ЗН АМ ЕН АТА

»ЛГАРСКАТА БО

Ш ш р % >
г ъ
\ ьтлж
 ИВАН СТЕФ АНОВ ИВАНОВ, роден на 24.10.1935
г. в село Бериево, Севлиевско. Завършва
средно образование в с. Врабево, Троянско
през 1953 г. Пълен курс на НВАУ „Георги
Димитров” - Шумен през 1955 г. специалност
„Земна артилерия”. Служи в различни
гарнизони на страната. През 1971 г. завършва
Великотърновския университет „Св.св. Кирил
и Методий” като „Специалист по история'.
След напускането на БНА през 1989 г. се
посвещава на вексилологията. Има десетки
публикации, свързани с историята на
българските знамена, като основно внимание
обръща на бойните стягове на армията. Автор
е на книгите: „Български бойни знамена и
флагове”, С., 1998, „Флаговете на държавите в
света”, С., 2002, „Символите на България: герб.
знаме и химн”, С.,2004, „Гарнизоните на
дълга”, С., 2007.

В резултат на дългогодишното целенасочено небългарско възпитание на народа

ни в национален нихилизъм, „комунистически интернационализъм”, „славянска
дружба” и „добросъседство” с „братята сърби” нашата родина България днес е
на последно място на Балканите по зачитането на своето национално знаме. Даже
управниците и в малка Албания отдават много повече уважение, почит и
преклонение пред националния им флаг, отколкото нашите. И не само това.
Поради грешна държавна политика целият български народ дълги години
умишлено бе държан в неведение относно фактите за българските бойни знамена
и тяхната героична история.
Главната причина за това срамно дело бе, че неувяхващата слава на
нашите бойни знамена бе завоювана в жестоките битки срещу съседните народи
за човешки правдини и национално освобождение и в кървавите войни за
обединение на изстрадалия българския народ. Почти нищо не се знае от
повечето българи за историята на българските бойни знамена и как, водени от
тях, нашите революционери, войници и офицери са се сражавали геройски до
последна капка кръв срещу турските, гръцките, сръбските, румънските, руските,
френските и английските армии и не са допуснали нито едно наше бойно знаме
да бъде пленено от вражески ръце. Независимо от условията на фронта, даже и
когато цели съединения остават в плен съгласно Солунското споразумение от
29.09.1918 г.
И точно за историята, за честта и славата на българските бойни знамена е
настоящата книга от големия български родолюбец о.з. полковник Иван Иванов.
Защото опазването на честта и славата на националното знаме и на всички бойни
знамена винаги е било един от първите завети на нашите деди. Защото всички
наши знамена винаги са били и са символът на обединението и свободата на
целия български народ.

Цена: 16 лв. Никола Григоров

 ИВАН ИВАНОВ 11 О •••>'? Й1
!ЦЗ :■ • Ь. _
- .. :: . . \ - • .. - •

?•. ;>Л0о.' :: ,д ?•.••• •; • . г-.. 1-: . - -

■> •: г- ч> '* •. •. ••••• . о: н<, ' д
Й : -Л^уцСП ппи -V ;*»г - • •; . \ .. ;н .. ~с. :!Щ ^ *: . ' ■■ ■ л ■
■ ' .н N.. ; и ‘!ЧН •>■• ..^СЛК!;' , - ' :: . Ч ‘ .
г- *?> . Л • <-я:'-уг- -р.--' . . • ■ ■
■- • :!>. ■ . •' ' • О • -< Г .'! •• • .. ;

' 1-.'0?- ■■■ - ..•=>:• • 4-.Ч, 1

-■ ' :1• ЛЛ

ЗНАМЕНАТА
НА БОЙНАТА СЛАВА

Издателство ,Анико”
София, 2010
 Библиотека
! ЧЯ/' :1(

„Ш Г Г б Б Ъ Д ГА Р Д З А в Д Щ “

№~25

Под общата редакция на

НИКОЛА ГРИГОРОВ

© Издателство „Анико“, София, 2010

1БВМ 9 7 8 -9 5 4 -8 2 4 7 -1 1 -5
 Посвещавам на 90-та годишнина от излизането на България от Първа­
та световна война,.на хилядите герой оставили костите си по бранните поля
за осъществяване на националната мечта - обединение на българите в една
държава, на героите от пехотните части на армията спасили полковите зна­
мена, като ги пренасят в старите постоянни гарнизони на своите части и не
допуснали наше бойно знаме да краси чужд музей. На българките и бълга­
рите шили, рисували и развявали въстаническите знамена против поробите­
лите от април 1876 г. и Илинден и Преображение 1903 г. и по този начин
съхранили и продължили,българската знаменна традиция. На славните бъл­
гарски войни пленили бойни знамена от противникови войски, с които сме
воювали във войните за национално обединение на българския народ. На
бойните знамена на българската армия - поклон доземи!
 Българските знамена
На чиновете на 31-и Варненски полк
От стръмния бряг беломорски
до влашките степи безкрайни
летят знамена ратоборски
на български полкове сияйни.
Юнаци летят, великани
по дух и по храброст крилата,
децата на наште Балкани, _
на наший живот красотата.
Де минат - свободата блесне,
де паднат -възкръсва живота,
де ревнат, кат вихрове бесни
помитат душмана, деспота.
0, български славни войнико,
прекланям чело пред ликът ти,
пред дивната мощ на духът тй-
за всичко що вършиш велико!
Сам буря - с гняв бурите срящаш,
ломиш, поразяваш
-1
вразите,
царства от основи разклащаш
със свойто ура страховити.
Пред мойте очи възхитени
великите сенки въстават:
аз виждам във теб въплотени
дедите ни как оживяват-
чиито мъждраци лъщели
под якия зид цариградски,
чиито коне пръхтели
по дивите чуки карпатски
По чиито дири титански,
кат тичаш, о, лъв на борбата,
по всички простори балкански
победно си вейш знамената!
20 декември 1916 Иван Вазов
(из „Нови екове" 1917)
 Вместо предговор
Историята на човечеството е неразривно свързана със символите. Ду­
мата символ е от старогръцки произход и означава знак, условен знак, приз­
нак т.н. Символът е опростено, графично изображение на някакъв образ,
който съществува в съзнанието на човека или обществото. В същото време
символите са особени знаци на познание и самопознание и представляват
един от най-древните начини за тълкуване на онези страни от обкръжава­
щата ни действителност, които трудно биха могли да бъдат отразени с други
средства. Огромно количество предмети участващи в държавния, обществе­
ния и личния живот на хората са белязани с тях. Чрез символите те стават
съпричастни с държавния или обществения живот, дори на международните
отношения, с историята, политиката и икономиката на държавата и света,
както и с процесите на тяхното развитие. Това са гербовете, знамената и
флаговете, паричните знаци, печати, паметници, пътни знаци, пощенски или
гербови марки, тържествени одежди и корони на монарси и църковни слу­
жители и лидери, на бижута, оръжия и т.н.
Символите са от малкото неща оцелели от дълбока древност до наши
дни. Нещо повече. Те продължават не само да действат, но и да се развиват и
обогатяват. Въпреки това за много хора те са неразбираеми. Но това никога не
е било причина за изчезването им. Тяхното влияние и значение расте. От исто­
рията на човечеството и цивилизациите знаем, че огромни маси хора се бият на
живот и смърт в нескончаеми войни под влияние на някаква символика или за­
гиват в името на идеи и идеали под влиянието на дадени символи.
Знамето е един от символите появил се в зората на човешката исто­
рия и съпровождащ човечеството в хилядолетното му развитие. Днес то е
основен символ на държавата, на световни, регионални, църковни, полити­
чески и съсловни организации, на фирми, корпорации и какви ли не още
обединения на бизнеса и обществените отношения. Знамето е символ на
държавност, суверенитет и съпричастност към обществото и неговите наци­
онални и морални ценности, на сигурност и воля за победа и отстояване на
висш цели и идеи. Затова този символ ще съществува докато съществува
човечеството и неговите цивилизации.
***
Какво представлява символът знаме?
В съвременен аспект и от веществена гледна точка, това е плат с оп­
ределена форма, размери, цветова гама и символика, според предназначе­
нието му. Обикновено се състои от една или няколко съшити (съединени)
съставни части със съответен цвят, разположени в определен ред и форма,
положение и съотношения. Понякога върху тъканта му са изобразени по
различен начин гербове, графики, рисунки, надписи или девизи. Платнената
част обикновено се прикрепва (приковава) към дръжка направена от дърво,
пластмаса или лек метал или на въже или шнур в зависимост от предназна­
чението на знамето1.

7
 Според Енциклопедия България знамето е „символ на национално,
партийно или профсъюзно обединение на хората. Обикновено едноцветно
или многоцветно платно с установени размери, форма и цвят, прикрепено
към дървена дръжка или шнур”2. Тълковните речници на българския език
дават подобни определения на този символ3. Тези формулировки се допъл­
ват от предназначението му и като знак, емблема на държава, войскова
част или съединение, търговски или военен кораб. Но знамето има значение
и на нещо, под което се нареждат хората за идея, действие, почин, в това
число и вдигане, побиване на знаме за борба, въстание, революция, протест
и др. Не бива да се пропуска „вдигане на бяло знаме”, т.е. предавам се, под­
чинявам се, съгласявам се с чуждо мнение, воля, политика и пр. Разнообра­
зието от значения е толкова голямо, че не е възможно да се обхванат всич­
ки нюанси. По-важното е, че те са свързани с общественото значение на
символа и символиката на „парчето плат”, със способността му да обединя­
ва, мобилизира, сплотява, мотивира за определена кауза, идея и пр. Много
често на исторически личности, творци на изкуството, културата или науката
се прикачва и думата „знаме”. Макар да не е съвсем точно и редно, това оп­
ределение показва изключителност, безподобие в областта, за която му е
прикачено като титул. С всичките си съставни части и символика знамето
отразява историята, етнографията, традициите, обичаите, постиженията на
даден народ, етнос, малцинствена група или организация.
Знамето се състои от съществени и несъществени части. Съществени
са платът и дръжката. Както вече подчертахме, платът може да бъде едини­
чен, монолитен или съставен от няколко части (ивици, полоси, триъгълници
или други геометрични фигури). Исторически платът на знамената има раз­
лични форми. Класическа и най-широко разпространена в съвременността е
правоъгълната (Rectangular flag). Исторически обаче формата е най-
разнообразна. Срещат се: Masthead pennant-мачтов флаг за кораби, квадрат
(Square flag), каквото е държавното знаме на федерация Швейцария, double
pennant - като знамето на Кралство Непал, съставено от поставени един над
друг съшити (съединени) сини триъгълници (Triangular burgee). Освен това
известни са още: Swallowtail flag - с раздвоена опашка (като на лястовица),
Gonfanon - хоругва и Oriflamme flag - отворен, разрязан.
Правоъгълният плат (Rectangular flag) вексилолозите разделят на 4
части (кантони). Двата кантона до дръжката (флагщока) са наречени „изди­
гани”, носещи - upper hoist or canton - отгоре и lover hoist - отдолу. Другите
два, крайните, са наречени „летящи” или развяващи се - upper fly -отгоре и
lover fly - отдолу. Освен това всеки знаменен плат има и център4.
Дръжката на знамето може да бъде направена от дърво, метал или
полимери. Горният й край обикновено се нарича връх и може да бъде с или
без украса (принадлежности). Долният край на дръжката се нарича пета,
някъде шпор (в кавалерийските щандарти). Според предназначението на
знамето може да бъдат направени от метал.
Несъществените части са от най-различен вид. Това са лентите и
ресните, с които е обграден платът на знамето, различните шнурове, пискю­

8
ли, темляци, възпоменателни, обикновено метални, гривни и такива, които
определят предназначението на знамето и датата на изработването и връч­
ването му, отличия, като ордени, медали и др. Металните гривни обикновено
се надяват или приковават на дръжката или са направени върху ленти, кои­
то се прикачват върху върха й. Несъществена част са металните листовидни
пики, кръстове, лъвчета и др. животни, корони и др. символи, които се пос­
тавят на върха на дръжката.
В основата на думата „знаме” в българския и руският езици е коренът
„зна”. В българския език с този корен има повече от две дузини думи като:
знак, знаменател, знамение, знаменитост, знаменосец, знание, знат, знат-
ност и др., които в повечето случаи са с различно значение, не само в реч­
ника, но и в живота на хората и обществото. Независимо от това, в повече
от случаите те определят значимостта на понятието, което обозначават,
представят или обясняват.
В „Речник на българския език” Найден Геров обяснява думата знаме
по следния начин: „Знамен, знамя, пряпорец, прапорец, стяг, байряк”5. В тях
не се прави разлика за видовете знамена, както е това в някои западни
езици. В българския език освен думата знаме съществуват и се употребяват
и думи като пандера (бандера), флаг, хрунка и др. На някои от тях ще се сп­
рем като се позоваваме на изследванията на Иван Стойчев и някои други
автори6.
Знаме - знак, признак, белег, чрез който отличаваме свои от чужди.
От същия корен е думата знание. Думата има още значение на печат, тавро,
подпис, пропуск, паспорт, чертеж, изображение и др. Употребява се главно
за отличителен белег, символ на отечеството, на държавата, както и на
войскови части, кораби от гражданския и военноморския флот.
Пряпорец - (прапор, прапорец) е старинна дума от индоевропейски
произход, предславянски pherper, общославянски парити - нещо, което
хвърчи, лети, прелита. По звукоподражателен път може да се свърже с гла­
гола пърпори, т.е. шум от нещо, което се движи, развява от въздушна струя,
вятър, течение. Може да бъде употребена и за мястото на знамето в боя в
миналото, когато то се намира в бойния ред, обикновено в първите редици
на атакуващите при пробив или атака, там където се разкъсва отбраната
или бойния ред на противника, пори, разпаря, на решаващото място или
направление на боя. В руската армия например военното звание прапорш-
чик е свързано с думата пряпорец, т.е. младши офицер или офицерски кан­
дидат носител на знамето - знаменосец.
Пандера (бандера). Дума със старогермански корен, обикновено упот­
ребявана в италианския и испанския език. Употребата й в българския език
отдавна е изчезнала, освен в някои музикални произведения от автори от
посочените страни. Произлиза от band - лента, връзка, дълго платно.
Стяг. Думата е от индоевропейски произход, еднакъв с думата щандарт,
т.е. нещо установено, постоянно, около което се събират хората, войниците и
пр. В буквален смисъл се превежда като прът, върлина, на чийто връх се е зак­
репвал някакъв предмет или снопче трева, цветя или конска опашка или косми.

9
Среща се предимно в славянските езици. Това е и древно руско название за
знаме. По-късно снопчето трева е заменено с триъгълно, клинообразно платно
с ярък цвят, виждащ се отдалеко. Стягът служел за построяване, сбор на войс­
ките, преди началото на похода или сражението. От края на 15 в. в Русия вмес­
то стяг започва да се употребява думата знаме7. Сега думата стяг най-често се
употребява в художественото и поетично слово.
Хоръгва. Старобългарска дума придобита от готското hrunga - (прът)
или според Стойчев от турската „куйрук” - опашка. Първоначално знамената
са служели за обозначаване на боен ред, направление на настъпление или
бойните действия, т.е. като военнотехнически знак, а не като символ. В рус­
кия език е позната думата „хоругва”, дошла от монголското оронго - (знак,
знаме), остаряло название на военното знаме, разпространено в древна Ру­
сия и част от славянските народи. При казаците тя е „хорунка” и идва от наз­
ванието на първия офицерски чин в казашките части - хорунжий. Той е бил
и знаменосец.
През средновековието хоръгвата е организационна тактическа едини­
ца в рицарската войска. В Полша и Литва тя се състояла от 25 до 80 копия.
През 16-18 в. е подразделение от полско-литовската армия, съответстваща
на рота8.
В християнската църква хоругвата е знаме закачено на напречна лет­
ва и е носено при църковни шествия, празници и чествания.
флаг (знаме). Дума от индоевропейски произход, която означава не­
що, което се развява. В българския език идва от руския преди освобожде­
нието от турско робство и непосредствено след Руско-турската война (1877­
1878) и възобновяването на българската държавност. Тогава под ръководс­
твото на руски офицери се слага началото на българската войска и военен
флот по руски образец, устави и символика. Знамето представлява отличи­
телен знак на държавата, нейните структури и учреждения, въоръжени сили,
международно представителство, длъжностни лица и т.н. Особена категория
представляват военните, морските и военноморските флагове. В някои ар­
мии, а отскоро и в българската са въведени флагове на видовете въоръжени
сили.
Байряк. Дума от персийско-турски произход. Освен знаме означава и
брой хора, количество войници. „Побива байрак”, т.е. събира войници.
Фруглица (Уруглица). Транскрипция на старобългарската дума хоръг­
ва. В истинското си, народно значение, нещо, което се развява, върти се,
носи се по време на празници, сватби и др.
Щандарт (Standarto - ит.). Знаме, флаг на държавен глава (император,
крал, цар, президент). Първоначално е знаме на кавалерийски части в евро­
пейските армии от 16 до 20 в. Различава се от обикновените знамена освен
по формата и по размера и символиката си. Щандартите обикновено са
квадратни или триъгълни платове с по-малки размери от тези на обикнове­
ните знамена поради спецификата на кавалерийските части и подразделе­
ния, като по-висока маневреност, скорост и бързина на действията и т.н.
Дръжката на щандарта също е различна. Обикновено на нея е прикрепено

10
устройство (ремък) осигуряващо сигурност при носенето на знамето от кон­
ника, а така също и метален шпор в долния й край за придържане към стре­
мето на седлото на коня. В ескадрона щандарта се носи от младши офицер-
корнет (соггпеНе - щандарт, фр.). В бившия Съветски съюз щандарт са на­
ричани и знамената на сборните полкове на фронтовете, Военноморските
сили и Наркома на отбраната, участвал в Парада на победата на Червения
пощад в Москва през юни 1945 г.9.
В продължение на векове и според предназначението си се появяват
няколко вида знамена:
Държавни. Знамена, които заедно с държавния герб и химн стават
основни символи на държавата. Те я представляват в международните й
отношения и символизират националния й суверенитет, държавно устройст­
во, обществената й система и т.н. Появяват се на определен етап от разви­
тието на нациите като обединяващ символ. Държавните знамена не са исто­
рическа закостенялост, а могат да претърпят промени в зависимост от раз­
витието на държавноста или на обществената система на страната.
Национални (народни). Олицетворяват отделни нации, народи, етно-
си, племена, малцинствени и други групи, независимо дали влизат или не в
обединени държавни формирования.
Църковни. Олицетворяват църквата и са употребявани при религиоз­
ни служби, литийни шествия и мероприятия на дадена църковна общност.
Към тях се отнасят и т.н. свещени, религиозни знамена, като турското Сан-
джак Шериф например. Знамето на Ватикана освен че е държавно е и рели­
гиозно.
Владетелски. Знамена, флагове, щандарти на императори, царе, кра­
ле, князе, които в миналото и сега представляват част от регалиите на вла­
детелите. Те ги придружават при тържествени случаи, издигат се там където
те обитават, присъстват или извършват някаква представителна дейност. В
тях се включват и знамената на съпругите на владетелите и престолонас­
ледниците. В миналото у нас щандартът на Лейбгвардейския конен полк се е
смятал за лично знаме на държавния глава - монархът. Днес всички царст­
ващи особи имат свои знамена. Някои от ръководителите на държави с не-
монархическа форма на управление също имат свои знамена (щантдарти). В
миналото, а и сега в България такова знаме няма. Не е предвидено в Конс­
титуцията на държавата.
Военни. В историческото минало знамето е свързано с войната и во­
енните действия. Обикновено знамената са лични, на пълководците. По-
късно всеки командир на войскова част по право има свое знаме, което го
съпровожда в бойния му път. Такива имат и командирите на всяка рота.
Цветовете им служат за различаването им в бойния ред на частта. Появяват
се полковите знамена. Отначало по две в полк, после, както е и сега, по ед­
но на всяка войскова част и съединение. По правило след Освобождението
и до края на Втората световна война у нас, по примера на други държави,
знамето на часта се е връчвало лично от Държавния глава. След войната
това правило не само е нарушено, но по решение на ръководния орган на

11
Народното събрание знамената се връчват от специално назначени длъж­
ностни лица. Така става и днес. Военното знаме е част от държавното, оли­
цетворява държавният суверенитет, Родината и въоръжените й сили и е
символ на военна чест, доблест и слава. Неговият статут е определен от во­
енните устави на Българската армия.
Част от военните знамена са командирските. Обикновено те олицет­
воряват статута и мястото на даден командир в йерархията на командването
на армията. След Освобождението те са носени от сигналиста (тръбача) на
командира. В настоящия момент такива знамена в българската армия няма.
Морски знамена. Предназначени за корабите от цивилния и военно­
морски флот на държавата. Тяхното разнообразие е голямо поради различ­
ното им предназначение. Една част съдържат в себе си елементи от симво­
ликата на държавното знаме. Това са корабните знамена. Освен тях във
флота има лични флагове на длъжностните лица, флагове за сигнализация и
свръзка, а така също и флагове за разветяване, флагове на националния и
международния сигнален свод и др.
Други. Знамена на градове, общини, партии, организации и дружества
със стопанска и нестопанска цел и др.
Със символиката, историята и развитието на знамената се занимава
отделна наука - вексилология. (От уех1 - знаме (лат.) и логос - наука (гр.).
Произхожда от латинската дума уехНит, т.е червено знаме, вексилойд, кое­
то римляните издигали над палатката или кораба на пълководеца, като знак
за започване на сражение. УехНит з1дпит баге - знаме на конницата, пред­
вождана от Ливий.

Човечеството твърде рано е почувствало нуждата от знаме. Това се

потвърждава от археологическите разкопки, индийските „Веди”, Библията и
др. източници. При археологически разкопки в Индия са открити платнени
знамена датирани 5000 години пр. Хр. В древен Китай при династията Чжоу
(XII в. пр. Хр.) е имало знамена от бял плат. По-късно на тях започнали да
изобразяват син дракон. Появяват се и знамена от жълт плат с изобразени
на тях освен дракони и бял тигър, червена птица и др. От тях вероятно са
заимствани от други азиатски народи като монголци, тюрки, татари, араби и
пр.
Древна легенда разказва история с драконово знаме. То било пленено
от персийския цар Кир (6-ти в. пр. Хр.). Победата на Александър Македонски
над цар Дарий (4-ти в. пр. Хр.) прави присъствието на това знаме в елинис­
тична Македония. След покоряването й от Рим, то се появява при древните
германци, а по-късно и във Византия.
Първоначално знамената не са имали днешния вид. В древността те
са представлявали изображения на фигури на животни или растения, харак­
терни за дадено племе или народ. По-късно се появяват емблеми на вождо­
ве, жреци, старейшини във вид на снопче трева, птичи пера, особени шапки,
ветрила закачени на върха на върлина или кол, за да се вижда от всички и

12
от далеч. Предимно във войските се появяват щандарти представляващи
прътове, копия, дървени колове и др. увенчани с фигури на животни или на
божества, алегорични фигури, които вдъхновявали войните и всявали страх
и ужас у противника. Древните египтяни влизали в бой начело с емблемата
на своя фараон или бог, асирийците носели на върха на върлина дискове с
изображения на бивол, елините марширували с емблемите на своите полиси
(градове), като пегас, минотавър, бикове, костенурки, сови и пр. Етиопците
се сражавали с набучено на прът златно кълбо и кръст, гети и сармати на-
бучвали развяващи се изображения на дракони. Римляните увенчавали
знамената си с фигура на орел, вълк, мечка, или други животни.
Скандинавският епос възпява широко разпространеното бяло знаме на
викингите с черна врана в средата, птица символизираща единният бог Один.
Славяните поставяли на върха на върлина (стяг) връзка трева или кон­
ска грива. По-късно ги заменят с триъгълни оцветени в ярки цветове платче-
« 10
та, като на върха поставяли накрайник от копие.
В древността еврейските колена били по-конкретни от съвременните
народи, като оставят точни сведения за своите знамена и тяхното предназ­
начение и роля. Те не само са използвани за нуждите на войските по време
на война, но и в мирно време. В Библията нагледно е представена наборна­
та система, по която е набирана еврейската войска. Годни за войници са
считани мъжете навършили 20-годишна възраст. След като изброява „пле­
мената”, от които се вземат от 2 до 10 хиляди войници, Господ заповядва на
Мойсей всяко племе да организира своя стан (лагер, бивак) „при своето
знаме” и при семейните знаци.11 И „израелтяните да поставят шатрите си,
всеки в стана си и всеки при знамето си”.12
Тези понятия запазват своето значение и в староеврейският език. За
означаване понятието „знаме” там се срещат две думи: „нес” - щандарт и
„дегел” - знаме. Освен това еврейската войска била разделена на 4 знаме­
на (части), под които са се редили наборите от 12-те еврейски колена (пле­
мена). Знамето се поставяло на определено място за всяка част. Всяко зна­
ме имало различен цвят...
Подобна роля на знамето - „хуса”, много по-късно срещаме в Манч-
журия през XVII в.13, вероятно заимствана от китайската династия Цзин
(1115-1234), за потомци на която се определяли манчжурците. Всички ман-
чжурци са считани за военно съсловие. През 1606 г. то е обединено в 4 кор­
пуса, които имали не само военни, но и административни функции. Всеки
корпус имал знаме с определен цвят - жълт, бял, червен и син. През 1615 г.
към съществуващите 4 корпуса били прибавени още 4, които получили зна­
мена със същия цвят, но заобиколен с ивица, кант. Всеки корпус се състоял
от 5 полка (джалан), а полкът от 5 роти (ниру).формирането на най-малката
единица - ниру, било свързано със старинните родови, а по-късно и терито­
риални обединения. При излизане на поход, война или лов, отивало цялото
мъжко население на рода, годно да носи оръжие, начело със старейшината,
който бил длъжен първи да изстреля стрелата - ниру, което от самосебе си
представлявало сигнал за започване на войната или лова.

13
 След покоряването на Китай манчжурите разширяват системата на
военната си организация. Създадени били 8 манчжурски и толкова китайски
знамена, цветовете на които повтаряли манчжурските. Независимо от това
комплектуването на армията вече ставало не по национален принцип, а по
терториален. Тази организация просъществувала до 1895 г., когато знамен-
ната армия започнали да заменят с общокитайска наборна. След Синхайс-
ката революция (1911 г.), Китай е обявен за република, чието държавно
знаме носи всички цветове на манчжурските „знамена” плюс черния...
Според някои автори знамето първоначално се появява като военно­
технически знак.14 Други подържат схващането, че знамето се появява не
само като военно-технически знак, но и като символ, който обединява войс­
ките и народа. Това схващане не се покрива с изискванията, правилата и
принципите на хералдиката, утвърдили се много по-късно от възникването
на знамето. Еволюцията постепенно превръща причудливото разнообразие
от знаменни форми в нещо постоянно, утвърдено.
В дълбините на Азия например се появява конската опашка, развява­
на като знаме не само от българите, но и от други народи, съществували в
ранното средновековие. Превръщането й в знаме предимно на конницата
имало своите предимства. Видимо тя е избрана от съображения на практич-
ност. Видимостта от всички войни е една от причините. При най-лекото въз­
душно течение, лек вятър и движение на коня, конският косъм се раздвиж­
ва, започва да се вее. Другата е трайността на косъма. Той издържа на вся­
какви атмосферни влияния и въздействия, влага, слънчева светлина, прах и
пр. Обикновено е прикачвана на върха на копие, носено от конник или като
съставна част на бончука.
Пак в този вид е побивана в земята на характерно място като знак за
събиране за война. Сред средноазиатските народи конят е на особена почит
не само като животно, но и като бойно средство. Според китайската митоло­
гия, той е седмото от символичните животни на 12-те земни клона.15Опашка­
та символизира направление, равновесие, а копието световната ос, живот­
ворната сила, плодовитостта и войнствената храброст.16
Постепенно, вероятно от естетически подбуди или от суеверие, по
конската опашка започват да се появяват разноцветни ленти от плат. По-
късно те се разширяват, като добиват разнообразни форми. Освен тях на
върха на копието започват да поставят различни предмети, фигури, образи и
др. Така се стига до вид на знаме, който предшества съвременният.17
Византийският император Лъв V Арменец (813-820 г.) въвежда съгла­
сувана система от знамена и флагове в армията. Големите флагове на глав­
ните войскови сили били с еднакъв цвят на горната си половина и се разли­
чавали само по емблематиката и цветовете на долната си част. Знамената
на войсковите части били малки и били съставени от разноцветни платове и
дълги косици. Те също се различавали по емблемите и значките (медальо-
ните), прикрепвани на върховете на прътите, за които били приковавани.
Личните знамена и щандарти също водят своето начало от древ­
ността. Те са широко разпространени у владетелите на робовладелските

14
държави. Обикновено са фигури на животни, характерни за тези държави.
По-късно във феодалните държави се появяват голям брой лични знамена.
Владетелите започват да се титулуват крале: „крал на франките”, „крал на
норманите” и т.н. Кралските флагове представляват вече не само краля,
владетеля, но и неговите поданици. Започват да се наричат знаме на фран­
ките, знаме на норманите и т.н.19 Размерите им били различни и съответст­
вали на ранга на съответния феодал. Особено големи били размерите на
монархическите знамена, флагът на Карл Велики (IX в.) е пренасян със спе­
циална колесница, запретната с волове. Великокняжеските флагове в стара
Русия също били огромни. Съобщава се за дължини до 6 м., което ги праве­
ло много тежки и се налагало да се избират по няколко знаменосци с изк­
лючителна сила. По време на походите знамената били разкачвани от
дръжките и пренасяни с обоза, заедно с доспехите и оръжията.
Знамето съпровождало навсякъде владетеля в мир и по време на вой­
на. Когато се подготвяло сражението флагът се побивал на характерна ви­
сочина, където пребивавал принципалът, вождът, пълководецът. флагът
олицетворявал сила, сплотеност и могъщество. И това било разпространено
не само във феодална Европа. Известно е как конкистадорът Кортес постига
победа над ацтеките на 8 юли 1510 г. Неговите 30-на войници не са прите­
жавали даже и огнестрелно оръжие и виждали неизбежната си гибел сред
стохилядното море на ацтекските войни. В хода на боя Кортес вижда на ед­
на характерна височина добре облечена група войни около балдахин и бога­
то оцветен щандарт със златиста мрежа. С двама-трима конници той си
проправя път към височината, пронизва с копието си знаменосеца, подхва­
ща златистия щандарт и го вдига високо над главата си. И става чудо. Кога­
то вижда в ръката на белия човек своето знаме, многохилядната армия на
ацтеките се разколебава и се разбягва. фаталната вяра в могъщата сила на
знамето определила и съдбата на империята.
Постепенно големината на флаговете намалява. Те стават по-удобни
за носене. Първоначално преобладавал червения цвят. По-късно се появява
и разноцветието, като възникват личните цветове: династични, родови, нас­
ледствени, както е при гербовете. Утвърждават се хералдическите цветове
на монархическите династии. Хохенцолерните имат черен и бял цвят, Хабс-
бургите - черен, Бурбоните - бял и жълт, Оранците - оранжев и т.н.
По време на абсолютните монархии, за да се подчертае моща, пре-
допределеността и вековечността на абсолютната власт, щандартите и зна­
мената започват да се изработват от коприна и брокат, да ги обшиват със
злато и сребро и да ги украсяват със скъпоценни камъни. През 16-ти и 17-ти
в. широко разпространение имат белите кралски знамена с гербове. Белият
цвят се превръща в олицетворение на монархията и божествения й произ­
ход.
Рицарството също има знамена. То е оставило на историята голям
брой значки, емблеми (гербове) и знамена. Поради спецификата на бойното
им снаряжение и въоръжение рицарите носят на броните си специални от­
личителни знаци. Те показвали ранга, народността и произходът им. С най-

15
висок ранг били рицарите банери, които освен подчинени от по-нисък ранг
имали и оръженосци и знаме (банер). Банерът се носел от рицар и предс­
тавлявал неголям правоъгълен плат, обикновено украсен с герба на рицаря,
някакъв символ или девиз. Обикновените рицари носели на копията си мал­
ки флагчета с една или две косици.
Символи на християнството са кръста и белият цвят. Този цвят сим­
волизира невинноста, девственоста и образът на Богородица, на среброто и
чистотата. Най-ранните християнски знамена изобразяват по различен на­
чин кръста, а първите европейски знамена и досега запазват кръстовата си
символика.
Кръстовата символика е свързана с името на византийския император
Константин IV Велики. Първото „кръстово знаме” носи началото си от побед­
ната му битка с езичниците при Милвийския мост под Рим през 312 г. Преди
битката императорът предпочел християнският пред езическите богове на
римляните и към него отправил молбите си за победа. Бог чул молбите му и
по обедно време изпратил знамение. Когато слънцето започнало да скланя
на запад изведнъж на ясното небе се появил светещият знак на кръста с
надпис: „С него ще победиш!”.
Знамението видял не само императорът, но и цялата му войска. Някои
изпаднали в ужас от видяното. През ноща в съня на императора се явил
Христос и му заповядал да приготви знаме от злато и скъпоценни камъни.
На дълго позлатено дърво била закрепена напречна пръчка. По този начин
се получил кръст. На върха му поставили венец от злато и скъпоценни камъ­
ни и монограм с първите букви на Христос от старогръцката азбука А и Р
слети в едно. Освен това на напречната пръчка висял бял плат, съшит със
злато. Под него отново със злато били изобразени ликовете на Август и не­
говите синове. Под този флаг, наречен лабарум Константин победил.20
Символи на исляма стават зеленият цвят и полумесеца. В исторически
план борбата между кръста и полумесеца се води непрекъснато от възник­
ването на исляма до днес.
Символи на будизма са свещени животни, като дракони, лъвове, бели
слонове, а също така и жълтия цвят.
Един от основните държавни символи в съвременния свят е държав­
ното знаме (флаг). Обяснението и описанието на символиката обикновено
е предмет на държавното законодателство и преди всичко на основният за­
кон-Конституцията. В някои случаи този символ се определя със специален
закон или законодателен акт.
Като основен символ държавното знаме не се създава или опреде­
ля още с основаването на държавата. До 17-ти в. държавни знамена не
са познати. Успоредно с утвърждаването на основите и принципите на
хералдиката знамето придобива значението на корпоративен, народен и
държавен символ.21 Това е свързано и с еволюцията на обществените от­
ношения. Европейските държави отначало са еднонационални, т.е обра­
зувани са на основата на една нация, поради което за тях „държавният”
символ (на суверенитета) и „националният” (на нацията, народността, ет­

16
ническата група) в повечето случаи означават едно и също. За многона­
ционалните държави е правилно тези понятия да не се смесват. Това е
причината в повечето държави да се използва терминът държавен флаг
(знаме), вместо национален.
Първоначално ролята на държавно знаме изпълнява знамето (щан-
дарта) на владетеля. Нерядко тази функция са изпълнявали военните и мор­
ските флагове. В повечето случаи това е зависело от обичайното право, тра­
дициите и господстващата религия.
Първи държавен флаг (знаме) е създаденият през 1606 г. след обеди­
няването на Англия и Шатландия от крал Джеймс IV. Новото знаме е съче­
тание от знамената на двете страни. Това е първото държавно знаме създа­
дено със законодателен акт.
Националните знамена би трябвало да се датират заедно с възниква­
нето на националните държави през 17-ти-19-ти в. по време и след револю­
ционни, реформаторски и др. промени в европейските и латиноамерикански­
те държави или след войни. В някои случаи това става и по мирен път в ре­
зултат на преобладаващото влияние на националните тенденции, религиоз­
ните и други традиции и природни дадености.
До разпадането на колониалната система след края на Втората све­
товна война, колониите на Великобритания, франция, Португалия и др.
живеят под държавните знамена на метрополиите. Нещо повече. Вели­
кобритания въвежда за своите колонии специален колониален флаг с ем­
блемата на съответната колония или доминион. След получаване на не­
зависимост те създават свои национални символи, в това число и дър­
жавни знамена.
Държавните знамена притежават цветова символика съответстваща
на националните, географските, историческите и др. особености на държа­
вата. Цветовете преобладават като типични в природата, носиите, предмети­
те на бита и поминъка на страната. И това е исторически обосновано. Нача­
лото им поставят още кръстоносните походи за освобождаването на Божи
гроб. За френските рицари е бил характерен червеният цвят. За англичани­
те - белия, за фламандците - зеленият. Има и други сведения за тях, на кои­
то няма да се спираме. С развитието на националното самоопределение и
самосъзнание рязко нараства значенето на националните цветове. В епоха­
та на утвърждаването на националните държави цветовете изразяват и иде­
алите на народите и обществата.
На държавното знаме се отдават почести определени със съответни
държавни актове. Те са задължителни не само за гражданите на страната,
но и за гостуващите държавни и правителствени органи от други страни.
Достойнството на държавното знаме подлежи на защита както вътре в стра­
ната, така и извън нея. Оскърбяването му се разглежда като накърняване
честа и достойнството на дадена нация или държава. Държавното знаме си-
молизира не само суверенитета на дадена страна, но и нейният народ без,
разлика на класи, раси, малцинствени групи или етноси, прослойки или пар­
тии, които могат да имат и своя символика.

17
 ***

Българското знаме - исторически корени и развитие

Българският народ и неговата държавност са преживели сложна ис-
торичека съдба. Въпреки че България е единствената европейска държава,
която запазва повече от 13 века името си, българите не са успели напълно
да съхранят огромното си историческо наследство, включително знамената
и знаменната традиция. А такава има, въпреки че стотици години държав­
ността изчезва когато страната пада под византийско и турско робство. И
пак се възражда и пак се веят българските знамена.
Въпреки превратностите на историческата й съдба, България и нейната
историческа наука разполагат с достатъчно сведения от свои, византийски,
арабски, латински, турски и други извори за своето развитие, включително и
за своите символи като знамена, гербове и други знаци. Народното творчест­
во също не ги е забравило, а ги е развило и пренесло през вековете.
Българите, както и други народи, чийто корен е в дълбините на азиат­
ския континент, са развявали в бой конска опашка. Тя в никакъв случай не
бива да се оприличава по значение със съвремените знамена, нито по сим­
волика, нито по предназначение. Но че е била възприемана векове наред
като знаме на българите е видно от отговорите на папа Николай I до княз
Борис-Михаил I (852-889) и съветът му за знаме да се използва „знакът на
светия кръст”, като обяснява как Константин Велики го поставил върху чер­
вените лабари.22
Много често се поставя въпрос чужди ли се платнените знамена на
средновековната българска държава? Отговорът е отрицателен. Не са чуж­
ди. Влиянието на византийската традиция е очевидно. При кан Крум (802­
814) се появявят червени платнени знамена. Това личи от миниатюрите в
Манасиевата хроника. Едната отразява разбиването на император Михаил I
Рангабе (811-813) при Версиникия (813), а другата преследването на импе­
ратор Лъв V Арменец (813-820).23 След налагането на християнството като
официална религия в България от княз Борис-Михаил I (865) и особено при
Симеон I (893-927) и неговите наследници, платнените знамена с червен
цвят също присъстват макар понякога и заедно с конската опашка.
Официално български знамена се появяват при династията на Асе­
новци по време на Второто Българско царство. За тях съобщава италианс­
кия картограф Анжелико де Делорто, който съставя карта на която е изоб­
разена столицата на българската държава Търновград, в която на висока
сграда с островърха кула се вее знаме с вензела на цар Михаил Шишман
(1323-1330).24
Нумизматиката също дава богати сведения за знамена в среднове­
ковната българска държава. На монети сечени от български владетели са
изобразени светци и български царе, които държат в ръцете си знаме, а
владетелите и скиптър или сфера (държава).25 Посоченото показва, че бъл­
гарските царе, бидейки равни с владетелите от тогавашната епоха са при­
тежавали всички регалии, в това число и знамена, както останалите. А цар
Калоян след признание от Римската курия, получава дарение от папа Ино-

18
кентий III на 8 ноември 1204 г. скиптър и знаме с ключовете на папския
престол.26 Не е доказано съществуването на знаме с лъвски знак по времето
на шишмановци, макар и възпято в народната песен като „Байряк носят,
майно льо, със асланов образ...”.
Може да се направи извод, че в българската държавна и военна тра­
диция през средновековието знамето е постоянен атрибут независимо от
неговия вид, размери и място в структурите на управлението. За жалост
след падането под турско робство заедно с ликвидирането на държавната
система, управленския елит, висшите и местни структури на властта и тяхни-
те носители, османската власт не само посяга и ликвидира религиозните и
културните достижения на разрушената държава, но подлага на вековен
натиск, асимилация и гнет всички прояви на българското национално само­
съзнание, в това число и символите на българщината.
Независимо от това, по време на робството съпротивата не престава.
Заедно с периодичните въстания против поробителите и различните форми
на борба за свобода и правдини, за възстановяване на елементарни човеш­
ки права, българите възраждат своя национален дух и просперитет и по този
начин развиват както търговията и занаятите, така и националното си само­
съзнание, символи, култура и образование. Няма въстание без знаме. Няма
хайдушка или въстаническа чета без знаменен символ. Георги Стойков Ра­
ковски създава през 1862 г. в Белград Първа българска легия като военна
част от доброволци за освобождение на България. Тя има и официално зна­
ме, първи български трицвет. Трицветното знаме все по-често ще се появя­
ва в официални или случайни срещи на емигранти с дейци на съседни стра­
ни, в които работят или учат българи. Освен това във въстанията през целия
19 в. се появяват много знамена със зелен или червен цвят, в които заедно
с кръста се утвърждава гербът на Христофор Жефарович - изправения ко­
ронован въоръжен лъв. С тези два символа българския народ посреща въ­
зобновяването, според израза на Васил Левски, на българската държава. С
трицветното знаме българските села и градове посрещат войските на руска­
та империя по време на Руско-турската война (1877-1878).
За жалост бащите на Търновската конституция от 1879 г. пропускат да
поставят на утвърдения според чл. 23 от нея национален трицвет изправе­
ния коронован лъв. Това ще сторят закондателите след Втората световна
война, като го включват макар и без корона, заедно с други символи в наци­
оналния герб, поставен до дръжката на националното знаме. С Конституци­
ята от 1991 г. ще се върне трицветното знаме от 1879 г., въпреки желанието
и мечтата на милиони българи държавното знаме да има и символа на бъл­
гарския лъв. Не е случайно, че на различни масови прояви след 1989 г. се
появяват трицветни знамена с гербове или лъвове. Очевидно законодатели­
те не мислят еднакво с избирателите си.

Знамето е неотделим атрибут в историята на човечеството. С развити­

ето на държавите, обществата, глобализацията дори, неговата роля и зна­

19
чение не намаляват. Напротив. То вее повече ще играе ролята на символ на
държавата, на международните организации, на военни и др/ структури на
националната'сигурност, на партии; стопански и др. субекти,в света. Макар и
в непрекъснат прогрес и устремно развитие," светът ще продължила'живее
и чрез своите символи, част от които са знамената. • те &
' : ■- ■ - гОг . 4 - ч
; . чп у . •']!. •' N ... ... -у *
^ Г " ' А _• ■■ • Д£МГ V* ' г' ~
. '• -11 г - •' . ■••• . ■; ;
N “ С-. ■ .н н Н /г .Ч 1 . . " - ; г " г> 1 Г , ; -ч-.Х'-- , ,

: - "?£ V • ? - .ДС<;, ;> ; • Ж,'. • •• ... . •' ОЖМ.С'И‘ ,Н0уЖ1Уг

•• -• " А СГС-.' : , • - че г -к • »■ -И!.. ;пс;а. • " ч /■-
• • - - I - ' - Н - • -2ргН ... - :.ф;

Л . ^ ; V Л) : ?гОсП V . / '■ .-у...- _ .

.ЧК‘..'и- ' •' • .•Г»*НвГМ!.>(п{-;и'- : : •- >ЙННрМ.Ч»---. Г .‘.'гуре'-'
.. ; . !.ет1 О- ’2- . ' • •; Л' ' . «•• •
■ ;Ч! • '• . ' . • =:* . •' X. ■ ^ ;с?!' ...-!<<]■ ■ . ■■■'■■■■ . ' "
У/?й=5.; . о - ' И' 1:■ '.,Н {у V- -«V, «^Е^б: -Н ^ ' • ‘З--.’ ■;сП 0; - “ ' !• •. . :С
"V: с" А.Нг' ;-С\:г •• ' ач '
■’ : ’ Ч ‘Т ' ‘Г ‘ . /;>! ;• . л, ' •: •: !’ !:•>. . ’ ЛИ '
' . - : , ■ • . ..
. . . . ,,т -
'.с ■ ^ I ; ■• ' • С: - . -О:; . ‘ ' : .
•, .. • .. : ' ■Ь , Ч:. 'Ч Ч ООГ; -Ч
-а ■ ; " ••;.• (;: • ,•: ц . : . ., г> • . • ■ .. ■;■’. ’ ь:
' "• -V ' .: ” ■ -■ ' .. . ' Ч! .. . ■ • ,■ ■
. у
■ .;
-С . . ■*• ■ - . ' ■ . 'К •' • К . . -■ ' .-у : - . .: 0
^ 4 ЮС: ‘ ! -ч: е - ... ) ' > . - а?Г:’ " -1
, .а т: • " •; 1,- А"
Л ; .. ч .
'И ^ . _'й 1ъ~- ■: > ./- ... ,...
. - Г.О. : Г.Г;,/;; . г~
. - .
. ' -- ' - : -■ ■ Ч-: •' ■ •• " .ц .. ■ • • :'-П
^ я с * :: • • 1 • ^ ,};г* '--Л£ ' ' --чь' Л: .; — -• >*• V- , -44 ■ *: ,1 г-г? V ' .и>, ■
: . _ •- > 3 • •- . -■ ■ . ■- - •' . -• • ' : . ' ' ,л
>*г . • •■*':->} >. ■ .. .

• •'• ' •*' ч •' - .. о }; .. .и . ? " • •

. 1ь ■:лм" -Л : •" ' о-Н '. ' , „м’ и '• -ЧП’ ■■:> : ■
1' п - ' .V .Д4 . -9 ; . ■’ ■? ’ :' .5
: ■ :*■ . V 3 :‘ . -■ >. «г ■ Ц1 ; .■
> . :- ■ : ' ■ '•••'• ^. .,, ' • •-■

*
•- . . - V. - •• Н
* : :^ Т О Н ч : -п : •V :>4 с ' A r.it-' ; "; ••' ‘ * *Г?) Г- ■ -
- ;■ 1 ■ 'Ч - г *■ -а " - ,у , . - • /Т *

20
 Бележки

1. Стойчев, И. Български държавни символи. (Ръкопис)..С.,1946, с.40;

2. Енциклопедия България.Т. II., С., 1981, с.78;
3. Български тълковен речник. С.,1976, с. 254; Съвременен тълковен
речник. Ill изд. С., 2001,с. 268;
4. Саго1,-Р. Shaw, Flags. Glasgou., 1999, с. 14;
5. Геров, Н. Речник на българския език. Т. II, С.,1976, с. 161;
6. Стойчев, И. Български държавни...с.42.
7. Военньт знциклопедический словарь, Москва, 1984, с. 715;
8. Пак там, с. 796; ‘ :
9. Пак там, с. 820;
10. Марков, М. Държавни и военни символи, ритуали, празници и чес­
твания. С., 1977, с. 26-27;
11. Клинчаров. И. Произход и начало на българското народно знаме и
герб. С.,1940, с. 6-7;
12. Библия. Числа. Гл.1. С., 1924, с. 52;
13. Болшая советская енциклопедия. Т. 17/1952, с. 132;
14. Стойчев, И. Български държавни...с. 40;
15. Купър. Д. Илюстрована енциклопедия на традиционните символи.
С„ 1993, с. 93.
16. Пак там;
17. Стойчев, И. Български държавни.,.с. 41;
18. Иванов, К. флаги государств мира. М., 1971, с. 8;
19. Иванов, И. флаговете на страните в света. С.,2002, с. 9;
20. Пак там, с. 15.;
21. Стойчев, И. Български държавни...с.45;
22. Извори за българската история. T.II. С., 1960, Отговори на папа
Николай I до княз Борис I, с. 87-88.
23. филов, Б. Манасиева хроника. С., 1927, с. 64; Летопис на Констан­
тин Манаси. С., 1963, с. 293, 294.
24. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. I. С.,
1977, с. 220; Поглед, 18.9.1975, с.16.
25. Мушмов, Н. Печатите и монетите на българските царе. С., 1924, с.
36-37.
26. История на България. Т. I. С., 1961, с. 176.

21
 Глава първа

Знамена от борбите за национално освобождение

и обединение на българския народ
1. Бунтовнически, въстанически и революционни знамена до ос­
вобождението от турско робство.
Османската експанзия на Балканите през 14 в. и през следващите ве­
кове унищожава българската държавност във всичките й аспекти. Но турс­
кото робство не могло да унищожи българският дух, националното чувство,
стремежа и решимостта да се отстоява българщината. Борбата срещу поро­
бителите е непрекъсната. Тя бележи подеми и спадове, макар че за истори­
ята са останали само онези събития, свързани с борбите против тиранията,
които са отбелязани от летописците в българските манастири, съседните и
другите европейски и арабски държави. Във всички форми на съпротива и
организирана или стихийна въоръжена борба знамената са постоянно при­
състващ символ и спътник. Заедно с тях се поддържа и възражда споменът
за величието и силата на българската държава. За съжаление исторически­
те извори не са особено богати с данни, които да разкриват мащабите на
борбите под развятите бунтовнически знамена. По-скоро от традициите в
тогавашния свят и от народното творчество ние откриваме истинските ма­
щаби на тези борби.
В народните песни, приказки и предания много често се говори за „по­
бит байряк”, юначни войводи, байрактари и хайдути, които развяват знамето
в борбата срещу поробителите. Обикновено изразът „вдигна байряк” симво­
лизира бунта или началото на въоръжената борба срещу тиранина, с пови­
ването му се обозначавало мястото за събиране на бунтовниците, борците и
готовността им за смъртен подвиг в името на нардната свобода. Всяка хай­
душка чета или въстаническо формирование е предвождано от войвода и
байрактар. Последният е имал и задължението да пази знамето и да отгова­
ря дори с живота си за неговата цялост и неприкосновеност, а по време на
битките с врага да го развява. За знаменосец (байрактар) е избиран обик­
новено най-здравият, неустрашим и храбър бунтовник, мъж или жена, който
освен всичко друго е трябвало да има точно око на безпогрешен стрелец, да
притежава сила и ловкост, а така също физическа и душевна красота.
Обикновено знамето е направено от зелен плат, сукно или коприна.
Основни символи на него най-често са православния кръст и изправеният
въоръжен и коронован лъв. Според изискванията на хералдиката „въоръже­

22
ният лъв” се изобразява с „въоръжението” дадено му от природата, а именно
разтворената уста с оголени зъби и лапи с оголени нокти.
В края на 18-ти и>началото на 19-ти век се появява девизът „Сбобода
или смърт”. Г. С. Раковски в „Горски пътник” говори за „свилен, зелен, злат
пряпорец”.1 От исторически извори, предания и епоса научаваме, че Момчил
войвода (14. в.), Калофер войвода (16. в.), Кара Танас (18. в.) както и други
войводи лично са развявали знамена. За съжаление няма сведения какви
са били те, от каква материя са направени, външен вид, форма, цвят и сим­
волика.
Не само хайдутите са имали знамена. Много от организаторите и ръ­
ководителите на въстанически прояви също подготвят или получават знаме­
на дори от владетели на съседни и по-далечни страни, съпричастни към бор­
бите на нашия народ за освобождение или преследващи свои конкретни
цели в района на Балканите. През 1589 г. българският войвода Баба Новак
получава знаме от влашкия войвода Михаил Храбри (1558-1601). През 1630
г. австрийският император Фердинанд II (1578-1637) подарява знаме на Пе­
тър Парчевич (1612-1674), когато в българските земи е в ход подготовката
на Чипровското въстание. Със същата цел подарява знаме и полският крал
Владислав IV (1595-1648). Досега не са открити данни за участие на тези
знамена във въстанието от 1688 г.2 Няма сведение дали са запазени някъде
и какво са представлявали.
Разполагаме със сведения, че в Гръцкото въстание (1821-1831) са
участвали българи и отделни български въстаничеиски формирования, които
са имали знамена. През лятото на 1822 г. Хаджи Христо, по-късно генерал в
гръцката армия, с отряда си в Пелопонес в особено драмичен момент се
врязва с отряда си в тила на Драмали паша и по този начин помага за бър­
зия му разгром. Знаменосец на отряда му е Хаджи Димитър. Когато през
1828 г. генерал Ипсиланти обсажда Тива, отново вика легендарния бълга­
рин. В тази битка загива знаменосецът Георги Чилев. Какво е представля­
вало знамето не е известно. В същото въстание участват воеводите Хаджи
Михал от Копривщица, Хаджи Семко от Велико Търново, Хаджи Петър от
Сливен, Бакал Гого и др.3 Нямаме сведения за знамената им.
По време на споменатото Гръцко въстание такова избухва и във Во-
денско. Според народната песен в бой с врага загива знаменосецът:
Бог убил го нашият джелатин,
че погуби воденски юнаци,
че погуби нихни байрактарин,
дето им е зелен байряк носил.
Макар че се говори на всеуслушание за нови отношения между бал­
канските страни, историческата традиция на взаимоотношенията между тях
не позволява и сега да се търсят добросъвестно и откриват исторически из­
вори за българските доброволци и тяхните символи, в това число и за зна­
мената им.
За пръв път знамена за всеобхватно въстание в България се готвят по
време на Велчовата завера (1835) в Търново. Велчо Атанасов - Джамджи-

23
ята, занася у своя сродник в Горна Оряховица хаджи Иванчо Карапапазоглу
жълта ламарина с поръчение да намери в града тенекеджия, който да изре­
же 100 големи кръста за знамената и малки кръстчета за калпаците на юна­
ците. Подготвено е дори знаме във вид на църковна хоругва, предназначено
да бъде побито на върха на хълма Царевец от самия Велчо. След разкрива­
не на конспирацията тенекеджията претопява готовите кръстове, а ръково­
дителите на заверата осъдени на смърт и обесени.4 Днес за това събитие
във Велико Търново напомня името на площад и паметник на обесените.
Първо документирано сведение за въстанически знамена намираме от
1841 г., когато българи и сърби готвят въстание в Нишко. В Браила българи­
нът Васил Вълков Чардаклиев развива голяма дейност в помощ на сръбския
офицер Тадич за организиране на голям въстанически отряд. Пред очите на
румънските власти се събират 284 души българи и сърби.
На 12 юли около 10.00 ч. отрядът издига червеното си знаме. Към
19.00 ч. се развява и второ знаме. И двете с православния кръст на средата
и образ на светия. Предвождани от своя командир бунтовниците преминават
през града. Привечер полагат клетва и начело с музика и бойните си знаме­
на потеглят към пристанището на Браила, откъдето с лодки трябвало да се
отправят за Ниш. По време на товаренето на лодките части от местния гар­
низон откриват огън по бунтовниците. Последните отговарят. Завързва се
сражение, което продължава до полунощ. Група от тридесетина българи
начело с капитан Тадич оказват най-голяма съпротива. Останалите са разп­
ръснати като дават значителни загуби (80 удавени, 5 убити и 9 ранени).
След трудни и продължителни преговори последен с групата си на 13-ти юли
се предава капитан Тадич. Двете знамена са пленени от румънските военни
части, макар че властите не спазват нито едно от договорените условия.5
Допускаме, че пленените знамена по някакъв начин са върнати, защото ед­
ното от тях се появява като знаме на българските волонтири в Кримската
война (1853-1856). То отново се развява над главите на българските добро­
волци участващи в Сръбско-турската война през 1876 г. Сега се намира във
фонда на НВИМ.6
В района на Кюстендил знаме развява четата на войводата Ильо
Марков от Берово, която през 1862 г. се присъединява към Първа българска
легия в Белград. След участието си в Сръбско-турската война (1876) Дядо
Ильо се установява в Горна Джумая (дн. Благоевград), където негови спод-
вижници са виждали знамето. За съжаление следите му се губят.
Една от най-големите прояви на въоръжената борба за национално
освобождение през 19 в. е
Четническото движение.
Възникнало в условията на задълбочаващата се криза в Османската
империя, то е плод на разрастващото се революционно настроение сред по­
робените народни маси във вътрешността на страната и в емигрантските
среди, идейно осмислено и ръководено от Г. С. Раковски и кръг от негови
съмишленици, наричани от някои изследователи революционна партия. Чет-
ническата стратегия остава дълбоки следи в българската история.

24
 Всички чети, подготвени в различни части на поробените български
земи и тези преминали в българско от съседните страни са държали непре­
менно да имат бойни знамена. Какво е чета без знаме? Знамето е символ,
който обединява и мобилизира. Някои от тях са запазени във фондовете на
НВИМ, НИМ и регионалнте музеи в страната. Но за доста от тях е трудно да
се определи кому са принадлежали, поради оскъдни или напълно липсващи
данни за тях. Добре че музейните специалисти са им направили достойно
физическо описание, реставрация и консервация и по този начин са ги запа­
зили не само за историята, но и за бъдните поколения. Част от знамената на
четите са унищожени за да не попаднат в турски ръце, други заради страх от
репресии от страна на турските власти, трети са „изчезнали” било поради
конспиративни съображения или пък поради небрежност на останалите жи­
ви хайдути и поборници, някои от които повече са мислели за „земни” неща,
отколкото за история и ценности свързани с нея. Онези, които са запазени,
наследниците им са ги пазели като семейни реликви и не са имали нагласа­
та или желанието да ги предадат на музеите, доколкото е имало такива след
освобождението от турско робство. Запазените знамена са резултат преди
всичко на търсенията на музейните работници при организирана от музеите
събирателска дейност или лична инициатива. Не малка част от знамената
били предадени на Етнографския музей, като един от най-старите музеи в
следосвобожденска България. Там някои от тях изгарят по време на англо-
американските бомбардировки на София по време на Втората световна вой­
на. Затова нашият разказ за бунтовническите знамена никога не може да
бъде пълен, независимо от желанието и стремежа ни да отговорим на всич­
ки въпроси пълноценно.
Едно от най-добре запазените знамена е това на
четата на войводата Филип Тотю/
То е изработено от копринен плат, еднокатно, с хоризонтално разпо­
ложение на червения, белия и зеления цвят. Размери 133x92 см. Според
някои автори разположението на цветовете напомня това на знамето на
Първа българска легия в Белград. Но липсват доказателства, тъй като зна­
мето на легията не е запазено. В средата на плата върху бялата ивица и
част от червената и зелената е изобразен изправен коронован въоръжен
лъв обърнат на дясна хералдическа стана и разположен в германски щит.
Над щита върху червената ивица е разположена царска корона. От двете
страни на щита са изобразени: знамена приковани за копия със същото
разположение на цветовете, като описваното знаме, стрели, боздугани,
алебарди, тризъбци, мечове и други бойни символи. В полето от двете стра­
ни на лъва допълнително с туш са нанесени надписите „Воевода Филип То­
тю” и „1867”, а горе, върху червената ивица над короната, революционният
девиз: „Свобода или смърть”, повторен и на обратната страна на плата. От
четирите страни платът е окантован със зелен памучен шнур, който в ъглите
завършва с пискюли - два червени и два зелени. На обратната страна на
плата се проектира и друга трудно различима симолика. В лявата страна
откъм дръжката са направени примки за окачването му върху дръжка. Към

25
знамето има още три ленти: бяла, с размери 87x12 см, зелена с размери
189x12 см и червена - 102x12 см.
Историческите сведения за изработката на знамето са оскъдни. Един­
ствени данни за това и по-сетнешната му съдба ни е оставил сам войводата
Филип Тотю.8
Вероятно знамето е изработено в Букурещ в първата половина на
1867 г. или в някой от крайдунавските румънски градове. Войводата не съ­
общава нищо по този въпрос. Но като имаме предвид факта, че през пролет­
та на 1866 г. той преминава в българските земи с чета от 12 души и в споме­
ните си никъде не говори за знаме по време на този поход, а категорично
заявява, че е развявал байряк през следващата 1867 г., логично е да прие­
мем, че знамето е работено между двете акции. Филип Симидов твърди, че
след завръщането му в Румания след първия поход, по искане на турското
правителство румънските власти го арестуват. При обиска в дома му в гр.
Зимнич са открити дрехи, чанти, оръжие, но за знаме не се съобщава.9
Основание за това твърдение ни дава и друго обстоятелство. През
втората половина на 1866 г. Г. С. Раковски подготвя преминаването на
чети в България, като за целта в края на годината създава нова револю­
ционна организация - „Върховно народно българско тайно гражданско
началство” и написва „Привремен закон на народните горски чети за
1867 лято”. В закона наред с всички други изисквания се предвижда вся­
ка чета да има и знаменосец.10 В т,1 на закона се казва, че всяка чета се
предвожда и управлява о т ....едного предводителя под името войвода и
от едного знаменосеца (байрактаря)”. Знаменосецът бил и пръв помощ­
ник и заместник на войводата.
Филип Тотю се среща с Раковски през зимата на 1866-1867 г. и тога­
ва е определен за войвода на една от трите проектирани чети, които трябва­
ло през пролетта на 1867 г. да преминат в Българско. След тази среща той
се завръща в Зимнич и започва активна подготовка за преминаването на
четата. Времето за подготовка на знамето е било съвсем кратко и затова се
възприема знамето да бъде рисувано, а не везано.
Открит остава въпросът кой е художникът? Образът на лъва, както и
останалите символи показват, че това не е дело на българин, а на румънец
или унгарец. В символите от двете страни на щита силно се усещат тенден­
циите на румънското декоративно изкуство през 19 в.
Преди да преминат Дунав, в Зимнич четниците полагат клетва пред
знамето. Обстановката е точно такава, каквато и както е предвидена в „за­
кона” на Г. С. Раковски - маса, покрита с черно платно, кръст, евангелие и
кръстосани ножове. „Войводата застана, до него се изправи Костаки писа­
рят, от дясната му страна се изправи знаменосецът с развито знаме, зад
[нас] наредени стояха момците. Попът, след като прочете една кратка мо­
литва, Костаки писарят извади „закона” и го прочете с глас пред всички”
сведетелства Филип Тотю. След това четниците се заклеват, че ще съблю­
дават „Закона за народните горски чети”, ще се борят и ще пролеят кръвта
си за освобождението на България.11

26
 На 11 май 1867 г. четата преминава голямата река. Знаменосец е Не-
но (Никола) Тодоров - Странджата*, родом от Търново. В списъка той е за­
писан непосредствено след войводата, което доказва, че е бил пръв негов
помощник. Подзнаменосец бил Иван Шипкалийчето от с. Шипка (дн. град),
Казанлъшко.
Четата е открита от турските власти още с преминаването в България.
Най-голямото й сражение с турските войски е в местността Пустия, близо да
с. Върбовка. Без съмнение знамето е развявано в тази битка. Тук е ранен
знаменосецът. И според войводата той се хвърлил в боя храбро, но после се
е „загубил” заедно с други четници. Странджата благополучно успява да се
прехвърли в Румъния. В боя при Върбовка загива подзнаменосецът Иван
Шипкалийчето. В дописка в протурския в „Дунав” се говори за неговата
смърт, следователно знамето е могло да бъде спасено и пренесено в Румъ­
ния от самия знаменосец или от войводата.
По време на Сръбско-турската война (1876) това знаме отново се раз­
вява. Четата е наречена „Балкански лъв", формирана е в Кладово в състав
около 450 човека, една от най-големите в Сърбия. Според войводата само
тя е имала знаме с българския лев. Той свидетлства, че четата на Найден
поп Нинов е носела знамето на Легията на Раковски, но след като е убит от
сърбите при Алексинац, знамето е скрито. Очевидно по-късно е унищожено
от сърби или сърбомани. За пазители („бранители”) на Филип Тотювото зна­
ме били назначени няколко четници, въоръжни с иглени пушки.
На 9 юни при общо въодушевление четата потегля за турската грани­
ца. „Хубавото знаме се разви и застана сред четата, обиколено от знамепа-
зителите. Даде се команда и четата тръгна, като запя любимата си песен
(„Черняев марш”, по-късно „Шуми Марица”) през улиците на Кладово”.12 На
11 юни четата стига до Неготин. Тук сръбските военни власти предявяват
искане знамето да бъде снето. На въпроса на сръбския офицер какво е това
знаме, войводата отговаря: „Българско, мое..., 20 години вече го нося, бил
съм се под него с турците и е продупчено на няколко места от турските кур­
шуми”.13 В този момент войводата, неговият щаб и четниците му проявяват
твърдост в защита на своето българско знаме и да покажат непоколебимата
си решимост да докажат, че воювайки за Сърбия, те се бият за освобожде­
нието на своята родина България като самостоятелна войскова бойна еди­

* Нено (Никола) Странджата е една от най-интересните фигури в четата. Роден

през 1834 г. в Търново. Участвал в хайдушка чета, която бродила през 60-те години на
19.в. в Търновско, Свищовско и Русенско. Емигрира в Румъния и през 1864 г. е в четата
на Стоян Папазов и Хаджи Димитър, изпратена от Раковски в България. След избавле­
нието и завръщането си през 1867 г. в Румъния се установява в Браила. Тук успял да
купи една чуба за гостилница и кръчма. Заболява от туберкулоза и умира в навечерието
на Освобождението. Според някои в негово лице Иван Вазов е намерил прототипа на
неговия герой Странджата от повестта му „Немили-Недраги”, както и разказите за спа­
сеното и скъпо съхранявано знаме. Имал е братов син Васил, който участва в четата на
Филип Тотю през Сръбско-турската война (1876).

27
ница. Войводата потърсил и помощта на Иван С. Иванов и майор Киряев и с
тяхното посредничесто не само въпросът за тяхното знаме е разрешен, но и
за знамената на останалите български чети. -
Знамето е осветено на 22 юни в Зайчар заедно със знамената на че­
тите на Панайот Хитов, Ильо Марков и някои новосформирани сръбски во­
енни части. Заедно със знамето си четата участва в сражения с турците до
сформирането на Руско-българската бригада, в която се включват българс­
ките доброволци. Филип Тотю напуска Сърбия заедно със знамето си. То
остава у негови близки в Зимнич, като войводата поръчва на сина си да го
прибере. Появява се начело на четата, която с песента „Шуми Марица” де­
филира на сцената, когато се представя пиесата на Никода Живков „Ильо
войвода” в Плоещ (Румъния). След освобождението войводата грижливо
пази бойната светиня, която предава за вечно .съхранение в Двореца на
българския княз.
Знамето на четата на филип Тотю е ценен паметник на нашето нацио­
нално освободително движение, свидетел на неравни битки и съдбоносни
събития и светиня за българския народ.
. Знамето на четата на Стефан Караджа
е направено от двоен копринен плат с размери 88x88 см.14 От трите
страни е обшито със светлобежов ширит широк 2 см, който от едната страна
завършва с ресни дълги 6 см, а от другата е завит в края по 8 см. Страната
за зъвързване към дръжката е обшита със сърмен шнур, завършващ в два­
та края с по два сърмени пискюла.
На лицевата страна на знамето е-извезан със сърма изправен на зад­
ния си крак коронован въоръжен лъв обърнат на лява харалдичеека страна.
Над него в полудъга е изписан девизът: „На оружя мили братя”. На обратна­
та страна е извезан същия лъв и под него надпис: „За вяра и независимост].
Последните три букви липсват, вероятно изоставени, за да се разположи
надписът симетрично. .
Знамето е сравнително добре запазено. Историята му, макар и не съв­
сем изяснена е интересна. Участвало е в няколко големи събития свързани
с борбите на българския народ за освобождение от вековния тиранин. Въз­
никва въпросът кога е направено и за кого е било предназначено?
. Най-много данни за това ни дава Христо Н. Македонски, който дълги
години го е съхранявал. В публикуваните от него „Записки” е приложен един
документ издаден по-късно за времето на изработката и лицето, ангажирано
с нея. Ето и неговото съдържание: „Свидетелство. Долуподписаните жители,
живущи в гр. Браила (Румъния), удостоверяваме чрез настоящото, че зна­
мето, което се намира днес в г-н Христо Никола Македонски е работено от
госпожа Султана Русевич в 1866 г. и дадено на войводата Стефан Караджа.
Браила,13/25 юни 1896 г. подписали: Султана Русева, Юлия Русе, Апостол
Русев, Георги Петрович, х. Сему Иванов, А. Георгиевич, Георги Никололае-
вич х. Вулчев, Апостол Христофоров, Г. Г. Михаил,. Настоятел на българска­
та община: Хаджи Стефан Димитров”,- Както обикновено се случва със спо­
мените На участници в националноосвободителните борби и тук има много

28
противоречия. Има твърдение (Бойко Нешев), че дъщерите на Петър Берон
са ушили знамето, но в навечерието на заминаването на четата, то не било
готово и затова не е взето от Караджата. Не може да се приеме и мнението
на Борис Ненов Балкански, че е работено от Аглица Георги Груева от гр.
Тулча. Последната може и да е шила знаме, чията съдба остава неизвестна.
Недоказано е и мнението на Иван Д. Стойнов в сб. „Той не умира”, че Сул­
тана Русевич е шила и двете знамена за четата на Хаджи Димитър и Стефан
Караджа.
Ако се доверим на цитирания документ трябва да приемем, че знамето
е изработено от Султана Русева през 1866 г. и е било предназначено за че­
та, която Караджата е готвел през тази година.16 Разполагаме с исторически
сведения за дейността на Караджата през този период. Още през пролетта
на 1866 г. Г. С.Раковски и групата около него, започват да подготвят чети,
които да преминат в България през пролетта на следващата 1867 г. Начело
на тази подготовка в Браила е бил Стефан Караджа. Тук се подготвяли фи-
шеци, леели се куршуми и др. подготовка за екипиране на четниците. В ре­
зултат на тази усилена работа през зимата на 1866-1867 г. Караджата успял
да събере 63 кандидати за четници, които се съсредоточили в гр. Олтеница.
Пак по това време той събрал още 15 четници и сформирал нова чета наче­
ло с войводата Димитър Топалов (Топалоглу). Съдействал и за подготовката
на Тулчанската чета „Златна надежда”. Но поради липса на средства и по­
ради взетите от румънските власти извънредни мерки, тази и други чети не
успяли да се прехвърлят през Дунав и да съдействат на преминалите преди
това чети на Филип Тотю и Панайот Хитов.17.Трябва да се приеме за съвсем
нормално, че по време на една такава усилена подготовка, когато се подгот­
вя оръжие, униформи, боеприпси и други необходими за бойни действия
неща, изработването на знаме и то в Браила, центъра за подготовка на че­
тата на Караджата, е логично. А надписите и девизът на знамето също пот­
върждават, че знамето е шито в по-ранен период. Ако то е шито по-късно,
девизът щеше да е „Свобода или смърть”, както е на знамето на Филип То­
тю, девиз - призив възприет и разпространен в българското националноос-
вободително движение от Г. С. Раковски.
Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа,
която преминава в България през юли 1868 г., фактически се е състо­
яла от две основни ядра, чети, които двамата войводи предварително са
подготвяли. В Петрушан, сборният пункт на четите, предварително са дока­
рани оръжията, боеприпасите, униформите и останалата екипировка на
сборната чета. Тук са били и двете знамена. Захари Стоянов, който предава
думите на един от четниците, участник в събитията станали на самия бряг на
реката преди преминаването свидетелства, че наред с одобрението на вой­
водите „после това избраха се и двама байрактари на четата. С тая длъж­
ност се натовариха Димитър Заралията, който носеше още прякор Караиб-
рахим, както казах вече и някой си Георги още”.18
Христо Македонски от своя страна, описвайки полагането на клетвата,
което става на един от островите на р. Дунав, пише: „Войводите измъкнаха

29
сабите [си] и ни обявиха, че ще полагаме клетва. За тази цел трябваше да
се изкарат знамената, които след една минута се вече развяваха. Тогава
избраха се двама за знаменосци, а именно Димитър Заралията и Георги
Чернев. На първия се даде знамето на Хаджи Димитър, а на втория-това на
четата на Стефан Караджата. Първото знаме беше по-хубаво и по-скъпо и
беше чисто изработено с надпис „Сбобода или смърть” от едната страна, а
от другата не помня имаше ли някакъв надпис. Второто знаме беше по-
малко, по-проста работа...” .19
Макар, че има противоречие в спомените на двамата, в едно те са ед­
накви: Избират се двама знаменосци, следователно и знамената трябва да
са две. Първото знаме, това на четата на Хаджи Димитър като по-хубаво, по-
скъпо, а допускаме и по-съвременно с девиза си, е избрано за главно. То
очевидно е направило и по-силно впечатление на четниците, за да си спом­
нят след това почти само за него.
В турски официални документи и в съобщенията на чуждите консули,
на които няма да се спираме с подробности, се съобщава само за знамето
на Хаджи Димитър. В докладите на френския консул Шефер и на английски­
ят Блант, отнасящи се за гибелта на войводата и четата на Бузлуджа, се съ­
общава и за взетите трофеи: оръжие, вещи, книжа и едно знаме. Единствен
Шефер съобщава, че на него е изобразен „коронован български лъв”. В до­
несение английският консул в Одрин пише: „Така наречените български
въстаници на брой 28 души паднали мъртви на бойното поле. Заптиетата ги
обезглавили и с четири глави, набучени на дълги прътове, начело с остана­
лото на бойното поле знаме на въстаниците шествали в Казанлък”.20. Според
една дописка във в. „Дума” (бр. 3 от 8.7.1871 г.) знамето на Хаджи Димитър
било трицветно, със златогрив лъв в средата и надпис „Свобода или смърть".
Несъмнено това е било главното знаме - знамето на Хаджи Димитър.
За съдбата на знамето на четата на Стефан Караджа ни съобщава от­
ново Христо Македонски в неговите „Записки”. В боя при Канлъдере знаме­
носецът Чернев пада убит. Заменен е от Христо Македонски. До подножието
на Балкана четата носи и двете знамена, но навити около дръжките. Все пак
четата е претърпяла поражение. „Хаджията, който от всички по-добре оце­
няваше загубата на Караджата, не можеше да гледа знамето му, което аз
носех и което на всички напомняше за злата участ на втория войвода [Кара­
джата]... Затова Хаджията каза да скрием Караджовото знаме. - „Сега сме
една чета, една участ ни очаква и затуй няма нужда от две знамена”. След
тия думи на войводата, аз разковах знамето от дървото, последното захвър­
лих някъде, а знамето грижливо сгънах и шопнах в чантата си”.
Македонски участва в похода и битките на четата до нейния героичен
край на Бузлуджа. В разгара на битката, когато мнозина са вече убити, той с
няколко свои другари успява да си пробие път през потерята и да се спаси.
След дълги митарства се озовава в Света Гора, а от там, снабден с фалшив
паспорт - в Одеса и по-късно в Букурещ.21
Спасеното знаме той пази като най скъпа светиня.22 То е начело на че­
та сформирана в Кладово (Сърбия), предимно от патриоти от Македония,

30
която участва в Сръбско-Турската война през лятото на 1876 г. Знаменосец
става Стефан Митрев от селата около гр. Щип. Знамето е тържествено осве­
тено.
С развяването на свои, български знамена, в Сръбско-Турската война
(1876) доброволците демонстрират порасналото си национално самосъзна­
ние, като по този начин се противопоставят на опитите на някои сръбски по­
литически и военни фактори да ги представят за сръбски доброволци. Четата
на воеводата Македонски, както тази на филип Тотю, носи знамето си до
сформирането на руско-българската доброволческа бригада. След Осво­
бождението светинята е у войводата до края на живота му. През 1925 г. дъ­
щерите му Екатерина и Тица Христови Македонски го предават на 21-то
обикновено Народно събрание. По-късно то е предадено на Военноистори-
ческия музей в София за вечно съхранение.
През август 1875 г. председателстваният от Христо Ботев БРЦК взе­
ма решение за въстание. Подготовката му е възложена на революционните
комитети в Стара Загора, Търново, Шумен, Ловеч, Сливен и други райони.
За начало е определена датата 16 септември 1875 г. Макар че времето за
подготовка е недостатъчно, на някои места организацията е много добра. Не
е случайно, че то е наречено Старозагорско, защото местния комитет в този
южен град извършва огромна по обем организационна и практическа рабо­
та. Събира се оръжие, подготвят се боеприпаси, шият се униформи, набират
се средства и се шие знаме. Особена заслуга за неговата подготовка има
Христо Куртев. Било е трицветно с бяла, зелена и червена ивици, разполо­
жени хоризонтално. На едната му страна е изобразен осмоконечен патри­
аршески кръст, а на другата изправен, коронован лъв. За войвода е опреде­
лен Георги Икономов, а за знаменосец Койчо Георгиев.23
Недостатъчно добре подготвено въстанието избухва на определе­
ния ден. Построени в колона по двама въстаниците се изнасят и побиват
знамето на сборното място - Чадър Могила. За всеобща изненада там не
се явяват въстаници от другите населени места и властите набързо го
потушават. Градът е подложен на репресии, опожаряване, арести на ор­
ганизаторите и като следствие бесилки. Четата напуска Стара Загора.
При Нова махала платът на знамето е отделен от дръжката и според За­
хари Стоянов е дадено на Стефан Стамболов. От тогава следите му се
губят. Може би е унищожено от въстаниците. Но сведения за бъдещето
му няма. След Освобождението е направена възстановка по спомени и тя
се съхранява в Старозагорския исторически музей. Копие има и в експо­
зицията на НИМ в столицата.
За въстанието в Шумен
знаме ушиват сърмакешът Милчо Христов и майка му Петя Христова.
На лицевата му страна бил изобразен изправен лъв, а на обратната извеза­
ни две кръстосани саби, а под тях надпис: „Сладка е смъртта за свободата
на отечеството”. Въстание в шуменско не избухва, а сформираната чета по­
бива знамето в няколко населени места, но въстаници не излизат. Знамето
не е запазено.

