Васил Гендов

Българското кино е започнало е преди 100 години – на 13 януари  1915

година, когато в София е прожектиран първият български филм –
„Българан е галант”. По този повод ще си поставим трудната задача да
ви представим най-запомнящите се моменти в развитието на българското
кино, събрани в няколко страници.

1
Първият досег на българина със седмото изкуство е осъществен в Русе на
27- ми февруари 1897 година. Тогава е първата прожекция на филм в
България. 20 години след чудото на братята Люмиер във Франция, т. нар.
„жива фотография” пристига и в България. Не просто като прожекция на
произведение на двамата французи, а като създаването и
прожектирането на първия български филм. Заслугата е на един млад
българин, родом от Сливен, който със своето желание успява да
осъществи това новаторско дело, станало рождена дата на българското
кино. Името му е Васил Гендов-  сценарист, режисьор и актьор във
филма. „ Българан е галант” за жалост не e запазен в наши дни.  За него
се знае, че жанрът му е комедия, черно-бял е, ням е и за първи път е
прожектиран в столичното кино „Модерен театър”. Все още няма 100%
яснота дали филмът е създаден през 1915 година, като според някои
източници, сред които е и самият Гендов, филмът е създаден през 5
години по-рано. Режисьорът оставя и други творби, сред които са и
първият филм, посветен на Васил Левски – „Бунтът на робите” от 1933
година, който се явява и първият български звуков филм, както и
първата екранизация на Бай Ганьо от 1922 година.

2
Към пионерите на българската кинематография можем да добавим още
няколко имена: Борис Грежов, Васил Бакърджиев. Николай Ларин.
Фамилията Вазови, оставила диря в толкова различни сфери, не е
подминала и киното. Александър Вазов, племеник на Иван Вазов, е един
от първите български режисьори.  Те са част от първия етап в развитието
на киното в България, продължил до смяната на политическия строй през
1944 година. От този период са запазени едва 17 филма от около 50
произведения.

След първата вълна, характеризираща се най- вече с ентусиазма на

творците, седмото изкуство преминава към своя втори етап на развитие.
При него вече не се разчита толкова на личната инициативност и
творческа подбуда. Естествено коренната разлика между двата периода е
породена от преминаването на България от монархия към комунизъм.
Кинематографията вече не може да бъде определена като хаотична и
бива умело използвана от властта за пропагандни цели. Идеолозите на
новата власт се стремят филмите и манифестациите да достигат до
миксимален брой хора. За целта се прилагат седмични отечествени
кинопрегледи. Отворени са множествено киносалони дори и в малките
населени места. Пряко свързана със следдеветосептемврийската
кинематография е фондацията „Българско дело”, която контролира
прожекциите на филми във множеството киносалони из цялата страна и
се грижи за подбора на „подходящи” филми. Въпреки контрола на
тоталитарната машина върху киното, през целия период между 44-та и
89-та в България много режисьори и сценаристи успяват да изложат
своите неудобни за властимащите идеи и като следствие на това много
филми биват забранени , изрязани или променени.

3
Захари Жандов

През 1946 година е приет първият закон за кинематографията, който

предпоставя и създаването на киноархив. Нов закон е приет през 1948
година. Той цели одържавяването на филмопроизводството и заменя
фондация „Българско дело” с държавно предприятие „Българска
кинематография”.

Първото име от този период, което трябва да бъде споменато е това на

Захари Жандов. Роденият в Русе режисьор и сценарист има дълъг
творчески живот. Дебютира през 1946 с два документални филма: „Хора
сред облаците” и „Един ден в София”. Първият разказва за живота на
метеоролозите в планинските метеорологични станции и дори печели
международна награда за документално кино във Венеция, а вторият
заснема ежедневието на София и въстановяването на столицата от
бомбандировките. Последният му филм „Боянският майстор” е заснет чак
през 1981 година.

4
През 1950 година излиза първият комунистически игрален филм- „Калин
Орелът” на режисьора Борис Борозованов. Действието се развива през
1893 година, а главният герой е марксист- революционер. Клише, доста
популярно за социалистическата кинематография. Друга кинотворби
през 50-те години на миналия век е „Тревога” 1951 година на Жандов по
пиесата на самоубилия се след 10-ти ноември Орлин Василев. Сценарист
е небезизвестният Анжел Вагенщайн. Следващата година Дако Даковски
екранизира „Под игото”. „Продукт” на 50-те е и може би първият
евъргрийн на българското кино- „Любимец 13” с незабравимия Апостол
Карамитев.

Седмото изкуство у нас бележи голям прогрес през 60-те. През 1962
година е създадено държавното предприятие за филмопроизводство-
Студия за игрални филми „Бояна”. Силно е влиянието на италианското
кино и по- точно от режисьорите Фелини и Антониони. Забелязватр се
наченки на изграждането на жанрови форми, в киното започват да
работят именити творци от литературата като Димитър Димов, Радой
Ралин и Богомил Райнов. На българския кинонебосклон се появяват и
много добри оператори, които вдигат нивото на продукциите.  Сред тях
фигурират имената на Димо Коларов, Борислав Пунтев, Въло Радев и
Виктор Чичов.

