1 9 1 2 -/$

* * ? /5 -1 8

ПРОСЛАВА
 <ч м т »т ш
ш |I
,Б. КОЛ’"’' ‘ ~ ' - ШУМЕН

Б О 11 Н А
ПРОСЛАВА

5
дртилЕРиОски полкг
НЕГОВО ВЕЛиЧЕСТВО ЦАРЬ БОР11С2 III
ЦАРСКОТО С Е Л Е и с т в о
ЗНАЛЕТО НА ПОЛКА
 ц»1да*
&Й№ДНЙ

аме/Ус» м /// & % е////У/мУ* # с/‘г / м /

4г.'/гг//>6м/м/м> /и»?*ум//е/м/<г м м //<
1 ш / / о н е м я е /м /м //< / / / / / н / е ш / / г е н / *
• / / / ^ (^ А « ^ ^л а//Л //•/////*'. /НУ/Н
м /м /М м л м е .'
' . ж / / ^ м т # л > м е/ /и * /У /// / е / //***>
гш ^.см У е/' ,/м8?'ег///м/'/мО л м / г у / с
Ж н м / е / / м м /. 6 / / г о у е е / у г с о / / / с * 4 1
М/ЮМ/е/ММ м у / г //$ ( ////« . / у м / м у г.; \ / у /
У.Ам/.//' ММ' . /& / МУ/МММММ/ /<*МСММ:

с/нм /м ьт/м/ге/, Н//М-.

 Пад\етника-чсшл\а на 5-и артилерийски полка

ПРОЛОГъ

убстбубайки при бъзпитанието на боиницитЬ отъ полка

Ч необхобилюстьта отъ познабане бойната слаба на ония,

които убЬнъаха съ слаба 5-и артилерийски полкъ, при­
стъпихме при трубни услобия къмъ съзбабане историята
на този полкъ, та грезъ нея ба се запазятъ бойнитЬ траби-
уии, които трЬбба ба станатъ бейстбително наша плъть и
кръбь. БезсмъртнитЬ пршпЬри на нашитЬ пребшестбеници-
герои трЬбба ба станатъ нашъ ибеалъ, а побебниятъ ил\ъ
бухъ— бухъ, който ба окриля бсЬки ебинъ отъ насъ, за ба
изпълни бърхобния си бойнишки бългъ къл\ъ Ц а р ь и Р о ­
би на.
Побнесениятъ трубъ не цели ба бабе ебно сухо описа­
ние на събитията и бейстбията на полка, претрупано съ не-
нужбни бати, цифри и имена, а напротибъ — грезъ описа­
ние на отбЬлни поббизи на гинобе отъ полка или побЬления
отъ същ ия ба бъзбуби у гитателя губстбото на благогобе-
ние пребъ героитЬ-сбетци и ба бъзпита бушата л\у, като бсаби
и затбърби бъ него бойнишкитЬ бобробетели, така ценни за
крайната побеба.
За ба се изпълни тази трубна забага при бъзпитанието
на наслебницитЬ на бойния артилерийски полкъ, трЬббаше
 12

6а се сабере ценена лштериала, който греза жибия прилФра

5а ЬазбейстЬуба Ьарху сарбцата на лмабитЬ артилеристи.
За цельта най-беге полюгна трубата на г. генерала Т. Л а ­
с к а л о 6 ь, угастбубала като офицера ба полка преза бреме
на осбобобителнитЬ бойни 1912 —13 и 1915— 18 г. Той е опи­
сала жибо и ЬЬрно Ьсигки бейстбия на полка и тука му е
мЬстото 5а му се изкаже ота ил\ето на Ьсигки артилеристи
ота полка искрената и топла благобарность.
ТрЬбба сжщо така 6а се изкаже благобарность и на онЬзи
бибши артилерийски нагалници, Ьзели угастие Ьа ЬойнитЬ
заебно сь 5-и артилерийски полка, които полюгнаха са сбоитЬ
спомени, сбебения, бележки и снимки за изяснябане на из-
Ьестни сабития. Далжил\а благобарность сжщо и на саста-
Ьителя на историята на полка г. и л . Л \у с а к о б а , който, из-
ползубайки побнесения л\у лштериала и този, са който раз­
полагаше той, не само систематизира Ьсигки по-бажни са­
бития, но и хубожестбено описа онЬзи поббизи, които бнеса
сж горбость на полка и които ще бжбата като най-глаб-
нията избора за Ьазпитанието на Ьойника.
 пРЕдисловиЕ
ашата артилерия ила забибенъ бблъ бъ ненаблинатото

Н белитие, което окитената съ неуббхбащи никога лаЬри

българска бойска така блбскабо постигна ни бойното
поле. Като истинска и ЬсеотЬайно любеща сестра, тя съпро-
божбаше набсбкжбе нашата пехота и никога не я остаби
сала, закриляйки я ЬсЬкога съ страшния огънь на нажеже-
нитЬ си оржбия и осигурябайки й така слаЬния пжть кълъ
побебата.
историята на нашитЬ Ьойни Ьабе безбройни прилЬри на
саложертба отъ страна на артилерията, полагаща на нашата
пехота за изтръгбане побебата. Тя ясно побтерта, те тръбно
се бостига бо побеба безъ лощна и салюотбержена артиле­
рийска побкрепа. Вситки слабни илена, съ които бнесъ се
горбЬе българинътъ, сж рожба на ебинната и непоколебила
ЬЬра бъ побебата, на бзаи.лнитЬ усилия и на лощната поб­
крепа, която ножътъ е губстбубалъ отъ оржбието, преби ба
се избигне и забие бъ гърбитЬ на протибника. ГЬзи илена
сж плобъ на тЬърбата боля за изтръгбане на побебата и на
оня буенъ плалъкь, който ебнакбо обгаряше сърбцата на
пехотинци и артилеристи, летещи бружно презъ жарьта на
страбанието кълъ сбЬтлия ореолъ на побебата и бостойно
изпълнения отегестбенъ бългъ.
За катестбата на българската артилерия се загобори от-
баЬна. Още слебъ преЬзелането на Обринъ, кжбето нашата
артилерия трезъ лшсобия си огънь разтисти пжтя на пехо­
тата кълъ страшнитЬ фортоЬе, бибни гужби боенни прате­
ници байбоха на лЬстото ба разгабаятъ тайната на тази
небибала побеба и се спрЬха тЬърбе бнилателно на бей-
стЬията на българската артилерия.
Така ласобиятъ артилерийски огънь при Обринъ тури
нагало на барабанния огънь презъ СбЬтобната бойна, нбщо,
което не се отрита отъ никого.
 14

Презо СбЬтобната бойна бори и нашитЬ протибници,

англичани и французи, не пропускаха 6а сполюнабато за
българската артилерия. ТЬзи похбали, бабени презо бреле
на салюта бойна, люкаро и тборбе бозборжани, еж особено
ценни за насо. Така презо абгусто 1916 гобина, бо набеге-
рието на нажбсата на Рол\ония бо бойната, когато се запогна
офанзибата на СолунскитЬ соглашенски бойски, английскиято
бестнико „Ебенинго поето“ писа:
„Областьта около Солуна не е благоприятна за паса и ние
не л\ожел\г 5а отретелг, че огдгарскиятг Ьойникг е храбарг, упо-
рить и ообре обученг боеца. ОсЬенъ тоЬа бглгаригЬ разпологатз
сг лшогобройна и твгрбе 5обра артилерия и гралчаона опитность,
Ообита Ьг три бойни“.

Презо сжщото брелие избестниято французки боенено

критико Густабо Хербе, бо бестнико „Ла Виктоаро“, писа:
„Бзлга реката Ьойска, ЬапрЪки Ьсичко, и биесз продалжаЬа 5а
бж5е най-5обрата на Балканитк и „Сарай", при сооето настъпление,
ще срещне ожесточена сапротиЬа на 600,000 балгарска Ьойска. По­
следната е снабдена сг ляогжща артилерия и опитни артилеристи,
което още поЬеге поЬдига нейната стойность“.

Ние не ще изброябалю бблата на нашата артилерия презо

бойнитЬ, защото тоба би знагило 6а побторило бсигки стра­
ници на историята ни. За насо е бажно сало ба спрело
бниланието борху тЬхо, защото гасть ото тЬзи ббла еж ббла
и на слабния 5-и артилерийски полко.
ТЬхо бо по-голблш побробности ще изложило бо слебнитб
страници на тази книга и не се сопнябале, ге тЬ ще по-
служато за поука на бсиоки онбзи, които ще носято борху
раленетЬ си пагонитЬ на този слабено полко и ще бжбато
горби со бблата на сбоитб пребшестбеници — братя, бащи и
бЬби. Пети артилерийски полко бнесо е сбетилище, кжбето
болгарскиято ллабежо, призобано ба се побготби за изпъл­
нение на отегестбения си болго, се уги како ба брани бо
послебна капка кробь бсбка пебя зеля ото хубабата ни
Робина, како ба служи на Цари и Отегестбо и кои еж сбЬт-
литЬ ибеали на негобия героигено наробо, който той, като 6Ь~
рено сино, трббба ба слебба, за изгражбане белигието на
скжпа България.
А за ба постигне бсигко тоба, не л\алко ще л у пологнато
сбЬтлитб страници на бойната история на 5-и артилерийски
 15

полкъ, изпъстрена съ безброй побвизи на онЬзи, които вобиха

войнитЬ през» 1912—1913 и 1915 —1918 гобини и които пре­
върнаха бългия си боен» пжть изъ всички краища на Старо­
планинския полуостров» въ величествено стълбище къмъ без­
смъртния паметник» на българския 9ухъ, на който сж из-
бълбани имената: Селиолу, Обринъ, Тутракан», Добрич» и
/Лачинъ, написани съ обилно пролЬтата имъ кръвь и герой-
скитЬ имъ побвизи.
историята на 5-и артилерийски полк» ще посочи сжщо
така на млабия артилерист», прекрачил» прага на неговата
казарма, какъ неговитЬ предшественици заебно съ получа­
ване на нужбнитЬ технически познания като артилеристи
слт се превръщали въ истински калени воини, за които стра-
банието, саможертвата и смъртьта сж били нищо пребъ
горещата жажба за побеба. Тя ще побчертае съ бебели черту
не ебинъ безсмъртен» прил\Ьръ на бостойно и рицарски из­
пълнен» бългъ към» Царь и Робина отъ офицери, побофицери
и войници отъ този славен» полк», който въ пробължение на
23 гобини отъ своето съзбаване бо обявяване на войната
през» 1912 гобина е бил» истинско орлово гнЬзбо, отъ което
ежегобно еж излитали млаби и калени орли, готови за же­
стока борба на живот» и смърть.
11 когато тЬхниятъ полет» най-сетне се започна, забъ
твхното ято остана онази слеба, която никога не ще се
изличи, защото живЬе въ сърбцето на цЬлъ ебинъ наробъ и
защото е най-хубавият» химн» на героизъм» и мжжество.
Но българскитЬ ибеали не се постигнаха съ цената на
усилията и жертвитЬ на ебно поколЬние. Нужбни еж нови
и може би по-голЬми усилия, нови и по-величави побвизи,
нови и по-скжпи жертви. 11 затова поглебитЬ неволно отново
се обръщат» към» казармитЬ на българската войска, обръ­
щат» се и къл\ъ познатото орлово гнЬзбо на 5-и артилерийски
полк», защото знаят», че замЬстниуитЬ на старитЬ изпитани
бойци сж плъть отъ тЬхната плъть и кръвь отъ твхната кръвь,
защото знаят», че сж синове на юнаци . . .
11 точно затова замвстницитв на героитЬ отъ Обринъ и
Тутракан» трвбва 9а бжбатъ бостойни за своитЬ пребше-
ственици. Духът» на миналото трвбва ба ги въобушевява,
а тв 9а вбъхнатъ ввра въ околнитв.
16

Войската е набежбата на българския наробъ, тя е него-

(Ьата сбЬтла збезба. А ъасть отъ тази бойска еж бнешнитЬ
офицери, побофицери и бойници отъ 5-и артилерийски полкъ
и за тЬхъ краятъ на огнения пжть на бойния 5-и артилерий­
ски полкъ—е салю нагало на бругъ още по-белигабъ полетъ
и на непресъхбащата жажба за безсмъртие.
Офицери, побофицери и бойници отъ 5-и артилерийски
полкъ, не забрабяйте нито за лшгъ, ге сте наследници на
ебинъ отъ най-слабнитЬ артилерийски полкобе отъ българ­
ската бойска! Бжбете бсЬкога горби съ името му, но сжщо
така и готоби ба го окигите съ ноби още по-хубаби и по-
сбежи лабри! Не забрабяйте никога, ге трЬбба ба бжбете
бостойни синобе на сбоитЬ бащи, които съ бЬлата си би
посогиха пжтя къл\ъ белигието и къмъ бойнишкия и отеге-
етбенъ бългъ!
 I. ФОРМиРАНЕ НА ПОЛКА
1889 гобина

Ехото на победоносната Сръбско-българска война още нг

беше заглъхнало, когато на Престола на българските царе
се възкачи младиятъ български князъ Фердинандъ I.
Въ своитЬ грижи да създаде преди всичко добре въоръ­
жена и снабдена войска, способна не само да запази границите
на съединена България, но и да осъществи потъпканите въ
Берлинъ народни идеали, Негово Царско Височество спре своето
особено внимание върху артилерията и намери за необходимо,
въ интереса на повдигане качеството й, да увеличи числото на
батареите и артилерийскит-Ъ полкове.
Планътъ за това развръщане на артилерията предвиждаше
създаването на два нови артилерийски полка, а именно: 5-и и
6-и артилерийски полкове.
Въ изпълнението на този планъ на 31 мартъ 1889 г. беше
издаденъ указъ подъ № 40, съгласно който въ гр. Шуменъ
требваше да се формира 5-и артилерийски полкъ, като за ка-
дъръ му послужатъ 2-а, 4-а, 7-а и 8-а полски батареи и гор-
скиятъ (планински) взводъ отъ 2-и артилерийски полкъ, който
въ онова време квартируваше въ гр. Шуменъ.
За командиръ на новия артилерийски полкъ беше назначенъ
отличниятъ артилерийски офицеръ и организаторъ — майоръ
Ценовъ, който още на 25 IV 1889 г. издаде своя „Приказъ“
№ 1 по полка за формирането на същия. Отъ този „Приказъ“
5-и артилерийски полкъ 2

95 1 0 1&
|№ № Ш ШЙ1Д.Ч И м Ш К М
I .В. К О Л Я Р -'''' - ШУМЕН
 18

се вижда, че 2-а батарея отъ 2-и артилерийски полкъ е станала

1-а батарея въ полка, 7-а батарея — 2-а, 4-а батарея — 3-а и
8-а батарея —- 4-а.
Първите офицери въ полка беха батарейни командири —
капитаните: Бановъ,
Кадановъ,
Сжбевъ и
Георгиевъ;
на горския взводъ — поручик’ь Парасковъ.
Завеждащъ домакинството” е билъ назначенъ
капитанъ Бояджиевъ,
а за адютантъ на полка — подпоручикъ Стайчевъ.
Тъй като въ онова време въ батареите имаше тъй нарича­
ните „старши офицери“, то за такива беха назначени:
капитанъ Карастояновъ и
поручиците: Мановъ и Анчевъ.
Младши офицери въ полка беха
подпоручиците: Бекхрихтъ,
Пройновъ,
Ченчевъ,
Вазовъ,
Велчевъ,
Т рояновъ,
Ивановъ,
Димитровъ и
Петровъ.
Първи фелдфебели на батареите въ новоформирания полкъ
беха фелдфебелите:
на 1-а батарея — Никола Николовъ,
на 2-а батарея — Петъръ Ивановъ,
на 3-а батарея — Коста Мариновъ,
на 4-а батарея — Стефанъ Ивановъ и
на горския взводъ — Неделко Николовъ.
Самото формиране на полка стана въ казармите на 2-и ар­
тилерийски полкъ, които се намираха на сжщото место, кждето
сж днесъ казармите на полка, като въ техъ останаха само
две батареи — 1-а и 3-а; 2-а се разположи въ чифлика на
Кабиюкъ, а 4-а — въ Топхането.
Естествено е, че при това разпръснато положение команди-
рътъ на полка, въ интереса на обучението и органическата
спойка на чиновете на новоформирания полкъ, потърси начинъ
да ги събере на едно место и още на 4 юний полкътъ излезе
на лагеръ при чифлика Кабиюкъ, кждето се започна трескава
работа по подготовката и обучението. Тукъ пролича онзи стре-
 19

межъ отъ страна на първия командиръ на полка, който никогд

не се изостави отъ неговит-Ь заместници и по-малки командири
_ тЪхни помощници: полкътъ да бжде всЬкога както разсад-

шикъ на отлични познания по артилерийското дЪло, така и

школа за създаване на калени воини съ високъ победенъ духъ.
Давайки си добра см-Ьтка, че полагането на здрави основи
на обучението и възпитаването още при самото създаване на
20

полка е отъ грамадно значение за бждещето на този полкъ,.

майоръ Ценовъ не жалеше усилията и труда си и, подпома-
ганъ отъ офицерите и подофицерите, една часть отъ които
носеха въ гърдите си богатото наследство на ценния си боенъ
опитъ отъ Сръбско-българската война, държеше на реда и
здравата дисциплина.
Трескавата работа въ лагера при чифлика Кабиюкъ продължи
следъ завръщането на полка въ Шуменъ. Но тъй като казар­
мите на полка още не бЪха освободени отъ 2-и артилерийски
полкъ, батареите пакъ требваше да бждатъ пръснати по ста­
рите си квартири.
Въ това положение полкътъ зимува и едва презъ следната
година казармата беше освободена отъ 2-и артилерийски полкъ,
който замина за новото си местоназначение. Тогава 2-а и 4-а:
батареи се прибраха при полка си.
 II. ЛШРЕН2 ПЕР1ЮДЗ ПРЕДи
БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
1889—1912 гоЬини

Отбелязалъ още първата година отъ формирането си каза­

ното отличие, полкътъ продължи да гради своето бждеще на
истинско училище по военното дело и да прилага придобитите
знания при съвместните занятия на трите рода войска, които
презъ л-Ьтото се уреждаха ежегодно.
Съ приключване на летните занятия и настжпване на
есеньта командирътъ на полка уреди зимните занятия съ г-да
офицерите и формирането на първата полкова учебна команда.
Зимните занятия съ офицерите отъ полка започнаха на 1
януарий 1891 г. и продължиха до 1 алрилъ слицата година.
Т'Ь бТха занятия по тактика и артилерия, като се произвеждаха
два пжти седмично (среда и петъкъ). Завеждаха се отъ капи­
таните Карастояновъ и Георгиеви, подъ личното и непосред­
ствено наблюдение на командира на полка.
Презъ зимата на 1890 и 1891 години майоръ Ценовъ очерта
своя планъ за онази работа, която требваше да даде вън-
шенъ видъ на командувания отъ него полкъ и която се за­
ключаваше въ следното: усъвършенствуване знанията на на­
чалниците — отъ най-малкия до най-големия — и денонощенъ
трудъ отъ всички за изграждане военната мощь на България.
Държейки на благородното съревнование между подчине­
ните си, той обърна внимание да се създаде корпоративенъ
духъ между чиновете отъ полка, преданость къмъ службата
и другарство. Особено той държеше на другарството между
офицерите отъ полка. Затова службата въ полка вървеше
гладко. Съ общи усилия големото дело се градеше незабе­
лязано, а връзката между чиновете отъ полка ставаше все
по-яка и по-яка.
И тези именно взаимна обичь, зачитане и другарство се
проявяваха особено презъ време на празденствата, каквито беха
праздниците на всека батарея. Тези праздници, останали въ
нашата войска отъ русите, се уреждаха въ деня на онзи све­
тия, иконата на когото е била поставена въ батареята. Въ полка
батарейниятъ праздникъ на 1-а батарея е билъ на 6 декемврий
(Св. Никола); на 2-а батарея — на Ивановдень; на 4-а бата­
 рея — на Петровдень; на горския взводъ — на 27 декемврий-
Полковиятъ праздникъ се празднуваше на 23 анрилъ — Гер-
гьовдень, когато с ъ се чествували тържествено кавалерите на
ордена за храбрости. Полковиятъ праздникъ беше истинско
празденство за целия полкъ.
Срокътъ на службата на войниците въ войската беше то­
гава три години. Всеки артилерийски полкъ се състоеше отъ
по 4 батареи, въоръжени съ нескорострелни Крупови 7*5 см.
и 8‘7 см. оръдия. 4
Въ своята грижа за създаване на достатъчно и добро въо­
ръжение на войската българското командуване твърде често
обръщаше погледит-Ь си къмъ артилерията и първите шесть
артилерийски полкове бЪха онзи кадъръ, който създаде и из­
дигна на завидна висота артилерийското дело у насъ въ та-
къвъ видъ, въ какъвто го виждаме при великото изпитание,
което нашата артилерия бляскаво издържа презъ 1912 година
изъ бойните полета на Тракия и особено около крепостьта
Одринъ, където срина съ снарядите си непревзимаемите
страшни фортове на най-голТмата на Старопланинския полу-
островъ крепость съ модерно въоръжение.
Тази грижа за артилерията, нейното бързо развитие и уве­
личаване на състава й се прояви не само въ създаването на
5-и и 6-и артилерийски полкове, но и увеличаването на числото
на батареите, което твърде скоро последва формирането на
тТзи полкове.
Така още презъ 1892 година на 1 февруарий, по нарежда­
нето на висшето началство, се формира 5-а батарея при полка
отъ офицера отъ полка — капитанъ Парасковъ, като за ка­
дъръ на новата батарея послужиха офицери, подофицери и вой­
ници отъ съществуващите четири батареи на полка.
Презъ 1893 година последва друга промяна въ полка —
горскиятъ взводъ се преименува въ планинска полубатарея.
На 4 ануарий 1894 година 5-и артилерийски полкъ треб­
ваше да се раздели съ своя пръвъ командиръ и създатель
на полка.
Поемането командуването на 5-и артилерийски полкъ отъ
новия командиръ подполковникъ Севовъ не измени по съ-
щество съ нищо положението и службата въ полка продъл­
жаваше все така плодотворно както презъ първите четири го­
дини на съществуването му, когато той се командуваше отъ
подполковникъ Ценовъ.
Отъ 15 ануарий 1895 година полкътъ имаше съставъ шесть.
батареи, а това предизвика, за удобство на командуването, раз­
делянето на полка на две артилерийски отделения отъ по три
батареи всеко. При това разделяне въ 1-о артилерийско отде­
ление влезоха 1-а, 2-а и 3-а батареи, а въ 2-о отделение —
 25

4-а, 5-а и 6-а батареи. За първи началници на артилерийски от­

деления въ полка б-Ъха назначени офицерите отъ сжщия полкъ,
подполковниците Владимировъ и Кадановъ.
Едновременно съ тази промена въ полка стана и друга —
отделянето на планинската полубатарея и превеждането й въ
3-и артилерийски полкъ, за да образува при този полкъ съ по-
лу батареята отъ сжщия — планинска батарея.
Ново увеличение числото на батареите въ полка се отбе-
ляза едва презъ 1898 година. Това увеличение стана, като се
формира на 18 юний артилерийско отделение отъ три батареи:
7-а, 8-а и 9-а батареи. За
командири на новите ба­
тареи б-Ьха назначени след­
ните офицери: на 7-а ба­
тарея — капитанъ Велчевъ,
на 8-а батарея— капитанъ
Рашевъ и на 9-а батарея
— капитанъ Чакъровъ. За
началникъ на артилерий­
ското отделение беше наз-
наченъ майоръ Парасковъ,
като отделението прие на­
именованието 3-о арти­
лерийско отделение.
Шестгодишниятъ
трудъ и примерната служ­
ба на командира на полка
— подполковник-ь Севовъ
— остави слицо така дъл­
бока следа.
На 28 априлъ 1900 го­
дина полковникъ Севовъ
сдаде полка на своя за-
м-Ьстникъ—г.одг.олковникъ полковника спвова
Перниклийски, за да заеме
Коланбирз на полка отъ 29 I 1894 г. до
новия постъ, който по-го-
28 IV 1900 г.
лемото началство му беше
отредило.
Новиятъ командиръ, следъ като вложи своите разбирания
въ командуването на полка, продължи делото на своите пред­
шественици, като се стремеше да подготви всички чинове да
станатъ майстори въ своето дело. Той засили теоретическите
и тактически занятия съ офицерите, настояваше за издигане
нивото на подофицера, държеше твърде много на дисципли­
ната като основа на военната служба, стремеше се да вдъхне
оная нова струя, която първоначално лъхна отъ София, за
скъсване съ миналото, за обръщане погледъ къмъ новото за
търсене собственъ пжть въ създаване на българска войска.
 1

24

ПървитЪ практически поуки командирътъ на полка получи

отъ гол'Ьмит4> маневри, които се извършиха на Шипка презъ
месецъ септемврий 1902 година, съпроводени съ известнит-Ь

Шипченски тържества, уредени по случай двойния праздникъ:

25 годишнината отъ боеветЪ на Шипка презъ Освободителната
война и 15 годишнината отъ възшествието на Княза на бъл­
гарския Престолъ.
 25

СледЪ гол-Ьмит-Ь Шипченски маневри полкътъ зажив-Ь от­

ново своя обикновенъ животъ до 1904 година, когато артиле-
пията въ нашата войска требваше още да се развърне: 5-и
артилерийски полкъ требваше да отдали часть отъ състава
си за формиращия се 9-и артилерийски полкъ.
На 22 януарий цялото 3-о артилерийско отделение напустна
полка за да влГзе въ състава на 9-и артилерийски полкъ, и
Ше'изключено отъ списъцит-Ь на полка. Съ болка и сълзи
на очи се разделиха добрите другари — офицери, подофицери
и войници, споделяли дълго време радости и скърби презъ
поеме на службата си. Цфла третина се отделяше отъ живото
тЪло на полка. Скръбьта бГше обща, но това налагаха инте­
ресите на Отечеството.
По това време въ артилерията се бЪше появило нещо ново,
което изцело беше съсредоточило вниманието на всички арти­
леристи и предизвикваше небивалъ интересъ. Това ново беше
скорострелното оръдие, което внасяше нови елементи въ арти­
лерийското изкуство.
Първите четири скорострелни оръдия се получиха въ 5-и
артилерийски полкъ на 6 априлъ 1906 година. Снабдяването
ни съ скорострелни оръдия се пазеше въ голяма тайна. М ер­
ките за запазването й стигнаха до тамъ, че най-напредъ тези
оръдия не се дадоха на 1-а батарея, а на 4-а, която получи
съответното название „скорострелна“, докато другите продъл­
жаваха да се наричатъ 1-а, 2-а или 6-а батареи.
Отъ тази дата се сложи началото на превъоръжаването на
5-и артилерийски полкъ съ скорострелни оръдия, система „Шнай-
деръ“ — „Крезо“, калибъръ 7'5 см.
Съ получаването на скорострелните оръдия въ полка обу­
чението въ „действие при оръдията“ и стрелба съ тЪхъ се
предприе най-напредъ съ всички офицери, после съ подофицери,
а по-късно — и съ всички войници.
Доколко вложениятъ интересъ и старание въ изучаване дей­
ствието съ скорострелнит'Ь оръдия е билъ голЪмъ и какви
успФхи с ъ били постигнати за късо време, личи най-добре отъ
запов-Ьдьта по Военното ведомство подъ №301 отъ 14 августъ
1907 година, която тогавашниятъ воененъ министъръ и още
живъ патриархъ на българската войска генералъ Николаевъ
издаде, следъ като направи презъ този день инспекторски пре-
гледъ на частитГ отъ Шуменския гарнизонъ.

ШУМЕНСКИ ГАРНИЗОНЪ
I
5-и а р т и л е р и й с к и п о л к ъ
1. Всички батареи се представиха въ отличенъ видъ.
Престрояването на полка за инспекторско изпитване се извърши
правилно. ВойнинитЪ изглеждаха бодри, весели и самодоволни.
 26

Облеклото имъ беше добре прогонено и доста чисто. Казар­

мените помещения и конюшните, ако и да с а съвършено
стари здания, се държатъ въ примерна чистота и редъ.

2. Мобилизационниятъ планъ се води съгласно наставлението

за мобилизацията. Запасните войници са разпределени така,
че въ скорострелнит-Ь батареи с а опред-Ьлени хора отъ близ­
ките села, което е доста уместно. Мобилизацията е наредено
да стане последователно.

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
. . . При това за служебенъ дългъ сметамъ да обявя, че
общото впечатление е, какво всички чинове, както войниците,
тъй и офицерите, с а полагали извънредни грижи и старания"
за своята бойна подготовка. Когато докладвахъ на Негово
Царско Височество Господаря, че съмъ намерилъ всички части
подготвени съ прекрасенъ войнишки духъ, Той благоволи да
ми заповеда да изкажа на всички войници, подофицери и
офицери Неговата Височайша благодарность и надежда, че и
за въ бждеще те ще продължаватъ да работятъ съ елшата
ревность и енергия.

(п) Воененъ Минкстъръ, Генералъ-Адютантъ

Генералъ-Лейтенантъ Н и к о л а е в ъ .

Превъоръжаването на полка съ скорострелни оръжия про­

дължи и презъ следващите години. Заедно съ това на 31
мартъ 1910 година къмъ 5-и артилерийски полкъ бФше зачи­
слена 1-а рота отъ Шуменския крепостенъ батальонъ подъ ко­
мандата на майоръ Жековъ, която требваше да послужи за
кадрова гаубична батарея при полка и се обучи въ коненъ
строй.
Къмъ 1912 година полкътъ беше изцФло превъоръженъ
съ скорострелни оръдия. За обучение въ действия съ същ ите
оръдия неколко години подредъ беха извиквани презъ летото
на тринеделно обучение и запасните.
Въ началото на същ ата година полкътъ требваше да се
раздели съ своя командиръ — полковникъ Перниклийски, който
го командуваше почти дванадесеть години. На 7 мартъ пол­
ковникъ Перниклийски сдаде любимия си полкъ на 4-я по редъ
командиръ — полковникъ Мановъ, въ единъ моментъ, когато
въздухътъ беше наситенъ съ много електричество и мири­
шеше на барутъ. Полковникъ Перниклийски, обаче, знаеше, че
 27

оставя полка си готовъ за велики дела, че го предава въ,

здрави рлще на опитенъ артилеристъ, който още като подпо-
ручикъ б%ше се сродилъ съ този полкъ.
*
Лотото на 1912 година измина въ неописуема трескава под­
готовка на полка за война, лъхътъ отъ която се чувствуваше
въ всичко. За да произведе своите учебни стрелби, полкътъ
изд-Ьзе на бивакъ при гара Каспичанъ на 6 августъ, после на
14 с. м. се премести при с. Невша и на 17 августъ се завърна
въ гр. Шумснъ.

Часть отг старата Ьазарла на полка

За т"Ьзи стрелби полкътъ излезе въ пълния си съставъ и

се завърна въ града, защото предстоеше свикването на запас­
ните на тринедЪлно обучение. Последното требваше да се за­
върши съ обявените крепостни маневри около гр. Шуменъ,
които щеха да се произведатъ отъ 2 до 12 септемврий. Въ
тези големи маневри взеха участие три дивизии.
Запасните отъ полка се явиха на 25 августъ, когато съ­
гласно полученото бързо нареждане требваше да се формира
3-о артилерийско отделение при полка. Къмъ това формиране
се пристжгш незабавно, като за батарейни командири беха на­
значени :
на 7-а батарея — капитанъ Няголовъ,
на 8-а батарея — поручикъ Халачевъ,
на 9-а батарея — капитанъ Хесапчиевъ
— и тримата отъ състава на полка. Едновременно съ форми­
рането на 3-о артилерийско отделение при полка се получи
28

нареждане за формиране и на гаубично нескорострелно отде­

ление отъ две гаубични батареи.
За командиръ на гаубичното отделение беше назначенъ
майоръ Касъровъ,
а за батарейни командири:
на 1-а батарея — капитанъ Панайотовъ и
на 2-а батарея — капитанъ Кратунковъ.
Почти непосредствено следъ формиране на двете отделе­
ния и пристигането на реквизираните отъ местното население
коне беше дадена заповедь полкътъ да замине на 2 септемврий
въ съставъ отъ две артилерийски отделения за село Дралфа.
На 3-о артилерийско отделение се предписа да влезе въ със­
тава на 10-и сборенъ артилерийски полкъ. Отделението на-
пустна гр. Шуменъ на 4 септемврий и замина за с. Белоко­
питово.
Гаубичното отделение, за да вземе участие въ маневрите,
тръгна на 6 септемврий. Неговата задача беше да действува
въ състава на Шуменския крепостенъ батальонъ.
ш войнАТАПРЕзг 1912-1913 години
1. причинитъ за войндтА срещу турция
Берлинскиятъ кош-ресъ презъ 1878 г. унищожи Санъ-Сте-
(Ьанския договоръ и разкъса живото т^ло на българския на-
ротъ Една гол-Ьма часть отъ Санъ-Стефанска България беше
възвърната отново подъ страшното турско робство.
Неправдата въ Берлинъ болезнено се отрази върху българ­
ската душа, но наскоро нашиятъ народъ заживе съ идеала за
своето обединение.
Младата българска държава бързо започна да закрепва. Въ
едно сравнително късо време тя стана мощна и обърна погле­
дите върху себе си не само на съседите, но и на Европа.
Младото отначало княжество, а после царство, се радваше на
своята дисциплинирана и храбра войска, която още въ 1885
година записа въ своята история славни имена като Сливница,
Драгоманъ и Пиротъ.
Колкото повече се устройваше българската държава, тол­
кова по-мощна ставаше българската войска и толкова по-близу
бехме къмъ осъществяване на народните идеали. Въ това
време, обаче, българското население отъ Македония и Одринско
беше подложено на единъ нечуванъ тероръ отъ турците. Тур­
ция възприе политиката на обезличаване на българските земи
подъ нейна власть. Страданията на братята ни отвъдъ Рила и
Родопите немаха край. Числото на бежанците се увеличаваше
постоянно. Новините за все по-нови и нови зверства ставаха
отъ день на день по-ужасни. Българскиятъ народъ не можеше
спокойно да гледа това нечовешко отнасяне къмъ братята
му и той чакаше само удобния моментъ да предприеме бор­
бата за освобождението имъ, защото всички мирни средства
беха изчерпани. Турците не само не си взеха бележка отъ по­
стъпките на нашите правителства, но правеха управлението
на Македония и Тракия все по-тежко и непоносимо. Така се
навлезе въ онези години, когато подготовката на българската
войска се сметна за достатъчна, за да се предприеме борбата
срещу Турция.
Благоразумието, обаче, изискваше войната да бъде подгот­
вена и дипломатически, а същ о така успехътъ й да бъде на­
пълно осигуренъ. Въпросътъ беше за разгромяването на в е ­
ковната турска империя, предъ която неотдавна е треперела
 30

ц'кла Европа. Нашата дипломация намери пжтя за това въ

съюзяването на всички балкански държави срещу Турция и
пзе починъ за образуване на Балканския съюзъ въ началото на
1912 година. Преговорите за него продължиха до къмъ края
на м. юний с. г.
Докато, обаче, траяха тези преговори, събитията въ Тур­
ция се развиваха така, че войната стана неизбежна.
Въ началото на м. юний 1912 година турското управление
предприе масови кланета надъ по-събуденото население въ
Македония. Особено жестоки и безчовечни беха турците въ
•чисто българските градове Щипъ и Кочане. Това страшно зло­
деяние се изрази отсамъ Рила въ едно буйно негодуване. Бъл-
гарскиятъ народъ се раздвижи. Общественото мнение настоя­
ваше да се отиде до крайности. Наистина, това положение —
да се устройватъ до самата ни граница кланета на жени и деца
— повече не можеше да се търпи. Въ целата страна се устроиха
многолюдни митинги и се настояваше за война. Та биваше ли
България, като има такава войска, да бжде нЪма зрителка на
унищожението на българския народъ?
Подъ натиска на общественото мнение българското прави­
телство направи решителни постжпки предъ турското, но по-
•следното, както винаги, се опита да отклони въпроса и вместо
отговоръ обяви, че ще прави големи маневри около Одринъ.
Тогава българското правителство въ съгласие съ съюзни­
ците си предприе решителна крачка и на 17 септемврий 1912
година обяви обща мобилизация.
Така България се изправи съ оржжие въ ржка да се бори
за идеалите си — обединението на разпокъсания български
народъ въ Берлинъ и създаване на българска държава въ гра­
ници, определени й въ Санъ-Стефано.
Войната беше неизбежна. Това беше война, очаквана дълго,
защото тя щеше да даде възможности на България да си
върне на турците за всички онези страдания, които беше пре­
търпели българскиятъ народъ презъ дългите 500 години на
-страшното робство.
Следъ тези маневри духътъ беше особено повишени.
Всички воини справедливо очакваха, че мобилизираните части
отъ трите дивизии ще завиятъ на югъ, за да се отправятъ
срещу противника. Този моменти, обаче, дойде малко по-
късно.
На 9 септемврий полкътъ се завърна въ Шуменъ, следъ
като всички чинове беха добили ценни поуки отъ действията
презъ време на маневрите.
Уверени въ победата, твърди въ верата си къмъ своето
.мощно оржжие, отлични познавачи и майстори въ артилерий­
ското дело, заразени отъ общия духъ на повишеното народ-
 31

постно чувство, артилеристите отъ 5-и полкъ съ жажда по­

глеждаха къмъ югъ, готови като орли да разперятъ мощните
си криле и да полетятъ къмъ въжделения поробенъ край, за
т,а покажатъ високите качества на своята подготовка и духъ.
Защото те знаеха, че победата се дължи на добрата мирно­
временна подготовка, че тя се решава още въ мирно време и
и се коронясва на бойното поле. А тази подготовка на 5-и
артилерийски полкъ имаше въ основата си здравата дисци­
плина, високия духъ и всеотдайната обичь къмъ Родината.
Тя се дължеше на онази школовка, която упорито и неотклонно
се следваше дотогава, докато не се придобиеше пълното и все­
странно познаване на артилерийското дЯло и твърдата вЯра
въ своето оржжие.
И затова, когато Отечеството поиска отъ 5-и артилерийски
полкъ върховни усилия и цЯлиятъ български народъ съ нечу-
ванъ ентусиазъмъ се устреми като страшна лавина, откъснала
се отъ гордитЯ върхове на Балкана къмъ югъ, дивнитЯ дЯла
на 5-и артилерийски полкъ заблестяха като брилянти.

2. ж ови ли зА ц и ятА на п о л к а

На 17 септемврий, когато привечерь батареитЯ привършваха

следобЯднитЯ си занятия, всички офицери бЯха бързо извикани
въ щаба — при командира на полка. Последниятъ нЯкакъ по-
тържествено отъ всЯки другъ пжть се яви при тЯхъ.
ВсрЯдъ възцарилата се тишина той взе подадената му отъ
адютанта на полка телеграма, съ която се съобщаваше за обя­
вената обща мобилизация въ страната.
— „Най-после“, — прибави сияещъ полковникътъ, завър-
шилъ четенето на телеграмата, — „иде редъ да приложимъ на
дЯло това, което толкова години учимъ. Най-после дойде време
да премЯримъ силитЯ си съ вЯковния врагъ и да поведемъ
борбата, която ни е завещана отъ прадЯдитЯ. Отъ днесъ ние
не принадлежимъ на себе си, а на Родината. . . На работа, го­
спода, и нека Богъ да ни помага.. .“
ДумитЯ на командира на полка бЯха посрещнати съ гръ­
могласно „ура“. Лицата на офицеритЯ свЯтнаха.
Нима наистина бЯше дошълъ жадуваниятъ мигъ на разплата
на единъ народъ, който трЯбва да отмъсти за теглилата на
своитЯ прадЯди ? Нима наистина бЯше дошло времето да се
отмъсти за брата-робъ ?
Гръмкото ура не спираше. То се бЯше изтръгнало отъ дъл­
бочината на гърдитЯ и бЯше изразъ на онова спонтанно чув­
ство, съ което цЯлиятъ български народъ посрещна обявява­
нето на мобилизацията. Малко по-късно то изпълни помЯще-
нията на батареитЯ и се разлЯ надъ цЯлия районъ на 5-и
артилерийски полкъ стихийно, мощно, искрено.
32

Още слиция день се пристжии къмъ изпълнението на мо^

билизационния планъ, съгласно който полкътъ се развръщаше
въ два полка: 5-и скоростреленъ артилерийски полкъ и 5-и не-
скоростреленъ артилерийски полкъ. Въ сжщото време 5-и ско­
ростреленъ полкъ формираше още 3 батареи, така че всЪко
отделение ставаше съ по три батареи, т. е. общо 3 отделе­
ния отъ по три батареи. 5-и нескоростреленъ полкъ се форми­
раше въ две отделения отъ по 3 батареи.
За командиръ на 5-и скоростреленъ полкъ оставаше коман-
дирътъ на полка — иолковникъ Мановъ Г. Адютантъ на полка
■*— поручикъ Даскаловъ Т.
Командиръ на 1-о артилерийско отделение:
майоръ Друмевъ;
батарейни командири:
на 1-а батарея — капитанъ Йордановъ С т.;
на 2-а батарея — майоръ Марчевъ Кр. и
на 3-а батарея — капитанъ Тодоровъ.
Командиръ на 2-о арт. отделение:
майоръ Дечевъ Д.;
батарейни командири:
на 4-а батарея — майоръ Джумалиевъ Ст.,
на 5-а батарея — майоръ Жековъ Ст. и
на 6-а батарея — майоръ Славовъ С.
Командиръ на 3-о арт. отделение:
майоръ Стойчевъ Ст.;
батарейни командири:
на 7-а батарея — капитанъ Няголовъ Н.
на 8-а батарея — подпоручикъ Миховъ Н. и
на 9-а батарея — капитанъ Хесапчиевъ Иванъ
За командиръ на 5-и нескоростреленъ артилерийски полкъ.
беше назначенъ полковникъ Кацаровъ Д., а за адютантъ на.
полка о. з. подпоручикъ Сивковъ П.
Командиръ на 1-о артилерийско отделение:
майоръ Савовъ В.;
батарейни командири:
на 1-а батарея — поручикъ Йовковъ В.,
на 2-а батарея — поручикъ Константиновъ и
на 3-а батарея — поручикъ Сивриевъ.
Командиръ на 2-о арт. отделение:
подполковникъ Дворяновъ;
батарейни командири:
на 1-а батарея — поручикъ Халачевъ,
на 5-а батарея — поручикъ Ранчевъ и
на 6-а батарея — подпоручикъ Пейковъ Ст.
 33

5-и скоростреленъ полкъ б-Ьше въоржженъ съ 7.5 см. орж-

пия Шнайдеръ Кане“. Батареит-Ь б-Ьха четириорждейни. Вс-Ька
батарея имаше по 25—30 саби и по 10— 15 пистолети „Пара-
б ету м ъ “ и толкова „Смитъ и Весонъ“. Вс-Ька батарея освенъ
това имаше: една батарейна тржба-монокълъ система „Шнай­
деръ“, по 2—3 бинокла, 3 телефонни апарати система „Байо“ и
2 клм. кабелъ.
Съ себе си веЬка батарея возеше по 1328 снаряда — 75%
шрапнели, а 25% бризантни гранати.
Въоржжението на 5-и нескоростреленъ полкъ се състоеше
отъ 87 мм. нескорострелни орждия „Крупъ“. Батареит-Ь б-Ьха
шесторждейни.
ВсЬка батарея имаше по 15—20 саби, 5—6 пистолета „Па-
рабелумъ“ и 10—15 револвера „Смитъ и Весонъ“. Батарейни
тржби и телефони този полкъ н-Ьмаше.
Пристигането на запаснит-Ь започна още на другия день
следъ обявяване на мобилизацията. Т-Ь ид-Ьха въодушевени,
щастливи, че ще могатъ да изпълнятъ своя отечественъ дългъ.
Групит-Ь б-Ьха поср-Ьщани съ ура отъ своит-Ь другари на
служба и онзи духъ, съ който се характеризира тази мобили­
зация, отново зал-Ь района на 5-и артилерийски полкъ. Виковет-Ь
на всеобщата радость не спираха.
На 19 септемврий напливътъ на запаснит-Ь се увеличи. Т-Ь
бързаха да се явятъ, за да не попр-Ьчатъ съ н-Ьщо на бързата
мобилизация и на общия усп-Ьхъ. Т-Ь пристигаха накичени съ
цвЬтя, съ и-Ьсни и свирни, доволни и щастливи.
На 23 септемврий 5-и с. с. полкъ б-Ьше напълно готовъ за
походъ.
Мобилизирането на 5-и нескоростреленъ полкъ върв-Ьше по-
бавно, поради липса на команденъ персоналъ, обл-Ькло и снаря­
жение. Все пакъ на 24 септемврий вечерьта и този полкъ б-Ьше
готовъ и погледит-Ь на чиноветЬ на т-Ьзи два полка неволно се
обръщаха къмъ югъ. Тамъ т-Ь щ-Ьха да покажатъ какви сж и
какво могатъ българскитЬ артилеристи.

3. СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ
Деньтъ на тръгването на 5-и с. с. артилерийски полкъ б-Ьше
дошълъ. Още въ зори около казармит-Ь на полка се б-Ьха стру­
пали близкит-Ь на чиновет-Ь отъ полка отъ околнит-Ь села и
града, за да ги изпратятъ. Къмъ 9 часа на 24 септемврий дво-
рътъ на казармата се изпълни съ гости. Отслужи се молебенъ
за даруване победа на българското оржжие и следъ прочув-
ствена речь отъ командира на полка, посрещната съ мощно
ура, се разнесе първата команда.
5-и артилерийски полкъ 2
34

5-и артилерийски полкъ потегли, за да изпълни заедно съ

цялата българска войска историческата мисия на своя народъ.
Предъ краката на конете се сипаха цветя; майки и невести
за сетенъ пжть извикваха своите благопожелания. Улиците,
презъ които минаваше полкътъ, беха задръстени отъ народъ.
— Ура, у р а !
И това ура не спираше, докато и последната батарея не
напустна Шуменъ по шосето за Преславъ.
Полкътъ представяваше една грамадна артилерийска колона
отъ 5 клм. дължина, но стройна, бодра и страшна за врага.
Привечерь той стигна с. Иваново, като измина 41 клм. и се
спре за нощуване.
На другия день предстоеше минаването на Върбишкия бал-
канъ по междуселски пжть, поправенъ и насипанъ тукъ-тамъ
презъ време на мобилизацията, но разкалянъ. Требва да забе-
лежимъ, че минаването на Стара-планина по междуселски пжть
дори отъ пехотата се смета за подвигъ, а прехвърлянето й
отъ артилерия е наистина такъвъ. Трудностите беха големи.
Орждията на нЪкои места затъваха до главините, на други —
наклонътъ беше толкова стръменъ, че т е требваше да се из-
насятъ почти на ржце. Но можеха ли тези пречки да спратъ
артилеристите отъ 5-и скоростреленъ полкъ?
Съ големи усилия и крачка по крачка полкътъ пълзеше
по стръмнините на Стара-планина, за да запише въ своята
история първия подвигъ, защото пристигането му сжщия день,
макаръ и късно вечерьта, при с. Исуплии отъ другата страна
на планината беше наистина подвигъ.
На 27 септемврий на полка беше дадена почивка, а следъ
два прехода той се намери въ заповедания районъ на съсре­
доточаването— с. Симеоново, следъ като за една седмица беше
преминалъ Стара-планина и 150 клм.
Тръгването на 5-и нескоростреленъ полкъ отъ гр. Шуменъ
стана на 25 септемврий пр. пладне. Полкътъ имаше маршрутъ
пж тя: Шуменъ— Преславъ— Върбица— Исуплии— Бургуджи—
Мидирисъ. Изпращането на полка стана сжщо така тържествено.
Всички чинове беха окичени съ цветя, а минаването на коло­
ната презъ гр. Шуменъ стана подъ дъждъ отъ китки.
Този полкъ беше поставенъ при неблагоприятни условия:
всички коне беха реквизирани; войниците — възрастни хора
и мнозина отъ техъ беха безъ дебели горни дрехи. Освенъ
това батареите требваше да минатъ Стара-планина по разбитъ
вече и съвсемъ разкалянъ пжть отъ предшествуващите ги
войскови части.
И ако за 5-и скоростреленъ полкъ минаването на Стара-
планина беше подвигъ, то това за 5-и нескоростреленъ полкъ
може спокойно да се сметне за геройство.

I
 35

Ето какъ участникъ описва трудностите на този преходъ:

_ На 28 септемврий сутриньта 1-а батарея почна да се из­
качва по стръмния и разбитъ пжть къмъ превала. Валеше сту-
денъ ситенъ дъждъ, който измокряше до костите. Пжтьтъ
беше задръстенъ отъ обозите на 8-и и 19-и пех. полкове. Скоро
оръдията беха затънали така, че беше невъзможно да се по-
мръднатъ. Започна се препрегане отъ по 4—5 и дори 6 впрега.
Съ неимоверни усилия — стжпка по стжпка — 1-а и часть
0тъ 2-а батареи вечерьта достигнаха билото на планината, при
каракачанските колиби. Останалите запрежки отъ 1-о отде­
ление беха пръснати по целия пжть надолу. Капнали отъ
умора, измокрени до костите, безъ храна и подслонъ, бата­
реите останаха тамъ, гдето ги свари нощьта. Едвамъ сутриньта
съ всички хора и коне отделението беше събрано на превала
и потегли за Исуплии...
Още по-мжчно е било минаването на Балкана отъ 2-о отде­
ление на полка. Все пакъ на 2 октомврий полкътъ е билъ на
определеното му место на съсредоточаването — с. Мидирисъ.
Така двата полка изпълниха своята първа задача и при­
стигнаха на определените имъ места съ високъ духъ. Труд­
ностите още на другия день беха забравени. Па и всеки воинъ
си даваше сметка, че т е еж обикновени спжтници на една
война и затова още отъ мирно време се готвятъ за техното
преодоляване.

4. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА
Деньтъ 5 октомврий 1912 година е билъ предопределенъ
да стане историческа дата на българския народъ и да бжде
запомнена завинаги, защото презъ този день беше обявена
войната съ турците.
Още отъ зараньта батареите отъ двата полка беха по­
строени, за да имъ бжде съобщена радостната весть за обявя­
ване на войната и прочетена историческата затж кдь по 3-а
армия:
— „Войници отъ 3-а армия, започваше тя, великиятъ часъ
настжпи. Войната е обявена. Днесъ България поверява своята
сждба и бждещето на цели столетия н а м ъ ...“
Тази весть беше посрещната съ онова ура, което участ­
ниците въ тази война никога не ще забравятъ. Въ въздуха
хвърчеха фуражки, калпаци, лицата сияеха, командирите бФха
носени на ржце. Целото онова напластено презъ вековете
чувство, което се таеше въ гърдите на българския народъ,
беше изведнажъ бликнало като стихия. Никой не мислеше за
войната като война, а всеки искаше възмездие.
— Ура, ура!
 И това ура не спираше. То се подемаше съ нова сила„
когато почваше да се мисли, че ще стихне, и ставаше още
по-мощно и стихийно.
— Ура, у р а !...
Най-сетне батареите беха запретнати и полковете потег­
лиха, а това ура още ехтеше, фуражките и калпаците хвър­
чаха въ въздуха, а конете извиваха шии, пръхтяха и цвилеха,
сякашъ и т-Ь искаха да взематъ участие въ този общъ и не-
вижданъ никога 'възторгъ.
Съгласно получената отъ дивизията заповеди отъ к-ра на
5-и с. с. полкъ полковникъ Мановъ, който беше назначенъ
преди няколко дни за началникъ на артилерията, 5 и с. с. полкъ
се придаваше къмъ 1-а бригада отъ 4-а пехотна Преславска
дивизия и требваше да тръгне веднага за с. Саманлари, за да
се присъедини къмъ нея.
1-а бригада образува дясната колона на дивизията.
Назначението на 5-и нескоростреленъ полкъ беше да влезе
въ състава на 2-а бригада, която образуваше лавата колона
на дивизията.
Къмъ 10 ч. 30 м. двата полка потеглиха на югъ по между-
селски пжтища по силно пресечена местности. И колкото и
трудно да беше това движение, войниците беха все така ра­
достни, а при преминаването на всЪко село гръмваше отново-
ура и неговото ехо като че ли следваше всека стжпка на
двата полка.
— Ура, ура!

5. жглчАливиятг гЕРОй
Когато батареите отъ 5-и артилерийски полкъ наближаваха
турската граница, следъ единъ уморителенъ преходъ дъж дътъ
и лошото време беха станали техни спжтници.
3-а батарея отъ полка занощува въ с. Кайбиляръ. Д ъж ­
дътъ не преставаше да вали, а подслонъ нямаше не само за
конете, но и за войниците. Свикнали отъ мирно време да виж-
датъ въ конете свои другари, войниците отъ 3-а батарея съ
сълзи на очи гледаха треперещите отъ влагата и студа жи­
вотни и се мжчеха съ нещо да облекчатъ положението имъ.
Забравили умората си отъ дневния преходъ, яздачите ставаха
отъ сънъ, отиваха при конете, развеждаха ги, разтриваха ги,
шепнеха имъ галени думи и, така затоплени малко, ги оставяха
да починатъ и подремнатъ, за да повторятъ сжщото следъ
половинъ часъ. Въ своята обичь къмъ животните т е беха за­
бравили себе си. Така, най-ценната войнишка добродетели —
търпението — беше поставена на изпитание още презъ първите
дни на войната, но артилеристите отъ полка не я изгубиха. . .
 37

За да изпълни своя дългъ къмъ поверените му продепни

коне, яздачътъ Василъ Кондовъ направи онова, което само
истинскиятъ робъ на своя войнишки дългъ може да извърши...
Презъ дъждовната нощь, когато батареята беше въ с. Кай-
биляръ, за да стопли своите коне, той съблече шинела и ан-
терията си и зави съ тЪхъ своите мълчаливи другари. Оста-
налъ безъ топло облекло, той прекара ц-Ьлата нощь на дъжда
въ развеждане и разтъркване на конете, като забрави себе си.
Още на другия день, обаче, той се разболе. Простиналъ силно,
той беше отнесенъ въ една отъ болниците на гр. Ямболъ, кж-
тето се помина, като стана жертва на своя дългъ и съзнание.
— Целуни, братко, Фаръ и Галфонъ! Т е сж най-добрите
коне въ полка . . . — бФха последните думи на този мълчаливъ
герой. Нека светлото му име не се забрави, а величието на
неговия прим-Ьръ да сочи пжтя на достойно изпълненъ дългъ.

б. ПЗРВШЪ БОЕВЕ ПР11 ЕСК11-ПОЛОС2 и ПЕТРА

(Схед\а 1)
На ножъ ний взехме и съ ура
Ески-Полосъ и Петра . . .

Следъ като на 8 октомврий 4-а дивизия мина границата,

занощува на турска територия. На 9 октомврий сутриньта
дивизията получи заповфдь да достигне линията Куюнъ Гяуръ
—Петра—Т атарли—Селиолу.
Дивизията настжпи въ две колони, като 2-а бригада обра­
зува дясната колона и къмъ нея бЪха придадени 2-о и 3-о ар­
тилерийски отделения отъ 5-и с. с. полкъ, а къмъ лавата ко­
лона — 1-а бригада — беше придадено 1-о отделение.
5-и не с. с. полкъ влезе въ състава на 3-а бригада.
Лавата колона имаше за задача да настжпи презъ Карамза,
Ески-Полосъ, Петра — за височините източно отъ последното
село, а дясната — къмъ Селиолу.
Въ предна охрана на 2-а бригада беше назначена 6-а ба­
тарея, а въ тази на 3-а бригада 1-а не с. с. батарея. 1-а бри­
гада остави артилерията си въ главните сили.
Споредъ получените сведения противникътъ беше миналъ
въ общо настжпление. Когато батареята на предната охрана
на левата колона мина с. Карамза, отъ югоизтокъ се чу силна
пушечна престрелка и се получи донесението, че противникътъ
е заелъ важните височини предъ това село. Тогава команди-
рътъ на предната охрана развърна силите си и настжпи на-
предъ, като на батареята заповеда да излезе на позиция и
разчисти пжтя на пехотата. Къмъ 13 часа батареята зае по­
зиция въ окрайнината на гората и откри огънь. Турската кон­
ница, която беше заела гребена, веднага се оттегли.
 Настжплението продължи, но, когато предната охрана пре­
валите грецена, откъмъ с. Петра беше обстреляна отъ турска
батарея. Стана ясно, че противникътъ е заелъ съ значителни
сили срещните височини. И затова командирътъ на дивизията,
който беше съ щаба си напредъ, заповяда: батареята отъ пред­
ната охрана да открие огънь по противниковата батарея, като
на позиция излезе и щЬлото 1-о отделение отъ 5-и с. с. полкъ,
за да прикрива настжплението на главните сили.
Но да се изкара напредъ скорострелното отделение беше
невъзможно, поради това, че пжтьтъ беше задръстенъ отъ не-
скорострелнитЪ батареи, поради кръстосването на 1-а и 3-а
бригади и излизането на 3-а бригада предъ 1-а. Затова коман- I
дирътъ на полка запов-Ьда да излезе на позиция 1-о не с. с.
отделение въ района южно отъ горичката.
Въ това време батареята отъ предната охрана беше вече
открила огънь. Скоро върху нея започнаха да падатъ снаря­
дите на втора турска батарея. Започна се неравенъ бой. Бата­
реята продължи стрелбата си и скоро първата турска батарея
беше заставена да замлъкне, но втората обсипа съ ураганенъ
огънь нещитовите орждия. Всредъ огнения дъж дъ и димъ
прислужниците на тази батарея се меркаха като сенки. Т е
пълнеха орждията, даваха изстрелъ — и пакъ пълнеха. Упо-
ритостьта имъ дразнеше турците и т е засилиха още повече
огъня си. Батареята требваше за малко да замълчи, но следъ
това пакъ се обади.
Неравната борба на тази героична нескорострелна батарея
съ две турски скорострелни батареи продължи половинъ часъ,
когато на позиция излезоха втора и трета нескорострелни
батареи.
Къмъ това време се разбра, че задъ гребена — южно отъ-
Ески-Полосъ — противникътъ разполага съ още две батареи,
т. е. всичко съ четири с. с. батареи. За да обезпечи развръща­
нето на нашата пехота, командирътъ на 1-о не с. с. отделение
насочи най-напредъ огъня на 7-а и 3-а не с. с. батареи върху
най-издадената батарея. Поразена, тя скоро требваше да раз­
реди огъня си, а следъ това го пренесе върху батареята, която
поразяваше нашата батарея отъ предната охрана. Къмъ 17
часа въ тази борба се намеси и 1-а с. с. батарея, заела дъл­
боко закрита позиция въ посочения й районъ. Тогава турските
батареи една следъ друга беха принудени да разредятъ огъня
си. Артилерийското надмощие беше вече на наша страна и пе­
хотата можеше да настжпи, но поради напредналото време на­
стжплението беше отложено за следния день. Затова артиле-
рийскиятъ огънь беше прекратенъ.
Привечерь на позиция излезоха 2-а и 7-а батареи. Т е се
разположиха влево и вдесно отъ 1-а батарея, а 1-а и 3-а не
с. с. батареи беха снети отъ позиция. Нощьта настжпи. Арти
 39

пистите отъ двата полка бЪха изпълнили бляскаво първата

си бойна задача. ^
На Ю октомврий отъ 3 часа сутриньта валеше ситенъ есе-
ъ дъждъ, като на разсъмване се засили и почвата се съв-
”!мъ разкаля. Времето, обаче, не попречи на боя. Престрел­
ката продължи презъ ц-Ьлата нощь и на съмване 1-а бригада,

Схела 1

като използува мъглата, настжпи и завладе позицията на про­

тивника. Придадените къмъ тази бригада 1-о артилерийско от­
деление, 7-а с. с. батарея и нескорострелниятъ полкъ, поради
мъглата, бездействуваха. Тогава командирътъ на 1-о отделение
реши да настжпи напредъ. Къмъ 8 ч. времето се поразясни.
Къмъ това време на позицията на 1-о с. с. артилерийско от­
деление пристигна началникътъ на артилерията. На нескоро-
стрелния полкъ той заповеда да настжпи къмъ завладената
позиция. Въ тази заповедь командирътъ на полка описа поло­
жението на пехотата така: „Преди разсъмване 19-и пех. полкъ
е миналъ незабелязано презъ Ески-Полосъ, нахвърлилъ се е
 40

неочаквано върху противника и го е изтласкалъ отъ позицията

му. 44-и пех.^полкъ настжпилъ по-късно. И той е използувалъ
мъглата, приближилъ е противника, атакувалъ е смело пози­
цията му, като е заелъ окопите, пълни съ убити и ранени“.
Въ изпълнение на тази запов%дь командирътъ на 1-о с. с.
отделение назначи 7-а батарея за опорна, а съ останалите ба­
тареи тръгна напредъ. Отделението се движеше безъ пжть,
на места направо презъ лозята. Поради дъжда и разкаляната
почва движението беше извънредно затруднено. Орждията на
места беха затънали до главините, конете едва изгазваха
кальта, офицерите и войниците беха изцапани отъ главата до
краката и почти изнесоха оръдията на ржце.
Въ сжщото време се подаде напредъ и нескорострелниятъ
полкъ. Батареите му требваше да се справятъ съ сжщите
трудности при движението както и въ 5-и с. с. полкъ. Осьта
на едно отъ орждията на 6-а не с. с. батарея се счупи, но на
това никой не обърна внимание. За доблестните артилеристи
въ този моментъ беше важно само едно: по-скоро да изле-
затъ на позиция, за да подпомогнатъ изнемогващите си дру­
гари — пехотинците. Не остана на местото си и 7-а батарея.
Следъ като се разбра, че противникътъ е далечъ, тя се по­
даде напредъ почти веднага следъ отделението, къмъ което
беше придадена.
Следъ пристигането си на скалистия гребенъ, предъ който
беха пехотните вериги, командирътъ на 1-о отделение избра
маскирана позиция за батареите, като насочи огъня имъ така:
1- а батарея — по батареята въ западната окрайнина на с.
Петра, а 2-а и 7-а — по тази задъ горичката. Тези именно
батареи нанасяха големи загуби на нашата пехота. Турските
орждия беха скоро принудени да замълчатъ. Тогава пехотата
се привдигна и понесе напредъ така, че требваше отново да
се настига.
Командирътъ на отделението заповеда 2-а и 7-а батареи
да настжпятъ подъ прикритието на 1-а, като заематъ гребена
югоизточно отъ старата позиция. На този гребенъ команди­
рътъ на не с. с. полкъ вече разузнаваше позицията за своето
2- о отделение. Започна се отново движение на батареите на­
предъ.
Д вете отделения почти едновременно излезоха на позиция,
макаръ и този пжть да беха обстреляни отъ една турска ба­
тарея северно отъ селото. Съ пристигането на новия гребенъ
командирътъ на 1-о с. с. отделение забеляза, че нашата пехота
отново беше попаднала подъ огъня на една турска батарея,
застанала на открито влево отъ селото. Първата работа на
излезлите на позиция батареи беше да я задушатъ. По нея
първа откри огънь 7-а с. с. батарея, а после 4-а и 6-а не с. с.
батареи. Скоро прислугата на тази турска батарея се разбега,
а по-късно целата беше пленена.
 41

Следъ този успЪхъ двете отделения требваше да се спра-

вятъ съ други две турски батареи, които бЪха се замаскирали
скалите северно отъ селото. По тЪхъ беше насоченъ
огьньтъ на 4-а и 6-а батареи, а 5-а не с. с. откри огънь по
пехотните вериги северно отъ с. Петра.
На 2-а с. с. батарея се даде задача да стреля по колоните,
които се движеха отъ в-Ьтърната мелница къмъ селото, а 1-а
батарея наблюдаваше посоката къмъ Куюнъ-Гяуръ. Къмъ това
време три турски табора се развърнаха срещу левия флангъ
на бригадата. Дружината отъ 43-и пех. полкъ, която още не
бЬше взела участие въ боя, посрещна противника съ карте-
ченъ огънь, а после се понесе напредъ въ атака. Турците не
издържаха този устремъ и обърнаха гръбъ, като увл-Ькоха на-
Задъ и съседите си. Тогава 1-а и 7-а с. с. батареи откриха си-
ленъ огънь по отстжпващите противникови войски и полето
се покри съ трупове и ранени. Сега на артилеристите оста­
ваше да се справятъ съ веригите на противника, които още
упорствуваха северно отъ селото.
Къмъ 15 ч. 30 м. при 1-о с. с. отделение беше пристигналъ
командирътъ на полка. По негово указание огьньтъ беше на­
соченъ по неразколебания още противникъ. Ураганите на на­
шите батареи скоро разколебаха отначало отделни турски вой­
ници, а после предизвикаха общо отстжпление и въ този уча-
стъкъ. Отговоръ на сполучливия огънь беше дружното ура
отъ нашата пехота, която отново се понесе напредъ. Целиятъ
боенъ редъ на турците скоро беше сметенъ и всичко хукна
въ пълно безредие назадъ. На батареите отново се отвори ра­
бота. Нашите орждия забълваха честъ смъртоносенъ огънь и
техните редове косеха отстжпващите, като превърнаха от-
стжплението имъ въ бегство. То беше толкова бързо, че коман­
дирътъ на полка скоро заповеда на командирите на 1-о с. с. и
2-о не с. с. отделения да закачатъ и се изнесатъ още напредъ.
Когато батареите се изкачиха на платото ю.-източно отъ
Петра, противникътъ беше изчезналъ изъ дълбоките долища
на Текиръ-дере. Като резултатъ на този паметенъ бой, освенъ
славната победа, беше пленяването на една цела батарея, за
която се спомена по-горе, на едно орждие отъ друга батарея
и на неколко ракли отъ трета, а надъ селото при спусъка
къмъ Текиръ-дере пжтьтъ беше задръстенъ отъ изоставени
обози, ракли и разхвърляно оржжие и снаряжение.
Поражението на турците въ този пръвъ бой беше страшно.
Турскиятъ разгромъ окуражи нашите артилеристи и нагледно
имъ показа превъзходството на българското оржжие и коман-
дуване и имъ вдъхна вера въ пълната победа надъ врага.
 42

Едвамъ на другия день отъ разпита на местните жители

и заловените пленници се установи, че срещу 4-а пех. Преслав­
ска дивизия с ъ действували цели три турски дивизии: 8-а, 9-а
и Афионъ-Карахисарската — подъ командата на храбрия Мах-
мудъ Мухтаръ паша.
Едвамъ на другия день, когато настъплението продължи, се
установи, че противникъ нема, че поражението му е по-страшно,
отколкото дори нашите с ъ могли да помислятъ, и като резул-
татъ на това поражение е последвало изоставяне на крепостьта
Лозенградъ.
Засипани отъ могъщия и точенъ огънь на нашата артиле­
рия, видели острието на българския ножъ, остатъците отъ 3-и
турски корпусъ не можаха да се спратъ въ тази крепость и
въ пълно безредие отстъпиха южно отъ нея, като изоставиха
въ наши ръце многобройна плячка.
Щомъ се разбра, че Лозенградъ е изоставенъ, полковете
отъ 4-а дивизия, между които беха и двата артилерийски полка,
въ походенъ редъ при непрекъснато ура минаха презъ града
и къмъ 17 ч. 30 м. се разположиха така: 1-о с. с. отделение
въ състава на 1-а бригада при гарата, а 5-и не с. с. полкъ въ
състава на 3-а бригада — въ с. Караакдеръ.

