
с฀ италианците,฀ но฀ в฀ никакъв฀ случай฀
противник.
В฀началото฀на฀март฀генерал฀А.฀Па-
пагос฀уволнява฀командира฀на฀„Епир“฀
заедно฀ с฀ командирите฀ на฀ I฀ и฀ II฀ кор-
пус,฀ понеже฀ те฀ се฀ изказват฀ за฀ прек-
ратяване฀ на฀ войната,฀ даваща฀ мотив฀
на฀ германците฀ да฀ нападнат฀ Гърция.฀
А.฀Папагос,฀който฀е฀убеден฀англофил,฀
ги฀заменя฀с฀генерали฀от฀„Западна฀Ма-
кедония“.฀ Командирът฀ на฀ „Западна฀
Македония“฀ поема฀ командването฀
на฀ „Епир“,฀ командирът฀ на฀ нейния฀ V฀
корпус฀ –฀ на฀ I฀ корпус฀ на฀ „Епир“,฀ а฀
един฀ дивизионен฀ командир฀ е฀ пови-
шен฀ и฀ преназначен฀ за฀ командир฀ на฀
II฀корпус฀на฀същата฀армия.฀Името฀на฀
новоназначения฀ корпусен฀ командир,฀
което฀често฀ще฀бъде฀споменавано฀от฀
тук฀ нататък,฀ е฀ Георгиос฀ Чолакоглу฀
(Цолакоглу).
На฀ 12฀ март฀ 1941฀ г.฀ германският฀
консул฀ в฀ Солун฀ информира฀ посла-
ника฀ в฀ Атина฀ В.฀ Ербах-Шьонберг,฀
който฀ пък฀ препраща฀ доклада฀ му฀ до฀
началниците฀ си฀ в฀ Берлин,฀ че฀ с฀ него฀
е฀ осъществил฀ контакт฀ полковник฀
Петинис฀(представен฀като฀началник-
щаб฀ на฀ неуточнено฀ войсково฀ съеди-
нение฀ в฀ Северна฀ Гърция).฀ Гръцкият฀
полковник฀бил฀изпратен฀с฀мисия฀при฀
германците฀ от฀ пожелал฀ анонимност฀
високопоставен฀в฀йерархията฀коман-
дир.฀ Петинис฀ бил฀ упълномощен฀ от฀
него฀да฀предаде฀на฀германските฀дип-
ломати฀следното:
1.฀Гръцката฀армия฀ще฀спре฀да฀се฀
сражава฀ на฀ Албанския฀ фронт,฀ ако฀
италианските฀ войски฀ там฀ се฀ заме-
нят฀с฀германски,฀дори฀ако฀това฀бъде฀
само฀ една฀ дивизия,฀ при฀ условие฀ че฀
преговорите฀ по฀ териториалните฀
въпроси฀ ще฀ се฀ водят฀ на฀ двустран-฀
на฀ гръцко-германска฀ основа฀ без฀
италианско฀ участие.฀ Основният฀
принцип,฀ който฀ следва฀ да฀ се฀ има฀
предвид,฀ е฀ етническата฀ принадлеж-
ност฀ на฀ жителите฀ на฀ Южна฀ Алба-
ния.฀ Районите฀ с฀ преобладаващо฀
гръцко฀ население฀ трябва฀ да฀ бъдат฀
оставени฀на฀Гърция.
2.฀Ако฀германската฀армия฀нападне฀
Гърция฀от฀територията฀на฀България,฀
това฀ ще฀ се฀ възприеме฀ като฀ помощ฀
за฀ Италия฀ и฀ в฀ този฀ случай฀ гръцките฀
войски฀ ще฀ се฀ сражват฀ до฀ последния฀
човек.
3.฀ Ако฀ предложението฀ относно฀
точка฀ 1฀ се฀ приеме,฀ гръцката฀ армия฀
вижда฀ възможност฀ англичаните฀ да฀
напуснат฀Гърция.
4.฀ Окупацията฀ на฀ Крит฀ от฀ англи-
чаните฀се฀е฀провела฀без฀сътрудничес-
твото฀на฀Гърция.
Военният฀ аташе฀ в฀ посолството฀
в฀ Атина฀ изказва฀ предположение,฀ че฀
постъпката฀ на฀ Петинис฀ представ-
лява฀ самостоятелна฀ инициатива฀ на฀
военните฀ и฀ зад฀ нея฀ не฀ стои฀ прави-
телството.฀ Що฀ се฀ отнася฀ до฀ човека,฀
който฀ го฀ е฀ изпратил,฀ той฀ подозира,฀
че฀ това฀ е฀ Г.฀ Чолакоглу.฀ Генералът฀ е฀
бил฀близък฀и฀съмишленик฀на฀снетия฀
от฀поста฀командир฀на฀„Епир“฀генерал฀
М.฀Дракос6.
Както฀ ще฀ покажат฀ последвалите฀
събития,฀ кадровите฀ размествания฀ и฀
рокади฀ във฀ висшия฀ команден฀ със-
тав฀на฀гръцката฀армия฀ще฀се฀окажат,฀
най-меко฀казано,฀несполучливи.฀Осо-
бено฀ решаващо฀ ще฀ бъде฀ оставането฀
на฀служба฀и฀гласуването฀на฀доверие฀
на฀ генерал-лейтенант฀ Г.฀ Чолакоглу.฀
Постъпката฀ му฀ не฀ е฀ нито฀ случайна,฀
нито฀ще฀бъде฀последна฀и฀много฀скоро฀
след฀това฀той฀ще฀предостави฀съдбата฀
на฀ страната฀ си฀ на฀ разположение฀ на฀
хитлеристка฀Германия.
*฀*฀*
На฀ 6฀ април฀ лявото฀ крило฀ на฀ 12-а฀
германска฀ армия฀ пресича฀ българс-
ко-гръцката฀ граница฀ и฀ нанася฀ удара฀
си฀ срещу฀ Гърция.฀ Армия฀ „Източна฀
Македония“฀успява฀временно฀да฀спре฀
атаката฀ срещу฀ линията฀ „Метаксас“฀
и฀ да฀ преустанови฀ проникването.฀ Но฀
2-ра฀ германска฀ танкова฀ дивизия,฀
действаща฀от฀територията฀на฀Югосла-
вия,฀рязко฀изменя฀посоката฀си฀на฀нап-
редване,฀спуска฀се฀на฀юг฀по฀долината฀
на฀Вардар฀към฀Солун฀в฀най-уязвимо-
то฀място฀на฀гръцката฀отбрана฀между฀
армиите฀ „Централна฀ Македония“฀ и฀

„Източна฀Македония“.฀Излизайки฀по฀
този฀начин฀в฀тила฀на฀последната,฀съе-
диненията฀на฀Вермахта฀я฀отрязват฀от฀
останалите฀ гръцко-британски฀ сили.฀
На฀ 8฀ април฀ командирът฀ на฀ армията฀
генерал฀К.฀Бакопулос฀отправя฀до฀гер-
манците฀ предложение฀ за฀ примирие฀
и฀ последваща฀ капитулация.฀ А.฀ Па-
пагос,฀съзнаващ฀безнадеждността฀на฀
ситуацията,฀дава฀същия฀ден฀позволе-
ние฀за฀сключването฀на฀капитулация7.฀
Тя฀ става฀ факт฀ на฀ другия฀ ден,฀ когато฀
германският฀ дивизионен฀ командир฀
П.฀ Вайел฀ и฀ Г.฀ Бакопулос฀ подписват฀
съответния฀ документ฀ в฀ сградата฀ на฀
германското฀консулство฀в฀Солун.
