военна вивгштш

ПоосЬссорт» ГЕ ЗА ФВХЕРЗ

ВОЕННОТО ДЪЛО
НА
ПРАБЗЛГАРиТЪ

19SÖ ftia p T Z 9 8
 И О Г Н Ж М Н Д Щ К Л С К И ФОНДЪ
София, уя, .Оборище* Ni 2

Издадени досега книги отъ

ВОЕННА БИБЛИОТЕКА
1. Поуки за артилерията отъ войната 1915— 1918 г.отъ Сяав-
чевъ Ст., геиералъ-найоръ о. а.................... 10 лв.
2. 1. Пехотна софийска дивизия на македонския фронта презъ
втората половина нв месецъ септеиврий 1918 г. отъ Хр. Не-
д е н к о в е ......................................................... „ . . . . . . . . б.
3 Обучение не войника въ щурмовото дЪло отъ Фнлмпоее
В . ............................. ..........................................
•4. Защо не победихме — 191^-1918 г. отъ Ст. НоЛковь, пол*
мпяникъ........................ . • ....... 65 .
•V Трята врпия въ [»«пиянската пойна — 1912 год. отъ Радко
Лимитриев», генералъ отъ пехотата......... «... 80 н
6. Иолгкя фиртификаиия. Опитъ аа изследване възъ основа
явимнгЬ отъ (>бщо-<)«ропейснв1в война и психологичните аа*
коми ti« войнлтв и боя огъ Н. Чокоиелв, канитанъ..... 30 я
*}■ ДеАстяивтл нв 4.нех. Преславска дивизия въ Освободи*
талията аойня 1912 -1913 г,, частъ II отъ първото примирие,
повтъ ноеиврий, до Лондонския ниръ отъ полк. А, Христовa X „
*8.Ржиоаодство по възбуждане на углавни дйла по Военното
ведомство, производство на дознание и предварително дирене
(съ образци и форми) отъ зап. поли. К. Радпонове...... X *
*> Пехотно отделение, неговата нодготоаие съ лримЬри, осно*
вани не бойния опитъ отъ фонъ Лилиенщеркъ* прееодъ отъ
подполховникъ Попова Цв.......................15 .
•10. Правилиииъ за обучение и действие на вех« чееть Н . . 40 .
II. Временна инструкции за тактическата употрЪба не голЬми
единния, прееодъ отъ френски отъ подполк. Цв. Попове . . 24 ,
*12.Мисли върху възпитанието въ казармата отъ Н. Сола-
ров», полковнииъ отъ ген. щабъ . . . . . . . . . . . . . . 12 ,
13 Организация и водене иа нощния бой огъ Георгкеяе Т.,
полковнииъ о гъ геи . щ а б ъ .................................... . . . . . . 18.
•14. Осмв пех. Тунджамсиа дивизия въ войната срещу тур*
цнтй 1912— 1913 отъ И. А. Русеше,генералъ о. в........IX .
••5. Прехраната въ войската отъ Ив. подполховникъ X .
♦16. Баливисивтв война 1912— 13— Действията не II Ярми«— об*
евда и атака на Одринската ирепостъ отъ Я. Иванов», гена*
ралъо.з.......... ....... *........ 51.
17*в Полска служба, часть I (терм. устаеъFührung und Qefecht).
Правела Поповв Цв., полкоа. отъ генералния щабъ. . . . . 21 •
17*б Пилгиа служба (германския уставъ Führung und Qefecht)
честъ II,иревалъ Цв. попове, полковника огъ г. щабъ . . . X .
17'В. обяснителната звпнекв на германския правилни» за
полската служба, превала Цв. Попове, полкоа. огъ г. щ.. 12 ,
I N 1>п1 иа подготовка нв плютата въ упражнения, ч. I,
Отделението и азвоща отъ подполяов. щолбергере — пре­
вела /*. Димитров», подполков1В4къ . . . . . . . . . . . . . 24.
18-6. Бойна подготовка на пехотата въ упражнение, ч.ILрота
отъ подполк. Щоябергвре. превела Р. Димитров», подполк . 21 .
•19.Воягь при ■. Дубъ отъ 14.до 25.септемерий 1918 г. отъ
ГeopiHfB» Т..полковника огъ ген. щабъ..... . 15 _
X. Нападения въ позиционната война. Щурмови ионандв
впи лпзмциои. война Патрулни иаплдекни, извършени отъ
lé imi. Ктърсии полка презъ 1917— 1918 год. не южния фронта 12.
•il. Чатвлама. Сломени и впечатления Отъ Хр. НедЬлкОВ* . . |2 .
14 Нртимрнйсииатъ огъиь отъ Хр. Луков», подполиовникъ 12 .
•il 11<1ар<»0ии таблици зв пврвлвмеа отъ Вогдаиов» И.. . X) .
44 hneaarb южно отъ е. Хума ora М. Друмев», генералъ о.». X .
1и«ч trwn.i Отмяч1 им|Ъ съ звезянчке ини(и см изчерпани. ■ пмв
нииЦ •« д<н imik oiw вйинмиО|>ецмягв ма фонда, уа. ОборищЬ 2.
 У во д ъ
Жителите на източната и средната часгь на Балкан­
ския полуостроаъ живЬятъ презъ VII в. разпръснати въ пле­
мена. Т е не ногатъ да създадатъ една държавна организа­
ция. И не само, че не могатъ ла развиятъ тукъ заварените
остатъци отъ старата цивилизация, но не могатъ и да ги из-
ползуватъ. Всичко става жертва на варваризма и неоргани-
зираностьта. Славяно-антските завоеватели на -г^зи области
остааатъ въ първобитната си степень.
За да тръгнетъ тЪзи славяни по пжтя на цивилизацията,
имало е нужда отъ една сила, която да ги сплотява и opra-
низирве, за да могатъ да се запазятъ отъ империалистиче­
ските стремежи на Византия и отъ опасностьта на стихиите
идващи отъ северъ и изтокъ — т. е. да слрагь преселението
на народите.
Такава сила, твкъоъ народъ сж били прабългарите.
И така, не може да се (леда на прабългарите като на
врагове на балканските славяни, а като на единствения на-
родъ, който е билъ способенъ да ги спаси отъ изчезване.
Т е организирватъ за пръвъ пжть славяните въ държава. Т е
създаватъ за лръвъ пжть тукъ държавна организация, която
групира местното население въ една единица и прави отъ
него синове на една нация съ установено национално чув­
ство. Въ течение на неколко столетия и самите те възприе-
матъ езика на българските славяни, държавата имъ. обаче,
която сплоти многочисленото славянство въ една прабългар­
ска държавна формация съ силна организация и съ добро
стопанско устройство се запазва. Въ тази държава и сла-
вянинътъ е могълъ да подеме съ сигурность работата си,
той взема участие въ държавния ж ивогь и съ гордость на­
рича себе си съ националното вече име .българинъ". Така
той различава себе си отъ всеки другъ народъ и отъ дру­
гите славяни, съ които нема вече нищо общо, нема общи
интереси, тъй като елинствениятъ му интересъ е станалъ
този на нацията му. Отъ прабългарите, прочее, славяните
научаватъ за лръвъ пжть, какво нещо е отечество и държава.
О тъ те хъ научаватъ за пръвъ пжть, че никакви връзки мито
езикови, нито расови не сж толкова важни, колкото нацио-
Военна библиотека, кн . 98 1
 налната принадлежность. Тази сила действува и до днесъ, и
обяснява като естественъстремежътъ на всички българи да се
обединятъ подъ единъ скнптъръ.
Прабългарите организирватъ славяно-антските племена—
тази маса безъ тежесть — въ една държава, въ която пра*
българскиятъ духъ и култура оставатъ подкваса за вечни
времена.
Прабългарите иматъ за сегашните българи и това зна­
чение. че техната епоха с най-блескавата въ историческото
минало на българщината и за това тя съ своите планове, по­
стижения, лрестижъ и територия ще бжде винаги идеалъ
за всеки българинъ.
• **
г Новите изучвания опровергавал» твърденията, че пра­
българите сж били дива орда, тъй като, ако те сж били
некултурна номадска орда, те не биха могли да създадатъ и
задържатъ подобна държава. Идеята за номадството на пра­
българите произлиза отъ незнанието на понятието „номадъ“.
Тези, които говорятъ за „номадска орда“ , не знаятъ, че една
толкова многобройна „номадска орда*, каквато сж били пра­
българите, ако има истински номадски стопански строй, требва
да се скита въ територия колкото цела Средна (Европа,
представяваща необятна степь, иначе т е биха загинали или
биха нзбегали.
И действително всичките данни за прабългарите ясно
показватъ. че те сж могли да създадатъ българската дър­
жава, понеже сж притежавали висока духовна и материална
култура, култура която ги е подготвила да възприематъ и
нови културни елементи и така да се задържатъ при нови
условим и времена.
. *.
Следъ 15 годишна работа въ България искамъ да дамъ
една синтеза на изучаванията си, въ която синтеза да пред­
ставя всестранно образа и дейностьта на основателите на
българската държава.
р Но презъ тази си работа разбрахъ, че колкото и да се
виждатъ ясно много черти, други, и то, много важни, сж оста­
I нали толкова бледи, че за техното изясняване требва да
I бждатъ подложени на подробенъ анализъ.
0

I Между техъ едни отъ най-важните сж военните качества

на българина. Именно, колкото и да е верно, че прабълга­
рите, за да могать да създадатъ българската държава,
е требвало да притсжавдтъ големи ценности по-отношение
на духовна и материална култура, толкова е сигурно, че
една отъ най-важните прояви отъ културата на единъ народъ
е военното му д*кпо и едни отъ най-ценните качества на
прабългарина сж били военнитЬ му качества.
 3

Но, за да дамъ кратка характеристика на прабългарина,

като войникъ, необходимо б е да напиша единъ трудъ, въ
който да събера и обработя материала.
Естествено, моята задача е по-скоро само да събера ма­
териала и да се стремя да обясня, какъ требва да се раз­
бира правилно този материалъ. ВЪрвамъ, обаче, че това ще
послужи като основа за военните, които искатъ да изучатъ
военното дело на претрупаните си съ победи прадеди, за да
извлекатъ отъ военно гледище поуки, отъ тукъ дадените
изучеамия.
. *.
Когато искаме да възстановите облика на военното дело
у прабългарите, първата ни задача ще бжде да установиме,
кои сж наличните извори и каква е стойностьта имъ. Това
е особено важно за нашия лредметъ, тъй като въ излезлите
до сега студии царува пъленъ хаосъ въ това отношение.
Некои данни, които нематъ нищо общо съ прабългарите, се
използуватъ като сведения за военното имъ дело, а други, и
то много важни, не сж разгледани съ нуждното внимание. Ние
се стараемъ да сьберсмъ вътази книга сведенията, да опре-
делимъ стойностьта имъ, значението на съответните из­
вори и специално на пасажите, които се отнасягь до пра­
българите.
Но не по-малко важно е за нашата задача да сравнимъ
данните за военното дело на прабългарите съ онези на
сродните имъ народи и чрезъ това да проверимъ, дали мо-
гатъ да се приемагь известни пасажи за достоверни. Требва
да установиме, отговарятъ ли отделните съобщения на оная
обща картина, която ние можемъ да обрисуваме по отноше­
ние на тЬхното военно дело, както и това на сродните народи.
 Произходътъ и културата на прабългарите
Въ началото на нашата задача ще требва да опредЪ-
лимъ, къмъ кои народи требва да бждатъ причислени пра*
българите по произходъ, обща култура и битъ. Именно воен­
ното дело, представявайки една сжществена часть отъ об­
щата култура на единъ народъ, се свързва съ културата» а
особено съ военното изкуство и на другите народи, прина­
длежащи къмъ сжщия културенъ кржгъ. А като имаме пред.
видъ, че всичките народи се стараятъ свърхъ силите си да
направятъ войските си най-ефикасни и модерни за времето
си, естествено е, че въ военното дело ярко ще се отразява
величината на пълния културенъ образъ на единъ народъ.
Когато поставяме въпроса, къмъ кои народи требва да
бждатъ причислени прабългарите по произходъ» обща кул­
тура и битъ, това го правимъ, не защото днесъ още може
де се говори по този вълросъ. като за нещо неустановено.
Ние го правимъ само, защото и неотдавна се появиха книги,
които сметагь тази проблема до толкова за неразрешена,
че когато искагъ да говорятъ за произхода на прабългарите,
изреждатъ най-различни мнения, стари и по-нови, сериозни
и повръхностни, безъ всякаква научна стойность, като че
ли се касае до единъ въпросъ, по който и днесъ може да
има различни мнения.
Фактически, обаче, само едно научно мнение има и то
доказано съ положителность, решено безъ да има каквото
и да е съмнение.
Ние требва да дадемъ тукъ накратко крайните резул­
тати за произхода на прабългарите и, заради това, защото
въ връзка съ него ще можемъ да дадемъ и общата харак­
теристика на културата на прабългарите, нещо, което е
твърде важно за насъ, когато искаме да вникнемъ въ воен­
ната имъ култура.
По този въпросъ требва да знгемъ накратко следното:
Най-старите тюркски заемкн въ мадж арския езикъ
показватъ такъвъ звуковъ характеръ, какъвто измежду
всичките тюркски диалекти се намира само въ чуввшкия езикъ.
Сжщиягь звуковъ характеръ показватъ и думите, които
сж намерени въ надгробните надписи, произхождащи отъ
териториторияте на некогашната Волжска България.
 Оть това пькъ става ясно, че мадж арит е с я заели
своитгь най-стара тюркски думи оть прабългарите и че
е.шкьтъ на чувашитгь е модерната форма на прабългар­
ския езакъ,
И действително, останали сж за насъ въ надписите на
прабългарските ханове, как то и въ други извори, думи отъ
дунавските прабългари, които показватъ сжщия звуковъ ха-
рактеръ, какъвто въ маджарскигЬ заемни и забелязваме въ
лумитЬ, останали въ волжско-българскигЬ надписи, кекто и
въ чувашкигЬ форми.
Езикознанието е установило, че маджарите били заели,
нъ най-големата имъ часть, тЬзидуми отъ прабългарите въ
кавказката имъ родина, ок. IV —VI в., но има заемни и отъ
много по-раншно време, отъ времето на едно по-северно оте-
честио на прабългарите и маджарите.
Отъ това следва съвсемъ сигурно, че езикътъ на пра­
българите е билъ единъ тюркски езикъ, който спрямо дру­
гите тюркски езици е ималъ особенъ характеръ.
Прабългарскиятъ езикъ, прочее, ни е известенъ отъ
разни извори:
1. Заемните на маджарския езикъ — те показватъ най-
старата му форма.
2. Втората епоха се представлява отъ езиковите оста­
тъци на дунавските прабългари.
3. Третата епоха — думите останали въ волжскитЬ над­
писи и прабългарските заемни намиращи се въ езика на не-
кои финоугорски народи.
4. Чувашкиятъ езикъ представява развита форма отъ
езика на прабългарите.
За нагледность достатъчно ще бжде да дамъ неколко
примера:
Въ прабългарския езикъ „ч и ф гь “ значи икерь (срв.
мадж. икерь), въ чувашки йегеръ — османски икизъ.
Въ прабългарския „жълтъше шаръ (срв. мадж. шаръ),
чувашки шурь, осман. сарж.
Въ дунавско прабъл. „деветь“ значи твиръ > тохуръ
волжско български тохуръ, чув. тмхь1ръ — оси. докузъ.
Прочее, езикътъ на прабългарите билъ тюркски езикъ
и така паралелите за първоначалната имъ култура требва
да тьрсимъ при родствените темъ народа, въ данните за
хунит е, тюрките, аварите, хазарите и пр.

Отъ езиковите остатъци на прабългарите може да на-

учнмъ, не само на какъвъ езикъ сж говорили те, нокож ем ъ
да мзнйдимъ положителни заключения и за културното имъ
ниво. Сжщо и маджарскиятъ езикъ ни показва не само това.
8

че маджарите възприели отъ прабългарите много думи, но и

че маджарите при една много примитивна собствена култура,
сж попаднали въ съседство съ прабългарите и сж се opra*
низирали и напреднали подъ тЪхното културно влияние.
Така, прабългарските думи въ маджарския езикъ за ско-
товъдството ни показватъ, че маджарите, говорейки единъ
финоугопски езикъ, когато попаднали въ съседство съ прабъл-
гарите, познавали отъ домашните животни само овена (to), коня
(ло) и кучето (г<5б). f t чрезъ прабългарите rfe се запознали
съ развитото скотовъдство. Именно, прабългарски произходъ
иматъ въ маджарския езикъ думите за едрия добитъкъ: за
бикъ (бака), волъ (юкьоръ), невпреганъ волъ (тулокь), юнецъ
(тино), юница-млада крава (юньо), теле (борю).
Сжшо за овчарството и козарството : за кочъ (кошъ),
овенъ (юрю), едноголишеиъ овенъ (токю), вълна (danzo),
коза (кечке). яре (олло).
За млекото и изработването му: за бутало(кьопю), мъте­
ница (иро), кашкевалъ (шайтъ), сирене (туро).
За свинята: свиня (dueно), скопена свиня (артанъ), че­
тина (шерте).
Прабългарски произходъ иматъ и думите — за камила
(mese), кокошка (тюкъ), хрътка (агаръ), копой (копо), и ку­
ченце (кьольокь).
Скотовъдски термини: за оборъ (оль),букан (беко), юзда
(дйепльо), вироглавъ (чьокьоньошъ).
Тези думи ясно показватъ, че скотовъдството е дости­
гнало твърде висока степснь на развитието у предаващия ги
народъ — прабългарите още ло времето, когато маджарите
дошли въ съседство съ техъ. Още по-важно е, че целата зе*
меделска терминология въ маджарския езикъ има прабъл­
гарски произходъ. Така прабългарски сж думите за нива
(торло), ечимикъ (арпа), жито (буза), плугъ (еке), косеръ
(шарло), оре (аратъ), кръстецъ (кепе), снопъ (кеве), купа
(богя), хармднъ (серю), ct-я (соръ), починки (очу), мели (ьорьоль),
булгуръ (бара).
Нзродътъ, отъ който маджарите научили тези думи,
билъ сигурно земеделски народъ, понеже думи означаващи
толкова и такива термини за земеделие, не може да прите­
жава единъ народъ, който познава земеделието само отъ
други народи.
Дори въ светлината на езиковите данни ще разберемъ
и това, че прабългарите не сж научили тази земеделска кул­
тура аъ кавказката си родина, защото, ако те 6 tx a научили
земеделието тамъ, те щеха да заематъ термините за земе­
делието отъ кавказките си съсеци. Земеделската термино­
логия, обаче, на прабългарите е тюркска, което показва, че
т е сж донесли земеделието отъ далечното си азиатско оте-
чл< in", o t i . лдип миши плодородна и особено сгодна за зе­
меделието области.
O it. ВСИЧКО Ю 1И Т |> 1кбиЛ ДЛ И К П Ю Ч И М Ъ , м г И |)Я б ь Л 1Л -
рнтЬ били иоче in. клика ikoto си отечество уседнлдь, зани­
маващ«, се предимно сь рапшто скотоп ьдстио и земеделие
ИВрОЛЪ.
Но още ноюче трЬбпл дл бж дг чопЬкъ у* едналъ, за да
може дл ге занимава п» имнлрстно, което изискал опитно­
ст».™ нл еднл олрл и-чсд 1.лска култура. Прабългарски лро-
ЩХОД1. иман. tti, млджл|нким езикъ всички важни термини
(л пинл|н гп' ►: з<* грош е (сьо.иьо). предеждамъ (сгорь), гроз-
доберъ (чореть). вино (борь), второ вино (чигерь), трития
(тнтрно).
ilp y n t заети думи за растенията с ж : за хмелъ (номло),
I рак и (борша), за овощия : овощия (дюмъолчъ), ябълка (алма),
крушл (кьорпи4).
Други млджарски думи показватъ, че маджарите въз­
приели отъ прабългарите, освенъ скотовъдството и земеде­
лието, тъкачните растения и обработването имъ, но сжщо и
покъщнината и домашната индустрия, носията, държавното
и социално устройство, писмото и пр.1)
Въобще отъ прабългарските заемки въ маджарския
езикъ ние научаваме два извънредно важни за нвсъ факта:
/. Прабългарите била най-културнитгь отъ всички
тюркски народи.
2. М адж арит е заели своята култура отъ прабълга­
ри ть, пи е. данната за единия отъ двата народа люгатъ
да се изполлуватъ и за другия, поради сходството на кул ­
турите имь.

За факта, че прабългарите били най-културните отъ

всички тюркски народи говори освенъ поменатото и следното:
а) ние знаемъ, че те сж образували много държави. Едно­
временно т е сж имали една империя по средна Волга, която
отъ Италия чакъ до Китай е играла огромна роля въ свето­
вната търговия, но сжщо сж имали държава и на Балканите,
която се издигнала между Византия и франкското царство до
стеленьтд на важенъ факторъ въ живота на Европа, б) Пра­
българите имали мною големо влияние върху съседните
те м ь народи: както въ езика ма маджарите, така и въ езика
ма съседните съ Волжската империя народи намираме
ммогобройни прабългарски думи, които показватъ, че после­
дните възприемали отъ прабългарите множество културни
елементи, в) Т’Ь оставили въ Волжската область както и на
Ьлпклна извънредно важни паметници, които ясно говорятъ
па висотата на тЪхната култура.
Л-1 1 Високото ниво на прабългарската култура ясно по­
ил in.ii ь, ос пои и езиковите данни и археологическите находки.
10

Отъ прабългарската епоха сж ни останали много ценни

паметници: окопи, окопни укрепления, каменни палати и кре­
пости, сйлуптурни паметници и разни предмети, които ясно
показвагь, че се касае за паметници на единъ културенъ
народъ. Значението на тези паметници е много големо,
понеже отъ гЬ хъ може да се установи не само високата
степень на културата на прабългарите, но можемъ да изва-
димъ ценни указания и за културата на всичките народи съ
тюрксха култура, особено за маджарите, които живели дълги
столетия въ непосредствено съседство съ прабългарите и
се развили подъ тЪхното влияние. Така че разкопаването на
прабългарските центрове и проучването на материалите не
само че т е ни опознае съ най-блескавата епоха на българ­
ския народъ, но тези паметници като остатъци на една
особена култура сж много важни и отъ гледище на общата
история. Защото те сж единствени монументални паметници
отъ тюркските народи, отъ епохата на европейското преселе­
ние на народите и, поради това, те ще изяснятъ твърде бле­
дния образъ на тази епоха за науката.
Въ подкрепа на втория фактъ — именно: че маджарите
заели своята култура отъ прабългарите, което ще ни даде
право да използуваме данните за двата народа взаимно,
освенъ езиковите данни, говори и всичко, което имаме пара­
лелно за т е х ъ : културата на маджаритгъ е била пра♦
българска. Археологическите находки, етнографските сведе­
ния. данните за облеклото, фризурата, религията, церемонии­
те на двата народа, както установихъ на доуго место, ни
показватъ, че изваденото о тъ езиковите данни заключение
напълно се потвърждава отъ археохогическите и етнографиче-
ските сведения.
Т>ка че, когато намираме материали за прабългарската
култура и битъ, маджарските паралели ги подтвържлаватъ
и обясняватъ, а сжщо и това, което знаемъ отъ писмените
и етнографически данни за маджарите, се обясняватъ подъ
светлината на прабългарските паметници.
Това значи, че ло култура маджарите стояли много
близу до учителите си—прабългарите. Дори дотемъ, че когато
маджарите за пръвъ пжть се явяватъ на сцената на европей­
ския светъ, те получаватъ името онгуръ, едно име, което се
употребява и до сега за маджарите отъ всички европей­
ски народи: на старославянски жгръ, гръцки и латински —
унгри, немски—унгаръ, френски онгроа: отъ старославянската
форма сж произлезли руската — угръ и полската — венгеръ,
последната по-после била заета отъ руския езикъ и се по­
лучило новоруското — венгеръ и пр„ Това име не е друго,
освенъ старото име на прабългарите, он - огуръ (десеть огуръ,
огуръ значи българинъ), което означава това, че маджарите по
1н.н 1нносп> и по култура толкова си приличали сь оногури те
 11

1 . г. българигЬ, че европейските народи смитали, че иматъ

собствено работа съ българи.
Гози флктъ е много ааженъ при изследването на стария
жииотъ—културата на пр абългари^ и маджарите. Миогоброй-
нит 1, бъл 1 врски материали, както казахме, представляватъ
н;мюръ за културата и бита на маджарите, но сжщо можемъ
дл кажемъ, че всичко, което намираме за маджарите, може
дл ни служи като изворъ и за прабългарите И така, данните
зл прабългарите и маджарите взаимно се допълвагь.

Извори за военно дЪло

О б т н о с т ь на пр абългарското и м а д ж арското
военно д ел о
Като имаме предвидъ, че, изобщо, културата на двата,
народа е била толкова близка, естествено е, че когато искаме
де изследваме една извънредно важна проява на културата
на прабългарите — военното имъ дело, за паралелъ на първо
место требва да си послужимъ съ съответния материалъ
отнвсящъ се до маджарите, особено, понеже сжществувагь
и мрЬки сведения за тази общность — данни, които изрично
квзватъ, че военното изкуство на прабългарите било еднакво
съ онова на маджарите.
Именно единъ византийски императоръ, имлераторъ
Лъвъ VI, който е ималъ доста вземане—даване съ прабългар­
ската и унгарска войска, изрично подчертава въ .Тактиката"
си и то на няколко пжти, че българското военно изчусгво
съ нищо или много малко се различава отъ маджарското.
(Императоръ Л ъвъ, както и следъ това много византийски
автори, наричали маджарите тюрка). И така ние имаме
нл лице едно съвременно свидетелство, възъ основа на кое­
то имаме право да използуваме данните отнасящи се до
унгарската войска за допълване на онези сведения, съ които
разполагаме за българите.
Както казахме, по една щастлива случайность, единъ
византийски императоръ, и то тъкмо такъвъ, които ималъ
враждебна реел. приятелска връзка съ българската и маджар-
ската войска, намерилъ за добре да опише техното военно
дело и то съ практически цели и намерения.
Императоръ Лъвъ VI (886—912), синъ на имлераторъ
Василий I, големъ почитатель на науката, за което му е
дацемъ прекора .мждри", написалъ много черковни и астро-
логически книги, стихотворения, юридическа сбирка и др.
Кишата и у за военното дело, т. н. .Тактика" е най-големата
сбирка нл военни знания въ византийската литература. Той
кп т.ч. че пише книгата си съ практически цели и то
№)!•■ т и ч а от ь старит!» военни и исторически съчинения
 12

всичко онова, което смета за приемливо за времето си и

което се употребява, или може да се употреби. Отъ самото
това изявление е вече ясно, че той не се е старалъ да даде
кЪщо самостоятелно, а да използува всичко о г ь литера­
турните извори, което може да бжде още въ полза за
практическата употреба. Той лава въ 20 глави всичко, което
требва да се знае за византийската войска: какъ требва да
бжде разпределена войската, какъ требва да бжде екипирана,
упражненията й, дисциплината, походните движения, лагеру­
ването, военниятъ строй, тактиката, обсадата, морската битка.
Най-важна е за насъ XVIII глава, въ която авторътъ
дава военната характеристика на маджарите и българите,
франките и лонгобардите, славяните и сарацините.
Цельта му л_>и тази глава е ясна: иска да опише тези
народи съ практическата цель: неговите пълноводни да ги
олотнаятъ и, като познаватъ тактиката и стратегията имъ,
да могатъ успешно да имъ се протиаолоставятъ.
Тека бихме имали едно доста подробно описание за воен­
ното дело на маджарите и — което, както ще видимъ, се
отнася до — българите отъ императоръ Л ьвъ, значи отъ чо-
векъ, който е ималъ възможностьта да се опознае отблизу
съ темата, която разработва. Обаче, има едно важно обстоя­
телство, което ни принуждава да се занимаемъ тукъ малко
по-обширно съ въпроса, дали заслужлватъ тези пасажи на
.Тактиката" ма императоръ Лъвъ VI пълното ни доверие.
Именно той е копиралъ тази часть почти дума по-дума
о г ь една стара „Стратегика" писана въ началото на VII векъ.
Той разправя за маджарите и българите почти буквално
сжщото, което е дадено въ старата тогава близу 300 години

I
„Стратегика“ за тю рките и аварите. Може ли да има не-
каква стойность подобна работа? — Требва да се спремъ
прочее, малко на този изворъ и за връзката му съ съчинение­
то на Лъвъ VI.
Изворътъ му старата „Стратегика", известна по името
на Маврикий или Урбикий (по кататъкъ ще го обозначаваме
„Псевло Маврикий"), дева въ 12 глави едно практическо
описание на военното дело. Тази стратегика въ 11-та си глава
ни запознава съ обичаите и военното д !л о на чуждите на­
роди и дава наставления, какъ требва да се воюва лротивъ
техъ. Въ нея става дума за перси, авари, тюрки, франки и
лонгобарди, за славяни и анти.
Отъ данните8), които намираме въ тази .Стратегика",
е установено съ положителность, че тя е писан ч преди 630-та
година. За това говорятъ въ нея следните факти: т у к ь се
съветва пълководецътъ, че ако иска да се бори лротивъ
славяните, той требва да мине презъ Дунава на севоръ. А
лъкъ византийски нападения лротивъ славяните, живущи на
севоръ отъ Дунава, нема вече следъ смъртьта на импера-
 13

•п|м. Млпрнкнй. Сжщо и за онтитЪ пече не стана дума следъ

Н 1.' (. димя. МиаригЬ сж много опасни противници на Визак-
•*<« щ. „Стратегиката“ , а следъ 626 година аваритЬ вече не
щнц. |('мчтъ никаква опастность. Сжщо и персийцигЬ не били
>н '!• опасни за Византия следъ 628 година.
От и н< ичко това е ясно, че тази „Старатегика“ е пи*
• ш и преди 630*та година. Ц1,лата картина обрисуваща поло­
жението на иородигЬ говори за края на VI в. или началото
1М VII н1.кт>. Мъзъ основа на това трЪбва да приемемъ, че
1 «.ня г и|>ем1*то, пъ което е писана „Старатегиката“. Споредъ
у ч 1 |ткият ь учещ, Дарко, който най*обстойно се е занималъ
<•(. и>ш п,.п|юсь, тя е писана въ 621.622 год. отъ самия им*
1н рят**р I. Ираклий.
Г. I. поменатата глава иесь ни интересува една часть, въ
| < п о лпторътъ говори, какъ трЪбва да се приспособи вой*
ската пъ войната съ „скитскитЪ, т. е. авари и тюрки и други
водещи подобенъ на техния начинъ на живеене хунски на­
роди“ . Олисватъ се съ нЪколко думи, въобще, аварит-Ь и
норкитЪ и после военното имъ дЪло.
Съ какво може да се обясни фактътъ, че императоръ
Льш> VI, когато иска да даде, въ първигЬ години на X а., на
свонтЬ пълководци съвети, и то практически, противъ ма­
джарите и българите, просто преписва това, което чете
пъ една книга написана преди 300 години за аварите и тюр-
кигЬ ? — Не значи ли това просто, че неговите сведения нъ*
мать никаква стойность?
Зл да можемъ да отговоримъ на този въпросъ, требва
да се звпознаемъ съ въпроса: квкъ използува изобщо им-
нераторъ Лъвъ изворите въ книгата си, а после специално
пъ онези пасажи, които ни итенесуватъ. Отговарятъ ли не­
говите данни въобще на ония сведения, съ които разпола­
гаме за българите и маджарите? — За тази цель ние ще
си послужимъ съ много ценните научни трудове, разгле­
ждащи специално този важенъ въпросъ. Редица унгарски
учени му се посветиха и следъ като изготвительтъ на кри­
тическото издание на .Тактиката“ на императоръ Лъвъ, Р.
Вари даде своите много важни бележки“), Дйомлаи посвети
см-циаленъ трудъ по въпроса, Е. Дарко въ книгата си „До-
стов!рностьтд на Тактиката на Лъвъ М ждри“ разреши окон­
чателно проблемата.
Самиягь императоръ Лъвъ казва въ книгата си*), че той
м е пнеалъ възъ основа на стари и нови тактико-стратеги*
чсски съчинения. Той твърди, че е извлЪкълъ и събралъ
С1 ». топа, което е билъ прочелъ, всичко, което му се виждало
зл унотрЬбимо на практика и за което научилъ отъ опитъ,
чг о попаря на условията на времето му. И така всичко, което
пI» нрлктика може да се използува бързо и лесно, събралъ
п|, (НОЧ1 Л книга, за да служи като ржчна динстреглама
 14

(военненъ наржчникъ). Той пише, че иска да бжде всЬкжде

ясенъ, лесно разбираемъ, да дава материалъ, който е изпи-
танъ отъ старите и предаденъ за новото време.
Действително, имераторъ Лъвъ на всека страница отъ'
книгата си. иска да бжде практиченъ. Та ипо-отношенена ези­
ка той иска да пише ясно, за да го разбератъ. О тъ изворите
изоставя работите, които нФматъ вече цена, за други спо­
менува, че т е нЪмагъ вече полза и заради това ги предава
накратко. А пъ къ известни части, за които той немалъ ценни
стари описания, той написалъ самостоятелно, възъ основа на
сведенията на пълководцитЪ му и разказите на баща му,
Василий I.
Отъ всички извори той най-много използува Стратеги-
ката на Пс. Маврикия. Обаче, и тукъ се вижда навсЬкжде
критическия му умъ; въпреки, че той преписва „Стратеги-
ката“ , никога нс забравя да я нагоди съобразно за новите
условия,
Така той не споменява вукеларии и федерати, войскови
части, които въ негово време вече не сжществували. Пс. Мае-
рикий често споменава, че войникътъ требвало да има единъ
видъ качулка, а Лъвъ навсЬкжде я изоставя като нещо, което
въ негово време не е вече въ употреба и т. н.
А съвсемъ ново е у него, че той препоръчва носенето
на дълги ножове закачени на колана, сжщо секира, тежка
броня и пр..
Всичко това показва, че императоръ Лъвъ есЬкжде по­
правя извора си, кждето намира нови нужди и условия.
Но щомъ е така, сь какво ще си обяснимъ факта, че
I той е възприелъ и преписалъ старата „Стратегика“ почти
дума по-дума?
За обяснение може да служи това, че тази стара „Стра­
тегика* е писана тъкмо ло това време, когато византий­
ската войска е била коренно преобразувана, и то чрезъ ре­
форми задържали се 300 години, така че военниятъ писатель
въ началото на X в., колкото и да е искалъ да даде отго­
варящи на тогавашните условия съвети, намфрилъ монго
малко какво да изменя.
Съ това можемъ само да си обяснимъ факта, че за опис­
ване на византийското военно изкуство, авторътъ съ право
възприелъ съ малки изм енения данните на старата „Страте­
гия*. Но какъ можеда се обясни факгьтъ. че и за чуждите
народи, специално за маджарите и българите излолзувалъ
сжщия изворъ?
За да дадемъ отговоръ на този вълросъ, преди всичко,
требва да се запитаме, какъ използува нашиятъ авторъ из­
вора си въ тая часть въобще.
Императоръ Л ъвъ VI. макаръ че възприема данните на
извора си ло отношение на чуждите народи, не забравя, че

à.
 15

»oli in ha jh дои*' 1 1.»|м1Н*и1ии 11|1пм1М'ичш1 y n * t iiiihhm. I. ik u iii »

•ДНП ДОПЯ ...... '1ЯП1., I OH ■IM *), roti n i МНГМ 1. само*
I » 0 « |Я ||Я ц t. I у н U ИМ'Ч|1И1 m i l I о п о р и III» * Л|»1ЦНМИ1 i>, JO к о и т о
«М IB I l l t l'it n и о П рВ М П О II.) I I I М о и |* и к и к ОЩ«* И ГГМ П О Д О МИТО
л у н и , и н о и | 1г м 1* ю н н и п и ш ч л и i o | I !• 1 1. и г|> .и , д н миел о н а ж н а
| " ' 1Н | о | | ДЯЯЛ iy i* t. I l. t t - i'M U I ПМО< 1<М(<*ПНО СДНЛ ‘lacrii, за
к о « ю | п и*|д н н о oomi л и н ч тя мя il ь д к о и о д и м ! 1>, н о ю п а л и СЪ
I Л|М111И11Ш I.,
< *|ц о 11iti in* iip iirx . м Д1./НОТО съобщение на извора
ni 1»1лпчнн1>., <i io I*!■ ..ma I iihci'K ь съкратено и то като
i i I*iiio 11|1моллл1,*г»>мо и ьмъ миналите времена. Той самъ казва
m ino I 1.и|мш им . Славяните били живели едно време от*
iiTi.KW Лупана, но носле се преселили, баща му Василий I
n i ni" j 'i . iiin i.. миправнлъ >и гърци и ги приелъ въ армията
гм. Клго ювори за Ti»xb въ минало време, добавя за на-
« шящето само толкова, че старите си обичаи и безмерното
ю< томригметно сж запазили до неговото време, и че те
обичали /и жив^ятъ и да се укриватъ по горите и въобще
мо мжчно достжпни места. За миналото той добавя още, че
те били много скромни, че не сж обичали труда, който върви
г ь земеделието, че по*скоро обичали да жив^ятъ свободно,
бгзъ работа, отколкото да спечелятъ богатство и изобилие
un храна и пари чрезъ много трудъ.
Императоръ Лъвъ прави сжщо изменения и тс много,
и отговарящи на условията на тогавашното време, когато
пъ шриема отъ извора данните за франките и лонгобардитЪ.
Ясно е прочее, че въ тази глава императоръ Лъвъ
особено се грижи да даде само онове, което отговаря за него*
мото време, т. е. може да има практическа полза за византий­
ските пълководци. За сарацините дава една нова часть. за
перситЪ говори въ минало време, сжщо и за славяните,
франките и лонгобардите, като отбелязва измененията ста*
млян до неговото време*).

Така отъ самия начинъ, по който описва чуждите народи,

ние требва да заключимъ, че и пасажите за маджарите и
българите требва да отговарятъ на нетната. А ко прочее,
преписва онова, което чете за аварите и тюрките, то това
значи, че той намира разказаното въ извора да отговаря на
действителността — военното изкуство на аварите и тюрките
било еднакво съ онова на маджарите и българите.
Тукъ не може да има греш ка, не само, понеже той въ
нпслжигЬ си за другитЬ народи всЬкога сравнява данните на
и inop i <и с ь фактическото състояние, но и, защото по от*
||>иигни<‘ на българите и маджарите той лично има реални
ИОШ.1НИЯ. Именни, когато императоръ Лъвъ VI почва да

H«i jr* .i» . и« 1мрп1 рлфшЪ давимь по Пари М И К.

 1б

говори за маджарите (т. е. когато почва да преписва частьта

на Пс. Маврикия за аварите и тюркигЬ), той заявява недву­
смислено, че е запознатъ съ военното дело на маджарите
о гь своя опитъ. Прочее, съ други думи, той иска да каже,
че онова, което пише за техъ, отговаря на това, което той
знае отъ опитъ.
§ 41. „Щ ом ъ като споменахъ за маджарите, смитаме
за нуждно, да осветлимъ, по какъвъ начинъ т е воюватъ, и
какъ требва да се води война противъ техъ, което научихме
чреяъ скромни опити, когато се ползувахме съ техъ, като
съюзници, противъ нарушилите мирното съглашение и нахлули
въ Тракия българи. Нарушаването на дадената въ Христа—
Бога, владетельтъ на света клетва, б е последвано отъ присжда,
която скоро имъ отдаде наказание. И понеже нашита сили
б%ха заети съ сарацините, Божието Провидение изпрати
маджарите да се борятъ вместо ромеите противъ българите,
като нашата императорска флота ги пренесе презъ Дунава и
грозно въоръжилата се противъ християните войска на бъл­
гарите въ три битки, съ нашия съюзъ 6Ъ съв.рш ечо побе­
дена. Като че ли б!>ха изпратени противъ твхъ палачи, за да
не става нужда християните ромеи да се опетняватъ съ
кръвьта на християните българи/
Тукъ императорътъ Л ъвъ разправя случая, когато той е
ималъ възможностьта да се запознае съ военното изкуство
на маджарите, т. е. е получилъ познание възъ основа на
което може да даде описание нп тяхното военно дело.
Естествено, той тукъ не пише за края на войната, която,
както ще видимъ на друго м^сто.се свършила съ победата на Си-
меона. За насъ е интересно само, че императоръ Лъвъ билъ дей­
ствително въ съюзъ съ маджарите презъ 896 г., че маджарского
военно изкуство, което иска да опише, му е известно, и, сле­
дователно, отговаря на истината. Византийците пренесли ма­
джарите презъ Дунава и имали възможностьта да наблюда-
ватъ съюзниците си. Прочее, той познава маджарите по съоб­
щенията, които пелучилъ отъ своите хора, както и изобщо
използува за книгата си съобщенията на пълководците си. И
безъ това знаемъ. че пренасянето на маджарите било пред-
метъ на особено внимание въ самия византийски дворъ. На-
примЬръ Константинъ Порфирогенетъ запазилъ споменъ въ
единъ свой трудъ, за това, че пълководецътъ Друнгарий и
патрикий Евстатий далъ сведения на императоръ Лъвъ и той
повишилъ онези, които показали по този случай особена хра-
брость (за това ще говоримъ по-долу).
Но ако пъ къ императорътъ познавалъ военното изкуство
на маджарите и е искалъ да даде въ това отношение практи­
чески съвети, какъ можемъ да си обяснимъ факта, че той
разказва за маджарите, следъ като го проверилъ отъ опитъ,
сжщото, което четемъ за аварите и тюрките отъ преди 300

А <^
 17

»одиии.1 |i>nn може дл :»мчи сомо едно, а именно, че маджар*

• mimi» ihxihho шкустио с имало основна прилика съ око­
па нл лппри! I. и ооркитЬ. Както въ началото на VII в. Пс
М>*я|«ин||н у<1лм1<пм1м, че отъ всичките сродни народи ава­
ри« I. и iKipKint. иматъ най-развито военно изкуство, така
нмн*|>л1«>|»|. Лмгь казва, че въ неговото време измежду т. н.
«минни ма|юди само българите и маджарите иматъ развита
иогшм « (рлнчим и тактика — и като сравнява това, което
мм« in лплрит!. и норките с ь своите знания за българите
и маджари« 1>. и«* нлмира сжщсствена разлика.
1л«и гдмлкао<Т1> произхожда естествено оттамъ, че
«I. >и пл|м1дн • у. принадлежали на единъ и сжщъ културенъ
нр«( v и **». ю културата имъ, въобще, специално и военното
ний jiiu u | д почивали върху еднакви основи.
1 1и«' можемъ да проследимъ приликата на военното дело
m i i I. jm народи дори и презъ хилядолетия, и да установимъ,
•м- гоил военно изкуство, което притежавали аварите и тюр*
мит 1>. респективно българите и маджарите, въ основите си
<г намира у всички подобни гк м ъ по култура народи и пред-
е МВ/1ЯНП сжществената основа за развитието на военната стра-
1 сгия и тактика и за всеобщото военно изкуство. Народи
н|длдени преди хилядолетия вече на войната, сътворили военно
ижуство, съ помощьта на което играли решителна роля въ
/\ щя и (Европа, чрезъ което сж могли да образуватъ на не-
кплко пжти най-гол^мигЬ до сега империи въ света. За ycrrfc-
чм||, си требвало да благодарятъ на голямата култура въ
моемното си дело. Високата степень на това военно изкуство
« милял подтикъ за развитието на всеобщото военно изкуство.
1'азни велики империи, въ разни времена, били принудени да
модернизиратъ военното си дело тъкмо възъ основа на око*
вл нл поменатите народи.
За сега споменаваме само толкова, че византийската и
ммадната войски следъ многото си неуспешни, съ родстве­
ни! Ь на прабългарите народи, борби били преобразувани по
I Ькним образецъ. Вместо римската пехотна фаланга намираме
у низпмтийцигЪ следъ многократните поражения, претърпени
отъ тюркските народи, едно ново военно устройство. Визан­
тийската войска била реорганизирана възъ основа на това,
което г било научено предимно отъ тю ркските народи, и на
t im i реформи се дължатъ големите византийски успехи въ
началото на VII векъ. Вместо пехотната фаланга намираме
конница и то аъоржжема и облечена по образецъ на аварите,
л нл ш-хотата започва да се отдава само второстепенно зне-
♦м ни«* I |осл«*дната е, сжщо предимно, еъоржжена подобно на
|«1<нмн||. нл тюркските народи.
11 «и ичк» топа ни дава ясни сведения книгата на Пс.
Млпрпкип Ori» нрм научаваме, че не само аъоржженията и
"ОпЬнн-'i-' пи шнлнтийскага армия били преобразувани възъ
|1.,«иня анЛ.жи1«кл. кн. УН 2
18

основа на аварската, но и тактиката и стратегията й. Тов

изрично се казва отъ П с Маврийкий, докато император
Лъвъ винаги премълчава. Така ние у императоръ Лъвъ ч
темъ само, че войската не бива да бжде строена въ сдн
едничка линия, а въ две или вътри.с)В ъ сжщото место из
ворътъ му ясно пише, че конницата не бива да бжде строен
въ една линия, както е у ромеите и персите, а въ две ил
три линии, както е у аварите и тюрките.7) Тукъ ясно се вижда,
че византийците, които по-рано атакували въ една лини
и залагали всичко на една карта, сж научили отъ тюркски
народи да построяватъ бойния си редъ въ повече линии.
Фактътъ, че императоръ Лъвъ, въпреки че познавал
маджарското военно д£ло, възприелъ съ чиста съвесть пи
саното за аварите и тюрките отъ една книга, съчинена 300'
години преди него, обяснява, че въпросътъ се касае за една
военна култура, за която може да се установи, че въ осно»
вата си е останала еднаква презъ цело хилядолетие. Тази
военна култура се е развила у аварите и тюрките до една
висша степень, която е могла да служи за основа на преобра-
зуването на византийската войска.
И така аваритй, които въ средата на VI в. образували
въ Европа една велика империя, както и тюрките по сжщото
време въ Азия и Източна Европа, показали такава форма па
военното изкуство, съ каквато по-късно сж разполагали ма
джарите и българите. Не бива тукъ да забраеимъ сжщо, че!
българите представявали значителна военна сила въ аварската
войска, т. е. това, което пише византийскиятъ авторъ за ава­
рите, се отнася до една аваро-българска войска. За маджа­
рите пъкъ знаемъ, че сж се развили и станали организиранъ
народъ подъ културното влияние на българите, а маджарското
военно изкуство, както това вече, изобщо, приематъ маджар-
ските историци и военни писатели, произхожда отъ бъл­
гарското.
За факта, че императоръ Лъвъ съзнателно е възприелъ]
отъ извора си за маджарите това, което е челъ за аварите;
и тю рките, говори обстоятелството, че той самъ споменава,
какво той има право да говори за маджарите, понеже п
познава отъ опитъ. Но освенъ това, въпреки че намира
толкова големо сходство, щото преписва извора си, все пакъ
употребява тукъ-таме известна критичность, т. е. поправя
извора си, кждето намира, че се различава отъ това, коет
той знае за маджарите. Разликата между П с Маврикия и им­
ператоръ Лъвъ е действително много малка, но все пакъ е
достатъчна да разберемъ, че той, кждето е намиралъ раз­
личия е поправялъ. Напримеръ:
При Пс. Маврикий четемъ, че войниците на аварите и
тюрките не сж управлявани съ обичь, а съ страхъ. а импера­
торъ Лъвъ прибавя нещо за маджарите, което сигурно е
r
IMuftì
19