7 . СЕЛиОЛУ
(Схела 2)
Въ същото време, когато девата колона на 4-а д и в и з и я пе­
челеше победата при Ески-Полосъ и Петра, десната колона,
въ състава на която влизаше 2-о и 3-о отделения отъ 5-и ар­
тилерийски полкъ, настъпваше по пътя Татарларъ—Селиолу
за Куюнъ-Гяуръ.
Къмъ 14 ч. 30 м. на 9 октомврий откъмъ югъ се чуха ар­
тилерийски гърмежи. Командирътъ на бригадата заедно съ ко­
мандира на 3-о артилерийско отделение, който беше началникъ
на артилерията въ колоната, веднага излезоха напредъ. Когато
т е достигнаха височините с. з. отъ Селиолу, предъ техъ по­
ложението беше следното: турците заемаха височините ю. и.
отъ това село, като се беха ешелонирали въ 2—3 реда, а една
техна батарея стреляше редко и разсеяно. Нашъ артилерийски
взводъ беше застаналъ при могилата вдесно отъ пътя Та­
тарларъ—Селиолу и стреляше. Предъ него се беше развър­
нала една дружина отъ 35-и пех. Врачански полкъ. Предната
охрана на десната колона беше вече усп.ела да се развърне
въ боенъ редъ и се спущаше къмъ Селиолу. 6-а батарея отъ
полка, която влизаше въ състава на предната охрана, очакваше
на подготвителна спирка въ окрайнината на гората, източно
отъ развалините Сейменъ, привършването на разузнаването на
позицията отъ своя командиръ.
С хела 2
 44

Следъ като се запозна съ положението, бригадниятъ коман-

диръ реши да атакува противника, за да разчисти пътя си за
Куюнъ-Гяуръ Затова той заповяда останалите две дружини
отъ 8-и пех. Приморски полкъ да засилятъ предната охрана а
о-о с. с. отделение да излезе на позиция и поддържа атаката
на пехотата. 31-и п. полкъ и 2-о артилерийско отделение отъ
полка той остави въ свое разпореждане.
Въ изпълнение на получената заповедь командирътъ на 3-о
отделение определи районите за разузнаване между батапей-
ните командири вдесно отъ батареята на предната охрана.
1юследната току-що беше излезла на позиция.
Точно въ това време турците беха открили огънь отъ око­
пите си, а една техна колона бързаше иззадъ гребена да за-
сили техните вериги. Щомъ беше забелязана отъ командира
на 6-а батарея, последниятъ веднага откри бръзъ и точенъ
огънь по нея. Само съ неколко урагана колоната беше пръс­
ната и прогонена назадъ. Следъ това командирътъ на тази ба­
тарея се нахвърли съ огъня на своите оръдия по окопите на
противника. Както и по-рано, огъньтъ беше силенъ и точенъ
I ои окуражи настъпващата наша пехота, която енергично вър­
веше напредъ. На мръкване огъньтъ на 6-а батарея беше за-
силенъ отъ 9-а и 5-а батареи. Командирътъ на 9-а батарея
беше избралъ маскирана позиция, но огъньтъ на турците беше
така недействителенъ, че оръдията скоро беха изтъркаляни
напредъ и стрелбата започна съ право мерене. Съ данни отъ
Ъ-а батарея той даде единъ редъ за проверка и веднага следъ
това мина на поражение. Дадените три урагана попаднаха
точно въ цельта, нанесоха големи загуби и пръснаха приижда­
щите поддръжки на противника. Следъ това той пренесе точния
си огънь по окопите на турците. Почна да се стъмнява. Крат-
киятъ есененъ день догаряше. Спусналиятъ се презъ селото 31-и
пех. полкъ къмъ атакуемите височини продължи настъпле­
нието си въ тъмнина. Скоро до артилеристите достигна тех-
ното мощно ура, което се поде по целата бойна линия На­
шите пехотинци беха станали господари на позицията на про­
тивника. Презъ целата нощь, обаче, боятъ продължи. Пушеч­
ната стрелба не стихваше. Непрекъснато се подаваха ракети
и сигнали съ тръби. ^
Къмъ 22 ч. 30 м. командирътъ на 2-о отделение получи
заповедь да заеме позиция южно отъ с. Селиолу, като местото
беше указано отъ командира на бригадата по картата. Беше
непрогледна нощь. Батареите се смъкнаха въ селото и се по­
строиха въ сборенъ редъ, а командирите имъ заминаха за ра-
зузнаване въ указания имъ районъ. Въ това положение бата­
реите останаха до сутриньта, когато на съмване получиха за­
поведь да се оттеглятъ назадъ. Къмъ 16 ч., обаче, целата бри­
гада заедно съ придадената й артилерия решително настъпи
 45

напредъ къмъ Куюнъ-Гяуръ. Около 20 ч. тя зае отново селото

Селиолу.
Валеше ситенъ дъждъ. Почвата още повече се разкаля и
ет-Ь отделения, вместо съ отстъпилия бързо иротивникъ,
требваше да се борятъ съ природата.
Но какво беше станало? Защо противникътъ така бързо и
безредно беше отстъпилъ?
Разбити отъ частите на 1-а дивизия при Гечкенли, изне­
надани отъ появата на 3-а армия въ фланга имъ, смазани отъ
енергичното настъпление на славната 4-а пех. Преславска ди­
визия, турцит-Ь, обзети отъ паника, бързаха да намЪрятъ спа­
сение. За т-Ьхното сломяване не малко допринесе силниятъ и
т0Ченъ огънь на батареите отъ 3-о с. с. отделение на 5-и ар­
тилерийски полкъ, умелото командуване на командирите на ба­
тареите и безстрашието на офицери и войници отъ полка,
които беха проникнати отъ единственото желание да победятъ.
Това именно желание и високиятъ имъ духъ, както и от­
личните действия, сломиха съпротивата на противника и той
обърна гръбъ назадъ ужасенъ, обезверенъ.
Победата при Селиолу реши съдбата на крепостьта Лозен-
градъ. П ътьтъ на българите къмъ сърдцето на Тракия беше
разчистенъ.

в. РЕшитЕлнитъ боеве
(Схеъа 3)
Слрдъ боевете около Лозенградъ отстъплението на про­
тивника на югъ беше толкова бързо, че нашите части изгу­
биха връзката си съ него.
На 14 октомврий Преславци подновиха настъплението си и,
следъ единъ изморителенъ преходъ почти безъ пъть, занощу-
ваха така: 1-а бригада съ 1-о с. с. отделение и 4-о с. с. пла­
нинско отделение на височината изт. отъ с. Чаталъ-Дуванджа;
2-а бригада съ 2-о и 3-о с. с. отделения и 1-а планинска с. с.
батарея на височините източно отъ р. Салъ-дере; 3-а бригада
съ 5-и нескоростреленъ полкъ въ развалините Асанъ-бегли.
На 15 октомврий настъплението на дивизията продължи.
Къмъ 15 часа напредъ по посока на движението се чу честа
артилерийска стрелба. Едва когато батареята отъ предната
охрана се изкачи на гребена западно отъ р. Йоно-дере, се
разбра причината за тази стрелба: противникътъ, който зае­
маше гребена източно отъ Карагачъ-дере, вече беше повелъ
борба съ частите на 5-а пех. Дунавска дивизия, действуваща
влево отъ 4-а дивизия. Командирътъ на предната охрана вед­
нага разгъна ротите въ боенъ редъ, а придружаващата 1-а ба­
тарея получи заповедь да заеме позиция. Забелязалъ блесъците
на една турска батарея източно отъ Карагачъ, командирътъ на
батареята избра добре маскирана позиция и откри огънь по
46

нея. Тогава турската батарея остави веригит-Ь на предната

охрана и започна да търси 1-а с. с. батарея, но тя б-Ьше добре
закрита и турцит-Ь не можаха да я откриятъ.
Почна да се стъмнява. Артилерийскиятъ огънь и отъ двет-Ь
страни стихна.
Въ това време, когато 1-а с. с. батарея водеше борбата,
командирътъ на 1-о с. с. отд-Ьление майоръ Друмевъ извърши
онова, което б-Ь отъ голямо значение за успеха на 4-а диви­
зия въ този решителенъ бой. Той излезе напредъ и, следъ като
се опозна съ обстановката и внимателно я проучи, избра пози­
ции на останалит-Ь две батареи напредъ на открито, за да бжде
на действително разстояние отъ позицията на противника. Той
заповяда батареит-Ь презъ нощьта да се окопаятъ и си по-
■строятъ ниши за снаряди, за да не става нужда презъ деня
раклитЬ да се движатъ на открито, а сжщо така нареди бата­
реит-Ь да се свържатъ съ телефонъ съ наблюдателното му
м-Ьсто.
Тр-Ьбва да се отбележи, че това използуване на фаталната
нощь отъ командира на 1-о с. с. отд-Ьление за изнасяне на ба­
тареит-Ь напредъ и окопаването имъ е едно отъ най-значител-
нит-Ь събития презъ тази война и украсява действията на 5-и
артилерийски полкъ, защото действителниятъ огънь на т-Ьзи
единствени изнесени по ц-Ьлия фронтъ батареи даде възмож-
ность на славнит-Ь Преславци да извършатъ пробива на пози­
цията Карагачъ—Люле-Бургасъ и по този начинъ да решатъ
сждбата на този гол-Ьмъ бой. Че усп-Ьхътъ при Карагачъ се
дължи наистина на 1-о артилерийско отд-Ьление отъ полка,
личи отъ това, че пробивътъ се извърши точно срещу фронта
на това отд-Ьление.
Вечерьта 1-а бригада замръкна въ следния редъ: 7-и пехо-
тенъ полкъ на гребена югоизточно отъ с. Колиби; 1-о с. с.
отд-Ьление на позиция на сжщия гребенъ, а 19-и пех. полкъ
съ 4-о планинско отд-Ьление южно отъ с. Колиби.
2-о и 3-о артилерийски отд-Ьления се движеха въ състава
на 2-а бригада по пжтя Османджикъ—Колиби. Когато въ тъмно
колоната пристигна въ с. Мандрица, узна се, че 1/5-а бригада
е водила бой между с. с. Мандрица, а 2/5-а — при Колиби.
Така 4-а дивизия се нам-Ьри предъ заблаговременно укре­
пената позиция на турската войска на линията Карагачъ—
Люле-Бургасъ, на която б-Ьше отредено отъ сждбата да води
най-гол-Ьмия бой презъ тази война.
Какво представяваше турската позиция предъ 4-а дивизия?
Това б-Ьше единъ дълъгъ голъ гребенъ, къмъ който се
спущаше скатъ съ съвсемъ лекъ наклонъ, безъ каквато и да
е гъш о до с. Карагачъ и р-Ьката. Задъ т-Ьхъ се издигаха ко-
мандуващит-Ь ц-Ьлото поле висоти съ стръмни и изровени ска­
тове, на които б-Ьха турскит-Ь окопи.
 47

Споредъ заповЪдьта на дивизията настъплението тр-Ьб-

иаше да започне въ 7 часа въ следния редъ: 1-а бригада
„д^сно — южно отъ с. Карагачъ, а 2-а бригада вл-Ьво; 3-а
бригада и 5-и не с. с. полкъ бЪха задържани въ маневрени
войски източно отъ с. Колиби.
Когато настъплението на 2-а бригада започна, две турски
батареи откриха огьнь и колоната се развърна въ боенъ редъ.
Забелязалъ стрелбата на турцитЪ, командирътъ на 1-о с. с.

отделение се нахвърли съ трит"Ь си батареи по противника.

Тогава по него започнаха да стрелятъ още две батареи и по
такъвъ начинъ 1-о с. с. отделение привл-Ьче върху себе си
огъня на голяма часть отъ турската артилерия, като улесни
излизането на 2-о и 3-о с. с. отделение на позиция. То стана
подъ огъня на три турски батареи, които стреляха по цЪлия
гребенъ и тила задъ него. Изложени на този огьнь, батарейнитЪ
командири извършиха своето разузнаване. Всички батареи отъ
 48

2-о и 3-о отделения настъпиха едновременно. ВсрЪдъ трясъка

на снарядите т е се понесоха напредъ въ галопъ и безъ коле­
бание се хвърлиха всрЪдъ огъня. Цялата тази грамадна маса
отъ настръхнали и запотени коне, забулени отъ дима на шрап- |
нелите на противника, като че ли се беше понесла въ атака.
Общиятъ устремъ не можеше да се спре нито отъ пръска­
щите се снаряди, нито отъ убитите коне и ранени хора.
— Напредъ, напредъ! Колелата на орждията пьрмеха, бичо- I
вете се размахваха. Гледката беше величествена.
Двете отделения почти едновременно заеха позиция и къмъ
10 часа откриха огънь. Съ излизането на позиция на батареите
отъ целия 5-и с. с. артилерийски полкъ, напредъ излезе и ко-
мандирътъ на полка. Слънцето блестеше право въ очите и
утринната мъгла не беше се още дигнала. Затова турската
позиция трудно се виждаше и точните места н а , турските ба­
тареи не се забелязваха добре. Боятъ беше вече въ своя
разгаръ. Наближаваше решителниятъ моментъ, който требваше
да се подготви отъ артилерията..
Отъ разузнаването, което командирътъ на полка направи,
се разбра, че въ участъка противникътъ действува съ 10— 12
батареи срещу 9 батареи отъ 5-и с. с. полкъ. Затова той за-
поведа да излезе на позиция 5-и не с. с. полкъ и планинското
отделение. Когато 1-о не с. с. отделение отъ полка наближи
артилерийския гребенъ, по челната 2-а батарея се нахвърли
една турска батарея. Убити беха неколко коне и ранени не-
колко прислужници. Батареята се разкжса на две. 1-а и 3-а
батареи отъ сжщото отделение излезоха на позиция по орж-
дейно. Къмъ обедъ целата артилерия на 4-а пехотна дивизия
беше излезла на позиция и беше поставена вече въ действие.
Отделенията отъ левия участъкъ действуваха подъ командата
на командира на 5-и с. с. артилерийски полкъ, а тия отъ десния
такъвъ (1-а бригада) самостоятелно всеко за себе си.
Канонадата отъ двете страни се засили. Борбата беше въ
разгара си. 1-а и 2-а батареи откриха огънь по току-що обади­
лата се турска батарея и минаха на поражение. Резултатътъ
беше унищожителенъ за турците. Както после можа да се
види, 1-а батарея беше пробила щитовете на две турски
орждия и избила прислугата, а 2-а беше пробила зарядната
ракла на 4-о орждие и нанесла страшни поражения. Задъ тази
ракла беха намерени убити батарейниятъ и взводенъ коман­
дири и единъ войникъ. Така тази турска батарея беше заста­
вена напълно да замлъкне.
Въ това време 7-а батарея обстрелваше застаналата на от­
крита позиция турска батарея и скоро съ точния си огънь
принуди прислужниците й да се разбегатъ.
2-о не с. с. отделение можа да открие огънь къмъ 11 ч. и
30 м., за да поддържа настжплението на 19-и пех. полкъ.
 49

Къмъ това време останалите отделения отъ двата полка

вече най-енергично действуваха. Гол-Ьмиятъ бой ехтеше. Реша­
ваше се сждбата на два народа. Разчистваха се вековни
сметки.
Следъ обедъ слънцето се измести и по осветената турска
позиция ясно се очертаха всички окопи и открити батареи.
И най-малкото движение на противника се забелязваше. Попад­
нали подъ точния огънь на нашите батареи, турските — една
следъ друга — беха заставени да замлъкнатъ. Само тукъ-
таме се обаждаше по некое орждие. Въ това време нашата
пехота напредваше. Попаднала отначало подъ огъня на тур­
ските батареи, тя се надеваше, че около Карагачъ-дере ще
влезе въ мъртво пространство, но, когато стигна на около
1000—1200 крачки отъ окопите на противника, беше посрещ­
ната отъ силенъ пушеченъ и картеченъ огънь и залегна. Изло­
жени така на убийствения огънь, нашите вериги изнемогваха.
Числото на ранените растеше. Положението стана критично.
Упорито се държеше само 19-и пех. полкъ.
Къмъ това се присъедини и огъньтъ на турската артилерия,
която съ останалите си здрави орждия се нахвърли върху пе­
хотата. Тогава началникътъ на артилерията заповеда на отде­
ленията отъ левия участъкъ да пренесатъ огъня си изключи­
телно по артилерията на противника. Но и това не помогна.
Некои отъ веригите се движеха предъ орждията на 1-о с. с.
отделение и пречеха на стрелбата. Имаше и пехотни групи,
които почнаха да се разколебаватъ и да се оттеглятъ назадъ
подъ убийствения артилерийски и пехотенъ огънь на против­
ника. Адютантътъ на отделението и некои отъ наблюдателите
излезоха напредъ да задържатъ оттеглящите се вече части.
Последните се успокояваха едвамъ следъ като виждаха предъ
себе си стрелящите орждия.
Предвидъ на това неопределено положение предниците на
едни отъ батареите беха повикани да се приближатъ къмъ
позицията.
— Предниците назадъ! — извика командирътъ на полка.
— Тукъ ще мремъ!
Заповедьта беше категорична и запрежките се отдалечиха.
Тогава батареите, разбрали смисъла на тази заповедь, засилиха
стрелбата си. Точно въ това време между 1-о и 3-о отделения
се чу барабаненъ бой и множество тржби засвириха настжпле-
ние. Съ викове „ура“ и „напредъ“ чичовците отъ 3-а бригада
се понесоха въ атака, като увлекоха съ себе си всички разко­
лебали се отъ 1-а и 2-а бригади.
И изведнажъ картината на боя се измени. Косите настръх­
наха. Нашите орждия засилиха огъня си. Всеки командиръ на
батарея насочи огъня си по тази противникова батарея, която
5-и артилерийски полкъ 4
50

още проявяваше животъ. Въздухътъ се изпълни съ електри-

чество. Буботенето на оръдията се сле въ едно. Подпомог­
ната отъ мощния огьнь на нашите батареи, пехотата про­
дължи настъплението си безспирно.
Къмъ 16 ч. скатътъ около сипеите се изпълни съ отстъп­
ващи турци. Малко следъ това се забелязаха отделни наши
войници, а после и ц-Ьли групи да се промъкватъ къмъ с ъ ­
щото место. Турските резерви, които се опитаха да се проти-
вопоставятъ, беха разпръснати отъ огъня на 3-а, 4-а и 8-а ба­
тареи и скоро центрътъ на неприятелската позиция беше въ
наши ръце.
Турцит-Ь се опитаха да си възвърнатъ изгубените окопи,
като насочиха н%кои части откъмъ десния флангъ, но беха
разпръснати отъ действителния огънь на 1-о с. с. и 2-о не с. с.
отделения.
Привечерь командирътъ на 1-о не с. с. отделение заповеда
на 1-а и 3-а батареи да напреднатъ и заематъ позиция на
700—800 крачки задъ завладения гребенъ срещу левия флангъ.
Съ настъпването на нощьта боятъ постепенно затихна.
Нощьта беше използувана за окопаването на батареите,
привеждането имъ въ редъ и за попълване на бойните при­
паси, защото беше ясно, че този големъ бой ще продължи и
на следния день.
И наистина, артилеристите не се излъгаха. Още съ пуква­
нето на деня на 17 октомврий се завърза артилерийски дву­
бой. Отъ противникова страна се обаждаха около 8 батареи,
но по-слабо отъ вчера. Стреляха само фланговите турски ба­
тареи, защото две централни беха пленени, а други четири,
недалечъ отъ техъ, беха напустнати отъ прислугата си. Къмъ
10 ч. 30 м. нашата пехота откъмъ фланговете на заетата по­
зиция предприе настъпление. Всички здрави турски оръдия
откриха огънь. Необръщайки внимание на това, нашата пехота,
подпомогната отъ ефикасната стрелба на нашите батареи, раз­
шири успеха си въ центра на позицията.
Къмъ 13 ч. командирътъ на 1-о отделение отъ 5-и с. с.
полкъ получи съобщение отъ единъ отъ дружинните коман­
дири на 7-и пех. полкъ, че дружината му се е затвърдила
здраво на заетата позиция, но го безпокоела много една тур­
ска батарея съ своя фланговъ огънь. Затова той молеше или
да му се изпрати една батарея, или пъкъ хора, които да из-
ползуватъ пленените турски оръдия и накаратъ да замлъкне
въпросната батарея. Следъ предварително разузнаване коман­
дирътъ на полка изпрати на гребена планинското отделение.
Къмъ 15 ч. 30 м. 1-а и 2-а планински батареи заеха позиция
на указаното имъ место и откриха огънь по неприятелските
пехотни части, като ги принудиха да се оттеглятъ. Окуражени
отъ присътствието на наша артилерия, нашите пехотни части
 51

дпиха още напредъ. 2-а планинска батарея дотъркаля оръ-

},а
дията си на следния гребенъ и оттамъ продължи обстрелва­
тя
нето на
] отстъпващия противникъ.
усп-Ьхътъ на 4-а дивизия беше пъленъ, но тъй като дей-
уващата вдясно 6-а дивизия беше срещнала сериозна
СТпротива и не можеше да напредне, а действуващата влЪво
'а дивизия беше принудена, подъ натиска на многоброенъ
I °100ТИвникъ, да се оттегли назадъ, поради което между нея и
4д дивизия се образуваше незаета междина отъ около 8 клм.,
’ цастит-Ь отъ 4-а дивизия предстоеше задачата да не позво-
1ЯГЬ на противника да се промъкне въ тази междина.
За тази дель командирътъ на дивизията заповяда частите да
се окопаятъ здраво на местата си, като се задържатъ на всека
|(еНа на тЪхъ, а 9-и пех. полкъ на мръкване незабелязано да
се оттегли и съ помощьта на пионерната дружина да започне
да подготвя позиция между с. Мандрица и 1-о не с. с. отде­
ление. Действително не следъ дълго време отъ даването гор­
ната заповедь откъмъ горичката се насочиха да атакуватъ
дЪсния флангъ на изнесените наши части на Карагачкия гре­
бенъ гъсти турски маси. Съ огъня на 1-о с. с. отделение, осо­
бено на 7-а батарея, тези маси беха пръснати. Следъ малко,
обаче, се зададоха още по-големи турски маси, които сега
б%ха посрещнати съ огъня на 1-о с. с. и 2-о не с. с. отделения.
Къмъ 16 ч. 30 м. турците за трети пъть беха отбити съ
артилерийски огънь. Следъ това т4 вече не подновиха настъ­
плението си отъ този флангъ.
Откъмъ левия флангъ турците настъпиха само съ една
колона, която беше разпръсната съ огъня на 3-а не с. с.
батарея.
За да се заздрави положението на частите, заели неприя­
телската позиция, напредъ беше изпратено 1-о с. с. отделение.
Къмъ 17 часа командирите на двата артилерийски полка
I обиколиха батареите и дадоха нареждане оръдията да се при-
ближатъ къмъ гребена и тамъ да се окопаятъ. Съ настъпва­
нето на нощьта боятъ стихна.
На следния день, когато напълно се развидели, направи
впечатление пълната тишина по позицията на противника. Нито
единъ изстрелъ. Никакво движение. Турските оръдия стърчеха
въ далечината безмълвни. По всичко личеше, че противникътъ
е напустналъ позицията си. Изведнажъ честа стрелба отдесно
разтърси въздуха. Застрашени отъ успеха на 4-а дивизия, тур­
ските части, действуващи срещу 6-а пех. Бдинска дивизия, беха
почнали да се оттеглятъ. Въ далечината ясно се очерта една
колона, която се движеше въ югоизточна посока. Тогава ко­
мандирътъ на 1-о с. с. отделение реши да обърне въ тази по­
сока 7-а батарея. Командирътъ, обаче, на тази славна батарея
изпревари заповедьта. Още щомъ забеляза колоната, той обърна
 52

орждията си на 90° и откри огънь. Поради грамаднитЯ загуба

които претърпяха, турцитЯ се разпръснаха.
Къмъ сжгцото време такава ураганна стрелба поведе и
не с. с. отдЯление, но то стреляше въ друга посока —
чинката, отъ която презъ вчерашния день турцитЯ бЯха
приели своитЯ атаки. НЯколкото снаряди, хвърлени отъ 4-а
с. с. батарея въ тази посока, дадоха неочакванъ резу
Веднага срещниятъ скатъ почернЯ отъ турци. Въ пълно
дие тЯ бЯха пръснати отъ огъня на това отдЯление,
при бЯгството си увлЯкоха защитницитЯ срещу нашия
флангъ и тЯзи предъ фронта на 6-а пех. Бдинска

БЯгстЬото на турцитЯ следа боя при с. Карагачг

Къмъ 10 часа турцитЯ нодъ действителния огънь на нашит!

батареи се изгубиха отъ очи и нашитЯ части станаха госгак
дари на тЯхната позиция. Тукъ бЯха пленени 24 орждия, много
ракли и снаряди.
Въ сжщото време, обаче, положението на 5-а дивизия все
още бЯше лошо. Тогава командирътъ на 4-а дивизия, безъ да|
чака заповЯдь отгоре, реши да помогне на съседа си, колкото;
и войницитЯ му да бЯха уморени. За цельта бЯше образувана
една колона подъ командата на подполковникъ Кацаровъ, ко-
мандиръ на 5-и не с. с. полкъ, въ съставъ: 19-и пех. полкъ, 8-а
с. с. и 3-а не с. с. батареи, която по долината на Карагачъ-
дере да настжпи на северъ. Малко по-късно въ сжщата по-
 53

ъМЪ Безименната височина по левия брЪгъ на Карагачъ-

«** напредна 3-а бригада, съ цель да действува въ флангъ и
дСре на противника. Останалите части отъ дивизията останаха
т”Лза§лаД'Ьната позиция подъ командата на командира на 1-а

^ Ирдвамъ сега тукъ можаха да се видятъ резултатите отъ

Крпата на Преславци: числото на пленените оръдия нарастна
! 0°т4 Изоставени беха доста ракли, некои отъ които пълни
на Заряди. Целото позиционно пространство беше осеяно съ
съ 0ве, разхвърлени снаряди, оръдия и бойни припаси. Пора­
жението на противника беше пълно.
* Въ това време двете колони отъ състава на дивизията на-
тхпваха. Десната колона, следъ като измина 2 клм. отъ с. Ка-
!*,гачъ, се развърна въ боенъ редъ. Движението, обаче, беше
айно' затруднено поради гористата местность. Къмъ 17 часа
К-, далечината се забелязаха големи противникови отстъпващи
Пасти. Пръвъ откри по техъ огънь командирътъ на 6-а с. с.
батарея. Командирите на 9-а и 5-а батареи го последваха и
обсипаха тия части съ смесени урагани отъ шрапнелъ и гра­
нати. Тъмнината сложи край на стрелбата. На следния день
настъплението требваше да продължи, за да се помогне още
по-ефикасно на 5-а дивизия.
Така завърши големиятъ бой на двата артилерийски полка
на линията К а р а г а ч ъ — Люле-Бургасъ, бой, въ който т е чрезъ
своя умело воденъ огънь и готовность за себепожертвуване
спомогнаха да се нанесе решителната победа, а въ тежките
моменти подложиха гърдите си, за да изтръгнатъ тази победа.
Боятъ, прочее, при Карагачъ е гордость за 5-и артилерийски
полкъ, защото презъ трите дни, презъ които той се води, арти-
лериститЪ отъ този полкъ изградиха величието на своето
славно име, за да могатъ днесъ съ право да се гордеятъ
съ него.
Ето некои отъ първите великани — храбреци-артиле­
ристи, които съ рискъ на живота си спомогнаха за успеха на
тези решителни боеве.

ПОЛКОВН1ЖЗ Л\АНОВ2>ГЕОРГи
Когато на 16 октомврий полковникъ Мановъ Георги — ко-
мандиръ на 5-и артилерийски полкъ — тръгна напредъ, за да
поеме общото командуване и обедини действията на артиле­
рията отъ дивизията, попадна подъ силния огънь на турската
артилерия. Отъ двете страни на пътя се беха простнали пред­
ниците на батареите. Безъ да обръща внимание на огъня, той
тръсомъ продължи пътя си и се намери при 6-а батарея,
която водеше най-усилена стрелба, засипвана отъ шрапнелния
огънь на една турска батарея.
 Присжтствието на командира на полка при самит! 0р * ,
и спокойното [му държане подъ градъ отъ куршуми прели!
вика възторгь у войниците и канонирътъ Спиридонъ АнгелпЛ
извика: — „Момчета, какво сте се свили, бе? Какво се боит?!

Я вижте: задъ насъ командирътъ на полка правъ се раз­

хожда“.
Почти презъ ц1лия день командирътъ на полка 61-ше между
батареит!. Опасностьта не го стр-Ьскаше, той като че ли я
 55

пг-Ьше Следъ обЪдъ сжщия день въ най-критичния моментъ

ТЪРбпя когато бойниятъ редъ на дивизията б*ше разколебанъ,
Н% ге нам-Ьри при 1 о с. с. отделение, което б-Ьше наи-изда-
т0“ напредъ. Веригит-Ъ на пехотинцит-Ь почнаха да задмина-
ппждията но батареите и не мислеха да се изтеглят ь.
& Т-Ьхъ б-Ьше т-Ьхниятъ командиръ на полка. И когато един ь
т?ъ батарейнит-Ъ командири заповяда за всЬки случаи да се
ппвикатъ предницитЪ и приближатъ къмъ позицията, стана
и-ьшо което артилеристит-ь отъ 5-и артилерийски полкъ никога
не б"Ьха виждали. Командирътъ на полка извика.
.— Тукъ ще мремъ!
а това значеше, че ще мре и той заедно съ своитЪ доб-
лестни артилеристи. Ще мре, но не ще отстжпи, когато се ре­
шава сждбата на България. о
И 1-о артилерийско отделение, опората на ооиния редъ на
палата дивизия, лостътъ, около който се движеше бойниятъ
* , остана твърдо на местото и подкрепи атаката на 3-а
бригада. Победата б-Ьше спечелена.
Полковникъ Мановъ въ този критически моментъ наистина
б-Ьше великанъ. ____,

А А й О Р 2 Ж ЕК ОВ2
На командира на 5-а батарея майоръ Жековъ не се отдаде
случай да вземе участие въ първит-Ь боеве на тази воина
Това н-Ьщо бТше доста смутило този офидеръ, щЬлиятъ
животъ на когото бТше само служба на Царь и Родина. Ьез-
пействието твърде много го измжчваше и затова, когато на 1о
октомврий при току-що подкачения бой при Карагачъ команди­
рътъ на 3-о артилерийско отделение му даде назначение, той
ц-Ьлъ 6% обзетъ отъ радость.
Съ получаване запов-Ьдьта да открие огънь по две турски
батареи, които прТчеха на нашето настжпление, той се нахвърля
отначало само върху едната така, че я засипа съ наи-точенъ
ураганенъ огънь, решилъ после да помисли какво ще прави съ
другата. Увл-Ьченъ въ стрелбата, майоръ Жековъ не обръщаше
внимание на близкитТ турски шрапнелни пръскания, нито на
предупрежденията на своит-Ь подчинени — да се закрие. 11равъ
подъ огнения дъж дъ на турскитЪ батареи той наблюдаваше
съ далекогледа си пораженията на своята -батарея и пращаше
къмъ цельта ураганъ следъ ураганъ.
Ала стрелбата по гребена, задъ който б-Ьха орждията на
5-а батарея, и по самия гребенъ, на който б-Ьше наблюдателното
м-Ьсто на командира на батареята, се още повече засили и
единъ турски шрапнелъ се пръсна надъ майоръ Жековъ, по­
вали го на земята и го нарани смъртоносно. Доблестниять
майоръ Жековъ остана докрай вЪренъ на своята безпредълна
преданость къмъ службата.
 56

Вече тежко раненъ, той продължаваше да мисли само за

нея и за своята батарея и затова съ последни сили изкоман­
дува :
Батареята да продължи стрелбата!
Последна запов-Ьдь, последна команда. Главата на смъртно
ранения командиръ на батареята се отпустна. Той беше веч»
мъртъвъ.
За моментъ 5-а батарея замълча, но следъ малко артиле­
ристите спомниха заповедьта на своя милъ батареенъ коман­
диръ и откриха такъвъ ураганенъ огънь по турските батареи
че скоро т е беха заставени да замлъкнатъ.

КАП11ТАН2 ТОДОРОВ2
Въ същото време, когато майоръ Жековъ ръководеш е'
огъня на своята батарея отъ гребена, капитанъ Тодоровъ, ко­
мандиръ на 3-а батарея, беше застаналъ малко встрани ’ отъ
него. Неговата батарея водеше двубой съ една турска бата­
рея и, целъ увлеченъ въ нея, той ръководеше огъня на
своите оръдия.
Застаналъ при тръбата, той следеше стрелбата си и на
единъ противниковъ редъ отговаряше съ петь. Огъньтъ на про­
тивника още повече се усили. Обаждаха се все нови и нови
батареи. Изведнажъ единъ неприятелски шрапнелъ се пръсна
надъ наблюдателното место на командира на 3-а батарея. Не-
колко куршумчетз се забиха въ гърдите на доблестния капи­
танъ. Обленъ въ кръвь, той не пропустна да извика взводния
командиръ да го замести. Гласътъ му, обаче, се загуби всредъ
страшните тресъци на оръдията отъ двет4 страни. Телефо­
нистите и наблюдателите същ о така беха тежко ранени и
лежеха, безъ да могатъ да повикатъ заместника на батерейния
командиръ. Тогава капитанъ Тодоровъ направи усилие самъ да
отиде при младшия си офицеръ, но, едвамъ беше изминалъ не-
колко крачки, застигна го вторъ шрапнелъ и го повали на зе­
мята. Взводниятъ командиръ, изненаданъ отъ внезапното пре­
кратяване на огъня, се беше залътилъ самъ къмъ наблюда­
телното место и намери капитанъ Тодоровъ. Последниятъ му
даде своите нареждания да продължи стрелбата, като едвамъ
следъ това помоли да го вдигнатъ и отнесатъ назадъ, защото
силите му го вече напускаха. Вечерьта този способенъ и ин-
телигентенъ офицеръ почина, като остави между чиновете отъ
5-и с. с. артилерийски полкъ светлия споменъ за достойно из-
пълненъ дългъ и примеръ за подражание.
 57

9. БОЯТ2 при ЧОНГОРА

(Схел\а 4)

За да помогне на 5-а д и в и з и я , командирътъ на дивизията

на следния день реши да продължи настъплението си.
Къмъ 9 ч. 30 м. на 19 октомврий Преславци настъпиха по
посока на Чонгора. Когато 2-а бригада приближи гребена из­
точно отъ това село, 5-а батарея, която беше въ предна охрана,
започна боя — най-напредъ срещу турска артилерия, а после
и срещу пехота. Скоро въ боя се намесиха 6-а и 9-а батареи,
които заеха позиции въ указаните отъ командира на отделе­
нието райони. Къмъ това време предната охрана се беше вече
развърнала въ боенъ редъ, а артилерията и отъ двете страни
водеше двубой. По движението, което се забелязваше на срещ­
ния гребенъ, можеше да се заключи, че противникътъ вкарва
нови части въ боя, за да осигури застрашения си флангъ.
Нашите батареи продължиха борбата си съ противниковата
артилерия, която постепенно засилваше огъня си. Т е буквално
беха засипани отъ смесените шрапнелни и гранатни урагани.
Най-много страдаше 5-а с. с. батарея, която при това б-Ьше и
най-открита. Когато батарейниятъ командири прекрати стрел­
бата, три противникови батареи пренесоха огъня си по глав­
ните сили на 2-а бригада, настъпващи влево отъ батареята.
За да отвлече огъня отъ техъ, командирътъ на тази батарея
поднови стрелбата си и ураганите наново се струпаха върху
батареята му. Местностьта беше делата разорана. Неколко
противникови снаряди се пръснаха до самата 4-а ракла и я из­
местиха. Другъ снарядъ удари щита на 4-о оръдие, уби пъл­
нача и тежко рани мерача.
Въздухътъ наоколо беше изпълненъ съ тресъци и свис-
тене. Земята около батареята цела трепереше. Не можеше
вече нито да се наблюдава, нито да се стреля, нито да се
чуватъ командите. Неволно очите на всички прислужници се
обърнаха къмъ офицерите. Едно малко малодушие отъ техна
страна, едно движение и т е кой знае какво биха направили.
Ала въ този решителенъ моменти всички началници беха
твърдо на местата си. Нещо повече, подпоручикъ Велчевъ за­
пази пълно спокойствие и си даде видъ, че не забелязва ни­
каква опасность. Съ ръце въ джебове той спокойно сновеше
отъ оръдие до оръдие, като че ли беше въ парка на учение.
И това именно спокойствие на този доблестенъ офицеръ^ оку­
ражи войниците отъ батареята, която, използувайки и най-мал­
ките паузи на турците, се нахвърляше съ силни урагани
по техъ.
Но този духъ, тази жажда за победа съществуваше не
само въ бойната часть, но и въ по-задните поделения на ба­
тареята.
 58

Така, по едно време командирътъ на ешелона забеляза, че

снарядитЪ въ бойнитЪ ракли сж на привършване. Безъ да се
двоуми нито минута, поредниятъ ракленъ командиръ поведе
запрежката си посрТдъ дима и огъня къмъ батареята. Изне-
наданъ, командирътъ на батареята даде знакъ раклата да се
върне назадъ, но никой не го забеляза. ЯздачитТ я подведоха

до праздната ешелонна ракла, направиха смяната и се отдръп­

наха назадъ.
Между това, турцитЪ стреляха все така свирепо по нашитЪ
батареи и най-безмилостно разходваха бойяитЪ си припаси. Съ
численото си надмощие тЪ почти задушиха нашитЪ орждия.
Следъ това огъньтъ имъ б-Ьше пренесенъ въ тила, гдето на
около 600—700 м. б'Ьха предницит-Ь на отделението. Последните
б-Ьха принудени на н-Ьколко пжти да се изм-Ьстватъ, като да­
доха не малко жертви въ убити и ранени хора и коне. Отд-Ь-
 59

лението, обаче, не прекъсна борбата. То я продължи до ве-

черьта, като привличаше върху себе си огъня на неприятел­
ската артилерия.
Къмъ 16 ч. 30 м. на позиция излезе и 3-о с. с. отделение,
а малко по-късно — 1-о с. с. отделение.
Съ настъпването на нощьта артилерийскиятъ огънь посте­
пенно почна да затихва. Пехотните части останаха на местата
си. Батареите почнаха да се окопаватъ. Не с.'с. артилерийски

Пренасяне иа ранени сдеоз боя при Чонгора

полкъ занощува югозападно отъ с. Чонгора. Къмъ полунощь

завалТ силенъ дъждъ, който не престана до сутриньта.
На 20 октомврий имаше мъгла, която закриваше целите.
При все това, обаче, първа откри огънь нашата артилерия. Ко-
мандирътъ на 2-о артилерийско отделение насочи огъня на ба­
тареите си по селото.
Следъ 2-о отделение откри огънь 3-о, а около 10 ч. мъг­
лата се привдигна и стрелбата още повече се засили. Но до-
като презъ вчерашния день огъньтъ на противниковата арти­
лерия беше стихиенъ, презъ днешния бой беше съвсемъ слабъ.
Явно беше, че неговиятъ духъ е сломенъ.
Привечерь нашата пехота атакува и зае Чонгора. Едно не­
приятелско оръдие даде два последни изстрела по селото и
 30

боятъ стихна. БатареитЯ отъ полка замръкнаха на позициитЯ

си, а дъждътъ се усили.
Така завърши шестдневниятъ бой, защото „Чонгора“ бЯше
продължение на боя при Карагачъ и Люле-Бургасъ. Макаръ и
въ кальта, следъ тЯзи усилия, които се изискваха да се поло-
жатъ въ продължение на шесть денонощия, за да се постигне
величавата победа, войниците отъ двата артилерийски полка
най-сетне можеха свободно да си отдъхнатъ.
ТурцитЯ бЯха отстъпили. Цялата имъ източна армия бЯше
разбита и принудена да се оттегли въ пълно безредие.

10. П РЕ Д 2 У А Р и Г Р А Д г

Следъ разбиване турцитЯ на линията Карагачъ—Люле-Бур­

гасъ, тЯ почнаха безогледно отстъпление.
Заваляха отново дъждове, почвата се разкаля, пътищата
б"Ьха покрити съ изоставени оръдия, обози, разхвърлени ра­
ници, снаряди, патрони. Всичко това показваше, че поражението
на противника е било страшно и че той е гледалъ да се спаси
съ бягство, като е разрушавалъ села и чифлици, замърсявалъ
кладенци, опожарявалъ хранителни припаси. Къмъ бедствието,
което бЯше постигнало турската войска, се прибави и друго:
появи се въ нейнигЬ редове въ епидемична форма болестьта
.холера. »
Тази болесть лесно можеше да се предаде и въ на шит Я
редове, особено следъ като българската войска се впусна от­
ново да преследва противника. За предпазването на войницит-Ъ
б'Ьше заповядано да се заобикалятъ населенитЯ мЯста. Подъ
неспйрнитЯ дъждове двата артилерийски полка трЯбваше да
нощуватъ на открито, следъ като по цЯли дни трЯбваше да
•се борятъ съ калнитЯ пътища. ПоследнитЯ бЯха наистина
много лоши, разбити, разкиснали отъ дъждоветЯ. Оръдията
затъваха и конетЯ не можеха да ги изтеглятъ. Добитъкътъ из-
лусталЯ, а фуражътъ 6Я въ недостатъчно количество.
Най-сетне въ края на м. октомврий нашитЯ две армии се
намЯриха предъ Чаталджа, където бЯше се спрЯла за отбрана
турската войска, засилена съ прЯсни войски отъ близката тур­
ска столица и съ такива, докарани набързо отъ Анадола.
Чаталджанската укрепена линия се простираше отъ Черно
до Мраморно морета, като препрЯчваше пътя за Цариградъ въ
най-тЯсната часть на Цариградския полуостровъ. Тя се състоеше
отъ стари землени укрепления, които турското командуване
бЯше поправило и бЯше построило на същитЯ височини нова,
изнесена напредъ позиция отъ два-три реда окопи.
Макаръ турското командуване да не разполагаше съ много
време, укрепленията бЯха доста солидни и общо позицията
 6!

едставяваше значително препятствие, още повече, че самигЬ

височини благоприятствуваха за това.
На 3 ноемврий 5-и с. с. артилерийски полкъ зае позиция
така: 1-а, 2-а и 7-а батареи североизточно отъ с. Чанакча, к о ­
тето се окопаха: 2-о артилерийско отделение западно отъ с. Ча­
накча, а 3-о с. с. отделение — на височината западно отъ с. Ке-
стеникъ. Последната височина бЪше единъ връхъ съ твърде
стръмни скатове, отъ които, за да се бие предлежещата до­
лина, полскит-Ь орждия требваше да застанатъ на най-високата
му часть.

Вз боя на Чаталджа презз ноел\Ьрий 1912 ?. 2-а с. с. батарея на позиция

Въ сжщото време б1зше 1'отово за стрелба и придаденото

къмъ полка гаубично с. с. отделение, което се разположи задъ
Зелената височина.
5-и не с. с. полкъ 6Ъ придаденъ къмъ 9-а пехотна дивизия
и заедно съ 9-и с. с. полкъ образуваха две групи: едната подъ
командата на командира на 5-и не с. с. полкъ, а другата на
командира на 2-о не с. с. отд-Ьление.
Следъ настаняването на артилерията последва заповЪдьта
за атака, която требваше да започне на следния день. Пехо­
тата настжпи още въ тъмно. Утрото б'Ьше мъгливо и не мо­
жеше да се наблюдава. Все пакъ, за да се ободрятъ на-
стжпващигЬ части, командирътъ на 5-и с. с. полкъ заповяда
2-о с. с. и гаубичното отделения да откриятъ огънь по „Зиг­
загообразното укрепление“. По-късно откриха огънь и други
батареи отъ полка и, понеже б'Ьха на маскирани позиции, из­
дадоха своето разположение. Тогава противникътъ се нахвърли
върху тЪхъ и така започна артилерийската борба. По бл-Ь-
 е2

■съцит-Ь можеха да се набележатъ около 12— 13 противникови

батареи. Турците не жалеха снарядите си и стреляха б-Ьсно,
като засипваха съ огъня си цели площади около батареите и
въ тила. За щастие, пръсканията беха доста високи, а самата
стрелба разхвърляна и не настойчива. Огьньтъ, обаче, беше
толкова силенъ, че нЪкои отъ нашите батареи требваше да
прикриятъ часть отъ прислугата си въ нарочно приготвените
ровчета. Особено беше тежко положението на 2-о с. с. отде­
ление, срещу което се беха нахвърлили около 16 орждия съ
всичката си скорострелност По едно време около батареите
беше такъвъ адъ, че командирътъ на полка отъ наблюдател­
ното си место запита командира на отделението какви сж за­
губите въ батареите.
Къмъ 10 ч. противниковите батареи беха почти из дело за­
ангажирани въ артилерийския двубой щнашата пехота можеше
да напредне. Около 11 ч. предъ фронта на 1-а бригада арти-
лерийскиятъ огънь почна да затихва. Предъ фронта на 2-а бри­
гада батареите не можеха да дадатъ съдействие на пехотата,
защото разстоянието беше големо дори и за гаубичното отде­
ление. Следъ пладне противникътъ изкара на гребена срещу
17-и пех. Доростолски полкъ, който беше предъ окопите на
„Уржюну“, две орждия. Командирътъ на 9-а батарея разпръсна
прислугата съ неколко шрапнелни урагана и мина на разру­
шение съ гранати. Следъ осмия изстрелъ прислужниците се
приближиха и почнаха да изтеглятъ орждията. Следъ единъ-
два шрапнелни реда т е побегнаха отново назадъ, ала после
пакъ се доближиха. Малко по-късно командирътъ на батареята
забеляза тия орждия, влачени на ржце, и откри огънь съ
шралнелъ. Прислужниците отново се разбегаха и орждията
останаха така до вечерьта, безъ да взематъ участие въ боя.
Къмъ 19 ч. артилерийскиятъ огънь почна да се разрежда и
на мръкване съвсемъ стихна. Съ настжпването на нощьта ба­
тареите почнаха да се окопаватъ.
Докато действията предъ 1-а бригада се развиваха презъ
този день по описания редъ, предъ 2-а бригада нашите бата­
реи извършиха следното:
Още съ настжпването на деня се започна артилерийски дву­
бой. 1-о с. с. отделение действуваше срещу батареите южно
отъ редута „Караколъ Нокта“. Тъй като нашата пехота се
биеше въ флангъ отъ други батареи, които се обаждаха изъ
задъ самото укрепление, то обстрелването се възложи на 1-о
не с. с. отделение. Къмъ 7 ч. 30 м. откриха огънь и остана­
лите батареи.
Около 8 ч. командирътъ на 9-и артилерийски полкъ запо-
веда двете групи да изпратятъ отначало по една, а после още
по една батареи напредъ за придружаване пехотата. Малко по-
късно той заповеда да се изпрати напредъ и една не с. с. ба-
 63

раШь изпълнение на тази заповЪдь беше изпратена 6-а не

тар6 батарея. Тя се спусна на тръсъ и близу до реката от-
с' си кат0 зае позиция въ една гънка. За да закрилятъ бата-
каЧ * Които променяха позициите си, останалите на старите
рбИпозиции откриха силенъ огънь. 4-а и 5-а батареи дотърка-
Сяха оръдията си напредъ на гребена, за да стрелятъ съ право
еоене като се изложиха на силния огънь на противника: 4-а
батарея беше принудена временно да прекрати стрелбата си,
° 5-а загуби всички прислужници на третото си оръдие.
До вечерьта батареите продължиха съ прекъсване борбата
ги съ противниковата артилерия, а съ настъпване на нощьта
придружаващите батареи беха върнати на старите си позиции.
Следъ боя на 4 ноемврий противникътъ беше разкрилъ
своето разположение. Утрото на 5 ноемврий беше мъгливо и
не се виждаше на повече отъ 200—300 крачки. Първа се обади
артилерията на противника. Макаръ и мъглата още да не се
б^ше дигнала, къмъ 9 ч. 30 м. турските батареи откриха огънь
по нашата пехота. Отъ наша страна откри огънь 5-а с. с.
батарея.
Въ това време мъглата почна да се вдига и въ духа на за-
поведьта на командира на полка — да се поддържа настъпле­
нието на пехотата — батареите откриха огънь. Къмъ 10 ч. бри-
гадниятъ командиръ получи донесение, че ще бъде атакувано
Зигзагообразното укрепление“, и молеше за артилерийска под­
крепа. Тогава командирътъ на 5-и с. с. артилерийски полкъ за-
поведа на четирите отделения да откриятъ огънь по атакува­
ния пунктъ. Атаката, обаче, не успе.
Батареите на противника се нахвърлиха върху нашите от­
теглящи се части. Тогава командирътъ на 1-о с. с. отделение
заповеда да се дот-ъркалятъ оръдията напредъ на гребена и
оттамъ да откриятъ огънь по пехотната позиция на противника.
Съ изкарване отделението на открито то привлече огъня на
турските батареи върху себе си и по такъвъ начинъ облекчи
положението на нашата пехота. Въ същото време 2-о и 3-о с. с.
отделения пренесоха огъня си по турските батареи. Т е успеха
да задушатъ некои отъ техъ и да привлекатъ огъня на други
върху себе си. Артилерийскиятъ двубой продължи до къмъ
15 ч., следъ което почна да затихва. Привечерь падна отново
гъста мъгла и огъньтъ на батареите затихна.
Боятъ предъ 2-а бригада започна, като 5-а не с.с. батарея,
въ изпълнение заповедьта да заеме позиция презъ нощьта на
левия флангъ на артилерийското разположение съ фронтъ
къмъ укреплението „Уржюну“, щомъ се проясни времето,
откри огънь по противниковата батарея до това укрепление.
Трзтиятъ взводенъ редъ попадна въ цельта и турската бата­
рея прекрати огъня си. Къмъ 10 часа 2-а и 1-а не с. с. батареи
обстреляха гъсти неприятелски части южно отъ малкото укре­
 пление и ги принудиха да се пръснатъ задъ гребена. Следъ
пладне артилерийскиятъ огънь се засили и отъ двете страни
за да стихне съ настъпване на нощьта.
Двудневниятъ бой на Чаталджа беше свършенъ.
Притиснати въ Цариградския полуостровъ, турците трфб-
ваше да бранятъ застрашената си столица, която всеки мигъ
можеше да бъде отново атакувана, както никога презъ веко­
вете, когато българските войски биваха предъ Цариградъ.

и. придшриЕТО
Следъ боя на 4 и 5 ноемврий 5-и артилерийски иолкъ при-
стъпи къмъ укрепяване заетата позиция. Какъ точно требваше
да бъде извършено това укрепяване се указваше въ наред,
бата по артилерията на 1-а бригада отъ 4-а дивизия. Съ за­
вършването на окопаването на батареите се пристъпи къмъ
направа на земянки за войниците, като се използуваха материа­
лите отъ горите и близкит-Ь населени места.
Не дремеше и противникътъ. Той усилено работеше по
своята позиция и наблюдателите на батареите донасяха все­
кидневно за увеличаване числото на окопите, за нови бата-
рейни окопи на гребена и напредъ отъ „Зигзагообразното укреп­
ление“, а също и за поставяне телена мрежа предъ предните
окопи.
Презъ време на настъпилото затишие артилерийската дей­
ности беше насочена само къмъ това да пречи на укрепява­
нето на противника. На 12 ноемврий, обаче, се получи запо­
веди турците да не се иредизвикватъ повече, защото с ъ поч­
нати преговори за сключване на примирие. По целия фронтъ
настъпи почти пълно затишие и работите по укрепяването
ставаха по-спокойно.
Но дойде ново зло. Поради постоянните дъждове лошите
и безъ това пътища беха станали непроходими и подвозътъ
отзадъ беше почти спренъ. Войниците и конете не можеха да
получатъ никакви хранителни продукти и фуражъ. Благодаре­
ние на прибраните отъ батареите при настъплението стада
войниците все пакъ имаха месо за ядене, но конете требваше
да минаватъ съ 1—2 кгр. слама или шума на день. Т е беха
оставени на дъжда и студа, измършавеха и почнаха да мратъ
отъ простуда и изтощение.
На 21 ноемврий отделенията получиха следната заповедь
отъ командира на полка:
„Съгласно телефонограмата отъ началника на дивизията
подъ № 710, вчера, 20 того, е сключено примирие между
българските и турски делегати, което е влезло въ сила отъ
7 ч. сл. пл. на 20 ноемврий. Предъ видъ на това военните
 65

действия се прекратяватъ и ще последватъ особени разпо­

реждания.
Днесъ назначената комисия ще определи демаркациониата
линия. № 175“ .

Известието за примирието се посрещна отъ всички чинове

двата полка съ облекчение. Мисъльта за близъкъ миръ
1,а нд да блазни артилеристите, но т е съзнаваха, че прими-
п° 0 0ще не е миръ — и останаха твърди и бодри [на
поста си.

ТоЬарене на гара Журатлии

12. следз прижириЕТо

положЕниЕто на НАшить войски при ч а т а л д ж а

Непрекжснатите дъждове и невъзможностьта да се извърши

подвозъ къмъ Чаталджанската ни позиция принудиха главното
командуване да остави на нея предна охрана, а главните сили
да се оттеглятъ назадъ и да укрепи линията Соукъ-бунаръ —
Странджа — Синекли — Чанта — брега на морето.
На 5-и с. с. полкъ се определи да се настани въ Чаиръ-
дере, а 5-и не с. с. полкъ — въ с. Мандра. Къмъ 11 декемврий
полковете беха разположени така:
1-о и 2-о с. с. отделения въ с. Соя, 3-о с. с. отделение —
с. Чаиръ-дере, а 5-и не с. с. полкъ — въ с. Мандра. Съ при­
стигането имъ въ тези села се започна разузнаването и укре­
пяването на главната отбранителна линия. За участъкъ на 5-и
с. с. полкъ беше определена линията отъ ст. Синекли до До-
мусъ-Дамларж., а на 5-и не с. с. полкъ — на северъ отъ нея.
Въ скоро време батареите беха готови и орждията поставени
въ окопите. Сега положението на полковете беше значително
5-и артилерийски полкъ 5
66

подобрено. Войниците можеха да си починатъ, а конете б%ха

изпратени въ Карагачъ и Гюмюшъ-бунаръ на квартири и пре.
храна — и почнаха да се поправятъ. При това 5-и с. с. полк!
получи 300, а 5-и не с. с. полкъ — 100 ремонтни коне, които
попълниха недостига и замениха неджгавите и слаби коне.
Въ това време се поведоха преговорите за миръ въ Лон-
донъ, които на 17 януарий б-Ьха прекжснати, а на 21 януарий
военните действия требваше отново да почнатъ.
Сега срещу българската войска на Чаталджа стоеше ц%.
лата турска войска, задъ която беше богатиятъ съ неизчер.
паеми средства Анадолъ. Отъ това следваше, че тежестьта на
бждещите военни действия щеше да понесе само България
защото съюзниците беха завършили отдавна своите операции
въ Македония и противникъ срещу техъ вече немаше.
Застанала на постъ, българската войска изчака търпеливо
дългите преговори въ Лондонъ и беше готова да действува,
за да принуди противника да се признае победенъ и искрено
да поиска миръ.
 ПАДАНЕТО НА ОДР11Н2
и сключване лшр2 С2 турцить
(Схела 5)

Огь разтакането на преговорите за миръ въ Лондонъ и не-

отстжпчивостьта на турците се разбра, че докато крепостьта
Одринъ не бжде превзета отъ насъ, противникътъ ще продъл­
жава да се блазни отъ мисъльта, какво колелото на щастието
ще може да се обърне въ негова полза. Ето защо въ нашето
павно командуване назре мисъльта за превземането на тази
крепость съ открита сила и веднага започнаха приготовленията
за атаката отъ наша страна.
Но какво б'Ьше Одринъ?
Това беше крепость на брега на р. Марица, кждето въ
тази река се вливатъ Тунджа и Арда. Тя затваряше единстве­
ните жел-Ьзенъ и шосеенъ пжтшца отъ България за Тракия въ
теснината между мжчнодостжпните Родопи и Сакаръ-планина.
Съ обявяването на войната въ крепостьта се беше затво­
рила 40,000 армия на Шукри-паша, съ достатъчно артилерия,
бойни и хранителни припаси. Макаръ и стари, укрепленията на
крепостьта б%ха засилени съ нови землени такива и заградени
съ телена мрежа на бетонирани железни колове.
Още при започване на военните действия нашата втора ар­
мия започна окржжаването на крепостьта, докато по-късно
това окржжаване се превърна въ обсада.
Планътъ за атаката на Одринъ беше:
1. Да се заблудятъ турците относно местото на атаката и
въ определения день да се започне енергично настжпление отъ
всички страни.
2. Когато турците пръснатъ резервите си, да се атакува
решително по разните участъци на източния секторъ съ от­
крита сила. Атаката да се поддържа отъ нашата многочислена
обсадна артилерия, която вече беше заела позиция срещу този
секторъ.
Съображенията да се избере източниятъ секторъ за место
на удара беха, че тукъ беше издадениятъ жгълъ на укреп­
ленията на крепостьта, който можеше да бжде фланкиранъ отъ
батареите; имаше удобни пжтища за разположение на обсад­
ната артилерия и, най-сетне, този фронтъ беше най-близу до
града и задъ него нЪмаше втора отбранителна линия. Една»,
заетъ — падаше и ц-Ьлата крепость. Освенъ това той
наи-отдалеченъ отъ ж. п. линия и наоколо н-Ьмаше удобни пд

зрението

~) Т ■ 2' ' 1
о /1 з р г . с.с. от,4 . на втората п о зи ц и я източно отъ форта
Аицжн Мому е показано сь знака и разположението
на батареите е така-- ■ м ,

М 1*
&)1 апт.с с.отд. па
М '
третата с и п о зи ц и я е показано съ
з н а к а 1/1^ . батареите, сл г н а е ^ н а п и н и я , п р и това
1.Батарея е н а а &с н и я ф п а н г ъ ,а втора въ -пЬво
ог&нея.
9 } / / арт. с.с.отд.. отъ 8.аРт .с.с.попкь е по ка за но сь
зн а ка ф^ и ф^ . /7ри това сь зн а к а ф^ с я показани
5 и б ват., а сь знака ф<5 е аоказана ^ ватаеея

Схедча 5

тища, та се предполагаше, че турцитЪ съвсемъ не ще очакватъ1

ударъ отъ тази посока. Така че тукъ може да се разчита сжщо
така и на изненада.
Къмъ 10 мартъ въ източния секторъ отъ наша страна б^ха
групирани 50 дружини, 9 ескадрона, 55 картечници, 120 полски
 69

46 полски гаубици, 50 обсадни дълги оръдия, 22 об-

°Р*Д клей оръдия, 5 пионерни роти, 1-а техническа рота и 2
«ляиостанции.
Между тЯзи наши войски бЯше и 1-о артилерийско отдЯ-
е отъ 5-и с. с. полкъ, командувано отъ майоръ Друмевъ,
изпратено отъ Чаталджа да засили артилерията при атаката на

^Артилерията, съгласно Изработения планъ, имаше следната

пача • батареите презъ деня требваше да стрелятъ рЯдъкъ
заА п0 фортовата линия. Съ изгрева на луната тЯ трЯбваше
а участвуватъ въ огъня, който щЯше да се открие въ про-
Дължение на 15 минути отъ всички батареи, следъ това трЯб-
мше Да спратъ стрелбата си за 10 минути. Това прекъсване
йЪше знакъ за общата атака отъ пехотата. Съ изминаване на
това време цялата артилерия требваше да открие преграденъ
гьНЬ задъ позицията на противника, за да не се позволи при­
ближаването на резервитЯ му. По-нагатъкъ разпореждането
гласеше, че съ заемането на укрепленията полската артилерия
ще се подаде веднага напредъ съ пехотата за задържане на
овладяната позиция.
Възприетиятъ планъ бЯше разработенъ до най-малкитЯ по-
•фобности и разученъ най-основно отъ изпълнителитЯ.
За по-лесно управление източниятъ секторъ бЯше раздЯ-
юнъ на северенъ и юженъ отдЯли. За време на атаката бЯше
опредЯлена нощьта на 11 срещу 12 мартъ, когато трЯбваше
да бъде взета предната позиция на крепостьта. 3,4-а бригада
бЯше оставена за общъ резервъ съ 1-о с. с. отдЯление отъ 5-и
артилерийски полкъ. Съ заемането на преднитЯ позиции тЯ по­
лучиха заповЯдь да се приближатъ къмъ с. Мусубейлий.
На 12 мартъ въ 4 ч. 30 м. 1-о артилерийско отдЯление бЯше
запретнато и готово за движение. То получи заповЯдь да заеме
позиция източно отъ Малъ-тепе и съ огъня си да съдействува
на атаката на форта „Айзазъ-баба“ и междината южно отъ него.
Къмъ това време пехотата бЯше излЯзла на западнитЯ скло­
нове на предната позиция и се окопаваше. Позицията на отдЯ-
лението бЯше избрана дълбоко закрита и далече около 3000
метра отъ фортоветЯ „Айвазъ-баба“ и „Айджи-йолу“. Къмъ
17 ч. на 12 мартъ оръдията бЯха окопани и готови за стрелба.
НаблюдателнитЯ мЯста бЯха избрани на около 700—800 метра
напредъ въ единъ противниковъ окопъ. УчастъцитЯ за стрелба
между батареитЯ бЯха разпредЯлени отъ командира на отдЯ-
лението така: 1-а батарея по форта „Айвазъ-баба“ ; 2-а — по
жълтитЯ окопи въ междината; 7-а — ио форта „Айджи-йолу“.
Тъй като началникътъ на северния отдЯлъ бЯше решилъ
да използува успЯха следъ завладяването на преднитЯ пози­
ции, за да атакува фортовата линия, батареитЯ получиха запо-
вЪдь да откриятъ огънь. По същия участъкъ стреляха около
20 гаубични и 50 обсадни орждия. Противниковата позиция се
задими. Защитниците б-Ьха заринати съ чугунъ и олово. Ц,
б^ха слисани отъ ужасната стрелба и не знаеха какво да пра.
вятъ. Задушени б%ха и противниковите батареи и скоро за.
млъкнаха. Престанали пехотната стрелба. Противникътъ почна
да напуска позицията си.
Беше дошло време за решителния ударъ, но последва за-
поведь за отлагането му презъ нощьта. Преди мръкване ба-
тареите отъ отделението се приготвиха за нощна стрелба и до
полунощи обстрелваха позицията на противника съ редъкъ
огънь.

