Домашна работа

Задача за самостоятелно проучване:

Ирина Комнина (съпруга на цар Иван Асен II)
Ирина Комнина Дукина е българска царица, съпруга на цар Иван Асен II и майка на
цар Михаил II Асен. Дъщеря е на епирския деспот Теодор Комнин и Мария
Патралифена. Ирина имала двама братя, които един след друг били владетели на
епирската държава - Йоан и Димитър, а също и една сестра на име Ана.
Битката при Клокотница през 1230г. се оказала повратна за Ирина – в сражението баща
й бил разбит и попаднал в плен с цялото си семейство. Семейството й било отведено в
Търново. В българската столица Теодор Комнин организирал заговор, но бил разкрит и
осъден на ослепяване.
Иван Асен II е запленен от „хубавата и стройна“ Ирина казва, че я обича „не по-малко,
отколкото Антоний – Клеопатра“. Търновският патриарх Висарион, стриктно
придържайки се към православието, отказва да благослови съпружеската двойка, преди
да е изтекъл срока на траура за предишната царица (Анна-Мария Унгарска), сватба.
Иван Асен II не се поколебава да осъди на смърт несговорчивия патриарх. От своя
страна църквата отказва да признае царската титла на Ирина и канонизира патриарх
Висарион за светец. Иван Асен II се жени за Ирина през 1238 г. От този брак имат 3
деца: Ана-Теодора, омъжена севастократор Петър; Мария, омъжена за Мицо Асен
(български цар); Михаил II Асен, оженен за Анна Ростиславна, руска княгиня.
След смъртта на Иван Асен II през 1241 г. на търновския престол се възкачва Калиман I
(Коломан I), син на царя от първата му съпруга Анна-Мария Унгарска. Овдовялата
царица Ирина заедно със сина си Михаил Асен трябвало да напусне Търново и да се
върне в Солунската империя. При управлението му България бързо губи позициите си
на първа балканска политическа сила. Неуспехите пораждат силна опозиция, целяща да
го отстрани от престола и да постави на негово място сина на Иван Асен II и Ирина
Комнина. Ирина оглавява болярската опозиция срещу Калиман I. През 1246 г. той e
отровен и на престола се възкачва синът ѝ Михаил II Асен. Ирина Комнина застава
начело на управлението на страната като регент на сина си, който по онова време е
непълнолетен. Управлението на Михаил ІІ Асен започнало зле. Царският тъст
Ростислав Михайлович подкупен с много дарове от византийците сключил неизгоден
мирен договор. Това предизвикало недоволство в България, от което се възползвал
царския братовчед Калиман. Той убил Михаил ІІ Асен, оженил се за неговата съпруга,
но не успял да се закрепи на трона и скоро бил убит. Ростислав Михайлович се
провъзгласил за цар на България, но като не получил никаква подкрепа и се изтеглил.
На българският престол се възкачил Мицо, който се оженил за дъщерята Ирина
Комнина и Иван Асен ІІ – Мария. Така овдовялата майка отново се оказала в близки
отношения с българския цар. Но Мицо не успял да задържи дълго властта. Престолът
бил завзет от цар Константин Тих. Промяната била неблагоприятна за Ирина Комнина,
тъй като нейната съименничка била внучка на унгарката Ана Неда и племенница на
Калиман І. По-късно Ирина става монахиня под религиозното име Ксения. Изгонена е
от България след смъртта на сина си през 1256 г. и последвалата борба за българския
престол. Прекарва остатъка от живота си в родовите си имения край Солун.
Мария (съпруга на цар Константин Асен и на Ивайло)
Мария е втора дъщеря на византийския аристократ Йоан Кантакузин и Евлогия
Палеологина, сестрата на Михаил Палеолог. Византийският хронист Георги Пахимер я
описва като изключително коварна, хитра, с голямо влияние в обществото и особено
сред църковните кръгове.
Брак с цар Константин: Бракът на Мария с цар Константин е осъществен през 1269 г.,
скоро след смъртта на царица Ирина Ласкарина Асенина през 1268 г. За нея българския
цар е втори съпруг, а за него този брак е трети. Предлагайки ръката на Мария на
Константин, Михаил Палеолог цели да отслаби българския натиск за известно време.
Михаил Палеолог отлага за неопределено време крайното решение под предлог, че е
нужно да се роди наследник, който да легитимира българската власт над обещаните
византийските територии. Това поведение на императора предизвиква силно
недоволство в търновския дворец и доста подронва авторитета на Константин. Мария,
открито подбужда съпруга си да обяви война на империята. Михаил Палеолог
привлича на своя страна татарския вожд Ногай. Така в тила на българите императорът
има мощен съюзник, който „веднага щеше да нападне в гръб ако той (Константин)
нападнеше войските на императора“. Към 1275 г. цар Константин е тежко болен. Той
пада от коня си по време на лов и се наранява лошо. Царицата иззема управлението.
През 1276 г. престолонаследникът Михаил е коронясан като съвладетел. За сметка на
разгромената болярска опозиция се появява още по-страшна заплаха, въстанието на
Ивайло.