м о то сж инллм досегъ съ гЬ х ъ ; пълковод-

WfTfc НВЛвгвли пьрху т!.къ строги и тежки наказания, заради
MlpyUiBM**r ма дисциплината.
Сами» Koiaro юаори за оржжията имъ, императоръ
Л ъвъ прпАппн к 1.и I. следенията на извора си: .когато ги
Прасналnoi »•. и«» ж?че nonio извличатъ отъ стреляне съ
Л я и ь *. 1 нил п<1к », г мЬщо, което прави впечатление на ви*
MMittiiutifc. мнпг|М11о|>ьт в е смЪталъ за нуждио да го отбе*
Лаин. т m i 1дпа ли мЬкой византийски конникъ може
да «в ohmI л да <тргля успешно назадъ отъ препускащия
СН аонв,
Квпгго и шорьт ь казва, че маджарската войска е послед-
множество жребци и кобили за храна, императорътъ
мривОав и .«в пиене на млЬко“. Пакъ едно наблюдение на
#ч*<(мацн. което императорътъ смета за важно да прибави.
Другаде п ь къ , когато изворътъ споменува, че маджа­
ри! Ь се ст|юмтъ гжето въ бригади, прибавя, че те оставятъ
малки |>азгтояния между бригадите.
Осп«*нъ това той дава и други малки изменения.*)
| 1 | . 1 Ь основа на всичко това, съ право може да прие-
мечъ, ‘и* императоръ Л ъ въ съ малки изменения възприема
в- нчко по отношение на маджарите, което чете въ извора си
та аварите и тюрките, Но следъ това требва да си зададемъ
пънрксл: Как(ю общо иматъ съ това българите? Може ли
дл мрисмсмъ, че и бългapитt сж запазили военното изкуство
(■I л « т р и т ! времена чакъ до времето на Симеоне Велики
в в гжщия иидъ, както сж го били предали никога на ма­
джарите ?
Ил този въпросъ ние получаваме отъ имераторъ Лъвъ
лвдвумисленъ отговоръ.
Императоръ Лъвъ VI, следъ като, ни уверява, че той
познава ноенните обичаи на маджарите, говори тъкмо за
«оинатп сь българите. Както ни е известно, той е ималъ
военни отношения съ българите и несъмнено е. че както
ви 1вн»нйните, изобщо, сж познавали българите, императоръ
Пънь особено много е знаелъ за военното имъ изкуство.
М нмншнцитЬ въобще следели съ внимание военното дело
нл мл|>оди Iи, съ които влизали въ военни отношения, а особено
1«>н<1 нл българите, които сж имъ били най-опасните съседи.
Следъ спомснуването на българо-маджарската война,
ичмерлторьть почна съ една много важна констатация:
•. А/, .Скитските народи, прочее, може да се каже,
«>м41 ъ еднлк ънь нлчинъ на живеене и устройство, те сж под*
чнпянп мя много началници, не сж работни и живеягъ въоб­
ще по 1ЮМПДГКИ. Единствено българите и маджарите иматъ
ш нъвь *и*«н -м 1. редъ, който е по-здравъ отъ онзи на дру-
< и г * (и н 1 >нн народи и е сходенъ помежду си; те воюват ь

20
въ установенъ боенъ редъ и сж подчинени на единъ вла
детель."
Тукъ четемъ вече, че въ негово време измежду скит
скитЬ народи въ военно отношение най-развити сж били бъл
гаритЬ и маджаритЬ — квкто преди 300 години сж били авз
ритЬ и тюркигЬ. Той изрично ни казва, че българите и ма
джаритЬ иматъ по*здравъ и помежду си сходенъ военен!
строй. И по>нататъкъ намира за нуждно да спомене, че воен
ното изкуство на българитЬ е подобно на онова на маджаритЬ
Така, когато собствено почва описанието на маджарите
той пише:
§ 44. „Щ е говоримъ за политическата и военнета органи
заиия на маджаригЬ, която въ малко или въ нищо не се раз
личава отъ тая на българигЬ."
Т. е. който иска да се осведоми за българигЬ, трЬбва да че
те онова, което е писано за маджаригЬ. Сжщото повтаря и въ
§ 60 „Това сж, прочее, обичаигЬ на маджаригЬ, коиг<
се различаватъ отъ онЬзи на българитЬ само дотолкова, ч<
последнигЬ сж станали християни" и пр..
Сжщото казва и въ § 74: „Прочее, този воененъ и оби
чаенъ битъ се различава отъ оня ка българигЬ въ нЬкоя
дребни работи, а въ останалото е еднакъвъ".
Отъ самия Лъвъ ще рвзберемъ и това, защо той говоря
само за маджарит-Ь, и все пакъ смЬта за нуждно навсЬкжш
да припомня, че сжщото може да се каже и за българитЬ
Това е интересно за насъ, понеже фактически за Византия
за византиЙскигЬ пълководци е много по-важно да знаят!
за българигЬ — силнигЬ имъ и опасни съседи, отколкото
за маджаригЬ, които не сж били толкова опасни за тЬхъ
Той почва цЬлата часть за маджаригЬ съ това, че спо-
менува българо-маджарската война, когато „Божието про.
видение" изпратило маджаригЬ, за да не трЬбва христия
нитЬ-ромеи да проливатъ българска християнска кръвь. То?
пише „Тактиката" си въ такова време, когато има между
България и Византия миръ — (отъ 896 год. до смъртьта на
имлераторъ Лъвъ.т.е.до912 год.) и желае този миръ да бжде
траенъ въ интереса ка Византия. Знаемъ сжщо, че Византия
чрезъ християнството искала да неправи България безопасна
Така, възъ основа на общата религия той иска, уж ъ да се
откаже и отъ мисъльта, че може да има война съ българитЬ
и че трЬбва да дава съвети противъ тЬхъ. Та като казва,
че само българитЬ и маджаритЬ иматъ по-силенъ и то по-
добенъ воененъ строй, побързва веднага да прибави:
§ 43. „Обаче тъй като българитЬ обичатъ мира въ
Христа и въ вЬрата въ Него сж общи съ ромеитЬ, следъ
онзи опитъ чрезъ нарушението на клетвата, ние не мислимъ
да воюваме противъ гЬхъ, като вече повЬряваме военнигЬ
действия противъ гЬхъ на Божието решение. Затова ние не
21
вЬМаИЪ Дй н|Ни | | | 1 ннй п-к-м. III, |х-д|. ироишъ
ИМЪ, ИИ1«1 11*11111« Н|К>ГН«Ь I Ь» I ьи »,лт* I I. <Ж 111.(1, ос-
(Швя И* «АЩЯМ» й|||м» мАнн| Л|»А1 И и ни »тнмпА, 'И’ I 1. ««•
Ж1НЧНН1ЯЯГ й МА Н4ННН I, |ИН1ИЧИИГ
П (Ь 4(,ЯЙ И 1» МП, ' 1Р | | М 1 I ->|I 1ак I. II* >МРПЛГ « I. ОМИСЛ'
ц,1Рм I 4Н 1Й ппуни ||Й МииМИ*П1>„ни I, д.1 Д|м11НН 6l.HI лритЪ.
<|,н(1в ц н т Ь иим1 м> дл у ш лем....... .. и п*и • *• прахува отъ
Ми ■>« НЛй I. 11)11 1ИНЛ 111.111М-И<.лнт >- му ДЛ ОПОЗНЛЯГЬ
1 , 1| 111111Г11 ц||(|и ни Аь|и4|)11||. н 1.И..МВ, нлвсЬкмдс намира
м нл • нил«н§, им. .и - I •нч.| -и •.* млджаритЬ, че бъл-
1 й|В1| | | имагв * » •"**••» ц*М-141ИI и жуство. т. е. за тЬхъ
|рЬАяй да »ш ии- • *» ч -.т и иротииъ тЬхъ могатъ да вою­
ват в пи гами *- ,и)-|мм I , клкто противъ маджаритЬ. Значи
и-иненетл му 1*1*-4 • .-I нс сс бори противъ християнски
иврА т. (• •• >1нл 1ип в<' 1.01 а тази форма, като никога не
ли«.» < |.у.г|п иппрппп противи българитЬ, но не забравя да
.ин,«- imy.ii- > . р1.д<1псно, като на нЬколко пжти казва, че
г-- шии. за маджаритЬ, може да се приеме и за
>< .„л р н н . Ищсресно с, че българитЬ били приети и по-
........ Н1 > 1-и 1ЛМТИЙСКИМ дворъ съ особено внимание, което се
1нГ|)|Дн <>| у. и 'к о и пасажи на церемониитЬ на византийския
,|*||^'*. )
4»11 I.. ичко това следва, че имлераторъ Лъвъ. който
м,..мг ...... си, за да даде практически съвети, като есе
и кп.,|.и, •!р военното изкуство на българитЬ въ малко или
». нищо >:■ " различава отъ онова, което дава за маджа-
. 1 1, и-кл ■■•‘'.стнено да научи своитЬ пълководци, какъ
ч 1,,.,м ... I поюиятъ противъ българитЬ. Така че пасажитЬ
■ нани« 111и ч<1 маджаритЬ, могатъ да се използуватъ по
-■ о-.шгмпг и на българитЬ.
1 п р .,н г и ч к о това ще разгледаме военното дЬло на
и .,.ц[. ,>ити съобразно следнитЬ основни начала;
1 ПлглжитЬ на имлераторъ Лъвъ ще вземемъ като ос-
. ... I н ,1 нмото изкуство на маджаритЬ и българитЬ.
Иг1.кл часть ще провЬряваме чрезъ даннитЬ.съ които
I ЧИ..-1.1. лмс отъ други извори за българитЬ.
», -а паралели съ бъл-арския материалъ ще употрЬ-
'и ги , . п п н малигЬ до насъ данни за маджаритЬ, стояли най-
'■:ш и- I до българитЬ.
•I. |1г -лп ще употрЬбимъ и даннитЬ за другитЬ сро-
НИ НЛ|1>>ЛМ.
I ук I 1 р 1/ж а да отбележимъ, че военното изкуство на
г ,.,ил|>1нЬ с било в ь употрЬба, естествено и следъ българ-
‘ »1111« »:!:'• 1 - дори то останало като двигателна сила и то-
1 -1,1;, г'» 1 - м Н |н ’менатп изисквали българитЬ да преобразу-
, .. ,1 1<-<. 1!!Ю1 и ги д!.ло.
1 i
 II
Българскиятъ воинъ.
Храбрость, дисциплина
и снаряжение
 Както видехме, императоръ Лъвъ въ частьта си за бъ/
rapHTt и маджаритЪ разправя, че отъ всички скитски ж
роди само тЪ иматъ опредкленъ и то силекъ воененъ ред
и прибавя, че политическата и военна организация на ма
джаригЬ и българитк „въ малко или въ нищо" не се раз»
личаватъ.
Следъ това той започва да говори само за маджаритк
повтаряйки няколко пати , че всичко казамо за гЬхъ може
приемемъ съ много малка разлика и за българите.
Като начало той дева една обща характеристика, коят<
и следъ хиляда години остава обща черта за двата народа
§44 „Ние ще говоримъ за политическата и военна оргв'
зация иа маджарите, която въ малко или въ нищо не се раз­
личава отъ тая на българигЬ, че многолюценъ и свобо­
ден ъ е този народъ. който вместо да мисли за нкквкв!'
луксозности и наситенъ живодъ, единственото му старание с
само да се държи храбро срещу противника си".10)
За това, което ни съобщава имп. Лъвъ, че храбростите
е най*виешия идеалъ за маджаритЬ и българите и че за
гЬхъ нищо друго не е важно, освенъ да се държатъ храбро
срещу противника, ние имаме много сведения и отъ други
източници.
Въ това отношение най-интересното за тЬзи народи е
онова, което родствените имъ хуни сами разправятъ за
себе си - една хубава характеристика, запазена въ единъ
китайски изворъ. „Хунскиятъ народъ см-Ьта за н-Ьщо много
ценно храбростьта и силата, а най-долно н£що въ неговитЪ
очи е подчинението и слугуването. На коне, въ войни и бор*
би, този народъ е построилъ империята си и спечелилъ мощь
и авторитетъ надъ стотици варварски народи".11)
За образа на маджарския воинъ получаваме интересни
сведения отъ западните извори. Лиудпрандъ пише за гЬ хъ :
•Не може да видишъ жаденъ да дърпа къмъ себе си сту­
деното питие по-стръвно, отколкото този жестокъ народъ
да чака съ горещо желание деня на битката. Този народъ
не намира радость въ нищо друго, освенъ въ война“ 1-).
Още на друго м-ксто: „Свикналъ да побеждава, хра-'
бъръ по духъ и опитенъ въ война народъ, т к се хвалятъ,
че вскки трепери предъ ткхъ» заради многобройкостьта и
храбростьта имъ".1*)
Действително и Гардизи емктз за нуждно да отбе­
лежи за маджаритЪ, че сж храбри.14)
За храбростьта на българитЪ достатъчно е да отбеле-
жимъ, че и пъ рвигк писатели, които ги споменуаатъ казватъ
за ткхъ. че разтрепервали секта (Еннодий)'*), че сж „страшни
за цклия с т в к гь “ (Кассиодортъ)1*) и че „зарадъ нашнтЪгрк-
 25

* С1ЛИЯДИ всеизвестни съ грознитЬ си дейслвкя (Йор-

• • • * ) " »» и|».
!в к| 1лбростьта на българите» ние можемъ да си съста-
ф М ь '|"м ч|н г и отъ войнитЪ имъ. Така Симеонъ и Крумъ
# • били безстрашни хора и сж упражнявали влияние върху
§о!М:«|<| I. си чрезъ лична храбрость. И като знаемъ, че въоб­
ще бьш аритЬ с * инели презъ всичкигЬ си войни зкачител-
М но-малмо нойскя отъ византицигЬ, може да си съставимъ
Щ вии* за храбростите имъ. Една много по-малка армия. въ-
1фЬми илкмото и да е стратегическо надмощие, може да взе-
М Победа 1<1 надъ по-многобройната само ако войницигЬ съ
Я М р е б р и и гю-дисциплинирлни,
^ Е ъ д м н и Ь и маджарите сж били калечи въ борби*
С Я ф М * нашия авторът
г * б 45 »Умората и изпитанията понасятъ мъжествено. ТЬ
Издцржинно и:»търпяватъ жегата, студа и други изпитания въ
тобходнмитЪ работи — като помади“
I и м била собствено силата на българина и унгареца
<р«щу нитлмгийцигЬ и другитЪ народи. Това била собствено
•СМбмтА на гояЬмигЬ военни успехи, постигнати отъ тЪхъ и
♦ У \ сродннт!. имъ народи. Чрезъ тази издържливость и кале-
■1§ може само да се разбере квкъ е могло иапр. Чингис-
‘ •та лрмин и тази на наследницигЬ му да воюва успешно
речния северъ, както и въ Индия, въ Източна Азия,
и из, Западна Европа.
М слмо тази издържливость и капемость могатъ да ни
ъ голЬмигЬ военни подвизи, извършени о г ь гЬзи
и ю съ л ъ къ и на коне. Л ъ къ тъ е страшно оръжие
цгт1> ип много силенъ чов-бкъ. но той изисква освенъ за­
вили и постоянно упражнение, особено стреляне отъ 6Ь-
кои|., Императоръ Лъвъ отбелязва въ специаленъ
•ь (£ 50): „много грижи и упражнения полагатъ за стре-
(ь л * к ъ отъ конь“. Tptбвa да добавимъ още една бе-
1«м съшия авторъ, именно,че(§ 48); „когато ги пресле-
,Иай-много полза извличатъ отъ стрелянето съ л ж къ “ .
Действително особена сила и постоянно упражнение из-
де може войникътъ да стреля успЪшно отъ бЪгащия
Обръщайки се назадъ,
1# да Ождатъ подготвени за такава работа, да бъдагь
М йстерскп стрелци отЪ конь, да бждатъ калени спрямо при­
з е м и т е ничии, требвало е да живЪятъ по особенъ начинъ
и не Се уп|н|жичнлтъ постоянно.
Ве тона можгмъ да извадимъ заключение отъ две бележки
м то р ъ Я м и .;
м .Н е <с ограждагь въ легерт». като ромеитЬ, а до
М Й м е тн (»«н)|м.снати по родове и племена, пасатъ
•И непрекъснато зиме V) л~Ьте; а презъ време ка война
26

взематъ нуждните коне и тургвйки имъ букаи блнзу до

шатрите ги пазятъ до времето на строението имъ за бой*.
Началото на този пасажъ не бива да се разбере така,
че те се строятъ по племена и родове, а то е дадено като
сравнение съ византийската армия. Византийците дълго
време се подготвели за войната и продължително държали
войскитЬ си въ лагери, а маджарите и българите не били зат-
варяни въ лагери, и живеели свободно до самото за­
почване на военните действия.
Това имало големо преимущество. Хората не били затво­
рени за дълго време въ лагери, а живеели както обикновено,
но всеки си знаелъ кога и кжде требва да се яви въ време
на война. Това значи, че военните кадри били добре опре*
делени и бърже бивали запълвани, бързината въобще е ха­
рактерна за техъ.
Въ друга бележка четемъ ч е :
§ 62 „П о време иа стълкновението най*много имъ вреди
организирана пехота; такъаа войска имъ е най*противна. понеже
сж конници, които не слизатъ отъ коня и не сж силни
пеша, тъй като сж възпитани на коне41.
Ние знаемъ, че българите и маджарите били изключи­
телно конници. Но, за да могатъ да воюватъ успешно на конь
и, както ще видимъ, да воюватъ съ една тактика и стратегия,
която изисква, накто постоянно упражнение и каленость, така
и стегнатость, и една невероятна съобразителность и лекота
— за всичко това те сж имали нужда отъ строга дисциплина,
подходящи коне и удобно и практично оржжие и облекло.

Дисциплина
За дисциплината императоръ Лъвъ казва следното:
§ 45. „Началниците имъ не ги управлмватъ съ обичь.
а съ страхъ като налагатъ на провинените строги и тежки
наказания".
За отношението между пълководеца и войската у визан­
тийците четемъ въ Тактиката, че пълководецътъ требва да
се отнася къмъ войниците си съ бащинска обичь, добро­
душно да ги учи, да поприказва, отъ време на време, съ техъ
и да се грижи за техъ, иначе войниците ще се разбунту*
еатъ.1*) И таке, естествено, имъ прави впечатление стро-
гостьта у българите и маджарите, както и у аварите и тюр-
ките, които не съ обичь, а съ най-строга дисциплина дър­
жали редъ и не се страхували отъ опасните за византийци­
те войнишки бунтове.
Действително за строга дисциплина у българите и маджа­
рите ясно сочи у самия императоръ още единъ пасажъ,
слоредъ който, когато те преследватъ противника, не почватъ
да плячкосеатъ както византийците, а се отдавагь изключи­
телно на преследването му. Яко гледаме пасажите за фран-
 27

RHU, ui* |>.и6еремъ, ме и тЬ се нахвърляли да плячкосватъ,

Мрели корт » мротииникътъ не веднажъ наново е сполучвалъ
М и« oMoiiMiM и да победи разпръснатите си преследвачи.
Де№ 1 яитрл*ю необходима е много строга дисциплина победи*
fa iu ii I. цл нг плячкосватъ, а да мислятъ само за крайната цель.
Мнт«*1>г«:но е да цитираме тукъ , доколко е липсвала тази
Ifp o ia дисциплина не само у византийците» но и у франките,
Ммгобя|>дм1 1. и славяните. За франките четемъ, че те не
М Нидчмииплгь на началниците си1*). А пъкъ за славяните
НИШ* Пс. Млирикий, че т е живеятъ въ анархия, мразятъ се
•М и н н о н но иознаватъ военния редъ. Тъй като има много
ЯМИИЯ между * Ьхъ, не могатъ да се слоразумеятъ и ако спо-
Ь дл и «сматъ общо решение, нарушаватъ го, понеже
измисля нещо ново и никой не иска да се подчини на
ма*).
Ь »»ill л|ште и маджарите само на тази безупречна дисцип-
•Ина д ».лжлтъ това, че тй могатъ да дочакатъ заповедите и
Ш втамуплть побрано. За битката при Версиникия (813 г. 22
МИ 1Й) четемъ, че българите както и византийците чакали-
I I дан« в ь жега. византийците се разбунтували, негодували
И Принудили императора да почне сражението. А българинътъ
RRM нлт>> име, че ще вземе победата, разчитайки на плана
'Ш Аълкоподеца си.
4* кл рогата дисциплина на прабългарите, за наказания
NB П|юлингните ние имаме ясни сведения. Псевдо Масоуди
МИ ретрлвя, че конете на българите, които издетъ на
М м « , пж м гъ постоянно свободни въ пасбищата, и никой
(ЛИМ право въ мирно време да ги язди. Ако ли пъкъ некой
ь|М м е « дл се качи въ мирно време на воененъ конь бива

Н<> <«щ о така строго наказватъ и онези, които сж на-

рущавлли в ь друго некое отношение дисциплината, както това
ÜI« рл|Г>'-рсмь отъ отговорите на папа Николай I дадени
•Ь Ам. I. нл допитванията на българите.
H i. XXV отговоръ четемъ:
J lu r «аявявате, че е по обичая на отечеството ви все*
мега дя г>дчгъ до границата между вашето отечество и това
N« друм и!., и ако робъ или свободенъ набега по некакъвъ
начинь п|н* 1ъ тая сжщата стража, то незабавно вместо него-
иеАилят и ил 1лчигЬ"--).
|)ни* мо-иитсресенъ е XL отговоръ:
.H u r мяичилте, че има обичай въ отечеството ви, щото
И|>лпм дл мристжпите къмъ сражение, да се прати отъ вашия
......... .. СДИН1 , прев1рснъ и преблагоразуменъ мжжъ, който
ля м|>«1 пгдл ж ички оржжия, коне и вещи, които сж необхо­
дими 1л (|мж«-нис и ония, на които се укажатъ немарливо
i i p H i H i n r m i , i p накачнлтъ съ смърть-'1
).
 28

За проверката, за която говори XI. отговоръ на па­

па Николай I имаме единъ добъръ паралелъ. При азнат-
скигЬ хуни имало е аъ третия месецъ на годината, сжщо и
презъ есеньта гохгЬмо събрание, когато преглеждали човеш­
кия и коненъ материалъ-*).
XXII въпросъ:
.Относно ония, които ударятъ на бегъ, когато вяЬзатъ
аъ сражение съ неприятелите* — папата иска да се смекчи
суровостьта на закона“1).
XXIII
.За ония па които е заповядано да отидатъ срещу не­
приятели гЯ, и сеоткажатъ да се лодчинятъ на заковВдьта
съветваме сжщото"**).
Тези пасажи ясно лодтвърждаватъ съобщението на им-
ператоръ Лъеъ, споредъ което началниците малагатъ строг
и тежки наказания за немарлияостьта на подчинените си,
които т£ улравляватъ не съ обичъ, а съ заплашвания.
За подобно нещо имаме данни и за маджарите.
Маджарите превзематъ единъ монастиръ и гуляятъ.
А изпратените разузнавачи разследватъ околностьта. Вед-
нажъ разузнавачите» съ рогове и викове имъ съобщаеатъ,
че на близу има противникова войска и споредъ автора- гу*
ляящитЪ .с ъ невероятна бързина, се построяватъ за бой-’г).
Сжщо и за другъ случай имаме съобщение, че те се по­
строяватъ .за н-Ьколко минути” . т е сж толкова дисципли­
нирани, че като имъ се даде загтовЪдь да пазятъ пълна ти­
шина, маршируватъ безъ да се чува дума'-*).
Началниците имъ действително ги наказвали строго: на
едно место т е били увлечени толкова въ боя, че пълковод-
ците съ бичъ ги били, за да престанатъ до се биятъ съ про­
тивника, защото това не отговаряло на плана имъ*1). Въ
другъ случай пъ къ началниците имъ съ бичъ требвало да
ги подкарватъ, понеже се искало отъ гЬхъ нещо, което вой­
ниците не желаели — обсаждане на крепость30).
За дисциплинираността имъ и споредъ единъ, въобще
предазетъ противъ маджарите авторъ Лютихъ, требва да се
признае следното: .за успеха есепакъ требвало да благода-
рятъ първо на това, че те съ абсолютна точность сж после­
двали дадените имъ отъ водачите заповеди. Техното подчи­
нение въ войните било почти робско“ 31).
Действително, както ще видимъ при тактиката и стра­
тегията на българите и маджарите, победата се е взимала
само съ безупречна дисциплина,
Но като гоаоримъ за образа на българския воинъ, уместно
е да логледнемъ и на по-веселата страна на войнишкия животъ.
Той не само сее подчиняввлъ на страшно строга дисциплина,
но когато не се сражавапъ, умеялъ да се въодушевлява и да
се весели.
 29

чпичьтл и почитьта на българския воинъ къмъ върхо­

вни* му т>ж/(ь t«e разберенъ отъ това,което четемъ за демон*
И<1 ханъ Крума предъ стенитЪ на Цариградъ:
.Крум I. направилъ жертвоприношение предъ Златната вра*
Н , »te«»>ирииъ краката си на морския брЪгъ, омилъ се и лопръс-
№ « ' » пойницитй си, и следъ това билъ поздравенъ отъ
t i l Ip'* )
II.» Ia ni uo-приятна страна принадлежи и това, което
«WNh b b i . единъ Маламировъ надписъ, че „ханътъ често
даваль на българигЬ ядене и пиене и на бойлитЪ и
I* длн.)лъ големи подаръци*, т. е. ханътъ давалъ на
ч гм о п ж т и пиршества. Както ще видимъ на друго
INoniitì. пиршества, по прабългарски ешмедемета —
Мякали »гЬщо тържествено. Може да си представимъ
сггЬтплъ единъ отличилъ се въ войната храбрецъ,
когато той бивалъ поканенъ да яде и пие съ хана
ПОЛучлпалъ храна отъ ржцегЬ на самия свой върхо-
•ОЖмЬ.
tin гдицо и за наджарския войникъ знаеме не само това,
дьржанъ подъ строга дисциплина, а че въ подходя*
учлм му е била давана възможностьта да се весели
ito ю й , разбира се, не се е отказвалъ.
една маджарска войскова часть, въ92б г., попаднала
гиря СанъГаленъ. Игуменътъ и монасигЬ били избЪ-
мамастиря останалъ само единъ малоуменъ монахъ,
ие искалъ да последва другигЬ. МаджаригЪ, когато за*
I лудия монахъ да се разхожда спокойно предъ мана*
,ЯМ*ли единъ свой пленникъ — свещеникъ, който имъ
•реводачъ, за да се разбератъ съ него. Когато узнали,
1вуд>, оставили го свободенъ. ТЪ поискали отъ него само
помаже съкровищницата на манастиря.
Когато той ги завелъ въ манастирската изба, кждето на*
две бъчви съ вино, единъ отъ маджаритЪ поискалъ
«днл отъ бъчвигЬ съ секира, но малоумниятъ Хе*
|Ъ му изнмкалъ: «Недей, приятелю, какво ще пиеме, ко-
I отидете". Маджаринътъ, като разбралъ чрезъ пре*
думат I. на монаха, се изсмЪлъ и се отказалъ отъ на*
>то си, а дори и помолилъ другарите си «да не ли-
бъчаитЬ на неговия л удъ !“
Сетне, за да си починатъ, легнали на трЪвата и повика*
Щ щ еинка • П|>еводачъ и лудия да седнатъ при гЬхъ.
\ш т и|»едостлт ьчмо за ядене и пиене. Налели вино въ ведра
N еИфмм tntr/i |. до мента.
Ме« о т , което било, споредъ Херибалдъ, полусурово
м м п«м. нпшппг' и шегувайки се, се замервали съ кокалигЬ
ц п и ъ друм*. К огато вече се напили, «почнали да викатъ
АотомтЪ <и и 11|м1нудили, и свещеника, и лудия да ви*
<ъ гЬхъ". Спещеникътъ викалъ здравата, но после раз*
 зо
капвайки се, започналъ де п*Ье една църковна п-Ьсень, коя1
имелоумниягь подхваналъ, при все че гласа иу билъ дрезгав^
Маджарите, вслушвайки се въ необикновени^ звукове, се С1
брали и понеже били въ добро настроение, се нахванали
г танцуватъ по гласа на църковната п-Ьсень. Д ругите пъкъ зг
почнали да се борятъ съ оржжие, за да покажатъ сржч|
ностьта си.
Свешеникътъ лоискалъ да използува този моментъ
да добие свободата си. Той кол-Ьничелъ предъ началниц»
имъ и ги помолилъ да го освободятъ. Молбата му не имъ с^
харесала. те имали още нужда отъ него. Те извикали съ „ а
скащъ и ръмжащъ гласъ“ — така звучалъ унгарскиятъ език1
за лудия — нЪкой войници, които го заплашили съ голи нс
жове, за да пресЬчатъ намеренията му. Въ този мигъ пр»
стигнала една група разузнавачи, която съобщила на началн»
ците местоположението на убежището на игумена и мона^
сите и всички потеглили за тамъ.
Впоследствие лудиятъ Херибалдъ често си спомнялъ з<
„своите маджари" — тия безмерно весели и добри другар*
— които го удряли, наистина, но веднага му давали да пи<
вино за успокоение, когато братята монаси се задоволявал»
само съ първото.^)

Както видехме, дисциплината била много строга: наказ

ванъ билъ онзи, при когото оржжието не било въ релъ ил
който не се явявалъ овреме въ строя и др. Но сжщите, кои
то наказвали страшно за всекава немарливость, знаели и да,
награждаватъ онези, които се били отличили въ войната. 3;
това войниците' се стараели да добиятъ и ясно свидетелст
за храбростьта си.
Отъ разни сведения знвемъ, че българите и сродни
народи отрезвали главата на противника и я носили ка
знакъ на победа. За този обичай говори у тю рките фактът ъ
че при Орхонските надписи освенъ каменните баби. статуит
на умрелите, се намиратъ и статуи безъ глави. (Обр. 1) Какво]
ознавачава това, ще разберемъ о г ь две сведения:
По разказа на маджарските хронисти, въ 955 год. нем­
ците хванали въ пленъ маджарските пълководци и имлера
торътъ ги залиталъ, какъвъ видъ смърть предпочитатъ. Ма*
джаринътъ Леелъ отговорилъ: „Нека да донесатъ по-иапредъ
рога ми и следъ като посвиря, ще дамъ отговоръ." Донесли
му рога, той приближилъ императора и като му рекълъ „върви
налреде ми. за да ми бждешъ слуга на онзи светъ", толкова
силно го ударилъ съ рога по челото, че императорътъ умрелъ
отъ този ударъ. Следователно маджарите сметели, че този,
когото уоиятъ, ще бжде на онзи светъ техекъ робъ. А пъкъ
знаемъ отъ единъ китайски изворъ, че тюрките, следъ като по*
ставнтъ надгробекъ паметникъ, нареждатъ при гроба толкова
 31

(Ч нц;г »и
tiM ür» «
М} . 1 ь
НИ - и 1Л-
Ц**Ь:м>им1 U
lOfllM-i. t'HI I.
ЦИ ! i. il ум
I ЯЛ*« « т»
U t b yfiM-
MU'hmHH*
!%?•*••< *■
МуГи •• ■
lu i*
|И I у
^ *• .1 I I»
•И« 'U.M, t
|*У. itt.-niii
fi :•»
»*■ 4W4ty
И ПОМНИ*
ГМ’ЯуЧ«1-
[1S-

\ун-
«•■Mil la,
MitHt |. .ne-
HfUi in >•
I ЛАМ И»«

IV. »«•••,--I-
м >mh ,»одо
•шиш nu*
ПЛАНИНЦИ*

b1*)
fO»« «tAii-
ИИА-
N y мпджл-
НАМta no
» i Миджл-
H V П м п ш l.
y0 IIII la
MtaMruu. отрЬзалъ му главата и по единъ войкикъ я
МП|мн
и мм h на крлли Вела IV и на велможигЬ му, които гле-
1ЯМ
1§Л Н lЛи|мat л.
• «щн« пЛннли нями|>амс и у българигЬ. Конникъгьм а
*Л»ми.м».м11 I ькроптцр" плачи за косата единъ пленникъ, а
М мпиана му г и и а ч п г ь черелътъ на у б и т ъ противникъ.
32

Но и фактътъ, че Крумъ отрезалъ главата на Никифор*

посрсбрилъ я и пилъ отъ нея съ : оленците си, следъ горе
поменатите данни не може да значи друго, освенъ че у
българигЬ билъ запазенъ познатиятъ у тюркските народа
обичай, да се взема главата на противника, като знакъ на
победата, и да се запазва черепа на некой знатенъ противниш
катоцененъ предметъ, като много скжлъ трофей. Сжщо така
и Калоянъ направилъ чаша отъ черепа на Балдуина.

Обр. 2. Пробьлгарски воинъ отъ златното съкровище на

Надъ*Сснтъ*Миклошъ

Какъ е бивалъ иаграждаванъ единъ храбъръ войникъ у

прабългарите, ако представялъ черепи или показвалъ въобще
храбрость, нещо за това ще резберемъ отъ надгробните
надписи на хановете:
Хановете поставяли на некои свои хора каменни над*
гробни надписи. Между техъ ние намираме и такива надписи,
които еж поставени въ паметь на хора, непроизхождащи отъ
 33

•ммно |* ...... . ш> иолу'1или тази честь, понеже сж се отличили

и« «••и..,. 1\ >. |.к ь за всички, за които ханътъ издигалъ
нам* ••....... ципи*, че тЬ сж били негови „хранени лица*. Това
*** т 1 да разбираме като че ли има никакво символично
•*'« -•••-. • •*ц.»ю ние знаемъ, че ханътъ действително самъ
" I" ч-«.». мц. мдгието на своите поканени добри хора. Именно
м »н 1Н11>и:м, Г.ьлгари знаемъ, че ханътъ въ дворцовия обедъ
|» н ц ■>I (>I, нщ и предлага на всеки гостъ по единъ кж съ месо.
I||М1’|п(< ||»<1 ктл, чс ханътъ нарича свои „хранени лица*
•*мк ш, 11.« 111П1 И) нздигалъ надгробни паметници, ще разберемъ,
чв н |ж |‘ни|1нЬ се войници или държавни мжже, взимали
у>«*| н|, днорцовит^ обеди, които сж били наричани, както
у« 1 Ан<чн|ц I. .и 1.1 и основа на надписа на Мадарския конникъ
•шмл.н-м,- пиене, ядене.
I д |"' <>т ь т!»зи хора се наричатъ „бахатуръ*. прабългар*
»"«пунч « ь значение храбъръ. Това значи, че едни получа-
»*мн ип!о награда епитета „храбъръ.“
Оржжие
1 1имг|.йторъ Лъвъ VI ни дава следните сведения:
,.Т1 се вьоржжаватъ съ мечъ, броня, л ж къ и копие.
1 |пи«1'н т , и | ь техъ носятъ два вида оржжне: закачено на
I•*М1н >> - ..мис, а въ ржцете си държатъ лжкъ и съобразно
нумд/нл си служатъ съ едното или другото. Като сж пре*
глгднлнн итлнчатъ по-гол^ма полза отъ лжковете си.*
<14. „М оне само те сами се аъоржжаватъ, а и конете
ил »и-»I миг Ь сж облечени въ предните части съ желгЬзо или
1Ш1.1 н. ~
1а псичко това ние имаме интересни сведения.
П|н •дн да говоримъ за разните оржжия у българите,
1 |«иг»и<1 да спомеиемъ факта, че т е отдавали почить на орж-
жмв 1 л и дунавските българи знаемъ отъ ЬХУИ отговоръ
на мама Николай I, че те сж давали клетва върху мечъ, а за
»•лижи! I» българи четемъ у Ибнъ Фозланъ:
*К<млто тЬ сж на пжть и некой отъ техъ се отбие на
« 1 |.пнл, и ако дъ рж и оржжията върху себе си, когато отива
ноиуждА, отнематъ отъ него оржжията му и всичко, което
намира! и у него. Но който тури въ такова време оржжието
, || дддгчъ отъ себе си, не му правятъ нищо. Такъвъ обичай
има у т!.х I*" ")•
Сабя
»налети Ц-Ьлъ мечъ или сабя още не е намеренъ отъ
н«. «ГД* нино на българите. Но това се обяснява съ обстоя-
>■ н< че доспа не сж намерени още гробовете на пра-
I , .дни К, .1 нъкъ подобни оржжия сж намерени въ Унгария
И I. I |Н
IV, 11111 . имам-* за мечовете на прабългарите сведения.
И.......... . 1,|1>м*нл. ни. 96 3
34

Папа Никола 1 пише въ 1_ХУН отговоръ по допитвания

та на бъ лгарите:
.Виезаявявате, че сте имали обичай, колчемъ сте се реша
вали да обвържете нЪкого съ клетва за никаква работа, д<
изнесете публично единъ мечъ и въ него да става закле
ването' 3|).
Следователно у прабългарите е имало обичай да давап
клетва върху мечъ. (Сжщиятъ обучаЙ знаемъ че е сжществу-
валъ и у аваригЬ*8).
А зъ публикувахъ отъ Мадара единъ бронзовъ край на
ножница на мечъ (Обр. 3). сжщ о дадохъ и единъ паралел!
отъ пловдивския музей (Обр. 4)3*).
ТЬзи предмети иматъ свои паралели въ Унгария (Обр. 5)
както и въ Волжката (Обр. б) и Дкепърска области на Русия
сж щ о и въ Източна Прусия, Полша и Летония. НЪкои о п
тЬхъ сж запазени съ самия мечъ (Обр. 7). ЗапазенигЬ сж
нормански мечове.

Обр. 3. Край- Обр. 4. Край на

ка ножница ножница на
на мечъ оть мечъ о гь Чир- Обр. 5. Край Обр. 6. Край на ножнищ
Мадара напъ (Пловдив­ на ножница на па мечъ о гь Волжка
ски музей) мечъ отъ Унгария България

Обр. 7. Мечъ отъ Унгария

Нормански мечове сж намерени въ Унгария въ гол£мъ

брой. Една часть отъ т%хъ е донесена отъ маджарите от*
към ъ изтокъ, а другата частье внесена. Най-много отъ гЬхъ
произхождатъ отъ норманигЬ, живели въ Русия.
 35

Н» МАм1 л|И1 | I. Лили л о к а конница и употребявали първо*

ичЛвта,«»H'Mou.Mrmio голЪмиятъ брой отъ нормански-
11|И1нм<>иш«|ци Di ь маджарите, показва, ме кормените
HMIUMii пин>мн||- нърху техъ.
И|Ма|ми*|и щ«1 г»жде да спомена тукъ едно сведение на
t лНнмн <11 ХшлриН» поискали отъ Киевъкато данъкъ
I • монуипми мечове. «♦)
Н#)»млн<...... м«*чоне отъ Мадара иотъ Чирпанъ може да
Младият* ни ( i.pioucKH пжть, но за всеки случай показ-
%| на |И)рМЛНк|||. ИМАЛИ и тукъ известно влияние Презъ
% Ми въ 1 М(1шио <• и това, че тези нормански мечове сж
• стйтьцм < ii, Светославовата руска войска.
Прфчав, tyiu. »«• касае само за изключение.

П|шЛ|»;мл|>нт1> носили сабя. За това говори фактъгь,че

и м а л и саби, а пъкъ оржжията на двата народа

аннякич Мо.оснепъ това, всичките сродни народи, дори

ИМчми нлпоми <ъ подобенъ видъ войска били въоржжени
Иви.
Маммп|>< кпта сабя е известна отъ находките. Тя пред*
н<»р<пнитл степень на сабята отъ други тюркски на­
роди. Най-характерното е
еъ нея, че докато дръж­
ката на аварската сабя е
I Пппрско
ппорсна с.б > ПрВВВ < ° бна
дължение р ' самия
8>' ВЪ ножъ.
пр°"
I* не м«лн«1|.. ката сабя се счупва въ жгълъ около 30° къмъ
'и и ми |к,и<л (Обр. 9). Подобни саби сж намерени въ
Л|н,д и изъ Русия (Обр. 10). Тази изкривеность дава
•ГАйЪмя «пл,1 нл удара (Обр. 11).
П|и лгщ м м трета на ножа у повечето маджарски саби
НМ1Ур«нл и о п , двете страни, т. е. тези сабя е удобна и
МуШилиг
1Ьд9|л - аЛя е около 90— 105 см. дълга и 5—-5’5 см.
I#» п много малко изкривена. Острието е точено отъ
Ггрйнн. ИЬкои отъ сабите иматъ елманъ. т. е. разши-
М гърлл ма ножа, който служи за запазване силата

"м,|1Н4,цЛ7п и начина на закачването до колана дава

ии ........ . нл Карла Велики, и сабите на некои ка-
............ (Обр. 12),
||,и \0nni. екземпляръ отъ маджарските саби се на-
нир • ... . ,.„|,пинщсто на Виенския дворъ, т. н. сабя на
Мн|м,.. • . Гм г несъмнено маджарска сабя, приготвена
•Ч'**" 1' '>шш с притсженис на некой князъ и представ-
..... ■у*1’**1мш творение на художествената индустрия на
, |> », .|. | \у
 37

‘"I |* М 1-и<п|>ск* собя. т. и. сабя иа Карлъ велики

Имаме запазени отъ

Плиска само две много
м а л к и части отъ саби
(Обр. 14).
Всичко това показва
ясно, че сабята на ма*
джаригЬ и тази на прабъл­
С
гарите е била едно усъ-
г »ършонствувлио оржжме.
38

Лжкъ
Л ж к ъ г ь на българите и маджарите е билъ гЬх
най-важно оржжие, и те сж дължали до гол-Ьма стспе
него победите си надъ европейските войски. Тъкмо за
е естествено да се предполага, че л ж к ъ гь е стигналъ у
народи едно много високо развите.
Требва да лриемемъ предварително още и това, че
вното имъ оржжие — л ж къ тъ имъ е билъ сигурно по*с
шенъ отъ онзи на противниците имъ. Именно византий
войска поради постоянните й борби съ народи въорж
съ л ж къ , възприема лжка като сжществено оржжие мн
преди идването на българите на Балканския полуост
Но, ако българите и маджарите все лакъ сж могли да
беждаватъ много по-големи войски отъ техните, то сигу|
е, че освенъ другите имъ приемущества, това техно орж
е било по-съвършено отъ онова на противниците имъ.
се взиматъ редъ победи, ка кто сега така и въ старите
мена, н у ж д н о е не само по-храбри и по-дисциплинирани
ници, по-добра тактика и стратегия, но и по-съвършено орж
И действително, както ще видимъ по-долу, лжкове
българите и маджарите имали тройно повече боева сп
пость, съпоставени съ онези на противниците имъ. Г>ъ,
ритгь и маджаритгь могли да пуснать три стрели съ с]
щата сила, когато византийците — една. О тъ това всек
става ясно, колко по*високо е стояла боевата стойность
българската войска спремо византийската.

Въ писмените сведения не намираме описания на лл

на българите и маджарите. Но имаме едно сведение, ко<
е достатьчно да ни предаде страшното впечатление, коет
правило това ужасно бойно средство на европейските наро
Именно жителите на гр. Модена при нахлуването на маджар
т е въ 924 г. започнали така да отправятъ молитвите си къ 1
патрона на града: „Спаси ни, Св. Геминияне, о тъ стрели
на маджарите-.*8).
Императоръгь Лъвъ М ждри намира за нуждно специа;
да изтъкне, че българите и маджарите полагатъ много стар
ния да се улражняватъ въ стреляне отъ гърба иа коня
когато ги преследватъ „извличали голема полза отъ лжков
т е си*. Това свидетелствува, че т е стрелятъ о тъ гърба i
коня, обръщайки се назадъ. А к о знаемъ, каква бързи»
сржчность и сила е била нуждна за употребата на такъ!
л ж къ , какъвто — както ще видимъ по-нататъкъ — има;
българите и маджарите, ще разберемъ какъ въ ужасъ
трепетъ с ж пръскали онези, които отъ гърба на бегащ
конь, обръщайки се назадъ, сж могли да „извличатъ пол:
о тъ лжковете си.“ Знаемъ, че византийците следъ мно(
 39

чим, мм' -m« де ст(>елмтъ с ь лм къ, Tpt6*

ТЬ и* m U»m * ионс) li си.
imm «им«» пи< иснни ( цедения, мито рисунки, които
‘ I .. c i. н «.иопстЬ нл българите и маджаригЬ.
И***«. «.um г дни рисунка — стрелецътъ на Дти-
1’>)• °баче, може да се смЪта
;* •'«'гм';-. отъ сосанидскитй еждове.

» «rT lf- Прабългарски стрелецъ отъ златното

съкровищ е на Надъ-Сентъ М иклош ъ
li. a i.Nti ъ ние сме въ щастливо положение, че позна*
•вия <н«мл ня fiiw iia p u T t и маджеригЬ, Именно части отъ
и«ин*|я|>( ч.« н пяо|>ски ллекове сж намерени въ редица гро*
им«*, къ v i; ; .>|>ии, иъзъ основа на които Проф. К . Ч. lu e -
1,«нi./’ii'» рлзреши въпроса за техния аидъ <:'). Възъ
»,. .,1 i. - iiin iu ii трудове може да кажемъ следното:
■I .. ,. 11 . е бимь употрЪбяванъ естествено и отъ запа-
„ ...... .. ,м. м«»< жществувала огромна разлика между гЬхии-
, ъ ................ 11. «и нл маджаритЪ. Он*Ьзи притежавали едно
...,.|н«нч ормжне, .Простия л ж къ *, една въ видъ на
40

джга изкривена пржчка, на чиито два края била св ъ р за !

