1. Управление на Светослав Тертер /1300-1321г.

• Основните му заслуги са в
отхвърляне на политическата
хегемония на татарите и
стабилизиране на държавата.
• България отново става
независима държава
• Светослав Тертер убива Чака и праща главата му на новия
татарски хан Токту.
• От своя страна татарският владетел отстъпва на България
Бесарабия и Молдова.
• Татарите почват да гледат на България като на съюзна
страна, а не като васал.
• Светослав Тертер се саморазправя
и с враговете вътре в държавата.

Монета на цар Теодор

Светослав
• През 1304 г. Светослав Тертер преминава в настъпление
срещу Византия.
• Превзема редица градове в Източна Стара планина и
много черноморски крепости: Русокастро, Месемврия,
Созопол, Анхиало и др.
• През август 1304 г.
разбива византийската
армия при р. Скафида.
• През 1305 г. деспот Алдимир преминава на
страната на византийците и Светослав
Тертер предприема военна акция срещу
него и му отнема земите в Крън.
• През 1307 г. е подписан договор между
България и Византия, скрепен с брак на
Светослав Тертер с дъщерята на Михаил IX
Палеолог - Теодора.
• Споразумението узаконява териториалните
придобивки на царя от 1304/1305 г.
Михаил IX Палеолог
• В следващите години от
управлението на Светослав
Тертер цари мир.
• Феодалната анархия е
възпряна - видинският
деспот Михаил Шишман
приема върховенството на
Търново.
• Отношенията със съседите
са мирни и приятелски.
• Цар Светослав Тертер умира в края на 1321 г. от естествена
смърт.
• Наследен е от своя син Георги II Тертер.
2. Управление на Георги II Тертер /1322-1323г./

• Възползвайки се от
междуособиците във Византия
Георги II Тертер превзема Пловдив и
околностите на Одрин през 1322г.;
• Младият български цар
изненадващо умира без да остави
мъжки наследник, с което се слага
край на Тертеровата династия.
 3. Управление на Михаил III Шишман Асен /1323-1330г./

• В Търново в продължение на няколко

месеца се води борба за престола.
• Накрая български цар става
бъдинският деспот Михаил III Шишман
Асен правнук на Иван Асен II
• Основател на последната царска
династия на Втората българска
държава – Шишмановци;
• Още през първите години той
предприема активни
политически и военни действия
за обединяването на българските
земи.
• През пролетта на 1324 г.
настъпва с войските си в Тракия,
и присъединява Сливен,
Месемврия и земите на Войсил в
Средногорието. Монограм на Михаил Шишман
• През 1324 г. цар Михаил ІІІ Шишман сключва
мирен договор с Византия, скрепен с
женитбата му за Теодора, вдовицата на
Светослав Тертер.
• Развежда се с първата си жена сръбкинята Ана-
Неда, което влошава отношенията със Сърбия,
която се опитва да завладее и Македония.
• В началото на 1329 година Михаил Шишман
започва подготовка за голям поход срещу
сръбския крал Стефан Дечански съвместно с
Византия. Ана-Неда
„Тъй като вече не достигала храна в лагера на мизите, царят Михаил
решил, че трябва да изпрати войска за храна в деня на примирието. И по-
голямата част от войската се пръснала по околните места за грабеж. А
кралят, като видял пръснатата войска на мизите, (...) пренебрегнал
договора и потеглил срещу тях. Като видял идващата войска на
трибалите, Михаил разбрал, че е излъган, но и сам с възможната бързина
въоръжил войската и я извел на сражение. И преди да са се подредили,
трибалите ги нападнали, обърнали мизите в бягство и ги победили
напълно.“
„История“, Йоан Кантакузин
1. От кое обстоятелство се възползва сръбският владетел?
2. Защо неговите действия могат да се опишат като нечестни?
3. Как византийският летописец назовава двата воюващи народа? Какви са тези имена и
защо според вас ги използва?
• Целта му е не само да отвоюва
западните земи, но и да унищожи
Сърбия.
• На 28 юли 1330 г. през нощта
сръбският крал изненадващо напада
българския лагер и постига пълна
победа. Византия не се включва в
битката.
• Михаил ІІІ Шишман е тежко ранен и
след два дни умира.
Смъртта на цар Михаил в битката при Велбъжд“ (худ. Дж. Х. Валда)
5. Възкачване на престола на цар Иван Александър

