Е Н

9 Л
2021

Т Е
Л А
И Д
ЛЕ
Ф
ЕГ

70 г. от създаването
на Държавните
ПР

архиви в България

НОВИ
Я
70 Г. ОТ ОСНОВАВАНЕТО ИЗДАНИ
НА АВИОБАЗА „ГРАФ ИГНАТИЕВО“
ПРОМЯНА НА КАТАЛОЖНИТЕ НОМЕРА, ПУБЛИКУВАНИ
ВЪВ „ФИЛАТЕЛЕН ПРЕГЛЕД“, КН. 7 И 8 ОТ 2021 Г.
Поради редакторско недоглеждане са допуснати грешки в каталожната номерация на
новите български марки, представени в броеве 7 и 8 на „Филателен преглед“. Кориги-
раната номерация е следната:
5514-5515 „Съвместно издание „България – Аржентина“
5516 „З0 г. от създаването на Федерация на културно-просветните дружества на кара-
качаните в България“
5517 „140 г. ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“
5518 „Европейска година на железопътния транспорт – 100 г. Родопска теснолинейка“
5519 „Нов български университет“
5520 „Бележити пътешественици – Умберто Нобиле“
5521 „400 г. от рождението на Лафонтен“
5522 „Генерал Иван Колев“

70 Г. ОТ СЪЗДАВАНЕТО
НА ДЪРЖАВНИТЕ АРХИВИ В БЪЛГАРИЯ
Дата на валидиране: 8 октомври в сгра-
дата на Държавна агенция „Архиви“, София.
Номинал: 0,65 лв. Формат: 50/25 мм.
Перфорация: Г13. Сюжет: символична
рисунка. Художник: Ивелина Велинова.
Тираж: 5500. БК № 5523.

Държавна агенция „Архиви“ е държавна агенция в България, която поддържа основна-

та част от държавните архиви в страната. Днешната агенция води началото си от осно-
ваното през 1951 г. Архивно управление в Министерството на вътрешните работи. През
следващите години то е подчинено на Министерството на просветата и културата (1961

1
 – 1963), Комитета за изкуство и култура (1963 – 1971) и Министерството на информаци-
ята и съобщенията (1971 – 1976). От 1976 г. е пряко подчинено на Министерския съвет,
първоначално като Главно управление на архивите, а от 2007 година като Държавна
агенция „Архиви“. Първоначално Архивното управление включва два архива – Центра-
лен държавен архив и Централен държавен исторически архив с документи отпреди
1944 г. През 1974 г. е създаден и Централен държавен технически архив, а през 1992
г. тези три архива са обединени под името Централен държавен архив. През 1991 г. на
Държавна агенция „Архиви“ е подчинен Българският изследователски институт (дотога-
ва в структурата на Министерството на външните работи), през 1992 г. – регионалните
държавни архиви (дотогава самостоятелни учреждения в двадесет и седемте областни
града), а през 2000 г. – Централният военен архив (от Министерството на отбраната).

100 Г. БЪЛГАРСКИ МЛАДЕЖКИ

ЧЕРВЕН КРЪСТ

Дата на валидиране: 14 октомври в Централата на Българския Червен кръст, зала

„Музейна“, София. Номинал на марката в блока: 3,00 лв. Формат на марката в
блока: 50/25 мм. Перфорация: Р13. Сюжет на марката в блока: доброволка от
БМКЧ помага на дете – символ на приобщаването на младите хора към хуманитарните
принципи. Художник: Жаклина Симова. Тираж: 5000. БК № 5524.

2
Българският младежки червен кръст е
неразделна част от Българския червен
кръст и е националнопредставителна
младежка организация, която чрез
доброволците си в цялата страна и по-
средством своите програми, дейности и
услуги, приобщава децата и младите хора
към хуманитарните принципи, работи за
намаляване на социалната и здравната
им уязвимост, извършва застъпничество
за подобряване на благосъстоянието им и пощенска марка в блок, дело на худож-
насърчава толерантността. За своите 100 ничката Жаклина Симова. Пред присъст-
години, организацията подпомага мили- ващите в Зала „Музейна“ в Централата
они младежи и деца чрез обучения, про- на БЧК, председателят на организацията
моция на хуманитарни ценности, здравна подчерта, че на 14 октомври 2021 г. отбе-
просвета и подготовка за реакция при лязваме 100-годишния юбилей на Мла-
бедствия и кризи. дежката организация на БЧК, активната
По случай 100-годишнината на Българ- є и неуморна работа за утвърждаване и
ския младежки червен кръст, Деян Дъ- развитие на червенокръстките хуманитар-
нешки, главен изпълнителен директор на ни ценности, успешното им представяне
Български пощи, акад. Христо Григоров, пред обществото като съществена и не-
председател на БЧК, и Стели Джамба- делима част от Българския Червен кръст
зова, председател на БМЧК, валидираха и като символ на неговото бъдеще.

70 Г. ОТ ОСНОВАВАНЕТО
НА АВИОБАЗА „ГРАФ ИГНАТИЕВО“
Дата на валидиране: 14 октомври на територията на Военна академия „Г.С. Ра-
ковски“, София. Номинали: 0,65 лв.; 1,00 лв.; 1,50 лв.; 2,00 лв. Формат: 50/25 мм.
Перфорация: Г13. Художник: Емилиян Станкев. Тираж: по 6000. БК № 5525-5528.

На 17 март 2021 г. Трета авиационна база в ационен полк. От създаването си на 17 март

Граф Игнатиево навършва 70 години от своето 1951 г. до днес военното съединение носи не-
създаване.Това е най-голямото и боеспособно прекъснато бойно дежурство, като осигурява
формирование на българските ВВС, наслед- охраната и отбраната на въздушните граници
ник на сформирания 19-ти изтребителен ави- на страната ни в интегрираната система на