Брак с Ивайло: Командваната от возещия се в колесница български цар войска е
разбита в първото сражение с въстаниците, а самия той е посечен. Част от болярите
преминават на страната на Ивайло, а столицата е обсадена. Мария не се отказва от
властта. Тя държи контрола над столичния град, разчитайки на непревземаемостта му.
Михаил VIII Палеолог решава максимално да се възползва от смутовете в България.
Целта му е не само да смаже Ивайло, но и да отстрани омразната си племенница,
поставяйки на престола протежето си Иван Асен III. Въстаническият водач и царицата
сключват брак. Освен че новият ѝ съпруг бил човек от най-ниските слоеве на
обществото, той бил убиец и на съпруга ѝ, от чиято смърт не било минало много време,
а и синът й трябвало да нарича убиеца на баща си татко. Бракът с Ивайло се оказва
несполучлив. Макар да признава Михаил за престолонаследник, „варваринът съвсем
скоро намразил нежностите на жена си“ и дори я биел. Нещо повече, той привлича на
своя страна болярите, които преди това били гонени и преследвани от царицата.
Независимо от всичко Мария удържа властта си в Търново до идването на слуха, че
Ивайло е разбит от татарите.
Търновските боляри капитулират пред протежето на императора – Иван Асен III. Тези,
които отдавна мразели Мария, приемат новия цар, а тя и синът ѝ са изпратени в Одрин.
Мария и сина ѝ са отведени в Константинопол и както изглежда скоро бившата царица
намерила достъп до политиката, включвайки се в православната „партия“ на майка си
Евлогия. Отбелязва се, че от Ивайло и Мария имат дъщеря, чието име е неизвестно.
Елена (сестра на цар Иван Александър и съпруга на цар Стефан Душан)
Елена Срацимир е кралица и първа царица на Душановото царство – съпруга на цар
Стефан Душан и майка на цар Стефан Урош V. Сестра на цар Иван Александър. Елена
е потомка на три престижни средновековни балкански владетелски рода – Комнини,
Асеневци и Шишмановци. Тя има още трима братя и една сестра – Иван-Александър,
Йоан Комнин, Михаил и Теодора.
Брак със Стефан Душан: През 1331 г. болярски преврат поставя на българския престол
брата на Елена – цар Иван-Александър. По онова време положението на Българското
царство е трудно. От една страна, на юг продължава традиционното съперничество
между Търново и Константинопол за контрол над тракийските градове и тези по
черноморието, а от друга, прогонването на сръбското протеже Иван Стефан от
българския престол обтяга допълнително и без това трудните отношения между
България и нейния възмогнал се западен съсед – Сръбското кралство на Неманичите,
начело с крал Стефан Дечански. Благодарение на пробългарските настроения и
антивизантийската външнополитическа линия на новия сръбски крал, диалогът между
Иван-Александър и Стефан Душан се оказва по-лесен и между двете страни започват
преговори за скючване на мир. Мирният договор е подписан през 1332 г. и според
условията трябвало да бъде скрепен с династичен брак между Стефан Душан и
сестрата на българския цар – Елена. Сватбата между Елена и крал Стефан Душан е
отпразнувана на 19 април (Великден) 1332 г. Така Елена става поредната българка,
коронована за сръбска кралица, а след провъзгласяването на Душан за цар през 1346 г.
и за първа царица на Сърбия.
Първите години от брака на Елена и Стефан Душан са трудни за българката поради
продължителното бездетие. Стефан Душан започва преговори с немския император за
ръката на една от дъщерите му. Насред преговорите обаче, през 1337 г., Елена ражда
дългоочаквания престолонаследник – Стефан Урош V, с което преговорите са
прекратени. Присъствието на Елена в Сърбия е важна предпоставка за добрите
отношения между българи и сърби през времето на царуването на съпруга ѝ.
През 1347 г. цар Стефан Душан заедно с царица Елена и Стефан Урош посещават Света
гора Атонска, където даряват богато тамошните манастири. Така царица Елена остава в
историята и като първата жена, чийто крак стъпва в забранената за жени територия на
Атон.През 1350 г. Елена става гражданка на Венеция – акт, с който републиката
вероятно изразила благодарността си към сръбската царица за някоя важна услуга от
нейна страна.
Цар Стефан Душан умира неочаквано през 1355 г., оставяйки на престола младия си
син Урош V, което дава възможност на Елена да поеме властта на царството като
регентка на сина си до 1356 г. Въпреки че през 1356 г. царица Елена се замонашва и
приема монашеското име Елисавета, това не отказва амбицираната вдовица на Душан
да се занимава с политика. При последвалото след смъртта на царя съперничество за
короната между сина ѝ Стефан Урош и полубрата на Стефан Душан – Симеон Урош, по
причини, които не са напълно ясни, Елена се оттегля в Сяр. Тя управлява Сярското
княжество близо десетилетие след смъртта на Душан, като първоначално признавала
върховната власт на сина си. През 1360-1361 г. обаче срещаме името на царица Елена
вече като напълно самостоятелна владетелка в Сяр. През август същата година тя се
споменава и в дубровнишки документи и вероятно по това време тя вече се е намирала
в двора на сина си цар Урош или в своите зетски владения. Царица Елена умира на 7
ноември 1374 г.
Изготвила: Саня Бутрева от X“в“ клас