а/ цар Иван Стефан /1330-1331/:

- син на загиналия при Велбъжд
цар Михаил III Шишман и
сръбската принцеса Ана-Неда;
- води просръбска политика;

Монета на цар Михаил Шишман и

Иван Стефан
б/ болярски заговор – 1331г.:
- Иван Стефан е свален от
престола и болярите обявяват
за цар деспотът на Ловеч –
Иван Александър. Той е
племеник на Михаил III
Шишман.
6. Първи период от управлението на цар Иван Александър
/30те - 40те години на XIV век/.
Първият период (1331 – 1364) от царуването на Иван Александър е
успешен:
• воюва с Византия, подпомогнат от монголски наемници,
• заличава последиците от пагубната битка със сърбите при
Велбъжд (28 юли 1330 г.)
• възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката
при Русокастро, 18 юли 1332 г.
• използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да
получи (1344 г.) Пловдив и осем крепости в Родопите.
а/ отношения със Сърбия:
- българо-сръбските отношения се
подобряват;
- 1332г. – мирен договор и брак между
сръбския крал Стефан Душан и
сестрата на българския цар Елена;
- 1346 г. – българският патриарх дава
царската титла на сръбския владетел,
а в замяна на това България си връща
някои погранични територии, Цар Стефан Душан и царица Елена, фреска
загубени след Велбъжд. в манастира в Лесново, 1347г
“Сватбата на Елена Българска и крал Стефан Душан” , худ. П.Йованович
- През 1332г. Иван Александър се насочва към Видинска
област, за да потуши бунта на болярина Белаур.
- Видинската крепост е важна за сигурността на България.
„Императорът събрал достатъчно войска и започнал внезапна и необявена война срещу
българите, преди те да разберат, имайки за цел да придобие отново крепостите около Хемус. И
тъй, като навлязъл в неприятелска територия, той започнал да опожарява и опустошава
страната. (...) Научавайки тези неща, Александър, твърде огорчен, изпратил посолство при
императора за мир, казвайки, че не е достойно за християните да се нападат тъй вражески
помежду си, докато има възможност да бъдат в съгласие едни с други (...) и заедно да се
противопоставят на неверниците, които са неприятели и на едните, и на другите. Императорът
обаче заявил, че е правилно възобновените някога от ромеите крепости да принадлежат на тях,
и отпратил пратениците, без да постигнат нищо... Като чул този отговор, Александър съвсем не
можал да го понесе спокойно и веднага събрал своите военни сили, на брой до осем хиляди
души. Той пратил да извикат и две хиляди души наемници от скитите...“
„История“, Никифор Григора
• Каква е военната цел на византиския император?
• Спазва ли той обичая за започване на война?
• Как реагира българският владетел и как се аргументира?
• Коя нова опасност е спомената в текста?
• Какво отговаря василевсът и как бихте оценили водената от него политика?
б/ война с Византия:
- Спорът е за градовете от
южното Черноморие;
- 1332г. в битката при
Русокастро Иван
Александър разбива
войската на император
Андроник III
- Сключен е мир между двете страни,
съгласно който черноморските
градове преминават в българско
владение.
- Мирът е скрепен с годеж на
престолонаследника Михаил Асен
IV и дъщерята на Андроник III –
Мария. Единственото изображение
Михаил IV Асен, заедно с баща
- Мирът се запазва около едно му Иван Александър, двамата
като съвладетели.
десетилетие. Монета от XIV в.
в/намеса в междуособиците
във Византия:
- През 1341г. след смъртта на
Андроник III във Византия
започва борба между
регентите на малолетния
император Йоан V
Палеолог и силния
византийски аристократ
Йоан Кантакузин;
- През 1344г. Иван Александър подкрепя регентството и
императрица Анна Савойска и за благодарност получава
голяма част от Тракия, както и девет крепости в Родопите –
Пловдив, Станимака, Кричим, Цепина и др.
- За да отмъсти на българите Йоан Кантакузин вика на
своя страна турски наемници и ги насочва да грабят
българските земи;
- независимият родопски управител Момчил войвода
първи осъзнава опасността от новите нашественици и
се опитва да им се противопостави.
- 1343 г. – сражението при Абдера завършва с победа
за Момчиловите войски.
- Търновският царски двор обаче не подпомага
Момчил
- На 07 юли 1345 г. в сражението при Перитор срещу
ромеи и турци загива родопският воевода Момчил –
Паметник на Момчил
управител на Родопска област.
войвода в Момчилград
• Така с подкрепата на Йоан
Кантакузин османските
набези продължават.
• През периода 1349-1355 г.
османските набези стигат чак
до Средец (София), където в
битките загиват синовете на
Иван Александър – Михаил
Асен ІV и Иван Асен ІV.
- През 1351г. в Търново пристигат
византийски пратеници с искане
за помощ от Иван Александър за
построяването на флот, който да
спре прехвърлянето на турците от
Мала Азия на Балканите.
- Българският цар желае да
помогне, но в последствие под
влиянието на Стефан Душан се
отказва.
г/ разпадане на Българското царство:
- Първата територия, отпаднала от властта на Търново е
Добруджанското деспотство, управлявано от братята
Балик и Добротица
Пръстен – “убиец”, намерен
при разкопки на Калиакра