3
4
противовъздушната отбрана на НАТО.
Кои са военните летци, представени на чети-
рите марки в блок-листа:
На марката от 0,65 лв. – старши лейтенант
Илия Еленски (1925-2004). Български вонен
летец, изтребител-прихващач, подполковник,
посветил над тридесет години от живота си на
авиацията. По време на военната си служба
Илия Еленски е командир на звено, замест-
ник-командир на ескадрила, командир на
ескадрила и заместник-командир на полк по
летателната част. Огромна част от времето е
прекарал в бойно дежурство, като на два пъти
прихваща самолет-нарушител на български-
те въздушни граници – на 8 септември 1952
г.(отбелязано на марката) и на 11 септември
1956 г. Летял е на единадесет различни само-
лета, сред които Лаз-3, „Сойка“, Як-9, Як-23,
МиГ-15. През 1957 г. става първия български
пилот, катапултирал от свръхзвуков самолет
МиГ-15C.
На марката от 1,00 лв. – капитан Тодор Трифо-
нов Тодоров (1929-2016). Български военен
летец, генерал-майор. Военната му служба
започва в шести изтребителен авиополк в
карловското село Марино поле. От февруари
1951 г. е на служба в петнадесети изтребите-
лен авиополк. От 1953 г. е военен летец първи
клас. Бил е командир на първа изтребител-
на авиоескадрила, част от деветнадесети
изтребителен авиополк (1954). На 16 януари
1956 г. за пръв от него е свален разузнавател-
но-диверсионен аеростат, което е отбелязано
на марката. През 1958 г. е в Съветския съюз,
където е старши на ескадрила за усвояване на
МиГ-19ПМ. През 1963 г. завършва Военната
академия в София. Между 1964 г. и 1966 г.
е командир на деветнадесети изтребителен
авиополк. През 1968 г. завършва Генералщаб-
ната академия в Москва. Между 1968 г. и 1972
г. е заместник-командир по летателната част
на десети смесен авиационен корпус. От 1972
г. до 1973 г. е първи заместник-командир на
корпуса. В периода 1973 – 1978 г. е командир
на десети смесен авиационен корпус. От 1974
г. е генерал-майор, а през 1976 г. е удостоен
със званието „Заслужил летец на НРБ“. През
1992 г. се пенсионира като старши инспектор
по авиацията на Българската армия. На 26
март 2014 г. о.з. генерал-майор Тодор Тодоров
е награден с орден „За военна заслуга“ първа
степен за особено значимия му личен принос
и заслуги при изграждането и развитието на
бойните способности на Военновъздушните
сили и отбраната на страната.
На марката от 1,50 лв. – капитан Георги Дими-
тров Разсолков (1929-2020). Български военен
летец, летец първи клас. През 1951 г. завърш-
ва НВВУ „Г. Бенковски“, а през 1965 г. ВА „Г. С.
Раковски“. Бил е старши пилот, командир на
изтребителна ескадрила, старши експерт по
техниката на пилотиране в ПВО и ВВС, замест-
ник главен щурман на ПВО и ВВС, заместник-
председател на Организацията на съдействие
на отбраната по въздушна подготовка. Зад него
стоят тридесет и три години служба, полети с
двадесет и един типа самолети, над три хиляди
и двеста часа във въздуха. Това е първият бъл-
гарин, летял на свръхзвуковия самолет МИГ-19
и преминал звуковата бариера на 12 септем-
ври 1957г., което е отбелязано на марката.
На марката от 2,00 лв. – майор Иван Харалам-
пиев Бедрозов (27 август 1930). Български
военен летец първи клас, има общ нальот от
2750 часа и 4600 полета зад гърба си – пол-
ковник от запаса, заслужил летец. В България
кариерата на еднодвигателния реактивен
изтребител МиГ-21 започва на 12 ноември
1963 г., когато майор Иван Бедрозов за първи
път излита и каца с току-що доставените бойни
самолети МиГ-21Ф-13 от летище Граф Игнати-
ево, отбелязано на марката. Отново на летище
Граф Игнатиево беше поставен и краят - на
18 декември 2015 г., когато последните три
машини от легендарното семейство изпълниха
последния си полет в родното небе.
5
Как маркоиздаване ни за малко
да отбележи едно от най-големите
предателства в българската история
Освен „Рузвелтовите“ марки през 1948 г. не излиза и серията за договора от Блед
КУЗМАН ДРАГИЕВ
В историята на българското
маркоиздаване втората половина на
40-те години от миналия век се свързва
най-вече с рязката промяна в идейната
насоченост на пощенските издания.
Марката постепенно започва да се
превръща в идеологическо оръжие, което
да служи на новата власт. На втори план
остават колекционерските и търговски
интереси. Администрацията реагира най-
вече на актуалните политически събития,
без да се съобразява дали тяхната
филателна интерпретация представлява
интерес за събирачите.
Промяната в международната
политическа конюктура обаче изиграва
лоша шега на издателите. През 1948
г. те изпадат в конфузно положение с
две издания, обявени пред световната
филателна общност, но не видели бял
свят. И докато за серията “Три години от
смъртта на Франклин Рузвелт” всичко
приключва само с идеята, то за изданието
за споразумението в Блед между
Югославия и България дори печатарската
машина е завъртяна.
За договора от Блед съвсем неотдавна
(20 ноември 2021 г.) вестник „Труд“ излезе
със статия „Не предавайте България
както Георги Димитров в Блед“ на
проф. Николай Овчаров, където между
другото се казва: „...След няколко месеца
се навършват 75 години от една от
най-срамните страници в българската
история - подписването на договора
от Блед. Ще поясня, че става дума за
6
едно от най-големите престъпления на
Българската комунистическа партия
- предателството на българите от
Македония. Именно с договора от Блед
официално е призната македонска нация,
език и всичко останало. Споразумението
е подписано на 1 август 1947 г.
от държавните ръководители на
Югославия и България Йосиф Броз Тито
и Георги Димитров. Тито има план за
анексирането на България още до края
на 1944 г. Това трябва да стане под
формата на обединение в държава на
южните славяни. Слава-Богу, че това в
един момент не съвпада с плановете на
Сталин, който иска да държи България
като верен сателит срещу растящото
влияние на югославския лидер. Именно
така се стига до договора в Блед, чиито
сценарий е писан в Кремъл. Мизата в
този покер между Тито и Сталин става
Пиринският край. Според договора той
ще да бъде предаден на Югославия и ще
влезе в границите на новосъздадената
Народна Република Македония! Цената
е опрощаване на 25 милиона долара
контрибуции към Тито за участието
на България във войната на страната
на нацистка Германия. Още от есента
на 1944 г. българите край Вардар и
в Пиринско са подложени на масови
репресии, за да бъдат приобщени към
новоизлюпената “македонска нация”.
През 1946 г. у нас се извършва т.
нар. “преброяване”, като хората от
Пиринския край са задължени да се
определят за “македонци”. Несъгласните
са преследвани и хвърляни в затворите,
което съответно Тито прави край
Вардар. Впрочем там ситуацията е
много по-страшна и хиляди българи
губят живота си само за това, че не
предават своя народ. Нещата отиват
към анексирането от Югославия на
Пиринска Македония, когато съдбата
предоставя шанс на България. През юли
1948 г. настъпва тежък разкол между
Сталин и Тито, което дава възможност
да не се изпълни клаузата от договора за
предаването на Пиринска Македония.“
Внимателният прочит на филателната
преса от онова време доказва, че
поредицата за Рузвелт по-скоро е идея
на филателни търговци и колекционери,
подхвърлена на пощенската
администрация. Официалното съобщение
за тези марки пък повтаря изказването
на заместник-министъра на пощите и
телеграфите Коста Ганев. То гласи:
През 1948 г. вместо марки за Договора от
“За да постъпят в страната ни Блед излиза серия за паметника на Съветската
чужди девизи, чрез които да се засилят армия.
средствата за успешно провеждане на
важни наши стопански мероприятия, конкурс за “рузвелтовите” марки, на 25
легнали в основата на двегодишния февруари 1948 г. в Главната дирекция
ни стопански план, по решение на на пощите, телеграфите и телефоните
Министерския съвет, Комитетът по се събира жури, което трябва да оцени
издаване на пощенски марки реши…” проектите за пощенски марки, посветени
Тоест, от тези марки ще се печелят на договора в Блед. “Пощенска марка”
пари, затова политическия мотив отива излиза с голямо заглавие “Приети и
на втори план. Само че тогава е 1948- премирани проекти за възпоменателните
ма. Въпреки, че “Пощенска марка” пощенски марки по случай историческото
все още титулува представителите на споразумение в Блед през 1947 г.” Тогава
администрацията с “господа”, другарите все още по митинги и манифестации се
здраво са хванали властта. Между скандира “Сталин, Тито, Димитров”, а
възможността да спечелят западна ромите от “Татарли” добавят “... и другаря
валута (предварителните изчисления са, Шакир Пашов”, тоест циганският
че от поредицата ще дойдат към милион ОФ-лидер. Като информация в съюзното
долара) или да останат на ясни идейни списание четем:
позиции, те избират второто. А най- “На 25 февруари т.г., по покана на
вероятно от съветското посолство да са Главна дирекция на пощите, телеграфите
скръцнали със зъби. Всъщност, идеята за и телефоните бе свикано журито за
серията “Рузвелт” е последният опит през преглеждане, приемане и премиране на
онова време българското маркоиздаване изработените и представени от наши
да се отвори към западните ценности. художници проекти за пощенски марки, с
Обречен опит! които ще се ознаменува неотдавнашното
Историята обича да си прави шеги. историческо споразумение за
Малко повече от две седмици преди приятелство, сътрудничество и
официалното решение за обявяване на взаимопомощ между Народна република