Върховното฀ командване฀ на฀ Вер-
махта฀(ОКВ)฀издава฀заповед,฀по฀сила-
та฀ на฀ която฀ гръцките฀ военнопленни-
ци฀следва฀да฀се฀третират฀подчертано฀
добре฀ (за฀ разлика฀ от฀ отношението฀
към฀сръбските,฀което฀трябва฀да฀бъде฀
подчертано฀лошо)8.฀След฀като฀преда-
ват฀ оръжието฀ си,฀ гръцките฀ военнос-
лужещи฀се฀освобождават.
Поради฀ бързия฀ германски฀ про-
бив฀от฀Битоля฀към฀Флорина฀(Лерин)฀
„Централна฀ Македония“฀ и฀ британ-
ският฀ контингент฀ също฀ се฀ изправят฀
пред฀ заплахата฀ да฀ бъдат฀ откъснати฀
от฀ основните฀ гръцки฀ сили฀ –฀ армии-
те฀ „Епир“฀ и฀ „Западна฀ Македония“.฀
На฀12฀април฀гръцкото฀командване฀се฀
вижда฀ принудено฀ да฀ отдаде฀ заповед฀
за฀ изтегляне฀ на฀ „Епир“฀ от฀ Албанс-
кия฀ фронт.฀ Малко฀ по-късно฀ „Запад-
на฀ Македония“฀ е฀ трансформирана฀ и฀
преподчинена฀ на฀ „Епир“฀ като฀ неин฀
III฀корпус.฀За฀негов฀командир฀е฀наз-
начен฀Г.฀Чолакоглу.
На฀ 19฀ април฀ германските฀ части฀
получават฀ заповед฀ да฀ напреднат฀ на฀
югоизток฀по฀посока฀Янина,฀за฀да฀от-
режат฀пътя฀за฀отстъпление฀на฀гръцка-
та฀армия฀и฀завършат฀обкръжението฀є.฀
Още฀на฀другия฀ден฀със฀завладяването฀
на฀високопланинския฀проход฀Мецово฀
заповедта฀ е฀ изпълнена9.฀ По฀ този฀ на-
чин฀гръцката฀армия฀се฀оказва฀притис-
ната฀между฀два฀неприятеля฀–฀от฀една฀
страна฀са฀италианците,฀които฀се฀въз-
ползват฀ от฀ ситуацията฀ и฀ започват฀ да฀
напредват,฀а฀от฀друга฀–฀излезлите฀є฀в฀
гръб฀германци.฀С฀нахлуването฀на฀хит-
леристките฀сили฀в฀Тесалия,฀отстъпле-
нието฀ вече฀ е฀ невъзможно฀ и฀ положе-
нието฀є฀като฀цяло฀става฀критично.
Новата฀ заповед,฀ която฀ Хитлер฀
поставя฀пред฀командирите฀си,฀е฀с฀два฀
насрещни฀ удара฀ от฀ Лариса฀ и฀ Солун฀
да฀ бъде฀ пресечен฀ пътят฀ за฀ отстъп-
ление฀ и฀ на฀ британския฀ експедицио-
нен฀корпус10.฀Но฀той,฀водейки฀тежки฀
ариергардни฀ боеве฀ с฀ преследващите฀
го฀ германски฀ танкови฀ съединения,฀
успява฀ да฀ се฀ изтегли฀ към฀ района฀ на฀
Термопилите.
В฀ тази฀ напрегната฀ обстановка฀ на฀
военни฀ поражения฀ сред฀ гръцкия฀ по-
литически฀и฀военен฀елит฀започват฀да฀
се฀ширят฀все฀повече฀пораженческите฀
настроения฀и฀паниката.฀Своеобразен฀
връх฀ на฀ парализата฀ и฀ объркването฀
сред฀управляващите฀бележи฀смъртта฀
на฀ министър-председателя฀ А.฀ Кори-
зис,฀ който฀ вечерта฀ на฀ 18฀ април฀ сам฀
слага฀ край฀ на฀ живота฀ си.฀ Решение-
то฀ за฀ този฀ краен฀ акт฀ той฀ взема฀ след฀
проведено฀същия฀ден฀в฀кралския฀дво-
рец฀ съвещание.฀ На฀ него฀ А.฀ Папагос฀
докладва฀ ситуацията฀ в฀ най-мрачни฀
краски฀–฀британците฀няма฀да฀могат฀да฀
удържат฀Термопилите,฀а฀положение-
то฀на฀Епирската฀армия฀е฀отчайващо.
Следобед฀ премиерът฀ приема฀ за-
местник-министъра฀ на฀ отбраната฀
Н.฀Пападемас,฀който฀му฀носи฀тревож-
на฀телеграма฀от฀командира฀на฀II฀кор-
пус฀на฀„Епир“฀генерал฀Г.฀Бакос.฀С฀нея฀
генералът฀се฀обръща฀към฀правителс-
твото฀ да฀ предприеме฀ нещо,฀ защото฀
армията฀вече฀е฀обхваната฀от฀безредие฀
и฀неподчинение11.฀Самият฀командващ฀
„Епир“฀ генерал฀ Й.฀ Пицикас฀ също฀
отправя฀ подобен฀ отчаян฀ апел฀ до฀ ко-
мандването฀за฀спешни฀решения,฀за฀да฀
се฀ избегне฀ попадането฀ на฀ армията฀ в฀
италиански฀плен.฀Освен฀това฀той฀спо-
деля฀ опасенията฀ на฀ митрополита฀ на฀
Янина,฀ че,฀ ако฀ италианците฀ дойдат,฀
те฀ ще฀ извършат฀ репресии฀ над฀ мир-
ното฀население฀и฀ще฀разрушат฀града.฀
Всъщност฀Й.฀Пицикас฀желае฀сключ-
ването฀на฀примирие,฀но฀не฀смее฀да฀се฀
противопостави฀ открито฀ на฀ прави-
телството฀ и฀ командването.฀ Но฀ под-
чинените฀ му฀ командири฀ на฀ корпуси฀
Г.฀ Чолакоглу,฀ Г.฀ Бакос฀ и฀ П.฀ Демес-
тихас฀ са฀ по-решително฀ настроени฀ и฀
решават฀да฀действат฀през฀главата฀му.฀
67
Пак฀ на฀ същия฀ ден,฀ 18฀ април,฀ те฀ се฀
събират฀и฀изготвят฀проект฀за฀ултима-
тум฀до฀правителството฀и฀А.฀Папагос฀
с฀искане฀за฀започване฀на฀преговори฀с฀
германците฀–฀единственото฀спасение฀
от฀позорен฀италиански฀плен,฀анархия฀
и฀ национална฀ дезинтеграция12.฀ Въп-
реки฀че฀все฀пак฀не฀изпращат฀ултима-
тума,฀ тримата฀ са฀ готови฀ на฀ всичко,฀
включително฀на฀явно฀неподчинение฀и฀
открит฀метеж,฀но฀да฀постигнат฀целта฀
си.฀ Те฀ дори฀ обсъждат฀ възможността฀
за฀ учредяване฀ на฀ независимо฀ прави-
телство฀ в฀ Янина฀ начело฀ с฀ митропо-
лита฀ на฀ града.฀ За฀ командващ฀ арми-
ите฀ „Епир“฀ и฀ „Западна฀ Македония“,฀
или฀ по-точно฀ казано,฀ на฀ това,฀ което฀
е฀останало฀от฀тях,฀е฀издигнат฀Г.฀Чо-
лакоглу.฀Й.฀Пицикас฀посреща฀вестта฀
за฀свалянето฀си฀спокойно,฀без฀да฀про-
тестира฀ и฀ да฀ оказва฀ съпротива.฀ По฀
всяка฀вероятност฀той฀е฀бил฀наясно฀с฀
намеренията฀на฀заговорниците฀и฀тай-
но฀ги฀е฀подкрепял13.