опната струна — тетивата. Срещу това оржжие ние имаметД
сьставенъ лякъ , който представлява едно оржжие, направа!
по единъ много сложенъ начинъ. Той има доста вариации, »1
между тЪхъ най-съвършенъ е този, който се нарича тю р ксм
туркестански или рефлексенъ лжкъ. Такъьъ е билъ и л ж к ъ т !
на българите и маджарите. ■
Такъвъ л ж къ е съставенъ отъ по-вече части и пре]
ставлява едно оржжие, което се приготовлява съ много труд!
и съ невероятна сржчность. я
Средната часть е една тънка плоска дървена прж чк!
приготвена отъ твърдо и еластично дърво. Средната часа
на тази пржчка е по-дебела и не е еластична, за ш
може ржката по-добре да я хваща и да придържа при с гр е л !
стрелата. 1
Тази пржчка е увита съ дебелъ слой отъ ремъчка, при
готвена отъ шийнитЬ и джоланнитЬ жили на говедо, силя
пресована къмъ дървената часть. те зи грижливо пречистен^
обезмаслени и омекчени жили, които се изсушавали, о
втвърдявали въ една извънредно силна и елестична маса и с<
слепвали неразделно съ дървото. О ткъмъ вътрешната. па!
да ща към ъ стрелеца страна на дървената пржчка, долспвалп
съ рибснъ клей две дълги рогови пластинки. Повърхностиг|
кждето се допира дървената пржчка съ пластинките о п
рогъ на биволъ. говедо или дива коза сж нарезвали сп
единъ специалечъ инструментъ, за да се долепятъ при залеп
ването по-здраво.
Така съставения отъ три различни части л ж къ увиваш
съ тънка ко ж а или съ брестова кора.
Приготвянето на такъвъ л ж къ изисквало извънредж
много търпение, знание и отлична сржчность и понекога ся
работили върх;
единъ т а к ъ в 1]
л ж къ дори до 1
години.
Калифорнийски
ятъ Музей, кат<
изучавалъ силатт
и пробианостьта
на всички видове
лжкове.чрезъ дъл­
ги и точни опити
дошелъ до заклю­
чение. че най-до-
бриятъ л ж къ из­
между в с и ч к и ,
Обр. 16. Рогови части отъ л ж къ билъ единъ съста-
 41

тшп к и
___ III т - 1 -П
Щ |Я > нто
9ЬйЛ1|'М' I.
♦1..
ршонит1.
И, ||(1М|>*
*ВЛ|КН»пЬ
»•1.СМИ11»
(Олр !♦ »).
ДЪЛЖИ
на бмпл
И . (Г )Г т .

| Н , цпгпто
п У!уП|>|.бл,
А 1>Ъ
?0 г^лож в-
ИМче Л|-рже
{Н у Д и ш . сле­
ти!.. и го-
г >и|»сже> Обр. 17. Реконструкция
ГЪвкявоСть-
ЛяхсгзегЬ на българитЪ и меджаригЬ, бидейки ,ре-
■гато тетивата имъ бива откачвана, се извивала
. джгата въ почивно, неопнато състояние имало
точно обратната
извивка, въ срав­
нение съ опнатото
си с ъ с т о я н и е
(Обр. 18).
Тетивата, която
е била отъ кожа,
> или о тъ животин­
ски черва, е била
вързана за постоя«
йона единия край
на л ж к а . На дру­
гия й край е има­
ло примка, чрезъ
която могла да се
закачва на вдлъб­
натината, врязана
обр. 18. Рефлексет* лжкъ въ роговата пла*
• 1п 1' I пкл съ закачване сж опъвани лжковегЬ, които се
Мн •»» нл образите на сесанидскитЪ сждове (Обр. 19).
 42

Опъването на лжка изисквало голяма сила и сржчнс

това на по-силснъ л ж къ изисквало дори трима души и
желъ да го направи човЪкъ аъ стояиде или коленичещо
ложение.
Но за изтрслването съ съставенъ — рефлексенъ л;
е била нуждна много по-малке сила, отколкото за п[
лж къ . Д вете нееластични уш и на такъ въ л ж къ служили
по*леко свиване на еластичните части и играели ролята'
еднораменни лостове. При простия л ж къ нуждна е б»
60 кгр. сила или тежестъ за да измести на 70 см. опната^
тетива, а п ъ къ за сжщ ото у съставния л ж къ е била ну>
само 20 кгр . сила или тежесть. Това значи, че маджари!
българите могли съ сжщата сила да пуснатъ три пжти
вече стрели, отколкото техните притежаващи прости лжк<
противници.
Обаче, стрелбата съ подобенъ л ж къ е изисквала
обикновенна сржчность.
Въ целия изтокъ употребявали т. н. „монголско о(
гане“ на тетивата. Сигурно, така ще сж стреляли и маджар»
и българите. За това е имало нужда не толкова отъ голе^
сила, колкото 01
необикновена ср(
чность.Левата р;
ка държи лж>
палецътъ на д1
ната рж ка ле»
върху вжтрешна|
страна на тетис
та и съ помощьт

■ГГ

Обр. 19. Стрелецъ отъ единь еасанидски сждъ Обр. 20. Обтягане
тетивата

на показалеца и средния пръстъ, допрени до нокъта на па]

леца, я теглятъ. Сжщо и края на турената на струната ст|
ла държатъ съ показалеца и средния пръстъ (Обр. 20).
 43

• . <1 м1.м<» способъ за мерене, а требвало е да

. ^м н нтъ ть, когато посоката на стрелата достига­
ли •. I ............... |.ущъ на отдалечението на цельта и въ този
.....* ... . < г; -.м мигновено да бжде пусната стрелата.
. > . *п, лжкъ, чието при*
|..». щ. < и -> минало следъ мно-
...... .................н гн о м ъ —и което мад-
. >| . * I • пи «и |, б ьлгаритЪ— лж*
.............. н| - 1 ииннцитЬ имъ оста- . I
I . . • мримшипно орж жие—
. . • .и ., инм1 имало трой-
............«... ,{-■-■ . ю йность(0бр.21)
К|мм |м . . |:л подобни лжкове
п .1 войски било невъз-
♦I. . «нлбдятъ съ гЪхъ отъ
| ■ ! изключено, отъ една
■и -г масова фабрикация
...1 ^тана — тукъ имаме
I - ■■> !! шодстао на майсто-
, . - '.конна традиция — а
■ . ш, . .[;..на л ж къ тъ е едно
. < ^ .......... много се различава
. - гилата на притежате-
• < . . . . л едно индивидуално
,, , - той трЪбва да бжде Обр. 21. Просгъ(А)и сьста-
. . ... :0 р а з н о силата на упо* миъ (В-С) лжкъ
«I ........... .. < ю и требва да бжде много пжти изпробванъ.
Л . ищ|». н с М аврикий—че всЬки тр1бва да има л ж къ
и . .. . - • ц ь смлигЬ му дори по-скоро по-лекъ.4*).
Стрела
,и що рдзбсремъ, като отбележиме, че върховегЬ
и.< | • I г р.1зличаватъ твърде чувствително по големина

- . I. нл стрелигЬнамЪрени въ мадарскитЬ гробове

, д-ш у нъ основата сисъдебелъ крж гъ лъ пиронъ.
м . • : ... 1ии].нна на листа обикновено е между 1‘5 и
:ъ пърхъ на стрелата—листата и пиронъть заедно
1 ■ . . ч I • ,..1ежостьта му е—20—ЗОгр., дебелина—3 —4мм.
I.. . . пил лилрскитЬ стрели иматъ три острия (Обр. 22),
............... 1 •• чи г 1> дне. но иматъ много вариации, както ние
.... ... *ч. приложената схема на//7^и<бея»(О бр.23).М е-
..................... - -.оцнални ловджийски върхове на стрели, но
....... ..щ о долу се свършватъ оъ тржбичка.
. ■ ч , и нл стрслигЬ вързвали съ лико и вдавали въ
I ; (,л и ч " к ь употребявали камъшъ за стрела.Дъл-
и < трсла била 60—70 см. На долния край на
, ! .. . п и т и пера.
 44

Върховете на стре­
ли останали отъ бъл-
гаритЬ45), напълно
сьотаетствуватъ на
о н ^зи на маджаритЬ.
(Обр. 2 4 -2 7 ). Т ях­
ната особеност*» е
•л пръстенътъ при гла-
аата на пирона — то­
ва е рЪдкость у ма­
4- д ж а р и те И т у к ъ се
намиратъ ловджий­
ски и съ долна дупка
върхове.

Обр. 22. Лварски вър­ Обр. 23. Маджврски върхове

хове на о р е л и но стрели

•»*

Обр. 24. ЖелЪзии върхове но сгрели отъ иадарскигЬ разкопки

О б р 23. Ж олЬвни върхове на стрели отъ мадарскитЬ разкопки

 45

&
(
&'£ЛН чня 1 л гол 1 >-!)1иа ма стрелитЬ
* ' ^ ^ » и м о • I. това, ч е е д и н ъ н с ж щ ъ
и« може да стрели ефикасно
г^чнчн« 1 гжесть на стрелитЪ. То-
нгр хо всгЬ на стр е л ит* сж
* П|-ию»п«ми индивидуално. Ф ак-
" л»,но муждио индивидуално
1и1^2?3/?ач1|г1 |опори въ полза на то-

-\

рй , й?с ■ шм ньрхове не стрели отъ ма« Обр. 27. ЖелЪзми вър­

■■•мпрскигЬ разкопки хове на стрели оть Плиска

М.1щ£ ?№риоветЬ сж домашно производство. Сжщото раз*

Л и » съобщението на Ли/пранда,споредъ което ма-
ижвЩТ+т иоглто се готвели за войната противъ Италия, цЪ-
»"7ЙМ№ я приготвяли оржжие, точели стрели н се упра*

волжкитй българи четемъ, че приготвяли стрели

:,п износъ).
В ; Калъфъ за л ж къ
за лжка е една кожена чантичка съ форма
<(М <»'7 Ш ндкъ . По фигурите на турфацскигЬ фрески този
•• н *1 • '|‘ ■' г о 1 ь тигрова кожа, като косматата часть е навънъ.
Колчанъ
|м,.| т н ъ т ъ носили на дЬсната страна, закаченъ на ко-
,Нн>» ■ > <>вп ремъка. СтрелитЪ стояли въ него така, че вър-
1 1 им I. Пили отгоре. Колчамътъ долу е по широкъ, по-
.......... .... мн|1> но края имали пера.
м> млджорскигЬ гробове останали желЪзни части (Обр.
111 ».щм* може да се реставрира формата и голини-
........... . »■ (понп. Колчамътъ б и л ъ 7 0 —80 см. дълъгь, а широ-
.,, . . .«Пмкнопгно с 9 — 12 см. Той представява дълга и
........ ........... I днп ю страна, която падала до тЬлото е плоска
•ни« • • • ' н-м|.Пнот<1, « другата изпъкнала. Долнмятъ му ели-
..... и .. |< и мобнколенъ съ единъ желЬзенъ обржчъ,
46

укрепенъ на дървено дъно; отъ този обржчъ излизатъ тън«|

жел*зни пржчици, които били укрепени до странят* на кол

05 р, 28. ЖолЪзни части оть иолчамь — о гь маджарски гробь

Обр- 30. Колчанъ на

фреска отъ Кхочо
 47

• I ................... . мп колчана билъ както долния, сжщо

......... > •'] «гмь обржчъ, но тази часть била четири»
• *м "................... • ж!цо излизали надолу железни пржчици.47)
М< • >1 'И <11111111 грлинимъ съ рисунките на колчани отъ
• | И* "| •“ «<■• I' > и*- 111турнгстамскиятъ л ж къ билъ разпростра-
и» и....- ч »I •• рг| |лприрл маджарскиятъ.респ. българскиятъ
мн ммм I i ni itntttнит 1> сж две уйгурсни рисунки (Обр. 29— 30).
............. .. ня i I. n i , Ш ебсщьенъ .дава една реставрация
НП|1 И |
| ямичтъколчанъ е билъ на*
«| 1 < > отъ кожа, а ж e л tз н и т i
V части служили за запазване
мл формата му и за украшение.
/\к о нЪкой се съмнява, ко-
■«I го говоримъ за български
колчлни, че съ основание да-
илме просто данните,които има*
мг зл маджарския колчанъ.не-
ил само разгледа една миниатю­
ра на единъ славянски рж ко-
писъ отъ средата на XIV в.,
рисувано отъ българинъ *•).
I у къ намираме колчана,' запа* обр. зг. Кол-
»♦•нъ въ сжщия видъ, както. чанъ въ Мана-
онзи на маджаригЬ. (Обр. 32). сиевата хро-
ннко
К о пи е
I !•*•■ >• I гонница, каквато е била българската и маджар-
tH B I* HI' II. •- било въоржжека съ три вида оржжие — сабя,
М ' * ‘ il I' | отъ които най-важно е лжкътъ, държанъ
• |'*ч- <{ к , 1л да е била въоржжена не съ дълго, а съ
*» ■«> < '««•. нопие. У гЬзи народи преобладаватъ оржжия,
Д»Н> 1й;и»••■и г.л разстояние. Т*Ь стрелятъ отъ гол,Ьма дале*
Чин* I си, отъ по-близко хвърлятъ копията, а за
«В*»1 Н . | | . 1 г<чнлтъ сабята. Отдалече съ стрелигЬ си се
*.НН • ли ‘А ктр о я тъ строя на противника, и когато строятъ
< . игчс, приближаватъ го и хвърлятъ копията си.
'**» 111 •' I |; 11ш<ш> византийците, че българите и маджарите
lu i , .. бнитъ само отдалечъ. Фактически, обаче и
H, 11.1>•и« I. щ.зприели този начинъ на война, та дори воен­
ни. го препоржчватъ като необходимъ заседна
I , ир. мето си войска. Че действително българите и
I " I И Ч 1/1И кжсо метателно копие, заключаваме отъ
. •аш1М.
м . Iп и т к а " на императоръ Л ъ въ казва,0 ) че
, • - i l . 1 1.хъ носятъ два вида оржжие: закачено
|М , м • , л n i. ржцегЬ си държатъ л ж къ и съобраз-
 48

но случая си служатъ съ едното или другото. Това закач

но на рамото копие може да бжде само кж со метално кош
Какво е било копието закача
на рамото на маджарските
българските конници, може;
се види отъ едно художе»
вено изображение на kohhhi
върху една кана на съкров
щето отъ Надъ-Сентъ-М»
лошъ(Обр. 33 срв. обр. 2). 1
зи кснникъ държи въ лъва
Обр. 33. Копие закачено не
си рж ка за косата единъ пл
рамото
никъ. а съ дясната е хвана;
облегнатото върху дЪсното му рамо кжсо копие.
Сжщо така кжсо колие е изобразено и въ паметника >
Крума, Мадарския конникъ — релефъ. Върхътъ на изхвърл
ното кжсо копие е забитъ въ гърба на лъвъ, който oi
смъртния ударъ на копието се е простналъ на десната си стра
и се бори вече съ смъртьта, а краятъ на колието е п|
корема на коня. Но ние намираме тукъ и единъ другъ и i
много характеренъ и важенъ предметь въ форма на развит
ленти. Като наблюдаваме копието на конника отъ Наде-Сенг*
î
I Миклошъ, забелязваме ясно,че кадъ острието и т у к ъ има е д т
il предметъ, а именно едно знаме. И така сигурно е, че превързан
\ та плетеница надъ острието на копието на Мадарския конник
4 представлява сжщ о знаме (Обр. 34). Още повече, както в
* ждаме, този предметъе плетекъ к а к
f опашката на коня въ релефа, а пън
за знамето на българите папа Н икоя
l-ви изрично казва, че като военно зна?
носятъ конска опашка**).
И така ясно е, че копието на Мада
ския конникъ е характерното за тю ркски
народи знаменно, метателно копие, до|
сигурно българско копие —съ знаме от
конска опашка.
Че копието на тюркскит-fe народи, м
жду гЬхъ, и това на прабългарите и м
Обр. 34. Знаменното джарите е било действително кжс
копие на Мадарския метателно и то знаменно копие, за t o i
конникъ имаме спеднитЬ сведения:
За маджарите имаме ясни сведения—к<
пието имъ е наричано отъ Герхардъ „iaculum". Дори поел
дниятъ авторъ ясно казва, че епископътъ, чието житие то
разказва, ходилъ надъ крепостните стени и не го засегал
копията и камъните хвърляни отъ маджарите51). А Лиудг
рандъ лъ къ разправя, че саксонските конници нападнали у*
 49

рИ Mt>i> и ^ v i'1 •«. и|**ди д <1 сж могли втори пж ть да

NlNM"*• •* «и*')
Нцн и а» 1|»п ММ.1ЛИ метателно копие и то знаменно.
•мити* ти ><• пи мнтийската войска възприела отъ
Хмаинн . ((.rtM-HiMHi ш Пс. Маврикия като ни съоб-
,сови^ 11*|.Г|цл ли ь »..!-• ш.оржженъ византийскиятъ кон-
|#ММ, •«•, Mfliniiv друго, той требва да има „кавалерии*
НИ, миПмпни < I- 1"-мъкъ въ средата — по аварска
•It <мймг;'1»“ •) 1\ императоръ Лъвъ прибавя: „малки
>мн миши" ‘ I Пгъ това следва, че преобразуваната
ни пли uir-ринта на тюркскигЬ народи конница
Ий1>я>и |<ин ки копия съ знамена. Византийците
пи. шмрнгЬ и това, че въ средата на копието
рвмм и могли да го закачатъ на рамото си.
С яш » и 1« 11<‘Ч1*мсзнте знаемъ отъ Гардизи, че те
НИШ М1Ч.1 • »ни и то знаменни копия: „т е иматъ зна*
1М»ВДМ1Н1..... копия, които презъ време на война държатъ
I.M,

O rti «li »и •н-пгния ние може да разберемъ, какъ сж

ми копията си. К онникъ тъ на „Етиловото
? l i IH м » [
« • ” HJ" и мия киязъ, който тържествено се връща
)('нпк* I•> е облегнато на рамото му. Той нема
н 1 *Лг |,|, както нема и Мадарскиятъ конникъ. Но
Щ п а н«и<11111 чк I |.тъ, който ималънужда, заради лжка си,
АМ»** «и естествено не е могълъ да дъ рж и ко*
199 «И н 1 нл (а топа тю р кски тк народи измислили да ела*
ф*вмьмI. и». «рЬдата на копието и да го закачатъ на
‘ Им н< и » * копието с висело подобно на пушката на
««*• ■<• н н - и Д о л н и я му край стариятъ войникъ си*
• прмн|,с.,м.шь къмъ колана сии ). Дължината на ко*
и * лГм‘ м.1 иопече отъ 2 метра (споредъ „Тактиката,

' 1 ием«1н т |,| нл копието служили за различаване частите

М ямМ*нл1 ,| ti.i.H iiM разноцветни, и частите се разпозна*
МАИ и« ниl.i.t ма пммемата. Както и по-горе видехме, ние
еиеамц • я* «.«м Николай 1, че военното знаме у прабълга-
М И || ft«#«. ........ оптика, което е известно като знаме и у
м м т н и* у и I in >/|ии народи. При конската опашка била сла-
и н | , и , mi l . п и панделка, за да може войникътъ да
Нима «йй и . 1и , п■., •„л и , принадлежи.
• »и, | >•111' « I имам#* диа м н о ю л о ш о запазени върха на
I t i ' i m • ( I и .,
» I •>|иш I л чаен* на първия е по-дълга — въ
* й’ «пи,,<.,,. •• ■ • ' 1 . . 1М1«1 13 см., а долната часть9 см. Вто-
| l i l Й »I • li I; '• 1 * 1 1 « . , и м а но-кжса горна часть 9 см* а дол-
l i t i - « Р. ‘ * " • М и р н и я т нидь стои близу до унгарския
и ..... i. ‘»М
50

върхъ на копието отъ Надь Хал*

чиято горна часть е 10,6 см., а дс
ната 9.2 см.6*).

Броня
Императоръ Л ъ въ ни съоб*
че българите и маджарите hocs
брони и че предните части на
нете на знатните сж сжщ ообле*
ни съ же/гЬзо или плъсть. Сжщ<
отъ арабските писатели узнавг
че прабългарите (волж ките) и
джарите иматъ броня6*).
Но като знаемъ, чепр?.българ|
и маджарите имали първонач*
само лека конница, требва да сме-i
ме, че бронята имъ е била отъ re i
да кож а или плъсть. За срод»
гЬ м ъ народи, сжш о леки кав*
ристи, требва да приемемъ сж 1
то. Именно за оржжията на хуни 1
китайските извори казватъ сжицу|
което намираме у императоръ Л:
— за българите и маджарите: ,
лата на хунските борци е ср;
ностьта въ работата съ л ж к ъ .
т е всички сж бронирани коннж
«Дългите (далекобойните) имъ ор
жия сж л ж къ тъ и стрелите, а к\
Обр. 35. Върхове не копия сите—палеши и копия“ . Но брош
рт-ьразкопхнтЬ ори Плиска на хуните може да бждатъ само о\
кожа, именно и въ релефите н1
следа отъ тежка броня64).
За сжщ ото говори и ф актъгь, че въ гробовете на
ните, аварите и маджарите се намиратъ много малко сл<
отъ железни брони, което показва, че само най-знатните хе
сж имали такива.
Интересно е, че Пс. Маврикий препоржчва кржгла бре
за шия — по аварски образецъ, отвжтре и отвънъ обш!
съ лененъ платъ. Сжщо и по аварски начинъ требвало
покриватъ ш иите на конете съ железо, или плъсть, поне1
офицерските коне, и на онези войници, които презъ ар*
на сражението сж въ първите редици61)» Това значи, че шии1
на конете на обикновените войници сж били сигурно пок|
съ ллъсть. А на друго мЬсто императоръ Л ъ в ъ казва,
които нематъ железна плетена броня за шията, облъч*
отвжтре съ вълненъ, а отвънъ съ лененъ платъ да нос«
 5!

r fc|m< 11' двойна плъсть пмЪсто желязна

i, ij-K^hin дп смЬтаме, че аварите имали една

U tili« 4» ■иинта и гърдитЪ. Това възприели
Fi, 1. имали броня отъ желязо, а вой-
f% дм»Иня |'яи:
и^е разберемъ косвено и това, че
щ Аьл 1 л рн) 1. породи имали единъ видъ броня,
_JM 1 »‘pm iT t и шията и е била обикновено
М И Т * . I " Действително не е била тежка и не е

»Ч|»\Ч »'! &

&
's > .
А
А#£\ -# ч «

o ftj. м». Каменна рисунка отъ Преслаоь

• П>гл<*ца за свободата на движенията му. Но

I малки б|юня, покриваща само гърдигЬ, само че
н«и Ьлм и знатните. За това ни лава ясно свиде-
Праслян(кл|а каменна рисунка открита отъ Юрданъ
1Ъ •*<>), чийто
1ПОМ|шйлщи I ьрдитЬна
СМЬтяиь зл железни
ММ »и ъ А|чжц (Обр .37).
|М М М .м я м ,. юпл.достатъч-
11 Д1 1М»мйж«м ц н1,коипара-
*'К И МркдмчвчилтскитЬфре-

vn
!
Обр. 36. Фреска о г ь Кмаилъ
ьг

ски (Обр. 38—39) (Срв. още <)

гурата отъ Тумш укъ Обр. 4
Прочее, ние требва да пр<
полагаме, че прабългарит!

Обр. 39. Фреска 01ъ Ш орчукъ Обр. 40. Фигура сггь Тумш укъ

маджаригк покривали шията и гърдигЬ на воЙнииигЬ

конетЪ си съ плъсть, а тЪзи на знатнит-Ь съ желязо.
Но сигурно е. че прабългарската войска поради
стоянигЬ войни съ народитй, които притежавали и теж ка к
ница,още презъ IX в., почнали да приематъ вече отчасти В1
ржжението на тежката конница. Сжщото забелязваме п
късно и у маджаригЬ. За факта, че едната часть на бълп
ската армия е била вече въ X! в. облечена съ жел-Ьзни бро
навярно съ малки такива за каквито горорихме по-горе, а
детелствуватъ два надписа отъ прабългарско време, въ кои
научаваме за количеството на бронитй и шлемоветЪ, съ кои
сж разполагали поменатитЪ офицери за частитЬ си’’3). Нев
можно е ту къ да става дума за д р угь видъ броня, осва
за желязна, тъй като тази о тъ плъсть сигурно ще да е пр
ставлявана частна собственость. Освенъ това и споменаващ
на шлемове показва, че се касае за полу-тежко въор
женъ Ъонникъ.
Имаме едно сведение, по което Крумъ презъ 813 г. и
праща 30,000 армия вцЪла въжелЪзо"**). Въ връзка сътова и
вестие майоръ Недевъ смЪта, че тЬзи железни ризници бю
плячкосвани отъ разбитата византийска войска въ 813 г.*
Действително четемъ, че въ тази битка бЪгащигЬ византий
захвърлили оржжията и бронитЪ си и българитЪ ги събира!
 ь, н и ...... ■ и- ....... българите зарали плячката да
П»и“ .и до толкова, че да я превърнатъ
•М н и < .... t • ...кп конница — 30,000 армия по това
. .............. .иилла една много голяма часть отъ
• р 1 нмм> й. ■ т и п че, требва да приемемъ това из-
И » и« и ............... ппторь* за преувеличено. Действително
|я а » И к 4M • • че той нс веднажъ преувеличава Оъл-
■é iim m h ь . • пшори все съ умраза заимператоръ
1 Н в к * >• ■‘ - I бороцъ и хвали българите за сметка
М в ММ 4» | . м » . . , . *

« ............ - че презъ Симеоновото време тежката

виним’«« «Iи* ..и.мцола много важна часть о тъ българ-
*м м « ами. »... - - ппр., при, срещата на церь Симеонъ съ
МЯММЧН«|.................... при стените на Цариградъ, голямата
МИ«« и« •> .<>л1>чена въ желязна броня.

Ш лемъ
i <• . сведения на надписите сж еднички за шле-
•'.-»|Н1т к . Императоръ Л ъ въ не знае нищо за
I И да сс обясни само така, че шлемовете на
'М<< ....... Пили дебели кожени калпаци, или калпаци
Й Ь >>’ м ••.»иги съ кожа. Действително въ гробовете
М«иа .... .»нки отъ шлемове.

А р ка н ъ
I н о оржжие, ние имаме данни за хуните. Но
■е i ние и за прабългарите, живущи между Донъ
и Днепъръ. Въ
537 г. двама бъл­
гарски пълковод-
ци нахлуаьтъ въ
балканските про­
винции и ограб-
ватъ Скития, М и­
зия и Тракия, но
византийците ги
разбиеатъ. После
п о с л е д н и т е се
срещатъ съ друга
група българи,кои­
то ги обръщатъ
въ б е гъ . Пресле­
рн гун ка оть Плиска дващите българи
»чим льрху тримата бягащи лълководци. Еди-
. *• у■и 1.л ъ дп разреже вжжето съ меча си и
54

да се спаси, докато другите двама били савалени о тъ кон

т е и пленени*-).
За по-късно време нЪмаме писменни сведения, но
употребата на аркана ние имаме у прабългарите археоло)
ческо свидетелство: на единъ кам ъкъ отъ Плиска намира
една проста рисунка (обр. 41) представляваща конникъ с
остра шапка, който иска да улови еленъ съ арканъ**).
Арканъ до сега още употребяватъ коняритЬ въ унга
ката пуста.

М е хъ — пр ем инаване на р е к и

За преминаването на р е ки всеки войникъ е носелъ <

себе си мьхъ. При Никита Хониятъ четемъ за печенези
че седели на кожени чували пълни съ джбова кора и
държали за опашките на конете си, на които слагали седло
и военнить инструменти. Така конете употръбявали ка
платно, а кожените чували като корабъ, та лесно премии
вали ДунЕшъ*'). Сжщо и маджарите употребявали коже*
чували за преминаване на реки. Така сж преминали въ 898
реката Брента, а въ друга война и Дунавъ.
Колкото и да е било улеснено тяхното преминаване с
този начинъ, ако е требвало да преминаватъ бърже, все пакъ т
сж давали много жертви. Така поради бързото си преминава!
на Брента много маджари се удавили въ реката. М ож е <
така.требва да се обясни факта, че двама отъ българските хр
бреци, на които Омуртагъ е поставилъ надгробенъ камък
се удавили въ р е ки — единиятъ се удавилъ въ р. Тиса,
другиятъ въ р, Днепъръ (ако не се касае тука за пожертв
ване на лълковоцеца). '
Имаме сведения и за това, какъ сж се защищавали пр
българите о тъ нападенията на византийцте по вода. Ка-
немели кораби, които успешно биха могли да се противоп
ставятъ на византийската флота, обграждали съ окопи зал
вите и речните устия. Но че и Дунава искали да затворят
показва едно сведение на Константинъ Порфирогенегь, ко
тоимператоръ Л ъ въ назначилъ за виешъ офицеръ на св<
императорски корабъ I
„Михалъ, по прекоръ Барнала, главенъ кормчия в
флотата на друнгарнй и патрикий Евстатий, когато той пр
карвалъ маджарите и воювалъ срешу Симеона —- влад<
теля на България. Именно този Симеонъ — еладетельт
на България, когато научилъ, че флотата пристигнала д
реката (Дунавъ) и, че флотата иска да пренесе среш
неге маджарите, обтегналъ много усукани и здрави вл
жета, за да не могать маджарите да преминатъ. Помем
тиятъ Михаилъ—Барнала съ други двама матрози. взимайк
щита и меча си, се е хвърлилъ съ храбъръ и силенъ устрем-
 ■ .... I. ..жстата и отворили пжтя на ма*
.. | .;| кллжаригЬ този Баркала и очудвай-
. Iу; кош то той свмъ надпреварвайки*
!!.'• м '*1
» «**•••• ,, . нрьнъ прерЪзалъ вжжето — очу-
MMNO ........... да се нарича патрикий и гла-
«• »»« , , п - | --'т«>рътъ, като чулъ за храбростьта
( L i ••. • . . .-;ил» 1 и втори кормчия на император*
мм« *• •
Iи , новина, доколко маджарите сж сме-
fum i t | •* ! .. м 11(1*• нлй-достйно.

Коли
|( NI • I .. е приготвял* за обсадата на Цари-
рЯИfc ММ • . :«■: и) вола иъ оборите си, които щ ели да
.................. ■ 1'|- ни на 5.000 обковани съ желязо коли71).
I I. И• . |а научаваме за колите на маджарите.
Hi ' I - моираме. че т е ги употребявали и за
■ •< .. ..!» си, когато въ походъ требвало да пре*
N*»..... " ' 1 , открито место. Така, напр.. веднажъ из-
Н)<4 • • мм - I • •• ! .м.1»ачи били нападнати и онези коиго
| « ' 11« и • ......... ь рогове сигнали, за да предупредят*
>ВМН1 ► • 1 .1 1 М. Тогава т е бързо ирлЬзли на равни-
М « я .......... М р - . ь нощьта г Ь се заобикаляли съ ко*
н н ь ...... .. ' 1 м^иавяли нощни стражи. Д вжтре сами*
|t Ni-.... . " l и , нлти на тревата, мълчаливо прекарвали
|н|||| I • 11 1 вино или спели7-).
»- .г • • ж-.рите употребявали коли за защита, но
I ♦ Н* • I• . • да дочакат* битката, изкопавали и окопи,
Н il .......... м К р ум *, че когато пристигнал* при
1а|............ ....... . ь7*).

* «ннллизация, знаме, палатки

. i i ii които искали да взимат* победата почти
», I - -• m i : ?'ди — заобикаляли противника и атакували
» ■ .[ т и , >мй*нажно е било, атаката на разните
........ • н мц'днажъ. Това могли да постигнат* само с *
I «■ ' »• *
■. •, »наем* за маджарите, че т е имали зву*
■>t< .1 сигнали, първите били викове и з в у к * на
• I д и ч|. и огньове.
1рнт I. четем*, че нападнатите разузнавачи
•лукл »«а роговете съобщили на своите за
м - i p y i b случай, въ 907 г. з в у к ъ т * на рогове
- м,тодн.н ь о т * всички страни противника.
• m i ...... ммлмс, според* които з в у к ъ т * на poro*
- i-HiMM м«*ЙС1 Нии на войските.74)
 Сжщо така четемъ и за роговете на Крумовата вой(
когато нападнали Никифора.
За светливи сигнали четемъ, че маджарите, по тех»
обичай, събиратъ пръснатите войскови части съ огн!
и димъ.
Гардизи споменава за печенезигЬ, че и т е имали рог
съ които свирели въ време на война.**)

Както видехме на друго место, военното знаме на п(

българите е било конска опашка. Пс. Маврикий споме»
за знамена на аварите**), е Ибнъ Руста за такива у хазарт

Аварите имали толкова удобни палатки, че Пс. Мввр*

ги препоржчва за византийската войска като много удобни и к]
сиви.’ ") Сжщото требва да приемемъ и за палаткить на бълга^
тЬ и маджарите, но за формата имъ нЬмаме сведения. Л|
прамдъ споменува, че ш атрите на маджарите били
плъсть.™)

Обсада на крепости — обсадни машини

За прабългарите и маджарите знаемъ, че превзи!
крепости. И самиятъ императоръ Л ъ въ казва, че бълга[
и маджарите, когато преследваниятъ отъ те хъ против!
успева да се скрие въ некоя крепость, се стараели да узне
отъ какво той има нужда, за да го лишатъ. С жщ о сж п]
бегвали до предлагане на изгодни условия за предаваш
крепости, които въ последствие не удържали. И на лр]|
место имп. Л ъ въ препоржчва: когато се воюва съ техт
иматъ укрепено место за всека евентуалность, снабдено]
храна за неколко дена, а особено съ вода.
За този старъ видъ. за превземаме на крепости чр<
изчакване, ние имаме сведения у българите и маджариг!
Така намираме, че Крумъ, когато обсаждалъ Одри!
дочакалъ докато жителите предадатъ града поради гла]
За маджарите пъ къ четемъ у Лиудпранда, че като обсаж/
въ 924 г. Павия, палатките имъ били поставени въ крл
около града и съвсемъ го затворили за всекакво съобщен»
Имаме сведения и за това, че сж употребявали хит;
непр. Крумъ превзелъ София съ „хитрость и дадена ду»
Но маджарите, както и прабългарите, употребявали
едно средство при превземане на крепости: за маджар
четемъ, че стреляли съ горящи стрели, т. е. върха на ст(
лите обвивали съ горящъ материал-ь*1).

Но те зи средства не сж били ефикасни, защото ви:

тийците и западните народи скоро разбрали, че про 1
българите, респ. противъ маджарите най-сигурно средстс
да се търси защита въ крепость. Военното изкуство на тю]
 • моомнлпо иьрху нападения—противникътъ да
Ими. л ■. бой. Силни крепости сж представявали
Шии •<|.1,чки. Съ огледъ на това противниците
1лм п у минали старите си крепости и посгроя-
Гвм* п м1н аритЬ и маджарите били принудени
ИЬ до ............ машини.
1Юлмо шнали българите и маджарите въ цела
|Щ Ч М илп.1 дейность за построяване на крепости.
|мтн* мини* Лютихъ, че презъ средата на X в.,
о гь понеже „много градове на Тракия
бАдам. >->ь основи наново построявани, некои
понеже и ту къ това било сметено за
' * • .<> защита противъ маджарите и техните
|ммм1>' ) /\ пъ къ кралъ Береигаръ, следъ пора-
ь I :;-и м на маджарите, позволилъ на по-голе-
|Д|»лц ' . и строятъ крепости. Сжщо построили
1Тниь -нчниците“ въ Бавария. Хенрихъ, н4мски
| б т ч г ь . цела система крепости противъ ма*

Гмм*. чючее, представявали резултатна пречка;

мм *. чн?зъ гладъ траело толкова дълго, че при­
тчи и маджарите да се научатъ да си «лу­
мни машини. И действително знаемъ, че и бъл-
|Мя|>и 1 1. превзели много крепости съ обсадни
Й|»уи.1 четемъ, че той ималъ опитни майстори,
Гвм л ь 809 г. между избегалите при Крума ви-
|#фнцг| >н I «* намиралъ и опитния мехакикъ Евматий*').
_|1мн<1 »■, че избегалъ при Крума единъ арабинъ и
ф>л> л|чи Ь да построяватъ обсадни машини, съ които
Прецм-ль Месемврия83). Сжщо и при Одринъ бъл-
№ упофЬбмли обсадни машини6*). Д когато Крумъ
1Ъ зп обсадата на Цвриградъ, той е приготвилъ
Ини ор.чдия и огромни метателни машини, костенур-
пъл'*н.ш арове, лостове,мотики, тарини и щандове,
мащн и каменохвъргащи машини, скорпиони за хвър-
’рели, нам I.ни и праидове. Т укъ имаме работа съ въз­
ел ь «•плнтнйците обсадни машини*1).
С ящ о и щ млджарите знаемъ. че сж възприели упо-
«НйнГилцни машини и то отъ западните народи. Така
> илик» и щ . следващата, при обсадата на Дугсбургъ,
^►»н*рьг>лми рлош каменохвъргащи машини.
__ ( *11111 и пилрите сж имали обсадни машини. Така при
*«* I |(1 рн 1 родъ въ 626 г. аварите употребили разни
ФвМйнн нйщ . ми Сжщо така и тю ркигЬ превзели големи кре-
рИМ , ||.к|, и Босфоръ при Херсонесъ. Дори и за
п и ” I -•м 11Л|>и змлемъ, че при обсадата на Цариградъ
* ММ > ч1и. 1 }>1.(»илн пече обсадни машини.
 Баня— Чистота

Интересни сведения имаме и за това, че българите

грижели и за чистотата на войниците. Не бива да забрави!
че културата на миенето — къпането е много по-стара
Изтока отколкото на Западъ.
М ного характерно за това е едно сведение въ книга!
за церемониите на византийския дворъ —уредникътъ на лаге;
е длъженъ да носи съ себе си за императора „маджар<
т. е. скитска баня — „черге" съ кожено корито11*). Toi
значи, че маджарите съ имали единъ видъ походна ба»
която византийците намирали за толкова удобна, че я нос
въ походъ за императора. Самото име щчергеи показва яс»
че и тази културна придобивка произхожда отъ прабългари!
Тази дума гръцкиятъ автор-ь е взелъ естествено отъ маджар!
т b като име на възприетия предметъ. „Черге“ е тюрнска ду)
съ значение палатка, т. е. палатка за баня А п ъ къ ако им|
тюркска дума аъ маджарския език-ь въ X в. като име н
културна придобивка, то тя е съ прабългарски произходъ. Ч<
това е действително така, показва фактътъ, че тази дума
сега съществува и въ маджарския език-ь, и то въ форь
„черге“ и съ значение — палатка. А за тази дума въ y w a j
ския езикъ ние имаме сведение и отъ XIV в / “), т.е. не може
да е османлийска заемна.
И така, ясно е, че думата черге има прабългарски п(
изходъ, както и самиятъ обичай да иматъ специална палатк^
за баня съ кожент корито. Тази културна придобивка
маджарите, заета отъ прабългарите, възприели еизантиици-i
чрезъ маджарски наемници въ византийския дворъ, за каквитс
имаме ясни данни.
Действително много интересни данни съ останали върх]
това, че българите смитали къпането за много важно нт>щс
Така Ибнъ Фозланъ разправя за къпането у волж ките бъл^
гари90), а за дунавските българи имаме ясни сведения о п
папа Николай I въ отговоръ VI *.
„По-нататъкъ казвате, гърците твърдятъ, че по ни-
ка къ въ начинъ не требва да ходите на бамя въ среда и]
петъкъ. За това като се допитвате*1).
Значи българите тъй често се къпели, че за те хъ е]
било тежко, когато гръцките свещеници имъ забранявали да]
ходятъ въ среда и петъкъ на баня, и затова съ попитал»
папата, дали не могатъ да се освободятъ отъ тази забрана,!
Миенето намираме и въ религията на прабългарите — ]
предъ Златните Врати, следъ като ханъ Крумъ принесъл*]
кървава жертва, намокрилъ краката си при морския брегъ,|_
а после омилъ себе си и попръскалъ войниците си, т. е. следъ-|
като Крумъ принесълъ жертва, за да очисти себе си и войни*
 5*

>§ иумм* >- която де парализира и от»

1Мт*
ФреЛм# по *•♦.*• мимъ откритата при Мадар*
г*и » 1> г- "ч (О бр 42) която смитаме да а

^ ж , . • : '. З Р . *41

> "г* — — ■" %:

~44
'V

*г«(н ь>< .|<’>р'4л^нь бвсейиь оть мадарските разкопки

| | 1гпн-‘ " г л 1>. ТюркскигЬ народи, ка кто подробно

к(.сто*-), отдавали на водата силата да
”и *н»">.и това погребвали мъртавиитЪ си при
I , . -11111 тая сила на водата били принасяни
Р|М | 1Н11>и пк ь при води, при извори. А щомъ знаемъ
ко ю то ханътъ принасялъ кървава жертва,
цв , ..и . т краката си. да се омие и да попръска
^ щг.н- г. че близу до откритото при Мадара пра-
^ (н*ии}очи*\ гдето принасяли жертва, требвало да
_ («ми бпггнип-, та ханътъ или другъ н%кой жрецъ,
прммгсе жертва, да извърши и церемониите
|не н нимръскваио.
О бозъ
Ннмии шпм|>им|. лл обоза на българите*1), маджарите
•*птн>> 1 1-м). народи, безъ да имаме преки сведения,
)Йвя .ш и«« г>«а'< ясно, не и въ това отношение те сж имали
(«*<•« • щ,« к|>гдь гиромейските народи. Налр. делото на
1М*и I «*ии иг би било иьзможно.т, е. една далекоизточна
АИЙ>и« гм, мо1мл усп1.шио ли воюва чакъ до бреговете на
Айрич1и-11« км норг, лко нс г имала такава организация, при
<0

която никакви разстояния да не спиратъ изхранването на в

-ската и снабдяването й съ припаси.
Изобщо фактътъ, не българската и маджарската вой
еж могли да воюватъ въ далечни територии, е доказател
ме обозътъ имъ е билъ първокласенъ и удобенъ за те
Споредъ императоръ Лъвъ, обозътъ имъ е стоялъ бл
задъ строя, или на лево или на дЪсно отъ него, 1,000 или 2,
крачки и се охранявалъ отъ една малка войскова часть. Лъ
споменава сжщо, че сж ги следвали множество жреб
кобили за прехрана и млеко. Значи те сж имали постоя
съ себе си месо и млеко.
Интересна въ това отношение е една бележка на Ниш
Хонятъ за печенезигЬ: „въ войните не имъ пречи липсат
храна, ако н^матъ друга храна, пиятъ конско м леко".0').
Въ това отношение те били много по-добре откояк
византийската войска. За прехраната на последнята, требв:
да водятъ съ себе си волове въ огромно количество, бавнос
на които забавяла движението й.
За прехрана на маджарите и българите сж служ
конете, които правили техните войски извънредно подвиж
Но и българите, както и другите имъ сродни наро,
с ж употребявали и консерви. Западните извори се опитва
да улотребятъ и този фактъ, за да обрисуватъ съ още
черни краски образа на те зи завоеватели, като казватъ,
т е ядатъ сурово месо, което омекчавали подъ седлото.’
тъ км о това е било такова средство, безъ което, въобще,
може да сжществува една модерна войска — консервите,
сж употребявали консервирано месо хиляда години по-
отколкото западните войски. Тъкмо това средство, съ ко
надминавали противниците с а имъ е давало предимства п
те хъ по отношение на бързината. Това презрено, презрите.
споменувано отъ западмше писатели,сурово месо е едно гол
изобретение за войската, а именно месо въ малъкъ обе
достатъчно за повече време- Целиятъ изтокъ и досега у
требява пастърмата — сушено месо. Българите сж го с
гали въ торба, закачена за седлото. Употребявали ежеигур»
сушено млеко, както и тестени консерви. (Всичко това е б
въ употреба и въ войската на Чингисъ ханъ**). Това преим
щество, че постоянно сж имали храна за по-дълго врем
то храна съ много малъкъ обемъ, правело тези войски
подвижни и по-бързи отъ византийските и западно-е
пейските.
Тази е била една отъ най-важните причини, че с
могли да се движатъ на по-големи разстояния и да се гр
пиратъ набързо, съгласно нуждата. Това пъкъ е най важно!
условие за победа.
 6î
I
,M l нл ирлбългарския воинъ
.......... . . 6л Ьскави резултати, за каквито
. . . лрш-Ь, требвало да има практично

. • м. имали прабългарите и сро*

, .... . ■ . . ... • «тава естествено, че всЬкжде,
- ............. щитЬ имъ, между rfexb и най-
I ... ' >j ма и Азия — възприемали о тъ
‘ ••на носия на конника. Действи-
м. : — и.-. т1; били създатели на една нова
îI Iîî * ' • ?4*
•к китайците сж възприели не само
,• «снитЬ си противници, но сжш о така
I . . и облеклото имъ, както сж сторили
.. хилите въ Европа тю ркски народи. За
î î ; '*1—298 г. пр. Р. Хр.) четемъ, че »той
, .. ь хунско облекло, упражнявалъ кон-
• Ц. п. î вително, имаме сведения отъ които
,, • Ü • покрай леката конница възприели още
11маме сведения и за облеклото. На ре*
i n; Хр. се намиратъ -изображения на ки-
| .Йени и на варварски пратеници.*;) Кон-
, -it. страни сж еднакво облечени и еки-
ъ до средата на бедрата и дълги
, ,!м î панталони. Калпаците имъ сж остри и
11 . • м»*; »гЬкои отъ тЬхъ като че ли иматъ
' !1
. .. . î <йски сведения хуните носили палто отъ
, г- « животни, а върху това носили и друго
. ; : ■' I
, , . ки историкъ отъ I столетие сл. Р. Хр. спо*
.................. ... палтата си на n ta o .,в0) Сжщото
. tîi Ь отъ VI в., десната часть е наметната
■ I î :■I ■ ’ Î
î н и î» l .npona тю ркските народи имали големо
пьрху мжжката мода. а особено за обле-

î ил X н. имаме неколко сведения за об>

•î х|»ит h :
î < |,иб|цлнл, че дрехата на х а за р и те , б ъ л га -
■ ' е н о -д ъ л ъ г ъ „ к у р т а к ъ " . l0iJ)
i n i i i i i д ь л г о п а л то *ка ф та н ъ нам ирам е у б ъ л -
им ъ народи. М а д а р с ки я тъ к о н н и к ъ н о с и
î • ... д ол у е ш и р о к о и с ти га п о д ъ к о л е н е т е
... к о н н и к а , и зо б р а зе ни в ъ р х у една ка н а о т ъ
• -шмцр•• имат ь та ко в а д ъ л го п зл т о , а с ж щ о
62
и каменните баби, намерени при с. Ендже, както и всичк»
каменни баби, изобразяващи мжже и жени изъ Русия.

• г. »♦А* МУСУ-п

* я к 4 г.-; • ' »•
• •• '

Такова палто сж носили и аварите. Византийците >

мерили това палто толкова практично, че и гЬ го възпри«
за конницата си. Ясно доказателство за това дава Пс. М
рикий, който пише, че конниците: |
«Требва да иматъ широки и дълги облекла, приготв
по образецъ на аварите, т. е. зостария, отъ лененъ пла
или отъ козя вълна, или отъ грубъ платъ, съ което яз
чите да могатъ да покриятъ коленете си и които сж п|
тегнати",1®')
За сжщ ото императоръ Л ъ въ казва:
«Облеклата на войниците отъ лененъ платъ, въл
или другъ материалъ, требва да бждатъ широки, да не пр
чатъ въ язда и да покриватъ коленете имъ.,ф<)
При факта, че византийската войска възприела отъ ав
рите кафтана на конниците, едва ли може да се съмнява*
че византийското официално облекло, т. н. скарамангио
произхожда отъ аварския кафтанъ. Скарамангионътъ, кой
билъ раздаванъ отъ византийците като подаръкъ и на в«
варските знатни, билъ отпредъ отворенъ, на долу продъля
валъ аъ широка фуста и билъ опасанъ съ ш ирокъ поясъ. 1
 мргморжчамиятъ на войската кафтанъ
•мето „аварско облекло“ . Тъй треб*
Г 1 штл на Сонда, споредъ който бълга*
: юмъ както аварите дори до негово
>• нам1рил>, че облеклото на българи*
• : познавалъ въ Византия като аварско.
»т л р и т Ь по миниатюрите се представя
♦ пи л само до коленете (Обр. 44) —
•. гпошепне миниатюрите нематъ стой-

и О м. Менологиита на инл. Василий II

♦т#имм п палтото на сродните тЪмъ народи сти-

и о л Ь н п |,. По-горе видехме, че споредъ Истахри
па А ьл 1*!>щ |> и печенезите било еднакво,по-дълъгъ
^ т>.. и " х * м - 1мио свидетелство за това, колко дълъгъ
....... ш) )Ц |» |,гь кур та къ * на печенезите. Именно
Н|.}..|,|,|КМ(.цетъ пише следното:
п . «и- - r i i . , ко 1 ято печенезите били изгонениотътех-
CO* u h i .h. - i от», т!,хъ решили по собствена воля да си
■■J#-»* * »««». - . миI.ли заедно съ узите, и до сега сж
? os I к HMrti, , мкпп белези, че се различаватъ отъ техъ
у- '• i .‘Ч** кон сж те, и какъ е станало,че сж се
" 1 *■'» защото дрехите имъ сж намалени до
' T' i - n i i l , имъ сж отрезани отъ раменетЪ, така
îiV'C.r, . ». м.,«.1 жлть, це сж отрЬзани отъ своите и
6 СИ!*“«*«-».......... •. п 1 )
» ЧГ
64

О тъ това е ясно, че кафтанътъ на печенезигЬ дос

налъ подъ кол%нете. Сжщ о такова е било и палтото на
джарите, палто, което се употребява и сега още, като о<
циално представително облекло, срв. старите фрески.1в<*)|
Еднаквостьта на носията у двата народа показва я<
че въ най-старите времена, когато маджарите сж се яв»
за пръвъ пж ть лредъ европейските народи, по външната и»
прилика сж ги сметали просто за прабългари и това е с<
нало причина всичките чужди народи да назоваватъ ма*
рите, чакъ и до днесъ, съ името на прабългарите — у н и
Особеностьта на това палто е била, че се е закопча
отъ десно на лево, както у хуните и тюрките. Това се
жда ясно отъ старите миниатюри за маджарите, както и с<
маджарекото официално облекло и куртките на хусар!
закопчаватъ отъ десно ма лево. *•*)
Като вземемъ предъ видъ всички достигнали до на]
сведения, требва да си представимъ кафтама на българс
конникъ та ка : въ горната си часть палтото на конни»
било опнато на телото, сжщ о и по ржкавите, а на дол)
продължавало като широка пола—понекога било разрез
чакъ до долу.
Но ние имаме едно сведение о тъ средата на X в. и
носно долните дрехи на българите. Ибрахимъ Ибнъ Як)
разправя, че той виделъ — въ 965 г. — българските пра*]
ниии: Д е носели тесни дрехи и беха опасани съ дъз
пояси (колани), на които беха прикрепени копчета (пулча
отъ злато и сребро", т. е. дрехите на българите сж б>
тесни, а пъ къ дрехите на славяните, споредъ сжщия авт<
сж били широки, само долната часть на ржкавите е б!
тЬсна. ио) Т укъ се касае сигурно за долното облекло
българите. Именно подъ кафтана носили малко палто,
нато по телото и тесни панталони. Така изобразените
миниатюрите българи и маджари носятъ тесни пантаж
Това много ясно се вижда и въ новооткритата преславска
менна рисунка, която макаръ да е вероятно отъ по*к 1
време, отколкото прабългарската епоха, ни дава обаче м!
го важни сведения за облеклото на българите, украшен» _
на конете имъ и пр. За тази рисунка имамъ намерението'
напиша една специална студия, Тукъ, сломенувамъ само тс
кова, че конникътъ носи кж со палто и броня, която покр»
само гърдите му — и тесни панталони. Личатъ следи 01
седлото и вероятно отъ ревера. Изображението ни дава В1
можности да го сравняваме съ турфанските фрески.