7

Георги Димитров и Тито подписват договора
от Блед.
България и Ф. Н. Р. Югославия –
подписано в град Блед.
На конкурса взеха участие седем
конкурента с по четири стойности от
същите марки.
Одобриха се и премираха проектите
със следните сюжети:
1. Марката от 4 лева, изобразяваща
посрещането на министър-председателя
на Югославия маршал Тито на софийската
ж.п. гара.
2. Марката от 9 лева – замъкът върху
острова в езерото при град Блед.
3. Марката от 20 лева – главите на
великите държавници маршал Тито и
Георги Димитров.
4. Марката от 40 лева –
символизираща звезда, пресечена с
маслинено клонче и гълъбче на върха на
звездата и надпис “Блед, 1. VIII. 1947 г.”
При преглеждането и премирането
на горните проекти, взеха участие и
представителите на Съюзния управителен
съвет, чиито ценни мнения и препоръки
бяха взети предвид.” Събитията, които
следват на международната политическа
сцена слагат кръст на това издание,
нищо, че проектите са одобрени и
премирани. За съжаление, не са известни
художниците, които са работили по тях,
нито са останали материални следи.
Останалата е само информацията по
страниците на филателната преса.
Връзките на България с Югославия тогава
се обуславят единствено от отношението
8
на СССР към нашата западна съседка.
Много скоро след това Сталин обявява
Тито за английски и американски агент,
карикатуристите в София започват
да го рисуват с кървав сатър в ръка, а
определението за него “велик държавник”
е забравено. Както са забравени и
марките.
Така две серии български марки,
определени да влязат в употреба през
1948 г., никога не отиват по пощенските
гишета и класьорите на филателистите.
Първата е предвидена за бизнес, втората
– за политическа пропаганда. Оказва се,
че предначертаната им съдба е една.
Не случайно, но Шестия конгрес на
Съюза на българските марколюбителски
дружества, проведен на 23 и 24 май 1948
г. представителят на Министерството
на пощите и телеграфите Аврам Коенов
изнася реч, която маркира основните
позиции тогава на държавата към
маркоиздаването и филателията. Ето един
абзац от речта му:
“…Обаче, позволявам си да
привлека вниманието ви, че истински
марколюбител е само онзи, който събира
марки за колекции и за удоволствие и не
се ръководи от спекулативни подбуди.
Както Министерството с презрение
отхвърли предложението на един бивш
марколюбител за издаването за чужда
кауза пощенски марки по случай 40
години международна кинематография
– чужд за Народната ни република
обект за ознаменуване, въпреки
примамливите материални изгоди, но
вредни за политиката на пощенски
марки, така и вие другари и другарки
марколюбители, трябва да бъдете
истински марколюбители…”
Жалко, че тогава не сме издали
марки за киното – щяхме да сме първи
и вероятно сега те щяха да са хит в
тематичното маркоиздаване. Но става
ясно, че шанс за атрактивна тематична
филателия тогава няма. Предстои почти
десетилетие, в което най-важното за
българската пощенска марка ще е
пропагандата.
В памет на Мирчо Мирчев
ГЕОРГИ ДЕЧЕВ
Много са интересните хора, свързани
с българската филателия. И всяка епоха
на колекционерството има своите
герои, чиито филателни преживявания
се разказват десетилетия – така тези
люде се превръщат в мит за поколения
марколюбители. Тук си спомням онази
знаменита реплика на телевизионния
режисьор и филателен публицист
Иван Зоин “Филателистите си отиват,
марките остават!” А ми се ще към нея да
добавя, че остават и историите, които
се предават години и години напред в
бъдещето. Така се раждат филателните
легенди – там никой не може да
разграничи чистата истина от примесите
на преразказаното, но може би в това
се и крие очарованието на филателните
приказки.
Преди време в ръцете ми попадна
Бог знай как запазена аудиокасета –
от времената, когато във “Филателен
преглед” разнасяхме един стар
касетофон “Хитачи”. Върху етикета
на касетата бе надраскано “Мирчо
разказва” и аз се сетих, че става дума
за един запис преди тридесет и кусур
години, който направих с Мирчо Мирчев.
Той работеше тогава още в секретариата
на Съюза и въпреки, че никога не се
е кичил със званието експерт, имаше
самочувствието на човек, познаващ
до детайли филателната ни класика. То
си беше и така, но приживе на Васил
Караиванов, малко бяха хората, които
гласно можеха да провъзгласят себе си
за такива специалисти. На записа Мирчо
разказва за “Сантимите”, а като фон се
чува ресторантска музика, спомням си,
че обядвахме или вечеряхме в Клуба на
журналистите.
Преди месеци Мирчо почина, а
десетилетие по-рано бе сполетян от
нещастие и бе друга личност – без
Ръкописна бележка от Димитър Цонев и негов
автограф.
спомени, с пареза и за него се грижеха
близките му. Сега, без значителна
авторска намеса, представям на
читателите на “Филателен преглед”
разказа на Мирчо Мирчев отпреди три
десетилетия за това, колко са редки
първите български марки “Сантимите”:
“Цонев* ми се е клел, че през живота
си е виждал едно единствено каре 50
сантима с оригинална гума и оригинални
зъби. Непипано! И това е Цонев.
Едно време, 1962-ра, много добре
си спомням, защото беше обмяната**,
дойде един пакетар от Враца и ми каза:
“Виж какво, дай да ти продам десет
клеймовани серии “Сантими” по 180
стари лева едната, тоест 18 нови лева.
Било е в началото на годината, още
“вървяха” заедно и “старите”, и “новите”
левове. “Хубаво, бе – казвам му – аз ще
купя десет серии, обаче трябва да са
качествени. И той извади пет биндела
със …“сантими”. Пет биндела, по сто
от всяка стойност, вързани с целофан.
Чуваш ли! “Сантими” на биндели. Вика
– отвори и си избери по десет марки
*Става дума за Димитър Цонев, блестящият