Междувременно฀ новото฀ гръцко฀
правителство฀на฀Е.฀Цудерос฀въпреки฀
всичко฀ решава฀ да฀ продължи฀ съпро-
тивата.฀Но฀в฀действителност฀то฀вече฀
няма฀ контрол฀ върху฀ ситуацията฀ и฀ е฀
безсилно฀да฀наложи฀и฀изпълни฀реше-
нието฀си.
*฀*฀*
Сутринта฀на฀20฀април฀група฀офи-
цери,฀ предвождана฀ от฀ Г.฀ Чолакоглу,฀
напуска฀гръцките฀позиции฀и฀се฀отпра-
вя฀да฀установи฀контакт฀с฀германските฀
части.฀Генералът฀е฀готов฀да฀сложи฀от฀
името฀на฀гръцката฀армия฀оръжие,฀но฀
при฀две฀условия฀–฀първото฀е฀незабав-
но฀сключване฀на฀примирие,฀а฀второто฀
предвижда฀ германците฀ да฀ задържат฀
завзетата฀към฀момента฀територия,฀но฀
да฀ оставят฀ останалата฀ част฀ от฀ стра-
ната฀ във฀ властта฀ на฀ временно฀ пра-
вителство.฀При฀всички฀случаи฀обаче฀
трябва฀да฀се฀избегне฀сключването฀на฀
капитулация฀с฀италианците14.
Същия฀ ден฀ вечерта฀ в฀ село฀ Водо-
носи,฀ близо฀ до฀ Янина,฀ Г.฀ Чолакоглу฀
подписва฀с฀командира฀на฀СС฀дивизия฀
„А.฀ Хитлер“฀ С.฀ Дитрих฀ документ฀ за฀
примирие,฀ задължаващ฀ гръцката฀ ар-
мия฀да฀прекрати฀враждебните฀дейст-
вия฀ срещу฀ германците฀ и฀ в฀ срок฀ от฀
68
десет฀ дни฀ да฀ се฀ изтегли฀ до฀ старата฀
гръцко-албанска฀ граница.฀ На฀ пре-
далите฀ се฀ гръцки฀ военнослужещи฀ се฀
предоставят฀ почетни฀ условия฀ на฀ ка-
питулация.฀ Войниците฀ след฀ сдаване฀
на฀ оръжието฀ си฀ се฀ пускат฀ по฀ домо-
вете,฀ а฀ офицерите฀ задържат฀ лично-
то฀ си฀ оръжие฀ и฀ не฀ се฀ третират฀ като฀
военнопленници15.
Текстът฀ на฀ документа฀ съдържа฀ в฀
себе฀си฀и฀скрита฀антииталианска฀на-
соченост.฀ Освен฀ че฀ на฀ германските฀
части฀ се฀ разрешава฀ да฀ заемат฀ пози-
ции฀ между฀ гръцката฀ и฀ италианска-
та฀ армия,฀ в฀ него฀ се฀ потвърждава,฀ че฀
гърците฀ се฀ намират฀ все฀ още฀ на฀ ал-
банска฀земя,฀а฀пък฀и฀в฀крайна฀сметка฀
германците฀ са฀ тези,฀ които฀ диктуват฀
условията.
Научавайки฀едва฀на฀другия฀ден฀за฀
постъпката฀ на฀ Г.฀ Чолакоглу,฀ А.฀ Па-
пагос฀ незабавно฀ издава฀ заповед฀ за฀
снемане฀от฀длъжност฀и฀отзоваването฀
му.฀Но฀той฀не฀разполага฀вече฀с฀реална฀
власт,฀за฀да฀промени฀по฀някакъв฀на-
чин฀развоя฀на฀ситуацията.
Фелдмаршал฀В.฀Лист฀не฀одобрява฀
и฀анулира฀споразумението฀от฀Водо-
носи,฀ понеже฀ кралят฀ и฀ правителст-
вото฀на฀Гърция฀били฀издали฀заповед฀
за฀продължаване฀на฀войната฀и฀зато-
ва฀ за฀ него฀ единственият฀ вид฀ доку-
мент,฀който฀може฀да฀бъде฀приемлив,฀
е฀този฀за฀незабавната฀и฀безусловна฀
капитулация.฀На฀другия฀ден,฀21฀ап-
рил,฀ в฀ Лариса฀ Г.฀ Чолакоглу฀ е฀ при-
нуден฀да฀подпише฀представения฀му฀
вариант฀ на฀ капитулация฀ –฀ този฀ път฀
пред฀ генерал฀ Х.฀ Грайфенберг,฀ на-
чалник-щаб฀ на฀ 12-а฀ армия.฀ Той฀ съ-
държа฀значително฀по-лоши฀условия฀
за฀ предаване,฀ предвиждащи฀ задър-
жането฀ на฀ войниците฀ и฀ офицерите฀
във฀ военнопленнически฀ лагери16.฀
Г.฀ Чолакоглу฀ изрично฀ декларира,฀
че฀ е฀ държал฀ да฀ капитулира฀ именно฀
пред฀ германците,฀ а฀ не฀ пред฀ итали-
анците,฀ които฀ той฀ бил฀ победил17.฀
Но฀ и฀ този฀ втори฀ документ฀ няма฀ да฀
се฀окаже฀окончателен฀и฀на฀него฀ще฀
му฀се฀наложи,฀противно฀на฀волята฀и฀
желанието฀му,฀да฀стори฀това,฀което฀
се฀ е฀ стремил฀ да฀ избегне฀ от฀ самото฀
начало฀ –฀ да฀ постави฀ подписа฀ си฀ за฀
капитулация฀ на฀ Гърция฀ редом฀ до฀
този฀на฀представителя฀на฀ненавист-
ната฀Италия.