Знаемъ, че прабългарите и маджарите сж обичали

носятъ и копринени облекла. Така по договора прабълггр»
искали отъ византийците дрехи. Д какви сж били тези д;
ще разберемъ отъ Свида, споредъ когото Тервелъ заб!
 65

« • к а т . и иатрупалъ до височината на копието

и«ми|М). Сжщо и маджаригЬ сж имали,
. измори, дрехи о тъ цветни копринени
г н.»пи отъ византийците11'^. Това е било,
•и «ммо на знатнигЬ.
••■«vie, е носЬлъ и единъ горенъ шинелъ.
« чм I * р» I f ме той се е казвалъ „гу н я “. Тази дума се
н. наджарски, руски, гръцки и италиански
I п \пл, че тя е много широка, съ широки
т н к 1мммм «)тъ илъсть. Споредъ автора, това е
МИ«. нь лошо време служело да покрива
>* ш*. и»съ оржжието,за да не се намокри лж*
I . .. г друго освенъ ямурлукъ, безъ което
е*» ni ж ивЬ ягь синовегЬ на .пустата", гъй
Mfh », селянинъ.
*«•«• ч U, така и маджаригЬ сж носЬли ботуши.
IH* ««».чстглство за това намираме въ рускигЬ лЬ-
:'"лдимнръ взелъ пленници отъ „низовскигЬ"
Я<ччн. .ч ь Добриня дава следнитЬ сведения на
ПЛСННИЦИТ^, всички косятъ ботуш и- “ «).

[ И Н И I н'*д»*нии имаме за фризурата и покривалото

■ f r i " " прабългаригЬ и маджвритЬ115). Прабългар-
Щ Ш « ки у и . намерени при с. Ендже, свидетелстау-
Г *•# моснита на прабългарите била еднаква съ тая
на другитЪ тю ркски народи. T i показва тъ
(Обр. 45) поразителна прилика съ камен­
ните баби, намерени въ голЬмъ брой на
разни M tc ra отъ Сев. Монголия до юго*
западна Русия. (Обр. 46).

4 !• .... ..НЛ Обр. 46. Каменна статуя изь Русия

Ht*ipini г рГ,ин>>1лиа, ям. 9в 6

66

Върху главата ма статуята, изобразяваща прабълг

има високо покрие
(Обр. 47) и то сли
кова, каквото и»
всички подобни же»
статуи (Обр. 48).
косата нищо не се|
л •'''"■'■••.-ОI жда, което знач*
1 ■’ , главите имъ били|
^ крити. Че косата на I
^ българската жена е]
' : ла, по източенъ об»
; покрита, знаемъ и
това, че българит 1
1 ' Г ■ ГУ*Т*Г / питали папа Нико/
ШШ9 д Л ‘ Л \ / \ { дали жените могат
■** ‘ ‘ ' стоятъ въ черке
покрити глави 11<),
Покривалото на I
вата и фризурата!
мжжката статуя е
Обр. 47. Статуя отъ с. Ендже изобразяваща по -И Н Т е ре снд . На г)
Прабългарка та й, както на по
то подобни м
ки статуи има
ка кржгла ша
капе, обшита!
една лента на к
а сжщ о такива
ти се кръсто 1
и презъ вър;
напето — отп
- 1 -й Ш “ "М ;
на зад ъ иотъ д
► 1 ^ * 'Ш
ната страна до
*Ш Ш *Е \
вата (Обр.
г ^ ■*— .V , Съвсемъ една:
Обр 48. Ж енски статуи изъ Русия капе виждаме и
главата на д|
подобни м ж ж ки статуи (Обр. 50). Срв. съ калето върху
фреска о тъ Турфанъ (О бр. 51).
Но у прабългарите това требва да го смитаме за д
покривало на главата. Именно арабинътъ Ибнъ Фозланъ
правя: „волж ските българи носятъ калпакъ, чието бъ
ско име е каленсува. Когато царьтъ излезе съ конь, ни
ие го придружава. А ко минава презъ пазарището, всички, ко:
се намиратъ тамъ, ставатъ на крака, свалятъ калпацит'
и ги турятъ лодь мишницата си. Т*е ги слагатъ на гла
си само тогава, когато е вече отмнналъ. Така постжпва
 67

м I. предъ царя. знатни, както и малки

I „ .; тионигЬ му синове и братята му, които

£ндже Обр. 50. М ж ж ка статуя

изъ Русия

като го видятъ. свалятъ кал­

пака о тъ главата си и го ту-
рятъ подъ мишницигЬ си.Следъ
това кимнатъ към ъ него съ гла-
витЬ си и оставатъ на кракъ.
докато той ги покани да сед-
натъ. Които предъ него седятъ,
падать на колене. Докато ца-
р ь гь е още предъ очитЪ имъ,
калпака не спагатъ на главата
си » ’ ).
Следователно прабългари-
мътъ е давалъ така изразъ на
почитьта си, като е свалялъ
калпака си. Но и тогава главата
му не ще да е оставала непо­
крита. Именно българитЪ пи-
татъ папа Николай I : могатъ
мп фреска ли да д ъ р ж а гь на главигЬ си
, м1' 1|онъ платъ, когато влизатъ въ черква“ 11*).
..... >лапата е сигурно не квлпвкъ. понеже ко*
( • • и » • >> » .»и ип дпдлтъ изразъ на почитьта си, българитЬ

ГМк«"н (и и ю слогали подъ мишницата си. Яко

М и н .... . >< и*‘‘ми «1 чоиЬка съ това, че сваля калпака си, не
68

можемъ да вярваме, че той ще попита, дали може да дър

калпака на главата си предъ Бога — въ черквата. Име*
този обичай на българите, да свалятъ калпака си въ зн*
на почить, съвпада съ християнския обичай — въ чер|
да се сваля шапка. И така, rfc требвало да сметатъ за c i
семъ естествено, че въ черквата требвало да свглятъ к
маците си. Прочее, какво значи, че тЪ попитали, дали мог<
да държатъ на главата си повезката о т ь лененъ платъ|
черква? То може да значи само, че тЬ сж имали две t
кривала на главите си, долу една лека — ленена, и въ|
нея сж слагали кожения калпакъ. Щ о м ъ гЬ изразявали csoi
почить обикновено съ сваляне на калпака си. вероятно м
лели, че въ черква, съ свалянето на калпаците си, rfc в<
отдаватъ ма Бога дължимата почить, а меката шапка мо
да остава на главигЬ имъ. Прочее, на главата на праб-щ
рлгЬ имало турбанъ — капе, което носЬли въ кж щ и , а
гато излизали, си слагали върху него и калпака. (Важи
значение на калпака и колана ще разберемъ и отъ ис
рията на Темучинъ (Чингисъ-ханъ). Когато той желаелъ
се моли на Бога, свалялъ калпака и пояса си, съ което t
казвалъ, че стои предъ Бога като робъ. Или когато Чинги
ханъ е поискалъ да накаже брата си Касаръ, въ знакъ, че
лишава отъ свобода, отнелъ му калпака и колана).
И маджарите носели ленено капе — турбанъ — ка
Гардизи. м*)
Сжщо и м жж китЬ статуи сж съ шапки отъ леж
свезки: rfc сж изобразени като извършватъ религиозна i
рсмония и затова, естествено, гЬ нЬматъ на главата
калпакъ
Тъкмо така киргизитЬ и днесъ .слагагь подъ калп)
си покривало на главата1*0).
За формата на калпака на прабългарите, най-ценно с
детелство ни дава една каменна рисунка отъ Плиска, koj
требва да служи като образецъ въ това отношение. Срв
каменната рисунка въ Преславъ. Въ миниатюрата въ ме*
логията на императоръ Василий II, шапката е остра като да
краищата й сж обшити съ кожа.
На друго место говорихъ обстойно за фризурата
прабългарите: простиятъ народъ ималъ съвсемъ бръсна
глава. Прабългарските, (обр. Ь2) както и маджарскигЬ бг
городници сжщ о бръснели главитЬ си, но въ знакъ на б/
городство си оставяли три перчена. Сжщо такава фризу
носятъ изобразените върху каменните баби, намерени изъ I
сия благородници191) (обр. 63). Сега требва да прибавя и поу
та, която можемъ да изалечемъ отъ новооткритата каме»
рисунка въ Преславъ: отъ двете страни се виждатъ д>
коцала. Дали той е ималъ и отзаде още единъ перченъ, hj
както носели и неотдавна, живеещите зиме и яете съ ж
 69

• I . iy|)fl нл прабългарски благородмикъ

( ‘>4 IlyciiiM itiiH i t. ‘lo u l.xi. o i ь У in врим

1
70

Много важна часть о тъ облеклото на прабългарите б

коланътъ, за който ние имаме много сведения. Име»
коланътъ у прабългарите, както и у хуните, маджар
пр.. служи не само за украшение и стегнатость на обл4к
а и за много важни практически цели. Докато на пехоти
долната часть на те лото му требва да остане свободна, к
оржжието си носи горе, като римлянитЬ, кавалеристътъ
стрелецъ ималъ нужда горната часть на телото му да ос
свободна, особено на лекия кавалеристе, който требвало
стреля съ л ж къ отъ коня си. И така, всичко което носелъ
себе си, закачалъ на колана. Т укъ били закачени: мечъ
колчанътъ, горивото, ножътъ и пр.1*8),което ясно показватъ
ниятюрите. (Срв. обр. 41.;.
За коланите на българите имаме много ясни свед
Гака Иброхимъ Ибнъ Якубъ казва: „Българите беха о
сами съ дълги пояси (колани), на които беха прикреп
копчета (пулчета) отъ злато и сребро“ 1**). Л Луидрандъ пи
че българскиятъ пратеникъ въ Цариградъ билъ опасанъ
металически коланъ1111). На тези писмени сведения отго
това, което намираме въ менологията на Василий II, чеб
гарскиятъ войникъ има тесенъ коланъ, по който има жъ
металически плочици. Но много по-важно е, че при раз ­
ните въ Мадара се намериха златните части на два кол
които ясно показватъ, какъвъ е билъ коланътъ на пр а'
гарите.
Златните части о тъ единия коланъ (обр. 65) сж б
намерени въ сдинъ прабългарски гробъ (погребение съ ко

Обр. 55. Части оть златеиъ кола и ь оть мааарскитЬ разкопки

 71

..... -
» и •*«—.й|.л’ ’")’3 атази златна гарнитура имамъ
Д0 «iuta специална студия. Тя представява
•>п находка, която ясно показва, че пра*
МИ и oi ни на една стара източна култура, се
Ми ; • о|н анизатори на славянските маси, но
дали на славянския с в е гь и
въ художествено отношение
твърде много. Т у къ споме-
* 4 > нувамъ само това, че ча­

è®
стите на този коланъ иматъ
точни и много стари пара*
лели въ изтока, но сжщата
художествена индустрия е
имала влияние и за северо­

Ф западните славяни. Т е про­

изхождате отъ VIII в.
Другиятъ мадарски зла-
тенъ коланъ (обр. 56) е ма-
мЬренъ при развалините i- а
палата1-;). Цветниятъ емаилъ
Г | и инкрустациите върху зпат-
ните парчета и формите имъ
говорятъ сжш о за едно из­
куство, което българите до­
I несли съ себе си о тъ из­
m i. колакъ
точното си отечество. Този
коланъ, както ще докажемъ
'*1-1 I- .КОПКИ
на друго место, произхожда
Vi »/).

.„ (>гг 1лирация на мадарския коланъ

н и г 1< колани има две сведения, зт които

. .;,.,|р и ь тукъ. Именно въ гръцкия текстъ на
ни нпниру^» се чете.споредъ изследователите,
и ^лководеца Кирилъ за приемането на известно
72

число български колани. Този папирусь, споредъ унгв(

ученъ Моравчикъ, произхожда отъ началото на VII в.
сжщото време има още едно свидетелство за български)!
лами. въ „Стратегиката- на Пс. Маврикия, който, говоре!
за облеклото на пехотата, пише: .прости, а не бълга;
колани.-1*8)
О тъ това Моравчикъ вади заключението, че бълги;
те колани били известни въ византийската войска въ на!
лото на VII в. Действително знаемъ, че още презъ c p tj
на VI е. Иорданесъ споменава, че кавказките българи
ср-Ьдничили въ търговията на самурени кожи, византийци
ги купували отъ техъ. И така можемъ да приемамъ, че
разътъ „български коланъ" означава, какво въ византий<
армия сж били въ употреба колани отъ български
териали. Или требва да обясняваме този изразъ таке.
както въ Стратегиката намираме напр., че пехотата н£
готски облекла, може да приемаме, че „български кол*
представлява единъ видъ, който има български характ<
Какъвъ видъ коланъ е би л ъ този „български коланъ",
дадатъ може би отговоръ — казва Моравчикъ-* археолс
ческите находки1**).
Както видехме по*горе, по археологически и пи»
сведения, българите носели тесни кожени колани, укра<
съ пулчета. А ко такива вземаме като характерни за 6i
рите, сведенията на египетския папирусь и на Пс. Маври»
означаватъ, че византийците употребявали подобни колан»
ги наричали „български". В ъ такъвъ случай фразата на
Маарикия требва да разбираме така : прости колани, гла/
а не български, съ пулчета. А ко п ъ къ приемемъ идеята,
както по«къено на изтокъ (но сжщ о въ Унгария и Италия) тг
и у византийците известна кожа е била наричана българска,'
гава те зи сведения ще означаватъ прости пояси, т. е. отъ ша?
а не отъ кожа. (По-вероятно е, че тукъ имаме ра("
съ 1гЬкаквл греш ка. Съ този въпросъ сега се занимава п{
Д. Дечевъ).

Конете на прабългарите
За една войска, каквато е била прабългарската, е а
вено, конниятъ наличенъ съставъ е ималъ извънаредно
лемо значение. За една конница, чиято най-голема сила б»
иодвижностьта, бързината, лекотата, естествено най-голЪ|
помагачи за успеха на човека били конете й. За факта,
българите били конници, и за конете на българите и мад>
рите намираме сведения у императоръ Лъвъ:
„В ъ време на бой най-много имъ вреди нареденъ пех4
тенъ строй, който е много неприятенъ за т%хъ, понеже
 73

.. i. uiM MJTb отъ коня. Не сж силни ако сж

пораснали на коне."
* конници, както и другите г^ м ъ срод-

■ <а. у Ямиянъ Маркелинъ, че те носятъ

><1ка че съ гЬ хъ пеша не биха могли да
борят Ъ съ сигурность. T"fe сж постоянно
. като че ли сж заковани за гЬ хъ . Про-
«дагь и пиятъ, спятъ и се съветватъ на
• бързи, че когато атакуватъ не се за-
..... й а т ъ страшно леко и бързо.
н.|емъ за военното дело на българите и
е, че т е требвало всЬкога да раз-
: и и леки коне. За гЬ хъ е било важно
, порода, която, ка кто и самите гЬ, треб-
-пива, свикнала на жега, студъ и из-
. Лъвъ ни дава и за това сведение:
• -ината, rfe сж разпръснати въ племена и
си пасятъ конете, зиме и лете. П о време
i-i ; I. нуждните коне и, турени въ букаи,
ю иаджарскитЬ шатри до времето но

. ■ iul', пасЪли зиме и лете. Такова «Пустинно

и «era въ унгарската пуста. Ж ивотните
• ! I, съ природните стихии. О тъ тези коне
•> м-.брите кавалерийски коне, които не искатъ
да издържатъ на всекакъвъ климатъ
и се задоволяватъ съ най-скромна храна.
• било да живеятъ военните коне свободно,
подвижни, неизмжчени отъ работа,
' I >. свободенъ пустиненъ животъ:' въобще
:< силна и издържлива порода. Действи-
•мо сведение и за това, колко строго сж
::нм 1. коне, за да бждатъ употребявани из*
: ■ ини цели. У Пс. Масауди четемъ:
• >" tu o си служели въ време на война, сво-
-н п м 1ОЧНИ0 по поляните и никой не може да
in ореме на война. Я ко уловятъ некого, че
• "па преме, убиватъ го 1* ) .
• ..... дготовка на прабългарския и маджарски
! I ш успЬхи съ подобна тактика е имало
! .)ию дл не живеятъ въ удобства, а въ
> "■има и постоянна борба съ природата. Както
• и.« ,ата. и те сж били научени да търпятъ
ih I, ма слънцето и ледените бури на

' >>1н<1ч<1ил оилеждаие на добии.ка безъ

74

зимата. Само съ такива хора Чингисхановата войска е moi

да покори всичко, отъ Ж ъ лто до Адриатическо морета,
е ималъ една армия отъ хора, които еднакво могли да
насятъ студовете на Северния Сибиръ и ж егите на Hi
винаги сж били победители. Студ-ь, жега и изнемогвания
сж могли да ги надвиятъ. Само такива хора иматъ муску.
годни да употрЪбяватъ лжкъ, като смъртоносно оржж
обръщайки се о тъ бягащия конь. Т е сж имали нужда о
коне сжщ о така подвижни, издържливи, свикнали на всиш
живущи свободно, пасейки по поляни зиме и лЪте и неу!
тр-Ьбявани никога за нищо друго, освенъ за военни цели.
За жалость, за конете на прабългарите н-Ьмаме мна
данни. Все пакъ резултатите отъ най-новите разкопки, дад<
основа, за да може да си съгтавимъ мнение по този въпро
Презъ 1934 г. въ една могила при крепостьта въ Плю
намерихъ въ едииъ прабългарски гробъ целъ скелегь
конь. Главата му беш е разрушена, сигурно е билъ убитъ
ударъ въ главата. Въ сжщ ото време, въ другъ прабългар
гробъ В. М иковъ при Мадара намери части отъ кон»
скелетъ. 1
В ъ зъ основа на остеоложки изследвания, правени въ{
конския костенъ материалъ отъ разкопките въ Мадар
Плиска, Р. Поповъ прави следните заключения:
1. Както въ Мадара, така и въ Плиска около IX в
имало две съ леко телосложение, лекоподвижни конски ра
една по-дребна (Equus caballus minor) и втора по-едра (Eqi
caballus maior).
2. По раса българските коне отъ Мадара и Плиска и
пълно съответствуватъ на староунгарските раси отъ IX—X
За да могатъ да употребяватъ такива коне, успе
да стрелятъ възседнали на те хъ въ бегъ, та дори обърн
назадъ, както императоръ Л ъ въ изрично казва: 1 ) т е по,
гали най-голема грижа за стреляне, възседнали на конь и
когато ги преследватъ, те извличали най-голема полза о
лжковете си, т. е. rfe били толкова добри ездачи, че мог,
успешно да стрелятъ отъ бегащия конь — затова осее
сила и упражнение на езда е требвало и превъзходно о
ряжение.
К о н с ко с н а р яж е н и е
С треме
Улотебяването на стремето е докарало преврагь и
европейската конница. Когато железното стреме не било и]
вестно, конницата е била незначителна часть о тъ войска^
Тя била негодна да разрешава такива задачи, каквито се см
гали предъ тю р кските народи. Европейските народи сж в-м
приели отъ тю ркските железното стреме чрезъ Византм
въ VII векъ .
 75

’•■л сж намерени въ Унгария въ голЪмо количество

' I: фски и маджарски гробове.
................ пи епоха въ България сж намерени само деа
и. | и.»ито побликувахъ.11*) Единиятъ, намЪремъ въ
р.... м>пр,*58) е аварски, (Обр. 59) а другиятъ, отъ

Стреме оть Преславъ Обр. 59. А верско стреме

!/ "Ч'. 60) о маджарски типъ, (Обр. 6 1)' вероятно,

31«' I е отъ по-късно време, XII в. Ф актъ тъ , че въ

ИК, ме отъ Мадара Обр. 61. Маджарсхо стреме

намиратъ въ толкова малко количество, се обя-

.пил, че сж правени малко системни разкопки и
м<1 само два прабългарски гроба. Съ това се обя-
: т . т ъ , че саби и други оржжия не сж нам-Ьрени
76

Ю зди
О тъ намерените въ Мадара части отъ юзди182) мое
да се възстанови българската юзда (Обр. 62) срв. като
ралелъ унгарските юзди (Обр. 63) (отъ Плиска имаме
две странични пръчки. (Обр. 64)19*)

4
Ù
Обр. 62. Юзда отъ Мадара

Обр. 64. Части]

о гь ю зди отъ
Плиска

Седло
Изглежда да е било отъ дърво, кс
то обличали съ кожа. Седлото на п(
българите било вероятно такова, кг
boto употребявали и по-късно ме
жарите. T t сж много удобни дърве
седла, които били възприети за
ката конница и отъ други народ
сж известни подъ името „маджар
седло“ . 18*) (Обр. 65)

П од кова

У императоръ Лъвъ четемъ, че

седлото на византийския конникъ т р !
Обр. 65. Маджарско седло в а л о да виси железно стреме и тор(
въ която да се намирагь подкови и храна за три-чеп
дена.18») Тъй като нямаме сведения за подковата у римлян»
и византийците преди гореказаното време, много вероятно^
че т е възприели подковата тъкмо отъ българите. Дейс1
телно знаемъ, че подковата въобще е била въ употреГ
 77

{М[«-<|п '■*) ||и г имаме отъ Мадара н я ко л ко (Обр. 66У

•) м»»мм м отъ Ябоба има единъ фрагментъ.1,й)

! 1$£ ■' л|)ня имаме подкови само отъ две м-Ьст*

у '|н,дъ Хампелъ не е изключено, че тЪ случайно-

#- мри »и ОП. подкови Обр. 68 Подкова отъ Унгария

- - и ....... и Млдлра
, . .......... нъ много по-късно време между старигЬ
ш* ‘
Б ичъ
Цм. • шпори употребявали канш икъ — бичъ. Така
#[1> .. . >Н' I • м ь' „бнчътъ му, който е употр-Ьбявалъ за
78

язда*.,4в) Сжщ о и при маджарите на два пжти четенъ за ô

и то въ случаи, когато началниците биятъ войниците.
М аневри
Вместо маневри служи ловътъ. Несъмнено е, че лов
у тю ркскитЬ народи ималъ много важно значение. Както
дЪхме, л ж къ тъ е едно оржжие, което изисква поето
упражнение. А най-доброто упражнение за стреляне въ м*
време е ловътъ. Дори данните ни показватъ, че тюрк~
народи упражнявали войниците въ редовни маневри, като
дели на ловъ.
За азиатските хуни четемъ, че въ единъ ловъ,
ли участие 100,000 конници. Ловъ съ толкова многоб
ловци може да бжде само единъ видъ маневри. Сжидо
Атила знаемъ за единъ ловъ въ гол-Ьмъ мащабъ, като
готовка за война“ 1).
За ловъ у българите става дума и въ Х1_1У отго
на папа Николай I :
„Н икакво основание не требва да имате, за да се о
ватепрезъ четиридесетницата на ловъ“ и *).Срв. ХС1 въпрос*
Върхове за с
ли съ много'
сни листа сж
вестни о тъ м
ж арските г[
ве. Т е сж ст
за ловъ на по*
ки животни, п
?
7 ИЛИ ЖИВОТ1
Обр. 68. Типове не върхове на сгрели мзъ Унгария ц е н н и К О Ж И
(обр.ббР). Под
стрели имаме и отъ Мадара. Ширината на листа е 0*9—0
дължината му заедно съ шипа 7.2, 9*4, 10*7 см., дебел
на листа е 0*7 см.“ -) (Срв. обр. 5)
 III
Тактика и стратегия
»
 1 1*1- мпмЬрихме, че прабългарската войска имала пре-
•••«мин коне, практично облекло, отлично оржжие, строга
ним.-шнл и храбри, калени, упражнени и сржчни войници.
« ь| л трЬбва да установимъ ка къ сж работели пълко*
Н- съ тЬзи добри и добре стъкмени войници. Освенъ
п* онред^лимъ влиянието на българите и сродните имъ
и но отношение на тактиката и стратегията. Именно,
ма 1вхме по-горе, войските на прабългарите и сродните
%1М|юди били толкова отлични, че разни културни на«
: явтнриели въ това отношение много нещ о отъ техъ.
В йпиинието на те зи войски, напримеръ византийците,
1 м и франките превърнали войските си отъ пехота въ
ший, нодъ техно влияние дългобойното оржжие, лж къ тъ ,
• «.шриелъ за главно оржжие у техъ, а ведно съ това
н и Ицит Ь възприели о тъ те хъ други оржжия, войниш-
оЛмЬКЛО и пр.
< - щото виждаме като разглеждаме техната тактика и
»•I ми.

Чп тактиката и стратегията на прабългарите и срод-

В i I im i . народи основно се различаватъ отъ онези на
м 11 . и нл други европейски народи14*),се вижда и отъ самия
1 ». чг войските на европейските народи се състоели отъ
нмнл. а тия на прабългарите и сродниците имъ били
• ийпалсрия. Срещу войски, които искали да взематъ по­
я м чрсчъ железната стена на фалангата, те възлагали
цВ*я <м ма подвижность и на използуването на най-раз*
чим « 1.ТМОЖН0СТИ — лекота, подвижность. Много аъзмож-
R ii mi <а победата ги характеризиратъ и на тия изисквания
uni, квкто оржжията имъ, така и тактиката и страте-
INI и* им !..
•l-n.-i/iMrHTe били въоржжени съ оржжия, които отгова-
нани мп поставената имъ цель: да унищожатъ ппотивника съ
1 пн'м тдлръ. Зарадъ това техното въоржжениебило приго-
т»п.< и < I ьлкновение гърди срещу гърди. Д срещу техъ се
миаомчм мfi роди отъ изтокъ, чиито войски били лека конница
'•« | . . •моднмжми и въоржжени съ лжкъ, т. е. т е действу-
11 . дллечъ срещу войските на европейските народи,
<• ........ Онбниотекв, кн . 98 б
1Г"
82

които очаквали противника да дойде до техъ, за да ги

виягь съ меча или дългото си копие — подобно на
армия, която безъ артилерия требва да се бори съ д
която подготвя боя съ артилерийски огънь.
Появата на тия народи срешу европейските означа
превратъ въ военното дело. За европейците не остан
друго, освенъ да преобразуватъ войските си по техенъ
чинъ. И действително, какво друго могли да правятъ, ко
фалангите имъ безпомощно стоели предъ единъ противи'
който отъ голема далечина ги сбсипвалъ съ стрелите
Още повече, ако т е съ първата градушка отъ стрел
могли да разбъркатъ строя на противника, отстжпва
бързите си коне и то безъ да преставатъ да стрелятъ, о
нати назадъ и готови всеки мигъ да повърнатъ ко
си и да почнатъ боя наново съсмъртоностните си ст~
Противниците стояли мъртви предъ техъ, движенията
били бавни, а оржжията и м ъ —годни само за борба гъ
съ гърди.
Както ще видимъ на друго место, европейските вом
се преобразували по образеца на новодошлите; те ета
предимно лека конница и възприелик ато най-важноорж
лжка. Колкото повече напредвали византийците и другите
роди въ това отношение, толкова по-безопасни ставали за т*
новите имъ противници. Това значи, че т е сж били
датели на модерното за времето си военно изкуство въЕвр
Когато прабългарите и маджарите станали фактор:
европейската сцена, преобразуването на европейските во'
било вече доста напреднало. Но все пакъ, европейските
роди не могли да усвоятъ това военно изкуство повече
майсторите си. Българите и маджарите намираме въ
ните имъ като по-изкустни конници и сгрелци о тъ против
ците имъ и освенъ това притежавали и по-съвръш
оржжие и по-добра дисциплина. Още по-важно е. че т ‘
народи, освенъ лека конница, стреляща съ л ж къ , прит
вали срещу европейските войски и отговоряща на новия
чинъ на въоржженис тактика и стратегия. В ъ това от но
ние българите и маджарите сж достигнали такава вие
каквато византийците и другите европейски народи не
могли да достигнатъ.
Да видимъ данните за прабългарите и маджари
да се опитаме да възтановимъ тактиката и стратегията и

Разпределение и построяване на бойния редъ

За разпределението и построяването на бойния редъ
българите и маджарите получаваме отъ императоръ Лъ
много ценни сведения. Въ това отношение неЙ-важенъ п
сажъ е:
 83

• Л и ка та не се нареждатъ като ромеите въ три

• I и отделни бригади, като бригадите сж свързани
' и н(1 1 жсто и между те хъ оставатъ само малки раз-
>> пл изглеждатъ, като че ли сж наредени въ една
ЛИНИЯ“ .
1 |* 1.бва да разгледаме този извънредно важенъ па-
■> юйио. понеже отъ една страна той е тълкуванъ
, а о т ь друга требва ясно да го разберемъ, за да
нонл за обяснението на българската тактика.
»••»ото нещ о, което требва да кажемъ е, че ние тукъ
I ''и »та съ термини, въведени въ византийската войска
•елно, ние требва да си обясниме, какво значатъ
• тнтийцитЬ, като военни термини.
« първо мЪсто ние четемъ, че гЬ не се строятъ въ
••••им. както ромеите. Т у къ е дадена думата „мерось*.
•• 1. я превежда съ думата .част-ь*“ 47), а Д арко — съ ду-
•; ч|ада“ “ *). Ние можемъ да разрешимъ този въпросъ
• -телность, ако пров%римъ какво означава тази дума
скова часть у Пс. Маврикий и императоръ Л ъвъ.
, г<.1 га ямеросът»часть“ , катотерминъ за войскова едини­
чна дивизия. Д окато въ цитирания пасажъ четемъ, че
••• I. и българите не се нареждатъ, като ромеите въ
- на други места сжщиятъ авторъ ясно ни опре-
- -» той разбира това, като казва: „в ъ една армия има
, " : най-крупното разпределение на войската е три
’ лени мери или турми, т. е. средата, десницата и ле-
‘ )
<»и иай-висша единица на византийската войска, отъ
-I въ една войска три. е определена на друго ме-
1ция авторъ, като казва, че тя не бива да бжде
. I отъ 6,000 души (у Пс. Маврикий отъ 6.000 до
I ■ии). А после разправя, че, ако войската е по-голема
1'11 пжти по б,С00 души, остатъкътъ требва да се
жи въ втори строй за пазене на фланговете, за за-
нр..,л ).
: и «ата на императоръ Лъвъ, че маджарите и бълга-
се строяватъ въ три мери, както ромеите, означава,
-<тгта войска не е разпределена на три еднакви

- >*дь това четемъ: »а въ отделни бригади". Баласчевъ

| .различни д руж ини', Вари — .отделни части“ , 1*1)
— .различно големи полкове“ .
,» ь ние имаме работа сжщо съ единъ много ясенъ
у византийската войска: мокра. Най-голямата еди-
•еросъ или турма отъ по 6,000 души се разделя на
мойри бригади. Така Пс. Маврикий пиш е: меросътъ
- аиъ о тъ три мойри, а императоръ Л ъ в ъ : меросътъ
койго е съчетанъ отъ три мойри или друнги.1.6-)
84

За численостьта на мойра четемъ у П с Маврикий

имп. Лъвъ, че тя не може да бжде по-гояЬма отъ 3,000 д
ши .1' 3 И така сигурно е, че мойра или друнгосъ е бриг
т. е. трета часть отъ дивизията.
Но ту къ изниква още единъ аъпросъ. Споредъ Ба
чевъ и Дарко авторъть ни съобщава, че българите и ма
жарите (по Пс. Маврикий — аварите и тюрките) сж се с г
вали въ полкове или дружини, които били различно гол
Отъ това Дарко извади едно твърде важно заключение: а
маджарите еж се строявали въ различно големи бойни
ници, то това означава, че тия единици сж били състав
отъ племена и родове и тъй като племената и родовегЬ
см били еднакви по число и образуваните отъ тЬхъ полк
во били разночислени.11*)
Но това не е възможно. Я ко т е биха имали ное‘
единици, за които авторътъ требва да каже, че сж раз
числени, едва ли императоръ Лъвъ би сметалъ техния
ненъ строй за уреденъ и едва ли би назовавалъ един
т е съ терминъ употребимъ за византийска войскова ча
Така и самиятъ фактъ, че ние имаме на лице терми
който е взетъ отъ военния речникъ на византийците, т.
българските и маджарските войски произвеждали впечат
ния, че се строятъ въ определени военни числени еди*
противоречи на предположението, че т е сж съставени
племена и родове въ форма на разночислени войскови ча
Императоръ Л ъ в ъ ни казва, че т е се строятъ въ мойри{
е. въ бригади. А к о той е искалъ да каже, че не се стр
въ определени военни числени единици, а ло племена, щ
е да кажа друго. Затова имаме ясно свидетелство въ пасаж
въ който той говори за франките и лонгобардите:
.В ъ битки пехотата, както и кавалерията не се
по некоя определена мерка и въ редъ — въ мойри
мери. както ромеите, а по племена и роднинство" и пр.16Т)
Това говори ясно. Именно, докато за българите и м
жарите казва, че т е се строятъ въ мойри, следовате
употребява термина, който има значение въ разпред'1
ни числено войски, каквато е византийската, тукъ той зая
ва, че подобни термини не могатъ да се употребяватъ
франките и лонгобардите, понеже последните не сж пост'
вали бойния си редъ въ определени формации, като ме
или мойри, а по племена. Ясно е прочее, че не може да ст
не и дума, че прабългарите и маджарите се строявали I'
племена. 0 ъ такъ въ случай византийскиятъ авторъ е щел
да каже. че за техните военни единици не може да се уп
гребяватъ подобни термини. О тъ термина на автора за бъ
гарите и маджарите е сигурно, че т е се строявали въ оп
делени по число военни единица.
 85

това, изключено е стратегията на те зи народи

<е прилага посрЪдствомъ различни числено воен-
и, ..ставенн по племена и родове. Племената сж
• толкова различни по брой, че тази връзка не
1 «»«де основа за отделни военни единици за една
п о е требвало да работи съ невероятна точ-

| "змочава прочее думата àicupopoc предъ думата

■I бригада. Това значи, че не се строяватъ въ ron-fc*
1. а въ omâtbAHtt, по-малки, т. е. срещу строените
шизии ромеи. гЬ сж построявали отделни бригади,
<<• свързватъ въ дивизии. Бригадата е най-голь-
•ц»а часть у техъ.
' ако смитахме бригадите за различни по брой,
> •• ’ жемъ да мислимъ, че разликата е била толкова
-< < • микото оная въ числата на племената, а само кол­
ене се различаватъ военните единици. Така напр.
* .. 1 1., казватъ за дружини, че гЬ не бива всички да
1 ><акви числено, за да не може пр отивникъ гь отъ
^ , пмигЬ дружини да разбере точната големина на
. I численостьта имъ да се движи между 200 и 400
ЙГ' • ‘ •
•| .ука разбираме, че българите и маджарите не сж
<| 'II I бойния си редъ въ три дивизии, ка кто визан-
Ш мп Най-голема войскова единица у те хъ е била бри-
п и « *- • ако се разположатъ едни срещу други еднакво
м л и н - > и а н т и й с к а и българска армии, византийската ще
р«и> t делена на три дивизии, между които ще има праздни
.■ »| ■!• nia, а деветьт-fe бригади на българите се построя-
9 ШЩ

■ иепрекжснатъ редъ, като между тЪхъ остава еднак*

<■ ,:ного малко разстояние.
| ■ ние имаме още една фраза: „бригадите сж свързани
цим*> ' г- и Баласчевъ просто изоставя думата,
£в;и> ‘ :;н*нежда апо начинъ на друнга", а Дарко — „гжсто*.
• ч;ось при Пс. Маврикий не е друго освенъ второ
>л меросъ — дивизия. По та къ въ начинъ, ако из-
|М |п I im ibb за аварите и тю ркигЬ , че тяхната армия не се
t* '« '-.- ь три дивизии, а отъ отделни бригади и тия бри-
• гвьрзани помежду си като друнги т. е. дивизии, това
<'<• •• ..w да означава, че връзката между две бригади е та-
«■«».> • -“ tt.iTO у византийците—връзката на бригадите въ ди-
а« •. т. е. не се виждатъ такива праздни пространства,
, има у византийците между дивизиите.
| ако е така, ка къ се обяснява, че у имп. Л ъ въ нани-
, - щия изразъ, когато друнгосъ у него има съвсемъ
»- течение. Именно, докато по-рано дивизията била
•- •• освенъ меросъ и друнгосъ, при императоръ Лъвъ,
86

Орунгось е вече името на бригада, на мойра. И така н

никакво значение у Лъва това, че маджарската войска се с
стои о тъ мойри, които сж свързани помежду си както^р*
?итгъ. Именно у него и друнгосъ означава бригада.
Прочее, това което у Пс. Маврикия може да се изтълк*
да даде разбираемо значение у имлераторъ Л ъ въ нЪма
какъвъ смисълъ.
М оже ли да допуснемъ, че императоръ Л ъ в ъ е п
писалъ казаното отъ извора си безъ да си дава сметка, ч
това въ неговото време иЪма вече смисълъ? Като познаван
съчинението му, не може да предполагаме това. Ние вижда
че той много внимава, когато споменава термини на войск
части и никога не преписва безсмислено, даже ги попр
по съвремененъ начинъ и се старае да ги обяснява всЪк
Но най-важно е, че тъкмо тука изглежда той не е би
доволенъ отъ фразата пдрун?исти" на извора, не я намер
за ясна и затова прибавя нЬщо като обяснение, като кзз
«свързвайки бригадитЪ помежду си Орунгисти като оставя
само м алко разстояние п о м е ж д у тгъхъ, за да се вижда ка
че ли е строй отъ една непрекъсната линия“ * Прибави
«като оставятъ само малки разстояния между гЬ х ъ ". и
да даде обяснението на друпгисти.
А ко тази дума значеше „ка кто друнги", т. е. че бригад
сж свързани, като друнгигЬ или бригадите въ дивизия в
византийската войска, не може да се разбере продължени«
именно, че ц%лиятъ строй се вижда като че ли е една н
прекжсната линия, т. е. толкова малко разстояние има меж
бригадите. Именно въ византийската армия и бригадите стоя
далечъ едни отъ други. Това значи първо че дру агнета оз
начева нещо д руго; второ — че много уместна е бележка
че има малко разстояние между бригадите, т. е. не като е
византийската войска.
Отъ всичко това следва, че значението на * Орунгисти
е дадено у Пс. Маврикий та ка : бригадите сж свързани п
между си така. че даватъ една непрекжената линия, а у иил
Л ъ въ по-точно; бригадигЬ сж свързани помежду си таке,
има само малко разстояние между тЬхъ, за да даватъ вид
като че ли стоятъ въ една непрекжената линия.
И действително, ние намираме значението на думата от
говарящо на горните мисли: — именно, докато Пс. Маври
спокойно употребява тази дума, императоръ Л ъ въ всЬк
намира за нуждно да я обяснява. Така на едно место П
Маврикий пише само ядрунгисти", а имп. Л ъ въ прибавя „т.
гжето и заедно“ .161) Прочее той обяснява, че думата означа
„гж е то и заедно“ . Сжщ о това обяснение дава на думата имл
Л ъ въ на друго место. и ') А пъ къ на трето место казва, ч
думата означава «въ маса” '**), на четвърто место четемъ
обяснение „т. е. заедно, безъ определенъ строй“ .1''0)
 87

. всичко тома е ясно, че думата означава „аъ маса"

. .м е д н о “ , както я епревелъ Дарко. В ъ „друнгисти“
■- ;нн> е запазено първоначалното значение на думата
1 р»г-" 1 ьлпа", докато значението на самата дума щдрун-
р*< - размило като терминъ за дивизия, а после—за бри-
I «к> »
I иасажътъ на Пс. Маврикия гласи:
.. битката не нареждатъ строя си, както ромеитЪ и
I М" мь три дивизии, а въ отделни бригади, свързвайки
<. гжето помежду си, за да се виж д агь като че ли
и» една непрекжената линия*.
.«мператоръ Пъвъ:
г. битката не се строятъ като ромеигЬ въ три диви-
огдЪлни бригади, свързвайки бригадигЬ гжето по-
■к • п, оставяйки само малки разстояния между тЪхъ, за
4" ••ижда1Ъ като че ли Сж наредени въ една непрекжекг-
\*
. . всичко това е вече ясно, че 1 ) българит-Ь и мад-
}■)>• I , разполагали войските си въ бригади, т. е. докато въ
1Н1“ " •."ската войска е имало гол Ьми, т у к а по-м алки едини-
■ значи, че гЬ могли да иматъ повече комбинации, и 1,
*> I
1«» •мг!» сж били ио-лодвижни, отколкото въ войската на
<..цитЪ имъ. Я п ъ къ това било много важно за т^хъ»
|и» както ще видимъ, цЪлата имъ стратегия се основа-
|Ц>- ;-»у подвижностьта и лесното и бързо боравене съ
|ч 11 I
•- питаме модернигЬ тактици, ще намЬримъ. че тЪ
1|Й* :.:тзтъ сжщо по-малкигЬ единици, т. е. по-гол4ма по-
> за отдЪлнитЪ части, която дава възможность за
- мотания въ действията лротивъ противника и не дава
I
Г: : ость войската да бжде победена бърже съ единъ

. че българитЪ действително построявали войскигЬ си

;и единици, показва едно съобщение за царь Симеоне,
което той, подъ стенигЬ на Цариградъ построилъ вой-
-• нъ множество отделни отреди.1'1-),
по-малко важно е, че, българитЪ и маджаритЬ по­
пи бойния си редъ съ тЪзи единици така, че помежду
ншлло толкова малко разстояние, че цЪлиятъ строй
• жда кат о една непрекъсната линия.
>ко важно и характерно е било това за тЪхъ сви-
.: ума още веднлжъ и самиятъ императоръ Лъвъ, който
гжщ ото съ следнигЬ думи: .челото правитъ право
• но“ .
: | това е ясно, че противникътъ като гледалъ техния
: д-ь. мигълъ да забележи само една права непрекжс-
” ••1,1 линия.
88

Построяване на армията въ повече линии

Резервъ
Въпросъ е сега, какво криела тази, нагледъ. непре
ната линия на боенъ редъ. За това сжщо имаме н^колк
съществени съобщ ения:
«Дълбочината на редовете в ъ строя т. е. числото
редиците не е определено, само че повече се грижатъ
дебелината — строятъ да бъде дъ лбокъ “ .
Това значи, че тЬ обичатъ строятъ имъ да се съ
отъ повече редици, но дълбочината не е определена, за в
отъ пълководеца, който въ това отношение не работи
блонно", а споредъ обстановката.
Т укъ требва да допълнимъ цитуваното место съ др
единъ пасажъ на императоръ Л ъвъ. П с Маврикий на д
и широко разправя, че въ конния бой само неопитенъ п
ководецъ построява бойния редъ на войската си въ една л
ния, понеже за успеха не многобройностьта на «телата* и
безумната смелость сж най-важни, както би мислилъ мек
«профанъ* въ военни знания. Като споменува за начина
построяването на войската у аварите и тюрките, който I
чинъ препоръчва, ясно показва, какво той смета за най-важ
не бива да се построява целата конница само въ една лин
както у ромеите и персите, понеже така съдбата на толк
хиляди конници наведнажъ се излага на случайностите н
едно само стълкновение, но требва да се нарежда втора
трета линия въ боенъ редъ. После той разправя какви п
имущества има отъ това1* 1).
Ясно е прочее, че той е възприелъ отъ тю ркските на
роди обичая да не лострояватъ войската само въ една лин
като ромеитъ и персите, а въ две или въ три линии. Им
раторъ Лъвъ разправя въ съответното м%сто същ ото, а п
него, както му е обичая, не става дума нито за тюркски
народи, нито за ромеи и перси.
И така, подъ това, че българите и маджарите пове
се грижели за дълбочината, требва да разбираме, 1) че ч
слото на редиците въ строя, т. е. въ една линия на бой
редъ, по възможность, билоголемо, но не е определено
2) че бойниятъ имъ редъ се състоелъ отъ повече линии-
Както видехме, челото на строя е гъсто и право, т.
отдалече противникътъ може да забележи само една права
и непрекъсната линия. А задъ тази линия пълководецътъ по4
строява войските си така, както и ска : подъ прикритието *
първата права линия, може да постевятъ отзадъ на разни места
различни сили. Той може да съчетава, както си иска и не а
свързанъ въ това отношение съ никакви схеми. На известни
места, където требва да бъдатъ насочени усилията, може да
съсредоточи повече сили безъ противникътъ да има възмож'
 89

•• предварително да узнае коя часть е по-силна. Голямото

•< мущество о г ь това е, че пълководецътъ може да съчетава
...... jAho, безъ плановете му да се разбиратъ отъ противника.
» . тпено, така успешно може да се справи и съ мЪст-
.... '.та, като събере повече сили тамъ> кждето може да ги
» ■;.- 1 и по-удобно — непрекжснатата права линия е прикривала
•• <м«и съчетания.
Гака първата линия на общия боенъ редъ е могла да
■ и.- на разни мЪста съ различна дебелина — съ различенъ
I >i редици. Но не е по-малко важна дълбочината на общия
редъ» тъй като освенъ тази първа линия е имало и
.... . и трета такава. Византийците сметнали за крайно не-
<мо да въведатъ сжщ ото и въ своите войски. Днесъ
••• .«секи знае. че една войска, чийто боенъ редъ е по-
нъ въ една само линия т. е. иска да вземе победата съ
• " li, ударъ, рискува много. Но,да построяватъ бойните си
t■ въ н4 колко линии, европейските народи се научили
източните. Все пакъ идеята за боенъ редъ въ една само
........« оставала толкова силна, че постоянно се връщали
. : нея и опитните пълководци, които имали работа съ
-• нигЬ народи, все наново и наново требвало да я обор-
’• ■ и лрепоржчватъ боенъ редъ въ повече линии104).
Естествено, обаче, не е достатъчно да се приеме това
■ически. Требва една войска да бжде и пригодена за
i И така, византийските тактици колкото и да го пре-
•• лчвали на пълководците си, могли да дадатъ само тео-
t ■■1,u. но на практика само тю р кските народи могли да я при-
• • !.. защото разчитали на подвижностьта и дисциплината
.. -опеките си.