Развива се детско кино, продукт на което са филмите „Маргаритка, мама

и аз”, „Капитана” на режисьора Д. Петков и „Краят на ваканцията”, както
и историческите ленти „Калоян” на Дако Даковски и „Легенда за Паисий”
на Йосиф Сърчаджиев. „Инспекторът и нощта”, „Златният зъб”,
„Приключение в полунощ” създават традицията на българското
криминално кино. През 1965 година е заснета първата ко-продукция със
западна държава, носеща името „Заветът на инките” по романа на Карл
Май. Жанровото проявление не подминава и комедиите, сред които личат
имената на „Старинната монета” и „Специалист по всичко”. Екранизират
се някои литературни произведения, сред които класиките „Тютюн” и

5
„Крадецът на праскови”. Утвърждава се първата дама на българското
кино, Невена Коканова.

Сцена от филма „На всеки километър“

През 1969 година  е сътворен и първият български екшън „Осмият” по

мотиви от книгата „Боят настана”, както и „На всеки километър”,
посветен на 25- годишнината от 9-ти септември.

Тенденцията на обезлюдяване на селата и миграцията към градовете е

тематика за няколко филма на Людмил Кирков:  „Селянинът с колелото”
1974 година, „Матриархат”, 1977 година. Сценарист е Георги Мишев-
едно от големите имена в тази професия. Двамата сътворяват и „Момчето
си отива” 1972 година, който ще се запомни и с песента „Хора и улици” в
изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов. Безсмъртен остава и
саундтракът на друг шедьовър от същата година- „Двама” на Мария
Нейкова от „Козият рог” на Методи Андонов. Според мнозина това е най-
значимият филм в историята на българското кино. Като потвърждение на
този факт може да се спомене, че това е единствената родна лента, на
която е правен римейк. Катя Паскалева и Антон Горчев оставят зрителя
без дъх с играта си и трогателния сюжет.

6
„Бариерата” на Христо Христов носи сребърен медал от фестивала в
Москва през 1979 година. От същата година е „Всичко е любов”, който
показва на България рядко срещания талант на Иван Иванов,. Актьорът,
по когото жените, които не въздишат,  са били изключение.

Наследството на следващото десетилетие е неизчерпаемо. То ни

предлага неотразимите комедии с Тодор Колев „Двойникът”, „Господин за
един ден”, „Опасен чар”; шедьовърът  на Иван Андонов „Вчера”, който
представя живота на учениците от езиковата гимназия в Ловеч, техните
отношения, борби и драми. Не можем да пропуснем и гениалната главна
роля на Велко Кънев в „Да обичаш на инат” по сценарий и режисура на
Николай Волев, както и екранизацията на романа на Антон Дончев
„Време разделно”.

За поколенията остават и емблематични детски филми, които все още ни

карат да се усмихваме и да гледаме отново и отново, макар и отдавна да
сме преминали възрастта на целевата им група: най- ясен отпечатък
остават “Таралежите се раждат без бодли ” ,”Куче в чекмедже”, „Горе на
черешата“ и „Васко да Гама от село Рупча”.

7
 Култо
ва реплика от филма „Куче в чекмедже“
Преди да преминем към периода след  10-ти ноември трябва да споменем
и един сериозен фактор, който съпътства тоталитарния период на
седмото изкуство в България- цензурата- много филми са спрени, някои
от които с откровено изсмукани от пръстите доводи. „На малкия остров”,
„Понеделник сутрин”(явяващ се дебют за Пепа Николова и един от
първите филми на Стефан Данилов ), „Кит”, „Привързаният балон”,
„Завърнал се от Унгария”, „Прокурорът”, „Една жена на 33”, „Маргарит и
Маргарита” са само част от заглавията, неудобни за властта, някои от
които никога не виждат бял свят. Сред най- недолюбваните  от режима
режисьори е Бинка Желязкова.

Годините след промените са най- трудният период за кинематографията

ни. Трусовете в държавата засягат всички аспекти обществения живот,
включително и културата. През 1999 година с голяма еуфория и
нетърпени е заснет първият сериал след промените- „Дунав мост”, който
скандализира общественото мнение и разочарова милионите си зрители с
ниска художествена стойност. Новият век донася със себе си
нованадежда за българското кино, което особено в края на първото му
десетилетие изживява своя ренесанс, за който допринасят и новото

8
поколение талантливи творци. Зорница София с „Мила от Марс”, Явор
Гърдев и неговия „Дзифт”, Стефан Командарев и „Светът е голям и
спасение дебне отвсякъде” и съвсем пресният „Съдилището”, Илиян
Джевелеков с „Love.net” и още много режисьори, сценаристи, актьори,
оператори, гримьори  и прочие ни дават увереност, че най- доброто за
българската кинематография 100 години след „Българан е галант”
предстои.