31
 В Русенско най-добра е подготовката в района на с. Червена вода,
където по това време учителства Тома Кърджиев. В революционния комитет
се включват свещениците Кръстю и Стоян.
Знамето ушива Петрана Обретенова,
дъщеря на русенката Тонка Обретенова (Баба Тонка), по рисунка на
Петър Секеларов (починал в заточение през 1877 г.), донесена от брат й
Никола Обретенов.24 То представлявало „зелен атлазен плат”, дълго около
два аршина и обшито със златна сърма. От едната страна изправен на зад­
ните си крака разярен коронован лъв, а под него изписана „1875 г.”. От дру­
гата страна надпис „Каранъ”, кодовото, комитетско име на село Червена во­
да. Пред това знаме, простряно върху маса, се заклеват в селската църква
съзаклятниците и въстаниците, коленичили наредени в полукръг, гологлави.
В средата, също гологлав, застанал войводата. Също коленичили свещени­
ците изпълнили църковния ритуал. След него всички стават един след друг и
след три поклона пред светинята целуват кръста и евангелието и произна­
сят: „Заклевам се, че ще си бия и жертвам за отечеството”, след което брат-
25
ски се прегръщали.
Тук предателство проваля въстаническите цели. Приемайки, че ико­
номът на русенския владика, Григорий, е посветен в делото, наивен чер-
веноводски селянин му разказва за случилото се на 19-ти септември
1875 г. в църквата на селото. Свещенослужителят съобщава това на своя
владика, който извиква и затваря в своята резиденция ръководителите на
въстанието и по-късно ги предава на турските власти. По този начин Чер-
веноводската чета е обезглавена. На 21 септември тя тръгва за гората до
гр. Бяла за да се съедини с Търновската чета. Но това не става, тъй като
в Търново не е сформирана такава. По-късно въстаниците се разпръсват,
а войводата Върбан Юрданов намира смъртта си до една чешма край с.
Широково, Русенско. Знамето прибира един селянин, който го пренася в
Румъния и го предава на Никола Обретенов. През май 1876 г. то е пока­
зано на Христо Ботев и той го приема за знаме на своята чета. След раз­
грома й във Врачанския Балкан след смъртта на войводата, то е закопано
от четници по поречието на р. Искър, за да не попадне в турски ръце. Та­
ка изчезва. По спомени на Обретенов е възстановено от сестра му и днес
се намира във фонда на НВИМ.
Малко известна е историята на Табачният байрян.
Става дума за знаме ушито в с. Табачка, Русенско и предназначено за
въстанието от 1875 г. Допуска се, че за Червеноводската чета са ушити два
байряка. Вторият е изработен от Добрена Попхристова, сестра на Стати
Попхристов, участник в споменатата чета. Той донася на сестра си проекта
на знамето. Нарисувал с въглен лъвчето и заръчал: „Аз ти го рисувам с въг­
лен, но българското лъвче е златно. И златно и яростно. Да го извезеш Доб-
ренче, като че е от барут и огън!” Подготовката за знамето е сериозна. За­
купен е специален ширит от Дубровник, а лъвчето било извезано със златна
глава и нокти от червен арнаутски конец, което свидетелства, че лъвът е бил
въоръжен. В процеса на работата около Добрена се събирали будни млади

32
хора, които пеели, докато тя везала. Над лъва извезала девиза: „Свобода
или смърть”. Не е известна съдбата на това знаме.
Но съдбата на тази прогресивна българка Добрена е изключителна. С
брат си тя пътува из Влашко и Унгария. Самостоятелно научила езици. Че­
тяла много, а в шиенето и бродерията била ненадмината. Дълго време след
освобождението близките й пазели ушитото от нея. За съжаление никой не
ги е запазил.
По време на въстанието тя напуска не само родния си дом, но и село­
то. Предадена и преследвана от турците. Според Васил Дойков, автор на
книгата „По пътя на Червеноводската чета” тя достига до Клисура, където е
укрита в скривалището на Цанко Делчов - Клисуреца, един от майсторите
на чрешовите топчета. От Клисура пътят и продължава до Беломорието, ка­
то стига чак до Сер и Солун. В едно писмо от Драма К.Китанов пише: „Тъж­
но е за българето тук. Ни дума, ни майчин поплак за погинали българе. На
една тукашна гробина има снимчица с нашенско момиче. Под нея сме напи-
сале: Добрена Попхристова. Родила ся тя в лето 1858-мо. Поминала ся в
1884. Шила пряпорец на с. Табачка, а на него лъвче българско. Учителница
из Солун”.26
Знае се, че знаме е ушито и за троянските въстаници. За съжале­
ние, въстание и въстаници в Троян няма през 1875 г. Когато през май
1876 г. разбират, че конспирацията е разкрита, унищожават знамето за да
не попадне в турски ръце и за да избягнат репресиите от властите. Знамето
било трицветно с червена, зелена и бяла ивици разположени хоризонтално.
Върху червената ивица бил извезан със жълто-кафява камилска прежда
лъв. Над него девиз: „Свобода или смърть”, а под лъва надпис: „Троянски
рев. к-т 1875 г.”.
Запазен е апликирания лъв, който е пазен от Димитрина Хаджи Васи­
лева, чийто мъж е арестуван. Тя го пренася в пазвата си до с. Орешак, Тро­
янско и го оставя при свекъра си. От него го взема Петър х. Василев и го
предава по-късно на Марко Ив. Марковски, който го пази до 1910 г., след
което сведенията за него се губят.27
Априлското въстание (1876)
е връх на масовата подготовка и използване на знамена. Въстанието е
връх на борбата и надеждата на българския народ, че ще се освободи от
османския гнет. С решение на Гюргевския Централен Революционен Коми­
тет започва подготовка на въстание, което по своя мащаб и цели няма равно
в последните векове на робството. В тази подготовка без видимо да е поста­
вено на дневен ред, заедно с всичко останало (шиене на униформи, леене
на куршуми и правенето на фишеци, доставяне на оръжие и боеприпаси,
подготовка на хранителни припаси и запаси) върви и подготовката на зна­
мената и другите символи на борбата.
По време на подготовката на въстанието в четирите революционни ок­
ръга апостолите по места поемат инициативи, поставят задачи на съратници,
близки и познати, на роднини, събират пари и материали за да се осигури
символът на борбата и революцията - знамето. Георги Обретенов възлага

33
на сестра си Петрана да ушие знаме и за III революционен Сливенси окръг.
През февруари 1876 г. знамето е готово.28 А фактът, че всички апостоли сто­
ящи начело на революционните окръзи държат да имат знаме, недвусмис­
лено говори за високата стойност на този символ, за голямото значение, ко­
ето му отдават не само ръководителите на окръзите, но и всеки участник в
революционните борби и по точно в подготовката на въстанието. Много от
данните говорят, че в навечерието на въстанието цветът и символите на
знамето вече са уточнени, утвърдени и са добили гражданственост. Семето,
посято от Г. С. Раковски вече започва да дава плодове. Българският символ
изправеният, коронован и въоръжен лъв и девизът : „Свобода или смърть”
стават неизменни от Кримската война (1853-1856) до въстанието. Заедно с
тях се шият знамена и с патриаршеския или обикновен кръст, а така също в
комбинация на двата символа разположени от двете страни на плата на
знамето. По цвят знамената са различни. Преобладават зелените, но има и
червени, а тъка също и трицветни с различни нюанси на разположение на
цветовете, както и на самите цветове.
Запазените до наши дни знамена показват и нещо друго. Те са проек­
тирани и работени като в изработката им са изразени не само старание, но
и особена любов в изпълнение на святото поръчение, борбата да се води
под красиви знамена. В тяхното проектиране и изработка участват хора,
посветили се на идеята за освобождението от вековния поробител. Преки
изпълнители на знамената обикновено са учителки и учители. Въпрос на
талант и възможности е колко една или друга поръка е изпълнена качестве­
но, като се има предвид самодейния характер на изработването на тези
символи. Независимо от това, някои образци остават и до сега шедьоври,
изпълнени с вещина и майсторство, независимо от обстоятелствата при кои­
то са работени, правилата на конспирацията в условията на вековен турски
гнет и липса на свобода, дори на предприемачеството. фактът, че на всички
знамена, особено в Панагюрско, пък и в другите революционни окръзи има
девиз: „Свобода или смърть” показва, че е възможно да е имало указание
какви задължителни елементи да има върху знамената и апостолите точно
са се придържали към тях. Този девиз просто е добил популярност и се е
считал за задължителен атрибут на знамето. А това говори и за пораснала
осведоменост и познания в използването на символите във въоръжената
борба.
Много от знамената са стрували скъпо на своите създатели. Тяхната
изработка от качествени материали е струвала доста пари, в порядъка от 5
до 10 турски лири, което не е било малко по онова време. При това изработ­
ката трае продължително време. Но това не е попречило за въстанието да
се подготвят няколко десетки знамена в различните окръзи и райони.
Както е известно подготовката на въстанието в Четвърти Пловдивски
(Панагюрски) окръг е най-всеобхватна, независимо от краткото време и
трудностите от организационен и друг характер. Затова го поставяме на
първо място в нашето изложение. Там са подготвени и се развяват най-
много знамена по време на въстанието защото апостолите Волов и Бенков-

34
ски отделят особено голямо внимание на този символ, считайки го неразде­
лен от останалата подготовка.
При едно от посещенията си в Карлово те отсядат в дома на съратника
на Васил Левски Ганьо Николов-Маджареца. Там те виждат ушитото по по­
ръка на Левски знаме от дъщерята на техния домакин Мария Ганева.29
Карловсиото знаме
е изработено от зелен копринен плат с извезан на лицевата му страна
изправен коронован и въоръжен лъв обърнат на лява хералдическа страна
и стъпил върху турското знаме с пречупена дръжка. Над лъва поставен над­
пис: „Карловски окръг” а под него девизът: „Свобода или смърть”. На обрат­
ната страна е пришит бял копринен кръг, над «който е извезан надпис: „Богъ
съ нами”, а под него - „1876 г.”. Горният свободен край на плата завършва с
два, а долният с три сърмени пискюла. Това знаме е запазено след Осво­
бождението до самия край на Втората световна война. Известно време то е
знаме на 28 ми пехотен Стремски полк. За съжаление след войната изчез­
ва. По сведения на познавачите му в музея на Апостола Левски е направена
възстановка и тя се показва, когато се провежда Тържествена заря в града
посветена на великия революционер.
Панагюрсно знаме
Двамата апостоли поръчват на Мария да ушие такова знаме и за Па­
нагюрище. В началото на април 1876 г. то е готово. Документи свидетелст­
ват, че Мария Ганева наистина е ушила две знамена. Първото по-късно ста­
ва знаме на карловското опълченско дружество на поборниците и може би
тогава е поставена върху плата датата „1876 г.”, а второто става прототип на
главното знаме на революционния окръг и на останалите знамена в Пана­
гюрско. То послужва за модел на Райна Попгеоргиева футекова и другарки­
те й, когато пак по поръка на Бенковски шият главното знаме на окръга.
Плат за него купува Иван Джуджев за 9 лири.30
В дома на Джуджев самоукият художник Стоян Каролеев от с. Баня
нарисувал върху плата лъв и полумесец. Везането на знамето става на две
места: у Искрю Мачев и у Захари Койчев. В деня на преждевременното обя­
вяване на въстанието в Панагюрище Главното знаме все още не е довър­
шено. Размерите му били около 2x1.5 м с две лица, червено от едната стра­
на и зелено от другата. На едната страна бил изобразен изправен короно­
ван и въоръжен лъв тъпчещ знамето с полумесеца и девиза „Свобода или
смърть” под формата на дъга над него. Освен това били извезани инициали­
те „П.О” - Панагюрски окръг.
На 20 април 1876 г. пристига на кон куриер от Копривщица, който до­
нася „Кървавото писмо” с известието, че въстанието предварително е обя­
вено. Ръководителите на Панагюрище също обявяват въстанието. Набързо
намират подходящ, макар и неокастрен клон, на който Георги Икономов
привързва карловското знаме. С извадени саби, гологлави някои необлекли
въстаническите си униформи, въстаниците застават под неговите дипли.31
Същото знаме след няколко дни става бойно знаме на Хвърковатата чета на
Георги Бенковски.

35
 Освещаването на двете знамена става на 22 април, четвъртък. Този
ритуал се превръща в празник за въстаналите панагюрци. След освещава­
нето е организирано шествие със знамената по улиците на градеца, след
което Главното знаме е оставено да се вее пред дома на Хаджи Лука, пре­
върнат в Главна квартира на „Временното правителство” до разгрома на
въстанието.32
Карловското знаме споделя съдбата на Георги Бенковски и неговите
другари в Тетевенския Балкан. Въстаниците го носят със себе си из дебрите
на Стара планина и е възможно да е укрито някъде. Няма съобщение от
турска страна да е намерено в личните вещи на войводата или пленено.33 Не
е посочвано нито веднъж като веществено доказателство при воденото
следствие срещу заловените въстаници.
Изработеното от Райна Княгиня и нейните дружки Главно знаме е сва­
лено от башибозука. По време на следствието срещу девойката в Пловдив
то не е показвано като веществено доказателство. След застъпничество на
чуждестранните консули в града на тепетата на 31 юли 1876г. тя е освобо­
дена и пак с тяхна помощ и съдействие през Истанбул и Одеса отива в Ру­
сия. Там завършва акушерство. През 1882 г., след завръщането й в Пана­
гюрище тя прави точно копие на знамето, което се пази в Историческия му­
зей на родния й град.
Според някои сведения оригиналното знаме е отнесено в Хасково.
При навлизането на руските войски в града в началото на 1878 г. конакът е
опожарен от местните българи. Вероятно в огъня е изгоряло и знамето.
По време на подготовката на въстанието Иван и Цвята Зографови
от Панагюрище рисуват още 12 знамена за въстаниците от селата в Па­
нагюрско. Зографов е самоук художник, който изографисва църкви в ра­
йона. Част от селските чети със знамената си се включват в Хвърковата-
та чета. Знаме № 11 е разпределено в с. Поибрене, № 12 в с. Баня, № 10
е за четниците в с. Мечка (дн. Оборище).34 Сега знамена с номера 3 и 8
се пазят във фонда на НВИМ, № 4 в с. Черни Вит, Тетевенско, № 6 в град­
ския музей в Тетевен, № 9 в музея в Капривщица, а № 12 в Градския му­
зей в Панагюрище. Необосновано се разпространява информация, че
малките знамена са открити от овчарчета в една хралупа на дърво в Те­
тевенския Балкан. Възможно е, но не всички. Повечето от запазените
наистина са открити в Тетевенско. Това е доказателство за истинността
на написаното от Захари Стоянов за прехода на отстъпващите въстаници
през Балкана именно в тази му част. За съжаление останалата част от
тези знамена не е открита. Възможно е да са унищожени за да не попад­
нат в турски ръце.
В Копривщица
подготовката на въстанието също включва направа на знамена.
Върху Главното знаме работи Евлампия Стоева Векилова, родом от Коп­
ривщица, ученичка на Найден Геров. Тя е калугерка в Сопотския манас­
тир, където се занимава и с ръкоделие и везмо. Атанас Шабанов пък из­
работва 12 малки знамена, предназначени за отделни части и десетки

36
въстаници. Предполага се, че той е почерпил опит от Панагюрище виж­
дайки знамената на Зографов.
Главното знаме Евлампия изработва от зелен копринен плат, върху
който извезва изправен коронован въоръжен лъв стъпил върху знамето с
полумесеца. Извезан е и девиза: „Свобода или смърть”. Скица на символите
прави самоукият художник Христо Келчев.
При обявяване на въстанието знамето се развява недовършено. То е
окачено пред щаба на въстанието заедно с няколко от малките знамена.
Други от тях се развяват на позициите около Копривщица. Едно от тях е на
четата на Найден Попстоянов, която заминава за Стрелча. По време на бое­
вете знамето попада в ръцете на врага. По-късно въстаникът Иван Ворчев
(Ворчо войвода) го спасява и връща на четата.35
След разгрома на въстанието заедно с една чета Главното знаме
тръгва към Балкана. Знаменосец е Стефан Нейчев Стоев от с. Синджир-
лий (дн. квартал Веригово, на град Хисар). Той го носи до околностите на
гр. Бяла, Русенско, където го предава на овчаря Митьо П. Бояджиев за
да го пази. След няколко дни (25 май 1876 г.) Стоев е заловен в района
на Свищов.
След Освобождението овчарят Бояджиев предава знамето в Народ­
ния музей. По-късно то е прехвърлено в Етнографския музей в столицата. За
съжаление копривщенската светиня изгаря заедно с много други оригинал­
ни експонати и знамена от въстанието при пожара предизвикан от бомбар­
дировките на англо-американската авиация над София по време на Втората
световна война. Че това е копривщенското главно знаме се разбира от фак­
та, че и на него лъва е недовършен както и от свидетелстването на самия
Бояджиев.36
. . Знамето на въстаниците от Клисура
ушиват учителките Зюмбюла П. Стефанова и Гена Найденова в дома
на Харалампи Караджов. Направено е от зелен атлаз и жълта коприна. На
21 април 1876 г. в Клисура е обявено въстанието. Знамето е осветено съ­
щия ден на позицията в Зли дол, където за кратко са събрани всички въста-
нически формирования. Носи го лично Никола Караджов.37 По-нататъшната
съдба на знамето не е известна. Възможно е да е унищожено от въстаници­
те след потушаването на въстанието.
За въстанието в Брацигово
- знаме започнала да шие учителката Ана Гиздова. Представлявало
копринен плат с везан лъв, който в дясната си лапа.държи меч, а в краката
му се въргалят турското знаме с полумесеца и звездата с прекършена
дръжка, пушка,-‘ ятаган и разкъсани вериги. Над главата на лъва извезан
девиза: „Свобода или смърть”. ;
Обявяването на въстанието преждевременно заварва знамето недо­
вършено. Независимо от това то е развято от Христо Пъртев. След рзгрома
на въстанието е запазено, като свещениците в Брацигово го преобразуват в
църковен филон.38

37
 Във фонда на НВИМ се пази въстаническо
знаме от с. Радилово, Пазарджишко39
Представлява единичен копринен плат, в средата на който успоредно на
дръжката е извезан девизът: „Свобода или смърть” във вид на дъга. По дъгата
надпис: „20 ап. 1876 г. с. Радилово". Знамето постъпва във военния музей от
Етнографския музей в началото на 50-те години на 20. в. без историческа сп­
равка. Затова не може да се уточни дали е въстаническо или поборническо.
Склонни сме да го приемем като въстаническо, но без доказателства.
Знамена за Априлското въстание в Четвърти революционен окръг са
шити и в Пазарджик от сестрата на Константин Величков-Теофана, в Белово
40
и на други места.
Подготовката на Априлското въстание в Първи революционен окръг
също включва изработването на знамена.
В Горна Оряховица
са изработени няколко знамена от членки на женското дружество
„Просвета” с председателка Елена Грънчарова. Знамената са изработвани в
дома на Кина Минкова от братовчедките Евангелия (Вангели) Писарева-
Шопова, Зафира (фичка) Григорова-Язаджиева и Зойка Добринова-
Шонтова.41 Разполагаме с данни, че са изработени 4 знамена.
Знамето предназначено за четата на Иван Панов Семерджиев и Геор­
ги Измирлиев - Македончето е прието да се възприема за
Главно знаме на Първи революционен окръг.*2
То е направено от зелен атлаз с размери 160x123x89 см. От трите ст­
рани окантовано с ресни. Външният му край е изрязан навътре под формата
на лястовича опашка. Двата външни ъгъла имат по един пискюл. На лицева­
та страна на знамето е апликирана мушама, върху която е нарисуван изпра­
вен коронован лъв обърнат на дясна хералдическа страна, към дръжката.
Над лъва в полукръг и изписан девизът” Свобода или смърть”, а под лъва
годината на въстанието „1876 г.”. На другата страна е пришит православния
кръст.
Поради предателство непосредствено преди обявяване на въстанието,
част от ръководството на окръга е арестувано. Главният апостол Стефан
Стамболов успява да се укрие. В турски документи се съобщава, че са арес­
тувани 21 бунтовници и са иззети „джепане (барут), оръжие, знаме и тръ­
ба”.43
След като руските войски форсират р. Дунав при Свищов през лятото
на 1877 г. и приближаването на Предния отряд на генерал-лейтенант от ин-
фантерията Йосиф Гурко към старопрестолния град Търново, турските влас­
ти напускат града в западна посока и се установяват в с. Малък чифлик. Ня­
колко младежи от Горна Оряховица начело с Константин Панайотов влизат
в конака за да търсят арестуваното преди година знаме. И го откриват. С
него посрещат Предния отряд при Преображенския манастир и връчват
знамето на командира на отряда. На следващия ден въстаническото знаме е
тържествено осветено и връчено на командира на 4-та опълченска дружи­
на.44 С него тя участва във всички походи и боеве с турските войски. Непо­

38
средствено след Освобождението то става знаме на Пловдивска № 20 пеша
дружина, наследник на 4-та опълченска дружина в новосформиращата се
Българска земска войска. По-късно е предадено в знамената сбирка на
княжеския дворец в столицата София.
Друго от тези знамена е предадено на четата на поп Харитон. Нап­
равено е от червен атлаз, с православен кръст на едната страна и девиз:
„Свобода или смърть” на другата. За пръв път е развято при пристигането на
войводата за да поеме командването на четата в землището на с. Балван,
Търновско. За знаменосец е назначен Димитър Атанасов - Русчуклийчето.
След пристигането на четата в Дряновския манастир, то е побито в двора на
светата обител.45 По време на боевете с турските войски знаменосецът пази
зорко бойната светиня. Когато се разбира, че спасението му е невъзможно
ръководството на четата решава знамето да бъде изгорено, но да не попада
46
в ръцете на агаряните. .
Третото знаме е поръчано от Революционият комитет в Лясковец. Спо­
ред Симеон Дочев то се намира в Ермитажът в Санкт Петербург.47
Съдбата на знамето предназначено за Революционния комитет в Ло­
веч остава неизвестна.
В Габрово
се формира и излиза въстаническа чета начело с видния местен тър­
говец Цанко Дюстабанов, без да й е връчено знаме. При колиби Ганевци
въстаниците вземат червената престилка на едно момиче, пришиват й кръст,
закачат така приспособеното знаме на прът от леска, назначават ученика от
пети клас на Априловската гимназия Цеко Н. Кавалов за знаменосец и про­
дължават похода. Това знаме въстаниците носят до 3 май 1876 г., когато ги
настига група от 20 въстаници начело с Гаврил Колев Кръстников. Той из­
важда от пазвата си приготвеното знаме за четата и го приковава на прът,
като го дава на Недялко Халески да го носи.-Това знаме било направено от
червено сукно. На него бил пришит изправен коронован разярен лъв, а над
него девизът: „Свобода или смърть”. Лъвът и буквите били изрязани от бяло
хасе. Знамето било изработено от Мария Рязкова от Габрово.48 Девическият
пансион в града подарява 10 венеца цветя на въстаниците, които те носят
при настигането на четата на Дюстабанов. По-късно четата се разделя на
две, като знамената носят Халески и Кавалов. След разгрома на четата под
връх Марагидик, над Ново село (дн. гр. Априлци), знамето-престилка изчез­
ва, като липсват данни да е пленено от турците. Това на Мария Рязкова е
спасено и дълго време е пазено в общинското управление на града.49 Днес
следите му се губят. .
За въстанието в Ново село, Троянско, (дн. гр. Априлци) няма данни да
са шити знамена. При обявяване на въстанието на 2 май 1876 г. са изнесени
черковните хоругви. Четите на Дончо фесчията и Йонко Карагьозов тръгват
за Граднишкия боаз начело с хоругви. Последователно ги носят Иван М.
Консулов и Нешо Якимов. В Кръвеник също не са шити знамена, а въстани­
ците излизат с църковните хоругви.

39
 В Севлиево знаме за въстанието51
по поръка на Стефан Пешев, шият учителките Радка Поппетева и Ма-
риола Иванова*. Знамето се шиело в къщата на поп Петю Цанков в стаята
на дъщеря му Радка без знанието на хазаите. За работата по знамето знае­
ли само Стефан Пешев, Никола Генев и Сава х. Ангелов. '
Севлиевското знаме е изработено от зелен атлаз. По средата на една­
та му страна учителките извезали изправен коронован въоръжен лъв, стъ­
пил с двата си крака върху поваленото турско знаме с полумесеца. Над лъва
в полукръг е поставен девизът: „Свобода или смърть”. От външните си кра­
ища било обшито със сърмени ресни.
След изработването му знамето се съхранява в дома на Никола Генев
от неговата-майка Параскева Попцветкова. На члена на революционния ко­
митет Никола Генев е възложена отговорността за подготовката и опазване­
то на бойната светиня. Севлиевското знаме не е участвало във въстанието,
тъй като в града то не избухва. След потушаването му в района, родителите
на Генев го изгарят за да не попадне в турски ръце и за да избягнат евенту­
ални репресии или санкции от турските власти, ако бъде открито в дома им.
За въстаниците в района на Трявна
знаме подготвя известният зограф Цоньо Захариев. В неговия дом
се събират двадесетина въстаници начело с Тодор Кирков и Христо Пат-
рев. Знамето се изнася от въстаника зограф Симеон Цонев - Латинеца.
Въстаниците се присъединяват към малката чета и начело със знамето,
вече носено от Иван Габровски, нападат местния конак. После се отпра­
вят към селата и махалите в Тревненския край.62 На 6 май четата присти­
га в с. Нова махала (дн. кв. „Априлов” в Габрово), посрещната от камба­
нен звън, учители, свещеници и ученици. В продължение на 3 дни, наче­
ло със знамето си четата обикаля околните села и махали. Към нея се
присъединяват нови въстаници. На 9 май тя наброява вече около 120
въстаници и отново е в Нова махала. Отслужва се тържествен молебен в
църквата на селото и въстаниците полагат клетва пред бойното си знаме,
кръста и евангелието. По-нататъшната съдба на знамето на тревненци
засега е неизвестна. -

* Радиа Поппетева е главна класна учителка в Севлиево между 1874 и 1877 г.

.Дъщеря на уважавания севлиевски гражданин поп Петю Цанков. Тя е най-образованата
и интелигентна учителка в града до Освобождението. След като завършва Севлиевското
класно училище завършва успешно и Старозагорското девическо петокласно училище
на Анастасия Тошева. През пролетта на 1876 г. заедно с нейната приятелка начална учи­
телка‘Мария (Мариола) Иванова са посветени в революционните работи на Севлиевския
край. Приемат и ушиват знамето на Севлиевския революционен комитет. След Освобож­
дението Радка се омъжва за румънец и напуска България.
Мария (Мариола) Иванова от Севлиево е млада и будна начална учителка. Учи­
телства в родния си град през 1873-1877 г., когато вероятно е напуснала града след
омъжването си. Тя е сред жените революционерки в Севлиевския край. (Вж. Йонкова, С.
Девическото образование в Севлиево през Възраждането! В: Севлиево и Севлиевския
край. Т.1, С.,1967 с. 67-80.)

40
 В Сливенския революционен окръг няколко ни след главния апос­
тол Иларион Драгостинов пристига и Георги Обретенов, син на Баба Тонка
от Русе. Той донася ушитото от сестра му Петрана знаме за сливенските
въстаници. Можем само да предполагаме, че то е приличало на знамето
ушито от нея за въстаниците от Червена вода. Не са запазени данни за вида
и символиката му. -
Вестта за преждевременното избухване на въстанието пристига в Сли­
венския революционен комитет едва на 3 май 1876 г. Знамето е развято за
пръв път в дома на Андон Кутев. Драгостинов го целува и приканва всички
присъстващи да сторят същото. При тръгването на четата за Балкана за
знаменосец е определен Стефан Сертев Костов. На 7 май четата е построе­
на пред знамето за да положи клетва. Пламенна реч произнася апостолът
Иларион Драгостинов. След полагането на клетвата четниците целуват зна­
мето и запяват популярната сред бунтовниците песен по текст на Стефан
Стомболв „Не щеме ний богатства...”. Под стяга на своето знаме четата
действа в Котленския Балкан в района на селата Нейково, Жеравна, Градец
и др. селища53. В боя на 10 май 1876 г. загива Иларион Драгостинов. В боя
при прохода Вратник загива знаменосецът Костов и знамето е пленено от
турския аскер. Те отрязват главата на знаменосеца, завързват я за върха на
„
дръжката на знамето и така я разнасят по селата за назидание на „раята” и
гавра пред „правоверните .
54

В Трети Врачански революционен окръг с главен апостол Стоян

Заимов, знаме шие Калица Кръстева х. Василева от Враца. Знамето е триц­
ветно с хоризонтално разположени бяла, зелена и синя ивици. По средата е
изобразен изправен коронован въоръжен лъв обърнат към дръжката на
знамето.55 За сборно място за въстаниците е определен дома на Андро Ат.
Златарски. Там се пази и знамето, което трябвало да бъде осветено при съ­
бирането на четата в църквата „Възнесение”. Провал предизвикан от пред-
телство, проваля събирането на четата и освещаването. Проваля се и при-
съедняването към четата на Христо Ботев.56
Нашият разказ би бил непълен , ако не отделим полагащото се място на
• знамето от с. Разловци, Пиянечно _
(дн. в Република Македония). На него обръща особено внимание
проф. Александър Матковски от Македония, историк, специалист по херал­
дика.57 В своя преиздаван няколко пъти труд „Грбовете на Македошя” освен
другите фалшификации на българската история и хералдика, включително и
вексилологията, той търси под дърво и камък македонски знамена. В мина­
лото няколко пъти му е отказвано да надникне във фондовете на НВИМ
именно поради опитите му да фалшифицира историята. Страдайки, че в ма­
кедонските музеи липсват „македонски” и други знамена от борбите против
турското робство и като използва„публикации на наши учени и спомени на
участници в борбите на македонските българи против турския гнет, той оп­
ределя знамето на въстаниците от пролетта на 1876 г. в с. Разловци като
„знаме на македонската национално-освободителна борба” по това време.
Понятие неизвестно на историците от цял свят за края на 19 в.

41
 Истината е съвсем друга. В тези българските земи в Македония също
върви подготовка за въстание против турската робия в началото и пролетта на
1876 г. успоредно със споменатите по-горе революционни окръзи. То е нераз­
делна част от подготовката на Априлското въстание в българските земи.
Подготовката на въстанието е оглавена от Димитър Попгеоргиев и поп
Стоян Разловски. Първият възлага на Неделя Петкова от Сопот и нейната
дъщеря Славка Караиванова и двете учителки в Солун, да ушият знаме за
въстаниците в Разловци. Има данни, че по времето на Васил Левски те също
са шили знаме. Знамето е проектирано от поп Константин.
Направено е от червен копринен плат. На лицевата му страна е при­
шито каре от жълт копринен плат, върху което с лилави конци е извезан из­
правен гологлав въоръжен лъв обърнат на лява хералдическа страна, т.е.
към развяващия се край на знамето. Над лъва е поставен дъгообразен над­
пис: „Македожя”. Може би това македонско ,1” е предизвикало амбицията на
професора да го представя в посочената извратена светлина. Върху опаш­
ката на лъва е прикрепено лилаво парче хартия , на която с молив е написа­
но: „1876 г. 8-ми май”. Към върха на дръжката на знамето са прикрепени две
червени ленти, пришити една към друга. Върху едната с жълти конци е из­
везан надпис: „Станете”, а на другата: „Да Ви освобода". Лентите завърш­
ват с изрез навътре под формата на лястовича опашка. Към знамето има
още две копринени ленти: бяла, завършваща с жълт темляк и червена, съ­
що завършваща с темляк.
Знамето е развято на 8 май 1876 г. когато в Разловци избухва въста­
нието. То придружава четата на Димитър Попгеоргиев по целия й боен път.58
Знамето е съхранява във фонда на НВИМ.59
формирането, акостирането на дунавския бряг до с. Козлодуй и под­
вигът на
четата на Христо Ботев -
са фактическият трагичен епилог на Априлското въстание от 1876 г.
Ботев държи особено много четата да има свое бойно знаме. Филип Сими-
дов рисува знаме, за което войводата знае, но не го е виждал. Авторът
твърди, че войводата лично му е възложил такава задача. С блажни бои са
нарисувани лъв стъпил на Балкана и девиз: „Свобода или смърть”, както и
призивът: „На оръжие братя!”.
Известно е също така, че при товаренето на четата тя разполага с
няколко знамена: Симидовото, фактически направено по идея на Димитър
Ценович, донесеното от Никола Обретенов знаме на Червеноводската
чета и още две. Войводата не знаел нищо за знамето донесено от Обре­
тенов, но го одобрил, щом го видял. Капитанът на „Радецки” Еглендер
осигурява дръжка -един от прътите, с които матросите му измерват дъл­
бочината на водата при газене на кораба. С няколко пирона приковават
плата за дръжката. Ботев извиква Никола Симов - Коруто, връчва му
знамето и с дълбоко вълнение му казва: „Предавам ти това знаме, це­
луни го и го дръж тъй, щото да умреш с него и неприятелят да не мо­
же да го вземе от ръцете ти".60 .

42
 Че това е единственото знаме, под чийто стяг четата слиза на брега и
води тежки боеве с турската войска, черкези и башибозук, се вижда от раз­
пита на членовете на екипажа на кораба „Радецки”. Останалите знамена не
са приковавани и съдбата им остава неизвестна за историята. На 19 май
1876 г. знамето се развява на връх Веслец. На следващия ден, на Камарата,
войводата заповядва да се разкове платът от дръжката и знаменосецът да
го носи навито на кръста си.61
След гибелта на Ботев, четата се разпилява. Знамето се намира вече
в Димитър Казаков. Група от 14 четници начело с Георги Апостолов, в която
е и знамето, се отправят за местността Рашков дол. Казаков е убит от тур-
ците в района на софийското село Кремиковци. В нито един източник не се
съобщава да е намирано знаме в убития. Напротив, мнозина съобщават, че
знамето е закопано по поречието на р. Искър, около Рашков дол, за да не
попадне в турски ръце.62
Знаме развява и четата на Таньо Стоянов. То е ушито от българки
учителки в Турну-Магуреле. Четата е разбита до днешното село Светлей,
Търговищко. Съдбата на знамето е неизвестна.63
Много често в определени среди се говори, че е възможно в турски
музеи да се намират пленени знамена от Априлското въстание или от други
въстания и акции, избухнали преди него и след това. Незапознати с истори­
чески събития и факти не допускат български патриоти да сторят това. Не
бива да се забравя, че във въстанията участват живи хора и че това е учас­
тие в бойни действия. А както казват французите, „На война, като на война!”.
Всичко се случва. Преди години Димитър Кацев-Бурски съобщава, че във
военноисторически музей в Иртанбул е видял знаме от епохата, в която ца­
рува цар Иван Шишман, нарисувал го и го представил за Шишманово зна­
ме. В тогавашните обществени среди (1929 г.) това съобщение се приема с
насмешка. Вече е забравено.
В книгата си „Градили майстори болгаре” излязла през 1980 г., покой­
ният журналист, публицист и изследовател Георги Тахов публикува за пръв
път снимка на въстаническо знаме от Априлското въстание (1876) направена
в Аскери музей в Истанбул през 70-те години на 20. в. от моряка Петко Ман-
чев от с. Смолско, Софийско. Той е имал щастието не само да види, но и да
снима знамето, което сътрудниците на музея изваждат с още две знамена,
които не му позволяват да снима.64 А те имали символика, която наподобя­
вала тази на владетелите от Втората българска държава. Жалкото е, че ве­
че 130 г. български политици и държавни мъже не само не са направили
нищо за да се пренесат тези знамена в нашите музеи, но няма данни да са
проявили интерес поне копие на някое от тях да се направи или да се заме­
ни със някое от десетките пленени турски бойни знамена през Руско-
турската война(1877-1878) и Балканската война (1912).
Априлското въстание (1876) по своя обхват и резонанс в страната, Ев­
ропа и света, ни оставя спомена за героизма и себеотрицанието на участни­
ците си, за зверствата на турските войски и башибозук над беззащитното
население и опожаряването на десетки български села и махали и за десет­

43
ки спасени от поругаване и плен и запазени бойни въстанически знамена.
Запазен е спомен и данни за изчезнали, изгорени и унищожени въстани­
чески символи. Част от тях са запазени в българските музеи, укрепени, рес­
таврирани и консервирани от специалистите в музеите. Те са достояние за
историци и изследователи, както и за обикновените посетители българи и
чужденци. Тези знамена допълват представата за случилото се през април -
май 1876 г. Те отразяват величието и достолепието на подвига на нашите
предци чрез запазената им символика, отражение на историческото ни раз­
витие и съдба.

2. Бойни знамена от освободителното движение и борби на бъл­

гарите в Македония Одринска Тракия
Берлинският договор от лятото на 1878 г. ликвидира Сан - Стефанска
България. На нейно място „Европейският оркестър” създава васалното на
Османската империя Княжество България, обхващащо територията на се­
вер от Балкана и бившия Софийски Санджак, без Северна Добруджа, уп­
равляваната от Високата порта Източна Румелия и оставащите под турския
ятаган Македония и Южна Тракия. Българското население в тези области
въпреки организираните и спонтанни протести е подложено на постоянен
гнет и нито за миг не се примирява с робската си участ.
Борбата за национална освобождение, често пъти експлоатирана и от
чужди интереси, „придобива организиран характер след 1893 г. когато в Со­
лун е основана Вътрешната македоно-одринска революционна организация”
(ВМОРО).66 След конгреса в Солун през 1896 г. ВМОРО започва широка
дейност за изграждане на революционна мрежа, организационномасова
работа и въоръжаване на българите за борба. Активизира се дейността на
четите. Създаденият Централен комитет, окръжни, околийски и местни ко­
митети постепенно се превръщат в ръководни органи на своеобразната бъл­
гарска власт в оставените под робство български земи.
През 1899 г. се създава четническият институт на революционната ор­
ганизация, нейните въоръжени сили. През следващите години той все пове­
че започва да играе ролята на националноосвободителна армия, която, ма­
кар и нередовна и нелегална, с успех осъществява политиката на ВМОРО
срещу турската власт с въоръжени средства и по същество представлява
армия на оставеното в робство българско и др. християнско население в
Македония и Одринска Тракия. През октомври същата година ВМОРО изли­
за с окръжно, с което препоръчва да се създават организационно-
агитационни чети. ■
В самото начало на 20 в. броят на районните чети е нараствал значи­
телно. В много от районите действат и местни чети. Организацията на рабо­
тата се подобрява след като Гоце Делчев предприема продължителна оби­
колка из окръзите. Той на място се запознава с организацията и проблемите
на борбата и заедно с Гьорче Петров внасят известни корекции в действа­
щия дотогава Правилник за въстаническите чети и Въстаническият Дисцип­
линарен устав.66 Подготовката за въстание добива реални измерения. В нея

44
осезателно личат символиката на борбата и една от най-важните й части -
знамената. На тях в Правилника и Устава е отделено подобаващо място.
Знаменосецът и „постоянните асистенти” носят пряка отговорност не
само за целостта и външния вид на знамето, но и за съхраняването и опаз­
ването му от външни посегателства и при участие в акции и битки. То „се
носи само при усилен състав на четата”. В Глава II, § 6 на Устава категорич­
но са определени задълженията на въстаника:... докато е жив, да пази зна­
мето и всеки е длъжен да му направи скъпа постеля от собственото тяло, та
тогава да се повали. Виновните се наказват със смърт”. Влиянието на Дис­
циплинарният правилник на войската на Княжество България е очевидно.
При загубване на знамето наказанието е също смърт. „Наедно с четата”
смърт очаква и войводата; допуснал загуба на знамето, пише в § 8, бук­
ва „п”.67
„Наличието на знаме като символ на войнска чест изразява идеята за
единство, обединява личния състав на четата към идеята на борбата и по­
казва нейната принадлежност към въстаническите въоръжени сили на бъл­
гарите в Македония и Одринска Тракия”.68 •
Както и при другите въстания против турската робия и за национално
освобождение и в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание
знамена се шият от „покръстени” в революционните работи жени и мъже,
предимно из средите на интелигенцията и по поръчение на ръководните ор­
гани и дейци на ВМОРО. В много редки случаи по инициатива на самите
местни революционни дейци.69
Символиката на знамената е своеобразно продължение и осъвреме­
няване на тази от знамената на Априлското въстание (1876). Но тя носи и
някои съществени отлики, характерни за природните особености, традиции­
те, обичаите и манталитета на хората от Македония и Одринска Тракия. Ос­
новен символ на повечето знамена е изправеният коронован, въоръжен лъв
„въплътил в себе си мъжеството, славата и величието на българския народ
през вековете, свободолюбивия и непокорен дух на българина в неговото
героично минало". Обикновено той е стъпил върху поваления турски флаг с
полумесеца и разкъсаните вериги и символизира неизбежното освобожде­
ние на поробените български земи.70 На много от знамената е изобразена
млада жена, развяваща трицветното знаме на майка България, стъпила
върху разкъсаните вериги на робството. Това.изображение е взето от кви­
танционните разписки на ВМОРО и очевидно му е придаден събирателен
образ на все още намиращите се под турска власт Македония и Одринска
Тракия. ■
Изработката на знамената става ръчно или на шевна машина при най-
строга конспирация. В тяхното проектиране и украса е вложен родолюбиви­
ят и емоционално-творчески.потенциал на мъже и жени, предимно учителки,
пожертвали свобода, време,:талант, сигурност, собствени средства и здраве
дори, в полза на святото дело. Обикновено средства се отпускат от револю­
ционните комитети, както и през април 1876 г., но неведнъж жените сами
отделят от скромните си парични средства, дори от моминските си чеизи, за

45
да закупят платовете и другите материали за ушиване На знамената. Пока­
зателна е изключителната добросъвестност и отчетност при изразходването
на средствата. -
Надписите са другата особеност на знамената за Илинденско-
Преображенското въстание. Написани са на езика и диалектните особенос­
ти на преобладаващото в тези области българско население, като е спазван
до детайли тогавашният правопис в Княжество България. Текстовете на
надписите и девизите дават обилна и много точна информация за революци­
онния окръг, околия и селището; за чието въстаническо формирование е
предназначено знамето. Основният девиз обикновено е този от национално-
освободителните борби на българите през втората половина на 19. в. - „Сво­
бода или смърть”. На много знамена срещаме и крилатият стих на Христо
Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Него жалеят земя и
небо, звяр и природа и певци песни за него пеят”.
Знамената са постоянен атрибут в ритуалите на революционната ор­
ганизация. „За по-голяма тържественост на клетвения обред понякога при
провеждането му се включва и местното знаме.”71 По време на самото въс­
тание въстаниците полагат клетва „публично пред революционните знамена
в присъствието на цялото население”, може би под влияние на ритуалите в
българската войска в Княжество България и опита от Априлското въстание
(1876). В повечето случаи полагането на клетва се предшества от освеща-
72
ване на въстаническите знамена. -
От ръководните документи на ВМОРО, публикациите и спомените от и
за Илинденско-Преображенското въстание (1903) се разбира, че са израбо­
тени голям брой знамена. Те стават основен уставен атрибут на въоръжена­
та борба заедно с въоръжението, снаряжението и останалите компоненти на
въоръжената борба, на подготовката за въстание. До наши дни обаче са
останали твърде малко знамена за мащабите на революционната борба по
онова време. Още по-малко са документите и спомените свързани с изра­
ботката им. Причините трябва да се търсят в изключителната конспиратив-
ност в подготовката на Илинденско-Приображенското въстание, в това чис­
ло и знамената му, снаряжението и въоръжението, страха от репресии и
опасността за живота и физическото оцеляване на борците. Предшестващи­
те въстанието и последвалите борби на населението в Македония и Одринс­
ка Тракия за национално освобождение от турския и други гнет, много често
са завършвали със смъртта на участниците в тези бунтове и революционни
изяви. Сред тях освен турските издевателства и репресии са непрекъснати­
те и масирани действия на сръбската и гръцка въоръжена пропаганда и це­
ленасочените и непрекъснати опити за денацификация на българското насе­
ление и физическото и етническо заличаване на българския елемент и ду­
шевност в Македония и Тракия. Непопадналите в турски ръце и неунищо-
жени от въстаниците и сърбоманите след поражението на въстанието зна­
мена са пренесени заедно с огромния емигрантски поток в пределите на
Княжество България, Свидетелствата на професор Матковски говорят, че в
днешна Република Македония няма запазени знамена. А как да има, като

46
сърби и сърбомани, гърци и гъркомани, десетилетия наред потискат, гонят и
инквизират, ликвидират българщината в исконно българските райони на
Македония и Тракия. Възможно е знамена и други материали да се намират
в българската емиграция от тези области в чужбина. Ако се пазят, то е за­
ради спомена за роден, бащин кът, който никой не е в състояние да изличи.
За съжаление възможностите да се доберем до такива предмети, материали
и източници все още е трудно, да не кажем невъзможно.
Знаме от четничесната акция (1895).
През лятото на 1986 г. при ремонт на помещенията на Македонските
културно-просветни дружества в София (днес централа на ВМРО), в едно от
тях, при разместване на мебели се открива вграден стенен шкаф, в който
строителите намират запечатана с парафин метална кутия от бисквити. В
нея намират скатано оригинално рисувано знаме, за съжаление без каквито
и да било данни за предназначението или за символиката му.73
Добре запазено, то се различава от всички познати ни знамена от бор­
бите за национално освобождение на българите от Македония и Одринска
Тракия. Знамето е копринено, двулицево, рисувано, с размери 92x62 см.
На едната му страна върху зеления плат е поставен революционни­
ят девиз: „Свобода или смърть” , изписан със златисто-жълти букви. Под
девиза — „1895 г.”. Над него е изобразен патриаршеския осмоконечен
кръст. До тук знамето прилича в известна степен на някои от познатите
ни образци.
Но другата страна съдържа елементи и символи, които го доближават
до бойните знамена на българската войска. Комбинация от червени и бели
трапеци формира изображението на военния орден „За храброст”. В средата
на плата е поставен своеобразен герб, срещан върху предмети и вещи по­
дарявани на българския монарх княз Фердинанд I. Той представлява кръгъл
венец поставен върху зелен фон. От двете страни венецът съдържа житни
класове, лаврови клонки и рози. Житните класове символизират Мизия, ро-
зите - Тракия, а лавъра - Македония, т.е. териториите населени с българи
събрани в неразривно единство. Освен това те символизират и растежа и
плодородието, живота и смъртта, почестите и славата. В средата на венеца
върху зелен фон е изобразен изправен коронован въоръжен лъв обърнат
към развяващи се край на знамето. В четирите ъгли върху белите трапеци
вместо вензел е поставено геометрично, художествено изображение на
буквата „М” (Македония). От двете страни на плата по ръбовете, без този до
дръжката на знамето трите свободни страни на плата са окантовани с жълти
триъгълници с върховете навътре. През тях преминават черти с черен цвят.
Известно е, че триъгълниците с върховете нагоре (в случая навътре) са цар­
ствен символ. Срещат се в щандартите на Кобурготската династия в Бълга­
ря. Това ни дава основание да допускаме, че знамето е правено по висо-
чайша поръчка или благословия, тъй като годината 1895 ни подсказва, че е
участвало в четническата акция в района на Мелник и Пиринска Македония
през същата година.
Знамето се пази във фонда на НВИМ.74

47
' Следват спасени и запазени,бойни знамена от Идинденско-Преобра-
женското въстание (1903);. За тяхното спасяване й опазване са се^погрижи-
ли участниците във въстанието, техни съратници-и^близки; ЗаТгези, за които
няма данни в спомени и документи., ще съобщим само това, до което сме се
добрали в нашитепърсения. i .•>••? - ; , > ■
к • - - Бойно-.знаме на<Въстаниците от Охрид.к .
Предназначено за-въстаницитеютг Илинденркрто въстание, от 1903<г.
Изработено е ой двоен-червен копринен плат с размери 94x78 см. От трите
страни заобиколено с ресни, които завършват е пайети. у, > .
Назлицевата му страна е изобразен изиравен-короноващ въоръжен
лъв, който тъпче знаметою полумесеца-еОколсЛмего в кръше^ изписано „Сь
Нами;Б.огъ; Напред момчета! Победата)е нащар.Охрид, 1903 г / В. ляво и
дясно от£лъва. е извезан с тартър Ботевият.купленч.Тозъ^който падне въ
бой за свобода, той неумирауНегожалеятъ земя и* небо, звяръ и при«
рода и певципесни за него пеятъ.” .. ;
- - На обратната страна уащлата е.извезана.фигурата на чернокоса мла^
да жена в цял ръст, която държиш дясната си ръка меч;-а .в лявата бълrape?
коте трицветно знамех девиза: „Свободаг или; смърть”.,' В краката'й разкъса­
ни робски, вериги и алебарди. Стъпила е на дръжката ада повалено на^земята
турско знаме с полумесеца и звездата. До нея изправен: въоръжен лъв с
предните си лапи ; захванал, дръжката на българското национално знаме, а
със задните си стъпил върху турското знаме. Около тази композиция е-йзве-i
зангтекст> „Македония, П-ийюкръгъ, Vl-та околия”* Прави впечатление, че в
текстовете няма никакви макеДонизми или диалектни думи, а е-спазен ;бъл-
гарскиятнравопис. - .■ . o r" i ■■щ,- ..
Знамето е изработено от охридските учителки^Поликсена Моеинова?
Василка Рамзова, Клия Самаржиева й КостадинкаБояджиева.76 Осветеноге
от поп Васил .Попангеловудеец и организатор на-еъстанието в с Долна Де^
бърца,-пред около 600 души въстаници и селяни на 23 юли 1903 п (ст.ст.) в
местността Вишеслоец близо до С; Куратица, Охридско! Участваточетите от
Куратица, Брежане, Плаке и Олейница. Ритуалът по; освещаването завърша
ва като всички чети преминават под знамето със свалени шапки^ито-целу-
ват;У Накрая районният горски началник Христо Узунов и членът на горско­
то началство Антон Кецкаров произнасят вълнуващи>речи.,гГам знамето е
връчено на Узунов и той го носи и пази през всички акции и действията че­
тата-в Охридско, Дебърско И СтруЖКО.78 : - . . . ■* . , y f ii.
< От4946.#г,бойното знаме на охридчани се пази въвтфонда на НВИМ. ,
ri. у Бойното знаме на въстаниците от гргСтруга7'9 ' .
. . е предадено в НВИМ на 27 април 1982 г. от потомците на Братя-Мила­
динови Йорданка Миладинова-Чернова- и нейния син инж, Климент* Чернов.
В тяхното семейство знамето е пазено като,най-скъпа реликва от родния
край повече:от 40 гоДИни; - ' и; : ■i . -
Направено е:от червен1копринен плат,-.оттрите страни заобиколен с рес­
ни със същия цвят. На едната му страна е извезана фигурата наежена в цял
ръст с носия от Стружко. Косите й Ьа^естествени, чернИрвзети■от главните на

48
жените везали знамето. В лявата си ръка държи меч, а в дясната развят бъл­
гарският трицвет със заветния девиз: „Свобода или смърть”. В краката й са раз­
пръснати разкъсани вериги и части от турско бойно снаряжение и проснато на
земята турското държавно знаме с полумесеца и звездата. До жената е изве­
зан изправен гологлав въоръжен лъв, който с предните си лапи държи дръжка­
та на българското знаме, а със задните е стъпил върху плата на турското знаме.
В долния десен ъгъл заедно с малко венче е извезано „Струга”.
На обратната страна също е извезан изправен гологлав лъв тъпчещ
турския държавен символ.
Местни революционни дейци събират средства за направа на сребъ­
рен кръст за върха на дръжката на знамето, поставен върху метална сфера.
Изработен от майстор Насте Кортуков заедно със сгъваема на две дръжка,
снабдена с метален шиш за закрепване на плата към дръжката, за по-
удобно и безопасно носене по време на поход и в бой.
Както и на другите места, ръководителите на революционния комитет в
Струга възлагат на учителките Славка, Анастасия и Милица Чакърови и Царева
и Константина Деребанови ушиването на знамето. Според Ангел Узунов, брат
на районния горски началник, в ушиването участват и Костадина Гълъбова,
Катерина Нестерова, Костадинка Вангелова и Анастасия Милушева.80
Със свои средства избраните стружанки тайно купуват плата и оста­
налите необходими материали и с много любов и майсторство изпълняват
революционната поръчка. Знамето се работи тайно в дома на Апостол Ча­
къров, на смени и на светлината на запалени свещи. В навечерието на но­
вата 1903 г стружката светиня е готова. Това знаме е неповторимо, единст­
вено по рода си, шедьовър от времето на Илинденско-Преображенското
въстание и от подобните пряпорци, готвени за борба и бран против турските
поробители в различните епохи. -
На 23 юли 1903 г. знамето е връчено на знаменосеца Милан Гагов и
същия ден потегля с градските чети на Кръстю Калайджиев и Милан Танчев
от с. Вехчани, където е посрещнато от войводите Лука Групчев, Яким Алу-
лов и Марко Повлов.81
Въстанието в с. Вехчани е обявено на 2-ри август 1903 г., след като се
виждат запалените огньове откъм р. Дрин. Развълнуван Лука Групчев про­
чита възванието на Главния щаб. Знаменосецът Гагов развява знамето.
Според плана стружката чета е трябвало да се съедини с въстаниците от
Охридско, като премине р. Дрин в посока на с. Ташморуница. По пътя пре­
късват телеграфните връзки и разрушават мостовете. Влизат в бой със се­
демнадесет пъти по-многочислен противник. Близо седмица остават в обк­
ръжение. С решителен щурм излизат и с помощта на жени - куриери тръг­
ват за изпълнение на следващи задачи към планината Караорман. Там ох-
ридчани посрещат стружани с ентусиазъм. Тук на 9-ти август 1903 г. става
тържествено освещаване на бойното знаме от Струга.
Начело със знамето си въстаниците водят битки с редовна войска и
башибозук при Луково, Долни Дримкол, Малесията, Локва и Забже. В тези
битки загубват сребърния кръст на знамето.

49
 Въпреки ентусиазма и високият боен дух на въстаниците, въстанието е
потушено с цялата омраза, азиатска жестокост и кръвопролития, на които са
способни турските власти. Но знамето е спасено. Знаменосецът го прибира
в Струга. Там го предава на един от потомците на рода Миладинови - Геор­
ги Чакъров. През 1917 г. той емигрира в България и се заселва в София. С
него стружкото знаме е спасено не само за историята, но и за поколенията
българи от двете страни на граничната линия.82.
В една от залите на Националния исторически музей в София е експо­
нирано
Бойното знаме на въстаниците от Кратово,83
През 1980 г. то е прието от фонда на Музея за история на гр. София,
където е постъпило на съхранение през 1950 г. По време на Илинденското
въстание е начело на четата на Йордан Спасов. Повече данни за бойния път
и спасителите на знамето не са оставени.
Знамето е с размери 84x84 см. Лицевата му страна е направена от
червена коприна, крепърна сплитка, а обратната от червена сплитка („лито”).
Подплатено е с два пласта тънка канава от памучна материя, върху която за
по-голяма твърдост и устойчивост е нанесен грунд.
Двете страни на знамето са ушити еднакво от пет машинно съединени
копринени парчета. Централният елемент е квадратен с размери 48x48 см.,
а останалите с форма на равностранен трапец. Квадратът е окантуван с тъ­
нък шнур от преплетени сърмени конци. Със същия шнур са очертани шево­
вете, съединяващи другите копринени парчета. Върху лицевата и обратната
страна на знамето трите му страни са окантувани с червена копринена пан­
делка, прегъната на две. Откъм дръжката на знамето е пришит плетен галон
с гайки за окачване на плата.
Върху лицевия квадрат с бронзова боя е изобразен лъв, допълнително
довършен с темперни бои и тониран. В горния трапец над лъва също с брон­
зова боя е поставен надпис: „Кратово”, а в долния - „1903”.
Върху черния квадрат на обратната страна с маслени бои са нарисувани
череп и кръстосани кости. Тази емблема символизира готовността за борба и
смърт в името на свободата и е често срещан символ върху знамена, печати и
документи от времето на Илинденско-Преображенското въстание (1903).
Знамето е реставрирано и консервирано в ателиетата на НИМ.
Също в НИМ е експонирано още едно знаме, свързано с Илинденско-
Преображенското въстание (1903).84 То също е получено от Музей за исто­
рия на гр. София през 1950 г.
Знамето е трицветно с червена, зелена и бяла ивици, разположени
хоризонтално, обратно на разположението на същите ивици на национално­
то знаме на България. (По време на войните за национално обединение на
българския народ в началото на 20. в. националното знаме е обръщано об­
ратно, с червената ивица отгоре. За съжаление документ или решение за
това „военно” правило не сме открили). Размерите на знамето са 90x115 см.
От трите страни е заобиколено със сърмени ресни. Върху зелената
ивица е изработен с релефна везба изправен, коронован и въоръжен лъв,

50
зад който също с везмо е поставен надпис: „Правдина се добива съ кръв-
нина”. Под надписа са извезани лаврови клонки и оръжейни елементи.
(Текст със същото съдържание откриваме върху знамето на чирпанската
чета, участвала в защита на Съединението на Княжество България с Източ­
на Румелия през 1885 г.).
Знамето е реставрирано и консервирано в ателиетата на НИМ.
В НВИМ се пази
Бойното знаме на четата на генерал Цончев.*ю
То е двуслойно, изработено от копринен плат. В средата на лицевата
му част върху зелен фон с бронзова боя е изобразен изправен коронован
въоръжен лъв, заобиколен от венец. Около зеленото поле се редуват чер­
вени и жълти полета, които образуват кръст. На обратната страна на плата
върху зеленото поле със златисти букви е поставен девизът: „Свобода или
смърть. 1895 г.”.
Знамето е създадено през 1895 г., когато в столицата на Княжество
България, София, е създаден Върховният македоно-одрински комитет.
Предназначено било за Никола Мутафов и Петър Начев. Когато през лятото
на същата година с благословията на правителството на,Константин Стои­
лов върховистите организират въоръжената акция в Мелнишко за да прив­
лекат вниманието върху положението на българите на останалата под
властта на турския султан Македония, знамето е връчено на четата на Стою
войвода, като за знаменосец е определен унтерофицер от Сливен с прозви­
ще Челкаша, а за негов асистент - четникът Никола Иванов.86 '
През 1902 г., когато генерал Цончев вече е напуснал войската (1901)
за да се отдаде на освободителното движение в Македония и Одринска Тра­
кия, начело със знамето чета в състав около 80 души взема участие в Гор-
ноджумайското въстание (1902). Тя води тежки боеве с турските войски при
с. Бистрица и връх Чатал.
По време на Илинденското въстание съгласно плана за бойните дейс­
твия в Серския революционен окръг, четата на генерал Цончев начело със
знамето си на 14 и 15 септември 1903 г. води боеве в Разложкия район и

* Генерал Иван Стефанов Цончев е роден на 19.8.1859 г. в гр. Дряново. Участва

като доброволец в Българското опълчение (1877-1878). След Освобождението завършва
Военното училище в София, след него учи и в Русия. Подпоручик - 10.5.1879 г,, поручик
- 30.8.1882 г., капитан - 30.8.1885 г., майор - 17.4.1887 г., подполковник - 2.8.1891 г.,
полковник - 2.8.1895 г., генерал-майор - 1.2.1901 г. Заема командни длъжности в раз­
лични части на войската. Уволнен в началото на 1901 г. Един от основателите на Маке-
доно-одринските офицерски братства. Политиката му способства за разцеплението на
Върховния македоно-одрински комитет и до обтягане на отношението между върховист-
кия комитет и ВМОРО, Съвместно с ВМОРО начело на чета действа по време на Въста­
нието в Мелнишко през 1895 г. и в Илинденското въстание (1903) в района на разложко.
След разгрома му приема предложението на конгреса на ВМОРО в Рила за разпускане
на ВМОК, връща се в България и се оттегля от активна революционна дейност. Умира на
16.12.1910 г. в София.

51
при с. Белица (дн. град) на 18 септември. След други: тежки битки тя се
прехвърля на територията на Княжество България.
Знамето е запазено от знаменосеца на четата Никола Винаров от Ру­
се. През 1970 г. неговият син Жельо Винаров го предава за вечно съхране­
ние в НВИМ.
Реставрирано и консервирано в реставрационно - консервационното
ателие на музея.
Много интересно за историческата наука е -
Знамето от с. Загоричане, Костурсно
(дн. в Република Гърция). За съжаление то не е запазено. Направено
било от зелен копринен плат, окантуван от всички страни с ширит в цветове­
те на българското национално знаме. В четирите му ъгъла били апликирани
фигурите на бял полумесец и завършвали с пискюли от същия цвят.
В средата на лицевата му част, гледано на публикувана снимка, се
вижда изправен разярен лъв, държащ в предната си дясна лапа ятаган, а в
лявата пушка. Изображение сходно с някои образци от борбите против тур­
ското робство от втората половина на 19. в. Над лъва под формата на дъга е
изписан девизът: „Свобода и смърть”. Долу в ляво - „20 юли 1903 г.”, а в сре­
дата „Загоричени”.87
Когато на 2 август 1903 г. в Костурския край е прогласено въстанието,
многобройните чети се явяват със бойните си знамена. Едно от тях е и знамето
от с. Загоричени. След разгрома на въстанието по неизвестни пътища то е пре­
несено в пределите на Княжеството. Дълги години е стояло скатано върху сар­
кофага на Гоце Делчев в Илинденския дом. Доскоро се предполагаше, че е
пренесено заедно с тленните останки на Гоце Делчев и други материали, свър­
зани с неговото дело в Скопие. Професор Матковски обаче твърди, че знамето
не е пренесено.88 Ако би било в Скопие, местните „историци” и промакедонска
пропаганда щяха да го нарекат македонско знаме. Остава да се мисли, че тази
светиня все още се намира в столицата на България или ако е пренесена, е
унищожена като пряко свидетелство за българския характер на въстанието,
каквато е истината за това историческо събитие.
Белите полумесеци на знамето са част от символиката и на други зна­
мена и свидетелстват за всеобщия характер на въстанието, обхванало раз­
лични етнически групи от населението на Македония, включително и бедни
мюсюлмани. Без съмнение в борбата с тиранията преобладават българите,
т.е. въстанието е българско
Интерес представлява
Знамето на Разграденото манедоно-одринено дружество,89
което води четата на Атанас Мурджев по време на въстанието.
То е с размери 142x87 см с две лица. Лицевата страна е изработена от
червен атлаз. В средата е апликиран изправен коронован въоръжен лъв от
жълт копринен плат, обърнат към дръжката на знамето. Гривата и контурите
на на лъва са бродирани с бяла сърма. Лъвът е стъпил с дясната си задна
лапа върху полумесеца. Над неговата фигура със същия вид сърма е изве­
зан надпис: „Разградско Македоно-одринско дружество”.

52
 Другата страна на знамето е от червен памучен плат. Бродерията е с
разноцветни ленени конци. В лявата страна са пришити череп и кръстосани
кости от бяла копринена материя. Под фигурата е поставен девиза: „Свобо­
да или смърть”, а под нея абревиатурата: „Ц.М.О.Р.К” (Централен Македоно-
одрински революционен комитет). Трите страни на плата са окантувани с
шнур от червени копринени конци и сърма. На двата външни ъгли на плата
са пришити по един пискюл.
По време на въстанието четата на Атанас Мурджев действа в Скопс-
кия революционен окръг. На 2 септември 1903 г. знамето е осветено в Руен
планина, след което четата заминава за Кратовско.90 Заедно с Велешката
чета на Никола Дечев са обкръжени в района на с. Луково. Начело със зна­
мето 152 въстаници водят неравен бой с многохилядна турска войска и ба­
шибозук. Боят започва около обед и продължава до вечерта, когато въста­
ниците правят пробив и се измъкват със своята светиня. Със смъртта на
храбрите на бойното поле остават войводата Никола Дечев с още 8 въста­
ници.
По-късно Мурджев с други чети формират отряд от близо 450 въстани­
ци, който под общото командване на поручик Сотир Атанасов води боеве с
противника в района на Крива паланка и с. Долна Любата.
След потушаването на въстанието, войводата Мурджев пази знамето
в собствения си дом, а през 1943 г. го предава на Главния военен музей (дн.
НВИМ). .
- Във въстанието участва и
Знамето на четата на Кольо Лефтеров от Варна.
Участниците в нея са предимно от Варна и Варненско. Бойното й зна­
ме е поръчано от хлебарския еснаф в града и изработено с негови средства
от Олга Христова Шотова, дъщеря на преселника от с. Загоричани, Костурс-
ко, Христо Шотов.
Освен във въстаническите акции по време на Илинденското въстание
и след него, чак до Балканските войни 1912-1913 г., то участва и като знаме
№ 2 на 10-та Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение в две­
те войни.91
Представлява двоен копринен плат с размери 114x101 см. Лицевата
му страна е направена от 4 еднакви по размери триъгълници. Червени отдо­
лу и отгоре и зелени ляв и десен. По този начин тази страна наподобява
кръста на знака на ордена „За храброст”. Бродирано е със сърмени конци.
В средата на зелено поле заобиколено с венец от цветя и житни кла­
сове, е извезан изправен коронован въоръжен лъв обърнат на лява херади-
чическа страна, т.е. към развяващия се край на знамето. Над венеца коро­
на. В ъглите вместо вензели са извезани по два кръстосани ножа, заобико­
лени също с цветя. В горния край на плата е написано: „НАПРЕДЪ, БРАТИЯ
II СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ”, а над надписа - корона. В долния край на плата
е бродирано: „НА ВАРНЕНСКАТА МАКЕДОНСКА ДРУЖ.” В ляво, успоредно
на дръжката „Завещано от Варненското хлебарско// съсловие", а в дясно
„1-й СЕПТЕМВРИЙ 1901 г.”.

53
 Обратната страна на плата е като лицевата.
От всички страни платът е заобиколен с трицветен шнур, с цветовете
на българското национално знаме, като на двата развяващи се ъгъла са
пришити по един пискюл, направен от сърма и конци.
Дръжката на знамето е дървена и на върха си завършва с пика. Под
плата е прикована метална гривна с надпис: „10-та Прилепска дружина.
Знаме № 2”.
Главно знаме на Битолсния революционен онръг.
В този революционен окръг подготовката за Илинденското въстание е
на най-високо равнище. За подготовката на знамената в окръга сведения
черпим от участничката в това дело фотинка Петрова.92 Заедно със своите
колеги учителките Василка Стефанова Попхристова, Анета Спирова Олчева,
Аспасия Димова Якимова и Василка Поппетрова-Наранжова са заклети от
местния революционен комитет като им е възложено да ушият Главното
знаме на Битолския революционен окръг. Проектът изработват абитуриен­
тите от Битолската гимназия Драган Зографов и Арсени Йовков по поръка
на члена на Главния щаб Анастас Лозанчев.93 Даме Груев им го дава след
завръщането си от заточение. Учителките купуват материалите със средства
отделени от скромните си заплати.
Три дни преди да избухне въстанието касиерът на Битолския револю­
ционен окръг Аце Дорев ги задължава да ушият още 8 знамена за четите в
окръга. За съжаление за кои чети или населени места са били предназна­
чени тези знамена все още не е известно. За целта са привлечени в ушива­
нето им и посветените в делото Василка Лозева Лъджева, Параскева Ацева
и др. Пари за тях вземат от учителската каса.
Според ф. Петрова Главното знаме изглеждало по следния начин: „На
едната страна на горния ръб извезахме с големи букви „СВОБОДА”, в сре­
дата „ИЛИ” и долу в права линия „СМЪРТЬ”. През всяка от буквите препле­
тохме: „Втори Мак. Одрин. Револ. Окръгъ: Битоля, Прилепъ, Леринъ, Косту-
ръ, Крушово, Кичево, Дебъръ, Демиръ-Хисаръ". От другата страна, която
беше червена, извезахме заветното: „Дерзай, народе. Богъ е с насъ!” В сре­
дата извезахме емблемата на християнството - Кръстъ.”94
За пръв път Главното знаме на Битолския революционен окръг се
развява при обявяване на въстанието в района на с. Смилево, където при
подготовката му се намира Главния щаб. Въстаниците полагат клетва пред
Главното знаме, целуват го и под разветите му дипли атакуват- Смилево и го
превземат. После го окачат пред къщата където се намира Главния щаб ка­
то символ на изгрялата свобода над Македония.
След това под развятото знаме е сформирана районна чета, команд­
вана от Борис Сарафов, която обикаля селищата, като оказва помощ на
въстаналото население. След разгрома на въстанието четата, заедно със
знамето, се оттегля в планината Бигла. По-сетнешната му съдба все още е
95
неизвестна.
В освобождението на Крушово участват 8 отряда.