Атаката на форта „АйЬазг-баба" огг крепостьта ОЗриня

Въ 23 ч. 55 м. се получи заповеди въ продължение на 15

минути, следъ изгревъ на луната, да се произведе усилена
стрелба. Когато луната изгр-Ь, огъннтъ започна. Това беше
единъ страшенъ ураганъ, който се изви надъ крепостита и още
еднажъ показа нашето надмощие. Въ 0 ч. 50 м. на 13 мартъ
въ отделението се получи заповеди: „Влезте въ връзка съ
предните дружини, така щото, съ превземане на атакуемите [
места, да излезете напредъ съ батареите и увенчаете превзе­
тата позиция. Ще се стреля, догдето се получи заповеди за [
спиране на огъня“. Огъньтъ продължи най-усилено, докато на
„Айвазъ-баба“ не се показа червенъ фенер-ь — знакъ, че ре-
дутътъ е заетъ отъ нашата пехота. Огънитъ на батареите
веднага беше прекратенъ и се даде заповеди за приближаване
на предниците.
Къмъ 4 ч. 30 м. батареите настъпиха. На 1-о отделение
отъ полка беше заповедано да се насочи северно отъ форта
Айджи-йолу по пжтя, който щеха да покажатъ разузнавачите.
 71

това време фортътъ наистина беше вече падналъ, но меж-

иите още не беха изчистени напълно отъ турските пехотни
дИ и и пространството предъ форта се обстрелваше съ кръ-
псанъ пехотенъ огънь. Въпреки всичко отделението превали
Себена и на тръсъ се понесе къмъ форта. Батареите следваха
рР задъ друга и безъ колебание се хвърлиха въ огъня. Стре­
мителното движение напредъ, пръхтенето на конете и трака­
нето на орждията увличаха артилеристите и т е беха забра­
вили че се носятъ къмъ позицията на противника. При все че
беха попаднали подъ кръстосания пехотенъ огънь, т е съ викъ
оа продължиха движението си напредъ и техното ура се
смеси съ тресъка на орждията отъ трите батареи. Внушител-
ниятъ видъ на тази маса, която като че ли отиваше сама въ
атака, ободри пехотинците и т е подхванаха виковете на
артилеристите. Тогава всички се понесоха напредъ. На около
300 крачки предъ форта жертвите въ хора и коне беха тол­
кова големи, че движението напредъ стана невъзможно. 1-о
орядие отъ 1-а батарея откачи на местото, на което се нами­
раше. Веднага се започна престрояването влево на остана­
лите орждия и батареи. Откачването на орждията и раклите
ставаше извънредно трудно, защото голема часть отъ прислу­
гата беше избита и ранена и всека минута числото на жерт­
вите се увеличаваше. Пръвъ откри огънь съ едно орждие ко-
мандирътъ на 1-а батарея и го насочи южно отъ форта. По­
степенно откриха огънь и другите орждия и въ скоро време
депото отделение стреляше по междината южно отъ форта.
Турската пехота беше принудена да прекрати стрелбата си и
да напустне окопите. Отделението я преследваше съ огънь,
а следъ това се нахвърли по стрелящата още батарея се­
верно отъ Кестеникъ.
Така се завладе междината между Айджи-йолу и Кесте­
никъ. Пробивътъ беше направенъ и се разшири бързо и
влево и вдесно.
Отделението, следъ понесените жертви, можа да формира
едва три взвода и съ техъ излезе на фортовата линия отъ
Айджи- йолу. Къмъ това време почти целиятъ източенъ сек­
тора. беше вече въ наши ржце. Турците беха сломени отъ арти­
лерийския огънь и стремителното настжгление на пехотата ни.
— „Ехъ, ефенди“, — казваше единъ плененъ батареенъ
командиръ:— „Не можеше да се стои. Такава действителна и
страшна беше вашата стрелба“.
Грамадните жертви, които противникътъ понесе, и преград-
ниятъ огънь, даденъ задъ фортовата линия, не позволиха на
турците да предприематъ контъръ-атака. Т е беха се отказали
да се съпротивяватъ и, докато една часть отъ техъ идваше
да се предаде доброволно, другата се трупаше изъ града.
За да не се даде възможности на противника да се устрои
за отбрана въ града, командирътъ на 1-о отделение отъ полка
 72

получи заповеди да открие огънь съ всичките си батареи по

града. Скоро няколко грамадни взривове показаха, че турцИт+
възпламеняватъ складовете си и че нематъ намерение да се
съпротивяватъ повече. И наистина, не следъ дълго по съсед,
ните сектори беха забелязани бели флагове. Крепостьта се
предаваше.
Батареите прекратиха стрелбата си и останаха на сжщата
позиция до 16 часа. Следъ това т е се изтеглиха въ походенъ
редъ, минаха презъ града и се разположиха на станъ при туп
ските казарми. ■7Н'

Фортзтг „АйЬазз баба“ сдебг атаката на ОЗрина

Следъ шестмесечна обсада свещениятъ градъ на турците,

втората столица на султаните, надеждата на Турция, беше въ
наши ржце съ всички орждия, материална часть, неизброима
плячка и десетки хиляди пленници. Победата на българското
оржжие беше наистина величава и немаше равна на себе си.
Телеграфътъ разнесе тази весть но целото земно кълбо, а тър-
жествениятъ камбаненъ звънъ изъ страната съобщи на всички
българи какво величие е постигнато отъ техните синове.
Въ тази голема победа на българската войска 5-и артиле­
рийски полкъ, чрезъ наистина чутовните действия на 1-о с. с.
отделение презъ нощьта на 12 срещу 13 мартъ, когато се по­
несе на тръсъ срещу форта Айджи-йолу, записа една отъ
най-светлите страници въ историята на българската артилерия.
Като последица отъ превземането на Одринъ турците по­
бързаха и сключиха съ българите миръ на 18 май 1913 година,
съ което и войната съ турците беше свършена.
 IV. воиндтА съ сгюзнииитъ
1. причинитъ за войната
На 18 май беше подписанъ мирътъ съ турците, ала той не
донесе онази радость, която се очакваше отъ свършването на
войната. Надъ България се виеха тъмни облаци и не разоти-
ване по домовете, а нови усилия, нови жертви се искаха отъ
войските.
Докато ние се биехме при Чаталджа, Булаиръ и Одринъ,
нашите съюзници б%ха разпрострели окупационните си войски
далече въ териториите, за които претендирахме.
Сърбите, следъ създаването на Албания, не се съгласяваха
по никой начинъ да ни отстжпятъ даже и безспорната зона.
Оставени между велика България и Австрия, безъ излазъ на
Адриатическо море, т е сметаха, че еж въ невъзможность да
сжществуватъ като самостоятелна държава. Затова сърбите
съ всички сили се противопоставиха на чрезмерното споредъ
тЪхъ увеличение на България.
Договорътъ ни съ гърците не съдържаше нищо относно
разпределението на отнетите отъ турците земи. Възползувани
отъ това и отъ обстоятелството, че ние сме заангажирани дру­
гаде, нашите вечни врагове заеха здраво Солунъ и се пригот­
виха съ всички средства да не отстжпятъ въ своите искания.
А Македония цела и неделима съ своето богато и естест­
вено пристанище Солунъ — беше нашата цель на войната.
При това България даде грамадни жертви за водене на тази
война, изнесе тежестите на борбата на свой гръбъ и затова не
можеше да бжде съгласна за некакви отстжпки.
Тази неотстжпчивость отъ двете страни, разпалвана отъ
некои велики сили, за които Балканскиятъ съюзъ б е една
пречка, водеше неминуемо къмъ въоржжено стълкновение. И
съюзниците, които до вчера действуваха рамо до рамо, поч­
наха да се готвятъ усилено за борба, за поделбата на взетата
отъ турците плячка.
Следъ първия месецъ отъ войната нашите съюзници се
беха вече разположили въ окупираните области и имаха всич­
ката възможности да си отпочинатъ. Свързани отъ общото же­
лание да се уголемятъ за сметка на България и подпомогнати
отъ нашата неотстжпчивость, т е се съюзиха за обща борба
противъ насъ. И когато нашите части изнемогваха на Чаталджа
 74

и Одринъ, сърби, гърци и черногорци се окопаваха и подгот­

вяха да задържатъ на всека цена окупираните територии. Чув-
ствуваше се много добре, че се подготвяше нова война. з а
всички беше ясно, че България положи твърде големи усилия
за да спечели войната срещу турците. Требваше, обаче, да се
потърсятъ и намЪрятъ нови сили за разплата съ нейните съюз­
ници, които се превръщаха вече въ врагове. Най-после обстоя­
телствата така се стекоха, че въ навечерието на военните
действия съ съюзниците България беше обградена отъ всички
страни съ врагове. Нейната храбра войска требваше да се
справи не само съ сърби, гърци и черногорци, но и ромъни.
Отъ трета страна, въпреки сключения съ Турция миръ, тур­
ците не демобилизираха своята войска и, косато ние очистихме
Чаталджанския фронтъ, турската войска стоеше още тамъ, го­
това да настжпи на западъ.
Такова беше общото положение въ навечерието на военните
действия съ бившигЬ съюзници.

2. СЗСРЪДОТОЧАВАНЕТО
Веднага следъ сключване мира съ турците се почна пре­
хвърлянето на частите на западната ни граница. Съсредоточа­
ването на новия фронтъ се извърши бързо. Нашите войски
требваше да се пръснатъ отъ Дунавъ. до Бело море, за да
могатъ да се противопоставятъ на враговете си.
Планътъ за действие на нашето главно командуване беше:
да се разбиятъ главните сили на сърбите при Велесъ, до-
като Ромъния още не е готова да действува, а следъ това да
се удари въ тилъ гръцката войска.
Къмъ деня на сключване мира двата артилерийски полка
беха на бивакъ при с. Велимеше, западно отъ ст. Черкезово.
Конете беха се поправили отъ пашата, оръжието почистено,
батареите подтегнати. Предстоеше прехвърлянето на частите
на западната граница и Щабътъ на действуващата армия беше
направилъ въ този смисълъ своите нареждания.
Съгласно новото бойно разписание 2-а бригада отъ 4-а ди­
визия, заедно съ 3-о артилерийско отделение, влизаше въ със­
тава на 4-а армия, която требваше да се съсредоточи въ
района Щипъ — Кочане. Останалите части отъ дивизията вли­
заха въ състава на 5-а армия и требваше да се съсредото-
чатъ въ района Радомиръ—Кюстендилъ.
На 21 априлъ двата полка пристигнаха при гара Муратли,.
разположиха се на бивакъ и очакваха заповедь за товарене-
Най-напредъ требваше да замине 3-о отделение, ала гара Ко-
стенецъ, на която щеше да стане разтоварването, имаше съв-
семъ малка рампа, затова беше наредено батареите отъ това
отделение да тръгватъ презъ 24 часа, като въ промеждутъ-
 75

цитЪ се пускатъ батареи и отъ другите отделения. Къмъ

0б^дъ на 24 май тръгна 5-а с. с. батарея, а на 28 май се из­
тегли и последната батарея отъ не с. с. полкъ.
На 27 май 3-о отделение беше събрано въ с. Баня и на дру­
гия день тръгна по п а т я Самоковъ — Горна Джумая за Ко-
чане. Когато следъ два прехода батареите стигнаха въ Дуп-
ница, получи се заповЪдь цялата бригада да преустанови до
второ нареждане движението си напредъ.
Двата артилерийски полка се разтовариха на Софийската
военна рампа и на 1 юний вечерьта бЪха разположени на би-
вакъ при гр. Радомиръ.
Цялата Преславска дивизия съ придадената й артилерия
б-Ьше оставена подъ личната заповЪдь на Главнокомандуващия
на местата, които беше достигнала.
На 4 юний 3-о отделение продължи п а т я си по дадения
по-рано маршрутъ и следъ три изморителни прехода се разпо­
ложи на бивакъ при с. Якимово. Не бЪха още разставени па­
латките, когато откъмъ Кочане пристигна и 7-и с. с. артиле­
рийски полкъ.
Времето до 16 юний двата полка използуваха за подт-Ъгане
на батареите чрезъ четене на беседи и занятия при орждията.
Къмъ това време нашата армия беше съсредоточена на за­
падната ни граница и то така: 1-а армия въ района Видинъ—
Белоградчикъ; 3-а армия около Царибродъ; 5-а армия Радо­
миръ—Кюстендилъ; 4-а — Щипъ—Кочане; 2-а армия отъ Дой-
ранското езеро до устието на Струма за действие срещу
гърците.

3. НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 16 Ю НИй 11 БОЯТЪ

ПРИ ЗЛЕТОВСКАТА РЪКА

Къмъ средата на м. юний втора бригада отъ 4-а дивизия

беше разположена така: щабътъ на бригадата въ Кочане, 8-о
пех. полкъ въ с. Оризаре, 31-и пех. полкъ въ с. Левски, 3/5-и
арт. отделение при с. Якимово. Обозите на бригадата въ Ца­
рево село.
Холерата, която беше вземала широки размери въ съсед­
ните полкове, бездействието, неопределеното положение тор­
мозеха страшно частите и духътъ и дисциплината отпадаха
всеки день повече и повече. Требваше или да се действува,
или да се пристжпи къмъ демобилизация.
На 16 юний къмъ 3 ч. сл. пладне командирътъ на отделе­
нието получи заповедь да тръгне веднага съ трите си батареи
за с. Баня, гдето ще му бждатъ дадени допълнителни указа­
ния за по-нататъшните действия.
 76

На мръкване отделението се разположи въ сборенъ редъ

на указаното место, безъ да разамуничава, като очакваше нова
заповедь.
Къмъ 21 часа беше получена следната заповедь отъ бри-
ад ата:
„Утре военните действия срещу сърбите почватъ.
Срещу фронта на бригадата сърбите заематъ линията по
Злетовската река. Височината Карадагъ се заема отъ единъ
сръбски полкъ, 2 план. батареи и 4 картечници. Армията за
утре 17 тото ще настжпи въ 3 ч. пр. пл. и ще атакува про­
тивника. Вдесно отъ насъ ще действува М. О. опълчение, а
влево 7-а пех. Рилска дивизия. На поверената ми бригада
е заповедано да атакува и овладее вие. 550, на зап. отъ
с. Добрево, за което:
а) Десна колона (полковникъ Киселовъ — отъ 8-и п. полкъ
3 дружини, З/5-о с. с. арт. отделение) да настжпи презъ Сви-
ланово, Турско Рударе, Древено и, следъ като овладее вие.
сев. отъ с. Древено, да атакува вие. 550 откъмъ югоиз-
токъ.
б) Лева колона (полковникъ Марковъ — отъ 31-и полкъ
3 дружини и отъ 8-и арт. полкъ една батарея) да настжпи
презъ с. Райчинци, Неокази, Калиница и ца атакува вие. 550
откъмъ югъ.
в) Въ мое разпореждане да се остави една дружина отъ
8-и пех. полкъ, която да следва задъ лесната колона.
Частите въ 3 ч. пр. пл. да достигнатъ Злетовската река,
къмъ която да се приближатъ безъ шумъ и да унищожатъ
предните постове на противника, следъ което стремително да
настжпятъ къмъ дадения обектъ. Н-ците на колоните да из-
ползуватъ широко рекогносцировачните отреди. . . "

Къмъ 11 ч. отдФлението се източи по стръмния и набързо

поправенъ пжть къмъ с. Свиланово. При всека батарея беше
придадена по една рота да помага за изкачване орждията, но
движението но този пжть отиваше много бавно поради непро­
гледната тъмнина. Безъ сънъ, безъ почивка, войници и офи­
цери крачка по крачка настжпваха напредъ.
На 17 юний рано сутриньта, при все че батареите още не
беха изкачили височините, се чу пушечна престрелка.
Едва къмъ 8 часа челната 5-а батарея излезе на височи­
ната южно отъ Турско Рударе и зае позиция. Въ този мо-
ментъ 8-и пехотенъ полкъ преминаваше Злетовската река, а
31-и пех. полкъ водеше бой съ сърбите предъ единъ чукаръ
с. и. отъ Рашовица. Когато 5-а батарея откри ураганенъ огънь,
войниците се окуражиха и 31-и пехотенъ полкъ съ ура зае
височината. Противникътъ напустна позицията, преследванъ
 77

оТъ 5-а батарея съ огънь. Скоро на батареите се даде запо-

вЪдь да напреднатъ, като слЪзатъ въ дола западно отъ Турско
рударе. Къмъ 14 часа 9-а батарея се изкачи на стръмния гре-
бенъ и откри огънь по височините надъ с. Лесково. Ефектътъ
0тъ огъня на батареята изъ камънаците беше такъвъ, че про-
тивникътъ не издържа и отстъпи. Тогава същ ата батарея
пренесе огъня си по височината 550, по която стреляше вече
6-а батарея. Противникътъ напустна и нея.
Съ тези успехи се завърши първиятъ день отъ новата
война, презъ който батареите отъ 3-о отделение отново пока­
заха своето безстрашие и готовность всекога да подпомогнатъ
своята пехота.

Войници отз 7-а с. с. батарея на полка

На следния день боятъ продължи. Къмъ 10 часа се забе­

лягаха гъстите колони на сърбите, които безнаказано се на­
сочваха срещу десния флангъ на частите отъ 7-а пех. Рилска
дивизия. Тогава командирътъ на 5-а батарея изкара втори
взводъ на гребена, обърна го налево и откри ураганенъ огънь
по настъпващите. Макаръ и на пределенъ мерникъ, огъньтъ
беше така силенъ и така ръководенъ, че сърбите беха изне­
надани и спреха напредването си. Тогава 5-а батарея засили
още повече огьня си. Около пладне 8-и пех. полкъ настъпи,
за да заеме височината Дренякъ. Настъплението му се под­
крепяше отъ огъня на 6-а и 9-а батареи, като първата зае по­
зиция на височината северно отъ Неоказа, а втората на ска­
листата чука около това село. Къмъ 14 часа, обаче, се получи
заповедьта за примирие.
'78

Но докато нашитЯ войски спазваха заповЯдьта да не стре-

лятъ, сърбитЯ продължиха настъплението си на около 800—1000
крачки до позицията на 8-и пех. полкъ. Напредването на пр0.
тивника следъ прекратяване огъня отъ наша страна причини
оттегленето на 31-и пех. полкъ отъ височината 550 къмъ
с. Неоказа.
Напорътъ на противника продължи и къмъ 15 ч. Единъ про-
тивниковъ коненъ полкъ приближи на тръсъ къмъ с. Неоказа
а следъ малко прибягнаха и около 2—3 дружини и спрЯха на
линията на ескадронитЯ. СърбитЯ не искаха да се оттеглятъ.
Тогава бригадниятъ командиръ изпрати адютанта си да
съобщи на противника, че има заповЯдь да задържи позицията на
всЯка цена и че, ако сърбитЯ не очистятъ фронта въ срокъ
отъ половинъ часъ, той ще бъде принуденъ да открие огънь.
Докато, обаче, по фронта се водЯха преговори, сърбите
започнаха да настъпватъ откъмъ лЯвия флангъ на бригадата
съ други части. Тогава командирътъ на 8-и пех. полкъ запо-
вЯда на придаденитЯ му батареи да откриятъ огънь и боятъ
почна по цЯлата линия. УраганитЯ на тритЯ батареи отъ 5-и
артилерийски полкъ буквално засипаха • противника съ желЯзо.
ТЯ бЯха толкова силни и точни, че противникътъ не можеше
нищо друго да направи, освенъ да потърси спасение въ бЯг-
ство. Споредъ твърдението на ординареца на бригадния адю-
тантъ (кандидатъ-офицеръ отъ 9-а батарея), когато по това
време е билъ при сръбския командиръ на бригада, конниятъ
полкъ е билъ почти унищоженъ. Ударътъ върху сърбитЯ бЯше
толкова голЯмъ, жертвитЯ имъ толкова многобройни, че до
другия день тЯ не предприеха нищо.
Съ умЯлия огънь на батареитЯ 2-а бригада запази своитЯ
позиции, дълбоко врЯзани въ разположението на противника.
При .този бой заслужава да се спомене безстрашието на
фелдфебела на 5-а батарея отъ 5-и артилерийски полкъ, по­
ради което бЯше плененъ единъ сръбски кавалерийски офицеръ
при следнитЯ обстоятелства:
Когато тритЯ батареи отъ полка откриха ураганенъ огънь
по противника, настъпващъ откъмъ лЯвия флангъ на брига­
дата, единъ сръбски ротмистъръ съ трима конници попадна
между дветЯ бойни линии. Схващайки, че не ще може да се
върне назадъ, сръбскиятъ офицеръ съ конницитЯ на силенъ
алюръ се отправилъ къмъ нашия тилъ по пжтя, минаващъ край
резерва на 5-а батарея. Забелязвайки движещитЯ се въ кариеръ
конници, фелдфебелътъ на с лицата батарея помислилъ, че е
атакуванъ отъ сръбска кавалерия, и, безъ да губи присжтствие
на духа, скочилъ правъ и изкомандувалъ: „Вземайте кой как-
вото може и удрете“. Сжщиятъ фелдфебелъ веднага следъ
това се изпрЯчилъ на пжтя на конницитЯ и почналъ да стреля.
 79

войниците отъ резерва грабнали сабите и се приготвили за

Алрба. При този нежелателенъ кратъкъ бой станалъ жертва
\Т НЪ войникъ отъ резерва на батареята, но затова пъкъ сръб-
скиятъ офидеръ съ единъ отъ конниците беха пленени.

4. БОЯТ2 п р и ЗЛЕТОВО
Да се задържи 2/4-а бригада, издадена напредъ предъ Зле-
товската река, беше рисковано. Ето защо се заповяда оттег-
аянето й. На 20 юний сутриньта 3-о отделение осъмна на по­
зиция южно отъ с. Турско Рударе, на слабо маскирана пози­
ция, задъ единъ тЪсенъ гребенъ.
Но докато презъ деня срещу бригадата имаше слабъ про-
тивникъ, срещу 7-а дивизия той настжпи масово, незабелязанъ
почти отъ никого.
Командирътъ на 5-а батарея, обаче, виждайки това, вед­
нага извърна 2-и взводъ на 90° и откри ураганенъ огънь по
сръбските вериги, които се разбягаха и почнаха да се топятъ
отъ фланговия огънь на двете орждия.
Но въ сжщото време една противникова гаубична батарея
се нахвърли отсамъ с. Кълнища по стрелящия взводъ и го за-
рина съ фугасни снаряди. Цфлиятъ масивъ се тресеше отъ
взривовете отъ противниковия гаубиченъ огънь. Гейзери отъ
камъни и пръсть се издигаха на 15 метра височина и като
градъ обсипваха прислугата. Черниятъ димъ на фугаситГ за­
були орждията и т е вече не се виждаха. Всичко това беше
така страшно, че единъ отъ войниците каза на батарейния си
командиръ:
— Е, свърши се светътъ, господинъ поручикъ!
Но храбрите артилеристи не само че останаха по местата
си, но и не прекратиха стрелбата. Може би затова противни-
кътъ скоро пренесе огъня си по-назадъ, кждето беха разпо­
ложени останалите две батареи.
Окопите на 9-а батарея беха съвършено разрушени. Една
ракла беше обърната. Командирътъ на батареята беше заси-
панъ въ рова си. Трима прислужници беха ранени.
Колкото повече стреляше взводътъ отъ 5-а батарея, кол-
кото повече страдаше противникътъ отъ неговия огънь, тол­
кова по-нервенъ и по-силенъ ставаше огьньтъ на противниковата
гауб. батарея. Пострада и 6-а батарея, като даде 6 ранени
войници, а отъ конете — 4 убити и 9 ранени.
Но въпреки твърдото държане на нашата артилерия, къмъ
18 ч. 30 м. се получи заповедь частите да се оттеглятъ къмъ
с. Свиланово. Оттеглянето беше затруднено отъ огъня на про­
тивника на неколко пжти. То продължи по пресечената и съ
твърде лоши пжтища местность и на следния день.
80

За да прикрива отстъплението, беше оставена 5-а батарея

а за прикритие на батареята беше оставена една полурота. Оь
своя огънь батареята помиташе противника, но отделни негови
стрелци се явиха вл-Ьво и вдясно отъ батареята и пехотни
куршуми зачукаха по щитовете. Следъ като даде няколко
урагана по гребена и застави намиращите се тамъ стрелци да
се закриятъ, командирътъ на батареята запретна и поведе ба­
тареята си назадъ ходомъ.
Сърбите, обаче, въ това време бЪха заели височината, край
която се виеше пътьтъ, и откриха залповъ огънь по батареята.
Тогава командирътъ на батареята изкомандува: „Тръсъ“ —- и
оръдията се спуснаха по тесния планински пъть надолу,
Батареята пристигна благополучно въ равнището, като по пътя
войниците прибираха изостаналите болни и ранени пехотинци
и ги качваха по раклите и предниците.
Така до последния мигъ въ този бой 5-а батарея даде
единъ отъ най-хубавите примери на издържане докрай и за­
пазване пълно спокойствие и хладнокръвие, даже тогава, ко-
гато попаднаха въ коненъ строй подъ залповия огънь на про­
тивника.

5. БОЯТ2 ПР11 КАЛ1ШАНии

Титана Калид\аисЬи ...

Има имена, предъ които мисъльта неволно спира, има славни

дати, които всеки българинъ требва да запомни. Боятъ при
Калиманци е единъ отъ боевете, които с ъ същ о така свързани
съ историята на 5-и артилерийски полкъ.
На 26 юний 7-а пех. Рилска дивизия заедно съ придадените
й части получи назначение да се задържи на линията Драмча—
Виница, за да може подъ нейното прикритие целата армия да
извърши фланговия си маршъ къмъ Царево село.
3-о с. с. отделение се придаде къмъ десния участъкъ, който
отбраняваше граничния вододелъ по линията Блехово — к. 1230,
изключително до реката Брегалница. На 27 юний отделението
се разположи на позиция при с. Драмча. Батареите се наста­
ниха така: 5-а батарея източно отъ с. Кирилово, 6-а — между
Драмча и Тодоровци, а 9-а — на една куполообразна чука съ
съвсемъ стръмни скатове и грамадно мъртво пространство. До-
като батареите се окопаваха, владееше пълно спокойствие по
целото бойно поле. Това затишие продължи и презъ нощьта.
Противникътъ започна своето настъпление къмъ 15 часа на
следния день. Въ същото време силната артилерийска и пе­
хотна стрелба влево показваше, че Калиманскиятъ бой е за-
почналъ.
 81

5 юлий рано сутриньта една черногорска бригада отре­

кло атакува к. 1152 (Баньо чука), заета отъ 31-и пех.
и скоро веригите й достигнаха на 200 крачки отъ на-
окопи. Тогава командирътъ на десния участъкъ получи
11111ов^Дь Да настжпи веднага и отхвърли противника задъ
^Кашеница и да заеме в. Повиенъ. Около 11 ч. 30 м. настжп-
^(гаето на пехотните части започна. 5-а и 6-а батареи бЪха
л1 начени да разчистятъ пжтя на 24-и пех. полкъ, а 9-а — да
Цастжпи напредъ съ атакуващите.
Тъй като окопите и веригите на черногорците се виждаха
гяо 5-а батарея откри огънь по т%хъ и съ сполучлива стрелба
почна да чисти дадения й участъкъ. Тя слицо така усп-Ь да
застави да замлъкне една картечница, залостена въ разруше­
ното здание, която твърде много пречеше на напредването на
24-и пех. полкъ.
Въ това време 6-а батарея откри ураганенъ огънь по ча-
стИ1е на противника и съ своя огънь спомогна за отхвърля­
нето имъ отвждъ реката, като следъ това ги пръсна по срещ­
ните скатове.
9-а батарея беше предъ веригите на 24-и пех. полкъ, но
непроходимата местность скоро спре героите артилеристи. То­
гава командирътъ на батареята извади на открито първи взводъ
и въ скоро време разчисти участъка си.
Макаръ върху бойното поле да се изле проливенъ дъждъ,
нашата пехота зае позицията на противника и премина реката.
Сащ и ятъ духъ ржководеше войските и при Калиманци.
Следъ единъ крайно жестокъ бой противникътъ и тамъ беше
отхвърленъ задъ р. Брегалница и победата беше обща.
Положението на противника беше лошо, жертвите му тол­
кова големи, че цели петь дни следъ това той не предприе
нищо.
На 6 юлий, обаче, атаката на в. Повиенъ продължи при съ­
действието на 5-а и 6-а батареи, а 9-а получи заповедь да на-
стжпи напредъ и заеме позиция на гребена западно отъ с. Лу­
ковица. Презъ нощьта 3-о отделение беше снето отъ позиция
и отправено къмъ Черната скала. Къмъ 12 ч. 30 м. на следния
день то беше спрено по личната заповедь на командуващия
4-а армия, понеже влизаше въ негово разпореждане. Още с ле­
щата нощь пакъ лично отъ командуващия 4-а армия се запо­
вяда една батарея незабавно да замине на Калиманското плато.
Командирътъ на отделението назначи 6-а батарея, която вед­
нага тръгна, и въ 8 ч. 30 м. сутриньта се яви въ разпореждане
на командира на 7-а дивизия, следъ което беше придадена
къмъ 1/7-а бригада.
Къмъ 15 ч. сжщия день батареята се окопа южно отъ Гър-
ляно и беше готова за стрелба. Противникътъ, обаче, не на­
3-и артилерийски полкъ 6
 82

стъпваше. Следъ поражението си на 4 и 5 юлий сърбите дЪп

жеха само подъ огънь нашите окопи, но не настъпваха. ^
Едвамъ на 10 юлий т е засилиха артилерийския си огънь й
предприеха настъпление срещу целия фронтъ на 7-а дивизия
Огъньтъ на противника беше толкова силенъ, че въ скоро
време нашите окопи бЪхи заринати съ чугунъ, пръсть и ка-
мъни. Къмъ 7 ч. сутриньта една гаубична батарея започна да
обстрелва плоската чука, заета отъ частите на 21-и, 26-и 13.„
пех. полкове. Шеста батарея откри по нея огънь и въ скоро
време я принуди да замълчи. Следъ малко тя наново се обади

Наблюдателно л\Ъсто на едно артилерийско отоЪдение на полка

но вече само съ две гаубици, които лесно б-Ьха заставени да

прекратятъ стрелбата си отъ точния огънь на 6-а батарея.
Веднага следъ това тя пренесе огъня си по настъпващите ве­
риги на противника по посока на с. Драгобращъ, а после и по
самото село, гдето б-Ьха струпани значителни сили на против­
ника. Огъньтъ на батареята беше толкова точенъ и силенъ, че
противникътъ беше пръснатъ изъ околните долища, за да
търси подстъпи. Макаръ настъплението му да беше забавено
и съпроводено съ много жертви, той не спре. Обаче на около
1000—1500 крачки отъ нашите позиции залегна, за да изчака
артилерийската подготовка.
Тогава се започна нова страшна канонада. Противникътъ не
мислеше да пести снарядите. Къмъ 11 часа стрелбата стана
страшна. Гърмежите на сръбските оръдия се слеха въ едно.
Долищата ехтеха. Гаубичната батарея, която презъ целия день
не беше се обаждала, откри отново огънь по облата височина
и фугасите й разтърсиха тази височина.
 83

При това положение предната позиция требваше да бъде

оставена. Противникътъ преследваше енергично. Сега вече
б-а батарея требваше да спре неговия устремъ. Командирътъ
а батареята веднага извади оръдията на открито и съ право
мерене откри огънь по напредналите части. И този честъ и
точенъ огънь, тази стойкость на артилеристите отначало стресна
сърбите, а следъ малко т е обърнаха гръбъ. Въпреки силния
огънь отъ гаубичната батарея, командирътъ на 6-а батарея пре-
следваше противника най-енергично. Бригадниятъ командиръ,
който следеше развитието на боя и можа да види действията
на тази батарея, изказа веднага своята гореща благодарности
на батарейния командиръ.
Но неуспехътъ на сърбите не ги отчая. Къмъ 14 часа т е
атакуваха центра на позицията, но пакъ безрезултатно.
"Тогава т е потретиха удара си, като се насочиха къмъ 18 ч.
срещу десния флангъ на нашите войски. Последните, обаче,
съ нови сили дадоха още по-страшенъ отпоръ на противника,
който претърпе страшни загуби.
При все това, обаче, той направи сетния си опитъ: къмъ
19 часа атакува двата фланга на Калиманската позиция следъ
една наистина страшна бомбардировка. Но и този тресъкъ на
техните оръдия не можа да сломи духа на калиманските
титани.
Сърбите отново беха отбити съ грамадни загуби и само
нощьта ги спаси отъ нови жертви при отстъплението имъ.
Боятъ продължи и на следния день до вечерьта, но сър­
бите вече не настъпваха, а само обстрелваха съ огънь нашите
окопи, като се стремеха да попречатъ завладяването на на-
пустнатите отъ нашите части предни височини.
Следъ двудневните страшни боеве бойното поле предъ
Калиманци стихна. Смутени отъ упорството на нашите войски
на тази позиция, сърбите не предприеха никакви други се­
риозни действия на този участъкъ до самото примирие. Уда-
рътъ при Калиманци за противника беше наистина потресаващъ.
Калиманци стана твърдина и символъ на каления български
духъ.
За този големъ успехъ не малко допринесе отначало це-
лото 3-о отделение, а после 6-а батарея отъ полка, на която
командирътъ на бригадата изказа, както изтъкнахме, своята
благодарности, следъ като презъ всичкото време беше наблю-
давалъ нейните действия съ искрено възхищение на опитенъ
и каленъ въ толкова боеве воинъ. Тази благодарности е мно-
гозначеща и тя и днесъ изпълва съ гордость сърдцата на арти­
леристите отъ 5-и артилерийски полкъ.
 84

б. ПОРАЖЕНИЕТО НА Г2РИиТЪ ПРИ

БЕЯ32-ТЕПЕ
Следъ затвърдяването на фронта при Калиманци и победата
на 7-а пех. дивизия и придаденит-Ь й части требваше да се
даде отпоръ и на гърците. Възможности за това имаше, защото
този противникъ се беше твърде много увлекълъ и нахълтал^
съ големи сили въ тесния проломъ на р. Струма.
У нашето командуване се зароди мисъльта за окръжава-
нето на гърците въ това дефиле. Затова беше достатъчно да
се напредне откъмъ долината на р. Места и б-а дивизия да
завлад-Ье Беязъ-тепе.
Въ изпълнение на този планъ на 8 юлий въ 10 ч. 30 м. ко-
мандирътъ на 3-о отделение получи заповеди отъ командува-
щия 4-а армия съ останалите въ негово подчинение две ба-
тареи да влезе въ разпореждане на командира на 2-а диви­
зия. Къмъ обедъ батареите беха назначени въ маневрени
войски заедно съ 28-и пех. полкъ задъ върховете Чавка и
Лешка.
Около 5—6 дни минаха въ очакване на действия отъ страна
на гърците, но т е се беха укрепили на Беязъ-тепе и не пред­
приемаха нищо. Планътъ за действието на нашите войски беше:
1) да се прикове противникътъ по фронта съ решителна атака;
2) да се настъпи презъ Симитли и се пресече пътьтъ на отстъп­
лението му по долината на р. Струма и 3) да се атакува л%-
виятъ гръцки флангъ, следъ като се заеме здраво посоката Пех-
чево—Берово—Струмица.
Въ изпълнение на горния планъ З/5-о артилерийско отделе­
ние се придаде къмъ войските, които требваше да атакуватъ
левия флангъ на гърците. На 14 юлий презъ нощьта 5-а ба­
тарея зае позиция, отъ която требваше да подкрепи настъп­
лението на 4/28-а дружина. Презъ същ ата нощь излезе на по­
зиция и 9-а батарея.
Настъплението почна въ 5 часа сутриньта и то беше пред­
прието съ особено чувство: да се накаже самозабравилиятъ
се противникъ и му се покаже кой е българскиятъ войникъ.
Гърците посрещнаха нашите вериги съ силенъ пехотенъ
огънь, но само дадените неколко реда отъ 5-а батарея станаха
причина техните окопи да се очистятъ и заематъ отъ нашите.
Малко следъ това последните беха посрещнати съ огънь отъ
другъ окопъ, разположенъ флангово къмъ батареята, който се
наблюдаваше добре. Чрезъ уредената, обаче, предварително те­
лефонна връзка съ дружинния командиръ стрелбата беше ко­
ригирана и скоро се получиха попадения въ самия окопъ. Гър­
ците беха прогонени и отъ него и скоро нашите вериги запъп-
лиха нагоре по стръмния скатъ. Батареята преследваше про-
 85

докато той не се изпокри въ шахматнит-Ь окопи.

тИВ”ь 10 часа батареята засипа съ огьнь и т%зи окопи. Гърци-
№ „е издържаха и хукнаха назадъ. Къмъ обЪдъ назначената
извърши обходъ 1/3-а бригада се появи. Застрашени да бж-
да откжснати отъ пжтя на отстжплението си, гърцит-Ъ поч-
Ф, . безредно да отстжпватъ. 5-а батарея откри огьнь и нанесе
НаХпротивника такива загуби, че отстжплението имъ скоро се
0а върна въ бягство къмъ долината на р. Струма. Така пжтьтъ
пГхчево — Берово — Струмица бЪше прекжснатъ, а Беязъ-тепе
яана въ наши ржце. Но понеже планътъ на нашата войска
б^ше по-широкъ, настжплението продължи до късна нощь.

Група артилеристи отг полка преза бойната сз бибшитЪ сгюзници

На 16 юлий бригадата настжпи въ две колони, които се

насочваха къмъ в. Кавица и в. 1650. Къмъ 15 ч. 30 м. 5-а ба­
тарея получи заповфдь да излезе на позиция, за да подпомогне
атаката на в. Кавица. Обаче поради напредналото време ата­
ката се отложи за следния день.
На другия день, когато съ точния си огънь батареята раз­
чистваше пжтя на настжплението на пехотата, върху нея съ
много точенъ огънь отъ съвършено закрита позиция се на­
хвърли планинска гаубична батарея. Батареята б^ше забулена
съ високи стълбове димъ. Земята се затресе. Наоколо свираха
парчета стомана и камъни. Огъньтъ трая около 15—20 минути,
безъ да нанесе загуби на прислугата. Когато стрелбата спрЪ,
единъ отъ войницитЪ извика: „Ей, момчета, това било куру
гюрултия бе. Я вижте, лукавиятъ гръкъ съ какво иска да ни
плаши!“ И наистина, малкитЪ ямички на фугасните гранати
 съвсемъ не съответствуваха на големите трясъци. Батареята I
отново откри огънь, безъ вече да обръща внимание на обстред.
ването отъ страна на противника, като съ урагани успе Да I
върне назадъ сгъстени гръцки маси, които направиха опип '
да контъръ-атакуватъ нашите напреднали вериги. Повторното
вкарване на нови части въ боя отъ страна на гърците б-Ьще |
същ о спряно отъ ураганния огънь на с лицата батарея.
Къмъ това време се получи заповЪдь бригадата да премине
къмъ отбрана и пази здраво пжтя Пехчево—Берово—Струмица

Докато действията на войските, въ състава на които бецд

5-а батарея, се развиваха както се посочи по-горе, 9-а батарея
вл-Ьзе въ разпореждането на 6-а дивизия.
На 15 юлий въ 20 ч. 30 м. батареята беше срещу в. Лешка
и на следния день зае указаната й позиция. Между 16 и 17 ч.
около с. Вирколакъ се съсредоточи около една противникова
бригада съ три батареи. Тя скоро настлши. Когато части отъ
тази бригада превалиха гребена, командирътъ на батареята откри
огънь и скоро пръсна гърците изъ долищата. На 17 юлий про-
тивникътъ поднови настъплението си, но всекога биваше от-
блъсванъ благодарение на отличния огънь на батареята, която
при тази силно пресечена местность требваше да действува
по взводно и дори да прибегва къмъ лична самоотбрана срещу
промъкналите се отделни групи гърци. На 17 юлий противни-
кътъ, притиснатъ по фронта и застрашенъ откъмъ Мехомия и
Пехчево, започна своето отстъпление.
Предприетото отъ нашето командуване настъпление обе­
щаваше отлични резултати.

7. БОЯТ2 ЗА В. КИТКА
Съ стягането на командира на полка на ст. Гюшево отъ
щаба на 12-а дивизия му се съобщи, че 5-и с. с. полкъ се при­
дава отново на 4-а пех. Преславска дивизия, а 5-а не с. с. да
остане въ гр. Кюстендилъ.
Въ това време 4-а дивизия беше получила заповедь да ата­
кува противника южно отъ шосето Кюстендилъ—Егри-паланка.
На 20 юлий започна атаката на Султанъ-тепе. За да се
узнае разположението на противниковите батареи и се подпо­
могне напредналата ни пехота, на 7-а батарея се заповеда да
открие огънь. Това тя не можеше да направи поради големото
разстояние, а силно пресечената местность не позволяваше из­
насянето на батареите напредъ. Вечерьта къмъ полка беше
придадена и една гаубична батарея, а общо полкътъ замръкна
съ 6 полски, 1 гаубична и 4 планински батареи.
 87

На следния день операцията срещу Султанъ-тепе беше пре­

дна. Дивизионниятъ участъкъ беше заетъ отъ 3-а бригада
К 5 -и не с. с. полкъ съ едно гаубично отделение, а всички
Станали части отъ дивизията се събраха при ст. Гюшево, гдето
олучиха ново назначение. Тази промЪна беше предизвикана
п * обстоятелството, че по посока на Босилеградъ се беше
появила една сръбска колона, която се стремеше да проникне
задъ десния флангъ на армията.
На 22 юлий 5-и с. с. полкъ беше събранъ на гара Гюшево
се отправи за Долно село. Тукъ той получи заповЪдьта по
дивизията, съгласно която последната требваше да (настъпи

Стана на 5-и с. с. полка при гр. КюстенЗида

въ три колони по посока къмъ в. Църноокъ, Побиенъ камъкъ

и Голешъ. Къмъ първите две колони се придаде 2-о отд-Ь­
ление, а къмъ третата — 1-о отд-Ьление.
На другия день съ гол-Ьми трудности, поради силно пресе­
чената м"Ьстность, 3-а батарея зае къмъ 11 ч. 30 м. позиция и
откри огънь по противника при моста Мала Църцария и бук­
вално срина окопите му. Къмъ 12 ч. 30 м. нашите вече беха
господари на М. Църцария. Огъньтъ на батареята беше тол­
кова силенъ, че около окопите беха намерени много убити и
ранени. Тукъ беха пленени 1 офицеръ и 40 войници.
Настъплението продължи. Сега предстоеше атаката на в.
Голешъ. Презъ нощьта 2-а и 7-а батареи се окопаха съ фронтъ
къмъ „Редки буки“, а 1-а батарея си приготви площадки за
оръдията, безъ да ги заеме. За да се пази флангътъ на диви­
зията, излезе на позиция и 4-а батарея. Тъй като командирътъ
 88

на дивизията намираше, че най-добре ще запази фланга на „

визията, като заеме височината „Китка“, то командувя,?'
армията му разреши да предприеме атаката. ц<г
Последната беше започната на 25 юний. За да накара пп*
тивника да издаде своето разположение, командирътъ «
полка заповяда на 1-о отделение да открие още рано сутпит.а
огънь по в. Китка. у н НЬта
Завърза се артилерийски двубой. Той продължи почти ц-ь,,
день и отъ него пролича, че сърбите си беха приготвили даннин
предварително. Най-много пострада 2-а батарея. На 1-о ор*л2
още въ началото на стрелбата беше строшено лявото бойнл
колело, дъсното колело на раклата и извадена отъ строя ц-ь.
лата му прислуга. Презъ този день поради пресечената мЪст.
ность пехотните части едвамъ беха заели изходното си поло.
жение. Затова атаката се отложи за следния день. Когато
нашите полкове почнаха настъплението и беха значително на-
преднали, около 15 ч. 30 м. въ флангъ имъ се насочиха гъсти
маси на противника. 7-а батарея веднага насочи огъня си по
техъ и ги обсипа съ шрапнеленъ ураганъ. Подкрепи я и 4-о
оръдие отъ 4-а батарея. Контъръ-атаката беше отбита. Тогава
настъпи 19-и пех. полкъ. Сърбите дочакаха удара на ножъ
но следъ неколко минути ръкопашенъ бой предните окопи
беха превзети. Огъньтъ на 3-а и 7-а батареи беше пренесем,
срещу в. Китка. Подъ закрилата особено на 7-а батарея на­
шите части се намериха подъ самия връхъ. Въ това положе­
ние дивизията замръкна.
Заемането на в. Китка требваше да стане на следния день.
За по-действителна поддръжка на пехотата командирътъ на
полка^ заповеда 4-а и 8-а батареи да се изнесатъ при поста
Сюлеиманица. Когато всичките разпореждания беха изпълнени,
отъ заловени пленници се узна, че противникътъ е силно де-
морализиранъ, и се получи съгласието на командуващия армията
за атаката презъ следния день да съдействува и съседната
12-а дивизия.
Още въ 6 ч. сутриньта нашите батареи откриха огънь. Той
беше така точенъ, че скоро противникътъ се размърда отъ
окопите си. Къмъ 15 ч. веригите на 45-и пех. полкъ започнаха
да се изкачватъ по склоновете на в. Китка. Когато т е набли­
жиха самия връхъ, по техъ беше откритъ силенъ пехотенъ
огънь откъмъ горичката и артилерийски такъвъ. Тогава про­
тивниковата пехота беше обстреляна съ най-силенъ огънь отъ
7-а и 8-а батареи. 4-а батарея отъ своя страна насочи огъня
си по неприятелската батарея и я накара да разреди огъня си.
Усилената, обаче, стрелба на нашите батареи привлече огъня
на сръбските и те се нахвърлиха срещу техъ съ всичката си
ярость. Особено беше силенъ огъньтъ по 7-а батарея. Тя беше
просто засипана съ полски и тежки снаряди. Имаше моменти,
 89

ато цялата батарея б"Ьше забулена съ прахъ и димъ. Около

оръдията можеха да се наброятъ около 400—500 снарядни
допад^иия.
При все това нашитЪ артилеристи нито за минута не пре­
кратиха стрелбата си. Противникътъ б-Ьше принуденъ да на-
пустне върха.
Но въ това време южно отъ сжщия връхъ се показаха нови
сгъстени сръбски части, които се насочваха къмъ в. Китка.
Тогава 7-а и 8-а батареи насочиха огъня си по тЪхъ и ги пръс­
наха назадъ, но следъ малко тЪ наново се върнаха и на гру-

На 6. А ала Цгруария

пички достигнаха върха. За по-удобно действие 8-а батарея

насочи четиритЪ си орждия по разнит-Ь групички. Това помогна
много и контъръ-атакуващитЪ части на сърбитЪ бЪха напълно
прогонени.
Върхътъ Китка бЪше заетъ. Въ наши ржце паднаха едно орж-
дие и много снаряди и патрони. До вечерьта нашата пехота се
затвъЬди на него и н-Ьколкото контъръ-атаки на противника
б%ха отбити. За този голТмъ у спТхъ много спомогна действието
на полка и командирътъ на дивизията чрезъ командира на полка
сърдечно благодари на батареитТ за тЪхнит-Ъ отлични действия
и храброто имъ държане. Че тТзи действия наистина б-Ьха от­
лични, показа обстоятелството, че само предъ фронта на 19-и
иех. полкъ се наброиха 304 трупа.
 90

8. ПОСЛЕДНШЪ БОЕВЕ НА 5-и С. С. АРТиЛЕь

ПОЛК2 съ сгрвитъ
Обстоятелствата се'б%ха сложили така, че новото назначете
на 4-а пех. дивизия се сведе до заставане на стража на гпз
ницата. гРа-
Новата позиция требваше да се заеме за упорита отбпяпо
на линията на в. Големи. , 4На
Участъкътъ беше под-Ьленъ на два подучастъка. Къмъ л-Ьг
ния подучастъкъ се придаваше една батарея отъ полка къмт.
левия — петь. 1Ъ
Новата позиция б-Ьше планинска — съ големи височини
стръмни склонове, дълбоки долове и предъ нея се образуваха
големи мъртви пространства за полските орждия.
Прегрупирането на частите започна на 28 юний, но то ста
ваше бавно поради бдителностьта на противника и поради'
лопшт-Ь пжтища за изтеглянето на артилерията, която при това
требваше да прикрива оттеглянето. Къмъ всичко това се пои
бавиха проливните дъждове, които разкаляха почвата, та дви­
жението стана още по-трудно, а сжщо така и гжстата мъгла
която се беше спуснала. ’
Следъ преминаването на нашите части въ отбрана против-
никътъ почна да става активенъ и премина на 1 и 2 юлий въ
^ + л ЖПЛеНИе' Завързаха се боеве, въ които батареите отъ полка
тръоваше да взематъ дейно участие, въ резултатъ на което
противниковите атаки беха спрени.
Поради горното заемането на заповеданата позиция на гра­
ницата се извърши едвамъ на 5 юлий. У
Тукъ въ продължение на десетина дни се развиха събития
които показаха големата активность отъ наша страна.
Енергиченъ беше и противникътъ. Той не искаше да се
откаже отъ желанието си да се яви въ флангъ и тилъ на
нашата войска, действуваща на югъ. Особено беше силенъ
напорътъ на сърбите на 7 и 8 юлий, но той отново срещна ге­
роичната съпротива на Преславци и готовностьта на жертви отъ
страна на батареите на 5-и с. с. артилерийски полкъ. Макаръ
противникътъ да имаше вече значително превъзходство въ ар­
тилерия и да разполагаше съ дълги батареи и гаубици, нашите
от™борбата развиваха тРескава дейность и не се отказваха
Така на 6 юлий, когато съ огъня си 1-о отделение привлече
вниманието на противника върху себе си, огъньтъ на последния
беше толкова силенъ, че окопите на орждията на 1-а батарея
сеха съвършено разрушени, 2-а ракла обърната, а каналите
на 1 -о и 8-о орждия запълнени съ пръсть. Не въ по-добро по-
 91

е б-Ьше и 7-а батарея, но каленит% артилеристи отъ 5-и

лоЖе не прекъсваха стрелбата си. ТЪ се бореха юнашки и то
П°Годе сполучливо.
Малко по-късно 7-а батарея отново привлече огъня на не-
елската артилерия. Сега особено точенъ бЪше огъньтъ на
Пр я гаубична батарея. Колелото на 4-о оръдие бЪше разбито,
еА«глугата зарината съ пръсть, четирма души убити, единъ
ПР'енъ и единъ контузенъ, окопит-Ь заринати. И въпръки цъ-
Р» този ужасъ, батареята не замлъкна.

-а с. с. батарея на Ь. Годъд^а отъ 3 бо 28 юиии 191 Д 2.

ЬЕто, прочее, какъ пазЪха границата на скъпата си Родина

артилеристите отъ 5-и артилерийски полкъ въ тези боеве, които
продължиха до 9 юлий и б-Ъха крайно ожесточени и кървави.
Имената „Мала Църцария“, „Жутикъ камъкъ“, „в. Голешъ“
и „Китка“ с ъ тЪсно свързани съ подвизитЪ, които извършиха
батареит-Ь въ този участъкъ, и геройствата, които записаха от­
делни артилеристи въ т^Ьзи дни за спасението на Родината.
Не може да се премълчатъ и такива имена, като това на
Георги Янковъ, подвигътъ на когото се заключава въ след­
ното :
Когато стрелбата на 1-а батарея, навярно, бЪше засегнала
противниковата гаубична батарея, последната се нахвърли върху
нея и въ едно късо време 1-а батарея б"Ьше зарината съ чу-
гунъ, камъни и пръсть. СрЪдъ този адъ отъ тр-Ьсъци и смърть
 92

духътъ на артилеристите не се сломи. Въ едно кжсо впек,

беше раненъ командирътъ на 1-и взводъ и тежко ранени к
войника, а числото на контузените нарастна на осемь. И вт
пакъ батареята продължаваше да се бори. Орждията стреляха
съ намалено число прислужници.
При 1-о орждие действуваше храбрецътъ Георги Янков-ь
самъ. Това орждие не прекъсна стрелбата си дори и средх
най-силния огънь на противника, макаръ че се обслужваш?
както споменахме, отъ единъ човекъ. ^
Къмъ 3 ч. сутриньта на 8 юлий сърбите атакуваха левия
участъкъ и успеха да заематъ в. Голешъ. Веднага т е се око­
паха и се готвеха да разширятъ успеха си, като заематъ и
останалата часть отъ позицията на 7-и пех. полкъ. На разсъм­
ване т е поставиха една картечница на върха и започнаха флан­
гово да обстрелватъ нашите части, разположени на в. 1255 и
по-наюгъ. Положението беше станало критическо.
Къмъ^ 8 ч. почна да се прояснява и командирътъ на 2-о
артилерийско отделение заповеда на командира на самостоя­
телното орждие отъ 8-а батарея да обстреля сръбската картеч­
ница отъ в. Голешъ, куршумите отъ която долитаха чакъ до
батареите.
Взводниятъ командиръ изтъркаля орждието напредъ и откри
огънь съ право мерене. Третиятъ изстрелъ попадна близу до
цельта и картечницата вече не се обади.
Тогава огъньтъ на орждието беше пренесенъ по пехотата
и беше толкова действителенъ, че сърбите се скриха задъ
гребена.
Къмъ 16 ч. на 8 юлий противникътъ съсредоточи своя ар­
тилерийски огънь по Малчино корито и поведе атака. Нашата
предна позиция се обстрелваше така силно, че командирътъ на
участъка заповеда на бойците да се оттеглятъ на главната
позиция.
Оттеглянето, обаче, на батареите не беше възможно, а про­
тивникътъ се показа на гребена. Тогава храбрите артилеристи
решиха да се борятъ сами.
Въ момента, когато фронтътъ предъ орждията беше оголенъ,
артилеристите отъ 1-а батарея натъркаляха едно, а отъ 7-а
батарея две орждия на гребена и посрещнаха сърбите съ
страшенъ огънь съ право мерене. Противниковата артилерия
веднага се нахвърли върху откритите орждия, ала нищо не бе
въ състояние да спре стрелбата имъ. Вср-Ьдъ дима отъ взри­
вовете славните прислужници на тези три орждия се движеха
като гигантски сенки и не преставаха да стрелятъ. Най-без-
страшниятъ и твърдъ между техъ беше мерачътъ на орждието
отъ 1-а батарея, кандидатъ-подофицерътъ Ж ел Ъ зъ Д р аги евъ
 93

Д л а н ь т а на кандидатъ-подофицера беше изб-Ълена отъ дър-

нето на лоста и той не преставаше да вика:
_ Снаряди!
другарите му едвамъ успиваха. Оръдието непрекъснато
Х т вл-Ьво и вд-Ьсно. Въ тази борба на животъ и смърть
к0 наха няколко прислужници. Сърбите, обаче, беха изнена­
д и отъ огъня на артилеристите. Числото на техните загуби
^ да толкова, че т е не издържаха и обърнаха гръбъ.*

Офицери огг 1-о с. с. артилерийско отопление слеог сЬаршЬане бойната

сг сгюзницитЪ

*
9 юлий. Последниятъ день отъ борбата. 4-а батарея беше
заела позиция при Божковецъ и къмъ обедъ откри огънь по
в. Дукатъ. Скоро се разбра, че противникътъ не разполага съ
артилерия и тогава оръдията беха натъркаляни на гребена.
Съ право мерене се започна такава стрелба по окопите на
противника, че, когато в. Дукатъ беше заетъ, въ техъ се на­
мериха десетки трупове и три разрушени картечници.
Като резултатъ на тази страшна и кървава борба беше от­
теглянето на противника. Количеството не може да се бори съ
високия духъ на онези, които беха готови за смъртьта.
А че това количество у противника беше значително, се
узна отъ пленените^сърби, които съобщиха, че срещу дивизията
отъ 4 полка пехота 1съ били 6 пехотни сръбски полка, 3 спе-
 94

шени ескадрона, 2 чети сърбомани и около 36 полски, планин-

ски и гаубични батареи отъ различни полкове. Пленниците беха
единодушни, че отстъплението на противника се дължи на дед.
ствията на нашата артилерия, която беше нанесла грамадни
загуби на техните войски.
Съ оттеглянето на сърбите борбата на този участъкъ се
прекрати и се възцари спокойствие. Затишието продължи чакъ
до деня на сключването на примирието— 18 юлий. На 28 юлий
въ Букурещъ беше подписанъ договоръ за миръ между Бъл­
гария и противниците й. Преславци требваше да напустнатъ
облената съ скъпата имъ кръвь позиция, за да се прибератъ
по домовете си.

9. дЕйствиятд на 5-и не с. с. дртил. полка

ПРи ДЕВЕ-БАиР2
Въ същото време, когато 5-и с. с. полкъ изпълни така бле-
скаво своя върховенъ дългъ, неговиятъ събратъ 5-и не с. с.
полкъ на 22 юний получи заповеди да се отправи веднага за
Деве-баиръ. Тукъ полкътъ пристигна привечерь и остана въ
състава на 3-а бригада.
Позицията представяваше тесенъ гребенъ, вододелъ между
реките Бистрица и Крива река. Тя немаше дълбочина и тилъ.
Отпредъ и отзадъ се спускаха стръмни скатове, прорезани съ
дълбоки долища.
Срещу тази наша позиция противникътъ заемаше класиче­
ската височина, твърде удобна за отбрана — Султанъ-тепе.
Артилерийската ни позиция беше разделена отъ командира
на 5-и не с. с. полкъ на два участъка: левъ — южно отъ
шосето до линията Бождарица—в. 874 — 1-о артилерийско от­
деление и две гаубични батареи, и десенъ — северно отъ
шосето до в. 535 вкл. — 2-о артилерийско отделение и 3-а
гаубична батарея.
Съ тази позиция на границата 5-и не с. с. полкъ свърза
съдбата си въ тежките за отечеството моменти.
И тукъ, както на позицията на 5-и с. с. полкъ, се поведе
борба на животъ и смърть още на 23 юний, когато противни­
кътъ съ превъзходни сили настъпи и сметаше, че ще може
да сломи съпротивата на българина. И тукъ героизмътъ на
артилеристите надмина всекакви очаквания и, когато батареите,
задушени отъ страшния огънь, даваха скъпи жертви, решител-
ностьта и храбростьта на отделни артилеристи надделяваше.
Т е извършиха онези подвизи, които и днесъ с ъ гордость на
славните артилеристи.
Стрелбата на батареите и въ най-критически моменти не
спираше. Имената „Бождарица“, „Крива река“ „Равна нива“ и
 95

655“ еж имена, които като дивна лента се вплитатъ въ

на този общъ подвигъ на 5-и не с. с. полкъ. Против-
к о л о н а та
дмътъ късно разбра, че той може да стжпи на българска земя
само следъ като мине презъ труповете на тези герои.
Възхитенъ отъ действията на тази бригада беше и Негово
Величество, който, наблюдавайки героичната защита на нашите
храбреци на 25 юний, изпрати още вечерьта С в о я т а Вис о -
чайша б л а г о д а р н о с т и за юначното държане на всички
команДиРи и войници— артилеристи и пехотинци. А презъ този
деНЬ наистина имаше на какво Царьтъ на българите, да се
възхищава, защото още сутриньта къмъ 8.30 ч., следъ като
нашиятъ артилерийски огънь беше достигналъ най-гол4мата си
сила, пехотата, възползувала отъ колебанието на противника,
излезе отъ окопите си и съ „ура“ и „Шуми Марица“ се на­
хвърли върху противника, който обърна гръбъ.
Ето какъ описва действията на 1-а не с. с. батарея на
23 юний единъ очевидецъ на боя:
— Къмъ 16 ч. нови неприятелски части почнаха да се спу-
щатъ отъ височината 874 и постепенно да прехвърлятъ в. 655.
Артилерията отъ левия участъкъ откри огънь по тЪхъ, ала
отгоре й се нахвърлиха около 6 неприятелски полски и гаубични
батареи. Особено силно беше обстреляна 1-а не с. с. батарея.
Последната се беше изгубила въ фугасите. Точните попадения
на снарядите разтърсваха целия масивъ, а дребните камъни,
които при взврива се издигаха на 15 м. височина и следъ това
се разхвърляха встрани, поразяваха и пречеха много на стрел­
бата. Едно сполучливо попадение при 2-о орждие извади отъ
строя всички прислужници, като уби двама отъ т%хъ. При все
това стрелбата не престана. Очаквайки всеки моментъ да бж-
датъ смлени отъ взривовете на н-Ькой фугасъ, войниците ра­
ботеха около орждията съ чудно увлечение и така победиха.
За боя на 24 юний сжщиятъ очевидецъ пише:
— Веднага 1-а и 2-а батареи насочиха първите си взводове
въ новата посока. Крайната 3-а батарея изтъркаля и двата
взвода на гребена и всички откриха убийственъ огънь по на­
предналите противникови части. Къмъ сжщото време неприя­
телските батареи се нахвърлиха свирепо върху орждията и
ги заринаха съ камъни, чугунъ и олово. Съвършено откритите
не с. с. орждия беха лесно налучквани, ала въпреки чувстви­
телните загуби въ хора и материали артилеристите продъл­
жаваха стрелбата си, като показваха такава упоритость и без-
страшие, че наистина беха достойни за подражание. Едно по­
падение въ бруствера на 3-о орждие отъ 3-а батарея зарина
взводния подофицеръ и единъ прислужникъ. Въпреки силния
огънь, войниците ги изровиха и свестиха. Другъ фугасъ зарови
прислугата на 6-о орждие отъ 6-а батарея, трети строши коле­
лото на една зарядна ракла. Целата площь предъ и задъ ба­
96

тареите беше изровена, ала стрелбата отъ наша страна не

престана. Въ т-Ьзи върховни моменти чувството на самосъхра­
нение беше погълнато отъ чувството за дългъ. Страшно б!,ще
Прислугата на цялото оръдие можеше всеки моментъ да бъде
сметена само отъ единъ фугасъ, ала противникътъ требваше
да се отбие. Неговите пехотни куршуми долитаха вече до ба­
тареята. Той беше на 800 м. до Равна нива. . .
Прислужниците напрегаха последните си сили, довръщаха
оръдията напредъ и наново ги пълнеха. Въ този моментъ т-Ь
всички беха истински герои.

Настъплението на противника на неколко пъти беше спи­

рано. Жертвите, които той даде, беха толкова големи, че най-
сетне и тукъ той се отказа отъ желанието да проникне на
българска земя и мина къмъ отбрана. Въ това положение го
свари примирието.
Както 5-и с. с., така и 5-и не с. с. полкъ изпълни блескаво
своя върховенъ дългъ и записа въ българската военна история
името си — светло, окичено съ лаври и наистина станало до­
стойно за подражание.

НАШЕСТВиЕТО НА РСЖ2Н11 и ТУРии

Следъ дълги пазарлъци за компенсации и недоволни отъ
отстъпването имъ само на гр. Силистра, ромъните на 28 юний
нахлуха презъ Добруджа въ българска територия. Т е минаха
съ войските си р. Дунавъ при гр. Орехово.
Нашето главно командуване даде заповеди да не се оказва
никаква съпротива на ромъните и т е така безпрепятствено
напредваха въ Северна България, като прехвърлиха Стара пла­
нина и стигнаха почти до София.
Вестьта за нахлуване на ромъните въ родната земя и без-
чинствата имъ болезнено се отразиха върху нашите полкове и
духътъ на българската войска падна точно въ онова време, ко-
гато се водеха най-решителните и големи боеве на югь.
Като оправдание за постъпката си Ромъния изтъкна, че се
явява, за да тури край на кръвопролитията и за омиротворе-
нието на Балканския полуостровъ. Истинската причина, обаче,
на този единственъ по рода си походъ беше желанието й да
се завладее линията Русе—Варна.
Намесата на Ромъния и явяването на войските й предъ
София доведе до Букурещкия миръ, който отне всички плодове
на славните български победи и откъсна отново Македония и
часть отъ Добруджа отъ българското тело.
 97

1_[е по-добро беше поведението и на Турция. Следъ подпис-

е на Лондонския договоръ Турция не разпустна войските
03 както се задължаваше съ него, а остана да наблюдава съ­
дията. На 30 юний турските войски прекрачиха установената
гь Лондонския договоръ граница, нахлуха въ Тракия къмъ
тринъ и завзеха този градъ почти безъ съпротива отъ наша
гпана. България беше обиколена отвсЬкжде съ врагове, които
разкисваха т-Ьлото й.
' Това беха най-тежките дни, които България преживЪ. Най-
тне българското правителство се обърна къмъ европейските
сили съ молба да се прекратятъ военните действия. Против­
ните, обаче, не бързаха съ мира. Т е искаха да закржглятъ
плячката си. Едвамъ когато гръцката войска беше обградена
въ Кресненското дефиле, противницит-Ь ни промениха изведнажъ
настроението си и сега вече те настояваха за бързото прекра­
тяване на военните действия.

На пмтъ за Щуленз сдебз сЬлючЬане на д\ира

ю. прижириЕТО и сключване на лшра

На 18 юлий се получи заповедь, че сжщия день отъ 12 ч.
по обедъ се сключва петдневно примирие. Частите продължиха
работите по окоиаването и продължиха да пазятъ пълна бди-
5-и артилерийски полкъ 7
98

телность. На 22 юлий примирието бЪше продължено още съ три

дни, а после до сключването на мира.
На 28 юлий въ Букурещъ б-Ьше подписанъ договоръ За
миръ между България и нейнит-Ь врагове. Точниятъ текстъ на
последния не бЪше известенъ, ала всички предчувствуваха унц_
зителнитЪ условия, които сж. наложени на България. Следа,
толкова победи, усилия и жертви храбритЪ Преславци тр^б.
ваше да се подчинятъ на насилието, извършено надъ България
и да сложатъ оржжието си.
Прощалната запов-Ьдь на командуващъ 5-а армия подчер.
тава победите на 4-а Преславска дивизия и най-добре изразява
общото настроение на войници и офицери въ момента, когато
следъ толкова славни боеве. Преславци требваше да се при-
бератъ по домоветЪ си унижени и оскърбени.
 Обща изгледа на ноЬата казарлча на полка

V. СВЪТОВНАТА ВОЙНА
1915— 1918 г.

причини за налъса на бзагария

вз тлзи ВОйНА
Балканската война презъ 1912 година и войната съ съюзни­
ците презъ 1913 година свършиха. Българското войнство изпълни
своя дългъ по бойните полета. То покри съ лаври своето орж-
жие при Ески-Полосъ, Петра, Одринъ, Чаталджа, Равна нива,
в. Китка, Калиманци и много други места, кждето можа да
разбие по-многобройния си противникъ и да прояви чудеса
отъ храбрость. Въ боевете съ съюзниците, когато България
беше обградена отъ всички страни съ врагове, българското
войнство достойно отстояваше всички атаки и спаси честьта
на своята Родина.
При все това, обаче, българскиятъ народъ не можа да по­
стигне своите идеали затова, защото неговите бивши съюз­
ници му завидеха на големите победи и решиха да ощетятъ
осъществяването на желанията му — освобождението на Ма­
кедония и присъединяването й като съставна часть отъ Бъл­
гария. Македония беше поделена между съюзниците, а на
насъ беше дадена нищожна часть. Като главни виновници за
това беха тогава сърбите, които станаха причина да загубимъ
тази хубава земя — люлка на българщината.
Унизителниятъ миръ въ Букурещъ не можа да сломи кале­
ния духъ на коравия български народъ. Дълбоко въ душата
на всеки българинъ беше затаено силното чувство на мъсть
и той търсеше начинъ да го прояви. Бившите съюзници на
България, които използуваха усилията и жертвите на единъ
народъ, требваше да получатъ своето справедливо наказание.
Въ казармите безспирно и трескаво се заработи. Никой тамъ
не знаеше що е почивка. Българската войска требваше да въз-
 100

върне своята боеспособность, да използува поуките отъ в >

ната и да бжде готова, защото България „свиваше знаменя°И'
само за по-добри дни“.
Въ това сжщото време хоризонтътъ на Европа се покри <ч
облаци и политическото положение стана изведнажъ доста
тегнато. Събитията бързо се развиваха. Въздухътъ б-Ьше наси'
тенъ съ барутъ. Чувствуваше се, че е достатъчна само едиа
искра, за да пламне цЪла Европа, разделена на две мощни I
непримирими групировки: Съюзътъ и Съглашението. Докатп
Съюзътъ обгръщаше силите отъ Централна Европа: Германия
Австрия и Италия, — въ Съглашението влизаха: Франция и
Русия съ явната благосклонность на Англия.
Съперничеството на т-Ьзи две групировки беше се особено
изострило поради отдавнашната глуха борба за завладяването
отъ всека една на нови пазари за нараствалите прекомерно
индустрии въ всека отъ отделните държави на тези ДВа
съюза. Икономическото съперничество на великите европейски
сили обещаваше всеки моментъ да се обърне въ такова на
бойното поле и бжде разрешено съ силата на оржжието.
Затова именно едно събитие дойде да хвърли очакваната
искра въ барутния складъ, какъвто представяваше Европа
презъ 1914 година, и пожарътъ дойде. Това събитие беше след­
ното: презъ м. юлий с. г. въ гр. Сараево бФха убити аЕстро-
унгарскиятъ престолонаследникъ и съпругата му при посеще­
нието на този градъ. Това убийство, извършено отъ сърби,
предизвика негодуването и възмущението на Австро-Унгария
и на 23 юлий правителството на последната подаде ултиматумъ
до Сърбия, съ който се искаше въ срокъ отъ 24 часа да му
се даде пълно удовлетворение въ рамките на редъ искания,
които унижаваха суверенитета на Сърбия като самостоятелна
държава.
Затова на 25 юлий сръбското правителство даде напълно
отрицателенъ отговоръ на австро-унгарския ултиматумъ и на
28 юлий на австро-унгарския пълномощенъ министъръ бГше
запов-Ьдано да^ напустне веднага сръбската столица — Б4л-
градъ. Така войната беше обявена.
Но войната не се ограничи само между тТзи две държави.
Веднага почти следъ това беше обявена обща мобилизация въ
Русия и Германия, а на 1 VIII Германия обяви война на Русия.
Така, прочее, се сложи началото на Общо-европейската война,
която после се превърна въ Световна. Въ нея не закъсне да
се намеси Франция, а по-късно — Англия, Турция, Италия, оста­
налите балкански държави, Япония и къмъ средата й и
Америка.
Така въоржжениятъ конфликтъ се постоянно разрастваше
и обхвана целия светъ. България постепенно беше заобико­
лена съ воюващи държави. Схванали големото й значение на
 101

янския полуострозъ, и двет-Ь групировки се мжчеха да я

1 л-Ькатъ съ всички средства на своя страна. България сле-
"РиВр събитията, подт-Ьгаше силит-Ь си, подготвяше се, но па-
Д** неутралитетъ въ очакване на удобния моментъ за нам-Ь-
яси. Когато той, споредъ преценката на правителството на
ъ радославовъ, настжпи, България обяви въоржженъ неутра-
Д-Рет.ь "за да прикрие мобилизацията си, а Съглашението сто-
2 и войски въ Солунъ.
Яъ общественото мнение у насъ се развиваше и печел-Ьше
Р повече и повече почва мнението за намесата на България
5 страната на Централния съюзъ. Чувството за мъсть срещу
в „щит-Ь съюзници надделяваше. Ранит-Ь отъ войната съ бив-
'■штЬ съюзници искаха възмездие. Затова се възприе самоопре­
делянето ни на страната на Централнит-Ь сили и следъ пове-
■?енит-Ь преговори се прие предложението на Германия Бъл-
ппия да получи Македония срещу участието си въ войната на
нейна страна. Резултатътъ отъ преговорит-Ь се см-Ьтна отъ то­
гавашното правителство за напълно задоволяващъ идеалит-Ь на
народа ни и България се присъедини къмъ Централния съюзъ,
като обяви война на Сърбия.
Така България, една година следъ обявяването на Общо­
европейската война, се нам-Ьси въ нея. Мобилизацията на бъл­
гарската войска се обяви на 10 IX 1915 година.