репаратор, за съжаление и фалшификатор на
българската филателна класика, до смъртта си
приятел с Мирчо Мирчев
** Паричната реформа от 1 януари 1962 г., когато
10 стари лева се равняват на 1 лев нов
9
Подобни “сантими” с ажурни печати пакетарят от Враца е продал на Мирчо Мирчев.
от стойност. Избрах си аз десет серии,
платих ги – общо 180 нови лева, много
пари за онова време. После се ядосвах
защо не купих всички сто серии, имах
я сумата, ама дали щеше да ми ги
продаде…
Отивам при Цонев и му разказвам
историята, показвам му десетте серии,
които съм купил. А той: “Ти си взел общо
петдесет бройки марки-сантими, по десет
от стойност. Дай ми ги сега на мен, аз ще
си избера от тях, които ме интересуват
и на всеки три парчета, които задържа,
ще ти давам по един нов “сантим”, без
печат, направен от мен. И действително
– избра си дванадесет парчета, по-
късно ми даде четири негови “сантима” с
извадени печати и с лепило на гърба. От
тези четири едното парче бе 50 сантима.
Всъщност Цонев избра дванадесет
марки с леки, ажурни, печати, по неговия
неповторим начин успя да ги премахне
и да постави лепило (гума) на гърба
им. Години наред, на който показвах
50-те сантима, всеки се кълнеше, че
е оригинално. Само аз си знаех, че е
“Цонево”.
Слушай, от “Сантимите”, без 5
сантима и 1 франк, оригинални нови,
непипани, с истинска гума, без вадени
печати, трудно ще намериш.
От 10 сантима съм виждал досега две
карета, 2-3 банда по три парчета, няколко
чифта и отделни марки. Другото е знаеш
какво...
А от 25 сантима през живота си съм
срещнал 4-5 парчета, за които мога да се
закълна, че са наред.
Нови 50 сантима не съм виждал. И
10
когато питах Цонев дали могат да се
намерят, той ми казваше: “Как да се
намерят, аз знам само четири оригинални
50 сантима и то в каре. Запазих ги за
себе си, за старини. Тъй че няма откъде
да намериш…”
През 1969-та, на световната изложба
в София, размених няколко думи със
знаменития Пули, швейцарецът с
уникална българска колекция. Каза ми,
че само от 50 сантима няма оригинална
марка. Не говори за вадени печати,
репарирани и прочие. За оригинални 50
сантима.
“Това е единствената рядка българска
марка, която нямам в колекцията си
– каза – и за пълна оригинална серия
“Сантими” плащам без да се замисля
пет хиляди долара. Единственото ми
условие е, експертизата на серията да
се извърши в Западна Европа. За мен
нова оригинална 50 сантима е уникална
българска пощенска марка…”
Само си представи какво
представляваше сумата 5000 долара
през 1969-та! Един мой приятел, известна
личност, си купи серия “Сантими”, уж
“чисти”. Не съм я виждал тази серия, но
като му разказах това, което говорим
сега с теб, той ми се разсърди. И като
стане въпрос за български класически
марки, вика “Теб не те слушам!”.
Слуша, не слуша, но в България днес,
категорично го казвам, пълна истинска
серия “Сантими”, в която да няма
репарирани или с вадени печати парчета,
не може да има. Най-малкото, защото
няма оригинална 50 сантима без печат.
Това е…”
Защо първите български тематични
поредици са предназначени само
за локална пощенска употреба
“25 години Априлско въстание” и “25 години от боевете при Шипка”
поставят нов етап в българското маркоиздаване
На 11 април 1901 г. с циркулярно
писмо № 73/10 38 до началниците на
пощенските станции в Княжеството
главният директор на пощите,
телеграфите и телефоните Иван
Стоянович нарежда (писмото е
подписано от неговия заместник
Минков):
“Обявете със специално обявление
на публиката следующето: на 20 и 21
текущи по случай отпразнуването
на 25 годишнината от Априлското
въстание ще се пуснат в продажба
юбилейни пощенски марки от 5 и 15 ст.,
които ще се продават само в течение
на тия два дена и изключително за
писмовна кореспонденция, назначена
за вътрешността на България. Срока
за подаване на кореспонденцията се
определя начиная от 20 до 25 того
включително. Подадената след този
срок кореспонденция, облепена с такива
марки, ще се счита неплатена. До
пристигането на марките в станцията,
поръчките за такива се допущат и
от сега, стига купувачите да внесат
предварително стойността им.”
Така на бял свят идва първата
българска тематична поредица. До
тогава върху българските марки е
изобразяван лъвът от българския
държавен герб, както и държавният герб
на България (в серията за покръстването
на престолонаследника княз Борис в
православната вяра). В юбилейните
марки за въстанието е изобразено
историческото черешово топче като
символ на фона на изгряващото слънце
на свободата. Проектът (тъй като двете
марки представят един и същ сюжет) е
предоставен от Комитета по построяване
на паметника “Цар Освободител”.
Доколко е възможно автор на този
проект да е художникът Хараламби
Тачев? През 1901 г. той още е студент
в Държавното рисувално училище
– приет е там през 1896 г. заедно с
Александър Божинов, Цено Тодоров,
Андрей Николов… Притиснат от бедност
следва почти четиринадесет години, но
е високо ценен и бързо извоюва свое
място в художествените среди. Вероятно
работи с Комитета за паметника “Цар
Освободител”, за което свидетелства и
запазен проект за благотворителна марка
за набиране на средства за паметника.
Именно в този проект се виждат
елементи, които са използвани при
марките “25 г. Априлско въстание”. Този
авторски стил е неподражаем и почти
гарантира, че автор на това издание
действително е Хараламби Тачев.
Филателният експерт Петър Бешков
в своя специализиран каталог коментира
серията така: “… Изобщо марките са
набързо скалъпени, с посредствено
художествено изпълнение и незавидна
съдба. Не са одобрени от Всемирния
пощенски съюз и са били предназначени
за употреба вътре в страната…”