Гръцкото฀ предаване฀ на฀ герман-
ците฀ зад฀ гърба฀ на฀ италианците,฀ иг-
нориращо฀участието฀им฀във฀войната,฀
отново฀ взривяват฀ ревността฀ и฀ гнева฀
на฀ Мусолини.฀ Точно฀ по฀ това฀ време฀
във฀ Виена฀ се฀ провежда฀ срещата฀ Ри-
бентроп–Чано.฀На฀21฀април฀дуче฀те-
лефонира฀ на฀ външния฀ си฀ министър฀
и฀ по฀ начин,฀ който฀ е฀ molto฀ nervoso฀
(sic)฀настоява฀гърците฀да฀се฀обърнат฀
с฀идентично฀предложение฀за฀капиту-
лация฀ и฀ към฀ италианската฀ армия18.฀
Същия฀ ден฀ той฀ се฀ среща฀ с฀ германс-
кия฀военен฀аташе฀в฀Рим฀Е.฀фон฀Рин-
телен฀ и฀ му฀ поставя฀ същото฀ искане,฀
определяйки฀ сепаративното฀ гръцко฀
предаване฀като฀перфидност฀–฀итали-
анците฀се฀били฀сражавали฀с฀тях฀шест฀
месеца,฀ ангажирани฀ били฀ 500฀ 000฀
души฀ и฀ били฀ дадени฀ 63฀ 000฀ жертви.฀
Сега฀италианската฀армия฀също฀имала฀
право฀ да฀ получи฀ удовлетворение฀ от฀
победата.฀Тя฀нямало฀да฀прекрати฀во-
енните฀действия,฀докато฀не฀получи฀и฀
тя฀предложение฀за฀капитулация19.
На฀ другия฀ ден,฀ когато฀ Е.฀ фон฀
Ринтелен฀ му฀ донася฀ проект฀ на฀ до-
кумента฀ за฀ капитулация,฀ изготвен฀
от฀ ОКВ,฀ Мусолини฀ продължава฀ да฀
се฀ инати฀ и฀ да฀ сипе฀ закани฀ срещу฀
гърците.฀ Ето฀ как฀ германският฀ вое-
нен฀ аташе฀ описва฀ сцената:฀ „Дуче฀ в฀
състояние฀ на฀ силна฀ възбуда฀ заяви,฀
че฀ при฀ никакви฀ обстятелства฀ не฀ би฀
участвал฀ в฀ преговори฀ или฀ склю-
чил฀ капитулация,฀ докато฀ гърците฀
не฀ предложат฀ да฀ капитулират฀ също฀
така฀ пред฀ италианските฀ войски...฀
Той฀заяви,฀че฀щял฀да฀довърши฀гър-
ците฀сам,฀ако฀500฀000฀души฀не฀били฀
достатъчни,฀ той฀ щял฀ да฀ използва฀
милион.฀Той฀абсолютно฀не฀би฀могъл฀
да฀разреши฀капитулацията฀на฀гърци-
те฀сега฀да฀бъде฀представена฀просто฀
като฀ последствие฀ от฀ германското฀
нападение20.฀ След฀ като฀ получава฀
уверенията฀ на฀ Е.฀ фон฀ Ринтелен,฀ че฀
гръцко-германските฀ контакти฀ не฀ са฀
насочени฀ срещу฀ италианците฀ и฀ са฀
просто฀резултат฀от฀развоя฀на฀съби-
тията,฀Мусолини฀донякъде฀се฀успо-
коява,฀но฀продължава฀да฀настоява฀за฀
изпълнение฀на฀искането฀си.
Не฀желаейки฀да฀„издребнява“฀и฀да฀
усложнява฀допълнително฀ситуацията,฀
фюрерът,฀ чиито฀ мисли฀ вече฀ са฀ насо-
чени฀ изцяло฀ към฀ нападението฀ срещу฀
СССР,฀ разпорежда฀ на฀ своите฀ военни฀
да฀ удовлетворят฀ италианската฀ бойна฀
чест฀ по฀ желания฀ от฀ Дуче฀ начин.฀ Ре-
шението฀ му,฀ на฀ практика฀ дезавуира-
що฀действията฀им฀до฀този฀момент,฀се฀
посреща฀с฀неодобрение฀от฀тях,฀но฀те฀
не฀ са฀ в฀ състояние฀ да฀ направят฀ нищо฀
друго,฀освен฀да฀се฀подчинят.฀Генерал-
полковник฀Ф.฀Халдер฀–฀началник-щаб฀
на฀ Главното฀ командване฀ на฀ армията฀
(ОКХ)฀ –฀ се฀ осмелява฀ да฀ сподели฀ не-
годуванието฀в฀дневника฀си:฀„Подобна฀
намеса฀ на฀ политическото฀ ръководст-
во฀ непоносимо฀ унижава฀ германския฀
фелдмаршал฀ и฀ командването฀ на฀ 12-а฀
армия.฀ Тя฀ дава฀ основание฀ за฀ санкци-
ониране฀ отгоре฀ на฀ фалшификация฀ на฀
историята,฀ която฀ трябва฀ да฀ създаде฀
впечатление฀ като฀ че฀ ли฀ италианците฀
сами฀ са฀ принудили฀ гърците฀ да฀ капи-
тулират.฀В฀действителност฀по฀катего-
ричното฀заявление฀на฀гръцкия฀главно-฀
командващ฀ (има฀ предвид฀ Г.฀ Чолак-฀
оглу฀–฀б.м.,฀Б.П.)฀в฀момента฀на฀капиту-
лацията฀бойно฀съприкосновение฀между฀
гърците฀ и฀ италианците฀ е฀ отсъствало.฀
Капитулацията฀е฀последвала฀само฀за-
щото฀на฀пътя฀за฀изтегляне฀на฀гръцките฀
войски฀се฀появяват฀немски฀части.“21
В฀ интерес฀ на฀ истината฀ следва฀ да฀
се฀ уточни,฀ че฀ до฀ стълкновения฀ меж-
ду฀двете฀армии฀все฀пак฀се฀е฀стигнало,฀
защото฀ началникът฀ на฀ италианския฀
Генерален฀ щаб฀ генерал฀ У.฀ Кавалеро฀
отбелязва฀в฀своя฀дневник฀на฀23฀април฀
за฀ боеве฀ за฀ Пермет,฀ в฀ които฀ диви-฀
зията฀ „Бари“฀ губи฀ 30฀ офицери฀ и฀
400฀войници22.