54
 Знамето на Крушовската чета
е начело на 3-ти отряд под командването на войводата Пито Гули и
знаменосец Георги Гинов. В местността Гумня овободеният народ му се
покланя. Направено било от червен копринен плат и обшито с жълта сърма.
В средата над палмов венец със златисто-жълта коприна били извезани две
ръкуващи се ръце-символ на единството, а над тях запален факел. Около
символиката бил извезан девизът: „Свобода или смърть" и надпис: „Знаме
на Крушовската чета”.96 Съдбата на знамето остава неизвестна.
С формирането на
Кукушката чета
и нейното стъкмяване започва и изработване на знамето й. Проектира
го Мицо Измирлиев, баща на Христо Смирненски. Плат за него купуват от
Солун. Ушива го Кукушката учителка Ана Малашевска с помощта на нейна­
та колежка Райна Измирлиева.
Знамето било двуслойно. Върху червения атлаз се виждала девойка,
развяваща знаме с девиз: „Свобода или смърть”, а от другата страна върху
зеления атлаз бил извезан лъв тъпчещ полумесеца и лозунга: „Долу тирани­
на!”
Лично Ана дава знамето на войводата Кръстю Асенов, братов син на
войводата Хаджи Димитър Асенов от Сливен. Освещаването му става в
малката черквичка на с. Корнишор, Кукушко, след което тържествено е
връчено на Ана Малашевска, назначена за знаменоска. След смъртта на
войводата Асенов, четата се рои на няколко части. В защита на знамето за­
гиват четирима знаменосци, включително и Ана Малашевска. Знамето е
пленено от турската войска и отнесено в Солун. Подвигът на войводата и
знаменоската Ана е възпят от народа в песен. Ето част от нея
Писмо пише Ана Малашевска,
писмо пише до Кръстю Асенов:
„Ела либе, знаме да си вземеш,
че е знаме отдавна готово.
Ела либе, много ти се моля
за байрактар мене да ме вземеш,
да развявам този свилен байрак
из Кукушко мило, равно поле.97

В Пиринския край
въстанието избухва на Кръстовдек (14 септември 1903 г. ст.ст.). За
въстаниците в Банско знаме ушиват учителките Елисавета Ушева и битол-
чанката Спаска Георгиева по проект (рисунка) на учителя Васил Теофилов
от с. Белица, Разложко. На знамето била изобразена девойка, стъпила вър­
ху разкъсана верига. В ръцете й копие с хоругва, на която имало надпис
„Свобода или смърть”.
След потушаването на въстанието знамето било запазено. През
1912 г. то отново е развято, този път над главите на борците от четите на
Христо Чернопеев, Пейо Яворов, Лазар Колчагов и Иван Вапцаров, които

55
освобождават Банско преди в него да влязат дружините на българската
войска. Знамето е осветено в храма „Св. Богородица” и носено от стария
знаменосец Миле Колчагов.
В Мехомия (дн. Разлог)
знаме е ушито от учителките Райна Н. Каназирева и Елена Калайджи-
ева. Изработено е от вишнево-червен копринен плат. С бели конци в полук­
ръг е извезан девиза : „Свобода или смърть”, а по средата девойка с разкъ­
сани вериги на ръцете и на краката. Знамето не е развявано по време на
въстаническите действия.98
По време на въстанието в Македония са развети много знамена. За
част от тях съобщихме по-горе. На многобройните снимки, публикувани в
печата и в научните трудове от различни автори, свързани с революционни­
те борби в Македония се виждат много знамена. Почти не се среща снимка
на чета без знаме. Част от тях, както споменахме са унищожени за да не
попаднат във вражески ръце. Някои са пленени от турските войски. Въз­
можно е някои да се пазят като семеен спомен у нас или в емигрантски сре­
ди в чужбина. Други да се намират в регионални музеи у нас и да не сме ус­
пели да надникнем в тях. Длъжни сме не само да ги опазим, но и да ги нап­
равим достояние на българите за да допринасят за историческото образо­
вание на гражданите и носят патриотичен заряд за всички, които тачат бъл­
гарското, родното.
На 18 срещу 19 август (Преображение) въстанието обхваща и Одрин­
ска Тракия. В предварителната подготовка тя също е разделена на револю­
ционни окръзи и участъци. Подготовката за въстание не е по-различна от
тази в Македония. Тук има едно обстоятелство, което не бива да се подми­
нава и подценява. Това е близостта до столицата на Османска Турция - Ис­
танбул, до централната власт със всичките й възможности не само за репре­
сия, а и за потискане, съдене^и санкциониране с всички други възможни
средства не само на заклетите революционери, но и на обикновените граж­
дани. Това оказва съществено влияние на подготовката на въстанието, в
повечето случаи отрицателно.
В \/Ш-ми Стоиловсни ревлюционен участък
(селата Стоилово, Заберново и Калово, Малко Търновско) се развява
99
знаме.
При подготовката на въстанието участъковият войвода Дико Джелебов
възлага на на войводата на Смъртната дружина в с. Заберново, Петър Го-
ров да организира ушиването на знаме за стоиловският революционен учас­
тък. За кратко време той осигурява плата и другите материали и ги предава
на Джелебов, който изработва знамето. Символиката и надписите са рису­
вани от четника Йордан Мешков от Малко Търново, завършил гимназията в
Одрин, на който се отдавало рисуването.100
Знамето е направено от двоен памучен червен плат заобиколен от три
страни с ивица от светло червена памучна материя. То е с едно лице и е ри­
сувано със златиста бронзова боя. В горния му десен ъгъл е изобразен изп­
равен на задните си крака въоръжен лъв без корона, под който по диагонал

56
е изписан девиза: „Свобода или смърть”. В левия долен ъгъл ботевия куплет:
„Тозъ, който падне въ бой за свобода, той не умира. Него жалеят земя и не-
бо, звяръ и природа и певци за него пеятъ”. До него в дясно: „1903 г. с. За-
берново”.
Освещаването на бойното знаме става на 18 август 1903 г. край р. Ве­
лека от свещеник Васил Праматаров от с. Граматиково, Малко Търновско,
след което е поето от знаменосеца Георги Стефанов от с. Стоилово. Начело
със знамето войводата Джелебов повежда чета от близо 200 въстаници
срещу турския гарнизон в Стоилово. След ожесточен и продължителен бой
селото е превзето и освободено, а противникът отстъпва към Малко Търно­
во.
На 22 срещу 23 август четата атакува с. Калово. Превзема го заедно с
казармите и складовете с продоволствие, след което се завръща в Стоило­
во. За кратко време са освободени всички селища в революционния учас­
тък, а знамето се развява побито в средата на селото.
На 27 август над Странджанската република надвисва смъртна опас­
ност. Към Стоилово приближава около полк редовна турска войска с 60 ка­
валеристи и 4 оръдия.101 Силите-на въстаниците са неравни с тези на приб­
лижаващия противник. 60 от тях отстъпват към местността Иванчова чука
край с. Заберново. По всичко личи, че това ще е последният бой, в който ще
се развява знамето им, защото на знаменосеца е разпоредено да го прибе­
ре в пояса си.102
След потушаването на въстанието въстаници и население се изтеглят
на територията на Княжеството в с. Алан Кайряк (дн. Ясна поляна, Бургас­
ко). Тук знаменосецът предава знамето на войводата Петър Горов.
През пролетта на 1904 г Високата порта амнистира участниците във
въстанието и разрешава на изселниците да се завърнат по родните си мес­
та. Петър Горов се завръща в родното си село. С него е и знамето, което той
укрива в специално скривалище. По време на Балканските войни (1912—
1913) възниква опасност от опожаряване на селото. Войводата увива въста-
ническата светиня в мушама и я скрива в хралупата на едно дърво в мест­
ността Дълбоката падина в землището на с. Заберново. На 19 август 1928 г.
в местността Петрова нива странджанци честват 25-та годишнина от въста­
нието. За всеобща изненада на всички, Горов развява бойното знаме на
Стоиловския Революционния участък. През 1938 г. го предава на вечно съх­
ранение в Главния военен музей в София.
Подготвя се и
Знаме на ХН-ти Лозенградсни революционен участък.
По разпореждане на войводата Лазар Маджаров, член на Главното
ръководно боево тяло, е направено богато украсено знаме, рисувано от
секретаря на архиерейското наместничество Георги Попкиров, учител в Ло­
зенград.
Размерите на знамето с 140x100 см. Върху лицевата му страна е на­
рисувана жена, облечена в розова дреха и наметната със сив плащ. В дяс­
ната си ръка държи знаме с девиза „Свобода или смърь”, а в лявата - лъвче.

57
В дясно от него е изписан Ботевият стих: „Тозъ, който падне въ бой за сво­
бода, той не умира...”.103 Под краката на жената са нарисувани повален тур­
чин и разкъсани вериги. В далечината в дясно било нарисувано горящо тур­
ско село. На обратната страна имало надпис: „Македонска революционна
организация”, а в средата, череп с кръстосани кости.104
Горов описва това знаме по друг начин. Според него знамето е копри­
нено, червено и извезано с червени копринени конци. Над него работили
местните учителки Рада Бояджиева, Невяна Аргирова, Милка Николова, Ру­
сия Найденова и Мария Попстоянова.
През май 1903 г. в Лозенград се разпространява мълва, че от местни
учителки е извезано знаме. Пред страха от провал с всички произтичащи от
това обстоятелства, с разрешение на главния учител Тодор Петков, инициа-
105
тор за направа на знамето, то е изгорено от неговите създателки.
След обявяване на въстанието отрядът на войводата Лазар Маджаров
развява обикновено знаме, изработено пак от лозенградските учителки. То
е направено от оранжево червен копринен плат. Размер 82x72 см. На лице­
вата му страна със сърмени конци е извезан текст: „Лозенград 1903 г.”, око­
ло който в полукръг е извезано: „Македоно-Одрински революционенъ коми-
тетъ”. На обратната страна е поставен девизът „Свобода или смърть”, а око­
ло него призивът: „Дерзай народе, Богъ е съ тебе!”. Знамето е окантовано от
четирите страни с тъмночервена лента.
Под това знаме въстаниците от Лозенградско водят тежки боеве в ра­
йона на Х-ти Дерекьоски революционен участък. След разгрома на въстани­
ето бойното знаме е запазено и по-късно предадено в Пловдивския истори­
чески музей, а през1943 г. в Главния военен музей в София, където е рес­
таврирано и консервирано и по този начин запазено за поколенията.106
Подготовка за въстание се провежда и в Родопите. От Смолянският
край в НВИМ се пази т.н. Ахъчелебийсио знаме т Предназначено било за
Смолянският (Ахъчелебийски) район. Направено е от двоен копринен плат с
размери 54x47 см.
На лицевата му страна е извезан изправен коронован въоръжен лъв,
стъпил върху полумесеца Над лъва в полукръг е поставен революцонният
девиз: „Свобода или смърть”, а под него абревиатурата: „М.К.Р.А”, което ве­
роятно означава: „Местен Комитет Родопи Ахъчелебийски”.108 На обратната
страна в полукръг е извезан надпис: „Централни Родопи". От трите страни
знамето е заобиколено с ресни направени от сребърна сърма.
Бойното знаме на родопчани е ушито през 1898 г. от учителките Тота
Дончева, Стана Велева и Жека Кефилска. През 1903 г. Дора Тодорова
Шишманова и Мария Стоилова Шишкова допълват с везмо „1903 г.”
За знаменосец е определен Никола Пеев Шишманов от с. Славейно
(бивше Карлуково, Ахъчелебийско (Смолянско).109 По време на въстание­
то районът е разделен на 5 бойни участъка, всеки със своя чета, които
заемат изчакватело изходно положение, тъй като бойното тяло на района
трябвало да реши кога да пристъпят към действие. Това трябвало да ста­
не само ако дислоцираната в района турска войска предприеме „гонения

58
и палежи”. Независимо от това към края на въстанието чрез успешни ма­
ньоври четата задържа действията на противника за подавяне и смазва­
не на въстанието. След разгрома му четата остава в района на Хайдушки
поляни, Смолянско.
По време на антифашистката съпротива знамето става бойно знаме на
сформирания през юни 1944 г. в Смолянско партизански отряд на името на
загиналия през 1903 г. знаменосец Никола Шишманов. След Втората све­
товна война то се пази в Съюза на тракийските културно-просветни дружес­
тва. През 1965 г. е предадено за вечно пазене в НВИМ. Консервирано след
реставрация, то се пази във фонда на музея.110
Бойно знаме е имал и
Х1-ти паспалевски революционен участък.
То е поръчано от Малко търновския революционен комитет с ръково­
дител Димо Янков, а след арестуването му от турците неговото място заема
Райко Петров. Знамето е ушито от учителките Милка Атанасова Загорчева
от Малко Търново и Милка Иванова от Лозенград.
Направено е от черен атлаз с размери 150x100 см. В средата на лице­
вата му страна е пришит червен атлаз, на който е извезан надпис: „Вътреш­
на Македоно-Одринска Революционна организация „Странджа”. За конспи­
рация „Странджа” е позивното (тайното) име на Малко Търново. На обратна­
та страна е извезан девиз: „Свобода и човешки правдини”.
Знамето е предадено на войводата Стоян Добрев, ръководител на
Смъртната дружина в с. Маркушово (дн. в Република Турция). Малкотърнов-
ският отряд е командван от войводата Георги Кондолов. Споменатата Смър­
тна дружина е в състава на отряда.
На 18 и 19 август 1903 г. отрядът атакува турския гарнизон в с. Паспа-
лево. За нещастие в боя загива войводата Кондолов. Атаката е неуспешна.
Въстаниците водят още няколко битки с турските войски.
След потушаването на въстанието знамето е предадено на председа­
теля на Македоно-одринското дружество в с. Алан Кайряк Стамо Грудов. По
нататъшната му съдба е неизвестна.111
В заключение трябва да се направи изводът, че подготовката на бой­
ните знамена за въстаническите формирования по време на подготовката на
Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия е
една от основните задачи пред ръководители и въстаници. Сред знамената
има изключителни образци на везбарското изкуство. Направени са с високо
чувство за отговорност пред възложената работа и с вложени любов и висо­
ко качество при изработката им. Не всички знамена са идентифицирани по­
ради високата степен на конспирация по време на подготовката и самото
въстание, както и след потушаването му, а и поради загубена документация
или омаловажаване сред написалите спомени за борбата. Но и оцелелите
знамена говорят за продължена традиция от въстанията против турското
робство в останалите български земи във втората половина на 19. в. Запа­
зена и продължена е българската национална знамена традиция.

59
 Бележки

1. Раковски, Г. С. Съчинения в четири тома. С., 1983, T.I., с. 181;

Стойчев, И. Български държавни символи. (Ръкопис). С., 1946, с. 47.
2. Марков, М. Държавни и военни символи, ритуали, празници и чест­
вания. С., 1977, с. 34.
3. Стойчев, И. Българското народно знаме (Ръкопис), С., 1940, с. 5.
4. ЦВА, ф. 012, оп. 1, а.е. 166, л. 38; Сборник по случай 100 години от
Заверата 1835 г., С., 1935, с. 28-30.
5. Стойчев, И. Народният трицвет. Народна отбрана, № 1853/22.4.1937.
6. фонд НВИМ инв. № V-A-215
7. фонд НВИМ, инв. № V-A-184.
8. Симидов, ф. Прочутият Филип Тотю войвода (по личния разказ и
забележките на войводата). Т. I и И, Русе 1900; ЦДА, ф. 173, оп. 1, а.е. 773,
л. 12-13; Дойнов, Д. Две знамена от четническата епоха. В: Музеи и памет­
ници на културата, кн.З /1968.
9. Симидов. ф. Прочутият...с. 288.
10. Архив Г. С.Раковски,С., 1952, с. 429.
11. Дойнов, Д. Пое. съч. с. 3.
12. Симидов, ф. Прочутият... с. 536
13. Пак там, с. 537. -
14. фонд НВИМ, Инв. № V-A-174.
15. Македонски, X. Записки. С., 1896, с. 207; фонд НВИМ инв. № Х-К-31.
16. Дойнов, Д. Пое. съч. с. 8.
17. Бурмов, А. Четническото движение в България през 1867 г. Част
първа. Подготовка на четите. В: Годишник на Софийския университет, фи­
лософско-исторически факултет. С., 1959, с. 90-91.
18. Стоянов, 3. Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и
Стефан Карадж а- 1867-1868 г. С., 1967, с. 75.
19. Македонски, X. Пое. съч. с. 49. -
20. Монеджикова, А. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в
английски дипломатически документи. В: Известия на института Ботев-
Левски, С.,1956, с. 159.
21. Македонски, X. Пое. съч. с. 92-159; Чолпанов, Б. Векове от слава.
С., 1976, с. 277. '
22. Пак там, с. 207
23. Стоянов, 3. Записки по българските въстания. С.,1975, с. 157.
24. Отечество, бр.18/1981.
25. Стоянов, 3. Пое. съч. с. 201. ~
26. Тахов, Г. Лъвче от барут и огън. Жената днес, кн. 5/1983, с. 3; Ива­
нов, И. Символите на България: герб, знаме и химн. С., 2004, с. 114-115.
27. ЦВА, ф. 012, оп.1, а.е. 157, л. 114.
28. Дойнов, Д. Знамена на Априлското въстание 1876 г. - Музеи и па­
метници на културата, 1976, № 1. .
29. ЦВА, ф. 012, оп.1. а.е. 157, л. 26; Родина, 4.12.1937.

60
 30. Дойнов, Д. Знамена на...; ЦВА, ф012, оп.1, а.е. 157, л. 164.
31. Стоянов, 3. Пое. съч. с. 395.
32. Пак там, с. 428.
33. Априлско въстание 1876 г. Сборник документи. Т.Ш. С.,1956, с.
122. ■

34. Дойнов, Д. Пое. съч.

35. Георгиев, Т. Бележки за Средногорското въстание 1876 г. С.,
1925, с. 20. 4' - '
36. Дойнов, Д. Знамена от Априлското въстание 1876 г...
37. Панов, X. Град Клисура в Априлското въстание. С., 1926, с. 59;
ЦВА, ф. 012, оп.1, а.е. 168, л. 115.
38. Петлешнов, А., И. Еремиев. История на Брациговското въстание.
Пловдив., 1905, с. 64; ЦВА, ф. 012, оп.1, а.е. 168, л. 128.
39. фонд НВИМ, Инв. № V—А—191. ~
40. Дойнов, Д. Пое. съч.
41. ЦВА, ф.012, оп.1, а.е. 167, л. 403; Паскалева, В. Българката през
вековете. С., 1964, с. 178-180, 253.
42. Стойчев, И. Знамена за и в Българското опълчение 1877-1878 г.
С., 1941, с. 3; фонд НВИМ, инв. № У-А-185. -
43. Априлско въстание...Т.Ш...с. 111; Април 1876. С., 1976, с. 649.
44. Стойчев, И. Пое. съч. с. 11-12; Дора Габе. Мълчаливи герои. В:
Родолюбив, № 5-8, 1934, с. 162-164. \
45. Дойнов, Д. Пое. съч. ~
46. франгов, П. Бялочерковската чета в гДряновкия манастир през
1876 г. В. Търново., 1909, с. 91.
47. Дочев, С. Родът Цонзарови от Лясковец. С., 2002, с. 42.
48. Гъбенски, X. и И. История на Габрово и габровските въстания.
Габрово., 1903, с. 139; Кишмеров, X. Габровското въстание през 1876 г. Зо­
ра, 13 май 1936.
49. Бакалов, И. Спомени и разкази за въстанието в Батошево и дей­
ността на Габровската чета там в 1876 г. С., 1926■ ,Дойнов, Д. Пое. съч.
50. Пак там.
51. Йонкова, С., Стефан Пешев (1854-1876). С., 2001, с. 65.
52. Дойнов, Д. Пое. съч.
53. Априлско въстание 1876 г. Т.Ш.... с. 155, 170.
54. Андонов, И. Из спомените ми от турско време. Ч. II. Пловдив., 1927,
с. 54.
55. ЦВА, ф. 012, оп.1, а.е. 157, л. 5; Априлското въстание...т.И. с. 247.
56. Анков, М. Спомени на Митьо Анков. Българска библиотека. № 20,
1930,с. 27-42; Атанасов, В. Две от заслужилите българки на своето отечес­
тво през 1876 г: - Мир. 15.6.1937.
57. Матковски, А. Грбовете на МакедоШя, Скопие., 1991, с. 147-148.
58. Дойнов, Д. Разловското въстание 1876. С., 1994; Същият: Знаме
на въстаниците от Разловци, Пиянечко,1876 г. В: Музеи и паметници на кул­
турата, № 2, 1964.

61
 59. фонд НВИМ, Инв. № У-А-193.
60. Обретенов, Н. Спомени за българските въстания. С., 1942, с. 271—
273; Дойнов, Д. Знамената на Априлското въстание 1876 г. В: Музей и па­
метници на културата, № 1, 1976.
61. Обретенов, Н. Пое. съч. с. 273.
62. Дойнов, Д. Пое. съч.
63. Пак там.
64. Тахов, Г. Градили майстори болгаре. С.,1980, с. 100.
65. ПетроВ, Т, Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринс­
ко (1899-1908). С„ 1993, с. 9. .
66. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. II. С.,
1984,с.333-334,346. '
67. Пак там.
68. ПетроВ, Т. Нелегалната армия.,:,с. 85.
69. Петров, Т. Символика на участниците в Илинденско-
Преображенското въстание 1903 г. Във: Военноисторически сборник, кн.
3/1883, с.177; Същият: Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Во­
енна подготовка и провеждане. С., 1992, с. 163.
70. Петров, Т. Нелегалната армия..., с. 130.
71. Петров, Т. Пое. съч. с. 136; Хисарлъшна-Танова, С. Знамената на
Илинденско-Преображенското въстание. - В: 80 години Илинденско-
Преображенското въстание. С., 1988, с. 139.
72. Кецнаров, А. Четническото движение в Охридско. В: Илюстрация-
Илинден, 1934, с. 3-4; Хисарлъшна- Танова, С. Знамената на... с. 140.
73. Вести-Македония, 1990, № 1.
74. фонд НВМ Инв. № 413/1991.
75. Пак там, Инв. № \/-В-14
76. Пак там, Научен архив, инв. № Х-А-1017, с. 4.
77. Петров, Т. Пое. съч. с 137; Кецкаров, А. Четническото движение в
Охридско. - Илюстрация - Илинден, 1936, № 2(72), с. 10; Илиев, И. Знаме­
ната на Илинденската епопея 1903 г. - Македония, 1994, № 6. ■
78. Илиев, И. Свети бойни реликви. - Във: Военноисторически сбор­
ник, 1983, № 3, с. 207-209.
79. фонд НВИМ, инв.№ 152/ 1982.
80. Пак там, инв. № Х-А-1107, с. 1.
81. Илиев, И. Пое. съч. с. 212.
82. фон НВИМ. Научен архив, инв. № 260. Спомени на Елисавета и
Милка Миладинови.
83. фонд НИМ, инв. № 12390; Маркова, С. Консервация на знаме от
Илинденското въстание 1903 г. от гр. Кратово. В: Известия на НИМ,
ТЛ/.1985, с. 236.
84. фонд НИМ, инв. № 12391.
85. фонд НВИМ, инв. № V—А—359.
86. Илиев, И. Знамената..., с. 8.

62
 87. Знамето от с. Загоричени, Костурско. В: Илюстрация - Илинден.
Г.П. кн.И.,0.1; Матковски, А. Пое. съч. с. 150.
88. Пак там, с. 150-151.
89. фонд НВИМ, инв. № V-A-182.
90. Илиев, И. Знамената...,с. 8.
91. Найденова, Р. Знамената на М-О.О. В: Известия на НВИМ, Т. Ill,
1977, с. 159; фонд НВИМ, инв. № V-A-231.
92. Бадев, Й. За спомените на македонските деятели и знамето на Б и - '
толския революционен окръг. В: Илюстрация - Илинден, 1940, № 6 (116),
с. 3-4. _
93. Бадев, Й. За спомените.,.,с. 3; Хисарлъшна-Танова, С. Знамената
на...,с. 140. ^
94. Бадев, Й. Пак там.
95. Хисарлъшна-Танова, С. Знамената на..., с. 141.
96. Пак там.
97. Хисарлъшна-Танова, С. Знамената на Илинденско-Преображенс-
кото въстание 1903 г. Във: Векове, 1983, № 3, с. 77.
98. Ушев, Г. Под нестихващия звън на камбаните. В: Отечествен фронт
от 15.10.1982; Хисарлъшна-Танова, С. Пое. съч. с. 77.
99. фонд НВИМ, инв. № V-A-177.
100. Илиев, И. Свети бойни,.,,с. 208; Хисарлъшна-Танова, С. Знамена­
та на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. В: 80 години Илинден-
ско-Преображенско въстание. С., 1983, с. 144.
101. Силянов, X. Спомени от Странджа. С., 1935, с. 115.
102. Илиев, И. Свети бойни.,.,с. 209.
103. Пак там.
104. Коледаров, Й. Знамената от Преображенското въстание 1903 г.
В: Исторически преглед, 1963, № 21, с69. ‘
105. Горов, П. Знамената в Преображенското въстание. Във: Векове.
1978, №6, с. 13-17. _
106. Коледаров, Й. Пое. съч.с. 69-70; фонд НВИМ, инв. № V-A-183.
107. фонд НВИМ, инв. № V-A-364.
108. Илиев, И. Пое. съч. с. 210.
109. Райчевсни, С. Знаменосецът. В: Родопи, 1980, № 10; Шишманов,
Д. Живот, посветен на свободата. В: Български войн 1980, № 9, с. 28.
110. фонд НВИ.М,иИНв. № Х-А-1101.
111. Коледаров, Й. Знамената..., с. 70.

63
 Глава втора

Военните (бойни) знамена на България

Названието бойно знаме се появява в речника на българските военни
дейци и историци между Първата и Втората световна война. Преди това в уста­
вите на войската, в трудовете на историците, военните специалисти и граждан­
ството популярност е добило военното знаме. И едното и другото имат еднакво
съдържание, а именно знаме, което принадлежи на частите и съединенията на
армията и което олицетворява, символизира армията като опора на сигурност­
та, суверенитета и отбранителната способност на българската държава.
В българската военна история се употребяват още два термина: фор­
мени и неформени знамена. Първите се учредяват със закон или приравне­
но на него решение на висшите държавни или военни органи и традиционно
се връчват от държавния глава или упълномощени от него органи. Размерът
им, символиката и останалите компоненти като дръжка, връх, ленти, темля-
ци и др. се определят в същите Указ, закон или документ, както и ритуалът
по връчване и използване, съхранение, поддържане и опазване на военния
символ на доблест и слава. Вторите са по-скоро историческа категория, тра­
диция, наследена от първите години след Освобождението, когато местни
читалища, обществени организации, дружества, кметски органи и настоя­
телства, дори частни лица, връчват направени от самодейци знамена на
първите дружини на Българската земска войска. Тази традиция продължава
и в по-късни периоди от следосвобожденската история на българската ар­
мия, но не така ярка както е първоначално.
Преди първото връчване на формени военни знамена на дружините на
българската войска от княз Александър I, неформените са сдадени за „вечно
пазене” в княжеския дворец в столицата. И едните и другите знамена във
важни за страната ни събития, като например войните за национално обе­
динение на българския народ през второто десетилетие на 20. в. водят бъл­
гарското войнство или военизирани формирования, в боевете за отстояване
на националната българска кауза, интереси и идеали. Частите на армията
формирани от запасни или опълченци обикновено са нямали формени зна­
мена. Такива са нямали и новосформираните части по време на Балканските
войни и Първата световна война. Техните функции изпълняват неформените
знамена. Следователно те също имат своя история, свързана преди всичко с
борбите за национално освобождение и обединение на българския народ и
са бойни знамена. В следващите редове ще се спрем на тях.

64
 1. Неформени знамена (пряпорци).
Най-старите запазени неформени български военни знамена се дати­
рат около средата на 19. век. Във всички войни, което Русия или други ев­
ропейски страни водят с Османската империя участват български добровол­
ци, дори цели доброволчески формирования. Макар и съвсем кратко съоб­
щихме за участие в Гръцкото въстание (1821-1831). Българи участват в поч­
ти всички войни на Русия с империята. Най-масово е участието в състава на
руската армия по време на Кримската война (1853—1856) и Руско-турската
война (1877-1878). Пряко участие в организацията на българските волонти-
ри има д-р Иван Селимински. Българските батальони и роти в Кримската
война (1853-1856) наброяват около 2000 доброволци.1
Споменават се от 4 до 8 знамена връчени от руското командване на
доброволците. Две от тях са открити в Ермитажа в Санкт Петербург от
доцент Марин Михов, първи началник на НВИМ след откриване на новата
експозиция на музея на бул. Скобелев 23, през 1956 г. В Централния во-
енноисторически архив на СССР са открити и данни за тях. За четири той
съобщава в посочената в бележките статия. В с. Бънещи до Букурещ е
връчено едно знаме през април 1854 г. При гр. Мачин - едно (28 март
1854 г.), в с. Голям Сеймен, най-малко две (23 април 1854 г.). Връчените
при Мачин и Бънещи знамена са от отряда на капитан Тадич от 1841 г.
Едното както посочихме по-горе се пази в НВИМ,2 а другото вероятно е
унищожено.
Знамето е направено от двоен червен копринен плат с размери
81x60. От трите си страни е обшито с бели копринени ресни. Двата външ­
ни края завършват с копринени пискюли също с бял цвят. На лицевата
страна на плата е извезана композиция в бяло - Св. Георги Победоносец
на бял кон. В дясната си ръка светецът държи копие, с което пробожда
дракона. Около главата на свети Георги има нимб. Отляво на нимба е
извезана буква „С”, а отдясно - „Г”, т.е. инициалите на светеца. Над кон­
ника е поставен надпис:”Да ж1вей наш покров: в: императ: Жколай II:”,
а под фигурата пояснителният текст: „1е ,богар: зн: 1854, !ян:, 1'и”, който
говори за произхода на знамето и датата на неговата изработка. Въз­
можно е текста да е поставен по-късно, но той доказва българския про­
изход на знамето.
На обратната страна на плата в средата е пришит изрязан о,т бял коп­
ринен плат изправен, въоръжен, коронован лъв, който държи в предните си
лапи православният кръст. Короната наподобява тази от българския герб от
гербовника „Стематография” на Христофор Жефарович от 1741 г. Под фигу­
рата на лъва и кръста е извезан призивен текст: „Съ нами Богъ: Дерзайте
брат1я, за вер: и отечес:”, под него друг текст: „Крее: хранит: ВС: пра-
восл: СТГ: Георпе”.3
Знамето е създадено по идея на капитан Васил Вълков Чардаклиев от
Котел.4 Връчено е на 3-та рота с командир Христо Кашикчиев. Дълги години
е пазено от капитан Чардаклиев, след което е предадено за вечно пазене в
княжеския дворец в София.

65
 Едното от съхраняваните в Ермитажа знамена
е направено от зелен копринен плат, силно избледнял от времето. Ри­
сувано, с размери 88x92 см. -
На лицевата му страна на златисто жълт фон върху испански щит е
изобразен изправен, коронован, въоръжен лъв, обърнат на дясна хералди­
ческа страна, а над щита корона. За пръв път върху знаме предназначено
за българска войскова единица се появява българският герб от „Стематог-
рафия” на Христофор Жефарович. В основата на герба са поставени кръсто­
сани дъбови и лаврови клонки, в основата на който е изобразен вензелът на
руския император Николай I, а над него корона. По трите края на плата е
поставен надписът: „ПОДЪ ПОКРОВИТЕЛЬСТВОМЪ РОСС1И И
ДЕРЖАВНЕЙШАГО Н.Г. -
На другата страна рисунката и текста също са със златисто жълт цвят.
В центъра на плата върху испанския щит с корона отгоре е поставен патри­
аршески осмоконечен кръст, забит в отворен нагоре полумесец, заобиколен
с надпис: „НА ВЕРНОСТЬ И ЗАЩИТУ ПРАВОСЛАВИЯ БОЛГАРАМЪ”. Под
щита отново маслинови и дъбови клонки. На двата външни края на знамето
са поставени по един пискюл.5 .
Знамето е подготвено за българските волентири от настоятелствата на
българите в Букурещ и Одеса и осветено в с. Бънещи.
Второто знаме от Ермитажа '
е приготвено от двоен копринен плат, вероятно червен, и е с размери
116x129 см. На лицевата му страна е изобразен Св. Георги Победоносец,
пробождащ с копието си дракона. Светецът и коня са обърнати на дясна
хералдическа страна. Надписът гласи: „ПОКОРЯЙТЕСЯ ЯЗЬ1ЦИ ЯКО СЪ
НАМИ БОГЪ”. Под фигурата: „ДА ВОЗКРЕСНЕТЪ БОГЪ И РАЗТО-
ЧАТЬСЯ ВРАЗИ ЗГО”.
На обратната страна, в самия център на плата, е изобразен изправен,
въоръжен гологлав лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, който в
дясната си лапа държи кръст, излъчващ светлина. Лъчите и лъва са рисува­
ни с червена и зелена боя. Над лъва е поставен надпис: „Болгарское знамя
1854 года”, а под него „ДА ЖИВЕЙ ВЕЛИКИЙ ПОКРОВИТЕЛЬ ПРАВО-
СЛАВНБ1Х ИМПЕРАТОРЪ НИКОЛАЙ”.
Знамето има два темляка с розов и златисто жълт цвят, закрепени за
върха на дръжката му посредством шнур със същия цвят. Чисто българският
израз „Да живей” и оформлението на знамето говорят, че е работено от бъл­
гари и вероятно е връчено на някоя от доброволческите роти действала в
района на Силистра - Браила.
В тези знамена лъвът за пръв път се среща като основен символ. За
пръв път върху калпаците на доброволците присъства и монограм, също със
символа лъв.6
Кръстът е другият символ появил се за пръв път на българско военно
знаме. Като елемент .на трите знамена, той е доказателство за характера на
войната. Независимо, че срещу Русия воюват и християнски държави, ос­
новният, главният противник е Османската империя, чиито съюзница са те.

66
 Засега това са най-старите запазени български бойни знамена, пред­
назначени за военни доброволчески формирования. Украсата им слага на­
чало на нова символика в националноосвободителната борба на българския
народ против турското робство. '
Прз 60-те години на 20 в. копия на двете български знамена от Ерми-
тажа са направени в Националния военноисторически музей и се пазят в
неговите фондове. '

Знамената за Българското опълчение в Руско-турската война

(1877-1878)
са следващото стъпало В развитието на българската знамена тради­
ция.- ■ - - ■ ■чк
-' През април 1877 г. руският император Александър II подписва Мани­
фест, с който обявява война на Турция, посрещнат с изключителен ентусиа­
зъм" от руската общественост. На 17 април (ст.ст.) Главнокомандващият
Действащата армия, Великият княз Николай Николаевич, подписва заповед
за формиране на самостоятелна войскова единица в състава на Дунавската
армия - Българското опълчение. Първоначално доброволците от опълчение­
то формираъб дружини разпределени в=3 бригади.
На. 6 (18) май в лагера на Българското опълчение в околностите на
румънския град Плоещ е връчено т
Знаме за 3-та опълченска дружина (Самарско знаме).
На следващия ден опълченците полагат военна клетва пред това зна­
ме. Знамето е изработено в руския град Самара. Неговата история е проуч­
вана от много автори.7То е не само знаме, а и реликва с много силно патри­
отично въздействие върху българите от всички поколения?след Освобожде­
нието от турско робство.
Идеята за знаме, което да бъде връчено на българите, борещи се за
своето освобождение.от турско робство през 1876 г. принадлежи на съпру­
гата на депутата в Градската Дума (Общинския съвет) в Самара Пьотър
Алабин - Варвара Василиевна Алабина, която през същата година ръководи
местния женски комитет на Руското дружество на Червения кръст.8 На едно
от заседанията на комитета идеята е приета единодушно. Подкрепена е и от
Пьотър Алабин. Той е историк и краевед, виден обществен деец в града, -а
след Освобождението и първи губернатор на София. Негови са идеите за
издигане паметник на Васил Левски, в столицата и за създаване на Народна­
та библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
В Държавния архив на гр. Самара се пази описание на знамето, преди
да бъде пренесено и връчено на опълчението.9 То е еднослойно, с две лица
и трицветно. Направено е от тънък копринен плат с почти квадратна; форма и
размери 190x185 см. Състои се три хоризонтални ивици: червена, бяла и
синя (обратен строй на руското национално знаме). От двете страни на
трицвета има черен равнораменен гръцки кръст, който лежи върху най-
широката ивица - бялата, като засяга частично червената и синята. Кръстът
е с височина на основното рамо 89 см, при основа 28.5 см и височина 29 см.

67
В средата му се образува шестоъгълник. Върху пришит в него плат върху
черен грунд с маслени бои са нарисувани от едната страна иконата на
Иверската Св. Богородица (Богоматер) с младенеца, а от другата тази на
светите братя Кирил и Методий. Останалите части на кръста също са от че­
рен плат обшит с пайети, които образуват фигурите на арабески.
Иконите са дело на руският художник Николай Евстатиевич Симаков, а
ушиването и везмото на игуменката на самарския девически манастир Антони-
яна. Любопитно е откриването на името на художника. Известният български
художник-реставратор от руски произход Михаил Малецки открива между рес­
ните на знамето подпис, който разчита като „Сомаков”. Етимологията на това
име той извежда от корена на руската дума „сом”. От името на Националния
военноисторически музей изпраща писмо до гр. Куйбишев, тогавашното име на
гр. Самара, с молба да се уточни името на автора на знамето. Получава сним­
ката му с уточнението, че той се казва не „Сомаков”, а Симаков. А то крие в ко­
рена си и един символ. Сим е първородния син на библейския Ной. Така глав­
ният реставратор на Самарското знаме и автор на две от копията му Малецки
допринася за изясняване на част от историята на знамето.
За удобство при транспортиране дръжката е дървена, дълга 278 см,
сгъваема, като двете й части са съединени с шарнирна метална панта и
ключалка. Към нея са прикрепени пика, скоба и шпор. Под долния край на
плата върху дръжката е прикрепена месингова гривна върху която е инкрус­
тирано: „На българското опълчеше II освящено 2 мая 1877 гд.// въ Плое-
щъ”. (Очевидно датата е сгрешена).
Пиката на върха е сребърна с основа и връх. Трудно е да се твърди
как е изглеждала в оригинал, тъй като по време на бойните действия при
Стара Загора е деформирана от куршум. Изработена е в Москва от граф
Рошфор във византийски стил.
След Освобождението Самарското знаме е наградено с орден „За
храброст” 1-ва.степен. По този повод пиката е подновена с.нова. На втулка с
дължина 10 см. е заварен ажурно изработен сребърен венец с диаметър 10
см. с лаврови и дъбови листа. В средата на венеца е вграден орденът. В за­
пазената оригинална част на върха на пиката е изобразен осмоконечен пат­
риаршески кръст. В долния край на лицевата му страна релефно е изписано:
„Городъ Самара Болгарскому народу въ 1876 г.". На обратната страна на
пиката с инициали са обозначени номерът на работилницата, която я е из­
работила - 84, годината на изработката 1877 и други данни.
Информация за създаването на знамето идва от протокол на Градска­
та дума от 20 април 1877 г. Там Алабин представя за утвърждаване сметка
за изразходване* на средства от неговия собствен бюджет за направа на
знамето като 100 рубли за майстора изработил сребърната пика на върха на
дръжката, 100 рубли за художника Симаков, 10 рубли за сребърните пирони
за приковаване на плата към дръжката и за калъфа на знамето, 20 рубли за
други материали и т.н.10 •
На 18 април Градската дума взема решение, с което избира делега­
ция за връчване знамето на Българското опълчение в състав: кмета на Са­

68
мара Евтим Тимофеевич Кожевников и Пьотър Владимирович Алабин. За
покриване на разходите за пътуването им се отпускат 1000 рубли. На 23 ап­
рил делегацията пристига в Москва. Знамето е експонирано за показ в Чу-
довия манастир в Кремъл, където с него са покрити мощите на св Алексий,
покровител на гр. Самара. Показът посещава император Александър II, кой­
то целува знамето. В Москва е поръчана и изработена дръжката му. На 1
май делегацията е в Кишинев. На 4 май в Плоещ.
На 6 (18) май 1877 г. в 14.00 ч. започва церемонията по освещаване,
приковаване и връчване на знамето. Първият сребърен гвоздей при прико-
ваването забива Великият княз Николай Николаевич, след него това правят
неговият син Николай Николаевич-младши, също велик княз, началник ща­
ба на Дунавската армия Непокойчицкий, началникът (на опълчението, гене­
рал Столетов, командването на 3-та дружина, знаменосецът Антон Марчин -
унтер-офицер от 54-ти пехотен Мински полк, архимандрит Антиохий и опъл­
ченецът свещеник Петър Драганов от с. Дъскот, Павликенско. При забиване
на своя гвоздей старият войвода Цеко Петков възкликва: „На добър час! Да
помогне Бог да завършим вековното дело!”. Връчването на знамето завър­
шва с грандиозен парад. Тържественият акт е отразен в „Журнал за военни­
те действия срещу Турция на европейския театър на войната 1877 г.”.11
Започва легендарният път на знамето. То участва във всички походи и
боеве на 3-а опълченска дружина. Най-драматичен е моментът на неговото
спасяване при боевете край Стара Загора на 19 юли 1877 г. Вражеската
атака трябва да бъде спряна. Тук се проявява високата подготовка, храб­
рост и себеотрицание на опълченците. Те устояват на натиска на врага.
Първият знаменосец Антон Марчин е тежко ранен. Ранен е и асистентът му
Булаич. След него още няколко. Убит е и последният, барабанчик Жилковс-
ки. Първата атака е отбита. Но последва друга, още по ожесточена. Забеля­
зали знамето турците правят всичко възможно да го пленят. От 496 защит­
ници остават по-малко от половината - 206. Последният знаменосец Циба-
люк е ранен в корема. Дръжката на знамето е прекършена. Светинята пое­
ма в своите ръце ефрейтор Минков. Той става петият загинал знаменосец. В
най-критичния момент на боя знамето е в ръцете на командира на дружина­
та подполковник Пьотър Калитин. Като го развява той повежда в поредна
атака остатъците от своята дружина. Не след много време и той поема по
пътя на безсмъртието със знамето в ръце и с думите: „Юнаци!, Пазете зна­
мето”. Тогава е поето от подофицер Тома Тимофеев, а след смъртта му го
издига опълченецът Никола Корчев, когото Ярослав Вешин след 25 години
увековечава във великолепна картина със знамето.
Опръскано с кръв то е заедно с опълченците при отбраната на Шипченс­
кия проход. Пробито от куршуми и шрапнели, обагрено с кръвта на своите за­
щитници, знамето се превръща в една от светините на българската нация. Дъл­
го време се съхранява в двореца на българските монарси. През 1948 г. става
знаме на Военното училище, след което е предадено във фонда на НВИМ.
През 1960-1961 г. знамето е реставрирано и консервирано в Държав­
ното централно художествено ателие „И.Е.Грабер” в Москва. Върху него ра­

69
ботят реставраторките М.П.Рябова и Н.Т. Осмоловская, а над лентите му
Л.П. Синельникова.12 През февруари 1961 г. е върнато и поставено в специ­
ален климатичен шкаф във фонда НВИМ.
По време на връчването на Самарското знаме в лагера на Българско­
то опълчение край Плоещ присъства внушителна делегация из средите на
българската революционна емиграция, религиозния, интелектуален и биз­
нес елит на българите в Румъния _и Русия. Представители от делегацията
подписват благодарствен адрес до делегацията от Самара. Сред тях е тър­
говецът на зърно и дървен материал от Браила, роденият и; израснал в Ям­
бол Иван Параскевов. Два дни по-късно, на 8 май известният българин, деец
на освободителното движение и радетел на българската кауза, Иван С.
Иванов - Калянджи представя Параскевов и дъщеря му Стилияна на Глав­
нокомандващия, комуто предават подготвеното от момичето знаме. Велики­
ят княз обещава на следващия ден да бъде осветено и връчено на 4-та
опълченска дружина. За това тържество идва и специална делегация наче­
ло с Погонския епископ Панарет (Рашев) от Букурещ. Защо това не става
можем само да гадаем. Знамето никога не е осветено и връчено до самия
край на войната. ;
В края на 1876 г. в БРЦК в Букурещ се обсъжда ушиването на знаме,
което да се връчи на българските доброволци,, които ще участват в назря-
ваицата вече война на Русия с Османската империя. На същото заседание
Иван Параскевов поема ангажимент да подготви със свои средства такова
знаме. е ъ,
Това е известното в българската история _
Браилсно знаме,
изработката на което той възлага на 17 годишната си дъщеря Стилия­
на. Тя изпълнява бащината заръка към края на април 1877 г., когато руският
император вече е обявил война на безверниците.
_ Знамето е направено от единичен копринен плат с размери 198x119x173
см, като развяващия му се край е врязан навътре под формата на лястовича
опашка. Състои се от три машинно съшити ивици бяла, зелена и червена раз­
положени хоризонтално. На лицевата му страна върху зелената ивица е изве­
зан изправен, коронован, въоръжен лъв, обърнат към развяващия се край на
знамето. Над лъва в полукръг е извезан надпис: „България”, а върху червената
ивица под него: „Съ Бож1я воля и съ силата славнаго Русскаго царя Алек­
сандра И-го II Напредъ!”. На обратната страна се проектира лицевата. От ст­
рани знамето е обшито със заплетени памучни ресни с бежов цвят по бялата
ивица, зелен по зелената и червен по червената. Двата външни края завърш­
ват с пискюли. В долния външен ъгъл с дребен шрифт е поставен автограф:
„Стилияна Ив. Параекевова II Браила, 1877 г., априлий”.
Знамето е приковано за дървена дръжка, в горния си край завършва­
ща с поставени една над друга двещървени сфери, различни по диаметър.
Над тях бронзов осмоконечен кръст, в основата на който е поставен полу­
месец, нещо взето от руската православна традиция. Знамето се съхранява
във фонда на НВИМ.13

70
 Снабдяването с материалите и дървената дръжка за знамето са лично
дело на Иван Параскевов. Той е смятан и за автор на подреждането на
цветните ивици. Според него „Бялото ще бъде отгоре, защото „бяло” и Бъл­
гария започват С-буквата „Б”. Щом то е горе, значи, че България ще се осво­
боди”. Това обяснение звучи твърде опростено за съвременния човек. Но то
има логично обяснение. В навечерието на Руско-турската война (1877-1878)
трицветът на българското знаме вече се е утвърдил в средите на българска­
та емиграция в Румъния, пък и в поробените български краища.14 -
В първите дни на май 1877 г., когато радостната тръпка от връчването
на Самарското знаме още не преминала, Иван С. Иванов - Калянджи свър­
шва още-една историческа задача. Той предава на Главнокомандващия
молбата на представителите на българската община в Букурещ да им се
разреши да поръчат две знамена за останалите дружини на опълчението с
образите на св. Александър Невски покровител на император Александър II
и св. Николай Чудотворец - покровител на Великия княз. Отговорът е поло­
жителен. ..
На 9 май 1877 г. в българската черква в Букурещ е организирано съб­
рание, на което се взема решение да бъдат поръчани две знамена, които да
носят българският герб г- изправения, коронован и въоръжен лъв. Уточнена
е символиката и украсата им. Решава се чрез подписка да бъдат събрани
около 200-300 рубли за направата им в Русия. Поръчани през май от Иван
Аксаков, за кратко време те са готови.15 Начинът на изработка, материалите
и символиката им показват, че са изработени на едно място. За съжаление
не разполагаме с документи, които да докажат това.
. Знамето, предназначено за 1-ва опълченсна дружина16
е направено от единичен копринен плат с размери 146x113см. Триц­
ветно, с цветовете на българското знаме бял, зелен и червен, разположени
хоризонтално. В средата на плата е апликиран грундиран правоъгълен плат,
върху който е нарисуван с блажни бои изправен, коронован и въоръжен
лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Наподобява лъвът от българс­
кия герб оТ;„Стематография” на.Христофор Жефарович. Рисунката е обгра­
дена от черна копринена панделка от рипс и с кант от сърма.
На другата страна, пак върху грундирано парче плат, пак с блажни бои
е изобразена.иконата на св. Александър Невски. Тя е обградена с черна
панделка, върху която по посока на движението на часовниковата стрелка и
със сърма е извезан надпис: „Александру нашему православному царю
освободителю пок// ровителю на България веч/.../ благодарния българ­
ски народъ".17 В четирите ъгли на знамето вместо вензели отново с броде­
рия е изобразен патриаршеският кръст.
В дясно от иконата на св. Александър Невски е поставен със съкра­
щения следния текст: „Св II блго II вер //ни II ал II за II ндр II не II в Ils II.
(Свети благоверни Александър Невски). От трите страни знамето е обграде­
но със сърмени ресни. :
Дръжката на знамето е дървена, като на върха завършва с листовид­
на метална пика, в която е поместен гравиран осмоконечен кръст, заобико-

71
лен с гравирани растителни орнаменти. На лицевата му страна е гравиран
надпис - посвещение: „Первой дружине II болгарского ополчешя ”, а от
другата му страна: „От болгарскихъ общин Poccin и Румьшьш //1877
г о д . . -

През Първата световна война това знаме е бойно знаме на 52-ри пе­
хотен полк. Спасено след излизане на България от войната през септември
1918 г. (Виж Глава трета, 2. Спасяване на бойните знамена след пробива
при Добро поле).
Знамето, предназначено за 2-ра опълченсна дружина,™
е със същите размери и същото-разположение на цветовете. Разлика­
та с това, предназначено за 1-ва дружина е в иконата и надписите. Иконата
е на св. Николай Чудотворец в цял ръст; покровител на Главнокомандващия,
Великия Княз Николай Николаевич, а около нея има текст: „Св. Николай
блажено в бо...”. На лентата е написано със същата техника посвещението:
„Боже помози Великому князю II Николаю Николаевичу II Славному
вождю на храбр II русск II в //ойск во брани с нечестивими”. На пиката и
дръжката е гравирано предназначението на знамето, а именно 2-ра опъл­
ченска дружина и от кого е поръчано.
- По време на войните за национално обединение (1912-1913, 1915—
1918) също е полково знаме на полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
През есента на 1877 г. в щаба на опълчението с появява още едно
Знаме от българсната община ß Киев.
То също е трицветно с бяла, зелена и червена ивици разположени хо­
ризонтално и е предназначено за 5-та опълченска дружина. За разлика от
първите две, то е направено от двоен копринен плат, като на лицевата му
страна лъвът е релефен, пришит и стъпил върху полумесеца. Лъвът е зелен.
На обратната страна е пришита иконата на св. Александър Невски в цял
ръст с посвещение на светеца:.”Св бл кн Алек нев”, а около образа му е
пришит сърмен галон, над който със сърма и пайети е извезана корона. Три­
те външни страни на знамето са обшити със сърмени ресни.
На някои места платът на знамето е разкъсан. При изследването му от
специалистите на НВИМ, те откриват, че знамето има вътрешен, трети плат,
с извезан кръст и сърмен надпис:”Правому да поможетъ Господъ".20 Оказ­
ва се, че това е вградено знаме, но не може да се идентифицира. По откри­
тия текст може да се предположи, че е възможно да е едно от знамената на
българските доброволци от Кримската война (1853-1856) съхранено в Киев.
Знамето също е окомплектовано с дървена дръжка, чийто връх за­
вършва със стреловиден връх, в който ажурно е изрязан православен кръст.
Върху едната страна на пиката е гравиран надпис: „Юевъ 1877 г.”, а върху
другата: „18 октября”. Надписите потвърждават предположението, че знаме­
то е поръчано извън благословените от Главнокомандващия две знамена от
Букурещката българска община. То е с различна изработка, с друга техника
на изпълнение, но с българския трицвет, като първите две. Още едно пот­
върждение на тезата, че трицвета на българското знаме отдавна вече се е
утвърдил сред българите в и извън поробена България

72
 По време на войните за национално обединение (1912-1913 и 1915—
1918) знамето е бойно знаме на 33-ти пехотен Свищовски полк.21
фактически за петте дружини на Българското опълчение са подготвени
знамена. През есента, когато пристига и киевското знаме, всичките е можело
да бъдат осветени, приковани и връчени на съответната дружина. На това не
става. Единствено две знамена водят опълченците във всички походи и боеве -
Самарското и връченото от генерал Гурко Горнооряховско знаме на 4-та опъл­
ченска дружина. (Виж Глава първа, Главно знаме на Първи революционен ок­
ръг). През пролетта на 1878 г.знамената са приети в щабовете на дружините с
точно указание да не се приковават, освещават и развяват.
Възникват редица въпроси като: Защо руското командване постъпва
така, след като Главнокомандващия е дал съгласието си за Браилското и
двете Букурещки знамена? Защо са изпратени в дружините със забрана да
се използват по предназначение? Защо да не им се отдават съответните
почести? и т.н.
Иван Стойчев счита, че Главнокомандващият Дунавската армия и не­
говият щаб умишлено забавят придвижването на знамената. Можело е да
бъдат връчени още на румънска територия. Истината може би е свързана с
известен исторически опит-на руските офицери от Кримската война (1853—
1856) и от Сръбско-турската война (1876). Особено последната, когато
сръбското командване прави опит да отнеме знамената на българските чети
и други формирования, дошли да воюват начело с тях за бъдещото осво­
бождение на родината си. Българите обожествявали своите знамена и осо­
бено в сръбско не са изпълнили разпореждането да се лишат от тях. А боят
при Стара Загора показал, че опълченците не са сбирщина, за каквато ня­
кои руски командири са ги възприемали, а високо отговорна и боеспособна
войскова формация. От нея може да се очаква съпротива при наличие на
знаме за всяка дружина. Не е изключено да покажат и високо национално
чувство като българска военна формация в състава на руската армия, което
не е било желателно от руското командване. А защо да не се държат само
като български войници? Това според нас са част от причините за невръч-
ването на знамената и непризнаването им за бойни знамена след войната, а
за „Почетни знаци”, въпреки исканията на руските офицери, командири на
дружините на Българската земска войска, това да бъдат бойни знамена на
частите до връчването на официални.
Една от задачите на временното руско управление произтичащи от
Берлинския договор (1878) е изграждането на войската на Княжество Бъл­
гария. Със заповед № 3 от 10 поли 1878 г.22 са сформирани 25 пехотни и 6
конни дружини и 7 батареи артилерия. Десет от.дружините остават в Източ­
на Румелия. В София се открива Военно училище за подготовка на офицерс­
ки кадри. Изпращат се младежи в руски военни училища да се подготвят за
офицери. В някои от частите са открити школи за подготовка на младши ко­
мандни кадри.
В частите на войската на Княжество България и в милициите на Източна
Румелия остават на служба 358 руски и 36 български офицери. Унтерофицерс-

73
кият (подофицерският) състав също е преобладаващо руски. Друго не може и
да бъде, тъй като войската се създава от нищо, на „гола поляна”, както казва
народът. Забележително е, че дружините на войската се сформират при изклю­
чителен ентусиазъм и активност от страна на освободеният от робство народ.
Службата във войската се възприема като високо призвание и чест.
Руското командване въвежда в младата българска войска не само ус­
тавите, наставленията и правилниците на руската армия, методите и спосо­
бите на обучение на личния състав, но със специален документ, утвърден от
императорския комисар, княз Дондуков-Корсаков и подписан от управля­
ващия Военният отдел генерал-майор Золотарьов на 18 септември 1878 г..в
Пловдив,23 се регламентират ротните и дружинните флагове, както и губер­
наторския флаг във войската като жалонните знаци в руската армия. Не се
откри документ или други данни да са изработени,-въведени, нито запазени
по време на руското временно управление или след това. -
Освобождението от турско робство не само носи облекчение от непо­
силния гнет. То отприщва огромна енергия в народа, който с готовност при­
ема всичко, което може да помогне за бързото устройство на възобновената
държава. Това в немалка степен касае и войската на Княжеството. Породе­
ните спонтанни чувства помагат за бързото и с доброволен труд и с подаре­
ни средства да се изгражда казармения фонд на дружините в селищата на
страната. Дори се води борба за спечелване правото на даден град или по-
голямо селище да има дружина от Българската земска войска. Със собстве­
ни средства се извозват строителни материали, осигуряват се продоволст­
вие и фураж, отделя се дори и от залъка на хората, за да има за войската. И
както по време на подготовката за въстанията против турската робия, когато
се готвят „за бунт, за борба”, българите и българките рисуват и везат знаме­
на за дружините на войската си.
Много от новосформираните дружини на Българската земска войска
получават в дар знамена от частни лица, читалища, културно-просветни
дружества и организации, общини и др. Такива получават дружините в Бер­
ковица, Горна Оряховица, Елена, Лясковец, Плевен, Свищов, Севлиево,
Силистра, Стара Загора, Тетевен, Шумен и др. По този начин те вписват
имената си заедно с жителите на Самара, българските общини от Букурещ и
Киев. За съжаление времето е заличило много от имената на създателите
на тези знамена, реликви на българския дух. Пък и тези, които събират
средства, купуват платове, бои и други материали за създаването им, не
афишират не само имената си, но и това, което правят. Нали го правят за
войската на родината си, възкръснала от робството.
На 31 януари 1879 г. (ст. ст.) командирът на
• Севлиевска № 10 пеша дружина* '
майор Сполайбог подава рапорт до Търновския губернски началник, с
който го уведомява, че на 6 януари жителите на града са подарили на поде-

* По-късно номерацията на дружините е променена.

74
пението му знаме и моли то да бъде утвърдено за знаме, на дружината, въп­
реки че с височайше указание всички знамена в дружините трябва да се
приемат за „почетен знак”. Губернският началник поставя резолюция, с коя­
то ходатайства пред началника на Българската земска войска за утвържда­
ването му за „почетен знак” на дружината.24
Знамето е с размери 147x156 см. Представлява двоен копринен плат с
хоризонтално разположен трицвет, бяла; зелена и червена ивици поставени
хоризонтално. В средата на лицевата част е пришит червен плат под форма­
та на испански щит, върху който с жълта сърма е извезан изправен, въоръ­
жен и коронован лъв, обърнат на. дясна хералдическа страна. С десния си
заден крак е стъпил върху полумесеца със звездата. В лявата си. предна ла­
па държи сферата на държавността, а в дясната вдигната, жезъл. Върху бя­
лата ивица над щита е извезано: „Отъ женското дружество „Искра”,- а под
него: „отъ Севлиево”.
На обраната страна в средата също е извезан изправен, въоръжен
коронован лъв, и надпис: „На 10-та Севлиевска дружина. 1879 г. януарий 6-
тий”. Платът на знамето е прикован за черна дървена дръжка, на чийто връх
е поставен позлатен кръст. г
В деня на Великия водосвет на брега на р. Росица от името на „Женс­
кото дружествоИскра” госпожа Кючюкова връчва знамето на майор Спо-
лайбог. В противоречие с установените казуси на 16 февруари 1879 г. Княз
Дондуков-Корсаков прави преглед на дружините от Търново, Горна Оряхо­
вица, Елена и Севлиево и разрешава знамето да се приеме и да му се отда­
ват военни почести.
По време на войните за национално обединение на българския народ
прибраното в двореца през 1881 г. севлиевско знаме е извадено и се развя­
ва над главите на войните от 10-ти пехотен Родопски полк, а следтова е
знаме на 10-та погранична дружина.
Реставрирано ги консервирано в Реставрационно-консервационното
ателие на НВИМ, знамето се пази в неговия фонд.26
Знамето от Берковица27
е с размери 85x87 см и е изработено от единичен зелен копринен
плат, от четирите страни заобиколен със сърмен галон широк 3 см. На лице­
вата му страна в средата е пришита рисунка с двуглав орел с щит, .върху
който е изобразена полуфигура, над която е поставен надпис: „С.В.М. Геор-
гийМНад орела корона, а под него полумесец със звезда с осем върха, на­
рисувана с черна боя. Очевидно по-късно в четирите ъгли на знамето са
поставени вензелите на княз Александър I.
На обратната страна, в средата е изобразен изправен коронован въо­
ръжен лъв, който в предните си лапи държи кръст с разпятие и меч. На фи­
гурата на лъва е поставен надпис: „България”, а в ляво и дясно посвещение­
то: „Въ памятъ на първото войсково събрате в Берковското окръжие 1878
г.”, което подсеща, че е възможно знамето, да е правено по-късно, по повод
годишнина от събитието. - .

75
 Към дръжката са прикрепени ленти, дълги 80 см и широки 5.5 см с
надписи: върху бялата - „гр. Пловдивъ - Сливница”, зелена - „Драгоманъ -
Царибродъ”, червена - „Пиротъ - гр. Пловдивъ”. Надписите подсказват учас­
тие на знамето в големия поход на южнобългарските части за участие в от­
блъскването на сръбските войски през есента на 1885 г.
До август 1881 г.Берковското знаме е знаме на Видинска № 10 пеша
дружина. Реставрирано и консервирано в ателието на НВИМ, то се пази в
неговия фонд. -
Във фонда на НВИМ се пази
Старозагорското знаме (1877-1878)™
Подробно за него и спасяването му след пробива при Добро поле през
септември 1918 г. в Глава трета.
Най-добре е проучена историята на и.
Тетевенското знаме.™ >ь .
Гражданите на Тетевен много искали в градеца им да се настани дру­
жина от създаващата се Българска земска войска. Те не се примирявали с
факта, че град, който носи турско име като Орхание (дн. Ботевград), може да
приеме дружина, а те да не бъдат удостоени с такава чест. Чрез командира
на Орханийска № 5 пеша дружина, майор Гурски, М., с когото някои видни
тетевенци се познавали, успяват да издействат още през 1879 г. дружината
да бъде преместена в града им и преименувана в Тетевенска, като запазва
номера си. Създават комитет, събират средства и поръчват знаме за дружи­
ната си.
Два месеца след пристигането си в Княжество България, на 30-ти ав­
густ 1879 г.-княз Александър I подписва Указ по военното ведомство №
27/1880 обявен със заповед по това ведомство № 22 от същата година, кой­
то гласи: :
НИЙ, АЛЕКСАНДЪРЪ I, ‘
СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЪ И ВОЛЯТА НАРОДНА КНЯЗЪ НА БЪЛГАРИЯ,
ПО ХОДАТАЙСТВО НА ТЕТЕВЕНЦИ ПОСТАНОВИХМЕ
И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
1. ОРХАНИЙСКАТА № 5 ПЕША ДРУЖИНА ДА СЕ НАРИЧА
ЗАНАПРЕДЪ ТЕТЕВЕНСКА № 5 ПЕША ДРУЖИНА.
2. РАЗРЕШАВАМЕ НА ТЕТЕВЕНСКА № 5 ПЕША ДРУЖИНА ДА
ПРИЕМЕ ЗНАМЕТО, КОЕТО Й:СЯ ПОДАРЯВА ОТ ТЕТЕВЕНЦИ...
ЗАПОВЯДВАМЪ НА ВОЕННИЯТЪ НИ МИНИСТРЪ ДА НАПРАВИ
ПОТРЕБНИТЕ РАЗПОРЕЖДАНИЯ.30

Починът за преместването, преименуването на дружината и поръчва­

не на знаме за нея е на тетевенските граждани Баню Маринов Братанов,
Тома Васильов, Иван Кефалов, Йончо Бобевски и др. Членовете на училищ­
ното настоятелство Михаил Лалев и Илия Куманов поемат грижата за съби­
рането на парични средства; Подписка за това е открита на 19 август 1879 г.31
Събрани са 11,856 гроша и 20 пари, което по тогавашния курс се равнявало
на 593 рубли. Стойността на знамето била около 146 рубли.32

76
 Проектите за знамето и неговата украса, надписи и фигури, дръжката
и нейната символика прави лично министърът на войната генерал-майор
Пьотр Паренсов, с личното участие на командира на дружината майор
М.М.Турски.33 За съжаление чертежите не са открити. По начина на изра­
ботка и оформление можем да съдим че знамето е поръчано и изработено
от руски специалисти в Русия. с
Платът му е с размери 140x130 см. От едната му страна е изобразен
вензелът на княз Александър,I, обграден с венец от лаврови клонки, над ко­
ито е поставена корона. С църковно-славянски щрифт са поместени -тексто­
ве, част от които времето и боевете, в които е участвало знамето са повре­
дили или унищожили. Успоредно на дръжката е поставен девиза: „Съ нами
богъ”, а по горния край; над короната-„Разумейте язьщ м...” . Надписът по
външната страна не е запазен, но вероятно е както при други знамена....и
покоряйте ся”. . -
На другата страна е изобразен гербът, на Княжество България, а по
горния край на плата с главни букви ръкописно е написано: „ОТЪ ГР.
ТЕТЕВЕНЪ...” . Останалата част на текста е унищожена, но са останали от­
делни части к а т о ЖИНА...” ,^очевидно от дружина. Предполагаме*,; че це­
лият текст е бил посвещение;- „На тетевенска № 5 пеша дружина от гр. Тете­
вен”. От герба са останали само част от щита и короната, рисувани с черве­
на, зелена и жълта (по-скоро пожълтяла от времето бяла) боя.
Дръжката е дървена с дължина 248 см, чийто връх завършва със сфе­
ра ^диаметър 7 см, върху която е поставен копиевиден връх с дължина 30
см., в средата на който е поместен позлатен, изправен, коронован и въоръ­
жен лъв. Върху двете дъги на копиевидния връх са гравирани лаврови и дъ­
бови клонки. На 25 см под плата.е надяната гривна от жълт месинг, на която
е гравиран текст: щ: с-<
- „ОРХАНИЙСКА „
ч №5
ДРУЖИНА
. СФОРМИРАНА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО
- НА РОССИЙСКИЯТЪ ИМПЕРАТОРСКИ
КОМИСАРЪ a t
КНЯЗА -
ДОНДУКОВА-КОРСАКОВА
НА АВГУСТЪ 5-ТИ ДЕНЬ 1878 г,
ВЪОРХАНИЕ
ПРЕИМЕНУВАНА
• -i въ
о . ТЕТЕВЕНСКА ,
ПО УКАЗА НА НЕГОВА СВЕТЛОСТЪ
КНЯЗА .
АЛЕКСАНДРЪI
Августъ 30 день 1879 година в стол. София”.

77
 ' Командирът на дружината планира освещаването и връчването на
знамето да стане на 8 ноември 1879 г. - Архангелов ден, патронен празник
на дружината. Очевидно за този ден знамето не е било готово. Не е било
готово и към датата на публикуването на княжеския указ, а едва На 23 ап­
рил 1880 г. Известно е, че с Указ от 1^ви януари 1880 г. Княз Александър I
учредява ордена „За храбростъ”, а с Указ № 5 от 9-ти януари с.г. 23 април -
Денят на св. Георги Победоносец е определен за празник на войската.34
Освещаването и връчването на тетевенското знаме става именно на
23 април 1880 г. по изключителен за времето си начин, в центъра на София.
Това е първото връчване на военно знаме в следосвобожденска България
лично от монарха и върховен главнокомандващ на българската войска. От
тогава до края на Втората световна война това право не само е неотменимо,
но спазвано неотклонно от всички монарси. =
То е бойно знаме на дружината малко повече от година, защото е
прибрано в знамената колекция на двореца, ден преди княз Александър I да
връчи формените знамена1на дружините на българската войска на 30 август
1881 г. За по-нататъшната съдба на знамето и спасяването му след пробива
при Добро поле през септември 1918 г. в Глава трета.
Много красиво и сравнително добре запазено е
Знамето на Силистренска № 24 пеша дружина.
Направено е от единичен копринен плат с размери 128x129 см. Триц­
ветно, с хоризонтално разположени бяла, зелена и червена ивици. На лице­
вата му страна върху зелената ивица и част от бялата е изобразен герб, в
средата на който е поставен изправен, коронован и въоръжен лъв, обърнат
на дясна хералдическа страна, фигурата на лъва е обградена от венец от
лаврови клонки, над който е поставена корона. В четирите ъгли на плата е
поставен вензелът на княз Александър I, обграден с венец от лаврови клон­
ки, над който е поставена корона. Успоредно на дръжката е поставен текст:
„Силистренская”, горе хоризонтално - „№ 24”, а на развяващия се край -
„Дружина”. Долу под герба „1878 годъ.”
Иа обратната страна на плата, в средата на зелената ивица, е нарису­
вана иконата на св. Харалампий с корона и венец. В ъглите отново вензелът
на българския княз и същите надписи. Над ореола на светеца е изписано
името му „Св. Харалампий, мач.”.
От двете страни платът е обграден под формата на квадрат с кафява
лента от начупени и успоредни линии.
Платът на знамето е прикован за дървена дръжка, дълга 295 см, която
завършва с копиевиден връх с осмоконечен кръст. В долния си край завър­
шва с метален шпор. Към върха на дръжката на знамето са прикрепени бя­
ла, зелена и червена ленти с размери 100x5 см, които завършват със сър­
мени темляци.
В средата на дръжката са вдянати две гривни. Малката с текст: „24
пеша Силистренска др-на (дружина)” и голяма под нея: „Силистренской №
24 Дружинъ отъ Петра Тодорова гражданина города Севлиево въ памят 10-
го февраля 1878 г.”35

78
 ~ В края на април 1881 г. княз Александър I разрешава знамето да се
използва като знаме на дружината с всички почести. След връчването на
форменото знаме на 30 август -1881 г.,то е сдадено в знамената сбирка на
двореца.36
По време на войните за национално обединение на българския народ
(1912-1913 и 1915-1918) е полково знаме на 47 пехотен полк.
Знамето на сапьорите от Горна Оряховица37
е едно от най-добре изработените от Женското дружество „Просвета”
в този град. Представлява двоен зелен копринен плат, обграден от ресни от
сърма, о размери 127x158см.
На лицевата му страна диагонално са разположени бяла, велена и
червена ленти, които се пресичат в средата. В центъра на плата е пришит
зелен кръг заобиколен от лавров венец, над който е поставена корона. Над
нея е пришита панделка, в която е изписана годината на ушиването на зна­
мето „1879”. В зеления кръг е поставено посвещението: „На саперите от
женското дружество „Просвета” в Горна Оряховица”. В ъглите на зна­
мето авторките му са поставили вместо вензели емблемата на инженерните
войски тогава, лопатка и две кръстосани брадвички, заобиколени от лавров
венец. На другата страна е изобразен изправен коронован, въоръжен лъв,
обърнат на дясна хералдическа страна. В ъглите вензелът на българския
княз Александър I.33
През 1879 г.-председателката на дружеството Елена Грънчарова
връчва знамето на разположената в града пионерна дружина от името на
неговите създателки. . -
Архивите не ни дават информация дали1това красиво знаме е участва­
ло във-войните за национално обединение на българския народ.
През 1878 г. жителите на старопланинския възрожденски град Елена
приемат с голям ентусиазъм и любов „своята” дружина. Със свои средства и
труд те построяват и казарми за нея, запазени и до днес и дали име на мест­
ността, на която- са построени. Съгласно Берлинския договор град Елена се
превръща в „граничен” град на възобновената българска държава. Своето
уважение към българската войска те материализират с даряване на знаме на
Еленска № 21 пеша дружина.39
- Знамето е трицветно с подреждане на бялата, зелената и червената
му ивици, както по-късно, след приемането на чл. 23 от Търновската консти­
туция ще бъдат подредени в българското национално знаме. Размери на
плата 127.5x130.5 см. Направено е от двоен копринен плат, като трите му
външни страни са обшити с кант от жълт ширит, а по външната, развяваща
се страна с трицветен шнур и ресни. На лицевата му страна с блажни бои е
•оформен медальон, в който е поставен изправен, коронован и въоръжен
лъв, а под него надпис: „1878 год.”. Медальонът-герб е обграден с лавров
венец, над който е изобразена корона. В двата ъгъла откъм дръжката са
поставени, коронованите вензели на княз Александър I.
На обратната страна на плата в средата е нарисувана икона на св.
Константин и Елена в цял ръст, с църковно славянски надписи над образите

79
им . В ч е т и р и т е ъ гл и в м е с т о в е н з е л и , са п р и ш и т и к р ъ с т о в е о б к р ъ ж е н и с л а в ­
рови венци, над ко и то са п о ста ве н и ко р о н и .
Дръжката на знамето е дървена с дължина 309 см. На върха й е пос­
тавена метална сфера, в която е забит метален осмоконечен кръст. В среда­
та на дръжката е прикована метална гривна с надпис: „1880 г. подарено на
Еленска № 21 пеша дружина от жителите на Еленски окръгъ”.
Двете дати на плата и дръжката показват, че е изработено в чест на
освобождението на града от турско робство през 1878 г., дарено на дружи­
ната и кога. На 29 август 1881 г. е прибрано в двореца за вечно съхранение.
Както другите знамена на дружините на Българската земска войска и
това знаме е извадено от двореца и на 17-ти септември 1912 г. при тържест­
вена обстановка е връчено на 54-ти пехотен полк, сформиран чрез отделяне
на по две от дружините на 33-ти и 34-ти пехотни полкове.40 Начело с бойното
си знаме този полк участва в превземането на Източния сектор на Одринс­
ката крепост през март 1913 г.
След това паметно събитие в българската история две от дружините
на този полк заедно със знамето сформират 62-ри пехотен полк. Със знаме­
то си този полк участва в Междусъюзническата война през лятото на 1913 г.
На 13-ти август същата година в Татар - Пазарджик (дн. гр. Пазарджик) 62-
ри полк сформира 38-ми пехотен полк, в който остава и знамето от гр. Еле­
на. Четири месеца полкът е разположен в р. Мехомия (дн. Разлог), а от 3-ти
декември 1913 г. е преместен за постоянно в гр. Кърджали. Начело на този
полк знамето участва в Първата световна война.
След Ньойския договор (27.11.1919) полкът е сведен до дружина със
същата номерация и от 1-ви януари 1928 г. е в състава вече на 23-ти пехо­
тен Шипченски полк, като негова 2-ра дружина, разположена в Симеоновг­
рад (дн. Марица). "
През1962 г заедно със Самарското знаме, Еленското е изпратено за
изследване, реставрация и консервация в Държавното централно художест­
вено ателие в Москва (СССР), след което е върнато във фонда на НВИМ.
Знамена за дружините на войската подаряват на своята Свищовска №
15 пеша дружина гражданите на Свищов, ушито от женското дружество в
града,41гражданите на Плевен за Плевенска № 16 пеша дружина,42 шуменци
за Шуменска № 19 пеша дружина,43жителите на Лясковец, членките на жен­
ското дружество „Постоянство" в Пловдив, старозагорските гражданки и др.
също подаряват знамена. Във фонда на НВИМ се съхраняват знамена, които
трудно се индентифицират, което потвърждава мнението ни, че за дружини­
те на новосъздадената Българска земска войска са ушити и дарени знамена
от най-различни организации, общини, граждани и др., защото народното
схващане е, че войска без знаме не може.
По-късно след Съединението на Източна Румелия с Княжество Бълга­
рия също се появяват доброволчески знамена за ученически и др. формиро­
вания, обрекли се на защитата на Съединена България. Традиция, която
никога на затихва, а намира достойно продължение в българската история
до края на Втората светна война.