Ако изключим твърдението, че UPU
11
не е приело марките, което звучи твърде
неубедително – никога тази организация
не се е занимавала с одобрението на
изданията на своите страни-членки,
по-скоро има определени цветови
изисквания за номиналите за вътрешна
кореспонденция и кореспонденция
за чужбина – можем да се съгласим с
г-в Бешков, че наистина тези марки са
реализирани в условията на известна
прибързаност. Иначе как да си обясним
липсата на надписа “Българска поща”,
който дотогава идентифицира всяко
пощенско издание на Княжество
България. Това недоглеждане е основната
причина тези марки да са валидни само
в границите на страната и то в един
уникално кратък период от 5 дни.
Така “25 г. от Априлското въстание”
(БК 51-52) всъщност става първата
серия у нас, чиято основна цел не е
задоволяване на нуждите на пощенския
трафик, а по-скоро изпълнението
на пропагандна мисия и създаване
на колекционерски обекти. В друго
циркулярно писмо – от 12 април 1901 г.
Иван Стоянович нарежда на началниците
на пощенските станции:
“…Сутринта на 22 април колкото
юбилейни марки имате продадени ще
внесете стойността им в държавното
ковчежничество или главно
бирничество…получената срещу тая
сума квитанция заедно с останалите
непродадени юбилейни марки ще
изпратите веднага като ценно писмо в
Главна дирекция… за оправдание пред
софийското държавно ковчежничество.
12
АКО НЯКОЙ ОТ КУПУВАЧИТЕ ПОЖЕЛАЕ
ДА МУ СЕ УНИЩОЖАТ МАРКИТЕ
C КЛЕЙМОТО НА СТАНЦИЯТА,
ЩЕ ИЗВЪРШИТЕ ТОВА C ВСЯКА
ГОТОВНОСТ (подчертаното мое – бел
авт.)…”
За пръв път в историята на
българското маркоиздаване висш
служител в българските пощи (в случая
– самият главен директор) говори
за колекционерско подпечатване,
което носи пряка финансова полза на
държавата. Защото пощите ще приберат
пари, за които няма да извършат
съответната пощенска услуга.
Подобна на серията от 1901 г. е и
съдбата на марките “25 г. от боевете
при Шипка” (БК 65-67) от септември
следващата година. Идентични са и
циркулярните писма, изпратени до
началниците на пощенските станции:
“До г. г. началниците на т.п.
станции, София, 5 септември 1902
г. – № 173/26526. Обявете за знание
на публиката следующето: по случай
шипченските тържества ще се
пуснат в продажба юбилейни пощенски
марки от 5, 10 и 15 ст., които ще
се продават на публиката, начиная
от 12 до 30 того включително,
за писмовна кореспонденция за
вътрешността на България и за Русия,
а кореспонденцията, назначена за други
държави ще се облепва с юбилейните
марки. Допълнителни издания от
юбилейните марки няма да има и
срокът на продажбата им няма да бъде
продължен.
Подадените на пощата писма след
30-и септември, облепени с такива
марки, ще се считат неплатени.
Заменянето на тия марки с обикновени
или срещу пари не се допуща…”
От тези редове логично изникват
два въпроса. Първият – защо марките
са само за употреба във вътрешността
на страната и Русия (в това първо писмо
Сърбия не се споменава, името на
тази държава се появява във второто
циркулярно писмо след два дни)? През
1902 г. България е васално княжество на
Отоманската империя и вероятно, за да
се избегне евентуален дипломатически
скандал е прието решение с тези марки
да се облепват писма за страната и за
Русия, която води войната с Турция.
Вторият въпрос е – какво тогава
пощенските служби са разбирали под
“юбилейни” марки и “обикновени”
марки. Защото категорично се забранява
размяната на “юбилейните” срещу
“обикновени” или срещу пари. Тоест, и за
тази серия се смята, че тя има по-скоро
колекционерско отколкото пощенско
значение. И във второто циркулярно
писмо от 7 септември 1902 г., след
обясненията как следва да се процедира
с отчета на продажбите на тези марки, е
записано, както и за марките от 1901 г. за
Априлското въстание:
“...Ако някой от купувачите…
желае да се унищожат с клеймото
на станцията ще извършите това с
готовност…” Проект на Хараламби Тачев от личния му
По отношение на авторството архив – елементи от украсата кореспондират
на серията винаги се е твърдяло, че директно с оформлението на марките “25 г.
проектът е работа на Хараламби Тачев Априлско въстание” и доказват, че той е автор
на серията.
– стилът на художника е очевиден. Но
съществува документ от 26 септември са и първите български карти-максимум.
1902 г., подписан от министъра на Защото и “25 г. Априлско въстание”,
обществените сгради, пътищата и и “25 г. от боевете при Шипка” са
съобщенията Никола Константинов, поредици, създадени са ознаменуване
който гласи: “…На професора по на бележити годишнини в историята на
живопиството г-н Борис Михайлов да младата българска държава и създаване
се отпуснат 100 лева възнаграждение на памет за тях в поколенията. Те не са
за изрисувание модела на юбилейните печатани с мисъл за пощенския трафик
пощенски марки по случай на и слагат началото на тематичната
шипченските тържества, която сума филателия в България.
да се вземе от бюджета на повереното
ми министерство...” Някои филателни Използвана литература:
изследователи предполагат, че тъй 1. “Филателен преглед”, кн.4/2000 г. –
като Тачев е още студент, работата Анастас Анастасов “Точни ли са датите
формално е възложена на професора, на употреба?”
но цялостното изпълнение е на младия 2. Петър Бешков “Специализиран
творец. Така, че и двете тематични каталог, част първа”
серии от 1901-ва и 1902-ра са свързани с 3. Каталог на българските пощенски
неговото име. марки “Фепра”
Така в началото на ХХ в. българското 4. “Филателен преглед”, кн.6 и кн.9/1991
маркоиздаване поставя нов етап в своето г. – Богомил Нонев “Хараламби Тачев –
развитие. Не случайно от този период един от професорите”