При฀тези฀обстоятелства฀на฀Г.฀Чо-
лакоглу฀не฀му฀остава฀нищо฀друго฀ос-
вен฀ да฀ изпълни฀ това,฀ което฀ се฀ иска฀
от฀него.฀На฀22฀април฀командирът฀на฀
73-та฀ дивизия฀ генерал฀ Б.฀ Билер฀ му฀
съобщава,฀ че฀ ще฀ му฀ се฀ наложи฀ да฀
изпрати฀пратеници฀при฀италианците฀
и฀ че฀ германската฀ зона฀ ще฀ бъде฀ от-
делена฀ от฀ италианската฀ по฀ линията฀
Игуменица–Мецово,฀което฀означава฀
дълбоко฀навлизане฀на฀италианците฀в฀
гръцка฀ територия.฀ Г.฀ Чолакоглу฀ се฀
опитва฀ да฀ се฀ измъкне฀ с฀ обяснение-

то,฀ че฀ е฀ военнопленник฀ и฀ в฀ тази฀ си฀
битност฀не฀притежава฀необходимите฀
правомощия.฀Това฀обаче฀не฀му฀пре-
чи฀да฀издаде฀в฀същото฀време฀заповед฀
до฀останките฀на฀двете฀гръцки฀армии฀
да฀ се฀ разпръснат,฀ в฀ резултат฀ на฀ ко-
ето฀ те฀ много฀ скоро฀ престават฀ да฀
съществуват.
Най-накрая,฀в฀18,20฀ч฀на฀22฀април฀
Г.฀Чолакоглу,฀след฀като฀е฀провел฀съ-
вещание฀със฀съратниците฀си฀Г.฀Бакос฀
и฀П.฀Деместихас,฀решава฀да฀изпрати฀
парламентьори฀ при฀ италианците.฀ В฀
21,00฀ ч฀ те฀ се฀ представят฀ на฀ команд-
ващия฀11-а฀италианска฀армия฀генерал฀
К.฀Джелозо.฀Той฀им฀съобщава,฀че฀ита-
лиано-германската฀комисия฀по฀прие-
мане฀на฀капитулацията฀е฀съставена฀и฀
очаква฀гръцките฀представители23.
В฀излязлото฀на฀другата฀сутрин฀ко-
мюнике,฀съставено฀под฀диктовката฀на฀
самия฀Мусолини,฀се฀казва:฀„Армиите฀
на฀ неприятеля฀ в฀ Епир฀ и฀ Македония฀
сложиха฀ оръжието฀ си.฀ Капитулаци-
ята฀ беше฀ предложена฀ в฀ 9,04฀ ч฀ (sic)฀
миналата฀ вечер฀ от฀ гръцка฀ военна฀
делегация฀на฀командира฀на฀11-а฀ита-
лианска฀ армия฀ на฀ Епирския฀ фронт.฀
Подробностите฀относно฀предаването฀
ще฀се฀уредят฀в฀пълно฀съгласие฀с฀гер-
манските฀съюзници.“24
За฀ незапознатите฀ със฀ ситуацията฀
се฀създава฀впечатлението,฀че฀гърците฀
излизат฀ с฀ предложение฀ да฀ капитули-
рат฀ само฀ пред฀ италианците,฀ а฀ съюз-
ниците฀ им฀ са฀ удостоени฀ с฀ честта฀ да฀
споделят฀ техния฀ триумф฀ единствено฀
от฀ добра฀ воля฀ и฀ съюзническа฀ лоял-
ност.฀В฀действителност฀италианската฀
армия฀по฀това฀време฀не฀е฀достигнала฀
още฀територията฀на฀Гърция฀и฀гърци-
те,฀дори฀и฀при฀най-добро฀желание฀ня-
мат฀никакъв฀мотив฀да฀капитулират.
Капитулацията฀ слага฀ щастлив฀
за฀ италианците฀ край฀ на฀ войната฀ от฀
28฀ октомври฀ 1940฀ г.฀ –฀ по฀ същество฀
загубена฀от฀тях.฀По฀официални฀дан-
ни฀на฀тяхното฀Министерство฀на฀от-฀
браната฀цената฀на฀тази฀безсмислена฀
и฀скъпоструваща฀авантюра฀са฀13฀755฀
убити,฀50฀874฀ранени,฀12฀368฀жерт-
ви฀на฀измръзване,฀25฀067฀безследно฀
изчезнали฀ (повечето฀ от฀ тях฀ убити฀
в฀ сражения)฀ и฀ 52฀ 108฀ хоспитализи-
рани.฀ От฀ своя฀ страна฀ гърците฀ също฀
дават฀ немалък฀ брой฀ жертви฀ –฀ 13฀
408฀ убити฀ и฀ 42฀ 485฀ ранени.฀ Общо฀
войната฀взема฀50฀000฀души฀убити฀и฀
100฀ 000฀ ранени.฀ Това฀ е฀ непосред-
ственият฀ и฀ краен฀ резултат฀ от฀ им-
пулсивното฀решение฀на฀италианския฀
диктатор฀да฀се฀реваншира฀на฀Хитлер฀
за฀навлизането฀на฀германски฀войски฀
в฀Румъния฀„със฀същата฀монета“25.
Третият฀и฀окончателен฀вариант฀на฀
гръцката฀ капитулация฀ се฀ подписва฀ в฀
14,45฀ч฀на฀23฀април฀в฀Солун.฀От฀гръц-
ка฀страна฀подписа฀си฀под฀документа฀
слага฀ отново฀ Г.฀ Чолакоглу,฀ от฀ гер-
манска฀–฀А.฀Йодъл฀(началник฀на฀Опе-
ративния฀отдел฀на฀ОКВ),฀и฀от฀итали-
анска฀–฀А.฀Фереро฀(началник-щаб฀на฀
италианската฀армия฀в฀Албания)26.
Същия฀ден฀крал฀Георг฀II฀и฀прави-
телството฀ на฀ Е.฀ Цудерос฀ отлитат฀ за฀
Крит,฀а฀малко฀по-късно฀–฀оттам฀–฀за฀
Близкия฀ изток.฀ Единствено฀ по-сери-
озни฀сражения฀продължават฀да฀се฀во-
дят฀ между฀ изтеглящия฀ се฀ британски฀
корпус฀и฀връхлитащите฀го฀германски฀
части.฀След฀превземането฀на฀Термо-
пилите฀ пътят฀ към฀ гръцката฀ столица฀
остава฀ открит.฀ На฀ 27฀ април฀ герман-
ците฀ влизат฀ в฀ опустялата฀ и฀ смълча-
на฀ Атина.฀ Два฀ дни฀ по-късно฀ вече฀ и฀
цяла฀континентална฀Гърция฀попада฀в฀
техни฀ ръце.฀ Пълното฀ покоряване฀ на฀
страната฀обаче฀ще฀завърши฀месец฀по-
късно,฀когато฀о.฀Крит฀–฀последеният฀
бастион฀на฀независима฀Гърция฀–฀ще฀
падне฀след฀ожесточена฀отбрана27.