2. жовилизАуия и съсредоточаване
Съгласно мобилизационния планъ мирновременниятъ 5-и арти­
лерийски полкъ се развръщаше въ два артилерийски полка:
5-и и 15-и военновременни артилерийски полкове, които обра­
зуваха 4-а артилерийска бригада, съставяваща артилерията на
4-а пех. Преславска дивизия. И двата артилерийски полка се
състоеха отъ по две скорострелни артилерийски отд-Ьления.
Къмъ артилерийската бригада имаше придадено и едно нескоро-
стрелно отделение.
Веднага съ обявяване на мобилизацията, на 11 септемврий
1915 г., приготвениятъ мобилизационенъ планъ почна да се при­
лага, като мирновременниятъ 5-и артилерийски полкъ стана военно-
времененъ и се формира отъ сжщия военновременниятъ 15-и ар­
тилерийски полкъ.
За командиръ на 5-и артилерийски полкъ б-Ьше назначенъ
полковникъ С , т а й ч е в ъ С т е ф а н ъ .
Двет-Ь отд-Ьления отъ полка се командуваха, както следва:
1- о артилерийско отд-Ьление отъ майоръ Й о р д а н о в ъ
Стефанъ, а
2- о отд-Ьление—отъ подполковникъ Д о ч е в ъ Д и м и т ъ р ъ .
 102

Командири на батареи беха :

на 1-а батарея — поручикъ В е л ч е в ъ Х р и с т о ;
на 2-а „ — капитанъ К ъ н ч е в ъ М и н ч о ;
на 3-а ,, — поручикъ Г о р б а н о в ъ Г е о р г и ;
на 4-а „ — капитанъ Д а с к а л о в ъ Т е о д о с и й и
на 5-а „ — капитанъ Х е с а п ч и е в ъ И в а н ъ , а
на 6-а „ — поручикъ А г ъ н с к и Н и к о л а .
Командиръ на 15-и артилерийски полкъ беше назначенъ
полковникъ Ч а к ъ р о в ъ К о н с т а н т и н ъ .
Командири на отделения б е х а :
на 1-о артилерийско отделение — майоръ Д ж у м а л и е в ъ
на 2-о „ „ — майоръ О в ч а р о в ъ .
Батареите се командуваха, както следва:
1- а батарея — отъ капитанъ У з у н о в ъ ;
2- а „ — „ поручикъ Х р и с т о в ъ ,
3- а „ — „ поручикъ А н г е л о в ъ ,
4- а „ — „ поручикъ Р а й н о в ъ В.,
5- а „ — „ капитанъ Р а н ч е в ъ Р.,
6- а „ — „ поручикъ М и х о в ъ Н.
На 12 септемврий и двата полка почнаха да се попълватъ
съ пристигналите запасни, като кадърътъ на 5-и артилерийски
полкъ беше братски поделенъ между сжщите полкове.
За 15-и артилерийски полкъ отъ състава на 5-и артиле­
рийски полкъ беха отделени 17 офицери, 23 подофицери, 173
канонири и 148 коня.
На 17 септемврий двата полка, вече мобилизирани, беха съ
следния съставъ:
5-и артилерийски полкъ — 22 офицери, 1 лекарь, 1252 по­
дофицери и войници, 1231 коня, 24 орждия.
15-и артилерийски полкъ — 21 офицери, 1224 подофицери и
войници и 1116 коня.
Отъ горното се вижда, че 15-и артилерийски полкъ беше
изцело формиранъ отъ 5-и артилерийски полкъ. Влизането на
сжщия въ състава на 4-а пех. Преславска дивизия свърза бой­
ната дейность на двата полка и т е се биха рамо до рамо съ
своите другари пехотинци Преславци, за да изпълнятъ дълга
си къмъ Родината. Действията на двата полка въ Добруджа
сж така преплетени, че всжщность представяватъ единъ
общъ подвигъ на българската артилерия при вихровия устремъ
на 3-а армия за освобождението на този свещенъ край отъ
българската земя.
Така мобилизирани, двата полка въ състава на 4-а пех. Пре­
славска дивизия на 18 септемврий 1915 година напустнаха
Шуменъ и по пжтя с. Дере — с. Тахчи се отправиха за гра-
 103

нидата- 5‘и артилерийски полкъ се разположи около с. с. Бал-

бун аръ— Топчи — с. Хърсово — Дущубакъ, а 15-и артиле­
рийски полкъ — около с. Шекере.

Започна се изграждането на позиция покрай ромънската

граница, като полковете останаха на сжщит-Ь си мЪста до
28 VIII 1916 година.
На 5 X 1915 година къмъ 5-и артилерийски полкъ се при­
даде и 7.5 см. не с. с. отд-Ьление, което дотогава б-Ьше въ
 104

състава на 4-а артилерийска бригада. Командиръ на от делението

беше назначенъ майоръ Д е н е в ъ С т е ф а н ъ , а отъ 1 XI
майоръ Ж е л - Ь з о в ъ М .; командиръ на 1-а не с. с. батарея II
поручикъ И в а н о в ъ Х р и с т о ; командиръ на 2-а батарея Ц
ка питанъ Д р е х а р о в ъ Ц.
Отъ 15 XII с. г. къмъ 5-и артилерийски полкъ се формира
3-о с. с. арт. отделение въ съставъ три батареи: двете батареи
отъ двете нескорострелни 7.5 см. батареи на нескорострелното
отделение и едната — отъ 7.9 фунтова батарея на Видинския
крепостенъ иолкъ, квартируващъ въ гр. Разградъ. Трите ба-
тареи се превъоржжиха съ 75 мм. с. с. оръдия и получиха ну-
мерата: 7-а, 8-а и 9-а батареи отъ 5-и артилерийски полкъ.
Въ навечерието на започване военните действия срещу р0.
мъния 5-и и 15-и арт. полкове требваше да напустнатъ пози­
цията и се отправятъ, както следва: 5-и артилерийски полкъ
къмъ района Муратчиларъ — Кашлъкьой — Балбунаръ, а 15-и
артилерийски полкъ къмъ района Кеманларъ — Мумджиларъ
като на 30 VIII се установи въ гората 2 клм. сев. отъ с. Зав-Ьтъ!
Тукъ полковете дочакаха обявяване на войната.

3. ЪЪ ОЧАКВАНЕ
Когато България презъ 1915 година се намеси въ Св-Ьтов-
ната война и около името на българската войска блесна див­
ното сияние на ореола на слава и величие, когато се занизаха
една следъ друга победите и ехото на нечувани подвизи от­
ново раздвижи гузните съв-Ьсти на Европа, 4-а пех. Преславска
дивизия, въ състава на която влизаха 5-и и 15-и артилерийски
полкове, въ изпълнение на плана на военните действия, треб­
ваше да остане въ района на четириъгълника, за да гарантира
тила на действуващата въ Сърбия и Македония българска
войска. Това бТше залогътъ, че събитията отъ 1913 година не
ще се повторятъ и че при възможна намеса на Ромъния въ
войната ромънската войска този пъть ще има кой да по­
срещне.
Офицерите и войниците отъ 4-а пех. Преславска дивизия
очакваха нетърпеливо момента, когато Отечеството ще почув­
ствува нужда и отъ техните усилия и жертви, за да пока-
жатъ, че стариятъ духъ на Преславци е живъ и че т е пакъ ще
могатъ да изпъстрятъ съ името си венеца на българската
слава.
Войната на западъ и югоизтокъ продължи. Сърбия беше
разгромена, а Македония освободена. Неканените гости — ан­
гло-френски войски, които беха навлезли въ Македония, беха
изгонени задъ гръцката граница, като потърсиха закрила въ
топовете на Съглашенския флотъ, който беше хвърлилъ котва
въ Солунския заливъ.
 105

Първата часть отъ Световната война на Старопланинския

островъ беше свършена въ края на 1915 година безъ
стието на Преславци и, когато целиятъ български народъ
' 'пжествуваше, т е изживяваха скритата болка, че останаха
гтрана отъ славните събития, но съ надеждата, че ос ощ е­
тяването на народните идеали неминуемо ще поиска уси-
сТ та и на частите отъ тази дивизия. И наистина, още презъ
пполетьта на 1916 година се заговори за намесата на Ромъния,
оято продължаваше да се колебае къмъ коя групировка да
отиде-
Презъ летото на с лицата година и двете воюващи групи­
ч к и започнаха доста енергично да настояватъ за самоопреде­
лянето на Ромъния. Явно беше, че везните ще надделеятъ въ
полза на Съглашението.
Съ огледъ на така развиващите се събития се започна и
нашата подготовка за бждещата война срещу Ромъни и създа­
ване на 3-а отделна армия, предназначението на която беше
да нахлуе въ златна Добруджа и освободи заграбените земи
презъ нещастната 1913 година.
Погледите на Преславци светнаха. Накипелото чувство за
мъсть, събирано толкова време въ гърдите на всеки воинъ,
търсеше отдушникъ.
Никжде сведенията за трескавата дипломатическа дейность
около ромънската намеса не се следеха съ такова напреже­
ние, както по добруджанската граница. И когато най-сетне въ
втората половина на м. августъ стана ясно, че ромъните ще
бждатъ нашъ противникъ, Преславци, сигурни въ своите по­
беди, истински тържествуваха.
За българския народъ тази часть отъ Световната война
бЪше най-популярната и най-желаната. Начинътъ, по който
бЪше действувала Ромъния презъ Междусъюзническата война,
б-Ьше насъбралъ въ гърдите на българина много възмущение
и чувство на дълбока народна обида, но най-много кипеше тя
въ сърдцата на Преславци и затова частите отъ тази дивизия
чакаха съ нетърпение онзи мигъ, когато ще могатъ да пока-
жатъ кой е българскиятъ войникъ, какво може да направи и
какъ се бие открито, честно — печелейки всека победа съ це­
ната на много усилия и съ острието на своя победенъ ножъ.
Въ тези неописуеми моменти на всеобщо въодушевение не по-
малко щастливи беха артилеристите отъ 5-и и 15-и артиле­
рийски полкове.
Рожби на своя юначенъ народъ, сдобили се съ големия
опитъ отъ войните 1912—1913 години, научили се дз превръ-
щатъ гърлата на своите орждия въ уста на страшни огнеди-
шащи змейове, познаващи тайната на победите отъ Тракия, т е
съ нетърпение очакваха момента, когато техните орждия тър­
жествено ще запеятъ страшната и славна песень на българ­
ските победи.
 Въ това трескаво очакване, когато минутит-Ь се с т т , п
дни, а днитЪ в-Ьчность, офицерит-Ь и войницит-Ь о т ъ ^ „Ха
15-и артилерийски полкове не преставаха да се готвятъ з Л и
ховниЯдМомент.. За тЪхно щастие, този моменть н Г а 2 5 8

-
гарския3 шродъ.3811 83ВИ"аГИ °гнена следа въ ”СТОР»Я« »а 6^

4. пгрвитъ боеве при прежшаване

НА Г Р А Н и и А Т А

Стана прохладно. Вечерникътъ заигра съ коаитятя „

платнищата на палаткит-Ь, а звездит-Ь заблещукаха и ги На

“ окоГ Г й щ ^

; Г Г Т' Се отпРавиха къмъ дълбокото добруджанско7 небе

0брШИ14 на

ж ^оъ^°СКЗОНЗ °е П0явидаХ^ ^ в^ ^ 3®^съциСИнаеГдалеченъГ110°

р-Ьше Г с 1 н о в Г п аХа' Загадката СК°Р° б^ше отгатната. Го-

села - „уш щ Г^ пеГ ™ СИ одаи и “ *™*> Р°Д™

чаша°™едъ 3о™ йЪнаТРй ? ЗШе Да Юп-Ие д0 дън0 горчивата

сГ о ?иД|з вГ л ^ е !3а бГ Г ^ л = е 5 Ж ”
се'издигаше Мкъмъ ^ ъ ^ а т ^ и м ъ ^ и ^ ^ д у ш е ш е ^ ^ л и ^ а ^ п р т -
 107

скаше гърдите имъ и т е гледаха съ разширени зеници, а

мруцитЪ имъ се свиваха все по-силно и по-силно и издигаха
Заплашително къмъ северъ. Отъ думи нямаше нужда, защото
не могатъ да изразятъ онова, което ставаше въ душите
на артилеристите.
Най-сетне тази тежка и сякашъ безкрайна нощь се свърши
като отдушникъ дойде въ щаба на полка запов%дьта, съ
ято се съобщаваше за обявяване на така очакваната война.
Часътъ на разплатата беше дошълъ. Още рано сутриньта пре­
стрелката по граничната линия се възобнови и засили посте­
пенно. А въ това време въ полковете вече се даваха весело
нуждните последни разпореждания на началството, за да бж-
датъ изпълнени съ нуждната трескава бързина.
5-и артилерийски полкъ, по заповедь на щаба на 3/4-а бри­
гада, влезе въ подчинение на командира на 19-и пех. полкъ
__ полковникъ Дяковъ.
Когато полкътъ беше готовъ, дойде съобщението, че му се
придава 1-о скорострелно гаубично отделение на подполков-
никъ Касъровъ и 2-а скорострелна батарея отъ 3-и гаубиченъ
полкъ. Въ сжщото време на полка се заповеда да изпрати въ
48-и пех. полкъ, командуванъ отъ подполковникъ Енчевъ, 2-а
и 3-а батареи отъ полка. За изпълнението на тази задача ко-
мандуването на тези две батареи се възложи нао командира на
1-о артилерийско отделение отъ полка — майоръ Й о р д а н о в ъ .
Следъ внимателния прегледъ на предлежещата местности
отъ началствуващите лица беше изяснена общата задача, която
като първа се даваше на полка: да съдействува за овладява­
нето на к. 49 южно отъ с. Меше-махле и височините източно
отъ нея. Едновременно съ това се дадоха и обектите.-
Въ 11-30 ч. полкътъ, следъ гореща молитва, тръгна за сбор­
ното место на колоната. Бавно и предпазливо, съ всички мерки
да не бжде открита отъ въздуха, колоната зае изходните си
места и така дочака нощьта, въ която като че ли задебна
удобния мигъ да предприеме приготвения си страшенъ ударъ.
Нощьта беше мрачна, още по-тежка и скоро завале ситенъ
дъждъ, който измокряше хората до костите. Но отъ дъжда
като че ли никой не се смущаваше. Всички беха въ очакване
и напрежението не отслабваше.
Къмъ полунощь престрелката по границата се доста засили.
Сега изстрелите се слеха въ общъ пукотъ. Засилени съ пе­
хотни поделения, нашите граничари най-сетне беха нападнали
противника и съ единъ ударъ го отхвърлиха назадъ. Тогава
колоната на полковникъ Дяковъ, въ която влизаше 5-и арти­
лерийски полкъ, се подаде напредъ, а 48-и пех. полкъ съ от­
делението на майоръ Йордановъ (2-а и 3-а батареи) се отпра­
виха за с. Настрадинъ, кждето пристигнаха на разсъмване.
 108

Къмъ 7 ч. сутриньта т% бЪха вече на границата и я ми­

наха съ викове ура. Въодушевението и радостьта на ^войни-
цитЪ б-Ьха неописуеми, ентусиазмътъ б'Ьше стигналъ крайния
си пред-Ьлъ. Въ въздуха хвърчеха фуражките, лицата бЪха
светнали отъ доволство, алюрътъ на запретнатите батареи се
усили безъ запов-Ьдь и границата се мина на тръсъ.
Съ минаването на границата колоната на 19-и п. полкъ на-
пустна шосето и по междуселски плетища се насочи къмъ
обекта си — к. 49, а батареите отъ 5-и артилерийски полкъ
стигнаха западно отъ с. Куванджиларъ, кждето получиха зало-
в-Ьдь отъ командира на полка да се настанятъ на закрито въ
долината, а придаденото къмъ полка гаубично отделение да
потърси закритие въ сжщия долъ задъ т-Ьхъ.
Къмъ пладне противникътъ напустна к. 49 и се разбра, че
той се е окопалъ за упорита отбрана по висотите — с. Меше-
махле — с. Денизлеръ. Батареите отъ 5-и артилерийски полкъ
получиха запов-Ьдь да се придвижатъ напредъ къмъ к. 49 и
заематъ опред-Ьленит-Ь имъ закрити позиции, за да съдейству-
ватъ на атаката на пехотата, която ще се поведе срещу про­
тивника, а гаубичното отд-Ьление б-Ьше оставено въ очаква­
телно положение.
Вл-Ьво отъ 19-и пех. полкъ напредваше 48-и п. полкъ заедно
съ 2-а и 3-а батареи. Следъ заемането на платото (к. 49) 2-а
и 3-а батареи слицо се спр-Ьха въ очакване напредването на
пехотата. Скоро последната б-Ьше посрещната съ първит-Ь арти­
лерийски снаряди отъ ромънска страна. Огъньтъ на против­
ника б-Ьше р-Ьдъкъ и недействителенъ и затова не можеше да
спре напредването на нашите вериги. Нашит-Ь батареи заеха
позиция. По бл-Ъсъцит-Ь на неприятелската батарея, разполо­
жена задъ гребена западно отъ с. Меше-махле, можа да се
установи местото й и командирътъ на 3-а батарея — пору-
чикъ Горбановъ, още съ заемане на позиция, откри огънь
по нея.
Първиятъ орждеенъ изстрелъ отъ страна на 5-и артиле­
рийски полкъ проехт-Ь тържествено въ 1 Н 0 ч. преди пладне
на 2 септемврий и ехото го повтори и разнесе далечъ по рав-
нит-Ь простори на Добруджа. Сърдцата на всички трепнаха.
Далечниятъ поздравъ на Тутраканъ б-Ьше най-сетне изпратенъ.
Стрелящата дотогава по веригит-Ь на 19-и пех. полкъ ро­
мънска батарея пренесе огъня си по 3-а батарея и започна да
търси позицията й, но безрезултатно. Огъньтъ на 3-а батарея
зачести. Той б-Ьше бръзъ, точенъ и резултатенъ. Въ едно кжсо
време ромънската батарея б-Ьше заставена да замлъкне и огъ­
ньтъ на 3-а батарея пренесенъ по пехотнит-Ь окопи, за да по­
каже и този пжть на ромънит-Ь какъ българските артилеристи
стрелятъ. Още първит-Ь попадения въ окопите вееха ужасъ въ
редиците на ромънците и т е започнаха да излизатъ отъ техъ.
 109

противникътъ още по-добре почувствува огъня на българската

артилерия въ този участъкъ, когато къмъ 1 ч. 30 м. следъ
пладне се започна общото настъпление на пехотата, подкре­
пяна отъ батареите на целия полкъ. Подъ т%хна закрила то
стана още по-бързо, по-буйно и ио-неудържимо.
Отъ батареите, разположени въ участъка на 19-и пех. полкъ,
първа откри огънь 7-а батарея.
Напорътъ на нашата пехота и действителностьта на огъня
на батареите на 5-и артилерийска полкъ бързо вееха смутъ
въ всички окопи на противника и той започна да ги напуска,
като най-напредъ изпраздни тези, които б-Ьха разположени
източно отъ с. Меше-махле. Фронтътъ на 19-и пех. полкъ се
обърна на северъ.
Отъ огъня на артилерията на противника презъ този день
се разбра, че ромънскитЪ батареи не с ъ били повече отъ три,
отъ които едната гаубична, разположена въ дола източно отъ
с. Меше-махле.
Къмъ 4 часа противниковата артилерия, следъ като се опита
съ недействителния си огънь да спре приближилите се. вече
за ударъ вериги, замлъкна, а по безредния пушеченъ огънь се
долови, че противникътъ е съвсемъ разколебанъ. И наистина, той
не дочака удара съ ножъ и напустна окопите, преследванъ отъ
огьня на батареите задъ гребена и по възможните пътища на
отстъплението му.
Въ 6 часа следъ пладне съ съдействието на огъня на ба­
тареите на 5-и артилерийски полкъ делата позиция при Меше-
махле беше завладена отъ 19-и и 48-и пехотни полкове. Про­
тивникътъ изпита първия ударъ на българския пестникъ и по­
търси закрила на северъ въ гората и тъмнината на настъпва­
щата нощь.
Въ този бой придаденото къмъ полка гаубично отделение
не взе участие, защото полските батареи сами се справиха съ
малодушния и невладеещъ добре оръжието си противникъ.
Първиятъ успехъ беше г.остигнатъ. Нашите войски зано-
щуваха на 2 срещу 3 септемврий предъ фортовата линия на
Тутраканската крепость, следъ като беха дали първия урокъ
на своя противникъ. Какво отъ това, че той проявяваше дей-
ность и презъ нощьта непрекъснато обстрелваше нашето раз­
положение съ снаряди отъ далекобойните оръдия на форто-
вия поясъ на крепостьта? ...
Защото огъньтъ на;; тези оръдия беше недействителенъ и
само предизвикваше присмеха на нашите войници.
15-и артилерийски полкъ. На 1 септемврий въ 3 ч. сут-
риньта полкътъ въ състава на 1-а бригада отъ 4-а пех. Пре­
славска дивизия тръгна за с. Карагачъ, като първо отделение
продължи пътя си за с. Джеферлеръ, за да влезе въ разпо-
 110

реждането на 7-и пех. Преславски полкъ, а второ отделение

остана въ състава на 31-и пех. полкъ. На другия день първ0
отделение настжли къмъ обекта си с. Белица, а второ отд^.
ление къмъ с. Денизлеръ.
Безъ да срещнатъ съпротива, при нестихващо ура, въоду.
шевени, отделенията минаха границата и заеха обектите си
Презъ нощьта, обаче, стана нещастие. Около единъ грани-
ченъ ромънски постъ, поради невнимателно допиране до из0.
ставени бомби, е билъ раненъ командирътъ на полка и него-
виятъ адютантъ. Командуването на 15-и артилерийски полкъ вед­
нага се пое отъ старшия офицеръ — командиръ на първо от­
деление, подполковникъ Джумалиевъ, а за командиръ на първо
отделение се назначи капитанъ Ангеловъ. Съ заемането на
определената му линия на к. 128, северно отъ с. Белица —
гребена южно отъ с. Денизлеръ, полкътъ, действуващъ из­
точно отъ 5-и артилерийски полкъ, се изправи предъ фортовата
линия на крепостьта Тутраканъ.
Боятъ презъ този день беше свършенъ. Батареите занощу-
ваха на позициите си. Войниците беха мокри отъ излелия се
на мръкване пороенъ дъждъ, но бодри и доволни. Вжтреш-
ниятъ огънь сгряваше всички. Това беше огъньтъ на първата
победа, която вдъхна вера въ гърдите на всички воини и по­
сочи пжтя къмъ величието. Още отъ началото на боя се за-
беляза, че ромъните еж смутени и само името българинъ беше
достатъчно да разколебае увереностьта имъ въ себе си.

5. ТУТРАКАНСКАТА ЕПОПЕЯ
(Схема 3 *)

Слаба Богу, слаба намз,

ТуртуЬай бзятг и м ь 1 ужг тал\з.
Суборобг

Съ изтръгването на първата победа отъ ржцете на про­

тивника — заемането на позицията при с. Меше-махле — к. 128
— гребена ю. отъ с. Денизлеръ — Преславци съ своята арти­
лерия се намериха предъ фортовия поясъ на крепостьта Ту­
траканъ.
Предназначението на тази крепость беше да осигури завла-
дената по безславенъ начинъ българска Добруджа презъ 1913
година, като се използува прецененото презъ вековете отлично
стратегическо местоположение на гр. Тутраканъ. Новата кре­
пость, обаче, на самата българска граница требваше да държи
въ робство единъ чисто български край само [съ силата на
орждията и фортификационните си постройки.
*) Приложена на края на книгата.
 111

Създадена споредъ последната дума на военната наука и

въоръжена съ мощна артилерия, крепостьта Тутраканъ се смЯ-
таше отъ ромънското командуване непревзимаема и върху това
пресмятане бЯше изграденъ цЯлиятъ планъ на военнитЯ дей­
ствия въ Добруджа. Ромънското командуване, обаче, изглежда,
б^ше забравило, че, за да се брани земя, преди всичко е ну-
жденъ моралъ и духъ. ТЯ бЯха забравили сжщо, че българитЯ
само преди три години бЯха сринали въ двадесеть и четири
часа фортоветЯ на Одринъ. То, изглежда, не бЯше взело сжщо
така предъ очи, че презъ вЯковетЯ много планове и грижливи
пресмЯтания еж пропаднали отъ готовностьта на единъ народъ
да умре или победи. То най-сетне, изглежда, не знае каква
страшна сила е ураганътъ на българската атака, за която още
не е създадена преграда, защото презъ 1913 година действията
на ромънитЯ се сведоха къмъ военна разходка въ гърба на
българската войска.
УвлЯчено въ своитЯ планове, ромънското командуване само­
доволно потриваше ржце и очакваше, че българитЯ ще отдЯ-
лятъ значителни сили за правилната победа на новопостроената
крепость Тутраканъ, а въ това време рускитЯ маси ще се
спуснатъ къмъ Стара-планина и . . .
Съ тЯзи надежди и за да спечели време, то още презъ
нощьта на 2 срещу 3 септемврий даде нареждане да се
обстреля съ далекобойни и крепостни орждия разположението
на 3/4-а пех. бригада. По този начинъ то смЯташе, че крепост­
ната война почва.
Артилерийскиятъ огънь, обаче, бЯше разпръснатъ, неумЯло
воденъ, недействителенъ и затова отъ наша страна на него не
само че никой не обърна внимание, но и не отговори.
Решението на нашето командуване бЯше съвсемъ друго —
атака съ открита сила, безъ да се губи време. Затова още на
съмване на батареитЯ отъ двата артилерийски полка бЯше да­
дено нареждане да си избератъ позиции напредъ, задъ гребена
на линията с. Меше-махле — с. Денизлеръ и по-източно и при­
крито да се заематъ. Оттамъ тЯ трябваше да подготвятъ
по-нататъшното настжпление на пехотата. Тази заповЯдь тЯ
изпълниха така: отъ 5-и артилерийски полкъ 1-о артилерий­
ско отдЯление се настани въ дола — с. з. отъ с. Меше-
махла, 3-о отдЯление — вдЯсно и влЯво отъ самото с. Меше-
махле, а придаденото къмъ полка гаубично отдЯление задъ
гребена и право на югъ отъ с. Меше-махле въ дълбокия долъ
— всички съ директриса на стрелбата къмъ фортоветЯ № №
4 и 5 отъ крепостьта. 15-и артилерийски полкъ зае позиция
източно отъ 5-и артилерийски полкъ съ директриса на стрел­
бата фортове № № 6 и 7.
НовитЯ позиции на батареитЯ отстоеха отъ фортовата линия
на 4—5 клм. и имаха общъ недостатъкъ затруднено наблюдение,
още повече, че профилътъ на модернитЯ фортификационни по-
 112

строшш на крепостьта бЬше низъкъ, трудно забележиш

добре приспособенъ къмъ мЬстностьта. Но и съ тази тп’ 11
ность опитните батарейни командири можаха да се справят
Близостьта на крепостьта и възможностьта, щото тя ляЪ’
бие отъ новитЬ позиции на батареите, бЬха създали н-ь.Се
ново въ душитЬ на всички артилеристи и тЬ като че ли г 0
щенодействуваха. Съ повишено настроение се заеха новит-Ь п6'
зиции и си приготвиха даннитЬ за стрелба още рано сутриньта

ДЕЙСТВИЯТА НА 5-11 АРТиЛЕРИЙСКи п о л к а ЗА ЗАЕЛАНЕ

ф о рто ва та л и н и я

Когато около 7 часа 19-и и 47-и пех. полкове се привлиг

наха напредъ, за да изтласкатъ противника отъ окрайнинит-ь
на гората и с. Дайдъръ и да изчистятъ цЬлата мЬстность
фортоветЬ отъ противника, батареитЬ отъ полка дадоха мпт
ната си подкрепа. ощ‘
Първи откриха огънь батареит-Ь отъ 3-о отдЬление.
Часътъ бЬше едва 7.20 и въ долищата още се гонЬха нош-
нитЬ сЬнки. НавЬрно, за да ги използува, една неприятелска
батарея бЬше предприела закъснЬлото си отстжпление отъ по-
зицията западно отъ с. Дайдъръ, но бЬше забелязана. Възпол­
з у в а т отъ това, 7-а батарея откри бързо огънь по благодар­
ната цель и й нанесе значителни поражения, които нашата на­
предваща пехота можеше добре да наблюдава. Отъ тази ба­
тарея сж могли да се спасятъ само онЬзи, които сж могли пя
избЬгатъ.
Общо огъньтъ на батареитЬ отъ полка бЬше рЬдъкъ. Той
се откриваше само по цели, които следваше да бждатъ об­
стреляни, още повече, че пехотата не срЬщаше нЬкакви се­
риозни прЬчки при настжплението си.
Около 9 ч. командирътъ на 4-а артилерийска бригада, който
непосрЬдствено ржководЬше действуващитЬ единъ до другь
б-и и 15-и артилерийски полкове, заповЬда придаденото къмъ
полка гаубично отдЬление да се снеме отъ позицията си и се
отправи за височината северно отъ с. Денизлеръ, за да влЬзе
въ разпореждане на командира на 2-и тежъкъ артилерийски
полкъ.
Като резултатъ на общата дейность на пехотата и арти-
лерията презъ този день първата до вечерьта успЬ да завла­
д я близкия до фортовата линия гребенъ и селото Дайдъръ.
I ака войскитЬ замръкнаха непосрЬдствено предъ самата крепость.
ТЬзи успЬхи твърде много раздразниха противника и той
започна да се съпротивява нервно съ пушеченъ и артиле­
рийски огънь и да губи самообладание. А това бЬше лошъ
признакъ и се^ отразяваше преди всичко върху качеството на
този огьнь, който и безъ това бЬше недействителенъ и раз-
 снатъ. Само единъ артилерийски ураганъ по посока на с.
2 д Ъръ случайно извади отъ строя отъ 9-а батарея единъ
оцСЛУжникъ У^итъ> Двама ранени и единъ контузенъ. Това
ЦолаДение не се п0ВТ0Рй-
Изобщо най-силенъ беше огъньтъ на противника по с. Дай-
дъръ, което той искаше вероятно да запали, но не усп-Ь.
Съ приближаването на нощьта огъньтъ и отъ двете страни
постепенно стихваше.

Коланбирата на 4-а пех. ПресдаЬсЬа биЬизия генерала КиселоЬг са

офицеритЬ ота 5-и артилерийски полка

Нощьта настжпи тъмна и тайнствена. Врагътъ се беше спо-

таилъ въ крепостьта, но въ безразборната стрелба се чувству­
ваше още повече неговото безпокойство.
Въ 22 ч. при командира на полка бФха извикани команди­
рите на двете артилерийски отделения. Когато т е пристиг­
наха, полковникътъ некакъ тържествено имъ съобщи, че съ­
гласно получената оперативна заповедь отъ щаба на дивизията
крепостьта ще бжде щурмувана сутриньта. Затова батареите
отъ полка ще требва да изпълнятъ приготвения отъ него
предварително планъ. Макаръ този планъ да беше известенъ
на командирите на отделенията, командирътъ на полка реши
да го повтори и още веднажъ заедно да го разгледатъ. Отъ
папката се извади карта, надъ която се наведоха и тримата
командири.
— Щурмътъ ще почне точно въ 7 часа сутриньта, господа,
— каза твърдо полковникътъ, осветенъ отъ слабата светлина
*•* артилерийски полкъ 8
 114

на мъждукащата св-Ьщь. — Огъньтъ на тежката артилепи

продължи полковникътъ, — ще има за цель да унищожи "
куствените препятствия и фортификационните постройки Б Из
рейте отъ полка требва да осигурятъ пжтя на пехотата^'
укрепленията, като обстрелватъ участъка на фортовата ли До
влево отъ фортъ № 4 до вдесно отъ фортъ № 5 и б”НИ!|
всички междинни батареи, ако такива бждатъ открити. Въ ьП
мента на щурма — барабаненъ огънь. — За да изпълня
батареите тази задача, заповедвамъ първо отделение да „
крие огънь, когато противникътъ бжде принуденъ да се п
каже отъ закритията си, за да посрещне нашата пехота, среш
окопите западно отъ фортъ № 4, предъ него и половината
отъ междината между фортовете № № 4 и 5, а трето 0тд*
ление — останалата часть отъ междината, мустакътъ на форп
№ 5 и окопите източно отъ него. — Барабанниятъ огън’
требва да засипе ромъните съ огънь и железо. Снаряди^’
нема да се жалятъ. Следъ това огнениятъ валякъ да се пре-
хвърли назадъ, за да образува завеса отъ преграденъ огънь
срещу поддръжките на противника. За знакъ на началото щ
щурма ще послужи откриването на огънь отъ тежката гау.
бична артилерия. — Разбрано е всичко, нали?
Двамата командири на отделения заклатиха утвърдително
глави. Въ палатката за мигъ се възцари тържествена тишина
като въ храмъ.
— Когато се получи надмощие въ огънь, — обади се пакъ
командирътъ на полка, — отделенията да настжпятъ по еше-
лонно като придружаващи пехота батареи и тогава искамъ да
видя моите артилеристи, че сж наистина юнаци.
Полковникътъ отново замълча. Мълчеха и двамата майори,
но въ погледите имъ се четеше увереность и доволство, че
часътъ е дошълъ.
Тримата командири отново се надвесиха надъ картата, кж-
дето беха нанесени фортовете на крепостьта, батареите и раз­
положението на нашите войски. Късно двамата командири на
отделения налустнаха палатката на своя командиръ и се за­
патиха къмъ щабовете си, за да дадатъ последните си на­
реждания за щурма.
Противникътъ продължаваше да бдуде все така нервен»
Батареите на крепостьта неспокойно стреляха.
Прилепени по гребените непосредствено предъ самата фор-
това линия, нашите пехотинци, притиснали пушките къмъ гър­
дите си, почиваха, за да събератъ нови сили за великото дело,
което имъ предстоеше.
Презъ втората половина, обаче, на нощьта се съобщи на
всички поделения, че изпълнението на оперативната заповедь
по 4-а пех. Преславска дивизия подъ № 12 се отлага за 5
 ..1ВрИй, като щурмътъ на крепостьта ще започне въ 61/г часа.
тази причина
г ц-Ьлиятъ день на 4 септемврий измина въ
^тотовления,
110 въ пристрелки, командирско разузнаване, за тър-
по-близки позиции за батареите и на плтищата и въ
^ъвършенствуване окопите на батареите.
' Нощьта отново се спусна надъ Тутраканъ, сега вече
‘ иНа последна нощь предъ страшния бой. Въ окопите на
^ .реит'Ь на купчини беха приготвени снаряди, за да бждатъ
63 ^ ржка на другия день, когато телата на орждията ще
д^тнатъ отъ стрелба. За сънъ малцина мислеха.
1 Най-сетне нощьта измина. Една тЪсна ивица на източната
сть на небето почна да побелява. Телефоните заработиха.
Последните нареждания се дадоха. Посочиха се обектите на
'иареите отъ полка, а именно: първа батарея да бие окопите
ягЪсно ОТЪ фортъ № 4; втора — тези предъ сжщия фортъ,
ВАтрета _ влево отъ него. Трето артилерийско отделение
а ше разпределило участъка си така: седма батарея да бие
„дутъ № 5 и хода му за съобщение; осма — окопите влево
,1уЪ този редутъ, а девета — вдесно отъ сжщия редутъ.
Точно въ 6 часа, въ здрача на зараждащия се день, се даде
пьрвиятъ орждеенъ изстрелъ. Той процепи въздуха и проехте
н^какъ тържествено, макаръ че не възвестяваше още нача­
лото на гигантската борба. Започваше се само пристрелката на
батареите по важните места и окопи на противника, по които
дотогава не беше стреляно.
Както беше предначертано, точно въ 6 ч. 30 м. се обади
тежката артилерия. Орждията ревнаха изведнажъ и земята се
затресе. Пехотата започна своето настжпление.
Жребиятъбеше хвърленъ. Връщане немаше. Фортовете на
крепостьта скоро пламнаха. Снарядите на мощния и съсредо-
точенъ огънь на тежката артилерия въ единъ мигъ задимиха
укрепленията на крепостьта и ги покриха съ гейзери отъ
пръсть и парчета отъ железо. Въ въздуха хвърчеха камъни,
кдсове отъ бетонъ, парчета телена мрежа и колове. Земята
не преставаше да се люлее. Въздухътъ бучеше. Небето като
не ли се сриваше.
— Думъ, думъ, — ревеха топовете и, докато отначало мо­
жеха да се различатъ отделните изстрели, сега всичко се
бЪше слело въ едно общо буботене. Орждията на батареите
отъ полка не спираха.
И едва сега ромъните разбраха, че ще стане нещо страшно,
но какво, като че ли още не можеха да разбератъ.
Съгласно дадените имъ задачи, батареите обстрелваха
своите участъци. Общото опиянение и слепата увереность въ
победата беше обхванала всички артилеристи и т е стреляха
бодри, нетърпеливи, готови всеки мигъ да закачатъ орждията
 116

и се впуснатъ напредъ, за да извършатъ единъ отъ най-сля»

нит^ и големи подвизи на българската войска.
Нашата атакуваща пехота, подъ мощното прикритие на ц+
лата ни артилерия, беше вече приближила изкуствените щ*,'
пятствия на фортовата линия. Тогава, съгласно плана за д[$
ствията на полка, първо отделение закачи оръдията на 1.а .
3-а батареи и настъпи въ 8 ч. 30 м. напредъ по разучените
пътища, а 2-а батарея остана като опорна на старата си по
зиция и превърна своя огънь въ вихренъ. Моментътъ беше ве
личественъ. Д вете батареи въ кариеръ се спуснаха напредъ
а около техъ се пръскаха неприятелските снаряди. Нищо'
обаче, не можеше да спре тези опилнени отъ победата артиле'
ристи. Дори и конете не чакаха подкана и летеха напредъ
•сякашъ схващаха величието на момента.
Двете придружаващи батареи скоро заеха позициите си на
•около 1 клм. западно отъ с. Дайдъръ, задъ гребена, който
току-що беше освободенъ отъ настъпилата напредъ пехота
Почти веднага следъ това т е откриха мощия си огънь по
фортъ № 4. Сега огъньтъ имъ беше още по-буенъ и по-то-
ченъ. Разстоянието беше значително скъсено и положението
на пехотата се облекчи. Окопите предъ фронта на батареите
се обсипаха съ железо и олово. Този огънь накара прислугата
на куполите да ги напустне. Той разколеба отбраната и на
самите фортове.
Артилеристите, отъ батарейните командири до последния
войникъ, се беха превърнали въ некакви фантоми. Движенията
на всички беха светкавични. Оръдията мълниеносно се пъл­
неха. Телата на оръдията се беха насветлили, но никой не
мислеше да спре стрелбата. Потънали въ поть, всички рабо­
теха до изнемогване, забравили себе си. Великото дело, което
беха започнали сутриньта, требваше да преуспее. Добруджа
требваше да бъде освободена! А за да стане това, преди
всичко требваше да падне Тутраканъ.
Щурмътъ на крепостьта беше въ разгара си. Макаръ оръ­
дията да беха насветлени и въ този хаосъ да беше трудно
ориентирането, батарейните командири беха бодри. Технит-Ь
погледи шареха по целото пространство и нищо не изпускаха
изъ очи.
По едно време вниманието на командира на 3-а батарея,
капитанъ Горбановъ, привличатъ веригите на противника, които
се появяватъ и се стремятъ да обхванатъ левофланговата рота
на 19-и пех. Шуменски полкъ. Некаква тънка усмивка се
плъзга по устните на този майсторъ на артилерийската стрелба.
Въ единъ мигъ и четирите оръдия на батареята му с ъ насо­
чени срещу тази опасность. Снарядите политатъ къмъ застра­
шения флангъ, за да запазятъ пехотата. Ураганътъ отъ шрап-
нели разкъсва противниковите вериги и ромъните, ужасени,
 117

обръщатъ гръбъ. Превърнати вече въ никакво стадо, т е се

,утатъ ту нал-Ьво, ту над-Ьсно, а снарядите на 3-а батарея
продължаваха да се пръскатъ надъ и въ т-Ъхъ.
Въ 10 ч. 15 м. противникътъ е вече разколебанъ. Батареите
отъ 1"° отделение започватъ да обстрелватъ отстжпващите
гукъ-тамъ ромъни. Т е каточе ли съ огнени вждици на точния
огънь се спускаха въ самите окопи и вадеха отъ техъ
^станалите още тамъ ромъни. Сетне т е ги подгонваха и не ги
оставяха, докато не ги унищожатъ.
Нахлуването на нашите храбреци въ окопите и фортовете
бЪше вече подготвено.
Барабанниятъ огънь задумка съ страшна сила. Всичко се за­
дими. Истинскиятъ ураганъ едва сега беше започналъ. И из-

Батарея от7. подка на позиция 6ь Добруджа

веднажъ огъньтъ на батареите се прехвърли назадъ, а слав­

ните герои отъ 19-и пех. Шуменски полкъ се вдигнаха и но­
жовете имъ зловещо блесйаха. Съ единъ последенъ скокъ т е
се намериха въ окопите. Завърза се кървава борба. Всичко
беше въ действие: и ножъ, и прикладъ, и лопати, дори и
зжби...
Борбата беше кратка, но неописуема. По петите на ужасе­
ните ромъни Шуменци проникнаха въ редутъ № 5 и следъ
малко станаха негови господари.
Страшните усилия най-сетне беха увенчани съ успехъ.
Обржчътъ на крепостьта беше скжсанъ и то най-напредъ срещу
участъка на 5-и артилерийски полкъ. Шуменци първи отъ
всички атакуващи Тутраканъ войски се намериха върху едно
отъ укрепленията му и сложиха началото на края.
 118

Схванали величието на момента, батареите отъ полка ца

прегнаха нови сили. УспЪхътъ на пробива не само требващ?
да се обезпечи, но и да се разшири. И докато едни отъ т-Ъхт,
пазеха пехотата отъ контъръ-атаки, другите прехвърлиха огъня
си вл-Ьво и въ резервните окопи. Канонадата стана още по-
страшна. Всичко б%ше напрегнато до последенъ пределъ. Про-
странството задъ редутите почерне отъ беглеци. Духътъ на
противника беше напълно сломенъ. Насочените влево усилия
се увенчаха съ новъ успехъ. Падна и фортъ № 4. Сега проби-
вътъ беше вече разширенъ и осигуренъ. Заемането на два съ­
седни форта отваряше широко вратите на победата.
Честьта на 19-и пех. полкъ беше и тази на 5-и артилерийски
иолкъ. Т е съ взаимни усилия и крайна настойчивость извър­
шиха невъзможното.
Сега огъньтъ на всички батареи се пренесе назадъ по от­
стъпващите въ пълно безредие ромъни. Въ това време откъмъ
окрайнината на гората почна да се обажда ромънска батарея.
Тя правеше опити да спре настъплението на нашите храбреци,
но мощниятъ огънь на 1-а и 3-а батареи я смаза.
Боятъ почна да стихва. Къмъ 14 ч. 1-о отделение прекрати
огъня си и батареите настъпиха къмъ редутъ № 4. Тамъ,
обаче, фронтъ за делото отделение немаше. Затова на пози­
ция излезе само 1-а батарея, а останалите останаха назадъ
въ дола, въ очаквателно положение.
Въ това време, докато действуваше така 1-о отделение,
трето, на което впреговете беха съ волове, полагаше из­
вънредни усилия при това положение да изпълни големата си
задача наравно съ първото. Съ приближаване на пехотата къмъ
телената мрежа 8-а батарея, която остана опорна, откри огънь,
а останалите две батареи, като придружаващи, излезоха на-
предъ и се настаниха на позиция въ долинката до пресъхналия
гьолъ на около 400 крачки край пътя с. Дайдъръ—Ендже-
кьой.
Къмъ 10 ч. 7-а батарея откри огънь отъ новата си позиция
подъ градъ отъ пехотни куршуми и силния артилерийски огънь
на куполите. Следъ падането на фортъ № 5, 7-а и 9-а батареи
настъпиха още напредъ по пътя с. Дайдъръ—Тутраканъ и
заеха позиция по левия склонъ отъ гребена на фортъ № 5.
Презъ всичкото време отделението даваше пълното си съ­
действие на пехотата. Огъньтъ на батареите б е мощенъ и то-
ченъ и той стана причина за бързото напускане на фортъ № 4
отъ противника, поставенъ въ невъзможность повече да се
брани.
Батареите отъ трето отделение нито за мигъ не оставиха
пехотата безъ съдействието си. Запретнати съ волове, т е изли­
заха на тръсъ напредъ и снарядите се подвозваха на бегь
 119

тЪ т%зи чудни и иначе бавни животни. Но тукъ предъ фор­

товете на Тутраканъ и т е като че ли схващаха какво се върши
и като че ли б4ха заразени отъ общата треска и съ извънредни
усилия обслужваха батареите така, че последните можеха
наистина блЪскаво да изпълнятъ предназначението си.

дЕйстзиягА на 15-и АРтилЕРийски полкъ за заемане

фортовата линия

Съ заемане определената му линия к. 128 — гребена южно

оТъ с. Денизлеръ, 15-и артилерийски полкъ, който действуваше
източно отъ 5-и артилерийски полкъ, се изправи предъ форто-
яата линия на крепостьта Тутраканъ.
Като задача при атаката на крепостьта на 15-и артиле­
рийски полкъ се постави да подготви напредването на пехо­
тата до фортовете подъ № № 6 и 7 и закрилата на с ъ ­
щата при превземането имъ съ щурмъ. На полка сжщо така
б-Ьха дадени инструкции батареите най-напредъ да биятъ не­
приятелската артилерия, която би се противопоставила на на­
предването на нашата пехота, а следъ това да се справятъ съ
съпротивите отъ горните два форта и окопите между техъ,
като непосредствено преди самата атака на фортовете огъньтъ
се превърна въ барабаненъ.
За участъкъ на действие на 1-о отделение отъ полка се
даде фортъ № 7, а на 2-о отделение — фортъ № 6.
Действията на батареите на 15-и артилерийски полкъ почти
въ нищо не се различаваха отъ тези на 5-и артилерийски
полкъ.
Къмъ 22 ч. командирътъ на полка извика при себе си ко­
мандирите на артилерийските отделения, като имъ съобщи
тържествено по сжщия начинъ, както тази на 5-и артилерийски
полкъ, получената оперативна заповедь отъ щаба на 4-а пех.
дивизия за атака на крепостьта на разсъмване.
Презъ нощьта, обаче, се получи ново съобщение, че изпъл­
нението на атаката се отлага за 5 септемврий, като началото
на щурма бе определено въ 6 ч. 30 м.
Деньтъ 4 септемврий се използува отъ батареите въ под­
готовка на стрелбата, произвеждане пристрелка, командирско
разузнаване, търсене по-близки позиции, пжтища и усъвършен-
ствуване на окопите на батареите.
Въ 6 ч. 30 м. се обадиха тежките батареи — сигналъ за
началото на атаката. Пехотата почна своето настжпление. Орж-
дията на 15-и артилерийски полкъ затрещеха. Фортовете №№
6 и 7 пламнаха.
Още въ началото на боя личеше, че атаката срещу фортъ
№ 7 се води по-енергично. Назначените придружаващи ба­
 120

тареи отъ 1-о отделение на полка бл-Ьскаво изпълниха своята

задача. Т е закачиха предниците своевременно и веднага съ
падането на фортъ № 7 заеха позиция вдЪсно отъ него.
Къмъ 18 ч. 30 м. боятъ предъ участъка на двата полка
стихна. Първата часть отъ победата беше изцело постигната
Бъншниятъ фортовъ поясъ на крепостьта беше превзетъ и
първиятъ актъ отъ големата трагедия на противника свършенъ
Покрусенъ, той се беше прибралъ въ града, за да изживее
последната кошмарна нощь като господарь на Тутраканъ.
Нощьта бавно се спусна. Твърде уморени, артилеристите
легнаха около оръдията кой както може и веднага заспаха.
Часовете на ромънското владичество надъ гиздавия бъл-
гарски градъ беха преброени. Българските мечъ и оръдия за
единъ само день беха разрушили неправдата на Букурещкия
миръ. Нуждно беше само едно още усилие. Нуждно беше още
само еднажъ да блесне българскиятъ ножъ.

ПОДВЮ Т2 НА ПОДОФИЦЕРА ПЕйЧО КОДЕВЗ

Когато на 3 септемврий 1-о отделение отъ 15-и артиле­
рийски полкъ напредваше къмъ Тутраканската крепости, про-
тивникътъ започна силно да обстрелва с. с. Денизлеръ и Бе­
лица и всички пътища и подстъпи, които водеха къмъ техъ.
Този огънь не само затрудни маневрирането на батареите при
настъплението имъ да заематъ новите си позиции, но и при­
чиняваше големи загуби на пехотата. Понеже наблюдателните
места на батареите отъ полка не беха добри и наблюдението
отъ техъ б е ограничено, командирътъ на 1/15-0 отделение къмъ
13 часа изпрати подофицера Пейчо Колевъ за страниченъ на­
блюдатели. Задачата му беше да излезе налредъ и непременно
да открие ромънските батареи, които биеха с. Белица.
Запозналъ се добре съ задачата си, подофицерътъ, безъ да
губи време, възседна коня си и се спусна къмъ малката ви-
сочинка, на изтокъ отъ която се надаваше да се открие по-
хубавъ обзоръ къмъ фортовете на Тутраканъ. Завесата отъ
снарядите на противника не спре смелия артилеристъ и
скоро той съ следващите го двама телефонисти съ телефо-
ненъ апаратъ и две катушки кабелъ на гръбъ се намери върху
обстрелваната височина. Но какво беше разочарованието на
подофицера, когато виде, че и отъ тази височина фортовата
линия се виждаше така, както и отъ наблюдателните места
на батареите!
Въ това време пехотните вериги отъ 31-и пех. полкъ на-
пустнаха тази височина и настъпиха бавно къмъ гребена сев.
отъ с. Денизлеръ. Явно беше, че противникътъ напуща и този
гребенъ, но нашата пехота още не беше го заела.
 121

Тогава въ ума на подофицера Пейчо Колевъ се роди ми-

съльта да отиде на този гребенъ заедно съ пехотата и съ
рискъ на живота си да намери най-сетне удобно странично
наблюдателно место. Не можеше повече ц-Ьло артилерийско
отделение да бездействува въ такъвъ важенъ моментъ, а пехо­
тата ни да бжде тормозена отъ огъня на противниковата арти­
лерия. И безъ да му мисли повече, Пейчо Колевъ настигна
пехотата както си беше на конь и се спусна заедно съ ве­
ригите въ дола.
— Господинъ подофицеръ, кжде ? Напредъ н-Ьма вече наши
части освенъ патрули, — опитаха се да го спратъ пехотинците.
Но Пейчо Колевъ не ги изслуша. Той само се усмихна и
продължи пжтя си, достигна една шубрака, слезе отъ коня си,
върза го и започна да се изкачва по склона заедно съ патрулите.
На Пейчо, обаче, скоро се стори, че т е се движатъ твърде
бавно и затова ги задмина и се изкачи на гребена самъ. Лицето
му светна, щомъ надникна напредъ. Отъ този гребенъ се от­
криваше отличенъ обзоръ и къмъ с. Дайдъръ и къмъ форто-
товете съ № № 6, 7 и 8 на крепостьта. Въ това време те­
лефонистите продължаваха да следватъ страничния наблю­
датели, но скоро кабелътъ имъ се свърши. Тогава т е намериха
щаба на пехотната дружина, взеха нуждния кабелъ и про­
дължиха работата си.
Запозналъ се вече съ обстановката и местностьта, подофи-
церътъ скоро забеляза блесъците на една ромънска батарея,
заела позиция източно отъ с. Дайдъръ, лошо маскирана съ из-
вехнала царевица. Той потърси по готовата вече телефонна
линия отделението си.
Следъ малко една отъ батареите на 1-о отделение откри
внезапно огънь и затърси ромънската батарея.
— Влево 80, мерникъ по-малко 2, — започна да коригира
стрелбата на батареята подофицерътъ Пейчо Колевъ.
Къмъ 14 ч. откритата ромънска батарея беше напълно за­
душена отъ ураганния огънь на нашата батарея и едно отъ
орждията й разрушено отъ първа батарея отъ 15-и арт. полкъ.
Пейчо Колевъ тържествуваше, забравилъ пехотните кур­
шуми на противника, които доскоро пищеха около него. Той
погледна далечните фортове на крепостьта и имъ се закани
съ пестникъ.
Така Пейчо Колевъ изпълни задачата си и не само прояви
разуменъ починъ, съобразителность и твърдо познаване на
стрелковото дело, но и истинско безстрашие. Затова начал­
ството му правилно прецени тази му постжпка и я посочи за
примеръ на младите артилеристи.
 122

ЗАВЛАДЯВАНЕ ВЖТРЕШНОСТЬТА НА КРЕПОСТЬТл

ТУТРАКАН2 А
Занощували, атакуващите войски знаеха, че на другия лР1п
6 септемврий — имъ предстои да завлад-Ъятъ вътрещнятЬ
линия на предмостовата крепость. И затова още съ пукванет
на деня се приготвиха за ново настъпление. За да извършат-?
това, обаче, т е требваше да изминатъ гъстата гора коятл
покриваше почти делото пространство между двата крепости?
пояса. Тази гора, изпълнена съ много опасности и изненади
извънредно затрудни действията на атакуващите. Но разпя ’
лени отъ постигнатия вече успехъ, т е нетърпеливо вървехя
напред ь, за да се справятъ по-скоро съ противника.
Последваха ги артилеристите отъ 5-и и 15-и артилерийски
полкове. Тръгнали отъ Шуменъ съ мечтата да налоятъ конете
си на Дунава, т е беха близко къмъ постигането й, и то пп
скоро, отколкото предполагаха.
Действията на 1/5-о артилерийско отделение отъ 5-и арти­
лерийски полкъ и 15-и артилерийски полкъ се развиха така:
Батареите изпратиха напредъ разузнавачи, които донесоха
че пътьтъ презъ гората е труденъ, но проходимъ, а позиции и
наблюдателни места нема. Но артилеристите не можеха да
оездеиствуватъ въ такъвъ единъ моментъ. Въпреки всички
трудности, батареите отъ двата полка заеха възможните по­
зиции, като за наблюдение си служеха съ странични наблюда­
тели и съ изпратени хора въ самите пехотни вериги.
Въ това време настъплението на пехотата въ гората съв-
семъ се затрудни. Артилерията на противника не бездейству-
ваше. 1я дори се опита да подпали гората задъ позицията на
1-а батарея отъ 5-и артилерийски полкъ. Командирътъ на бата­
реята, обаче, поручикъ Велчевъ, даде бързи нареждания пожа-
рътъ да бъде загасенъ, за да не се разпространи и заобиколи
съ огънь оръдията. Съ помощьта на прислугата пожарътъ
скоро беше изгасенъ.
При все това, обаче, подгонениятъ отъ нашата пехота и
съвсемъ объркалъ се вече противникъ се втурна по посока на
града. Неговите разбъркали се части търсеха спасение на шо­
сето. Поддръжките му заеха окопите задъ големия уврагъ
влево отъ шосето за Тутраканъ, и се приготвиха да дадатъ
последна съпротива, но беше вече късно.
Телата на оръдията отново се насветлиха отъ стрелба.
Като змейове съ огнени уста т е обсипваха съ железо обезу­
мелите отъ страхъ ромъни. Бъркотията между техъ още по­
вече се увеличи. Батареите съ своя огънь ги преследваха чакъ
до платото предъ казармите въ южната окрайнина на самия
градъ. Повече позиции за съпротива немаше.
 123

Истинската, обаче, трагедия на противника се разигра долу,

на самия бр-Ьпь на Дунава, където обезумелите отъ страхъ
ромънски тълпи беха потърсили спасение. Тамъ т е беха за­
почнали фаталното си трупане, за да бъде една значителна
часть отъ техъ пленена, а другата да намери смъртьта си въ
летните води на Дунава.
1-о артилерийско отделение отъ 5-и артилерийски полкъ на­
стъпи къмъ града и се настани въ боенъ редъ до казармите,
клдето се приготви за нощуване.
Въ същото време действията на 3-о артилерийско отделе­
ние отъ 5-и артилерийски полкъ се развиха така: още рано
сутриньта 7-а батарея настъпи напредъ, за да намери по-
добра позиция да съдействува на пехотата. Къмъ 8 ч. 40 м.
тя спре на около 3 клм. южно отъ големия Тутракански долъ.
Точно въ това време наблюдателите забелязаха гъстите маси
на ромъни, подгонени отъ нашата пехота, които беха напуст-
иали гората. Тържествуващъ, командирътъ на батареята откри
ураганенъ огънь по техъ и ги обърна въ бегство. Ромъните
захвърляха пушки и раници и всичко онова, което имъ пре­
чеше да бегатъ по-бързо. Т е крещеха отъ ужасъ, молеха за
пощада, препъваха се, падаха и се търкаляха надолу въ дола.
По едно време една техна батарея се обади откъмъ казар­
мата, но беше веднага открита и обстреляна съ такъвъ огънь,
че замълча и повече не се обади. Тогава батарейниятъ коман-
диръ насочи огъня си по самата казарма. Около 10 ч. до
7-а батарея излезе на позиция 8-а. Въ това време откъмъ го­
рата се зададе около една рота заблудили се ромъни, които се
насочиха срещу 8-а батарея. Безъ да губи присътствие на духа,
командирътъ на батареята засили охранението си съ въоръ­
жената прислуга на двете батареи и целата тази команда,
предвождана отъ храбрия поручикъ Ивановъ, се спусна сама
срещу техъ въ атака, а батареята откри огънь съ мерникъ
14. Запазеното спокойствие, готовностьта за борба и смелостьта
на всички артилеристи, начело съ поручикъ Ивановъ, обърнаха
ромънската рота въ бегство, а огъньтъ на оръдията я раз­
пръсна така, че хората й не можаха повече да се събератъ.
Къмъ 15 ч. напредналата къмъ града пехота поиска по-
мощь. Тогава 8-а батарея бързо излезе напредъ на около 800 м.
и откри огънь. Следъ около единъ часъ тя требваше още да
напредне и да се настани на току-що заетия отъ нашата пе­
хота последенъ предъ града гребенъ. Отъ тукъ тя не само
съдействуваше на пехотата, но накара да замълчи и обадилата
се откъмъ лозята южно отъ града ромънска батарея, точното
место на която можеше да се установи по издаваните бле-
съци при стрелбата. При това положение на 8-а батарея не
беше трудно да се справи съ нея. Но тя не остана и на тази
си позиция до края на боя. Въ 18 ч. беше вече на к. 128,
 124

югозападно отъ града, съ фронтъ къмъ Дунава и ромънскио

градъ Олтеница. Новата й задача беше да обстрелва всички
плавателни сждове, които биха се явили по реката. Твъппр
скоро батареята забеляза единъ катеръ, който бързаше къмъ
Олтеница, навярно отпасящъ на другия бр-Ьгъ група началници
Батареята откри огънь по него и следъ няколко изстрела тпй
бъше разрушенъ и потопенъ. Малко по-късно до 8-а батарея
се настаниха и другите две батареи отъ 3-о отделение и т-к
всички занощуваха на к. 128.
Сждбата на Тутраканъ се реши. Презъ този день батареите
отъ 5-и и 15-и артилерийски полкове можаха да покажатъ не
само своята отлична подготовка, но сжщо така и своя духъ и
устремъ. Крепостьта беше сломена съ общите усилия на арти­
леристи и пехотинци. Още слицата нощь телеграфътъ разнесе
по целия свТтъ новината за падането на Тутраканъ. Щуп.
мътъ съ открита сила наистина беше успелъ. „Вратата“ на
златна Добруджа беше най-сетне отворена. Участниците въ
тази величава победа наистина можеха да бждатъ горди, за-
Щото тя граничеше съ невъзможното.
Българскиятъ народъ тържествуваше. И до днесъ той
слави героите на тази голема победа. Между техъ сж и арти­
леристите отъ 5-и и 15-и артилерийски полкове, които въ една
отъ първите страници на бойната си история отъ тази война
записаха името „Тутраканъ“.

е. изъ просторитъ на златна добруджа

Победителите при Тутраканъ не се задоволиха отъ слав­
ната победа. Още на 8 септемврий 4-а пех. Преславска ди­
визия тръгна да търси изъ просторите на Добруджа другъ
противникъ, за да срази и него и освободи целия българ­
ски край между Дунава и Черно море.
ш 5'И_артилерийски полкъ, придаденъ къмъ колоните на
1У-и 47-и и една дружина отъ 48-и пех. полкъ, тръгна въ 7
часа по пжтя Тутраканъ—Антимово за с. Карадирларъ, но съ
пристигането въ Антимово, по заповеди, измени посоката на
движението си къмъ Куфалча—Орманкьой—Байлеркьой.
Дните 8, 9 и 10 септемврий изминаха въ движение а про­
тивникъ немаше.
При с. Байлеркьой, кждето колоните се спреха къмъ 16 ч.
на 10 септемврий, се предаде радостната новина, че крепостьта
Силистра се е предала безъ бой. Новината беше посрещната
съ нестихващо ура и, когато редиците минаваха край заста­
налия близу до пжтя и пропускащъ колоната победители при
1утраканъ, командирътъ на 4-а пех. Преславска дивизия, гене-
ралъ Киселовъ, не скриваха своя възторгь, викаха непрекжс-
 125

аТо ура и ободрени гледаха напредъ. Но противникъ и презъ

този день не се виждаше никжде.
Следъ като вечерьта на 10 септемврий предъ целия полкъ
^■Ьха прочетени заповедите на главнокомандуващия и коман­
дира на 111 армия, въ които и двамата големи командири топло
благодаръха на онези, които извършиха големия подвигъ —
превземането на Тутраканъ съ ножовете си и гърлата на своите
орждия, на 11 септемврий настжплението продължи по пжтя
Куртъ-Топалъ—Куртъ-бунаръ. Вечерьта командирътъ на полка
съ подходящи думи благодари на своите герои-артилеристи за
отличните имъ действия при Тутраканъ, които му отговориха
съ ура. Едва сега командирътъ на полка имаше възможность
да види своит-Ь храбри воини и да изрази съ думи онова, което
чувствуваше, следъ като т-Ь дадоха доказателства за съзна­
телно изпълнение на висшия си отечественъ дългъ.
Дружното и мощно ура се нос-Ьше въ нощьта съ такава
сила, сякашъ бЬше предназначено за цЬла Добруджа. Истин-
скит-Ь господари на този чуденъ край б-Ьха отново дошли, оки­
чени съ лаврит-Ь на една такава победа, която само юнацит-Ь
отъ Стара-планина можеха да изградятъ.
Пренощувалъ непосредствено до Куртъ-бунаръ, полкътъ на
другия день продължи да търси противника, като сега вече
требваше да се върви по лошъ пжть и да се взематъ мерки
както за облекчаване движението, така и за прехраната и
снабдяването конете съ фуражъ. Движението продължи и на
12 септемврий по пжтя Кара-аптула — Саръ неби и вечерьта
полкътъ занощува при с. Хасж-кьоселеръ.
Така 5-и артилерийски полкъ цели петь дни настжпваше
безъ да срещне новъ противникъ. Една значителна часть отъ
стара Добруджа беше завладена, а изъ просторите на тази
благословена земя крепнеше българскиятъ духъ.
15-и артилерийски полкъ, следъ падането на Тутраканъ,
още на другия день получи заповедь да замине за с. Анти-
мово, въ състава на пехотната бригада, къмъ която беше при-
даденъ при атаката на крепостьта, за да образува брегова
охрана по р. Дунавъ на нашите войски. Въ с. Антимово пол­
кътъ остана само единъ день.
Въ изпълнение на новата задача, която той получи следъ
това отъ щаба на дивизията, на другия день — 8 септемврий,
полкътъ се насочи по пжтя Авдаларъ—Караларъ—Абдулахъ
за с. Каракашлж. Въ последното село полкътъ, безъ да срещне
противникъ, пристигна въ походенъ редъ на 12 септемврий.
 126

7. ПЗРВАТА СРЕША С2 новия противни^

И “ Т к Ж ГО4 |

™ *Рн н оа""™ „р1Й бдВааГ е " ^ Г Г ЪТ1 « «

Т
Х
щ
уш
линията Кубадинъ. ’ Р Л д се е с ъсредоточилъ ^

- - й г г з в г к ? „™ ^ м
а: , т г « 4
™ реТ =

открити Колоните ^репнахаНеСл^ъИВНИКЪТЪ най' сетне беШе

изостри. Назадъ препускаха н'-Ькпл^п ^ Ъ Н3 аРтилеРистите
че противникътъ^елТ С ь^ ъ 8 ? “ разясаи
ОТЪ С. Азапларъ е отстъпил^ I *3 гребена сев.-източно
изградена по гребена южно и ю .-западГ о ™ . Е е д Т и к ь ? '

тозИ
П^ Г Г с ” „ Г = “ ™
бата артилеристите отч ц м Релите и начина на стрел-
не « " в е Д ”™ 4 Г м а ^ р ь “с ^ ь т ь Т Й 46 СрГ у ^
новъ противникъ да беше оазпоъгнятл, ,3 ^атареит'ь на този
т^хъ направи впечатление че те съ ™бп безРезУлтатенъ, на
издаватъ съ бл-ЪсъцитЪ си’ както ^ грг? маскиРани. не се
винаги ромънскит-Ь батареи и чС Т0ВЗ прав±ха почти
бочина. оатареи, и че бЪха ешелонирани въ дъл-

на а р т ш е У Ж е ш Г о Г ^ ВЪ б°еВЪ "рана
отделенията, следъ коетоРгр Разузнаване съ командирите на
Къмъ 12 чаСа Гя Г ДД СЪ0тветнет* нареждания,
охрана и е е в д а ж н а " 03и™ , ”
сего за с. Девиджжьой Едщъ ивод Л т ъ 2 ^ “° °т\ , ш°-
изпратенъ въ разпорежданеня ™ ? Д батаРея беше 2 ~а

Комсиевъ, за да съдействува ня а т охрана ~ майоръ

я ™ 4 ™ ™

на противниковата позиция, а останали™ батаСГ ВЪ флЗНГЪ

зиции по указания ня и • батаРеи заеха по-
Ра3ОкоЯлое13°Т'С ™ ° ~ 2 Ш ог1 п ^ ™ ™ п р о ™ н ш а °
^ 5 -? а Хптилееп ^
откриха огьньЧаОржбдаиятаИ пови*нир* си и
кова дни на мълчание отново з а п е * ^ 1™0™ полкъ’ слеДъ тол-
тивника победна песень Щ Г п ! СВОЯта стРашна за про-
пехота да беше затт/лне»п 1акаРъ настъплението на нашата
противника, оръдията продъСжСваЬхаСлаНстпеИ Т0Ч6НЪ °ГЪНЬ Н3
™ на н = № 2 2
около 250 300 к р а Г ЗТдао Ж п ^ ^ Г т Г 2
 127

„чака благоприятния моментъ. Врагътъ, обаче, беше упоритъ.