13
Административен печат на строяща се
железница прави уникат
чифт от 15 стотинки „Малък лъв”
Двама забележителни български филателни изследователи
задочно спорят върху използването му от гаровата т.п. станция в Карнобат
ГЕОРГИ ДЕЧЕВ
Преди половин век бележитият
филателен изследовател Петър П. (енков)
Петров от Ямбол, работил задълбочено
в областите „Пощенската история и
пощенските марки на Източна Румелия”,
„Изданията „Малък лъв” и „Цензурата и
военната поща през Балканските войни
и Първата световна война”, публикува
във „Филателен преглед” една скромна
бележка със заглавие „Пощенски печат
с място за написване датата на ръка”.
Малко по-късно във времето, в своята
студия-принос „Телеграфо-пощенските
служби и станции в железопътните гари
в България” (Самиздат, Казанлък, 1980
г.) друг изследовател на българската
пощенска и филателна история Стефан
Велтов използва тази бележка, като я
вписва в контекста на своя труд.
И Петър П. Петров, и Стефан Велтов
допускат грешката, че приемат този
печат (клеймо) за пощенски. Това, че
се намира върху пощенски марки не
го прави автоматично такъв. Жалко е,
че е запазен върху марки, а не върху
цялост, за да може да се направят
по-категорични заключения върху
употребата му.
Печатът е двукръгов, диаметрите
му са измерени различно от двамата
автори(?) – Петров ги определя на 33.5
и 21 мм, а Велтов – съответно на 34.5
и 22.5 мм. Текстът гласи „Железница
Я.Б./Карнобатъ”. Най-интересното за
историята е, че това е единствения
14
използван като пощенски печат, в който
датата в датния блок е написана на ръка.
Ето как Петров определя появата на
този печат върху български пощенски
марки:
„...Ж.п. линията Ямбол-Бургас е
строена няколко години и е открита
на 14 май (стар стил) 1890 г... Съвсем
произволно допускам, че той (бел.
ред. –печатът) е обслужвал строежа
на ж.п. линията Ямбол - Бургас в
участъка Карнобат, преди там да има
гарова пощенска служба и е бил на
разположение на канцеларията на
строителите, а след това е останал за
употреба в гаровата служба на Карнобат
повече от пет години...”
Стефан Велтов разглежда употребата
на печата (той го определя като клеймо*)
през призмата на създаването на
гаровите ж.п. служби и станции:
„...Единадесет т.п. служби и шест т.п.
станции са открити по тази железопътна
линия (бел. ред. – има предвид Ямбол
– Бургас). На 15 април са открити т.п.
служби в гарите Ямбол, Карнобат, Айтос
и Каялий (Камено), които първи ползват
датни клейма. В т.п. служба Карнобат е
ползвано необичайно двукръгово клеймо
без дата, като в правоъгълника в средата
датата се вписва с мастило. Това ни
подчертава, че клеймото е изработено
в България. Дали подобни клейма са
ползвани по протежението на строящата
се линия Ямбол-Бургас засега е
неизвестно, но горният текст „Железница
Я.Б.” ни дава основание за това...”
Години наред никой в българската
филателия не продължи проучването
на това клеймо или печат. Нито Петров,
нито Велтов казаха тогава на глас, че
става дума за служебен административен
печат на железницата Ямбол-Бургас.
Велтов говори за „необичайно клеймо”
на т.п. служба Карнобат, докато Петров
още в заглавието на своята бележка го
определя като пощенско, употребявано
именно като такова при строежа на
линията Ямбол-Бургас.
Тъй като още в средата на 70-те
години въпросният чифт от 15 ст.
„Малък лъв” сменя своя притежател-
откривател (Петър Петров), днес не е
ясно къде се намира. Ясно е, че освен
различията в измерването на печата,
Петров и Велтов имат разминавания и в
разчитането на датата – първият смята,
че тя е 12 ноември 1895 г., а вторият –
12 май същата година. Няма спор обаче
за уникалността на този печат (клеймо),
поставено върху марките със сиво-синьо
мастило (според Петров), което го прави
лесно четимо. Аз не мога да се съглася
обаче с един от изводите и на двамата
изследователи – че мястото за датния
блок е маркирано с размери 21 на 6 мм
(според Велтов) и там на ръка трябва да
се вписва датата. Категорично смятам,
че тук имаме среща с административно
клеймо, използвано за
пощенски нужди и то
доста време след като е
изгубило първоначалното
си предназначение. Да не
забравяме, че линията Ямбол
– Бургас е открита през 1890
г., пет години преди датата
на въпросното клеймо.
Според мен в периода 1889
-1890 г., когато се строи ж.п.
линията печатът (клеймо)
си е в ред – с датен блок с
щифтове за съответните
цифри. След това обаче е
захвърлен някъде и пет години
по-късно неочаквано се налага да бъде
поставян върху пощенски марки. Тук е
мястото да кажем няколко дум за т.п.
станцията на гара Карнобат. Тя не се
слави сред ръководството на пощенци
с добра работа на персонала си. На 10
юни 1895 г. например подначалникът на
т.п. станция Пловдив Димитър Попов
представя рапорта се за ревизирането
на т.п. службите на гарите Каялий, Айтос,
Карнобат и Ямбол в началото на месец
юни. За карнобатската докладва:
„...В карнобатската железопътна
станция намерих само изтеглени от
ковчежничеството марки, още в началото
на май, но нито вписани в книга номер
12, нито е внасяно в Ковчежничеството
нещо от продадените такива (бел. ред.
– с една дума служителят прибирал
парите).... след като разправих за....
неизпратените писма облепени вече с
марки ....прегледах книга номер 2, която
намерих за нередовно водена, понеже
вписаните в нея препоръчани писма са
предавани на куриера срещу подпис в
същата, без да бъдат придружени от
надлежни описи...”
Може би във въпросния 12 май
1895 г. (по-малко вероятно 12 ноември
според Петров) клеймото на т.п.
станцията на гара Карнобат се е
повредило. Тогава се чиновникът се
сеща, че има някакво клеймо на гарата,
на което пише Карнобат, но пък няма
15
цифри, загубени Бог знае къде. Затова
подпечатва с него кореспонденцията,
а датата написва на ръка. На другия
ден (да кажем) „нормалното” пощенско
клеймо е в ред и онзи чудноват печат
изчезва от пощенската ни история. Но
той вече е изпълнил предназначението
си и е превърнал обикновения
чифт марки 15 ст. „Малък лъв” в
колекционерски уникат. Едва ли може
да приемем за реална версията, че след
откриването на т.п. станцията на гарата
в Карнобат е липсвало пощенско клеймо
и затова в продължение на месец-два
да е използвано онова от строежа на
железницата. Защото тогава все щеше
да има запазена и някаква друга следа.
Подобен уникат е представен и в
каталога на преминалата в Истанбул
през 2010 г. изложба „Алианс на
цивилизациите”. Виждаме източно-
румелийска пощенска карта, облепена
с марка от Източна Румелия 20 пара и
пътувала от Карабунар до Одрин през
1884 г. подпечатана е по начин, подобен
на чифта от 15 ст. „Малък лъв”, а именно
с административен печат на източно-
румелийската железница от участъка
Карабунар, който е с текст на френски
„Karapounar/C.O.”(С.О. от френски
– Chemin de Fer Oriental или Източно-
румелийски железници). Българският
филателен експерт Иван Костов обаче
смята, че това е само филателен сувенир,
правен навремето и картата реално не
е пътувала по пощата. Но е факт, че и
тук виждаме административен печат на
железница върху пощенски материал.
Но експертните съмнения относно
източно-румелийската карта правят от
чифта „Малък лъв” с подобен печат
нещо повече от филателен уникат.