За резервните части имаме и единъ особенъ пасажъ,

> < .. безсъмнено ни показва, че при самото построяване на
• ите се предвиждали много предпоставки за употребата
.. ... ички средства, нуждни за победата съ подобна стратегия,
. . . ще опишемъ по*долу. Ясно говори за това следниятъ
. .1 ..:ь у императоръ Л ъ в ъ :
.В ъ н ъ отъ бойния редъ те поставятъ известна военна
! wi резервъ, която изпращатъ въ засада противъ немар-
. построените срещу гЬхъ, или ги държатъ за подкрепа
■ ’ ^притеснената часть".
I она ясно свидетелство ни показва, че т е всекога мислятъ
ьшятъ резервъ, който да се притече въ помощь на при-
иитЬ въ боя войскови части. Този, за насъ вече ясенъ.
ц н п ъ и първа необходимость въ съвременните войни, ни
1жда естественъ, но за средните векове това било ново
и било въведено въ европейските войски само като
1 отъ войните съ източните народи.
90

О тъ същия пасажъ виждаме и това, че те предвиждат

при поставянето на войските, засади- - едно отъ най-важните
средства въ техните войни.
Следователно, т е построяватъ войските си така:
1. Отпредъ се вижда само една непрекъсната линия»
която прикрива разпределението и броя имъ, а следователн
— и плановете имъ.
2. Дълбочината не е определена, а зависи отъ мест-
ностьта и отъ плана на пълководеца.
3. Освенъ първата линия на бойния редъ имали и вто*
и трета линии, както и резервъ, който да се притича на
помощь ако некоя часть попадне въ тежко положение.
4. Същиятъ резервъ, както и други части, се употребя»
ватъ за засади.
Всичко това показва, че те немали некакво шаблонизи^
рамо построяване на войските, а просторъ и възможноеть
пълководецътъ да работи споредъ обстоятелствата, да покаж*
сръчностьта и опитностьта си. Той е ималъ подвиженъ и
удобенъ боенъ редъ за много съчетания,в;).
Но, колкото гледали да приготвятъ засади при самото
построяване на войските, колкото и да били готови да из»
ползуватъ греш ки те на противниците съ изненади и да имъ
увреждатъ съ военни хитрости, ако тЬ не съ се осигурявал'
както требва, толкова повече т е съ се предпазвали проти*
изненади отъ страна на противниците.

Осигуряването на войскит-Ь и разузнаване

Въ походъ и въ бой, българите и маджарите се осигуря­
вали и то съ съш ото средство, което изисква модерната
война. За осигуряването четемъ у императоръ Л ъ въ следното:
„Предните лостове се построявали на голема далечина»
гъсто едни до други, за да не бъдатъ изненадани лесно*
Осигуряването на армията съ изпратени на голема
далечина предни постове е действително най-сигурно средство
- а не съ укрепени лагери, каквито споредъ императора —
авторъ, те немали. А това, че тези предни постове ги поста­
вяли гъсто единъ до другъ, означава, че поставените въ
големата далечина предни постове се свързватъ съ центъ;
съ гъсто поставени свръзки1*"). Действително осигуряването
съ укрепени лагери въ войната не подхождало на българите
и маджарите, понеже те били лека конница, която много |
бърже требвало да се предвижва и никога да не бъде въз- •;
препятствувана въ подвижностъта си. Освенъ това и големото!
множество на животните не имъ е позволявало затваряне въ
лагеръ — знаемъ отъ императоръ Лъвъ, че имъ е вределп
много липсата на пасбища.
 9t

Ho сжщо така и понастоящемъ войската се осигурява

изпратени надалечъ предни постове, които сж въ свръзка
м--ч.*жду си и съ центъра.
Тази имъ добре уредена и отговаряща на модерните
■ ини служба дава да разберемъ защо rfe не бивали обикно-
- но изненадвани.
В ъ това отношение, ние разполагаме съ много важни
и ления за маджарите. Требва де забележимъ, че ние имаме
• 1 маджарите о тъ военно гледище по ценни сведения, за­
ми, ами отъ западните автори. Но ние спокойно можемъ да
• н отнесеме и до българите, понеже, както видехме, воен-
• •i - имъ изкуство, споредъ императоръ Л ъ въ , било еднакво
« « юва на маджарите, и освенъ това действително каквото
..•км ъ за военните дела на прабългарите, както ще видимъ
-т у , подхожда на това, което знаемъ за маджарите.
Напр. маджарите, щомъ чуятъ сигнала на разузнавачите
.■ за опасность, избързватъ да стигнатъ некое равно место,
• нощемъ се заобикалятъ съ колите и обоза си и поставятъ
,ове.14*)
Д о ко л ко това е било невъведено въ западните войски,
щ|детелст8ува императоръ Л ъвъ, когато говори за франките.
Лок.гго българите и маджарите все слагали предни постове,
I франките четемъ. че лесно могли да бждатъ изненадани,
н. ;;:же не държали сметка за изненади, нито мислили за
муряването на лагера и така могли да бждатъ изненадани
> ьмъ тила или отъ фланга, защото у те хъ нямало постове
• вземали други предпазителни мерки.
Не по-малко важно е, че сжщо и походъть имъ бивалъ
, гуренъ съ предна и задна охрана. За маджарите и по
> имаме много ясни данни. Напр. лрезъ похода въ Италия
899 г. виждаме, че задната охрана дочаква противника и
■очва бой. за да има време войските спокойно да отстжпятъ.
Не по-малко е била развита и разузнавателната служба.
| ; четемъ за маджарите, че въ $98 г. въ Сев. Италия за
: дена разузнали терена, гжето ли е населенъ или редко
• :1; ». И действително, следъ една година, възъ основа на
« разузнаване, сполучили да оежществятъ военните си
. <>8е.ь р ) Винаги и на b c ì k o место, докато войските по-
' и ъ , разпращали разузнавачите си. Въ 933 год. въ Гер-
...... . т е разпитвали пленниците си. а после изпращали разу-
•• м |'«и да проверятъ доколко техните сведения отговарятъ
и < истината.1*-’)
Разузнавачите имъ и въ най-тежко положение изпъл-
... п ь безупречно дълга си. Напр. изпратените маджарски
I 1 -навали били нападнати и, въпреки те ж ки те си рани. все
успели да предулредятъ своевременно съ рогови сиг~
•■ и мойските задъ те хъ за наближаващата опасность.
92

Полагали сж гриж и и за прикриване на тила на вой

с ки те си. Пасажътъ, който се отнася за това, собсп
съответниятъ пасажъ на Пс.Маврикий е лреведенъ иа български
погреш но отъ Баласчевъ:
•Често въ тила на боевата линия отдЪлятъ за гЬхнс
прикритие отдЪленъ коненъ отредъ.“ 1,0)
Сжщ о така превежда и Вари съответния пасажъ от
инл. Л ъвъ:
.Често въ гърба на строя, реел. задъ него, поставя
за неговото прикриване и запасни конни редове.“ 1*1)
В ъ сжщность, както го е разбралъ правилно Дарко, тук
се чете:
.Често, събирайки излишните коне, ги поставятъ в
гърба на строя, (собств. на бойния имъ редъ), т. е. зад
строя (бойния редъ) за да пазятъ тила.“ ;;^
Ние знаемъ, че българитЬ и маджарите ходили на вой
съ по няколко коня, и самиятъ авторъ пише:
.Следва ж множество коне, жребци и кобили, за
иматъ храна и млеко за пиене, а и за да изглеждатъ к
че ли сж много повече.“
Действително знаемъ, че маджарите и българите, освен
коня, който яздели, вземали съ себе си и запасни коне.
Така четемъ и за Симеоновото време въ .Ч уд о Святаго
Георг1я о Болгарин%“ , че българскнятъ войникъ тръгвалъсъ
два коня на война.” *) Но сжщ о и за маджарите казва Луид-
прандъ, че т е имали осеенъ конете, които яздели, сжщ о и
запасни коне.1’ *)
Когато се нареждали въ строй. запасните коне били
събирани и ги слагали въ тила на войската. Това значи, че
гЬ и отзадъ прикривали строя си: който искалъ да ги раз)
знава отзадъ, могълъ да види само запасните коне. Так
требва да разберемъ и цитираната фраза на императора Лъв*
споредъ която армията е била последвана отъ голЪмъ бро
коне и пр.

Остава още единъ пасажъ на нашия авторъ:

„О бозъ тъ имъ се намира задъ общия имъ боенъ редъ
близу, или отъ дЬсно или отъ лЪео отъ бойния редъ окол
1,000 или 2,000 крачки, като оставягь въ него малъкъ брой
пазители.

Така, ние имаме ясна картина за разпределението и по*

строяванего на войските.
Войската е разпределена въ бригади, между които има
толкова малко разстояния, че отпредъ изглеждатъ като една
боева линия. И както прикривали бойния си редъ отпредъ.
така и отзадъ: т е слагали множество отъ запасните коне
 93

мдкъ за прикритие, но това имъ служело и за да изглежда

и' ската имъ по-многобройна, отколкото е въ сдщность.
Между прикритието на челото —• една непрекжсната линия и
т л я — запасните коне, е построенъ бойниятъредъ въ повече
мннии, има войскови части определени за резервъ, които се
притичатъ въ помощь на притеснената презъ сражението
«сть, и да се изпращатъ за засади. О бозътъ билъ на 1,000—
.',000 крачки въ тила близу, въ д&сно или лево о г ь строя и
имллъ собствена охрана.

Т укъ требва да кажа неколко думи по още единъ въ*

и|>осъ — влизали ли с д заварените славяни въ войските
на прабългарите?
За да отговримъ на този въпросъ, требва да знаемъ,
><с организаторската сила на прабългарите се състоела тъкмо
• ь това, че т е приемали въ своята организация населението
на завладяваните земи. За техъ заварените и подчинените
•гллвяни станали българи, и били използувани въ тяхната ор-
- лиизацня—князете на славянските племена— като пълновод­
ни, а другите—като войници.
Така, веднага следъ завладяването на новото отечество,
използували славянските племена за своята държавна защита.
< гнсрите заселили при Ришкия проходъ да пазятъ грани­
хте срещу византийците, а другите славянски племена —
ьмъ аварските граници” 5).
Това е общъ обичай у тю р кските народи, — че разме-
- жатъ по границите си подчинените имъ народи.
Българите, когато завладявали нови територии, веднага
почвали да събиратъ въ те х ъ войници. Така знаемъ, че
Крумъ завладЪлъ Източно Аварско, но сдщ о и големата
• тсть отъ земите на живущ ите по-рано подъ Византия сла­
вяни — и действително четемъ, че Крумъ събралъ войски
ъ аварите и славяните174). Тези славяни и по-рано, когато
«гмите имъ не били завладени, не ведкажъ вземали вече
участие въ войните на българите съ Византия — като съ-
■минци. Така четемъ за Телецъ, че за войната си срещу Ви-
лития взелъ за съюзници отъ съседните славяни 20,000
души1” ), А другите славяни, които живеели въ самата тери-
тр ия на прабългарската държава, естествено, не с д били
' ■. прабългарите въ некакво договорно отношение. Подобно
мЬщо, колкото и да се повтаря въ разни книги и студии, по­
чина само върху лошия преводъ на една фраза у Теофана.
Па съответното место четемъ, че Испериховите българи за-
ь.члдели намерените въ новото имъ владение славянски пле-
м на, които с д „подъ д а н ъ къ “ ,следователно — данакоплатци.
И глка, както правилно разбра и обясни Баласчевъ т ), тукъ
м.ша дума тъкмо за това, че мизийските славяни станали да­
нъкоплатци на прабългарите, както по-рано плащали на ви-
94

зантийцитЬ.Итака, ие може да се поддържа обоснованата, и>

клю«.*итеяно върху единъ погрфшенъ преводъ, идея за нЪкак«
ва си федеративна държава, тъй неестествена и невъзм ожЛ
за една сериозна и нормална организация на Балканския по|
луостровъ и то въ съседство съ една голяма империя. Слм
дователно, наспроти идеята, почиваща върху погрешния пра!
водъ, т о т о славякитЬ „с ж влЪзли съ българите въ отнош м
ния федеративни, съюзни, първоначалната цель на коит^
била да запазватъ взаимно независимостьта си“, намираме вь
сжщность, че мизийските славяни станали отъ византийски
на български поданици. Прабългарите ги покорили, но следъ
това почнали да събиратъ отъ гЬ х ъ войски. Способните имъ
хора навлезли въ управлението и станали равноправни съ
прабългарите поданици.
 Стратегия
Както доброто и умело разпределение и построяване
ме попската е давело възможности на пълководеиа да дей-
•:тиува споредъ обстановката, така имало и подходяща стра-
гегим, която е позволявала сжщо множество възможности.
Ьъл гарите не искали никога да турятъ всичко на една карта
I а се стараели да нанесатъ победата, използувайки разно-
: образни начини. 8 ъ стратегията имъ играела първостепенна
1роля решителностьта на пълководеиа и еласгичностьтл на
| замисления начинъ на действие, както ще видимъ това отъ
| съответните пасажи на императора — авторъ.
I Най-интересно е, че въ това отношение византийските
[ тактици препоржчватъ на своите войски всичко, което каз-
'■ влтъ за маджарите и българите.
Най-характерните черти на стратегията имъ научаваме
отъ единъ пасажъ на императоръ Лъвъ, който ние можемъ
дл вземемъ като уводенъ пасажъ на сведенията му за стра-
кч и я та на българите и маджарите.
„И страшно избиратъ удобните моменти и не толкова
1чрезъ ржце и военна мощь се стараятъ да надвиятъ проти­
вника, колкото чрезъ хитрость и изненада и чрезъ въз­
препятствуване на нуж дите*.
Такава войска, която не съ груба сила и съ численость
иска да спечели победата, а съ умъ и съ изненади, дей­
ствително требвало да бжде много подвижна; тя требвало
дл се състои отъ по-малки единици, за да може да променя
гактиката си споредъ обстоятелствата.
Идеята въ стратегията на те зи войски, че искатъ да
взематъ победата чрезъ дочакваме на удобните моменти, е
напълно съвременна.
Ние имаме редъ данни, които показвагь, че прабълга­
рите действително, вместо да искатъ да взематъ победата
г ъ груба сила и численостьта си, което идело да означава за
I Ьхъ сигурно поражение, побеждавали съ то ва, ч е : {' \
1. завличали противника; I
2. дочаквали удобни моменти; *
3. и тогава изненадвали врага си. г
Требва да се забележи, че всичко това препоржчватъ
««плнтийскигЬ военни писатели и на своите пълководци, но
ю оставало само като съвети, понеже немали за това и

/
96

подходящи войски, съ които биха могли до реализиратъ тов

което отъ опитъ знаели, че представя сигурно средство за
победата.
За да разберемъ, какъ всичко това е било постоянно
практикувано у българите и маджарите тptбвa да опи*
шемъ нЪкои отъ техните войни.

НЯКОЛКО примЪри
Нека опишемъ напр. на кратко войната на К рум ^
противъ императоръ Никифоръ презъ 811 година, за да ви*
димъ, че действително споменатиятъ методъ донесълъ на
българите победата.
Никифоръ не приема предложението за миръ на Крума
и пристига съ огромната си войска въ Плиска. Крумъ от*
стжпва. (Обратното предположение ще разгледамъ въ спе»|
циална студия).
Императорътъ изгаря палатите на Крума, избива н
селението. *
Крумъ втори пжть проси миръ. „Ето, ти победи. Взе
каквото ти е угодно и си иди съ миръ“. Но Никифоръ, «
гурно въ ycntxa си, особено като вижда, чебългарскимтъ хан*
проси миръ, не смЪталъ вече че може да очаква друго, осве*
победа. Молещиятъ, унижаващъ себе си ханъ Крумъ му вн
шава още по-убедително, че българите не могатъ вече да
представляватъ опасиость за него. Самоув^реностьта,
ствено, прави императора и войската непредпазливи. Бе
грижно вървягь напредъ, мислейки най-малко за осигури
нето на войските и за разузнаването. И така Крумъ, съ л
стоянното си отстжпление и съ предлагане за миръ съ у»г
зителни за себе си условия, е сигуренъ, че може да ги увлече,
кждето иска, успива да приготви майсторски плана си — за­
садите. И византийците не се и усЬщатъ. когато попадатъ въ
примката.
И действително. rfc влизатъ въ примката така, че к
гато и самиятъ императоръ разбира, казва, .дори ако да 6 tx
станали крилати, и тогава никой не може да се надЪва че ще из­
бегне гибелите"119). Крумъ прочее съ всевъзможни средст'
така подготвя сражението, че резултетътъ не може да бж
другъ, освенъ пълното унищожение не големата византийска
войска.
Сжщо и стратегията на Крумовата победа при Версиникия
въ 813 г. отговаря на данните за българската войска у импе­
раторъ Лъвъ. Войската на императора е десеть пжти по-големв
отъ онази на ханъ Крумъ. Петнадесеть дена войските стоятъ
почти въ бездействие, измжчвани отъ жегата, раздразнени до
най-висша степень отъ чакането. Българите чакатъ, понеже
т е стоятъ на такова место, кждето, ако византийците ги на*
 «I
I
97 I

ш днагь, иде имъ нвнесатъ победата, тъй като самата мЪ-

I- )сть е благоприятствувала. А императорътъ чака въ
ne iiìto, кждето, ако българите нападнатъ, той би победилъ.
l\ I това положение ще бъде победенъ онзи, който вземе
н | .иативата за нападение. Оказва се, че Крумъ има по*здрави
и раи и войската му е по дисциплинирана. ВизантийцигЬ тол-
: загубватъ търпение, а императорътъ — властьта надъ
ката си, че войницигЬ просто го принуждаватъ за атака,
irai<i го заплашватъ дори съ това, че ще лреминатъ на стра*
: на българите, ако не даде сражение. Дори и единъ отъ
■и.лководцигЬ извиква на императора: „до кога ние ще седимъ
и ще гинемъ? Азъ пръвъ ще вдигна ръка въ име Бо*
•Km- и вие само см-Ьло да се присъедините и ние ще победимъ,
юто сме десеть пъти повече отъ тЬхъ". За да каже това.
1 1. сигурно съ мислили, че щомъ атакуватъ, Крумъ ще излезе
щ. полето, където могатъ да го надвиятъ. T t дори казвали:
1рано българатЪ взеха победата, понеже ни завладяха
в I непристъпни мЪста, обаче вънъ въ полето ние ще ги по*
б»-чимъ".
Но българите не могли да бъдатъ привлЬчени въ no­
li. то. Дори, когато вече атакуваниятъ Крумъ обръща визан­
тийците въ 6trcTB o. ме ги преследва, а задържа войската си,
понеже см^та, че тЪ бЪгатъ, само за да ги преследва той,
т. >. да го увл-Ькатъ въ преследване въ полето, където rfe
l i . численостьте си ще го надвиятъ. И само когато се уверява,
•<> пече цялата византийска войска ó tr e , той започва да ги
преследва и избива. А по-късно, обсажда онЪзи, които се J
I
г")сяватъ въ h ìk o h крепости и ги издавя1*0).
Сжщ иягь методъ намираме у маджарите. Тукъ ще раз*
I оимъ накратко италианската имъ война, за която имаме
е >»го подробно описание.
Въ 896 г „ маджаригЬ изпратили въ Северна Италия една \
(миузнавателна група. Тя е стигнала до реката Брента, от*
и> пето изпратила разузнаватели въ околмостьта, а следъ това I
•• върнала въ Унгария.
Въ следващата година преди лотото, маджаригЬ при-
• » нали съ една армия и стигнали чакъ до Павия, столицата
на Ломбардия. Оттукъ, разделени на по*малки части, кръсто*
• .ши цЪла Ломбардия и взели откупи отъ градоветЬ Павия,
Милано, Бреша, Верчели и разрушили Бергамо и други. Кральтъ
и - Ломбардия, Беренгаръ можалъ да събере войска и да по-
т I ли срещу маджарит^ чакъ презъ септемврий.
Споредъ италианския авторъ Луидпрандъ, войската на I
■-ш ь Беренгаръ била три пъти по-голЪма отъ тази на ма*
•»ригЬ — войската но Беренгара била 15,000 души. Есте-
- Пено е, че маджаритЬ могли да победятъ тази войска само
. работятъ не съ сила, а съ разумъ.
Военно библиотека, хи. 96 7 .f
Iч ,
\
I

J
98

Щ омъ научили за приближаването на Беренгара, от*

стжпили. Беренгаръ ги пргследчалъ, но ги настигналъ чакъ
тогава, когато по-голЪмата часть отъ тЬхъ била вече препи«
нала реката Адда. Преминаването имъ ставало толкова бързо?
щото неколцина души се удавили въ реката. А една часть
останала още отсвмъ реката. За да спратъ Беренгара, прещ
ложили миръ и то съ условие да му предадатъ всичките си
плячки, срещу което искали да си отидагь свободно. Берен*
гаръ, виждайки ги да се молятъ само за мирно напущаме
на страната, сметалъ, че те сж съвсемъ слаби и отхвърлилъ
предложението имъ. Маджарите лъкъ постигнали цельта си:
т е сполучили да задържатъ съ предложението си Беренгара,'
докато ц-Ьлата имъ войска преминала реката. По*нататъкъ
сполучили въ околностьта на Верона да осигурятъ другоя«
отстжпленнето на войските си. Задната охрана на маджа;
която било застигната отъ предната охрана на Беренгара,
избягала, а се върнала и победила охраната на Берекге(
вата войска. Това значи, че бързите унгарци сами сж п;
дизвикали битката, смазали предната охрана и после избягал»
Тази битка спряла противника докато маджарската во(
ска стигнала реката Брента, дори и преминала съ помощьта
на меховете си реката и останала да чака, като приготви/
примка за Беренгара.
Приститналъ до реката Брента и Беренгаръ. Той за*
стеналъ съ войската си на отсамния брЪгъ, а маджарите*
отвъдъ. Тогава маджарите изпратили пратеници, които
предложили освенъ плячката и оржжията и животи»
си, като за себе си поискали само по единъ конь, за да мога1
да се върнатъ въ Унгария, и като обещали, че никога не им
стжпятъ вече на италианска земя. Но Беренгаръ. заклю<
вайки по тЪзи молби, че маджарите сж въ отчаяно пол<
жение, отхвърлилъ предложението.
Обаче, маджарското предложение имало само за цел1 ч
италианците да мислятъ, че т*Ь сж въ отчаяно положение и’
че не сж годни да предприематъ нещо противъ техъ. Ма­
джарите имали време да си отлочинатъ. и тъй като били въ*
влекли противника въ удобно и познато т£мъ, отъ разуз»
ването. извършено преди една година, мЪсто, като при това|
създали въ него убеждението, че сж много слаби, започнали
да лравягь своите стратегически движения. Поставили три'1
засади отъ двете страни и въ тила на непредпазливата ита­
лианска войска и започнали да чакатъ удобния моментъ.
Италианците, сигурни вече въ резултата, отдали се на
почивка и ядене, даже ие мислейки да се осигурятъ нкто чрезъ
предни постове, нито съ защита на фланга. Когато почвали
да вечерятъ, сваляли не само мечовете и копията си, но и
шлемовете и броните си.

А
 99

Това било момеитътъ, когато маджарската конница, под-

гнато отъ трите засади, са нахвърляла и то тъй бързо,
•згрижната италианска войска на могла да се опомни.
М жш ени отъ повтаряните и уж ъ съвсемъ отчаяни предло-
• I '.я на маджарите, заобиколените загинали. Споредъ ита-
ли - ския авторъ, маджарите ги нападнели съ толкова силна
и бирза атака, че на едни проболи яденето въ гърлото имъ
•*1. грелите си, а други били избити като бегали, следъ като
нигмали конете имъ и лесно ги унищожили, понеже намали
»ом .,81) За кратко време била унищожсне най-големата
вой ка на запада. Резултатътъ отъ това билъ, че Италия
I мела за дълго време безопасна за Унгария.

О тъ тези описания става ясно, че българите и маджа­

р и постжпвали съвсемъ еднакво: главната цель на бълга­
р и -. и маджарите е била да дадатъ сражение само въ удо­
бно за техъ место, кждето приготвятъ засадите си, т. е. да
ур мовесятъ многобройностьта на противника съ други сред-
«1 Това е основенъ белегъ и на модерните войни: изпол-
1 у- мне на гео'рафското положение, налагане да стане боягь
1 лмъ, кждето е удобно — всичко това намираме въ войните
мл българите и маджарите.
И за да го постигнатъ, те постжпвали по единъ и ежил»
м I 1нъ: съ неколко предложения за миръ подмамвали по-
1;мата войска на противника да поверва въ победата си
дотолкова, че да ги смета вече за безопасни и така безгрижно
дл напредва до удобното темъ место, кждето, използувайки
момента и заобикаляйки противника, съ изненада, съвсемъ
№ унищожавали.
Всичко това буквално отговаря на писаното за тЬхъ у
императоръ Лъвъ.
За тези изненади, освенъ описаното дотук ъ, свидетел*
стпува и онова, което казва императоръ Лъвъ: „презъ нощьта
п| п!Отвятъ бойния си редъ". Това установяваме въ битката
нл Крума съ Никифора. А за Симеоновото време имаме едно
<• пение, споредъ което българите, презъ нощьта, неочаквано
и- щатъ византийците.1в2)
На още едно место императоръ Лъвъ характеризира
«- иегията имъ така:
„ т е обичатъ борбата отдалечъ и съ засади и съ заоби*
» <не на противника и фалшиво отдърпване, завръщания и
1>-1 щръснагь воененъ редъ."11*)
Тукъ, следователно,имаме сжщото: Т е обичатъ да устрой*
*. -гъ засади, да заобикалятъ противника, да си служатъ съ
'н. кливи отстжпвания и внезапни атаки, нещо което отго-
4- • * на идеите на съвременното военно изкуство.
100

Има, обаче, една фраза, която требва да обяснимъ по

добре:
Имп. Лъвъ пише: ,гЬ обичатъ. , , разлръснатъ воененъ
строй". А Пс. Маерикий пише тукъ .Обичатъ . . . стросм
по клинове т. е. разпръснато." Това требва да разбирай
въ смисълъ, че докато сж въ строй гледагь да бжде чел^
то непрекжснато. та противниците да не могатъ да видя1>
собствено колко голяма е войската имъ, но като атакуват*,
образуеатъ клинообразни групи.
За клинообразни нападения ние имаме и други сведения
Напр. Амианъ Маркелинъ пише за хуните, че те атаку
вали въ клинообразенъ строй. Това значи, че праволинейнияп.
строй при атакуване на противника, съ светкавична бързина,
бнлъ преобразуванъ въ клинове. Западните народи намериш
тази нападателна форма толкова удобна, че много рано !я
възприели'41). [■

Цитираните досега пасажи, като ги проверяваме съ дан

ните за българите и маджарите, даватъ картина за
войска, боряща се по законите на съвременните войски»)
Първо: императоръть ма две места споменува, че тЬ
искатъ да спечелятъ победата не въ борба гърди съ гърди
и съ численостьта на войската си. (На второто место и*
резена: те обичатъ борба отдалеко). Но и на едно треф
место, кждето разправя какво е противно на българскатши
маджарска войски, споменува, че .противно имъ е сблъска*
нето съ оржжие*. I
И това е естествено при една войска съ развита стр#*
тегия. При малката численость на войските имъ, борбаЯ
гърди съ гърди щеше да означава просто гибель за българ*Ц
т е и маджарите. Такава борба е и първобитна, те сж имам
работа все съ ло*големи войски и затова, нито българсквмь
нито маджарската войска не биха могли да издържатъ дори
и първите атаки на съседните имъ големи империи. И така1
не само за успехи, а за да иматъ възможность изобщо да
сжществуватъ, требва да се благодари тъкмо на това, че
военното имъ изкуство, стратегията имъ била по-развите отт
онази на европейските народи. Срещу многобройностъта и
грубата сила на войските на съседните имъ световни империи,
като едничко средство, което правило победата имъ възможна,
противопоставяли високото си военно изкуство. Тази техна
военна ицея,впрочемъ,се препоржчва и на византийските вой­
ски отъ собствените имъ тактици. Така четемъ у Пс. МаврикмИГ
както и у императоръ Лъвъ, че не съ числото на войниците
и съ безумна смелость требва да се стремимъ къмъ побе­
дата, а съ военни знания, съ изненади, съ измамване на про­
тивника — като се употребяватъ методите ка тюркскит!.
народи185). Т. е., все повтарятъ и лрепоржчватъ на оизантий*
 10!

1 войска тов», което отбелязватъ за българите и маджа­

ри . и което е било и ще бжде вечно основенъ принципъ
и развитието на военното изкуство.
Най-характеренъ изразъ за техния воененъ методъ е,
1- тЬ се стремели да дочакатъ удобни моменти.
М оже да се каже, че всичко друго приготовлявали само
' . »а. ТЬ имали здрави нерви да се въздържатъ отъ бой
н д. заставятъ противника да се бори тъкмо въ такъвъ
' >м<:нтъ, когато тЬ могатъ да спечелятъ победата.
Крумъ, въ 611 год.,изтърпЬлъ всевъзможни унижения:
‘ •I* )йко гледалъ какъ изгаря столицата му, какъ избиватъ
мин жестоко населението. Той се въздържалъ да не напада
противника, докато не го привлече въ такова место и да
•«пака такъвъ моментъ, когато съ сигурносгь напълно е
могълъ да разбие много по-голЬмата войска на Никифора.
Сжщото се повтаря и при Версиникия: цЬли 15 дена
:зк.1лъ Крумъ, понеже знаелъ, че само тамъ, кждето се билъ
. юложилъ, би могълъ да победи десеть пжти по-голЬмата
войска на имп. Михаилъ. И когато следъ дълго чакане дей-
‘■•нително успЬлъ до-толкова да възбуди нервите на про-
тинмицитЬ си, че те, се разбунтували отъ бездействие и ста-
::2 .:л негодни за успешни действия и го нападнали само за­
шито загубили самообладание отъ чакането, той можелъ да
ги обърне въ бЬгство. Но както той успЬлъ да изчака мо­
мента, когато тЬ ще се нахвърлятъ въ сражение, на удобно
»л него м~Ьсто, т. с. дочвкалъ възможностьта да имъ даде
снижение, тамъ, кждето съ малката си войска е могълъ да
спечели победата, така и после той е ималъ достатъчно
•; .ржаностъ и дисциплина да въздържа войниците си отъ
м> следване, понеже не билъ още сигуренъ, че ако ги пре-
;л “ Два и излЬзе на откритото поле, иЬма да попадне въ
примка. Само когато е билъ вече сигуренъ, че изходътъ не
м.,же да бжде другъ, освенъ пълна победа, почвалъ да ги
преследва.
Дори Исперихъ, когато византийците съ огромна войска
го нападатъ, отбЬгва да влиза съ гЬхъ оъ сражение и от-
• I .пва въ безопасно, недостжппо мЬсто. Липсата на възмо-
•I >сть за съприкосновение съ много по-малобройния про-
гт.иикъ, чакането въ пъп-ю бездействие, постояно подриватъ
и\ >;а на византийците. Българите не излизатъ на открито да
... итватъ щастието си — тЪ чакатъ спокойно докато визан-
имената войска изгубва самообладание, отпада духомъ съв-
• мъ, и тогава, при удобния за тЬхъ моментъ, излизайки отъ
■цитенитЬ места, унищожаватъ византийските войски.
Още единъ примеръ :въ 708 г. императоръ Юстиниянъ II
ч.1ка съ войската си на полето при Лнхиало. Но българитЬ
• се настанили въ планински места въ очакване на удоб-
• ч за гЬ хъ моментъ. И когато византийците безгрижно се
 i
102

пръскатъ, неочаквано българите се явяватъ и унищожавате j

противниковата войска|(>е).
Сжщо и маджарите въ Италия от&Ьгватъ да воювате *
съ много по-големата войска на Беренгара —увличатъ го псе
nc-далече по м£сто и моментъ, докато успиватъ съвсемъд*
го унищожатъ-
За дочакваме удобния момегь имали сж нужда отъ по*
здрави нерви и по-строга дисциплина, отколкото тези па
противника имъ. Бизантийците не могли да изтраятъ прЦ
Версиникия, и понеже били недисциплинирани съ сила нак#
рали императора да атакува. Италианците при Брента не *
спазвали никаква дисциплина.
Но за да могатъ да избератъ удобния моментъ, имало #
нужда освснъ отъ здрави нерви и железна дисциплина и отъ
всичко онова, което ни разправя императоръ Лъвъ: военна
хитрост»., привличане въ засади, заобикаляме, привидно от*
стжплсние, ненадейно възвръщане и изненади.
Военна хитрость представя напр., когато се показватъ, че
сж безсилни срещу мощния противникъ и, че очакватъ отъ
него само милосгь и така му внушаватъ, че те не сж опасни
за него. Те успеватъ въ това, като му предлагатъ всичко*
само да ги остави на мира. Най-ясно се вижда това въ КрН
мовата война 811 гсд., както и въ италианско-маджарскат^
борба.
Т е умеели така дсбре да внушаватъ, че сж безсилни, щот4
императоръ Никифоръ, както и Беренгаръ, напълно поч! ~
да се самоизмамватъ мислейки, че българите и маджариф
не сж способни повече за каквото и да е дейсвие. Така
успели да създадатъ у противника едно състояние на пъл
разлустнатосгь: той преставалъ да се грижи за разузна
телната служба, да поставя предни постове, дори да с4
държи готовъ въ всеко време за бой. i
Затова на друго мезто императорътъ отчаяно казва, ч
маджарите сж хитри, преструващи се и прикриващи нам'
ренията си. Големо впечатление правело навсекжде това, ч
нищо не могло да се узнае за намеренията имъ до са*
шения фактъ — нещо, което и днесъ е основата на вс
война. Византийските тактици, между техъ и самиятъ Лъв'
препоржчватъ и на собствените си войски точно това, кое
разправятъ за българите и маджарите.

Кое и какво е удобното место за даване на сражение?

За него императоръ Лъвъ дава следното сведение: „противно
е на .техъ равно или голо место“. Естествено, такова место
повече способстаува на грубата сила и многобройностьта.
Затова Крумъ въ 811 г., както и въ 813 год., толкова дълго
се е въздържалъ отъ бой, за да може да привлече проти*
вника си и, за да не сс бие на равно место. Така войниците
 103

: ; нмператоръ Михаилъ I казвали: „Следъ като ние бехме

■и!}зли въ България, тЪ низaвлaдtxa въ нелрестжпни места,
овче, вънъ на полето ние ще ги победимъ". Действително,
> 811 год., византийците били унищожени въ непристъпни
I .ста.
Но на друго место императорътъ споменува, че който
ис ка да се бори съ техъ требва:
§ 70 ,да се старае по всекакъвъ начинъ да построи бой­
ния си редъ по възможность на голо и равно место, където
д не се криятъ опасности отъ гжсти гори, мочури, пресечени
м .ста, защото маджарите се стараягь да поставятъ засади*.
Наистина техните войски, бидейки много по-малки отъ
о. ези на противниците имъ, не биха могли да осигурятъ по-
с-дата си разчитайки само на непредпазливото напредване
или лагеруване на противника или увличането му въ удобно
к.исто за бой. Тези неща даватъ само условия за изненада.
1 I, съ тези психологически средства, принуждавали про*
т/иника да прави това, което те искатъ, да верва това. което
т1. му онушаватъ, т. е. не требва да подържа строгъ редъ,
ащото спокойно може да ги преследва вредомъ. Но ге имали
и активни стратегически средства за изненада, както казва
>:-:ператоръ Лъвъ, че обичатъ да се борятъ: съ засада и съ
....обикаляме на противника.
За борба съ засади, за заобикаляне на противника, не-
колко пъти говори императорътъ • авторъ, като предвари­
телно споменува, че иматъ специални отряди, определени
това:
иВънъ отъ бойния редъ те поставятъ известна войскова
зстъ за резервъ, която излращатъ въ засади противъ не*
г-:рливо построените срещу те хъ .“
Също и по-нататъкъ, където дава съветъ какъ требва
> се воюва противъ българи и маджари, съветва, че требва
", се построява бойния редъ на равно место, където нема
. ста гора, мочури и пр., защото маджарите все се стараятъ
, I сложатъ засадите си. Действително изненадата и то съ
1 сада е основата на стратегията имъ. Това виждаме ясно въ
• ;рбата на нмператоръ Никифоръ и Крумъ; също и за
- джарите имаме премного сведения, отъ които се вижда,
т е печелили победата съ изненада, чрезъ засади и за*
> «каляне на противника.

Почти непобедими ги прави това, както казва Лъвъ, че

< . се борятъ отдалечъ.съ привидно отстъпление и впослед-
• вие се възвръщатъ. Оръжията имъ, големата имъ сръч*
: ость, постоянните упражнения, бързина и подвижность пра-
■чли това възможно за техъ. Противниците се очудвали на
>зи невероятна подвижность. Ако си представимъ една
>мия, изкусно хвърляща отдалечъ стрелите си, за да при-
г
104

чини безредие въ строя на противника, какво остава на по»

следния да прави? Тя не го наближава, а нанася ударигЬ си
отдалечъ. А ко ги атакува по-силенъ лротивникъ и не могатъ
да разстроятъ бойния му редъ отдалечъ, rfe се отдръпеатъ
съ б-Ьгъ, за тЪхъ това е означавало маневра, докато за про»
тивницитЪ то е носЬло следните опасности :
1. ОтстжпващитЪ сж бягали бърже и противникътъ ни­
кога не знае, кога ще намЪрятъ за добре да се обърнагь и
да атакуватъ разстроенит-fc му отъ преследването редица
2. Могатъ да увлЪкатъ противника къмъ засади и следъ
това да се обърнатъ, за да го атакуватъ отъ три страни,
3. За да нанасятъ загуби на преследващите ги, изкусно
стрелятъ назадъ о г ь бЪгащитЪ си коне. Затова императоръ
Лънъ казва, че като сж преследвани, rfc извличатъ най-го
гол!>ма полза отъ стрелбата съ лжкъ.
Това е най-опасно за противника. Императоръ Лъвъ
казва, че тЬ действуватъ съ привидно избягване и възвръ^
щане, съ което често пжти вкараатъ противника въ пред
варително приготвена засада. Както видехме, императо
Лъвъ на едно м-Ьсто казва, че всякога отдЬлятъ изеест
число войници за засада, а на друго, че тЪ обичатъ да сл
гатъ засади, да заобикалятъ противника, привидно да го из
бгьгвать и после наново да се възвръщатъ.
Това н^щ о споменува и другаде Пс. Маврикий като го
C M fc ta за обичайно на тюркскигЬ народи, а императоръ Л ъ въ —
просто като H tiuo, което се повтаря често и е много опасно '* ’)
Действително имаме сведения за б ъ л га р и ^, че и rfc сж
употрЪбили този методъ.
Гoлtмaтa победа на царь Симеоне при Ахелое ни служи
за отличенъ примЪръ : българитЪ избЪгватъ и когато виза;:
тийцит-fc ги преследватъ въ безредие, Симеомовата войска вне'
запко се обръща и унищожава противника '*•).
Сжщото разправя Луидпрандъ за маджаритЬ вь 910 г.т
МаджаригЬ атакуватъ войската на краля Лудвигъ, нЪмцигЦ
се противопоставигь. Маджарит-fe самоволно избЪгватъ. Hfcn
U H T t ги преследватъ въ безредие, тогава маджвритЪ отъ за
сада се нахвърлили върху имъ: „Цвиленето на конегЬ, св
ренето на роговетЪ хвърлило въ ужасъ бЪгащит-Ь, а всичко
това насърдчавало преследвачигЬ“ 1*»).
Какъ е ставала подобна маневра, ще разберемъ отъ
едно описание на Пс. Маврикий:
„Когато се сблъскатъ отпреде, воюващитЪ самоволноI
се превръщатъ въ бйгъ и противникътъ безъ редъ ги пре»
следва ; когато пристигнатъ до m ìctoto не засадата, прикри­
ващите се въ засада изкачатъ въ гърба на противник®, <
Тогава и бягащите по даденъ знакъ се обръщатъ и заграж»
датъ противника помежду си — както лравягь скитскит-Ь на­
роди »*)
 103

Сжщото четемъ и нъ Тактиката на императоръ Л ъ въ 18’).

Византийските тактици внушавали този методъ и на
■;ИтЯ пълководци.
Но това и германците научили; следъ бляскавите по*
■•••ди, които маджарите спечелили срещу тЯхъ, германците не
н<тли да устоятъ насреща имъ другояче, освенъ съ построява*
ir на крепости и съ модернизиране на войските си. Така краль
Х< нрихъ, освенъ че реформиралъ цЯлата си войска противъ
м джаритЯ, създалъ и една по*леко въоржжена войскова
чг.сть, която се научила да се бори по маджарската метода,
т. е. бърза атака, привидно отстжпленке и привличане въ
з.сада1«).
Маджарите и българите, прилагайки всичките тЯзисрЯд-
ст »а. ако не могли да взематъ победата, все пакъ мжчно били
ir ,)едими. Бърже избЯгватъ и сж несъкрушими съ единъ само
уларъ, а често пжти се аъзвръщатъ и се опитватъ наново
г * победятъ. Така и самиятъ императоръ Лъвъ казва на
е;.но мЯсто:
§ 73 „И ако сражението излЯзе добре, не трЯбва нито
ненаситно да ги преследватъ, нито немарливо да си почиватъ,
<:щото не е като при другите народи, у които първото по*
©»V

•ждаване значи край на борбата, а до като ие се у.чижатъ

с ».всемъ, тЯ се опитватъ по много начини да се борятъ съ
противниците с и “
Прочее не сж като другите народи — щомъ ги победятъ
■• не мислятъ за нищо друго освенъ за бЯгане, а напротивъ,
I • пакъ и пакъ се опитватъ да взематъ победата.
ТЯ въобще държатъ сметка за това, че противкикътъ
И 1Ъ като ги гони, не ги преследва въ редъ и така, обръщайки
• ', могатъ да го победятъ. но трЯбва да го увлЯкатъ въ пре*
«псдване, докато забрави себе си. ТЯ могатъ да разчитатъ
н 1 това, понеже въ това отношение тЯ сж по дисциплинирани
,,гъ византийците, както свидетелствува самиятъ импера-
I >ъ Лъвъ.
§ 58 »Когато пъ къ тЯ обърнатъ противниците си въ
о^гство, всичко друго смЯтатъ за второстепенно и безпо*
и: 1Дно ги преследватъ, като не мислятъ за нищо друго, освенъ
■ преследването. Защото не се задоволяватъ, както ромеите
и другитЯ народи, съ умерено преследване и съ плячкосванс
богатства, а преследватъ дотогава, докато не разложатъ
всемъ противника и употрЯбяаатъ за това всЯкакви начини."
Византийците и другите народи, когато превръщали
' 1 >тивника въ бЯгъ, почвали да го преследватъ и сжще-
:менно да плячкосватъ, т. е. тЯ развалятъ редоветЯ си.
• im o t o преследване недовеждатъ до край. А българите и
■■ джаритЯ се грижели само за преследване до пълното
шцожение на противника. Действително, много силна дисцип-
трЯбеа да е имало у тЯхъ, за да могатъ да въздържатъ
106

войниците отъ плячкосване, за да когатъ да преследват*!

само крайната цель — окончателното унищожение на про^|
тивникв.
Това сжщо отговаря на съвременните възгледи — дама
се гледа само на победата, а преди всичко използуването й /
достигане на крайната цель, унищожение на противника.
За това, у българите имаме ясни примери. Така Крум!
при Версиникия, когато византийците се обърнали въ б-Ьг
заповедалъ на войниците си да чакатъ, докато могълъ да
провери, че безъ опасность може да преследва. А после пр
дължилъ преследването, докато ги изтрЪбилъ.
Въ това, че гледатъ не само да лобеждаватъ против
ника, а както и съвременник войски и да използуватъ п<
бедата съ преследване до крайното му унищожение, отива!
дотвмъ, че издавяли и онези. които се скривали изъ к|
постите.
$ 69. „А ко пъ къ нЪкой отъ преследваните противни!
избЪгатъ въ укрепление, гЬ се старвятъ да изследватъ точ>
отъ какви нЪща има оскждица за конете или хората и а
рателно се стремятъ да подчннятъ противниците, като ги п|
тесняватъ въ нуждите имъ, или лредлагатъ изгодни за прот»
ницитЪ договори и поставятъ по-напредъ по-добри условия?
а после, като ги приеме, прибввятънови по-тежки.*
Действително четемъ и за Крума, че въ битката п;
Версиникия заклалъ въ преследване много византийци, отъ]
които всички захвърлили оржжието и броните си по пжтя[
„други пъкъ набързо влезли въ некои крепости, но отпосле|
българинът* ги обсаждал* и всички изловилъ*.
Както вече видехме по-горе, имаме сведения за бълга­
рите, както и за маджарите, че обсаждали крепостите, дс
като имъ се предавали отъ гладъ.
За бележката, че гЬ лредлагатъ условия, които после
изменят*, имаме сжщо сведения. Така превзелъ Крумъ Софи«
Въобще, предложението за миръ отъ Крума на Никифора б*
сжщо само хитрость, съ която често пжти действували и
маджаритЪ. Обаче сжщото, за което се оплаква авторъ т^
отъ страна на българите и маджарите, е толкова отговарял« ^
на манталитета на онези времена, че е било сметано само за'
уменъ похватъ, та и самиятъ императоръ Лъвъ го преп<
ржчва на лълководците си, като много добъръ метод*.1'1*)
 Съвети противъ маджарите и българите
Император* Л ъ в *, след* като дава пасажите за воен­
ното дело на маджарите и българите, прибавя и неколко
I -.сажи, в * които дава съвети противъ техъ.
$ 61. Противна е на маджарите липсата на пасбища за­
ради множеството животни, които водят* съ себе си.
§ 62. Много имъ вреди пехотата, понеже те сж кон­
ници, които не слизат* о т * конете си и не сж силни пешо,
I :>неже сж възпитани на конь.
§ 63. Неудобни имъ сж голите и равни места, както и
преследваща наредена сгжстено конница.
§ 64. Не обичат* сблъскване въ непосредствена бли-
. ость и нощни атаки, които требва да се произведатъ така,
че една часть да ги атакува, а другата да бжде в ь засада.
§ 67. Който иска да почне битка противъ техъ, требва
да постави грижливо предни постове и то на малки разстоя­
ния единъ отъ другъ. Требва да се мисли и за това, да има
нлизу укрепено место и храна за неколко дни, ако може и
„ I животните, но за хората въ всеки случай, най-много вода
да има кжде да се разположи обоза.
§§ 68—71. Бойнинтъ редъ противъ техъ требва да се по-
споява, както е описано въобще въ Тактиката, но за флан-
г.в е те требва да се отделя по-голема сила.
Най-важно е строят* да се разгръща въ равно место,
к*д е то нема гжсти гори, мочури, пресечени места, поне­
же маджарите готвятъ засада. И на четирите страни на
с.роя требва да се постави охрана.
§ 72. Хубаво е. ако кепребродима река, блато или мо­
чури има зад * строя, за да може да се осигури тила.
§ 73. И ако боя завърши успешно, не бива да ги пре-
• сдаат* ненаситно, нито немарливо, понеже т е не изоста­
нат* борбата ако ги победят* въ първата битка, както дру­
гите народи, но докато не бждатъ смазани съвсемъ, т е по-
:::юго начини се опитватъ да вредятъ на противника.
Всички тези съвети сж фактически хвалебни думи за
«• .лгарски и маджарски войни.
Но най-важно е това, съ което завърши императорътъ:
• I. не сж като другите народи, за които войната свършва
.••дъ единъ неслолучливъ бой, а т е и следъ това по все-
= :кои начини искатъ пакъ отново да започнатъ. Затова може
10$

да се смета, че войната се свършва само тогава, когато тЬ

биватъ напълно унищожени.
Каква голема разлика има между военната стоймость
на българската и маджарска войска и, напримЪръ, франк-
ската. Последната» ако храната й е оскждна или я мжчи жега,
или студъ, намалява смелостьта и готовностьта си за борба,]
а българите и маджарите и когато ги лобедятъ, многократно^
се опитватъ съ всички възможни начини да спечелятъ по«
бедата, нещо, което и сега се смета за най-голЪма ценность
на войника.
Между съветите има единъ, който специално требва да
преценимъ:
§65. .М ного имъ тежи. ако н%кой отъ гЬ хъ избяга до ро*
меитЬ. Именно познаватъ непостоянния характеръ на своя
народъ, знаейки, че обичатъ печалбите и, че сж съставени отъ
много племена, и зарадъ това роднинството и единството ме­
жду тЬхъ н-Ьма голяма цена".
§ 66. „Д ко неколцина избегатъ при насъ и ние ги прие-
мамъ добре, множество други ги последватъ, заради това гЪ
се сърдятъ на избегалите отъ техъ.“
Въ това отношение имаме много добри сведения за бъл­
гарите. Въ разни времена избягали въ Византия много бъл­
гари. Така и двама отъ владетелите—Севинъ и Телеригь и
маса техни привърженици, които станали орждия протиеъ
България. Не ще съмнение, всякога е имало хора, конто,
като знаели, че византийците ще ги приематъ добре и ще
имъ дадатъ възможности за удобенъ животъ, избягвали при
техъ. И верно е, че българите се сърдели много за това,
дотолкова, че едно отъ условията за миръ, което предложила
Крумъ, било: „да се повръщатъ взаимно отъ даете страни
беглеците, ако се окаже, че готвятъ нещо противъ вла­
стите“. А тъкмо това било, заради което византийците не
искали да приематъ мира.
влиянието на военното изкуство на прабълга­
рите, маджарите и на сродните темъ народи
върху развитието на европейското военно дело
А ко прочетемъ внимателно военния учебникъ на импе-
, оторъ Лъвъ и заедно съ него, за сравнение, стратегиката на
ile. Маврикия, ще разберемъ, че най*важните съвети за воен­
ното облекло, военните оржжия, строя, войсковите видове,
антиката и стратегията сж, собствено, лрелоржка за възприе­
мане на военното изкуство на тюркските народи. Т. е. въ
началото на У11в.,както и въ началото на X в. намираме визан-
, ийската войска съвсемъ преобразувана, главно подъ влия-
1ието на тюркските народи.
Въ това отношение, сравнението на двата извора е много
I оучително. Императоръ Лъвъ смета вече много страни отъ
ноенното изкуство на тюркските народи за византийски. Гор-
диятъ и ученъ императоръ отбегва въобще да спомене, че
irfemo е възприето подъ чуждо влияние. Хората не требвало
да знаятъ, че византийците били възприели много нещо отъ
по-модерното военно изкуство на онези варварски народи,
предъ които пропаднала традиционната римска тактика и
стратегия и ведно съ нея и старото въоржжение. Въ бор«
бата противъ техъ имало само една възможность : да се на«
учатъивъзприематъ всичко оть техъ, защото техното военно
изкуство било ло-развито и усъвършенствувано. Императоръ
Лъвъ фактически налравилъ това. Въ това отношение, из-
ворътъ му — Пс. Маерикий, е ло-откровенъ. Пс. Маврикий
казва навсекжде просто, че това и това требва да правимъ
с: начина на онези народи. Като сравнимъ двата извора, ще
Р мберемъ главно въ какво собствено тю ркските народи би«
ли учители на византийците.