^сйпванъ съ огъня на батареите, той продължаваше да се
Ч,ржи и въ редиците му не се забелязваше колебание. Съ
^звитието на боя можа да се установи, че противникътъ раз­
л ага съ три полски с. с. батареи и една гаубична — всички
0бре дефилирани. Едва по-късно по движението на ракли и
„о блЪсъцит-Ь нашата трета батарея можа да открие пози-
цйЯта на една отъ т^хъ и да я обсипе съ снаряди, като я на­
кара за кратко време да замълчи. Следъ малко, обаче, тя пакъ
се обади. Тогава върху нея се съсредоточи огъньтъ на 3-а и
д.а батареи и тя беше принудена съвсемъ да замълчи.
Боятъ беше въ разгара си. Часътъ за атаката беше опре-
депенъ, но въ последния моментъ се отложи. Причината
бЪше, че между 1-а и 3-а бригади отъ 4-а дивизия, поради
широките фронтове, които имъ беха дадени, беше се образу­
вала една значителна междина, която беше открита отъ про­
тивника, и въ тази междина беха хвърлени отъ негова страна
гжсти вериги за обхождане нашите флангове.
Въ слицото време батареите на 3-о артилерийско отде­
ление обсипваха противниковите окопи съ огънь. 7-а и 9-а ба­
тареи откриха местата на две картечници, които съ огъня си
причиняваха големи загуби на нашата пехота. Съ двете кар­
течници се зае 7-а батарея, която имаше въ пехотните вериги
свой наблюдатель и чрезъ указанията му действията на кар­
течниците беха парализирани.
Презъ време на боя беше раненъ адютантътъ на отделението
— подпоручикъ Бояджиевъ. Този офицеръ не поиска да се от­
каже отъ по-нататъшното участие въ боя. Следъ превръзката,
която му се направи и която едва дочака, той, вместо назадъ,
тръгна напредъ при отделението си, макаръ въ сжщото време
лекарьтъ вече да даваше нареждане за отвеждането му въ
болница. Подпоручикъ Бояджиевъ зае отново местото си въ
строя.
Боятъ продължи до мръква не. Атаката на нашата пехота
се отложи за другия день.
Батареите използуваха нощьта да окопаятъ орждията и
подвозятъ снаряди. Хората се приготвиха за почивка.
На 14 септемврий рано сутриньта се разнесе първиятъ орж-
деенъ изстрелъ. Скоро следъ това батареите откриха силенъ
огънь, за да омаломощятъ противника. Но той като че ли схвана
посоката на атаката — шосето, и откри огънь не само по пе­
хотата, но и по батареите отъ 3-о артилерийско отделение.
За щастие, този огънь продължи само 15—20 минути и не­
очаквано беше прекратенъ. При това положение нашата атака
беше отложена. Батареите, обаче, усилиха огъня си. 7-а батарея,
коригирана отъ своя доблестенъ наблюдатель въ пехотните
вериги, застави отново двете картечници да замълчатъ. Наверно
 128

раздразненъ отъ това, противникътъ се нахвърли съ огън

си върху нея. Единъ фугасенъ снарядъ попадна между 1-о орл.я
дие и раклата, подпали последната и тя се възпламени. о т '
взрива 1-о орждие беше изхвърлено и обърнато на около 3 — 4 м
назадъ, а раклата на около 6—8 метра. Отъ този взривъ б%ще
избита, ранена и контузена прислугата на ц-Ьлото орждие.
Това, обаче, не попречи нито на 7-а, нито на останалите ба­
тареи да продължатъ борбата. Обратно — последната стана
още по-ожесточена. Огъньтъ на всички батареи се засили тол­
кова, че окопите на противника завреха като котли. Нашата
пехота използува това положение и се подаде напредъ. Около
9—10 часа пр. пл. най-издадениятъ окопъ отъ противниковата
позиция беше вече въ наши ржце.
Въ сжщото време 8-а батарея забеляза появилата се въ
флангъ на нашата пехота неприятелска пехотна дружина. Бата­
реята веднага откри вихровъ огънь по нея и я разпръсна.
Атаката на 19-и и 47-и пех. полкове продължи. Всички схва­
щаха, че въ кратко време победата требва да бжде изтръг­
ната отъ ржцете на противника.
Подпомогнати отъ ефикасния огънь на своята артилерия,
пехотинците решително се хвърлиха напредъ отъ двете страни
на шосето. Противникътъ се разколеба и къмъ пладне почна
да напуска позицията си, преследванъ отъ блесналите въ лж-
чите на слънцето ножове на нашите герои и ураганите на
7-а батарея.
И едва сега и пехотинци и артилеристи разбраха защо
противникътъ е така упоритъ и защо така здраво се държеше.
Срещу техъ не беха вече ромъни, ^ц_руси.
Веднага следъ заемането на позицията на противника ба­
тареите се привдигнаха напредъ и се настанихи задъ гребена
северно отъ с. Деведжикьой.

8. БОЯТ2 ПР11 АПТААТ2

На 13 септемврий 1-а бригада отъ 4-а пех. дивизия, въ
състава на която действуваше 15-и артилерийски полкъ, се
развърна северно отъ с. Александрия срещу Аптаатъ, защото
противникътъ се беше появилъ вече тукъ. 15-и артилерийски
полкъ зае позиция и едва тогава влезе въ бой съ новия врагь
— русите.
Презъ този день падна убитъ командирътъ на 1-о отделение
— капитанъ Ангеловъ и командуването на сжщото се пое отъ
капитанъ Узуновъ.
Започнатиятъ бой се възобнови на 14 септемврий. Още въ
първия моментъ изпъкна предъ очи широкиятъ фронтъ на бри-
 аТа и прекаленото й разт-Ьгане. Това доведе до разкъсване
% и вд-Ьсно по фланговете съ съседите. Образува се зна­
е н а междина между 1-а и 2-а бригади отъ дивизията, което
11-тоятелство не остана незабелязано отъ противника. Послед-
1аГЬ искаше да се използува това праздно пространство на
'*ш цена, за да проникне въ флангъ и тилъ на едната и дру-
* а бригади. И действително, тукъ русите вкараха въ боя
:^сни сили, които употребиха масово. Т е няколко пъти ата-
?[ва въ гъсти вериги, следващи една следъ друга на близко

Ж М Ш ’,

На почивка забз позиуиитЬ

разстояние. Батареите отъ* 15-и артилерийски полкъ, обаче,

юнашки отблъсваха съ огъня си напора на противника и упо­
требяваха свърхусилия, за да стрелятъ до последна възмож­
ности. Противникътъ, обаче, продължаваше бесните си атаки
ту срещу левия, ту срещу десния флангъ на 1/4-а бригада,
(омандирътъ на 15-и артилерийски полкъ умело маневрираше съ
гъня на батареите си, като го прехвърляше къмъ застрашения
шангъ на бригадата. При все това атаките на противника про-
ължиха целия день. Нашите батареи стреляха непрекъснато,
"елата на оръдията се нагорещиха и три оръдия отъ 5-а ба­
тарея излезоха отъ строя.
Всички усилия на противника, обаче, да пробие нашия фронтъ
и вземе инициативата въ ръцете си останаха налраздни по-
>ади многото жертви и срещнатата силна съпротива отъ наша
страна. По-големата часть отъ атаките му б4ха отбити само
5,и артилерийски полкъ 9
 130

съ артилерийски огънь. Противникътъ беше принуденъ, изпол

зувайки тъмнината презъ нощьта, да се оттегли на северъ.
Заслужава да се отбележи тукъ дейностьта на 3-а батарея
отъ 5-и артилерийски полкъ, която свърза своите действия
съ тия на 15-и артилерийски полкъ въ т-Ьзи боеве.
Както се изтъкна по-горе, между 1-а и 3-а бригади отъ
4-а дивизия беше се образувала презъ време на настъплението
голяма междина, която противникътъ използува, като хвърли
гъсти маси, съ цель да проникне въ флангъ и тилъ на едната
или другата бригада. Тъй като последните не разполагаха съ
резерви, требваше да се образува такъвъ отъ бойните части. За
дельта се отдели отъ 3-а бригада една дружина отъ 19-и пех.
полкъ съ 3-а батарея отъ 5-и артилерийски полкъ, които имаха
за задача да не позволятъ проникването на противника въ об­
разувалата се междина и да застраши фланговете на бри­
гадите.
Въ 13 ч. 20 м. батареята, засилена съ 2 оръдия отъ втора
батарея, се сне отъ позицията на гребена северно отъ Деве-
джикьой и зае старата си такава, готова за действие, но вече
съ фронтъ на северозападъ, по посока на междината. Въ това
време на десния флангъ на 1-а бригада вече се водеше бой
при с. Аптаатъ.
Батареята беше обърнала внимание и насочила наблюде­
нието си къмъ междината между бригадите. По едно време
се забеляза единъ окопъ, изпълненъ съ руси, очакващи момента
да се хвърлятъ въ флангъ на 7-и пех. Преславски полкъ, който
действуваше на фланга на 1-а бригада. Този окопъ беше пер-
пендикуляренъ къмъ фронта на батареята.
Батарейниятъ командиръ — кап итанъ Горановъ, схваналъ
добре положението, не закъсне да открие по тази благодарна
цель огънь, макаръ тя да беше доста далечъ. Стрелбата по
този окопъ беше продолна. Въ скоро време тамъ не остана
нито единъ руски войникъ. Всички се беха пръснали изъ рав­
нината.
Постигналъ този успехъ, командирътъ на 3-а батарея про­
дължи най-грижливо да наблюдава незаетата междина отъ на­
шите войски, убеденъ, че скоро действията на батареята му
ще бъдатъ отъ най-големо значение за изхода на боя при
Аптаатъ.
И наистина, около 16 часа се забеляза настъплението на
две гъсти вериги къмъ фланга на 1-а бригада, а следъ техъ,
— на многобройни гъсти резерви. Безъ да губи нито секунда-
командирътъ на батареята откри ураганенъ огънь по благо­
дарните цели, които беха се открили предъ нея. Схванали зна­
чението на действията си, всички чинове отъ батареята на­
стръхнаха и напрегнаха последни сили. Само за единъ моментъ
 131

^,0 и надъ неприятелските вериги се задими. Стрелбата на

оК дията се сле въ едно общо страхотно буботене. Изнена-
-лнит^ руски вериги отначало беха стреснати. После изсипа-
дняТЪ се върху техъ дъждъ отъ желязо и олово ги зашемети.
Гчедъ малко вече веригите се огънаха и обърнаха гръбъ на-
като потърсиха спасение въ близката долина. Но и тукъ
б’%ха намерени. Върху техъ се изсипаха новите урагани на
батареята.
русите беха разпръснати. Всеки отъ техъ търсеше поот­
делно спасение, кждето очите му видятъ, забравилъ задачата,
съ която беше натоваренъ.

З/5-а батарея па позиуия

Обезвредила бойната часть, батареята се нахвърли веднага

следъ това върху поддръжките. Сега огнениятъ валякъ беше
още по-силенъ и въ едно сравнително кжсо време буквално
пръсна руските маси. Съ огъня си батарейниятъ командиръ
грижливо отдалечаваше противника отъ застрашения флангъ на
7-и пех. Преславски полкъ и по този начинъ отстрани изцело
опасностьта, която застрашаваше този полкъ.
Така съ огъня на 3-а батарея междината между 1-а и 2-а
бригади беше защитена, противникътъ изтласканъ отъ нея и
адскиятъ му планъ осуетенъ. Така 3-а батарея отъ 5-и арти­
лерийски полкъ изпълни една голема задача и не допустна да
бвдатъ осуетени резултатите отъ току-що добитата съ дву­
дневни усилия и не малко жертви победа при Деведжикьой.
Тя запази сжщо така отъ опасность 1-а бригада отъ славната
4-а пех. Преславска дивизия, като сжщевременно показа какво
може да направи съ огъня си само една батарея.
При Деведжикьой и Аптаатъ, прочее, беха дадени първите
уроци на новия противникъ — русите. Оттогава именно той
оцени качеството на нашата артилерия и вече държеше добра
сметка за нея.
 132

9. ВОЕВЕТЪ ЗА ЗАВЛАДЯВАНЕ П2РВАТА ЛиНПо

отз кУБАдинскдтА позиция '
(18 и 19 септел\6рий)

Д Е й с т в и я т д на 5-и А Р ти л Е Р и й ски п о л к г

Следъ победата при Деведжикьой бригадата, къмъ коят

б-Ьше придаденъ 5-и артилерийски полкъ, продължи преслелп °
нето на противника. два'
На 15 септемврий полкътъ достигна старата ромъно-бъл
гарска граница при с. Дели Исуфкьой, посрещнатъ съ цв1ьтя
отъ тържествуващото население. Привечерь полкътъ достигна
обекта си и батареите започнаха да се окопаватъ. Въ далечи
ната се очертаваха висотите на предната Кубадинска позиция"
изпъстрени съ окопи, защитени съ широки телени мрежи. ’
ЦЪлиятъ день на 16 септемврий бе използуванъ за окопа-
ване на оръдията и постройка на скривалища и блиндажи
Едва привечерь батареите се приготвиха за нощна стрелба.
На 17 септемврий още въ 6 часа сутриньта противникътъ
откри огънь съ явна цель да предизвика стрелба и отъ наша
страна. Нашите батареи, обаче, н-Ьмаха намерение да разкри-
ватъ разположението си и затова продължиха окопаването
Едва следъ пладне на всека батарея се разреши да изстреля по
10—15 снаряда и то за пристрелване.
Така полкътъ дочака 18 септемврий, когато требваше да
се предприеме атаката на противниковата позиция. Къмъ 3 часа
батареите откриха барабаненъ огънь по окопите на противника
и пехотата настъпи. За общо учудване, артилерията на про­
тивника не се обади. Тя беше изтеглена чакъ задъ гребена на
главната позиция. Огъньтъ на батареите беше така силенъ и
точенъ, че противникътъ не издържа и на групи почна да ги
напуска. Къмъ 11 ч. 30 м. той вече масово ги изоставяше, а
батареите го преследваха съ огънь чакъ до главната позиция.
Къмъ 13 часа нашата пехота зае очистените окопи безъ
жертви. Заедно съ нея напредъ се изнесоха 3-а батарея и ця­
лото 3-о артилерийско отделение на полка. Следъ като т е се
настаниха на заетия гребенъ, настъпиха и останалите две ба­
тареи отъ 1-о отделение, като заеха позиция на десния флангъ
на полка.
Противникътъ сега заемаше линията с. Качамакъ—к. 147 —
с. Кокарджа. Нашата пехота продължи настъплението си. На
около 2 клм. отъ к. 147 тя беше спрена отъ силенъ огънь и
започна да се окопава предъ чифлика Сусусъ Али бей. Съ на­
стъпване на нощьта боятъ стихна и бойците се приготвиха за
нощуване.
Сегашниятг щабг на полка
134

Боятъ се поднови на другия день. Къмъ 8 ч. батареите На.

стопиха по-близу до к. 147 и заеха позиция задъ самите ве-
риги. Нашата пехота поднови напредването си, но беше по­
срещната съ силенъ картеченъ и артилерийски огънь. За да Сс'
справи съ картечниците на противника, командирътъ на 3-а ба­
тарея изпрати въ пехотните вериги свой наблюдатель съ те-
лефонъ. Коригирана отъ него, стрелбата на батареята застави
скоро картечниците да замълчатъ. Въ това време нашата пе­
хота се подготви за нанасяне ударъ. Но точно тогава иззадъ
гребена се появиха първите глисти вериги на поддръжките на
противника. Следъ първите вериги се появиха други. Техното
число растеше, но това не разколеба нашите малобройни бойци.
Батареите ни отъ двете отделения откриха такъвъ силенъ
огънь, какъвто не беха развивали дори и при Тутраканъ. Следъ
малко, обаче, между 1-а и 3-а бригади, пакъ поради широкит-Ь
фронтове, които имъ беха дадени, се появи междина, която
руските маси искаха още единъ пжть да използуватъ, за да
се явятъ въ флангъ на 19-и пех. полкъ. Забелязали тази опас­
ности, батареите още повече засилиха своя огънь. Моментътъ
стана критиченъ. Положението требваше да се спаси. Въ ба­
тареите вече никой не мислеше за допустими възможности, а
стреляше съ светкавична бързина, защото само железото и
оловото можеше да прегради пжтя на тази страшна маса отъ
хора. Орждията наистина се насветлиха и затова, докато една
часть отъ прислугата стреляше, другата носеше вода за охлаж­
дане телата на орждията.
По едно време напорътъ на русите намале. Скоро, обаче,
техните вериги, засилени съ нови значителни подкрепления, от­
ново настжпиха. Контъръ-атаката отъ русите се водеше чисто
по брусиловски. Моментътъ стана още по-критиченъ. Силата на
огъня на нашите батареи достигна своя пределъ. Раклите едва
успеваха да подвозятъ снаряди. Орждията едно следъ друго,
пресилени, започнаха да отказватъ да стрелятъ повече. Тогава
прислугата имъ заставаше до орждията, грабваше оржжието
си и залегаше до техъ, за да посрещне врага. Загубите на
нашата пехота се увеличаваха.
Въ решителния моментъ се особено прояви подпоручикъ
Иванъ Василевъ отъ 3-а батарея, който поддържаше високо
духа на хората отъ бойната часть, не само на своята, но и на
съседната 2-а батарея.
Най-сетне врагътъ беше спренъ и прикованъ къмъ земята
и то почти изключително отъ огъня на батареите. Отъ бързия
огънь, обаче, орждията отъ 3-о отделение едно следъ друго
отказаха да стрелятъ. Отказа да стреля и трето орждие отъ
3-а батарея. Тежестьта на отбраната почна да носи само 1-о от­
деление отъ полка.
 135

Въ същото време на наблюдателното место на 1-о арти­

лерийско отделение пристигна командирътъ на полка, полков-
яикъ Стайчевъ. Възхитенъ отъ дивните действия на това от­
деление, той стисна ръцете на командира на отделението и
на намиращия се наблизу командиръ на трета батарея.
— „Азъ се възхищавамъ отъ мъжеството и стойностьта на
офицери и войници“, — каза той.
Наистина, делото на 1-о отделение въ тези славни минути
беше величествено. Съ героизма си то най-сетне прикова
противниковите вериги. Последните направиха опитъ да се за-
държатъ предъ нашите позиции, но и оттамъ беха прого­
нени отъ огъня на нашите батареи. Целата тази страшна маса,
въ съставъ около цела пехотна дивизия, хукна назадъ къмъ
позицията си на к. 147.
Въ това време командирътъ на полка, за да подпомогне на
боя въ участъка на 3-о артилерийско отделение, нареди 3-а
батарея да остане на местото си, а 1-а и 2-а — да заематъ
фронта на 3-о отделение, като влезатъ подъ командата на ко­
мандира на това последно и се справятъ съ противника. Тези
две батареи откриха огънь и успеха да отбиятъ нови четири
последователни атаки на руските маси. Положението и тукъ,
следъ много усилия и жертви, бе спасено.
Въ този бой беше раненъ командирътъ на 2-а батарея —
капитанъ Кънчевъ, и отъ 1-а батарея — поручикъ Сивковъ,
който после почина отъ раните си. Тукъ прояви особена храб-
рость 1-а батарея, командувана отъ капитанъ Велчевъ, две
отъ оръдията на която беха счупени. Въпреки това стрел­
бата не престана нито за моментъ.
Общо въ този бой отъ двете батареи излезоха отъ строя
17 души.
Когато привечерь, следъ този наистина кошмаренъ день,
боятъ почна да стихва, артилеристите можаха да видятъ, че
цялото предпозиционно пространство е осеяно съ купища
трупове.
5-и артилерийски полкъ нрезъ този день беше извършилъ
едно славно дело. Победата му беше шеметна. Съ своя така
умело воденъ огънь, съ дисциплината си и готовностьта за
саможертва той наистина спаси положението предъ фронта на
бригадата.
Д Е й ств и я тА на 15-и А Р ти л Е Р и й ск и п о л к з

На 15 септемврий 15-и артилерийски полкъ въ състава на

1-а бригада отъ 4-а пех. Преславска дивизия продължи на­
стъплението си и на 16 IX беше вече на позиция южно отъ
с. Кокарджа, предъ Кубадинската позиция. Фронтътъ на 1-а пе­
хотна бригада вървеше по гребена Кьоселеръ — к. 156. Вдесно
 136

отъ нея б-Ьше 3-а пех. бригада отъ 4-а пех. Преславска
зия, въ участъка на която действуваше 5-и артилерийски Г/ Ин,|‘
а вл4>во 1-а пех. Софийска дивизия.
На 17 септемврий имаше само артилерийски огънк
страна на противника. °П
Борбата за завладяването на предната линия на Кубп
ската позиция започна на 18 септемврий. П ротивникът/ с р "'
противяваше геройски, но точностьта на огъня на нашата ар

нл ^ Ня1Р2Тг Н° 1*° О^Ъдеиие побполЬоЬниЬг ОорбаноЬг и коланбирш

а 1-з батарея поручика ВедчеЬа на гроба на убития Ьг боя на 12 IX 1916
поопоручикъ СиЬкоЬз отз 1-а батарея

тилерия и ум-Ьлото му водене сломи тази съпротива. Неговата

пехота не можа да се задържи въ окопит-Ь, въ които попаде­
нията на артилерийскит-Ь снаряди всяваха ужасъ, поради което
тя се оттегли.
Нашата пехота не се забави да стане господари на гребена
сев.-източно отъ с. Кокарджа.
К3,,.Победата б*Ьше изтръгната, но врагътъ б^ше още опасенъ,
защото задъ гърба му б"Ьше главната позиция на укрепената
линия Кокарджа—Кубадинъ.
За да се усили огъньтъ на 15-и артилерийски полкъ и да се
подпомогне по-лесно на пробива на тази солидно укрепена по­
зиция, къмъ него на мръкване се придаде една гаубична ба­
тарея. Доколко упоритъ б-Ьше боятъ презъ този день личи отъ
 137

т0Ва, че презъ него се изстреляха повече снаряди, отколкото

презъ цялото време на щурма на Тутраканъ.
СтрашнитЪ боеве при Кокарджа продължиха и на 19 сеп-
гещврий и се водеха отъ рано сутриньта до късно вечерьта.
Противникътъ бЪше многоброенъ. Неговите брусиловски атаки
следваха една следъ друга. Напорътъ му къмъ дЪсния флангъ
б^ше толкова силенъ, че батареит% тр-Ьбваше да излЪзатъ на
открити позиции и да стрелятъ почти въ упоръ на противника.
Съ дивно хладнокръвие батареит-Ь се жертвуваха, за да спратъ
този страшенъ валякъ отъ хора. Орждията на 2-а батарея се
повредиха отъ стрелбата. Гърлата имъ зан-Ьм-Ьха. Въ безводна
Добруджа водата е р-Ьдкость и нямаше съ какво т-Ъ да бж-
датъ охладени. Изживяваше се единъ отъ тежкит-Ь, но и най-
героични моменти презъ войната. И този безпримЪренъ герои-
зъмъ, тази твърдость и готовность за саможертва отъ страна
на всички артилеристи спр-Ьха противника.
Презъ нощьта, обаче, предвидъ на общото положение и ре­
шението на щаба на 3-а армия Кубадинската укрепена позиция
да бжде атакувана по-късно отъ пехотата, даде се нареждане
бригадата съ придадената й артилерия да се оттегли на ста­
рата си позиция.
Боятъ на 19 септемврий изтръгна две скжпи жертви отъ
15-и артилерийски полкъ. Убитъ 6% подпоручикъ Пенчевъ.
Раненъ бЪше въ крака командирътъ на полка, но той не помисли
да напустне строя, а продължи командуването на полка.
Въ този жестокъ бой загина и командирътъ на 3-а батарея
подпоручикъ Георгиевъ, следъ като изпълни докрай своя
дългъ, при следнит-Ь обстоятелства:
Боятъ при Кубадинъ бЪше въ разгара си. Три атаки бЪха
вече отбити отъ упоръ. Отъ честата стрелба телата на орж­
дията св-Ьтнаха. Пехотата въ участъка на батареята б-Ьше от-
стжпила на повече отъ 1000 м. назадъ, а руситЪ хвърляха все
нови и нови сили въ боя.
Снарядите въ батареята вече се привършиха, а такива не
можеха да дойдатъ, защото противникътъ обстрелваше тила на
батареята и никакъвъ подвозъ не можеше да стане.
Последната граната вече б-Ьше хвърлена. ВойницитЪ недоу­
мяваха. Т-Ьхниятъ погледъ неволно се обръщаше къмъ мла­
дия командиръна батареята — подпоручикъ Георгиевъ отъ 35-и
Рилски випускъ. Последниятъ, обаче, бЪше вече взелъ своето
решение. Въ това време противникътъ се бЪше приближилъ
доста до батареята, а прислужницит-Ь бЪха безъ ржчно оржжие.
Тогава командирътъ на батареята изкомандува: „Вземи мЪр-
ницитЪ и затворите и отстжпи“. Войниците изненадани не се
помръднаха. Нима тЪ тукъ требваше да оставятъ своитЪ
орждия ?
138

— Вземи м'Ьрницит-Ь и затворитЪ и отстжпи! — иовтоп

командата си батарейниятъ командиръ.
Дочу се щракане. ВойницитЪ чевръсто изпълниха запо_
в-Ъдьта, сетне се изгубиха назадъ въ праха на образуваната
огнена завеса отъ противника. Батарейниятъ командиръ остана
самъ задъ орждията. Противникътъ бЪше вече близу — на не
повече отъ 200 крачки се м-Ьркаха силуетите на отд-Ьлнит-Ь
стрелци, но т-Ь б-Ьха още предпазливи. ТЪ още не можеха та
пов-Ърватъ, че страшната доскоро батарея е безпомощна.
Най-сетне веригитЪ на противника заобиколиха безмълвната
батарея. Надъ нея и между орждията почнаха да свистятъ куп.
шуми. Съ вперенъ напредъ погледъ, сякашъ замръзналъ на
местото си като последенъ в-Ьренъ часовой задъ средата на
батареята си, командирътъ на батареята стоеше и като че ли
още н-Ьщо очакваше.

7/5-а батарея на позиция

Но рускитЪ вериги се привдигнаха за ударъ. ОтвсЬкжде се

дочу т-Ьхното тържествуващо ура. Между орждията се показа
първиятъ настръхналъ щ икъ...
Помощьта, която до последния мигъ чакаше подпоручикъ
Георгиевъ, наистина закъснЪ. Тогава той съ чудно спокойствие
измъкна отъ кобура пистолета си и го вдигна къмъ главата си.
И зстрелътъ бЪше заглушенъ отъ залпа на стотина пушки.
Подпоручикътъ, обаче, не го чу. Съ пронизано чело и простреляни
гърди той лежеше на избраното отъ него мЪсто, задъ средата
на батареята, близу до четиритЪ безмълвни орждия.
Атакуващит-Ь руси се спр-Ьха. Саможертвата на българския
командиръ на батарея ги стресна. Т е вид-Ьха съ очит-Ь си какъ
българскиятъ офицеръ-артилеристъ изпълнява дълга си и не­
волно се отдръпнаха отъ т-Ьлото на героя
Дойдоха, обаче, нашит-Ь поддръжки отъ ч47-й пех. полкъ и
нам-Ьриха трупа на онзи, който показа какъ умйра българскиятъ
 139

офицеръ. Н-кцо стисна гърлата на т-Ьзи опърлени отъ барутъ

воини и т е съ още по-гол-Ьмо ожесточение се хвърлиха напредъ
„ въ тяхното ура се излЪ мжката на единъ цЪлъ народъ. За
т^хъ сега смъртьта не беше страшна и затова т е и не мис­
леха да се спратъ.
Така въ боя при Кокарджа 15-и артилерийски полкъ за­
писа още една светла страница въ историята си.

ю. пярвитъ ДЕйствия на довричкия отредя

Още веднага следъ обявяване на общата мобилизация презъ
1915 година второ артилерийско отделение отъ 5-и артилерий­
ски полкъ беше придадено къмъ войските на Варненския укре-
пенъ пунктъ и напустна Шуменъ, за да влезе въ състава на
неподвижния резервъ на крепостьта.
Следъ обявяване на войната съ Ромъния 4-а батарея беше
придадена къмъ дружината на подполковникъ Цаневъ отъ 8-и
пех. Приморски полкъ, която бТше въ съставъ отъ 6 роти.
Така образуваниятъ отредъ се нарече Добрички.
Още на 1 септемврий Добричкиятъ отредъ премина стреми­
телно границата по посока на гр. Добричъ и освободи близките
села отъ тригодишното робство. Изстрелите на батареята на
капитанъ Даскаловъ бЪха първите, които се чуха въ гр.
Добричъ.
На 3 септемврий Добричкиятъ отредъ получи заповЪдь да
настжпи бързо къмъ гр. Добричъ и да влезе въ бой съ гарни­
зона на този градъ, съ цель да го ангажира и не му позволи
да изпрати сили къмъ нашата конна дивизия, която настъп­
ваше къмъ с. Карапелитъ. Отредътъ требваше да действува
дръзко и смело. УвлЪченъ въ действията си, той скоро се на­
мери на ц-Ьли 25 клм. отъ крепостьта.
Шестте роти заеха фронтъ около 10 клм., за да даватъ
видъ, че сж предна охрана на дивизия. Капитанъ Даскаловъ
държеше батареята си задъ средните две роти, а на остана­
лите помагаше съ фланговъ огънь. Около 10 ч. отредътъ пре­
мина разрушеното, опожарено и разграбено българско село
Баладжа. Къмъ 11 ч. откъмъ Добричъ се зададе една ромън-
ска рота, а отъ изтокъ въ фланге и тилъ на отреда се понесе
единъ отъ трите противникови ескадрони, които се криеха въ
гънките на местностьта.
Капитанъ Даскаловъ бързо раздели батареята си на два
взвода и насочи единия срещу ескадрона, а другия срещу ро­
тата, но съ стрелба, която дава видъ, че взводътъ стреля съ че­
тири, а не две орждия. Съ залповия огънь и на близкия пехотенъ
взводъ ескадронътъ се пръсна и обърна гръбъ, като увлече
назадъ и останалите два ескадрона. Съ проникналите въ нашия
 140

тилъ отд-Ьлни разезди се разправи прислугата на резегтя

батареята. Другиятъ взводъ се насочи срещу ромънскатя п На
и скоро я прогони. а Р°та
Около 12 ч. откъмъ гората, източно отъ с. Опанча се пп
цъла ромънска дружина. Оръдията на същата батарея Ь-Яйи
изъ невид-Ьлица откриха св-Ьткавиченъ огънь по нея и я паТ°
гониха, безъ да пукне пушка. Батареята преследваше ромът?*
съ огънь безпощадно и превърна отстъплението й въ бЬгств
Но това б-Ьше само началото на този день, защото въ г °
щото време се показа откъмъ Добричъ ц-Ьлъ ромънски полих'
Справилъ се съ дружината, командирътъ на 4-а батарея гт1‘'
стлпи къмъ втората часть на своята тежка, но славна зед^'
Полкътъ вече б-Ьше усп-Ьлъ да се развърне въ боенъ прлг
по двет-Ь страни на шосето Добричъ-Варна. Едновременно п
това бъха излезли на позиция и двет-Ь му батареи. Пъплят-!
работа на капитанъ Даскаловъ б-Ьше отново да раздали батч*
реята си на два взвода и съ ловко маневриране на огъня им-!
да спре най-напредъ настъплението на ромънския полкъ. Сж.
щевременно той се справяше и съ ромънскит-Ь батареи катп
едната отъ т-Ьхъ дори усп-Ь да застави да отстъпи, защото
бЪше усп-Ьлъ да открие позицията й. Заетъ съ изпълнението
на такъвъ широкъ планъ на действие, командирътъ на батареята
не изпускаше изъ очи ц-Ьлото бойно поле. Погледътъ му не
преставаше да шари. Той тр-Ьбваше всичко да види и да вземе
нужднит-Ь м-Ьрки. И наистина, въ скоро време той забеляза че
увл-Ьченъ въ боя при с. Карабашли, командирътъ на една отъ
ротитъ отъ 8-и пех. полкъ, капитанъ Пановъ, не забеляза че
ромънската дружина, съ която вод-Ьше бой, го е окръжила
и се готви да го плени. Съ своя точенъ, бръзъ и ненад-Ьенъ
фланговъ огънь батареята на капитанъ Даскаловъ буквално
помете като че ли съ метла ромънит-Ь и т-Ь, контъръ-атакувани
отъ ротата, отстъпиха, безъ да прибератъ раненит-Ь и убитит-Ь
си къмъ Добричъ. Същата участь сполет-Ь и останалит-Ь дру­
жини отъ ромънския Добрички полкъ.
Коси! Обс-Ьй! Прогресивно коси! — командуваше бата-
реиниятъ командиръ, спокойно, съ впитъ въ далечината погледъ.
Ц-Ьлиятъ ромънски полкъ б-Ь засипанъ съ олово и жел-Ьзо.
Пухкавит-Ь шрапнелни облачета се нижеха съ идеална точность
надъ ромънскит-Ь вериги и тЬ обърнаха гръбъ. Презъ нощьта
същит-Ь отстъпиха северно отъ гр. Добричъ.
Така започнаха он-Ьзи славни действия на второ отд-Ьление
отъ полка, които с ъ не по-малко бл-Ьскави отъ т-Ьзи на оста­
налит-Ь две отд-Ьления и с ъ свързани съ действията на на­
шата войска, които получиха красивото наименование — До­
бричка епопея.
За насъ е важно същ о така да подчертаемъ, че Добричъ
бъше освободенъ отъ шесть роти и една батарея срещу про­
тивникови двадесеть роти, две батареи и три ескадрона.
 141

И. ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ДОБР11Ч2
Съ оттеглянето на ромънския полкъ на северъ отъ Добричъ
^обричкиятъ отредъ стана господарь на града. Въ сжщото
рреме, за да се засили този отредъ, отъ Варна беше изпратена
Д батарея отъ полка на капитанъ Агънски. Командуването на
двете батареи пое командирътъ на отделението майоръ Илиевъ.
На 4 септемврий къмъ 19 ч. 6-а батарея беше заела пози­
ция до 4-а батарея^ (2 клм. южно отъ града) и започна да се
окопава. Така на 5 септемврий 2-о отделение отъ полка се
намери предъ гр. Добричъ, когато започна и самиятъ бой. Още
съ пукването на зората на 5 септемврий батарейнитТ коман­
дири се ориентираха въ обстановката и дойдоха до заключе­
нието, че позициите на батареите южно отъ града сж неудобни,
за което, по запов-Ьдь, т е избраха нови позиции на к. 123 —
сгариятъ редутъ, северно отъ града, съ посока на стрелбата
на северъ и североизтокъ.
Едва това беше извършено и отъ наблюдателното место
на батареите въ самите вериги на нашата пехота се забеляза,
че по шосето Ези бей—Добричъ се носи ескадронъ конница,
а задъ него се движеха други 2 ескадрона. Съобразили, че въ
сжщото време двете батареи съ усиленъ алюръ се вече дви­
жат по- шосето къмъ новите си позиции, батарейните коман­
дири посрещнаха батареите си, за да ги предпазятъ отъ заплаш­
ващата ги опасность.
Само бързината въ действията на капитаните Даскаловъ и
Агънски спасиха положението въ единъ моментъ, когато всичко
се развиваше съ светкавична бързина. Пришпорили конете, т е
се носеха срещу летещитЪ въ кариеръ по шосето батареи, съ
рискъ да бждатъ сами смачкани отъ орждията. Противниковата
конница, обаче, забеляза батареите и веднага реши да измени
посоката на атаката си срещу т-Ьхъ, вместо да атакува града.
Въ това време батарейните командири б-Ьха вече предъ носе­
щите се съ страшна бързина батареи. Само съ единъ знакъ
па капитанъ Агънски т е спреха и, обучени още отъ мирно
време какъ се отбива конна атака, откачиха орждията и ги
обърнаха срещу конницата. Едва сега артилеристите видеха на
каква голема опасность сж били изложени.
Срещу дошлите вече на 200 м. до орждията конни маси
се откри веднага огънь. Моментътъ беше повече отъ критиченъ
и спасението можеше да дойде само отъ присжтствието на духа.
За щастие, това присжтствие на духъ го имаше. Нито единъ
отъ артилеристите отъ тези две батареи не трепна.
Най-напредъ откри огънь по така близкия и настървенъ
противникъ 1-о орждие отъ 4-а батарея. Изстрелътъ беше съв-
семъ неочакванъ за противника, но и сжщевременно сигналъ за
началото на стрелбата на останалите седемь орждия, които вед-
 142

нага откриха честъ огънь. Ефектътъ отъ стрелбата на осемт-Ь

Г ™ Вд. упоръ на атакуващата конница беше с п
хотен-ь. Стана н-Ьщо неописуемо. БТха се срещнали две стихии
и т-Ьхната борба по-скоро приличаше на легендарна борба ня
д ама приказни гиганти. Конете се изправяха на задните си
крака или падаха разкисвани. Въздухътъ ехтеше отъ изстрел^
чепн^ШптНаСИТеНЪ СЪ ° СТра барутна миризма. Околностьта^о
° пръснати коне, трупове на хора и коне и бягащи
да се спасятъ обезумели спешени конници.
■ Атаката на конницата беше сломена, но батареите продъл-
жиха да обстрелватъ обърналите гръбъ конници. Презъ линияТа
на оръдията б'Ьха успели да минатъ неколко конници. Единъ
отъ техъ — офицерски кандидатъ — се спусна съ сабя срещу
сваленъ В°иници’ но съ единъ изстрелъ отъ пистолетъ беше
сваленъ отъ коня си. Същата участь постигна и останалите
отъ Г о -? 0 Ре?рЪугаРОНТа НЯ батареит-Ь се наброиха не по-малко
б'Ьше отбита, но артилеристите не биваше да гу-
бятъ повече време. Напредъ положението не беше розово Отъ
“ ; елН0Т0 м-Ьсто батарейните командири имаха възмож-
Д3 вядягь настъплението на противниковите маси и
дори да забележатъ къ де неговите батареи заеха позиция.
Предъ Добричъ вече се водеше бой на единъ срещу десеть.
Батареите отново закачиха и потеглиха бързо напредъ По-
— 2 ° ба,е' налож“ да не “ заематъ
позщии задъ стария редутъ на шосето, а открити. За да бъде
подпомогната изнемогващата пехота, нуждно беше най-напредъ
2 1 “ привлече огъньтъ на противниковата артилерия. И точно
затова двете батареи заеха открити позиции и откриха огънь
срещу _напредналата противникова пехота. Сметките на два-
мата батареини командири, макаръ и направени поотделно и
независимо единъ отъ другъ, излезоха прави. Противниковата
нашат?пеех о т Г Се нахвърли върху дв^ батареи, като остави
Саможертвата, на която се обричаха двете батареи за да
забравена!°Л°ЖеНИеТ0’ 6 ЯВНа И ТЯ НИКОГа не бива да б* дв
Сполучливиятъ о]”ьнь сепна противника и той беше първо­
начално прикованъ на место. Многото жертви, които даваше
З Г ИХа неговия устремъ и той беше разколебанъ, като
тръбваше да търси спасение въ отстжплението.
гпъб^ИСТ ^ еЛН°Д противвикътъ не можа да издържи и обърна
гръбъ. Тукъ, обаче, беше раненъ отъ пехотенъ куршумъ
тежко командирътъ на 4-а батарея — капитанъ Даскаловъ
1еодосии на наблюдателното си место, когато се беше изпра-
вилъ, за да наблюдава. Той беше прибранъ при батареята, по-
 143

„еже въ момента беше рисковано да бъде отнесенъ назадъ.

Слациятъ по-късно е билъ спасенъ отъ пленяване отъ единъ
в0йникъ отъ батареята, който въ критическия моментъ не е
забравилъ батарейния си командиръ. Командуването на бата­
реята пое младшиятъ офицеръ — поручикъ Ради Радевъ, единъ
достоенъ офицеръ отъ полка.
Боятъ продължи. Противникътъ получаваше поддръжки и
отново атакуваше. Той настъпи въ гъсти маси и незабелязано
се промъкна между задната и средна могилки на к. 123 и до­
стигна едва на 50—60 крачки отъ 4-а батарея. Противникътъ
б&пе, обаче, прогоненъ отъ огъня на двете батареи. Тукъ
беше раненъ и замЪстникътъ на капитанъ Даскаловъ — пору­
чикъ Радевъ, като командуването на 4-а батарея се пое отъ
командира на отделението — майоръ Илиевъ. Скоро, обаче,
и той б-Ь раненъ. Тогава командуването на батареята пое адю-
тантътъ на отделението поручикъ Герчевъ.
Делата к. 123 вреше като котелъ отъ противниковия огънь,
но героичната съпротива продължаваше. Тресъците на нашите
оръдия не спреха, докато проникналиятъ така близу противникъ
не бе прогоненъ. Многобройниятъ противникъ започна да на­
тиска срещу другия флангъ на отделението, където при 6-а
батарея се разигра следната картина: отъ наблюдателното си
место капитанъ Агънски забеляза, че батареята му се об­
хожда. Съ неколко скока той отиде задъ батареята си и обърна
оръдията право назадъ.
Тънъкъ и високъ като веха, той прокомандува: „Мери
въ мене!“
Фелдфебелътъ на батареята и подофицерите беха въ недоу­
мение, но батарейниятъ командиръ беше настойчивъ. Той за­
легна, а надъ него пролетеха първите снаряди, които раз­
строиха обхождащите батареята части.
Беше вече около пладне. Боятъ стихваше. Напорътъ на
противника на югъ почна да намалява и затова се реши да се
предприеме отъ наша страна настъпление. Въ изпълнение на
тази заповедь 6-а батарея беше назначена да следва предната
охрана на майоръ Цаневъ, а 4-а батарея да остане като упорна
на старата си позиция. Поради това, че противникътъ беше мно-
гоброенъ, препоръчано беше настъплението да се извърши
предпазливо, На другия день то продължи. Къмъ 14 ч., обаче,
отъ наблюдателното место на 4-а батарея по посока на с. Ге-
ленджикъ се забелязаха настъпващите къмъ югъ маси на про­
тивника. Къмъ 16 часа се появиха други още по-многобройни
и положението на нашата предна охрана стана тежко. За да го
облекчи, 4-а батарея откри огънь, който продължи дотогава,
докато 6-а батарея не се прибра на старата си позиция на к. 123.
Преследващиятъ по петите противникъ беше само на около
600—700 м. предъ нашите редки вериги. Подпомогната отъ
144

6-а батарея, 4-а откри вихренъ огънь и скоро двете батареи

успеха да го приковатъ. Боятъ отново стана ожесточенъ. Гър­
лата на орждията отново се насветлиха. Положението бГ
наистина тежко, но вярата въ победата и твърдостьта беха
несломими. Докато батареите беха заети съ веригите на про­
тивника, по шосето около с. Каралесъ се забеляза противни­
кова батарея въ походенъ редъ. Въ единъ мигъ огъньтъ на
батареите се съсредоточи по тази батарея и тя въ безредие
се пръсна и се изгуби отъ погледите. Отъ действителния
огънь на нашите батареи противникътъ бе разколебанъ и
къмъ 17 ч. 30 м. по заповедь на командира на бригадата се
предприе отново настъпление по посока на с. Каралесъ.
Сега беше наредено настъплението на нашата пехота да
се подкрепя отъ огъня на двете батареи. Тази подкрепа беше
толкова значителна, че полето се покри съ трупове на против­
ника, тела на ранени и разхвърляно оръжие, картечници и
раници на същия. Само спусналата се тъмнина сложи край на
преследването съ огънь отъ страна на нашите батареи.
Така свърши вториятъ день отъ участието въ боевете на
2-о артилерийско отделение отъ полка при Добричъ.
Вечерьта къмъ отделението беше придадена 1-а 8.7 см.
не с. с. батарея отъ гарнизона на Варненския укрепенъ
пунктъ подъ командата на поручикъ Вълчевъ и зае позиция
източно отъ 6-а батарея съ посока на стрелбата къмъ с.
Каралесъ.
На следния — трети день отъ борбата при Добричъ къмъ
6 часа по шосето Каралесъ—Добричъ се забеляза раздвиж­
ване. Слабите части на противника беха веднага пръснати съ
огънь отъ 4-а батарея, но скоро къмъ с. Геленджикъ се забе­
ляза настъплението на гъсти противникови вериги. Врагътъ
още не беше се отказалъ отъ намерението си да успее при
Добричъ. Сполучливата, обаче, стрелба на трите батареи скоро
спре настъплението на противника. Ефикасниятъ огънь на на­
шите батареи срещу десния флангъ на противника разколеба
последния. Нашата пехота се вдигна за ударъ, който беше
така силенъ, че обърна противника въ бегство.
Така най-сетне победата при Добричъ беше изтръгната.
Съ действието си презъ тези три паметни дни 2-о отде­
ление отъ 5-и артилерийски полкъ показа, че то е достойна
отломка отъ него, и постави до името Тутраканъ друго будещо
същ о възторгъ — Добричъ.
Заслужава да се спомене тукъ и за помощьта, която граж­
даните на Добричъ оказаха на нашите войски въ тези боеве.
И действително, половината отъ м ъж ете на този градъ
беха на бойната линия неотлъчно. Въ разгара се привършиха
бойните припаси.
 145

— Снаряди! Вода! Патрони! — се чуваше отвсякъде. Шо­

сето задъ батареите гъмжеше отъ коли, каруци, файтони и
двуколки. Всички помагатъ кой съ каквото може. При една
0тъ батареит-Ь отъ полка пристигнаха петь файтона, натова­
рени съ снаряди, а следъ тЪхъ дойде б1зловласъ старецъ съ
котелъ вода за оръдията. Той пристъпи къмъ едно отъ тТхъ,
прекръсти се и прилепи устни къмъ нагорещеното жел-Ьзо.
Войниците гледаха изумени, следиха всТко движение на ста­
реца и едва сега напълно разбраха що е с в о б о д а .
Това стана презъ време на самия бой, защото въ същ ото
време командирътъ на батареята даваше командата:
—• По четири, бързо !
Старецътъ се отстраняваше, гледаше момчетата и шешгЬше:
— Стреляйте, момчетата ми, стреляйте. Каквото трТбва, ние
ще ви донесемъ. Само ни спасете! . . .

Добричъ, Добричъ, гнТздо на българщината . . . Втора Стара-

Загора. . .

12.
П О А В Ю Т 2 НА б-а БАТАРЕЯ ОТ2 5-и А Р Ш -
ЛЕРийски п о л о при каралеската чешма
Както споменахме, на 5 септемврий северно отъ гр. Доб­
ричъ бТше изпратена въ предна охрана една дружина отъ
8-и пех. полкъ съ една батарея отъ 2-о артилерийско отд-Ьление.
Предната охрана се изнесе при Каралеската чешма, гдето
се спрЪ за нощуване. Войницит-Ь отъ 6-а батарея заспаха подъ
сладката п-Ьсень на тритЪ широки чучура на чешмата. Въ
зори, обаче, т-Ь б"Ъха събудени. БЪше донесено, че е забеля­
зано настъплението на ц-Ьла руска бригада откъмъ Кара­
леската гора, която се насочваше къмъ гр. Добричъ. Готовата
за стрелба батарея веднага откри огънь и още следъ пър-
вит-Ь й изстрели бригадата се развърна въ боенъ редъ и про­
дължи настъплението си. Това бЪше първата среща на бъл­
гари съ руска пехота на този фронтъ. Подъ напора на руската
бригада тънката паяжина на дружината отъ 8-и пех. полкъ
бавно започна оттеглянето си къмъ главната позиция на Доб­
ричкия отредъ предъ самия градъ Добричъ. Оттегляше се
и 6-а батарея.
УвлЪченъ въ боя при сменяване на позициите, команди­
рътъ на батареята не е ималъ време да пров-Ьри дали пехо­
тата е сигурна. Въ това време случайно минаващиятъ адютантъ
на пехотната дружина му посочи веригата, която б-Ь само на
около 300 крачки отъ батареята въ царевицата и му доложи:
5-и артилерийски полкъ 10
146

— Руси сж, господинъ капитанъ, и единственото прикритие

на батареята ви съмъ азъ съ двамата войника!
— По веригата право! Мерникъ 2, поправка петдесети!
ОбсЪй! — подаде спокойно командата си батарейниятъ коман­
ди ръ капитанъ Ягънски. Само за няколко секунди едрата до­
бруджанска царевица бе покосена отъ орждията като съ коса.
Само за няколко мига русите бЪха приковани на местото си.
Тяхната военна хитрости да заблудятъ батарейния командиръ съ
сходството на формата си, че сж свои, и да атакуватъ батареята
направо на ножъ—не усп'Ь. Русите заплатиха наивностьта съ гла­
вите си. Освободилъ се отъ заплашващата го опасности, бата­
рейниятъ командиръ забеляза струпалите се да се напиятъ съ
студена вода и напълнятъ материтФ си около Каралеската
чешма руси. Тази чешма беше само на 700 метра отъ бата­
реята въ една плитка долчинка. Натрупалите се около чешмата
руси, като не виждаха сами батареята, сметаха, че и тя не
ще ги види и че сж. въ безопасности. Но само следъ мигъ
две отъ орждията на батареята се насочиха право къмъ чеш­
мата. Изстрелите изненадаха русите и те, отначало не знаейки
какво да правятъ, се струпаха на купчинки, сетне почнаха да
търсятъ закритие задъ самата чешма и коритото й. Изстре­
лите, обаче, на орждията не спираха и купчината на убитите
и ранените се увеличаваше. Каралеската чешма отъ место за
почивка нрезъ горещите летни дни се превърна въ гробница
на руски войници. И за пръвъ пжть тукъ при тази чешма ру­
сите разбраха, че българите умеятъ да бранятъ своята земя,
че борбата съ техъ ще бжде кървава и жестока — на жи-
вотъ и смърть, и че легендата, съ която т е беха приспивани,
какво българите, щомъ видятъ само руския войникъ, ще сло-
жатъ оржжието си, се оказа неверна. Огъньтъ на 6-а батарея
при Каралеската чешма най-добре доказа това.
Развилите се по-късно боеве не само потвърдиха поуката
отъ Каралеската чешма, но русите вече станаха предпазливи и
съ уважение гледаха своя противникъ.

13. Н А СШ П Л ЕШ ЕТО НА ДОБРИЧКИЯ ОТРЕД2

ЪЪ ДОБРУДЖА и БОЕВЕТЪ НА СЖ1Д11Я
14 септел\Ьрии

Следъ големия успехъ при Добричъ на нашите войски и

удара при Тутраканъ противникътъ потърси спасение въ бър­
зото оттегляне къмъ северъ. Добричкиятъ отредъ, въ състава
на който влизаше 2-о отделение отъ 5-и артилерийски полкъ,
започна веднага преследването на противника въ две колони и
едва на 14 септемврий можеше отново да премери силите си
съ него. Въ състава на левата колона влезоха 1/48-а пехотна и
1/4-а маршова дружини, 3 роти отъ 75-и турски низамски полкъ,
 ПОЯСНЕНИЕ:
3 - Лрогнвнчноам аа/анеи, хомго се потвмха
МО мемомзха д а отмачътъ о п огъна ма
ватаррмтЬ
А • /7ро 7м&/мяоам карт ечници

»— молени
•*— вериги
V Р<*36ЪРНдНИ ЛРОТМ8М.аоинмцм

н Батарея на позиция д о #30 ч. /зр.пл.

Н» —. . — вт>9*/. ---
4I|— •>9
? ---- ---- ВЬ 70ч. -

--- ---- дг //г

/||—
^ ---- вь72’ЗОч---
|||—^ Е е ат. н а позиция д о 7 /V ррпл.

__ 07А 7?з0 д о 2 V с л пл
М —
м — __ оп 2до 7ч.
|[нн|| / / 7 см мр с.с. ват. д о 77у. /гр я л
*/
* - ОП 3 3 0 У. СЛПЛДО V
М -- —
*Ь—ф /<? /-<»«*< ват д о 77у. лр .лл.

- ►— — о п 7 у с л ол. д о вРУРхьта
о
о 400 $0« /200 поо 20ОСм

с-

ю.
 148

5- а и 6-а батареи отъ полка и придадената къмъ отд-Ьлениет

1-а 87 см. нескорострелна батарея, а 4-а батарея отъ п0лк°
требваше да действува въ дясната колона.
За предстоещит-Ь действия командирътъ на 2-о отд-Ълени*
майоръ Илиевъ б-Ьше назначенъ началникъ на артилерия?
въ лавата колона, като въ помощь му б-Ьше дадена Ю с.9
дългобойна германска батарея на поручикъ Юстъ. ''
Следъ влизането въ допиръ съ противника задачата На
л-Ьвата колона б-Ьше да го атакува; същиятъ б-Ьше заелъ пози
дия на 4 клм. източно отъ с. Мусу-бей. Въ изпълнение на тази
задача батареит-Ь откриха р-Ьдъкъ огънь по противника, за да
се пристрелятъ. Около 8 ч. отъ 6-а пех. Бдинска дивизия, дей'.
ствуваща вл-Ьво отъ колоната, пристигна при командира на
отд-Ьлението войникъ и мол-Ьше да се обстреля окопътъ, който
задържаше настъплението на д-Ьснофланговата часть отъ тази
дивизия. Съ тази задача веднага б-Ьше натоварена 6-а бата­
рея. Огъньтъ на батареята б-Ьше толкова действителень
че противникътъ веднага б-Ьше изваденъ отъ този окопъ и по-
6- Ьгна назадъ. Въ това време се започна настъплението на ча
стит-Ь отъ колоната. Батареит-Ъ откриха мощния си огънь по к
225, а единъ взводъ отъ 6-а батарея б-Ьше назначенъ за при-
дружаващъ на пехотата. Противникътъ скоро б-Ьше прогоненъ.
отъ к. 225, следъ което артилерийскиятъ огънь се пренесе по
окопит-Ь около с. Мусу-бей. Командирътъ на отд-Ьлението, като
забеляза разколебаването на противника, нареди и другиятъ
взводъ отъ 6-а батарея да закачи и тръгне напредъ. Въ това
време и останалит-Ь батареи засилиха огъня си. Чрезъ ценнитЬ.
указания на орентьора-наблюдатель поручикъ Герчевъ, из-
л-Ьзълъ напредъ и движещъ се съ пехотнит-Ь вериги, същит-Ь
батареи въ момента, когато пехотата атакуваше с. Мусу-бей,.
преградиха пътя за отстъплението и противникътъ, намиращъ
се въ селото и окопит-Ь, б-Ьше плененъ.
Следъ заемането на с. Мусу-бей пехотата продължи на­
стъплението си подъ прикритието на напредналата 6-а батарея,
а на останалит-Ь батареи се запов-Ьда незабавно да закачатъ и,,
безъ пъть, презъ ниви и угари, да настъпятъ по посока на
6-а батарея. Последната отъ своя страна по взводно се пред­
вижваше вече отъ к. 218 къмъ к. 225.
Къмъ 10 ч. 30 м. единъ отъ взводовет-Ь на 6-а батарея б-Ьше-
вече заелъ позиция на к. 225 въ самит-Ь пехотни вериги и от­
кри силенъ огънь по отстъпващия противникъ. За него, освенъ
това, се б-Ъха открили твърде благодарни цели въ тила на ро-
мънит-Ь, понеже тамъ б-Ьше се породило безредие. Взводътъ
обстреля въ тила обозит-Ь, разстрои ги, обърна ги въ б-Ьгство,
създаде между т-Ьхъ паника и още повече смути частит-Ь имъ,.
Къмъ 11 ч. въ помощь на 1-и взводъ пристигна и вториятъ-
отъ 6-а батарея. Той обърна въ б-Ьгство и самата бойна часть,.
въ състава на която влизаха три ромънски полка: 51-и, 52-я
 149

. 40-и. Макаръ противникътъ да се мучеше да внесе редъ въ

отстъплението си, батареите отъ 2-о отделение съ светкавич­
н а си бързина на действие объркаха сметките му и той
(,бърна настъплението си въ позорно бягство. При това поло­
жение нашата пехота, привдигната лично отъ командира на
Добричкия отредъ генералъ Кантарджиевъ, дошълъ къмъ това
време на к. 225, се понесе напредъ. Този пъть стана онова,
което рЬдко се случва презъ време на война и което е свой­
ствено само на народи съ героични сърдца: единъ отъ взво­
довете на 6-а батарея закачи и бързо се понесе напредъ.
Колелата на оръдията и раклите загърмеха по настилката на
щосето и запеха дивна нечувана песень. Взводътъ задмина
пехотните вериги като вихрушка и се спре едва на кръстопътя
южно отъ с. Енидже-кадънъ, отгдето откри силенъ огънь, безъ
да мисли, че е далечъ предъ пехотните вериги и че е безъ при­
критие. Другиятъ взводъ отъ същ ата батарея настъпи вихрено
напредъ, за да настигне първия, но точно тогава, когато този
взводъ се движеше, по него откри огънь една противникова
батарея. Последната, обаче, неизвестно защо, изведнажъ спре
стрелбата, сне се отъ позиция и побегна. Взводътъ достигна
благополучно първия отъ същ ата батарея и откри огънь. Едва
тогава пехотата настигна батареята и съ викове ура поздра­
вяваше храбрите артилеристи. Въ това ура имаше не само
възторгъ, но и благодарность и вера въ своята артилерия, която
не само подпомагаше и закриляше съ огънь своята пехота, но
и беше готова да й даде нримеръ на дързость. Обезсърдченъ
и чувствуващъ онзи победенъ духъ, който правеше крилати
българските войски, противникътъ изоставяше всичко, бегаше
и гледаше само да спаси живота си.
Преследването отъ наша страна не спираше. Къмъ 14 ч.
двете батареи отъ 2-о артилерийско отделение настъпваха вече
къмъ с. Каралий и откриха огънь по отстъпващите противни­
кови маси по могилата „Митьо Купиловъ“ и Айрянкьойския
постъ. Отредътъ наближаваше старата ромъно-българска гра­
ница. Още малко усилия и българска Добруджа, отнета презъ
1913 година, ще бъде целата освободена. Огъньтъ на бата­
реите продължи. Скоро при техъ пристигна и не с. с. батарея
и дългобойната германска такава, за действията на която наис­
тина се откриваха широки възможности. Въ далечината има­
ше твърде много благодарни цели, които нашите батареи не
можеха да достигнатъ съ огъня си. Отъ огъня на далеко-
бойната батарея тилътъ на ромъните беше отново смутенъ.
По указанията на к-ра на отделението поручикъ Юстъ откри
огънь северно отъ с. Енидже-хайдаръ, Дураси и могилката
„Митьо Купиловъ“. Огъньтъ на далекобойната батарея оконча­
телно разколеба противника. Той се раздели на две и хукна
назадъ. По-големата му часть отстъпваше по посока на северо-
западъ — къмъ могилката „Митьо Купиловъ“, а по-малката
право на северъ.
150

Въ очакване да настъпи нашата пехота батареите не цре^

ставаха да тормозятъ противника и да превръщатъ бягството
му въ безредие. По едно време артилерийските наблюдатели
откриха въ далечината противниковия обозъ. Върху колоните
му се нахвърли далекобойната батарея. Още първите й снаряди
попаднаха въ самия обозъ и предизвикаха истинска паника въ
него. Въ артилерийските тржби много добре се виждаха бега-
щите въ различни посоки коне, каруци, хора и добитъкъ, цре.
следвани отъ огъня на батареята. Само спусналата се тъмнина
на есенната нощь можа да спаси обезумелите отъ ужасъ ро-
мъни и да ги освободи отъ огъня на 2-о отделение, който
вадеше майсторски скрилите се задъ некое закритие ромъни
подгонваше ги на открито, за да ги унищожи или напълно де­
морализира.
Нощьта най-сетне се спусна и огъньтъ требваше да бжде
прекратенъ. Единъ отъ най-славните и резултатни дни на 2-о
артилерийско отделение отъ 5-и артилерийски полкъ беше ми-
налъ. Хората, добитъкътъ и орждията най-сетне требваше да
починатъ. Презъ този день батареите отъ отделението чрезъ
съгласуваните си действия разгромиха противника така, че не
му позволиха да се задържи на приготвените си и опасани съ
телени мрежи позиции. Той потърси спасението си на Кубадинъ.
Съ своите действия презъ този день 6-а батарея отъ 5-и
артилерийски полкъ записа една светла страница въ историята
на полка. Устремътъ, който тя прояви, излизането предъ пехот­
ните вериги, точниятъ и резултатенъ огънь сж. образци на
действие на придружаваща пехотата артилерия.
Тези действия, този устремъ несъмнено се дължатъ въ.
голема степень и на батарейиия командиръ капитанъ Агън-
ски, който всекога беше съ най-предните поделения на своята
батарея и нито за мигъ не изпускаше отъ ржцете си коман-
дуването й.

14. дЕйствиятд на довричкия отредб при

КУБАДиНД
Съ наближаване на Кубадинската укрепена позиция движе­
нието на Добричкия отредъ, къмъ който беше придадено 2-о
артилерийско отделение, стана по-предпазливо. Сведенията на
нашето командуване гласеха, че на тази линия сж струпани
доста войски. Това налагаше внимание отъ наша страна.
На 18 септемврий 6-а пех. дивизия получи заповедь да ата­
кува Кубадинската позиция. 2-о артилерийско отделение треб­
ваше да съдействува съ фланговъ огънь на съседния 35-и пех.
Врачански полкъ отъ тази дивизия. Настжпиха и пехотните
части отъ Добричкия отредъ по посока на с. Османча, като
НоЬага казарл\а на полка
152

заеха изходна позиция за атака гребена северно отъ сжщото село.