80
 Бойните знамена на Манедоно-Одринсното опълчение,
които макар и неформени, също са военни знамена на дружините на
формация от доброволци с много висок боен дух и готовност да се бият до
смърт с вековния поробител. Доброволци, които идват от цял свят за да по­
могнат на родината си във войната с Турция.44
Родено от българите емигранти от Македония и Одринска Тракия, опъл­
чението се формира в столицата София по инициатива на Изпълнителния коми­
тет на Македоно-Одринските братства. Със заповед на Началник щаба на
Действащата армия генерал-майор Иван фичев за негов командир е назначен
генерал-майор Никола Генев, с помощник подполковник Александър Протоге-
ров и началник щаб майор. Петър Дървингов. Доброволческото формирование
наброява 14670 души личен състав без военна подготовка, организиран в 12
пеши дружини, обединени в 3 бригади от по 4 дружини по примера и опита от
Българското опълчение (1877-1878), участвало в освободителната Руско-
Турска война (1877-1878). Но сред тях има огромен брой участници в Илинден-
ско-Преображенското въстание (1903). За всяка от дружините му родолюбиви­
те българи подготвят поне по едно знаме.
Главно знаме на Манедоно-Одринсното опълчение.
За такова е определено знамето на 11-та Серсна дружина. До неот­
давна в литературата се приемаше за негов автор и изпълнител втората
съпруга на монарха цар Фердинанд .I - Елеонора. То обаче е работено по
проект на известния художник Иван Мрквичка.46 Бродерията се изпълнява
под ръководството на професор Михайлова.40 По предложение на д-р Полих-
рон Нейчев, председател на Изпълнителния комитет на Македоно - Одринс­
ките братства в България, царица Елеонора слага своя вензел върху знаме­
то.47 , •
Следователно, то е работено от група специалисти под непосредстве­
ното ръководство и наблюдение от царицата и Македоно-Одринските братс­
тва, както е логично да е станало. Пък и времето за изпълнението му е
твърде кратко, за да бъде изпълнено от височайшата особа в този срок. На
нея е предоставена възможността и честта лично да го връчи на опълчение­
то на 28 октомври 1912 г. на гаровия площад в Пловдив. Там знамето е ос-
48
ветено и опълченците полагат клетва пред него.
Знамето е с две лица, направено от двоен копринен плат, квадратно, с
размери 139x139 см. Лицевата му страна е композирана от няколко части,
отделени със сърмен галон. По средата е поставена кръгла икона на светите
братя Кирил и Методий с разтворена книга в ръце, обградена с растителни
орнаменти. От нея към четирите страни на плата са изобразени четири тра­
пеца с бял цвят, които образуват кръст, наподобяващ ордена „За храброст”.
По този символ знамето се доближава до военните знамена на пехотните и
кавалерийските-части на армията. Между-лъчите на кръста са пришити чер­
вени и бели триъгълници, насочени към ъглите на знамето. Освен това в са­
мите ъгли вместо вензели са апликирани бродирани кръгли парчета плат на
които са изобразени: горе в ляво - вензелът на царица Елеонора, калиграф-
ско „Е”, над което, е поставена царска корона, долу в ляво монограмът на

81
Македоно-одринското опълчение, в дясно долу изправен, коронован и въо­
ръжен лъв и горе в дясно - шестоконечен кръст. Под всички фигури и сим­
воли в кръговете са поставени лаврови клонки. В левия край на плата успо­
редно на дръжката е поставена датата „5.Х.1912”, когато е публикуван Ма­
нифеста на цар Фердинанд I за обявяване война на Турция.
Обратната страна на знамето е като националния български трицвет,
бяла, зелена и червена ивици, разположени хоризонтално.
В горния си край дръжката на знамето завършва с метален патриар­
шески кръст, върху основата на който и прикрепен вензелът на царица Еле­
онора с корона, като е гравирана годината „1912”. На дървената дръжка е
поставена метална гривна с инкрустиран надпис: „Македоно-Одринско опъл­
чение". Към върха на знамето са прикрепени бяла, зелена и червена ленти и
малка икона обкована с метал.
Реставрирано и консервирано в ателието на НВИМ, то се пази в него­
вия фонд.49

Знамето на 1-ВаДебърсна дружина50

е изработено в дните на формирането й. Изработено е от двоен копри­
нен плат с размери 105x84 см. Лицевата му страна е с цветовете на българ­
ското национално знаме (бяло, зелено и червено) разположени хоризонтал­
но. В средата на плата е изобразен нарисуван с бронзова боя шестоконечен
кръст върху полумесец. Над него в полукръг е изписано името на дружината
„1-ва дебърска опълченска”, а под кръста „дружина”. •
Обратната страна на знамето е изцяло зелена. В средата със сърма е
извезан изправен, коронован и въоръжен лъв, стъпил върху две кръстосани
лаврови клонки. Над него със златиста бронзова боя е изписан девизът: „Съ
нами Богъ”, а под лъва - „1912 г.”.
По трите външни края знамето е обшито с жълти сърмени ресни, а на
двата външни ъгли са пришити по един пискюл.
В горния край на дръжката на знамето е поставено метално короно­
вано лъвче. Под плата е прикована метална гривна, върху която е инкрусти­
рано името на дружината.

Знаме на 2-ра Снопсна дружина51

Изработено е в гр. Лом през 1905 г. за местното македонско дружест­
во. След обявяването на войната ломските доброволци полагат клетва пред
него в района на ломските казарми. За знаменосец е определен Ангел Те­
нев. След пристигането им в столицата ломските доброволци са придадени
към 7-ма Кумановска дружина.52.
Направено е от двоен копринен червен плат, с размери 65x58 см.
Бродирано с жълта сърма. В средата на лицевата му част е извезан осмоко-
нечен кръст, а над него в полукръг е поставен надпис: „Боже, пази” а под
него „Македония!”
В средата на обратната страна е разположен изправен, коронован въ­
оръжен, релефен лъв обърнат към дръжката на дясна хералдическа страна.

82
Над фигурата му девизът: „Свобода или смърть”, а под него: „1-вий март
1905 г. (От ломските гражданки)”. .
Трите външни страни на плата са окантовани с жълт сърмен галон, а
на двата външни ъгъла се пришити по един сърмен пискюл.
Към знамето са прикрепени две ленти с цветовете на българското на­
ционално знаме, поставени хоризонтално. Дръжката е дървена, като в гор­
ния си край завършва с осмоконечен кръст, поставен върху сфера. Под пла­
та върху дръжката е прикована метална гривна, върху която е изписано
името на дружината: „2-ра Скопска дружина”.

Знаме на 3-та Солунска дружина63

Изработено от двоен червен копринен плат с квадратни размери
87x88 см. Бродирано със сърма и разноцветни копринени конци. -
В средата на лицевата му страна е извезана икона на светите братя
Кирил и Методий в цял ръст с разгънати свитъци с българските букви. Ико­
ната е поставена в рамка направена от жълт галон. Над главите на светците
с жълта сърма е извезан надпис: „СВ. КИР. СВ. MET.”. Над иконата във вид
на дъга са изписани думите от стихотворението на Христо Ботев: „Тозъ,
който падне въ бой,” а под нея хоризонтално „Той не умира”.
На обратната страна в средата е бродирано името на дружината:
„Първа II Солунска II опълченска II дружина.11 1912 г.” Трите външни ст­
рани на знамето са окантувани с жълт сърмен галон.
Дръжката е дървена. На нея е прикована метална гривна с името и
номера на дружината.
Знамето е направено по инициатива на командира на дружината
ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков от неговата сестра Злата Дум-
балакова-Додова. „Една вечер дойдоха брат ми майор Думбалаков и под­
полковник Протогеров - пише в спомените си тя. Донесоха ми плат и кон­
ци, за да ушия знамето на Солунската дружина. Не ми определиха каква
да бъде украсата, пък и не беше нужно да говорим за това. Щом става
дума за солунчани, то се знае, че трябва да избродирам образите на Ки­
рил и Методий. Още не беше определена номерацията на дружината и
избродирах „1-ва Солунска дружина”. После научих, че първа станала
Дебърската, а не Солунската дружина. Дружините се формираха на „Ла­
гера”. Аз ходех да гледам как маршируват. Знаменосец на моето знаме
стана Божко”.54

Знаме на 4-та Битолска дружина.55

Работено е по време на формирането на опълчението. Автори и из­
пълнители неизвестни засега.
Представлява двоен копринен плат с размери 102x100 см. Лицевата
му страна е с цветове на хоризонталните ивици червена, поставена най-
отгоре, зелена и бяла. В средата с жълти конци и на шевна машина е нап­
равен надпис: „Битолска опълченска II 1912 II дружина”, като буквите са
направени със старинна калиграфия.

83
 В средата на другата страна с разноцветни конци е извезан изправен
коронован и въоръжен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, стъпил
върху разкъсан полумесец. От трите страни платът е обграден със сърмени
ресни. На двата външни ъгли за поставени по един пискюл.
Изработката подсказва, че знамето е работено от специалист по бро­
дерия и везмо. ~
В горния си край дървената дръжка на знамето завършва с метален
шестоконечен кръст, на кото е гравирано: „5 октомври II 1912 г.”. Кръста е
запоен върху метална сфера. Под плата върху дръжката е поставена гривна,
на която е изписано името и номера на дружината, а именно : „4-та Битолска
дружина”. '
Знаме на 5-та Одринсна дружина.т ~
Изработено е по време на формирането на опълчението. Направено е
от двоен червен копринен плат с размери 98x77 см. ’
. На едната му страна в средата е бродиран надпис: „Одринска II опъл­
ченска дружина”. Вторият ред на надписа е поставен в полукръг. На друга­
та страна в средата с блажни бои е нарисуван изправен, коронован и въо­
ръжен лъв обърнат на дясна хералдическа страна, стъпил върху полумесеца
и звездата, бродирани със сърма. Около лъва със жълта сърма са извезани
наименованията на градове: отгоре - „Разлогъ”, долу - „Сяръ” (с Е двойно),
дясно - „Джумая - Неврокопъ”, като думите са една над друга по диагонала,
в ляво - „Одринъ - Мелникъ”, разположени по същия начин. Трите външни
страни на плата са окантувани със сърмени ресни.
В горния си край дървената дръжка завършва с метално короновано
лъвче поставено върху метална сфера. Под плата на знамето върху дръжка­
та е прикована метална гривна с надпис: „5-та Одринска дружина”. Няма
данни за авторите и изпълнителите на знамето. 1
Знаме на 6-та Охридска дружина.57 ~
Направено от единичен копринен плат с размери 170x158 см. Везано с
разноцветни копринени конци. Знамето е с едно лице, трицветно, с бяла,
зелена и червена ивици, разположени хоризонтално, както на българското
национално знаме. :
В горния ляв ъгъл върху бялото поле и част от зеленото е пришито
парче плат с размери 77x56 см, върху което с разноцветни конци е изве­
зана фигурата.на жена в цял ръст, която в едната си ръка държи знаме,
върху което с червени букви контурирани с жълт цвят е извезан надпис:
„Македония”. До жената стои лъв с червено знаме до предните лапи, на
което е поставен революционният девиз „Свобода II или II смърть". Под
лъва с черни букви е написано: „1902 г. I1 1903 г.. Под жената е поставен
българският националният девиз: „Съединението прави силата”, броди­
ран с черни конци. -
Върху останалата част на бялата ивица с жълти конци, контурирани
със сини, е извезано: „M.O.B.N.O./ GARI, IND. USA”. От трите страни извън
дръжката знамето е окантувано с жълти копринени ресни. За окачване вър­
ху дръжката върху плата са пришити малки халки.

84
 Дръжката е дървена с прикована под плата метална гривна, върху ко­
ято е написано: „6-та Охридска опълченска дружина”.
Богатството от символи, надписи и съкращения върху плата на знаме­
то показва необикновения му произход и история. То е изработено в САЩ, в
гр. Гери, щат Индиана и изминава дълъг път, докато стане знаме на охридс­
ката дружина. (Гр. Гери е основан през 1906 г. като стоманодобивен център.
Многонационален град, в който по онова време се шири расовата сегрега-
ция, особено над чернокожото население. Там, след Илинденско-
Преображенското въстание (1903) намират приют и препитание българи
емигранти от Македония и Одринска Тракия, претърпели жестокостите и
издевателствата на турските власти по време и след въстанието). Знамето е
рожба именно на посочените българи в САЩ. Макар и далеч от родината те
следят със затаен дъх какво става в нея, радват се на успехите й и скърбят
за несполуките. Когато научават, че България е обявила война на Турция,
решават, че техен патриотичен дълг е да участват лично в боевете с веков­
ния тиранин. От различни райони на огромната страна към Ню Йорк тръгват
групи доброволци. За 7 дни прекосяват океана и слизат в Хавър (Великоб­
ритания). Там се качват на друг кораб за Хамбург (Германия), а от там с
влак пристигат в България. След кратък престой в столицата, тръгват на юг
за да догонят дружините на Македоно-Одринското опълчение. В Хасково
получават оръжие и снаряжение, а в Кърджали се присъединяват към ох­
ридската дружина. Знаменосец е Алекси Бъчваров.5-
След двете войни и разформироването на опълчението, знамето е
предадено заедно с другите знамена на опълченските дружини в Двореца
на българския цар, а по-късно във фонда на НВИМ.
Знаме на 7-ма Кумановсна дружина,59
Знамето е направено в гр. Лом от Мариета Миланези, съпругата Итало
Миланези, участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Пред­
назначението му било за чета в Македония след въстанието. Направено е от
единичен копринен плат с размери 134x128 см. Рисувано с блажни бои.
На едната му страна е изобразена жена в цял ръст, окована във вери­
ги, а зад нея дървета, вероятно гора или символична планина. Рисунката е
рамкирана с червена рамка. В горния край на плата с бяла боя е изписан
призивния текст: „Синове македонци! II Дойдете да строшим веригите”, а
в долния край: „на робството”. На обратната страна на плата личат следи от
рисуван изправен коронован лъв, стъпил върху турски знамена.
Както и на другите знамена дръжката е дървена с прикована под пла­
та метална гривна, върху която е написано: „7-ма опълченска дружина”.
След обявяването на войната в ранната есен на 1912 г., в Лом започ­
ват да се записват доброволци. Знаейки за съществуването на знамето, те
го поискват от госпожа Миланези. Но тя не го дава, докато не получи раз­
решение от съпруга си, който е напуснал града, за да се запише да воюва
отново с турците. Това принуждава доброволците да заминат за София със
знамето на Македонското дружество в града. След тях вървял обаче Дими­
тър Енчев със знамето на Миланези, дадено му по-късно.

85
 В столицата знамето е връчено на формираната в Кюстендил дружина
с пореден номер 7.60
Знаме на 8-ма Костурсна дружина,61
Представлява двоен копринен плат с размери 134x132 см. Двете му
лица са трицветни, с бели, зелени и червени ивици разположени хоризон­
тално. Бродирано е с разноцветни копринени конци. На лицевата му страна
е изобразен изправен, коронован и въоръжен лъв обърнат на дясна херал­
дическа страна, а под него венец от маслинови клонки. В короната на лъва
са вградени бели и сини камъчета. Върху бялата ивица под формата на
обърната надолу дъга е извезан текста: „Костурска дружина //1912”. Об­
ратната страна на знамето е като лицевата.
Дървената дръжка на знамето завършва на върха си с метален осмо-
конечен кръст. Под плата върху дръжката е прикована метална гривна с
надпис :”Костурска др-на”. За сега не с открити данни от кого е проектирано
и изработено знамето. Допускаме, че е изработено по време на формиране­
то на дружините на опълчението.
Знаме на 9-та Велешна дружина.62
Знамето е изработено в Лозенград и подарено от Д. Салабашев.
Представлява двоен копринен плат с размери 114x91 см бродирано с раз­
ноцветни конци на машина.
В средата на лицевата му страна е изобразен изправен, коронован и
въоръжен лъв обърнат на дясна хералдическа страна, стъпил върху турското
знаме с получесеца и звездата. Над него е поставен девиз: „Свобода на
Одринско и Македония!”. По краищата платът на знамето е ограден с из­
везан стилизиран растителен орнамент, а в четирите ъгли вместо вензел е
поставена абревиатурата „С.Б.С.”. В долния десен ъгъл е поставен дарствен
надпис: „Подарено от Д. Салабашевъ, Лозенградъ”.
На обратната страна в средата със стилизирани букви е извезан текст:
„Долнотракийски II легионъ I11453-1912 г.”
От трите страни платът е окантуван с жълти сърмени ресни, а на двата
му външни ъгли са пришити сърмени пискюли.
На дървената дръжка е прикована метална гривна с надпис указващ
номера и наименованието на дружината. На нейния връх със сърмен шнур е
прикрепен темляк.
Знамена на 10-та Прилепена дружина.63
Първото знаме е направено за Плевенското зидаро - дърводелско
сдружение „Единство”. След обявяването на Балканската война добровол­
ците тръгват за София начело с това знаме. Тъй като били малко за отделна
дружина, заедно с доброволците от Лом и Кюстендил доброволците от Пле­
вен се присъединили към 7-ма Кумановска дружина.64 И понеже някои от
дружините се оказват с повече от едно знаме, а други без нито едно, нало­
жило се преразпределение. Това е причината плевенското знаме да стане
бойно знаме на Прилепската дружина.
Направено е от двоен копринен плат с едно лице и размери 104x73 см.
Трицветно с цветовете на българското национално знаме - бял, зелен и червен,

86
съшити хоризонтално. В средата с жълти конци машинно е извезан текст със
съкращения: „Плев. окол. Зидаро-дървод. здружение II единство//”, като
първият ред под формата на дъга, а „единство” е хоризонтално под нея. Под
текста са пришити две елипсовидни рисунки направени с маслени бои. В лявата
е изобразена полуфигурата на св. Тома, който в лявата си ръка държи свитък. В
дясно композиция, вероятно герб на сдружението, с много елементи. В средата
й със златиста бронзова боя е изобразен кръст, поставен върху щит с бяла, зе­
лена и червена ивици, разположени хоризонтално и емблема с кръстосан пер­
гел и триъгълник. От двете страни на кръста са поставени като щитодържатели
два изправени, короновани и въоръжени лъвове, които държат националното
знаме на България. Лъвовете и кръста са поставени върху две стиснати ръце. И
двете фигури са обградени с рамка от златиста бронзова боя.
В горния си край дървената дръжка на знамето завършва с дървен
резбован кръст. Под плата върху нея е надяната метална гривна с надпис:
„10-та Прилепска дружина. Знаме № 1”.
За Второто знаме изработено от Олга Христова Шотова от Варна
съобщихме в Глава първа, параграф 2. Знаме на четата на Кольо Лефте-
ров от Варна.
Както изтъкнахме първоначално опълчението се е състояло от 12 пеши
дружини. Под номер 12 в столицата е сформирана 12-та Лозенградска пеша
дружина. Нейният личен състав е многонационален. В първата й рота воюват
доброволци от арменски произход с командир подпоручик о.з. Г. Нъджех, а по-
късно капитан Андраник Узунян, национален герой на Арменската рупублика,
неин генерал. Тази рота също е имала свое знаме, чиято съдба за сега не е
известна.-В състава на тази дружина е включена и т.н. „Юнашка” рота с коман­
дир Луи Айер, подофицер от армията на Швейцария, учител по физическо въз­
питание и един от основополжниците на спортната дейност в България.
Има твърдения, че знамето на Юнашката рота е било и знаме на дру­
жината, което по-късно, след войните за национално обединение на бълга­
рите до края на Втората световна война е знаме на спортното дружество
„Юнак” в София. Това е било изключително красиво знаме, но неговата съд­
ба също не е достатъчно добре проучена. По спомени на възрастни софиян­
ци, след 9 септември 1944 г. то е унищожено, тъй като в неговата украса и
надписи има монархическа символика и думата „легион”. За сега това не
може да се докаже.

Притокът на доброволци в Македоно-Одринското опълчение не секва

и след започване на бойните действия. Това е причината със Заповед по
Действащата армия да се утвърдят още 13-та Кукушка, 14-та Воденска и 15-
та Щипска дружини на 3-ти март 1913 г. Дали те са имали знамена е трудно
да е отговори. Запазени са данни само за

Знамето на 15-та Щипсна дружина.65

То е направено от червен копринен плет с размери 120x99 см. По сре­
дата на едната му страна с машинен шев е извезан изправен, коронован и

87
въоръжен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Около фигурата му е
извезан венец от лаврови клонки. В ъглите на знамето е поставен вензеп
наподобяващ вензела на цар Фердинанд I, буквата „ф”. В ляво успоредно на
дръжката е поставен девизът: „Съ нами Богъ”.
Обратната стана е като описаната, с тази разлика, че около лъва са
очертани контурите на знака на ордена „За храброст”.
От трите страни знамето е окантувано с галон от жълта сърма и ивица
от равнобедрени триъгълници с бял, зелен и червен цвят На двата външни
ъгли са поставени по един пискюл.
На 14 май 1913 г. опълченските дружини отдават военни почести на
загиналите в боевете със турската армия доброволци. За пръв път техните
знамена преминават начело на дружините в церемониален марш. След ня­
колко дни трите последни дружини полагат клетва пред главното знаме на
опълчението.66
Макар и неформени, знамената на Македоно - Одринското опълчение
са бойни знамена, участвали начело на дружините в бойните действия за
освобождение от турския гнет на родните огнища на преобладаващото мно­
зинство от доброволците. Това поражда и поддържа високият им боен дух.
Много от тях, да не кажем всичките, са изработени от самобитни художници,
самодейни майстори на бродерия, главно млади жени патриотки. В много
отношения знамената напомнят тези от освободителните борби и въстания­
та против турската робия, но и на знамената на дружините от Българската
земска войска. Посочихме и такива, участвали в Илинденско - Преображен-
ското въстание (1903) или подготвени за чети в неосвободените македонски­
те земи. Много от тях носят цветовете на българското национално знаме или
го имат като част от символиката на дадено знаме. В повечето от тях изпра­
веният, коронован и въоръжен лъв е основен символ. В някои отново се по­
явяват стъпканите символи на турската държава - полумесецът и звездата.
Всичко това показва, че изработвайки знамена за война срещу вековния
поробител, българите от всички български краища, дори в САЩ, продължа­
ват българската революционна и национална знамена традиция. А с това
техните потомци би трябвало винаги да се гордеят.

2. Официални (формени) военни знамена.

Военното (бойното) знаме е знак, символ, който обединява военната
част и указва принадлежността й към дадена страна.67 (По-нататък ще из­
ползваме приетия в съвременните устави на Българската армия термин
бойно знаме).
Хералдиката и по-конкретно вексилологията, обръща особено внима­
ние на бойното знаме. В регулярните войски то получава статут на светиня,
чиято структура и символика е единствена и неотменима в частта. За пръв
път такъв статут на бойното знаме на частта въвеждат Людовик XI (1423—
1483) и Густав II Адолф (1594-1632). В него се определя мястото на бойната
светиня в строя и в бойния ред на частта, почестите, които й се отдават в
мирно време и по време на война, както и задълженията на длъжностните

88
лица за опазване на знамето и защитата му при опасност. Пак по това вре­
ме се появяват и санкциите и наказанията за загубване или пленяване на
бойното знаме, лишаването и възстановяването на военната чест под зна­
мето, както и клетвата, която се полага от личния състав на частта пред не­
го. Оттогава датира и определянето за знаменосци на най-подготвените,
най-храбрите и смели военнослужещи.
Бойното знаме е специална, особена част от националното знаме и е
отличителен знак на-войсковата част, съединение или друго военно форми­
рование. То носи в себе си елементи от държавната символика и по този
начин олицетворява и държавната принадлежност на частта, на която е
връчено. Връчва се по най-тържествен начин, по принцип от държавния гла­
ва или от упълномощено от него или от висш държавен орган (Народното
събрание или Правителството) длъжностно лице, по утвърден от закона или
военните устави ритуал. Бойното знаме е символ на военна чест, доблест и
слава, определени от конституцията на страната, не само за тези които слу­
жат под знамената, но и за войните от запаса, върху които във военно вре­
ме пада основната отговорност за водене на бойните действия и победа над
врага.
- Бойното знаме, като частица от националното, е светиня не само за
армията, но и за българския народ, без разлика на класови, религиозни, ет­
нически и др. различия. То е символ на най-скъпите и възвишени традиции-и
добродетели на българското войнство. Внушава безупречно изпълнение на
военния дълг или договор, свято почитане на загиналите под неговия стяг в
бран за националните интереси и идеали на България и точно и безпрекос­
ловно изпълнение на военната клетва. Бойното знаме е фокусът, около кой­
то се събират обединените сили- и духът на българските военнослужещи и
обединения народ. .

а. Бойни знамена с монархическа символика.

Въпросът за бойните знамена на българската войска възниква непос­
редствено след Берлинския конгрес (1878) и началото на формирането на
Българската земска войска. Решаването му не търпи отлагане защото всич­
ки държави, които имат армии, имат и знамена за частите им. При тях е ут­
върдена знамена традиция още от времето на рицарството. А дружините на
създаващата се войска в Княжество България вече получават неформени
знамена, за които писахме по-горе.
Обстоятелството, че Княжеството е трибутарно (васално) на Високата
порта, прибавя допълнителни затруднения от национално и държавно естес­
тво. Нормално би било в символиката на държавата и въоръжените й сили
да има елементи от символите на турската държава, тъй като тя е фактичес­
ки сюзерен на младото Княжество. Но това е недопустимо не само от гледна
точка на националното достойнство на новоосвободения народ, но и от емо­
ционално естество. Българският народ векове наред се е борил за освобож­
дението си. Не е възможно да му се натрапват държавните символи на им­
перията. Съседните народи сърби, гърци, черногорци и румънци са ги отх-

89
върлили. Бащите на Търновската конституция влагат в нейната конструкция
държавен герб и национално знаме, в които чуждото влияние е изключено.
В създадената от Временното руско управление държавна администрация
вече има държавен печат и други атрибути на властта, съвсем независими
от бившето управление. Основана е Българска народна банка, финансови
институции, парична единица. Във войската ускорено се подготвят командни
кадри, които постепенно да заменят руските офицери и младши командири.
Всичко това гради една независима държавна система, независимо от ста­
туквото определено от Берлинския конгрес.
Очевидно във висшите структури на войската вече се работи за съз­
даване и узаконяване на един образец военно знаме, както е в руската и
останалите европейски армии. След информация от София, Високата порта
проявява интерес какво ще представлява бъдещото бойно знаме на дружи­
ните? В българското Министерството на войната се получава писмо №
520/10.2.1881 г. на Министерството на външните работи, в което военните се
уведомяват, че с писмо от 26 януари с.г. Високата порта „искала да [й] се
изпрати рисунка на българското знаме”.68
С Писмо № 973/24.2.1881 г. Министерството на външните работи отго­
варя, че българската войска все още няма утвърдено знаме по определен
образец, а само някои дружини притежават подарени от гражданството
знамена с образите на светни. Има изработени проекти, но те още не са ут-
69
върдени и се намират в княжеската канцелария.
За да предотвратят евентуални усложнения с турските власти, военни­
те бързо придвижват въпроса напред. Те държат бъдещите знамена да имат
преди всичко българска и християнска символика, която да изключва каква-
то и да било зависимост от Османската империя. Затова докато се готви от­
говорът до Високата порта, образецът, наподобяващ в много отношения
бойните знамена на руската армия, а в някои отношения приличащ и на те­
зи от пруската, е изпратен и знамената поръчани. Князът и правителството
по много ловък начин избягват намесата на имперските турски власти. На 14
февруари 1881 г. Министерството на войната командирова флигел адютанта
капитан Ползиков със списъка на дружините, за които се поръчват знаме­
на.70 Поръчани са в Санкт Петербург в магазина за църковни одежди на
фьодор Александрович Жеваржеев. В списъка освен частите, на които ще
се изработват знамена е имало и бележки на княз Александър I как да се
нанесе номерът на часта върху плата и др. Най-отгоре военният министър,
генерал Ернрот, собственоръчно написва; „Наименование дружинъ или час­
ти должно бнтъ на полотне знамени” (Името на дружината или частта, тряб­
ва да бъде на плата на знамето).71
На 25 април 1881 г. в магазина на Жеваржеев пристигат нови изиск­
вания. Те касаят три дружини на войската, които се явяват наследници на
трите първи дружини на Българското опълчение (1877-1878). Това са Со­
фийска на Негово Височество 1-ва пеша дружина, Кюстендилска 2-ра пеша
дружина и Радомирска 3-та пеша дружина. Върху знамената им трябвало да
се поставят следните надписи:

90
 .1877-1878 г.
ЕСКИ ЗАГРА
ШИПКА-ШЕЙНОВО”72

Така би трябвало да стане и със знамената на останалите наследници

на опълчението, но те остават в Източна Румелия. По-късно идват допълни­
телни указания за изменения на някои символи, на конкретни знамена, на
нова номерация на дружините и т.н.
На 6 юни 1881 г. с телеграма Жеваржеев съобщава, че знамената са
готови и прави запитване на кой адрес да ги достави. След достатъчно
обърквания и бюрократични перипетии знамената и щандартите пристигат
във военното ведомство. Едно от тях се различава не по символиката, а по
начина на изпълнение на поръчката. Това е „златошито знаме за Самоковс­
ката община”, което е направено от хората на Жеваржеев заедно с „герб с
позлатени сребърни прибори, чифт кисти (пискюли), темляк и дръвце (дръж­
ка)”.* Стойността на едно знаме е около 120 рубли.
Връчването и даряването на знамената на дружините е насрочено за
30 август 1881 г. - Ден на св. Александър Невски и имен ден на Царя Осво­
бодител Александър II и на българския княз Александър I. Подготовката за
това първо по рода се държавно мероприятие включва много организацион­
ни и практически задачи. Поканени да вземат участие са всички министри,
висши държавни служители, висшия църковен клир, дипломатическият кор­
пус, специално поканена депутация от руското министерство на войната,
гости от съседните страни и разбира се столичното гражданство.73
Министерството на войната разпорежда със специален документ кога
и как да пристигнат депутациите от дружините, техния състав, редът за сда­
ване на „вехтите” знамена и др. От всяка дружина трябва да пристигнат ней­
ният командир, един командир на рота, един младши офицер, дружинният
адютант, един фелдфебел и четирима подофицери, в тяхната бройка и зна­
меносецът. В дълг им се вменява непременно да носят „вехтите” знамена за
сдаване в двореца „на вечно пазене”.74
Неформените, „вехтите” знамена се сдават на 29 август 1881 г. Такива
са имали 1-ва, 2-а, 3-та, 4-та, 5-та, 9-та, 14-та, 15-та, 16-та, 19-та, 21-ва и 24-

* Както и други селища на Княжеството, самоковци решават да поръчат знаме за

своята четвърта дружина. Това те правят около времето, когато се поръчват формените
знамена за дружините. Пишат писмо до княз Александър I, за да им разреши на техни
разноски да се направи знамето. Князът разпорежда да им се отговори, че скоро всички
дружини ще получат формени знамена, след което неформените ще бъдат извадени от
употреба. Затова ги съветва със събраните пари да учредят фонд за подпомагане на де­
цата на подофицерите и войниците от самоковската дружина. Очевидно самоковци не са
се съобразили със съветите на княза и върховен главнокомандващ на войската, защото
получават знаме със същата символика като другите, но по-богато на украса. То участва
във всички войни за национално обединение на българския народ като бойно знаме на
28-ми пехотен Стремски полк и за наша радост е запазено много добре.

91
 та пеши дружини, инженерната (пионерната) дружина и някои други, чийто
номера и наименования не са запазени в документите.
Между 9.30 и 10.00 ч. на 30 август на кон, в парадна униформа и прид­
ружен от военната си свита, българският княз Александър I пристига в ра­
йона на „Лагера”. Обхожда като върховен главнокомандващ българската
войска построените войски, след което влиза в построения на могилката па-
вильон. Дипломатите, офицерите и войниците също били в парадните си
униформи. Митрополитите Милетий Софийски, Кирил Скопски и Иларион
Кюстендилски отслужват тържествена панихида в памет на загиналия руски
император Александър II.75
Князът слага началото на приковаването на знамената, като забива
със специално чукче първите три пирона на всяко знаме. След изнасянето
им от павилиона в приковаването участват всеки командир на дружина и
знаменосецът. По този начин символично е изразено единството между
върховния главнокомандващ, командирът и войската. Така приковани зна­
мената са поставени на специален аналой, след което отново тримата мит­
рополити ги освещават. Ето как е описано това в История на 2-ри конен
полк:
„Полкът при пълен състав в конен строй, в пълна парадна униформа,
стигна на плаца на пехотния лагер (Бел. автора.-Полеви лагер на Софийска
№ 1 пеша дружина, по-късно на 1-ви пехотен Софийски и 6-ти пехотен Тър­
новски полкове. Дн. Ж.Р. „Лагера” в София) около 8.30 ч. сутринта и зае
своето място. Щандартът, заедно с другите знамена, които същия ден се
раздадоха на дружините, бяха поставени на една маса едно въз друго в пос­
троените за тази цел беседки. След пристигането на Н.В. Княз Александър
веднага се пристъпи към заковаването на гвоздейчетата. Това стана така:
Н.В. князът закова трите до средата гвоздейчета с едно чукче, след това по­
даде чукчето на командира на полка майор Назаров, който закова следните
три гвоздейчета, подир което Н.В. княза взе обратно от майор Назаров чук­
чето и го предаде на мен, като щандартен (знаменосец) унтерофицер, да
закова трите най-крайни гвоздейчета. След това щандартът и знамената бя­
ха отнесени при аналоя, където се поставиха на специално приготвена маса,
за да бъдат осветени. Когато щандартът и знамената бяха осветени, Н.В.
княз Александър взе щандарта от масата сам, собственоръчно и го предаде
на майор Назаров, който за получаването му коленичи пред Н.В. княз Алек­
сандър, целуна му ръката, а после и дръжката на знамето, взе го от ръцете
на княза, изправи се на краката си и го предаде на полковия адютант, той,
последният,1го предаде“ на мен, щандартният унтерофицер, стоящ на една
редица вляво от него”.76
. Личният състав на дружините, присъстващи на тържествения ритуал пос­
рещат с неспирно „Ура" поемането на знамената от техните командири. След
приключването на ритуала княз Александър I произнася реч пред построените
в каре дружини. След нея дружините три пъти преминават в тържествен (цере­
мониален) марш в следната последователност: Гвардейският ескадрон, Со­
фийската, Кюстендилската, Радомирската, Тетевенската и Берковската дружи­

92
ни, някои от които непълни, двете батареи артилерия и Конния полк съставен
от 4 ескадрона. Втори път пешите дружини преминават пред княза бегом, а
конницата в тръст. Кюстендилци били с абхазки калпаци.77
В този исторически ден своите бойни знамена получават Софийската
№ 1 на Н.В. (Негово Височество) княз Александър I пеша дружина, Кюстен­
дилска № 2, Радомирска № 3, Самоковска № 4, Тетевенска № 5, Ломпаланс-
ка № 7, Врачанска № 8, Берковска № 9, Видинска № 10, Орханийска № 11,
Раховска № 12, Ловчанска № 13, Севлиевска № 14, Свищовска № 15, Про­
вадийска № 16, Търновска № 17, Габровска № 18, Шуменска № 19, -Варнен­
ска № 20, Еленска № 21, Разградска № 22, Русчушка № 23, Силистренска №
24 пеши дружини, Пионерната дружина и Ротата на Военното училище. Но­
мера 1,2,3,5 и 9 присъстват на ритуала с целия си личен състав, а останали­
те с представителни депутации. •
След тържеството военното ведомство изпраща на дружините Грамо­
ти за връчване на знамето, документ подписан лично от българския княз и
подпечатан с личния му печат.
На 22 март 1882 г., рождения ден на княза, бойното си знаме получа­
ва Плевенска № 6 пеша дружина, сформирана през октомври 1881 г. Според
дневника на К. Иречек, на този ден се прави и молебен за освещаване но­
вопостроените казарми на днешния бул. „Витоша” в София,78 по-късно из­
вестни като казарми на 1-и и 6-ти пехотни полкове. (Днес район на Нацио­
налния дворец на културата). Това е второ връчване на бойно знаме след
Освобождението.
На 14 октомври 1883 г. с княжески Указ № 194 е сформиран 1-ви ко­
нен полк. На 25-ти декември с.г. полкът получава своя щандарт лично от
княз Александър I.79Трето връчване.
Бойните знамена образец 1881 г. са направени с две еднакви лица, от
копринен плат, рисувани, с размери 130x130 см. Всяко от тях се състои от
червени и зелени полета, пресичащи се в средата на плата и образуващи
емблемата на кръста на ордена „За Храброст”. В центъра на плата на бяло
поле е изобразена малката форма на държавният герб. Върху червен гер­
мански щит е изобразен златист изправен коронован и въоръжен лъв обър­
нат на дясна хералдическа страна. От двете страни бялото поле е обградено
от отворен венец от маслинови и дъбови клонки с плодове. Над щита и ве­
неца е поставена корона.
В ъглите върху зелените полета е поставен вензелът на княз Алексан­
дър I „А”, с римското число „I” върху чертичката на буката „А”. Вензелът е
обграден от венец от лаврови и дъбови клонки с плодове, над който е поста­
вена корона. -
Върху червените полета на кръста са поставени надписи. Откъм дръж­
ката: номера и името на дружината, например „Самоковска № 4”, на раз­
вяващия се край: „пеша дружина”, горе девизът: „Съ нами Богъ”. Всички
текстове са направени с бронзова златиста боя с височина на буквите 9 см.
Само върху знамената на 1, 2 и 3 дружина са поставени допълнителни текс­
тове показващи участието им в боевете на Шипка и Шейново. _

93.
 Червените и зелени трапеци, съчетани с белия цвят на герба и вензе-
лите, символизират трицветието на българското национално знаме.
Посредством 90 пирона платът е прикован за дървена дръжка (дръв­
це) направена от бряст, цилиндрична, с диаметър 4 см и дължина 300 см. В
горния си край завършва с накрайник, състоящ се от бронзова сфера, върху
която е заварен изправен, коронован и въоръжен бронзов лъв, висок 14 см.
В долната си част дръжката завършва с метален шпор под формата на пре­
сечен конус.
Различно е устройството на кавалерийския щандарт. По своята изра­
ботка той се явява- шедьовър на везбарското изкуство. Направен е от коп­
ринен плат, е две еднакви лица, квадратен, с размер на страната 48 см.
Върху основа от двоен ленен плат от двете му страни е пришита винено чер­
вена коприна, върху която със сребърна сърма са извезани всички елементи
и символи на щандарта. За да изпъкват релефно върху ленената основа е
поставен мек бял картон.
В центъра на щандарта е оформен четириъгълник с височина 45 см и
ширина 41 см, чиито страни са бродирани със сребърна сърма. В центъра
му, който е център и на щандарта, както при пехотните знамена, е разполо­
жен държавният герб. Неговият щит е направен от пурпурно червена копри­
на, пришита върху винено червената. В средата на щита с позлатена сърма
е извезан златист изправен, коронован и въоръжен лъв, обърнат на дясна
хералдическа страна. От двете страни гербът е обграден с отворен венец от
лаврови и дъбови клонки с плодове. Някои от листата им се направени от
посребрени пластинки. Над венеца корона.
Между четириъгълника и краищата на щандарта със същите материа­
ли са извезани букети от маслинови и дъбови клонки с плодове.
В четирите ъгли на щандарта върху образувалите се квадрати върху
винено червена основа е извезан вензелът на княз Александър I, обградена
с венец от лаврови и дъбови клонки буква „А”, както при пехотните знамена,
а над венеца корона.
Трите страни са обшити със сърмени ресни.
Посредством джоб, щандартът е надянат и прикован към дървена ци­
линдрична дръжка с 47 позлатени пирона. Тя е дълга 234 см със 7 надлъжни
жлеба. Върхът и шпорът са както при пехотните знамена. В средата й под
плата е прикрепен кожен носач, за по-удобно носене при поход и атака.
Дръжката е боядисана червено.
През лятото на 1881 г. е учреден сребърен медал „За раздаване на
знамената на българската войска през 1881 г.” Това третият по ред медал
след „За възшествието на князъ Александъръ I Батенбергъ - 1879 г.” и „За
Освобождението 1877-1878 г.” Има формата на правилен кръст с диаметър
20 мм. На лицевата му страна е изобразен княжеският вензел, заобиколен
от лявата страна с лаврова, а от дясната с дъбова клонка. На обратната ст­
рана в 7 реда с релефни букви е поставен надпис, посветен на събитието:
„1881 г. II 30 августъ II въ споменъ на раздаванието // знамената// на българ­
ската войска”.

■94
 Медалът се свързва с лентата посредством княжеска хесенска корона.
Носи се на тясна червена лента и вероятно е изработен в Австро-Унгария.80
Четвъртото връчване на бойни знамена е това на полковете от Из­
точна Румелия след абдикацията на княз Александър I през август 1886 г.
Преди абдикацията си князът подписва Указ № 181 от 24 август 1886 г., с
който разформирова Военното училище, 2-ри пехотен Струмски полк и 1-ви
артилерийски полк заради участието им в преврата на 9 август срещу него.
В същия указ той постановява:.....2. и знамената на уч. и П. да бъдат униш-
тожени”.81 Това са първите и последни български бойни знамена унищожени
с държавен акт заради неспазване на клетвени задължения към държавния
глава.
Известно е политическото напрежение и противопоставяне по време и
след преврата и контра превратът. В двете събития дейно участие вземат
войските на Княжеството и Източна Румелия. Нещо повече, южнобългарс-
ките части участват активно в ликвидирането на последствията от двете съ­
бития.
Преди да подпише акта за своята абдикация, на 26 август княз Алек­
сандър I посещава лагера до София за да се прости с войските. В свитата му
са включени полковник Данаил Николаев, подполковник Сава Муткуров, ма­
йорите Рачо Петров и Христо Попов и др. Тук той взема решение да награди
участниците, в потушаването на метежа.82 Същия ден напуска страната.
С това събитие някои историци свързват връчването на знамената на
южно българките полкове: 9-и пехотен Пловдивски, 10-ти пехотен Родопски
и 3-ти конен полк. Но бойни знамена получават и 11-ти пехотен Сливенски и
12-ти пехотен Балкански полкове. При това те предават в двореца неформе-
ните си знамена.83 Погрешно в историите на някои от частите е записано, че
княз Александър I им е връчил знамената.84
В знамената книжка на 3-ти конен полк обаче се намира номер на за­
поведта по Софийския гарнизон от 30 август 1886 г., в която пише: „Съглас­
но приказа на Софийския гарнизон № 242 утре ще стане раздаването на
знамената на Южнобългарските полкове, затова получаването на щандарта
в поверения ми полк, предписвам на командирите на 1, 3 и 4 ескадрони утре
в 10 ч. сутринта да изведат поверените си ескадрони на плаца на пред лаге­
ра на 1 пеши на Н.В. полк и се построят....Командир на полка ротмистър Бо­
тев”.85 Според Иван Стойчев именно подполковник Муткуров, като „регент
ще е раздал на 31 август знамената на южнобългарските полкове (9, 10 и 3-
ти конен полк) на лагера в София.86
Петото връчване се отнася за знамената на 11-ти пехотен Сливенски
и 12-ти пехотен Балкански полк, което.става в постоянните им гарнизони в
началото на септември 1886 г.87
По външен вид тези знамена по нищо не се отличават от връчените
през август 1881 г. На двете им лица съществува девизът „Съ нами Богъ”,
без номера и наименованието на дружината. Това ни кара да мислим, че
през 1881 г. са поръчани при Жеваржеев не само знамена и щандарти за
наличните дружини, но и известен резерв за бъдещото разрастване на бъл­

95
гарската войска. Не е възможно да са поръчани след Сръбско-българската
война (1885) поради влошените отношения с Русия след Съединението. Та­
ка през драматичната 1886 г. на два пъти са връчени общо 16 нови знамена
за всяка дружина плюс един щандарт.
С името на княз Фердинанд I като новоизбран държавен глава са
свързани няколко връчвания на знамена. Той първо поръчва щандарт за
собствения си конвой, след 1903 г. известен като Лейбгвардейски на Н.В.
конен полк. Връчен е (Пето, Връчване) лично от княз Фердинанд I на
15.10.1888 г. в казармения район на полка, в присъствието на частите на
столичния гарнизон. За тази цел е отдадена Заповед № 289/15.10.1888 г. по
собствения на Н.В. конвой.88
Щандартът е поръчан и изработен в Германия според изискванията и
хералдическата традиция на фамилията на Кобургите. На едната страна е
изобразена иконата на покровителя на фамилията, католическия светец
Фердинанд. По традиция щандартът не е предназначен само за конвоя^на
княза, но е и личен флаг на българския държавен глава, който го съпровож­
да навсякъде.
Шестото Връчване е свързно с 13-ти пехотен Рилски полк и 14-ти пе­
хотен Македонски полк. Веднага след разформироването на струмския полк
и изгаряне на знамето му с Указ № 186/31 август 1886 г. на негово място е
сформиран 13-ти пехотен Рилски полк, разположен също в Кюстендил.
В началото на 1890 г. всяка от дружините на полка е снабдена с бойно
знаме. През юни същата година командирът на 1-ва бригада, полковник
Кръстю Маринов, повдига въпроса за официалното връчване на знамената
на този полк. Според инспекторското отделение на войската това е трябвало
да стане на 1-ви август същата година. Но както често се случва по време на
князуването и царуването на Фердинанд I неговата заетост позволява това
да стане едва на 19 октомври 1891 г. на празника на св. Иван Рилски. Кня­
зът лично връчва по две знамена на всеки от двата полка. Двете знамена с
надписи на 1-ва и 4-та дружина получават рилци, а на 2-ра и 3-та-
македонци. Според Камен Минчев рилци отстъпват две от знамената си на
14-ти пехотен Македонски полк. Актът на връчването е описан от Владимир
Караманов.89 - .
Връчените знамена са еднакви, направени от-двоен копринен плат, с
две лица, рисувани, с размери 140x140. Символиката им е като на тези връ­
чени от княз Александър I, но техниката на изработването е различна. В ъг­
лите им е поставен вензелът на княз Фердинанд I „ф”. Успоредно на дръж­
ката им има надпис: „13-ий пеши Рилски полк”, а горе на червеното поле
девизът „Съ нами Богъ”. На обратната страна на червеното поле е изписан
номерът на всяка от дружините.
Независимо от жестоките клаузи на Ньойския мирен договор от 27 но­
ември 1919 г. осакатена, но не и обезверена, българската армия отново из­
пълнява определените й от конституцията и законите на страната задълже­
ния. Намаленият команден състав продължава да обучава и усъвършенства
реформираните до неузнаваемост части. Опитът от Световната война и соб-

96
стаеният боен опит от нея и предшествалите я Балкански войни се изучава и
прилага. Военното училище продължава да обучава високо квалифицирани
и предани на България офицерски кадри.
Заедно със структурната реформа се привеждат не само в наличност,
но и в изправност покритите с бойна слава полкови светини. Направена е
нарочна инвентаризация за да се определи състоянието и се вземат нобхо-
димте мерки за поддържането им в изправност. В началото на 20-те години
на 20. в. много от частите на армията получават отново бойните си знамена,
съхранявани в царския дворец.
. Единствено Военното училище продължава да е без собствено знаме,
макар да е единствената военна структура, която пълноценно живее и готви
кадри за армията. Седмото връчване на бойно знаме е това на военното
училище и става на 12 септември 1925 г. в района на училището лично от
цар Борис III. Личният състав на учебното заведение и младия набор полагат
клетва пред новото знаме, а випускниците са произведени в първо офицерс­
ко звание. Неправилно Иван Стойчев и други автори отнасят това събитие
към 6 септември 1925 г. В рубриката „Хроника”, вестник „Народна отбрана”
от 11 септември същата година съобщава не само за предстоящото събитие,
но и подробен сценарий за протичане на тържеството.90 -
Това ;е първото бойно знаме с царски вензели след Освобождението
от турско робство. Представлява двоен копринен плат с квадратни размери
127x124 см. Червен и син цвят са комбинирани така, че всеки сам за себе си
представлява кръст. Червеният е перпендикулярен на плата и символизира
кръста на вения орден „За храброст”. В средата на плата върху бял кръгъл
фон заобиколен от лавров венец е изобразен изправен, коронован, въоръ­
жен лъв обърнат на дясна хералдическа страна. Около кръга в началото на
цветните лъчи са поставени корони. В четирите ъгли е поставен вензелът на
цар Борис III, буквата „Б”, над която е поставен царска корона. Общо в плата
се събират 8 корони. .
В червеното поле успоредно на дръжката е поставен надпис: „Военно
на Н.В. училище”, а горе „6-ти май 1925 г.” Допускаме, че този надпис ни да­
ва информация за намерение знамето да бъде връчено на училището на
Празника на кавалерите на ордена „За храброст”, който по това време се
чества и като Празник на победите и такъв на армията. Знамето се пази във
фонда на НВИМ.91
Истина е, че 38 випуска на Военното училище не са имали знаме след
изгарянето му през 1886 г. Но то е ползвало знаме след коронясването на
княз Фердинанд I, без официално да му е връчвано. Това знаме се пази във
фонда на НВИМ.92 Не са запазени данни нито за автора на проекта, нито за
изработката му.
Осмото връчване на бойно знаме става на 6-ти септември 1926 г. на
бойния празник на 7-ми пехотен Преславски полк в Шумен. Цар Борис III
лично връчва щандарт на 10-ти конен полк. След ритуала по даряването,
личният състав на полка полага клетва пред щандарта си, а 45-ти випуск на
военното училище получава първото си офицерско звание.93

97
сингови пирона, а малките - с 34). На 10-12 см под плата е прикована ме­
сингова гривна широка 7 см, върху която е гравиран червен вензел на цар
Борис III и дарителски текст: „Подарено лично от Н.В.Царя н а ...полк, дата...,
място...”. Долният край на дръжката завършва с месингов шпор, прикрепен
за нея с три винта.
Към металическия лъв на върха* на дръжката е привързана червена
копринена лента, широка 3 см, окантувана с българския национален триц-
вет, в краищата на която са пришити 2 големи темляка направени от сре­
бърна сърма с червени и зелени нишки и дължина 13-15 см. всеки.
Направени са общо 90 знамена: 45 големи, 33 средни и 12 малки."
Общо за знамената са изразходвани 1 431 493 лв.
Този образец знамена са връчвани 6 пъти. Първото (десето) става
на 6 май 1937 г. в столицата София на площада пред храм-паметника „Св.
Александър? Невски”. Лично цар Борис III връчва бойни знамена на 19 от
частите на Софийския гарнизон.100
На 27 юни 1937 г. на летище Божурище лично царят връчва бойни
знамена на 1-ви, 2-ри, 3-ти, 5-ти и Учебният въздушен полк (единадесето
връчване)т ■
Дванадесетото връчване на бойни знамена е впечатляващо. То ста­
ва на 3 октомври 1937 г. край с. Паламарца, Поповска околия (дн* Търго­
вищка област). За пръв път след Първата световна война българската армия
провежда военни маневри от такъв голям мащаб, с всичко, което е необхо­
димо за подготовката и воденето на бойни действия. Пред очите на военни
наблюдатели от почти цял свят. След завършването им в окрайнините на с.
Паламарца царят връчва бойни знамена на всички участващи в учението
части, като предварително лично се прощава (целува) знамената връчени от
княз Александър I и княз.Фердинанд I, окичени с ордени и медали и с бой­
ната слава на българското войнство. Връчени са 37 бойни знамена.102
Тринадесетото връчване на бойни знамена става на 19 декември
1937 г. (Никулден) във Варна. Пак от ръцете на монарха бойните си знамена
получават Военноморското училище, Дунавската флотилия и Учебната дру­
жина на военноморския флот.103
“ На 12 юни 1938 г. в Пловдивския гарнизон е тринадесетото връчва­
не на бойни знамена. По случай 50-годишнината от сформирането на 9-ти
пехотен Пловдивски полк, освен юбиляра, бойните си светини получават
още 21-ви пехотен Средногорски полк, 2-ра картечна дружина, 27-ми пехо­
тен Чепински полк, 3-ти дивизионен артилерийски полк, 2-ро товарно-
артилерийско отделение и 2-ри инженерен полк.104
Четиринадесетото връчване на бойно знаме става при полеви усло­
вия. При завършване на маневрите .на Бронираната бригада в района с.
Крумово, Ямболско, на 14 септември 1941 г. танкистите от Бронирания полк
получават своята бойна светиня, отново от ръцете на главнокомандващия
българската армия цар Борис III.105
По установената традиция заедно с връчването на бойното знаме се
връчва и специално учредената за това грамота, подписана лично от монар-

100
ха. Връчва се и единият екземпляр от новоучредената Служебна книга на
знамето, в която освен снимка на светинята, се вписват данни за знамето,
бойният му път, участието във важни за страната или гарнизона събития,
както и промените в наименованието на частта.
С тези знамена повечето от частите на българската армия участват в
заключителния етап на Втората световна война през есента на 1944 г. и първа­
та половина на 1945 г. на територията на бивша Югославия, Унгария и Австрия.
б. Бойни знамена с републиканска символика.
След капитулацията на Хитлеристка Германия българските войски се
завръщат в постоянните си гарнизони. Проведена е демобилизация с при­
същите^ мероприятия по освобождаването на запасните офицери и войни­
ци, сдаване на въоръжение и военни имущества, привеждане в наличност и
инвентаризацията им. Същото става и с бойните знамена на частите. Нито
едно от тях не е попаднало в противникови ръце. Но във фондовете на ар­
мията, а по-късно и на НВИМ не се завръщат 13 знамена.106
Последователно управляващите започват да променят обществената
система в страната. След провеждането на референдум на 8 септември 1946
г. България е обявена за Народна република. На 27 октомври се провеждат
избори за Велико народно събрание. То приема и първата републиканска
конституция.
Промяната в системата довежда и до промяна в символите и символи­
ката на държавата, а от там и до нейните институции, включително и армия­
та. Още с подготовката за референдума и привеждане в наличност на пол­
ковите знамена, започва да се мисли за подмяната им с нови. По време на
войната на всички знамена монархическата символика е закрита, но не и
унищожена. Чувството за историчност в командния състав не е допуснало
унищожаването на символите. Това не става и след смяната на системата. И
днес бойните знамена образец 1881 г. и 1937 г. се съхраняват в НВИМ със
запазена историческа монархическа символика.
През 1946 г. Военноисторически сборник публикува статия без автор
„Произход на българските държавни символи (герб, знаме и химн)”.107 По-
късно, вероятно по нареждане на Министерството на войната, Военноисто-
рическият отдел подготвя „Изложение върху българските исторически зна­
мена и пряпорци”. В него се правят конкретни предложения как да изглеж­
дат знамената на войсковите части, символиката, кой да ги подготви, средс­
тва и отговорници за изработката им, връчване и пр. В тези разсъждения
личи почеркът на известния български военен историограф и изследовател
на знамената традиция в България Иван Кръстев Стойчев. На негово име е
заведено и споменатото „Изложение...” във Военноисторическата библиоте­
ка във Военна академия „Г. С. Раковски.108 Независимо от това нито едно от
неговите предложения и съждения не се приемат, камо ли да се приложат.
През пролетта на 1949 г. Министерството на отбраната организира
„анонимен конкурс” между членовете на Съюза на художниците в България
за изработване на бойно знаме на народната войска. В печата са публику­
вани съобщения за изискванията, на които трябва да отговарят проектите.

101
 Постъпват няколко предложения, но в края на крайщата се приема
бойното знаме да прилича на приетите по време на Втората световна война
образци знамена на Червената армия. Проектът е направен от завършилия
в Тулуза български художник Георги Тончев Лозев, в чието ателие са изра­
ботени по-големия брой знамена образец 1937 г.
Със заповед на Министъра на народната отбрана № 499/21 март 1950
г. се заповядва всички стари знамена да бъдат сдадени във Военноистори-
ческия музей.109 С Указ на Президиума на Народното събрание № 469 от 7
септември 1950 г. се въвеждат нови знамена за частите и съединенията на
народната войска.110
Знамето е с приблизителен размер 120x120 см. Направено е от двоен
червен копринен плат. В средата на лицевата му част е апликиран държав­
ният герб на НРБ, изработен от различни парчета плат и бродерия. Над него
е извезан девиз: „За нашата социалистическа родина”, а под герба „На­
родна република България”. На обратната страна е пришита петолъчна
звезда, окантувана в златистожълто. Вътре звездата е оформена от везани
лъчи от тъмновинени копринени конци, насочени от центъра към върховете
й. Под нея е извезан надпис, съдържащ номерът и наименованието на част­
та (съединението) например: „253-и мотострелкови полк”. За да се спази
изискването за „военната тайна” номерът, наименованието на частта, видът
и родът войска, надписът е покрит с плътен червен плат с широчина равна
на височината на буквите. В горния ъгъл до дръжката е пришит символът
сърп и чук.
От трите външни страни платът на знамето е обрамчен с ресни, дълги
6 см направени от златистожълти копринени конци.
Дръжката е направена от варен бук с дължина 280 см и дебелина 4
см. На върха й посредством винт е поставен ажурен листовиден (копиеви-
ден) връх. В средата му е вписан символът сърп и чук, а над него петолъчна
звезда. За шийката под върха с примка е завързан златистожълт шнур, дъ­
лъг 230 см, на края на който са пришити два темляка, направени от същата
материя, както ресните.
Така направеното знаме се разминава с изискванията на публикува­
ните обяви. Очевидно по-късно, когато започва изработката на знамената,
много от изискванията на конкурса са променени в зависимост от промене­
ната конюнктура.
Истинската работа по знамената започва чак през февруари 1952 г. Тя
се координира от Министерството на отбраната и Съюза на художниците в
България (СХБ). Работят се в частното ателие на Георги Лозев, член на
СХБ. През 1952-1953 г. с изработени общо 184 знамена.
След приемане на конституцията от 1971 г., с която с променят някои
от държавните символи, остарелите вече знамена на частите и съединения­
та на армията са подменени с нови. Старите са сдадени в НВИМ.
След промените през ноември 1989 г. с разпореждане на Министъра
на народната отбрана са изсечени от върховете на знамената символите
сърп и чук и петолъчните звезди. Липсата на историчност в управляващите

102
тогава българската държава, запазва за поколенията осакатени бойни зна­
мена, за разлика от споменатите непосредствено след Втората световна
война. За тези, които ще изучават знамената традиция в България ще е
трудно да тълкуват някои неща от българската политизирана военна векси-
лология.
В началото на 1991 г. Министерството на отбраната започва подготов­
ка за смяна на бойните знамена. От 17 април до 17 май се организира кон­
курс за изработване проект за бойно знаме. В средата на юли се провежда
трето заседание на Колегиума на Министерството на отбраната, на който се
приема проекта на художника Стефан Кънчев за бойно знаме. Възлага се на
ХПТПК „Българско народно творчество” - бригада „Везани знамена” изра­
ботката им.
Знамето е направено от двоен копринен плат с размери 120x120 см.
Лицевата и обратната страна са с еднаква символика. От трите външни ст­
рани е обрамчено със златистожълти ресни. По външен вид знамето напом­
ня знамената образец 1881 и 1937 г. червени и зелени трапеци оформят
кръста на военния орден „За храброст” от преди Втората световна война.
Зелените сочат ъглите на знамето. В самите ъгли са поставени кръгли вен-
зели, в които на бял фон е извезана абревиатурата „БА”, обградена от венец
от лаврови и дъбови клонки. Везмото е направено със златисто жълти коп­
ринени конци.
В средата на плата в германски щит е извезан изправен, въоръжен
гологлав лъв. Щитът е окантуван в жълт цвят. На червеното поле над него е
извезан текст: „За република България”. На свободната от ресни страна е
направен специален джоб за вдяване дръжката на знамето.
Платът е прикрепен за дървен прът с дължина 260 см и диаметър 4 см.
На върха му е завинтено бронзово гологлаво лъвче. В основата му са за­
вързани две златисти ленти, завършващи със сърмени темляци.
В края на юли 1991 г. излиза Указ на Президента на Република Бъл­
гария № 234, с който постановява какъв да е видът, формата и символите на
бойното знаме и военноморския флаг,111
Това знаме има кратък живот, поради обстоятелството, че все още
Народното събрание не е приело закон за Държавния герб на страната и
демонстрираната припряност да се подменят все още законните знамена на
въоръжените сипи. Връчени са само 5 знамена. Прибързаността оказва
влияние на провеждането на конкурса, проектирането и изработката на
знамето.
На 31 юли 1997 г. Народното събрание гласува Закон за Държавния
герб на Република България.112 През 1998 г. Министерството на отбраната
съставя експертна група от специалисти за изготвяне на предложения за
бойни знамена и флагове на Българската армия в съответствие с приетата
държавна сиволика и традициите на българската войска. В продължение на
няколко месеца групата, в която са включени подполковник Севастиян Доб­
рев - ръководител, Красимир Спасов и Николай Предов от Министерство на
отбраната, полковниците Николай Калинов и Ганчо Каменарски от Г.Щ. на

103
Българската армия, Соня Димитрова от НВИМ, Николай Янакиев от Институ­
та за военна история към ГЩ и о.з. полковник Иван Иванов, автор на книга­
та „Българските бойни знамена и флагове”, извърша задълбочена и многос­
транна изследователска работа във връзка с традициите и ценностите на
българската войска, спазване на съществуващите закони и нормативни ак­
тове, регламентиращи държавната и военната символика, както и запазва­
нето и приемствеността, доколкото е възможно, на традициите на българс­
ката войска. .
Работната група внася писмено становище за новото знаме и-военно­
морските флагове.
На 16 март 2000 г. Министърът на отбраната подписва Заповед № ОХ-
195 относно обявяване на конкурс за художествен проект за изработване на
бойно знаме на Българската армия и представително знаме на Сухопътни
войски. С нея е утвърдено становището на експертната група и е насрочен
тримесечен конкурс за изработване на проектите за цитираните знамена.
Назначава се комисия за провеждане на конкурса и условията за провеж­
дането му.
Със заповед на Министъра на отбраната № ОХ-577 от 7 август 2000 г.
се обявява новият образец бойно знаме, военноморски флаг и флагове на
държдвни и военни лица на Българската армия и Представително знаме на
Сухопътни войски.
Бойното знаме на Българската армия има квадратна форма със страна
120 см, еднакви лицева и обратна страна, изработено от коприна и обточено
със златни сърмени ресни с дължина 5 см от трите страни. Цветовете на
знамето са съчетание на националните бял, зелен и червен. За основа на
бойното знаме е заимстван знакът на военния орден „За храброст”. В цен­
търа му е изобразена малката форма на държавния герб на републиката -
германски щит, в който на червено поле е поставен изправен, коронован и
въоръжен лъв обърнат на дясна хералдическа страна. В четирите му ъгли
върху бял фон е поставен вензел на българската армия, извезана абревиа­
турата „БА” обградена от незатворен и некоронован венец от лаврови и дъ­
бови клонки с плодове. -
Над герба върху червено поле е поставен надпис „С нами Бог”.
На свободния от ресни ръб на плата е приспособен джоб, в който се
вдява дървената дръжка на знамето. Тя е дълга 250 см с диаметър 4 см.
Направена е от две части, в съотношение 5:1, завинтващи се една в друга
посредством месингово устройство широко 7 см.
Върху горния си край дръжката завършва с месингова композиция със­
тавена от изправен, коронован и въоръжен лъв обърнат на дясна хералдическа
страна и стъпил върху сфера с диаметър 6 см. Под сферата са прикрепени две
ленти с цветовете на националното знаме с широчина 4 см и дължина 120 см,
завършващи със златисто-сърмени темляци (пискюли) с размери: сфера с диа­
метър 4 см, твърда част с дължина 8 см и ресни дълги 5 см.
Знамето се съпровожда от Служебна книга с размери 20x25 см, с
твърди корици, подобна на тази от 1937 г.

104
 Изработени са 98 знамена за съединения и части на българската ар­
мия. След редуцирането й много от тях вече са във фонда на НВИМ.
Общо за знамената след Втората световна война би трябвало да се
подчертае, че масово връчване никога не е имало. Въпреки настояването на
автора на тези редове връчването да е прерогатив само на държавния гла­
ва, както е от 1881 до 1941 г., още през 50-те години на 20. в. е въведено
това да става от упълномощени от Президиума на Народното събрание, а
по-късно от държавния глава, органи и лица. Единствен, като че ли по изк­
лючение, президента Жельо Желев връчва бойно знаме на Военна акаде­
мия „Г. С.Раковски" на връх Шипка през август 1991 г. От същия образец
1991 г. и вицепрезидента о.з. генерал-полковник Атанас Семерджиев връч­
ва едно бойно знаме. По този начин се подценява значението на този един­
ствен по рода си военен символ, в който се съчетават в единство цветовете
на националното знаме и символите на държавния герб. Това не само че не
възобновява десетилетната традиция на българската държавност, пренесе­
на от европейските армии и тази на Русия, но носи и отрицателни последст­
вия върху дисциплината и моралните устои на армията и нацията.
3. Представителни знамена (флагове) на видовете въоръжени сили.
След ноември 1989 г. в българската армия, по подобие на много от
армиите в НАТО и света са въведени Представителни знамена (флагове) на
видовете въоръжени сили. Техният размер, цветова гама и символика отра­
зяват предназначението, функциите, особеностите и традициите на всеки
вид въоръжени сили.
Най-напред този въпрос е разрешен във Военновъздушните сили на
страната. С Указ № 254 от 14 октомври 1992 г. Президентът на Република
България определя „знаме на Военновъздушните сили с размери 90x70 см,
еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна с ресни от трите
страни”.
Знамето е със светлосин цвят. В лявата страна на плата е пришито
националното знаме на Република България с ширина на ивиците 5 см. В
горния му ляв ъгъл с радиус 30 см. е пришит жълт сектор. От външната му
страна с тъмно син цвят е поставена абревиатурата на войските „ВВС” с
размер на буквите 15x10 см. От надписа излизат 5 разширяващи се жълти
лъча, които символизират родовете войски в състава на ВВС.
Знамето на Военновъздушните сили се вдига на военните летища в
началото на всеки летателен ден (нощ), а за поделенията на родовете войс­
ки при застъпване в бойно дежурство.
Официалното въвеждане на знамето и неговия статут става със Запо­
вед на Министъра на отбраната № 433 от 28 октомври 1992 г. Тя повтаря в
главното текста на президентския указ и постановява клаузите му да влязат
в изпълнение от 1 януари 1993 г.
Нито указът на президента, нито министерската заповед определят
или указват символиката на цветовете на знамето и неговите съставни час­
ти. Положително е, че командването на този вид въоръжени сили пръв пое­
ма инициативата да се направи знамето. Малко е мислено за традициите на

105
българската военна авиация, която първа използва самолета като бойно
средство за бомбардиране, коригиране на артилерийския огън, фотограмет­
рия и др. още в Балканската война 1912 г.
Представително знаме на Главния щаб на Сухопътните войски.
Със Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-577 от 07.08.2000 г. т.З оп­
ределя „Представителното знаме на Главния щаб на Сухопътните войски
[да] има правоъгълна форма с размери 90x170 см, еднаква лицева и обратна
страна, изработено от коприна и обточено със златни сърмени ресни с дъл­
жина 5 см от трите страни”.
Знамето е направено по подобие на бойното знаме на частите на БА,
като съчетава цветовете на българското национално знаме - бял, зелен и
червен. За основа е поставен отново и с право кръстът на военния орден
„За храброст” в червен цвят.
Изработено е от две лицеви парчета копринен плат в цветове и мате­
риали, отговарящи в стандартните указания на Закон за Държавния печат и
националното знаме на Република България. Извезано е със златисти сър­
мени конци. В центъра е изобразен военният орден „За храброст” IV степен,
I клас. В четирите ъгли на знамето под формата на вензел са извезани отво­
рени златни некороновани венци от лавър и дъб. В тях на бял фон със зла-
тистожълти конци са извезани инициалите „СВ”
На червеното поле над фигурата на военния орден „За храброст” отно­
во със златисто сърмени конци е извезан надписа: „Сухопътни войски" с
размер на буквите 10 см.
За вдяване на дръжката на знамето е направен специален джоб. Тя е
дървена и е еднотипна с тази на знамената на частите на БА. Оборудвана е
по същия начин и със същите символи. Изключение прави гривната, на коя­
то е гравиран текста: „Представително знаме на Сухопътни войски” и
датата на връчването му. При промяна на дръжката се прикрепва нова
гривна.
Статутът на знамето се определя със заповед на Началника на Глав­
ния щаб на Сухопътните войски.
Представителното знаме на Военноморските сили е учредено със
заповед на Министъра на отбраната № ОХ-270 от 27.04.2004 г. във връзка
със 125-та годишнина от създаването им. Образецът на знамето влиза във
войските от 1 май 2004 г.
Точните размери на знамето, форма, цветове и пропорции са дадени в
Приложение 2. към заповедта. То има правоъгълна форма с размери
120x180 см. За основа на знамето е взет „гюйс” на бойните кораби на ВМС
(бял правоъгълник с наложени един върху друг зелен по диагоналите (Анд-
реевски) и червен по вертикала и хоризонтала (Георгиевски) кръстове, тра­
диционни за българските военноморски сили до края на Втората световна
война. Знамето е с две лица с еднакво оцветяване на двете страни и раз­
лични изображения върху тях. Изработено е от копринен плат и обточено от
трите страни със златно сърмени ресни с дължина 5 см. Цветовете му съот­
ветстват на тези на българското национално знаме - бял, зелен и червен.

106
 Лицевата страна представлява правоъгълник с две пресичащи се хо­
ризонтално и отвесно червени и две пресичащи се диагонално зелени ивици
с ширина 20 см. Върху нея са разположени надписи със златистожълт цвят:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ- изправен хоризонтален с височина на буквите 8
см, ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ- извит под формата на дъга, чийто външен ди­
аметър достига средата на червената хоризонтална ивица. Височина на бук­
вите 12 см. и 1879 (годината на създаването на ВМС) с височина на цифрите
12 см, хоризонтално центриран на 15 см от долния край на знамето.
Обратната страна на знамето е огледално отражение на оцветяването
на лицевата с извезани със златистожълт цвят в средата на плата две диа­
гонално пресичащи се „адмиралски котви” с размери 90 см по дължината и
50 см максимална ширина.
Цветовите и качествените характеристики, материалите за изработка­
та и структурата на плата са съобразени с изискванията на Закон за дър­
жавния печат и националното знаме на Република България. Знамето се
изработва с подложка в края към дръжката и хастар по цялата площ, осигу­
ряващи по-добра стабилност и здравина.
Дръжката на знамето е дървена с дължина 250 с и диаметър 4 см и
както при бойните знамена се състои от две части, завинтващи се една към
друга. В горния си край завършва с накрайник копие с форма и размери
съгласно Закон за държавния печат и националното знаме на Република
България. Закрепването на плата към дръжката става със специално напра­
вен джоб, чиито цветове съответстват на цветовете на знамето. Платът е
прикован към дръжката и със специални месингови кабари. -
Началникът на Главния щаб на Военноморските сили със своя запо­
вед регламентира статутът и използването на Представителното знаме в съ­
ответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република Бъл­
гария, Уставът за войскова служба на въоръжените сили на Република Бъл­
гария и Корабният устав.
При проектирането и изработката и на трите знамена като че ли не е
потърсена помощ и консултиране със специалисти по хералдика или векси-
лология. По тази причина не всичко по знамената отговаря на изискванията
на хералдиката. В цитираните заповеди липсват обяснения за символиката и
символите изобразени на знамената. Това е и причината на някои от тях да
не личи спецификата на вида войска.
Трите знамена се развяват на пилони пред сградата на МО, където са
разположени Генералния щаб и щабовете на видовете въоръжени сили,
заедно с националното знаме на Република България и тези на НАТО и Ев­
ропейският съюз.