До฀началото฀на฀операцията฀по฀зав-
земането฀на฀Крит฀(операция฀„Мерку-
рий“)฀ германските฀ загуби฀ възлизат฀
на฀ 1100฀ убити฀ и฀ 4000฀ безследно฀ из-
чезнали฀ и฀ ранени.฀ Британците฀ губят฀
11฀ 840฀ души,฀ като฀ в฀ тази฀ бройка฀ се฀
включват฀ и฀ военнопленниците.฀ В฀
германски฀ плен฀ попадат฀ и฀ 270฀ 000฀
гръцки฀военнослужещи28.
Подписването฀ на฀ документа฀ за฀
капитулация฀без฀санкцията฀на฀закон-
ното฀правителство,฀при฀това฀с฀цената฀
на฀държавна฀измяна,฀повдига฀съмне-
ния฀за฀нейната฀легитимност.฀Така฀или฀
иначе฀обаче,฀тя฀е฀факт฀и฀отразява฀ре-
алното฀състояние฀на฀нещата.฀Прави-
телството฀в฀емиграция฀декларира฀ре-
шимост฀за฀продължаване฀на฀борбата฀
срещу฀завоевателите,฀но฀възможнос-
69
тите฀ му฀ да฀ стори฀ това฀ са฀ вече฀ огра-
ничени฀до฀минимум.฀Що฀се฀отнася฀до฀
генерал฀Г.฀Чолакоглу,฀той฀не฀се฀задо-
волява฀с฀инициативата฀да฀предложи฀и฀
подпише฀ капитулацията฀ на฀ страната฀
си,฀а฀отива฀още฀по-далеч –฀самопред-
лага฀ се฀ за฀ министър-председател฀ на฀
ново฀гръцко฀правителство฀на฀окупи-
рана฀Гърция.
Бележки:
1
Граф Чано, Г. Политически дневник,
1939–1943. С., 1992, с. 215.
2
Documents on German Foreign Policy
(DGFP). Series D (1937–1945). Vol. XI. Lon-
don, 1962, pp. 527–531.
3
Ibidem. Vol. XII, p. 338.
4
Ibidem, pp. 395–396.
5
Woodhouse, C.M. The Aliakmon Line: An
Anglo-Greek Misunderstanding
in 1941. – Balkan Studies, 1985, Vol. 26,
No. 1, pp. 159–193.
6
DGFP, Vol. XII, pp. 279–280.
7
Papagos, A. Griechenland im Kriege,
1940–1941. Bonn, 1954, p. 179.
8
Гальдер, Ф. Военный дневник. (Ежеднев-
ные записи начальника Генерального штаба
сухопутных войск, 1939–1942 гг.). Москва,
1969, с. 456.
9
The German Campaigns in the Balkans
(Spring 1941). Center of Military History, U.S.
Army. Washington, D.C., 1986, p. 95.
10
DGFP, Vol.XII, pp. 539–541.
11
Cervi, M. The Hollow Legions. Mussolini’s
Blunder in Greece, 1940–1941. London, p.
285.
12
Ibidem, pp. 286–287.
13
Ibidem, p. 288.
14
Ibidem.
15
Γρηγοριάδη, Ν. Ό Παγκόσμιος πόλεμος
1939–1945. Τεύχος Α’. Έλληνο-Ίταλο-
Γερμανικός πόλεμος 1940–1941. Αθήνα, 1945,
σ. 104–105.
16
Ibidem, pp. 105–107.
17
Гальдер, Ф. Пос. съч., с. 477.
18
DGFP, Vol. XII, p. 599.
19
Ibidem, p. 644.
20
Ibidem, p. 645.
21
Гальдер, Ф. Пос. съч., с. 477–478.
22
Кавальеро, У. Записки о войне. (Дневник
начальника итальянского Генерального
штаба). Москва, 1968, с. 64.
23
Cervi, M. Op. cit., pp. 294–295.
24
DGFP, Vol.XII, p. 647.
25
Cervi, M. Op. cit., p.308.
26
Γρηγοριάδη, Ν. Op. cit., pp. 108–109.
27
За превземането на Крит по-подр. вж.
напр.: Simpson, T. Operation Mercury: The
Battle for Crete, 1941. London, etc., 1981.
28
The German Campaigns..., p. 112.
70 ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ РЕЧНИК
ÊÈÐÀÑÈÐÈ
Кирасири,฀XVII฀в.
Появата฀на฀кирасирите฀е฀резултат฀
от฀процеса฀на฀развитие฀на฀един฀от฀най-
старите฀родове฀войски฀–฀кавалерията.฀
Наименованието฀ кирасири – ฀ воини฀
от฀тежката฀кавалерия,฀води฀началото฀
си฀от฀немски฀език฀kurassier – ฀воин฀в฀
броня,฀подобно฀е฀и฀френското฀значе-
ние฀ на฀ думата฀ cuirassier฀ –฀ конник฀ с฀
броня.
Първите฀ формирования฀ на฀ теж-
ката฀ кавалерия฀ са฀ създадени฀ и฀ се฀
използват฀ под฀ различни฀ наименова-
ния฀ във฀ войните฀ на฀ Древен฀ Египет,฀
Персия,฀Гърция฀и฀Римската฀империя.฀
От฀средата฀на฀X฀век฀в฀Западна฀Евро-
па฀ се฀ полага฀ началото฀ на฀ рицарст-
вото,฀ което฀ запазва฀ значението฀ си฀ в฀
продължение฀ на฀ няколко฀ столетия฀ и฀
представлява฀основната฀военна฀сила฀
на฀ тежката฀ кавалерия.฀ Със฀ създава-
нето฀на฀редовната฀армия฀през฀1445฀г.฀
във฀Франция฀по฀времето฀на฀Карл฀VII฀
(1403–1461)฀рицарите฀са฀заменени฀от฀
жандарми฀(gens฀d’armes,฀или฀homme฀
d’armes) –฀ воини฀ в฀ пълно฀ предпазно฀
въоръжение.฀ Примерът฀ на฀ Франция฀
е฀ последван฀ от฀ Карл฀ Смели,฀ херцог฀
Бургундски฀ (1433–1477),฀ от฀ импе-
ратор฀Максимилиан฀I฀(1459–1519)฀и฀
други฀европейски฀владетели฀и฀посте-
пенно฀ жандармите฀ заменят฀ рицари-
те.฀Един฀век฀по-късно,฀в฀началото฀на฀
XVI฀век,฀водеща฀роля฀сред฀европейс-
ката฀ конница฀ има฀ френската฀ тежка฀
кавалерия,฀но฀катастрофалният฀разг-
ром฀на฀нейната฀армия฀в฀битката฀при฀
Павия฀(1525฀г.)฀недвусмислено฀показ-
ва฀на฀французите,฀че฀тези฀наследници฀
на฀средновековното฀рицарство฀също฀
са฀ отживели฀ времето฀ си.฀ В฀ редица฀
държави฀в฀Западна฀Европа฀–฀Герма-
ния,฀Австрия฀и฀Швеция,฀а฀така฀също฀
и฀в฀Русия฀през฀XVI฀и฀XVII฀век฀се฀по-
явяват฀ рейтарите฀ (reiter)฀ –฀ конници฀
в฀броня,฀въоръжени฀с฀дълга฀шпага฀и฀
огнестрелно฀оръжие.฀
Жандармите฀и฀рейтарите฀са฀пред-
шественици฀ на฀ появилите฀ се฀ в฀ края฀
на฀XVI฀и฀началото฀на฀XVII฀век฀кира-
сири฀ като฀ нов฀ вид฀ тежка฀ кавалерия.฀
Първите฀ кирасирски฀ формирования฀
са฀дело฀на฀един฀от฀водещите฀за฀вре-
мето฀си฀пълководци฀–฀херцог฀Морис฀
Насауски,฀ принц฀ Орански฀ (1567–
1625).฀ По฀ време฀ на฀ нидерландските฀
войни฀ на฀ мястото฀ на฀ копиеносците฀
той฀поставя฀по-маневрените฀и฀въоръ-
жени฀с฀огнестрелно฀оръжие฀и฀мечове฀
конници฀ с฀ броня.฀ Новосъздадената฀
конница฀ на฀ принц฀ Морис฀ получава฀
наименованието฀си฀от฀бронята฀–฀ки-
раса,฀ която฀ е฀ основното฀ предпазно฀
въоръжение.฀ Впоследствие฀ този฀ род฀
конница฀се฀появява,฀макар฀и฀с฀някои฀
изменения,฀ в฀ повечето฀ от฀ европейс-
ките฀армии฀и฀продължава฀успешно฀да฀

съществува,฀като฀към฀края฀на฀XIX฀век฀хладното฀оръжие฀
се฀използва฀преимуществено฀пред฀огнестрелното.