6-а батарея настжпи и зае позиция на 2 клм. ю.-източно отъ
с. Османча. Частите замръкнаха на заетите позиции. Презъ
нощьта срещу 19 септемврий единъ взводъ отъ 6-а батарея се
премести на заетия отъ пехотата гребенъ, а другиятъ взводъ и
2-а 8’7 см. не с. с. батарея останаха на старата си позиция.
Артилерийската подготовка за атаката започна въ 7 ч. Бата­
реите съсредоточиха огъня си по к. 123, юго-изт. отъ Куба-
динъ, къмъ която се насочиха части отъ Добричкия отредъ, а
огъньтъ беше достатъчно силенъ, за да помогне на пехотата
да напредне. Около 10 ч. по нея се съсредоточи огъньтъ на три
скорострелни, една гаубична и една дълга 12 см. неприятелски
батареи. За да се помогне на изнемогващата пехота и засили
огъньтъ на нашата артилерия, нашата 4-а и една турска батареи
къмъ 11 ч. излезоха на позиция при взвода на 6-а батарея,
задъ гребена сев. отъ с. Османча.
Нашата пехота веднага напредна и беше вече готова да
атакува укрепената линия Османча—Узунларъ. Но въ това
време, за да й попречи, противникътъ хвърли въ контъръ-атака
многобройните си поддръжки. Иззадъ неговата укрепена ли­
ния се показаха една следъ друга осемь гжсти вериги. [Де­
лото поле почерне отъ хора. Нашата атака при това положе­
ние беше спрена.
Въ помощь на пехотата въ момента можеше да се яви
само 2-о артилерийско отделение отъ полка. Батареите вед­
нага откриха огънь. Т е се нахвърлиха върху противниковите
вериги съ най-големо ожесточение. Стрелбата на всички о р а ­
дия отъ отделението се превърна въ некакъвъ страшенъ ура-
гаиъ, който помиташе предъ себе си тези безбройни руски
маси. Но колкото и стрелбата на батареите да беше точна и
силна, силите на противника беха големи и образуваните
нразднини веднага се заемаха отъ следващите вериги. Бата­
реите, обаче, не спираха. Стоманените имъ гърла непрекжснато
ревеха. Най-сетне те разстроиха масите на противника, спреха
напредналите вериги, а следъ това накараха една часть отъ
тех ъ да се върнатъ назадъ. Другата, обаче, часть успе да
проникне иапредъ и да залегне на около 500—800 крачки
предъ нашите окопи. По-късно отъ пленниците се разбра, че
това напредване се дължело само на стремежа имъ да наме-
рятъ закритие въ дола предъ нашите окопи и страха да не
попаднатъ отново подъ страшния огънь на нашата артилерия.
Опустошенията, които беха направили батареите ни въ реди­
ците на противника, наистина беха големи. [Делото бойно
поле беше осеяно съ трупове и ранени.
Вихърътъ на огъня беше толкова силенъ, че орждията на
4-а батарея едно следъ друго отказваха повече да стрелятъ.
По едно време те така се беха насветлили, че отъ телата имъ
 153

„ожеше да се запалятъ цигари. Познатите средства на арти­

леристите отъ полка да заливатъ съ вода орждията си, за да
гй охладятъ, или да ги завиватъ съ мокри платнища или ши­
нели, тукъ вече не можеха да помогнатъ. При това поло­
жение 4-а батарея не можеше повече да остане на позиция и
«ъм'ь 16 ч. 30 м. беше изтеглена назадъ, като и 4-т'Ь орждия
бЪха изпратени на поправка.
Къмъ 18 ч. беше изтегленъ назадъ на старата му позиция
нвзводътъ отъ 6-а батареи. Едно отъ орждията на този взводъ
бЪше сжщо така повредено, но по-слабо, а батарейната тржба
беше ударена отъ пехотенъ куршумъ въ десния рогъ.
Съ настжпването на нощьта страшниятъ бой почна да
стихва и артилеристите отъ 2-о отделение едва тогава мо­
жаха да си дадатъ сметка за станалото презъ деня. Предъ
техния фронтъ беше се разигралъ почти сжщиятъ бой, какъвто
въ сжщото време стана на друго место предъ 5-и арт. полкъ.
Успехътъ на 2-о отделение презъ този день беше единъ
подвигъ. Съ своята твърдость батареите спреха страшното
настжпление и стреснаха противника. Опитътъ му да пробие
нашия фронтъ пропадна, следъ като даде грамадни жертви.
Урокътъ, който 2-о отделение даде на 19 септемврий на
новия си противникъ, оказа своето въздействие върху техъ
и те побързаха да се върнатъ назадъ и се скриятъ въ дъл­
боките окопи задъ телената мрежа на кубадинската позиция.

15. врусиловскитъ дтдки на русшъ при

кувА динг

За да имаме ясна представа какво представяваха масовите

атаки на русите и какви свръхчовешки усилия употребиха
и трите отделения на полка при Кубадинъ, ето какво раз­
правя единъ очевидецъ:
„Първата брусиловска атака батареята отби при с. Османча
на 19 септемврий. Споредъ оперативната заповедь на нашата
дивизия ние требваше да започнемъ атаката си точно въ 12
часа, обаче противникътъ ни изпревари. Отъ главното било на
Кубадинските висоти, на около 7 клм., се беше появила една
верига съ фронтъ 1500 м., въ която бе.ха наредени не по-
малко отъ хиляда души. Докато наблюдавахме кжде ще се
насочи ударътъ на тази верига, появи се въ сжщия фронтъ
друга. Различихме, че това сж руси, които се насочваха точно
срещу насъ, и нашите защитници неволно стиснаха пушките
си. Две хиляди души, хвърлени въ участъкъ 1500 м., съвсемъ
не беха малко.
Противникътъ бързо се приближаваше. Но какво е това?
Задъ втората верига на около 200 крачки се появи трета ве-
 154

рига . . . При вида на тази маса отъ хора първото нареждане

на началството беше да привлече къмъ застрашения ни уча.
стъкъ още една батарея. Съ маневриране тя премина откри-
тит'Ь пространства подъ огъня на руските батареи и се на­
реди до нашата батарея. Съ това тя привлече огъня на щЬлата
руска артилерия върху гребенчето, задъ което б-Ьха настанени
батареите на дълбоко закрита позиция. Доволни бехме, че не
понесохме никакви загуби.
Докато се занимавахме съ настаняването на позиция на
пристигналата батарея и съ складирването на купове шрапнели
въ ровчетата около оръдията и раклите, иззадъ същия гре-
бенъ и отъ същото место задъ първите три противникови
вериги се беха наредили по иа 200 крачки четвърта, пета и
шеста. Срещу насъ се движеше единъ правожгълникъ отъ
хора, една страшна вълна, която искаше да залее и пехот­
ните окопи и нашето гребенче и всичко задъ насъ. Нервите
ни се напрегнаха до безкрайност Съ такова многоглаво чу­
довище трудно щ'Ьхме да се справимъ. И все пакъ ние'стоехме
и го чакахме, за да го посрещнемъ.
Когато предната верига беше вече на около б клм., бата­
реите откриха по нея яростно огънь. Но русите продължа­
ваха напредването си съ прибежки. Въ това време се яви и
седма верига.
— Нематъ ли край? — извика некой. И т е наистина като
че ли немаха край, защото се показа осма.
Даде се нареждане да дойде още една батарея при насъ.
Понеже немаше повече български, пристигна турска, но безъ
артилерийска тръба и телефонъ. Съ такива турците не си слу­
жеха. Страшната руска маса съ фроитъ и дълбочина 1500 м.
представяваше подвиженъ квадратъ, който постоянно се при­
ближаваше къмъ насъ. Но за разсъждения немаше време;
требваше да се действува. Батареите откриха угаганенъ огънь
по живия квадратъ: — Мерникъ 50, поправка 54, презъ че­
тири, коси! — командуваше батарейниятъ командиръ. Въпреки
обаче огъня на трите батареи, русите нито спираха, нито на­
маляваха бързината на своето настъпление. Склоновете се
усеха съ убити и ранени, но живите ги отминаваха. Мерни­
ците на оръдията презъ всеки 3—4 минути се намаляваха
съ по 200 крачки: — Мерникъ 40, поправка 52, презъ четири,
обсей! — командуваше батарейниятъ командиръ.
Въ боя се намесиха вече и нашите задни батареи. Земята
се тресеше. Небето стенеше. Руските вериги редееха, но пакъ.
не спираха. Тогава силата на нашия огънь още повече се уве­
личи: — Мерникъ 20, поправка 50, прогресивно, обсей! —
крещятъ вече командирите на батареите и всека отъ техъ
развиваше сила отъ по 80 изстрела въ минута. Ревътъ на оръ­
дията се сле въ едно общо буботене.
 155

Разстоянието вече позволяваше да се намеси въ борбата и

пехотата. Пушките почнаха да се обаждатъ. Затракаха и кар­
течниците. Предните руски части намалиха крачката си и дори
започнаха да залегатъ, а заедно съ това да стесняватъ
фронта си.
Боятъ достигна иай-големото си напрежение. Руската арти­
лерия беше развила извънредна дейность. Въздухътъ заехте.
Къмъ пукота на нашите пехотинци се намеси и този на рус­
ките и тракането на техните картечници, а следъ малко за­
трещяха и бомбите. Загубите на противника вече можеха да
се изчислятъ на около 60%. Отъ 8000 души, тръгнали въ
атака, въ долинката предъ нашата позиция се спуснаха не
повече отъ 3000. Но и 3000 души не сж малко. Па и нашите
пехотинци дадоха при геройската съпротива не по-малко жертви.

Коланоиргтг на 2/4-а бригайа подкобникг ГабароЬг и кол\ан0ирзтз

на 5-и арг. полка на наблюдателното _\\1»сто на бригадата

Затова се даде заповедь поддръжките да излезатъ напредъ.

Те настъпиха въ сгжстенъ строй и, сами засипвани съ шрап-
нелите на противника, откриха така наречения четиристраненъ
пехотенъ огънь.
Батареите въ това време развиваха най-силния възможенъ
огънь. Телата на орждията се насветлиха. За техъ вече никой
не мислеше.
И изведнажъ откъмъ дола отпредъ височинната, задъ която
беха орждията, се донесе нашето всепобедно и страшно „ура“.
Нашите незаменими юнаци беха извардили момента, за да сло-
жатъ най-сетне край на този адъ, като отъ своя страна се
вдигнаха въ контъръ-атака.
— Ура-а! — зареваха те, готови да посрещнатъ смъртьта.
Тогава стана нещо неочаквано отъ никого. Русите вдиг­
наха ржце следъ като беха захвърлили оржжието си и
се предадоха. Т е разясниха после, че еж лежали, защото ги
било страхъ отъ огъня на нашата артилерия.
 3 56

Огъньтъ на нашата артилерия бЪше незабавно спр-Ънъ.

Боятъ б'Ьше свършенъ. И едва тогава артилеристит-Ь забе­
лягаха, че слънцето вече е залязло.
При Кубадинъ артилеристит-Ь отъ 5-и полкъ доказаха, че
сж достойни синове на защитнициг-Ь на Ш ипка. . . “

ПОДВЮ Т2 НА ЕФРЕйТОРА
никодА жихАйловг бакаловб
Л\Ърача на 3-о оржбие отг 65 а батарея

Ср-Ьденъ ръстъ, широки плещи, изпъкнали гърди, здраво и

набито т-Ьло, мощни ржце — подкова би строшили, но тЪ пипатъ
веЪкога леко и ловко; широко възтъмно лице съ благодушенъ,
малко меланхоличенъ изразъ; меки, кафяви очи, съ погледъ'
който привлича къмъ безгранична доброта, но вижда той въ
далечината по-добре отъ орелъ. Малко говори, много мисли, а
още повече върши. Р-Ьдко се см-Ье.
М-Ьрачъ е той на трето о ръ ди е! Него поиска самъ, защото
съ него е билъ и миналата война.
— Познавамъ си го, господинъ капитанъ, ако може пакъ
него ми дайте. — И гледа го тъй н-Ьжно, като старъ приятель,
като нам-Ьренъ синъ.
— Добро е, малко е заръждавЬло тукъ-тамъ, но азъ ще си
го ^почистя; тъй не го остави хъ, ама не сж го гледали дипъ
добре; азъ пакъ ще си го почистя; много точно бие — тъй
казваше въ миналата война командирътъ. — И тръгва да търси
парцали, но т-Ь не били чисти, тр-Ьбва да се изператъ. А какъ
и-Ьжно пипа, какъ го гали и му шепне! Тъй майка младенеца
не приспива.
Започнаха голЬмит-Ь, славни, но тежки, усилени добруджан­
ски боеве. Ц-Ьлъ день реве орждието; хвърля съ хиляди сна­
ряди, нажежава се, св-Ьтва, но не пари то своя м-Ьрачъ, който
въ краткит-Ь паузи подпира лакъть на него, спира погледъ въ
далечината и мисли, мисли! . . . Може би презъ мисъль съзира
тамъ кжтъ едииъ край Балкана, ]дето се е свр-Ьла малка хижа
съ тънка топола до вратата, а на камъка до тополата е сед­
нала млада хубава нев-Ьста съ първия му синъ на гърди; или
презъ тъмата на небитието се мжчи да прозре въ отвждния
миръ, или просто си см-Ьта, колко снаряди е изгърмяло днесъ
неговото жел-Ьзно чедо.
Повечето пжти не седи той, не мисли, а пъргаво скача, на­
мокря съ студена вода специално за това взетото ромънско
платнище, па го метне върху горещото жел-Ьзо, за да го раз-
хлади и отмори отъ тежката му работа, или пъкъ ще го на­
пръска съ последнит-Ь капки отъ матерата. Въ пространния
 157

безводенъ добруджански ширъ той може да мине безъ вода,

но то не може. И пръска му той последната капка отъ празд-
ната матера и тихо, нежно нещичко му шепне: „Не бой се,
дръжъ се още малко и ще си починешъ. Само още малко!
Искашъ ли водица? — Потърпи, сега има по три „бързо“. По-
търпи, бий, бий ги подлеците, избий ги и ще ти метна платни­
щето, ще се разхладишъ, ще починешъ“. Но пон-Ькога н-Ьма
вода и светналото оръдие отказва да работи, а подканя го
той: „И азъ съмъ жаденъ, ама н-Ьма вода. На, търпя, потърпи
и ти; ето на, вижъ, че ггЪма“. Взема праздната матера и на
праздно я тръска надъ него.
Презъ м-цъ октомврий русите съ грамадни сили започнаха
прочутите седемдневни, непрекъснати, брусиловски атаки, за
да ни прекъснатъ и отхвърлятъ въ подножието на Кубадин-
ското и Топрахисарското плата, за което се бЪхме здраво за-
чепкали и чакахме сгодния моментъ да се нахвърлимъ на него
и го овладЪемъ. Оръдието на мерача Никола Михайловъ съ
взвода си действува съ шепа храбри турски войски въ единъ
силно издаденъ като клинъ вр4заиъ въ руските позиции уча-
стъкъ. Вече три денонощия отбиватъ те непрекъснатите бесни
атаки на многобройните руски войски. На четвъртия день
подъ булото на нощьта се струпали големи руски резерви въ
гънката на 500 кр. предъ нашата пехотна линия; на разсъм­
ване, по даденъ знакъ, внушителни маси се дигнаха като
отъ вълшебна пружина и полетеха направо въ атака. „Ура“ и
„Дллахъ“ се смесиха; ножовете се кръстосаха; моментътъ е
усиленъ; недовършените окопи и телени мрежи паднаха; оста­
налите техни живи защитници тръгнаха назадъ и бързо отми­
наха оръдията. Гъсти руски части се показаха на гребенчето
на 200 кр. отъ топовете, но бързиятъ, силенъ картеченъ огънь
имъ показа, че право по фронта оръдия не се взиматъ, и, като
оставиха много трупове, отстъпиха, но за да се върнатъ следъ
малко пакъ съ пресни сили и то отъ фланга. Никола Михай­
ловъ бързо насочва оръдието си натамъ и съ бързи и точни
урагани ги заставя да залегнатъ; русите пакъ оставятъ тру­
пове и бегатъ назадъ; върнато е и другото оръдие въ с ъ ­
щата посока; същ ата участь постига и опита имъ на десния
флангъ. Шрапнелите се привършватъ, оставатъ само неколко
гранати; подвозътъ е невъзможенъ, пехотата е вече на кило-
метъръ задъ оръдията. Нови вълни се задаватъ вече. отъ
всички страни. Батарейниятъ командиръ дава заповеди да се
изстрелятъ снарядите до единъ и да се оставятъ оръдията.
Последната граната е изстреляна! Русите с ъ на сто крачки
вече. За мигъ всички замълчаватъ, като че ли не разбрали за-
поведьта, вперили очи въ командира, чакатъ. Какъ ще се раз-
делятъ съ оръдията? Какво с ъ т е безъ техъ! — Но нали
дългътъ е преизпълненъ! — „Вземи затворите и мерните при­
бори и отстъпвай!“
 158

— Ами орждието, господинъ капитанъ? — презъ сълзи

пита Никола Михайловъ.
•— Н-Ьма какъ да го носимъ! — развълнуванъ, едва сдъп.
жайки сълзите си, отговори капитанътъ.
И наведе се тогава мЪрачътъ, прегърна нажеженото же­
лязо, ороси го съ горещите си последни сълзи, целуна го съ
последната въ живота си целувка, не чувствувайки жара му
и, нарамилъ въ сухарната торба затвора, тръгна назадъ _. и'3’
губи се.
Назадъ ни пресрещнаха пресни български войски, хвърлени
въ контъръ-атака. Ротниятъ командиръ, още ме слТзълъ отъ
коня си, падна убитъ. Капитанътъ пое ротата и се понесе
къмъ заетите му отъ русите орждия. Подъ замаха на ножа
и мощното ура врагътъ не дочака удара — избяга. Тогава
левентъ единъ черноокъ момъкъ, съ едва що поболи мустаци
само като зърна орждията, стисна здраво пушката, замахна я
надъ главата си и литна съ ревъ „ура“ къмъ гЬхъ. Вид-Ьхъ
го какъ коленичи предъ изоставеното орждие на Никола Ми­
хайловъ, прегърна го, целуна го, а следъ туй се отпустна и
простна до него. Като стигнахме до него, имаше локва кръвь;
очите полуотворени гледаха желТзото, дясната, още топла
ржка се стискаше здраво о лафета; а лТвата, прегърнала
пушката, се подпираше о земята. . . Нищо не продума, при-
клопи очи и горда усмивка застина на лицето му. Пехотата
излезе напредь. Капитанътъ, подпрТнч. на орждието за мш-ъ,
като застиналъ, гледаше трупа.
— Господинъ капитанъ! — като изподъ земята се дочу.
Той трепна и извърна глава къмъ гласа. На 50 крачки назадъ
и встрани, подпрълъ се на лакъть, спрТлъ погледъ на орж­
дието, лежеше Никола Михайловъ. Обилни сълзи, задържани
дотогава, рукнаха изъ очите на капитана. Бързо даде запо­
веди на пехотата, а докато се сглобятъ орждията, отмина
къмъ него.
— Пакъ сж наши, нали, господинъ капитанъ!? Ама той
можа да отиде до него, и посочи съ погледъ трупа до орж­
дието, а пъкъ а з ъ . . . да бихъ могълъ . . . Тамъ хе, заровихъ
затвора, за да го не взематъ русите, вземете го да се сглоби
орждието.
— Ами ти? — можа да попита капитанътъ, едва сдър­
жайки сълзите си.
— Нищо! Тя се свърши; раниха ме въ ржката, — и той
я показа — тя бе раздробена'отъ думъ-думъ.
— Изтървахъ затвора, но съ кракъ го заровихъ да го не
намерятъ, пъкъ те ме улучиха въ сжщия кракъ, ама той
требва да е откжснатъ — хичъ го не усещамъ. И наистина
кракътъ бе откжснатъ отъ граната и само крачолътъ го кре­
пеше. Помжчихме се да го вземемъ съ капитана, но той каза:
 159

__ Не, господинъ капитанъ, оставете м е; тукъ ми е добре,

жДамъ оръдието; все едно ще умра, нека да погледамъ. . .
??пн'Ьше той и губеше съзнание. Голяма локва кръвь кипеше
'Ц.дъ него и струички още шуртяха. Превързаха г о ; когато го
Дигнаха на носилката, още веднажъ издигна глава, погледна
ор*Дието и склопи очи навеки.

16. ВТОРАТА АТАКА НА КУБАДиНСКАТА

позиция
АЕйСТВиЯТА НА 5-и А р т и л е р и й с к и ПОЛКА

Изправена предъ силната Кубадинска позиция, 3-а армия

грижливо се готвеше за ударъ, който да разкъса не само
щирокитЪ телени мрежи и системата окопи, но и да сломи
съпротивата на нея.
Отлично укрепена, Кубадинската позиция се защищаваше
отъ доста войски: беше снабдена съ доста артилерия и кар­
течници, а нашата армия водеше ц-Ьлъ месецъ непрекъснато
боеве, беше изморена и се нуждаеше отъ подкрепата на
ир-Ьсни сили. Въ очакване на тези сили нашите войски се
окопаха.
Въ изпълнение на плана за предстоещата атака на Куба­
динската позиция се наложи на 5-и артилерийски полкъ да
сдаде позициите си и да се премести на новъ участъкъ. За
тази цель той на 14 октомврий потегли по пътя Кьоселеръ
Байрамъ-дере къмъ с. Софуларъ, за да влезе въ състава на
2-а бригада отъ 4-а пех. Пресл. дивизия, къмъ която се при­
даваше. Отъ 1-о и 3-о артилерийски отделения само 2-а бата­
рея се придаваше къмъ 3-а бригада отъ дивизията, като гази
батарея влизаше въ подчинение на командира на 15-и арт.
полкъ и требваше да заеме позиция на к. 138 с.-изт. отъ с.
Казълъ-Муратъ.
Съ настаняването си на новия участъкъ батареите се заеха
съ укрепяването на позициите си. Противникътъ тукъ бЬше
съвсемъ близу. Телените му мрежи беха само на около 600
крачки отъ нашит-}}. Всички височини, заети отъ противника,
беха осеяни съ цЪла система окопи и ходове за съобщение,
но така изкусно беха маскирани, че се забелязваха само въ
артилерийска тръба. Тъй като наблюдателните места беха въ
и около пехотните окопи, наблюдението ставаше по свисте-
нето на пехотни и картечни куршуми.
Къмъ 18 октомврий батареите беха привършили окопава-
нето си, когато презъ нощьта къмъ 23 ч. се получи запо-
ведьта, че 3-а армия ще предприеме настъпление по целия
фронтъ, съ цель да сломи съпротивата на противника при
Кубадинъ.
 1бо

Задачата на 2-а бригада отъ 4-а дивизия б-Ьше да отхвъп-

противника най-напредъ отъ преднит-Ь му позиции по линият*
Софуларъ—Мердевенли-бунаръ и следъ това да заеме к. к. Юк
130 и 137.
Въ изпълнение на тази задача деньтъ 19 октомврий Ич
мина въ подготовка на тази атака. Още въ 6 ч. 30 м. бат
реитЪ, засилени съ 2-а гаубична батарея на поручикъ Денч^кг'
отъ Шуменския тежъкъ артилерийски полкъ, започнаха Ппи
стрелката си, а въ 8 ч. минаха къмъ разрушаване теленит-]-
мрежи и самит-Ь окопи на предната позиция на противника
Стрелбата продължи цЬлъ день. Настъплението на пехотата
започна сутриньта рано и бЬше бавно и методично, защотп
противникътъ го посрещна съ силенъ огънь.
За да осигурятъ напредването на пехотата, батареигй тя
засилваха своя огънь, ту го разр-Ьдяваха, но пехотата до ве-
черьта едвамъ достигна на н-Ькои м-Ьста теленитЬ мрежи и
тамъ се окопа. и
Още съ пукването на деня на другата сутринь боятъ въ
участъка на ц-Ьлата дивизия се възобнови. БатареитЬ откриха*
огънь къмъ 8 ч. Пехотата се повдигна, но требваше скоро да
залегне, обстрелвана съ фланговъ огънь отъ окопитЬ вдясно
отъ с. Софуларъ между самит-Ь скали. Съ унищожаването на
тази сериозна пр-Ьчка се зае 3-а батарея, която съ огъня си
принуди скоро рускитЬ стрелци да замълчатъ завинаги. На-
шитЬ вериги отново се привдигнаха, но сега т-Ь б-Ьха спрЬни
отъ силенъ картеченъ огънь. Една отъ т-Ьхъ дълго не можа
да бъде открита, защото б-Ьше качена на единъ ор-Ьхъ въ
окрайнината на самото с. Софуларъ. С крита'въТъстата шума
тя безнаказано вършеше своето опустошително д-Ьло.
Следъ нЬколко оплаквания отъ страна на пехотата коман-
дирътъ на батареята изпрати батарейния наблюдатели под-
офицерътъ Иорданъ Минчевъ напредъ да наблюдава стрел­
бата. Скоро едно щастливо пръскане всрЬдъ шумата на са­
мия ор-Ьхъ накара тази картечница да замълчи. Тя падна отъ
дървото повредена, посрещната отъ дружното ура' на войни-
цитъ отъ преднит-Ь вериги. По-късно б-Ьше нам-Ьрено между
клонит-Ь на дървото тЬлото на убития руски картечникъ. Огъ-
ньт а на батареит-Ь се засилваше и -къмъ пладне нашит-Ь пехо­
тинци усп-Ьха да влЬзатъ въ преднит-Ь окопи, а на д-Ьсния
флангъ противникътъ отстжгш. Къмъ 16 ч. той б-Ьше откъртенъ
окончателно отъ своята така добре укрепена позиция и за­
почна отстъплението си по групи, преследванъ отъ огъня на
батареитЬ. Нашит-Ь пехотинци се привдигнаха напредъ, но от­
към ь гара Аджемларъ ненад-Ьйно се явиха въ флангъ веригитЬ
на една рота. Срещу този новъ врагь се насочи огъньтъ на
първо отд-Ьление и като резултатъ отъ този така точенъ и
добре разпред-Ьленъ огънь б-Ьше, че около 600 души руси се
 предадоха, а въ и извънъ окопите се намериха твърде много
убити и ранени. Следъ този успЬхъ цялата предна позиция
падна.
За преследване на противника настъпи 3-о отд-Ьление. Презъ
нощьта се привдигна и 1-о отд-Ьление и двет-Ь отд-Ьления но­
щуваха въ сборенъ редъ задъ к. 130. Рано сутриньта пехотата
настъпи, а заедно съ нея и 5-и артилерийски полкъ потегли
къмъ к. 137.
На пехотата предстоеше атака на к. 123, която съставя-
ваше часть отъ главната Кубадинска позиция „Кубадинъ— к.

Наблюдателно д\Ьсго на 3/5-а батарея — 1г. 158 при с. Кьоселера

123“, отлично укрепена и добре маскирана. Тя се виждаше въ

далечината страхотна, опасана Съ редица пояси отъ телена
мрежа. Да бъде поражавана отъ к. 137 не б-Ьше възможно и
затова полкътъ отново настъпи и батареит-Ь заеха позиция
къмъ 9*45 ч. на около 3 клм. с.-изт. отъ к. 137 и откриха си-
ленъ огънь.
Въ това време 19-и пех. полкъ б-Ьше вече напредналъ подъ
I закрилата на 3-о отд-Ьление. За да обезпечи усп-Ьха на този
полкъ, 1-о отд-Ьление пренесе огъня си въ участъка на 3-о от­
д-Ьление и 19-и пех. полкъ, следвайки огнения валякъ на 5-и
артилерийски, полкъ нахълта въ окопитЬ на противника. Раз-
колебанъ, последниятъ почна да отстъпва къмъ гара Куба­
динъ. На н-Ькои м-Ьста това отстъпление на русит-Ь, подъ
дъждъ отъ снаряди на батареитЬ отъ полка, се обърна въ
5-и артилерийски полкъ
 162

безредно б-Ьгство. Сега вече русите напусто търсеха спасение

задъ закрития. Нашата артилерия навсЪкжде ги намираше и
скоро всички руски части бЪха размесени и обърнати въ пани-
ческо бягство.

дЕйствиягА на 15-и АРтилЕРийски полка

Въ изпълнение на общите нареждания 15-и артилерийски
полкъ се оттегли на старата си позиция. Батареите заеха ме­
стата си още презъ нощьта на 19 срещу 20 септемврий и от­
биха предприетата отъ противника атака. На 20 септемврий
къмъ полка се придаде германската 15-а см. гаубична батарея
която до вечерьта зае позиция. На следния день полкътъ за­
почна да се укрепява. Батареите се окопаха, за снарядите се
направиха ниши, а за войниците — земянки. Така времето из­
мина до края на месеца.
На 4 октомврий 5-а батарея се сне отъ позиция. Тя получи
заповЪдь да потегли за с. Мустафа-ачи, гдето требваше да
влезе въ състава на конната дивизия, къмъ която се прида­
ваше. Презъ следните дни бойната дейность се малко оживи.
Отъ двете страни зачестиха патрулни нападения, а артилерий­
ската стрелба се доста засили. На 10 октомврий се получи за­
поведи да се снематъ отъ позиция 2-а и 3-а батареи и пол­
кътъ остана само съ 1-а, 4-а и 6-а батареи. Когато на 12 ок­
томврий пристигнаха 2 турски батареи, стана ясно, че този
участъкъ ще бъде даденъ на други части, а бригадата ще
получи другъ.
И наистина, твърде скоро последва заповеди и 1-а бата­
рея сдаде позицията си на батарея отъ 14-и артилерийски
полкъ, а същ ата нощь се изтеглиха и останалите две батареи.
Полкътъ се насочи къмъ новата си позиция при с. с. Кавак-
ларъ—Казълъ Муратъ—Терзивелче. Тази позиция полкътъ зае
съ петь батареи, къмъ които се придадоха две батареи отъ
5-и артилерийски полкъ и една батарея отъ 3-и гаубиченъ полкъ.
Съ заемането на новата позиция полкътъ незабавно при­
стъпи къмъ укрепяването й. Сега той беше отново въ уча­
стъка на своята бригада отъ 4-а пех. Преславска дивизия и
остана въ него до момента на започване настъплението —
19 октомврий.
Съгласно оперативната заповедь за това настъпление пе­
хотата, въ участъка на която щеше да действува полкътъ,
имаше задача да заеме височините северно отъ с. с. Карабака
— Бешуламъ.
Още рано сутриньта на 19 октомврий започна пристрелка
на батареите и къмъ 7 ч. 30 м. беше привършена. Най-напредъ
настъпи 2-а бригада, на която съдействуваха и батареите отъ
полка. Къмъ 16 ч. 30 м. настъпиха 7-и и 31-и пех. пол-
 163

й огъньтъ на батареите се прехвърли по фронта. Напред-

0 На пехотата, обаче, беше доста бавно. На другия день
,8". 10 м. тя беше вече на около 300 м. отъ теленит-Ь
Батареите отъ полка, които до този моментъ се стре-
■т
да задушатъ артилерията на противника, прехвърлиха
си по окопите на русите, като го превърнаха въ бара-
еНъ. Огъньтъ беше толкова силенъ и точенъ, че русите
Издържаха и започнаха да напускатъ окопите си. Нашата
*х0та проникна въ руските окопи.
За Да не ДаДе възможности на русите да отстжпятъ задъ
бена, 2-о отделение отъ полка закачи орждията и напредна
к- 142, предъ с. Карабака, откждето съ действителенъ
‘ нь продължи преследването, като още повече ги деморали-
Къмъ 15 ч. всички батареи отъ полка бЪха вече на гре-
>на на к. 142 и к. 130 и отъ т-Ьхна страна се направи всичко
лзможно бягството на противника да се превърне въ безре-
1Не) та той да не- може да се задържи на главната Кубадин-
дв’позиция. За да се засили още повече напорътъ на нашата
Пехота, изпрати се още на предъ 1-о отделение да заеме пози­
ви на к. 137, откждето да доразстрои русите. Боятъ не пре­
даваше да кипи до вечерьта. Борбата продължаваше да бжде
впрегната. Въ нашите редици, обаче, се чувствуваше увЪре-
йсть въ победата. Цфлата нощь беше неспокойна. Въ тъмни­
л а ехтяха орждията, клокочеха картечниците и трептяха
вдигащите се ракети.
Съ настъпването на деня боятъ се поднови. Предстоеше
уемането на главната Кубадинска позиция.
Орждията заехтеха. 15-и арт. полкъ продължи боя въ
•ъставъ три батареи отъ полка — една отъ 5-и, една отъ
12-и и две батареи отъ 3-и гаубиченъ полкове. За участъкъ
а действие беше даденъ гребенътъ к. к. 135—137 (северната)
ли. предъ Качамакъ—Кубадинъ. Батареите откриха силенъ
гьнь. Котите 135 и 137 се задимиха.
Къмъ 11 ч. позицията при с. Качамакъ вече беше заета.
Още малко усилия въ този врещъ котелъ и успехътъ ще
ще осигуренъ. За тези усилия въ средата на атакуващите
-;аши войски се намери куражъ. За подпомагане пехотата на-
|редъ бързо беше изпратена 5-а батарея за придружаваща.
'Орждията се впуснаха къмъ к. 135 и самиятъ й видъ на но-
:еща се въ кариеръ напредъ въ помощь батарея предизвика
авъ избликъ на сили и въодушевение. Кота 135, следъ зае­
мането й отъ пехотата, беше веднага увенчана отъ орждията
а 5-а батарея, изстрелите на която звучеха оттамъ като
юследни тържествуващи акорди на големата победа. Против-
икътъ повече не можеше да издържи и се обърна въ бегство.
Следъ 5-а батарея се понесе напредъ и 6-а. Само спусна­
т а се тъмнина прекрати преследването и даде възможность
164

на противника да се прикрие най-сетне отъ преследващия Гц

навсЯкъде огънь на тЯзи две батареи.
Презъ този день Кубадинската укрепена позиция бЯще
разкъсана. Страшната преграда за напредването на славната
българска войска бЯше преодоляна.
Така подъ огъня на нашата артилерия и подъ напора”на
нашата пехота падна страшната Кубадинска позиция, върху
която противникътъ възлагаше толкова много надежди. Сега
той трЯбваше да търси нови линии, върху които да се закрепи
за да може да даде новъ отпоръ на нашия устремъ. Надеж­
дата му, обаче, за успЯхъ вече започна да отслабва, защото
следъ скъсване на тази позиция Ромъния неминуемо щЯще
да бъде откъсната отъ морето, поради голЯмото отдалечение
на единствената ж. п. линия задъ нея.
Така българскитЯ орли отново можеха да литнатъ на се-
веръ, за да занесатъ сладкия дъхъ на свободата на своитЯ
братя, които ги чакаха въ робство четиридесети години.

17. Бойно ДРУГАРСТВО

Следъ превземането на гр. Добричъ отъ нашитЯ войски
жителитЯ на същия градъ съ всички срЯдства се бЯха при­
текли на помощь на нашата войска и дори се заловиха съ
отстраняване на малки повреди на оръжието въ работилниците
на града. Въ една отъ тЯзи работилници се поправиха и оръ­
дията на дветЯ батареи отъ 5-и артилерийски полкъ, които
влизаха въ състава на Добричкия отредъ. Единъ отъ майсто-
ритЯ бЯше доброволецътъ-добричанинъ Тодоръ Бон-
чевъ. Завършилъ поправката на оръдията, той се яви на по­
зицията на батареята и настойчиво започна да моли да бъде
приетъ за доброволецъ въ батареята. Молбата му бЯше приета
и той 6Я назначенъ телефонистъ за свръзка съ пехотата. От­
тогава започна дружбата му съ наблюдателя-войникъ Спи-
ридонъ Ангеловъ, единъ артилеристъ, който не знаеше
какво е страхъ.
Дружбата между добруджанеца Тодоръ Бончевъ и наблю­
дателя Спиридонъ Ангеловъ отъ день на день закрепваше.
ИзлЯзе ли Спиридонъ напредъ, Тодоръ е до него съ телефо-
ненъ апаратъ и катушки съ кабелъ. Така тЯ станаха нераз-
дЯлни. И двамата млади, силни и безстрашни, тЯ между опас-
ноститЯ свързваха съдбата си единъ съ другъ. На тази дружба
се радваха въ батареята всички: и батарейниятъ командиръ и
фелдфебелътъ Влади Йордановъ и войницитЯ. Никой, обаче, не
можеше да разбере коя бЯше истинската причина на тази го-
лЯма привързаность. Случаятъ скоро дойде да донесе и това
разяснение. Напредъ въ пехотнитЯ вериги бЯше изпратенъ
 165

наблюдательтъ Спиридонъ Ангеловъ. Заедно съ него б-Ьше и

С о р ъ Бончевъ. Нощьта б-Ьше неспокойна. Пушечниятъ огъни
се засилваше. Картечниците не прекъсваха зловещата си п
сень. Намеси се и пукотътъ на бомби.
— Ало, предниятъ наблюдатели! ... К ой?... Тодоръ Бон­
чевъ ли?
— Тъй верно.
_ Какво има предъ васъ? Къде е Спиридонъ Ангеловъ .
отрупва съ въпроси обезпокоениятъ батареенъ командир-ь и
на края поръчва Спиридонъ Ангеловъ да се обади.
До 22 ч. Спиридонъ Ангеловъ не се обади на батарейния
си командиръ, а пукотевицата обхвана делата бойна линия.
Батарейниятъ командиръ отново хвана телефонната слу­
шалка и отъ другия край на линията му се обади спокоиниятъ
гласъ на добруджанеца Тодоръ Бончевъ, който отново, се м ъ ­
чеше да извини отсътствието на своя другарь. Полунощи пре­
вали. Къмъ 3 ч. сутриньта новъ вихъръ отъ стрелба.
__ Ало, предниятъ наблюдатели!... Тамъ пакъ ли е^Тодоръ
Бончевъ? Какво става предъ в а с ъ ? ... Нашата ловджийска ко­
манда за пленници ли се в р ъ щ а?... Така. Противникътъ пре­
следва ли ? ! ... Какво ? Преграденъ огъни по положение шести
ли?... Сега.
— Преграденъ огъни по положение шести! — командува
батарейниятъ командиръ и отправя следъ това последния си
въпросъ: — Къде е наблюдательтъ Спиридонъ Ангеловъ ?
Рано сутриньта тайната на отсътствието презъ нощьта на
Спиридонъ Ангеловъ б-Ьше разкрита. Той самъ призна на ба­
тарейния командиръ, че е билъ доброволно въ състава на
ловджийската команда за пленници и че не за пръвъ пъти
участвува въ такива опасни излети къмъ страната на против­
ника. И батарейниятъ командиръ разбира едва сега какво
свързва Спиридонъ Ангеловъ и Тодоръ Бончевъ и защо по-
следниятъ презъ нощьта така и не поиска да издаде другаря си.
Оттогава капитанътъ разбра, че славата на Спиридонъ Анге­
ловъ отдавна се носи между пехотата като на единъ отъ наи-
безстрашнитЬ воини и че почти всичкит-Ь му нощи отъ на­
чалото на войната до този мигъ с ъ изпълнени съ подвизи.
Името си той, обаче, на никого не б-Ьше обадилъ и минаваше
за войникъ отъ пехотата.
Отъ този дени, обаче, батарейниятъ командиръ започна да
разд-Ьля двамата другари, когато това б-Ьше възможно. На
19 септемврий батареята се нам-Ьри предъ теленит-Ь мрежи на
Кубадинъ—Топрахисарската укрепена позиция, отби прочутата
брусиловска атака на русит-Ь и по запов-Ьдь отстъпи на 5—Ь клм.
назадъ, за да се организира на временната отбранителна пози­
ция въ участъка на турския корпусъ между с. Енгезъ и Кашчи.
 166

На 1 октомврий, следъ усилена артилерийска подготов

русите къмъ 10 ч. предприеха своите атаки, които продъл» '
до 8 октомврий сутриньта. На 4 октомврий т е успеха да
рятъ и изтощятъ турцит-Ь и съ една внезапна атака оплад+°
окопите имъ. Българските подкрепления контъръ-атакувп
изгониха русите и следъ това на турцит-Ь се даде у ч а с т ’
за отбрана около с. Казичи. При т-Ьхъ за страниченъ наблюля
тель б-Ьше изпратенъ добруджанецътъ Тодоръ Бончевъ съ т
лефонистъ Ангелъ Николовъ. Спиридонъ Ангеловъ бЬше остС
венъ при наблюдателното место на батарейния командиръ 1

Ормоие отз 2-а батарея, приспособено за борба срещу салюдети

Русит-Ь и този пжть успеха да подушатъ кжде сж турцит-Ь

и се нахвърлиха яростно върху т-Ьхъ. И при все че батареята
даде твърде резултатенъ преграденъ огънь и прикова русит-Ь
предъ телената мрежа, турцит-Ь напустнаха окопит-Ь. Доброво-
лецътъ Тодоръ Бончевъ, обаче, остана на своя постъ, който
б-Ьше на едно издигнато м-Ьсто, само на около 20 крачки зад;.
окопит-Ь. Въоржжилъ се съ три пехотни пушки, напълнил;.
окопит-Ь си съ бомби и патрони, той реши самъ да се брани.
— Върви да съберешъ кабела и се прибери при батареята!
— нареди той. Но телефонистътъ Ангелъ Николовъ хвърли
наустницата на телефона, грабна една отъ пушкитЬ и се на­
стани до своя другарь. Започна неравна борба, борба на двама
срещу стотици, но никой отъ т-Ьхъ не мисл-Ьше да я прекрати.
Не ги забрави и батарейниятъ имъ командиръ. Той нареди да дой-
датъ поддръжките, а батареята продължи да стреля и да брани
своите двама храбреци. Положението на последните, обаче,
 167

ставаше все по-тежко. При все това наблюдательтъ Спиридонъ

Ангеловъ не5можеше да бжде спокоенъ, като знаеше, че дру-
гарьтъ му Тодоръ е въ опасность. Той не преставаше да вика
на телефона, после го захвърли и се обърна къмъ батарейния
си командиръ:
— Да имъ отида на помощь!
— Чакай да дойдатъ поддръжките.
— Ало, ало... страничниятъ наблюдатели, — започна да вика
отново Спиридонъ Ангеловъ, но страничниятъ наблюдатели вече
не се обаждаше.
— Сигурно кабелътъ е скжсанъ! Да отида ли да го свържа ?
— предлага Спиридонъ Ангеловъ.
— Ти си лудъ! Преди да стигнешъ ще те убиятъ!
Но можеше ли вече нТкой да задържи Спиридона?
— Тодоръ Бончевъ е убитъ, господинъ капитанъ, — каза
Спиридонъ Ангеловъ ц-Ьлъ побледн-Ьлъ. Следъ малко Спири­
донъ пече летеше къмъ окопчето на Тодора. Той знаеше, че
другаритъ му е въ опасности, и напр-Ъгаше сили. Всеки мигъ
е скжпъ. И затова той беше избралъ най-кжсата и опасна по­
сока къмъ злокобното место, кждето пристигна навреме. Дру-
гарнтъ му лежеше иотъналъ въ кръви. Единъ пехотенъ куршумъ
беше ударилъ отстрана дихателното гърло на Тодора и почти
го беше заклалъ. Безъ да мисли повече, Спиридонъ преметна
върху гърба другаря си и тръгна назадъ подъ прикритието
вече на настъпилите наши поддръжки.
Така Спиридонъ Ангеловъ спаси живота на Тодоръ Бончевъ
отъ Добричъ.
За този си подвигъ безстрашниятъ Спиридонъ Ангеловъ отъ
б-а батарея получи знака на войнишкия орденъ за храбрости
първа степени — най-високото войнишко отличие, което се дава
въ българската войска презъ време на война.
Но ако Спиридонъ Ангеловъ беше гордостп на 6-а батарея,
защото той съ рискъ на живота си спаси своя другари, не бива
да се забравя доброволецътъ Тодоръ Бончевъ отъ Добричъ
и телефонистътъ Ангелъ Николовъ, които доказаха, че бълга-
ринътъ предпочита смъртнта предъ позора.

18. хРАБРитъ водоносии

Че 5-и артилерийски полкъ наистина беше гнездо на герои,
личи и отъ подвига на двамата водовози отъ 2-а батарея Ди-
м и тъ ръ Н ачевъ и К ръстю С таневъ.
Това стана, когато батареята действуваше отделно отъ
полка, придадена къмъ 6-а пехотна Бдинска дивизия.
Въ боя при с. Бей-Даутъ, който води първа бригада отъ
6-а дивизия, 2-а батарея отъ 5-и артилерийски полкъ беше
 168

придадена къмъ едно сборно артилерийско отделение, което

допринесе много за разбиване на противника.
Следъ победата отд-Ълението получи запов-Ьдь привечерь
да се изнесе на позиция напредъ. Когато батареята наближи
с. Бей-Даутъ, двамата водоносци на батареята Димитъръ На-
чевъ и Кръстю Станевъ поискаха разрешение да напълнял
бъчонкитЪ си съ вода въ селото и по тази причина останаха
назадъ. Следъ като напълниха бъчонкитЪ си съ вода и напоиха
конетЪ, водоносцит-Ь тръгнаха да настигнатъ батареята, но
още въ селото намериха захвърлени противникови пушки и
патрони. Понеже н-Ьмаха оржжие, тЪ не пропустнаха случая да
се снабдятъ съ пушки и доволни продължиха пжтя си. Въ
това време се смрачи и завал-Ь дъждъ. Двамата другари, обаче
знаеха какво значи матерка вода въ безводна Добруджа и за­
бързаха да настигнатъ батареята въ тъмнината. Батареята,
обаче, б-Ьше доста напредъ и всички срещнати хора по пжтя
не можеха да имъ кажатъ кжде е тя. Незабелязано заблудили
се въ мрачината, тЪ бЪха попаднали въ образувалата се меж­
дина между 35-и и 36-и полкове. Така, неподозиращи нищо, тЪ
отминаха бойната линия и се озоваха далече предъ нея. Извед-
нажъ движещиятъ се напредъ редникъ Димитъръ Начевъ спр-Ь
коня. Въ тъмнината той долови шумъ, скочи отъ бурето, вслуша
се и изл-Ьзе напредъ. Въ мрака се очерта силуетътъ на човЪкъ.
Въ сжщото време бТше забелязанъ и той. Непознатиятъ заго­
вори нТщо, което Димитъръ не можа да разбере.
— Кой тамъ? — запита Начевъ.
— Приди сюда! — б'Ьше отговорътъ.
Едва сега Димитъръ Начевъ разбра, че е предъ противнико­
вата охрана, върна се бързо назадъ при Кръстю Станевъ и тихо
му поржча да обърне бързо бъчонкитТ назадъ, а самъ се върна,
задебна руския часовой и скоро му стисна гърлото. Руснакътъ,
обаче, се оказа здравенякъ, но Димитъръ употреби пушката
си и го уби. Изстрелътъ предизвика огънь по ц-Ьлата линия на
руската охрана и пукотътъ на пушкитТ бТше толкова силенъ,
каточели се водеше бой.
Отъ наша страна бой водеше само водоносецътъ Димитъръ
Начевъ, който бЪше залегналъ и изстрелваше събраните въ
селото ромънски куршуми, докато другарьтъ му Кръстю Ста­
невъ отвеждаше назадъ бъчонкитЬ на батареята. Покровител-
ствуванъ отъ тъмнината, Димитъръ Начевъ продължаваше да
стреля дотогава, докато отъ 35-и пех. Врачански полкъ не се
изпрати отъ лЪвофланговата рота единъ взводъ да види какво
става.
Каква б"Ьше изненадата на взводния командиръ, когато той
най-сетне откри, че „боятъ“ се води съ русит-Ь само отъ единъ
непознатъ за него герой!... Съ мжка той усп-Ъ да убеди Дими­
тър ъ Начевъ да прекрати стрелбата и го отведе при к-ра на
2/35-а дружина.
 169

И едва тогава се откри междината между двата полка и

взеха мЪрки за поправка на гр-Ьшката, която презъ деня мо­
жеше скжпо да струва на бригадата.
Следъ подробенъ разпитъ за случката командирътъ на
тази дружина препрати съ специално писмо Димитъръ Начевъ
до началството си, съ което молеше той да бжде произведенъ
ефрейторъ и награденъ съ знака на ордена за храбрость. И
наистина, още сутриньта храбриятъ водоносецъ се върна въ
батареята си съ нашивка на пагонитЪ и орденъ на гърдит-Ь си,
предизвикалъ възторга на другаритЪ си пехотинци и похвалата
на всички свои началници.
Отъ този день не само въ 4-а пех. дивизия, но и въ 6-а
пех. Бдинска знаеха, че въ 5-и артилерийски полкъ дори и
водоносцитЪ на батареит-Ь сж храбреци и еж готови да умратъ
съ оржжие въ ржка, но да не посрамятъ името на полка си.

19. НАСШПЛЕНиЕТО КЪЖЪ М ЕДЖ идиЕ

Д Е С с г в и я т д на 5-и А Р ти л Е Р и й ски п о л к а

На другия день, следъ завладяване на Кубадинската по­

зиция, 3-а армия започна преследването на противника. На
бригадата, въ състава на която влизате 5-и артилерийски полкъ,
бЪше дадена заповЪдь да настжгш на северъ по посока на гр.
Меджидие.
Сутриньта рано на 22 октомврий бригадата тръгна, но
движението й бЪше бавно поради разкаляната почва следъ
дъжда, който се излЪ презъ нощьта. БлизкитЪ обекти б-кха к.
к. 123—131, селата Бюлбюлъ мигъ — Росени.
Скоро следъ започване на настжплението се откри, че зад­
ната охрана на противника се е разположила около к. 131, съ
цель да забави настжплението на бригадата и да даде въз­
можности на главннгЬ си сили спокойно да се оттеглятъ. Про­
тивниковата артилерия се обади откъмъ селото и гарата, но
огьньтъ й, както всякога, б-Ьше разпръснатъ. Къмъ 10.30 ч. на-
шит-Ь батареи откриха огънь и пехотата настжпи. Поради
кальта тя се движеше бавно, а и пжтьтъ й б-Ьше преграденъ
отъ окопъ съ руски стрелци на около 230 крачки предъ ку­
лата на ж. п. станция. Последната б-Ьше обърната отъ про­
тивника въ наблюдателно м-Ьсто. Съ точенъ огънь отъ две ба­
тареи на полка върхътъ на кулата б-Ьше разрушенъ, а рускит-Ь
стрелци изкарани отъ окопа. Пехотата настжпи и подъ при­
критието на батареите зае селото и гарата, а прогонениятъ
противникъ б-Ьше преследванъ съ вихровъ артилерийски огънь.
Въ това време заедно съ пехотнит-Ь вериги се движеха
къмъ к. 129 командирътъ на 1-о отд-Ьление съ двама батар.
командири, за да избератъ нови позиции. Т-Ь използуваха това
170

свое присътствие, за да потикнатъ пехотата още напред-ь

Безстрашното държане на артилерийските офицери и техниятъ
примеръ заразиха пехотинците и т е ускориха крачките.
Новата позиция на батареите беше на около 2 клм. На.
предъ и къмъ 17 ч. 15 м. последните откриха огънь по гре-
бена южно отъ с. Енде Каракьой, но времето беше мъгливо
и скоро завале дъждъ. Спусналата се рано есенна нощь сложи
край на артилерийската стрелба презъ този день.
Къмъ 18 ч. на отделението и придадената къмъ него гау-
бична батарея се даде заповеди отъ к-ра на полка да настж-
пятъ незабавно къмъ гр. Меджидие. Батареите веднага тръг­
наха напредъ, но тъмнината беше такава, че свръзката съ пе­
хотата беше съвсемъ затруднена. При това положение полкътъ
не можеше повече да напредва и се спре за нощуване ю. и.
отъ к. 129.
Презъ този паметенъ день батареите често безъ пъть, по
угари, при разкаляна почва, изминаха цели 20 клм., като при
това на четири пъти заемаха позиции.
На другия день настъплението продължи. Д вете отделения
отъ полка възстановиха още сутриньта връзката си съ пехо­
тата и батареите излезоха напредъ. Къмъ 9 ч. 15 м. бата­
реите откриха огънь по противника, окопалъ се предъ с. Енде
Каракьой. Това беха пакъ слаби прикриващи отстъплението
сили, но т е действуваха умело и затова въ боя требваше да
се намеси целиятъ 5-и артилерийски полкъ, включително гау-
бичната батарея. Точниятъ и силенъ огънь на батареите пре­
дизвика суматоха въ редовете на русите и т е почнаха да на-
пускатъ окопите си, преследвани жестоко отъ нашата арти­
лерийска стрелба. Въ този сравнително малъкъ бой ожесточе­
нието беше големо и тежестьта му почти изключително падна
върху гърба на артилерията, затова жертвите на против­
ника беха извънредно големи. Веднага следъ обръщане въ бег-
ство на противника батареите закачиха оръдията и на тръсъ
се отправиха къмъ селото и заеха позиция северно отъ него.
Отъ наблюдателното место се забеляза, че вдесно, предъ
Сборната дивизия, противникътъ продълж- ваше да се укрепява.
Тогава 3-а батарея откри флангови огънь го руските окопи и
т е скоро беха изпразднени.
Въ същото време 1-а батарея вече стреляше по посока на
гр. Меджидие, който градъ се виждаше. Русите отстъпваха
къмъ казармите. Преследването продължи. Противникътъ схва­
на, че само нощьта може да го спаси, и бързо се оттегли
северно отъ блатистата долина на гр. Меджидие.
На мръкване на разстояние 8—9 клм. по гребена задъ тази
долина се забелязаха движещите се колони на главните сили
на противника, но батареите, поради големото разстояние, не
можаха да ги достигнатъ. Съ болка въ гърди артилеристите
 171

наблюдаваха, какъ тази благодарна дель имъ се изплъзваше

отъ ръцете, като съжаляваха, че нЪматъ далекобойна батарея.
Цельта, обаче, презъ този день беше постигната. Градътъ
Меджидие, най-важниятъ ж. п. възелъ въ Добруджа, беше за-
влад-Ьнъ. Ромъния беше отрязана отъ морето и по-нататъш­
ните успехи обезпечени.

ДЕйствиятд на 15-и дртилЕРийски полка

Въ същото време, когато 5-и артилерийски полкъ напред­
ваше къмъ Меджидие, успоредно съ него се движеше 15-и
артилер. полкъ.
Взелъ участие въ сломяване съпротивата на противника
при Кубадинъ, той следъ заемането сутриньта на 22 октом-
врий гребена, на който беше изградена позицията на против­
ника, настъпи къмъ ж. п. станция Бюлбюлъ мигъ.
При срещнатата съпротива предъ самата гара отъ страна
на русите батареите съсредоточиха огъня си по окопите му.
Ураганниятъ огънь скоро ги прогони и къмъ 14 ч. 30 м. бата­
реите беха вече на гребена северно отъ тази гара. Но тъй
като поражението на противника се оказа по-големо, откол-
кото се предполагаше, и той беше очистилъ и следния гре-
бенъ, батареите заеха и него и тамъ занощуваха.
На 23 октомврий настъплението продължи и привечерь гр.
Меджидие беше подъ изстрелите на полка. Отделни батареи
обстреляха Траяновия валъ и ж. п. линия за Кюстенджа. Це­
лите бързо се скриха и огъньтъ требваше да се прекрати.
Следъ сломяването на противника при Кубадинъ съпротивата
му беше значително намалена, а точниятъ огънь на нашите
батареи объркваше сметката на неговото командуване: зад­
ните охрани на русите требваше да напустнатъ позициите си
по-рано, отколкото имъ беше заповедано.

20. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ПРОТиВНЦКА

ота 25 X до 3 XII 1916 гобина

АЕйствиятА на 5-и дртилЕРийски полка

Пробивътъ на Кубадинската позиция предизвика бързото
оттегляне на противника къмъ линията Черна вода, където
той сметаше да се задържи. Предмостовите укрепления на
този градъ не издържаха напора на частите отъ 1-а пехотна
Софийска дивизия и градътъ беше вече заетъ, когато къмъ
него се насочиха колоните на 4-а пехотна дивизия.
На 25 X 1-о отделение отъ 5-и артилерийски полкъ, влизащо
въ състава на 15-и артилерийски полкъ, беше получило запо-
 172

вЪдь да заеме позиция по височините с. и. отъ града съ фронтъ

къмъ р. Дунавъ за обстрелване на онези плавателни сждове
които биха се явили по реката. Позицията вече беше избрана
и батареите се насочиха да я заематъ, когато иззадъ единъ
отъ островите се показаха два неприятелски монитора. Единиятъ,
по-голЪмъ и брониранъ, откри огънь по батареите, докато т-Ь
още беха въ движение, и възпламени единъ ракленъ предникъ
отъ 1-а батарея. Прислужниците успеха да извадятъ по-гол-Ь-
мата .часть отъ снарядите, но останалите експлодираха и убиха
три коня и единъ яздачъ. За да избегне по-нататъшни жертви,
батареята се понесе бързо напредъ и зае. позиция. Задъ нея
следваше 3-а батарея, която на свой редъ попадна подъ огъня
на монитора и сжщо така получи попадение въ една ракла.
Единъ отъ прислужниците бързо откачи раклата, успе да из­
вади неколко снаряда отъ нея, а останалите експлодираха.
Големата опасность, каквато представяваше горящата ракла,
беше отстранена и батареята даде само единъ раненъ — коман­
дира на ешелона. Виновникътъ, обаче, за спасяване другарите
си беше редникътъ Георги Стояновъ Чолаковъ, който бе
разкжсанъ отъ експлодиралата ракла. Неговиятъ подвигъ — съ
рискъ на живота си да отстрани горящата ракла — остава като
примеръ на истинско бойно другарство и самопожертвуване.
Съ излизането си на позиция 1-а батарея откри незабавно
огънь по двата монитора, които прикриваха отстъплението на
противника и прехвърлянето на негови части на другия брегъ.
Тя успе да ги прогони задъ островите. Въ това време излезе
на позиция и 3-а батарея. Д вете батареи съ точния си огънь
очистиха реката отъ мониторите. Къмъ 16 ч. 30 м. двете ба­
тареи се снеха отъ позициите си и тръгнаха на северъ за
к. 102, на която пристигнаха въ тъмно.
Заслугата на тези две батареи съ навременното имъ изли­
зане на позиция на брега на р. Дунавъ не беше малка. Съ
заемането на гр. Черна вода въ него се беха струпали доста
войски. Улиците беха изпълнени съ колони и обози. Обстрел­
ването на града отъ мониторите щеше да даде като резултатъ
много жертви, а може би и смутъ въ нашия тилъ, ако не беха
батареите отъ полка, които навреме прогониха противника и
спасиха положението.
Съ стигането си на к. 102 1-о отделение отново влезе въ
състава на своя 5-и артилерийски полкъ. Въ това време се по­
лучиха сведения, че противникътъ следъ новото си поражение
при Черна вода е отстъпилъ далечъ на северъ, а нашето ко-
мандуване, въ желанието си да устрои своя тилъ, беше съ
намерение да спре за известно време напредването на войските
на северъ. Това решение беше взето още и отъ следните съо­
бражения: 1) нашите войски беха достигнали най-тесното место
на Добруджа между Дунава и Черно море, което даваше въз-
 173

можность да се организира позиция, отбраняваща се съ малко

сили; 2) да се даде почивка на частитЪ отъ 3-а армия, които
вече почти два месеца отъ началото на войната непрекъснато

действуваха и не знаеха що е почивка. Заедно съ това да се

изтеглятъ он%зи части, които ставаха излишни на този фронтъ,
а бЪха така необходими за другитЪ фронтове.
174

Отъ новата позиция на полка се даде участъкъ отъ шосето

до с. Сараджа — к. 129. Около това време къмъ полка се
прибра и 2-а батарея.
На 30 октомврий батареите започнаха укрепяването си на
новата позиция и пристъпиха къмъ направата на земянки за
хората и навеси за конете.
На 2 ноемврий дивизията тръгна напредъ. При този маршъ
полкътъ, къмъ който се придаде гаубичното отделение, достигна
с. Касъмча, следъ като измина около 30 клм. по лоши между-
селски пътища, разкаляни отъ дъждовете. Същата нощь пол­
кътъ получи заповЪдь да се върне на старата си позиция при
с. Сараджа и на 3 ноемврий вечерьта той беше тамъ.
На 4 ноемврий стана ново разпределение на участъците на
артилерийските отделения отъ полка, като 1-о зае десния
флангъ, а 3-о — левия.
На 8 ноемврий за пръвъ пъть се получиха сведения за про­
тивника, че се е явилъ къмъ с. Касъмча. Презъ следните дни
бавните и твърде предпазливи движения на противника се на­
блюдаваха внимателно отъ нашата охрана, а позицията най-
усилено се укрепяваше. Настъплението на противника срещу
участъка на полка се започна едва на 14 XI, когато той се
приближи и започна окопаването си по далечните височини.
Точно въ това време участъкътъ на дивизията се отстъпи на
съюзни войски, а тя требваше да се премести вдесно.
На 16 ноемврий смената се извърши. Полкътъ се изтегли
назадъ и съгласно заповедьта по дивизията 1-о отделение се
придаде къмъ 8-и пех. Приморски полкъ, който беше назначенъ
въ стратегически резервъ на 3-а армия. Отделението се отправи
за с. Докузйолъ. На 24 настанените въ с. Тортоманъ батареи
влезоха въ разпореждането на 9-и германски резервенъ полкъ,
а трета батарея — на командира на 11-и маршеви полкъ. 3-о
отделение се настани на позиция при с. Сараджа, а 2-о отде­
ление действуваше въ участъка на турския корпусъ на Кара-
мурадската позиция, като батареите беха пръснати така: 4-а
батарея на изт. край на гористата височина (к. 93), 5-а батарея
западно отъ същ ата височина, а 6-а — на Беришъ-тепе (к. 145).
Макаръ и бавно, противникътъ се готвеше за ударъ, като
грижливо прикриваше важните посоки на своето настъпление.
Все пакъ на нашето командуване се удаде да разгадае него­
вите намерения и затова на 30 ноемврий 1-о отделение получи
нареждане да замине за Ташъ-Пунаръ, където да влезе въ
разпореждане на щаба на 4-а пех. Преславска дивизия. Само
3-а батарея остана въ с. Карамурадъ въ стратегически резервъ.
Още същия день 1-а и 2-а батареи пристигнаха въ с. Балта-
джещи, където имъ беха указани местата за новите позиции:
1-а батарея се настани на левия флангъ на 6-а батарея отъ
15-и арт. полкъ, а 2-а на старата позиция на 3-а батарея отъ
същия полкъ.
 175

Въ това време вече боятъ се разпали по целия фронтъ

0тъ Дунава до Черно море. Привечерь единъ отъ взводовете
на 2-а батарея требваше бързо да излезе на позиция, за да
вземе участие въ стрелбата по появилите се две бойни коли,
предшествуващи атакуващит-Ь вериги на противника. Това б е­
ше първата борба съ новото оржжие, което се явяваше на
нашите фронтове. Нашите войски, обаче, схванаха какъ требва
да се борятъ срещу него. Огъньтъ на нашите батареи беше
толкова действителенъ, че движението на колите напредъ беше
спрено и самите т е беха изоставени отъ персонала си, понеже
беха повредени.
На 1 декемврий противникътъ, следъ урока, който беше
получилъ предния день, беше решилъ вече да използува тъм­
нината и още въ 6 ч. сутриньта поднови атаките си. Къмъ
това време 1-а и 2-а батареи беха заели вече позициите си.
Огъньтъ на батареите отъ 1-о отделение и този на 15-и арт.
полкъ беше толкова силенъ, че атаката беше отбита съ го­
леми загуби за противника. Положението, обаче, на 2-а ба­
тарея отъ полка ставаше все по-тежко и по-тежко. Тя се об­
стрелваше освенъ откъмъ Дунава отъ монитори въ флангъ,
но и отъ две гаубични 12 и 15 см. руски батареи и телефон­
ната й връзка на неколко пжти бе кжсана. Целиятъ день из­
мина въ напрежение. Противникътъ хвърляше все нови и нови
части, а пленниците твърдеха, че ще бжде предприета и
нощна атака. За посрещане на последната привечерь се нареди
батареите да се приготвятъ за даване преградени огънь, а отъ
всека да се изтъркаля напредъ до телените мрежи по едно
орждие за права стрелба.
Сведенията на пленниците се оказаха верни. Къмъ 3 ч.
сутриньта нощната атака на противника се насочи срещу най-
издадената напредъ височина — к. 234. Атаката беше пове­
дена доста енергично отъ страна на противника, но нашата ар­
тилерия беше на поста си. По дадения знакъ отъ пехотата
батареите откриха мощенъ преграденъ огънь, така сполучливо
организиранъ отъ вечерьта, че атакуващите руски маси бук­
вално беха смлени отъ него. За успеха сжщо така не малко
допринесоха изкараните отъ батареите до самите телени
мрежи орждия. Нощната борба продължи почти целъ часъ и
къмъ 5 ч. сутриньта всичко утихна. Едва следъ разсъмване
защитниците можаха да видятъ резултатите на преградния
огънь на своите батареи. Скатовете на к. 234 беха буквално
застлани съ стотици руски трупове. Некои отъ техъ беха
вредъ самата телена мрежа и въ нея. Личеше, че русите, следъ
като сж пререзали първите редове отъ нея, сж намерили
смъртьта си отъ правата стрелба на извадените напредъ
орждия.
Съ настжпването на деня атаките на противника се под­
новиха, като се нападаше ту десниятъ, ту левиятъ флангове, ту
 176

пъкъ издадената напредъ к. 234. Всичките атаки беха мат»,

орусиловски. Ефикасна б-Ьше и подкрепата имъ отъ рускат’
артилерия. Но надъ всичко стоеше отлично организираната яп
тилерийска отбрана отъ наша страна, предъ която всишГ
опити на русите пропаднаха. ки
Доколко пехотата презъ тези паметни дни беше доволна
отъ своята артилерия, личи отъ писмото на командипа и-,
дружината отъ 48-и пех. полкъ — майоръ Комсиевъ, койтл
като благодареше на 1-а батарея отъ полка за голЪмата пп’
мощь, оказана на дружината му, молеше да бъде наградена
артилерийскиятъ наблюдатель-подофицеръ Каменовъ.
Изпратенъ отъ батарейния си командиръ напредъ въ пр-
хотнит-Ь окопи, подофицерътъ Каменовъ не само даваше весни
данни на батареята си и указваше точно къде е противникътъ
но и самъ излизаше презъ време на боя отъ окопите за да
види по-добре попаденията на батареята. Презъ всичкото време
на боя този подофицеръ съ безстрашното си държане е сл у -
жилъ за примеръ на пехотинците. ^
За да може, обаче, 19-и пех. Шуменски полкъ да използува
успеха си и да премине въ настъпление, къмъ 1-о артиле­
рийско отделение отъ полка се придаде 5-а гаубична батапея
на капитанъ Пашовъ. Тя зае позиция къмъ 16 ч. и пехотата
настъпи. Точно въ това време започна и противникътъ нова
атака. Настъплението му сега е общо по целата бойна линия
отъ Дунава до к. 234. Атаката на русите за втори пъть се
предшествуваше отъ две бойни коли, които имаха за задача
да скъсатъ телената мрежа и да всеятъ смутъ въ нашите
редове. Но и този пъть артилеристите не трепнаха. Земята се
затресе отъ честите изстрели на оръдията. Батареите забъл-
ваха смъртоносния си огънь и двете бойни коли скоро беха
повредени, а прислугата побърза да ги напустне.
Както и другъ пъть, батареите най-напредъ се заеха да
спратъ напредването на русите. Съ силния си огънь те успеха.
Скоро русите беха разколебани. И този пъть енергичниие дей­
ствия на батареите отъ 5-и арт. полкъ провалиха брусилов-
ската атака на русите. Боятъ, обаче, продължи до настъпва­
нето на нощьта. Последниятъ и най-страшенъ налоръ на про-
тивника, за който той така грижливо се готвеше толкова време,
оеше сломенъ преди всичко отъ артилерията. Съ настъпва­
нето на нощьта батареите отново се приготвиха за мощна
стрелба и отъ всека отъ техъ беше дотъркаляно по едно
оръдие до телената мрежа. Взетите мерки се оказаха пред­
видливи. Презъ нощьта русите на два пъти се опитаха да
подновятъ атаката си, но и двата пъти беха кърваво отбити.
Останалата часть отъ нощьта мина спокойно, а на съмване се
разпространи радостната весть, че противникътъ отстъпва. И
наистина, скоро можеше да се забележатъ въ дрезгавината на
 177

зараждащия се день, какъ тънките му вериги напускаха по­

зицията и се оттеглиха къмъ съседния гребенъ на северъ. На­
шите батареи не закъсн-Ьха да откриятъ по тЪхъ огънь, а
сжщо и по окопите на изоставената позиция, за да я изчи-
стятъ съвсемъ отъ противниковите стрелци. Следъ това на­
шите пехотинци, необезпокоявани отъ никого, се привдигнаха и
заеха руските окопи.
Така презъ цялото време на гЬзи тежки тридневни боеве
славенъ д-Ьлъ отъ тази жестока борба се падна на арти­
лерията, която не само отбиваше масовите атаки на против­
ника, но го и принуди да очиста позицията си, следъ като
осТя бойното поле съ хиляди трупове. Геройските действия на
батареите въ тези боеве напълно сломиха духа на противника
и го принудиха да се откаже отъ желанието си да превърне
Добруджа въ по-нататъшенъ сериозенъ театъръ на военните
действия.
Отъ този день противникътъ започна общото отстъпление
на северъ и, ако водеше още боеве, то т е беха боеве за пе­
челене на време, за да може по-спокойно да се изтегли на
другия брегъ на Дунава.