ПРОДАВАМ ИЛИ РАЗМЕНЯМ:

Пощенски марки от цял свят – чисти и клеймовани

Карти-максимум
Първодневни пликове
И други пощенско-филателни материали
Гарантирана коректност!
0884 72 21 78 ceramicart@abv.bg

16
Марката за 100-годишнината на проф.
Асен Златаров е свалена от машината на
седемдесетия лист от тиража
Тодор Варджиев и до днес се ядосва на пропуснатия шанс
да покаже имитация на гравюра чрез дълбок печат, а
филателистите дебнат за уникат
КУЗМАН ДРАГИЕВ
Преди десетина години на бял
свят се появи уникален екземпляр от
изданието “VII конгрес на българските
професионални съюзи”, в който вместо
годината 1972-ра бе изписано 1971-ва.
Тогава “Филателен преглед” направи
собствено разследване, откриха се
документи, които доказаха, че има
отпечатване на тази марка с изписана
година 1971-ва. Целият тираж на
въпросната марка е трябвало да бъде
унищожен, но се оказва, че по неведоми
пътища една бройка е оцеляла и сега, ако
още е в България, струва много пари.
Доста отдавна имах възможността
да спася от претопяване твърде обемно
количество документи, свързани с
българското маркоиздаване от 70-те и
80-те години на отминалия век. Оказа се,
че не всичко е така, както е описано в
досегашната филателна литература – по
една или друга причина от филателната
общественост са скривани проблеми,
които би следвало да променят
отношението на колекционерите
към дадени издания. Най-вече по
отношение на тиражи, но също така и с
неиздадени или повторно отпечатвани
марки. Какъвто е случая с марката за
профсъюзите от 1971 г. и запазения
уникат от нея.
Оказва се обаче, че историята
понякога се повтаря. И то не винаги като
фарс. Във въздуха виси въпросът – ще
се появи ли уникат и от марката, за която
ще разкажа в следващите редове.
През 1985 г. българската културна
и научна общественост чества
100-годишнината от рождението на
проф. Асен Златаров. Проф. Асен
Златаров (1885-1936) е български учен
и общественик, основоположник на
биохимията в България. Изявява се
и като белетрист. Роден е в Хасково.
Следва химия в Женевския университет
(1904-1907 г.). През 1908 г. става доктор
по химия и физика в Гренобълския
университет. Специализира в Мюнхен
(1909 – 1910 г.). Редактира списанията
„Химия и индустрия“ и „Природа и наука“
и библиотеките „Натурфилософско
четиво“ и „Наука и живот“. От 1924
г. е извънреден, а от 1935 г. редовен
професор в Софийския университет.
Автор е на литературни статии, стихове,
лирична проза и един роман. Макар и да
не е пряко свързан с Комунистическата
партия, през 1936 г. Асен Златаров
посещава Съветския съюз, след което
издава пропагандната книга „В страната
на Съветите“, в която възхвалява
колективизацията. През същата година
умира във Виена.
Българската поща също се включва
в юбилейните тържества. В годишния
тематичен план на Министерството на
съобщенията присъства пощенска марка
от 5 ст. по темата в тираж 900 000 броя.
Тогава това е тарифата за обикновено
писмо в страната и самото количество
17
предполага, че с марката масово ще
се облепва кореспонденция. Защото,
както ще се види по-нататък, за разлика
от други издания от този период, при
марката за проф. Асен Златаров няма
машинно клеймоване на част от тиража.
За художник е определен Тодор
Варджиев. В края на 1982 г. той
дебютира в българското маркоиздаване
с портретни марки, посветени на Симон
Боливар и на Рабиндранат Тагор и новата
марка е продължение на тази линия в
неговото творчество.
В края на октомври 1984
г. проектът на художника
е приет от Експертната
комисия и на 8 ноември
по него започват работа
в Държавната печатница
на съобщенията. В ония
години съществуваше
традиция всички проекти
да се снимат черно-бяло
във фотолабораторията
към Софийски пощенски
станции, която се
помещаваше заедно с
редакцията на “Филателен
преглед” на ул. “Денкоглу”
44 в столицата. Фотографът
Антон Станков (лека му
пръст) си гледаше съвестно
работата и притежаваше
уникален архив от проекти
на български пощенски
марки във вариант преди
да потеглят за печатницата.
За съжаление, всичко това
стана прах и пепел през
годините.
Проектът на Варджиев бе решен в
един цвят – кафяво, с изключително
внимание към детайлите и изящен
щрих. Не случайно в-к “Народна
култура” набляга точно на този момент в
информацията си за новата марка:
“Майсторски разработеният сюжет
с внимание към детайлите и изящен
щрих – това безспорно привлича
вниманието към най-новата пощенска
18
марка, издадена от Министерството
на съобщенията. Тя ознаменува
стогодишнината от рождението на
проф. д-р Асен Златаров. Заслуга за
привлекателно оформената миниатюра
има преди всичко авторът на проекта
Тодор Варджиев. Изработката е на
Държавната печатница на съобщенията,
техниката е дълбок печат.”
Под текста обаче е репродуцирано
изображението на марка, която се
различава значително от онова, което
всеки български филателист
познава като марка за
проф. Златаров. Всъщност,
абсолютно идентично
е само типографското
оформление, тоест
разположението на
текстовете и шрифтовете,
които художникът използва.
А портретът е друг.
Да се върнем към
пощенските документи. На
8 ноември 1984 г. от склада
са изтеглени 13 950 листа
бяла хартия, върху която
трябва да се отпечатат 900
000 екземпляра от марката.
Художникът Варджиев
заедно със Сава Димитров
– секретар на Експертната
комисия по маркоиздаване
към Министерството
на съобщенията са в
печатницата, където трябва
да започне отпечатването.
Авторът е решил портрета
на професора като гравюра,
в стила на чешките майстори, с много
фини линийки. Първите листа минават
през машината, пасери, цвят – всичко
е наред. Докато печатарят изведнъж
рязко спира и категорично заявява, че
не може да продължи работа по тази
марка. Опасява се, че деликатните
щрихи няма да издържат, ще започне
“запушване” някъде по изображението и
на определени позиции в листа марките
няма да са качествени. По спомените
на проф. Варджиев първите отпечатани
листа са били в отлично състояние,
но… Според архивните документи от
изтеглената хартия са използвани 70
листа. Тоест, може да се предполага, че
около 40 листа са били в добро качество
или поне одобрени от художника. Тъй
като всеки лист е от по 80 марки, то
малко повече от 3000 марки от първото
отпечатване на марката за Асен Златаров
следва да са унищожени. Въпросът е
дали не е оцелял някой уникат от тях.
Документи къде и как са нарязани или
претопени тези макулатури липсва. За
разлика от унищожаването на цилиндър
за отпечатване, чието унищожение е
станало на 12 ноември.
Варджиев обаче не са предава. Той
преработва проекта си, удебелява
линиите, които създават илюзия за
гравюра и очаква ново повикване от
печатницата. Там на 10 декември правят
нов цилиндър за марката и прагматично
решават да печатат тиража на части,
за да се постигне желания ефект – най-
напред 150 000, после – пак толкова и
През декември 1984 г. се прави нов опит да се
т.н., докато се стигне до окончателното спаси първона­чалния вариант
количество. “Специалисти” от на автора.
печатницата обаче се събират и решават,
че и при този проект съществува риск печатането. Изтеглените 3000 листа се
от “запушване” и въобще не започва прехвърлят по-късно към поръчка 41 от
31 януари 1985 г.
Марката започва да се работи в Държавна До края на януари се случват две
печатница на съобщенията на 8 ноември 1984 г.
важни неща, свързани с тази марка.
Първо – на художника Варджиев му
писва да се разправя с безпросветници
и решава да остава настрани проекта
с гравюрата. Прави рисунка на нов
портрет на проф. Асен Златаров. Така
изпълнява и препоръката на някой от
Комисията, които искат портретът да
е най-популярният, а не такъв от по-
младите му години. И второ – тиражът
е намален с 300 000. Най-сетне на 5
февруари 1985 г. марката е отпечатана.
Печатарите са доволни, че са изпили
спокойно бирата си, а Варджиев и до
днес се ядосва за пропуснатия шанс да
покаже имитация на гравюра чрез висок
печат.