Презъ времето на Пс. Маврикия, въ началото на VII в.,

м и в а ж е н ъ лредметъ за вниманието на византийците били
ли:рите. У Пс. Маврикия четемъ, че о1 ъ всичките скитски
породи, само тю рките и аварите иматъ по-здравъ воененъ
(• •дъ тъй като воюватъ по установенъ начинъ, или да ка-
:: «;мъ, по плвнъ. Аварите отъ средата на VI в. ната-
т ькъ действително представявали голема опастность за
•мантия, като образували една мощна империя съ средище
110

сегашна Унгария, простираща се въ началото си чакъ до

р. Волга. Въ гЬхната империя намираме и българите, както
източните, така и западните. Обаче, една нова велика сила
скоро отнела най-източнигЬ провинции на аварската държава.
Все пакъ тая държава е задържала границите си чакъ до
Донъ.до времето, когато падането на аварската мощь въ 3. де-
сетолетие на VII в. било използувано отъ българите, които
откжснели отъ т%хъ земите между Донъ и Днепъръ. Вели*
ката сила, която сполучила да отнеме отъ аварите източни
имъ владения, включително и земята иа кавказките българи,
била образувана отъ втория народъ, за който споменува Пс.
Маврикий, че има равно съ аварите развито военно изкуство
— тюркитЬ. Този мощенъ народъ образувалъ въ средата на
VI в. една велика империя, която скоро порастнала толкова,
чс източната й граница минавала въ Манджурия, а западната
—въ Кримъ. Въ средата на VII в. т е (източните тюрки въ
630 г., а западните 659 г.) били за малко поробени отъ ки­
тайците, но около 680 г. пакъ сс освободили. Тюркската им­
перия била унищожена въ средата на VIII в. отъ уйгурит
Пс. Маврикий говори за основателите на тези две го­
леми империи — аварите и тюрките. техното, споредъ вето?
еднакво военно изкуство имало решително влияния върху
византийците.
Въ това отношение ние имаме твърде щастливо ло
жение, чс единъ унгарски ученъ Е. Дерко е изучи
и разработилъ въ разни студии въпроса. Неговите резул­
тати могатъ да ни служатъ за сигурна основа11*).
Както знеемъ, римската войска била пехота. Колко'
имали конниса, тя лредставявала само една яздеща пехо
конете й служели само да пренасятъ войниците на местото на
битката, кждето т е воювали пеши. Така било и у германците
Сжщо и келтиберите въ войската на Анибала били яздяццц
пехота. Яздачите прикрепяли за юздите на конете колчета
и когато следъ първата атака, която произвеждали на кон-*
слизали отъ тЬхъ, забивали колчетата въ земята и завъ~
вали конете, докато се биятъ пеши.
Римляните били победени отъ Анибала поради по-ела
бата си конница. Те требвало да взематъ чужди народи : така
Сципиоиъ приелъ въ войската си 4.000 нумидийски конн*
а въ битката при Фарсала и на двете страни се били чуж
конници, въ войската на Юлий Цезаръ — галски и германски,
а въ тази на Помпен — мало-ззийски, тракийски, македонски^
германски, галски и сирийски конници. Но т е били предимно
тежка конница. Леки конници, въоржжени съ лжкъ въ ц4лата
войска на Помпей се намирали само 200 души.
Когато Римъ требвало да се бори съ източните народи^
които имали почти изключително войска отъ лека конница/
билъ принуденъ да въведе конницата и съответната й стра-

j
 111

V 1Н Я . А особено требвало да се възприеме лжка, като главно

•' ->жжие. Императоръ Адоианъ полагалъ вече голяма грижа
т о т о една часть отъ конницата да бжде упражнена въ стре­
ляме съ лжкъ Но пъ къ за това той билъ принуденъ да
п; <еме въ римската оойска много чужди елементи.
Но тази конница останала заедно съ много по-многобройна-
». пехота въ рамкигЬ на легионкгЬ. Пръвъ императоръ Галиенъ
образувалъ, заради борбата си съ персите, самостоятелни
к чни бригади извънъ легионигЬ.
Въ тази конница отъ IV в. насамъ почва да играе по-
с<_>иозна роля леката такава, въоржжена съ лж къ . Амианъ
Морцелинъ, който много хвали коннитЬ стрелци, споменува,
•и* т"Ь били знатни варвари, които се отличавали по сила и
ъжие. Императоръ Констактинъ ги използува въ войната
>• противъ персигЬ. Най-многото отъ тЪзи варвари били
хуни. Подъ влиянието па източнигЬ народи, особено вече
и >цъ това на хунитЬ, леката въоржжена съ л ж къ конница,
ст *нала необходима съставна часть на римската войска.
А въ VI в., възъ основа на борбитЬ на империята съ тюрк-
• итЪ народи, както и съ народи развили се въ военно
.юшение подъ тюркско влияние, римската, респективно, ви-
ттийската войска, почва да се преобразува коренно. Стре-
лянето съ л ж къ става главно бойно средство не само у кон­
ницата, но и у пехотата. Споредъ Прокопий, византийската
войска дължи победитЬ си на въвеждането на лжка. Споредъ
този авторъ, кавалеристътъ ималъ броня, както и гетри на
краката си, нЬкои войници имали и мвлъкъ кржгълъ щитъ
^ :крепенъ на рамото. На дЬсната страна на колана билъ
>'!<аченъ колчанъ за стрелигЬ, а на лЬвата — мечътъ. Но
това било все пакъ тежка конница, която се движела много
бивно. Стрелбата сж произвеждали не въ движение, а отъ
мЬсто.
Влиянието на тюркскитЬ народи върху развитието на
т-шнтийската войска не се е състояло само въ това, че тя
л 1 .»приела много отъ тЬхъ, но и че въ нея участвували много
V, 1И — цЪли полкове, за които Прокопий отбелязва, че ко-
•то воюватъ като ромейски наемници, образуватъ отдЬлна
ьосва единица.
Не по-малко изпъква и влиянието на стратегията на
■ жскигЬ народи. ГолЬмиягь византийски пълководецъ Ве-
/ипарий напълно възприелъ тази стратегия — всЬкога от-
' ; налъ решителнигЬ боеве, а се сгараелъ да увреди про-
|. 1НИковнтЬ войски съ малки части. Но Прокопий не забравя
забележи, че за победата си върху готигЪ Велизарий
I, ьбвало да благодари на хунскитЬ си съюзници.
Но по-важна е за насъ реформата въ византийската вой*
въ началото на VII в. Императоръ Ираклий преустройва
• исемъ разстроената византийска войска и окончателно по-
112 !»1
•♦

беждова персийцигЬ. Това коренно преустройство е описан^

въ „Стратегиката“ на Пс. Маврикий, писана, споредъ предполО* I
жението на Дарко, отъ самия императоръ Ираклий между !
619 и 628 г. г. Тази книга е единъ съвсемъ практиченъ учеб*
никъ, който произвежда превратъ въ византийската войска]
и който иска да я преобразува споредъ нуждите на времето,
Най важното е, че тази Стратегика, въ по-големата от
часть, се занимава съ конницата, която смета за мно*}
го по-важна отъ пехотата и когато Пс. Маврикий говора
за въоржжението на конницата, като идеалъ приема винаги
екилирането на аварската конница, т. е. той иска византийската
конница да се екипира така, както съвременната аварска. ^
ТоЙ иска кавалеристъгь да има лжкъ съ калъфъф
колчань за 30—40 стрели, метателни копия съ ремъкъ по .
средата имъ съ знаменца, мечъ, шийникъ отъ плетена брон^ 1
обл1ченъ въ лененъ платъ, шлемъ отъ желязо, ржкавици
отъ желйзо, броня съ качулка, която може да се откопчава
и сваля; конете да иматъ на челото и гърдите броня от1 > ;
желязо или плъсть.
За повечето отъ гЬзн оржжия, той открито заявява, че •
те требва да бждатъ направени по аварски образци. Така,‘
пише че тЬ требва да иматъ:
1. Кавалерийски копия съ ремъкъ по средата и съ!
знаменца, по аварски образецъ.
2. Кржгли нешийници по аварски образецъ, обшити от*|
вънъ съ лененъ, а отвжтре съ вълненъ платъ.
3. Требва да покриватъ гърдите и шиите на конеф ]
по образецъ на аварите. I
4. Кафтанътъ на конника требва да бжде ш ирокъ|л]
дълъгъ, скроенъ по аварски образецъ, тъй нареченъ
стария",отъ ленъ или козя кожа или грубъ шаякъ, да пс
крива коленете на конника и да бжде красивъ. ||
5. Палатките дв бждатъ по аварски образецъ— красиви'
и удобни. 1I
Отъ тукъ следва, че Пс. Маврикий препоржчва, М
порно, аварското военно стъкмяване за образецъ. (
Но сжщо голямо влияние сж упражнили стратегията и
тактиката нa тю p кcки тt народи. 1
Той препоржчва бойния редъ на аварите и тюрките, бла­
годарение на който те могатъ да поправятъ положението си.
дори ако началото на битката не е успешно. Византийскиятъ
авторъ казва: гЬ не се строятъ само въ единъ боенъ редъ,
квкто ромеите и персите, не поставятъ сждбата на толкова
конници само на една карта, а иматъ втори и трети боенъ
редъ, и така могатъ разнообразно да действуватъ. Послед­
ното се препоржчва отъ автора на византийските пълко-
водци, понеже не многобройностьта и безумната смелостта
военните знания печелятъ победата.
 113

И действително, той дава дори и съвети, какъ требва

■ се построява войската — по обрезецъ на тюркските на*
|чди на линии. Византийското разпределение е следното:
Въ първата линия се разполагатъ три дивизии, между
• 1.хъ има празни пространства.
Втората линия се разделя на по-малки части, по на раз*
! 1яние единъ хвърлей на стрела. Въ гЪзи пространства се
1м :ира по една рота за връзка.
Третата линия — ло една рота се разполага въ десно
>' >ъ лево и задъ частите на втората.
На десния и левия флангъ се намиратъ частите, пред*
, . . зачени за засади или за откриване засадите на про*
тилника.
Също се препоръчва и обичая на тюркските народи.
■ ;едъ първата атака да се обръщатъ и да повличатъ пре*
• -дващия ги противникъ въ поставените засади.
Колко коренно е било това преустройство и доколко
- е преобразувало византийската войска показва фактътъ.
че тя остава нейна основа за 330 години. Императоръ Лъвъ
намира, че много малко требва да прибавя или поправя възъ
основа на по нови опити.
И действително, тази реформа дава възможность на им­
ператора Ираклий да унищожи най*опасните врагове на Ви*
■п1тия—персийците.
Но колкото и да преустройвали византийците вой­
ската си, те никога не съ разполагали съ съответния чо
■ ,шки материалъ за подобна тактика и стратегия. Както ка*
хъ, предъ тюркските народи те оставатъ като ученици
-"'едъ майсторите си. Съ това се обяснявагъ победите на
| абългарите.
При появата на единъ лругъ източенъ народъ—зрабитЬ,
- но изпъква, че преобразуваната византийска войска да*
я-чъ не е могла да възприеме новите методи. Победите на
, абите заплашвали Византия съ унищожение и тъкмо бъл-
1 арите били, които спасили налр. въ 717 г. Византия отъ
; абите, като изтребили 22.000 араби.
Прочее виждаме, че Византия се стреми да възприеме
ичко отъ военното изкуство на тюркските народи и дотол*
>ва имала успехи, доколкото могла да се приближи въ това
пшравление до гЬхъ.

Не малко влияние упражнявало тюркското военно дело

и върху германците. Както видехме, маджаритъ въ 899 г.
•- ищожили италианската войска. Въ 907 г., поради нахлува*
ята ка маджарите, германците пратили голема войска про*
| >чГь У ж ария. Повечето войници били пехота и маджарите
;сно унищожили много по-големата войска на немците.
Воевнв библиотека, кн . 98 3
Следъ това краль Хенрихъ цели деветь години приготовя
валъ войската си противъ маджарите, като преобразувал
германското военно дело. Той въобще съвсемъ се е отказа
отъ пехотата. Когато една маджарска военна часть въ 933 г.
се явила около Мерзебургъ, той я победилъ съ една войска,
изключително отъ конниии. Знаемъ сжщо, че войската ну
употребява методите ма противника.
Всичко това показва ясно, че тю ркските народи имали
решително влияние за развитието на всеобщото военно де;
особено за това на Европа. Споредъ Дарко, приемането па
„туранското" военно изкуство било едно отъ най.големит"
дарения, съ което Изтокътъ обогатилъ европейската циан*
лизация.

Така прочее европейските войски требвало да бжда

преобразувани възъ основа на военното изкуство на тюрк
ските народи. Лко прегледаме данните за българите, ще раз*
беремъ ясно. че въ известно отношение те имали съвсем
модерни идеи, които и днесъ приемаме за правилни, именно: у
техъ пълководецътъ действувалъ съ по»малки единици; нищо
не е било шаблонизирано, напротивъ, давало се възможность на
пълководеца да съчетава съответно обстановката: войск
били строявани въ повече линии, освенъ първия боенъ ред
имало и втори и трети. Резервите и засадните части играели
голяма роля. Сметали за важно строятъ имъ да бжде дълбо»
по редица. Не залагали никога всичко на една карта, а въ
тежко положение отстжпвали и после наново пакъ се пре
строявали. Преследването продължавали до крайно умищо
ние на противника. Всичко почивало върху една безулреч*
дисциплина.
Посочените военни начала можемъ спокойно да приемемъ
и за съвременното военно изкуство.
Видехме по-горе, колко силно впечатление е нрав
военното изкуство на тю ркските народи върху европейци
и колко те се стараели да го възприематъ. Но сжщо след
известно време, както българите така и маджарите били при*
нудени да възприематъ нови кЪща и да преобразуеатъ вой
ските си. Леката конница требвало да бжде допълнена съ
тежка. Така у българите въ IX в. и у маджарите въ крия
па X в. има вече и тежка конница. Но и следъ преобразу
нията основата е останала сжщата: воинственъ духъ
традиционната стратегия, която остава и по-нататъкъ влия*
телна сила и обяснява извънредно високите военни намести«
на българския народъ.
 IV
Укрепителното дЪло
 Окопи и окопни укрепления
Най-старите паметници за укрепителното д£ло на пра«
българите сж окопитен окопнит^ укрепления. Следите имъ се
м ь нратъ навсЬкжде, кждето сж се установявали прабългарите.
За чалость българските окопи и окопни укрепления не сж още
научно изследвани. Прабългарскиягъ произходъ на много отъ
т1хъ е само вероятенъ и едва на няколко е доказанъ научно.
Шчорпилъ само ги е описалъ. а систематичното имъ изслед­
ване е задача на бждещето. Огромна работа въ това отноше-
иг чака изследователя, и само следъ извършването на тази
абота ще имаме възможности да определимъ произхода и
пр днвзначението на отделните окопи. Бихъ искалъ да «
м ърбя съ изследването на тая важна материя — важна нс
само отъ гледище на военното дело, но и изобщо за кул>
урата на прабългарите. Тогава, струва ми се, че ще се из­
правя предъ една твърде важна задача, която не ще мога да
изпълня иначе, освенъ ако имамъ за сътрудникъ некой вещъ
членъ на българската войска съ пиомерна подготовка. Само
при подобно сътрудничество може да се очаква резултатъ.
В ъ тази глава излагамъ наличните резултати за окопите,
и«» които съ положителность може да се установи бълрар«
скиягь произходъ, а ще отбележа накратко и другите окопи,
за хокто се предполага че сж български.

Въ Бесарабия
Възъ основа на елинъ общъ изворъ отъ VH в., Теофанъ
и Иикифоръ пишатъ, че Есперюхъ — третиятъ синъ на Куртъ,
преминавайки р. р. Днепъръ и Днестъръ се е заселилъ съ
народа си при Дунава.1*')
За това българско живелище Именникътъ на първите
български ханове съобщава само. че то се намирало
отиждъ Дунава.1"'’) Но отъ поменатите византийски извори
получаваме по«точни сведения. Теофанъ пише, че това живе­
лище се е намирало отеждъ Дунава, и то между Дунава и
реките, които сж на северъ отъ него т. е. въ добре осигу-
|н*ю, недостжпно место, което е било защитено — отпредъ
гт. блата, а отъ другаде съ реки.|,т) У Никифора четемъ. че
тома живелище на българите, което е било наречено на
118

т,Ьхенъезикъ” () 7 До5,било осигурено отпредъ съ блата, а от«

задъ съ непреминуеми „стръмнини“.'*»)
Ние можемъ да определимъ съ положителность км д*
се намиратъ гЬзи блата. Именно въ описанието за военни«
походъ на Константинъ Погонатъ, Теофанъ разправя, че вой«
ската на императора била възпрепятствувана отъ блатата да
приближи „ О Г Л \ а ,0*.) после пакъчетемъ у Теофана и Ники*
фора, че българите на Еслерюха гонятъ бегащата византийска
войска до Дунава, а после преминааатъ реката, превземат)»
новото отечество — всичките земи до проходите на Стара пя.
и го прибавятъ до бесарабското си отечество- Ясно е, че тукъ
става дума само за блата, намиращи се на северъ отъ Дуиавл
и на изтокъ отъ най-южното течение на р. Прутъ.
Тази мЪстность, която е защитена отпредъ, т. е. откъмъ
югъ е действително мжчно проходима, и то не само откъмъ
югъ, но и откъмъ изтокъ и западъ. Само отзадъ т. е. отъ
северъ 1гЬма естествени граници. Никжде не намираме непре*
минуеми стръмнини, които споредъ Никифора защищаватъ
откъмъ северъ това бесарабско отечество. Но въ замина на
това ние намираме единъ окопъ, който почва отъ р. ИрутЪ
(отъ с. Леоао) и стига долината на р. Днестъръ близу до
гр. Бендеръ. Ровътъ на този 120 клм. дълъгъ окопъ гледа
на северъ, той дава прочее защита отъ северъ на н-Ькой жи4
вущъ въ Бесарабия народъ. Ние требва следователно да лрея0
положимъ, че сведението на византийския авторъ се отнася
за тези изкуствени „стръмнини“ .***)
Освенъ този пограниченъ окопъ (Обр. 64) има и единъ
по*юженъ окопъ, който почва отъ р. Прутъ при с. Вадулъ
Луи Исаки и на изтокъ минава надъ гр. Болградъ, оттамъ
на югоизтокъ до езерото Катлапугъ, после не североизток*
и изтокъ до езерото Сасикъ (Кундукъ).
Западната — спадаща между Прутъ и потока Я лпугъ -4
четвъртина е значително по*укрепена отъ по-дългата източи#
часть. Ровътъ на окопа въ западната часть е 2*5—2*8 м. дъл|
бокъ и нагоре 20 м. широкъ. насилътъ е 2*5 м. високъ и
широкъ при основата му 17 м., а горе 4—5 м. Между насил(
и рова има една ивица, земята е оставена въ първоначалф
височина — 3—4 м. широко.1*') Такава равна площадка нЪм»)
въ източната по-голема часть на окопа. Тази площадка е
особено важна, защото се намира въ окопите на всички околники
укрепления, за които знаемъ съ положителность, че с *
български и отъ това Ш кориилъ съ право я счита за хараг
терно за българските окопа
За изследването на окопите, предпрнехъ едно лжтувамп 1К»
презъ 1931 г. въ Бесарабия и Добруджа, тогава изследвах(
и този окопъ.
Западната часть на този окопъ. която се простира между
р. Прутъ и потока Ялпугъ, и е 34*1 клм., е значително пи­
 119

силна, отколкото източна™ часть. Това вече е установилъ

Улигъ.*'“) Тъй като азъ отъ двата начина на строежъ
на този окопъ извадихъ важното заключение за местопо­
ложението на централния лагеръ на прабългарите, сметнахъ
за нуждно да установя, кжде се завършва точно строежътъ
съ площадка.
120

че на двегЬ западни точки има площадка, а на третата точка, при

станцията Троянски Валъ(по ромънски Траянъ Валъ), нйма,-*')
както нЪма и следа отъ площадка на изтокъ отъ поменатата
спирка.2*«) Обходихъ тЪзи мЪста и сепостарахъ да установя,
дали строежъгь съ площадка се свършва при средната
точка, или кЬкжде по-наизтокъ отъ кея. Отъ дола Борлоченъ
иа изтокъ требваше да се определи строежъгь на окопа
На изтокъ отъ потока Ялпугъ прииждаиията му сж заличили
следитЪ на окопа, само линията на рова се вижда и то неясно
Но тъкмо тамъ, гдето отъ западната страна на дола на по­
тока Ялпугъ и близко до лжтя, пакъ ясно се показва окоп«
нага линия, пакъ има следа отъ площадка • - а по-нататъкъ
вече не се вижда такава поради разрушеното си състояние.
Отъ това можахме да установимъ, че западниятъ, по-см*
ленъ околснъ строежъ се свършва при потока Ялпугъ.
Въ източната - по-дълга часть окопътъ е 38-40 м. ш ирокъ
1исииътъ е 1 7 —2 м. високъ. ровътъ е 15 м. широкъ, но
окопътъ е много рлзрушенъ.'0')
По-долу ще видимъ, че прабългарите, когато сж се
установявали на ново мЪсто, сж построявали огромни окопн£
укрепления, и освеиъ това, сж укрепявали съ окопъ и грани|
цата на отечеството си. Когато българитЪ около срЪдата на
VII в. се установили въ Бесарабия, тЪ веднага сж приготвили
защитата на тЪхния центъръ. Въ Бесарабия тази область се
оказала като най-добре укрепимъ центъръ, защото е била]
защитена отъ югъ съ Дунава и блатата, на западъ—отъ най-
южното разширено чрезъ блатата течение на р. Прутъ, а на |
изтокъ —отъ езерото Ялпугъ. За северна защита на тази об­
ширна область (около 1,500 кв. клм.) изкопали засиленъ съ}
площадка окопъ.Тъй като, както ще видимъ, намираме сжщия
строежъ въ есичкигЬ важни укрепления на прабългарите,
то и самиятъ строежъ на окопа, т. е. че той въ тази си часп.
е снабдеиъ съ площадка — говори, че тукъ ние имаме рабо
та съ централното жилищно укрепление иа прабългарите.
Л бесарабския северенъ окопъ тъ сж построили далече
на северъ отъ тази линия — за защита на държавната си
граница (ровътъ е 3 м. дълбокъ и (горе) 20 м. широкъ, паси-
пътъ 2 м. високъ и 12 м. широкъ).'-'*1).
Отбранителнага система по-късно била още допълвана,*
така че сж продължили южния окопъ. Това продължение
на окопа между Ялпугъ и Сасикъ има вече проста конструкция.
Чрезъ построяването на тази линия добили вече четири отъ
по три страни, защитени съ естествени граници, жилища —
укрепления: осаенъ западния най-добре защитен ь главенъ
центъръ, втори между Дунава езерата Ялпугъ, Катлапугъ
и окопа, трети между Дунава * — езерата Катлапугъ, Китай
и окопа, и четвърти между Дунава, морето, езерата Китай,
Сасикъ и окопа.
 Въ Добруджа
А ко разсждимъ върху византийските извори, ние бихме
1-. чадили заключение, че прабългарите сж се задоволили съ
ва си бесарабско отечество чакъ до византийското нападе­
ние — до 680 г. Византийските извори казватъ само, че импе-
рггоръ Константинъ Погонатъ нападналъ българите заради
т ва, че отъотвждъ Дунавските си седалища т е все нахлу-
ш гъ в ъ о н е з и области,които те завладели по-късно—въ 680г.
П > изворите, когато византийците бегатъ. българите ги пре-
« -едватъ до Дунава и после, преминавайки реката, превзе-
матъ новото си отечество. Споредъ това описание, укрепе-
ияятъ центъръ—Ахулътъ на българите билъ въ Бесарабия и
.:амо следъ победата българите превзели областьта между
Дунава, морето и Старопланинската верига.
Ние, обаче, о ть други околи разбираме, че прабълга­
рите не само сж нахлували, ко сж били настанени още преди
нападението на византийците въ Северна Добруджа, т. е. те
<ж били заседнали вече тамъ, когато императорътъ, заетъ
дотогава съ арабите, се опитал ъ да имъ се противопостави.
Това заключение требва да извадимъ отъ Галацкия околъ
и отъ Николицслското укрепление.
Надъ Галацъ се простира единъ окопъ, който почва
|»рир.Серетъ— 12*5клм. отъ устието на реката(при с.Старо-
: !ербещи) и дългата му 27 клм. джговидна линия стига при
Гулучеьци — езерото Братешъ. Ровътъ му е на север-ь. Про-
«'»ъпгарскиятъ му произходъ е установенъ отъ това. че
: троежътъ му и мерките отговарятъ на онези на западната
етвъртина на бесарабския юженъ околъ. Ровътъ е 2-7 м.
гьпбокъ и 14 м. широкъ, насилътъ е 2 5 м. високъ и 24 м.
ирокъ, площадката е широка 4-5 метраЛт).
Този окопъ осигурява отъ севсръ много важния галацки
,-ункгь на Дунавв. За този околъ въ една по-стара студия,
( ъзъ основа на Ш корпилъ*1*) и Златарски'-4’ ) писахъ, че той
• билъ построенъ отъ бесарабските българи, когато южната
мъ граница е била Дунавътъ-10)- Сега, следъ наблюдението
на самото место, обмислихъ въпроса и сметамъ, че това пред-
оложение не може да бжде верпо. Какво нужда ще сж
: мали българите да укрепятъ галацкия пунктъ. когато сж
•ивЬли още въ Бесарабия? — Такава защита на галацкия
I унктъ не е била важна за единъ кародъ, живущъ само
'.ежду Прутъ и Днестъръ. Но тя е станала много важна за
•динъ народъ, който е живелъ между Прутъ и Днестъръ,
: освенъ това и въ северна Добруджа, Именно той е могълъ
отбранява отъ нападения идващи откъмъ северозаладъ
■ока, че е осигуряеалъ най-южната точка между Дунава и
гретъ- И така, требва да сметаме, че Галацкиятъ околъ
122

е построенъ отъ българите тогава, когато т% сж били вс»

завзели Северна Добруджа въ ржцегЬ си.
Но много по-ясно свидетелство за това е Николицелскои
укрепление. Единъ народъ живущъ въ Бесарабия, ако е ималъ]
за цель да завладява Северна Добруджа, требвало е да укрег
най-важната добруджанска Дунавска точка. Така и прабъл­
гарите, ако сж искали да напреднатъ въ Добруджа, треб»
да завзематъ и укрепятъ онази добруджанска точкв. която се]
намира насреща къмъ техния бесарабски центъръ, между j
Прутъ и Ялпугъ, която да имъ служи за постоянна опора за|
по-нататъшното имъ разширение, за постояненъ осигурени)
лагеръ за преминалите имъ по Дунава всйски. Отъ това те
имали нужда, особено защото Дунавътъ тукъ и отъ двете
страни е блатистъ, така че преминаването отъ Бесарабия за
Добруджа е много мжчно, а съ средствата на V ile , въ военно1
време било почти невъзможно.
Този именно пунктъ, гдето се срещатъ главните пжтища
на северна Добруджа е Пиколицелското мол*2“ ), отъ вла­
дението на което зависи сигурностьта на най-важния добру­
джански дунавски бродъ.
И наистина, тукъ при Николииелъ се намира едно огромно]
окопно укрепление, което въ ржцетЪ на осигурените oi
северъ българи служило за нападателни цели и е представя*]
вало една здрава опорна точка за войските на осигурен»
откъмъ северъ народъ. Когато прабългарите въ трудното
положение на Византия сж завзели и укрепили този важен!
пунктъ, r t сж взели въ ржиете си ключа на Добруджа. Те]
могли да тръгнатъ да зааладяватъ Балканския полуострови
Въ сжщото време билъ построенъ окопътъ между р. р.]
Прутъ и Серетъ, който осигурявалъ откъмъ северъ най-
важния галацки пунктъ на Дунава.
Въ Николицелъ, гю описание на К. Шкорпилъ, външниятъ]
окопъ заобикаля въ форма на неправилекъ трижгълникъ ед»
пространство отъ 48*3 кв. км. Въ северната часть на този]
заобиколенъ съ окопъ поясъ се намира вжтрешната укрепи­
телна система, която заема едно пространство отъ 0*875 ке. км.^
и се състои отъ три укрепления. Я между вжтрешната укре­
пителна система и външния окопъ се намира средниятъ отб*
нителенъ окопъ.
Огромното Николицелско укрепление е сигурно доказа­
телство за това, че е сжществувала една България, която се
състояла отъ Бесарабия и Северна Добруджа. По-късно, следъ
680 г., отъ такова укрепление е нямало нужда. T t построили
Николицелското укрепление, когато българското проникване
още бавно се простирало на югъ.
За южна граница на това отечество прабългарите из­
ползували старите Добруджански окопи, които минаватъ
между Черна-вода и Кюстенджа.
 т

Тукъ се намиратъ три окопа. Ровътъ на големия севе-

ренъ окопъ и на средната — каменна стена се намира къмъ
. сверъ, а ровътъ на южния окопъ—„Кю чю къ топракъ герме“
> къмъ югъ. което значи, че последниятъ е построенъ отъ
• ладеешъ на северъ народъ. лротивъ южни противници.
Ш корпилъ! т ), Венедиковъ*18) и Златарски'*14) смЪтатъ.
че този окопъ е отъ български лроизходъ. Споредъ Ш кор-
>нлъ двата северни окопа сж отъ римско и византийско вре­
ме,а южниятъ земенъ окопъ е отъ български лроизходъ.
За да проверя въаможностьта на това предположение,
ирегледахъ тЪзи окопи, за които Шухардтъ пише, че линията
на малкия земенъ окопъ — на източния му край, е прерязана
.лъ другите два окопа, а на западния му край малкиятъ е
покритъ отъ големия земенъ окопъ21*). А ко е така, пред*
положението на поменатите автори не може да бжде дЬрно.
Установихъ, че констатациите и картата на Ш ухардтъ сж на­
пълно верни и точни. На Зкл м . отъ Кюстенджа—при спирка
Медея ясно се вижда и сега, че насипътъ и ровътъ на голе­
мия земенъ окопъ, както и на каменната стена пререзватъ
малкия земенъ окопъ.На югъ отъ Черна*вода--прис.Кокирлени,
инженерите на големия земенъ окопъ употребили малкия
окопъ на едно место за задната част* на едно укрепление
на големия земенъ окопъ, после малкиятъ съвсемъ изчезва, по­
неже големиятъ окопъ минава на сжщата линия и го унищожи.
Следователно, резултатътъ на Шухардтъ, споредъ който
южниятът. н.малъкъ земенъ окопъ е най-стариятъ. е несъмне­
но веренъ. И така,сигурно е погрешно мнението на Ш корпилъ,
че голЬмиятъ земенъ окопъ и каменната стена сж по-стари
— т е произхождагъ отъ римско и византийско време, а мал­
киятъ, като по-новъ — отъ прабългарско. Малкиятъ земенъ
окопъ би могълъ да бжде само въ такъвъ случай отъ пра­
българската епоха, ако можемъ да лриемемъ мнението на
Венедиковъ, споредъ което той е отъ прабългарите, а голЬ­
миятъ земенъ окопъ и каменната стена сж отъ ло-ново време.
Но това е изключена Именно Шухардтъ е намерилъ въ
големия земенъ окопъ, респ. въ кастелите му, характерна
римска терасигилата*14), а въкастелиге нажаменната стена—
груба керамика съ вълнообразни линии, а тукъ таме и харак­
терна за късноримската епоха керамика*’7). И така, требва
да приемемъ, че каменната стена е отъ края на римската
епоха, големиятъ земенъ окопъ е отъ началото и '14), а мал­
киятъ земенъ окопъ е още по*старъ.
Следователно българите, когато сж завладели Бесарабия
и Северна Добруджа, получили наготово тези окопи и ги
употребили за пазене на южната си граница*1*). По-късното
българско предание ги отдава на творчество на хана Есперюхъ
— въ видението на пророкъ Исая четемъ: Испоръ царь по­
строи великъ президъ между Дунава и морето” *).
124

Въ Мизия
И така, требва да приемемъ, че българите били стигнали
до линията Черна-вода — Кюстенджа, когато за Византия
стенало възможно да замисли за спирането на техното на*
лредване. Императоръ Константинъ Погонатъ събралъ сухо*
петната си войска, въоржжилъ флотата си и лотеглилъ про*
тивъ българите. Но войската му била разбита отъ тЬхъ.
Победата надъ византийците позволила на българите да
изоставятъ дотогавашното си бавно напредване. Презъ 680 г.
т е се спустнали съ устремъ на югъ и бързо завладели
в:ичките земи до Балканската верига, а на западъ стигнали
до р. Искъръ*21).
Щ омъ като по описанието на Ш корпилъ намЪримъ-*'-),
че при границите всичките места, които даватъ свободенъ
достжиъ въ страната, сж били укрепени съ окопъ, требва да
предполагаме, че това е дело на прабългарите. Но затова
можемъ да говоримъ съ положителмость само следъ изслед­
ването на окопите.
Така намираме погранични окопи:
На изтокь морето било граница. Но противъ силната
византийска флота те требвало да затворятъ всичките д о -1
стжпни за кораби места — заливите, както и речните устия.1
Следи отъ окопи се намиратъ при с. Екрене, при Варненския]
заливъ, при устието на Камчия и Фандакли дере и между
устието на Чифте-дере и Панаиръ-дере.
На югь — Стара*пламина представявала граница, чиито
проходи и по-низки части сж били сжщо защитени съ окопи.
Такива окопи с ж : Еникьойскиятъ, Малко-гере, Спасено и Пре­
града, еркесията на Таукчи-дере, Сакаръ-балканската еркесия
и окопа на Арабаконашкия проходъ.
(Следъ завземането на т. н. Загорие билъ построенъ единъ
новъ пограниченъ окопъ, дълъгъ 140 км., който започва 6лизу
до Бургасъ и стига близу до вливането на Съзлийка въ Марица).
На яапаОната граница е имало единъ окопъ. който е
почвалъ отъ Дунава при Островъ и сега се вижда на 68 км.
дължина,, а отъ продължението му има следи до Арабв-
конашкия проходъ. По-късно билъ построенъ 44 клм. западно
отъ Островъ — КозлодуЙскиятъ и, 28 клм. назападъ отъ
последния—Ломскиятъ околъ.
Тези окопи, както казахъ по*горе, сж описани отъ Шкор*
лилъ и вероятно е да сж погранични окопи, построени отъ
прабългарите, но повтарямъ, че е наложително да бждатъ
изследвани и да се установи, кои отъ гЬхъ иматъ прабългар­
ски лроизходъ. За окопите при Варна и при Гьозекенъ
Ш корпилъ казва, че е намерилъ въ гЬхъ камъни съ пра­
български знаци, а за окопите между Яйла и Камчия, при
Еникьой, както и за Преградата, че те иматъ характерните
 125

зо прабългарските окопни укрепления — площадки. Следъ

основното имъ проучване ще можемъ да говоримъ за всички
окопи съ положителность. Засега можемъ да приемемъ само
ова, че прабългарите се стремели да укрепятъ съ окопи
нсичките лоено проходими места на границите си.
Центърътъ на тежесгьта въ уголемената Българска
; ьржава е билъ естествено прем^стенъ на югъ отъ Дунава.
Сега вече Дунавскиятъ бродъ не е билъ единственъ пжть за
:реминаване, а предъ българите се открили две посоки за
разширение — къмъ югъ и къмъ западъ. Военниятъ имъ и
стопански животъ отсега нататъкъ е требвало да напредва
по два главни п ж тя: единиятъ — отъ морето къмъ западъ.
аругиятъ—отъ Дунава към ъ Цариградъ2-*). Отъ стратегическо
; икономическо гледище, ней-важниятъ пунктъ требвало,
следователно, да бжде при кръстосването на те зи две
артерии.
И наистина, тукъ, кж д етоте се кръстосватъ—въ север­
ната часть на Шуменското поле, се намира едно укрепление,
което повече отъ две столетия е било центъръ на българ­
ската държава.
Укреплението при с. А боба (Обр. 65) се състои отъ
земенъ окопъ, който заобикаля едно пространство отъ
23*3 кв. клм. и отъ едно каменно укрепление, разположено
въ средата на тая площь.
Окопътъ образува единъ неправиленъ четирижгълникъ,
чиято северна страна е дълга 3*9 клм., западната и източната
сж почти еднакво дълги — по 7 клм., южната — 27 клм.
Самиятъ окопъ се състои отъ 7 м. високъ, а при основата
12 м. широкъ иасипъ и сжщо толкова дълбокъ и широкъ
ровъ. Между насипа и рова има 5 —б м. широка площадка.
Около средата на заобиколеното съ окопъ пространство
има единъ окопъ, за който, както казва Ш корпилъ2*1), требва да
приемемъ, че както при Николицелъ и тукъ имаме една вж-
трешна укрепителна система. Днесъ на това место се виж-
датъ развалини отъ една мощна каменна крепость, която е
била построена въ началото на IX. в. и се назовава въ единъ
съвремененъ нзворъ—-въЧаталарския Омуртаговъ надписъ —
Плиска.
Укрепленията при с. Абоба и Николицелъ не сж били
единствените, а само най-важните окопни укрепления. Нами-
ратъ се такива, но но-малки изъ всички по-важни пунктове
на тогавашна България"6), но безъ системно изучаване не
можемъ да говоримъ съ положителность за техъ.
Фактътъ, обаче, че всички по-важни места сж били
укрепени съ окопни укрепления, можемъ да смитаме сега
вече за сигурно установенъ: Пс. Месауди казва, че в<гЬко
укрепено место у българите е заобиколено съ ограда, която
 126

« притискана между дървени греди, като между мреже, и тон

•е като единъ зидъ съ ровъ51*).