Основното฀предназначение฀на฀кирасирите฀по฀време฀на฀
бой฀е฀да฀нанасят฀решаващия฀удар,฀а฀в฀по-редки฀случаи฀–฀да฀
играят฀ролята฀на฀кавалерийски฀резерв,฀който฀се฀използва฀
в฀критични฀ситуации.฀Обикновено฀те฀атакуват฀в฀сбит฀ли-
неен฀боен฀строй.฀Забележително฀е฀участието฀на฀кираси-
рите฀в฀боевете฀при฀Аустерлиц฀(в฀руско-австро-френската฀
война฀от฀1805฀г.),฀при฀Бородино฀(в฀руско-френската฀вой-
на฀от฀1812฀г.),฀както฀и฀през฀1815฀г.฀при฀Ватерло,฀когато฀
армията฀на฀Наполеон฀I฀се฀изправя฀срещу฀антифренската฀
коалиция.฀
До฀ началото฀ на฀ XX฀ век฀ отделни฀ полкове฀ в฀ армиите฀
на฀европейските฀държави฀продължават฀да฀се฀наричат฀ки-
расирски,฀ но฀ това฀ е฀ по-скоро฀ по฀ традиция,฀ тъй฀ като฀ по฀
организация,฀въоръжение฀и฀приложение฀те฀не฀се฀различа-
ват฀съществено฀от฀другите฀кавалерийски฀полкове.฀И฀ако฀
пруските฀ кирасири฀ след฀ 1888฀ г.฀ носят฀ бронята฀ си฀ само฀
на฀ парад,฀ то฀ във฀ френската฀ армия฀ тя฀ се฀ използва฀ в฀ по-
леви฀ условия฀ и฀ в฀ годините฀ на฀ Първата฀ световна฀ война฀
1914–1918฀г.฀
Като฀ разновидност฀ на฀ тежката฀ кавалерия฀ кираси-
рите฀ имат฀ своето฀ развитие฀ и฀ в฀ руската฀ армия.฀ Първи-
ят฀ кирасирски฀ полк฀ в฀ Русия฀ е฀ сформиран฀ през฀ ноември฀
Френски฀кирасир฀(XIX฀в.),฀стрелец,฀гренадир฀и฀канонир
Военноисторически речник 71
Кирасири฀от฀различни฀европейски฀армии,฀XIX฀в.
1731฀г.฀и฀е฀предназначен฀за฀действие฀против฀леката฀тур-
ска฀ конница.฀ Няколко฀ години฀ по-късно,฀ през฀ 1740฀ г.,฀ в฀
руската฀армия฀са฀сформирани฀4฀кирасирски฀полка,฀а฀през฀
1756฀г.฀те฀са฀вече฀6.฀Техните฀действия฀обаче฀са฀затрудне-
ни฀от฀тежестта฀на฀снаряжението฀и฀въоръжението,฀състоя-
щи฀се฀от฀желязна฀броня,฀шлем,฀сабя,฀огнестрелно฀оръжие฀
и฀др.,฀което฀налага฀в฀навечерието฀на฀Руско-турската฀вой-
на฀от฀1787–1791฀г.฀да฀се฀направят฀някои฀промени฀с฀цел฀
облекчаване฀на฀тежестта.฀Във฀връзка฀с฀внедряването฀на฀
нарезното฀оръжие฀в฀армията฀и฀измененията฀в฀тактиката฀
на฀кавалерията฀през฀1860฀г.฀повечето฀армейски฀кирасир-
ски฀полкове฀са฀трансформирани฀в฀драгунски.฀В฀начало-
то฀на฀XX฀век฀в฀руската฀армия฀се฀запазват฀4฀гвардейски฀
кирасирски฀ полка,฀ които฀ през฀ Първата฀ световна฀ война฀
1914–1918฀г.฀също฀са฀преименувани฀в฀драгунски,฀а฀през฀
1918฀г.฀и฀те฀са฀разформировани.฀
От฀втората฀половина฀на฀XIX฀век฀бронята฀се฀превръ-
ща฀най-вече฀в฀елемент฀от฀парадното฀снаряжение฀на฀гвар-
дейската฀ кавалерия.฀ Усъвършенстването฀ на฀ военната฀
техника฀ довежда฀ и฀ до฀ постепенно฀ намаляване฀ на฀ значе-
нието฀ и฀ ролята฀ на฀ конницата฀ в฀ боя.฀ В฀ хода฀ на฀ Първата฀
световна฀война฀1914-1918฀г.฀нарастващите฀възможности฀
на฀съвременното฀въоръжение฀налагат฀изменение฀в฀такти-
ката฀на฀боя,฀а฀употребата฀на฀оръдия฀и฀картечници฀лиша-
ват฀кавалерията฀от฀нейното฀значение.฀Така฀през฀първата฀
половина฀на฀XX฀век฀дуетът฀пехота–артилерия฀се฀превръ-
ща฀в฀основен฀тактически฀елемент฀за฀водене฀на฀сухопътни฀
военни฀действия.
Снежана฀РАДОЕВА
72 УНИКАТИ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
ÀËÁÓÌ ÎÒ 1879 ã.