107
 Бележки

1. Михов, М. Към историята на най-старите военни знамена. Във: Во-

енноисторически сборник, 1959, № 3, с.6-79.
2. фонд НВИМ, инв. № V-A-215.
3. Иванов, И. Български бойни знамена и флагове. С., 1998, с. 53; До-
мусчиев, Н. С лика на Свети Георги победоносец. В: Свети Георги Победо­
носец (Юбилеен брой), С., 1993.
4. Капитан Чардаклиев е виден деец на българското възраждане и на-
ционалноосвободително движение. През Руско-Турската война (1828-1829)
отначало е бил в Щаба на войската в Шумен. Произведен в офицерски чин
за участието му в боя при Драгойкьой, където командва отряд от 600 души
улани с 3 оръдия. После се бие в състава на 7-ми корпус и с него достига до
Одрин. През 1841 г. се опитва да обезоръжи гарнизона в гр. Браила и да
въоръжи българската чета. Осъден от румънски съд на 7 години каторга.
През 1854 г. организира българско волентирско движение за участие на
българи доброволци в руската армия по време на Кримската война (1853—
1856). След войната остава да живее в Браила.
5. Иванов, И. Пое. съч. с. 54.
6. Михов, М. Пое. съч.
7. Радев,Н. Защитата на Шипка на 9,10 и 11 август и историята на
първата българска военна светиня - Самарското знаме. С., 1902; Стойчев, И.
Самарското знаме. Принос към историята му; Домусчиев, Н. Самарското
знаме. В: Известия на НВИМ. Т. Ill, 1977. и др.
8. Йорданова, Т. Знамето легенда. Пенсионери, бр. 31, 1-7.8.2007.
9. Пак там.
10. Пак там.
11. Българското опълчение (1877-1878). Документи. Т. I. С.,1959, с.
306, док. 301.
12. Правда, бр. 39 (15529), 8.2.1961; Работническо дело, бр. 47
16.2.1961.
13. фонд НВИМ, инв. № V-A-20.
14. Стойчев, И. За първообраза на българското национално знаме
според чл. 23 от Конституцията. С., 1940, с. 19; фъртунов, К. Жената, която
уши първият български трицвет. - Зора,17 дек. 1937.
15. Стара планина, бр.72,15.5.1877 и бр.76, 2.6.1877.
16. фонд НВИМ, инв. № V-A-17.
17. Стойчев, И. Знамена за и в Българскато опълчение 1877-1878 г.
С.,1943, с. 9.
18. Пак там.
19. фонд НВИМ, инв. № V-A-19.
20. Стойчев, И. Пое. съч.
21. Пак там.
22. Българска земска войска 1878-1879 г. Документи. С., 1959, с. 60.
23. Пак там, с. 586, док. 393.

108
 24. Пак там, с. 607, док. 418; .
25. ЦВА, ф. 22, оп. 1, а.е.178, л. 178, N° 11; ф. 012, оп. 1, а. е 168, л. 13.
26. фонд НВИМ, инв. № У-А-10.
27. фонд НВИМ, инв. № V—А—23.
28. ЦВА, ф. 22, оп. 1, а.е. 178, л.78, № 28; ф. 012, оп. 1, а.е. 168, п. 18;
Фонд НВИМ, инв. № V—А—14.
29. Стойчев, И. Тетевенското военно знаме. Бойно знаме на 25-ти пе­
хотен Драгомански полк. С.,1941, с. 21,31-34; Същия, Исторически бележки
върху бйното знаме на 25-ти пехотен Драгомански полк. Във: Военноистори-
чески сборник, 1941, № 49.
30. Стойчев, И. Тетевенското знаме...с. 16; Иванов, И. Български бой­
ни знамена...с. 65.
31. Пак там, с. 66.
32. Пак там.
33. Пак там.
34. Държавен вестник, бр. 19/1.1.1880.
35. фонд НВИМ, инв. № V—А—16.
36. ЦВА, ф. 012, оп. 1, а.е. 168, л.16.
37. Пак там, л. 109, № 6; фонд НВИМ, инв. № У-А-266.
38. ЦВА, ф. 012, оп. 1, а.е. 168, л. 130 и 147н
39. фонд НВИМ, инв. № У-А-115.
40. ЦВА, ф. 012, оп. 1, а.е. 168, л. 16.
41. Пак там, л. 12 и 109, № 2; фонд НВИМ, инв. № V—А—219; Иванов, И.
Български бойни.знамена..., с. 69.
42. Пак там, с. 70.
43. Пак там. - _
44. Дървингов, П. История на Македоно-Одринското^ опълчение. С.,
1919, с. 2-27. ■­
45. Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Български истори­
чески архив (НБКМ-БИА), ф.401, а.е. 641 (Спомени на д-р Полихрон Ней­
чев), л. 113.
46. Пак там, л. 112.
47. Пак там, с. 114. -
48. Пак там, л. 117; Мир, бр. 3669, 31.10.1912 г.
49. фонд НВИМ, инв. № V—А—18.
50. фонд НВИМ, инв. № V—А—226.
51. фонд НВИМ, инв.№ У-А-225.
52. Найденова, Р. Знамена на Македоно-Одринското опълчение. Във:
Военноисторически сборник, 1986, бр. 3.
53. фонд НВИМ, инв.№ У-А-223.
54. Спомени на Злата Думбалакова-Додова. фонд НВИМ, инв. № 148/1971 г.
55. фонд НВИМ, инв.№ V—А—227; Найденова, Р. Пое. съч. с. 158.
56. фонд НВИМ, инв.№ \/-А-228.
57. фонд НВИМ, инв. № У-А-224
58. Найденова, Р. Пое. съч. с. 159.

109
 59. фонд НВИМ, инв. № V—А—229.
60. Найденова, Р. Пое. съч.; Иванов, И. Български бойни знамена..., с. 81..
61. фонд НВИМ, инв. № У-А-232.
62. фонд НВИМ, инв. № У-А-222.
63. фонд НВИМ, инв. № V—А—230.
64. Найденов, Р. Пое. съч.
65. фонд НВИМ, инв. № У-А-234
66. Найденова, Р. Пое. съч.
‘■67. Военний анциклопедический словар. М. 1984, с. 278.
68. ЦВА, ф. 012, оп. 1, а.е. 167, л. 30; Стойчев. И. Нашите военни зна­
мена. Във: Военен журнал,1937, № 43, с. 8.
69. Пак там.
70. Пак там.
71. Пак там.
72. ЦВА, ф. 012, оп.1, а.е. 167, л. 32-34.
73. Стойчев, И. На бойните знамена „За почест!”. На новите знаме­
на.... За среща!”... В: Родина, бр. 272,1937.
74. Пак там.
75. Караманов, В. Раздаване на^първите бойни знамена на българска­
та армия. В: Български войн, 1935, бр.6.
76. История на 2-ри конен полк (1881-1906 г.). С., 1906, с. 21.
77. Стойчев, И. На бойните знамена...
78. Иречен, К. Български дневник. Ч. II, Пловдив, 1932, с. 122.
79. Стойчев, И. На бойните знамена...
80. Петров, Т. Военни отличия за българските бойни знамена. В: Ин­
формационен бюлетин на МО, 1992, № 3, с. 121-123.
81. Систематичен сборник на законите, указите, заповедите и цирку­
лярите, 1901-1907, с. 832.
82. Стойчев, И. На бойните знамена...
83. Минчев, К. Български бойни знамена 1881-1937 г. В: Известия на
НВИМ, 1976, Т. II.
84. Бойна история на 10-ти пехотен родопски полк, 1878-1941.
С.,1942, с. 104; Материал за историята на 12-ти пехотен Балкански полк. С.,
1899, с. 110; фонд НВИМ, инв. № У -А -44 и № У-А-19. ■
85. фонд НВИМ, инв. № V—А—53.
86. Иванов, И. Български бойни знамена..., с. 97.
87. Стойчев, И. Нашите военни знамена. Във: Военен жрнал, 1937,
№ 43, с. 14.
88. ЦВА, ф. 1.0П.5, а.е. 497, л.З. •
89. Минчев, К. Пое. съч.; Караманов, В. Предаването на първите бойни
знамена на 13-ти пехотен Рилски и 14-ти пехотен Македонски полк. Във: Во-
енноисторически сборник, 1938,№ 37.
90. Народна отбрана, № 1243 от 11.9.1925 и № 1244 от 18.9.1925.
91. фонд НВИМ, инв.№ V—А—31.
92. фонд НВИМ, инв.№ У-А-126.

110
 93. Даряване знаме на 10-ти конен полк. В: Народна отбрана от
11.9.1926.
94. Димитрова, С. Бойни знамена дарени от цар Борис III през 1926­
1928 г. В: Известия на НВИМ, Т. X., 1995, с. 113-123.
95. 21 ноември - патронен празник на полицията в София. В: Полицай,
1933, Притурка, с. 1.
96. Ташев, Т. Български бойни знамена 1937-1950 г. В: Известия на
НВИМ, Т. VII, 1986; ЦВА, ф. 22, оп. 5, а.е. 89, л. 134.
97. Ташев, Т. Пое. съч.; Иванов, И. Български бойни знамена...с. 119­
124.
98. Ташев, Т. Пое. съч.; Иванов, И. Пос.съч. с. 121.
99. ЦВА, ф. 22, оп. 1. а.е. 89, л. 141-142.
100. ЦВА, ф. 1, оп. 1. а.е. 303, л. 297; Иванов, И. Български бойни зна­
мена..., с.123.
101. Пак там.
102. Пак там, с. 124; М.З. № 480/30 окт. 1937 г. В: Заповеди по военно­
то ведомство, 1937; ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 303, л. 559-60.
103. Морски преглед. 1937, бр. 80; Иванов, И. Български бойни знаме­
на..., с. 124.
104. Пак там; Ташев, Т. Пое съч.
105. Пак там; ЦВА, ф. 22, оп. 1, а.е. 179, л. 79.
106. Ташев, Т. Пое. съч.
107. Военноисторически сборник, 1946, № 61.
108. Военноисторическа библиотека.
109. Заповеди по Военното ведомство за 1950 г.
110. ЦВА,ф.28, оп.1, а.е. 4, л. 29; Народна войска, 8.9.1950.
г 111. Д.В. бр. 6 2 12 август 1991.
112. Д.В. бр. 6 2 / 5 август 1997.

111
 Глава трета

' Бойното знаме - оръжие на духа

„Аз не зная чужд музей, където
наше знаме да е експонат.
Няма наше знаме в бой^тнето,
Българското знаме, - символ свят
Янко Владев, „Знамена”

1 1..... Няма наше знаме в бой отнето”...

Неоспорим факт е, че дори в най-трудни бойни условия, в обстановка
на върховно напрежение на психически и физически сили, на изпитания на
волята и характера, българското войнство не допуска да му се отнеме бойно
знаме. Във войните за национално обединение на българския народ водени
след освобождението от турско робство с безпримерна храброст и жертво
готовност, войниците и офицерите на България не допускат противникови,
вражески ръце, да се докоснат до полковото знаме, камо ли да го пленят.
Бойното знаме е светиня достойна за пролятата кръв в нейна защита.
„В съдбоносни минути на боя, - гласи Дисциплинарният правилник на
българската войска от края на 19-ти и първата половина на 20-ти век, зна­
мето трябва да се развява там, където е нужно да се положи решително
усилие за победа. В тази решителна минута то трябва да препълва душите
на войните само с една мисъл и едно чувство: или да го окичат с нови лаври
за слава на българското име и за честта на българското оръжие, или да ум­
рат с чест за защитата му. Ето защо изгубването на знамето на частта, коя­
то не е употребила за защитата му последните усилия и която не му е при­
готвила постелка от собствените си тела, се счита за грозно престъпление
пред закона”.1
Забележителният български военачалник полк. Борис Дрангов е катего­
ричен когато говори за полковото знаме. За генералите, офицерите и войници­
те то е светиня, слава, чест и живот. „Затова трябва да се пази докато кипи бъл­
гарска кръв в жилите ни, докато тупат юнашки сърца в гърдите, докато има
буйна глава на раменете и поне една ръка, която може да държи сабя”.2
По време на героичните и победоносни сражения, които водят българ­
ските части и съединения по време на войните за национално обединение
на българския народ, бойните, полковите знамена, са там, където „е нужно
да се положи решително усилие”, т.е. на най-главното направление, на ре­

112
шителното, най-опасно място на боя. Полковата светиня е онази сила, която
зове, вдъхновява, сплотява, мобилизира духа, физическите и морални сили,
емоционалните възможности на войните за победа. То повдига духа, ражда
творчество. Зове към подвиг. Под диплите му се ражда неописуемия устрем
на българската атака „На нож!”, вдъхновението за личното участие в осво­
бождението на останалите под робство братя българи или осъществяване
на националните идеали. А грижата и саможертвата за опазване на полко­
вото знаме в името на родината са постоянни. Защото магнетизмът му е
вездесъщ, а магията неоспорима. То се превръща в оръжие на бойния дух!
На 29 октомври 1912 г. командирът на 19-ти пехотен Шуменски полк
въвежда 1-ва дружина, за да превъзмогне настъпваща криза в боя. Тръба­
чите свирят „Атака”. Начело с полковото знаме дружините политат напред.
Мощното българско „Ура” оглася простора. В един момент атакуващите за­
белязват, че знамето се накланя настрани, после изчезва. Знаменосецът,
старши подофицер Стоян Николов е ранен тежко, но продължава да стиска
дръжката на знамето. От ръцете му го поема полковият ключар Михаил Ни­
колов, пристигнал на предния край за да връчи заповед. Миг след това и той
пада ранен. Ефрейтор Енчо Николов поема бойния стяг, но и той пада тежко
ранен. Към полковата светиня се протягат и вражески ръце. флагът поема
подофицер Христо Желев. Под полковото знаме загиват няколко души, но
храбреците около него са много и то простреляно, потъмняло, продължава
да се вее над веригата на атакуващите шуменци, възстановили бойния си
ред. Противникът е отхвърлен и панически отстъпва3.
В боя при р. Караагач дере със смъртта на храбрите пада знаменосе­
цът на 7-ми пехотен Преславски полк. Веригата на настъпващите се огъва.
Настъпва смущение. Някои поглеждат назад, което вещае неуспех на атака­
та. Редникът от 15-та рота Иван Тотев Цанев е най-съобразителен. Той пое­
ма полковата светиня и я издига високо. Около полковото знаме се групират
много войници. Забелязал суматохата към него се устремява и полковия
ковчежник, поручик Вълчо Бойчев. Захвърля полковия ковчег, поема знаме­
то, развява го над главите на смутените войници и извиква: „Със знамето,
напред юнаци!”. Чува се възгласът: „Напре-е-ед! Българският войник не отс­
тъпва!”. Настъпателният порив е възстановен и отново мощното „Ура” раз­
цепва въздуха. Знамето не само е спасено, то отново вдъхновява бойците.
Боят е спечелен. Честта на полка и родината неопетнена4.
В същия бой командирът на 18-ти пехотен Търновски на Н.Ц.В. Фер­
динанд I полк забелязва колебание в настъпващата дружина, което може да
доведе до огъване и неизпълнение на поставената бойна задача. За да пре­
възмогне настъпващата криза, подполковник Антонов хваща в лявата си
ръка полковото знаме, в дясната с извадена сабя и под звуците на „Шуми
Марица”, изпълнявана от полковия оркестър, сам излиза напред. Смутената
4-та дружина го последва. Атаката е успешна. Противникът е отхвърлен и
превърнат в бягаща назад тълпа.
На 12-ти срещу 13-ти март 1913 г. започва решителната атака срещу
форт Айваз баба на Одринската крепост. В отговорната задача за превзе­

113
мането му е е включен и 23-ти пехотен Шипченски полк. Но от убийствения
артилерийски и картечен огън войниците му са принудени да залегнат пред
телените мрежи. Моментът е критичен. Резерви няма за да бъдат подкрепе­
ни атакуващите. Тогава командирът на полка полковник Иван Пашинов раз­
вява полковото знаме и под звуците на държавния химн „Шуми Марица” по­
вежда разредените редици на своя полк. За кратко време Айваз баба пада и
полковото знаме се развява на върха.
На 1-ви октомври 1916 . при повторна атака на англичаните срещу селата
Долно и Горно Караджово, които са отбранявани от 1-ва дружина на 3-ти пехо­
тен Бдински полк, 8-ма и 15-та рота излизат от окопите и след развятото полко­
во знаме контраатакуват противника. В този бой със смъртта на храбрите заги­
ва знаменосецът, подофицер Лападат Ангелуцов. Веднага го поема намиращи­
ят се наблизо подофицер Ангел Йотов Петров. Контраатаката е успешна. Зна­
меносецът фелдфебел Петров ще носи и пази знамето през цялата война. Не­
говото име остава в историята на полка и армията на България като на спаси­
тел на полковото знаме в края на участието на България в Първата световна
война, заедно с командира на полка, полковник Сотиров.
19-ти септември 1916 г. след обед на Добруджанския фронт при с. Ко-
караджа настъпва критичен момент за 16-ти пехотен Ловчански полк. От
дванадесетте роти, с които разполагал командирът на полка полковник Йор­
дан Иванов били убити или ранени 11 офицери. Командирът решава да
хвърли в боя последните хора, с които разполага - резервната рота. Но и тя
претърпява големи загуби. Остава само едно средство - личният пример. „И
командирът на полка, начело на останалите взводове и с развято знаме из­
лезе и се впусна в неприятелските редове. Момците се въззеха отново и
вълните, които с такава ярост бушуваха, се отдръпнаха...” Величествената
картина на този бой, в който българския полковник е повел шепа оцелели
бойци с полковото знаме в ръце във вихрушката от куршуми и шрапнели се
запечатва в съзнанието на всеки един от неговите подчинени...
България излиза от Първата световна война победена, а армията й
унизена. Въпреки героизма и самопожертвователността на доблестните й
войни. Но те, офицерите и бойците на България ще покажат още веднъж, че
са българи, патриоти, верни на военната клетва и на полковата светиня.

2. Спасяване на бойните знамена след пробива при Добро поле(1918)

През септември 1918 г. военнополитическата обстановка на Балкани­
те е усложнена до краен предел. Оставена без резерви и без помощта на
своите съюзници, българската армия отбранява с ожесточение освободена­
та с кръв и много жертви изконна българска земя Македония.
След като съсредоточава много войскови съединения и голямо коли­
чество техника и боеприпаси, командването на Съглашенската армия реша­
ва в средата на м. септември да започне генерално настъпление на Южния
фронт. Главният удар да бъде нанесен срещу българските войски в района
на Добро поле. Едновременно с това е организирано настъпление по доли­
ната на р. Вардар.6

114
 На 14-ти септември 1918 г. по целия фронт от Охридското езеро до
Дойран противникът започва мощна артилерийска подготовка, която про­
дължава почти цяло денонощие. 540 оръдия и минохвъргачки от най-
различен калибър изсипват стотици тонове метал върху позициите на бъл­
гарските войски. Най-силен е артилерийският огън в района на Добро поле.
В 5.00 ч. на следващия ден започва настъплението на съглашенските войс­
ки. В първи ешалон са сръбската Шумадийска дивизия и френските 122-а и
17-та колониална дивизии. След тях са още две сръбски дивизии. Първи
приемат удара 8-ма и 3-та пехотни дивизии. Завързват се ожесточени бойни
действия, в които нашите войски лошо комплектувани и въоръжени и с по­
нижен боен дух, не издържат. Огъват се. Макар че противника успява да
напредне само 6 км пробивът е налице.
На 16-ти септември противникът вкарва в боя свежи сили. С това про­
бивът се осъществява и 122-а дивизия на противника остава на заетите по­
зиции. фронтът е разкъсан на 15 км ширина и 10 км в дълбочина. През
следващите дни пробивът се разширява. Съюзниците обещават подкрепле­
ния за българските войски, но не изпращат. Главното командване на армия­
та недооценява реално обстановката и също не подвежда резерви. Атаку­
ваните дивизии остават сами. Така на 18-ти септември пробивът става зна­
чителен, а на 19-ти достига 50 км по фронта и 25 км в дълбочина.
На 20-и септември Главното командване заповядва на 1-ва и 2-а ар­
мия да отстъпят. На 23-ти е превзет Прилеп, а на 24-ти Щип. На 28-ми сеп­
тември противникът е пред Скопие и Царево село. Катастрофата става факт.
В резултат на влошеното положение на фронта, на негативното влия­
ние на някои политически сили върху войската, както и на недостатъци във
въоръжението, снабдяването и в бита на личния състав, в някои съединения
и части започва брожение. Постепенно то прераства в масово напускане на
заеманите позиции и бунтове, които пречат фатално на бойните действия.
На 24-ти септември въстанали войници превземат Щаба на Действащата
армия в Кюстендил. Разбунтувалите се войници се отправят за столицата.
На 25-ти септември Министерският съвет взема решение да се иска
примирие от Съглашението. Назначена е делегация с ръководител министъ­
рът на финансите Андрей Ляпчев. В нея са включени началникът на 2-ра ар­
мия и бивш дипломат генерал Иван Луков и Симеон Радев за експерт-
съветник. За посредник е поканен президентът на САЩ. Същият ден в
21.00 ч. делегацията потегля за Солун. По пътя към нея се присъединява
генерал Луков.
На 28-ми септември 1918 г. командващият източните войски на Съг­
лашението генерал-лейтенант франше Д,Епре приема делегацията. Той се
стреми да я подцени и унизи. Генералът на преговаря, а само поставя усло­
вията си. Остава непреклонен до края на преговорите. При тези обстоятелс­
тва в 22.10 ч. на 29-ти септември министър Андрей Ляпчев и генерал-майор
Луков подписват двете военни конвенции. Техните клаузи са обидни за една
суверенна страна, каквато е България и унизителни за доблестното й войнс­
тво. Българските войски трябва веднага да напуснат освободените българс-

115
ки територии. С изключение на 3 дивизии и 4 кавалерийски полка войските
трябва да бъдат демобилизирани. Останалите на запад от скопския мериди­
ан да останат в плен, под формата на заложници, до подписване на мирен
договор. Заложниците да се използват за работа в Ориента и другаде.6
Уточнено е те да се използват от съглашението, а не от Сърбия и Гърция.
Тук проличава и двойния стандарт на френския генерал. На войските на съ­
юзниците на България, тези на Австро-Унгария и Германия е даден срок за
изтегляне, а не са предявени претенции за оставане нито в плен, нито в за-
ложничество. Тях ги няма нито в дневния ред на преговорите, нито в двете
конвенции, освен в клаузата за напускане на балканския театър на военни­
те действия :
На 30-ти септември резултатът от преговорите, подписаните конвен­
ции са получени в Министерския съвет на България. По този повод съобще­
ние е предадено в щаба на Действащата армия, който го препраща във
войските, с указания за поведението им и по точно „да влязат в споразуме­
ние с противника за определяне на демаркационната линия”.7
Постигнато е споразумение за прекратяване на бойните действия. На
запад от скопския меридиан се оказват войските от следните съединения: 1-
ва пехотна Софийска дивизия-в близост до Скопие; 6-та пехотна Бдинска
дивизия - в района на Тетово; Сборната дивизия - в района между Дебър и
Гостивар и 302-а пехотна дивизия, до момента с германски щаб, - на изток
от Кичево. Войските наброяват личен състав над 80 хиляди генерали, офи­
цери, подофицери и войници.8 (Приложение № 1)
Към 21.00 ч. на същия ден чрез телеграфопощенската станция в Кача-
ник по конник в щаба на Сборната дивизия се получава съобщението от
Щаба на Действащата армия за сключеното в Солун споразумение за при­
мирие и излизане на България от войната. Същата вечер в щаба на 11-та
германска армия, под чието командване са българските войски, пристига
телеграма № 6433, в която се съобщава, че германските войски напускат
фронта и се оттеглят от Балканския театър на военните действия. Командва­
нето на войските, до този момент подчинени на 61-ви и 2-ри корпус, се въз­
лага на най-старшия генерал, а именно генерал-лейтенант Тодор Кантар-
джиев*.

* Тодор Кантарджиев, генерал-лейтенант, род. на 10 февруари 1862 г. в гр. Само­

ков. През 1884 г. завършва военното училище в София. Като ротен командир участва в
Сръбско-българската война (1885). През Балканските вйни (1912-1913) е командир на 1-
ва бригада от 6-та пех. Бдинска дивизия. На 14.2.1914 г. произведен в чин генерал-
майор. В Първата световна война участва като началник тил на 3-та армия. През 1916 г.
е назначен за начлник на Варненския укрепен пункт. По време на бойните действия
срещу Румъния (есента на 1916) е назначен за началник на Сборната дивизия. На тази
длъжност го заварва подписването на Солунското споразумение за излизане на Бълга­
рия от войната. От 15.8,1917 г. генерал-лейтенат. Автор на много книги и трудове с воен­
на тематика. Умира през декември 1944 г. в София.

116
 По случай встъпването си в новата длъжност „началник на войските в
Западна Македония” генералът отдава Заповед № 1 от 2-ри октомври 1918 г.,
в която обявява: Приемането на новата си длъжност, получените указания
от Правителството и по-горното командване чрез телеграми и съобщения по
военнополитическата обстановка, назначаване на командира на 3-та брига­
да от Сборната дивизия за началник на дивизията и мястото на своя щаб.
На 2-ри октомври преди обед от гара Жостов началникът на 1-ва пе­
хотна дивизия, генерал-майор Христо Недялков* телефонира и съобщава на
генерал Кантарджиев, че в разположението на щаба му се намира капитан
Д’Еспаня, който носи писмо от командващия френските войски в района на
Скопие генерал Пате, като държи лично да му предаде писмото. Срещата
между двамата генерали става по пътя между гара Жостов и Тетово. В пли­
ка от генерал Пате се намира препис от текстовете на военните конвенции
подписани в Солун и писмено предложение войските да се предадат в плен,
като сдадат въоръжението си. В случай че не се подчинят, ще бъдат „отго­
ворни за тежките последствия”.9
Началникът на войските в Западна Македония отказва да приеме ус­
ловията под предлог, че не е получил указания или разрешение от своите
началници. Опитват се да убедят френския офицер, че без съответното раз­
пореждане не могат да вземат решение, след което генерал Кантарджиев
твърдо заявява, че ако започнат бойни действия, ще им се отговори най-
решително.
В Тетово генерал Кантарджиев получава телеграма, предадена от
полковник Гладичев от 3-та пехотна Бдинска дивизия,, в която се съобщава:
„Командващият Източната армия предава чрез командира на 11 френска
дивизия да се припомни на българските парламентьори, че ако капитулира-
нето на частите от 11-та германска армия западно от меридияна Скопие не
почне днес, то действията ще се подновят по целия фронт на съюзните ар­
мии от 3-ти октомври, 6.00 ч. сутринта, което ще повлече марша към Со­
фия”.10
Малко след това пристига подполковник Иван Филипов, който връчва
на генерал Кантарджиев писмо № 167 от 1-ви октомври 1918 г. на началника
на 1-ва армия генерал Стефан Нерезов, който му разпорежда да предаде
заповедта на 1-ва, 6-та и Сборната дивизии „да прекратят бойните действия

* Христо Янков Недялков, генерал- лейтенант, род. на 23.12.1864 г. в гр. Търново.

През 1884 г. завършва военното училище в София. Участва в Сръбско-българската вой-
на(1885) като взводен и ротен командир в 4-ти пех. плевенски полк. През Балкансктите
войни (1912-1913) е командир на 24-ти пех. Черноморски полк. В първата световна вой­
на участва като командир на 1-ва бригада от 1-ва пех. софийска дивизия, а от есента на
1916 г. е командир на същата дивизия. С нея влиза в Букурещ и достига района на р.
Припят. Генерал-майор от 20.5.1917 г. Генерал-лейтенант от 7.1.1919 г. През същата
година е освободен от армията и преминава в запаса. Дългогодишен председател на
Дружеството на кавалерите на ордена „За храброст”. Общественик и автор на военноис-
торически статии и трудове. Умира на 11.11.1943 г. в София

117
и да останат временно като военнопленници въз основа на постигнатата
спогодба между двете страни в Солун. Войниците да предадат оръжието си,
а офицерите да останат при оръжие”.11 Началникът на войските в Западна
Македония издава своя заповед № 2 от 3-ти октомври 1918 г., в която обя­
вява получените от генерал Пате военни конвенции , писмото на началника
на 1-ва армия и заповядва посочените от него дивизии и 302-ра пехотна ди­
визия „да сложат оръжието си, като жертва на върховните отечествени ин­
тереси, за незабавното постигане на мир".12
Вестта за предаването в плен се разпространява сред личния със­
тав на дивизиите мълниеносно. От едни тя се приема с облекчение, нали
все пак свършва предългата война. Но радостта от края на смъртоносна­
та война е помрачена от предстоящото пленничество. Мнозинството от
офицерите и войниците са потресени от коварството на противника. Та
нали нито едно от съединенията не е губило сражение. Те са отстъпвали
по заповед на командването и са се озовали на запад от прословутия
скопски меридиан не по собствено желание или вина. Те не възприемат
казуса, че трябва да се предават в плен, а не са победени в бой. Мнозина
от командирите изразяват мнението, че частите и съединенията са абсо­
лютно боеспособни и могат с бой да си пробият път към „старите предели
на Царството”. И все пак тези горди, непобедени, достойни войни на
Майка България скланят, приемат бъдещата си горчива, тежка съдба в
името и с мисълта за родината.
Преди да са получили последната заповед на началника на войските в
Западна Македония, командирите на дивизии посрещат представителите на
френското командване като започват подготовката за предаване в плен.
След като се завръща от срещата с генерал Кантарджиев заедно с
капитан Д.Еспаня, началникът на 1-ва пехотна дивизия набелязва конк­
ретни въпроси по предаването в плен, на които трябва да получи отговор
лично от генерал Пате. Генерал Недялков възлага на поручик о.з. Петко
Димитров Петков, завършил висшето си образование в Сорбоната и „като
знающ добре френски език”, да отнесе въпросите и преговаря с френския
командир за „предаването на дивизията”.13 Не след дълго време поручи­
кът се завръща придружен от двама френски офицери, като „донася отго­
ворите на генерал Пате по исканията на началника на дивизията”. По де­
ветте въпроса на началника на 1-ва дивизия френският му колега отгова­
ря положително. Той приема показателното за командирския такт, морал
и грижа на българския генерал, разоръжените части „да преминат през
Скопие нощем, за да не се излагат на погледите на местното население”.
Българите не бива да виждат унизителното положение, в което са поста­
вени освободителите им. А войниците и офицерите му, допринесли с
кръвта си за освобождението на Добруджа и Македония, пък обезоръже­
ни да се срамуват от погледите на сънародниците си. Морално и етично
искане.
„След всичко това - пише генерал Недялков, щабът на дивизията раз­
пореди:

118
 1. За спасяването на знамената. 2. За изгаряне на архивите и 3. За
раздаване на парични суми между офицерите на съхранение или унищожа­
ването им”.14
Тези решения се снемат на съвещание с командирите на бригади и
полкове същия ден. Спуска се графика за предаване на частите с цялото им
въоръжение. Дават се указания как да се постъпи с полковите знамена. При
невъзможност да се пренесат в старите предели на България да се изгорят.
Имаме сведения, че в много от частите на 1-ва дивизия командирите „орга­
низират” имитации на изгаряне на полковите знамена пред строя на личния
състав и пред погледа на присъстващите френски офицери. През нощта ди­
визията се предава в плен.
Подобни решения се вземат и от началниците на другите дивизии,
очевидно с устните указания на генерал Кантарджиев, независимо от отда­
дените писмено заповеди и разпореждания. При тази обстановка конспира­
цията е неизбежна.
Между 2-ри и 4-ти октомври в плен ( заложничество ) на съглашенски-
те войски се предават: от 1-ва пехотна Софийска дивизия: 1-ви, 6-ти, 41-ви и
42-ри пехотни полкове, 1-ва, 16-та и 25-та сборна дружина; от 6-пехотна
Бдинска дивизия: 3-ти, 15-ти, 51-ви и 52-ри пехотни полкове, 15-та и 36-та
сборна дружина, 1-а етапна дружина, 1-а опълченска дружина, 2-а гаубич-
на, 1-а полска и 4-та планинска батарея; от 302-ра дивизия: 8-ми, 9-ти, 27-ми
и 69-ти пехотни полкове. 3 батареи от 2-ри, 3 батареи от 23-ти и 2 батареи от
15-ти артилерийски полк; от Сборната дивизия: 19-ти, 35-ти, 36-ти, 70-ти, 71-
ви, 72-ри и 82-ри пехотни полкове, 3-ти етапен, 13-ти опълченски полк и 3-ти
гаубичен артилерийски полк.16
Според някои автори на спомени имало заповед на френското коман­
дване и на генерал Кантарджиев за предаване на полковите знамена. Досе­
га такава заповед на генерала не сме открили в източниците. Не се споме­
нава и в многобройните му издадени съчинения и спомени. В подписаните в
Солун две конвенции за излизане на България от войната също няма клауза
за предаване на бойните знамена. Възможно е логиката на предаването в
плен да изисква това, тъй като във всички войни има пленени знамена. Нали
това е най-високия по ранг военен трофей. Възможно е да е разпоредено
устно да се приберат от противника полковите знамена като трофей от най-
висок клас. Но това не става. Споменахме предполагаемото поведение на
генерал Кантарджиев. В цитираната книга той пише за негова среща с ге­
нерал- лейтенант франше Д,Епре, на която той го упреква със заплашите­
лен тон: „Ето сега, вместо да предадете знамената си, несъчувствующите ви
елементи ми донасят, че сте ги криели в раниците на войниците. Това е не­
коректност. Заповядвам знамената да се съберат и да се предадат тук в ко­
мендантското управление! Иначе ще се претърсват раниците”. За подобен
разговор с френски офицери съобщава и подполковник Илия П. Сирманов.16
Каква наивност от страна на „победителя”, френски генерал? Той си­
гурно си е представял, че ще влезе триумфално с пленени български бойни
знамена в Париж като победител. А дали някой би му повярвал, че някога е

119
побеждавал тези, на които иска знамената. А знамена се пленяват в бой, а не
след принудително наложени конвенции. А българското войнство, не е учено и
възпитавано да предава, а да пленява противникови знамена. Защото полково­
то знаме е символ не само на войсковата част, но и на честта, доблестта и сла­
вата на личния й състав. Тава не е разбрал френският генерал. И на сън той не
ще види до края на живота си пленено българско знаме.
Защото и да няма заповед или специални указания в действителност ко­
мандирите от всички степени проявяват високо патриотична грижа за полкови­
те знамена. Спряхме се на реакцията на командването на Софийската („шопс­
ката”) пехотна дивизия. Но и в средите на най-обикновените офицери, дори и от
най-низшите командни звена, с вестта че предстои предаване в плен се зараж­
да брожение за спасяване на полковите светини. Очевидно е традиционното
преклонение пред полковото знаме, насадено в българската войска от уставите
и военните ни традиции. Намират се охотници (доброволци) офицери, фелдфе-
бели, подофицери и войници, които проявяват завидна готовност и инициатива
да пренесат знамената в старите гарнизони на военните части. За други, в по-
вечето случай, решението се взема от командирите на полкове и те лично и със
завидна грижа ги опазват дори в пленническите лагери.
***
Колко сложна е обстановката, в която са попаднали съединенията и
частите заварени на запад от Скопския меридиан и как се вземат непривич­
ни решения за съдбата на бойното знаме ще разберем от следващите редо­
ве. Това е показателно за полковото знаме на
6-ти пехотен Търновсни на Н.В цар Фердинанд I полк.
На 1-ви октомври 1918 г. полкът е заел отбранителни позиции западно
от Скопие. Още сутринта командването получава от щаба на бригадата ин­
формация за военнополитическата обстановка в резултат на подписаното в
Солун споразумение. Дружините остават на заетите позиции. Нещо повече
около 16.00 ч. ротата на поручик Асен Дипчев (син на Райна Попгеоргиева)
води бой с френско войсково подразделение в района на Качанишкия про­
ход. Има убити и ранени. Пленени са двама френски войници.17
На 2-ри октомври обстановката все още не се е променила. Команди­
рът на полка полковник Паунов* проверява готовността на позицията на 1-ва
дружина. Там го заварва адютантът поручик Ханджиев**, за да му предаде
разпореждане да се яви в щаба на бригадата в района на гара Жостов, къ-

"Христо Бенчев Паунов, полковник, род. на 4.8.1869 г. в Калофер. Завършва воен­

ното училище в София през 1892 г. Подпоручик - 2.8.1892 г„ поручик 2.8.1895 г., капитан
- 1.1.1901 г., майор - 18.5.1913 г., подполковник - 30.5.1916 г., полковник - 30.5.1918 г.
Уволнен - 29.8.1919 г.
"‘ Лазар Атанасов Ханджиев, полковник, род. на 4.11.1893 г. в Анхиало (дн Помо­
рие), завършва военното училище в София през 1916 г., подпоручик - 2.3.1916г., поручик
- 14.10.1917 г., капитан - 30.1.1923 г., майор - 6 май 1933 г., подполковник - 6.5.1936 г.,
полковник - 6.5.1940 г. Уволнен 1944 г.

120
дето е и щабът на 1-а пехотна дивизия. Съобщава му и неприятната новина,
че предстои предаване в плен.
Събралите се командири разменят мисли по създалата се военнопо­
литическа обстановка, като преценяват, че е невъзможно противодействие
на противника поради липса на комуникации, на достатъчно хранителни и
бойни припаси, а в същото време противника вече е достигнал района на
Куманово. И за да не се превърне територията на България в нов театър на
военни действия, се взема решене „да се покорят на съдбата”.18 Време за
разтакаване няма. Дадени са указания какво да се прави с архивите, цен­
ностите и знамената за да не попаднат в ръцете на противника.
Полковник Паунов дава указание по телефона за предстоящото на за­
местващия го майор Константинов, като разпорежда да се изпрати веднага
по конен ординарец заповед до домакина на полка в района на Качаник за
изгаряне на архивите., като парите се запазят и скрито се раздадат на воен­
ните чинове срещу заплатата, за издръжка в предстоящото пленничество, а
той с нестроевата рота да се прибере в района на Скопие. Освен това раз­
порежда да се изгори полковото знаме.
Майор Константинов взема решение противоположно на това на ко­
мандира на полка. Той не може да си представи изгаряне на бойното знаме
на заслужилия славата си полк. Заповядва да се извикат охотници (добро­
волци) офицери и подофицери и с най-добрите коне да пренесат знамето в
България. Доброволци се явяват много бързо. Това са офицерите:* Капитан
Христо Арабов, капитан Отон Барбар, капитан Цветан Денчев и поручик Ла­
зар Ханджиев и подофицерите: Величко Стоянов Латов, Атанас Стефанов и
Димитър Иванов Глухчев. С тях е и конният ординарец от щаба на полка,
подофицер Владимир Йорданов Кентов.19
След сформирането на командата (разезда) майор Константинов съ­
чинява специално пълномощно (Приложение № 2), с което упълномощава
личния състав с изключителната задача да пренесе полковото знаме в „Ста­
ра България” или да го „предадат на хранение на някой от нашите съюзни-
ци-военни специлни власти с молба впоследствие да [го] повърнат на доб-
лестните им войници, които до последния момент доблестно изпълниха вой­
нишкия си дълг в 6- ий пех[отен] полк. В текста е прибавена и молба до
„доблестни наши или съюзнически власти да им дадат всички средства и съ­
действие за спасяване емблемата на честта на доблестния полк за пренася­
не в нашата страна или [при] съюзническа [част] за съхранение до след вой-

‘ Христо Илиев Арабов, полковник. Род.21.7.1892 г. в Силистра. Завършил военно­

то училище в София. Подпоручик - 22.9.1911 г., поручик - 1.11.1913 г., капитан -
30.5.1917 г., майор - 15.8.1923 г., подполковник - 1.4.1927 г., полковник - 6.5.1933 г.
Отон Бранимир Барбар, капитан. Род. на 26.2.1884 г. в Радомир. Завършил ШЗО.
Подпоручик-2.5.1908 г., поручик- 14.7.1913 г;, капитан -22.9.1917 г.
Цветан Еньов Денчев, капитан. Род. на 24.1.1892 г. в Харманли. Завършил воен­
ното училище в София. Подпоручик - 22.9.1911 г., поручик - 1.9.1913 г., капитан -
30.5.1916 г. Уволнен - 1919 г.

121
ната, след което да се предаде на полка”. Пълномощното е подписано от из­
пълняващия длъжността командир на полка-майор Константинов, от адю­
танта поручик Горанов, старши полковият лекар санитарен подполковник
Илиев(!) и от всички офицери от разезда. Освен това всеки от тях си припис­
ва документа за всеки случай. За началник на групата е назначен капитан
Христо Арабов.20 '
Командата потегля същия ден. При неимоверно трудни условия на пъту­
ване, сред вражеско обкръжение на действащи сръбски и албански чети, на
противникови войски, разезда преминава през Качанишкия проход, феризово,
Прищина, Митровица, Рашка, Ушче, Кралево, Крушевац, Сталач, Парачин,
Зайчар, Раковица, през Белоградчишко, Александрово и с влак от Враца на 10
октомври пристига в София. По сведение на капитан Атанас Веселинов, коман­
дир на нестроевата рота на 25-ти пехотен Драгомански полк, при пренасянето
на знамето на този полк неговият разезд пътува заедно с този на капитан Ара­
бов във влак от Качаник до Митровица в последния вагон, след който специал­
на команда е разрушавала ж.п. съоръженията (Приложение № 6).
На следващия ден капитан Арабов подготвя и представя на министъра
на войната генерал-лейтенант Сава Савов рапорт (Приложение № 3) за ре­
зултатите от изпълнението на поставената задача и предава знамето във
военното ведомство.21 Върху рапорта министърът поставя резолюция: „Да се
зачислят в допълняющата дружина. След завръщането на полка полковият
командир да направи нужното представление за награда".22 Бойната светиня
на „шестаците”, както шеговито и с гордост се наричат помежду си офицери­
те и войниците от този полк, е спасена. (По-късно преписката по този въпрос
пристига в полка, но охотниците не са представени за награда тъй като спа­
сяването на знамето не е станало в бой, а статутът на военния орден „За
храброст” не предвижда такъв случай).
По подобен начин се развиват събитията
в 1-ви пехотен Софийски на Н.В княз Александър I полк. ,
За Солунското примирие голяма част от личния състав на полка нау­
чава през нощта срещу 1-ви октомври при пътуването с влак по ж.п. линията
за Скопие от войници от охраната й. Войниците приемат новината с облек­
чение. Но още с пристигането на гара Жостов се разбира истинската цена
на примирието. Сутринта дружините осъмват на позиции в района на Скопие
с готовност за водене на бойни действия. Между офицерите вече се води
разговор за пробиване на път с бой към родината.23
След съвещанието в щаба на дивизията командирът на полка полков­
ник Велизар Лазаров’ взема решение да сформира команда, която веднага*

* Велизар Манолов Лазаров, генерал от пехотата. Род. в София на 8.9.1868 г. за­

вършва Военното училище. Подпоручик - 18.5.1889 г., поручик - 2.8.1892 г „ капитан -
I . 1.1899 г., майор - 14.4.1910 г., подполковник - 1.4.1914 г., полковник - 16.3.1917 г.,
генерал-майор - 25.10.1920 г., генерал-лейтенат - 26.12.1925 г., генерал от пехотата -
II. 9. 1929 г. В запаса от 1929 г.

122
да се отправи за България заедно с полковото знаме. Но от командира на
бригадата полковник Добрев разбира, че само през Качанишкия проход, по
който с изтеглят германските войски, може да се изпълни замисълът му. За­
повядва на командира на нестроевата рота капитан Грозданов да изпълни
тази задача по маршрута: Скопие, Кочани, Гиляне, Враня, Лесковац, Ниш и
Пирот. Капитанът потегля, но в Качанишкото дефиле среща френски войс­
ки.24 Тогава командирът на полка поверява платът на знамето на заведущия
прехраната поручик Велизар Багаров, който го носи в чантата си.
Но съдбата на полковото знаме вълнува и обикновените офицери. Ня­
кои от тях започват да обмислят план за бягство въпреки забраната, за да
пренесат знамето. Един от тях е командирът на 1-ва рота капитан Любомир
Кузупов* (Приложение № 4). Решението назрява в него в мига, когато нау­
чава за предстоящото пленничество. Не защото се страхува за себе си, а за
спасяването на полковата светиня. След сдаването на оръжието по пътя за
Велес, той споделя намерението си с командира на полка. Полковник Лаза­
ров обещава да обмисли плана му. Към идеята на Кузупов се присъединява
и поручик Милан Златев. Те изучават по карта и най-краткия маршрут по
който може да се изпълни такава задача.
На 5-ти октомври вечерта, когато полкът е на бивак до с. Катланово,
там където р. Пчиня се влива в р. Вардар, двамата офицери се явяват в па­
латката на командира на полка с искане да пренесат знамето в София. Док­
ладват и състава на командата, която са определили. Като осъзнава голяма­
та отговорност, която носи за полковото знаме и неговата цялост и непри­
косновеност, той ги съветва да излязат навън и да помислят още веднъж,
като им разрешава да избягат, но без знамето. Те се връщат и настояват да
им се повери тази задача. Капитан Кузупов му казва: „Моля, господин пол­
ковник, поверете ни знамето и бройте три дни. Бъдете сигурен, че на чет­
въртия ще бъдем в родината заедно със знамето. При най-лошия случай ни-
25
то нас, нито знамето ще оставим да попадне в неприятелски ръце.
Пред готовността на офицерите му да извършат подвиг в името на
България, полковник Лазаров скланя. Изважда плата, целува го, целува
двамата си офицери и им пожелава щастливо завръщане в родината. Капи­
тан Кузупов разкопчава куртката си и опасва плата около кръста си. Коман­
дирът на полка го прекръства и се сбогува с тях. Принадлежностите на зна­
мето взема поручик Златев.
Командата ги очаква на определеното място. Тя е екипирана за про­
дължителен поход, като не е пропуснато снабдяването на всеки от участни­
ците с ръчни гранати, намерени в района на лагера. Поименно капитан Ку­
зупов се е спрял на следните участници в похода: фелдфебелите Велко Ива-*

* Любомир Янков Кузупов, подполковник. Род. на 10.4.1893 г. в Ямбол. Завършва

военното училище в София. Първо офицерско звание подпоручик получава като коман­
дир на взвод по време на Балканската война в района на Кум Бургас. Поручик - 2.8.1915
г., кап. 18.9.1917 г., майор о.з. - 6.5.1937 г., подполковник о.з. - в края на Втората све­
товна война. Уволнен от армията - 1921 г.

123
нов Радичев от София, коминочистач, Иван Георгиев Ламбрев от Княжево,
Софийско, земеделец, старши подофицерите Христо Коцев Андреев, от Со­
фия, безработен, Стойчо Апостолов Тодоров от София, безработен, младши
подофицерите Димитър Матов Митрев от с. Хераково, Софийско, земеделец,
Иван Станишев Пенков, с. Костенец, Самоковско и редник Варадин Трифо­
нов Велков, от Костинброд, тухлар, ординарец на капитан Кузупов.26
Същата нощ напускат лагера, като „кашаварска команда” с натоваре­
ни на кон бурета и баки за наливане на вода за полковата кухня. В тази им
„роля” постовете на охраната на лагера лесно ги пропускат. В тъмнината
приближават бивака на 1-ва пионерна дружина, отвързват коне за всеки от
групата, яхват ги без седла и прегазват придошлия от есенните дъждове
Вардар. На отсрещния бряг капитан Кузупов събира командата и предуп­
реждава всички, че им е възложена задача, която с риск за живота трябва
на всяка цена да изпълнят, без да попаднат в противникови ръце. А ако се
случи това и „няма никаква възможност да се изскубнем, заповядвам всеки
от вас да хвърли върху мен по една бомба, за да бъда разкъсан и мъртъв, да
не попадна във вражески ръце”.27
Командата пътува предимно нощем и като правило не влиза в населе­
ни места и не се движи по шосета и използвани от местното население пъ­
тища. Използва добронамерени водачи, но среща и страхливци, наплашени
от сърби и сърбомани, които волно или неволно ги подвеждат. Срещат и ав­
томобил с английски офицери, които ги разглеждат като паднали от космоса,
но джентълмените бързо се отдалечават, знаейки какво може да се случи,
след като българските офицери изваждат пистолетите си. Съдбата им пома­
га да избягнат среща със сръбски войници от Шумадийската дивизия. Но
както предварително е планирано на четвъртия ден, рано сутринта премина­
ват границата при Гюешево.
На 10 октомври пристигат в столицата и се представят на началник
щаба на армията, като докладват за изпълнената задача.28 В своите спомени
и публикации Любомир Кузупов съобщава за срещи с журналисти и кратки
антрефилета във вестниците. Наистина за тях пишат вестниците: „Мир”,29
„Военни известия”, „Пряпорец”30 и др. Командата лично е приета от министъ­
ра на финансите Андрей Ляпчев, на когото те разказват за обстановката в
полка и дивизията и за духа на „заложниците”.
Разказваме с такива подробности за спасяването на бойното знаме на
1-ви пех. Софийски полк и за подвига на командата начело с капитан Кузу­
пов, защото от началото на 50-те години на 20 в. в литературата издавана
предимно от БЗНС за спасител на полковата светиня е представян поручик
о.з. Петко Димитров Петков, 'син на застреляния бивш министър-
председател Димитър Петков и по-голям брат на осъдения на смърт след
края на Втората световна война деец на БЗНС Никола Петков. Едва ли е
необходимо на бележития деец на БЗНС и народен трибун след Първата
световна война, да се приписват несъответстващи на живота и морала му
заслуги. Светла Даскалова,31 писателят Паун Генов,32 литературният критик
Ефрем Каранфилов33 и историкът Христо Христов34 посвещават много стра­

124
ници на тази неистина. Нещо повече, Е. Каранфилов и Хр. Христов отнасят
спасяването на знамето чак през октомври 1919 г.
За да си дойде всичко на мястото и истината да възтържествува, въп­
реки че досега не е воден научен спор, а и няма нужда от това, ще се позо­
вем на някои факти, почерпени пак от вестниците. В средата на ноември
1918 г. на ж.п. гара София еталонът, с който се завръща от плен личният
състав на 1-ви пехотен полк е посрещнат от полковото знаме с построена до
него команда на спасителите му начело с капитан Кузупов. Полкът се при­
бира в походен строй в казармения район начело пак с полковата светиня.
Там личния състав е построен на плаца и полковник Велизар Лазаров про­
изнася кратка, но трогателна реч по случай завръщането. В нея покрай дру­
гото той споменава:.....Войници! Полковата светиня е спасена! Знамето на
полка, под което ние сме се клели да мрем за нашата мила България, сим­
волът, светият завет на нашите бащи, който ние сме пазили като очите си, е
пак при нас изправено, гордо, тържествуващо за нашите победи. Благода­
рение на бепримерната храброст на г. г. офицерите кап[итан] Кузупов и по­
ручик Златев и техните храбри другари фелдфебели, подофицери и войници,
нашето свещено знаме биде спасено, нашата войнишка чест, честта на оте­
чеството неопетнена.
На тях, на тия храбри ваши другари, нашата и на отечеството благо­
дарност”.35 (Приложение № 5).
Полковото знаме не може току-така да се вземе и на своя глава да се
избяга с него, както е описано от Светла Даскалова и Паун Генов. Това най-
малко приляга на един доказал с живота и морала си високи добродетели
български офицер, какъвто е запасния поручик Петко Д. Петков. Въпреки
принадлежността си към известни български фамилии, той е можел не само
да не служи в армията, но и да не бъде мобилизиран, както много често се
случва с децата на други известни политически личности. Можел да участва
във войната като офицер за свръзка или някъде в тила. Не, синът на Дими­
тър Петков завършва ШЗО и доброволно участва в трите войни за нацио­
нално обединение на българския народ през второто десетилетие на 20 в. И
то като командир на взвод и полурота. Там където шества смъртта, където
се коват победите. И гърдите му са окичени с не едно военно отличие за ак­
тивността и храбростта му. И е обичан от своите подчинени. Той добросъ­
вестният, честният и дисциплиниран офицер няма от кого да „грабне” знаме­
то за да го спасява. То, като пост № 1 във всяка войскова част винаги се на­
мира под охрана. Популизмът на авторите на тези писания е далеч от исти­
ната за този български офицер.
Споменахме, че именно него, дипломираният в Сорбоната политолог и
дипломат, началникът на 1-ва пехотна дивизия изпраща за преговори с ге­
нерал Пате. Нелогично е в една толкова сложна и динамична военнополити­
ческа обстановка, който и да било началник да се лиши от присъствието на
толкова високо образован и квалифициран офицер, с отлично владеене на
френски език. Нелогично е, както споменахме този офицер да напусне без
разрешение ротата си, камо ли полка си.

125
 В едно свое изказване след демобилизацията, цитирано от Ефрем Ка-
ранфилов, Петков казва: „Когато видях 1-ви пехотен полк да минава пленен
по пътищата, по-късно отчаянието на населението и особено сълзите на же­
ните, разбрах, колко голямо е народното нещастие”.36 Кога поручикът е наб­
людавал полка? Той би трябвало да бъде в строя на ротата си. А ако е „из­
бягал със знамето”? Логично е да мислим, че поне в началото на пленничес-
твото началникът на Шопската дивизия, генерал-майор Христо Недялков, е
имал нужда от поручик Петков и го е държал до себе си дори когато е про­
пускал подчинените му части да преминават пред него в поход към пленни-
ческите лагери в Гърция. По-късно е можел да се лиши от преводача си, до­
ри да му разреши да избяга от плен, както са правели много от заложници­
те, дори цели подразделения. Но много по-късно!
Всички посочени автори посочват началния пункт на бягството района на
Скопие. Началният пункт съобщихме по-горе. Той е посочен и в Служебната
книга на знамето на 1-ви пехотен полк. А на дръжката му е надяната метална
гривна, върху която са изписани имената на хората спасили полковата светиня,
начело с името на командира на полка полковник Велизар Лазаров.37
След войната командирът на полка е повишен в генералско звание
(1922), става командир на 1-ва дивизия, после е началник на гарнизона в
столицата, участва в преврата на 9-ти май 1923 г., активно сътрудничи на
военната лига, бил е председател на Съюза на запасните офицери. През
1929 г. е пенсиониран като генерал от пехотата.
Капитан Кузупов е освободен от армията през 1921 г. Завършва фи­
нанси и се посвещава на служба на родината. Служи в посолството на Бъл­
гария в Будапеща, после във външно министерство. Активен член на Съюза
на запасните офицери.
Когато Българската армия се включва в заключителния етап на Втора­
та световна война, той подава рапорт до Министъра на войната да бъде мо­
билизиран като доброволец отново в 1-ви пехотен полк, където „синовете на
ония, които съм водил преди 25 години, творят бъдещото благополучие на
нашата родина”. Командва подразделение в тила на армията и се завръща
като подполковник от запаса. След войната дарява ордените и медалите си
на Националния военноисторически музей и участва активно като общест­
веник както в живота на музея, така и на своя бивш полк. Изтърпява нало­
жена по погрешка присъда от съда, лежи три години в затвора, в това число
и в Белене, но с присъщата му упоритост и настойчивост успява не само да
издейства освобождението си, но и правата си на достоен гражданин на
България. Запасният майор Милан Златев и останалите спасители срещаме
на снимки при полагане на военна клетва в района на полка им, както и при
други случаи на тържества в различни структури на армията.

На 30-ти септември 1918 г. на гара Гостивар започва товаренето

на 25-ти пехотен Драгомански полк
със задача да се разтовари на гара Жостов. На ж.п. гара Тетово ко­
мандирът на полка, полковник Георгиев е посрещнат със заповед от начал­

126
ника на 1-а пехотна дивизия предадена по телеграфа, с която се заповядва
при пристигането на посочената гара, с най-голяма бързина да се заемат
височините до с. Бардовци и западно от Скопие, за да се запазят проходите
при гара Жостово, Тетово и Качаник. През нощта срещу 1-ви октомври пол­
ковник Георгиев научава от германски офицер, че е подписано споразуме­
ние в Солун за излизане на България от войната и че германските части за­
почват да се изтеглят. През следващия ден пристига 6-ти пехотен Търновски
полк, което предизвиква разместването на частите на дивизията. Както
обикновено войнишкият състав вече е запознат с всичко предстоящо, дока-
то офицерският състав чака указания и не се предоверява на „Агенция пар­
тенка”. Командирът на полка е извикан в щаба на дивизията. Там не само
научава за споразумението и подписаните конвенции, но и за предаването в
„заложничество”. По-късно отново се разисква усложнената обстановка и се
поставят конкретни задачи, в т.ч. и за съдбата на знамената, ценностите и
архивите. На 3-ти октомври започва сдаването на полка в плен.38
Полковото знаме се намира в нестроевата рота. Няколко думи за него. То
не е формено военно знаме, каквито са на 1-ви, 6-ти и другите полкове, а пря-
порец, връчен на драгоманци на 2-ри октомври 1912 г. в района на с. Хамбар-
лий (дн. Маломирово), Ямболска област Командирът на бригадата полковник
Петев връчва бойно знаме на 25-ти пехотен Драгомански полк, което пред ст­
роя на полка си поема неговият командир полковник Динолов. Това е знамето
на бившата Тетевенска № 5 пеша дружина. Тетевенско знаме, поръчано от из­
бран комитет на гр. Тетевен, чрез командира на дружината майор М. Гурски и
със събрани от тетевенци парични средства за изработката му. Изработено е в
Русия, по проект на генерал-майор Паренсов, тогавашен министър на войната
на Княжество България. Това е първото знаме, което новоназначеният българ­
ски княз Александър I връчва на дружина от Българската земска войска на
23 април 1880 г. в София. Преди тържественото връчване на формените знаме­
на на дружините на войската на 30 август 1881 г., заедно с другите неформени
знамена на дружините то е прибрано за вечно пазене в знамената сбирка на
княжеския дворец. С това знаме драгоманския полк участва в трите войни за
национално обединение. С него в ръка загива знаменосецът на полка подофи­
цер Еленко Манчев в боевете за Добруджа на 20.11.1916 г. при с. Енидже. От
тогава, до спасяването му през октомври 1918 г. негов знаменосец е старши
подофицер Юрдан Витанов Паунов, по-късно фелдфебел. На негов фон си пра­
вят снимка младоженците Цар Борис III и Царица Йоанна Савойска след сват­
бата им в София през 1931 г.
На 2-ри октомври нестроевата рота на 25-ти пехотен Драгомански
полк е разположена в района на Качаник. Командирът на полка извиква
ротния командир капитан Атанас Веселинов’ и му възлага „да се погрижи за*

* Атанас Михайлов Веселинов, майор о.з., Род. на 1.8.1892 г. в София. Завършил

Военното училище в столицата. Подпоручик - 2.8.1912 г., поручик - 2.8.1914 г., капитан -
20.8.1917 г. Уволнен през 1920 г.

127
знамето”. На него се предоставя решението да го изгори, а металните части
да скрие на безопасно място или да тръгне със знамето за България. Капи­
танът решава второто. (Приложение № 6).
Шивачът Павел Славински зашива плата на знамето под хастара на
куртката на знаменосеца подофицер Юрдан Витанов Паунов - „Брадата” от
с. Круша, Драгоманско, а металните части слагат в една качулка и покриват
с хляб. Капитан Веселинов не унищожава намиращите се в ковчега пари, а
ги описва и взема със себе си. Привечер формира команда, в която влизат
освен знаменосеца и подофицер Рангел Клюцев от гр. Трън, ефрейторите
Михаил Петров и Трайко Василев от София. С влакове, пеша и с кораби по
Дунав, при лоши атмосферни условия командата успява да пренесе бойното
знаме през Митровица, Смедерево, Оршова, Лом, Враца, Мездра и София в
Цариброд, постоянното местопребиваване на допълващата дружина на пол­
ка, където го предават.39 Парите българският офицер внася в клона на БНБ в
града. Тук заедно със знамето посрещат завърналия се на 9-ти декември
1918 г. полк.
В списъците на наградените за спасяване на бойните знамена не фи­
гурират полковото знаме на драгоманския полк и членовете на командата,
която го пренася в отечеството. Очевидно, когато другите командири са
правели представленията за награждаване на участниците в този подвиг,
тогавашният командир на драгоманци, е сметнал, че знамето е пренесено в
страната без особени трудности и не ги е представил. Това обаче не е поп­
речило през 1919 г. капитан Веселинов да бъде удостоен с ордена „За храб­
рост” както и ст. подофицер Паунов със заповед по 1-ви пехотен полк да бъ­
де награден със знака на същия военен орден защото с „риск на живота си”
е отнесъл и „спасил полковото знаме”.40 Във всички времена, във всички ре­
шения винаги се срещат противоречия. В нашия случай то е очевадно.
Данните за спасяване на бойното знаме
на 42-ри пехотен полн
са оскъдни. „Към пладне на 2-ри октомври 1918 г. се получи от брига­
дата по телефона заповед за унищожаване на архивите и лишните банкно­
ти, като се раздаде заплатата на войниците и се вземат всички мерки за
спасяване на знамето”- четем в „42-ри полк във войната за обединение на
българското племе 1915-1918 г.”.41
По това време нестроевата рота заедно с паричния ковчег се намира в
района на с. Крушовяни. Заместник-командирът на ротата и заведущ прех­
раната поручик Тодор Танчев и ковчежникът Димитър Йончев реагират мно­
го бързо и адекватно на създалата се обстановка. Без да са получили конк­
ретна заповед от командването на полка, с присъщата на българското офи-
церство разпоредителност и акуратност те стягат обоза и потеглят за Бълга­
рия. Както и всички останали преодоляват срещнатите по пътя препятствия
и трудности, но успяват заедно със знамето да преведат през границата це­
лият личен състав на ротата, с наличните пари и останалите имущества. По
този начин спасяват не само знамето, но и честта на своя полк. По обясними
причини те също не са представени за награждаване.

1 28
 На 2-ри октомври частите на 6-та пехотна Бдинска дивизия са разпо­
ложени в района на Тетово. Тук се получава заповедта да се придвижат към
района на Скопие. Командирът на дивизията генерал-майор Христо Попов**
дава указание да се спасят полковите знамена. Това указание по различен
начин е изпълнено от всички командири на полкове.
На металната гривна на дръжката на знамето
на 3-ти пехотен Бдинсни полн
е инкрустиран следният текст: „Спасено на 11 октомври 1918 г. от пол­
ковник Сотиров Минчо** и запасен подофицер Петров, Ангел Йотов”.42 Дос­
коро подробности за спасяването на знамето не бяха известни, защото в
публикациите ни се ползваше само Служебната книга на полковото знаме.
През 1998 г. синът на полковник Сотиров ни съобщи, че личните спомени на
командира на 3-ти пехотен Бдински полк и бойният му дневник се съхраня­
ват в Националния исторически музей (НИМ).43
След получаване на заповедта за отстъпление бдинци напускат позиции­
те си при Братин дол и на 2-ри октомври 1918 г. достигат района на Тетово при
с. Жилина. Тук получават заповедта за сдаване в плен (заложничество). Заед­
но с указанията за реда за сдаване на оръжието, бойните припаси и имущест­
вата, се разпорежда ценностите и архивите да не се предават, а да се унищо­
жат. Най-ценното, разбира се, полковото знаме трябва да бъде запазено или в
краен случай унищожено, но да не попада в противника.
На съвещание с офицерите командирът на полка съобщава какви ука­
зания са дадени от по-горното командване и поставя въпроса за съдбата на
полковото знаме. Предлага се то да бъде пренесено в „старите предели на
отечеството”. Надделява мнението да бъде изгорено, но в никакъв лучай да
не се предава на французите. Командирът като че ли се съгласява с това
мнение. В 16.30 ч. построява полка в каре и след „назидателна реч пред
всички чинове” и „при изблик на душевни сълзи” хвърля знамето в разгоре-
лия се огън.
Всъщност полковник Сотиров хвърля в огъня навити около дръжката и
покрити с футляра на знамето парцали. Предварително платът на знамето е
пришит под хастара на куртката на знаменосеца подофицер Ангел Петров.
На 4-ти октомври полкът се сдава в плен на гара Жостов. Тук френски
офицери искат да получат и полковото знаме. На разпит са подложени голям

* Христо Рачев Попов, генерал-майор, род. на 25.6.1859 г. в с. Кара арнаут (дн.

Голям извор), Разградска обл. Служи във войската от 1878 г. Завършва Военно училище
в София през 1882 г. На 30.8. с.г. е произведен в звание подпоручик и служи в пехотата.
Поручик - 30.8.1885 г., капитан - 1.1.1889 г., майор - 1.1.1901 г., подполковник - 1.1.1905 г.,
полковник-21.2.1912 г., генерал-майор - 20.5.1917 г. Служи в 19-ти пех. шуменски полк,
командва бригада в 9-та пехотна Плевенска дивизия и начлник на 6-та пех.Бдинска диви­
зия. Уволнен през 1919 г. починал през 1930 г.
* Минчо Сотиров Господинов, род. на 9.10.1875 г. в Сливен. Завършва Военно учили­
ще в София. Подпоручик - 1.1.1896 г., поручик - 1.1.1900 г., капитан - 1.1.1904 г., майор -
27.1.1913 г., подполковник-30.5.1916 г., полковник-30.5.1918 г. Уволнен 1920 г.

129
брой офицери, подофицери и войници. Те им съобщават това, което са виде­
ли при церемонията по „изгаряне” на знамето.
На 15-ти октомври, когато колоната на полка преминава край Битоля,
на път за с. Песочница, в околностите на Лерин, където се предполага, че
ще останат по продължително време, командирът на дивизията предупреж­
дава командирите на части, че френското командване научило за пришити в
дрехите знамена и че отново ще претърсват личния състав. В този ден в ла­
гера на полка идва сестрата на Даме Груев. Полковник Сотиров използва
случая, за да смени местоположението на полковото знаме. Под предлог, че
ще го изпрати по нея в София, той го зашива под хастара на собствената си
куртка. Това знаят само още двама души - адютантът на полка капитан
Александър Игнатиев и ординарецът Ванко Дочков.
Във всички писма, които пише полковник Сотиров до семейството си,
той уж между другото съобщава за изгореното знаме. На 20-ти октомври
командирът на дивизията отново препредава заповед за „предаване” на
знамената. Алибито на Бдинци обаче е „желязно”. „Изглежда, пише полков­
ник Сотиров, „победоносният” противник още не бе опознал характера на
„победения” българин”.
В началото на февруари 1919 г. се задава нова опасност, френското ко­
мандване взема мерки за обезпаразитяване на всички заложници, независимо
от чин и длъжност. При изваряване на дрехите е възможно да се повреди зна­
мето или да бъде открито . А може би французите блъфират, за да се докопат
поне до едно знаме. За тези намерения научаваме и от други източници.
За щастие в лагера „Гросети” край Лерин пристига полковник Йосиф
Петров, представител на България в Източното командване на Антантата.
Той носи писма и малки пратки за някои от офицерите. След среща с тях
полковник Сотиров съобщава на земляка си и негов съвипускник от военно­
то училище, за знамето. Молбата му да го пренесе в родината е приета. Из­
готвена е и разписка. От гара Ксанти полковник Петров се обажда на на­
чалник щаба на 10-та пехотна Родопска дивизия на гара Гюмюрджина да
чака влакът от Солун. Там полковникът предава знамето на полковник Иван
Вълков, който го пренася и сдава в Министерството на войната.
През юли 1919 г. полковник Сотиров се завръща от плен. След предс­
тавянето си в Министерството на войната, той получава платът на знамето
на Бдинци и на 19-ти юли го предава на полка във Видин. На 26-ти октомври
1926 г. във Видинския гарнизон се провежда тържество по случай награж­
даването на знамето и спасителите му със „Знак за спасяване на знаме” и
гривна с имената на спасителите. Личният състав на преобразувания в дру­
жина полк и видинската общественост за пръв път разбират за спасяване на
полковото знаме и за неговите спасители.

Както и всички български войни, така и командирите и бойците

от 15-ти пехотен Ломски полк
показват чудеса от храброст по бранните поля на войните за нацио­
нално обединение на българския народ. На 3-ти октомври 1918 г. полкът за­

130
ема за отбрана позиции в района западно от Скопие. Командирът на полка
полковник Васил Кирков Шишков* тъкмо разполага дружините на позиции с
фронт на юг, когато получава заповед, „че военните действия се прекратяват
и че полкът трябва да се сдаде в плен на французите в Скопие”. Изненадан в
първия момент той дори смята да не изпълни заповедта, а да си пробие път
с бой и да отстъпи на север. Но когато началството от Скопие го уверява,
„че това е заповед на главнокомандващия, че това се прави в полза на Бъл­
гария и че 1-ва Софийска дивизия [вече] се предава в плен”, не му остава
нищо друго „освен със сълзи на очи и с надежда за по светли дни” да сложат
оръжие44. (Приложение № 7).
Първа грижа на командира на полка е „спасяването на знамето, тази
военна светиня, емблема за чест и слава, която всеки път и при най-
големите боеве и тежки изпитания ни е давала напътствие за честно изпъл­
нение на нашия дълг”.45 През нощта на 3-ти срещу 4-ти октомври , когато
полкът е на лагер в района на гара Жостов, полковник Шишков заповядва
знамето да бъде внесено в палатката на 1-ва дружина с командир подпол­
ковник Христо Младенов. Часовият остава отвън, а вътре двамата разкова-
ват плата от дръжката на знамето, снемат принадлежностите и отличията
му. Тях и платът поставят в патронно сандъче, излизат от лагера и с ножове
го закопават под едно характерно дърво. Съставят скица на мястото с на­
дежда при благоприятни условия някой да се върне и да го прибере.46
Сутринта на 4-ти октомври полкът е построен за „престорено-
демонстративно изгаряне на знамето”. След трогателна реч пред буквално
плачещите си подчинени той хвърля в огъня дръжката и калъфа.
Същия ден дружините се предават в плен. Установяват се на лагер в
околностите на Скопие. Командирът на полка преценява, че щом са претър­
сени и са се предали в плен, никой няма да потърси вече знамето. От френ­
ския комендант издейства открит лист за двама офицери, които да се върнат
в района на гара Жостов и да „напълнят колите с хляба”. С тази задача са
натоварени капитан Петко Капитанов и поручик о.з. Страхил Митев. Те по­
лучават и скицата с обозначеното място, където е заровено знамето. Акция­
та е успешна. Платът остава в командира на полка, а принадлежностите и
отличията в капитан Капитанов.47 Последния откъсва ивица от знамето, коя­
то по-късно предава на ковчежника на полка, избягал от плен и завърнал се
в мирновременното му разположение.
От 5-ти октомври платът на полковото знаме се носи последователно
навито около кръста на полковник Шишков и подполковник Младенов. Но
когато виждат, че от изпотяването боите на знамето се отлагат върху бельо-
то им, подполковник Младенов го зашива в една своя възглавничка и спо­

* Васил Кирков Шишков, полковник. Род. на 21.5.1869 год. в с. Камено поле, Бе-
лослатинско. Завършва военното училище в София. Подпоручик -2.8.1892 г., поручик -
2.8.1895 г., капитан - 1.1.1901 г., майор - 27.1.1913 г., подполковник - 30.5.1916 г., пол­
ковник - 30.5.1918 г. Уволнен - 1920 г.

131
ред командира на полка те спят поред на нея, докато пазят знамето в пле-
ническия лагер.48
През петте месеца всеки от офицерите и фелдфебел Доньо Велков, ко­
ито носят част от полковата светиня, поемат и своята част от риска за опаз­
ването й. Проверки и заплахи за знамето и архивите се отправят всеки божи
ден. Това кара командирът на полка да търси начин да го изпрати в Бълга­
рия. На 6-ти февруари 1919 г. това му се удава. В лагера „Гросети" до Лерин
пристига полковник Йосиф Петров. Без да е информиран за разговорите му
с командира на бдинския полк полковник Сотиров, командирът на Ломци му
поставя въпроса за полковото знаме. Офицерът за свръзка приема и тази
молба. Подписва разписката (Приложение № 8) и приема знамето.49 Приема
и предложението на полковник Шишков с тайна дума (парола) да му съоб­
щи, че пратката е предадена във военното министерство. По-нататък дейст­
вията на полковник Петров са известни.
На 30 октомври 1926 г., бойният празник на Ломци, пред паметника на
Христо Ботев във Враца министърът на войната генерал Иван Вълков връч­
ва по най-тържествен начин отново бойното знаме на 15-ти пехотен Ломски
50
ПОЛК.

На 26-ти септември 1918 г. 51-ви пехотен Вардарски полк

пристига в района на с. Царакиново, на 20 км. югозападно от Скопие.
Заповедта за оставане в „заложничество” идва на 2-ри окомври 1918 г. Ос­
вен другото в указанията на командира на дивизията се разпорежда: „Спа­
сявайте знамената и унищожете ценностите!”.51
В малка селска къща в близост да бивака на полка неговият командир
полковник Петър Кръстев* свиква съвещание на основния команден състав.
Извикан е старши подофицер Христо Петров, „известен на всички в полка
със своята храброст, неустрашимост, силно здраве и неизчерпаема енер­
гия”, герой на полка, който притежава орден „За Храброст” III та степен.52
Поставя му се задачата да пренесе полковата светиня в старите предели на
България. Полковник Кръстев му казва: „Ако пренесеш знамето благопо­
лучно ти ще спечелиш славата на негов спасител. Ако ли паднеш убит в дъл­
гия и опасен път и знамето пропадне, то този, който те изпраща сега, е за­
пазил и за себе си един куршум! Предавам в ръцете ти не само честта на
полка, а и тази на българската войска!” Старши подофицерът приема зада­
чата с гордо вдигната глава, като произнася: „Не, аз няма да умра, а знаме­
то ще спася!”53
Полковникът сам навива плата около кръста му. Разпорежда да му се
осигури всичко необходимо за трудния преход, като предоставя на него пра­
вото да състави командата, с която да изпълни поставената задача. В нея

* Петър Кръстев, Кръстев, полковник. Род.17.7.1870 г. в Лом. Завършил Военно учи­

лище в София. Подпоручик - 2.8.1892 г., поручик - 2.8.1895 г., капитан - 1.1.1901 г., майор -
18.5.1913 г., подполковник-30.5.1916 г. и полковник - 30.5.1918 г., уволнен - 1920 г.

