История на един неразбран

герой
Христо Луков
Рождение
Христо Луков е роден на 10 октомври 1887 г. във Варна.
 Семейна среда и ранни години

Христо Луков израства в семейна среда силно повлияна от

възрожденския дух и патриотизма на младата българска
държава. Неговият баща, Ниx
кола Луков, е един от най-младите опълченци на Шипка.
Той умира сравнително млад и с образованието и
възпитанието на младия Христо се заемат двамата негови
чичовци – Христо Цонев Луков и Иван Цонев Луков. И
двамата генерали от Българската армия, участиници във
войните. Ген. Иван Луков е началник на Щаба на
действащата армия по време на Първата световна война.
Той е и част от българската делегация, която подписва
Солунското примирие в края на войната.
Христо Луков е записан да учи във Военното училище
именно под давлението на своите чичовци.
Военно училище

13-годишен, Христо Луков постъпва във

военната гимназия към Военното
училище като кадет от III клас на 27
випуск, първия пълен кадетски випуск.
През 1907 г. завършва Военното на Н. В.
училище и е произведен в чин
подпоручик. За него в словото си при
погребението на Генерала през 1943 г.
близкият му приятел, полковникът от
запаса, Христо Попов си припомня:
„Едно русо, добро момче беше Христо
Луков, когато постъпи във Военното
училище. Това бе синът на един герой
от Шипка.“
Първо назначение
След 7-годишно обучение,
последните две като
артилерист, на 15 август
1907 г. Христо Луков заедно
с випуска си е произведен в
първи офицерски чин.
Подпоручик Христо Луков
започва офицерската си
служба във 2-ри
скорострелен артилерийски
полк – Шумен.
Във войните

Участва във войните за национално

освобождение и обединение като
адютант на артилерийски полк,
командир на батарея и на артилерийско
отделение. По време на Първата
световна война служи в Първа пехотна
софийска дивизия и Пета пехотна
дунавска дивизия. Достига чин майор.
За проявена храброст е награден със
следните отличия:
Орден „За храброст“ 4-та степен, 1-ви и
2-ри клас;
Орден „Св. Александър“ 4-та степен с
мечове и 3-та степн без мечове;
Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен;
Германски орден „Железен кръст“ 2-ра
степен;
Подвиг в края на
войната
На 28 септемрви 1918 г. майор Луков
спасява Кюстендил от сръбска
окупация и анексиране към Сърбия.
Останал на позицията напълно сам с
четири оръдия и няколко местни
овчари, които му подават снарядите,
открива огън по настъпващите
между Царев връх и Калин камък
сръбски войски, с което спира
настъплението им към Българските
окопи, опразнени от войниците под
влиянието на комунистическата
пропаганда
След войните

След приключване на Първата

световна война майор Луков е
командир на Четвърти
артилерийски полк. За известно
време е инструктор по
артилерийсата част във
Военното училище и ШЗО. По
това време той става
организатор на показна
артилерийска стрелба от
голям мащаб, каквато през
1923 г. се провежда край Горна
Баня.
Семейство

През 1922 г. Христо Луков се жени за

своята съпруга, врачанката Невена.
През следващата година се ражда
тяхната едниствена дъщеря Пенка.
Когато е ученичка в Американския
колеж в София през 1943 г., тя става
свидетел на убийството на баща си.
Вече на преклонна възраст, пенка
разказва с какво най-много помни баща
си:
„Неговите сини очи и неговата
безкрайна доброта“. И продължава:
„Той беше образец за точност и
акуратност и същото изискваше от
нас. На обед обичаше да си почине на
дивана само 15 минути със
Началник на
артилерийска
школа

Подполковник Луков е
инициатор за създаването
на артилерийската
стрелкова школа и неин
първи началник между 1924
и 1928 г. През тази школа
минават на преподготовка
и усъвършенстване
стотици артилерийски
офицери.
Научна и
преподавателска
дейност

Ген. Христо Луков има голям научен

принос за военното дело в България,
най-вече в областта на артилерията.
Пише няколо книги на тази тема, сред
които „Артилерийският огън.
Размишления“ (1924), „Учебник за
телефониста“ (1925) и
„Моторизацията на армията“ (1928).
Публикува статии във военни
периодични издания като
„Артилерийски преглед“, „Народна
отбрана“ и „Българска военна мисъл“.
Изнася лекции в Артилерийската школа
и във Военната академия
Изкачване във
военната йерархия