Медна монета
на деспот
Добротица
• Иван Александър се развежда
с първата си съпруга
влахинята Теодора І и през
1340г. се жени за еврейката
Сара, която приема
християнството и се
прекръства на Теодора ІІ
• Иван Александър обявява за
престолонаследник сина си от
втория брак Иван Шишман. Царица Теодора I- Царица Теодора -
Бесараб Сара
- През 1356г. след смъртта на
първия му син – Михаил IV Асен
Иван Александър присъжда
областта Видин на сина си Иван
Страцимир като апанаж
- апанаж - голямо поземлено
владение в средновековните
монархии, отдавано за
издръжка на лица от
владетелския двор. Смъртта на Иван Асен IV.
Миниатюра от Манасиевата
• Обособяват се още няколко
самостоятелни владения на
Балканите:
- Прилепското кралство –
крал Вълкашин;
- Сярското деспотство –
деспот Углеша;
- Велбъждското деспотство –
Константин Драгаш
 7. Втори период от управлението на цар Иван Александър

а/ последна война с Византия за градовете по черноморието

- През 1364 г. Йоан V Палеолог отново превзема Месемврия
и Анхиало, Иван Александър търси турска помощ, но се
намесва граф Амедей VІ Савойски и отнема черноморските
български градове в полза на Византия.
- През 1364 г. османците
превземат териториите по
долината на река Марица –
Ямбол, Стара Загора и
Пловдив.
- Същата година Иван
Александър сключва
споразумение с османците,
което временно спира
техните набези.
б/ отношения с Унгария:
- 1365г. унгарците
завладяват Видинската
област и пленяват Иван
Страцимир;
- С много компромиси и
дипломация през 1369г.
Иван Александър успява
да освободи Видин.
в/ вътрешна политика
- подписан е търговски
договор с Венеция, който й
осигурява изгодни условия в
България и значително
увеличава стокооборота през
българските пристанища.
в Търново дори се обособява
отделен „франкски“ квартал
за чужденците.
- цар Иван Александър активно
покровителства духовници и живописци и
взема активно отношение по религиозните
въпроси, свързани с някои нови учения в
християнството (исихазъм, варламитство).
- запазени са прочутите Зографска и
Мрачка дарствени грамоти със златен
печат (хрисовул).

Зографска грамота
- един от най-прочутите
български книжовни паметници
от Второто Българско царство,
Лондонското четвероевангелие, е
изготвен от монаха Симеон лично
за цар Иван Александър.
съдържа 268 листа и 366
многоцветни миниатюри и е част
от серията „Паметта на света“ на
ЮНЕСКО
г/ смъртта на Иван Александър:
- 17 февруари 1371г.;
- на престола в Търново го наследява Иван Шишман;

Пророк Давид и цар Иван

Александър.