19
Какъв подарък е направила пощенската
ни администрация на Йосиф Сталин
за неговия 70-годишен юбилей
Едно проучване на починалия неотдавна изследовател на българската пощенска
история Панталей Георгиев
От декември 1947 г. Главната
дирекция на пощите, телеграфите и
телефоните (ПТТ) е преобразувана в
Министерство на пощите, телеграфите
и телефоните. Та ръководството на
това министерство решава да подари
на Йосиф Сталин един албум пощенски
марки за неговия седемдесети рожден
ден. За това иска разрешение от
Министерския съвет, който издава
Постановление № 14 от 6 ноември 1949
г., което има следното съдържание:
„Разрешава се на министерството
на финансите – отдел „Държавни ценни
книжа“ – да предаде безплатно на
Министерството на пощите, телеграфите
и телефоните следните възпоменателни
пощенски марки:
1945 г. „Всичко за фронта“, 1945
г. „Славянски събор“, 1945 г. „Ден на
свободата“, 1945 г. „Ден на победата“,
„1945 г. Заем на свободата“, 1946 г.
„Българо-съветска дружба“, 1946 г. „Ал.
Стамболийски“, 1946 г. „Отечествена
война“, 1946 г. „Република“, 1946 г.
Филателен преглед
списание за маркоиздаване,
пощенска история и филателия
ISSN 0204 – 8752 год. LXXXIII, кн. 9, 2021
1612 София, „Хайдушка поляна“ № 8
СП „Българска филателия
и нумизматика“
За кореспонденция:
1000 София, пощенска кутия 798
20
„Партизани“, 1947 г. „Бойци против
фашизма“, 1947 г. „По случай мира“,
1947 г. „Конгрес на есперантистите“,
1947 г. „Стопанско строителство“, 1947
г. „Пощенска палата“, 1947 г. „Втори
конгрес на ОРПС“, 1948 г. „Отдих и
култура“, 1948 г. „Заслужили артисти“,
1948 г. „Паметник на Червената армия“,
1948 г. „Заслужили поети и писатели“ и
1949 г. „Сталин – 70 г.“, които ще бъдат
вложени в албумаи подарени на приятеля
и защитника на българския народ,
най-големия борец за мир и демокрация
в света, вожда и учителя на цялото
прогресивно човечество – великия
Сталин, по повод неговата 70-годишнина.
Отговорен секретар: Ат. Войнов“
Прави впечатление, че това е пълен
сбор на българските пощенски марки
след 9 септември 1944 г., включително
и редките издания. Албумът е изложен в
Музея на Сталин в родния му град Гори, а
Постановлението на Мнистерския съвет
се съхранява в Държавния исторически
архив във фонд 308, оп. 4, а. Е. 292.
Главен редактор и издател
Георги Дечев
Телефони: 0898 28 26 16, 02 958 63 74
ОРГАН НА СЪЮЗА
НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛАТЕЛИСТИ
© Списание Филателен преглед ООД
Цена 4,10 лв.