Ñ ÐÈÑÓÍÊÈ ÍÀ ÅËÅÌÅÍÒÈ
ÍÀ ÏÚÐÂÀÒÀ ÁÚËÃÀÐÑÊÀ ÂÎÅÍÍÀ ÓÍÈÔÎÐÌÀ
В฀ периода฀ на฀ конституирането฀ на฀ българската฀ воен-
на฀ униформа฀ княз฀ Александър฀ I฀ Батенберг฀ поръчва฀ из-
работването฀в฀Русия฀на฀специален฀албум1.฀В฀него฀руски฀
художници฀рисуват฀в฀най-големи฀подробности฀елементи-
те฀и฀аксесоарите฀на฀новата฀българска฀униформа.฀Това฀е฀
стара฀традиция฀в฀руската฀армия.฀През฀1868฀г.฀в฀Русия฀се฀
създава฀музей฀на฀Главното฀интендантство.฀В฀този฀музей฀
има฀канцелария,฀в฀която฀се฀прави฀описание฀на฀облеклото฀
и฀ снаряжението฀ на฀ армията.฀ Отбелязват฀ се฀ всички฀ про-
мени.฀Към฀канцеларията฀има฀художествена฀работилница,฀
където฀се฀изработват฀рисунки฀и฀литографии฀на฀различни-
те฀видове฀униформи.฀Изготвят฀се฀ескизни฀проекти฀на฀но-
вите฀ униформи฀ според฀ утвърдените฀ заповеди2.฀ Знаейки฀
за฀ съществуващата฀ традиция฀ в฀ руската฀ армия,฀ българс-
кият฀княз฀поръчва฀албума฀в฀художествената฀работилница฀
към฀музея฀на฀Главното฀интендантство.฀
Рисунките฀ са฀ съобразени฀ с฀ първата฀ министерска฀ за-
повед,฀която฀определя฀видовете฀военна฀униформа฀в฀бъл-
гарската฀армия฀от฀декември฀1879฀г.3.฀Албумът฀е฀с฀разме-
ри฀49฀Ї฀68฀ см,฀подвързан฀е฀със฀зелено฀кадифе,฀украсен฀
с฀ метални฀ растителни฀ мотиви,฀ в฀ четирите฀ ъгъла฀ е฀ имал฀
по฀един฀вензел฀„А“฀и฀княжеска฀корона,฀които฀не฀са฀дос-
тигнали฀до฀нас.฀Съдържа฀26฀прекрасно฀нарисувани฀лис-
та,฀ които฀ дават฀ подробна฀ информация฀ за฀ елементите฀ в฀
най-ранните฀ български฀ военни฀ униформи.฀ Рисунките฀ са฀
цветни฀ акварели.฀ Първа฀ е฀ рисунката฀ на฀ тържествената฀
форма฀на฀българския฀държавен฀герб,฀приет฀от฀Търновс-
ката฀конституция฀през฀1879฀г.4.฀Показана฀е฀бродерията฀на฀
парадното฀генералско฀шитьо฀–฀бродерия฀с฀търтър฀на฀14฀
дъбови฀листа฀отляво฀и฀толкова฀отдясно฀от฀двете฀страни฀
на฀яката;฀на฀клапана฀има฀същия฀брой฀дъбови฀листа,฀фина฀
търтърна฀ бродерия฀ има฀ и฀ на฀ контрапагона.฀ Нарисувана฀
е฀бродерията฀по฀яката,฀клапана,฀обшлага฀и฀контрапагона฀
на฀ обикновената฀ генералска฀ форма,฀ която฀ се฀ състои฀ от฀
сърмено฀шитьо฀в฀лента.฀Бродерията฀по฀яката฀и฀обшлага฀
на฀ флигеладютантския฀ мундир฀ се฀ състои฀ от฀ 8฀ (числото฀
на฀новото฀начало)฀обли฀извивки,฀изработени฀от฀сребър-
но฀шитьо฀върху฀светлосиньо฀сукно.฀Изрисувани฀са฀яката,฀
пагонът฀и฀обшлагът฀на฀мундира฀на฀офицерите฀и฀войници-
те฀от฀военното฀училище.฀Може฀да฀се฀видят฀яката฀и฀обшла-
гът฀на฀мундира฀на฀I฀пеша฀дружина,฀генералският฀султан,฀
в฀който฀са฀вплетени฀националните฀цветове.฀Показани฀са฀
офицерският฀ калпак฀ от฀ бяла฀ кожа฀ с฀ червено฀ дъно฀ с฀ по฀
два฀ кръстосани฀ сърмени฀ галуна,฀ елипсовидната฀ кокарда฀
с฀редуващи฀се฀цветове:฀бял฀(в฀средата),฀зелен฀и฀червен,฀
и฀ при฀ кокардата฀ на฀ фуражката฀ –฀ бял฀ отвън,฀ зелен,฀ чер-
вен,฀зелен,฀червен.฀Нарисувани฀са฀двата฀вида฀акселбанта฀
за฀пехотата฀и฀артилерията฀от฀сребърна฀и฀златна฀сърма฀с฀
метални฀ висулки฀ и฀ княжеска฀ корона.฀ Златото฀ и฀ сребро-
то฀символизират฀слънцето฀и฀луната฀–฀божествена฀сила฀и฀
просветление5.฀Има฀рисунка฀на฀сърмен฀шарф฀с฀кисти,฀ук-
расен฀с฀ивички฀от฀зелена฀и฀червена฀коприна.฀Тук฀отново฀
се฀набляга฀на฀националния฀елемент฀и฀националната฀при-
надлежност฀на฀офицера฀от฀българската฀армия.฀В฀албума฀
има฀рисунки฀на฀различни฀видове฀валтрапи฀–฀генералски,฀
флигеладютантски,฀ на฀ офицерите฀ от฀ генералния฀ щаб.฀
Показани฀ са฀ разликите฀ в฀ цветовете฀ при฀ кавалерийската฀
и฀артилерийската฀лядунка.฀При฀артилерийската฀лядунка฀
украсата฀е฀от฀жълт฀метал.฀Изрисувани฀са฀пагони฀и฀епо-
лети฀с฀разположението฀на฀четирилъчите฀звезди.฀Шеф฀на฀I฀
дружина฀е฀княз฀Александър฀I฀Батенберг,฀затова฀на฀паго-
ните฀є฀се฀поставя฀вензелът฀му฀и฀княжеска฀корона.฀
Албумът฀ни฀връща฀в฀далечната฀1879฀г.฀в฀годината฀на฀
конституирането฀на฀българската฀военна฀униформа,฀кога-
то฀се฀използват฀богатите฀традиции฀на฀руската฀армия.
Даниела฀ЦАНКОВА-ГАНЧЕВА
Бележки:
1
НВИМ колекция IV-З–195.
2
Хренов, М. М., Зубов, Р. Т. Теровкин М. А. Военная одежда рус-
ской армии. М. 1994, с. 264.
3
МЗ 110/1879. ЦВА, ф . 1, оп. V, а.е. 49, л. 190.
4
Чл. 21. Български конституции и конституционни проекти.
С., 1990, с. 22.
5
Купър, Д. Илюстрована енциклопедия на традиционните симво-
ли. С., 1993; Приор, Ж. Универсалните символи. С., 1993.