Истински си възможности, напреднечиви

виждания и големи организаторски
способности полковник Луков разгръща,
когато през 1928 г. преминава на работа в
артилерийската инспекция.
Продължителният престой на това
отговорно място му дава възможност да
осъществи много и решителни, някои от
които за първи път у нас, инициативи за
развитие българската артилерия. Нему
дължим „внасянето на мотора“ в
артилерията. Негова е заслугата за
създаването и развитието на
противовъздушната артилерия. Идеята се
ражда през 1933 г. и още през октомври
същата година започва първият курс за
пренасочване на артилерийски офицери в
новото направление. Цялата подготовка
преминава под зоркото око на полковник
Луков.
В Сливен
През май 1934 г. полковник Луков е назначен за
командир на 3-а пехотна Балканска дивизия,
заминава за Сливен и поема пътя на общовойскови
командир. Едногодишното пребиваване в Сливен
оставя трайни следи и незаличими спомени сред
военните и гражданството на града. Дъщерята на
Христо Луков – Пенка Янева, си спомня:
„Още в първите дни след пристигането ни в Сливен
баща ми най-напред посети по домовете им всички
офицери, а след това и подофицери, за да се
запознае с условията, при които живеят
семействата им. По-късно, на групи, той ги канеше
в нашия дом. В скоро време успя да убеди и
организира местните индустриалци и с тяхна
помощ стол за 1500 деца на работници, като
храната се готвеше в казармите.“
Паметно остава изпращането на Генерала от
Сливен. От двете страни на улиците и на пътя до
гара населението на града в шпалир с цветя и
възторжени възгласи се сбогува със своя обичан и
уважаван началник-гарнизон, напавил толкова
много за този град само за една година .
Командир на 2-ра
пехотна Тракийска
дивизия
През 1935 г. генерал-майор
Христо Луков е прехвърлен за
комндир на 2-ра пехотна
Тракийска дивизия в Пловдив.
В Пловдив ген. Луков застава
твърдо срещу
деветнайстомайците, от
които дори е заплашван. Без
самият той да знае, младите
офицери от гарнизона са
дежурили около дома, в който
живее, за да го пазят.
Министър на
войната
Една нощ в края на ноември 1935 г. от София е
изпратен специален влак, който по заповед на
Царя отвежда Генерала в София. Той е назначен за
военен министър в кабинета на Георги
Кьосеиванов.
Започва нов период в живота на Христо Луков.
Заемайки отговорен пост в преломно време, той с
цялата си енергия се отдава на укрепването на
българската войска. Не остава настрана и от
вътрешнополитическите проблеми на страната.
Сред най-важните актове на новия министър на
войната е забраната за политика в казармата.
Войската се връща в казармата, но не за да почива,
а да се готви за онова, на което ген. Луков посвети
живота си – възраждането на българската бойна
мощ. Започва превъоръжаването на българската
войска. Доставят се нови системи оръдия, засилва
се моторизацията на тежката артилерия, доставят
се първите бойки коли. Стягат се редиците на
българската войска.
Убийството
• В началото на 1943 г. нелегалната Българската комунистическа партия взема
решение за физическо отстраняване на опасни за нея политически противници.
• Вечерта на 13 февруари 1943 година Иван Буруджиев и еврейката Виолета Якова
причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на
улица „Артилерийска“ №1 в София, търсейки удобен момент да го застрелят. Това
става едва когато той влиза в къщата си и е посрещнат от невръстната си
дъщеря. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото,
Вторият му изстрел е на халос – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков
притиска с тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата и
двамата започват да се боричкат. Тогава на помощ идва Якова, която убива
Генерала с изстрел в гърба. След това комунистите избягват.
• Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище.
Митрополит Стефан води лично службата. Речи държат изтъквайки заслугите на
Луков полк. Попов от действ. офицери, о.з.ген. Илинов от името на Софийското
дружество на запасните офицери и Илия Станев от името на легионерите. Сред
присъстващите са цар Борис III, княз Кирил, министри и дипломати.
• На 19 февруари 1943 г. излиза официалното съобщение на полицията – 300 000 лв.
награда се обявява за всеки, който даде информация и посочи убийците или спомогне
за разкриването им. Но те така и не са заловени.
 Почивай в
мир.Забранен, но не
забравен