132
старши' подофицерът включва фелдфебел Никола Попадиев от с. Ново село,
Видинско, старши подофицер Васил Йонов Въдов от с. Бориловец, Кулско,
подофицер Васил Христов и др.
Командата се движи с ускорено темпо. Здравият и опитен старши
подофицер е неукротим. Гъстата мъгла, размирните райони на Косово и
Метохия населени с албанци и влагата забавят изпълнението на задача­
та. Навлизайки в сръбските райони командата изведнъж намалява. Оче­
видно някои не са издържали на наложеното ускорено темпо. Остават
най- издържливите Петров, Попадиев и Въдов. В гъстата мъгла изведнъж
върху тях се нахвърлят сръбски войници. Докато Петров се отбранява
Попадиев и Въдов успяват да се отскубнат. Видял се в невъзможност да
се пребори с нападателите, старши подофицерът хвърля оръжието си и
вдига ръце. Предава се! Смирен моли сръбските войници да го заведат
при техния капитан, за да му предадял важни сведения за българската
армия, от която уж бил дезертирал. Освен това пожелал съдействие за
да остане да живее в Сърбия.
Храбрецът много бързо разбрал, че това е сръбски пост от граничната
охрана и затова реагирал по този начин. По пътя влиза в разговор с тях, ка­
то им се оплакал, че е много гладен. Нахранват го и му дават да се напие с
вода. Дават му и цигара. Разказал им за действията на полка си в Нишка
област в началото на войната. Приспал вниманието им, изведнъж той хуква
неудържимо в мъглата. Викове, стрелба, псувни, но напразно. Много бърз и
ловък е българският войн. Не след дълго, смъртно преуморен, той пада
грохнал на земята. По едно време чува скърцане на волски коли и българс­
ки говор. Скача и се мята в една от колите. Престорва се на участник в пъ­
туващия към Връшка чука обоз. Вечеря заедно с войниците, след което с
ускорен марш се отправя за гр. Кула. Във военното комендантство заварва
угрижени за съдбата му своите другари.
Военното комендантство им осигурява превоз и през ноща пристигат
във Видин, където срещу разписка предава знамето в допълняющата дру-
54
жина.
Каква е следвоенната съдба на тримата герои? Като на обикновени
граждани на своята родина. И тримата произхождат от изключително бедни
семейства. За смелия подофицер Петров във Видин се знае „че е спасил ня­
какво знаме”(!), но повече е известен с прякора Мърц. Той е обикновен нес-
ретник, скитащ по пристанището, кръчмите и улиците на дунавския град.
Обикновените хора и децата се шегуват с невзрачния му вид, а властите не
му обръщат внимание, фелдфебел Никола Попадиев е от с. Ново село, Ви­
динско. Напуснал е родното си място вероятно за да търси препитание дру­
гаде. Такава фамилия се среща и в телефонния указател на столицата. В
родното му село знаят „че е спасил някакво знаме”, но какво и как кому е
потребно да знае!? Васил Йонов Въдов живее в родното си село, занимава
се със земеделие. Известен е като овчар на селото. За него бившия му ко­
мандир на полк, полковник Кръстев, пише характеристика за да му послужи
за назначаване на длъжност в общината. Не са известни резултатите от

133
предложението. Наследниците му не знаят в спасяването на какво знаме е
участвал.
Петров, Попадиев и Въдов са наградени със знака на военния орден
„За Храброст”, а след излизане на заповед № 67 по военното ведомство и
със „Знак за спасяване на знаме”.
Към 18.00 ч на 2-ри октомври 1918 г. началникът на 6-та пехотна
Бдинска дивизия генерал-майор Христо Попов пристига в бивака
на 52-ри пехотен (моравсни) полн,
в района на Тетово. Генералът събира офицерския състав и го инфор­
мира за Сключеното примирие в Солун и произтичащите задачи. След като
прочита подписаната конвенция, дава указание за предаването в плен на
личния състав, като предупреждава, че намерението на някои командири на
части да си пробият път с бой, макар и възможно, е погрешно като решение,
тъй като по този начин могат да усложнят и без това сложната военно- поли­
тическа обстановка, в която се намира войската и държавата.
Същата вечер около 20.00 ч. командирът на полка полковник Сте­
фан Соларов* заповядва да се сформира разезд (команда) за пренасяне
полковото знаме в „старите предели на царството”, като за целта от всяка
рота се подбере по един от най-смелите войници.55 След около два часа
командата е сформирана. На всеки войник е осигурен кон. За началник
на разезда е назначен командирът на 6-та рота поручик Попов. Към
22.00ч. командата възсяда конете заедно със знаменосеца старши подо­
фицер Мишон Илиев. Внушителна група от около стотина войници от пол­
ка със натъкнати ножове и заредени пушки обкръжават конниците, сва­
лят ги на земята и отрязват подпругите на седлата им. Чуват се викове,
че под предлог уж за спасяване на полковото знаме, офицерите се готвят
да избягат и да оставят войниците сами в плен. Настоява се всички да се
предадат в плен заедно със знамето. Започват да го търсят измежду сва­
лените ездачи, но не успяват да го открият.
В тази суматоха поручик о.з. Цвятко Митков Цанински отклонява зна­
меносеца на около 500 м. в страни от бунтуващата се група войници (При­
ложение № 9). Връща се в лагера и докладва на командира на полка, къде
се намира бойното знаме и че е в безопасност. Изявява желание да му се
повери пренасянето му в България. Командирът благославя инициативата
му и му разрешава да сформира командата от своята рота.
Към 23.30 ч. поручик Цанински извиква старши подофицер Цено Ло­
занов и му заповядва да назначи 9 души за караул, които да се явят при ко­
мандира на полка в района където знаменосеца чака с полковото знаме. За

* Стефан Константинов Соларов, полковник, роден на 9.4.1869 г. във Велико Тър­

ново. Зъвършва Военното училище. Първо офицерско звание подпоручик получава на
18.5.1889 г., поручик - 2.8.1892 г., капитан - 1.1.1900 г. ,майор - 24.3.1912 г., подполков­
ник - 2.8.1915 г., полковник 16.9.1917 г.
Служи в 18-ти пех. полк, 1-ви пех. полк, Военното училище, началник на 36-то Во­
енно окръжие и командир на 36-ти пехотен Козлодуйски полк.

134
кротко време командата се събира на определеното място. След полунощ
потеглят за изпълнение на отговорната задача. Пътуват при много сложни
метеоролични, пътни и бойни условия, подобни на останалите команди. На
10 октомври 1918 г. пристигат във Враца.56 Поручикът се явява на началника
на Военноинспекционната област генерал Стойков, който разпорежда вой­
ниците да се пуснат в отпуск, а знамето да остане в поручика(!) за да го пре­
даде на официално назначената комисия.
На 18-ти октомври командата се явява в района на 35-ти пехотен Вра­
чански полк, където предава полковото знаме на комисия в състав: Предсе­
дател- началник щаба на областта полковник Динолов и членове: начални­
кът на 53-то полево Военно окръжие подполковник Табаков, командирът на
35-та допълняюща дружина подполковник Вълков и интендантът на областта
подполковник Десев. За предаването се съставя протокол в три екземпляра,
единият от които остава в поручик Цанински.57
Командата пренесла полковото знаме е в следния състав: Поручик о.з.
Цвятко Митков Цанински от гр. Враца,, старши подофицер Мишон Илиев-
знаменосец, от с. Върбешница, Врачанско, старши подофицерите Цено Ло­
занов от с. Згориград, Врачанско, Михаил Йорданов от с. Българска бяла,
Врачанско и Вълко Манчов от с. Челопек, Врачанско, младши подофицер
Ангел Петров от с. Очин дол, Врачанско, ефрейтор Камен Ценов от с. Зго­
риград, Йончо Котов от с. Мраморен, Врачанско, Васил Петров от с. Криво-
долска махала, Врачанско, Недялко Иванов от с. Оплетня, Врачанско и Али-
пия Коцов от с. Паволче, Врачанско.56
По време на предаването на полковото знаме, командата си прави
снимка. Тя се оказва документ с особена важност, не толкова с образите и
външния вид на храбрите войни на вардарския полк, колкото с вида и сим­
воликата на знамето, част от които много ясно се виждат на фотографията.
Това е едно от двете знамена поръчани от българската община в Букурещ
през 1877 г.,след разрешение от върховния главнокомандващ на руската
армия и предназначено за 1-ва дружина на Българското опълчение, но ни­
кога не приковавано, освещавано и развявано през цялото времетраене на
Руско-турската война (1877-1878). На него се вижда иконата на св. Алек­
сандър Невски, патрон на руския император Александър II. Неправилно
Радка Найденова59 го представя за знаме на 35-ти пехотен Врачанси полк.
Очевидно не е била запозната с тази снимка.
Известно е, че българската държава от времето на князете Алексан­
дър I и Фердинанд I е подготвила полкови знамена само за пехотните части
по тогавашната структура на войската. При мобилизацията предшестваща
Балканските войни (1912-1913), се оказва, че за мобилизираните резервни
пехотни части няма знамена. Тогава се решава да им се връчат пряпорците,
свързани с Българското опълчение, Българската земска войска, милициите
на Източна Румелия и др., съхранявани в хранилището на Двореца. Така 52-
ри пехотен полк получава за свое бойно знаме, това направено за 1-ва дру­
жина на Българското опълчение (1877-1878).

135
 На 30-ти септември 1918 г.
19-ти пехотен Шуменски полк
нощува в околностите на гр,- Дебър. Вечерта в щаба на бригадата
пристига депеша, в която се съобщава за подписаните в Солун конвенции
за излизане на България от войната. Там по-късно се получава и заповед №
2 на началника на българските войски в Западна Македония за „слагане на
оръжието и сдаване в плен”.
На 2-ри октомври началник щаба на бригадата подполковник Илия
Сирманов заповядва на командира"на полка подполковник Марин Куцаров*
да сдаде в щаба полковото знаме. На следващия ден в района на с. Сдуня,
подполковник Сирманов лично разковава плата от дръжката на знамето.
Знаменосецът развявал полковата светиня в толкова много боеве по бран­
ните поля на Балканите във войните за национално обединение на българс­
кия народ се разплаква.60
На 4-ти октомври пред построения полк подполковник Куцаров имити­
ра изгаряне на полковото знаме. Пред смълчаните редици на своите подчи­
нени той произнася трогателно слово, с което обосновава защо не трябва да
се предава полковата светиня на французите, че бойното им знаме в ника­
къв случай не трябва да украсява френски музей, тъй като олицетворява
„качества и добродетели” на българското войнство, а те не трябва да бъ-
дат”тъпкани и поругани”.61 След такива думи изразява твърдото си решение
да изгори знамето.
На 7-ми октомври при началник щаба на бригадата се явяват полков­
ник и майор от френското командване със задача да получат знамената на
пленените войскови части. Отговаря им са, че са изгорени, както това е ста­
нало във френската армия след разгрома й под Москва по заповед на импе­
ратор Наполеон Бонапарт. А плата на знамето на шуменци се намирал в
същата стая, закътано в един пизул. До 23-ти октомври полковото знаме се
намира в щаба на бригадата. Командирът на полка си го получава обратно,
тъй като той носи пълна отговорност за неговото опазване и оцеляване.
Подполковник Куцаров го носи винаги със себе си увито около кръста
му, зашито под хастара на шинела или куртката му. Заравял го е в земята.
Забранил е в палатката му да се настаняват други офицери и да се пали
огън. Винаги в чантата си е носел шишенце с бензин за да го изгори при

* Марин Тодоров Куцаров, роден на 29.7.1873 г. в Шумен. Завършва Военното

училище в София на 1.1.1895 г. с първо офицерско звание подпоручик. Поручик -
1.1.1899 г., капитан - 1.1.1904 г., майор - 14.7.1913 г., подполковник - 14.8.1916 г., пол-
ковник-5.7.1919 г., генерал-майор - 28.3.1928 г.
Като млад офицер е назначен за командир на взвод в 7-ми пех. Преславски полк. От
1899 г. е адютант на същия полк. Последователно командва 12-та, нестроевата и 15-та рота
на същия полк. С последната участва в Балканските войни, като на 14.7.1913 г. е награден с
орден „За храброст”. По време на Първата световна война командва дружина, а в края й е
назначен за командир на 19-ти пех. Шуменски полк. Между войните изпълнява различни
висши длъжности, в т.ч. и командващ 2-ра армия. Напуска армията през 1934 г.

136
опасност. Така той го пренася през военнопленическите лагери край При­
леп, Гара Лерин, Суровичево и Малък Караборун край Солун. Навсякъде
отговаря на зададените въпроси, че знамето е изгорено.
На 11 май 1919 г., вече освободен от плен поради заболяване, при
особено тържествена обстановка на градсдкия площад в Разград той връща
бойната светиня на шуменци. Тържеството е импозантно и в него освен
войските от гарнизона участват политически, масови, обществени, образо­
вателни и др. патриотични,организации и дружества.62
Когато в началото на 20-те години на миналия век се издава заповед
по военното ведомство за награждаване на спасителите на полковите зна­
мена, от 19-ти пехотен полк е награден само бившия му командир. Група
бивши негови подчинени оспорват МЗ № 45/ 16-ти март 1923 г., като с писмо
до министъра на войната Вх.№ 14628/19.3.1923 г. за разлика от всички оста­
нали твърдят, че в пленическите лагери не са търсени знамената на частите,
нито са правени проверки на личния състав от френските военни власти.
Настояват те и подполковник Сирманов да бъдат обявени и наградени за
спасяване на полковото знаме.63 Такива искания има и от други офицери, от
други полкове. Дори пред автора на тези редове потомци на жалбоподава-
телите и сега оспорват награждаването на подполковник Куцаров, като из­
тъкват факти и примери, далеч под достойнството и морала, на който и да
било български офицер. Не бива да се поставя под съмнение компетентнос-
та на членовете на Орденската комисия на военното ведомство при разг­
леждането на докладите и сведенията, изисквани от съответната министерс­
ка заповед, за която ще стане въпрос по-късно.
35-ти пехотен Врачански полк
споделя съдбата на всички части на Сборната дивизия през есента на
1918 г. Заповедта за предаване в плен заварва личния сътав на полка на
позиции в района на Кичево. Пътят за спасяване на полковаа светиня е от­
рязан от войските на съглашението.
Полковото знаме на врачанци, е неформено, т.е. то е пряпорец, изра­
ботен в Стара Загора за дружина на източно-румелийските милиции. Връче­
но е на полка на 5-ти октомври 1912 г. и под неговите дипли врачанци се
сражават с противника в двете Балкански войни (1912-1913) и в Първата
световна война. Знамето е трицветно, с основните цветове на българския
държавен флаг разположени под формата на кръста на одена „За храброст”.
Направено е от двоен копринен плат. От трите страни е обградено със сър­
мени ресни. Пак със сърма са извезани следните текстове: в дясно - „Ст.
Загора”, долу - „Батак”, горе - „Шипка” и вляво - „Шейново”, т.е. места, на
които са водени тежки сражения за освобождението на България от турско
робство. Освен това към върха на знамето са прикрепени три ленти - бяла,
зелена и червена с размери 53x12 см. Върху тях също със сърма е извезан
еднакъв текст: „Шипка, 9, 10, 11 авг. 1877”, „Шейново - 28 дек. 1877 г.”, „Са-
дово-Чита. 16 ян. 1878 г.”.
След срещата на генерал Кантарджиев с командващия източните
войски на Антантата генерал франше Д, Епре опасноста за пленяване на

137
полковото знаме става съвсем очевидна. Тогава командирът на полка
полковник Бешевлиев заповядва на командира на 12-та пехотна рота по­
ручикът от запаса Ангел Янчев Димитров да изгори знамето. Доблестният
български офицер приема заповедта с колебание и не я изпълнява. Увива
плата на знамето около кръста си и така го носи до пленическия лагер в
района на Лерин. По сведения от негови потомци, той го скрива в кръч­
мата на един сърбин, приятел или съдружник на баща му. Там то престо­
ява до свършването на пленичеството. При пристигането на ешапона с
врачанци на гара Враца, поручик Янчев докладва на командира на полка,
че знамето е при него,64 сковават набързо дръжка и начело с полковата
светиня 35-ти пехотен Врачански полк преминава през града и се приби­
ра в казармения си район.
За подвига си, поручик Янчев е удостен със „Знак за спасяване на
знаме”. Старозагорското знаме също е наградено със знака, а на дръжката
му е надяната метална гривна с инкрустираното име на спасителя му.
На 3-ти септември 1918 г. в ролята на ариергард на дивизията
36-ти пехотен Козлодуйски полк
отстъпва на изок. На 26-ти, когато козлодуйци се намират в района на
Кичево, командирът на полка заповядва на знаменосеца фелдфебел Мико Н.
Балкански от гр. Кула: „С цената на живота си спасете знамето!”
Заедно с караула полковото знаме потегля за Скопие. Когато набли­
жават града, фелдфебел Балкански разбира, че вече са закъсняли. Скопие
вече е в противникови ръце и е невзможно да се настигне нестроевата рота,
както му е разпоредено. И той взема нестандартно решение. Освен караула
в своята команда включва и настигнати войници от други части. Изменя
маршрута на движение през Шар планина и Сърбия. Разковава плата от
дръжката на знамето, снема лъвчето и гривната, увива плата около тялото
си и построява командата. Наклаждат огън и фелдфебелът имитира изгаряне
на знамето. За всеки случай се снабдява и с газ за горене.66
В района на Гиляне, настигат и се включват в колоната на 2-ри конен
полк. На старшия на групата е оситурен кон. Не след дълго в района на
Прищина настигат и нестроевата рота на козлодуйския полк.66 На сръбска
територия върлуват разбойнически чети. Бившите съюзници са недоволни
от „предателството на България и отказват каквато и да било помощ, дори
понякога пречат, дезориентират и заблуждават колоната. Независимо от
това тя продължава изпълнението на задачата край Куршумлия, Прокупле,
Ниш и Княжевац. Тук командирът на нестроевата рота променя маршрута
към с. Дервент, през прохода „Св. Никола”. На 6-ти октомври нощуват източ­
но от селото. На следващия ден преминават старопланинския проход и се
устройват на бивак при с. Чупрене. Два дни за почивка и възстановяване,
след което през Фердинанд (дн. Монтана), потеглят за Оряхово.67
Според някои данни командата не се присъединява към нестроевата
рота, а продължава с 2-ри конен полк и с него пристига в Лом. Едва на 20-ти
февруари 1919 г. „една команда от 20 души войници от 36-ти пех. Козло­
дуйски полк отнася знамето в Оряхово”.68 Склонни сме да приемем тази вер­

138
сия, тъй като тя е от 1941 г. и е подписана от адютанта на полка, което пред­
полага по-точно изследване на фактите и документите.
Нито знамето, нито знаменосецът са представени за награждаване,
верояно поради несъответствие с изискванията на заповедта по военното
ведомство, касаеща този въпрос. Но с това в никакъв случай не се помрача­
ва героизмът на командата водена от фелдфебел Балкански и неговата съ-
образителност и готовост за подвиг в името на полковото знаме и България.
На 19-ти септември 1918 г. щабът
на 8-ми пехотен Приморски полк
получава заповед за оттегляне в района на Куманово. Полковото зна­
ме се намира в нестроевата рота в района на с. Клепач, Битолско, охраня­
вано от специално назначен караул с началник младши подофицер Панайот
Драгнев Панайотов. Освен нестроевата рота там са разположени и тилово-
домакинските подразделения на приморци. В този район много често идва
командирът на полка било за проверка състоянието на домакинството, пар­
ковия взвод, музикантският хор (духов оркестър), било да прокотролира
опазването на бойното знаме. Негов знаменосец е фелдфебел Иван Василев
Чернев.69
При едно от тези посещения командирът на полка разпорежда тилови­
те подразделения и знамето да се изнесат в района на с. Магарево, Прилеп-
ско, а знаменният караул да се подсили с някои от арестуваните войници.
След пробива при Добро поле между Куманово и Егри паланка в тило­
вия район се появяват „тилни деморализирани войници”, които няколко пъти
нападат караула и правят опити да унищожат полковото знаме.70 Обстанов­
ката се променя непрекъснато. Някои войници от състава на караула го на-
пускт без разрешение. В същото време се получава заповед по най-краткия
път караулът и знамето да се отправят за родината. На 22-ри септември
пристигат в района на Прилеп. Тук към караула се присъединява завръща­
щият се от отпуск подофицер футо Иванов. Намират се още разколебани от
състава на караула, които го напускат.
фелдфебел Чернев взема решение да провери готовността на хората
да го последват при дадените обстоятелство. Отделя хората, които са готови
на това с цената на всичко. С ускорен марш преодоляват планинските маси­
ви и през Крива паланка успяват да достигнат Кюстендил. А тук разбунтува­
лите се войници вече са станали неконтролируема тълпа. Преодоляват въз­
никналите трудности и поемат за Радомир. Тук обстановката е още по-
тревожна. Въстаналите войници правят опит да унищожат знамето, фелд­
фебел Чернев успява да измъкне командата от това море на недоволство и
да спаси полковата светиня. На безопасно място закопава знамето в земята
и остават в околностите на Радомир до „успокояване на обстановката”.
След няколко дни, когато войнишкото въстание е потушено, команда­
та с бойното знаме се отпрвя през Самоков за Варна. На гара Костенец се
товарят на влак, сменят го в Стара Загора и на 1-ви октомври пристигат във
Варна, постоянния гарнизон на приморския полк. Предават полковото знаме
в допълняющата дружина. На следващия ден се завръщат две от дружините

139
на 8-ми пехотен Приморски полк, успяли преди Солунското примирие да
преминат на изток от скопския меридиян. Другите остават в „заложничест-
во”.71
До самия край на похода с полковото знаме остават: подофицерите
Христофор Томов Николов и футо Иванов, младши подофицер Панайот
Драгнев Панайотов, ефрейтор Димитър Димитров Желязков и редниците Ан­
тон Курдов (Курдооу), Васил Костадинов Янев и Рою Ташев Роев. От първо­
началния състав на караула остават само младши подофицер Панайотов и
редниците Роев и Янев, а от арестантите попълнили караула, подофицер
Николов, ефрейтор Желязков и редник Курдов.72 Независимо от статута им в
началото на похода, те докрай участват в изпълнението на поставената за­
дача и по този начин оправдават доверието на командира на полка. Войнс­
кият дълг е осъзнат и никакви обстоятелства не могат да доведат до нару­
шаването му. А полковата светиня и родината олицетворяват безпрекослов­
ното изпълнение на всяка поставена задача. Затова те са наградени със
„Знак за спасяване на знаме” заедно с останалите от знаменния караул.
Съвсем ограничени са сведенията за
спасяване знамето на 27-ми пехотен Чепинсни полн.
Чепинци получават заповедта за оставане в „заложничество” на 3-ти
октомври, когато се намират в района на Кичево. „За щастие както знамето,
така и ковчегът от по-рано по разпореждане на командира на полка подпол­
ковник Рачев бяха изпратени и насочени към България”,73 пише участник в
събитието. Това означава, че още с получаване на заповедта за отстъпле­
ние командирът на полка взема мерки за осигуряване сигурността на полко­
вата светиня. Подобно на действията на другите полкове и тук грижата за
бойното знаме е на първо място. В Служебната му книга е вписан следния
текст: „Знамето било спасено от една смела група чепинци, която сплотена
около знамето, преминала през ред опасности по своя път от фронта до вът­
решността на страната и го донесли в Татар Пазарджик”.74 За съжаление
имената на спасителите му са забулени в тайна. Посоченият в Служебната
книга извор не е открит досега. Тяхните имена липсват и в заповедите за
награждаване спасителите на знамената. Вероятно такава е била преценка­
та на тогавашното командване на тази войскова част.
Съглашенските порламентьори се явяват в разположението на
9-ти пехотен Пловдивски полн
рано сутринта на 30-ти септември 1918г. Към 8.30 ч. командирът на 1-
ва дружина ги приема и предава „по команда съобщението им за сключено­
то примирие и прекратяване на бойните действия”. Но тъй като нашето ко­
мандване не е получило никакво съобщение или разпореждане за това по
съответния команден ред, дружините запазват бойната си готовност, като
прекратяват стрелбата само временно с категоричното предупреждение, че
ако противника възобнови огъня или се опита да промени нещо по фронто­
вата линия, ще се действащ огън без никакво предупреждение.
До обед на 2-ри октомври още няма сведения от по-горното командва­
не. Само слухът се носи сред личния състав. Към 13.00 ч. е получено първо­

140
то разпореждане да се пристъпи към изгаряне на архивите и излишните
банкноти след раздаване на паричното доволствие на личния състав. Ед­
новременно с това се вземат спешни мерки за спасяване на знамето.76
Но още на 20-ти септември с напускане на полковите позиции при Ар-
матус, командирът на нестроевата рота, „младият и енергичен поручик Пен­
чо Рибаров” получава заповед от командира на полка да отстъпи с целия
обоз от с. Добрушево по поска на Прилеп. От обоза остават само 8 коли и
16 редници, т.н. „леко домакинство”. От Прилеп поручикРибаров се отправя
за Белее, а на 3-ти октомври вече е в района на Скопие. Тук научава за
примирието и сдаването в плен на нашите части.
Поручикът вярно оценява обстановката и по „собствен почин” решава
на всяка цена да продължи пътя си към България с единствената цел да
спаси.полковото знаме. Без да губи време се отправя с хората си към Вра­
ня. По-нататъшното придвижване е съпроводено с неимоверни трудности,
за които споменахме вече, когато говорихме за другите разезди. Затова той
назначава специална команда, която да охранява знамето и паричния ков­
чег. „Следвайки пътя Враня, Владишки ханове, Сурдулица, Трънска клисура,
Врабча, София, Пловдив, на 8-ми октомври знамето е в постоянния гарнизон
на полка”.76След войната командването на полка сигурно е преценило, че
знамето е пренесено в постоянния гарнизон без предоляване на трудности и
храбрият поручик и полковото знаме не са представени за награда.
* * *

В нашето изложение споменахме за резолюцията на министъра на

войната върху рапорта на началника на разезда от 6-ти пехотен Търновски
полк капитан Арабов, с който докладва за изпълнението на поставената за­
дача за пренясяне знамето в постоянния гарнизън на полка.-Вменява се в
дълг на командването да бъдат наградени военните чинове спасили знаме­
то. Предполагаме, че това е причината през 1920 г. да се-появи идеята спа­
сителите на знамената да бъдат наградени, като за целта се учреди специа­
лен знак или орден, тъй като статутът на военния орден „За храброст” пред­
вижда с него да се награждават спасители на знаме само в бой. По същото
време член на Орденския съвет при Министерството на войната е бившият
командир на 1-ви пехотен Софийски полк полковник Велизар Лазаров със
съответни заслуги за спасяване на полковото знаме, както и повечето ко­
мандири на части. :
На заседание на Орденския съвет на 16-ти юли 1920 г. е приет Прото­
кол № 31, с който на Министъра на войната се предлага:
„1. За всички чинове, офицери и войници, които непосредствено са
взели участие при спасяване на полковите знамена не при бойна обстанов­
ка, да се създаде един специален сребърен знак- „Знак за спасяване на
знаме”, подобен на авиаторската значка, който да се носи при всички фор­
ми.
2. Даряваето на знака да се придружава с даването за случая на спе­
циален патент

141
 3. Връчването на знака и патента да стане при най-голяма тържестве­
ност.
4. Имената на отличилите се да се впишат върху специални за целта
каменни плочи, като последните се поставят на видни места в църквите, на-
ходящи се в постоянното местожителство на героите.
5. Също такива плочи да се поставят на подходящо място в казарме­
ните помещения на частите.77
В забележка се предлага знаковете да се изработят в Софийския ар­
тилерийски арсенал.
Същият ден Министърът на войната прави доклад до Царя, с копие до
Министъра на вътрешните работи и народното здраве с молба „да благосло­
ви и утвърди решението на Орденския съвет за учредяване на знака и наг­
раждаване на офицерите и войниците, които са допринесли за спасяване на
знамената”. 78
По неизвестни причини предложението не е последвано от по­
нататъшни решения. Вероятно възникналите трудности във връзка с изпъл­
нението на Ньойския договор и жестоките му клаузи, ликвидационните ме­
роприятия във войската и финансовите затруднения на страната не са дали
възможност за осъществяване на патриотичната идея. В същото време в
целокупния живот на.държавата вече е почувствано напрежението сред хо­
рата и конкретно брожението в средите на огромния брой освободени кад­
рови офицери и подофицери от войската.
Осъществяването на идеята е подхванато отново още в началото на
1922 г. На 22 януари Орденският съвет приема Протокол № 65. В него пред­
ложението от предишния протокол за вида на знака и паметните плочи е
отпаднало. Вместо това се предлга знакът да има формата и статута на
значката, която се връчва на завършилите Военната академия. Мястото за
носене е както посочената значка „при всички форми”. Освен това върху
дръжката на спасеното знаме да се постави метална гривна, на която да се
впише: „Спасено н а ....... (датата) о т .......(името на героя, който го е спасил)”.
Представленията за награждаване със знака и гривната „да стават по уста­
новения ред за награждаване с орден”.79 В отделна точка се предлага Ор­
денският съвет да класира и утвърди проектите за знак и гривна.
В Съвета постъпват четири проекта. В Географския институт, където
по-рано се предлага да се изработят проектите са фотографирани.80 С прото­
кол № 68 от 7 март 1922 г. Орденският съвет утвърждава проект № 1 с автор
военният художник Борис Денев,81 като се правят някои допълнения като: „В
четвъртитата в проекта плочка да се напише: „За спасяване на знаме
1915-1918 г.” Изцяло е утвъден проектът на Борис Денев за металната
гривна. За отбелязване е, че художникът прави много подробно и цялостно
описание и обосновка на двете си предложения и едва тогава ги внася в
Орденския съвет.82
Прави впечатление едно от положенията в Протокол № 68, което за­
дължава „височайше утвърдените проекти да бъдат изработени от Минис-
терстовто на войната съгласно приложеното описание”. Като орган на също­

142
то ведомство Орденския съвет едва ли е имал право да възлага каквато и да
било задача на началниците си. Очевидно някои от членовете на съвета
предварително са „пили вода от извора”, а може би и направо от Двореца,
за да се прокара това решение. Така или иначе въпросът вече добива и ма­
териален смисъл и бързо се придвижва към окончателно разрешаване.
С Писмо № 45 от 30 март 1922 г. министърът на войната К. Томов вна­
ся в Двореца специален доклад с молба за утвърждаване на знака и гривна­
та.83 Още същия ден подписва и Заповед по Военното ведомство № 67 (При­
ложение № 10), с която се утвърждава „Знак за спасяване на знаме” и грив­
на, посочват се и условията, на които трябва да отговарят представените за
награждаване, както и редът за получаване и представяне на отличилите
се.84 Министерската заповед се разяснява в специални указания на Канце­
ларията на министъра на войната, последвани от подобни инструкции в час­
тите на войската.
Защо все пак не всички чинове пренесли в „старите предели на царст­
вото” полковите знамена са наградени? В т.З от посочената министерска
заповед точно е упоменато: „Никак не следва, че отнесените по придвидли-
вост от домакински и други органи и спокойно, без риск за живота на пази­
телите знамена- че са спасявани, а те служебно следва да се счита, че са
отнесени назад в пределите на Царството, често даже преди връщането на
частите, за което и не подлежат на награда”.85
Най- голямата трудност е изработването на матриците и самите знаци.
Липсва подходяща материално-техническа база, средства и материали. Не-
достътъчен е и опитът. А и проектите се оказват доста сложни за изпълне­
ние. В Арсенал няма подходящи гравьори. Това и други обстоятелства карат
неговият началник с писмо № 9762/21 юли 1922 г. да уведоми Главно интен­
дантство към Министерството на войната, че не може да”произведе разхода
по набавянето на знака и гривната в посоченото количество”, понеже бю­
джетът на Военното ведомство не придвижда кредит за подобни цели.86
Предварително на основание МЗ № 67 със специално писмо № 1333/ 11 ап­
рил 1922 г. на Географския институт се възлага изработването на 240 ек­
земпляра.
С писмо № 3555 - VII Министерството на войната разпорежда да се
предвиди изработването на отличията за следващата 1923 финансова
година.87 Началникът на Канцеларията на военното министерство слага
резолюция: „Да се пише наново за набавяне за сметка на кредита за во­
енни нужди” - дата 11 август 1922 г. И това предложение не се осъщест­
вява. Изработката на знака и гривната не се вписва в статиите по този
кредит. А е възможно и определни среди във военното ведомство да пра­
вят спънки за реализирането на проекта. По-реалистично е да възприе­
мем, че финансови ограничения съпътстват тежката икономическа обста­
новка в страната след втората национална катастрофа, както и ликвида­
ционните мероприятия във войската, изисквщи сериозни финансови
средства. А и финансова дисциплина в държвата по това време не бива
да се подценява по никакъв начин.

143
 Въпреки това, идеята да бъдат отличени героите спасили българските
бойни знамена не е изоставена. Тя е възприета много сериозно от министъ­
ра на войната Константин Томов. С писмо № 3320/10 октомври1922 г. до
Министерския съвет той иска разрешение да.извърши „разход на сума око­
ло (50,000) петдесет хиляди лева за направата на значки за награда на спа­
сители на знамена през войната 1915-1918 г.”.88 В писмото освен това се
прави уточнение, че лимитът за военни нужди още не е изчерпан, тъй като
се извършват и ликвидационни мероприятия във войската.
След по-малко от два месеца се получава и отговор на писмото на во­
енния министър. „Министерски съвет. VIII Постановление № 3177/1 декември
1922 г. Одобрява се да се извърши един разход на сума (50,000) петдесет
хиляди лева за направа на значки за награда на спасителите на наше знаме
и самите спасени знамена през войната 1915-1918 г,”.89 За разлика от текс­
та на писмото на военния мнистър, в постановлението на Министерския съ­
вет има допълнение за награждаване и на „самите спасени знамена”, което
е многозначително като факт, който подчертава оценката за значението на
полковото знаме като символ сплотявал личния състав на частите за пости­
гане на големите цели на войните за обединение на българския народ, не­
зависимо от катастрофалния резултат от националните усилия на България.
По този начин инициативата да бъдат отличени военните чинове, участвали
в пренасянето и фактическото спасяване на бойните светини от Македонс­
кия фронт успява. България и нейното правителство не остават длъжници на
доблестните си войни.
През следващите години на основание Заповед по военното ведомст­
во № 67/ 30 март 1923 г. се издирват и сверяват данните и спомените и се
уточняват участниците в достойната за уважение и преклонение героична
проява. Командирите на части и самите участници пишат рапорти, сведения
и писма до министерството на войната, в които описват обстоятелствата при
които са пренесени знамената или са носени в пленическите лагери, раз­
казват за срещаните трудности и препятсвия. Към тях се прилагат докумен­
ти, разписки, спомени. Чак тогава Орденския съвет взема решения за удос­
тояване със знака и гривната. Не липсват и самозванци, които са жадни за
отличия и които омаловажават подвига на спасителите, като изтъкват себе
си ако не като спасител, то като инициатор за спасяването на полковото
знаме. Причудливи са „нюансите” на тези мними спасители. Те пренасят
знамената в „кончовите на ботушите” си, в китари, лични куфарчета с двойни
дъна и всичко, което фантазията може да роди. За групата офицери от 19-ти
пехотен Шуменски полк съобщихме. Такива има и в други части на войската.
Очевидно в Орденския съвет много и внимателно са чели, за да отсеят ис­
тинските от мнимите герои и без да бързат ги предлагат за отличаване.
Споменахме, че някои командири на части преценяват, че полковите им
знамена са пренесени без особени трудности, поради което не представят спа­
сителите им за награда (9-ти пехотен Пловдивски, 25-ти пехотен Драгомански,
36-ти пехотен Козлодуйски, 42-ри пехотен полк и др.). Част от офицерите и по-
долните чинове от скромност не афишират своя подвиг, а го представят като

144
нещо, което всеки би .направил за полковата светиня. Предълга е преписката
около името на майор Константинов организирал пренасянето на полковото
знаме на 6-ти пехотен Търновски полк. По- късно той е комендант на Софийс­
кия гарнизон. Този скромен офицер, роден във Велико Търново, макар и предс­
тавен за награда, не я получава. Полковият лекар, както се вижда от един от
приложените документи, се представя за инициатор на идеята за сформиране
на команда от охотници за пренасянето на знамето. Въпреки това и той не е
награден. Ако майор Константинов не бе проявил командирските си качества,
знамето на търновци може би щеше да се превърне в пепел.
За историята остават скромните храбреци офицери, фелдфебели, по­
дофицери и войници (Приложение № 12), в това число и арестанти, които
поемат огромната отговорност върху своите плещи и глави за да не допус­
нат българска бойна светиня да попаде в ръцете на противника, а след това
да украсява витрините на чужди музеи. Тези български войни непобежда-
вани в бой от този противник не му дават шанса да се радва на най-
материалния за всеки войн трофей - пленено знаме. Тяхният подвиг е бъл­
гарски феномен в световната военна история.
В битката при Полтава на 8.7.1709 г. руските войски на цар Петър I
побеждават шведите и пленяват 120 противникови знамена.90 Колко българ­
ски бойни знамена са пленили в бой нашите противници във всички войни,
които българската армия води в края на 19-ти и през 20-ти век? Нито едно!
А колко знамена предават българските офицери и войници на френските и
други войски от Антантата след излизане на България от Първата световна
война? Нито едно! И този военен подвиг е без прецедент в световната воен­
на история! Трябва да се гордеем с него!
Не е случайност, че през 1935 г. в столицата София се състои първата
среща на наградените спасители на полкови знамена. Тя е посветена на
учредяване на „Дружество на спасителите на бойни знамена”. От личния
архив на майор о.з. Любомир Кузупов научаваме за тази среща от запазе­
ните от него интересни документи. Ще се позовем на проекта за устав на
това дружество. По-късно то е регистрирано в Софийския градски съд и ста­
ва член на единната организация на запасното войнство.
Съгласно чл. 1 от този проект, целите, която си поставя дружеството са:
„а. Да съдейства на всички организации, дружества и начинания за
култивиране на почит към българските бойни знамена сред всички слоеве
на българското общество и особено сред младите поколеня.
б. Да съдейства за култивиране на военните добродетели: обич към
родината, себеотрицание и готовност за саможертва в защита на бойното
знаме и при изпълнение на дадената пред същото знаме клетва за вярност
към Родината и Царя.
в. Да поддържа между членовете си висок дух и вяра в светлото бъ­
деще на българската държава.
г. Взаимна морална и материална подкрепа на членовете”.
В посочения документ са определени и средствата, с които ще се пости­
гат поставените цели. А те са формулирани по най- достъпен и конкретен начин.

145
Дружеството трябва да насърчава всички обществени, държавни и частни на­
чинания, които покриват целите на устава. Членовете ще участват с беседи,
радио-сказки, четения, публикуване на статии и други материли, които описват
подвизите на спасителите на знамената. Урежда екскурзии, концерти, сказки и
др. мероприятия самостоятелно или с помоща на други организации свързани с
военно-патриотичното възпитание на народа и подрастващите.
Дружеството и неговите членове участват в организирането на нацио­
нални и др. мероприятия, като военни клетви, дефиниране на бойни знаме­
на, както и на всички начинания, в които е предвидено участие на полковите
знамена. В тази връзка те са постоянни гости на празници, чествания, воен­
на клетва и др. в частите, в чийто състав са участвали във войните за нацио­
нално обединение на българския народ. Дружеството освен това полага
грижи за своите нуждаещи се членове за постъпване на работа или матери­
ално подпомагене в особено тежки за членовете му обстоятелства.
След Втората световна война както и всички структури на запасното
войнство дружеството прекратява своята дейност.
Подвигът на спасителие на бойните знамена има последователи и в
заключителния етап на Втората световна война, в който участва българска­
та армия през есента на 1944 и пролетта на 1945 г.
На 21-ви октомври 1944 г. 46-ти пехотен полк води боеве при Голак
планина в бивша Югославия.91 Командирът на дивизията полковник Новаков
поставя на командира на дружината капитан Станев* задача да настъпи в
направление на Прищина заедно със силистренци (31-ви пех. Силистренски
полк). Гръмовно „Ура” раздира простора. Начело със своя командир и пол­
ковото знаме дружината настъпва по склона на Голак планина. Когато бой­
ците прехвърлят билото и се спускат по южните склонове, германско под­
разделение прави опит да плени полковото знаме. Започва героична борба
за знамето. Противника разкъсва неговата охрана. В този момент капитан
Станев с резервния взвод на дружината контраатакува противника. Знамето
е спасено. В негова защита падат 9 български войни. По плата на полковата
светиня има пробойни от вражески куршуми. -
Няколко минути по-късно под диплите на полковия стяг бойците се
сливат с атакуващите вериги на силистренци.
Традицията с цената на живота да се защищава полковата светиня е
запазена.
И все пак, има ли български военни знамена в чужди музеи? Колкото
и да е нелепо, има? Във военноисторическия музей в Истанбул има пленени
знамена от въстанията против турското рабство през 1876 и 1903 г. Очевид­
ци твърдят, че български военноморски флаг е бил експониран във Военно­
морския музей на бившия черноморски флот на Съветския съюз в Севасто-

* Стефан Колев Станев. Род. на 15.5.1909 г. в .Стара Загора. Завършва военното

училище в София. Подпоручик - 6.9.1932 г., поручик - 30.10.1935 г. , капитан - 6.5.1941
г., майор - 1.1.1945 г. Уволнен - 1945 г.

146
пол! Не, не е измислица, въпреки братската бойна дружба някога между
Съветската армия и Българската народна армия.
Известно е, че на 8-ми септември 1944 г. частите на Съветската армия
са посрещнати във Варна с голям ентосиазъм като освободители. Нещо по­
вече. Кинохрониката от онова време показва как съветските войни са носе­
ни на ръце не само по кея на пристанището, но и по улиците на града. Въп­
реки радушното посрещане, Царство България е във война със Съветския
съюз, обявена от съветското правителство на 5-ти септември 1944 г. А както
казат французите, „На война, като на война!”. Корабните флагове на българ­
ския черноморски флот са снети и прибрани от съветското командване. За
един от тях стана вече дума. А другите? Пълна неизвестност!
И тук ще споменем един исторически факт, споменат в капиталния
труд на Хенри Кисинджър „Дипломацията” и в спомените на В. Крючков.
През 1924 г. унгарският комунистически лидер Матиаш Ракоши е прехвър­
лен нелегално от съветските власти в Унгария. Като деец на Коминтерна е
арестуван и престоява в унгарски затвор цели 16 години. През 1940 г. ун­
гарското правителство се съгласява да освободи Ракоши и негови идейни
другари, ако Съветския съюз върне на унгарската държава бойните знамена
на унгарската армия пленени от руските войски през 1849 г и през Първата
световна война и съхранявани в съветските музеи. Сталин разрешава. Ун­
гария връща бойните си светини срещу освобождаване от затвора на унгар­
ци, дейци на коминтерна.92
Знаели ли са и знаят ли политическите лидери на Народна република
България и на Република България за споменатите военноморски флагове?
И ако „Да!”, какво са направили или трябва да направят? Нали през години­
те след края на Втората световна война отношенията ни със съветските
власти приоритетно са били много добри. Нали нашия военноморски флот не
е воювал с руския от Първата световна война насам. Нали това е въпрос на
национална ценностна система? Някога макар и не толкова подценявана, но
подчинявана и на други ценности, а сега евроамериканизирана. Това като
че ли не им дава чувство.дори да помислят, че има какво да си искаме от
Русия. А не е особено трудно да го постигнем.
Няма време за мислене, а за действия!

3. „...Плени той знамена безчет...”

Някои упрекват българските политици, а чрез тях и музейните работ­
ници, предимно от Националния военноисторически музей, в „криво разбра­
но чувство за световна солидарност”, което ни е оставило „без памет”. Били
сме „любезни домакини, възпитани гости, отстъпчиви, търпеливи и послушни
парици” и поради това не сме показвали пленените турски, руски, румънски,
сръбски и др. бойни знамена. Упрекват ни, че НВИМ никога не е имал от­
делна зала, за пленените противникови знамена. Колкото и да е силен този
упрек, той не е достатъчно справедлив. Въпреки недостатъчната експозици­
онна площ, в експозицията на музея от 1956 г. до 1989 г. винаги е имало ек­
спонирани пленени чужди бойни знамена заедно със знамената на героич-

147
ните ни полкове, в подходяща форма и положение. Вярно е, че руски, ру­
мънски, гръцки и сръбски знамена не са експонирани, по разбираеми при­
чини, но те пък са показвани в различни изложби не само в столицата, но и
в различни гарнизони на тогавашната Българска народна армия. Днес обс­
тановката е почти същата. Въпреки голямата експозиционна площ на новия
музей, който е сред най-добре уредените подобни музей на Балканите и в
НАТО, са показани само две пленени чужди знамена - едно руско и едно
румънско(!). При това скътани. А знамената пленени от българските войни в
Балканската война (1912) стоят консервирани във фонда на музея. Преоб­
ладаващият брой бойни знамена в трофейната колекция на музея са отново
скрити, този път може би за да не дразним новите си „братя по оръжие”
Всеизвеснно е, че във войните за национално обединение на българс­
кия народ българският войн се е показал като храбър, безстрашен, човечен,
скромен и издържлив. Той е вървял изправен в цял ръст срещу противника,
независимо от града от куршуми, от метеорологични и други условия на боя,
с предпочитание към атаката „На нож!”, с достойството на освободител на
поробените братя, с чувството на изпълнен отечествен дълг.
Възпетият в чудесни бойни маршове български велик войник е изпъл­
нен с необикновена любов към „всичко българско и родно”. С добродетелите
на истински войн, с уважението и преклонението към командира, с безкрай­
на вяра в неговите качества и добродетели, с благоговението пред полкова­
та светиня, под чиито стяг той не веднъж учудва света с бойните си качества
от Балканите до далечните Алпи.
Българският войник. Той не винаги е спазвал уставните правила на
боя. Но едно нещо никога не е забравял, а спазвал безпрекословно: Про­
тивникът трябва да бъде стреснат, отхвърлен и...победен! И то чрез вихрен,
масиран натиск! Чрез устрема на себеотрицанието, чрез могъщото българс­
ко, завладяващо „Ура!”. Той никога не изпуска от очите си българската бой­
на светиня - полковото знаме. Никога не е подминавал възможността да се
добере до бойното знаме на своя противник и с цената на всичко да го пле­
ни.
Средата на октомври 1912 г. Командирът на 24-ти пехотен черноморс­
ки полк полковник Христо Недялков получава задача с ускорен марш да се
изнесе от заеманите позиции в района на Одрин и се включи в състава на 5-
та пехотна Дунавска дивизия в района на Бунар Хисар. Личният състав на
полка преодолява голямото разстояние без отдих за изключително кратко
време. На 18-ти октомври от движение, измокрени, гладни, с физическа, но
не и с морална умора, още в 8.30 ч. офицерите и войниците от 1-ва дружина
на черноморци влизат в бой с противника. И отразяват първата му контраа­
така. Около 15.00 ч. съотношението на силите става 1:3 за противника.
Срещу дружината стоят вече два табора. Следва нова контраатака. Отново
отразена от черноморци. 1-ва дружина преминава в настъпление. В жесто­
ката атака противникът е обърнат в бягство. Ударът „На нож!” свършва сво­
ето. Чува се вик: „Знамето им! Знамето им!”. Ефрейтор Иван Неделчев Ара-
баджиев и редник Кольо Тенев са забелязали бягащия със знамето турски

148
военен. Настигат го. Ножът на ефрейтора го поваля. Той се опитва с тялото
си да скрие бойното знаме. Влизат в бой и краката. Знамето е вече в ръцете
на ефрейтор Арабаджиев от с. Аврен, Варненско. С вик „Ура” той го развява
и по този начин възвестява своя и на другаря си успех. Атаката е успешна.
Противникът и отхвърлен. Знамето и доста османлии пленени. На следва­
щия ден първото пленено турско знаме в Балканската война 1912 г. е пре­
дадено на началника на 3-та армия генерал-лейтенант Радко Димитриев.
Началото на ноември 1912 г. Започва атаката на Чаталджанската пози­
ция. 1-ви пехотен софийски полк не прощава, когато атакува. Командирът на
рота поручик Христо Енчев Беделев забелязва противниково бойно знаме.
Преборва се със знаменосеца и го пленява. На Чаталджа не всичко е наред.
Неуспех спохожда българските войски. Но Беделев е щастлив. Пленил е знаме
на противника. И този трофей ще върви с него постоянно. Ще завърши тази
война. Ще участва в следващата и в световната. И знамето ще бъде с него като
най-скъп спомен до края на жизнения му път. Двадесет години след смъртта му,
неговият син ще го предаде за вечно съхранение в НВИМ.
5-ти септември 1916 г. започва атаката на Тутраканската крепост, начало
на Добруджанската операция на 3-та българска армия. По съоръженост и обо­
рудване Тутракан се доближава до Одринската крепост. Но дързоста, бойният
дух на българското войнство, желанието за победа над противника са едни и
същи. Под напора на българските войници укрепленията падат едно след друго.
Военните трофеи и плениците са много. Много са загубите на 1-ва пехотна Со­
фийска дивизия. Но войните на 1-ви пехотен полк пленяват знамето на 84-ти
пехотен полк на Румъния. На 6-ти септември в боя за втората линия на тутра­
канската отбрана боецът от 19-ти пехотен Шуменски полк ефрейтор Пеньо Во­
деничарски от с. Бурозан (дн. Тръбъч, Разградска обл.) пленява знамето на
друг румънски пехотен полк. В тази война се пленени още много знамена, в
това число и на биещите се срещу нашите войски руски полкове.
През 1938 г. в. Дневник съобщава любопитна вест. Доктор Никола
Петков, сътрудник на вестника, дарява на Военноисториеския музей плене­
но турско бойно знаме. Не се съобщават подробности. Но една информация
е особено интересна. Знамето е пленено от убит знаменосец при Люлебур-
гас. То се е измъкнало от обсадата на Плевен от руските и румънските войс­
ки през есента на 1877 г., за което е наградено с медал, но все пак попада в
български ръце, т.е. „завръща” се където му е мястото, само че като трофей.
Пленени противникови знамена. Бойни трофеи от всички армии, с кои­
то българското войнство е имало дълга и честта да воюва. Турски, руски,
румънски, сръбски, гръцки, хитлеристки. Знамена пленени от пехотинци, ка­
валеристи, артилеристи и моряци. Знамена освещавани в църкви и джамии
от свещеници и ходжи, имами и капелани. Бойни знамена, всяко със своя
история, съдба и участ. Бойни знамена, покорени и пленени от българския
боен дух!
Досега не е публикуван пълният им списък. Наш дълг беше да го нап­
равим, макар и с оскъдните данни за тях, запазени във фонда на НВИМ и в
други източници. В скоби публикуваме инвентарните номера на знамената.

149
 Турени бойни знамена
1. Турско знаме (V—А—139). Направено от двоен червен памучен плат с
размери 120x70 см. Лицевата му страна е бродирана с бели памучни конци.
Във всеки от ъглите е извезан полумесец с петолъчна звезда, както е на
държавното знаме на Турция. От трите страни платът е обшит с ресни от
жълта сърма с дължина 4 см. В средата текст на арабски: „Царю, да си
жив!”.
Знамето е подарено на помощните запасни части на турската армия от
духовни лица в армията през 1910 г.
Получено от НВИМ от уредника на музея във Видин.
2. Турско знаме (V—А—140). Вишненочервен цвят, тъкано с позлатени
конци. Размери 97x89 см. В средата на лицевата му част със зланисто жълти
конци е извезан полумесец отворен към развяващия се край на плата. От
трите си външни страни знамето е обшито със златисто жълти ресни с дъл­
жина 3.5 см. Върху знамето е пришит турски медал за участие в отбраната
на Плевен по време на Руско-турската война (1877-1878), с който вероятно
е наградено.
Намерено върху тялото на убития знаменосец през октомври 1912 г. в
боя за Люлебургаз. Подарено на Военноисторическата комисия от д-р Нико­
ла Петков заедно с други военни трофеи. От комисията те идват във фонда
на НВИМ.93
3. Турско знаме (V—А—141). Намерено в с. Корница, Неврокопско (дн.
Гоцеделчевско) през 1929 г. от военнослужащи от 7-ми пехотен Преславски
полк.
Направено е от единичен копринен плат с размери 135x185, като ли­
цевата му страна представлява три отвесни ивици: две златисто- жълти с
една червена между тях. Върху червената ивица с бели конци са извезани
надписи на арабски и полумесецът със звездата, апликация от бял памучен
плат. Върху жълтите ивици текстовете са направени с червени копринени
конци. Обратната страна е като лицевата. Поместени са цитати от Корана:
„В името на всемогъщия бог да живее Н.И.В. Султана. Ако бог поиска ще се
сбъдне желанието ни да превземем (покорим) християнските места. От
уволнените войници от Неврокоп набор 1301 (1883 г.), от победоносната 4-
та дружина от 24-ти полк, 3-та редовна царска армия.”
Знамето е изпратено в НВИМ от командира на 7-ми пехотен Преслав­
ски полк.
4. Турско знаме (V—А—142). Намерено в с. Корница, Неврокопско (дн.
Гоцеделчевско) през 1929 г. от военнослужащи от 7-ми пехотен Преславски
полк.
Размери 178x180 см, представлява единичен копринен плат с три хо­
ризонтални ивици - синя, червена и зелена. Върху синята ивица с бели кон­
ци са извезани два полумесеца с петолъчна звезда. В ляво е апликиран по­
лумесец с шестлъчна звезда от бял памучен плат. Върху зелената ивица с
жълти конци са извезани същите символи. Върху червената - със светлока­
фяви конци е извезан текст на арабски: „Да живее НВ Султана”. „Неврокопс-

150
ка околия, набор 1306 (1884)’’. Обратната страна на знамето има огледална
проекция на лицевата. От трите страни плата е зобиколен с жълти сърмени
ресни. В долния десен ъгъл има пискюл от сини конци.
Знамето е изпратено в НВИМ от командира на 7-ми пехотен Преслав­
ски полк.
Предполагаме, че при отстъплението на турските войски от Неврокоп-
ския край през есента на 1912 г. двете знамена, очевидно подарени на сул­
танските войски от правоверните от този край, са скрити за да бъдат изва­
дени при едно завръщане на вековия поробител.
За съжаление пак в това село през 70-те години на 20 в. и след про­
мените през 1989 г. „правоверните”, макар и с български корен, отново де­
монстрираха преклонението пред исляма. Това е може би и причината за
екцесите и жертвите сред населението при опита да бъдат сменени турско-
арабските им имена с български през 1971 г.
5. Турско знаме (V—А—147). Пленено от кандидат подофицер Димитър
Терзийски от 22-ри пехотен Тракийски полк на 26-ти февруари 1913 г в боя
при Булаир.
Рано сутринта турските войски започват артилерийска подготовка.
След нея главните сили започват настъпление срещу участъка отбраняван
от тракийци. Гъстата мъгла помага на противника да се приближи по- плът­
но. Личният сътав на 22-ри пехотен полк удържа напора на противника. В
критичния момент на боя лично командира на 7-ма пехотна Рилска дивизия
генерал Тодоров се появява на командния пункт на полка. Българските вой­
ни удържат на натиска и отхвърлят противника. Турското бойно знаме е на­
мерено от подофицер Терзийски под телата на загиналите му защитници и
падналите в боя български войни начело с подпоручик Арангелов от 8-ма
пехотна рота.
6. Турско знаме (V—А—148). Бойно знаме на отряда на Явер паша. Из­
работено е от единичен тъмночервен копринен плат, с размери 130x148 см.
Лицевата му страна се състои от три хоризонтално разположени ивици, съ­
шити ръчно. Върху тях със светложълта коприна са втъкани текстове на
арабски. В горния и долния край на плата личат следи от растителни орна­
менти. Знамето е повредено и не е запазило първоначалния си вид. Рестав­
рирано в реставрационно- консервационното ателие на НВИМ. Дръжката му
е дървена сдължина 240 см, която в горния си край завършва с металически
цилиндър. Пленено на 14-ти ноември 1912 г. от доброволците от Македоно-
Одринското опълчение в състава на Кърджалийския отряд с началник гене­
рал Никола Генев в боя при Мерхамлъ (дн. Момчилград), когато е пленен
отряда на Явер паша. До 1946 г. знамето се съхранява в знаменната сбирка
на Двореца, след което е предадено на НВИМ от неговия командант.94
7. Турско знаме (V—А—150). Няма данни.
8. Турско знаме (V—А—151), „Това свещено знаме принадлежи на на­
бор 1310 (по ислямското летоброене) и е дадено за спомен от джамията
„Табакхане” в Гюмюрджина, Одрински вилает на 11-ти и 12-ти конни полко­

151
ве”. Подпис на Хафуз Хюсеин от Истанбул. (Текстовете са превод на Т. Чо-
лаков).
Знамето е получено в НВИМ от под. 5650.
9. Турско знаме (V—А—152). Знамето е с размери 140x120 см, напра­
вено е от атлаз, двуслойно. На него е изобразен следния текст: „Изработено
през 1905 г. и принадлжи на 70-ти полк на 3-та султанска редовна армия при
Тасладжа, окръг Нови пазар (дн. Сърбия). На 4-ти батальон на новобранци­
те от набор 1889 г. от резервната армия при Солун от Серска губерния при
Неврокоп. Подарено от кадията на джамията”.
Получено от коменданта на Пловдивския гарнизон.
Ю.Турско знаме (V—А—153). Текст” Знамето е от 1906 г. Подарено за
спомен на офицерите от турската султанска армия”.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
11. Турско знаме (V—А—154). Текст посвещение: „На Одринския бата­
льон от набор 1901- 1902 г. Подарено на батальона от турски духовници”.
Стихове от Корана. В страни надпис: „Егейско море”.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
12. Турско знаме (V—А—155). Текст: „Знамето е от вакъфа” (Имот при­
надлежащ на джамия в ислямските страни). Подарено на 72-ри полк от ар­
мията на султана. 1-ви батальон от набор 1895 г.”. Надписите върху плата на
знамето са с религиозно съдържание.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
13. Турско знаме (V—А—156). Изработено през 1908 г. Предполага се
да е джамийско, т.е. подарено на войскова част от джамия, нещо много чес­
то срещано в тогавашната турска армия.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
14. Турско знаме (V—А—157). Текст: „Принадлежи на 38-ми полк от Ко-
джа нардив, с Якоруда, Разложко (дн. гр. Якоруда, Благоевградска обл.).
Изработено през ноември 1897 г., когато местен ага е Сюлейман спахи.
Върху плата има стихове от Корана. Непреведени.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
15. Турско знаме (V—А—158). Текст: „Знамето носи Туграта* на султан
Абдул Хамид (1876-1909). Знаме на Драмския батальон от набор 1901 г. По­
дарено на турската войска от Егейско море.

* Тугра-герб на султана на Османската империя. Султаните имали лични флагове,

в ловенето случаи червени. В центъра на флага се поставяла сложна калиграфска плете­
ница, наподобяваща ръка. Тя съдържала името, подписа и титлите на султана и дори на
неговия баща. Общия вид на Туграта и нейните очертания са неизменни през цялото
съществуване на Османската империя. Сменяли се само имената на султаните.
Историята на този символ е следната: През 1362 г. султан Мурад I трябвало да подпи­
ше важен договор. Обаче бил неграмотен. По съвета на неговите приближени той натопил
дланта на ръката си в мастилото и я наложил върху документа. Трите средни пръста се отпе­
чатали заедно, а палеца и кутрето отделно. Великият везир тутакси оградил „подписа” с тит­
лите на халифа и така се получил сложният и преплетен знак наречен Тугра.

152
 Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
16. Турско знаме (V—А -159). Текст: „Подарено на войниците от проти­
вовъздушния батальон (наблюдателни пунктове от балони) от набор 1906 г.
в Одрин през 1909 г. Стихове от Корана: „За да бъдещ вярващ, трябва да
обичаш Родината!”. „Свобода, справедливост, равенство”. „В името на Все­
могъщия Аллах и неговия пророк Мохамед!”.
17. Турско знаме (V—А—160). Текст: „Подарено през 1911 г. от религи­
озни (духовни) лица, на войсковите части, които ще влязат в бой с неверни­
ците- балкански войски”. Знамето носи Туграта на султан Абдул Азис и ди-
виз: „Господ Ви заповядва да бъдете верни в изпълнението на вашия дълг.
Алах е велик и не съществува по-съвършен от него!”.
Получено в НВИМ от коменданта на под 3160-варна.
18. Турско знаме (V—А—161). Текст: „Подарено през 1909 г. на но­
вобранците от от набор 1906 г. от с. Акчакьой, край Одрин”. Стихове от
Корана(!): „За победата на турските войски и насърчаването им за смърт­
та!”
Получено в НВИМ от коменданта на под. 3160-Варна.
19. Турско знаме (У-А-162). Текст: „Подарено през 1900 г. от джамия­
та Султан Селим в Одрин, на гарнизона намиращ се в окръг Анбара, в със­
тав от две дружини: 2-ра и 72-ра. „В името на Всемогъщият Аллах ние ще
допринесем за победата и ще подчиним (превземем) все нови земи. Нека да
вярват правоверните!”.
Получено в НВИМ от коменданта на под. 3160-варна.
20. Турско знаме (V—А—163). Направено от двоен червен копринен
плат (атлаз).
21. Турско знаме (V—А—164). Направено от единичен памучен червен
плат.
22. Турско знаме (У-А-165). Направено от единичен червен плат с
размери 142x142 см. Пленено от руските войски при освобождаването на
София на 4.1.1878 г., когато се е развявало пред софийския конак.95
Знамето е получено в НВИМ от Къща-музей „Александър II” в Плевен
през 1953 г.
23. Турско знаме (У-А-166). Надписи с бяла боя.96 Получено НВИМ от
Къща музей „Александър II” в Плевен през 1953 г.
24. Турско знаме (У-А-167). Получено в НВИМ от Къща-музей Алек­
сандър II” в гр. Плевен през 1953 г.
25. Турско знаме (У-А-281). Пленено от полковник Божил Райнов по
време на Балканската война (1912-1913). Син му Божил Божилов Райнов
(София, Княжево, ул. Аврора № 63) дарява знамето на НВИМ.
26. Турско знаме (У-А-283). Религиозно, обредно издигано при об­
рязване на момчета „Сюнет дюня”. Пленено през Балканската война (1912—
1913). получено в НВИМ от Канцелария на министерството на войната през
1932 г.
27. Турско знаме (V - А - 284). Изработено от Ахмед от джамията „Ис-
ламия” в Истанбул през 1888 г. Изпратено на НВИМ от Париж.

153
 28. Турско знаме (V-A-285). Текст: „Това свещено знаме е спомен за
войниците от 308 набор от Одринския вилает от старата джамия „Чералун-
текирдаг” в Родосто.
29. Турско знаме (V-A-286). „Дар на войниците от набор 1323 от 15-ти
полк от свещенната джамия в Кърджали”. Подарено през 1326(1911) г.
30. Турско знаме (V - А -287). Липсват данни.
31. Турско знаме (V-A-288). Текст: „В името на бога, милостивия Мо­
хамед”. Освен това данни, че знамето е направено по време на царуването
на султан Мохамед Решад97 и е подарено от войниците от 134-ти набор от
кааза Ушан.
32. Турско знаме (V-A-289). Текст: „Подарено на джамията в Чорлу,
наречена „фатик” (завоевател) султан Мехмед V, за спомен от уволнението
на набор 1323 (1908 г.). Върху знамето е извезана Туграта на султан Моха­
мед Решад.
33. Турско знаме (V-A-290). Пленено от командира на 1-ва рота от 34-
та опълченска дружина от турски войник взет в плен след победата при Од­
рин през март 1913 г.
Върху знамето извезан следния текст: „За спомен на джамията „Не-
вах” от войниците новобранци от набор 1324(1906 г.)”. Освен него са изве­
зани стихове от Корана и Туграта на султан Мохамед V Решад.
34. Турско знаме (V-A-291). Текст: „За спомен от повикването на ред­
ниците от набор 1324(1909 г.).
35. Турско знаме (V-A-292). Получено от Етнографския музей в София
с писмо № 6294. Липсват данни за знамето.
36. Турско знаме (V-A-293). Пленено в боя при с. Айнарджик, Родос-
ко, в началото на 1913 г. получено в НВИМ от Етнографския музей в София с
Писмо № 740.
На знамето е извезан текст: „Бойно знаме на Булаирската артилерия
от турските войски, на новобранците от набор 1330 (1892-1893). Булаирска­
та артилерия ще бъде присъединена към фронта на височината Текирдаг
при гр. Родосто на Мраморно море”.
37. Турско знаме (V - А- 294). Пленено при Гюмюрджина. Предадено
на НВИМ от Етнографския музей в София.
38. Турско знаме (V-A-295). Текст: «Подарено на джамията „Юнис” от
шивачите в Световрачка околия през 1906 г,” Освен него е изписано името
на султан Абдул Хамид (1876-1909).
39. Турско знаме (V-A-296). Пленено от кавалерийска част и получено
от фонд „Наша конница”.
40. Турско знаме (V-A-297). Пленено от кавалерийска част и получено
в НВИМ от фонд „Наша конница”.
41. Турско знаме (V-A-298). Към знамето е закачено картонче с печат
от червен восък и текст: „IV-ти конен полк”. Предполагаме, че това е кавале­
рийската част, която го е пленила.
42. Турско знаме (V-A-319) с размери 143x66 см. Изработено от чер­
вен атлаз с втъкан текст на арабски от сърма. Състои се от три хоризонтал­

154
ни пришити на ръка ивици. Дръжката на знамето е дървена, дълга 172 см. В
горния си край завършва с метална сфера, върху която е закрепен полуме­
сец.
Пленено в боя за Бунар Хисар на 18-ти октомври 1918 от ефрейтор
Иван Неделчев Арабаджив от с. Аврен, Варненско и редник Колю Тенев
Карпухчански от с. Карпухча, Старозагорско. Тяхната 1-ва дружина от 24-ти
пехотен Черноморски полк действа отделно от полка в състава на 5-та пе­
хотна Дунавска дивизия. Макар че през ноща са дошли нови подкрепления
за турските войски, те не издържат на настъпателния порив на дунавци и
черноморци. Взводът на подофицер Съби Иванов Динев, в който служат
двамата бойци устремно се бие с противника. В един момент се чува гласът
на ефрейтор Арабаджиев:
- Господин старши, тук е знамето им!
-Удри! - разпорежда взводния командир.
Двамата се хвърлят през глава към изплашения знаменосец. След
кратка сватка знаменосецът е поразен от ножа на ефрейтор Арабаджиев.
Той грабва знамето, развява го и тържествуващ се понася към взводния си
командир. Бурно „Ура” се понася над веригите на атакуващите. Вдъхновени
от пленяването на ценния трофей войниците се нахвърлят върху следващия
окоп. След минути противника панически обръща гръб на атакуващите.
На другия ден знамето е предадено лично на началника на 3-та армия
генерал-лейтенант Радко Димитриев в Бунархисар. Храбрият ефрейтор е
награден със знака на военния орден „За храброст”. По-късно същия орден
получават командирът на 1-ва рота на черноморци капитан Денев и взвод­
ния командир подофицер Събев.98
Знамето е предадено на НВИМ през 1959 г.
43. Турско знаме (У-А-340). Пленено от подполковник Христо Иванов
Енчев при Лозенград през октомври 1912 г. Неговият син Борис Христов Ен­
чев дарява знамето на НВИМ.
44. Турски бончук (У-А-344). Състои се от три части: горна месингова,
средна дървена с дръжка и най- отдолу дървена стойка. Общата височина
на бончука е 215 см.
Горната част е на месингова ост дълга 90 см монтирана подвижно. В
центъра й на върха е поставена метална петолъчна звезда, всеки връх на
която завършва с топче. Под петолъчката е разположен полумесец обърнат
нагоре с крайщата си, а под него лирообразен метален носач, също обърнат
нагоре. На двата върха на лирата са прикрепени посредством халки конски
косми под формата на опашки едната червена, а другата сивобяла. Под ли­
рата друг метален носач на който са пробити от двете страни по четири от­
верстия с пискюли, конски ресни и мъниста. Под лирата и носача е монтиран
месингов шлем под формата на абажур, с пробити отверстия по крайщата.
Посредством халки на четири места на шлема са прикрепени пискюли с ко­
жени ресни с три до пет цветни мъниста. Над него е монтирано трилъчно
лостче с извити надолу рамена. По надолу е монтирана сфера от месингова
ламарина с релефна повърхност. Под нея полусфера също с релефна гео­

155
метрична украса. Тя е прихваната за дървената част на бончука дълга 60 см
в средата обвита са кожа за удобство при носене. Дървената част завършва
с трикрака дървена стоика с дължина на крака 65 см.
Бончукът е пленен на 13-ти март 1913 г. когато ескадроните на 4-ти
конен полк влизат в Одрин. Предаден на НВИМ през 1936 г.от разформиро­
вания музей на фонд „Наша конница”.
45. Турско знаме (V—А—371) Размери 130x130 см. Пленено от Христо
Генчев Беделев в боевете при Чаталджа. Получено като дарение от сина му
Христо Христов Беделев с протокол 296 от 1976 г. , -
46. Турско знаме (V—А—380). Джамийско. Пленено от 10-ти пехотен Ро­
допски полк. Получено от разформирования музей на дивизията през 1983 г.
Макар и недостатъчно в публикуваните данни за пленените туски бойни
знамена много често се говори за джамии. Някои от знамената са дарени на
частите от турската войска от джамии, други пък са дарени от войниците на
джамии. Специалистите занимаващи се с изучаването на пленените турски
знамена от българската армия ги делят на бойни и „джамийски”, което според
нас не е.много точно. Известно е, че Османската империя по време на вековно­
то си съществуване е стожер и разпространител на мохамеданството (исляма).
Нейната държавна уредба е ислямска. Султанът е върховен администратор, но
и върховен-халиф, т.е. върховен религиозен водач. Коранът ижеговите поста­
новки са онзи закон, който не може да не бъде изпълнен, да бъде пренебрег­
нат. Неговите стихове и строфи са алфата и омегата на целокупния живот на
империята и нейните поданици. Това се вижда и от знамената на армията. До-
като държавното знаме е възприето от Византийската империя, независимо че
Коранът не признава и не допуска символи, то военните знамена си позволяват
това. И всичко е свързано с религията. И обикновените военни знамена и т.н.
„джамийски” имат сходна символика. Цитатите от Корана ги има в едните и в
другите. Затова в нашето изложение ние много рядко използваме термина
„джамийски знамена”. При всички случаи дали са дарени от или на джамии,
знамената са военни, бойни, и са служели на частите на армията като бойни
знамена. Така според нас би трябвало и да се приемат.

Румънски бойни знамена

47. Румънско знаме (V—А—336). Пленено от румънския артилерийски
полк дислоциран гр. Търговище (Румъния) в началото на 1917 г.
48. Румънско знаме (\/-А-360). Няма данни.
49. Румънско знаме (V—А—143) - бойно знаме на 84-ти пехотен полк
пленено от 1-ви пехотен Софийски полк в боевете при Тутракан на 5 -ти и 6-
ти септември 1916 г. Размери 110x78 см. .
Знамето е съставено от три перпендикулярни ивици: синя, жълта и
червена, подредени от дясно на ляво както е националния флаг на Румъ,ния.
Символиката му е рисувана с блажни и бронзови бои. В средата на плата е
изобразен румънският държавен герб ограден с венец от лаврови клонки.
Върху коронована мантия два лъва изправени на задните си лапи държат
коронован щит.

156
 Върху обратната страна на плата на знамето са поместени следните
надписи:
„Unera Face Puterea- („Съединението прави силата), Toti Pentru unii,’si
unii, Pentru Toti’ - (всички за един и един за всички")
„Sociatea de asitor, si bine Facere-( „Дружество за подпомагане и само­
издръжка) A meseriasilor din Constanta//Victorul-(Ha занаятчиите от Кюстен-
джа//Виктория), Fondata 28 noembrie anul la 1893-(основано на 28 ноември
1893 г.), Prapelul reinoit la 1911".-{подновено и възстановено пре 1911 г.”)
„Nihil sine deo" - „Никой не е Бог”
„Onore su Patria" - „Чест към'Родината”
„Reg - 84 infanterie”- „84-ти полк от пехотата.”
50. Румънско знаме ( V-A-277). Пленено от ефрейтор Пеньо Водени­
чарски от 19-ти пехотен Шуменски полк на 6-ти септември 1916 г. в боя за
превземането на Тутраканската крепост.
51. Румънско знаме (V-A-275) Знаме на дружеството на ветераните
от армията.