Обр. 66. П ра б ъ л гарски ^ центрове. Въ лЪвия ж гълъ-

крепостнтв иа Плиска

Името на прабългарските окопни

укрепления
Споредъ Никифора, прабългарите наричали укрепеното
си место на свой езикъ ОГЛ*ос. Какво означава тази дума.
ще разберемъ отъ самите извори. Когато Константинъ По-
гонатъ иска да нападне ОГЛ-а, споредъ Никифора, българите
избегали въ своите укрепления**1), а споредъ Теофана, т1.
избегвли въ горепоменатото имъ укрепление'1**). Ясно е
прочее, че О ГЛ —значи укрепление и то на езика на прабълга-

4
 127

I игЬ.а;>) Тази дума е приета и въ маджврския езикъ и се про­

изнася като ахулъ*1®), прочее ” ()уЯ05 Се чвте ахУль-
Сжщата дума познаваме отъ по-късно време отъ IX в.,
когато тя е предадена отъ византийските автори като
ш ) (чети аулъ, авлъ) сжщата форма дава и търнов-
скиятънадписъ. Че това е вЪрно, че новата форма е излезли
тъ правилното развитие на прабългарския езикъ, се убеж-
. 1ааме като я сравнимъ съ прабългарската дума колахуръ,
която намираме въ IX в. вече въ формата коловръ. Прочее
отъ ахулъ естествено се произвежда авлъ.
Като сравнимъ тази дума съ отговарящи форми на дру-
I ите тюркски езици, може да устаковимъ. че значението й
е било у прабългарите .оградено съ окопъ мЪсто". Така
наричали българите бесарабското си централно жилище-
лагеръ, местото между р. р. Прутъ, Дунавъ, езерото Ялпугъ
и Окопа, сжщо така и Николицелския, Плисковския и Пре­
славския центрове.
Интересното е, че аварските заобиколени съ окопъ
лагери се наричали, както може да устаковимъ отъ унгар­
ските хроники, чигла. което означава — место, заобиколено
съ „чигъ", която пъкъ дума значи ограда, т. е. место заоби­
колено съ окопъ. При това требва да се вземе предъ еидъ
бележката на Теофана: императоръ Константинъ Копронимъ,
като намерилъ проходите непазеки, нахлулъ въ България и
пристигналъ до „Чина“ , кждето „авлите*1. които намерилъ
гамъ, изгорилъ. Ясно е, че тукъ се касае за окопните укреп­
ления не българите, и като знаемъ, че чигъ означава окопъ.
чигъ или чиге требва да е името на окопните укрепления.
Още по-вероятно става това, като четемъ, че българите
изпратили до императора бойла и чигата. Чигатъ е
:ж щ о така титла, както това знаемъ за думата бойла. Че
гьлгарите действително имали титла .чигатъ", и че тя има
<екаква връзка съ думата чигъ — съ означение ограда,
лворъ и пр. — ясно доказва ф акгьтъ, че тази титла се на­
мира въ среднобългарския езикъ : Чиготъ и то съ значение
спатаръ, дворцовъ човекъ, членъ на царската гвардия“ . Отъ
това следва, че чиге е било името на окопното укрепление.
 НЪколко бележки за произхода на прабъл­
гарското окопно строителство
Както видехме по горе, прабългарите навсЬкжде, кждето
сж се настанявали, построявали огромни погранични окопи н
окопни укрепления. Следъ всЪко ново завладяване веднага
построявали новъ пограниченъ окопъ, а въ центъра му и на
други важни точки въ вжтрешностьта—редица окопни укреп«
ления, което изисквало огроменъ трудъ. РЪзи окопи сж тол­
кова характерни за прабългарите, че требва да сметвме,
какво ние имаме работа съ една прастара окслостроителна
култура, която те донесли съ себе си отъ източното си
отечество. И действително, имаме ясни свидетелства за тюрк-
ските народи, че сж имали много етера окопостроителна
култура.
За прабългарите видехме вече, че навсекжде, кждето
сж се установявали, оставяли следи отъ окопи—въ Бесара*
бия, Добруджа, Мизия. Така требва да предполагаме, че когато
източно Мадмсарско паднало въ първите години но IX в. въ рж*
цете на прабългарите, те построили и тамъ окопни укрепление
Както ще видимъ по-долу, презъ тази епоха прабългарите
въ България построили вече каменни крепости.Следователно в ь
по-големите ценгрове на Източна Унгария, требва да очак*'
ваме прабългарски каменни крепости. Въ това отношение е !
интересна каменната крепость на града Пещь, кждето има*
следи отъ строителната дейность на българите. Но за за­
щита иа по-малките центрове и па гранилата сигурно сд
строили окопи. Дчесъ. тъй като материалътъ не е още из-
слецванъ, не можемъ да устаноеимъ съ положителность кон
отъ окопите изъ Унгария иматъ прабългарски произходъ, но
че има такива, за това говорятъ и езиковите данни.
Отъ езиковите данни-*2) е ясно, че прабългарите ко-
лонизирали тази область и я населили съ прабългарско н
българо-славянско население, именно ние намираме прабъл­
гарски и българо-славянски местни имена. Между гЬхъ е името
на по единъ важенъ стратегически пунктъ въ Южна и Се­
верна Унгария е Землинъ, Земплинъ — българо-слевянско
име. което означава земна крепость — окопно укрепление.
Българо-славянско е и името на Чонградъ — Чершира^ь, е
при столицата на българския князъ Менъ-Маротъ — Бихарь
има окопно укрепление.
 129

За волжските българи сжщо знаеиъ, че столицата имъ

<-нла заобиколена съ земен ь окопъ, освекъ това тукъ се
и мира и единъ пограниченъ окопъ, д-к лгъ 400 клм, прости-
р.ццъ се между р. р. Волга и Кама'***'). Ако кога да осж-
чествя намерението си, да изследвамъ тази область, ще се
1постарая да установя повече за волжко-българските окопи.
Откжде сж могли българите да научатъ тази укре*
, пителна техника?-1’)
Укрепленията на прабългарите, дори и ония, чиято кон-
! струкция е била сложна, се състояли отъ земни окопи. На
лръеъ погледъ би се помислило, че причината се състои въ
простотата на работата и леснотата за доставяне на мате-
риалъ. Обаче не е така. Напримеръ: Николицелското укре-
' пление пребългарите направили отъ пръсть, макаръ че са­
мата почва е камениста, и затова требвало да я докарать
о гь другаде. Това значи, че окопното строителство у техъ е
било система, стара културна придобивка — сигурно научена
нъ страна, въ която нема камъкъ, та за строежъ сж си слу­
жили само съ пръсть.
Че тази окопно-строителна култура е много стлрл, до­
казва фактътъ, че освенъ у прабългарите, намираме я и у
други тюркски народи, сжщо въ огромеиъ мащабъ. По-долу
щ евидимъкакъ аварите сж защищавали живелищатеси,сь де-
неть огромни окопни пояси, като всеки отъ техъ е бил ъ дълъгъ
около 200 км., т. е. деветте сж имали ок. 1,800 клм. дължина
— една колосална работа, възможна да се предприеме само
отъ народъ, който е строилъ окопи отъ най-стари вре­
дена. Сведението за аварите е ценно и въ още едно от­
ношение. За техъ знаеме съ сигурность, че те само за не-
колко години сж се прехвърлили отъ Волга ма Дунава, сле-
дователмо т е не сж могли да научатъ отъ европейските иа-
1>оди окопното си строителство, а сж го донесли отъ изтокъ-
Сжщо и за хазарите знаеиъ, че сж построявали окопи
противъ нападенията на маджарите,
Отъ всичко това следва, че окопното строителство у
прабългарите е единъ по произходъ източенъ елементъ въ
културата на тю ркските народи и общъ за техъ.
О тъ друга сграна знаемъ. че източната лрародина на
прабългарите въ последните столетия пр. Р. Хр. е прина­
длежала къмъ хунската империя, отъ което е много правдо­
подобно, че прабългарите сж взели окопно-строителната си
култура, както и много други културни елементи, заедно съ
доугите народи на Язиатската хунска империя, отъ ки­
тайците.
Вероятностьта на предположението ми се увеличава отъ
факта, че до китайците ни води и единъ другъ елементъ на
п:>абългарската култура. Летоброенето не прабългарите,
Военна библиотека, ки. 98 9
познато отъ Именника на първите български ханове, показва
такова лЪточисление, което е познато въ цялата тюрко-мзн-
голска область и чиято люлка е Китай. И така, летоброе-
нето на прабългарите е такъвъ елемечтъ на хунската кул-
тура, която има китайски произходъ.
Наистина, народите на азиатската хунска империя имали
възможность да се запознахтъ съ окопнитЬ строежи. По-
голямата часть на китайските дълги стени защищавали ки­
тайската империя тъкмо противъ нападенията на хунскитЬ
нгроди. Интересно е да се спомене тукъ, че геоманскиятъ ученъ,
Улигъ, като пише за окопите въ Бесарабия, казва, че не
е приемливо моето мнение, споредъ което познанията по
строежа на окопи прабългарите сж добили заедно съ дру­
гите народи на хунската империя и то отъ китайците. Про-
тинъ това говорило обстоятелството, че .въпреки извегт:
кръвно родство между хуните, които около 8 4 г. сл. Хр. били
окончателно изгонени отъ съседството на Китай, и хуните
на Агила въ V в., т е представявали народни групи съ съвсемъ
различенъ еидъ култура". Но тази бележка нЬма нищо общ
съ моята теза. А ко приемемъ мнението на Улигъ, кое'
не лежи върху никаква основа, все пакъ всичко оста'
така, както по-рано, именно, азъ никога не съмъ мислилъ и
казавлъ, че прабългарите лроизхождатъ огъ А силовите ху»
а обратно, сигуренъ съмъ, че не произхождатъ отъ т 4 хъ,
но съмъ твърдилъ, че българите сж принадлежали на хун
ската империя и тамъ сж научили окопното строителст;
заедно е» другите народи на хунската империя — отъ ки
танците.
Споредъ китайските извози дългите стени били строе*
презъ 1\МИ столетие преди Р. Хр. Строителите, като рабог
съобразно форм 1т% на местностьта, използували всека при
родна сгода за икономисеане на работата, т. с. само там'
кждето не е имало естествена пригодность за отбрана, сж
строили .стена" и то отъ материали, каквито се намирагъ
на самото м е т о —отъ земя, камъкъ или дървени дънери. Но
и тамъ, кждето се издигнали каменни стени, едимъ земенъ
окопъ, свързанъ чрезъ окопи съ стената, служи като външна
отбранителна линия.
Голечъ иитересъ за насъ представява едно китайско
сведение за една по-късно построена часть на стената, огъ
четвъртата десетица пр. Р. Х р.: Хо —Ханъ—Ша, хунски царь,
като искалъ да изкаже своята благодарность къмъ китай­
ците, лредлагалъ да вземе грижата за защитата на погра­
ничните укрепителни съоржжения огъ Ш ангъ—К у до Тунъ—
хонгъ. Но интендантътъ на вжтрешния дворъ на китайския
императоръ не се съгласипъ да приематъ хунокото предло­
жение и за да потвърди миенето си разправя за про­
изхода на стените. По времето на Хиао—Ву (огъ 141 г.).
 131

китайците превзели богатата страна на хуните, която била

разположена източно отъ тогавашните погранични съорж-
жения, простиращи се до Лиао—тунгъ на 1.000 ли. По този
с |учай сж били построени поменатите стени въ зашита на
новата область. Споредъ интенданта, тези въ негово време
по-стари отъ 100 години стени, били подкрепени съ пази*
тсяни станции и окопи, в отвънъ били защитени съ външенъ
очопъ. Стената въ големата си часть била окопъ, но въ до*
лините и проходите имало построени части само отъ кръ*
сгообразно поставени дървени дънери. И естествено е, че
стената не била построена отъ камъни, когато знаемъ, че
тукъ тя минавала презъ песъчки пустини.
Тази стена требва да сметаме за идентична съ оная,
която известниятъ унгарски археологъ на английска служба—
Аурелъ Ш айнъ. нзследвалъ въ целото й протежение презъ
1907 и 1913г.Намерените*отъ него по станциите извънредно
богати материали говорятъ ясно за това, което казва цитира-
ниягь изворъ, че стената била построена въ края на II в.
по. Р. Хр. За тази стена четемъ въ описанието на Аурелъ
Щ айнъ следното; предназначението й е било, да осигури
областьта, която се намира н а ю гъ о т ь р . Су-Ло-Хо, противъ
хунскитЬ нападения и „да държи пжтя отворенъ за енергично
ноенно настжпление". Тази стена, при която на известни раз­
стояния се иамиратъ караулни станции, преминава отъ началото
до края почти навсекжде всредъ пълна пустиня. Затова,
че тази прастара работа е преживела хилядолетията, има
големо значение фактътъ, че човешка сила не я е докосвала.
Но оше по-важенъ факторъ за това е особениятъ начинъ на
троежъ. Стената е била построена отъ смесена съ речни
камъчета набита глина и отъ материала, който е имало на
■звестни место на разположение — снопове отъ тръстика или
отъ дървени клонове. При основата стената е дебела 2.4 м.,
а на върха-*2 м. „Стената преминава на всека педя здрава
земя, кждето има възможность за влизането на противника
и стига до мочурите..Старите китайски инженери сж включили
въ отбранителната линия редица солени езера и блата, за
да спестятъ отъ строежа". Кждето е сжществувала опаст*
ность отъ наводнение, за основа издигнали низки насипи.
Наблюдателниците и отбранителните кули били по*
«троени главно отъ здраво свързани кирпичи или отъ на­
бита глина.
Както се вижда и сега, такива глинени стени сж защища­
вали градовете въ Китай и Туркестанъ.
Щателното проучване на прабългарските окопи ще по­
каже. дали не сж построени некои така, както тия на китай­
ците: набита земя укрепена отъ дърво, тръстика или клонове.За
подобно нещ о говори поменатото сведение на Пс. Масауди въ
което той споменава за дървена мрежа. О тъ израза .дървена
332

мрежа“ следва, че се касае зв набита земя. Такива сж били

и аварските окопи. Тоаа ще разберемъ отъ сведенията не
Сангалския монахъ — ааторъ: окопите били 20 педи широки
и толкова високи, отъ двете страни били обшити съ дървени
дънери и между този дървенъ скелет ь хвърляли камъни и
глина, а отгоре го покривали съ гжста трева.

Какво научаваме отъ окотите на прабългарите?—Н£що,

което е много важно за определение на културното имъ ниво.
За да можемъ да разберемъ това. требва да сравиимъ укрепи»
телната система на праб>лгарите и аварите. Тукъ требпада
поговоримъ върху тая тема. понеже всички учени см£татъ
отбранителната система на двата народа за еднаква, когато въ
сжщность има голема разлика между техъ, произлизаща отъ
разликата между културите имъ.
За аварските укрепления имаме следните данни:
1. Въ летописа иа Дйнхардъ за 791 г. четемъ следното:
Карлъ (Велички), като събрглъ голема вой ка, нападнал*]
аварите. Той се разположилъ най-напредъ на лагеръ при
р. Енсъ, която служела като граница между баварците и
аварите. Следъ това, продължавайки пжтя си, той отблъ-
сналъ стражите на .хуни те * (т. е. аварите) и разрушилъ
укрепленията имъ, едното отъ които било при р. Камбъ'
(Квкпъ). а другото при гр. Комагена. Оттамъ той лродъл-1
жллъ пжтя си до р. Раба и, като я преминалъ и стигналъ]
чакъ до устието й, оттамъ се върмалъ въ гр. Сабария. |
2. За 796 год. въ сжщия изворъ намираме следното:
Карлъ изпратилъ като подаръкъ на папата съкровищата,
които донесълъ Фороюлийскиятъ дукъ отъ Панония, когато
той ограбилъ княжеския дворецъ на хуните, който се нари*
чалъ „Хрингусъ“ . Въ Сжщата година— четемъ по-нататъкъ}
— царьтъ изпратилъ Пипинъ съ италиански и баварски войски
въ Панония, той отблъсналъ хуните къмъ р. Тиса и раз*
руиил ъ княжеския имъ дворецъ, който се наричалъ, както по*
горе казахме, „Хрикгусъ“ , (у локгобардите пъкъ кампусъ)
и всичките съкровища, които намерилъ тамъ, занесълъ на
баща си.
3* Сангалскиятъ монахъ пише, възъ основа на разказа
на единъ стиръ ветеранъ отъ аварските войни—Адалбертъ,
следното: .Страната на хуните — казвалъ той (Адалбертъ) —
била заобиколена съ 9 кржга. И когато азъ, като не можехъ
да предполагамъ другъ видъ ограда, освенъ плетена отъ
върба, попитахъ: .ка кво особено имало въ това господине?*
той ми отговори: .С ъ 9 „хегинъ“ била укрепена*. И ко­
гато и това не можахъ да си представ», като другъ видъ
ограда, освенъ каквито се намиратъ въ нивите и продъл-
жихъ по-нататъкъ да го разпитвамъ, той ми отговори: .гол-
 133

кова широкъ е билъ единъ крж*-ъ, т. е. толкова голйма

1ЛОЩь е огражцалъ. колкото пространство дЪли гр. Цюрихъ
отъ Констанцъ; той е билъ пострсенъ отъ букови, борови и
дъбови дънери така, щото дебелината му отъ едната страна
до другата е била 20 педи и толкова висока. А цялото въ­
трешно разстояние било изпълнено съ твърди камъни или
глина. Между тЬзи кръгове селищата били разположени
така, че отъ едно до друго е могло да се чуе внкъ. Срещу
..елищата пъ къ въ непревзимаемитЪ огради имало тЪсни
входове, презъ които сж могли да излизатъ за грабежъ.
Гретиятъкржгъбилъотдалеченъотъ вториягь който билъпо-
строенъкакто първиятъ—на едно разстояние отъЮ немски, т. е.
отъ 40 италиански мили и тъй натекъкъдо деветия, само че
однитЪ кръгове съ били много по-гЬсни отъ другигЬ. А се­
лищата сж били отъ кр ъ гъ до кр ъ гъ всЪкжде така разпо­
ложени, че всички могли да се чуятъ лодаденъ сигналъ.
ТЬзи сж даннигЬ, стигнали до насъ за аварскитЪ укре­
пления.
Интересно е, че разказътъ на Адалберта, въпреки това
че не е логиченъ, намЪрилъ у изследователите» пълно до­
верие. което най-добре може да се види отъ реконструкцията
на Гарние. Тази реконструкция показва пръстеновидни окопи,
разположени концентрично единъ въ други на еднакво раз-
стояниг, между които сж поставени групи отъ палатки и к ъ ­
щици и най навътре се вижда княжескиятъ дворецъ. Също
така мисли и Баласчевъ*1»), който дори и възприема посоче­
ното отъ поменатия монахъ разстояние между кржгоаетЬ отъ
36—40 френски мили. „Хрингьтъ. казва Баласчевъ, се съ-
стоялъ отъ повече концентрични окопни пръстени, които сж,
отстояли единъ отъ другъ на разстояние 35—40 френски
мили. Тогава, когато противнскътъ завладявалъ първия пръ-
стенъ, отбранителитЬ отстъпвали въ втория, третия и тъй
нататъкъ, докато най-сетне стигнели въ срЪдата ма кон­
центричното укрепление, гдето е билъ глаениятъ централенъ
Хрингъ , наричанъ отъ франкигЬ и лонгобардигЬ „кампусъ,
въ който се немиралъ и двореца на кагана. Този аварски
кампусъ* е билъ разположенъ при р. Тиса, гдето никога се
е намиралъ „палатътъ на Атина".
Първиятъ въпросъ, който се поставя предъ насъ е:
Възможно ли е това, което ни разказва сангалскиятъ мо­
нахъ, че аварската отбранителна система се състояла отъ
деветь концентрични окопни кръгове, които съ били отда­
лечени единъ отъ другъ на разстояние отъ по 10 немски
мили? Отговор>-тъ е много лесенъ. Ако деветтЬ огради на
„хунитЪ“ приемемъ за концетрично разположени и разстоя­
нието между оградитЬ да е било 10 мили, тогава диаметъ-
рътъ на цялото укрепено пространство би билъ около 180
немски мили, т. е. както Шебещенъ право забелязва .в ъ н ­
 шната ограда би се лростнала отъ границата на долна А
стрия чакъ до р. Д онъ и“м), и ако продължимъ по-нататъ
изчислението, то ще дойдемъ до заключение, че простран­
ството на външния кр ж гъ съ подобенъ диаметъръ би било
1,000,000 квадратни километри, а самигЬ лъкъ огради би
имали една дължина отъ 20.000 километра. Това не е въз­
можно, т. е. укрепленията на аварите не биха могли да 6ж-
датъ деветь раздалечени единъ отъ другъ но 10 немски мили
концетрични кржгове.
И наистина, ако ние разгледаме данните, ще разбереиъ
отъ гЬхъ, че деветте огради не сж били концентрични. По*
горевидЪхме, че Карлъ Велики разрушнлъ две аварски укреп­
ления, после той стигналъ чакъ до устието на р. Раба. По*
късно Пипинъ при р. Тиса разрушилъ едно аваско укреп­
ление. И така тогава отъ р. Енсъ до р. Тиса е имало най*
малко четири окопни укрепления. И така „Хегини* -гЬ се на­
мирали вънъ единъ отъ другь.
А сжщото това ние виждаме въ първата часгь на раз­
каза на монаха. Споредъ него, единъ крж гъ обкржжавалъ)
толкова пространство, колкото това между градовегЬ Цю*
рихъ и Констанцъ, което значи, че диаметърътъ на отдъл*
нигЬ укрепления билъ дълъгъ около 70 километра.
Но другата часть на разказа говори друго: че разстоя
нието между кржговегЬ е било 10 мили и, че следващиГ
били по*малки отъ лредходящитЪ. Споредъ това пъ къ ние
бихме имали наистина работа съ концентрични кржго
което, както видехме, не е възможно. Обаче, ако просл
димъ разговора между писателя-монахъ и Адалбртъ, ще
намЪримъ обяснението на гр-Ьшката. Адалбертъ почва раз­
каза си съ следното: „страната на хунигЬ е била заобиколен
съ деветь кржга". Чувайки това, ионахътъ го запиталъ, за
какви кржгове той говори. Като получилъ отговоръ, повторно
политалъ разказвача, понеже не е могълъ да го разбере. Са-
митЪ тЪзи запитвания сж ясно свидетелство за това, че пи-
сательтъ не е могълъ да си представи работата възъ основа
на данните на разказвача. Това ни дава да разбгремъ, защо
е вЪрна само първата часть, въ която той само преписва
даннигЬ на Адапберта. Но по-нататъкъ, когато той се опитва
и да обясни по своята представа думигЬ на Адалбсрта, той
грЪши, като въ края на краищата пакъ не е разбралъ ста­
рия ветеранъ.
Я ко допълнимъ даннигЬ на Айнхардъ съ разказа на
Адалберта, ще вндимъ, че аварската укрепителна ситема се
е състояла отъ деветь кржга (Хегинъ), отстоящи единъ отъ
другъ на различно разстояние. Диаметърътъ на всЬки кржгъще
да е билъ 60-70 клм., а пространството имъ—около3.000кв.клм.
Срещу това какво намираме у българите ? Цялото про­
странство на Николицелекото укрепление е 483 кв. км., това
 135

на Абобското лъкъ—23.3 кв. км., т. е. около стотната часть

на единъ <верски кр ж гь, Това показва, че аварскитъ девети
кржга. обечайкиедно пространство отъ около 25,000 кв. клм. не
могатъ да служатъ за сжщите цели, както българските окоп*
ни укрепления, отъ които и най-гольмото не е имало повече
отъ 48.3 кв. клм. Багасчевъ, споредъ който аварското
укрепление е голЪмо колкото цЪла Средна Европа. Пгше, че
българите сж живеели иауленъ животи“ ***), както на север­
ните брегове на Черното море, така и въ Балканския полуо-
о ров ъ . Техните аули били най-важните стратегически пун­
ктове. И Златарски мисли2 *), че целиятъ прабългарски на­
род ъ е живеелъ въ такива лагери, дори се ограничавилъ до
единъ само лагеръ, въ който се побирал> цЪлиятъ прабългар­
ски народъ, а именно, Николиелскиятъ. И отъ пространството
на този лагеръ, той се старае да определи и численостите
на българската нахлуваше „орда", като заключава, че бъл­
гарите не сж могли да броятъ съ стотици хиляди, а едва
само неколко десятки хиляди.
На това можемъ да дадемъ положнтеленъ отговоръ.
Който познава стопанския строй на номадските народи,
който знае отъ какви огромни пространства има нужда дори
една малобройна номадска орда, требва да се очуди на т!>зи
предположения. Тези, които предполагагь абсолютно кеьъз-
можното номадегво на прабългарите какъ могатъ да ми-
слятъ, че неколко десетки хиляди комади ше могатъ да жи-
веятъ въ толкоао ограничено пространство? За неколко де­
сетки хиляди прабългари имало е нужда отъ 100000 коне. а
48 кв. клм. естествено не е достатъчно и днесъ за Ю.С00 коне
а оше по-малко въ време на единъ номгдеки стопански строй.
Крайно време е за всички онези, които искатъ да си
представявотъ основателите на българската държава за но­
мадска орда, да се запознаятъ, поне отъ една енциклопедия,
какво означава комадски животъ. Нека прочетатъ нЪщо
за киргизите, които отъ много хилядолетия скитатъ и до
сега, подчиняващи се на обичаите на единъ и сжщъ номадски
строй въ една и сжща области, обхващаща огромни про­
странства.
Споредъ горецитнраните учени, прабългарите сж живели
„еулски“ животъ на лагеруваща орда въ едно или неколко
само окопни укрепления. Какво намираме фактически? — Какао
ни учи сжшиятъ изворъ, отъ който те сж черпили данните
за Николицелското и Абобското укрепления? — Той ни
учи, че бесарабските българи укрепили областьта между
Дунава, Прутъ и езерото Ялпугъ само като иай-важенъ
центъръ на техната страна, но те изкопали пограниченъ
окопъ за зашита но границата на своето отечество. (Сжщо
и на отсамната страна на Дунава, далече отъ Николицелското
укрепление, имали пограниченъ окопъ). И когато после бъл-
 гарите се настанили въ Мизия, укрепили брега на Чернот"
море, затворили съ окопи низките части на Стара-планинл
до Арабаконашкия лроходъ, оттамъ пъкъ построили чак и
до Дунава единъ окопъ. Тогава гЬ сж имали една обширна
страна, добре защитена въ най-важния пунктъ на която г
разположено едно централно укрепление—това при с. Абобя,
съ пространство отъ 233 кв. клм.
Следователно не може, лредъ гЬзи факти, да се мисли,
че въ едно само окопно укрепление се е побиралъ иелияп.
български народъ, защото както видехме навс£кжде, кждето
се настанявалъ, у кр е п я в а м границитгь ма обширнитл си
страни.
Дори отъ това, което ние учимъ за окопните укрепления
на прабългарите и аварите можемъ да установимъ разликата
въ начина на живеене на двата народа. Всичко, което знаемъ
за аварските окопни укрепления ни показва, че аварите сж
живели въ границите но деветь заобиколени съ окопи жи-
велища. обемащи едно пространство о гъ около 26,000 кв. клм. £
А отъ данните, които имаме за българските окопи и окопни /1
укрепления е ясно, че последните имали за цель само д а г
защитятъ едни важни стратегически пунктове, а самите селищад
на българския народъ сж се намирали изъ една с б ш и р !^ *
страна, защитена на границите си съ погранични окопи. Раз-Ш
ликата е съвсемъ ясна. ж
Аварите сж живели въ деветь. разделени единъ о г ъ г
другъ съ далечно разстояние, укрепени пояси. Това означава,]
че гЬ били разделени р ^зке на деветь племена. Укрепител­
ната имъ система защищавала деветь отделни групи, т. е.
племенните имъ интереси били зорко пазени: въ рамките на
единъ укрепенъ поясъ живеело по едно племе, като отделна
единица. Цело Аварско било организирано предимно за
военни цели. Аварите живеели въ рамките на деветь заоби-1
колени съ окопи лагери, а огромните пространства оънъ отъ
техъ били ненаселени, не използувани, те били извънъ окоп»
ки-територни. \\
Действително знаемъ, че важна съставна часть на от- ;
бранителната система на тюркските народи сж съставявали ^
огромните пусти пространства вънъ отъ отбранителните
окопи или гори. Така за маджарите знаемъ, че те сж оста­
вяли обширни области вънъ отъ отбранителната линия, обла­
сти наречени „отвждъ плетове“ . Подобни необитаеми про­
странства сж се намирали и около страната на леченезите: до
узите и алените е имало едно разстояние отъ б дни пжть, до
мордвинигЬ — 10, до русите — 1. до маджарите — 4, до бъл­
гарите — V* день.
Сжщото е било и у аварите—огромни области вънъ отъ
пространствата на деветте кржга сж оставали необитавани,
неизползувани. Тези пространства сж играли важна военна
 137

1>оля, а именно, служили сж зл препятствие на противника,

който, за да доближи обитаваните кржгове е билъ прину-
денъ да преминава тЬзи огромни мжчно проходими пусти про­
странства, дето не е могълъ да намери ни храна, ни каквито
и да сж други припаси.
Така можемъ да си обяснимъ, защо следъ падането на
аварската държава средната часть на Аварско станала из­
вестна въ литературата подъ името „пустиня" —по-голЪмата
часть отъ страната, лежаща вънъ отъ обитаваните кржгове,
е била и по рачо .пустиня", която съ унищожаването на оби­
таваните части е била само уголемена.
Този строй ни обяснява и причината, защо е требвало
да загине държавата на аварите. Те сж водили единъ не-
производителенъ начинъ на живеене. А те сж могли така
да живЪятъ само до когато е било възможно да дъ рж агь
подъ свое иго големи пространства съ население, което да
имъ служи съ труда си, и докато съседните имъ страни не
беха се заздравили. Щ омъ, обаче, западните имъ военни на­
бези, които имъ давали огромни плячки, требвало да прс-
станатъ поради засилването па франкската държава, а съ
образуването на българската държава пъ къ загубели данъ­
ци гЬ на много славянски племена, Аварската държава треб­
вало да загине. Тя требвало да рухне поради смъртния ударъ.
който й нанесло положението, изискващо промена на стопан­
ския строй. Аварите не били способни за подобна промена,
не били стопански подготвени да жиаеятъ по начинъ, какъвто
новите обстоятелства изисквали. Вместо това те се опитвали
да разкжсагъ веригата, която постоянно ги лристега. Като
имъоставалъоткритъ пжтьтъ само на юго-западъ, те почнали
да налитатъ върху Хърватско, докато не били и тукъ спрени
отъ франките. Така аварите, осждени на смърть, сж живели
още известно време все по-оскждно, докато въ края на У1И-я
векъ, когато сж се организирали вече съседните две държави,
Франкската и Българската, сж били сломени подъ ударите
на франките и българите. Те не сж могли да се задържатъ
въ своя стопенски строй, тъй различенъ отъ оня на окржжа-
ващите ги народи. Само съ слабостьта на съседните страни
може да се обясни и това, че те сж могли да се задържатъ
толкова време. Те требвало да загикатъ, защото не били
подготвени да живеятъ чрезъ развито скотовъдстао и земе­
делие.
А обратно, окопите на прабългарите показватъ, че те
сж укрепявали границите на държавата с и — държавата за­
щищавала целостьта на народа съ държавните си граници,
което значи, че имаме работа съ уседналъ народъ. Окопните
укрепления защищавали сако по една отъ стратегическо
и търговско отношение важна точка, тукъ живели войскови
части, водителската класа, търговците, а самиятъ народъ за-
138

нимаващъ се главно съ скотовъцство и земедЪлиеобита

заедно съ присъединените славяни ц-Ьлата територия на ет|
ната, добре защитена съ естествени и изкуствени държан
ГрЛиИЦИ.
За колко важно смЬтали пазенето на грзницигЬ, н
казва една точка въ отговорите на папа Николай I, според
която границигЬ на българигЬ сж постоянно пазени, и ак
по н£какъвъ начинъ нЪкои избЪгватъ на нЪкоя точка на гр
ницата. таиъ постуващитЪ биаатъ наказани съ сиърть2 9).
И така ние трЪбва да лойдемъ и отъ окопитЪ на п~
българите до сжщото заключение, което можемъ да изв
димъ отъ (езиковите. писменигЬ и другигЬ археологическ
данни, че прабългаритгъ били вече нгъколко столгътия пр
Ои оа завземате Балканското си отечество усеОналь, а
нимаващъ се сь развито скотовьдство и земеоълие нар

Каменни укрепления
Знаемъ за прабългарите, че презъ началото на IX а.
сж направили редица каменни укрепления***). Така на първо
м!ьсто намираме едно импозантно каменно укрепление, което
защищавало столицата на България — Плиска. Самиятъ ханъ
Омуртагъ ни съобщава, че столицата на прабългаригЬ се
наричала Плиска, именно въ Търновския надписъ той пише:
„ живущиягъвъ стария си домъ ханъ ювги Омуртагъ“ , а пъкъ
въ Чаталарскии надписъ ни казва направо и името на тази
стара резиденция — „живущ ъ въ крспостьта Плиска“ .
Възъ ссноеа на разкопкит!. ние знаемъ вече, че тази
столица е била при с. Абоба. Както се вижда отъ открити
развалини тя е била импозантна столица, разположена око _
срЪдата на заобиколена съ околъ ллощь. Мощна (0.5 клм.)
крепость (Сре. обр. б?) съ 2.6 м. дебели зидове построени отъ
големи каменни квадри. (Обр сб) на жглигЬ на крспостьта се
намирали цилиндрични, а на всЬка страна по две петожгълни
кули и по една порта, защитена отъ двегЬ й страни съ чети-
рижгълни двойни кули (Обр. 67—70).
Почти на средата на заобиколената съ крепостна стена
площь се намиратъ развалини на здания, великолепни палати,
жилищни и обществени постройки.
Но строителната дейность на Омурага не се изчерпва
съ построяване на крепостьта и палатите на Плиска. Той самъ
ни съобщава, че той построилъ и другитЪ крепости и палати,
Така най-важниятъ паметникъ, разколаниятъ отъ Р. Поповъ
въ Чаталаръ Омуртаговъ надписъ, ни съобщава, че резиди-
ращиятъ въ Плиска Омуртагъ—на гръцки въ 15 индиктионъ,
а на български въ сигоръ алемъ, т. е. въ първия месецъ
на годината „крава"—въ 821/22 год., построилъ и авлъ при
р. Тича (Камчия). Споредъ надписа, крепостьта е построена
 139 h

Обр. 70. Плиска—входътъ

Обр. 69. Плиска. па к р е п о с т ь т а
— П с т о ж г ъ л м а к у л а на
Нр*1ЮСТЬ1Ь
140

противъ славяните и гърците. Отъ надписа ще разберем

сжщо, че Онуртагъ при крепостьта построилъ много изку«
стно конструиранъ мостъ.
По общо прието мнение тази крепость представява яд*
ката на по-късната българска столица — Преславъ.
За това говори фактътъ, че стариятъ Преславъ се ма*
мира до р. Тича, при северния входъ на Върбишкия мроходъ,
което отговаря на израза на Чаталарския надписъ, че кре-
постьта била построена противъ славяните и гръците. Възъ
основа на исторически данни, построяването на Омуртаго*
вата крепость требва да разбираме така: императоръ Ни-
кифоръ нападналъ България, изгорилъ столицата на Крума
и опустошилъ една часть отъ страната. Верно е, че Крум ь
въ крея на краищата заобиколилъ и напълно унищожилъ
визатийската армия, но все пакъ българите требвало да на-
правятъ всичко, за ди осигурятъ себе си противъ Византия.
За тази цель синътъ на Крума— Омуртагъ сключилъ презъ
814/15 г. 30 годишенъ миръ с ь Византия. Но че той съ това
не се е сметалъ за осигуренъ и е знаелъ, че спрямо Ви­
зантия той е можелъ да бжде въ спокойствие, само ако тя
всЬкога чувствува силата на българския ханъ, това най-ясно|
показва Чаталарскиятъ надписъ, отъ който за този живущъ въ
миръ ханъ четемъ: рНека Богъ удостои поставения отъ Бога
ханъ да тъпче здравата съ краката си императора*, прочее,'
ханъ Омуртагъ не се е задоволявалъ съ сключването на
миръ, а се постаралъ да изработи защитата на България.;
Като извлекълъ поука отъ много опасния походъ на Ники*{
фора, той укрепилъ столицата си съ мощна крепость и
освенъ това построилъ крепость при входа на Върбишкия
проходъ.
Но най-важно свидетелство за това, че крепостьта на
Омуртагъ е била при Преславъ, давагь археологически данни—
тукъ се намиратъ останките на крепость и на палати отъ
прабългарското време.
Укрепителната система тукъ е еднаква съ онази въ
Плиска. И тукъ има вжтрешна и външна линия, но и външната
е отъ каменна стена. Вероятно е, че външната линия е била
първоначално отъ окопъ, а каменната стена била построена
само тогава, когато Преславъ е станалъ вече столица.
Външниятъ зидъ заобикаля една площь отъ 3*5 кв. клм.
Той е построенъ отъ големи квадри. Вжтрешната крепость
е 7< кв. клм. Стената е 210 м. дебела (Обр. 71). построена отъ
големи квадри, и то точно по начинъ като въ Плиска:
следъ квадъръ надлъжъ следва такъвъ наширъ. (Обр. 72).
Не само големината и поставянето на квмънигЬ схожда
съ онези въ Плиска, но сжщо и конструкцията на крепостьта
и тукъ имаме цилиндрични кули, главните входове отъ двет1.
 М!

страни сж пазени о гь по една дпойна четвъртита кула, само

че вмЪсто петожгьлни намираме четвъртити кули (Обр. 73).

Обр. 73. Прмлавъ. Четвъртита кула

О тъ факта, че конструкцията, начина на строежа и го­

лемината на камъните въ Преславската крепост ь сж еднакви
съ гЬзи въ Плиска, сигурно е, че Преславската крепость е
била построена въ прабългарско време и то въ това на
Омуртага.

Споредъ Търновския надписъ, Омуртагъ построилъ 1

една крепость и при Дунава. Споредъ самия Търновски
I
142

надписъ, Омуртагъ построилъ при Дунава .нова сграда*. И

между нея и старата резиденция, като измерилъ разстоянието]
по средата, изднгналъ великолепна могила, а разстоянието
отъ тази могила до Дунавската сграда, както и до Плиска
било по 20,000 сажена.
За дунавския строежъ на Омуртага смЪтатъ, възъ
основа на мнението на Шкорпилъ, Каджкьойското градище
между Силистра и Тутраканъ. Това е едно окопно укре­
пление, въ което има едно каменно здание и на северо­
източния му жгълъ—развалините на една малка каменна кре*
пость. За жалость безъ разкопки не може да се установи нищо,
а когато ходихъ тамъ, намЪрихъ само развалини безъ опре*
делена форма.
Но че Каджкьойското градище — или само каменната
му члсть требва да смитаме за Омуртагова постройка, най*
добре свидетелствува обстоятелството, че тукъ е намеренъ
елинъ Омуртаговъ надписъ. който говори за войната между
Крума и Никифора,

За прабългарска постройка се смета и крепостьта на

Мадарското плато.
B tp н o е, че имаме повече сведения, които говорятъ за
това, че на Мадарското плато е имало укрепление въ прабъл­
гарското време. Така ние знаемъ, че за Мадарското плато
при с. Калугерица воаятъ два пжтя, които сж били построени
въ прабългарско време. Това доказватъ знаците върху
стените по пжтя. Това значи, че прабългаригЬ сж свързали
Плиска съ Мадарското плато, което може да се обясни само
така, че ту къ е имало крелосгь.
Действително византийските извори споменуватъ при
разказа имъ за маджарското нахлуване за една крелосгь по име
Мундахра. Кжде е била тази крепость, може да се уста­
нови пакъ отъ византийски извори. Маджарската войска на­
хлува отъ северъ въ България, византийците пъ къ отъ югъ
притискатъ Симеоне. Тогава Лъвъ Мждри се опитва да раз­
реши въпроса по миренъ начинъ, изпраща посланика си, но
церь Симеонъ затваря пратеника. На северъ положението
става опасно. Маджарите, опустошавайки минаватъ презъ
Северна България. Когато Симеонъ научава това, излиза про*
тивъ техъ, но маджарите го побеждаватъ и го принужда-
ватъ да се затвори въ крепостьта Силистра. Отъ своя страна
те продължаватъ опустошителния си походъ и стигатъ до
Преславъ. Тогава царь Симеонъ моли императора за миръ. Но
когато ноеиятъ византийски посланикъ пристига, той го за­
тваря, нахвърля се противъ пребиваващите около Преславъ
маджари и ги побеждава. Оттамъ, завръщайки се. той на­
мира затворения византийски посланикъ въ Мундахра, Сле­
дователно, тази крепость се е намирала по пжтя между Пре-
 143

главъ и Силистра, а такава крепости може да е била онази

на Мадарския прабългарски центъръ.
Отъ името М ундахра произлиза формата МунОора, респ.
Мждйра. а отъ нея—Мадйра>Мйдара. Именно отъ едно обра­
зувано още преди заселването на прабългарите име Мум-
дйкра, Мждйхра става вече презъ X в. Мждйра, отъ което
въ езика на мЪсгното турско население се развило Мадара.
Гази форма ни е известна отъ XIV в.: крепостите Мотори
се споменува въ 1388 г.
И околното население е запазило спомепь от и ю яа.ча
на платото е имало крепость, платото нчдъ Конника «е кл *ил
Грвдъ, а облзетьта подъ конник! — „П одь Града".
И действително, разкопките откриха нмутит^лнит Ь раз­
валини на една крепость (Обр. 74—77). Северната линия на

Обр, 74. Мааврв. Платото съ развалиннгЬ на крепостьта

крепостната страна
(35 м. дебела), като
п о ч в а отъ скал­
ната стена, вървило
права линия" и ' се
свършва на изтокъ
въ огромна четвърти­
та кула. На средата
има защитенъ отъ
дв?гк страни съ'1 по
една петожгьлна ку­
ла в хо д ъ Л п ъ къ кре*
 ш

Обр. 76. Мадара. Развалините ня крепостьта

Обр. 77. Мадара. Развалините на крепостьта

постната линия, която върви отъсевероизтокъдо югозападъ

м. дебела), е строена покрай едно дълбоко дере — съ два
малки входа. Таке цялата крепость, по естеството на мЪст-
ностьта, има трижгълна форма, защитена отлредъ т. е. о гь
западъ съ скалната стена, отъ изтокъ и югоизтокъ—съ камен­
ната стена и дерето, отъ северъ—съ дебела каменна стена.
Стената е построена съ квадри отъ различна големина
(65 X 31, 61 X 35 и пр.) и форма, свързани съ хоросанъ. Но
нищо не говори ясно за българския й произходъ. Ние знаемъ
само толкова, че тази крепость е била използувана отъ
българи. Я пъ къ тъй като отъ други данни извадихъ заключе­
нието, че Мадара е станала веднага следъ завладяването на
новото отечество важенъ центъръ, требва да приемемъ, че
това е станало тъкмо заради това, понеже на тази презъ
всички времена важна стратегическа точка прабългарите на­
мерили една мощна византийска крепость, която гЬ естествено
взели въ владение и употреба.

Всички тези постройки приписваме на Омуртага. И така,

требва да си зададемъ въпроса какъ се обяснява фактътъ.
че презъ цЪлъ единъ и половина векъ, чакъ до Омуртаго-
пата епоха, немаме каменни паметници» На това твЪбва да
отговоримъ следното:
— Дейностьта на първите три поколения, следъ осно­
ваването на българската държава, била ръководена отъ нуж­
дата за бърза защита на държавата. Всичката имъ дейность
е била погълната въ строежа на отбранителнит е съоръжения,
хоито требвало да се приготаятъ въ най-скоро време. А следъ
,ова едва Омуртагъ пръвъ ималъ продължителенъ миръ и
е разполагалъ съ средства за да може да издига каменни
постройки. Но досега ония места, които криятъ прабългарски
старини, съ много малко разкопани и проучени. Сигурно ще
се намерятъ постройки и отъ по-раншна епоха, строени по-
сиромашки, въ неспокойни времена, следователно, по-малко
величествени. Дори липсата на масивность на постройките е
една отъ причините, че до сега нема и следа отъ гЬхъ. А
на Омуртага всичко е помагало да развие силна творческа
дейность.
Монархическата организация достига въ негово време до
своята най-висока степень. Авторитетътъ на хана още п|>езъ
време на Кардвма е билъ засиленъ. Крумъ пъкъ закрепиш»
династията си съ успешните си войни и съ големо разшире­
ние на държавата. И така, презъ Омуртагово време, когато
настъпва миръ, ханската власть се явява почти като неогра­
ничена. Естествено, само такава царска власть е могла да
разполага съ материални средства, да предприеме издигането
на грамадни и великолепни сгради.
Поради големото разширение на България, българскиятъ
ханъ станалъ господари на една огромна империя. Особено
богатствата на новите северни владения били извънредно
големи, а отъ техъ най-ценни били солните области на
Седкоградско, около р. Марошъ. Тези нови богатства уве­
личили много доходите на българския дворъ и му дали въз-
можность и материални средства за големи държавни строежи.
Освенъ това знаемъ, че въ Аварско е имало събрано извън­
редно много злато и сребро, така че франките, които били
по-рано сиромаси, се обогатили отъ плячкосаното тамъ злато
и сребро. За размера на тази плячка може да се съди по
това, че тя предизвикала спадане стойностьта на среброто
съ една трета. Несъмнено е, че внасянето въ България на
плячкосаните п ъ къ отъ Крума аварски съкровища е указало
грамадно влияние за развитието на културата, особено на
строителството на българската държава.
Но по-важно отъ това е обстоятелството, че Омуртагъ
е билъ толкова културенъ владетель, щото е направилъ
всичко, за да може да използува стечението на благоприят­
ните условия. Той е билъ господарь съ амбиция да уве-
Восгша библиотека, км. 99 10
146

ковЪчи името си не съ военни д-Ьла, а съ творческа лей*

ность въ областьта иа държавната организация -и да из*
дигне материално и културно империята си. В ъ интереса на
това той е нвправилъ всичко възможно за да жив-Ье въ
миръ съ съседите си. Най-напредъ сключилъ и поддържал>|
миръ съ Византия» а сжщо направилъ всичко зависеше отъ
него да запази мнрнитЪ отношения и съ франкитЪ. Вмфств
да борави съ българскитЪ войски, той засилва работата на
българските дипломати, които често пжти се явяватъ въ
византийския и франксия дворове да уреждатъ висящите въ­
проси. А вжгре въ България, при настъпилия спокоенъ животъ,
се почва организационна и културна работа.
Следователно, предшествениците на Омуртага спечелили
една голЪма империя, а Омургагъ уредилъ външното положе­
ние и започналъ вътрешната организация на държавата. Той
е ммалъ възможностьта и материалнитЬ средства да разаие
една строителна дейность, въ която се отразява неговата
велика културна душа и културните нужди на народа му.

Плтища
Прабългарите съ използували старигЬ пжтиша. Но
имаме сведение, отъ което се вижда, че rfe построили и нови.
Търновскиятъ Омуртаговъ надписъ ни съобщава че: „ханъ
Ювгн Омуртагъ, резидирашъ въ старата си сграда, по-
строилъ великолепна сграда при Дунавъ и, измервайки раз­
стоянието между даетЪ великолепни сгради, на средата
напривилъ могила, Отъ самата срЪда на могилата до стария
авлъ има 2 0 0 .0 сажена и до Дунава има 20,000 саженв. Са­
мата могила е много величествена. Слеаъ като били изме­
рили земята направилъ този надписъ: чоеЪкътъ и добре да
жив-te — умира и другъ се ражда, и когато после родениятъ
гледа надписа нека да си спомни за оногова, който на­
прави могилата. Името на владетеля е Омуртагъ ханъ ювгн*
Господь да го удостои да живЪе 100 години".
Отъ надписа можемъ да олредЬликъ ясно предназначе­
нието на новата сграда2" ) Именно—тя е далечъ отъ Плиска
40.000 сажена. Това спор.-дъ Златарски51'2), Усленский и
Ш корпилъ2* ‘) се равнява на 85 клм., като вземать единъ
саженъ за 2 1,‘в м, До това число, обаче, споменатите учени
сж дошли, като сж приели дължината иа сегашния руски
саженъ (=2.134 м.). Сегашниятъ руски саженъ, обаче, есъ з-
дадеиъ отъ Петъръ Велики, а по времето на Омуртага може
да говоримъ само за гръцкия саженъ или за филаретския
саженъ. Гръцкиятъ саженъ билъ )84.у8 см., и споредъ мои-
T t знания никога не се увеличавалъ повече отъ 1.95 см.
Така че, 40.000 сажена е рав.чо на 74—78 клм., което въ на­
шия случай, когато се касае за измерваното разстояние между
 147

Плиска и Думам не е възможно. Филаретскиятъ саженъ е 2.16 м.