Въ това време, когато се водеха славните боеве северно

отъ с. Балтаджещи отъ 1-о артилерийско отделение на полка,
2-о отделение действуваше въ участъка на турския корпусъ,
а 3 о — при с. Сараджа. Батареите отъ 3-о артилерийско отде­
ление взеха най-дейно участие въ отбиване на тези общи атаки
на противника по целия фронтъ на 3-а армия. И тукъ атаките
на противника се водеха масово отъ по неколко гъсти ве­
риги, следващи една следъ друга на близки разстояния. И тукъ
на 2 декемврий решителната атака се предшествуваше отъ три
бойни коли, които за пръвъ пъть се явиха предъ фронта на
отделението, но беха посрещнати съ огъня на 7-а и 9-а ба­
тареи. Бойните коли твърде скоро беха повредени отъ точния
огьнь на батареите и тържеството и ма артилеристи и пехо­
тинци беше общо.
Отблъснатъ на 3 декемврий, противникътъ започна оттегля­
нето си къмъ с. Сатишкьой. Нашите части, при все че беха
намалели, защото нови полкове се изпращаха на други фрон­
тове, преминаха въ настъпление.

А Е й стви ятА на щ-й А Р ти л Е Р и й ски п о л к а

15-и артилерийски полкъ, следъ като бивакува въ с. Сатулъ-

ноу (около Меджидие) и дочака пристигането на батареите отъ
гр. Черна вода, на 27 октомврий получи заповедь да замине
за с. Тортоманъ, където се присъедини още преди обедъ къмъ
5-и артилерийски полкъ 12
178

общата колона на бригадата, насочила се за село Даробанци.

Вечерьта полкътъ се настани на бивакъ северно отъ това село,
а на следния день се нристжпи къмъ изборъ на ^позиции за
батареите въ участъка между к. к. 177 и 189, който е часть
отъ общата позиция на 3-а армия, за която споменахме по-горе.
Отъ сжщия день се започна трасирането на позициите, като
се избраха такива и за 1-а и 3-а батареи отъ полка, които дей­
ствуваха въ участъка на турския корпусъ презъ време атаката
на Кубадинъ.
Тъй като противникътъ беше далечъ, полкътъ вечерьта се
разположи на квартири въ с. Каролъ I. Окопаването на бата­
реите започна едва презъ следните дни. Въ това време се по­
лучи заповедь, че на бригадата се дава другъ участъкъ и на
31 октомврий полкътъ потегли за с. Балтаджещи. Следъ огледа
на новия участъкъ реши се да се укрепятъ к. к. 234, 121, 84
и 69, като се изостави изцело първоначалниятъ планъ за укре­
пяването му.
На 6 ноемврий на полка се придаде 2-а батарея отъ 3-и
гаубиченъ полкъ. На 9 ноемврий противникътъ започна своето
приближаване, но едва на другия день се получи заповедь
всички да бждатъ неотлжчно на позицията.
На 11 ноемврий по посока на с. Еркезекъ батарейните ко­
мандири вече забелязаха противниковите колони и поискаха
разрешение да откриятъ огънь. Такова се даде само на бата­
реите отъ 1-о арт. отделение и орждията отново запеха страш­
ната си песень, следъ като толкова дни беха мълчали.
Презъ следните дни действията въ участъка на полка се
изразиха въ слаба артилерийска дейность. Едва на 23 ноемврий
къмъ 4 ч. 30 м. сутриньта противникътъ настжпи. Той се беше
насочилъ къмъ най-издадената часть на позицията — к. 234 и
атакува заставата предъ нея. Следъ оказана съпротива заста­
вата се оттегли и пушечната стрелба продължи до къмъ 8 ч.
Насърдченъ, противникътъ не спре, но на около 800 кр. отъ
телената мрежа на к. 234 започна да се окопава. При дневната
светлина батареите откриха по нея огънь и скоро русите беха
пропждени. Презъ нощьта, обаче, противникътъ се беше подалъ
отново напредъ и заелъ сжщия окопъ, който беше започналъ
да работи.
За да бждатъ прогонени русите оттамъ, на 25 ноемврий се
нареди да бждатъ атакувани на ножъ отъ части отъ 19-и пех.
полкъ. Къмъ 1 ч. на 26 XI всички батареи отъ полка откриха
огънь предъ к. 234 и следъ 40 м. го пренесоха назадъ. Хвър­
лилите се въ атака къмъ окопа Шуменци го намериха празденъ,
но беха посрещнати съ фланговъ огънь. Това беше една ча­
стица отъ възприетите отъ русите напоследъкъ действия всека
нощь да се приближаватъ съ нови изнесени напредъ окопи
къмъ телената ни мрежа, като най-сетне се намериха на около
 179

300 м. отъ нея. Всички опити отъ наша страна русите да бъ-
датъ прогонени отиваха напраздно, защото т-Ьзи окопи се зае­
маха отъ съвсемъ слаби техни части, които при най-малъкъ
натискъ отъ наша страна се оттегляха назадъ, за да се явятъ
въ т'Ьхъ отново следъ малко.
Къмъ края на месеца се получиха сведения, че противникътъ
ще прави опитъ да атакува.
На 30 ноемврий въ непрогледна мъгла русите настъпиха
срещу к. 234. Борбата продължи почти ц-Ьлъ день, като около
14 ч. огъньтъ на батареите се превърна въ преграденъ. Къмъ
16 ч. русите беха успали да достигнатъ телената ни мрежа
и беха започнали да я р-Ьжатъ. Тогава по указания отъ пехо­
тата се откри отново преграденъ огтщь презъ онези участъци,
кждето веригите на противника беха най-гъсти и опасностьта
по-голЪма. Лишена отъ възможностьта да наблюдава попаде­
нията си, артилерията все пакъ изпълни бляскаво предназна­
чението си. Къмъ 18 ч. противникътъ беше отблъснатъ, но тъй
като съществуваше опасность отъ нападение презъ нощьта,
изкараха се, както и въ 5-и артилерийски полкъ, оръдия до
телената мрежа. Презъ нощьта батареите непрекъснато обстрел­
ваха предпозиционно пространство съ рЪдъкъ огънь.
Презъ този день батареите отъ 15-и артил. полкъ се спра­
виха съ появилите се срещу т^хъ две бойни коли, които, обез­
вредени, беха напустнати отъ прислугата си и изоставени предъ
теленитЪ ни мрежи. Атаките на противника продължиха и презъ
следния день. Около 10 ч. нашата позиция беше поставена
подъ барабаненъ огънь, който продължи съ променлива сила
ц^ли два часа. Къмъ 12 ч. противникътъ настъпи. Батареите
откриха огънь. Гъстите вериги следваха една следъ друга.
Некои отъ техъ успеха дори да стигнатъ телената ни мрежа,
но беха срещнати отъ нашия огънь. Борбата продължи до
вечерьта. Ревътъ на оръдията на полка не спре презъ целия
день. Само отвреме-навреме насветлените имъ тела требваше
да се заливатъ съ вода или да се покриватъ съ мокри плат­
нища и шинели. Боятъ беше наистина жестокъ. Целото про­
странство предъ нашата позиция беше покрито съ трупове и
ранени, разхвърляно оръжие и раници.
Презъ този бой полкътъ достигна най-големото количество
на изстреляни презъ войната въ Добруджа снаряди. Техното
общо число възлезе на цифрата 4290 полски и 408 гаубични
снаряди.
Презъ нощьта полкътъ беше засиленъ съ още една гаубична
и една батарея отъ 5-и артилерийски полкъ и отби още една
атака на противника въ участъка на 1-о отделение.
Рано сутриньта на 2 декемврий противникътъ, верващъ още
въ възможностьта да успее, направи последния си опитъ сре­
щу к. 234, но беше посрещнатъ съ такъвъ страшенъ прегра-
180

денъ огънь отъ наша страна, че напълно се убеди въ непре-

взимаемостьта на нашата позиция. На следния день той отстъпи
построените отъ него предни окопи, оттегли се на главната
си позиция и отъ тамъ до 14 декемврий се ограничаваше съ
патрулни действия и редка артилерийска стрелоа.
На 14 срещу 15 декемврий русите неочаквано напустнаха
позицията си и започнаха своето оттегляне на северъ.
Нашата 3-а армия беше постигнала цельта си и предприе
преследването на неканените гости.

КАК2 изпзлни дмга си

КАНДиДАТ2-ПОДОфииЕР2Т2 С то й ч о ПЕТРОВ2
Когато нашите храбри полкове, следъ победата при Куба-
динъ, настъпваха бързо на северъ, а 2-а батарея отъ 5-и арт.
полкъ заедно съ 1-а дружина отъ 19-и пех. Шуменски полкъ
се насочваше къмъ гр. Черна вода, постояненъ наблюдатели
на открития флангъ на батареята беше Стойчо Петровъ отъ
с. Девня, Провадийско. Този кандидатъ-подофицеръ, както все-
кога, се яви охотникъ да наблюдава левия откритъ флангъ на
батареята и този пжть. Поради мъгливото време и за да из­
пълни по-добре възложената му задача, той се отдалечи доста
отъ батареята, забърка се и се приближи къмъ противника.
Заобиколенъ, той беше плененъ.
Като пленникъ Стойчо Петровъ не загуби присътствието
на духа си и остана все така дързъкъ както преди. Подкаранъ
за гр. Черна вода, за да бъде разпитанъ, той забеляза изъ
пътя големите руски сили, които се насочваха срещу друга­
рите му, и реши да помогне на последните. Когато въ Черна
вода започна разпита му, той даде сведения, че срещу града се
насочва не само 4-а дивизия, но и 5-а, движеща се вдесно отъ
нея. Стойчо Петровъ е билъ толкова убедителенъ и така твърдо
и умело е следвалъ плана си, че е успелъ да заблуди руското
командуване и то, възъ основа на добитите отъ него сведения,
дало заповеди за незабавното оттегляне на руските войски
назадъ, а самия Стойчо препратило въ Русия.
Така канд. подофицерътъ Стойчо Петровъ обърка сведе­
нията и пресметанията на руското командуване и помогна на
своите, даже и тогава, когато вече беше пленникъ.
По-късно той още веднажъ прояви своята смелость. Отка-
ранъ като пленникъ въ Русия, чакъ въ околностите на Петро-
градъ, Стойчо не можа да се помири съ положението си и
реши да избега. И този пъть той успе. Следъ неколкоме-
сечно скитане, изминалъ хиляди километри пешкомъ презъ
безкрайната руска земя, преживелъ ужаса на неколко пъти
отново да бъде заловенъ, той се добралъ най-сетне до авст-
 181

рийскитЯ позиции срещу руситЯ, преминалъ ги и оттамъ за-

миналъ за България.
Следъ още няколкодневно скитане Стойчо намЯрилъ бата­
реята си на южния фронтъ, кждето тя вече бЯше на позиция.
Сега най-щастливиятъ артилеристъ на свЯта бЯше Стойчо Пе-
тровъ, защото бЯше отново между бойнитЯ си другари и от­
ново щЯше да брани хубавата си татковина.
•

21. ПО ПЕШГЬ НА противникА

Д Е й с т в и я на 5-и д р т и д Е Р и й с к и подкг
Разбитъ на 2 декемврий, противникътъ се отдръпна назадъ.
Нашето настъпление започна на 14 декемврий, следъ като
бЯше внимателно организирано. ЧаститЯ бЯха насочени на се-
веръ къмъ с. Сириу-Рахманъ.
На 15 декемврий колонитЯ вече се движеха напредъ. Трето
отдЯление бЯше вдЯсно отъ първо. Командуването на дветЯ
отдЯления отново бЯше поето отъ командира на 5-и арт. полкъ.
На 18 декемврий колонитЯ навлЯзоха въ вЯковната Баба-
дашка гора, която покриваше височинитЯ въ този край. Пъ-
тьтъ стана съвсемъ лошъ. Развали се сжщо така и времето:
духаше студенъ северенъ вЯтъръ и валЯше дъждъ. За да се
подпомага движението на батареитЯ, отъ 19 декемврий се на­
реди между тЯхъ въ колонитЯ да се движатъ пехотни роти,
които на стръмнинитЯ да подпомагатъ изкачването на оръ­
дията. Тази помощь пехотата даваше съ голЯма охота отъ
благодарность за онази закрила, която всЯкога имаше въ бое-
ветЯ отъ своята артилерия.
Същия день колонитЯ се намЯриха предъ неприятел­
ската линия: с. Черна—к. 330—Балабанча—с. Ортакьой. Тя
вървЯше по гребена задъ дълбока и широка равнина, добре
укрепена съ два реда отлично маскирани окопи, ходове за
съобщение и телени мрежи. Явно бЯше, че противникътъ е
решилъ да задържи настъплението ни за по-продължително
време. Явно бЯше същ о така, че за превземането на тази по­
зиция ще бъде нуждна сериозна артилерийска подготовка. За­
това веднага се започна изнасянето на батареитЯ напредъ.
ЦЯлата нощь се използува за окопаването на батареитЯ.
Съгласно оперативната заповЯдь атаката трябваше да за­
почне на 20 декемврий. За успЯшното действие на артилерията
бЯше изработенъ следниятъ планъ: по опредЯления за атака
участъкъ трЯбваше да се съсрЯдоточи мощниятъ огънь на петь
полски батареи, отъ 5-и арт. полкъ, три гаубични и 1 тежка
батареи.
 182

И наистина, къмъ пладне батареите откриха силенъ и т

ченъ огънь въ дадения участъкъ на противника. Последният0'
не издържа и напустна окопитЬ. Въ скоро време въ послеЪ
нит-Ь бързо нахълтаха храбрит-Ь Шуменци, а 1-а и 2-а ба?Д
рей съ огънь преследваха отстъпващитЬ, докато последните
се скриха задъ гребена. Следъ това огъньтъ на т-Ьзи две бата
рей б-Ьше пренесенъ вдясно, за да подпомогнатъ 8-а батарея'
която действуваше въ участъка на 31-и пех. полкъ. Тукъ Ру’
сит-Ь се държаха още и спираха напредването на този лехо
тенъ полкъ.
Най-сетне и тукъ съпротивата б-Ьше сломена и, за да увен­
чае заетата позиция, б-Ьше изпратена 3-а батарея. Следъ малко
при същ ата б-Ьше изпратена и втора. Нощьта, обаче, свари и
двет-Ь батареи безъ прикритие на гребена, на който вл-Ьво и
вдясно продължаваше да се води презъ ц-Ьлата нощь бой. Бата-
рейнит-Ь командири, обаче, не се смутиха. Т-Ь изпратиха на-
предъ, вл-Ьво и вдЬсно въоръжената съ пушки прислуга отъ
батареитЬ и започнаха окопаването на оръдията.
На другия день положението около батареитЬ се очерта
така: вдЬсно 31-и пех. полкъ не бЬше напредналъ, а против-
никътъ се бЬше оттеглилъ на безименната височинна южно
отъ с. Балабанча и безпокоеше напредналитЬ въ участъка на
пробива наши части. Тогава дветЬ батареи по свой починъ
откриха огънь по тази височина. Командирътъ на 3-а батарея
и този пъть успЬ въ своето изкуство. Макаръ окопитЬ на
безименната височинна да бЬха съ траверси, числото на жерт-
витЬ на руситЬ нарастна дотолкова, че тЬ скоро бЬха разко­
лебани. Въ стрелбата се намЬси и 2-а батарея и подъ ураган­
ния огънь попаднаха и поддръжкитЬ на руситЬ. Всички хук­
наха назадъ. Но двамата батарейни командири не искаха така
лесно да изпустнатъ хубавата цель. ТЬ откриха преграденъ
огънь предъ бЬгащитЬ, преградиха имъ пътя за отстъпление
и руситЬ се спрЬха. Заградени така отвсЬкъде съ огнени за­
веси, руситЬ скоро вързаха бЬли кърпи на пушкитЬ си и ги
издигнаха високо, за да привлЬкатъ вниманието на батареитЬ.
Огъньтъ бЬше спрЬнъ и се започна масовото предаване. Пре­
дадоха се около 5—6 роти.
Огъньтъ на дветЬ батареи не спрЬ. Той бЬше пренесенъ
незабавно въ тила на противника по посока на с. Балабанча,
където безредието бЬше голЬмо и превърналитЬ се въ тълпи
руски части търсЬха спасение въ бЬгство.
Къмъ 8 ч. 30 м. започна общо настъпление отъ наша
страна. За да заеме близкия гребенъ и обстреля противника,
отъ 3-а батарея бЬше изпратенъ съ единъ взводъ подпору­
чик-ь Василевъ. По пътя, обаче, той бЬше раненъ. Подпоручи-
кътъ не спрЬ взвода си, нито напустна оръдията. Той само
смЬни ранения си конь и скоро се намЬри на гребена, за да
 185

търси позиция. Следъ дълги лутания доблестниятъ подпору-

чИкъ най-сетне намери позиция при с. Хамчарка съ ограниченъ
обстрелъ, откри огънь и едва тогава помисли за раната с и . . .
Макаръ да беше ясно, че русите не ще се задържатъ,
наш игЬ напираха най-енергично и преследваха по петите.
Презъ следните дни това преследване продължи изъ Баба-
дашката гора, по твърде пресечена м-Ьстность, съ лоши пж-
тища и при съвсемъ лошо време. Утехата беше само въ това,
че пон4жога нощемъ можеше да се запали огънь, защото
имаше дърва въ изобилие.
На 22, 23, 24 и 25 декемврий преследването продължи. Въ
гората позиции за батареите съвсемъ трудно се намираха, па
и движението беше доста затруднено.
На 26 декемврий противникътъ беше изтласканъ къмъ с.
Лункавица, к. 364 и к. 90, когато най-сетне се откри възмож­
ности за батареите да действуватъ. Въ участъка беха съсре­
доточени 2-а, 3-а и 8-а батареи отъ полка, 2-а гаубична бата­
рея на капитанъ Бойчевъ и 5-а гаубична на капитанъ Пашовъ.
Следъ като ц-Ълиятъ 27 декемврий измина въ търсене на
позиции въ гората, стъблата на дърветата на която достигаха
до :/2 метъръ въ диаметъръ, на 28 декемврий около Меде­
ното село излязоха на позиция само нЪкои батареи. Можа да
открие огънь само 3-а батарея отъ окрайнината на тази гора.
За подобряване обстрела щЬла нощь работиха пионерите, но
дебелите дървета мжчно се режеха.
Къмъ 16 ч. се завърза бой при с. Лункавица и тогава 2-а,
8-а и 5-а гаубична батареи последваха примера на 3-а батарея
и излезоха на позиция въ окрайнината на гората, кждето и
занощуваха. На другия день къмъ 8 ч. 30 м. т е беха готови
за стрелба и започнаха своята пристрелка. Фронтътъ беше
крайно стесненъ. Русите се беха натъпкали въ полуострова,
образуванъ отъ последната чупка на р. Дунавъ. Фронтътъ на
нашите войски сега беше обърнатъ право на западъ.
На 30 и 31 декемврий 5-и артилерийски полкъ записа още
едно славно име въ своята история. Това име е Лункавица.
На 30 декемврий на тесния провлакъ срещу руската пози­
ция беха настанени всички батареи отъ 5-и артилерийски полкъ
съ придадените къмъ него гаубични и тежки батареи. Кжсиятъ
фронтъ, опренъ съ двата си фланга на Дунава, диктуваше ба­
тареите да се разположатъ въ дълбочината въ два, три и
дори четири реда. Времето беше студено и прехвръкваше
снегъ, но предъ края на кървавата трагедия всички беха
бодри. Златна Добруджа требваше да бжде освободена.
Време за началото на атаката беше определено 161/2 ч.
Къмъ това време всички батареи отъ полка откриха най-си-
ленъ огънь и разнокалибрените имъ гърла заговориха на
184

страшния си езикъ. Въ скоро време бумтенето се превърна въ

общо буботене и огъньтъ се превърна въ барабаненъ. Мачин-
скитЯ висоти се залюляха, гората екна и зарева. ОкопитЯ на
противника се задимиха и надъ тЯхъ се надвесиха облаци отъ
димъ, като се слЯха съ гъстата мъгла на нахълталата откъмъ
долищата нощь. Боятъ, обаче, не спрЯ. Храбреците отъ 19-и
пех. Шуменски полкъ се привдигнаха и, подпомогнати отъ
огъня на нашата артилерия, връхлетяха върху позицията на
русите и завладЯха часть отъ нея. Въ нощьта се поведе же­
стока борба, борба на животъ и смърть. Тя ту за малко стих­
ваше, ту отново пламваше съ нова сила.
ЦЯла нощь оръдията не спрЯха своя огънь. Той ту се за­
силваше и превръщаше въ барабаненъ, ту иъкъ въ тъмни­
ната се извиваше ракетъ, мЯрницитЯ се удължаваха и се за­
почваше преграденъ огънь.
Съ настъпването на деня дойде краятъ на тази голЯма тра­
гедия. Изгоненъ отъ окопитЯ си отъ 19-и пех. полкъ, против-
никътъ хукна къмъ гората, за да се укрие въ нея. Въ съсед-
нитЯ участъци, обаче, той още се държеше. Тогава батареитЯ
откриха огънь по гората. Противникътъ вдЯсно едва сега за­
беляга пробива въ позицията си и че е заплашенъ да бъде
отрЯзанъ пътьтъ му на отстъпление. Той започна да напуска
окопитЯ и потърси спасение въ бЯгство къмъ гората. Предъ
бЯглецитЯ бЯше образувана огнена преграда. Жалъкъ и без-
помощенъ, противникътъ се спрЯ, следъ като бЯше постлалъ
цЯлото пространство задъ окопитЯ си съ трупове. По петитЯ
на противника се спуснаха нашитЯ пехотинци, настръхнали,
съ викъ „на ножъ“.
Устремътъ на атаката наистина бЯше стихиенъ. ТеленитЯ
мрежи навсЯкъде бЯха минати и руситЯ бЯха заградени. Па­
никата между руситЯ стана неописуема. Едни отъ тЯхъ хвър­
ляха оръжието си, други падаха и се преструваха на убити,
трети колЯничеха и молЯха за пощада, четвърти тичаха на нЯ-
къде обезумЯли отъ ужасъ, безъ да знаятъ къде отиватъ,
пети се криеха подъ тЯлата на убититЯ.
Поражението на руситЯ наистина бЯше страшно . . .
*

Въ това време, когато 1-о и 3-о артилерийски отдЯления

отъ 5-и артилерийски полкъ довършваха последнитЯ боеве въ
Добруджа, 2-о отдЯление отъ същия полкъ употрЯби почти
същитЯ усилия и героично отстояваше дЯсния флангъ на
същ ата позиция на линията Банасчикъ — езерото Ташоулъ
при Беришъ-тепе, до гара Естеръ.
Въ тЯзи епични боеве то даде въ жертва своя командиръ
на отдЯление — майоръ Илиевъ.
 185

Следъ сломяването на рускитЬ атаки отдЬлението се на­

сочи по ж. п. линия за Бабадагь и презъ Хамамджи се отправи
за БабадашкитЬ височини. Оттамъ, подкрепящи напредването
на пехотата, батареитЬ се нам-Ьриха предъ Бабадашкото блато,
задъ което се издигаше в. Денизъ-тепе, стражъ на гр. Тулча.
Да се мине това блато бЬше възможно само по тЬсна пло-
тина, която денемъ и нощемъ се обстрелваше отъ добре укре­
пения връхъ. Все пакъ смЬлчацитЬ отъ 6-а батарея се решиха
да използуватъ тъмнината на една отъ зимнитЬ нощи и бата­
реята, съ рискъ да бъде унищожена, се намери на другия
край на блатото, за да даде най-сетне помощь на изнемогва­
щата пехота. Съ съдействието на нейния огънь в. Денизъ-тепе
се атакува въ флангъ отъ 35-и и 36-и пех. полкове и най-
сетне падна. Но противникътъ, вместо да отстъпи къмъ гр.
Тулча, зави на западъ къмъ Исакча, където бЬше мостътъ на
Дунава, построенъ отъ рускитЬ войски.
Градътъ Тулча падна въ български ръце. 2-о отдЬление отъ
полка заедно съ пехотните части влЬзе въ този гиздавъ градъ.
Скоро, обаче, това отделение получи заповеди да се насочи
на западъ, по брЬга на Дунава.
На 29 декемврий 5-а и 6-а батареи бЬха вече на линията
с. Ракелъ — р. Лункавица и имаха задача да подпомогнатъ
настъплението къмъ с. Вакарени.
Въ тЬзи действия, които се развиха до края на м. декем­
врий и първитЬ дни на януарий, батареит-Ь проявиха такъвъ
героизъмъ и себеотрицание, какъвто само българскиятъ вой-
никъ може да прояви.
Почти цЬлъ месецъ батареит-Ь отъ отдЬлението се дви­
жеха безъ пжть или по твърде лоши, разкаляни отъ дъждо-
ветЬ и съ голЬми наклони пътища. Не бЬха рЬдки случаитЬ,
когато оръдията затъваха до главинитЬ.
На 30 декемврий къмъ отдЬлението се присъедини 4-а ба­
тарея и то вече бЬше въ пълния си съставъ и на 31 декемврий
съ огъня си прогони противника и го обърна въ бЬгство
къмъ с. Лункавица.
Въ момента, когато съпротивата на противника бЬше сло­
мена и тритЬ батареи отъ 2-о отдЬление преградиха съ огъни
си пътя му за отстъпление, въ ръцетЬ на пехотата паднаха
много пленници. ПоследнитЬ единодушно разказваха за ужаса
отъ точностьта на нашия артилерийски огънь, за голЬмитЬ по­
падения въ самитЬ тЬхни окопи и за страшната огнена стена,
която имъ бЬше преградила пътя на отстъплението.
Въ тЬзи нЬколкодневни действия по посока на с. Вакарени
и твърде важната к. 162 бЬше характерно това, че противни­
кътъ не дочакваше удара на ножъ и се стремЬше само да
задържи нашето бързо напредване съ огъня на многобройната
си артилерия и картечници, съ каквито разполагаше въ изобилие.
186

Най-сетне на 4 януарий 1917 година последната опора на

противника — к. 162 — последната височина въ самия жгълъ
на завоя на Дунава — беше опразднена отъ противника. На
4 срещу 5 януарий последниятъ очисти не само к. 162, но и
целия д'Ьсенъ бр-Ъгъ на Дунава. Отъ този моментъ гр. Браила
на левия брЪгъ беше вече подъ изстрелите на нашата арти­
лерия. Последната страница отъ славната епопея на Добруджа
беше завършена съ сжщия възторгъ и ентусиазъмъ, съ как-
вито беше започната.

Д Е й ств и я тА на 15-и д р т и л Е Р и й с к и ПОДК2

Въ сжщото време, когато 5-и артилерийски полкъ полагаше

последни усилия за сломяването на противника, 15-и артиле­
рийски полкъ действуваше успоредно съ него и съ взаимни
усилия двата полка чертаеха края на общата победа.
Когато се предприе последното общо настжпление на 15
декемврий, полкътъ настжпи по шосето Еркезъ—Хърсово съ
посока къмъ с. Черна. По пжтя полкътъ отдели отъ състава
си 5-а и 6-а батареи, които се придадоха къмъ конната дивизия.
На 18 декемврий полкътъ беше на височините южно отъ
с. Черна, а на 20 водеше вече бой за височините източно отъ
това село.
Следъ боя на конната дивизия на 21 декемврий противни-
кътъ изпраздни презъ нощьта позицията си. На следния день
15-и артилерийски полкъ настжпи, като до вечерьта съ големи
усилия беше. изкарана една батарея на к. 456.
На 26 декемврий се намери другъ пжть съ по-малъкъ на-
клонъ за сжщата важна височина и на нея беше изкарана
още една батарея. На 28 декемврий к. 456 се увенча съ една
12 см. гаубична батарея.
Настжплението започна на 30 декемврий. Подъ прикритието
на огъня на батареите отъ полка пехотата привечерь сжщия
день беше на около 300—400 крачки отъ телената мрежа на
противника. Русите, обаче, продължаваха упорито да се дър-
жатъ. Тогава на нашата пехота се даде заповедь да се окопае
тамъ, кждето е стигнала.
Настжпилата нощь беше неспокойна. Соятъ се засили на
следния день. Залостените на височините при каменните ка­
риери руси се държеха и едва привечерь беха изтикани оттамъ.
На 1 януарий 1917 година орждията беха закачени и до
17 ч. 30 м. настжплението продължи. Противникътъ не се
виждаше. На мръкване батареите заеха позиция по с.-и. скло­
нове на гребена к. 364.
На другия день настжплението продължи. Нашите части се
насочиха къмъ укрепената линия на противника при с. Жи-
 187

жила. Батареите отъ полка още сутриньта откриха огънь по

руските окопи по височините южно отъ това село, а въ 9 ч.
30 м. се завърза пехотенъ бой. Атаката на тази позиция за­
почна на следния день. Тя беше предшествувана отъ силния
огънь на батареите, който отвори пжть на бойците презъ те-
лената мрежа. Следъ нахлуването на пехотата въ противнико­
вата позиция огъньтъ на нашата артилерия беше пренесенъ
върху подалите се иззадъ гребена поддръжки. Отъ артиле­
рийската стрелба числото на жертвите на русите б'Ьше извън­
редно голямо. Поражението на противника беше по-страшно,
отколкото се мислеше. Това се разбра едва на следния день,
когато полкътъ се приготви да настжпи. Скоро се разбра, че
противникъ насреща нЪма.
Съ единъ наскокъ отъ наша страна к. 110 беше заета, а
следъ това и с. Гечитъ. Веднага въ това село беше изпратена
4-а батарея, която требваше да заеме позиция срещу гр.
Браила. За нощуване полкътъ се събра на бивакъ на около
500 м. с.-и. отъ гр. Мачинъ, кждето остана и презъ следния день.
На 6 януарий полкътъ получи запов-Ьдь да се отправи за
с. Николицелъ и въ пълния си съставъ тръгна за тамъ. За
пжть на движението беше избранъ този презъ с. с. Черна—
Акбунаръ—Ортакьой. Въ с. Николицелъ той пристигна на 8
януарий и се разположи на квартири.
ЦТла Добруджа, люлката на българския народъ, беше
въ наши ржце. Гигантските усилия на 3-а армия беха дали
като резултатъ единъ твърде голЪмъ успЪхъ. Нашите войски
се беха справили не само съ значителното число ромънски
войски, беха превзели не само крепости съ открита сила, но
беха изтласкали и многобройните руски части, дошли на по-
мощь на ромъните. А това правеше успеха ни въ Добруджа
по-цененъ.
Въ този успехъ, въ този нанизъ отъ величави дела, под­
визи и победи, едни отъ други по-славни и значителни, виденъ
делъ взе 4-а артилерийска бригада, образувана отъ 5-и и 15-и
артилерийски полкове. Тя блескаво изпълни своята задача и
нейните дела въ Добруджа сж гордость за целото българско
войнство.

СЗЗНАТЕДНО 113П2ЛНЕН2 Д2ЛГЗ ОТ2

ФЕЛДФЕБЕЛА ДЮЛЧиЛОВЗ
Поради липса на офицери фелдфебелътъ Симеонъ Момчи-
ловъ отъ с. Еожица, Омортагско, още отъ началото на вой­
ната изпълняваше длъжностьта телефоненъ офицеръ при полка.
Съзнаващъ големото значение на телефона въ артилерията
презъ време на война, Симеонъ Момчиловъ не жалеше нищо,
когато требваше да се създадатъ нови линии или да се възста-
 188

новятъ прекжснатите презъ време на боя. За да бжде сигуренъ,

че телефоните сж въ редъ и въ време на най-лютите боеве,
той самъ обикаляше батареите, кръстосваше м-Ьстата, по които
минаваха телефонните линии, и непрекжснато ги проверяваше.
За пръвъ пжть Симеонъ Момчиловъ въ боя при Тутраканъ,
при с. Дайдъръ, показа на дело своята храбрость. Макаръ
противникътъ да обстрелваше съ силенъ огънь, той не спре
да обикаля телефонните постове и линии и да проверява тех-
ното действие. При това той не търсеше нито закрития, нито
подстжпи. Безъ да обръща внимание на нервната стрелба на
противника, той вършеше своето дело така, както и на маневри.
Отъ този день и офицери и войници отъ полка запомниха
фигурата на безстрашния фелдфебелъ и често я виждаха да
се мерка по гребените или изъ долищата, между най-издаде-
ните налредъ наблюдателни места и батареите.
Така беше и при Азапларъ и при Кьоселеръ, когато при
проверката на една отъ телефонните линии беше намеренъ
нолуживъ, затрупанъ отъ падналъ наблизу ф угасъ. . . Тогава
Симеонъ по никакво чудо остана живъ.
Но и това премеждие не стресна фелдфебела. Той си остана
такъвъ, какъвто си беше.
— Връзката требва да бжде сигурна, — повтаряше той. —
Тя е всичкото!
Така безшумно продължи своята служба Симеонъ до слав­
ните дни на боя при Лункавица.
Боятъ беше въ разгара си. На неколко пжти вековната
гора ехтеше отъ рева на орждията, засилили своя огънь до
степень на барабаненъ. Последната съпротива на противника
требваше да бжде сломена. Въ това време се повреди апаратътъ
на 3-а гаубична батарея и връзката съ нея се скжса. Момен-
тътъ беше извънредно важенъ. Противниковата артилерия не
жалеше снарядите. Скоро т е не щеха да й бждатъ нуждни.
Затова тя биеше всека полянка и всека долчинка.
Но имаше ли нещо, което можеше да спре Симеонъ Мом­
чиловъ да изпълни дълга си? Щомъ научи за повредата, той
спокойно тръгна къмъ наблюдателното место на батарейния
командиръ, стигна го и се наведе надъ апарата, за да го по­
прави.
— Свободенъ ли съмъ, господинъ капитанъ ?
Очите на капитана светнаха. Той искаше да каже нещо,
за да задържи смелия фелдфебелъ при себе си, докато пре­
мине силата на огъня на противника, но Симеонъ Момчиловъ
се беше отдалечилъ. Той бързаше къмъ връзката съ пехотата,
кждето огъньтъ на русите беше още по-силенъ и наверно е
новредилъ линията. Симеонъ Момчиловъ отъ опитъ знаеше
кжде и кога е нужденъ. И наистина, той пристигна точно въ
Л\ост?.т2 11(1 р. ДуиаЬя при Черна Ьооп
190

онова време, когато неговата помощь беше необходима. Но въ

момента, когато даваше нарежданията си, до него падна руски
снарядъ, разкжса стоещия влЪво войникъ, а него рани. Тр1>
съкътъ на снаряда бе толкова силенъ, а сътресението такова,
че Симеонъ Момчиловъ он-ЬмЪ. Отнесенъ назадъ, той остана
завинаги инвалидъ.
Така фелдфебелътъ Симеонъ Момчиловъ изпълни своя дългъ
като телефоненъ офицеръ. Той показа, че презъ време на война
всека длъжности е важна и съвестно требва да се изпълнява.

22 . ИЗПОЛЗУВАНЕТО НА ДиЖНАТА ЗАВЕСА

При боевете за Добруджа за димни завеси не ставаше и
дума. Съ тТхъ химията дори и не беше се занимавала. Вой­
ната, обаче, най-добре учи човека на всичко и жаждата за по­
беда го прази изобретателенъ.
Обстоятелствата, при които се нам-Ьриха две батареи отъ
2-о отделение на 5-и артилерийски полкъ, подс-Ьтиха артилери­
стите първи презъ Световната война да употребятъ димна за­
веса за своите цели, двадесети години преди химиците да я
предложатъ.
Работата беше следната: противникътъ, преследванъ отъ
славните полкове на Сборната дивизия, беше напустналъ рав­
нината и достигналъ Бабадашките зъзвишения.
На 15 декемврий нашите части беха достигнали подножието
на тези възвишения при гара Хамамджи (споредъ ромъните
Принчипале Николае) — последна по недовършената ж. п. ли­
ния Меджидие—Бабадагъ.
Бабадашките възвишения даваха на русите всички преиму­
щества, защото напълно господствуваха надъ равната като
длань равнина. Немаше нито едно закритие, нито една гънка
на местностьта. А русите вече беха успели добре да се укре-
пятъ по височините и не позволяваха птиче да прехвръкне изъ
равнината.
За да бжде атакувана тази позиция, нуждна беше артиле­
рийска подготовка, а 4-а и 6-а батареи отъ 5-и артилерийски
полкъ едва беха успели да прикриятъ отъ погледите на про­
тивника орждията си задъ кжщите на това село и не можеха
да ги мръднатъ. Само единъ изстрелъ отъ техна страна и те
щеха да бждатъ унищожени. . . Но и да се бездействува по­
вече не можеше. Погледите на пехотата отдавна беха обърнати
къмъ артилеристите, па и т е не беха свикнали да ги подка-
нятъ за действие. Но какво требваше да се направи?
И изведнажъ въ главата на командира на 4-а батарея, ге­
роя отъ Добричъ, завърналъ се следъ оздравяването си от­
ново въ батареята, се роди щастлива мисъль. Отначало той
 191

дори не поеме да я изкаже предъ другаря си, командира на

6-а батарея — толкова фантастична му се струваше на самия
него. Но най-сетне той се реши да вземе мнението и на своя
боенъ другарь. Нали все нещо требваше да се направи, вместо
да се бездействува, и то тогава, когато пехотата беше въ та­
кова тежко положение.
И изведнажъ изъ ц-Ьлото село засноваха артилеристи. На­
мерени беха всички боклуци, бунища отъ стара слама, а въ
огнищата на всека кжща натрупаха торъ, мокра слама и сено.
Всичко, което дава гжстъ димъ при горенето, беше подпалено.
Въ едно кж.со време делото село Хамамджи се обви въ гжсгь
димъ, който се проточи по полето и къмъ Бабадашките висо­
чини. Отличната димна завеса на калитанъ Теодосий Даскаловъ
беше готова и подъ нейното прикритие батареите откриха
огънь. По този начинъ можа да се помогне на нашата пехота.
Противникътъ твърде късно схвана хитростьта на нашите
артилеристи. Той откри силенъ огънь и затърси двете батареи,
но колкото по-нервенъ беше въ това отношение, толкова по-
силенъ и действителенъ беше нашиятъ огънь. Противникътъ
не можа да схване, че двете батареи беха излезли на открита
позиция на мегдана всре.цъ селото. Т е продължиха безнака­
зано да стрелятъ отъ откритите си позиции и не дадоха нито
една жертва въ хора и коне или материална часть.
При съдействието на двете батареи пехотата, възхитена
отъ досетливостьта на артилеристите, бързо напредна и пър­
вите височини на Бабадашките възвишения до вечерьта беха
въ наши рлще. Позицията, на която русите твърде много раз­
читаха, падна по-рано, отколкото т е можеха да допустнатъ.
Така димната завеса въ боя на 15 декемврий при с. Ха­
мамджи стана предтеча на днешното задимяване, безъ да бж-
датъ употребени за създаването й специални химикали и уреди.
Такива тогава, разбира се, немаше, но затова имаше друго —
жажда, безкрайна жажда на истински воини за крайна победа.

ЕП1130Д2 ОТ2 ПОСЛЕДНиЯ Б о й НА ЕДНА БАТАРЕЯ

ЪЪ ДОБРУДЖА
Вече втора и л и трета нощь една отъ батареите отъ 2-о от­
деление на 5-и артилерийски полкъ е на позиция предъ послед­
ното село при долното течение на река Дунавъ, вдесно отъ
шосето.
Беше студено и севернякътъ пронизваше телото до костите.
Въ въздуха прехвръкваха снежинки, но огънь не можеше да се
запали. Противникътъ беше съвсемъ близу. Батареята е не само
подъ артилерийски, но и подъ пехотенъ огънь. Хората денемъ
едва успеваха да дадатъ по некой изстрелъ и веднага треб­
ваше да се закриватъ.
 192

Дунавътъ беше съвсемъ близу. Още едно усилие и про-

тивникътъ ще бъде изтласканъ отъ Добруджа. Безкрайната
мразовита нощь най-сетне свърши. Деньтъ дойде навжсенъ,
студенъ. Противникътъ беше нам-Ьрилъ тази батарея и вече
няколко часа подъ редъ я засипваше съ шрапнели и гранати.
Войниците за мигъ изскачаха отъ ровчетата си, даваха по­
редните командувани изстрели и разораната отъ противнико­
вите снаряди позиция пакъ опустяваше. Въ отговоръ на това
долитаха съ свистене снарядите на противника, заравяха се въ
земята, за да търсятъ героите, и съ адски тресъкъ вдигаха
жълтата пръсть отъ брустверите на ровчетата.
Боятъ не спираше. Батареята същ о така не замлъкна. Из-
веднажъ едно отъ орждията потрепна. Стана онова, което е
може би единствениятъ случай презъ време на войната. О ръ­
дието беше олучено отъ противниковъ снарядъ право въ устата
и каналътъ му беше задръстенъ. То требваше да замлъкне до
края на този бой. А борбата не спираше. Батареята продължи
стрелбата съ останалите три оръдия.
Неспиращиятъ огънь на батареята все повече дразнеше про­
тивника и той учести стрелбата си. Пробита беше вече и една
ракла. Неколко снаряда отъ нея експлодираха едновременно,
но, за щастие, жертви не се дадоха.
Но и това сполучливо попадение не стресна нашите арти­
леристи. Макаръ и наранена, батареята продължаваше своя жи-
вотъ, въпреки че около нея гейзерите отъ пръсть се издигаха
нависоко, парчетата нагорещено железо не преставаха да сви-
стятъ и пеятъ некаква зловеща песень, а смъртьта широко
размахваше големата си коса.
И това продължи щЬлъ день. Привечерь надъ позицията
при Вакарени отново се спусна студътъ и севернякътъ засвири
въ ушите. Премръзналите часови впиха погледъ напредъ въ
черната нощь, а Дунавътъ некжде тамъ задъ върбите влачеше
мътните си води.
Но ето въ тъмнината припукаха пушки и затракаха кар­
течници.
— Ура! — достигна до батареите отъ отделението побед-
ниятъ викъ на нашите пехотинци.
. Орждията отъ батареите забълваха огънь. Напредъ се из­
дигнаха цветни ракети и буботенето на орждията требваше
да спре. Нашата сетна атака отъ дивната огърлица на слав­
ните победи постепенно затихна. Полека-лека се възцари ти­
шина и само тукъ-тамъ пропукваше по некоя пушка.
Нашите пехотинци беха вече далече напредъ, може би
беха стигнали завоя на Дунава.
За почивка вече никой не мислеше, а батареята беше го­
това за настъпление преди да се е съмнало.
 193

Няптит-к войски вл-Ьзоха въ Вакарени безъ бой. То бЪше

последното село при големия завой на Дунава отъ северъ
къмъ изтокъ. Противникътъ б-Ьше потърсилъ спасение на дру­
гия бр-Ьгъ на р-Ьката. Устремътъ на българит-Ь го б-Ьше про-
гонилъ тамъ.
Батареята съ задъненото орждие при Вакарени и съ про­
битата ракла, обстрелвана отъ полска и тежка артилерия, по­
каза най-добре какво именно значи да се издържи последната
минута, за да се постигне крайниятъ резултатъ.
И може би затова тази батарея така радостно посрещна
изгонването на русит-Ь отъ Добруджа и така искрено търже­
ствуваше веЪки воинъ отъ нея.
Дългътъ, свещениятъ дългъ, бЪше изпълненъ докрай.

Ор<т.Оие отг 1-а батарея ма позиция при с. ГарЬанг

23. ДЕйНОСТЬ НА 5-и 11 15-и АРТИЛЕРИЙСКИ

ПОЛКОВЕ СЛЕД2 ИЗГОНВАНЕТО ПРОТИВНИКА
НА ЛЪВИЯ БРЪГЗ НА ДУНАВА
Отхвърлянето на противника на л%вия бр^гъ на Дунава
сложи край на първата часть отъ действията на 5-и и 15-и
артилерийски полкове. Изпълнили бляскаво своята славна за­
дача, полковете се отдадоха на кратка почивка следъ четири-
13
5 и артилерийски полкъ
194

месечни непрекъснати усилия безъ покривъ и често безъ до­

статъчно храна.
Противникътъ се б%ше спотаилъ на лЪвия брЪгъ на гра­
мадната р-Ька, а настъпилата сурова зима обезпечаваше из­
вестно затишие.
5-и артилерийски полкъ се настани на квартири въ с. Кър-
кълий, въ участъка на 2-а бригада отъ 4-а пех. дивизия, където
за пръвъ пъть отъ обявяване на мобилизацията се б-Ьха събрали
дветЪ артилерийски отделения на полка.
Не биваше, обаче, да се забравя, че войната не е свършена
и че противникътъ ще се опомни, макаръ да е задъ такава
гол-Ьма преграда, каквато е рЪката Дунавъ. Затова бдително-
стьта се налагаше и още въ първит-Ь дни на почивката б-Ьше
извадена една батарея на позиция при с. Гарванъ, предназна­
чението на която б-Ьше да следи течението на рЪката. Наскоро
следъ това бЪше започнато трасирането на общата позиция
на 3-а армия отъ завоя на Дунава до устието на р-Ьката. Ма­
каръ че зимата бЪше сурова, работата по укрепяването на
бр-Ъга не преставаше. Строеха се окопи, плетеше се телена
мрежа, правеха се земянки, навеси за конет-Ь.
Въ началото на м. февруарий 2-о артилерийско отд-Ьление
отново се отд-Ьли отъ полка. То б1ьше изпратено къмъ с. Хър-
сово, за да мине по понтонния мостъ въ Ромъния. Появилата
се буря б-Ьше разкъсала този мостъ. Отделението дочака на
бивакъ свързването на моста, мина на левия брегъ на реката
и се насочи къмъ участъка на сборната дивизия, която къмъ
това време беше вече на р. Серетъ. Тамъ отделението зае
позиция при с. Корбу-ноу, западно отъ устието на р. Бъзау,
притокъ на Серетъ, и взе участие въ всички действия на този
фронтъ.
Веднага следъ завършването постройката на първата линия
окопи се пристъпи къмъ направата на втора укрепена линия.
Къмъ края на м. февруарий 1917 година полкътъ заемаше
позицията съ едно отделение, а другото почиваше, като отде­
ленията поредъ се сменяваха.
Презъ втората половина на м. мартъ се пристъпи къмъ
направата на трета — междинна линия окопи.
Презъ зимата дейностьта на противника се заключаваше въ
редка артилерийска стрелба, въздушно наблюдение, когато
времето позволяваше това, и пон-Ькога пехотна и картечна
стрелба. Съ настъпването на пролетьта артилерийската дей­
ности се оживи и започнаха да се получаватъ сведения за
готвенъ отъ противника десантъ, но такъвъ не последва.
Полкътъ продължаваше да се укрепява. Щомъ времето
позволи, започна се постройката отъ бетонъ на наблюдателни
м-Ьста, скривалища срещу тежка артилерия и изобщо всичко
 195

необходимо, което позволява добра стрелба, наблюдение и

удобство за живеене. Действията на този фронтъ се превър­
наха въ позиционни.
Презъ септемврий слицата година нуждата отъ артилерия
на южния фронтъ наложиха най-напредъ изтеглянето отъ по­
зицията на р. Серетъ на 2-о артилерийско отделение отъ полка
н изпращането му на югъ. Батареите беха натоварени на вла­
кове и презъ Букурещъ отправени за Гюргево, откждето беха
насочени къмъ южния фронтъ въ долината на р. Струма.

Шкодата за побготоЬЬа срочни подофицери Ьз с. .Кад\енЬа—Л\ачинсЬо

Първоначално отделението беше назначено за маневрена

артилерия на 4-а армия и беше разположено въ района на гара
Ангиста, а презъ октомврий следата година зае позиция около
гр. Сересъ.
Въ следото време полкътъ съ останалите отделения беше
на позиция на брега на Дунава, откждето продължаваше
да брани Добруджа. За засилването му беха придадени къмъ
него една тежка 12 см. Д/28 и една гаубична 15 см. бата­
реи. Това положение продължи и презъ първите месеци на
1918 година.
15-и артилерийски полкъ до 9 януарий 1917 година
беше разположенъ на квартири въ с. Николицелъ. За да бжде
196

парализирано движението по р. Дунавъ на различни противни­

кови сждове, къмъ това време се изпрати на позиция на к. 71
при гр. Исакча 2-а батарея. Два дни по-късно въ помощь
на 2-а батарея беше изпратена още една батарея, а на 13
януарий излезе на'позиция и 3-а батарея. Тогава се нареди
позициите на трите батареи да се заематъ отъ едно отделе­
ние, както въ 5-и артилерийски полкъ, а другото да почива.
- - Двата артилерийски полка бЪха подъ командата на коман­
дира -на -4-а артилерийска бригада.
Както 5-и артилерийски полкъ, така и 15-и пристжпи още
презъ м. януарий къмъ постройката на позиции за батареите,
наблюдателни места, телени мрежи и пр. Отъ друга страна
настъпилото, затишие позволяваше на полка да се подтегне
и устрои.
На 16 февруарий полкътъ беше сдаденъ отъ временно ко-
мандуващия го подполковникъ Джумалиевъ на пристигналия
подполковникъ Драгановъ. Къмъ края на априлъ същ ата го­
дина полкътъ се прие отъ завърналия се отъ лечение титуля-
ренъ командиръ полковникъ Чакъровъ, който беше раненъ
още при преминаването на границата съ Ромъния.

24. НА южния ФРОНТ2

Докато 5-и артилерийски полкъ въ състава на 4-а пех. Пре­

славска дивизия вече цела година беше на стража на край­
ната северна граница на българската земя, далече на югъ, на
южния фронтъ, тригодишната борба на по-големата часть отъ
българската войска не спираше.
Въ Солунъ се стоварваха все нови и нови пресни сили на
противника отъ всички краища на света. Техната разноцветна
и разноезична войска се готвеше за новъ страшенъ ударъ и
нашето командуване побърза да вземе нуждните мерки. Една
отъ техъ беше изпращането въ помощь на югъ на 4-а пех.
дивизия и 4-а артилерийска бригада.
Още преди 31 мартъ 1918 година 5-и артилерийски полкъ
съ телеграма № 5880 отъ 4-а артилерийска бригада беше пре-
дупреденъ за предстоещото предвижване на югъ. На тази дата
всички батареи се снеха отъ позиция и събраха въ с. Каменка.
Тамъ се започнаха приготовленията за походъ. Съ болка на
душа артилеристите се разделиха съ своите позиции, съ Ду­
нава и съ Добруджа, кждето ги свързваха толкова спомени.
Планътъ за преместването на полка на южния фронтъ се
състоеше въ следното: полкътъ да се натовари на гара Ха-
мамджи и оттамъ презъ Горна-Ореховица—София—Нишъ да
бжде отвозенъ до Велесъ. Отъ гара Хамамджи ще тръгва
всеки день по единъ ешелонъ.
 197

Въ изпълнение на този планъ полкътъ, следъ едномесечна

почивка, на 12 май започна своето предвижване на югъ, като
най-напредъ за посочената ж. п. станция замина 1-о артиле­
рийско отделение.
На 16 май въ 12 ч. първиятъ влакъ съ 3-а батарея напустна
гара Хамамджи. На 17 и 18 май потеглиха 1-а и 2-а батареи.
Въ това време къмъ местото на товаренето се приближи 3-о
артилерийско отделение отъ полка, което напустна с. Каменка
на 14 май. Последниятъ ешелонъ съ 8-а батарея тръгна отъ
гара Хамамджи на 21 май и слиция день нито единъ войникъ
отъ 5-и артилерийски полкъ не остана въ Добруджа.

Награждаване на храбреуитЬ отл полка сг ордена за храбрость

Съ пристигането на гара Велесъ на 1-а и 3-а батареи отъ

полка се съобщи, че ще заминатъ веднага за гр. Прилепъ,
гдето ще бждатъ превъоржжени съ полски гаубични орждия.
Останалите батареи отъ полка съ пристигането си на гара Ве­
лесъ се установиха на бивакъ.
Първа замина да заеме местоназначението си 2-а бата­
рея. Тя тръгна на 24 май презъ гара Градско за с. Дреново—
с. Трояци, предъ които села беха заели вече позиция полковете
па славната 4-а пех. Преславска дивизия.
Постепенно и на ешелони въ с лицата посока се изтеглиха и
■останалите батареи отъ полка и на 28 май щабътъ на полка се
настани въ с. Крушевецъ на станъ. Още съ приближаването на
батареите къмъ южния фронтъ — завоя на р. Черна, гдето щфха
д а действуватъ, офицери, подофицери и войници виждаха, че тукъ
 198

начинътъ на водене войната се различава отъ този въ ПлЯт,

че борбата е още по-жестока и се води съ всички* мляАЖа>
1 ™ ески сР^ДСтва на позиционната война. П ™ н н и ^ РЦНН
людения отъ въздуха и въздушни нападения отъ гт п а На~
противника б-Ьха предизвикали предвижването н Г б а т ап е и Д На
2 8 т й И9 я ° ^ Ц т Т ^ тр? бваше да заематъ по взводно Ч а к а ня
м май 2-а батарея смЪни само единия в з в п п ъ ч ‘ * а На
отъ 2-и артилерийски полкъ. Д о 2 юний батапеит-Ь о т ъ ЗТарея
сменяха т-Ьзи отъ 2-и артилерийски полкъ а н а Я ^,иг. - П0ЛКа
1ТаИГи аЯ я°бМИраН(\Т0 1-0 гаУбично отделение’ на полка (бившит^
а и 3-а батареи), превъоржжени съ 10 см с с Л/22 гял/ЛгИТ^
Заеха. " ”« и 2
й у ж б я пя артилерийски полкъ и полкътъ пое тежка™
служба да брани родната земя на южния фронтъ.

денъ и 1о-и артилерийски полкъ р луире

г р а Ж а 1 “ "РИ
ложи на квартири въ града ’ Д се разп°-

пата"шолцъ;е1^«:п1гаа1^ г а { м <^^летеово11на;^ о н и й КЪМЪ Г^ "

вече т /ет а година т Л ш е ^ КЪрвава ***<

 199

" а к к ю»“
така както тамъ далече I северъ, въ ^ а т в а ^ Г р ^ д ж Г ™

дейаоТ^ е ^ „ ^ Р^ е^ кищ'^ в о ОЩе"а8 юний взеи

фронта на 47-и пех. полкъ къмъ в и ю ч т а т а Т т в я ^ " “' "реДЪ
това въ ежедневник безкрайни а р т и л ер и ст б Ж „ ™ “ ек Ъ
ту о ж и в е н и -н а този в1мГ„о к л о к о Т е 2 Г ф % Х " “ Ту слаби-

се за с и л м ш е ^ р о т т а д к ъ т ъ * Тази борба ш степе|

м4ше да вземе ? „ ™ Г в ъ свои‘“р * " “ “ ’ Дързъ“ " “ ст

вено огаево13н а п ад етТ ™ то Г вед Х 0аР п еД"° "аше ° бик|

своя страна, като изхвърли повете отъ Ш П пТ^пЪ ДРД Г0 0
пСНЬ ° 2 .НЬТЪ на пРО™вника въ участъм на 5 ° ТЪ ^
полкъ бЪше твърде много ч а с и л ^ „ хл. 5 аР™леРиис
фаталното нападение ппи ЛпбплЛ^ НЪ и б-Ьше последванъ о-
лерийски п о л к Г с Г с ъ Г о & ОЛ" Батареит* отъ 5-и арт
свикнали въ Добруджа
миоруджа. ?Катп
Като примЪръ на тазитака> както бЪ
съпротива б'Ь:
200

действията на 3-а батарея, която на 18 септемврий само съ

своя огънь успе да разпръсне и унищожи две дружини на
противника и почти целия имъ конски обозъ.
На 19 септемврий батареите отъ полка даваха отличенъ
преграденъ огънь, който не само прикова противника, настжпилъ
лредъ участъка на полка, но и го върна назадъ, обаче на дру­
гия день се получи запов-Ьдьта отъ дивизията — батареите да
се оттеглятъ къмъ с. Дуня.
Отъ този моментъ започна отстъплението на полка.- Мрачни,
мълчаливи, но сплотени и дисциплинирани, батареите оказваха
навеЪкжде, кждето това беше възможно, упорита съпротива.
Огъньтъ на оръдията често наказваше противника съ грамадни
жертви. Не еднажъ настъплението на противника беше спи­
рано само съ огъня на батареите, но следъ това почти винаги
се получаваше настойчива заповедь за отстъпление, понеже
батареите биваха застрашавани съ отрязване пътя на оттегля­
нето имъ.
По-късно батареите б-Ьха разделени: една часть отъ тЪхъ
заедно съ частите, къмъ които бЪха придадени, се насочиха
по посока на Плетваръ—Велесъ, а другата — къмъ Гостиваръ.
На 25 септемврий тази, съ която беше щабътъ на полка,
беш е вече на 5 клм. северно отъ гр. Велесъ, а на 27 — около
с. Капланово; на 29 същ ите заедно съ 47-и пех. полкъ тръг­
наха за гр. Куманово.
Въ същото време другите батареи, а именно: 1-а, 3-а и
8- а — се насочиха презъ Гостиваръ къмъ гр. Скопие.
На 30 септемврий въ полка се получи телеграма, съ която
се съобщаваше, че е сключено примирие съ противника, и къмъ
страната му беше изпратенъ адютантътъ на полка съ парла-
ментьори за установяване на демаркационна линия.
Същата вечерь полкътъ се установи въ гр. Куманово.
Съгласно сключеното примирие частите отъ 4-а пех. Пре­
славска дивизия се освобождаваха отъ заложничество и треб­
ваше да бъдатъ пропустнати отъ противника въ България. До
изпълнението, обаче, на н-Ькои формалности юначнит^ сърдца
на офицери, подофицери и войници отъ полка не издържаха и
още същ ата нощь преминаха тайно границата. На другия день
французкото командуване нареди освобождаване на останалите
неколцина слабосилни и болни,чинове отъ полка и т е послед­
ваха другарите си.
На 5 октомврий въ Кюстендилъ се събраха 2-а, 6-а, 7-а и
9- а батареи и заедно съ щаба на полка потеглиха за гр. Шу-
менъ, кждето пристигнаха на 9 октомврий.
 201

Въ това време, когато 5-и артилерийски полкъ изживяваше

горнитЪ събития, 15-и артилерийски полкъ бЪше въ същото
положение.
На 19 юлий 1-о отделение отъ полка се изтегли отъ пози­
цията си при „Хумата“ и презъ гара Градско замина за гр.
Прилепъ, гдето се придаде къмъ 11-а армия и започна пре-

Офицери и бойници отг 1-о ото. на полка на „ЖаркоЬигЬ кули"

при гр. Прилепз

въоръжаването си съ гаубични оръдия. Въ същото време 5-а

батарея остана на позиция въ участъка на 9-а пех. Плевенска
дивизия, а 4-а и 6-а отново бЪха придадени къмъ групата
Шолцъ и се настаниха задъ фронта съ щабъ въ с. Смоквица.
. Между 1 и 5 септемврий, следъ превъоръжаването си, 1-о
отделение отъ полка зае позиция източно отъ к. 1050, въ уча­
стъка на 302-а германска дивизия. Въ този участъкъ батареитЪ
се съпротивяваха при общата офанзива на противника, но,
 202

обходени, б-Ьха принудени да се оттеглятъ презъ Гостиваръ и

Тетово.
На 4 октомврий батареит-Ь отъ 1-о отд-Ьление, заедно съ 3-а
батарея отъ 5-и артилерийски полкъ, б-Ьха вече въ Скопие. Въ
последния градъ къмъ него се присъединиха 1-а и 8-а бата­
реи отъ 5-и артилерийски полкъ и т-Ь всички заедно б-Ьха

Наблюдателно лЪсто на южния фронта на 3/5-а батарея

освободени по силата на примирието да заминатъ презъ Кума-

ново—Крива-паланка за България.
Близу около границата, обаче, се повтори историята съ
5-и артилерийски полкъ. Командирътъ на 17-а пех. французка
дивизия задържа батареите, докато се получи нареждане отъ
Скопие, но презъ нощьта на 12 срещу 13 октомврий по-гол-Ь-
 203-

мата часть отъ офицери, подофицери и войници избягаха, като-

преминаха пешъ границата при Султанъ-тепе.
На другия день нареждането се получи и се освободиха и
останалите 50—60 души, а сжщо конете и багажите.
Вечерьта на 14 октомврий 15-и артилерийски полкъ, заедно
съ останалите батареи отъ 5-и артилерийски полкъ, се събра-.

Прислугата на 3-а гаубица отя 3/5-а батарея на позиция при

с. Лайно, ЛарихоЬсЬо

въ Гюешево. На 15 беха въ Кюстендилъ, откждето по же­

лезницата беха изпратени въ Шуменъ.
За последенъ пжть полкътъ се събра въ гр. Шуменъ на
20 октомврий, а на другия день се започна демобилизацията-
на запасните, следъ което самиятъ полкъ беше разформи­
рована
204

Създаденъ за да воюва, 15-и артилерийски полкъ изпълни

наистина своето предназначение и остави следъ себе си кра­
сивия споменъ на голямо мжжество, героизъмъ и дивнитТ
подвизи на своитЪ офицери, подофицери и войници.

25. дЕлюБилиздииятА
на 5-и АРтилЕРийски полк 2
Съ пристигането си въ Шуменъ 5-и артилерийски полкъ
започна едновременно да демобилизирва старитЪ набори и да
мобилизира войници отъ младит^ набори.
Къмъ това време въ Шуменъ се бЪше прибрало и 2-о арти­
лерийско отд-Ьление отъ полка, единствено, което пристигна
съ цялата си материална часть, съ сжщитФ он^зи орждия,
които победиха при Добричъ и при Кубадинъ.
За да се попълни недостигътъ отъ орждия, на 27 октомврий
батарейнитЪ командири отъ полка заминаха за Костенецъ-баня
да получатъ нуждното имъ число, а въ това време тТ изви­
каха отъ запаса офицерите отъ 38 до 43 набори. Въ изпълне­
ние на полученото нареждане на 5 ноемврий б-а батарея отъ
полка се натовари на влакъ и замина за гр. Свищовъ, а на 10
с. м. 4-а и 5-а батареи потеглиха, изпратени радостно за реоку-
пирването на Добруджа въ гр. Добричъ. На 18 ноемврий за
Добричъ замина и 3-а батарея и на 28 въ Шуменъ се за­
върна отъ Свищовъ 6-а батарея.
Въ края на м. ноемврий демобилизацията на полка б-Ьше
завършена, а сжщо така се получи категорична заповЪдь ни-
кжде повече да не се изпраща нито една батарея.
Изпълнили своята задача въ Добруджа, 3-а, 4-а и 5-а бата­
реи въ началото на м. декемврий се прибраха въ Шуменъ, а
на 18 декемврий 5-и артилерийски полкъ бЪше вече въ своя
мирновремененъ съставъ. Той зажив-Ь съ копнежитТ на своя
народъ, като се превърна отново въ светилище на героичния
български духъ и въ съкровищница на онТзи добродетели,
които веЪки българинъ требва да притежава.
 VI. З А К А ЮЧЕН11Е
Героичните усилия на нашите войски не можеха да попра-
вятъ създаденото положение следъ Добро-поле и България,
изтощена и изоставена отъ съюзниците си, беше принудена
да поиска миръ.
Така Световната война се свърши. Българскиятъ народъ,
тръгналъ за втори пжть да се бие за свободата на поробените
си братя, отново се завърна сломенъ, защото срещу него се
изправиха войските на целъ светъ. Културна Европа не искаше
да схване какво движеше храбрия български народъ. Тя не
искаше да долови благородния поривъ на нашата войска и
какво въ сжщность я доведе до големите победи въ Сърбия,
Добруджа, Ромъния и Македония.
Въ българската войска тя виждаше само единъ сериозенъ
врагъ, една войска, която можеше да премери силите си съ
старите европейски такива и която дълго пречеше на съгла-
шенците да спечелятъ войната.
Но ако и обстоятелствата да се беха сложили така, че
българскиятъ народъ да не можа да види резултата на
своите усилия и блескави победи, той не се отказа и нема да
се откаже никога отъ своите идеали, а ще продължава да жи­
вее съ огненото желание да ги постигне.
Този светълъ день рано или късно ще дойде. Тогава по­
бедните знамена отново ще заплющятъ и до имената Тутра-
канъ, Добричъ и Кубадинъ ще се запишатъ нови още по-го-
леми и по-славни, създадени съ волята, кръвьта и героизма
на онези артилеристи, които еж наследници на бойните 5-и
и 15-и артилерийски полкове, творци на дивната епопея въ
Добруджа.
За този великъ часъ требва да се готви непрекженато всеки
воинъ, който прекрачва прага на казармата на 5-и артилерийски
полкъ. Той никога не требва да забравя, че отъ тези казарми
сж излизали само истински гиганти. Точно такива беха пред­
шествениците на артилеристите отъ този полкъ и затова т е
извършиха големи светли дела, които изложихме въ тази книга
и които не сж нищо друго, освенъ една огнева следа на тех­
ния величавъ и победенъ духъ.
206

Тази книга е изразъ на онова безценно богатство, което

-остави бойниятъ 5-и артилерийски полкъ и неговите формиро­
вания, защото сочи тайната на победите му^и защото нагледно
показва трънливия, но славенъ пжть, по който офицери, подо­
фицери и войници сж стигнали до безсмъртието.
Скромни, всЬкога дисциплинирани и верни на своя дългъ,
т"Ь вършеха велико дело и нито еднажъ не трепнаха, нито
еднажъ не записаха позорно дело, а всякога държеха твърде
високо името и честьта на своя славенъ и наистина окиченъ
съ слава полкъ.
Офицерите, подофицерите и войниците отъ 5-и артилерий­
ски полкъ и неговите формирования никога не се смутиха предъ
смъртьта, защото т е беха я победили още въ периода на своята
подготовка. А когато тръгнаха да изпълнятъ своя свещенъ
дългъ, т е никога не забравиха, че сж дали клетва да служатъ
на Ц а р ь и Р о д и н а до последна капка кръвь. И точно за­
ради това т е побеждаваха. Точно заради това т е обкичиха съ
ореолъ своите ненадминати подвизи и оставиха свЪтълъ заветъ
на поколенията, заветъ, предъ който днесъ се прекланя цъ-
лиятъ български народъ.
Поклонъ предъ светлата паметь на загиналите герои отъ
5-и артилерийски полкъ и неговите формирования! Техните гро­
бове най-нагледно чертаятъ синорите, до които беха стигнали
победните знамена на българската войска: Чаталджа Серетъ
Битоля.
Нека бждещите воини отъ 5-и артилерийски полкъ черпятъ
поука отъ своите предшественици и свето да пазятъ тех­
ните завети.