Руски бойни знамена

52. Руско знаме (V—А—138). Военноморски флаг - Андреевски. Разме­
ри 107x73. Пленен заедно със спасителна лодка от потопения от българско
минно заграждение във Варненския залив на 28 февруари 1916 г. руски ми-
ноносец „Лейтенант Пущчин”.
През есента на 1915 г. България влиза в Първата световна война на
страната на Тройният съюз. Русия е на страната на Антантата. През октомв­
ри гр. Варна е обстрелян от корабите на руския Черноморски флот „Импе­
ратрица Мария”, „Св. Йоан Златоустъ”, Св. Панталеймонъ”, „Евстафий”, „Ка-
гуль” и „Память Меркурия”. Разрушени са сгради. Има жертви сред мирното
население.
Това принуждава командването на българските военноморски сили да
минират акваторията на Варненския залив. Тази задача е изпълнена от
флотска единица с командир лейтенант Кирил Минков. И това дава резултат.
На 28 февруари 1916 г. два руски кораба „Живой” и „Лейтеннатъ Пушчинъ”
попадат на минното поле при устието на р. Камчия. Вторият е поразен от
мина и потъва. Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси. В спаситлната
лодка е открит бойния флаг на кораба и пленен заедно със спасения личен
състав и лодката.
Получено от минната рота на 6 февруари 1917 г.
53. Руско знаме (V—А—144). Бойно знаме на 1-ви батальон от 265-ти
опълченски Оренбургски полк.* Знамето носи изобразен православен кръст
и вензела на руския император Николай II. Освен тях и девиз: „ За вярата,
царя и Отечеството”.
Знамето е пленено от 2-ри конен полк в боя при с. Карамурад, (Добру­
джа) на 23-ти октомври 1916 . При пленяването му са се отличили: .майор Доб-
рилов, поручик Янакиев, вахмистьр Митев и старши подофицер г. Христов.100 В
Бюлетин на щаба на армейската група „Макензен" от 24-ти октомври 1916 г.

157
пише: „Преди пладне тя (Конната дивизия- бел. авт.) разпръсна при Карамурад
руския 265-ти опълченски батальон и плени неговия командир”. В Бюлетина е
написано: „Конната дивизия срещна съпротива, отхвърли една румънска брига­
да, взе знамето на 265-та опълченска дружина и плени 800 войници”.101
Знамето е получено в НВИМ от Кавалерийската инспекция към Ми­
нистерството на войната.
54. Руско знаме (V—А—206). Бойно знаме на 7-ми специален полк от 2-
ра бригада на специалната Петроградска дивизия, действала в района на
Битоля през пролетта на 1918 г. Знамето е донесено и предадено на бъл­
гарски части действащи в този район от дезертирали руски войници от спо­
менатия срециален полк.
Получено от Щаба на Действащата армия с писмо № 6140/ 28 април
1918 г.
55. Руски голозник кавалерийски (V—А—303). Пленен от руска кавале­
рийска част в боевете за Добруджа през есентана 1916 г.
56. Руски голозник кавалерийски (V—А—304). Пленен от руска кавале­
рийска част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г.
57. Руски голозник кавалерийски (V—А—305). Пленен от руска кавале­
рийска част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г.
58. Руско сигнално флагче (V—А—306). Пленено от руска кавалерийска
част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г.

Сръбски бойни знамена

59. Сръбски корабен флаг (V—А—145). Пленен от гарнизона в гр. Лом
на 14-ти октомври 1915 г.
60. Сръбски корабен флаг (V—А—146). Пленен от гарнизона в гр. Лом
на 14-ти октомври 1915 г.
61. Сръбски кралски щандарт (V—А—137). Размери 278x269. Пленен по
време на Сръбско-българската война 1885 г.
62. Сръбско знаме на Капаоничкия отряд на Коста Пекянац (У -А -
208). Действал срещу българските войски по време на въстанието на сърби­
те в района на Капаоник планина през 1916 г. Потушено от българските
войски с командир генерал Александър Протогеров.
63. Сръбско знаме от Нишка околия (V - А- 209). Пленено от българс­
ките войски по време на Първата световна война.
64. Сръбско знаме (У-А-236). Бойно знаме на стрелкова дружина от пи-
ротско. Пленено от българските войски по време на Първата световна война.
65. Сръбско знаме (У-А-237). Бойно знаме на Съюза на „Соколските
дружества „Душан силни”. Пленено от българските войски по време на Пър­
вата световна война.

Гръцки бойни знамена

66. Гръцко знаме (У-А-238). Знаме на гръцки доброволци. Пленено от
бъларски войски по време на Първата световна война.
67. Гръцко знаме (У-А-276). Знаме на Запасните подофицери в Гърция.

1 58
 Бележки

1. Дисциплинарен правилник на българската войска, С., 1915, чл. 11;

Български военен алманах, С., 1926, с. 171.
2. Дрангов, Б. Избрани произведения, съставил Кузман Шишков. С.,
1985, Раздел V. '
3. Чолпанов, Б. Векове от слава. Т. II.,С.,1982, с. 123.
4. Пак там, с. 122.
5. История на България. Т.Ш., С., 1964, с. 22
6. Данев,С. Очерк на дипломатическата история на Балканските дър­
жави. С.,1931, с. 80-81.
7. Кантарджиев, Т. В заложничество и у дома. С., 1922, с. 25.
8. Пак там.
9. Пак там, с. 26.
10. Пак там, с. 27.
11. Пак там, с. 29: Недялков, X. С 1-ва дивизия в заложничество (Спо­
мени). Военноисторически сборник, г. 6,1932, април-май, с. 38.
12. Пак там.
13. Недялков, X. 1-ва п. Софийска дивизия на Македонкия фронт през
втората половина на септември 1918 г. С., 1921, с. 77; С 1-ва дивизия...с. 40.
14. Недялков, X. 1-ва п. Софийска дивизия...с. 74
15. Кантарджиев, Т. В заложничество...с. 51.
16. Пак там, с. 35; Недялков,X. С 1-ва дивизия.,.с. 49; Епопея на бъл­
гарския войн. Т. 2, С., 1929, с. 296-308.
17. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 504, л. 435. *
18. Пак там.
19. Пак там.
20. Пак там; Мусаков, И. Огненият път на Търновци. С., 1940, с. 221—
225.
21. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 504, л. 434-436.
22. Пак там.
23. Архив на НВИМ. Инв. № Х-А-392. Кузупов, А. Как бе спасено зна­
мето на 1-ви п. полк.
24. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 504, л. 498.
25. Кузупов,Л. Спасеното знаме. Военноисторически сборник, 1967. №
1, с. 104. •
26. ЦВА, ф. 1,оп. 5, а.е. 504, л. 498; АНВИМ, инв. № V-A-386.
27. АНВИМ, инв. № Х-А-392.
‘ 28. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 504, л. 498.
29. Нашите дивизии при Скопие, - Мир, № 3529, 11 окт. 1918; № 3530
от 12 окт.1918.
30. Една среща с офицери от 1 дивизия. - Пряпорец, № 230 от 10 окт.
1918. '
31. Даскалова, С. Петко Д. Петков. С., 1955, с. 11.
32. Генов, П. Петко Д. Петков. С., 1978, с. 11.

159
 33. Каранфилов, Е. Българи. Т. 2, С., 1971, с. 119-120.
34. Христов, X. Петко Д. Петков. С., 1991, с. 19.
35. Посрещането на героите. - Пряпорец, № 262, 18 ноември 1918:
Иванов, И. Кои са спасителите на знамето? - Известия на Националния цен­
тър по военна история-военноисторическо дружество, т. 56/1994, с. 219-225.
36. Каранфилов, Е. Трибуни и поети. - С., 1983, с. 106.
37. АНВИМ, инв. № У-А-386; с. 20-21.
38. Стойчев, И. Драгоманци през войните 1912-1913, 1915—1918г. С.,
1939, с. 152; ЦВА, ф. 012, оп. 1, а.е ,168, л. 94-95. -
39. Стойчев, И. Тетевенското бойно знаме. С., 1941, с. 33-34; Драго­
манци през войните...с. 153.
40. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 504, л. 207.
41. Терениев, Д. „42-ри пехотен полк във войната за обединение на
българското племе” 1915-1918 г..С., 1929, с. 136.
42. АНВИМ, инв. № У-Л-18.
43. НИМ, инв. № 31496.
44. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 504, л. 511.
45. Пак там. =
46. Пак там, с. 512.
47.. Пак там, с. 500 и 509.
48. Пак там, с. 513.
49. Мусанов, И. Попувековният юбилей на 15-ти пех. Ломски полк. С.,
1939. с. 206-208.
50. Пак там.
51. Кръстев, П. С бдинци в огъня през1915-1918 г. Видин, 1944, с. 68.
52. Пак там.
53. Пак там. ^
54. Пак там, с. 69; Ангелов, С. Кратка история на бойните действия на
51 ви пех. резервен полк през Първата светвна война 1915-1918 г. (Ръко­
пис, съхраняван в ЦВА), с. 14. .
55. АНВИМ, инв. № V—А—17 (Митков, Ц. Изложение за спасяване зна­
мето на 52-ри полк). -
56. АНВИМ, инв. № V—А—17. Служебна книга на знамето на 52-ри пех.
полк. С. 23-24.
57. Пак там, Митнов, Ц. Изложение...
58. Пак там.
59. Найденова, Р. Знамената на Българското опълчение. Известия на
НВИМ, Т. III, 1977, с. 116.
60. Епопея на българския войн. Т.И, С., 1929, с. 296.
61. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 504, л. 421. .. ~ м-
62. Пак там, с. 423.
63. Пак там, с. 459. , ----­
64. АНВИМ, инв. № V—А—14. Служебна книга на знамето на 35-ти пех.
Врачански полк, с. 27-26.
65. ЦВА, ф. 012, оп. 1, а.е. 171, л. 31.

160
 66. 36 -ти пехотен Козлодуйски полк в Балканската и Междусъюзни­
ческата война 1912-1913 г. и Световната война 1915-1918 г. С., 1940,
с. 399.
67. Пак там, с. 340.
68. ЦВА, ф. 012, оп. 1, а.е. 171, л. 32.
69. 8-ми пехотен Приморски полк. Живот и бойна дейност от формира­
нето до свеждането му в!дружина. Ч. 3. Варна., (б.г.), с. 201.
70. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 504, л. 426. .
71. Пак там.
72. 8-ми пехотен Приморски.,.,с. 202.
73. История на 27-ми пехотен Чепински полк във войните за обедне-
ние на бъларския народ 1912-1913, 1915-1918 г. С., 1942, с. 318.
74. АНВИМ, Инв.№ У-А-124, с. 30.
75. Мустанерсни, Г. История на 9-ти пехотен Пловдивски полк 1878—
1918 г. ,С„ 1935, с. 212.
76. Пак там, с. 213.
77. ЦВА, ф. 22, п.1,а.е. 31, л. 3.
78. Пак там, л. 2.
79. Пак там, л. 32
80. Пак там, л. 6
81. Пак там, л. 35.
82. Пак там, л. 38-39.
83. Пак там, л. 35.
84. Заповеди по военното ведомство за 1921-1922 г. (Съхраняват се
във Военноисторическа библиотека във Военна академия „Г. С.Раковски”).
85. Пак там.
86. ЦВА, ф.22, оп. 1, а.е. 31, л. 43.
87. Пак там, л. 44.
88. Пак там.
89. Пак там. л. 55, 57.
90. Тончев, Т. Световният пожар и България. С., 1984, с. 515.
91. В. Народна армия от 5.2.1965 г.
92. Крючнов, В. Лично дело № 0016. С., 2000, с. 34; Кисинджър, X.
Дипломацията. С., 1997, с. 488.
93. Дневник, бр. 11484/ 2.4.1938, с. 6: Недев, С. Османски имперски
военни знамена и символи - бойни трофеи на Българската армия. Военноис-
торически сборник кн. 5/1994, с. 197.
94. Недев, С. Пак там.
95. фонд НВИМ инв. № Х-А-17941
96. фонд НВИМ инв. № Х-А-17942
97. Мехмед V (Мохамед Решад) (1844-1918) е 35-я султан на Османската
империя. Син на Абдул Меджид и брат на султаните Мурад и Абдул Хамид II.
Провъзгласен за султан през 1909 г., когато след младотурския преврат войс­
ките от Солун влизат в Истанбул и свалят Абдул Хамид II. През царуването на

161
Мехмед II империята участва в три войни (Турско-италианската - 1911 г., Бал­
канските- 1912-1913 г. и Първата световна война - 1914-1918 г.).
98. История на 24-ти пех. Черноморски на Н.В. царица Елеонора полк.
1912-1913, 1915-1918 г. С„ 1939, с. 96; фонд НВИМ, инв. № Х-А-168 и X -
Н—18; Недев, С. Османски имперски..., с. 197.
99. Недев, С. Пак там, с. 198
100. Стефанов, С. Добруджански герои, С., 2003, с. 264.
101. Българската армия в Световната война 1915-1918 г. Войната
срещу Румъния през 1916 г. Т. 9, С., 1939, с. 823; ЦВА, ф.1, оп. 5, а.е. 494,
л. 523. * •

,'Сг.

162
чт. ■
ПРИЛОЖ ЕНИЯ
ì ■
П риложение № 1 Ксерокопие

Ка рта
НА ЧАСТЬ ОТЪ ЮГО-ЗА-
падна М а к е д о н и я
и А лбания
мЬгкл 1 8001)00
Разположение
на 1.,6.,С борн .
и302диви

Ъг&

Схема за разположението на войските след подписването

на Солунското споразумение

164
 П р и л о ж е н и е № 2. Ч\>П:
П репис!
Пълномощно
Дадено отдам, командира на 6-ти пех. Търновски полк на кап. Арабов
Христо, кап. Денчев Цветан, кап. Барбар Отон и поручик Ханджиев Лазар
заедно с трима подофицери и един конник.
2-ий октомврий 1918 г.
Позицията западно непосредствено до гр. Скопие:
За честта на полка, който във всички боеве отстоява за Родината при
самостоятелни боеве и тия със съюзниците ни нигде немал неуспех до сега
в продължение на Балканската и Европейската войни, предаваме на. горе­
изброените военно свещеното знаме на полка със заповед да сторят всичко
възможно, преодолеят всички пречки и с риск на живота се да пренесат
знамето в стара България или предадат на хранение на някой от нашите
съюзници-военни официални власти, с молба в последствие да повърнат на
доблестните им войници, които до последния момент доблестно изпълниха
войнишкия си дълг в 6-ий пех. полк.
Умоляват се всички доблестни наши или съюзнически* власти да им
дадат всички средства и съдействия за спасяване емблемата на частта на
доблестния полк за пренасяне в нашата страна или съюзническа за съхра­
нение до след войната, след което да се предаде на полка.
(Подпис) За командир на 6-ий пех. Търновски на НВ полк: майор Конс­
тантинов. Следват подписи на адютанта на полка*поручик Горанов, на стар­
ши полковият лекар, санитарният подполковник Илиев, а на гърба подписи­
те на офицерите от разезда и неговият началник капитан Арабов.

ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 504, л. 438 (522).

 Приложение № 3
П репис!
Началник
на Самостоятелен офицерски патрул До господина
от 6-ий пех. Търновски на НВ полк Министъра на войната
№ 1
11-ий октомврий 1918 г.
гр. София
Рапорт
Донасям Ви, господин генерал, че на 2-ий т.м. в 11 ч. и 30 мин. пр. пл.
на позицията непосредствено западно от г. Скопие, когато стана известно,
че полкът и дивизията ще бъдат пленени от неприятеля, защото беше отнета
вече всякаква възможнст да си пробият път през неприятелските линий или
да отстъпим, командирът на полка поиска да се явят охотници офицери и
подофицери от полка, които [да] спасят знамето на полка, като го отнесат в
пределите на Царството. Тогава се явиха охотници да изпълнят тази задача
следните офицери: капитаните Арабов Христо, Денчев Цветан и Барбар
Отон и поручик Ханджиев Лазар, подофицери: Стефанов Атанас, Латов Ве­
личко, Иванов Димитър и мл. подофицер Юрданов Владимир. На тази група
офицери и подофицери Командирът на полка повери полковото знаме със
заповед да преодолеят всички пречки и с риск на живота си да спасим от
пленяване знамето, като при това ни снабди с нужното пълномощно, което
тук прилагаме.
В момента на заминаването ни от щаба на бригадата се получи извес­
тието, че сръбски чети се появили в околността на Качанишкия проход и че
албанците въстанали и заплашват единствения път за изтеглянето на каква-
то и да било част. В същия момент при нас се явиха подпоручиците Стоянов
и Петков и ни предоха заповедтта на командира на полка, че предвид не­
възможността да намерим някой път за преминаване през неприятелските
линии и при явната при това опасност щото знамето да попадне в неприя­
телски ръце, да останеме и да изгорим знамето. Ний отговорихме, че пое­
маме върху себе си отговорността за целостта на знамето и неговото спася­
ване и пренасяне в пределите на Царството и тътнахме.
При усилен марш на коне и с железница, минахме през Качанишкия
проход, гр. Качаник, феризово, Прищина, Митровица, Рашка, Ушче, Кране­
во, Крушевац, Сталач, Парачин, Зайчар, Александрово, Вратца, Мездра,
София като преминахме 800 км за 7 дни и 19 часа. В София пристигнахме
вчера, 10 того, 6 ч. и 10 мин. пр. пл. с трена от Вратца и се явихме началнику
Полската канцелария при Щаба на Действащата армия.
Приложение: 1 знаме, 3 знакове за отличия и пълномощно.
Подпис

ЦВА, ф.1, оп. 5. а.е. 504, а . 434.

166
 П риложение № 4
П репис!

Как бе спасено знамето на 1-ви пех. Софийски полк?

(Подполковник о.з. Любомир Кузупов - личен архив)
Към края на септември 1918 г., когато Южният фронт бе пробит при
Добро поле, наложи се частите да отстъпят. Първа Софийска дивизия зае­
маше позиция северно от Битоля, като държеше висотата кота 1248 и скло­
новете на изток и запад до шосето.Битоля-Ресен. С няколкодневни отстъпа-
телни маршове, които почнаха на 24 септемврий, частите на дивизията се
спряха южно от Кичево на височините около с. Стоб. Там по-късно остана
само 3-та бригада - 41 и 42 полкове, а 1-ва бригада -1-ви и 6-ти полкове
продължиха по пътя Тетово-Гостивар-Скопие. Очакваше се там да се раз­
вият боеве.
Нашата дивизия не знаеше що е отстъпление и поражение, а сега ма­
кар че частите бяха много изморени от няколкодневните усилени походи,
бяха готови да се бият с врага и да си пробият път към родината. Няма да
забравя картината, когато бехме спряли на почивка в овощните градини
край Тетово. Заповядаха да бъдем в пълна бойна готовност, защото по
всичко изглеждаше, че около Скопие ще водим боеве. Войниците най-
усърдно и съсредоточено почнаха да почистват пушките си. Прокарваха
през цевта шомполи с гореща смазка, защото от безкрайните походи по
прашните пътища пушките се бяха много изпрашили. Попълниха се патро­
ните. Нито следа от разколебание или умора и отчаяние.Те знаеха, че дока-
то държат здраво в ръцете си оръжието, ще успеят да се доберат до родина­
та си.
През ноща на 30 септември се натоварихме на теснолинейката и по­
ехме към Скопие- гара Генерал Жостово. Пътувайки с влака на една гара
научихме от войниците, служещи по теснолинейката, че в Солун е сключено
примирие... Тази новина посрещнахме със смесени чувства: първо с облек­
чение, че се туря край на тази продължителна война и второ, с неизвест­
ността какво ни очаква нас лично и нашата родина. Всички виждахме, че
сме пред нова и още по-страшна катастрофа. На разсъмване стигнахме на
гара Жостово. Веднага разузнахме къде ще можем да заемем удобни пози­
ции. За тази цел прегазихме р. Треска и разучихме височините южно от нея.
В същото време слуховете за сключеното в Солун примирие се потвърдиха и
там било уговорено: всчки войски, намиращи се западно от скопския мери-
диян трябва да сложат оръжието си и временно да останат като заложници-
като гаранция, че условията на примирието ще бъдат изпълнени, а освен
това, при напредването на съглашенските войски да не се пречи на използ­
ваните от тях пътища водещи на север.
Какво означаваше това? Да сложим оръжието си? Войници без оръ­
жие? Какво ни очаква? Пленничество, робия, неизвестност? Докато държим
здраво оръжието в десниците си, ние можем да се доберем до родината си.
Как да сдадем оръжието си, което ни е пазило в течение на три години и при

167
всички несгоди и опасни случаи? Един войник от моята рота така се вайка­
ше: „Как да си сдам пушката, която ме е пазила толкова години?”
Бригадният ни командир, полковник Добрев, един храбър и твърд
войн, не искаше и да помисли за слагане на оръжието. Той ме извика и ми
възложи да разузная и рекогнисцирам тайно пътя към Качанишкото дефиле,
по който път отстъпваха германските части и да проуча възможно ли е и ний
да отстъпим по него. Но събитията през този фатален ден се развиха много
бързо. Примирието било сключено на 29 септемврий в Солун. Но през ноща
ние го научихме. На 1 октомврий бяхме в околностите на Скопие. На 2 ок-
томврий, по обед на гара Жостово пристигна един френски автомобил, в
който бе един французин майор Д.Еспаня заедно с нашия генералщабен
майор Петър Траянов, французинът носеше затворен плик с писмо от френ­
ския генерал Пате, до командващият войските генерал Кантарджиев. Тия
двама офицери бяха изпратени за да ни уведомят за сключеното примирие и
че всички ний, войските намиращи се западно от Скопие ще трябва да сло­
жим оръжието си. Всички бяхме потресени от това вече официално съобще­
ние за Солунското примирие. Как така ще станем пленници? Но майор Тра­
янов ни предаде, че това е необходимо, наложително условие и че ако не го
спазиме, неприятелските части ще влезат в България. А всички знаехме
какво би значело това-родните ни огнища да бъдат погазени и разорени.
Ний със свити от болка сърца трябваше да се подчиним. На нас бе отредено
да изпием до дъно горчивата чаша. Много тежки мисли ни измъчваха в този
момент: Какво ни очаква? и не по-малката мисъл, какво ще стане с полкова­
та светиня- знамето на полка? Същата тази мисъл, която ме изпълваше, из­
питваше и полковият командир, славния полковник Велизар Лазаров. В този
трагичен момент това бе най-важния въпрос. Когато майор Траянов се яви
на гара Жостово, полковник Лазаров сподели с някои от близките до него
офицери да предаде знамето на майор Траянов, който да го прибере отде­
лено от дръжката като го постави в своята малка пътническа чанта и да го
отнесе в България. Лазаров заповяда да се отдели от дръжката и да бъде
донесено на гара Жостово. Скоро заведущ прехрана поручик Велизар Бага-
ров донесе скрито под куртката му знаме. Лазаров говори с Траянов. Но
Траянов не посмя да се натовари с тази деликатна мисия, опасяваше се
французите да не се усъмнят и [го] обискират. Тогава тази идея бе изоста­
вена. Помисли се дали знамето не може да бъде изпратено по Качанишкия
проход, по който отстъпваха германците. Хората натоварени с тази задача
можеха да бъдат заловени от враждебно настоените албанци. Какво да се
прави? Аз бях свидетел на всичко това и в мен заседна тежка мисъл: Какво
да се прави?
До вечерта бойците с мъка се разделиха с оръжието си. Със свити
сърца и наведини глави тръгнаха към своята Голгота. Спряхме да нощуваме
в окрайнините на Скопие. През цялата нощ [полковник] Лазаров бил неспо­
коен, а същата мисъл не даваше и на мен мира. По една случайност този
ден бях около полковник Лазаров, към който питаех особени чувства на
обич и уважение и преданост. Знаех че знамето е у Багаров, който се дви­

168
жеше с щаба на полка. Нещо свиваше сърцето ми. Всеки момент беше въз­
можно да се предприеме обиск и знамето да бъде открито. Тази мисъл не ми
даваше покой. Трябваше да се предприеме нещо и знамето да бъде отнесе­
но в родината....
На сутринта [3 октомври] войниците се стегнаха, полкът се построи.
Командирът на полка обиколи и прегледа построените роти, поздрави ги,
каза им няколко насърчителни думи. Войниците обичаха, просто боготворя­
ха своя командир. Те знаеха неговите бащински грижи за тях. Клюмналите
глави се изправиха. Щом началниците им са с тях, те бяха спокойни. Вечер­
та, когато тръгнахме за бивака, придужаващият ни французки офицер каза
на [полковник] Лазаров, че за офицерите ще има квартири. Лазаров благо­
дари, но каза: „Ние от нашите войници няма да се отделим!” Това оцениха
нашите войници и разбраха, че докато бъдат със своите началници и със
своя командир те ще бъдат добре, доколкото могат да бъдат добре в тази
пленническа неволя. Войницте се бяха добре стегнали, раниците им добре
наредени. Само вместо пушки всеки носеше по една летва взета от близкия
склад за дървен строителен материал. Тези летви щяха да заменят пушките
им при построяване вечер на войнишките палатки. След това колоната пое
пътя към Белее. [Полковник] Лазаров пропусна край себе си ротите, които
маршируваха бодри и отговаряха дружно на поздрава му. Офицерът фран­
цузин, който беше при командира, гледайки това извика: „Мон дийо (боже
мой), та това не са пленници!”
Полкът тръгна към своята Голгота. Начело на полка яздеше полковият
команир. Непосредствено след него следвам аз, като командир на челната
първа рота. По време на пътуването се получи заповед да се предупредят
войниците да не бягат, защото има опасност да бъдат убити, ако бъдат зало­
вени да се движат сами. Освен това се прибавяше, че избягалите ще се
считат като дезетьори. Полковник Лазаров се обърна към мен и ми предаде
тази заповед, за да я предам назад на войниците. Аз козирувах и му казах:
„Заповедта ви ще предам, но аз съм намислил да избягам...”. Полковник Ла-
зарв ме знаеше като изпълнителен офицер и това така ясно изразено от мен
неподчнение го изненада. Тогава аз му обясних, че съм намислил да избя­
гам и да спася полковото знаме. Той помълча, помисли и по принцип възп­
рие тази идея, но не ми даде веднага съгласието си. „Добре, ще помислим
по този въпрос. Ще поговорим по това довечера, когато спрем на бивак!”
Аз си бях вече направил план как да осъществя това. Още предната
вечер, когато бях легнал на земята до своите войници, мислих по тава. Бли­
зо до мен беше бивака на дивизионния ескадрон, чийто командир ротмистър
Коста Марков ми бе съученик и приятел от детинство. Без да му казвам как­
во съм намислил му казах: „Коста, хайде да бягаме!” А той, славен коман­
дир, обичащ войниците, ми каза: „Не, аз не искам да изоставя моите войни­
ци в този тежък момент!” Аз не се върнах повече на въпроса. По-късно, ко­
гато всички се върнаха в родината, той ми каза: „Защо не ми обясни, аз
непременно щях да дойда с тебе?” През нощта, докато всички спяха, аз об­
мислях как да изпълня намисленото. Първо ми трябваха хора верни, изпита-

169
ни, приятели. Спрях се на моя добър приятел поручик Милан Златев, по-
млад от мен, но изпитан боец. Той ме обичаше, както аз го обичах и бях си­
гурен, че с готовност ще се съгласи. Спрях се на фелдфебела на моята рота
Велко Иванов. Знаех го, че е храбрец и е смел. Бях имал случаи да го видя,
след като се върна от щурмовата команда, как хвъря запалените бомби, та­
ка, че се пукаха във въздуха, нещо за което се искаше много смелост. За­
щото забавянето с един момент може да причини избухването на бомбата в
ръцете му и да го разкъса. След това помислих за моя взводен подофицер,
когато командвах 7-ма рота от полка, Йордан Георгиев Ламбов, шоп от
Княжево. Той във време боевете беше като лъв. След него се спрях на
старши подофицера от 1-ва рота Христо Коцев, завършил Одринската по­
дофицерска школа, със завършено средно образование-той беше смел,
безстрашен боец. Спрях се и на моя ординарец Варадин, също шоп, от с.
Бракевци, Царибродско. Той в боевете в Сърбия, Добруджа и Румъния бе
строеви войник, бе ранен, за това аз го взех за ординарец. В неговата пре­
даност бях имал случай много пъти да се уверя.
След като получих одобрение на моя план, намерих Златев, той ко­
мандваше 12-та рота от полка. Казах му какво съм намислил и му предло­
жих да дойде с мен. Той веднага, без колебание, се съгласи. Казах и на дру­
гите избрани от мен хора. Всички ведната, [също] без колебание се съгласи­
ха. Вечерта Златев и командира на полка ми препоръчаха и останалите чле­
нове на командата, а именно: Ст. подофицер Стойчо Апостолов, мл. подофи­
цер Димитър Митров и редника Иван Станишев. На никой освен на Златев
не съобщих целта на нашето бягство.
Трябваше да решим въпроса за снабдяването ни с оръжие, францу­
зите разрешиха офицерите да запазят пистолетите си. Велко и Йордан бяха
скришом запазили своите пистолети. Трябваха ни бомби. По пътя из хенде-
ците имаше сандъци с бомби, но без капсули. Въпреки това взехме доста от
тези бомби. За наш късмет по-нататък намерихме в някои сандъци и капсу­
ли. Така въпросът с въоръжаването ни се разреши лесно. Движейки се по
шосето, нашата колона се кръстоса с една френска колона, която почиваше
наблизо. Спря и нашата колона. Нашите войници се заговориха с французи­
те. Оказа се, че това е полкът, който е бил срещу нас при Битоля. Войниците
с мимики и с по няколко френски думи се разбраха. Довчера врагове, днес
разговаряха като приятели. Запитах един френски офицер за тяхните войни­
ци. Той ми отговори, че винаги мърморят, недоволстват, но вървят. Направи
ми впечатление, че зад колоната [им] се движат много камиони- обоз. В този
обоз освен продоволствие имаше и вино. Във французката армия вино се
дава като редовна дажба, както хляба и месото.
Движейки се към Велес с Милан Златев обмислихме начина на изпъл­
нение на задачата. Изучавахме по карта маршрута. Надвечер [4.Х.] стигнах­
ме до с. Катланово, там, където р. Пчиня се влива във Вардар. Там имаше
мост, който бе разрушен от нашите при отстъплението и сега се поправяше
от 1-ва пионерна дружина на майор Найденов. Ротен коандир в тази дружи­
на бе моя приятел Сашо Константинов. Когато се спряхме за нощуване, ний

170
със Златев излязохме да разгледаме местността и да определим по коя по­
сока да тръгнем щом се стъмни. Ръмеше, но ние бяхме с мушамите си. По
това време край нас мина една лека кола, в която имаше английски офице­
ри. Като видяха български офицери, те спряха колата, дойдоха при нас и
почнаха с любопитство да ни разглеждат. Те досега не бяха виждали бълга­
ри. Заговориха ни на френски. Те бяха много любопитни и искаха да видят
нашите униформи и посегнаха да разгърнат моята мушама. Аз бях запасал
на колана си пистолета и няколко бомби, енергично отбих ръката на любо­
питния англичанин [и] отстъпих малко назад. Скоро англичаните се качиха
на колата си и продължиха.
Когато се стъмни аз и Златев отидохме в палатката на командира,
полк. Лазаров, за да ни предаде знамето. Той като че ли се бе разколебал.
Страх го беше по пътя да не попаднем в неприятелски ръце и заедно с нас и
знамето. Предложи ни да избягаме без знамето и там да докладваме на от­
говорните хора за нашето положение, как сме станали заложници, да раз­
кажем, че полкът не е дал жертви по време на отстъплението и пр. С това
щяхме чувствително да успокоим близките на нашите войници. Но ний нас­
тояхме да ни довери знамето. Иначе нямаше смисъл да бягаме и да оставим
своите войници. Освободи ни и ни каза да си помислим и след това пак да се
явим при него. Вероятно искаше и той още веднъж да помисли да ни повери
ли тази важна задача. Ний със Златев отново размислихме и решихме да
настояваме. Когато отново отидохме при него, аз му заявих с категоричен
тон: „Господин полковник, поверете ни знамето и бройте три дни. Бъдете
сигурен, че на четвъртия ден ще сме в родината заедно със знамето. А при
най-лошия случай, му заявих аз, нито ний, нито знамето ще оставим да по­
падне в неприятелски ръце...”. Командирът, виждайки нашето твърдо реше­
ние и вярвайки в думите ни, извади знамето, целуна го и ни го предаде. Це­
луна мен и Златев и ни пожела добър успех и щастливо и благополучно сти-
гане в родината. Аз разкопчах куртката си и опасах знамето около кръста
си. И.злязохме от палатката на командира. В това време командата се беше
вече събрала и ни чакаше на определеното място.
Трябваше да помислим как да се измъкнем от бивака, французите бя­
ха поставили постове за охрана на лагера. Това бяха черни войници от ко­
лониалните французки части. Близо до бивака имаше изворче, а р. Пчиня
беше близо, французите пускаха отделни войници да си налеят вода, а и
готвачите да си пълнят казаните за [приготвяне на] храната. Ние се превър­
нахме на една импровизирана „кашаварска команда”. Взехме два товарни
коня. На единия натоварихме на едната страна буренце за вода, а от друга­
та готварски казан, в който скрихме бомбите и другия си багаж. Другия кон
беше само със самар. На него привидно щяхме да товарим дърва за кухня­
та. Придружващия го войник носеше брадва. Едни от нас водеха конете,
други носеха баки за наливане вода в казана. Когато стигнахме до часовия,
аз му обясних с думи и жестове, че сме кашавари и отиваме за вода и дър­
ва. Черният часовй ни изгледа и ни пусна да излезем от обградения лагер.
Като се поотдалечихме, взехме си багажа и придружаващия ни войник се

171
върна с конете. Одидохме до бивака на 1-ва пионерна дружина, която поп­
равяше моста. Незабелязано се промъкнахме до палатките на офицерите.
Войниците бяха прекратили работата си и дружинният им командир съоб­
щаваше заповедта никой да не смее да бяга. Ние за втори път слушахме
тази заповед и се подсмихвахме.
Когато се вече доста стъмни, ний незабелязано напуснахме палатката,
отвързахме няколко от конете на дружината, които бяха наблизо, яхнахме
ги на голо и прегазихме реката, която беше доста придошла. Нямаше сми­
съл още отначало да си мокрим краката до колене. Само Христо Коцев пре­
гази реката и цял се измокри, та после му се смяхме. Като минахме реката
Варадин почна да се вайка- забравил при пионерите чантата с продукти.
Върнах го да я вземе. Той неохотно изпълни заповедта и после години на­
ред разказва колко го е било яд да се връща и евентуално да не ни намери
там, където ни остави.
Като се събра цялата команда на отвъдния бряг на реката, събрах хо­
рата и им казах: „Натоварени сме с една много сериозна и важна задача.
Трябва да стигнем родината без да попаднем в неприятелски ръце. Но ако,
недай Боже, бъдем заловени и няма никаква възможност да се изскубнем,
заповядвам на всеки от вас още отсега, в такъв случай да хвърлите върху
мен по една бомба за да бъда разкъсан и мъртав да не попадна във вра­
жески ръце...”. Както ми казаха по-късно другарите от командата [те разб­
рали], че аз нося върху себе си нещо много важно и ценно.
Между другото Варадин се върна при нас. Валеше дъжд. Ноща бе
тъмна като [в] рог. Време противно, но в случая много благоприятно за нас.
Пред нас се изпречи един много стръмен бряг, цял обрасъл в много дребна,
но гъста гора. Обстановката като че ли още отначало искаше да ни покаже
колко трудна е задачата, с която сме се нагърбили и то доброволно. Тряб­
ваше да продължим пътя си право нагоре, без път, нито пътека, по непрохо­
димата гора. Бяхме целите изподраскани от клоните на дърветата. Дъжда ни
измокри до кости. Моят Варадин изгуби сухарената ми торба, в която имаше
сухар, чай, сол и някои тоалетни принадлежности. Не беше взможно да се
връща и да търси торбата. След като се движихме така повече от час, изля­
зохме на билото, на открито. Гората се беше свършила. Според картата, тук
наблизо беше селото-колиби Кокошино. Повървяхме още малко и се натък­
нахме на една порутена плевня, откъдето се чуваше хъркане. Двама от на­
шите влязоха в плевнята и измъкнаха спящия. Той се оказа ратай. Отведе
ни в къщата на господаря си. И двамата се бяха доста изплашили. Когато им
обяснихме, че ни трябва водач, те ни отведоха в една близка къща. Стопа­
нинът излезе и ни поизгледа съмнително и подозрително. Аз за да го заблу­
дя се извърнах назад и изкомандвах високо: „Стой! Почивай!”, като по този
начин дадох вид, че след нас има цяла команда войници. Той ни поизгледа
съмнително и ми каза: „Ами какви войници сте вие? Къде са ви пушките?”.
Аз му обясних, че сме картечна команда и вместо пушки сме въоръжени с
пистолети и му показах парабелума си, „случайно” насочен срещу него. Той
лесно се убеди и не ме разпитва повече. Той ми обясни, че предния ден в

172
селото идвали сърби и заповядали под страх от строго наказание да не ус-
лужват на български войници- бегълци. Пред другия селянин и домашните
му, които бяха излезли изплашени от къщата, го запитах за пътищата воде­
щи към близките села, които наименовах според както бяха обозначени на
картата ми. Той щеше да ни води. Назовах едно село и му заповядах да ни
води към същото. Той ни поведе. Но след няколко минути го спрях и му за­
повядах да ни води към селото, към което трябваше да отидем. Това напра­
вих за да заблудя останалите пред дома му хора, та ако дойдат сърби да ги
огправят към назованата пред тях посока.От съседното село взехме друг
водач. Така през ноща взехме още двама водачи. Последния, който взехме
преди разсъмване се оказа буден и услужлив македонец, бивш комита. Той
ни каза, че знае „канала” - скрит път в обраснала с гора местност, по който
ще можем да се движим и през деня. Вървяхме доста и след пладне, когато
се почувствахме доста изморени, водачът ни спря пред една кошара за да
си починем. Кошарата беше толкова малка и ниска, че в нея можеше да се
влезе само пълзешком. Влязохме в двора на кошарата, като оставих Велко
Иванов да пази. Починахме набързо и още по светло продължихме пътя си.
Пътят продължаваше да бъде прикрит и по него можеше да се движим и по
светло. Стигнахме до едно село, което беше доста разпръснато. Понеже
бяхме доста изжаднели, насочихме се към една чешма, около която имаше
няколко селянки дошли да си наливат вода. Като ни видяха доста изппаще-
ни ни казаха, че преди малко тук, на чешмата, дошли трима сръбски войни­
ци да си напоят конете. Като чухме това, набързо излязохме от селото и се
спуснахме по един дол. Беше се вече здрачило. Водачът ни напусна. Скоро
чухме няколко изстрела. Вероятно сърбите са разбрали, че наоколо има
български войници-бегълци. Но в тъмнината ние се изплъзнахме. Продъл­
жихме да се движим напред. Одалеч видяхме друго село, а зад него доста
големи огньове. Като стигнахме до крайната къща на селото, двама от на­
шите влязоха в къщата и доведоха един селянин. Като ни видя, той ни каза
изплашено: „Какво дирите тук? На другия край на селото има цяла една
французка дивизия на бивак!” Оказа се, че това е 302 колониална дивизия.
Бързо се отбихме от този път и се отдалечихме от това опасно място. Дви­
жейки се в тъмнината по полето без посока, зърнахме далеч от нас самотна
светлина. Насочихме се натам. Оказа се, че това е една кошара. Там лежа­
ха овце, а в едно котле имаше остатъци от скоро варен качамак. Намерихме
едно газениче, запалихме го и се настанихме да си починем. По едно време
нещо „щукна” наблизо. Едно момче изхвръкна от вратата и бягайки започна
да вика: „Брей, ни зедоха овцете, брей...” - Оказа се, че това било едно мал­
ко овчарче, което, сляло в кошарата и ние не бяхме го забелязали. Като ви­
дяло, че в кошарата влизат хора, изплашило се [и] като помислило, че са
дошли да крадат овцете, хукнало към селото. Тъкмо се бяхме добре наста­
нили в хубавата кошара и мислехме да си починем, но създалата се тревога
ни принуди веднага да я напуснем и продължим.
От близкото село взехме един водач, който бе много изплашен и със
зор го принудихме да ни води. Двамина от нас го хванаха за ръцете за да не

173
 избяга. Поуспокои се и помоли да му освободят ръцете. Обеща доброволно
да ни води. Но едва го освободиха и той хукна в близкия дълбок дол. Беше
толкова тъмно, че беше невъзможно да го видим и заловим. Скарах се зд­
раво на тия, които го държаха и се върнахме в селото да намерим друг во­
дач. Когато се върнахме видехме на площада един здрав мъж много разт­
ревожен. Оказа се, че е стопанин на напусната от нас кошара и от виковете
на овчарчето помислил, че кошарата е нападната и овцете му ще бъдат отк­
раднати. Обяснихме му как стои работата и той се успокои. Помолихме го да
ни поведе през ноща. Той охотно се съгласи и ни каза, че още през тази
нощ трябва да пресечем широката долина и да минем на отсрещните високи
чукари, защото през деня тук кръстосват много французки войници и ще ни
открият. Стопанката му изнесе малко хляб за нас, даде и нему и ние потег­
лихме. Макар и много изморени тръгнахме бързо за да избегнем опасната
среща с неприятеля на разсъмване. Стигнахме до отсрещния бряг на доли­
ната и започнахме да се изкачваме по стръмния склон. Почна да се зазоря-
ва. Водачът ни показа селцето, разположено горе високо. Това беше село
Секулево. На светло, вече на 5 октомврий стигнахме до селото. Къщите му
бяха накацали по скалите и то приличаше на орлово гнездо. Стигнахме до
една къща, чийто стопанин се оказа добър човек. Прие ни сърдечно и ни
покани да влезем вътре. Каза ни, че предния ден през селото минал ново­
назначения сръбски околийски управител (началник) от Крива паланка и ги
предупредил да не дават подслон и да не оказват помощ на български вой­
ници- бегълци, под страх от тежка отговорност. Бяхме гладни и капнали от
умора. Стоплихме малко вода. Варадин беше загубил чая, та пуснахме в
котлето няколко бучки захар и надробихме сухар и стана нещо като попара.
Като се нахранихме, аз казах на хората да легнат и да подремнат, а аз сам,
макар и страшно изморен, останах да бодърствувам. Самият стопанин като
някой орел „караулеше” както той се изрази, та ако се яви опасност да ни
предупреди. Нашите хора подремнаха доста и се поободриха, но аз не миг­
нах, страх ме беше да не бъдем изненадани. След като си починахме добре
надвечер се приготвихме да тръгваме. Трябваше ни водач. Намерихме един
старец и го попихме да ни поведе до съседното село. Но той беше много из­
плашен и взе да ни уговаря, че не знаел пътя до съседното село, бил стар и
пр. „Как тъй стар човек, пък да не си ходил до съседното село?” „Не съм!”-
оттговаря. „Добре, ела с нас, та на стари години да видиш и това съседно
село.” Той пак се противеше. Аз извадих парабелума си и го насочих към
въртящото се около нас овчарско куче. Взех да обяснявам на стареца колко
е силен пистолетът, че ако удари не куче, а човек, той не би могъл и крачка
да направи и би се срутил на земята. Като се увери в силата на моя парабел
, той тръгна неохотно с нас, та научи пътя до съседното село.
Смръкваше се. Пратих напред като квартириери двама души - Велко
Иванов и Христо Коцев, за да намерят нещо за ядене и място за пренощу-
ване. Вървяхме доста. Те действително намерили една кошара и излезли на
пътя да ни посрещнат. Чакали ни цяла нощ като се сменяли. А ний, като
вървяхме доста, изморени и сърдити на нашите квартириери, се спряхме да

174
починем край пътя. На сутринта, след като повървяхме 500-600 крачки нас­
тигнахме нашите квартириери, които напразно ни чакали цяла нощ, а не съ­
образили да тръгнат по обратния път и ни посрещнат. Скарах им се за тази
несъобразителност.
Движехме се по доста широк път. После узнахме, че е строен от сър­
бите за позиционен път. Не след дълго забелягахме двама души с товарни
коне. Като наближиха, чухме че говорят на сръбски. Бяха сръбски вйници
„комаржии”- обозни. Скрихме се в крайпътните шубрачки, за да не ни забе­
лежат. След като отминаха, продължихме пътя си. Не след дълго забеля­
гахме [нови] двама души на коне. Оказаха се [пак] сръбски войници. Ний
пак се скрихме в гората. Като наближиха видяхме, че не са кавалеристи, а
яздят товарни коне на самари. Пушките им бяха вързани за самарите. Ре-
шихме да излезем на пътя и да ги заговорим. Поздравихме ги. Поздравиха
ни и те и ни казаха: „Айде идите кучи брачо!”(Хайде отивайте с в къщи бра­
тя). В този момент мисълта ми се върна три години назад, през зимата на
1915 г., когато по албанските планини преследвахме отстъпващите сърби.
Някои от тях бяха изостанали. Ние се отнесохме към тях по братски- хайде
отивайте си по домовете. Не ги хващахме като пленници, а ги пущахме. Та
ето сега, след три години, ролите се бяха разменили. Поговорихме с тия
добродушни сърби, у които нямаше и следа от злоба и умраза. Запитаха ни
дали имаме ,,дуван”(тютюн). Казхме ,че имаме и един от нас се упъти към
горичката, където си бяхме оставили багажа. Като видяха, че под куртката
му се показваше дулото на пистолет, не дочакаха дувана и хукнаха.
Този ден трябваше да вървим без път. Двете срещи показваха че сър­
бите са наблизо. Тръгнахме напряко, като преминахме през няколко стръм­
ни долове слизайки дълбоко и изкачвайки се високо. Това ни страшно умо­
ри. Особено мене. Краката ми се бяха разранили. Болният ми крак (бях ра­
нен през Балканската война и кракът ми беше счупен, зараснал накриво и
скъсен) [ми създаваше проблеми]. По едно време казах на моите хора: „Не
мога повече, хайде вий вървете!...” Но те не се съгласиха по никакъв начин
да ме оставят. Подкрепиха ме. Скоро видяхе далеч пред нас едно дребно
бяло конче да пасе. Нашите хора го заловиха и аз се качих на голия му
гръб. Така това бяло конче спаси положението. Стигнахме до една мандра.
Купихме с малко кашкавал. В мандрата имаше и други наши войници-
бегълци. Тръгнахме. Без да ги забележим, тия войници тръгнаха след нас
като се прикриваха. Видяха, че сме будни хора и организирани, а те бяха
сбирщина от разни части. Когато ги забелягахме, аз доста се разсърдих и
им казах да вървят напред сами, за да не ни издадат. Но те направиха ня­
колко крачки и спряха. Невъзможно беше да се отделим от тази тяхна не­
желана компания.
Надвечер стигнахме до едно село и спряхме преди да влезем в него. Ед­
на селянка, която се прибираше от полето, като ни видя изтръпна. „Що дирите
тук братя? Ето ги отвъд село сръбските „чадъри” (палатки). Тук има много сръб­
ска войска”. (После узнахме, че това било част от сръбската Шумадийска диви­
зия). Отвъд бивака беше Султан тепе. Значи сме вече близо до границата. Сп-

175
ряхме край селото и се прикрихме. Като се постъмни наши другари влязоха в
селото и намериха едно младо момче. Оказа се, че било стражарин в Крива
паланка при нашето околийско управление. Той беше буден младеж. С готов­
ност се съгласи да ни заведе до границата. Зарадвахме се.
Щом се стъмни тръгнахме след него. Слязохме в един дълбок дол със
стръмни брегове. Като стигнахме до дъното на дола, македончето ни каза:
„Ето карайте право нагоре и там е границата”. Ний му благодариме. Пода­
рихме му бялото конче, аз му дадох и 200 лева. Разделихме си. Поехме на­
горе по дола без път. Брегът беше стръмен и каменист. Тия които вървяха
напред бутаха камъни, които се струпваха върху вървящите след тях. Това
изкачване бе тъй трудно и мачително. Просто пълзяхме, хващайки се с ръце
за камънаците. С голяма мъка сигнахме билото. Какво ти било! Пред нас се
откри цял лабиринт. Накъде да тръгнем? Къде е границата? Пръснахме се в
разни посоки, та дано някой попадне на граничната пътека. Наблизо отк­
рихме една изоставена кошара. До нея имаше купа сено. Забелязахме си­
луетите на пасящ добитък. Значи тук наблизо има хора. Като позаобиколи-
ха, мойте хора поразровиха купата и намериха един спящ човек. Спасени
сме! Оказа се, че той е македонец, български войник, родом от с. Мургаш,
Битолско. До това село беше [разположена] нашата нестроева рота. Казах­
ме му, че неговото село е запазено, че около него не са се водили боеве.
Той се зарадва. С готовност обеща да ни заведе до самата гранична линия.
Той ни каза новини от България. Че имало войнишки бунтове около Кюстен­
дил и Радомир, че от вчера България има нов цар- цар Борис... Сега вече
било спокойно. Каза ни че границата е съвсем близо. Ноща бе тъмна и неп­
рогледна. Той ни поведе. Аз се хванах за пеша на шинела му, а зад мене
другите също така хванати за шинелите на предходящите продължихме и
скоро стигнахме до самата гранична пътека.
Спряме. Огледахме се. В ляво, в далечината видяхме нещо да свети.
Това било сръбски пограничен пост. Светлината ту угасваше, ту пак светва­
ше. Значи там хора се движат. Това бяха патрулните двойки, охраняващи
границата. Имаше опасност да попаднем на сръбски патрули.
Решихме аз и Златев да останем на граничната линия с готовност за
стрелба с пистолети. Зад нас двамата фелдфебели със заредени бомби И
ако забележим отляво или отдясно приближаващи се сръбски граничари, да
стреляме по тях и да хвърлим бомбите. В суматахата бързо да минем грани­
цата. Заповядах на моите хора да минат, а аз със Златев продължихме да
говорим с македонеца. След десетина минути, когато предположих, че всич­
ки са минали, с нас тръгнаха и другите бегълци, които настигнахме през де­
ня. Като се обърнах да питам дали вече са минали, какво бе очудването ми,
че всички са още зад мен. Те не чули тихата ми запавед. Значи стояли сме
цели десет минути на самата гранична линия с риск всеки момент върху нас
да налетят сръбски граничари. Всички бързо минаха границата, а аз се раз­
делих с нашия човек, благодарих му и казах да поздрави съселяните си, с
мнозина от които се бяхме сприятелили, дори бях станал кръстник на малко­
то момиченце на селския поп...

176
 След като минахме границата, направихме около 500 крачки, спряхме
се, поздравихме се взаимно и се разцелувахме. Едва тогава аз казах на мо­
ите хора, че нося полковото знаме....
Започна да се зазорява. Чуха се да пропяват петли. Когато се пораз-
виделя добре видяхме, че под нас има село. Оказа се ,че това е Гюешево.
Много се зарадвахме. Там, в помещението на гарата намерихме батареята
на ШЗО. Неин командир бе капитан Христо Луков, с когото добре се позна­
вахме от Балканската война. Когато настъпвахме към Чаталджа, аз бях вз­
воден командир в 36-ти [пех. Козлодуйски] полк. С нас се движеха и батаре­
ите на 2-ри артилерийски полк. Луков командваше една от батареите и така
се случваше, че нашата рота се движеше след тази батарея и помагаше на
стръмнините и калните места на пътя да се изтеглят оръдията. А по равните
места аз често сядах върху някоя ракла да се повозя и почина. Помня, че
Луков един ден дойде при мен и ми каза: „Хайде честито, младо. Произведе­
ни сте подпоручици”.
Школниците ни посрещнаха радушно като узнаха какво сме сторили и
при какви изпитания сме минали. Бяхме много радостни, че се намерихме
вече на родна земя и сред свои приятели. Те ни предложиха хляб, чай, си­
рене. Читири дни бяхме гладували и сега с апетит приехме храната. След
това отидохме до селската кръчма на „Жоже” и пихме греяна ракия. Към три
часа след обед продължихме за Кюстендил. А надвечер дочакахме един
влак, който на 8-ми сутринта ни доведе до София.
Предадохме плата на знамето за да му се постави нова дръжка. В „Ар­
сенал”^ изляха ново бронзово лъвче. Поставиха му лентите и ордените, с
които бе наградено през всичките войни, в които бе водило храбрите бойци
на 1 -ви пех. Софийски полк при Сливница, Гургулят, Пирот през Сръбско-
българската война - 1885 г., при Селиолу, Люлебургас и Чаталджа през
Балкаската война 1912-1913 г, при Дрянова глава, Лесковац, Лебане до Ал­
банските планини през 1915 г., при Тутракан, Паракьой, Милчова, Черна
вода в равна Добруджа, при Комана, Букурещ и много други места на рав­
ната Влашка земя до р. Серет [през 1916—1917г.]. И после гордо се развя­
ваше в Македония на кота 1248, северно от Битоля, където бойците, макар и
изморени, юнашки устояваха на неприятелския напор и отстъпиха по запо­
вед след пробива при Добро поле. Така подновено знамето бе оставено на
своето място в родната казарма, където бе стояло близо 40 години в мир,
пазено денонощно от почетен часовой. Ние бяхме спокойни и радостни, че
помогнахме полковата светиня да си почива, пазена от младите войници-
синове и внуци на ония, които със своите дела, със своята кръв и живот го
покриха с неувяхваща слава...
Като се научиха, че сме се прибрали в София, при нас дойдоха
журналисти, разпитаха ни и след това излязоха с кратки антрефилета във
вестниците, в които се съобщаваше, че сме [се] изтръгнали от плен и че
сме донесли знамето на 1-ви пехотен полк. Че полкът при напускане на
позицията при Битоля не е водил бой и че всички бойци са живи и здра­
ви. Това кратко съобщение успокои хиляди сърца на близките на бойците

177
останали заложници. Много майки и близки идваха да ни разпитват и си
отиваха успокоени.
Софиянци бяха толково „загрижени”, че не им дойде наум да ни ока­
жат никакво внимание. Па и ний не очаквахме такова. Но за това пък ни
трогна много вниманието на живущите в Цариград българи. Те бяха събрали
пари и купили някои подаръци, главно хасе и долни дрехи, които нашият
пълномощен министър в Цариград, г-н Колушев, ги изпрати и неговата бла­
городна съпруга ни ги раздаде. Ний бяхме стигнали в родината без никакви
дрехи или друг багаж. Всичко остана там.
Скоро полкът се завърна от заложничество. Там нашите войници са
прекарали сносно, защото техните началници неотлъчно са били при своите
войници. Не са били принуждавани да работят тежка работа, като мнозина
наши пленици, получавали се редовно храна, за да се подържа бодър духа
им са провеждани леки занятия и то редовно, устройвали са забави и пр. От
лагера били отведени в Солун, там натоваени на параход до Дедеагач, а от
там натоварени на влак една привечер пристигнаха в София. Ний, спасите­
лите на знамето отидохме в Полка, взехме знамето и придружени от една
почетна рота отидохма на гарата. Тренът влизаше в гарата. Почетната рота
начело със знамето бе построена на перона. Музиката интонираше почетен
марш и след това националния химн „Шуми Марица”. Влакът спря. Бойците
слизаха от вагоните. Полковник Лазаров, много развълнуван и просълзен
приближи до знамето, отдаде му чест и го целуна. След това ни стисна ръце­
те и ни прегърна, нас, спасителите...
Бойците се построиха в походна колона и начело със знамето и музи­
ката навлязоха в града и се отправиха към родната казарма. Беше вече
тъмно. Валеше мек пухкав сняг. Стигнахме в казармата, този роден дом, в
който бяха живяли всички бойци и в който се бяха научили да обичат Оте­
чеството си и да бъдат готови да умрат за него. Сервира се скромна вой­
нишка вечеря.
На сутринта бойците бяха пуснати да си заминат за родните места, ка­
то им се каза след 15 дни да се явят отново в казармата, да сдадат облекло­
то си и да получат уволнителните си билети.
На уречения час всички дойдоха наново в казарата, простиха се с
началници и приятели и за последен път дефилираха пред развятото пол­
ково знаме и пред обичния си полкови командир, полковник Лазаров. То­
ва дефиниране на цивилни, облечени в цивилно облекло и национални
носии, а офицерите от запаса цивилни със свалени шапки не мога да
забравя.
С това мило тържество се приключи една страница от историята на
полка и на българската държава...

Преписано в Карлово, 5.7.66 г. Л. Кузупов.

Вярно с екземпляра от личния архив на Любомир Кузупов!
Преписал Иван Иванов
. - 10.12.1990 г.

178
 Бележка на автора:
В спомена на подполковник о.з. Любомир Кузупов не са правени ре­
дакционни промени и намеса. Запазен е правописа и словореда на автора,
така, както е в оригинала. В самия оригинал има бележка на края, че мате­
риала е обсъждан от живите спасители в Карлово, на. посочената по-горе
дата, което потвърждава неговата автентичност и прави чест на подполков­
ник Кузупов. С големи корекции и сурово редактиране същия материал е
публикуван в сп. Военноисторически сборник кн. 1/1967 г.

179
 П р и л о ж е н и е № 5.

М Г Г Н Я U r i Д Е Н Я П О СРЕЩ А Н ЕТО MA f U ' O b I T

сьвра»«
irfjna/ii.W eltiiiin. ^(.li* .npbb

UWWOT
ClyilalMt'IO пу.

uiieieipaon *• (.:1снал1чя«1ь
l-ipi^.l'pHp.t OIL Ileo.: CiKI>
,д cyipawn.i lit. I .1 иорсч*
l-и»ApiHKHCKH».lip!.II. Ги.1»Г4
ilru
l.lildCKHвр4:1С1|ОСЦ.1. I<i>lH1IO Ilm мрпм tp e ti» ci. I
»■аплуид «il ix-KhaiJ ijuuia,
I tr.uj uv Ua,-j#itii Ifpnaim
ik a .mim oib Ikr.o aftiLii noipb-

jCtHWi'ipiMil b BbHJK. IjlJp/UI ь [ пАятм, Сипя i>VUM;o. a* nsipUuHcrb реб>

C M и MO ^K tfrt
•V». в Apliuta .»jBplaa ru i
аавясчтн Г.ЦГШ pcn;6j»u.
Тая прюзщннв е »г*л-я
т у р а и ima u ocmypit I
а ш га в ь гш ш
Б аи р а » оршдепшм
fi-Aonr», 17ttutKijM,—illj.
ren-X — Sjmpc.-'i .-./wjjojwo'.^i -
/7«ат», 17««П|И. (Им.««
<w(»i,u c CbOiwuo » in n i I,p.I-
•pw, Ik «« to c* /impili, <e i
iiespjn «»«"-'"уапцнН cebM.
влкрссв. д*сч.е,й,„ rt че yeoi-
ж и » ■aucptcini щ n tnu »i-
poib.ll«. .( « ш и ; програчл»,
....... ...... .-ecip)»i
y j всi»j«, npuOlM.il ejKJ,
. . |. j ( U i II Ml lll ü f l . и»
ь vM-oipeiBP untuiotmK nJ ’ llp lli ik i 'bioi? *ptw* спрйк »•»ц чие л
.• • * ............
и уедр-яа
.. о&наа-- ирпялн ui i u pmt<vn оаиь *ь f i l i е « у .
iw io chjuo «biiniu. Царьгь Muto Я ГрМЛМиО Ota« и ßi-w tm ч’.»г:>
im j u » ipiiau malpelo чл-.чс '/^»rpBPieosooeim
HpnsLicihpBjсери«иn c-itim teat фюмеед^я яьрпис m im , В &4i
£lOpM «Kb ointao. ino u m « л . foxci« « - a i мвие-авг», в*
ль-ьМ-оаига in wiojOjo «con lOitBO (tiMKrto, Ko.»0 «jtBCTil, е -иль мвсамжъ « -с-^дмо-о
eiMcipuuo H cium « im « Dbi MJM« Г141НЯЯ 6 jlЯ («Hi orjt.ifa* а р , ^»-дл-.v.--.
герои скрвв и iipoacii см u/ю Konto всяречно OiKOAlptU
Ti in !Mpy«Bb З-Шчь, corno “г -i » реабм?»м К , v c m «
tot, рДШММИ УИi по UM уордье еь paloni* м, « м » .
ami i MjCcii* li клас папироси кч!
M'.’Haera, пи кипри
гн<е«eunuuk » ех» Се.
»yxopuetita цоагл-.я л ьсбр>
,-loci
днв ш щра. еъНмосгч се »» Д грихл.а а
— Нас му Одприрнхч го* С. Г. н О. IL огь jLei
У И Л С О Н Ъ сподюл. nopyoexii, отгомрис ii. юс1кь я е м З41ям/х:у р п а &
to белгийския крд-Tv . ioiIk.1 Кьаь ар*« яа iciepiia, М> ■аи, па xv-ro usa t на/^-.ечь—
оямкьгъ м арияла. («кереь
Нсойооъ дерт npoiyiciiM iu-
(рЮ(лч«1Д piai.
icierpiHJ j au .Ucnuaiu да i^uaicteyu оть СлСдь pimn на генерт. Не-
piioii, г. И. 71t«p4iCKB opoitn хе г. Як.Пг/1 и сь оо-внп
' { Феограпатевоснм пжкш хрмаь (Am сме ярОю спзогворемо, ь не/саою сСрактае, тшв
■ 1 ßc..r,ii, j ja студи м ui < in Spin, и m- калmiao за едума, якето, клпо ло -чето еъ дзегетлгво мгъд-
рЬчьга ш геаерд.» се ooeptuu ят» (iuoxeatni «ni и » .
I la oticaib Гизгдрт. грамю в нродм»а><.по У/ц.
I ,K>ui»,
Бака дшуглвкогъ кчегетрого,
:п. я прогавъ sento « и м »

j кгимеаще et itti, meno npojyK. ; 4Ma.» .Sie imcpid iOTi.w»xro дмпдсс. емгохяа а огъ дими полои-
Caap*.\t. I Тедгграфиретх ю еть У т -
* X1. 10, niomcinsMooii.ixt,aiLii,'fl>i<., «or». ио-пмасиц - . oohiukì I C i mcoxo jurnara сед! njtie се. кипи. г. г. Пето Теодброеъ в
ri pepici, еаннтг. б.ввян; r i si Не. БшОаноп, « cm пра т е ­ агачн llipsi neon erri 1-а дп-
npiincai uM iaiit IO n sanfurextmit iu iiljg/o o-i- ; ^лгарокиьoli « -.
yojhiq мц чип-м e i rpenen« cipù. Bori рен, Крегмп вь KOopiBpait му * хж 6* ширкаьягь п popoli
miccibo. He m i ал <e i v m . ; ,0- HÓi-»!* w repommrtcHi
ч а й , ne i n neust c-ayocte ivi ух .Сиепкка* и пу иакяза ■I доторгъ Държаха a npeali-
4.111 »«new UU.HI «ul 1.U1« ai i 4 Бс.мм к* 6Ь opo.iln iw cntota a ito и родчап сме бдагидариооме и веговото п* епеня pi-nc нагрян се ерчааи
И п и л '. .Km :j<ih AlU.pi a", {•чяг.рпвря«. (ХаЬвь i w u n i , "T***­
« CIPJU «1Ш П41 да nmol. 1 ......... .................... 11 бода. 3j b ui, aa нистяего ва д<1К(ане оо виармвиего ва «ора, еь която sicpsta увалве
n«'.*. ,Г.ч;ирь K)r(»p«ijicu*, Б и п р п , yptì* 1-та давим, и?о го ropó.w да аигдквосв в фрлсогн вотчвв.-.
^■'"А^Гь;у,,гаРНЯ република Грошо и нмкашеио .ура* Pip'iajC Плпта бдагодармеп. н Лутътъ во пуснерн i «елип
.
.Il'.-i-. ■аKtupiii.) сп»л».1».>.1ЬачлJ fiJoWiW. J7 е-вечерн, (Pj. m x.itju p iK rj м Царя Тоя се на r.iUHOMCmuyiouBia Нло-яаи * or,.nnen. Copoerpasesv
рЯк-ува съ 1194.Cileича miaamwi,
ми*», w e iu e.U ji w»pj. jap : IMo'ecrpi;M). — ЯкмктърЬ- i-иЯп чу TipUeriaa перел, о|м- аркас Фраше д'Е«рс, По нсипавета. — яьв да -!л
се e«paj»»i ci«jj uj .uiojnrh , nplice.nrcu.ri. r. Kipo.w om»-­ itcpiii К. СдЪь roto Царьгь се ! нхеяать оть стодвога.рнйсо.'
»«urtjopuij 4i4intp«u.^рчря- ви«J . ««>io всн-ош >
ut iu i cm irypsi непду Botwiuiti и ра>
СТОПАНСТВО Ut» 191$г.
ЯхютЬ, « у п о е н въ ш п а
бопавки о зпедетс жеиав^д.
(e.iMo l i m i t «a добили «0- | «мНи wpwjii s i mira, it, voHie roup« cb «oiiM ioii rtev Бър­
w сади про.нчрсх.1 murp-uuBO- ( « « w fWlm.io.-eiPj оаюччмв- зо жасчн зикап, пЬсгап Каарткрнпягь вьвффсц -
1Ш1 meJiejtc^si. мдружаа p*io- J » J рсазчкщс y u w n i le c u j, eruHirK, e a iii HaitciuMKeio на закове, Ксмтайска « Ш А - & ;
. M im i и трьгиче ш tpCHj нроекга за яаеиагК, огкоео се IO raro Keumaoin грекиав л -
pmc. Hue ioiiMe u | idilli I. «пе не е д оп ят и Церлъ ло- piar.iejc.il о й naoHii ежедм». сч5р»ау*1в КсантяНог» font* съ -
«сдал oiiioK't и отчде pepili нчча. Вдмь угр1неяъ »Ictimbì nie геяi icisMrsii S w aM u leap
бърч* tpa roibx обеопи дехеярягеянештй че се
Irpa влпе. г»Л iHUMirt му герои. Г«Л ca
качи еь трои и оочолда tu. стреми да »Waaypaib Cptaty ■piipiKiT» наСе.,.-
rpiACKU«'» rCfCMIl' редя еогеш mi Olm, U ro pairo- но**. aiufloapoCHib да ялччтЬ,
вШ И Я М № Ш Ь Uj» mp. inOeXBi нает сь еенчни №t cm «i под ом си че ме се опееха I) ХяМъ л пч-го^
сеха м оегь »-.« ^
■Stnuiii, кгго тен psuieа тиа- и у с п о к о н ч ь как« Голвгк м Софвв I»! вотучиль -•
ровим му огъ e tm eu ri m lic и uccaiftinri, nei ч инмнрле«!- м 1£ м 7Ь куранк вь Ш яроао-4 .
анг.рд. Д м се <вгаа-и j j ipir- -вuni, .viiiutcìepcraoro ма пра. водегвеяъ rcMtifti бух Чч-pia-Sv
tue. Uipiib «днзг, npiuMM u rociiiKTO н вечни кетегснпя « U i ' н Помгам сено каг» '
>7pj-. к т и р п е огъ repenti n ' кошо ся се намл с.ра-
•Viimearrt огк|нг!.гь сн две»«-"
ipeibih rp itu wC-<ip4Mim p ili ■ед.мьо да нареддгь шлриса. н*- -е сь aavpva н «T-oicaeiae е»::
мсь'чяасч1.ь .»pc' я nlcimri ................... ............. 'Р* рий. -
a cu jrA .m i («poo. J. Гъргооеви Ci YWfCiei ПХУЬ-V/
Ш n i »paia re?, кгппь, 3KQHÌTÌ ше даялгн нч-
-tsecnii hi KMureaiiii o iì не* 1 (».‘ik^iH, бенгс;». сячлм, сва^
Лм»& 17 uoeniou. --(Pi]„o- нрано.циен lut-sr.irev-iai in [ur­ мн н яр.) « забравена. ^ lin n *
И м м е т м ЦЬЯхиянь rc.iciptiii). . Авг.иЯпнеге. eoe-
Maii. мапингь е омбрндь nptj. li д-1ч«цх1.-е^ап.и, no nlta да neri o ri Often«» Ht кояквф- '■
Т. Геодчрвл. Гн.»*к ii Oboil VU-I l i блцгъ oaerciii rt-cieiw B iitm ni» 6» « » » . v
-iwMieamie ва imipaBiOpa hi uo- донвчрнтнгеигК i м****а' * "* *POc*i»cHri 01ftr:
peMjsineio вь rabpmj c» ton. ____ »ргоеяс » r i t i me A ste» <«.*••
меш пафривурсого прами.щео смевяч un««« ia п и ч » can "■
да се о:н)\ке:ь на Фраптмяри-

ХРОНИКА
ni « гюеуране » npiaxen aeaitr'';
волуо<1Н1 ям сгреицн се еь ам- il'
Cl r.iHflcKii «opiJocrpaii*.ia«*ii пара- 3. <t«pvVHiiU4piii|iK iM H I K i
В ъ П олш а vn.i. Снорель ip»! проеягь ою* . me педу-i................
r.Küuue яа м а м т м а * •-регнщкСН.Юсь |-<И(11ьъоияь п нрйогяачЬ, мото («
B-i i ii o ri муарп 191g г. шл.
reoutiH x
ì]tu m ClHiib napoli < niBucaic.iniM ад
ron щрдо livo ад ampi н ,t ду г. KiewHte.Ti п е ч и Лео-
'Гп-.-Лгаь 17тюацп . hliI u , ce ojtepuMio не One аофм .'Uxien. ифрнавн in« « " r. iinmuiM*
chm m СкЧгДшч IlfOMBOl
“ite рехф —Гмвмк-о«|ч. •я*ро ч»»к.1яеце. Teu^coeio l ep. oreyouib иардидн c i ih Icih- 7im»rpc4i4ia.
men. cOOCtìO iute бру io, дук . I с* «-1Ц IBIlltWMH и Ньмачсяъ « н . .
«wiro гавам ipen h i ,uri caia* Обсипа«’ СВВВМ". HpVle 1y.tp| СЯII»,X3l4ilii.pl.,.-ns,„,wt.rtfc
A W ty» «« . — Ареспаин entiгерп N. Топузсах,
cioptlicc eua iOifmcc «e •
ccpaiiHbicio ni eoitniie. uepan наM<ap«irk. ми-BiOiMяращ
nc.ll6u.-t0 U .Ynj, u U II
iptu iiolib ititi*» iu ntpean CSOSipUIHН>ДУЛehIKIIWb X|l.
реем
r»
н
,S d (js
II«.
ц.ч
Г. 1
1
HI |>
.,-ьим.
),.-||-
,uun>
.Добрь inutili «Pbi|«| » 111,1-, g
iHcrpotiii i*NHHuman.ii e-tt-ni- opiKVjut.h hi H.ixiiiMl за рла. JiKpMTftU »«m y«*.
UH. юнги O-Iluik ,ia aOKcii*. з м НМ.-Ч11 *}»..
я) lep+irt II itiiie'o прредамно По п ртп вм егом те, — .If nati апшчрвяа Ibp't«
Mine.DiHiupuevnаюоцлрвne- •чеда ИЛ! Jl*oam«u la С. V. «X ve въчглоа.дич
ЗА ОБЯВЛЕНИЯ
«k cflr faHHUI>* « H l №
обпспимча ismHi. aueitchMBii. II. е заседавала п м я , кино «
ftoaiaiopi «i воШ /Ш М Ш П обсьма-и ешрска .и «н-сеш Atarammifc -^мдчед
КФччсяам M M vcii
YnhSffihi tl « tp *f и c.iiuutb
H* In fl ero. oo I f cr. k». m. 'eywkmì leeoni:
Hj IV crp. no И er. и . си. 1 B giMuJ ilo.Mouij ceeniMe
« ’»fa «
■Ш]ЙМГ» оть 10
pi-v . . . . . N t
«4111« uia-.eitJ З-шкго n» mi.ime lU jim i еrow I
» i li «ein вее tue et ».«vi ià et., v.3. . 1Чю*СХ1* 1ft\
| 4п * м п т м * * ъ W * nprti n homi* ulh Bmapi*. OnoptMtA ЛирКИП
« И ГО Й N i сииемаж rMipaia H aiti наV uipW H i м ц*я^-_У '«ъ ЧЯримвзЬ' fwip.' че ч*
SffWwm N t uapiri вмп, acutemee** ut*
*м з « uk-xii и BttiertiH,, -.-i
вь iV - u tm K3tvpv
« l i гч«р t t * mio «curi l A t lUftk HJM m i вм «ийяцщЬ XyiABtwriwm»
lice» pensi. г*т ш . m a M ti пирмев*. пцмо ■tpntvliy- по вурсь .
«лнозп yatuiww.
a » » - ч и м u«n u bumi i tM4im.
«*-*«yem». и , I
»■iplMMctite ne tipe-
“ “ * име« u ce S i '^ j i . М « » '« 3 « и - ftuiuupMo* M -UMipBHkp.ffillkuefc Акяанпн. м м п \.
« U d in i» , m« .« аоз»а\з> OiiMlli VV;U*1» ■ I .
>•*« • впием. ней «рИррсн m y.r. <4 mtf|Uii.' tUtn.iaiM im »peittb itl «у,-. ii>41 U U *v » i« li
Or» А*шцнтччвМ»г*. uoHHiii Коеунмъ п идручмь

фотокопие от страница 2-pa на в. Пряпорец, бр. 282/18.11.1818 г.

Посрещането на героите

180
 ч_

Приложение № 6 - Писмо на майор о.з. Атанас Веселинов до полк. о.з.

Иван Стойчев, в което описва обстоятелствата при спасяване знамето на 25-
ти пех,- Драгомански полк.