и билъ употребенъ въ Омуртаговото време у арабите. Така
д^хме да получимъ 86.40 клм. Но възможно е, че стариятъ
руски саженъ — 2,154 м. да е запазклъ византийската фор­
ма на филвретския саженъ, и тогава ше получимъ 86.16 клм.
Знаемъ и това откжае се почва измерването. Не отъ
вътрешната крелость на Плиска, а отъ външната, отъ север­
ната линия на окопното укрепление. Именно Омуртагъ го­
вори въ надписа си на други места все за домовете, сгра­
дите сн, само тукъ, гдето той дава точни измервания, казва,
че отъ средата на могилата до .стария авлъ" — не до самия
домъ—-сграда, а до укреплението. Яко смитаме оттукъ до
Дунава 86.40 клм.. Дунавската сграда може да е била само
между Силистра и Тутраканъ, и така ясно е, че измерва­
нето на земята станало между Плиска и най-близката до
нея Дунавска точка.
Йо за какво е служела великолепната могила на Омур*
тага? Това ше разберемъ, ако лрочетемъ внимателно тек­
ста. Омуртагъ разправя, че той построилъ при Дунава пели-
колепеиъ домъ. Д следъ тоаа, че измериль разстоянието
между двата дома, и точно на средата на това разстояние той
направилъ великолепна могила. После получаваме резултата
отъ измерването, което определя точно местото на моги­
лата: тя пада точно по средата между Дунава и Плиска, по
20.000 сажена отъ двете места. Най-после четемъ, че следъ
като „се измери" земята „поставихъ" този надписъ. Следо­
вателно. Омуртагъ ясно ни казва, колко е важно тукъ изм ер­
ването, колко е свързана могилата съ измерването и съ ре­
зултата отъ това. Това споменуваме за измерването на пътя
значи, че Омуртагъ не само измерилъ, но естествено и по­
строилъ този извънредно важенъ лжть, който е свързалъ
столицата съ най-близкия Дунавски пунктъ и точно по сре­
дата на пжтя той е построилъ великолепна висока могила,
която се вижда отдалечъ. Това че могилата се споменува
повече пжти въ връзка съ измерването, а особено, че тя
определя точно средата на лжтя — 20,000 сажена отъ даете
му крайни точки, ясно показва, че тукъ се касае за могила—
мерка, същевременно и паметникъ. Естествено тукъ, заради
централното положение на могилата, е имало и военна сган-
ция и търговски центъръ.
Въпросъгь е сега, за каква цель е служела Дунавската
сграда и защо е било важно за Омуртаг« да измерва и по­
строи пжтя мажду нея и Плиска. А ко познаваме гореизло­
жените цели и дейностьта на Омуртага, тоаа ще намеримъ
за съвсемъ естествено.
О тъ дипломатическата дейносгь на Омуртага извадихъ
заключението, че той е искапъ да живее въ миръ съ съсе­
дите си, за да организира уголемената отъ баща му Бъл-
148

гврскс империя и естествено, най-важната му задача е била

да организира новите северни територии, по-късното—Източно]
Маджарско. А пъ къ на северъ отъ столицата ще да е бнлъ
най-важниягь пжть не само отъ икономическо, но и отъ во«
енно гледище, който свързвалъ Плиска съ най-близкия Ду*
навеки бродъ. И така, естествено, той е положилъ грижа за
построяване на този пжть.
Но каква цель е гонилъ съ постройката при Дунава 7
За какво Омуртагъ направилъ строежи при най-близкия до
столицата Дунавски пункгь,като направилъ и пжть до него?
Бихме помислили, че Омуртагъ и по този случай, кактои
при построяването на крепостьта при Тича, бждещия Пре-
славъ, се е ржководилъ отъ чисто стратегически съображе*
мия. Но докато за Плиска той казва кампъ и авль, за
Преславъ—авль и просто „крепость", тукъ yпoтptбя8a само
думата „домъ, сграда". Прочее, докато за Плиска и Преславъ
казва, че гЬ сж оградени места, крепости, за постройката
при Дунавъ казва, че билъ построилъ домъ— сграда.
И действително, протиеъ едно обяснение, че тукъ става
дума за строежъ съ чисто стратегически намерения говори
фактътъ, че по времето на Омуртага е нямало противници,
чиито нападателни планове е требвало тукъ да се пре*
сичатъ.
Споредъ В. Златарски'11), тукъ требвало да се построи
крепость протиеъ маджарските нападения. Обаче, ако позна­
ваме границите на България презъ Омуртагово време, явно
е, че откъмъ това м%сто никаква опасность не грозила стра­
ната. За маджарите и дума не може да стане, понеже източ­
ната граница иа България се намирала по това време м ного-
надалече отъ линията Силистра—Тутраканъ, най-малко на
р-Ька Днестъръ—ние имаме сигурно доказателство, че вой­
ските на Омуртага сж действували при р. Днепъръ. Единъ
Омуртаговъ надписъ потвърждава това.
Сжщо така още по-малко може да става дума за про­
тивници, идещи отъ северъ. понеже на северъ отъ този
пункгь, чакъ до североизточните Карпати, както и на западъ
до Средния Дунавъ, всичко се е намирало подъ властьта
на българите.
Ние имаме ясни свидетелства, че Бесарабия, както и из­
точно Маджарско сж били български владения. Прабългар­
ските и българо-славянските местни имена, както подробно
съмъ изложилъ на друго место, ни показватъ не само че
прабългарите завладели тези области, но и сжщо, че те сж
преселвали презъ разни времена прабългарски и българо-
славянски маси въ новите си владения. За това говорятъ
както местните имена на Източно Маджарско, така и налич­
ното писмено свидетелство за Бесарабия: Крумъ, следъ пре­
 140

вземането на Одринъ, е преселилъ 10,000 македонски семей­

ства въ отаъдъ—дунавската область на България.
Специално въ бившите владения на аварите такаиа ко ­
лонизация се е налагала съвсемъ естествено отъ разликата,
която е съществувала въ стопанския строй на опарите и
българите. Както видехме на друго mììcto , аиаритЬ сж на­
селявали една много малка чаеть отъ своята орана, а но-
голямата е била оставена безлюдна въ положението на и< i ни­
ска пустиня. Твърде есгествсмо е прочее, че б b in л|*и| I..« п«*ли
като завладели Източмо-Мвджарско, сж сс t u-пи • ки ти ш
зецията на новата область, прилична на пустини, ■»ш и пакш
Сторили И франките въ занацнлтл нопошша на лнарснам
държава, която r t завладели.
И действително у маджярския х|кжистъ Мноиимусъ
отъ втората половина на XII и. чотсмъ, че страната до Дунава
била завладяна отъ депото на българския князъ, нареченъ
отъ маджарите при завладяването на новото отечество —
„Великий ханъ, князъ на България", който преселилъ тамъ
.българи и славяни отъ България". И действително въ Из-
точно-Маджарско намираме редица местни имена, които про-
изхождатъ отъ прабългарските и българо-славянските коло-
нисти отъ X в. Прабългарски сж местните имена, възприети
по-после отъ маджарите: Кюкюлъо, Темешъ, Карашо-Крашо.
Торба и пр., а българо-славянски—3емлинъ-~3емплинъ, Нов-
граОъ, Чонградъ, Топли, Топлица, Трънява, Пещъ.
Следователно, границите на българското владичество
презъ IX в. сж се простирали на западъ до средния Дунавъ
и то по-горе отъ гр. Будапеща чакъ до Карпатите, а на се*
яеръ — Карпатската верига.
Българите не сж чакали противници между Силистра
и Тутраканъ. Противъ противниците си rfe се укрепявали
около западните граници на маджарската равнина, за което
ние действително имаме сведения: Пещъ, Новградъ, Земплинъ.
Следователно, съвършено друго е било съображението на
Омуртага съ постройката при Дунава и пжтя до нея; по този
пжть и преминавайки този бродъ се е стигало най-бързо до
новите северни владения и то до най-важната имъ чаеть отъ
стопанско гледище.
Именно на северо-западъ отъ Силистра—Тутраканъ се
простира една область на новите владения, за която може
да се установи отъ местни имена, че е била населена отъ
българи. 8 ъ областьта на старите солници около гр. Торда
се намиратъ две реки—-Кишъ (малъкъ) Кюкюлъо и Надь
(голъмъ) Кюкюлъо. Името .Кю кю лъо* е прабългарска дума
съ значение .трънка, трънкавъ". Че ту къ заедно сж живеели
прабългари и българо-славяни показва фактътъ, че е запа­
зено българо-славянското име иа реката и то е преводъ отъ
прабългарското — Търнава. Власите възприели отъ местното
 150

българо-славянско население името на ромънски »Търнава",

както маджарите пъкъ прабългарското име. Сжшо и името на
града Торда е прабългарско и означава Солница. Общотюрк-
ски—Тузла на прабългарски—Турда (срв.старомаджарска фор-
ма Турда). (Срв.он-огуз-ларъ праб.он-огуръ-дуръ-оногондуръ).
Тази солна область при р. Марошъ е представявала
най-важната стопанска ценность на новите владение, И поме­
натите мастни имена показватъ, че тукъ сж живеели пра­
българи и българо-славяни, отъ което става ясно, че т£зи
солници, които сж били следъ римско време занемарени м
забравени, сж били открити и разработени отъ прабългарите.
За последния фактъ, освенъ местните имена, които по-
казаатъ, че българите колонизирали тази область, имаме и
други сведения, именно, споредъ Фулденските летописи франк-
ския краль, като искалъ да напакости на своите противници
моравците, когато чрезъ своите пратеници подновилъ въ
892 г. мира съ българския царь Лаодомуръ (Борисовия синъ
Владимиръ), понскалъ отъ българите да не позволяватъ на
моравците да купуватъ соль. Прочее българите имали сольта
като стока за износъ, която не може да произхожда отъ дру*
гаде освенъ отъ солниците при Торда. Че българите дей­
ствително използували тези солници, показва и фектътъ, че
имаме сведение за първите години на XI в., споредъ което
се пренасяла соль по р. Марошъ за унгарския краль.
А сольта по това време била големо богатство и дала
силенъ тласъкъ на стопанското развитие на българската
държава. Когато българите почнали използуването на не­
изчерпаемите солници на Седмиградско, българскнятъ ханъ
станалъ притежатели на едно, и отъ световно стопанско
гледище, огромно богатство. Сольта представяв&ла голема
стойность, понеже средноевропейските солници не били още
открити. Сигурно е, че сольта е била и презъ Омуртагово
време вече важна стока за износъ, както е била въ края на
столетието вече дипломатическо средство: немците искали
по силата на договора, да лишатъ противниците си отъ въз*
можностьта да купуватъ соль отъ българите.
Тази солна область представява големя ценность, и
естествено е, че лжтьтъ, който е водилъ отъ центъра на
българската държава до тази область, е билъ отъ големо
значение за Омуртага.
Пренасянето на сольта е ставало главно по вода. Пре­
возвали сольта по р. Марошъ до устието й при гр. Сегедъ.
оттамъ пъкъ по р. Тиса до устието й при гр. Титеяъ, от-
тамъ пъкъ по р. Дунавъ на изтокъ, северъ и западъ.
Д о централната часть на българската държава пре-
возътъ е ставалъ по р. Олтъ до устието й, оттамъ по
Дунава, до най-близкия му до Плиска бродъ. възможно е да
сж построили отъ този Дунавски бродъ при Дунава и при
 Ь1

р. Олтъ, после до солна обласгь и <*динъ съ военно н стопан­

ско значение пжть. Дунавското пристанище, което е било ной-
близу до столицата, не е могло да не стане най-важния
пунктъ на тази артерия.

На най-важния пунктъ между двете крайни точки на

този новъ пжть. Омуртвгъ издигнелъ точно по средата една
огромна могила, която да се вижда отдалечъ и поставилъ
надписъ на могилата.
Както видехме по-горе, отъ надписа е ясно, че Омуртагъ,
съ издигането на огромната могила, е ималъ за цель да от*
бележи точно средата на пжтн, която да се вижда отдалече.
Тукъ той е създалъ едно место, кждето пжтуващите търговии,
както и военните части да зиаятъ. че сж стигнали до средата
на пжтя — место за спиране, почивка. Всички, които смитали,
че аъ надписа става дума за могила, възприели предложе­
нието, споредъ което тя е, издигащата се въ средата на 10
могилки 20 м. висока, Мумджиларска могила.
Но това е изключено. Протиеъ това говори и самиятъ
^ктъ, че тази могила се намира на 46 клм. отъ Плиска и
t 1 клм. отъ Каджкьой, т, е. и по въздушна линия получаваме
повече отъ 40.000 сажена — и ме може да бжде точно по-
средата на пжтя между Плиска и Дунава.
За да проверя произхода на Мумджиларската могила,
лрезъ лЪтото и есеньта на 1930 г.. съ подкрепата на Русен­
ската постоянна комисия, разкопахъ две могили въ Мумджи-
ларския некрополъ. НамвоенитЬ ценни материали ясно по-
казватъ, че тукъ имаме работа съ погребения отъ IV в. преди
Р. Хр. А това вече решително говори протиеъ предположе­
нието, че Мумджиларската могила е направена отъ прабълга­
рите, понеже установихъ, че всичките могили около с. Мум-
джиларъ лроизхождатъ отъ една и сжща епоха.
Разследвахъ околностьта, като за тази цель преминахъ
и ромънската граница. Въ самото Мумджиларско землище
при т. н. Нова махала има друга голяма група отъ могили, въ
чиято среда има сжщо една огромна могила. А тази група е
свързана чрезъ могили съ другата, въ чиято среда се издига
т. н. Мумджиларска могила. Подобни групи се намиратъ и въ
околностите на с. с. Балябанларъ, Кеманларъ, Керемлеръ и пр.
Този фактъ вече говори за повърхностностьта на предполо­
жението, че тъкмо »Мумджиларската могила" е Омуртаговата.
Както казахъ, въ тази околность се намиратъ няколко подобни
групи, състоящи се отъ една голяма, заобиколена съ малки,
могили. И така, изборъть е ладчапъ безъ сериозни основания
тъкмо на едната голема могила.
Че тези могили сж отъ една и сжща епоха показва не
само фактътъ, че те сж еднакви по форма, но оше отъ
самата поаърхность можахъ да установя, че те криатъ въ
г 152

себе си сжщо такива погребения, каквито нам£рилъ аъ двегй

разкопани могили; ясно се вижда, че въ известна часть има1
погребения съ ломни камъни и керамика, характерна за V—IV
в. лр. Р. Хр. Сжщо и нам4ренигк въ тази околность пред­
мети не говорятъ за прабългарско време.
Омуртаговбта могила тр ебва да се търси между Дунав­
ската линия Силистра — Тутраканъ и Плиска по средата на
43 ням* т. е н-Ькжде около село Рахманъ Ашикларъ.
За пжтепоказалецъ какаото е била Омуртаговата могила
по-късно у българите сж служили колони. До несъ е ста­
нала една колона отъ царь Симеоне съ надписъ:
,О тъ сътворението на мира 6412 год., 7 иидиктионъ.
Граница между ромеигк и българите.
При Симеоне отъ Бога поставения владетель на бъл­
гарите.
При Теодоръ Олху.
траканъ
При Дрисгръ-комитъ*
Надписъгь е нам4-
1 реиъ до с. Наръшъ—20
клм. о тъ Солунъ.
Имаме съобщение за
■ & още две подобни коло­
ни, едната е нам крепа (
сжщо при Наръшъ, а
другата—при с Барда-
ровци.

*
Л/Ч
.»И \ I

•V ЧЪ

■ . яш
ОСр, 78. Симеонова™ колона съ надписъ Обр. 79. Нвдпмеъп, на
3« българо-грьака граница при Солунъ Синеомомта колона
Последните издатели на този надписъ лишатъ, че той
е загубенъ, обаче, тази колона нам4рихъ въ двора на Цари­
градския музей, между други каменни надписи (Обр. 78—79),

I
 Заключение
Като се замислимъ върху бл4скавигЬ посини усп Ьхи но
прабългарите, като си припомним?» какъ т 4 с ж унищожавали
не веднажъ по-многочислените войски на млй-културнага и
могжща империя на тогавашна Европа, требва да си зададсмъ
въпроса — кое качество имъ е давало тази възможиость.
Всеизвестната храбрости на българите не ни дава
достатъчно обяснение. Противъ т4 хъ сж воювали сжшо хра­
бри войници. Високо развитата степень на техната стратегия
сжш о не може да бжде въ това отношение решителенъ фак-
торъ — както видехме, византийците познавали тази стра­
тегия и се мжчили да я възприематъ и прилагатъ.
Какво прочее притежавали те, което е липсвало у про­
тивниците?
Строга и безупречна дисциплина и чувство къ м ь орга­
низация) Техната стратегия е почивала върху жел4зма ди­
сциплина; напраздно били византийците храбри, напраздно
усвоили техната стратегия, когато е липсвала у техъ пред­
поставката на такова военно изкуство — дисциплината.
Строга дисциплина и чувство към ъ организираность били
отличителенъ белегъ на българина, нещо, което правело тол­
кова силно впечатление въ Византия, че военните писатели
намиратъ за нуждно да го споменатъ — и преимущество,
което било необходимо, за да могатъ да създадатъ, закрепятъ
и запазятъ българската държава.
Попадналъ въ една среда въ която, както пишатъ
съвременните извори, византийците ще се разбуитуватъ.
ако пълководецътъ не имъ угоди, франките и лонгобардите
не могатъ и презъ време на война да забравятъ своите ка­
раници, а славяните все ще се съветватъ и не могатъ да
взематъ общо решение дори и предъ строя на неприятеля—
прабългаринътъ излиза победитель, защото е ималъ строга
дисциплина и е изпълнявалъ безупречно всичко, което му е
било заповецано отъ пълководеца.
Ние требва да се удивлявеме на тази дисциплина, за
която и самите византийци говорятъ. като отбелязватъ, че
българската войска е могла да се въздържи дори и отъ
плячкосване — нещо, което е, споредъ единъ византийски
императоръ, немислимо за византийските или франкските вой­
ници, понеже българите гонили само крайната цель: съвър-
154

шенното унищожаване на противника, преследване — докето

всички врагове бждатъ избити или пленени. Ние трЪбва да
гледаме съ почить на организираностьта на тази войска, която
ксЪли 15 дни спокойно претърпява мжчителна жега и не се
бунтува, а чака заповЪдьта на хана — докато противникътъ
загуби цялото си самообладание.
И трЪбва да смЪтаме за съвсемъ естествени бл^скавигЬ
резултати, конто този народъ е лостигналъ въ организира*
мето на държавата, както и на бойното поле, кждето виж­
даме, че българигЬ могатъ да се въздържатъ отъ преслед­
ването на бягащия вече неприятель, понеже ха1гь гь имъ за-
пов^далъ да чакатъ, докато той не разбере, дали не е при­
готвена никаква примка.
Следователно, отъ всичко това. което знаемъ за пра­
българите, ясно е, че г& требвало да иматъ големи усп-Ьхи,
понеже притежавали качество, което намело у другите на­
роди на тогавашна Европа — желгьзната дисциплина — нЪ-
що, което въ онова време, като отличителенъ белегь на
българина, е създало и издигнало България, и единствено
чрезъ него България е могла и ще може да се сдобие и въ
бждеще съ достойно за великото си минало мЪсто.
 Бележки
1. Cpb. Gomobocz ZoUórt : Dïe bulgarisch—türkischen Lehn­
wörter In der ungarischen Sprache. MSFOu XXX (1912). Németh
Oyula, A honfoglaló magyarcàg kialakulàsa. Budapest, 1930, 84 и
сл. Фехеръ Гезо, Паметниците на прабългарската култура.
Изв. БАИ ill (1925) 5 и сл.; Фехеръ Г „ Културата на
прабългарите. София, 1929, 7—8 ; Фехеръ Г., Е зикъ гь на
прабългарите. Учил.'прегл. 1929, 1256 — 1262; Фехеръ Г.,
Прабългари. София, \929, »0— 15. h'ehér G., Les monuments de
)a culture protobulgare. Archaeologia Hungarka (AH) VIL Buda­
pest. 1931. 6 - 7 .
2. Срав. за Пс. Меврнкий и императоръ Лъвъ. и нъобще з<>
целия въпросътОдгМ Jenö, Bölcs Leó taktlkàjéni k hitrlessége.1915.
Срв. още Oyomlay Gyula, Bölcs Leó taktlkàja, mint magyar tôrténetl
kutforràs. Budapest, 1S02 и Moravcslk Oyula, A magyar tôrténet
blzànci forrésai. Budapest, 1934. 80 и сл. и 132 и сл.
3. Vàri Rezsö, Bölcs Leó csàszérnaka .badi taktikà“ — rôl
szóló munkàja. Budapest. 1898, epa BZ XV (1906) 71 и сл.
4. Изданието на Тактиката на имп. Лъвъ: Vàri /?. Leo­
nis imperatoris Tactica Budapestinl, 1917—1922 Въ него сж из­
дадени 1— XIV*, 38. Вари издалъ отделно, XVIII глава въ А
magyar honfaglalds кш/ö i (обозначено no-нататъкъ съ МНК).
Budapest. 1900, 11—89. Пълно издание Migtie P L. 107, 672
- 1120.
Пълно издание на стратегиката на Пс. Маврикий: Arrlani
tactica et Maurici! artis mìlltaris libri duodeelm, ed. Schefferus J.
(Jpsaliae, 1664. Непълно издание въ Vàri, Leonis imp. tactica
и частьта за аварите и тюрките въ МНК 5 - 7 .
5. Срв. Darkô п. т. 70—96.
6. Leonis imp. Tactica ed R. Vàri U. p. 1—16.
7. Vàri II. p. 1 -1 6 .
8. Срв. за гореказаните: Darkó, n . т. 96 — 104. и Darkô.
Az ösmagyer hadmüvèszet fejlôdése é$ hatàsa Nyugateurôpàra,
Budapest, 1934.
9. De Cerim. ed. Bonn. I. p. 139. срв. II. p. 771—876.
10. Краятъ на този пасежъ е преведенъ у Вари (М Н К 33)
и Дарко (п. т. 98) така, че „той освенъ луксъ и богатъ жи-
воть мисли само да се държи храбро спрямо своите не*
приятели.* Възъ основа на това Дарко казва, че докато въ
 156

извора четемъ за тюркигЬ, че „многолюденъ и свободенъ

(народъ), стои далечъ въ опитность и сржчность въ други
н-Ьща и въ нищо друго нЪма той упражнение, само да се
държи храбро спрямо неприятелите*, имлераторъгь поправя
това, като знае, че маджарите обичатъ и лукса и богатия
животъ. Прочее, тюркитЬ разбиратъ само отъ война, а ма­
джарите иматъ култура и въ миръ.
Обаче, ние требва да приемемъ мнението на Дйомлеи
(Budapesti Szemle, 1901, 247—48), именно, че тукъ имп. Лъвъ
казва сжщото, което Пс. Маврикий.
11. De Groot, Die Hunnen der vorchristlichen Zeit. I. Berlin
u. Leipzig, 1921. 214—216. Срв. g rö f Zichy Isivän. A magyarsAg
östörtAnete es müveltsege a honfoglaläsig. Budapest, 1923. 46.
12. Liudprandi Antap. II. 3. Liudprandi Opera omnla, ed. Dümm-
ler Hannoverae. 1877. p. 28.
13. Liudprandi Antap li. 7, n. t . p. 32.
14. MHK 172.
15. MGH AucL Ant. VII p. 205.
16. MGH Auct. Ant. XII. p. 239.
17. MGH A u ct Ant. V. p. 63.
18. ed Scheffer p. 174.
19. MHK. 48.
20. ed. Scheffer d. 273.
21. M o n u a rt /. Osteuropaeische und ostasiatische Streifzüge.
Leipzig 1903, 205.
22. Дечееь Д . Отговорите на папа Николай I по допит­
ванията на българите. София. 1922, 39.
23. Дечееь п. т. 49.
24. D. Groot п. т. 55—59. Срв. Zichy л. т. 58.
25. Дечееь п. т. 39.
26. л. т. 39.
27. Ekkehardi Casus S. Gallf МНК. 338.
28. Ekkehardi etc. MHK. 339.
29. MGH $S t IV. p. 67.
30. MGH $S t. IV p. 401.
31. Lattich R. Ungarnzüge in Europa im X. Jh, Berlin, 1910,
35. За гореказаните и Erdelyi, A magyar katona. Budapest
1929. 220 и сл.
32. Symeon Magister ed. Bonn p. 612.
33. MHK 337-341.
34. За следващите Фехеръ Геза, Мадарскиятъ конникъ.
Погребалните обичаи на прабългарите. Изв. Етн. музей VI
(■926) 97—99. Feher Geza, Les monuments de la culture proto-
bulgare. 117 и сл.
35. D. Groot n. t . 3, 61, Cpe. Zichy n t . 59.
36. MHK. 211.
37. Дечееь n . t . 75.
38. Кацароеь Г. Клетвата у езическите българи. Сп.
BAN III, 113-114.
 39. Fchér, Les monuments etc. 73—74.
40. Срв. Paulsen Р. Wikingerlunde b u s Ungarn. Л Н
XII, Budapest, 1933, 35 и сл. h'ettich N Andar, A honfogtaló ma-
gyarség fémmiivessége. AH XXI. Budapest. 1935, 52 и сл.
41. Cp. за го реказани^ Zakharow und Arendt, Studia
Levedica. AH XVI, 48 и сл. Tólh Z o lfà i, Attilas Schwert Wien
— Budapest. ЬЗО.
42. Muratori, Antiq. ital. cnedii aevi. I, 121.
43. Cs, Sebestvén K., A magyarok IHaés nyila. Szeged, 1933.
44. ed V àri I. p. 9 9 -1 0 0 .
45. Мадара, T. II. София, 1936,63 —64; Абоба — Плиска.
Албомъ LXlli.
46. Liudpr. Antap. II. 8., л. t . p. 32.
47. Срв. Cs. Sebestyen п. t . 42—58 Срв. и G róf Zichy /$/•
vän, A hcnfogleléskori tegez és kdeti kapcsolatal. Turin, 1917,
152—166.
48. Филояь Б. Миниатюрите на Манасиевата хроника въ
Ватиканската Библиотека. София, 1927, табл. XXXV.
49. Срв. за долуказаните Фехеръ Г. Изв. Етм. Муз. VI
(1926) 91—92; Фехеръ, Писмени паметници ма прабълга­
рите въ Мадара. Мадара Т. I. 1С0 102.
50. Деневъ, п. т. 43.
51. МОН SS t. IV. р. 101.
52. Liudprandi Antap. II. 31, п. т. n. 40. По вероятно е. оба­
че, тукъ да се касае за стрели.
53. ed. V àri I. р. 100-101.
54. ed. V àri I. р. 101.
55. МНК 157.
56. Срв. Erdètyi, п. т. 119.
57. Ц!корпи. 1ъ И. въ Абоба -Плиска 319—20 и Албомъ
LXIII. 2. 3.
58. Hampel МНК 960.
59. МНК, 165, 171.
60. Срв. Zichy, п. т. 58 —59. I
61. ed. V àri I. р. 104-105.
62. ed. V àri 1. р. 92.
63. Бешевлиевъ В. Първобългарски надписи. Годишн.
Соф. Унив. Ист. Фил. факултетъ Х Х Х И , (1934) Т. XXII 25 -26.
64. Scriptor Incertus ed. Bonn. p. 346.
65. Недееъ Cm. Войната България — Византия, 811, Co*
фия, 1937. 10.
66. Благоевь Н. Князъ Крумъ. Годишн. Соф. Унив. Юрид.
Фа«. XIX (1924) 4 0 -4 1 .
67. Moravcsik J. KCsA I. 276-280.
68. Абоба— Плиска, Албомъ LV, 1.
69. Nicetas Chon. ed. Bonn p. 124 Тукъ се касае за куманиге.
70. De adm. Jmp. ed. Bonn. p. 238- -239.
71. Scriptor Incert. ed. Bonn. p. 347—48.
72 MHK 339.
 158

73. Theoph. ed. de Boor p. 501.

74. Cpe. Erdelyl 175— 176.
75. MHK 151.
76. ed. V irl I. p. 1CO-101.
77. MHK 156.
78. ed. Varil. p. 108
79. Lludpr. Antap. II. 7, п. t . p. 32.
80. Liudprandi Antap. III. 2, п. t . p. 56.
81. Cpe. E n M y i п.т. 117, 210—213, MQH SS VII, 428, cpe.
Lludpr. Antap. Ill, 2. п, t . p, 56—57.
82. Срв L illi ich n. t . 156.
83. Cpe. Erdelyi n. r. 103.
84. Theoph. n. t. p. 485.
85 Theoph п. t . p. 498.
86. Scriptor Incertus p. 344—345,
87. n. t. p. 617. Срв. Златарски И Б Д I, 1, 415—420.
88. De Cerim. ed. Bonn I. p. 466.
89. L e x i c o n critico*Etymologicum linguae H u n a a r i c a e ,
981-83.
90. MHK 211-212.
91. Дечевъ п . t . 18— 19.
92 Срв. Фехеръ Г. Прабългарските паметници при Ма­
дара. Годишн. народ. библ. Пловдивъ за 1927 год. 157 и
другаде.
93. Срв. <1>€херъ Г. Няколко думи за военното дело у
прабългарите. Воененъ Журналъ. XXXVI (1929) 125 и сл.
94. Три реда надъ бел. 94 требва да се изоставятъ.
95. Х ара Лапан Йеренджен, Чингис-хан как полково*
дец и его наследис. Белград, 1929, 78.
96 De G n a t п. т. I. 34. Срв. Zichy п. т. 59.
97. Chovannes, Е. Mission arch, en Chine septentr. XIII, 1, 81
— 82, Срв. Takacs Zottan, Huns et Chinols» Turin. 1918, 277.
Zichy n. t . 54.
98. Chavannes, La sculpture sur pierre en Chine pi. 38 Срв.
Zichy n. t . 54.
99. De Groot n. т. I. 3. Cpa. Zichy n. t . 54.
100. Wylie J. A. I. V. 80 Срв. Zichy п. t . 54.
101. Thomsen IK Inscr. de TOrchon. MSFOu V. 58. CpB.
Zichy л. t . 54.
102. MHK 239.
103. ed. Vdri I. p. 106.
104. ed. V iri I. p. 106.
105. За скарамангионъ Срв. Kondakov, Byzantion I, 7 и
сл. Срв. и Кацаровъ Г. Скалниятъ релиефъ при Мадара.
Медарскиятъ конникъ. София, 1925, 34.
106. Suidae Lexicon ed. Bernhardy 1853 I. p. 1016—18.
107. ed Bonn p. 166-167.
108. Zichy n. t . 55.
109. n. t . 55.
 159

110. Златарски Cn. BAN XXII. 68. 76.

111. ed. Bernhardy цит. м-Ьсто.
112. МНК 172.
113. ed Van I. p. 101.
114. Ашмаринъ, Болгарм и Чуааши. Казань 1902, 25.
115. Срв. за цЪлия пасажъ Fehér O. Les monuments de
la culture protobulgare 87 и сл.
116. Дечевъ n. т. 66—67.
117. МНК 211.
118. Дечевъ п. т. 74 -7 5 .
119. МНК 171.
120. Vàmbéry A magyare k eredete, Budapest. 1882. 307.
121. Фехеръ Г. Изв. Етн. Муз. VI (1926) 9 3 -9 7 . Fehét.
Les monuments etc. 96— 100.
122. G y ö rffy Isivän A szilaj pàsztorok. Karcag. 1928, 22.
123. Salamon Ferenc, A. magyar hadtôrténethez a vezérek
koréban. Szézadok, 1876, 791
124. Златарски Cn. BAN XXII, 68.
125. Uudprandi Relatlo de legatlone Constantlnopolitane c. 19:
Bulgarorum nuntium, hungarico more tonsum, aenea cateno ein*
ctum. ed. Dümmler p. 145. Cpb. h a n o ïj J. Le costume «1rs
anciens bulgares. Recueil (Jspen&ki) II, 325 и сл.
126. Миковъ В. Последни могилни находки. Мадара. T. I
432, Мавродиновъ Н. Прабългарската художествена индустрия
Мадара. T. II 2<6—26. Fettich N. Dunapentelei avar sirlelettk.
AH XVIII. Budapest, 1936. 5 8 -6 0 .
127. Миятееъ Kp. Старобългарски златенъ накитъ отъ
Мадара. Изв. Б А И IV (1926—27) 14 и сл. Срв. и Мадроди-
новъ л. т. 226—230.
128. cd. Vàri I. p. 120.
129. Moravcsik j . Oer Name der Bulgaren In einem griechi*
sehen Papyrus. K Cs A 1936, 119—128.
130. M arquari. Serelfzüge. 205.
13 t. Fehér, Les monuments 73—74.
132. Поповъ Р. Материали отъ разкопкигЬ презъ 1934
- 1935. Мадара T. II 77.
13?. Шкоргшль Н. въ Абоба—Плиска, 313, Албоиъ
LXIX.22—23.
134. Bürczay Oszktir A hadùgy fejlodésének torténete, Bu­
dapest. 1895, 1). w l —32.
135. ed V éri.lp.92: железни подкови съгюснитЪ гвоздеи
Срв. и I. р. 105.
136. Срв. Bàrczay п. т. 632—34.
137. Поповъ п. т. 69—70.
138. Шкортилъ п. т. 312.
139. Hampel J. Alterthömer des frühen Mittetarter in Un­
garn. Braunschwelg. 1905, I. 252.
140. ed. Bernhardy цит. м-fecro.
141. Cpn. y.ichy n. т. 49.
160

142. Лече&ь и. т. 57.

143. Дечебъ п. т. 93.
144. %ebeslyèn, Л magyarsàg ijja és nyila 36.
145. Поповъ п. т. 64.
146. Сре. много важнит^ изучвания на Дарко, цитирани
пс-горе и оше: Turàni hatàsok а görög-römaf hadügy fejlòdésé*
ben. HadKirténetl Közlemenyt k. XXXV Л 934) 3 -4 0 . Erdélyi п. т. 176.
147. Минало I. 319.
146. Darkó, Bölcs Leo etc. 119.
149. ed Vàri I. p. 69 -7 0 .
150. ed. Véri i. p. 7 0 -7 1 .
151. MHK 36.
152. ed. Véri 1. p. 56.
153. n. t . p. 70.
154. Darkó j e no, Ösmagyar hedmiivészet. Budapest, 1934,
64 — 65.
155. МНК 4 7 -4 8 .
156. ed. Vàri L p. 71—72.
157. ed. Vàri I. p. 163-164.
158. ed Vàri 11. 1. p. 72.
159. MHK 77.
160. MHK 80. Cpb. MHK 83.
161. ZiUiacus Henrik, Zum Kampf der Weltsprachen im Ost«
römischen Reich. Helsingfors, 1935, 145.
162. Theoph Cont. ed Bonn. p. 407.
" 163. ed Vàri li. p. 2 - 7 .
164. Darkó, ösmagyar hadmuvészet u Hadtört. Közl. XXXV.
165- S ùia m o n въ цитир, статия на разни мЪсга.
166. Erdètyi п. т.
167. МНК 339.
168. Liudprandi Antap. fi. 7, ed. OOmmler p. 32.
169. Liudprandi Antap. I l 29. ed. Dümmler p. 39.
170. Балаечееь, Минало I. 319.
171. МНК 37.
172. Darkó, Bölcs Leo 114.
173. МНК 361.
174. Liudprandi Antap. Vf. 13, ed Dümmler p. 33.
175*. Theoph. п. t . p. 359. Niceph. ed.de Boor p. 35.
176 Sym. Magist. ed. Bonn. p. 617.
177. Theoph. p. 433. Niceph. p. 69.
178. Сра. Еаласчееъ, Минало L 205 и сл.
179. Theoph. p. 490-491.
180. Theoph. p. 5C0—501. Scrlptor Inceri, p. 336—339.
181. Liudprandi Antap. IL. o 9 — 14. rr, t . p. 32 —34.
182. Sym. magist. ed. Bonn. p. 725.
183. MHK 7.
184. Darkó, Ösmspysr hadmuvészet, 69 и сл.
185. cd. Vàri IL p. 2 —».
 IV■

186. Theoph. p. 376, Niceoh. p. 43,

187. Vàri II. p. 8 - 9 .
188. Срв. Златарска ИБД I, 2, 386—87.
189. Liudprandi Antap, U. 4. п. t . p. 39 —40.
190. МНК. 10.
191. MHK 9. Кждето е даденъ лошъ преводъ, срв.
Darkó п. т. 104.
192. Dàrkó, Ösmagyar hadmuvészet, Ш —112.
193. Na пр. МНК 51.
194. Срв. за долуказанигЬ особено Darkó, Hadtört Közl.
XXXV., 3 -4 0 .
195. Theoph. p. 357 -3 5 8 , Nlceph. p. 34,
196. M ikkoia J . Die Chronologie der türkischen Donaubul­
garen. vSFOu XXX 1914) 33.
197. Theoph. p. 358.
198. Niceph. p. 34.
199. Theph. p 358.
200. Баласчесъ Г. Укрепителните работи на старобъл­
гарската войска. Минало III, 10 (1918) 3— 1.
201. U h liji С. Die Waelle in Bessarabien, besonders die
sogenannten Trajanswaelle. Praehist. Zeitschrift XIX (1928)
197-199.
202. n. t . cpb. u Schuchhardt C. Waelle und Chaussen Im
südlichen und östlichen Dazien. Arch. epigr. Mitteilungen aus
Österreich—Ungarn IX. (1885) 218.
203. UMlg. n. t . 193.
204. UM ig. n . t .
205. Uhlig. n . t . 192— 193.
206. Cpb. За гореизложените Feber O-, Les monuments
etc. 8 -1 2 .
207. Schuchhardt, п . t . 216— 17.
208. Ш корпиль И. Изв. Вари. А р*, д-во. V ii. Прнт. I. 14.
209. Златарска ИБД. I. 1, 154.
210. Фехеръ, Иза. Б. А. Инст. Ili (1925) 9.
211. Ш корпиль Я В въ Сборникъ Добруджа 113 и сл.
212. Ш корпиль К. въА боба—Плиска, Изв. РАИ К/Ь Х .518,
Добруджа, 111.
213. Венедаковъ, Отечество XXXIX, 12.
214. Златарски п. т. 139.
215. Schuchhardt, Arch. epigr. M itt IX. (1885) 92, и Die so­
genannten Trajanswaelle In der Dobrudscha. Abh. Preuss. Akad.
Wiss. PhiL—hist. Kl. 1918. Nr. 12. 9.
216. n. t . 19.
217. n. t . 21.
218. n. t . 62.
219. Срв. за гореизложените, Fehér. Les monuments 12—17.
Военна библиотека, км. $8 1!
162

220. Спои. Срп. Акад. Ш, (1891) 191. Jirecek, Sitiunqsber.

Wiener Ak. 1897. 87.
221. Theoph. p. 3 5 8 -3 5 9 , Nlceph. p. 34—35.
222. Ш корпиль K . А боба—Плиска 225 и сл.; Ш корпиль.
Изв. Варн. арх. д-во VII. прит. I, 9 и сл.
223. Срв. за лолуказанигЬ Ш корпиль, Абоба—Плиска
13 и сл.
224. Ш корпилъ, Добруджа. 149—150.
225. Срв. Ш корпиль, Абоба—Плиска 38 и сл.; 504 и сл.
226. M arquait, Streifzüge, 204—5.
227. Niccph. p. 35.
228. Theoph. p. 358.
229. Срв. Златарски n. т. 256.
230. Gombocz, Bulgarisch— türkische Lehnwörter. 161.
231. Theoph. p. 490. Cpb. Zonaras ed D indorf Hl. 372—73.
232. Metich /. A honfoglaléskori Magyarorszag, Budapest.
1925, 30 и сл. Cpb. за цЪлия пасажъ Фехерь. Изв. БАИ III
(1925) 17—25. Fehér. Les monuments 38, 82, 166.
233. Сра. Смолим Ф. По развалинам древнего Булгара.
Казань 1926, 13—26; Смолим Ф., Археологически очерк
Татреспублика. Казань 1925, 52—53, 57.
234. Срв. за долуизложенитЪ Fehér, Les monuments 27 и сл.
235. Баласчевь. Укрепителните работи 25—26.
236. Sebesiyt'n п .т. 91, Az avar—székely kapcsolat emlèkei :
Ethn.X (1899) 5.
237. Баласчевь л. т. 27—28.
238. Златарски л. т. 133.
239. Дечевь п. т. 38.
240. Срв. за долуизложенигЬ: Ш корпиль К. Абоба—
Плиска 43 и сл., 162и пг\.,Шкорпиль, Изв. Б А Д IV (1914) 124сл.
и Изв. Варн. Арх. д*во VI (1901) 101 —146, Фехерь, Изв. БАИ III
(1925) 41, Fehér, Les monuments 39 сл.; Госпобиновъ Ю. Прес-
лавъ. Ш уменъ, 1928.
241. Срв. за долуизложенитЬ ЯсЛ<?л Les monuments 75 сл..
Фехерь, Могилни находки отъ Мумджиларъ. Изв. БАИ VIII
(1934) 106 и сл. Фехерь, Изв. БАЙ 111 (1925) б и сл.
242. МСб XV (1894) 36.
243. Абоба—Плиска 551.
244. Златарски п. т. 326 и 307.
 Съдържание
С1Р.
У в о д ъ .............................................................. I
I. П р о и зхо д ь и кул тура на праоългарнтЪ и и з­
вори за военното им ъ д Ъ л о ................................ 5
II. Б ъ л гарскиятъ воинъ. Храбрость, дисципл ина
и с н а р я ж е н и е ........................................................... 23
О рж ж ие
С а б я .............................................................................33
Л ж к ъ ................... 38
К о п и е ........................ 47
Б р о н я ............................ ♦ . . . . . . 50
Ш л е м ъ ............................................................... 53
А р к а н ъ ........................ 53
Мехъ. Преминаване на р * Ь к и ............................ 54
Обсада на к р е п о с т ь ................................................ 56
Баня. Ч и с т о т а ....................................................... 58
О б л е к л о ............................................ . . . 61
К о н е ....................................................................... 72
III. Т а кти ка и с т р а т е ги я ........................................... 79
Влиянието на военното изкуство на прабълга­
рите, маджарите и сродните т%мъ народи
върху развитието на европейското воен­
но д - е л о ...........................................................109
IV . У крепител но д ел о ....................................................115
Заключение ............................................................... 153
Б е л е ж ки ...................................................................... 155
 5- п м м н м ъ ! ъ № о с т р о в * К о р с и к а отъ М. Гочеш»-— Гллмн» 1 ) м
А й н 1 м 1 * ма Б ъ лгария с р е щ у Б а л ка и ски тЪ д ъ р ж а в и 1У13
I «м*. А. Х р и с то в *. п о я к о в и и к ъ .................................................. X •
•4 /. (> а ш « и и е то пр и М арна отъ А. Зайцев*. преаолъ Т . Радев*.
................................................ . . . . . . . . . . . . . 30 .
♦ .’1 Л |м и * 0 |имгга п р и Д о й р а и ъ отъ П , П е й к о в * ....................... 3 0 .
*гв Д е й ств и я ма 1/9 бр и га д а п р е з ъ 1912-13 г. отъ Г . Абаджнев*,
генярель о. 1 . . . .............................................................................. 9 5 .
*>, Бааиамсиата по йн а часть II — действията на II Примя срещу
съюшицмтЬ 1913 г . — отъ Н . И ванов*, генералъ о. а. . . . 60 .
♦ Л . С н а бд яван е то на армията в ъ време па вой н а отъ К а ­
л и м Г . Н айденов*, генералъ-лейтенантъ о. ............................. 29 „
V . И сто р и ч е ски п р е гл е д * на О б щ о е в р о п е й ска та война и
уча сти е то на Б ъ л га ри я в ъ нея отъ А . Х ристов», генерал*-
мяйоръ а з ................................................................................. 120„
*33. А рм ията и в ое нн о то п р а в о с ж д и о отъ К . Георгиев*,
полкоеникъ ................................................................. .... . 30 „
*34. Р азчленение на лоходнит-Ь д в и ж е н и я в ъ за в и с и м о с т*
о т ъ д е й с тв и я т а на в ъ з д у ш н и т е сили отъ Валдемар*
ПфаЛферь, капитакъ на разположение — превал* Цв- П опов*,
полковник* оп» г. ................................................................................... 40 .
*33. У п р о сте н а н а ука за пехотна т а к т и к а отъ иап. Л ндея*
Х а р т * — превели П . Д врвпнговь, лолковникъ о. з. и Л .
В учков*, квпнтанъ о. з ........................................................................ 40.
*36. Стрелба с ъ к а р т е ч н и ц и отъ Д онков* П . .................................... 40 „
37. Съврем енната к о н н и ц а отъ генералъ-лейтенантъ / / . Н .
Головнн* — преяелъ Ив. С тол че в ь . .......................................... 40 *
36. Войната въ Д о б р у д ж а * Извлачения отъ .Историята на вой*
нега за обединението на Ромъния 1916—1919. г .“ отъ Кон­
с т а н т н и * Кнрнцесху — преаелъ отъ ронънскн А. Н . . . . 15 .
*39. М о р ска война отъ К . С кутун о в * .............................................. 60 .
40. А р м е й ска та к о н н и ц а въ маневрената в о й н а отъ В . Ш а -
почнннковъ — преаелъ М . З я а т о у с т о в ь ...................................30 .
*41. Д и сц и п л и н а р н а та о т го в о р н о с т * отъ н а у ч н о гл е д и щ е и
спо р е д ъ н а ш е т о в ое нн о л р о в о о гь И лня Сянвкокъ . . . . 35 .
42. Т а к т и к а н а в ъ з д у ш н и я ф л о гъ отъ Н . Я ц у к * ....................00 .
43. Х и м и че ска та в ой н а отъ Ю . Т . ПЬевъ, подполковник* . . . 40 .
44. Б оя п р н К а п о р е т о отъ Ю лиуш * Козолюбасп. . . . . . . 20.
45. С л уж б а та на генералния 1Дабъ, часть I , отъ Т . Р адея*,
по лковн и к* отъ г. .................................... ... ......................................150 .
*46. Походит-Ь на Царь Симеоиа отъ С . Г. Каш ев* , напит. о . з. 25 .
47. С р а ж е н и е то п р н р . П няве, преаелъ И в. В асилев*— М исана 20 ,
48. П р и б л и ж а в а н е на отдЪ лиата арм ия к ъ м ъ по л е сраж е*
н н е то о г ь М . Иововъ, полкоеникъ . . . . . . . . . . . . 20.
49. ТаЙнитЬ си л и отъ В . Н иколай, полкоеникъ о. з . на гермак*
ската армия. Прееелъ напнтанъ Пенчев» Г . ........................... 60 „
50. П ариеъ и ли б ж ц е щ е т о н в в о й н а та о гь X . К . Л идея*
Х а р т , преаелъ огь английски полковник* о. з. П . Д врвннгов» 35 •
51. Генералъ К о л е в ъ и д е й с тв и я та на 1 к о н н а д н в н з и я въ
Д о б р у д ж а п р е зъ 1916 г. отъ К нсов* А я„ генералъ кайоръ 85 .
52. Т а к т и к а въ за д а чи в реш ения, отъ Ф он* деръ Лаенъ, пре­
ве л * о гь нЪиски полкоа. Ц в. /Г о л о в е ................... ... 50 „
53. М о то р и за ц н я та на армията о гь Х р , Л укове. п о л ко в н и к*.. 50 „
54. В ъ зд у ш н а та вой н а о гь У яяям е С . Ш ер м ан г, преаелъ отъ
английски ннж. П . Г е р га н о в ъ ............................................................ 80 ,
55. Б р о к и р а н н гЬ бойни ср-Ьдства и борбата съ г Ь г ъ отъ К .
/7вковв, п о л ко в н и к*.................................................. 25
56. О тб р а н и те л е н ъ бой, укр е п я в а н е н м е скн ро яи а отъ А.
Ганев*, по д по л ко в н и к*................................................. 99„
57. П ъ р а и я гь в н п у с къ на С оф ийското в ое нн о уч и л и щ е , по
сл учай 50 го д . отъ п р о и зв о д ств о то му отъ Ю б н л яр н тЬ . 30 я
58. Военна х и ги е н а отъ Д-ръ Танановъ С п и .................................. зз .
59. Т а к т и к а и ком а нд ван е на пех. ед и н ици отъ Р . А тан асов* 100 .
60. М и с л и иа е д и н ъ в о й н н къ отъ генералъ фонъ С е я т*.
Преаелъ отъ нЪнски Л ука М а л Ь е в » .......................................... 40 .
61. В ъ зд уш н а о тб р л н я не в о й с ки гЪ и страната отъ Р. Р усев* 35 „
 62. Д уш ата на арм ията отъ П. И. Красновъ, превелъ Нест ороп 43 лв.
63. С ъврем енното състояние на подводното д е л о отъ Ив.
В а р я кл е ч ко в ъ ....................................................................................... 4 0 .
64. И талианския п р а в н л н и къ (норм и) за та кти ч е ска та упо­
треб а на д ивизията, превелъ ....................................................4 0 ,
65. П ланинска война отъ Цв. П о п о в ъ ......................................... 100.
66. С анитарната сл уж б а въ военно време отъ Т. Р а д е в *. . 70 .
67. Войната ка то общ ествено явление—н е и зб е ж н о зло.
Никола Т. Ж еков*, генералъ-лейтенантъ о. з ............................ 7 0 ,
66. Т а кти ч е ски зад ачи по снабдяването о гь лодполковкикъ
Василъ Бон дев * и капитанъ Нино Георгиевъ...........................70 ,
69. П ехотно наблю дение отъ Янчулевъ . . . . . . . . . . . 3 0 ,
70. Д и ви зи ята в ъ п о д в и ж н а та война отъ М. Йововъ . . . . 90 „
71. Еволю ция на гл е д и щ а та п о д ей ствията на конниц ата иа
б ойното поле о гь Филиповъ М ............................. ...................3 0 .
72. О рганизация на о гъ н я въ напад. бой отъ Поповъ Св. • 45 ,
73. Б орба на пехотата съ въ зд уш н и те сили на п р о ти в н и ка
отъ И лия Ив. Илмевь...................................................................... 60 ,
74. Б а л ка н скяятъ полуостровъ отъ Александър* Ганчев* • . 55 ,
75. Ф ре нскн ятъ пехотенъ правнлникъ.втора часть—бой» пре-
водъ отъ официалното и зд а н и е ....................................................9 0 ,
76. Ш п н о н а ж ъ отъ X. Р. Берндорфъ, превелъ о тъ немски
Пенчевъ Г. ..................................... ......................... ..................... 6 0 ,
77. Д р уж и н а та в ъ боя отъ Янчулевъ Кирнлъ • ...................... ... 30 ,
78* К ом бннираниятъ бой иа ко н н и ц а та отъ В, Мнкулннъ.
Превелъ отъ руски /7. Ж елявскн. . • ............................« 3 0 .
*79. Х им ическа война и м едицина отъ д -р * Донко Донковъ 35 „
80. Газ. война н домашните животни отъ Д-р* Петев» Ст. 15 ,
81. П олитм ко-воененъ с кн те зъ на С вет. война 1914 — 1918 г.
отъ полк. Марио Карочмоло, превелъ отъ италиан. Мнсаиа. 80 •
82. Д ознание и предварително дирене п о Военно*сж дебнна
за ко н ъ отъ Петъръ поп* Златев*, воененъ следователь . 55 •
*83. К р и ти ч е с ки разборъ на ге р м а н ски я оперативенъ планъ
огь Св. Поповъ ....................................................................70,
84. Войните на Царь Самуиле и неговите приемници отъ
С. Г. П аш ев* ....................................................................... 3 0 ,
85. Докладъ по измененията и допълненията на военно«
наказателния законъ огь Илия С л и в к о в ъ ......................35 ,
86. Тактика на снабдителните части и техниката въ при­
ложението й отъ Кирил * Т. К н с е л н ч кн ............................ 9 0 ,
87« Фланговъ маньовъръ. Действие за местни предмети
отъ Ив. Т о д о р о в ъ ..............................................................90 ,
88. Нравствена подготовка отъ Йото Л е г у р с к н ................... 70 ,
89. Развитието на оперативното изкуство отъ Св. Поповъ . . 90 ,
90. Стопанство и война отъ Д-р* С. Г. К а ш е в ъ ................90 ,
91. Нощна тактика отъ Р. А т анасовъ ............................... 120«
92. Прехранване на войската отъ Стефанъ Бояджиев* . . 90 ,
93. Съвременната война отъ ген. Снкорскн, превелъ ген. о. з.
Сапунаровъ .......................................................................... 60 ,
94. Италнанспиятъ правнлникъ за употребата на голе­
мите единици, превелъ о. з. генералъ Бакърджнев* . . . 40 ,
95. Артилерията въ боя отъ генералъ Т. Даскаловъ . . . . 90 ,
96. Фронталниятъ маньовъръ отъ генералъ Св. Попов* . . 120 ,
97. Основни начала за употреба |на артилерията отъ
майоръ Никола Костовъ.....................................................* 5 0 ,

Урежда редакционенъ съветъ

Главенъ редакторъ майоръ Д . Братановъ
Редакторъ капитанъ Д . Янковъ

ЦЕНА 60 ЛЕВА
1938— 64