ПреЬгрзочно д\Ъсто на 1-о отдЬдение за9г Ь. 162

 &

л
VII. 5-и АРТиЛЕРийСКи ПОЛК2
СЛЕД2 войнить
Следъ демобилизацията полкътъ заживе обикновения си
мирновремененъ животъ, но никой не беше спокоенъ.
Надъ България б-Ъха надвиснали черни облаци. Въ Парижъ
заседаваше мирната конференция, която налагаше на победе­
ните държави непосилни условия за миръ, които техните пред­
ставители требваше да приематъ и подпишатъ. Отъ 12-те
точки на Уилсонъ за миръ безъ победители и победени не
беше останало и следа.
Презъ м. септемврий 1919 година, по силата на Ньойиския
миренъ договоръ, българската войска бе намалена и премина
къмъ системата на попълване съ доброволци^ Полковете се
намалиха до съставъ на дружини и артилерийски отделения.
По тази причина и 5-и артилерийски полкъ се преименова на
5-о артилерийско отделение.
За да се стигне до исканото отъ мирния договоръ съкра­
щение въ полка, както и въ целата българска войска, се за­
почна масово уволнение на офицери и подофицери. Последните
требваше натъжени, съ препълнени отъ скръбь сърдца, да
напустнатъ полка и съ сълзи на очи да се разделятъ съ
службата и бойните си другари.
Беха уволнени следните офицери и подофицери отъ 5-и
артилерийски полкъ по намаление състава на войската:
Офицери: 1. капитанъ Владковъ Христо
2. Савовъ Н.
3. Христовъ Тодоръ
4. поручикъ Смиленовъ Асенъ
5. Ивановъ
6. подпоручикъ Гериловски Вълчанъ
Подофицери: 7. фелдфебелъ Кирилъ Велевъ
8. „ Тодоръ Калчевъ
9. „ Александъръ Рачевъ
10. „ Захари Ангеловъ
11. „ Петъръ Йордановъ
12. „ Руси Георгиевъ
 209

13. ст. подофиц. Петъръ Нихризовъ

14. » Иванъ Цветковъ
15. И Тачо Анастасовъ
16. » Здравко Найденовъ
17. » Димитъръ Тоневъ
18. п Геро Йордановъ
19. п Стоянъ Табаковъ
20. II Лука Мариновъ
21. и Христо Димовъ
22. я Руси Косевъ
23. 11 Господинъ Раевъ
24. И Атанасъ Спасовъ
25. и Жеко Радушевъ
26. мл. подофиц. Пеню Рачевъ
27. и Йорданъ Славовъ
28. и Петъръ Койчевъ
29. V Илия Поповъ

При демобилизацията полкътъ се командуваше отъ пол-

ковникъ Коджовъ.
На 27 ноемврий 1919 г. беше подписанъ Ньойискиятъ миренъ
договоръ.
Презъ м. декемврий 1920 година полкътъ окончателно пре­
мина въ продиктувания отъ този договоръ съставъ — едно ар­
тилерийско отделение, командуването на което се възложи на
лолковникъ Кирковъ, който беше командиръ на същото
отъ 8 XI 1919 г. до 21 XII 1920 година.
Отъ 22 XII 1920 г. до 17 VIII 1923 година отделението се
командуваше отъ лолковникъ Балтаджиевъ, презъ което
време се водеха редовно занятията съгласно дадените нареж­
дания отъ Артилерийската инспекция, като къмъ края се даде
тежесть на специалните занятия по артилерийското дело.
На 18 VIII 1923 година командуването на отделението се
пое отъ лолковникъ Н. Арабаджиевъ, който беше коман­
диръ до 15 IV 1927 година.
Презъ негово време старите паркове за материалната часть
.се приспособиха за работилници (слесарска, коларо-железарска,
дърводелска и ковачница), а материалната часть, която е била
съхранявана тамъ — една часть е била сдадена въ други от­
деления като ненуждна, а другата е била сместена въ сега
•съществуващите паркове.
На 16 IV 1927 година за командиръ на отделението беше
назначенъ лолковникъ Заимовъ, който командува същото
до 4 XII 1929 година. Презъ негово време се тури начало на
строежа на новата казарма: жилищни помещения, вещеви скла-
5 ‘и артилерийски полкъ 14
210

дове, омивалници, столова, кухня, баня, като започна да се

събаря старата такава, останала отъ турско време.
Презъ С/К-щото време практическите занятия съ командния
съставъ и войниците се засилиха.

Отъ 5 XII 1929 година до 22 X 1930 година отделението

се командуваше отъ полковникъ Т. Даскаловъ. Презъ не­
гово време се продължи започнатата работа по постройка "на
новите казарми, като се построи въ района на казармата новъ
екладъ за бойни припаси. Занятията съ кадъра продължаваше
съ усиленъ темпъ.
 211

Отъ 23 X 1930 година до 1 VI 1934 година отд-Ьлението

се командуваше отъ полковникъ Св. Богдановъ. Презъ не­
гово време се довърши строежътъ на’ новата казарма: направи

се сушилня за зеленчуци и кантаръ за кола. Презъ сжщото

време се събори стариятъ складъ за съхранение колата.
Отъ 1 VI 1934 година до 1 V 1936 година отд-Ьлението се
командуваше отъ полковникъ Дюгмеджиевъ. Презъ негово
време б-Ьше построенъ новъ складъ за оптически прибори и
свинарникъ съ всички модерни приспособения Тури се начало
 йр

п о л к о в и ик г л о ч е в з полковникг кирковг
Кол\ан0чрг на полЬа Коланоирг на полка
отг 25 XII 1918 г. — 7 XI 1919 г. отг 8 XI 1919 г. — 21 ХИ 1920 г.

п о л к о в н и к г Б А Л Т лдж иЕ вг п о л к о в н и к г А РА Б ллж и Е вг
Командира на отделение КоланЗирг на отопление
отг 22 XII 1920 г. — 16 VIII 1923 г. отг 18 VIII 1923 г. — 15 IV 1927 г.
т
*
ь

полковник» здилюв»
Кол\анбир2 на отЗЬление
ОТ2 16 IV 1927 г. — 4 XII 1929 г.

полковник» дюглЕлжиЕВ» ПОЛКОВНикг БОГДАНОВ»

Кол\анЗирз на отопление КолапЗирз на отоЬление
ОТЗ 1 VI 1934 2. — 1 V 1935 22 X 1930 г. — 1 VI 1934 г.
214

на постройката на новъ щабъ на полка и складъ на зърненъ

фуражъ.
На 1 V 1936 година за командиръ на 5-о артилерийско от­
деление беше назначенъ подполковникъ Тепциевъ. На 6
V 1938 година при неговото командуване отделението наново
се преименова въ полкъ.
Презъ негово време се довърши постройката на новъ щабъ
на полка, като стариятъ такъвъ се приспособи за медицински
лазаретъ, тъй като такъвъ полкътъ немаше. Събори се окон­
чателно старата постройка, която служеше за вещеви и аму-
ниченъ складъ на полка, и по този начинъ се ликвидира съ
събарянето на всички стари здания въ средата на района. Съ­
бори се стариятъ вещеви складъ за артилерийска амуниция, като
се построи новъ такъвъ образцовъ. Събори се стариятъ дър-
венъ хамбаръ за фуражъ, като се построи новъ такъвъ.
Презъ 1937 година полкътъ взе участие въ Царските ма­
неври, които се произведоха съ 2-а дивизия въ околностьта на
гр. Попово. Полкътъ взе участие съ 1 щабъ на полкъ, 1 щабъ
на група и 3 батареи. Формира се и отъ другите артилерийски
части 4-и дивизионенъ маневренъ артилерийски полкъ, коман-
дуванъ отъ титулярния командиръ на 5-и артилерийски полкъ
— полковникъ Тепциевъ.

Вя земяиката на код\аноира на 1/5-0 арт. отЗЪдение

 VIII. УЧАСТИЕ НА
5-и д р ти л Е Р и й ск и п о л к г ъъ
ОКУПАииЯТА НА ЮЖНА ДОБРУДЖА
Обявената война между Германия отъ една страна и Фран­
ция, Англия и други по-малки държави отъ друга презъ месецъ
септемврий 1939 година започна съ гол-Ьма офанзива отъ страна
на Германия. До средата на 1940 година Германия застави съ
силата на оръжието да капитулиратъ една следъ друга: Че­
хия, Полша, Дания, Норвегия, Лкжсембургъ, Белгия, Холандия
и Франция. Германия възвърна освобождаването на народите
отъ потисничеството на мирните договори следъ приключва­
нето на Световната война презъ 1918 година. Още въ нача­
лото на 1940 година както въ Унгария, така и въ България
се повдигна въпросъ за ревизия на договорите. Всички големи
държави признаваха правото на България върху Южна Доб­
руджа, която е била и ще бъде завинаги българска. На ро-
мънското правителство се внуши, че подъ натиска на справед­
ливостта требва да признае правото на България надъ Южна
Добруджа. И действително, съ съдействието на Германия и
Италия въ гр. Крайова се започна воденето на преговори
между българските и ромънски делегати по отстъпването на
Южна Добруджа на България и на 7 IX 1940 година се сключи
въ същия градъ спогодба, съ която се урежда подробно този
въпросъ и начинътъ на окупацията отъ българските войски на
отстъпената територия.
Самата окупация на Южна Добруджа се извърши по след­
ния начинъ:
По силата на сключената на 7 IX въ гр. Крайова спогодба
окупацията на Южна Добруджа започна на 21 IX 1940 година,
1. Цельта на окупацията беш е: да се завземе по-бързо
територията на Южна Добруджа, за да се запази населението
и уговорените за предаване средства.
2. Да се избегне безвластието и предотвратяване евентуални
грабежи, отмъщения и пр.
3. Да се заеме новоотстъпената граница, съ огледъ нормал­
ната и мирновременна охрана.
216

Окупацията на Южна Добруджа се извърши отъ следните

части: 4-а пех. дивизия, часть отъ 5-а пех. дивизия, 1-а бърза
дивизия, флота на Негово Величество и пограничните мобили­
зирани части.

полковника ТЕпииЕва
КоданЗирз на полка

Четвърта пех. д и в и з и я , командувана отъ полковникъ Ди-

митьръ Яйряновъ, въ съставъ: щабъ на дивизията, диви-
зионно интендантство, 19-и, 31-и и 46-и пех. полкове, 5-и диви-
зионенъ артилерийски полкъ, 4-а дивизионна тежкокартечна
дружина, имаше задача подъ прикритието на граничните си
части отъ района Нови-Пазаръ—Новградецъ да се изнесе въ
 217

района на с. с. Семетъ—Печели—Кадиръ—Кеманларъ—Айдоду
—Козлуджа до 17 IX, като въ 9 часа на 21 IX 1940 година
премине сегашната гранична линия и достигне новата такава
до 18 часа на 1 X.
Полкътъ беше формиранъ въ съставъ: две полски артиле­
рийски отделения (първо и второ), едно гаубично (трето) и
едно товарно (четвърто). Последното се формира отъ 3-о арти­
лерийско товарно [отделение. Отделенията беха двубата-
рейни, а батареите двуоръдейни. Хората и конете отъ кадъра
беха попълнени по военновременния планъ съ запасни такива.
Щабове на групи не се формираха.
Така формиранъ и съсредоточенъ въ района на гр. Нови-
Пазаръ, полкътъ влезе въ състава на окупационните колони
отъ дивизията, както следва:
1. 1/5-о полско артилерийско отделение подъ командата на
зап. майоръ Ст. Николовъ настъпи въ състава на 46-и пех.
полкъ по пътя с. Семетъ—Богданово—Добричъ.
2. 2/5-о полско артилерийско отделение — капитанъ Кръстю
Илиевъ настъпи въ състава на 31-и пех. полкъ по шосето
Кеманларъ—Каравеловъ—Кончи—Силистра.
3. З/5-о артилерийско отделение — капитанъ Павелъ Павловъ
настъпи въ състава на 19-и пех. полкъ — Юсуфларъ—Шарви—
Акъданларъ.
4. 4/5-о товарно артилерийско отделение съ една батарея на­
стъпи въ състава на 4-а тежкскартечна дружина по пътя
с. Бешъ-тепе—Трубчуларъ—Душтубакъ—Куртбунаръ — Чаиръ-
Махле—Кокарджа, а останалата батарея и щаба на отде­
лението беха придадени къмъ 8-и пех. полкъ, като настъпиха
по шосето Варна—Балчикъ.
Настъплението се извърши точно споредъ дадените нареж­
дания, като се минаваха въ определенъ часъ дадените линии.
Навсекъде нашите войски беха посрещани отъ населе­
нието съ неописуемъ ентусиазъмъ и радость. Това население
следъ повече отъ 20 години вече се чувствуваше свободно
и гордо, че е въ пределите на майка България.
Особено трогателенъ беше моментътъ, когато частите преми­
наваха създадената изкуствено отъ договорите гранична ли­
ния. Тукъ съ викъ ура при срещане на население отъ окол­
ните населени пунктове частите преминаха границата, като по
този начинъ заличиха следите отъ неправдата, създадена отъ
несправедливия Ньойиски диктатъ.
Тукъ народъ и войска се срещнаха, за да засвидетелству-
ватъ своята радость, която не може да се опише съ думи. Тя
само се чувствуваше отъ всички и се преживяваше съ големо
вълнение.
СастаЬата на г. г. офицеригЬ отг 5-и пиЬ. артилерийски полка преза 1940 г.
СзстаЬгтя на пойофицеритЪ отя 5-и г)иЬ. артилерийски полка презг 1940 г.
——
220

Влизането въ Балчикъ, Каварна, Добричъ и Силистра беше-

тържествено. То бе организирано отъ месуните власти и
граждани така хубаво, спонтанно и непринудено, както може
да го направи само единъ народъ, стоялъ дълги години подъ
робство и очакващъ всеки моментъ зората на свободата.
Следъ като се извърши окончателно окупацията, отделе­
нията отъ състава на пехотните полкове започнаха да се
връщатъ по гарнизоните, като до 17 X окончателно полкътъ
се прибра въ гарнизона Шуменъ, където започна своята мирно­
временна дейности по подготовката на зимните занятия.
Така завърши този исторически походъ къмъ Южна Доб­
руджа. Българскиятъ народъ осъществи една часть отъ нацио­
налните си идеали по миренъ начинъ благодарение мъдрото
ръководство на нашия любимъ Царь, комуто дължимъ нашата
признателность и безрезервна преданость.
Тази голема придобивка се дължи изключително на бъл­
гарското войнство, което, пропито съ високъ духъ, съзнателна
дисциплина и, живеейки съ идеята за осъществяване на бъл­
гарските национални идеали, косвено наложи на северния съ-
седъ да отстъпи по миренъ начинъ онова, което всецело- ни
принадлежеше.
Българскиятъ народъ твърдо верва, че подъ мъдрото ръко­
водство на своя любимъ Върховенъ Вождъ ще дочака въ
скоро време осъществяването и на останалата часть отъ
своите идеали, съ което ще постигне напълно обединението си..
- 7 ' :. ( « Ш И \

/
 IX. ПОЛОВ1Ш2 ВЪК2
ВЪРНА СЛУЖБА НА царь и родинА
Своето 50-го д и ш н о съществуване 5-и дивизионенъ артиле­
рийски полкъ навърши на 25 IV 1939 година. Това съществу­
ване е изпъстрено съ^съзнание за великото си предназначение
и за бл-Ьскаво изпълнение на върховния си войнишки дългъ.
Днешните чинове отъ 5-и дивизионенъ артилерийски полкъ
с ъ достойни наследници на едно светло и красиво минало и
т е пазятъ като зеницата на очите си името на своя славенъ
полкъ.
Усърдието, съ което всички с ъ заловени за работа, съзна­
телната дейности на офицери, подофицери и войници, грижите
и желанието да се отива къмъ все по-гол-Ьмо съвършенство въ
своята обща и специална подготовка, високиятъ духъ, всаденъ
въ железните имъ гърди, с ъ ясно доказателство, че пътьтъ,
който т-Ь следватъ, е онзи, начертанъ имъ отъ техните пред­
шественици. За артилеристите отъ 5-и артилерийски полкъ и
сега казармата е училище, въ което т е съ радость влизатъ и,
щомъ прекрачатъ прага му, ставатъ ученици, съ които техните
възпитатели могатъ само да се гордеятъ. Винаги свързани за
презъ целъ животъ съ своя полкъ, т е никога не го забравятъ
и духовно винаги с ъ съ него, защото той е моралната опора
на населението отъ Шуменския край.
Те, вдъхновени отъ величавите подвизи и дела на своите
деди, бащи и братя, с ъ винаги готови подъ мъдрото ръковод­
ство на своя любимъ Царь — Негово Величество Борисъ III
— да продължатъ делото на героите-светци за изграждане
.заедно съ своите другари Преславци мощна, благодействуваща
.и Велика България.
 с писъ къ
На офицеригЪ, офицерските кандидати, подофицерите и чинов­
ниците отъ 5-и с. с. и 5-и не с. с. артилерийски полкове, участвували въ войната
1912—13 години

■ Местожителство
Чинъ, име, презиме и фамилия Длъжность
Градъ или село, околия

Л. 5-и с. с. артилерийски
полкъ
1 Пай-ь на полка *

1. Полковникъ Г. Мановъ К-ръ на полка Пиротъ

2. Поручикъ Т. Даскаловъ Адютантъ с. Гор. Сливово, Севлиевска
3. Сан. кап. А. Жековъ Медицински л-рь Шуменъ
4. Вет. кап. Ц. Ивановъ Ветер. л-рь п

5. Чиновникъ Ш. Конаклиевъ Ковчежникъ »

6. Ф-лъ Тодоръ Ив. Калчевъ Щ. тржбачъ п

7. 3. мл. подоф. Симеонъ Чуковъ Писарь Карлово

1-а батарея
8. Майоръ Друмевъ К-ръ на отдел. Русе
9. 0. з. подпор. Д. Медникаровъ Адют. разузнае. Шуменъ
10. Капитанъ Йордановъ К-ръ на батарея п
11. Подпор. Дянковъ Сул. бал. офиц. Варна
12. Оф. к-тъ Дюкмеджиевъ » Шуменъ
13. Ф-лъ Андрей Георгиевъ К-ръ на бат. с. Осмаръ, Преславска
14. Ст. подоф. Михо Георгиевъ Взв. подоф. с. Поб. Камъкъ, Разградска
15. „ . Димо Лазаровъ У» с. Н. Рилски, Провадийска
16. Ф-лъ Никола Георгиевъ Медиц. ф-ръ Шуменъ
17. Мл. под. Христо Петковъ Ветер. ф-ръ Добричъ
18. „ Иванъ Мих.Мустаковъ Аптекарь Варна

''-а батарея
19. Майоръ Марчевъ К-ръ на батарея Преславъ
20. Подпор. Петъръ Вичевъ Мл. офицеръ Шуменъ
21. „ Миловъ » Търново
22. Ф-лъ Жеко Друмевъ Бат. ф-лъ с. Кесарево, Г. Ореховска
23. Мл. под. Стоянъ Ив. Терзиевъ Взв. подофцеръ Железковецъ, Разградска
24. „ Петъръ Йорд. Бъчвар. п Царевци, Омортагска
3-а батарея
25. Майоръ Дачевъ Пом. на отд. Шуменъ
26. Капитанъ Тодоровъ К-ръ на батарея Сливенъ
 223 -

2/. Подпор. Борисъ Герчевъ Адют. разузнае. Шуменъ

28, Оф. к-тъ Д. Михал. Драгановъ Мл. офицеръ п

29. Ф-лъ Колю Ивановъ Терзиевъ Бат. ф-лъ Топчи, Разградска

20. Ст. подоф. Ради Ив. Мераковъ Взв. подофицеръ Шуменъ
Л, „ „ ПЬю Деневъ П-Ьевъ И с. Зав-Ьтъ, Русенска
32. Оф. к-тъ Иванъ Антоновъ Взв. к-ръ Шуменъ
4-а батарея
33. Майоръ Ст. Джумалиевъ К-ръ на батарея Русе
34. Подпор. Иванъ Божиновъ Мл. офицеръ с. Пордимъ, Плевенска
35. Ф-лъ Рафаилъ Мановъ Батар. ф-лъ с. Жерковна, Котленска
36. Ст. подоф. Колю Недевъ Взв. подофицеръ с. Зап. Шивачево, Чирпанска
3/. Оф. к-тъ Кирилъ п. Тодоровъ Взв. подофицеръ Шуменъ
38. „ СвЪтославъ П. Никол. И п

39. Ст. п. Маринъ Василевъ Цоневъ п

Пороище, Разградска

5-а батарея
40. Майоръ Стефанъ Стайчевъ К-ръ на отд. Търговище, Търговищен.
41. „ Стефанъ Жековъ К-ръ на батарея Градецъ, Котленска
42. Подпор. Христо Вълчевъ Мл. офицеръ Елена
43. „ Вичо Райновъ п
Шуменъ
44. Ф-лъ Петъръ Иг. Търговски Батар. ф-лъ п

45. Мл. подоф. Филчо Петровъ Взв. подофицеръ Джбравино, Провадийска

46. „ Атанасъ Милевъ »» Блъсково, „

47. Ст. подоф. Георги П.Клисаровъ Медиц. ф-ръ Хърсово, Н. Пазарска

48. „ Митю Илиевъ Ветер. ф-ръ с. Житница, Проваиийска
б-а батарея
49. Капитанъ Сава Славовъ Батар. к-ръ Търговище
50. Подпоручикъ Р. Радевъ Мл. офицеръ Шуменъ
>1. Ф-лъ Димо Митевъ Марковъ Батар. ф-лъ п

)2. Ст. под. Павелъ Нешевъ Панч. Взв. подофицеръ Карлово

)3. Мл. под. Минчо Славовъ Ив. Взв. подофицеръ с. Н. Рилски, Провадийска
14. „ Ангелъ Мановъ м
с. Кьосевци, Омортагска
>5. „ Стефанъ Поповъ Медиц. ф-ръ Шабла, Балчишка

7-а батарея
>6. Капитанъ Няголовъ Батар. к-ръ Търговище
17. Подпоручикъ Савовъ Взв. офицеръ Варна
58. Оф. к-тъ Илиновъ Взв. офицеръ Тулча, Добруджа
19. Ст. под. Атанасъ Въл. Жиневъ Бат. ф-лъ с. Марашъ, Шуменска
0. „ Николай Цоневъ Взв. подофицеръ М. Поровецъ, Исперихска
51. „ Георги Ган. Стаматовъ п
ВЪтренъ, Силистренска

8-а батарея
Й. О.з. подпор. Митю Момовъ Взв. к-ръ и б. к-ръ Преславъ

1_
•224

63. О. з. подпор. Малчо Николовъ Взв. к-ръ Попово

64. Ф-лъ Анг. Калчевъ Карамузовъ Батар. ф-лъ ; Осмаръ, Преславска
65. Оф. к-тъ Иванъ Вас. Георгиевъ Взв. подофицеръ Калугерово, Б-Ьлоградч.
66. Ст. подоф. Господинъ Калевъ П Ушници, Разградска
67. „ Маринъ Момовъ Вет. ф-ръ Преславъ
68. Мл. подоф. Ангелъ Калчевъ Медиц. ф-ръ Добричъ

9-а батарея
69. Капитанъ Ив. Хесапчиевъ Батар. к-ръ Габрово
70. Поручикъ Караминковъ К-ръ на взв. Гр. Махла, Севлиевска
71. Подпор. Никола ЦвЪтковъ Суб. офицеръ Силистра
72. Оф. к-тъ Георги Атанасовъ п Шуменъ
73. Ст. подоф. Стефанъ Кръстевъ За бат. ф-лъ Търговище
74. „ Влади Йордановъ Взв. подофицеръ Върдунъ, Търговищен.
75. Мл. подоф. Иванъ Ив. Драмовъ К-ръ на взв. Блъсково, Провадийска
76. Техникъ Лирковъ Арт. техникъ М. Търново, Македония
77. Свещеникъ Маринъ Кацарски Свещеникъ Преславъ
78. Ст. подоф. Велико Матевъ Полк. ключарь Шуменъ
79. „ Александъръ Рачевъ Обозенъ ст. под. я

80. Мл. под. Данаилъ Хр. Вълчевъ Взв. подофицеръ Разградъ

81. „ Василъ Мянковъ Писарь Ц. Калоянъ, Разградска
82. „ Бою Кънчевъ Вичковъ Взв. подофицеръ Н. Пазаръ
83. „ Ради Русевъ Кънчевъ Шуменъ

Б. 5-и не с. с. артилерийски
полкъ
Щ абъ на полка
1. Подполк. Кацаровъ Димитъръ К-ръ на полка Копривщица
2. Подпор. Петъръ Кр. Сивковъ Адютантъ I Добричъ
3. „ Миню Вичковъ Зав. прехрана | Шуменъ
4. Вет. подпор. Рашко Филевъ Ветер. л-рь Керека, Търновска
5. Чиновникъ Иванъ Т. Раевъ Ковчежникъ ; Градецъ, Котленска
6. Сан. ф-лъ Величко Харалановъ Медиц. ф-ръ Шуменъ
7. Мл. п. Христо Д. Кожухаровъ Писарь I Чернооко, Балчишка
8. „ Величко В. Стойновъ п Танчовци, Еленска
9. Ст. подоф. Ради Георгиевъ Щабъ тржбачъ I Топчи, Разградска
I артилерийско отделение
10. Майоръ Василъ Савовъ К-ръ на отд. Шуменъ
11. Оф. к-тъ Василъ Енчевъ Адютантъ п
1-а батарея
12. Поручикъ Василъ Йовковъ К-ръ на батарея Тулча, Добруджа
13. Оф. к-тъ ДЪлчо Тодоровъ Взв. к-ръ Криво-поле, Хасковска
14. Ст. подоф. Жечо Байчевъ Батар. ф-лъ Върдунъ, Търговищенска
 Иванъ Добревъ Взв. подофицеръ Марково, Н. Пазарска
...................... ъ Надарево, Търговищеска
I Мл. подоф. Иванъ Тоневъ Дивдфдово, Шуменска
ъ Ветер. ф-ръ Марашъ, Шуменска
ъ Фелдшеръ Варна
2-а батарея
ъ Батар. к-ръ Хостово, Солунска
I, Оф. к-тъ Ксенофонъ Янковъ Взв. к-ръ Шуменъ
Ст. подоф. Благой Жел-Ьзк ь Батар. ф-лъ Р. Димитриево, Шуменска
„ Гано Русевъ Взв. подофицеръ Кирилово, Преславска
„ Иванъ Д-Ьлевъ п Преславъ
„ Христо Лалевъ п Мировци, Н. Пазарска
„ Петъръ Бояджи^„.ь Ветер. подоф. Силистра
Мл. подоф. Никола Тодоровъ Санит. подоф. Бързица, Провадийска
3-а батарея
I, Поруч. Димитъръ Сивриевъ Батар. к-ръ Търново
| Ф-лъ Деню Андоновъ Батар. ф-лъ Р. Димитриево, Шуменска
Ст. подоф. Стефанъ Василевиа Взв. подофицеръ Дивд-Ьдово
Мл. подоф. Бойко Кръстевъ п Кюлевча „
„ Ненко Добревъ п Шуменъ
„ Никола Минковъ Санит. подоф. Овчата, Провадийска
Ветер. подоф. Търговище
II артилерийско отделение
4- а батарея
юдполк. Панайотъ Дворяновт К-ръ на отдЪп. Разградъ
I. Оф. к-тъ Димитъръ Миховъ Адютантъ Търново
5- а батарея
Поручикъ Иванъ Халачевъ Батар. к-ръ Шуменъ
Ст. подоф. Йорданъ Дечевъ Батар. ф-лъ п
„ Ради Статевъ Взв. подофицеръ Мързъкъ, Добруджа
Мл. подоф. Василъ Дянковъ п Търговище
„ Иванъ Ташевъ п Пчелно, Омортагска
Ст. подоф. Стоянъ Д. Чалъковъ Санит. фелдшеръ Марашъ, Шуменска
Поручикъ Ранчо Ранчевъ Бат. к-ръ Шуменъ
Оф. к-тъ Динолъ Динковъ Взв. к-ръ Русе
. Ст. под. Маринъ Н. Терзиевъ Бат. ф-лъ Шуменъ
„ Иванъ ПЪевъ Ивановъ Взв. подофицеръ Тръстика, Разградска
„ Илия Тоневъ Бозеловъ п Бешъ-тепе, Добруджа
Мл. под. Вълканъ Дим. Кжсовъ Взв. подофицеръ Виница, Преславска
„ Сжби Ив. Драгневъ Сан. под. Н. Рилски, Провадийска
6- а батарея
Поручикъ Стефанъ Пейковъ Бат. к-ръ Ловечъ
ртилерийски полкъ 15
226

51. Ст. подоф. Андонъ Митевъ Бат. ф-лъ Дивд-Ьдово, Шуменска

52. Ф-лъ Г№ю Вълевъ Взв. подофицеръ М. Поровецъ, Разградска
53. Ст. подоф. Петъръ Дончевъ п Шуменъ
54. Мл. под. Йорданъ К. Байчевъ п Давидово, Търговишка
55 „ Сава Г. Савовъ Сан. подоф. Марашъ, Шуменска
56. Ф-лъ Андрей Бахневъ Вет. подоф. Шуменъ

Нестроевиятъ взводъ
57. Подпоруч. Маринъ Христовъ Взв. к-ръ Русе
58. Арт. тех. Димитъръ Михаиловъ Арт. тех. Шуменъ
59 Ст. подоф. Илия Тодоровъ Полк. ключ. Шуменъ
60 „ Жеко Величковъ Обоз. с. под. Шуменъ
61. „ Димитъръ Пенчевъ Писарь Ушници, Разградска

Дошли по-късно запасни

офицери
62. О.з. подпор. Митю Момовъ
63. „ Тодоръ Атанас.
64. „ Стефанъ Йордан.

Паркова батарея на
5-и с с. и 5-и не с.с. арт. полкове
65. Майоръ Кирковъ Бат. к-ръ
66. Сан. майоръ Георги Поповъ ЛЪкарь
67. Подпор. Константиновъ Взводенъ к-ръ
68. „ Николовъ
69. „ Йордановъ п
70. „ Тодоровъ п
71. Ф-лъ Енчо Великовъ Бат. ф-лъ Шуменъ
72. „ Милушъ НедЬлчевъ Взв. подофицеръ
73. „ Христо Мариновъ п Шуменъ
74. „ Ною Митевъ п Шуменъ
75. „ Атанасъ Василевъ Добричъ
76. Ст. подоф. Дичко Димитровъ » Шуменъ
77. Мл. под. Величко Хр. Чакъровъ Писарь Шуменъ
 с писъ къ
На убитит%, умрЪли и въ безвесть пропаднали чинове отъ
5-и с. с и 5-и не с. с. артилерийски полкове въ войнигЬ 1912/1913 год.
:|цнъ, име, презиме и фамилия
1, 5-и с. с. артилер. полкъ
I, Майоръ Стефанъ Жековъ
!, Капитанъ Иванъ Тодоровъ
!. Мл. под. Стефанъ ЖелЬзковъ
, Редн. Хубанъ Христовъ
„ Кирякъ Атанасовъ
| „ Поликаръ Теохаровъ
, „ Димитъръ Каражелевъ
. „ Дончо Марковъ -
, „ Косю Цоневъ
, „ Пенхасъ Аврамовъ
, „ Йорданъ Дочевъ
, „ Алекс. Ст. Василевъ
, „ Атанасъ В. Тодоровъ
, „ Нед-Ьлчо Михалевъ
„ Руси Тод. Колевъ
„ Митю Янчевъ
Ст. под. Йорданъ Стояновъ
Редникъ Ефтимъ Янакиевъ
Ефрейторъ Кръстю Димовъ
Мл. под. Михаилъ Пеневъ
„ Жел-Ьзъ Петровъ
„ Андрей Кръстевъ Ив.
,, Малчо Дим. Цв-Ьтковъ
Редн. Атанасъ Чалъковъ Стоян.
„ Никола Рачевъ
,, Пеню Ивановъ Жечевъ
„ Киро Димитровъ
Ст. подоф. Никола Митевъ
Редн. Илия Динковъ
„ Филипъ Христовъ
„ Колю Йрд. Михневъ
„ Господинъ Колевъ
Ст. подоф. Минчо Славовъ
Редн. Крумъ Николовъ
М+.сторождение Кжде и кога е убитъ
(починалъ)
градъ или село, околия
с. Градецъ, Котленска с. Карагачъ на 16X917
гр. Сливенъ П
с. Върбица, Преславска Я
с. Семетъ, Разградска с. Карагачъ на 19X917
с. Комарево, Провад. П
гр. Варна с. Карагачъ на 16X917
с. Новградецъ, Варнен. Въ болн. на 18 X I912 г.
с. Суожасъ, Куртбун. Въболн. на 9 XI 912 г.
с. Маково, Поповска Въ болн. на 6 XI 912 г.
гр. Русе Въ болн. на 10 XI912 г.
с. Бабукъ, Силистр. Я 11 X I912 г.
с. К. Бунаръ, Тутракан, )) 10 XI 912 г.
с. Гарванъ, Силистр. п 2 XI 912 г.
с. Дългополъ, Провад. Починалъ неизвестно
кжде на 19 X I1912 г.
с. Язаджиларъ, Балч. Починалъ неизвестно
кжде на 7 XI 1912 г.
с. Сребърна, Силистр. п 6X1 „
с. Имренчево, Преслав, п 6X1 ,
с. Стеврекъ, Еленска и 10X1 „
Черковна, Силистренска п 13X1 „
гр. Шуменъ п 12 XI „
с. Новградецъ, Варнен. п 16 XI „
Преславъ я 16 XI „
с. Писарево,Н. Пазарска я 1 XI „
с. Паламарца, Поповска я 10X1 „
с. Смядово, Преславска я ИХ1 „
с. Ботево, Варненска я 9 XI „
с. Н. Орманъ, Балчишка я 28 XI „
с. Янково, Преславска Въ болницата на 18 XI
1912 година
с. Осенецъ, Разградска я 7 XI
с. Черноглавци, Шумен, я 15 XI
с. К. Кашла, Добришка я 10 XI 912
с. Армутлий, Добришка я 20 XI „
с. Н. Рилски, Провад. я 16 XI „
с. Доброплодно, Пров. я 3 XII ,,
228
35. Редн. Нено Мариновъ
36. „ Ефремъ Ешебаровъ
37. „ Ганчо Русевъ
38. „ Неделчо Андр. Милевъ
39. „ Петъръ Тодоровъ
40. Подпор. ЖелЪзъ Дянковъ
41. Мл. под. Василъ Д. Явашевъ
42. » СимеонъСтан. Ганевъ
43. „ Дим. Вел. Копринковъ
44. „ Боню Стоян. Боневъ
45. Ефр. Симеонъ Дим. Тодоровъ
46. ,, Кънчо Стояновъ Кънчевъ
47. Редн. Лазаръ Дим. Лазаровъ
48. „ Иванъ Петровъ Гинчевъ
49. „ Димитъръ Ген. Жековъ
50. „ Недю Георгиевъ Димовъ
51. „ Иванъ Стояновъ
52. „ Рачо Рач. Димовъ
53. „ Станчо Пен. Станчевъ
54. „ Тодоръ Друм. Пенковлу
55. „ Вълчо Ивановъ
56. „ Георги Рад. Георгиевъ
57. „ Киро Димовъ
58. „ Никола Г. Атанасовъ
59. „ Атанасъ Николовъ
60. Ефр. Яни Димитровъ
61. Редн. Стефанъ Радевъ
62. „ Никола Пройновъ
63. „ Георги Арг. Георгиевъ
64. Мл. под. Христо Андреевъ
65. Редн. Георги Хр. Миховъ
66. Поруч. Димитъръ Сивриевъ
67. Мл. подоф. Хр. М. Няголовъ Русла, Варненска
68. Редн. Иванъ Калевъ Мичевъ Сини-виръ, Н. Пазарска
69. „ Йорго Петровъ Ризовъ
70. Мл. под. Енчо Стапевъ
71. „ Велико Петровъ
72. Редн. Вичо Димовъ
73. Ефр. Георги Янковъ
Б. 5-и не с.с. артилер. полкъ
1. Ст. под. Гани Русевъ
2. Ефр. Никола Ласковъ
3. Редн. Димитъръ Рачевъ
4. , Иванъ Тод. Боевъ
5. „ Стефанъ Кол. Къртовъ
Въ болн. на 31 XII 912
гр. Варна „ 29 XI „
гр. Разградъ 1 I 913
с. Априлово, Поповска Въ болница на 9 XI912
Л. Каравелово, Варнен. Въ болниц. на 12X1 912
Варна Одринъ на 13X11913
с. Върбица, Преславска Одринъ на 13X11913'
Зав-Ьтъ, Разградска
Топчи. Разградска И
Батембергъ, Разградска
Бозвелийско, Провад.
Върбакъ, Шуменска п
Равна, Провадийска
П-Ьвецъ, Търговищ.
Белокопитово, Шумен. »
Веселиново, Преславска
П. Камъкъ, Разградска Въ болниц. на 7X1912
Омурф., Куртбунарска
Водица, Поповска Въ болниц. на 13III913:
Садина „ „ 2 0 III913
Кадиево, Добричка 31X11912
ДрЪновецъ, Разградска „ 8 I 913
В. Долъ, Провадийска „ 12III 913
Потокъ ,, Убитъ на 6 VI 913
Войводино, Варненска Убитъ на 8 VII913
Бързина, Провадийска
Изгр-Ьвъ, Шуменска
Дурачъ, Исперихска
Даутларъ, Бургаска
Провадия Убитъ на 7 VII913
Доймушларъ, Силистр. Убитъ на 8 VII913
В. Търново Въ болница—София ж
16 VII 913
Въ болн. на 15 VII911
„ 13Х19Е
Борисово, Разградска 4 1191
Златарь, Преславска Убитъ на 16 VII913
Попина, Силистренска
Имренчево, Преславска
Ц. Бродъ, Шуменска Убитъ на 8 VII913
Р. Димитриевъ, Шумен. Въ болница на 24X91
Садово, Варненска п
К. Орманъ, Силистр.
Драгоево, Преславска
| Шуменъ Убитъ на 4 XI 912
г -

6. Ст. под. Пантелей Преславски Шуменъ Въ болн. на 30 X 912

1. Ефр. Колю Ботевъ Мировци, Н. Пазарска
8. Редн. Йорданъ Николовъ Айдемиръ, Силистр.
9. „ Атанасъ Атанасовъ Садово, Варненска
10. „ Жел-Ьзъ Ивановъ Чаушкьой, Балчишка
Ц. Ф-лъ Антонъ Митевъ Шуменъ Въ болн. на 15 XI 912
12. Ст. под. Иванъ П-Ьевъ Тръстика, Разградска
13. Мл. под. Петъръ Вълковъ Александрово, Пресл. Въ болн. на 9 XI 912
14. Релн. Петъръ Петковъ Априлово Поповска Въ болн. на 31 X 912
15. „ Тодоръ Мариновъ Ст. Оряхово, Варненска
16. „ Христо II. Островъ Шуменъ
17 . „ Ангелъ Ив. Шпановъ Невша, Провадийска Въ болн. на 9 XI 912
.8. „ Кръстю Стояновъ Садина, Поповска „ Ю XI „
9. Мл. под. Спасъ Ивановъ Любенъ „ „ 17 XI „
и Ефр. Илия ЖелЪзковъ Момино, Варненска „ 7X1 „
1, „ Велю Стояновъ Житница, Провадийска 8X1 „
% „ Митю Антоновъ Брустакъ „
3. Редн. Калчо Миневъ Момино, Варненска Въ болн. на 9 X 912
„ Стоянъ Митевъ Д. Куланъ, Балчишка
5. „ Василъ Панайотовъ Страцимиръ, Варненска Въ болн. на 24 XI 912
6. „ Панайотъ Недевъ Семетъ, Добричка „ 3 XII912
7. „ Вергилъ Вър. Стаматовъ Зав-Ьтно, Поповска „ 9 XI 912
8. Евр. Каро Деневъ Драгоево, Преславска „ 31 XI „
9. Реди. Коста П. Кавалджиевъ Добричъ 9 XI .
19. „ Борисъ Пеневъ М. Симеонъ, Шуменска 19 XII „
1. „ Станко Георгиевъ Глогина, Поповска „ 28 II 913
1 Мл. под. Михалъ Тодоровъ Ломци „ „ 30 IV 913
(3. ,, Ставри Василевъ Д. Чифликъ, Варненска
1 „ Димитъръ Ст. Ганевъ Тръстика, Разградска „ 20 V 913
5. „ Георги Н. Шабаровъ СвЪтленъ, Поповска Убитъ на 23 VI 913
). Реди. Тодоръ Димовъ Владисл., Варненска Въ болн. на 28 VI 913
1. Мл. под. Велико Стояновъ Снежина, Провадийска Убитъ на 6 VII 913
1. Ефр. Никола Николовъ Дриново, Поповска
!. Реди. Атанасъ Вълчевъ Ашиткьово, Варненска
9. Ефр. Минко Мариновъ Г. Славейково, Провад. „ 4 VII 913
. Редн. Димитъръ Шевъ Стража, Търговищ.
„ Неделчо Янчевъ Търговище
1. Ст. под. Атанасъ Ставревъ Д. Чифликъ, Варненска „ 9 VII 913

I
 СПИСЪКЪ

Ня осЪииеоигЪ, офицерските кандидати, подофицерите. н чинов-

н и ц и т Г о Т Г и и 15-и артилср. полкове, участвували въ войната 1915-18 г.
Местожителство
Чинъ, име, презиме и фамилия Длъжность Градъ или село, околия

Л. 5-и артилерийски полкъ

Щ абъ на полка
К-ръ на полка Търговище
1. Подполк. Стефанъ Стойчевъ
Адютантъ Шуменъ
2. Подпор. Кирилъ Поповъ
3. Вет. майоръ Илия Ивановъ Вет. лЪкарь
4. Сан. кап. Борисъ Астарджиевъ Мед. л'Ькарь Варна
Д-Ьловодитель Шуменъ
5. Ф-лъ Колю Петковъ Войвода, Н. Пазарска
6. Мл. под. Симеонъ Димитровъ Щ. тржбачъ
Сан. фелдшеръ Шуменъ
7. Сан. ф-лъ Василъ Ст. Додековъ
8. Ветер. ф-лъ Цв-Ьтко Ивановъ Вет. „

1-о артилерийско отд-Ъление

9. Майоръ Стефанъ Йордановъ К-ръ отд%л. Шуменъ
10. Поручикъ Петъръ Сивковъ Адютантъ Варна

1-а батарея
Батар. к-ръ Шуменъ
11. Поручикъ Христо Велчевъ
12. Подпор. Георги Кюлевчелиевъ Взв. к-ръ
Бат. ф-лъ Н. Рилски, Провадийска
13. Ф-лъ Димо Лазаровъ Димчевъ Каварна, Добруджа
14. Ст. под. Гено Цончевъ Стеф. Взв. подоф.
Белоградецъ, Н. Пазарска
15. „ Дянко Стоян. Станчевъ
16. „ Ботю Хр. Мерджановъ Варна

2-а батарея
Бат. к-ръ Севлиево
17. Капитанъ Минчо Кънчевъ Търговище
18. ГТодпоруч. Иванъ Бояджиевъ Взв. к-ръ
19_ „ Кирилъ Михайловъ Варна
Бат. ф-лъ М. Поровецъ, Разградска
20. Ф-лъ Николай Цоневъ Севлиево
21. „ Василъ Мирчевъ Взв. подоф.
Шуменъ
22. Ст. под. Ненко Добр. Аслановъ

3-а батарея
23. Поруч. Георги Горбановъ Бат. к-ръ Елена
Взв. к-ръ Калуиръ, БГлоградч.
| 24. Подпор. Иванъ Г. Василевъ
25. „ Еню Хр. Сърмовъ 1) Шуменъ
, 26. Ф-лъ Ради Ивановъ Мераковъ Бат. ф-лъ п
 27. Ст. под. Петъръ Нехризовъ Ив. Взв. подоф. Черковна, Провадийска
28. Ф-лъ Господинъ Колевъ Ив. » Ушници, Разградска
2-о артилерийско отделение
29. Подполк. Димитъръ Добревъ К-ръ отдЪл. Шуменъ
30. Поруч. Борисъ Герчевъ Адютантъ я

4- а батарея
31. Капит. Теодосий Даскаловъ Ват. к-ръ Гор. Сливово, Севлиевска
32. Поруч. Ради Радевъ Взв. к-ръ Шуменъ
33. Подпор. Илия Ковачевъ Я Търговище
34. Ф-лъ Маринъ Василевъ Цаневъ Ват. ф-лъ Пороище, Разградска
35. Ст. под. Алечс. П. Ивановъ Взв. подоф, Кирилово, Преславска
36. „ Стойчо Нед-Ьлчевъ Вас. я Осенецъ, Разградска
5- а батарея
37. Капит. Иванъ Хесапчиевъ Батар. к-ръ Шуменъ
38. Подпор. Атанасъ Вълчевъ Взв к ръ Марково, Н. Пазарска
39. Ф-лъ ГТюо Деневъ ПЪевъ Ват. ф-лъ Зав-Ьтъ, Разградска
10. Ст. под. Петъръ Катер. Добревъ Взв. подоф. Еленово, Поповска
(1. „ Петко Владовъ Петк. Вет. ф-лъ Шуменъ
6- а батарея
12. Поруч. Никола Агънски Ват. к-ръ Н. Пазаръ
13. Подпор. Никола Кирковъ Взв. к-ръ Сопотъ
14. Ф-лъ Влади Йорд. Шекеровъ Ват. ф-лъ Вардунъ, Търговищен.
15. Ст. под. Стефанъ Сим. Стеф. Взв. к-ръ Н. Пазаръ
16. „ Дочо Минчевъ Гочевъ Търговище
17. „ Иванъ Тоневъ Давид. я Дивдфдово, Шуменска
Нестроеви взводъ
8. Подпор. Св-Ьтославъ Петракевъ В.к-ръидомакинъ Шуменъ
9. „ Петъръ Търговски Зав. прехр.
0. Арт. техн. Павелъ Мариновъ Арт. техн.
1. Чиновникъ Иванъ П. Раевъ Ковчежникъ
2. Ф-лъ Димитъръ Пеневъ Кодж. Ф-лъ на взв.
3. „ Дичко Димитровъ Пом. ключарь
4. Ст. под. Иванъ Д. Праздниковъ Фуражиръ я
5. „ Велико Хр. Чакъровъ Обозенъ
1-и парковъ взводъ
6. Подпор. Колю Константиновъ Взв. к-ръ Шуменъ
7. Ф-лъ Илия П. Гюзеловъ Взв. под. Изворово, Харманлийска
2-и парковъ взводъ
. Ф-лъ Ною Митевъ Взв. под. Шуменъ
232

Б. 15-и артилерийски полкъ

Щ абъ на полка
1. Подполк. Георги Чакъровъ К-ръ на полка
2 Майоръ Стоилъ Джумалиевъ К-ръ на отдГл.
3. „ Стати Овчаровъ »
4. Капитанъ Ангеловъ Д. Бат. к-ръ
5. „ Узуновъ Д. я
6. „ Ранчевъ Р. я
7. Поруч. Никола Миховъ я
8. „ В. Райновъ я
9. „ Т. Христовъ я
10. „ М. Николовъ 0. з. мл. офиц.
11. „ Михаилъ Костовъ „ к-рънес.взв.
12. „ М. Момевъ „ адют. отдФл.
13. „ Д. Дамяновъ „ мл. офицеръ
14. „ Миню Вълковъ „ зав. прехр.
15. Подпор. Рафаилъ Мановъ Мл. офицеръ
16. „ Георги Славовъ Адютантъ пол.
17. „ К. Георгиевъ Мл. офицеръ
18. „ Н. Бояджиевъ я
19. „ П. Предовъ я
20. „ Стефанъ Йоргакевъ О. з. мл. офицеръ
21. „ В. Василевъ я
22. „ Атанасъ Атанасовъ 0. з. адют. отд-Ьл.
23. Вет. подпор. М. Поповъ Ветер. лТжарь
24. Арт. майсторъ Касабовъ Кръстю Арт. техн.
25. Чиновн. Страшимиръ Чумовъ Ковчежникъ
26. Ст. подоф. Стойчо М. Чолаковъ Писарь Шуменъ
27. „ Ради Михалевъ Щ. тржбачъ Кочово, Преславска

Нестр. взводъ
28. Ф-лъ Жеко Величковъ Взв. ф-лъ г Шуменъ
29. Ст. подоф. Василъ А. Ковачевъ Вет. ф-лъ я

30. „ Геро Феловъ Фуражиръ Осмаръ, Преславска

31. „ Никола Радковъ Мед. фелдшеръ Г. Изворово, Разградска

1-а батарея
32. Ст.под. Стефанъ Рад. Христовъ Взв. к-ръ Търговище
33. „ Стоянъ Ив. Терзиевъ Бат. ф-лъ Разградъ
34. „ Йорданъ П. Чобановъ Взв. подоф. См-Ьдово, Преславска
35. „ Иванъ ПЪевъ Богдан. п
Разградъ
36. Ф-лъ Йорданъ Хр. Мановски Бат. к-ръ Надарево, Търговищен.
37. Ст. подоф. Петко Анг. Гроздевъ К-ръ на ешелонъ Смядово, Преславска
2-а батарея
38. Ст.под. Георги Ст. Георгиевъ Взв. к-ръ Търново
!г—г

233

39. Ст. под. Димитъръ Мирияновъ Бат. ф-лъ Разпоповци, Еленска

40. Ф-лъ Петъръ Доневъ Шоповъ Взв. подоф. Шуменъ
41. Ст. п. Ат. Жековъ Жел-Ъзковъ п Градинарево, Провадийска

3-а батарея
42. Оф.к-тъ Пенчо Милушевъ Пенч. Взв. к-ръ Кюлевча, Шуменска
43. Ст.под. Петъръ Йор. Бъчваровъ Бат. ф-лъ Царгвци, Омортагска
44. „ Деню Георг. Лунговъ Взв. подоф. Драгоево, Преславска
46. „ Димитъръ х. Борисовъ II Садина, Шповска

4-а батарея
46. Никола Николовъ Взв. к-ръ Златарица, Еленска
47. Добревъ Бат. ф-лъ Марково, Н. Пазарска

5-а батарея
48. Ст.под. Иванъ Ив. Сюлевъ Бат. ф-лъ Върбица, Преславска
49. . БоянъГоревъКарелез. Взв. подоф. Дивд-Ьдово, Шуменска
50. „ Слави Стоевъ Кожух. II Преславъ

6-а батарея
51. Оф. к-тъ Коста Ив. Фларовъ Взв. к-ръ Варна
52. Ст. под. Ангелъ Мановъ Ангел. Бат. ф-лъ Кьосевци, Омортагска
 с писъ къ
На убитигЬ, умрели и въ безвесть пропаднали чинове отъ
5-и и 15-и с. с. артилерийски полкове въ войните 1915/1918 година
Месторождение Кжде и кога е убитъ!
Чинъ, име, презиме и фамилия градъ или село. околия (починалъ)

Д. 5-и артилерийски полкъ

1. Редн. Колю Желевъ Терзиевъ с. Веселиново, Пресл. Въ боли. на 25 VI 916
2. „ Коси Ивановъ Колевъ с. Чайка, Провадийска Въ болн. на 19 XI 916
3. Мл. под. Цанко Хр. Златевъ Каменарь, Разградска Въ болн. на 25 XI 916
4. Редн. Игнатъ Стойк. Атанасовъ Варна Въ болн. на 13 X 917
5. Мл. под. Велчо Драган. Велевъ Хърсово, Разградска Въ болн. на 27 VII917
6. Ефр. Василъ Петр. Райчевъ Каменица, Царебродска Внезапно починалъ на
25 XII 917
7. Редн. Янаки Димовъ Вълчевъ Поморие Убитъ отъ конь 6X917
8. „ Хаку-к Алиевъ Хюсеиновъ Акадамларъ, Силистр. Убитъ на 24 IX 918
9. Мл. под. Цоню Ил. Лазаровъ Преславъ Въ болн. на 9 X 916
10. Редн. Сали Алиевъ Исмаиловъ Удавенъ въ р. Дунавъ
на 3 0 V 917
11. Мл. под. Станю Йорд. Станевъ Островче, Разградска с. Кьослеръ, Добруджа,
на 14 IX 1916 год.
12. Ефр. Киро Антоновъ Поповъ Г. Гензовъ, Ямболска
13. Редн. Злати Вълковъ Тодоровъ Светленъ, Поповска П
14. „ Димитъръ Златевъ Мар. Равна, Провадийска
15. „ Ангелъ Миховъ Атанас. Овчага ,
16. „ Атанасъ Ганчевъ Савовъ Ражуленово, Айтошка
17. Мл. под. Гони Никол. Бейски Коприлово, Никополска с. Кьослеръ, Добруджа,
на 18 IX 916
18. Редн. Тицо Ивановъ Георгиевъ Ц. Калоянъ, Разградска с. Кьослеръ, Добруджа,
на 19 IX 916
19. и Христо Илиевъ Вачовъ Палици, Еленска
20. Ст. под. Колю Атанас. Колевъ Дриново, Поповска
21. Капит. Петъръ Кръст. Сивковъ Варна
22. Редн. Генчо Николовъ Тодор. Чайка, Провадийска
23. Мл. под. Спасъ Колевъ Димитр. Златарь, Провадийска Отъ рани на 101X916
24. „ Стефанъ Вълевъ Керч. Преславъ
25. Редн. Коста Петковъ Хр. Староселци, Плевенска с. Амузачи на 1 X 916
26. Мл. под. Никола Мих. Станковъ Градинарево, Провад „ 4Х 916
27. Редн. Вичо Мар. Келдрумевъ Преславъ „ 7 X 916
28. „ Петъръ Стоян. Неновъ Г. Изворъ, Разградска с. Кубадинъ на21Х916
29. Ефр. Марко Славчевъ Йорд. Ковачевецъ, Поповска Въ болн. на 1 X 916
30. „ Георги Стояновъ Чолак. Комарево, Карнобатска 25X916
31. Редн. Несимъ Бохоръ Солом. Варна 20X916
32. „ Йончо Лалевъ Йончевъ Стоките, Севлиевска 17X916
33. „ Станю Димитр. Таневъ Дългополъ, Провад. 27X916
 235

34. Редн. Ибрямъ Мехм. Манафовъ I Обитель, Омортагска Въ болн. на 14 V 916

35. „ Георги Г1етр. Симеоновъ Иванча, Поповска с.Мешелина на 3 1 IX „
36. „ Христо Ат. Кюрюкчиевъ Г. Сучици, Кюстен. Въ болн. на 14 X „
37. Мл. под. Спасъ Наковъ Пекевъ Езерецъ, Разградска Тутраканъ на 16 IX „
38. Редн. Георги Жековъ Ивановъ Варна Въ болн. на 16 VII „
39. Кап. Симеонъ Маноиловъ Бел. Мокрешъ, Ломска 3 III „
40. Редн. Велико Петровъ Гинчевъ Драгоево, Преславска 13 IX „
41. Мл. под. Михаилъ Пан. Михайл. Добричъ 18X11 „
42. Ефр. Иванъ Стефан. Ивановъ Попово Убитъ на 1 III 916
43. „ Петъръ Владевъ Неновъ ЗавЪтъ, Исперихско Въ болн. на 21 X 916
44. Редн. Станко Велиновъ Станч. Златарь, Преславска УмрЬгь— с. БрЪгъ на
1611 917
45. „ Щерю Дим. Панайотовъ Баня, Поморийска Умр-Ьлъ — Добричъ на
22 XII 916
46. „ Христо Дим. Шахказовъ Гор. поляна Умр-^лъ — Ромъния на
3 11917
47. „ Георги Жековъ Георг. Сн-Ьжна, Провадийска Умр-Ьлъ — Ромъния на
8 XI 916
48. „ Христо Минковъ Нед+.лк. Кривия, Разградска Умр-Ьлъ — Добричъ на
20 VI 917
49. „ Дамянъ Коцевъ Кочевъ Ясенъ, Пл-Ьвенска с. Пр. Николай на
26 XII 916
50. Ф-лъ Костадинъ Кочевъ Иван. Ушници, Разградска с. Манастирци на
6 XII 918
Б. 15-и артилерийски полкъ
1. Мл. под. Киро Ангел. Петровъ М. Симеонъ, Шуменска Въ болн. на 19 III 916
2. Подпоруч. Георги Савовъ Етрополе Убитъ на 31 IX 916
3. Мл. под. Никола Ил. Дияновъ Изворско, Варненска 6 IX 916
4. Ефр. Иванъ Стоян. Николовъ Добротичъ, Провад.
5. Редн. Ганчо Бачевъ Ганчевъ Владимировци, Добр.
6. Капитанъ Димитъръ Ангеловъ В. Търново ” 13 1X916
7. Подпоруч. Коста Георгиевъ Безсл. изч. на 19 1X916
8. „ Пенчо Пенчевъ Кюлевча, Шуменска
9. Ст. под. Тодоръ Дим. Георгиевъ Марково, Н. Пазарска Убитъ на 19 IX 916
10. Мл. под. Христо Ат. Бъчваровъ Глогина, Поповска
11. „ Стойчо Петк. Минковъ1 Писарево, Н. Пазарска
12. „ Колю Георг. Колевъ Н. Козлево к
13. Ефр. Ангелъ Вел. Грънчарови Кацелево, Б4зленско
14. Редн. Дешо Колевъ Цаневъ Миладиновци, Попов.
15. „ Никола Петк. Николовъ Д. Павликени, Ловчан. Въ болн. на 2 0 IX 916
16. Ефр. Досю Колевъ Станевъ Балванъ, Търновска 2 1 IX „
17. Редн. Стою Колевъ Саменевъ Две-могили, БГленска 5 IX „
18. Мл. под. Тодоръ Ганч. Радевъ П-Ьвецъ, Търговищ. 2 1 IX „
19. „ Дим. Кр. Терзиевъ Огоя, Софийска 20X11 „
20. Редн. Стоянъ Ил. Димитровъ Каменово, Кубратска Убитъ на 20 XII 916
21. Мл. под. Стойчо Г1. Кабаиван. Марково, Варненска Бесл. изч. на 18X11916
22. Редн. Станчо Миховъ Дачевъ Козици, Поповска Въ болн. на 27 1X916
23б

23. Мл. под. Атанасъ Ив. Петковъ ДрЪновецъ, Севлиевска Въ болн. на 61X916
24. Редн. Трифонъ Ив. Краевъ Шабла, Балчишка .. 22 1 917
25. „ Петъръ Ивановъ Петр. Арковна, Провадийска 22111917
26. „ Атанасъ Горан. Каменовъ Крумово, Ломска „ 25 II 917
27. „ Манолъ Тотевъ Митовъ Горица, Поповска и 27 VIII917
28. Ефр. Сава Гечевъ Цоневъ Жел-Ьзковецъ, Разград. Убитъ на 15 VII 917
29. Редн. Станишъ Ив. Атанасовъ Тръстика, Никополска Въ болн. на 19 X 917
30. Мл. под. Георги Сжбевъ Велин. Марково, Н. Пазарска Убитъ на 1 5 V I918
31. Ефр. Петко Георгиевъ Митовъ Тръстикъ, Никополска Въ болн. на 19 X 917
32. „ Цоню Ивановъ Поповъ Градише, Севлиевска Убитъ на 14 V I918
33. Редн. Петко Митевъ Стойчевъ Водица, Поповска Удавенъ въ р. Дунавъ
на 21 V 918
34. „ Йорданъ Георг. Стойковъ Тутраканци, Провад. Въ болн. на 18 VII 918
35. „ Добри Колевъ Добревъ Девня, Провадийска Въ болн. на 17 VII 918
36. Мл. под. Тодоръ Хр. Колевъ Две-могили, Русенска Убитъ на 201X918
37. Редн. Петко Ив. Душковъ Ковачевецъ, Поповска »
38. „ Христо Стоян. Тончевъ Петь-могили, Н. Паз. п
39. Ст. под. Петко Анг. Гроздевъ Смфцово, Преславска »
40. Мл. под. Тодоръ Ст. Станевъ Борисово, Разградска
41. „ Колю Хр. Колевъ Избулъ, Н. Пазарска
42. „ Дончо Цон. Кумановъ Батембергъ, Разградска
43. Редн. Вълчо Тодор. Кулевъ Св^тленъ, Поповска V

44. Редн. Трънолъ Г. Трънковъ Конакъ, Видинска П

45. „ Петко Цейковъ Петковъ Кара-Михалъ, Исперих. I»
46. „ Ботю Вълчевъ Димитр. ОрЪшинъ, Харманл. »
47. „ Жубанъ Желевъ Гоцевъ Габрица, Шуменска »
48. „ Панайотъ Ивановъ Търговище »
49. Ефр. СтефанъГаневъЗабуновъ п
50. Капитанъ Вичо Райновъ Шуменъ Убитъ на 301X918
 С2Д2РЖАН11Е
стр.
Прологъ ........................................................
11
Предисловие .................................................. 13
I. Формиране на полка........................................... 17
II. Миренъ периодъ преди Балканската во й н а.................... 21
III. Войната презъ 1912—1913 години
1. Причини за войната срещу Турция 29
2. Мобилизацията на полка ................................. 31
3. С ъсредоточаван е............................................
33
4. Обявяване на войната . 35
5. Мълчаливиятъ г е р о й ................................. 36
6. Първите боеве при Ески-Полосъ и Петра . . . . . . 37
7. Селиолу...................................................
42
8. Решителните боеве................................. 45
9. Боятъ при Чонгора............................. 57
10. Предъ Ц ариградъ........................................ 60
11. Примирието ..................................... 64
12. Следъ п р и м и ри ето .....................................
65
Падането на Одринъ и сключване миръ съ турците 67
IV. Войната съ съюзниците
1. Причините за войната ................ 73
2. Съсредоточаването........................................ 74
3. Настъплението на 16 юний и боятъ при Злетовската
р е к а .......................................................
75
4. Боятъ при Зл етово ..........................
79
5. Боятъ при Калиманци .............................. 80
6. Поражението на гърците при Беязъ-тепе 84
7. Боятъ на в. К и т к а .............................. 86
8. Последните боеве на 5-и с. с. артилерийски полкъ съ
сърбите .........................................
90
9. Действията на 5-и не с. с. артилерийски полкъ при
Д е в е -б а и р ъ ................................................... 94
10. Примирието и сключване на мира 97
V. С ветовната война 1915— 1918 г.
1. Причини за намеса на България въ тази война 99
2. Мобилизация и съсредоточаване.................... 101
3. Въ очакван е..............................
104
4. Първите боеве при преминаване на границата 106
5. Тутраканската е п о п е я .......................... 110
6. Изъ просторите на златна Добруджа 124
7. Първата среща съ новия противникъ 126
8. Боятъ при А п т аат ъ ....................... 128
9. Боевете за завладяване първата линия отъ Кубадин-
ската позиция .......................... 132
238

10. ПървигЬ действия на Добричкия о т р е д ъ .................139

11. Превземането на Д обричъ...........................................141
12. Подвигътъ на 6-а батарея отъ 5-и артилерийски полкъ
при Каралеската чешма.............................................. 145
13. Настъплението на Добричкия отредъ въ Добруджа и
боеветЪ на с ъ щ и я .........................................................146
14. Действията на Добричкия отредъ приКубадинъ . 150
15. БрусиловскитЪ атаки на русигЬприКубадинъ . . . 153
16. Втората атака на Кубадинскатап о зи ц и я .......................159
17. Бойно другарство.................... . . . ...........................164
18. ХрабригЬ водоносни........................... .. .......................167
19. Настъплението къмъ Меджидие..................................... 169
20. Преследването на противника........................................ 171
21. По петигЬ на противника............................................... 181
22. Използуването на димната з а в е с а ..................................190
23. Дейность на 5-и и 15-и артилерийски полкове следъ
изгонването на противника на лЪвия брЪгъ на Дунава 193
24. На южния ф рон тъ ............................................................ 196
25. Демобилизация на 5-и артилерийскип о л к ъ ................... 204
VI. Заключение ............................................................................ 205
VII. 5-и артилерийски полкъ следъ войнитФ........................... 208
VIII. Участие на 5-и артилерийски полкъ въ окупацията на
Южна Д о б р у д ж а ........................................................ 215
XI. Половинъ вФкъ вФрна служба на Царь и Родина . . 221
КНИ ГАТА „БОЙНА П Р О С Л А В А НА
5-и А Р Т И Л Е Р И Й С К И П О Л К Ъ “,
Н А П И С А Н А О Т Ъ ИЛИЯ М УСАКО ВЪ, СЕ
ОТПЕЧАТА ВЪ 2100 Е К З Е М П Л Я Р А ВЪ
ПЕЧАТНИЦАТА НА В О Е Н Н О -И ЗД А Т ЕЛ ­
СКИЯ Ф О Н Д Ъ В Ъ С О Ф И Я П Р Е З Ъ М Е С Е Ц Ъ
М АРТЬ 1941 Г. К О Р И Ц А Т А Е ИЗРАБО ­
ТЕНА ОТЪ ХУДО Ж НИКА ЕВ. ЙОНОВЪ