Уважаеми Господина Полковникъ,

Получихъ писмото Ви отъ 13 того едва на 10 - с .м. поради
пренясване на пятшцата. Починътъ на Вашит® съграждани и пое­
тия отъ Васъ ангажимента,да напишете историята на светинята,
на 25 п. Драгаманеки полкъ- бойното му знаме, подаръкъ отъ : 'Д .З /-
дедит® и бащит® на славнит® бойци отъ 5 Тетевенска дружина ; $ £ ■
' ме извънредно трогнаха, йзвинявамъ се,че не мога да посоча ] Сч. 3? | \
точно датит® въ краткото описание по спасяване на знамето, ! ■, \
поради това че бележника ми отъ това време ое намира въ Со- ........
фия и н®маше какъ да го взема. Ето накратко какъ ое развиха
събитията. )
Сяедъ раняването ми въ боевет® при Енидже - Кокардаа и
оздравяването ми б®хъ назначенъ за домакинъ на полка и но-
мандиръ на нестроевата рота на полка-при която длъжность ме
завари и края на войната. При ототжплениета на полка и оти- .
гането насжщиятъ при гр . Скопие, ротата ми б® ври градъ
Качаникъ. При получаването на запов®дьта I п. Софийока ди~
- визия да ое сдаде въ заложничеетво, командира на полка/ пок.
полковникъ Георги Георгиевъ ми изпрати следната пиоменна за-
пов®дь: " да изгоря знамето, а металически®® части /лъвчето
и гривната/да заровя исизабелезано, като направя скица на
м®отото. Да изгоря така оащо и всички пари намиращи ое въ
полковата каса,като ое състави нувдния акта!' На края на за-
пов®дьта ми ое даваше право да д®йсгвам.ъ и по своя иницяятив
Запов®дьта получихъ къмъ 4 часа бл, п л .. Първоначално
се смутихъ за минута, но въ последствие решихъ по никой на
чинъ да уе унищожавамъ знамето, което ми б® поверено при от-
стжплението да пазя и на во®ка цена да го опася непокътнато,
/ На менъ.умътъ ми не можеше да побере какъ тая полкова све­
тиня можеше да бзде унищожена или пъвъ предадена въ ржцет®
на противника, когато оъмъ училъ войницит® ои да умратъ но
. по никой начинъ въ рдцет® на противника да не попада,/
. Сд®дъ взетото отъ менъ твърдо решение знамето да бжде .
. спасено,. повикахъ при менъ знаменосеца на полка -подофицера
. , Йорданъ Витановъ отъ о. Круша, Драгоманоко, мл. офицеръ въ
ротата ми Джамдкиевът административенъ подпоручикъуоковчеж-
ника на полка Иванъ Велковъ /с е га покойникъ/, прочетохъ имъ
запов®дьта отъ командира на полка и имъ съобщих® взетото отъ
.менъ решение. Запов®дахъ на полковия шивачъ Павелъ Славянски,
да зашие плата на знамето въ куртката на знаменосеца, понеже
покройката на моята куртка не позволяваше това. Металически^
части прибрахме въ една качулка и отгоре поставихме парчета
хл®бъ. Понеже решихъ да не унищожавамъ и парит® -173,000 лева
-банкноти отъ по 100 лева и паричнит® книжа , поканих® оъ
менъ да дойде и ковчежника,но той подъ предлога Че е олабъ :
ие ое съгласи и при опцоъ подъ разписка ми предаде и парит® ;
заедно оъ касетката. Когато знамето, бе ушито й цениостит®
•.|..АЗ,-у '>*аМНМ|Ц. ....

181
 4\( !
- пари , парични книги и металическите части от® знамето прибрани
въ касетката повиках® при мен® конните ординарци отъ щаба на полка
които ми донесоха заповбдьта за адаването на дивизията в® заложни-
чество: подоф. Рангел® Клюцев® от® гр , Трън® -сега покойник®, ефр,
^ Михал® Петров® от® гр . София сега бръснар® на ул. Пиротб и ефр,
■ Трайко Василев® от® гр . София сега печатар® на ул. Дар® Симеон® и
* им® съобщих® че ще дойдат® с® мен®. В® това време, беше вече мръкнал
I дойде един® войник® и ми съобщи че на гарата-^пристигнал® един® влак®
1•<в | съ който пятували и офицери-от® 6 п* полк®, които нооили знамето на
■"»-г полка. Сгоден® момент® и за нас®, обаче требваше да ое иска разреше­
ние от® пжтуващшя в* този влак® германски генерал® Щойбен® / ако се
не лжгаа /и за щастие-такова получихме чрез® капитан® Дацов®, който
’ ‘ . като офицер® за свързка при германцит-5 пжтуваше :съ сащия влак®.
Влакът® беше последния такъв® който разрушаваше всички ш.п. оъорд-
жения•сл-Ьдв него и ватова но успихме да качим®, коне,както това еж
били направили отъ 6 полк®. И така качихме се в® влака въоръжени съ
карабини без® да подозира- нбкой че носим® знамето:и пари, тъй като
както сега така и През® ц&лото пжтуване казвахме! че н,осим® пакет®
за германската г-лавна квартира. Потувахме- ц-Ьла нощ® и на разо®мване
пристигнахме на последната и . п , гара Митровица,- Отъ тук® командата
отъ 6 полк® ое отправи на коне) а нио блед® известен® престой потег
лихие с® един® германски обоз® / лазарет® / по пооока на Рашка/4ь
стара Сърбия/ потувахме всички вкупомъ.денймъ и нощем® и по потя
бехме .обстрелвани през® нощвта отъ местни лштели. Германцитб по
тия места още не ббха научили за сключеното от® България примирие и
сравнително ое отнасяха добре о® нас®. По потя са приежедини към®
нас® и едйн® български войник®, н-Ькой си Стефан® от® София^ който
бил® за ввръзка в® нбкой германски щаб®. '
'' В® гр . Рашка спр-Ьхме да нощуваме. Посред® нощ® б-Ьх® разбуден®
от® подофицера Рангел® Клюцев®, който ми Оъобщш че касетката липоала
Воички бехме на крак® и разтревожени обаче Стефан® пе мърдаше, вод-
■нага разбрах® че'той е автора на това- престдпленио и не се излъгах®,I
СлФд® като го заплаших®,той призна че взел® каоетката , о т- |
во рил® я / счупил® куфарчето/’ взел®’ половината от® паритб, а остана^"
пари заено с® касетката захвърлил®’ навън®. Прибрахме каоетката и па*-
‘ рит-Ь - нищо не липсващо,' обезоряжих® го и Поставих® под® наблюдение
’ за'да но ни издаде че носия® пари, защото за знаметохне знаеше. -ПоШ-
’’ же по нататъшното ни пътуване о® касетката 66 рисковано, то от® тук®
я изхвърлихме, като металическите чао-ти от® знамето поставихме как-у
,, то първокачално в® качулка / башл®к®/,войто знаменосеца и др. нооех^
на ржка под® предлог® че ое носи хлбб® а парит4 поставих® в® една |
сухарна торба и замаскирана пак® с® мклко хлбб® носих® аз®(|л«..|>»а*А«4
’ ' Понеже научих® че ое водят® боеве вече около Ниш® и о® това |
■ потя ни направо Цариброд® или други пункт® на границата 66 прб-
гфна-ч! решихь да се добера до Дунав®. Слбдъ като под® разни предлози
успбхме да използваме и железницата между Ниш® и Смедерево стигнах
ме на поол-Ьдната гара,- Тук® германцит-Ь вече знаеха положението и I.-.
’ но ни позволиха давдлазом® в® гарата а стояхме цблата нощь без®
дгв». «менен® от$«т, на. гшочнтб- '

182
 .......Въпреки' Зе' *ее бЪхме яли ' два дни й въпрСки' тежкия и опасенъ пжтъ
■■'■‘■" момчетата"ми "се ободряваха отъ мисъльта че скоро"ще може да с т и г -
....... й б й ъ ‘Крайната ц-ЬЯь;'Не е безинтересно да оИомена/ чо германски
••• ' офицери даже "отказаха да ни дадатъхлЪ бъ. Въпреки че никой отъ
" "н а о ъ не знаеше немски^ можахме'да научимъ че на другия денъ ще
спре.на пристанището австрийски.параходъ на пать за България.
с т-яоярано-сутрииьта се :отпавихме--за пристанището, тунъ заварихме въ
. покаяно: положение .няколко наши уч и т е л ки -и ‘ Чиновници избягали
сп ястъ .шдтрешностьта на Сърбия,- които ка то -н и видеха се израдваха.
окоо оо :-Парахода-пристигна / .отъ Дунав,-' параходна д ^ в о / и качихъ-
ме вбички патницич' Т-ук ь - г ерманцитЪз аб йл ез в а й к и ч е сме въорж-
;:с.аппжйни..искахаода н и : обеаорлжатъ х-понеже- ние сериозно се възпротиви;
вихме, работата -щеше да-вземе сериозенъ характеръ^ ако воичкитЬ
.и :мипмомчета не :бЬха рошили яда дадат-ъ-сериозенъ отпор» което o ip e c j
на германския комендант® / майоръ/ и ни оста ви ха оржжието. ,
ага -ì '-Bb -парахода, който ■идеше -отъ-АВстрия намерихме Иваиъ Поповъ j
с;; шапнарь-отъ г р . София, --който отпжтувалъ съ бившиу царь и оега се
Пцо ..връщаше и.а-Ьколко други-българи..-Той ми-се оплака че по патя а в -
стрицитЬ са отнасяли зле съ тъхъ и .искали-да-.ги обератъ, затова
_■ ме.помоли да взема въ,себе си парит-Ь,които имаше той и накити
около з а -200000 лова. По пдтя до Оршова-.б$хме .добре, чувствувахме
co малко като господари на положението въ парахода. Въ Оршова j
ни свалиха, ката ни казаха че парахода по нанататъкъ нЪмало да мг,
пйтува до като но се получило разрешение;ра това отъ съглашенски I
гЬ войски въ България. Ново разочорование- съглашенски войски въ -I
България. Не знаейки какво е положението въ България, стоейки ’
на пристанището очаквайки тръгването на парахода, размислюнахъ
какво требва да оо направи, безъ да давамъ видъ на безпокойство
за да не обе^уражавамъ момчетата. Сл5дъ единъ престой отъ около
"■■■ '■ZA часа въ Оршова продължихме патя съ парахода и рано оугриньта <
олъдъ деоеь дневно скитане стигнахме родния бр$гъ - слязохме на
■ ••■Ломското пристанище . Веднага се отправихме за га р а та . Явихъ се ;
■ • п р и коменданта на гарата-и-го-пом ол ихъ да разпореди да ни ое даде
- еД1Г0. купе въ -влака за да можемъ да се-наотанимъ по добре и да може
- же да си- отиочинемъ,Коменданта нареди веднага нуждното, настаних-!
: .1 ч ме ое-въ -влака и едва на другата сутринь ббхме въ София.
Занесохме знамето и всико което нооенве у доиътями. Следъ !
това пуотнахъ момчетата да ои отидатъ по домаветб, а азъ отидохъ .
въ коменданството гдЬто се представихъ и получихъ заповЪдь да ;
ванеоа знамето и го пр-Вдамъ въ допълняющата дружина. ■
Отнесохме знамето въ г р . Царибродъ и слйдъ кщ®о му напра­
вихме ново дърво, командира на дружината г . подполковникь Кова-
че въ / сега за п. генералъ/ изпрати една рота съ музика въ града
въ моята квартира кядето предадохъ знамето ВЪ ПЪЛНА ИЗПРАВНОСТЬ
. . ,.| СлЬдъ предаване на знамето предадохъ въ Б . Н Б. на съ х- J
• ранение наритй сащо въ пълна изправность. i
* * Получихъ заповЬдь и демобилизирахъ войниците(а знаменосеца
и азъ останахмб'къмъ дружината.- j

183
 При завръщането на полка.от® заложничество.аз® съ една рота ;
оъ развето знаме и музика го посрещнах® на гарата Цариброд®.
Макаръ и безъ орликие и оъ облекло въ о.каяно положение, полка [
. ...«*р.80..,ср строи,,на. пер 9 на..на .гарата и.вор-Ад® нестихващо ура и съ*
„ __ _ .просълзени, очи. прие.„аррзъ*.крмаадира .на.-полка -отъ^мвнъ нановов |
' .ЗНЗДрТО СИ..... , 4
- ................. I . Това-е-' ( Уважаеми Господин® Полковник®, -накратко моята оди(
........по-спасяване-на -знамето на влавния-Драгомански полкъ. За горн|
, - - то аз® б$х®»награден®.е®>Орден® задХраброотъ-ЛУстепен® I клас)
- 4 -а-войницитА въпреки мойтЬ прддставлениа -о ъ ’ Нищо освен® съ .
-> - по-н-Ъколко 'метра хаов-от®-никакво си дружество.- !
: — * — Защо не-ни-се даде>уетановения-знак®-за:опаояване на зкам|
, и отличието на оамото знаме не ми е -ч зв й о тн о ...... i
. ., .....0®жалявям®-много ,ч© -не- 'Ми -е - йод®- рока бележника за да ног<
- - ■ да-дамъ-точнитА дати-и-лодробния- ни-маршрут®.1: '!
- ......... ................. - -Благодаря Ви--много’-за^вНиманието-което-'ми указвате. А'зъ i
г.-;. -мисля- че- не отмьчнапрайил® ,нищо повече от®-онова което ми е би-
*ч-- д®лг®.-Нека-Вашето описАние:- да-повдига-духът®-на идващитА слАд
'"--■•нао® поколения. - . i —j.-- - --•■> - - !
ИзпращйМъВи и.-едйа-снимка-която; случайно-ми е останала
. отъ>фроПта-)--направена- прейЪ .1918- год:;-р'т®й: като ц-Ьлия ми багаяп
. -ге билъ- р а з г р а б е н ® . ....... н-.г-.н!
Приемете', ГосйодиН® ЙоДКонникЪ^искренитА ми поздрави
■™ ' ‘ и добри'пожелания ’’ '' '
...... . ..... . ,.(1 . , ,Др/1,., Майор®.

.. >r .... .^р, .Не.врскод® 28 ®çBpyapw"i.l,940. г р д . ...

>При-плтуването-ни се--присъедини-;към®' найъ-и.’ редника Арнаудов®

. .. ?г№.ЯЕ>» 9 Щ Я. ■■■:, .. .-‘I »1 -, ■■
,,.,,,.,,^бравих.ъ.дн,;Р,па1денн,.чга,при ,дрис,твднне,та.,|на. полка въ Цари- !
бродд.ми ре,лоднер 5;..к§[Хвдй8 Ш 9квДШ1^.,акт,ъ състаденъ .вече въ полка -
,и подписан®, ,отъ.,.комиаия ...отъ нАкАлка.души офицери,че паритА били I
изго^рени -а само .следа като им® показах®..бордерото .че съм® ги
.. внед® в® бандата ,-п.овАрдаха че ск-сласени* -и -акта 6А унищожен®
г , •!
1
•ь ,,УТ 'Г -'.7 •■■■> 1,\Л Л.
’ *7. -\v,
•р т . - г ч . 1' i • •

nv.v.t , -гУчгл • I 1v * a : •• ' .

• V . î - v .r r . y , ■

- . J * * - 4'' ' JP
iA-VWeu-\Ueut/VM a .3

Лл СВ«<з(оди*Л. ■ ’
’ ь+^ИлАял. .
 П риложение № 7
Препис!
София, Военно министерство
Канцелария
Бивш командир
15-ти пех. Ломски полк
зап. полковник Шишков Васил
24 юни 1923 г.
гр. Плевен
Рапорт
Съгласно заповед [на] Министерство на войната № 67/922 година и из­
пълнение надписите от Канцеларията № 1343, т,1 от Командира на 6-ти пех.
полк № 1022 и от Ломската дружина № 2000, т.1 по спасяване на знамето на
15-ти пех. Ломски полк, Донасям следното:
Полкът със свещеното си знаме преброди победоносно през Балканс­
ката, Съюзническата и Европейската войни до всичките крайни граници на
Велика България. Отстъплението на полка през септември 1918 г. завари
полка на „Червената стена”, дето три години полка са сражава с многочис-
лен и разнороден противник и всякога и докрай е показвал пример от „храб­
рост”, честност и предано изпълнение на „клетвата” и войнишкия дълг и ни­
кога и никакво послабление на военната дисциплина или брожение не е
имало. Полкът се оттегли от позицията си по заповед на 24-ти септемврий
1918 г. в образцово отстъпление с вземане на ред позиции през: Ресен, Ох­
рид, Кичево достигна на 3-ти октомврий западно от Скопие, дето тъкмо раз-
ставях дружините на позиции с фронт на юг, получих заповед, че военните
действия се прекратяват и че полкът трябва да се сдаде в плен на французи­
те в гр. Скопие. Това падна като гръм върху всички чинове от славния полк,
които никога не са чували и знаели за такъв позор. Аз лично, като командир
на полка и който в цялата война водих само от победи към победи, не исках
отначало да изпълня тази заповед и се готвех с бой да си пробия път и отс­
тъпя на север, но когато началството от Скопие ме увери, че такава е запо­
ведта на главнокомандващия, че това се прави в полза на България и че 1-
ва Софийска дивизия се сдава в плен, не оставаше нищо друго, освен със
сълзи на очи и с надежда за по-светли дни, да сложим сега оръжието.
Първата ми грижа беше спасяване на Знамето, тази военна светиня,
емблема за Чест и Слава, която всякой път при най-големите боеве и тежки
изпитания ни е давала напътствие за честно изпълнение на нашия дълг.
Време не оставаше да се изпратят охотници за да го отнесат на север за
България. Беше вече късно, понеже французките войници ни бяха вече обг­
радили. Реших следното: Престорно-демонстративно да изгоря знамето
пред целия полк, а в същото време да го снема скришом от дръжката му и
да го закопая нейде в полето, понеже от Скопие ми съобщиха, че ще пре-
търстват всички, един по един при сдаването ни в плен и че е рисковано но­
сенето на плата в мен.

185
 През ноща на 3-ти срещу 4-ти октомврий 1918 г. когато беше знамето
на бивака на полка западно от Скопие до гарата на дековилната линия
„Жостов” го внесохме в палатката на комадира на 1-ва дружина подполков­
ник Младенов, а часовия остана да пази знамето отвън палатката. Реших
никой за това да не знае от полка, нито дружинните командири, нито адю­
танта на полка, нито знаменосеца, нито който и да било, освен мен и под­
полковник Младенов. Така и стана. Платът и приборите на знамето внима­
телно снехме от дървото, а на мястото на лъвчето горе, турнахме китка цве­
те. Ние двамата с подполковник Младенов излязохме със скрития плат на
знамето за да го заровим нейде в земята и един ден при мирна обстановка,
да дойде някой от нас в Сърбия, по тези места и го скришом донесе в Бъл­
гария. Турнахме го в едно картечно съндъче [за патрони] и с ръце и с ножо­
вете си изкопахме в една нива до едно отделно дърво една дълбока дупка и
там го заровихме, като за ориентир снехме и скица от мястото. Призори на
4-ти октомврий с подполковник Младенов се прибрахме в палатките. Часо­
воят и караула продължаваха да пазят дръжката на знамето.
На сутринта на 4-ти октомврий 1918 г. преди да тръгнем за сдаването
ни в Скопие, аз построих целия полк за изгаряне на знамето, като припом­
них на войниците и офицерите за всички славни бойни дни на полка, дето
той заедно с това знаме е водил само победоносни боеве, но че днес и да се
сдадем в плен, знамето няма да дадем за да се поругават с него нашите
неприятели, а ще го изгорим и като се върнем в България Държавата и ца­
рят ще ни дадат друго знаме. Трогателен беше моментът, в който полка се
прощаваше със знамето си-всички плачеха. Офицери и войници. Нямаше
какво да се прави-тази постъпка се налагаше за запазване на знамето от
шпиони и доносници, в случай че знамето беше в някого от нас и французи­
те щяха да го вземат, защото в действителност те ни претърсваха при сда­
ването ни и търсеха знамената. След това аз набързо на приготвения огън
го положих в огъня, поляхме с газ и така привидно го изорих. След това
полка тръгна на сдаване в гр. Скопие.
След сдаването и претърсването се усановихме на пленнишки бивак в
южната окрайнина на гр. Скопие под охраната на френски войници. Аз счи­
тах вече, че тъй претърсени, не ще вече търсят знамето ни, за което им бях­
ме заявили, че е изгорено. Изисках един открит лист за двама офицери, кои­
то да могат да се върнат обратно към гара „Жостов” с цел уж да напътят ко­
лите с хляба ни, а всъщност им възложих задачата да отидат по скицата на
указаното място, при отделното дърво, да изровят знамето, платът и прибо­
рите и скритом ги донесат при мен в бивака. Това бяха капитан Капитанов
Петко и поручик Митев Страхил. Те изпълниха честно и акуратно това поръ­
чение и ми донесоха на бивака знамето. Приборите оставих за укриване от
капитан Капитанов, а плата го взех аз и заедно с подполковник Младенов го
носехме посменно около тялото ни под ризата. От топлината на тялото ни
боята на плата взе да излиза по ризите ни за което го ушихме в една възг­
лавница. Тази възглавница от 5-ти октмврий 1918 г. до 6.11.1919 г., в който го
изпратих в България, цели пет месеца я пазехме кат часови денонощно, ту

186
подполковник Младенов, ту аз, за да не би някой случайно да ни открадне от
нашите или французки черни войници, които безразборно влизаха в жили­
щето ни и задигаха и продаваха каквото намерят. Надежда за връщане в
България бяхме изгубили, защото от нищо не се виждаше да се правят та­
кива разпореждания. В пленническия ни лагер „Гросети” край Лерин гдето
бяхме настанени 360 български офицери от 1,6 и Сборната дивизия почнаха
да се явяват болести, французите почнаха от време на време да ни обиски­
рат за скрити знамена, тайни архиви и пр. Почнахме да променяме жилища­
та и биваците и знамето можеше пак да се загуби. Това ми даде повод да
реша, щото знамето да изпратя в България при пръв удобен и сигурен слу­
чай, което и сторих.
Такъв ми се удаде на 6-ти февруарий 1919 г. когато дойде в лагер
„Гросети” полковникът за свръзка при френското главно командване в Со­
лун Петров Йосиф. На него чрез приложената тук разписка (приложение №
8) и с рапорта ми № 1 до Военното министерство в София предадох знамето
и той през Солун и Цариград го е представил във Военното министерство, а
от там в полка в Белоградчик. Приборите и едно малко парче от плата изп­
ратих за България по заболелия капитан Капитанов. И оттогава до днес
всички чинове, запасни или които сега служат в Полка- Ломската дружина,
се чудят и питат как е възможно като е изгорено при Скопие, знамето да е
сега пак при нас здраво и да му се кланят кога в тържествен случай се раз­
вява между тях, но никой не знае историята на спасяването му, освен нас,
четиримата офицери и един фелдфебел.
Този назидателен пример за спасяването на знамето е високо потрио-
тичен и поучителен за младите поколения, защото от това те ще видят как
всички чинове от полка от полковия командир до редника, трябва преди
всичко и навсякъде: в боя, на почивка, в плен и мирна обстановка- да пазят
знамето, защото то е славата и честта на полка и народа, който служи при
него. Ний хората измираме, но знамето не! И ако в Руската военна история
четем, че един знаменосец, като бил ранен в боя, снел знамето и по сани­
тарния го изпратил за родината, получил Георгиевски кръст. Колко повече
тука, войнските чинове с риск на живота си излизат през неприятелските
постове за откриване на знамето в безопасно място, как през същите посто­
ве те наново минават и го спасяват, как в петмесечно пленичество, дено­
нощно, като часовой го пазят от неприятелските постове [в] жилището, как
всичко държавно и частно имущество се рахвърли и разграби от противни­
ка, но знамето спасихме. Подобни случаи за назидание са редки в историята
на полковете.
Аз като бивш командир на Ломския полк и като зная най-добре подви­
зите по спасяването на повереното ми знаме моля:
I. Да бъдат наградени със знака за спасяване на знамето:
1. Командирът на полка, полковник Шишков Васил Кирков - гр. Пле­
вен.
2. Командирът на 1-ва дружина, подполковник Младенов Христо - гр.
Лом.

18
 3. Командирът на 3-та стр. рота капитан Капитанов Петко Маринов -
гр. София
4. Младши офицер от полка поручик Митев Страхил - гр. Лом. _
5. фелдфебел на 3-та рота Велков Доно Иванов - гр. Белоградчик.
II. Да бъде наградено и знамето на 15-ти пех. Ломски-полк.
Мотиви за награждаване на чиновете и знамето (Зап. № 67/1922 г.) са:
Знамето в действителност беше паднало в положение да бъде взето от про­
тивника, но благодарение на патриотическия дял на полковник Шишков,
подполковник Младенов, Капитан Капитанов, поручик Митев и фелдфебел
Велков Доно биде измъкнато от да не падне в ръцете му, както и с риск на
живота са го укривали всред неприятелските войски.
Доказателства:
1. Разписка от 6.11.1919 г. от пленическитя лагер „Гросети" при Лерин
за предадено знаме (плата) спасен от полк. Шишков и другите на полк. Пет­
ров Йосиф заедно с рапорт № 1 за предаването му във Военното министерс­
тво.
2. Разписка от полковия ковчежник за приети прибори на знамето от
капитан Капитанов с едно малко парче плат
3. Настоящето ми автентично обяснение и изложения. _
Ако е нужно да се проверят изложението за моето награждаване, мо­
же да бъдат разпитани: бившият командир на 6-та дивизия генерал-майор
Попов Христо живущ във Враца и бившия командир на 1/6 бр. полковник
Кметов Харалампи - София.
Приложение: Една разписка от 6 февр. 1919 г. за предадено от мен
знаме и преписката. -
Шишков
Запасен полковник- бивш командир на 15-ти пех. Ломски полк.

ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 504, а . 511-514.

Белеша на автора: Текстът от рапорта на полковник Шишков е пре­

даден дословно без редакторска и др. намеса, според неговия словоред и
граматически особености, както е намерен в ЦВА на посочената по-горе
сигнатура.

188
 Приложение № 8 !/

Препис!
Разписка
Подписаният офицер за свръзка при французкото командване в Солун,
полковник Петров Йосиф приех за пренасяне в България знамето-плата, на
15-ий Ломски полк, приложено към [рапорт] № 1, лагер „Гросети”.
6.11.1919 г.
' Приел: подпис, полк. Петров
Предал знамето: подпис1
Командир на 15-ти Ломски полк
' Полковник Шишков ~

ЦВА, ф.1, оп. 5, а.е. 504, л. 513

:•

, ГГП .

189
 П риложение № 9 К се ро ко пи е

Сведение
за спасяване на знамето на 52-ри пехотен полк

... . • /-'
ИЗЛОЖЕНИЕ По СПАСЯВАНЕ 8НАКЕТ0 ЙА 52 ПОЛКЪ.

52-й пех,полкъ заемаше укрепена позиция отъ върха;Перистеръ

до Преспанското е зе р о ,т а зи позиция зае на 22 ноекврйй-1916 година.
■ По силата на събитията който "се създадоха презъ септекврий
1918 г .й а добро$олекия'фронтъ,на б -а пех.Бдйнска -дивйз ия" с е 'наложи
да ототхпц, 52 Пех. полкъ, който-'заемаше дФсйия флангъ на дивизията
отетлпи по заповЬдь своята'укрепена позиция едва на 26 септекврий
1913 г .е ъ маршрутъ до шосето гр.Ресенъ-гр.К ичево -гр.Гоетйвйръ и
спре на бивакъ източно отъ гр.Т етово. ' ■ ■ .
* На ^октсм зрий 1918.г.к ъ к ъ 6 ч .сл .п л .Н -к а на дивизията Г-нъ
Генералъ -йоповъ- дойде-въ бивака на 52 п. полкъ'и събра всички сфице-
< Ри И чДреда^,че нашето правителство и'източната съглашенска армия
ех сключили договоръ за мйръ,кайто догозбръ ни го прочетели гласе­
ше така? - ■ ' . ' ■ ’'
1 . Българската армия която действа западно отъ Вардаръ остава
Временно въ Вленъ. ' - •
! 2.Следъ като предаде орджието си ца източната еъглашенйка ар­
мия ще бхде пустната и ' ■■■ ' ' •
З.Ако нЪкоя войскова часть-Се опита и си пробие пхть за Бъл-
пария,то източната съглашенска ще предприеме общ5 настъпление през
.България,следъ което началника на дивизията си замина за щаба на
дивизията.Сдщия день на З -й октомврий къкъ 8 часа следъ пладне,К-р
на 52-й п.полкъ Г-нъ Полковиикъ Солагсръ Стефанъ заповяда да-'се из-
бератъ отъ зр*ка рота по единъ войнйкъ отъ най-ек4йкт* и с е при-
гстзятъ да отнееатъ знамето на.полка въ България. " •
Къмъ 10 часа следъ пладне командата бЪ събрана,като на ьр£ки

190
 . -2 - '
„ .. . '•’» . ‘’
войнйкъ бЬше дадено конь,&'’з;а началника на тази команда б4 ие К-ръ
на 5- а рота поручик-ъ Лоповъ. • _
• ^ Въ 10 ч »30 к.войниците отъ командата,качиха конетТ., заедно еъ
знаменосеца ст.подсфицеръ. - Кишонъ Илиевъ,въ този мскентъ и една
, тълпа войници отъ цФлия полкъ около 100 и повече чоЕ£ка напълниха
пушкитЪ еи,поставиха ножо#ет® на пушкигЬ и.заобиколиха командата,
като' отъ едйи се чуваха.глаеоЕв)офицеритб ни заблуждаватъ да се
отнесе знамето, а в-р сжщность.да изб$гатъ,а ние да останекъ <*ъ плей"
свалиха войниците отъ.конетФ изР$зоха коланит* на коней и ги раз-
_ гониха,едни виках-а.зъ. кого е знамето да го взекемъ,щомъ ние сме
бъ пленъ и то нека бзде- въ Пленъ,на кенъ ми дойде на укъ,чв ако
попадне знамето въ ржце-гЬ на тази тълпа,може би.да го унищожи,вед­
нага отидохъ между тълпата въ тъмнината и уепЬхъ да намеря знамено­
сеца, ет.Подсфицеръ Мишон-ъ йлиевъ,който б£ше доста уплаше.чъ,попи-
тахъ го тихо,кжде е знамето,отговори ми,че е въ него,тогава азъ му
казахъ върви по кенъ,.изЕедохъ го вънъ отъ бивака на 500 метра и
го поетавихъ въ .една, гъста трънка при едно високо дърво,еледъ кс&-
то са върнахъ въ бивака за да си направл планъ и незабелЪзанъ отъ
никого за отнисане на.знамето и еледъ като бФхъ готозъ отидохъ при
К-ра на полка и му доложихъ,че знамето еъмъ спасилъ отъ тълпата,ка­
захъ му кжде е знаменосеца съ знамето и му казахъ,че азъ желал да
го отнеса 'зъ България, той ми каза»какъ ще го отнесешъ като н!машъ
нито единъ войникъ/азъ му отговорихъ,че ше -взема войниц-к стъ ротата
си,еледъ което си отидохъ. .
Въ 11 часа и 30 минути еледъ пладне извикахъ ст.подсфицеръ Цено
Лозановъ и му казахъ да назначи 9 дули войници за часовия и се лвятс

191
 _ -3 - '
на К-ра на полка при високото дъ рво,и м енн о'к адето е знам еносеца
Мишонъ йлиевъ, въпреки, че- бивака б£ше обкколенъ отъ кордонъ войни­
ци отъ тълпата,нищо не забележила,П онеже з н а е х а ,ч е -т а з и команда
отива д а Постави часовии при к -р а н а Полка, •
К огато с е събрахме при високото дърво извикахъ н а-зн ам ен осеца
д а ч и зл езе отъ трънката и преди д а тръгнемъ-обяснихъ на командата
че мисията която ще изпълйимъ е до о та теж к а,то е ,ч е ще отнесекъ
знам ето на полка з а д а г о спаоикъ отъ пленъ и ч е ако нЗпсой Ц9 се
наема д а тр ъ гн е,н ек а си о с т а н е ,о б а ч е всички дек л ар и р аха,ч е ше Еър-
вятъ ха каквото и ще да ст а в а . • '
Бъ 1 ч.ЗО м .п р ед ь пладне на З -й октскврий 1918 г.к ом ан дата тръг
на отъ бивака на полка при гр .Т етово и пристигна въ гр.В раца до
1 0 - й октскБриЯ 1918 г.в-ъ 1 ч.ЗО м .сл еп ь п л а д н е,еъ пристигането си
с е явихъ не. Началника на облас-тьта Г-нъ Генералъ Стойкозъ, който
лично заповяда да с е йуенатъ подофицерите и войниците въ отпускъ
да си псчинатъ,а знам ето д а ои остане въ менъ и ще г о предакъ на
комисия на 18' октомврий, на горната дата с е явихъ еъ знамето и ця­
лата команда Въ казармата на 35 п.Врачански -ол к ъ кадето г о преда-
дохъ на назначената комисия подъ п р едседател ств ото на Н-кь Щаба но
оолаетьта Г-нъ П0 лковникъ Диноловъ и членоае:Н -ка на 3 5 -т о Л.В. ■
окрхкие Г-нъ ПодПолковникъ Т абакозъ,К -ра на 3 5 -т а доп,дружина Г-нс
Подполковникъ Вълковъ и интенданта на областьта Г-нъ Подпслковнмяъ
Д е с е в ъ ,за предаването и приемането на знам ето с е състави актъ зъ
тпи еднообразни ек зем п ляра,отъ които единъ с е Даде на менъ.Спасите-
ли на знамето б * х а :1 /0 .3 ,п о р у ч и к ъ МиткоВъ Ц в я т к о ,г р .В р а ц а ;2 /с т .п с -
дсфицеръ Цано Лозано ъ с .З г о р и градъ ^З/ет.подсф и церъ Кишонь Илйезъ
с.В ърбеш ница;4/зт.подсф ицеръ Кихалъ ИоРданоаъ о.Б ългарска бТла ;

192
 nt.
■ ■ ■ • - "-4 - " ■ ■ ■•
5 /ст .п о д о ф и ц е р ъ Вълко МанчоВъ е.Ч едопекъ;6/& *л.подсф ицеръ Ангелъ
Петровъ е.О чинъ Долъ$7/ефр.Каменъ.Ценовъ~ о .З г р р и гр;адъ,8/Й ончо
Котовъ о.М ршорекъ;9/2ас.Ю 1Ъ П езровъ е.КриардолФка к а х л а ,1 0 /Н ед Ь л -
ко Ивановъ е.О плетН я и И /А л и п к я Коцовъ с.П а в о л ч е. . . .
5„1П {1934 год . ■ . . ..
г р . Вр щ а . . - О .З.П оручикъ:А а/ Цв.Митковъ _

гу;

• .-,г?

■V. •

193
 П р и л о ж е н и е № 10
К се ро ко пие!

Заповед
по военното ведомство № 67/1922 г.

taroifcnПа»к»й^&«Й^<.>а«низця»1й. i>tae«: «>«*>ки'»м* ■'■■>■ ■

гроНйт.зу оп '.#рйдп.':»;г «д ;.onS!!f;.. ;&й.!•-. ■'•■•.•
rii ! 'rebp;i-r:si- -;г ; •;•.
: Vj'v,. ’ ‘ ,-Щ >*■■ ■' • y'-’i'l* v ; ••• •'••
ЛИНИСТЖР ha войнптп ,■ 7/ .v; "i; '. '
.]ЛЩЩХ&й .:.- «ИШфН&ТЩувХ' 9М6Йе ЮТСВДЗЗгЧО ,*•••: ••
i‘ -ap?.?'btbI »{£'' rf-w -'n •
./>?.» T-V' O Е. Д . •«.
<Т СтУСофия, 30 111'1922 ГГ.£ Т ' ° Т , '-С) • ^ ' 1 ' ‘ '*'
«»»U ^riJrt'N36iT3--eo^J9?..ftw^„^c-c;^7ÌcWoX * '
'V 1«)-',п.Р,оявяваг 11-,за'1сведение'АЧе1Н
-.!3.? |св>?де'Н^ й й ^ е Д ьЕГГО О оВО
О^,,.ВВ ьЕЛЛ^IflH
^Е E
СC -ТTВBО
O бла-
бла-
5 .«-{г1;^ллплпи'il;
г о в о л и ^и - "лплЛпи!?
одобри?! дплп^мчпли/оилтл
о л е и зл о ж е н о то . пршрпи^
ре ш е ни е , 4- ния
а Ппприпл^а
О рд ен ския
Ш ^ ^ с ж в е т з а ^ с л е д у ю щ е то : "■ ,ч Д.
/^М н о зи н а от!!рф ицерите, и .во .й н и ц и те са взели н епо сре д ­
1 ,д ствено ^уч ?участие:,дри. д пасяване
а сти е ^р Я й спа ^яв а н е ^н:не
е С, п
при Ооина о
р и бойна оостан
б стан о вка п о л ­
Е / t f к------
о в и -------------
знам ена ^преЩ войната im e
1915— m
1918io —год------
ина ■■ и■ -с н и щ 0 до
К р - »* с е га 1,н е с а тб й л и ^й ^гр а д е н и .-д Г о р н а та и м *в ^въъззвв иишш е гн а задача
||^ /§ Щ щ о н .-е Т б й л а ; с в ж ^ а н £ ^ ^ р и с к г н а л ж и в О т а 5и м — е един ед| подвиг
iv a ' a т" if niiv/viimà Auia лт тù I гп>111 -,a Лтаиамплтл i

|г 4 $ ;;г !|;с р е д ственр са с п а с п л ^ П р щ |в 0 й н |!7 а .1 9 1 5 — 1918 го д и н и п о л -

х кови *,зн а м ен а д а |с е 'Щ зд е й % й :|н а гр а д я г с 'с п е ц и а л е н метали­
» ' ' ч е с к и - з н а к , — „З н а Ш а а ж с п а с я в а н е зн а м е !,-,п о напечатания
-
т; ’!Ф‘;7
р-А fi I *1‘
llj'-
*1 г
f ^ ' . f ì!]c ip > Г 'Я
? ‘A ' 'svi»1 A iv

Ф ' i . ’* Л ?3
I. -
%^'с%. /
V i- ni?if»KS' Г.<Р%*<
* <ь
n; v ù ìs a <-v; *?
>KVv^i‘ г1 '4 Sjf-t- ‘il1i

V fP ìà ^ ’ f
v г H -:.iAsVk
ik ' ft'i ,йн‘н:!^!1и!0бразец на.знака за спасяване знаме.
I “fe ту к ‘Височайш
- ‘ - е :утвж рден образец.
- -В четвъ ртитата п л очка на
">4 знака д а ' се • н а п и ш е : „8 а спасяване зн ам е“ , а под това —

194
 ' ’' • ._.„ „-, ..........
2 ■
„1915— 1*918 год.“: Знака да се носина лесната страна на гж р -.
. дите на'облеклото, както академическите значки. Предстайле-\
. нията з а ‘-награждаване ;с знака'да'1се правят по установения
ред за представление за награда с орден, а знака с гра,
?мотата^да се вркчват''на наградените в : частите при. наЙ-ч$
големастжржественост. . ... ,. ............ '
2 За ^спасеното' знаме се ■установява Вжзпоменй-.
'телна'йгривня.5 ;( п о ^ ап еча те н и я тук 'Височайше ■утвжрден
образец1^Тя-^металиУескау а...на^лицевата й ;.’ страна да сЬ; „
чнапише ^Спасено на.чч '. . . . . .(датата), от. :, (името ■
* на героя или^ героитеу.които са;го’'спасили)“; Да се постави’
, 2 3 К О В 8 Н З ' д р т т в м а т л •• и я о ' и а м о т л •• ' и я - 9 ^ П П Л ’ 'П П П Н И Я .

жгжл на ^шата му!

..V Зжзяокенатолка гривна..-

.;'3.'Металическите гривня и з н а к ..да с е ! изработят в
чСофийскйя!:арсенал от сжотве,тствените сплави и сжгласно
, одобрените / напечатани тук клиширани от Географическия
' к Институт образци,«« :сжщо ш-описанйята •дадени от автора­
" художник на одобрените п р о екти ,#!1.И ,а® ; . .
■. , , „^Горното. Вис^ч&ише учредяване&на знаците е за винаги,
у: за^което^зароведвам:.... "'<г-
на - частите' ’да^представят . за нагоада с
• •• л знаказсамоязаслужилите^войскови^чинове, които с риск на
^ ^^кивота си 'са!извжршили;,подвига спасяване знаме, а не и
!>.'.^.1юи^2;'^тотнесли^такова« като* предмет. • Представленията да
. ' с:танат.1наЙ-Днимателно‘'И!. подробно,1 като се вземат.: лични,
'^йсве^ния^р^в ж про.са от бившия , командир, на ;дадения полк.:

195
 *и; изчерпателно кое лице в действителност е извършило под­
шита, за да‘ нема, никакъв спор за кой е героя.
" <|;' й . , 2. Представленията за самото
спасено знаме също да се извър-
: шат най-внимателно, като се има
пред вид, че с възпоменателната
гривня требва да се удостоява само
онова полково знаме, което в дей­
ствителност е било попаднало в
положение да бъде взето от про­
тивника, но благодарение на па­
триотичния дух на герои е било
измъкнато от да попадне в ръ-
;цете му. . .
.ЙТй ' :.у.. 3. Никак не следва, че отне­
О~чра- сените по предвидливост от дома­
кински и други органи и спокойно
без риск за живота на пазителите
на "знамена —■ че са спасявани, а
^■Й^те;служебно следва да, се. счита, че
Л Й $ о т н е с е н и назад в пределите на
I ||р ;^ Щ а р с тв о то , често , даже преди врж-
' ^ щането на частите, за което и не
подлежат на награда.
4. Представленията за'.удостое
. ните за награда лица и " знамена
да станат точно съгласно заповедта
С м и № ю от т. г., като в графа 7 се
'^излож и от сегашните началници
^най-подробно подвига, за която цел
|£да се съберат сведения от архивйте,
*|реляциите и изискат, такива офй-
||;циално от бившите командири на
полковете. Листовете да бъдат пред-
'.у:;,ставени в Канцеларията при Мини­
стерството на Войната най-късно
до 1-и август т. год., след което да
1||Щ |?с6разгледат от Орденския съвет. ;

К. Томов.

196
 Приложение№ 11

-Списък
на спасителите на полковите бойни знамена след подписването на Солунс­
ките конвенции на 29.9.1918 г.
I. 1-ви пехотен Софи йени полк.
1. Полковник Велизар Манолов Лазаров
2. Капитан Любомир Янков Кузупов
3. Поручик Милан Иванов Златев
4. фелдфебел Велко Иванов Радичев
5. фелдфебел Иван Георгиев Ламбрев (Ламбов)
6. Старши подофицер Христо Коцев Андреев
7. Старш подофицер Стойчо Апостолов Тодоров
8. Младши подофицер Димитър Матов Митрев
9. Младши подофицер Иван Станишев Пенков
10. Редник Варадин Трифонов Велков.
11. 6-ти пехотен Търновсни полн
1. Капитан Христо Илиев Арабов '
2. Капитан Цветан Еньов Денчев -
3. Капитан Отон Бранимир Барбар -
4. Поручик Лазар Атанасов Ханджиев
5. Старши подофицер Атанас Стефанов
6. Старши подофицер Величко Стоянов Латев
7. Старшй подофицер Димитър Недков Глухчев -
8. Младши подофицер Владимир Йорданов Кентов
Забележка: Със спасителите на знамето пътува и група български во­
енни кореспонденти
III. 25-mu пехотен Драгомансни полн*
1. Капитан Атанас Веселинов •
2. Старши подофицер Йордан Витанов Паунов
3. Подофицер Рангел Клюцев •
4. Ефрейтор Михаил Петров
5. Редник Трайко Василев
IV. 42-ри пехотен полн*
1. Поручик Тодор Танчев
2. Ковчежник Димитър Йончев
V. 3-ти пехотен Бдинсни полн
1. Полковник Минчо Сотиров Сотиров (Господинов)
2. Подофицер Ангел Йонов Петров
VI. 15-ти пехотен Ломени полн
1. Полковник Васил Кирков Шишков
2. Подполковник Христо Младенов Младенов
3. Капитан Петко Маринов Капитанов
4. Поручик Страхил Митов
5. фелдфебел Доно Иванов Велков
VII. 51-ви пехотен полн
1. Полковник Петър Кръстев Кръстев

197
 2. фелдфебел Никола Попадиев
3. фелдфебел Васил Иванов Въдов
4. Старши подофицер Христо Петров (Мърц)
5. Подофицер Васил Христов
VIII. 52-ри пехотен полк
1. Поручик о.з. Цвятко Митков Цанински
2. фелдфебел Мишон Илиев
3. Старши подофицер Цено Колев Лозанов
4. Старши подофицер Михаил Йорданов
5. Старши подофицер Вълко Манчов Георгиев
6. Подофицер Ангел Петров Влахов
7. Ефрейтор Камен Ценов Георгиев
8. Ефрейтор Йоно Котов Барзилски
9. Редник Васил Христов Петров
10. Редник Недялко Иванов
11. Редник Алипия Коцов .
IX. 8-ми пехотен Приморсни полн -
1. фелдфебел Васил Иванов Чернев
2. Подофицер Христофор Томов Николов
3. Подофицер футо Иванов
4. Младши подофицер Панайот Драгнев Панайотов
5. Ефрейтор Димитър Димитров Желязков
6. Редник Антон Курдов ( Курдоолу)
7. Редник Васил Костадинов Янев
8. Редник Рою Ташев Роев
X. 9-ти пехотен Пловдивски полк*
1. поручик Пенчо Рибаров
XI. 19-ти пехотен Шуменски полк .
1. Подполковник Марин Трифонов Куцаров
XII. 35-ти пехотен Врачански полк
1. Поручик о.з. Ангел Янчев Димитров
XIII. 36-ти пехотен Козлодуйски полк*
1. фелдфебел Мико Н. Балкански
XIV. 27-ми пехотен Чепински полк
1. Спасителите на знамето не са посочени никъде

Бележки на автора:
1. Списък на спасителите на бойни знамена за пръв път прави майор
о.з. Любомир Янков Кузупов, когато се подготвят документите за регистри­
ране на Дружество на спасителите на бойни знамена. Той е открит в личния
му архив през 1990 г. от автора на домашния му адрес в София, ул. Княз
Борис I, № 21. Допълнен от автора след изследване по темата от ЦВА, Исто­
риите на частите на Българската войска от Освобождението до края на Вто­
рата световна война и др. документи.
2. На частите спасили полковите си знамена, но знамената и спасите­
лите им не са удостоени с учредените награди, е поставена звездичка.

198
 Заключение

В българската история символът знаме е неотделим от традициите,

обичаите, победите и пораженията на българите. Конската опашка е и зна­
ме и знак под който войните се събират и я развяват когато влизат в сраже­
ние с противника. След установяването на българите на Балканите и осно­
ваването на държавата им от кан Аспарух, конската опашка остава основен
символ, но все по-често започва да съжителства с платнени знамена под
влияние на съседната Византия. След налагането на християнското вероиз­
поведание като единствена религия в държавата от княз Борис I, правос­
лавният кръст става единствен каноничен символ върху знамената на дър­
жавата и войската, подобно на знамената на християнска Византия. Заедно
с кръста постепенно знамето става символ на единството на българския на­
род и равнопоставя държавата с Византия и другите държави.
В Средновековна България не съществува различие между държавно
и военно знаме. В тогавашния свят такова разграничение също не същест­
вува. Конската опашка е едновременно символ, канска регалия и знаме на
войската. След налагането на християнството постепенно тя се заменя от
платнени знамена, а в епохата на Асеневци се доближава по вид и форма до
хоругвите на православната църква. Сведения за това намираме в сечените
от българските царе монети, някои стенописи и предмети от бита на хората.
Като символи върху знамената се появяват лъва, орела, грифоните, расти­
телната орнаментика и др.
Покоряването на България от османските турци ликвидира държав­
ността с всичките й компоненти. Унищожена е аристокрацията, болярската
прослойка и висшия църковен клир, заедно с предполагаемата тяхна симво­
лика. Трябва да се предполага, че е унищожена и знаменната традиция. Но
множеството въстания за отхвърляне на робството, отразени и в народния
епос, потвърждават противното. В тях е запазено не само мястото, но и вли­
янието и значението на знамената. Още повече, че макар и поробени бъл­
гарите не са откъснати от влиянието на европейските държави и народи,
където знамето вече е широка разпространено и е завоювало своето място
и значение. Знамена съществуват и във войската на Османската империя.
Епохата на Българското възраждане създава благоприятни условия не
само за развитие на производството и търговията в българските земи, но и
за организирана борба за национално особождение. Възникването на хай­
душкото движение и четническата тактика по-късно, ясно лигитимират съ­
ществуването на знамето като основен и необходим, съпътстващ символ на
борбата против турската власт. То вече има ясно определена цветова и фи­
гурна символика. Зеленият цвят на плата и православния кръст са основни
символи на хайдушките знамена. През 1741 г. се появявя „Стематография”
на Христофор Жефарович, а чрез нея става популярен във възрожденските
среди и българският герб, изправен, коронован, въоръжен лъв обърнат на

199
 дясна хералдическа страна и поставен в средата на хералдически щит. Сра-
ведливо е с него да се свърже и появата на този лъв върху знамената на
хайдушките и бунтовнически чети.
Първата българска легия основана от Г. С. Раковски в Белград (1862)
освен всички атрибути на организирана военна единица има и трицветно
знаме със символа на лъва. Знамената от борбите за национално освобож­
дение, включително и тези от борбите и освободителното движение в Маке­
дония и Одринска Тракия, показват неотделимоста на въоръжената борба
от нейните символи и символика. По размери, цветова гама, символите на
трицветието и лъва, разкъсаните вериги, положението на турското държав­
но знаме в краката на лъва и знаменоската, всички знамена независимо от
разликата във времето си приличат. Защото са сходни целите и идеологията
на освободителната борба. Тяхните различия са отражение на времето,
мястото, традициите и обичаите на районите, в които се води въоръжената
борба.
Запазените десетки знамена от борбите против робството са спасени
благодарение на грижата на техните поръчители и създатели и традицията
българско знаме да не попада в агарянски ръце. Независимо от това, част
от знамената попадат поради невъзможност да бъдат спасени, в ръцете на
турската власт. Част от тях са унищожени от самите борци и въстаници или
тяхните симпатизанти. Всичко това потвърждава нашия извод, че по време
на робството българската знаменна традиция не само е запазена, но и до­
развита съобразно с обстоятелствата и условията на борбите за национално
освобождение.
Не е случайно, че тази традиция се проявява и по време на Освободи­
телната руско-турска война (1877-1878). Жителите на руския гр. Самара
подаряват знаме на българското опълчение. Без дори да се досеща за това,
българският търговец от Браила Иван Параскевов осигурява със собствени
средства не само материалите, но и ушиването на трицветно знаме за бъл­
гарското опълчение от неговата дъщеря Стилияна. Българската община в
Букурещ поръчва знамена с българския трицвет за 1-ва и 2-ра дружина на
опълчението. Същото прави и българската община в Киев. Тези знамена са
запазени и до днес, независимо, че руското командване не допуска да се
развяват по време на военните действия.
Знаменната традиция дава плодове и при формирането на дружините
на Българската земска войска от 1878 г. насетне. Местни общини, читали­
ща, женски организации и частни лица даряват знамена за своите дружини,
както помагат с всички възможни следства за изграждането на своята бъл­
гарска войска. Тези знамена българските вексилолози обикновено наричат
„неформени”, защото са създадени самодейно, а не с държавен акт или до­
кумент. Същото явление констатираме при създаването на доброволческото
Македоно-Одринско опълчение след обявяване война на Турция през есен­
та на 1912 г. Под своите знамена дарени на дружините от обикновени хора и
организации, тези доблестни българи, доброволци от Македония, Одринска
Тракия, от всички земи населени с българи, дори от чужбина, от далечните

200
САЩ, показват чудеса от храброст. Нещо повече. Те пленяват знамето на
Явер паша при боевете за Беломорска Тракия.
През 1881 г. държавното ръководство на Княжество България поръч­
ва и връчва „формени” знамена на дружините на своята войска. Макар и ва­
сално на Османската империя, съгласно Берлинския договор от 1878 г., на­
ционалното чувство на българите от Княжеството е толкова високо, че е не­
допустимо в символите на българската войска да има дори и най-малък знак
или намек, който да подсказва тази зависимост. Затова на тези първи воен­
ни знамена символиката е чисто българска, с българския държавен герб, с
националния трицвет и вензелите на първия български княз.
Под тези знамена българското войнство показва чудеса от храброст
във войните за национално обединение на българския народ (1885, 1912­
1913 и 1915-1918). Тези достойни български чеда не допускат наше бойно
знаме да попадне в противникови ръце, дори когато доблестните войни на
България трябваше да приемат и преживеят позорното Солунско споразу­
мение (1918) и с гордо вдигнати глави да поемат под строй към пленически-
те лагери в съседна Гърция. Те спасяват с жертвоготовност своите свети
бойни знамена.
По-късно през 1937 г. на „въоръжение” влизат нов образец бойни
знамена, за армията на Царство България. С царска символика, но отново
българска, с българския трицвет, герб и вензели. Заедно с остарелите бойни
знамена в гарнизоните и частите на армията 14 пъти са връчвани бойни све­
тини.
След Втората световна война отново е сменена държавната система
на България. Сменена е и Коституцията и символиката на страната. Това
дава отражение и на символите на армията. През 1949 г. са приети нов об­
разец републикански бойни знамена, които през 1952 г. са въведени в час­
тите и съединенията на армията. През 1971 г. са подменени в съответсвие с
промяната на конституцията. След промените през 1989 г. знамената са про­
меняни два пъти. Днес българските въоръжени сили имат знамена, които
напомнят знамето обр. 1881 и 1937 г., но със символика, която отразява се­
гашното положение и развитие на Република България и нейната армия.
В своето над 1300 годишно съществуване българската държава е за­
пазила своето първоначално име България. Повечето от съществувалите
тогава държави са останали в историята. Но България е запазила своето
име и отношение към знамето си. Българският народ и неговите въоръжени
сили са неразривно свързани с българската знаменна традиция. Българско­
то войнство не допусна наше бойно знаме да попадне в плен. В същото вре­
ме десетки чужди бойни знамена са пленени във войните ни за национално
обединение, подвиг, който се среща много рядко в армиите на съседни или
световно значими държави. Това трябва да бъде източник на заслужена
гордост на всички българи.
За българският народ и неговото войнство бойното знаме винаги е би­
ло част от националното, а следователно и незаменима част от Майка Бъл­
гария!

201
 Извори и литература
I, Извори
1. Архивни материали
А.Централен държавен архив
ф. 1 1 7 - Президиум на народното събрание,
ф. 136 Министерски съвет,
ф. 3 - Монархически институт,
ф. 173 - Народно събрание

Б. Централен военен архив

ф. 1 - Канцелария на министерството на войната,
ф. 22 - Щаб на войската,
ф. 28 - Пехотна инспекция,
ф. 012 - Иван Стойчев.

В. Народна библиотека „Св. Кирил и Методий”- БИА

ф. 401 - Архив на Д-р Полихрон Нейчев,
ф. 641 - фонд Иван Орманджиев.

Г. Национален военноисторически музей- фондове

V - Знамена.
X - Научен архив.

2. Публикувани документи
Априлско въстание 1876 г. Сборник документи. Т. I, 1954; Т. Ill, 1957.
Българската армия в Световната война 1915-1918 г. Войната срещу
Румъния 1916 г. Т.9. С., 1939.
Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. I. С.,
1978; Т. II. С„ 1984.
Българска земска войска (1878-1881). Документи. С., 1959.
Българско опълчение (1877-1878). Документи. С., 1959.
Военнь1Й знциклопедический словарь. М., 1984.
Генов, Г. Международни актове и договори, засягащи България. С.,
1940.
Дисциплинарен правилник на Българската войска. С., 1915.
Заповеди по Военното ведомство (1921-1929).
Извори за българската история. Т. VII. С., 1960.
Кузупов, А. Как бе спасено знамето на 1-и пехотен полк. Във: фонд
НВИМ, Научен архив, инв. № Х-А-392.
Латински извори за българската история. Т. II. С.,1960.
Освобожение Болгарии оттурецкого ига. Документи. Т. I. М. 1964.
Сборник на приказите, указите и циркулярите, издадени по военното
ведомство от 1879-1887 г. С.,1887.

202
 Систематически сборник на законите, указите, заповедите и циркуля­
рите 1901-1907.

3. Вестници
Вести Македония - 1991.
Военни известия - 1895, 1918 г.
Държавен вестник - 1881, 1936, 1991 и 1997 г.
Мир - 1912, 1918, 1930 и 1937 г.
Народна отбрана - 1926, 1937 г.
Отечество - 1935, 1938, 1940 и 1981 г.
Правда -1961 г.
Пряпорец- 1918 г.
Стара планина - 1871 и 1877 г.
Работническо дело - 1961 г.
Родина -1 9 3 7 г.

II. Литература
Ангелов, С. Кратка история на бойните действия на 51-ви пехотен ре­
зервен полк през Първата световна война 1915-1918 г. (Ръкопис). ВИБ.
Андонов, И. Из спомените ми от турско време. Пловдив, 1927.
Аннов, М. Спомени на Мито Анков. - Българска библиотека. С., 1930.
Архив Г. С. Раковски, С., 1952.
Бакалов, И. Спомени и разкази за въстанието в Батошево и дейността
на Габровската чета там в 1876 г. С., 1926.
Библия. С., 1924.
Бойна история на 10-ти пехотен родопски полк 1878-1941 г. С., 1941.
Болшая советская знциклопедия. Т. 17/1952.
Бурмов, А. Четническото движение в България през 1867 г. Част пър­
ва. Подготовка на четите. В: Годишник на Софийския университет, фило­
софско-исторически факултет. С., 1959.
Военноисторическа библиотека.
Военнноисторически сборник, С., 1946.
Габе, Д. Мълчаливи герои. В: Библиотека Родолюбив, С.,г 1934.
Генов, П. Петко Д. Петков. Живот между два изстрела. С., 1978.
Георгиев, Т. Бележки за Средногорското въстание 1876 г. С., 1925.
Горов, П. Знамената в Преображенското въстание (1903). Във: Веко­
ве, 1976, № 6.
Гъбенски, X. и И. История на Габрово и Габровските въстания. Габро­
во., 1903.
Данев, С. Очерк на дипломатическата история на балканските държа­
ви. С.,1931.
Даскалова, С. Петко Д. Петков. Биографичен очерк. С., 1955. •
Димитрова, С. Бойни знамена дарени от цар Борис III през 1926-1928 г.
В: Известия на НВИМ. Т. X. 1995.
Дойнов, Д. Бойни знамена на България. В: Български войн. 1967 г. кн. 6.

203
 Дойнов, А- Две знамена от четническата епоха. В: МПК, С., 1968.
Дойнов, Д. Знаме на въстаниците от Разловци, Пиянечко. В: МПК,
1964, №2.
Дойнов, Д. Знамената на Априлското въстание 1876 г. В: МПК, 1976,
№ 1.
Дойнов, Д. Разловското въстание (1876). С., 1994.
Домусчиев, Н. С лика на Св. Георги победоносец. В: Св. Георги побе­
доносец (Юбилеен брой), С.,1993.
Дочев, С. Родът Цонзарови от Лясковец. С., 2002.
Дрангов, Б. Избрани произведения, съставил Кузман Шишков.
С.,1985.
Дървингов, П. История на Македоно-Одринското оплчение, С.,1919.
Енциклопедия България. Т. II. С.,1981. «в
Епопея на българския войн. Възпоменателин сборник.Т. II. С.,1929.
Иванов, И. Български войни знамена и флагове. С., 1998.
Иванов, И. Кои са спасителите на знамето? В: Известия на национал­
ния център по военна история и Военноисторическото научно дружество. Т.
56. С„ 1994.
Иванов. И. флаговете на страните в света, С., 2002.
Иванов, К. флаги государств мира. Москва, 1971.
Илиев, И. Знамената на Илинденската епопея 1903 г. В: Македония.
1994, № 6.
Илиев, И. Свети бойни реликви. Във: Военноисторически сборник,
1983, № 3.
Иречек, К. Български дневник, Т. I. Пловдив, 1930 и Т. II. Пловдив,
1932. .
История на България. Т. I. С., 1961.
История на 27-ми пехотен Чепински полк във войните за обединение
на българския народ 1912-1918 г. С., 1942.
История на 24-ти пехотен Черноморски на Н.В. царица Елеонора
1912-1913, 1915-1918 г. С., 1939. полк
История на 2-ри конен полк (1881-1906 г.). С., 1906.
Йоннова, С. Стефан Пешев (1854-176). С., 2001.
Йорданова, Т. Знамето легенда. Пенсионери. 2007. бр.31
Кантарджиев, Т. В заложничество и у дома.Ю., 1927.
Караманов, В, Предаването на първите бойни знамена на 13-ти Рилс­
ки полк и 14-ти Македонски полк. Във: Военнноисторически сборник. 1938,
№ 37.
Караманов, В. Раздаване първите бойни знамена на българската ар­
мия. В: Български войн. 1935, № 6.
Каранфилов, Е. Българи. Т. II. С. 1971. .
Каранфилов, Е. Трибуни и поети. С., 1983.
Кецкаров, А. Четническото движение в Охридско. В: Илюстрация-
Илинден. 1936, № 2 (72).
Кисинджър, X. Дипломацията. С., 1997.

204
 Клинчаров, И. Произход и начало на българското народно знаме и
герб. С., 1940. ^
Коледаров, Й. Знамената на Преображенското въстание 1903 г. В: Ис­
торически преглед, 1963, № 2. ;
Кръстев, П. С бдинци в огъня.през 1915-1918 г.. Видин, 1944.
Крючков, В. Лично дело № 0016. С., 2000.
КузупоВ, А. Спасеното знаме. Във: Военноисторически сборник, 1967,
№ 1.
Купър,Д. Енциклопедия на традиционните символи. С.1991.
Македонски, X. Записки. С.,1896.
Марков, М. Държавни и военни символи, ритуали, празници и чества­
ния. С., 1977. . ; г
Маркова, С. Консервация на знаме от. Илинденско-Преображенското
въстание 1903 г. от Кратово. В: Известия на НИМ. Т. V. 1985.
Материал за историята на 12-ти пехотен Балкански полк. С., 1899.
Матковски, А. Грбовете на Македожя. Скопие, 1991.
Минчев, К. Български бойни знамена (1881-1937.,г.). В: Известия на
НВИМ,Т. II. 1976.
Михов, М. Към историята на най-старите военни знамена. Във: Воен­
ноисторически сборник, 1959, № 3.
Монеджикова, П. Четите на хаджи Димитър и Стефан Караджа в анг­
лийски диломатически документи. В: Известия на института Ботев - Левски. С.
1956.
Мусаков, И. Огненият път на търновци. С., 1940.
Мусаков, И. Полувековният път на 15-ти пехотен Ломски полк.С., 1939.
Мустакерски, Г. История на 9-ти пехотен Пловдивски полк, 1878—
1935. .
Мушмов, Н. Монетите и печатите на българските царе. С., 1924.
Найденова, Р. Знамената на българското опълчение 1877-1878 г. В:
Известия наНВИМ.Т. III. 1977.
Найденова, Р. Знамената на македоно-Одринското опълчение. Във:
Военноисторически сборник. 1986, № 3.
Недев, С. Османски имперски военни знамена и символи- бойни тро­
феи на Българската армия. Във: Воинноисторически сборник, 1994, № 5.
Недялков, X. Първа пехотна дивизия на Македонския фронт през вто­
рата половина на септември 1918 г. С., 1921.
Недялков, X. С Първа дивизия в заложничество. Във: военноистори­
чески сборник, април-май 1932 г.
Обретенов, Н. Спомени за българските въстания. С., 1942.
8-ми пехотен Приморски полк. Живот и бойна дейностот формирането
до свеждането-му в дружина в три часи. Варна, 1935.
Панов, X. Град Клисура в Априлскотовъстание 1876 г. С., 1925.
Паскалева, В. Българката през вековете. С.,1964.
Петров. Т. Военни отличия за българските бойни знамена. В: Инфор­
мационен бюлетин на Министерство на отбраната, 1992, № 3. -

205
 Петров, Т. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско.
С„ 1993.
Петров, Т. Символика на участниците в Илинденско-Преобра-
женското въстание 1903. Във: Военноисорически сборник, 1983, № 3.
Радев, Н. Защитата на Шипка на 9, 10 и 11 август и историята на пър­
вата българска военна светиня - Самарското знаме. С.,1902.
Райчевсни, С. Знаменосецът. В: Родопи, 1980, № 10.
Carol, Р. Shaw, Flags. Glasgou, 1999.
Силянов, X. Спомени от Странджа. С., 1935.
Симидов, ф. Прочутият Филип Тотю войвода. Т. I и Т. II. Русе, 1902.
Соларов, С. 36-ти пехотен Козлодуйски полк в Балканската и Между­
съюзническата война 1912-1913 и Световната война 1915-1918 г. С.,1940.
Спомени на о.з. полковник Васил Кирков Шишков. Спасяване знамето
на 15-ти пехотен Ломски полк. Във: фонд НВИМ, инв. № V-Л-ЗЗ.'
Стойчев, И. Българското народно знаме. Исторически скици. Ръко­
пис. С., 1940.
Стойчев, И. Драгоманци през войните 1912-1913 и 1915-1918 г. С.,
1939.
Стойчев, И. Знамена за и в Българското опълчение 1877-1878 г. С.
1941.
Стойчев, И. За първообраза на българското знаме според чл. 23 от
Конституцията. С., 1941. .
Стойчев, И. Нашите военни знамена. Във: Военен журнал, 1937, № 44.
Стойчев, И. Тетевенското военно знаме - бойно знаме на 25-ти пехо­
тен Драгомански полк. С., 1941. .
Стоянов, 3. Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Сте­
фан Караджа 1867-1868 г. С., 1967. '
Стоянов, 3. Записки по българските въстания, С., 1975.
Тахов, Г. Градили майстори болгаре. С., 1980.
Тахов, Г. Лъвче от барут и огън. В: Жената днес, 1983, № 5.
Ташев, Т. В. Български бойни знамена 1937-1950 г. В: Известия на
НВИМ.Т. VII. 1986.
Терениев, Д. 42-ри пехотен полк във войната за обединение на бъл­
гарското племе 1915-1918 г. С., 1942.
Тончев, Т. Световният пожар и България. С., 1984.
Ушев, Г. Под нестихващия звън на камбаните. В: Отечествен фронт,
15.Х.1982. -т-
филов, Б. Манасиева хроника. С., 1927.
Франгов, П. Белочерковската чета в Дряновския манастир през
1876 г. В. Търново, 1909 .
Хисарлъшна-Танова, С. Знамената на Илинденско-Преображенското
въстание 1903 г. Във:-векове, 1983, № 3.
Христов, X. Петко Д. Петков (1891-1991 г.). Пример за политическа
доблест и мъжество. С., 1991.
Чолпанов, Б. Векове от слава. Т. II. С., 1982.

206
 СЪДЪРЖАНИ Е

Вместо предговор......................................................................................... 7

Глава първа
Знамена от борбите за национално освобождение
и обединение на българския народ........................................................... 22
1. Бунтовнически, въстанически и революционни знамена
до освобождението от турско робство...................................................... 22
2. Бойни знамена от освободителното движение и борби
на българите от Македония и Одринска Тракия...................................... 44

Глава втора
Военните (бойни) знамена на България................................................... 64
1. Неформени военни знамена (пряпорци)............................................... 65
2. Официални (формени) бойни знамена................................................... 88
а. Бойни знамена с монархическа символика......................................... 89
б. Бойни знамена с републиканска символика........................................ 101
3. Представителни знамена на видовите въоръжен сили
на българската армия................................................................................. 105

Глава трета
Бойното знаме - оръжие на духа.............................................................. 112
1..... Няма наше знаме в бой отнето...”...................... 112
2. Спасяване на бойните знамена след пробива
при Добро поле (1918)............................................................................... 114
3..... Плени той знамена без чет...”............................................................ 147

П р и л о ж е н и я ........................................................................................ 163

З а к л ю ч е н и е ..........................................................1............................. 199

И з в о р и и л и т е р а т у р а.................................................................... 202

И л ю с т р а ц и и .......................................................................................... 207
Конска о п а ш ка -в ъ зста н о в ка (с. 14,18)
Знаме на четата на Стефан Караджа (с. 28)
 Знаме на четата на Филип Тотю (с. 25)

Знаме на български доброволци от Кримската война (1853-1856) (с. 24,65)

Знаме на въстаниците от Панагюрище (1876), ушито от Райна Попгеоргиева (с. 35,36)

Знаме на Горнооряховските въстаници (1876) (с. 38)

Знаме на въстаниците от с. Разловци, Пиянечко (1876) (с. 41, 42)
 иди Гч

З нам е на четата на Х ристо Б отев - въ зста н о в ка (с. 32, 42 и 43)

С а м а р с ко з н а м е (1877) (с. 6 7 -7 0 )
Знаме на Македонския комитет (1895) (с. 47)
 Знаме на въстаниците от град Охрид (1903) (с. 48)

Знаме на въстаниците от град Струга (1903) (с. 48-49)

Знаме от Кратово (1903) (с. 50)
Знаме на въстаниците от Смолянско (1903) - Ахъчелебийско знаме (с. 58)

//

Знаме на Ш уменското М акедоно-Одринско дружество (1901),

предназначено за чета в Македония
Знаме на Берковското окръжие (1878) (с. 75)
 Бойно знаме на пехотна дружина обр. 1881 г. (с. 91)
Vvi

Щандарт кавалерийски обр. 1881 г. (с. 94)

Щандарт кавалерийски с вензелите на цар Борис III (1928) (с. 98)

Бойно знаме на войскова част обр. 1937 г. (с. 99)

 9Ш Н
Бойно знаме на войскова част обр. 1950 г. (с. 102)

Бойно знаме на войскова част обр. 1971 г. (с. 102)

Бойно знаме на Българската армия обр. 1991 г. (с. 103)

Бойно знаме на Българската армия обр. 1998 г. (с. 104)

Знаме на Сухопътните войски на БА (с. 106)

Знаме на Военноморските сили

на БА (с. 106)

Знаме на Военновъздушните сили на БА (с. 105)

З нак за спасяване на знаме и възпоменателна гривна за знамената
и техните спасители, автор худож ник Борис Денев
 НИЙ АНДРЪ I
СГЬ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ

enee е. ПШШХ

■ ОТО щж туй

го ушпргкбят 1
длето, конто ех

Л /г

Грамота, издадена от княз Александър I Батенберг за връчване на знаме обр. 1881 г.

 Капитан Христо Арабов,
началник на разезда,спасил
знамето на 6-и пехотен
Търновски полк. (с. 121)

Полковник Минчо Сотиров

Господинов, командир на 3-ти пехотен
Бдински полк, спасител на знамето
на полка (с. 129)

Капитан Любомир Янков Кузупов,

началник на разезда, спасил знамето
на 1-ви пехотен Софийски полк. (с. 123)
 Кап. Атанас Веселинов, спасител на знамето
на 25-ти пехотен Драгомански полк (с. 122,127)

\
svSV
* *8 И

Знаме на 1-ва дружина на Опълчението (става знаме на 52-ри пехотен полк,

спасено от 52-ри пехотен полк) (с. 135)
 П о д п о л к о в н и к М ар и н Т ри ф о н ов
К у ц а р о в , ко м а н д и р на 18-и
п е хо те н Ш у м е н с к и п о л к, с п а с и те л
на з н а м е т о
на полка (с. 136)

П о л к о в н и к В асил К и р к о в
Ш и ш к о в , ко м а н д и р на 15-и
п е х о те н Л о м с к и п о л к, сп а си те л
на зн а м е то на п о л ка за е д н о
с гр уп а оф ицери,
ф ото ар хив МО. (с. 131)
З н а м е на М а к е д о н о -О д р и н с к а т а о р га н и з а ц и я
Пленено турско бойно знаме през Балканската война (1912). фотоархив МО. (с. 150)

Пленено турско бойно знаме през Балканската война (1912). фотоархив МО. (с. 150)
Пленено турско бойно знаме през Балканската война (1912). фотоархив МО. (с. 150)

Пленено турско бойно знаме, намерено от 7-ми пехотен Преславски полк

през 1927 г. вс. Корница, Гоцеделчевска община, фотоархив МО. (с. 150)
 П ленено тур ско бойно зн а м е пр ез Б а л ка н с ка та война (1912).
ф отоархив МО. (с. 151)

Пленено руско бойно знаме в боевете за освобождението на Добруджа (1916).

фотоархив МО. (с. 157)
П ле н ен о р ум ъ н ско б о йн о зн а м е по врем е на б о ев ете за
Т у тр а ка н (5 -6 септе м вр и 1916 г.). ф о то а р х и в М О. (с. 157)

Пленено румънско бойно знаме по време на боевете за Тутракан

(5-6 септември 1916 г.). фотоархив МО. (с. 156)
Главно знаме на Македоно-Одринското опълчение (1912-1913) -
знаме на 11 -та дружина от МОО (с. 81)
Знаме на 3-та Солунска дружина (с. 83)
Знаме на 4-та Битолска дружина (с. 83)

Знаме на 5-та Одринска дружина (с. 84)

Бойно знаме на 6-а Охридска дружина на МОО (с. 84)

Знаме на 7-ма Кумановска дружина (с. 85)

Знаме на 8-ма Костурска дружина (с. 86)

Знаме на 9-та Велешка дружина (с. 86)

 Знаме на 10-та Прилепска дружина (с. 86)

ГШшш
Знаме на 15-та Щипска дружина (с. 87)