Управление на цар Ивайло

1.Име

-Името става популярно покрай цар Ивайло (1277-1280), чието пълно име е Курт Докс
Уваш. Курт на старобългарски означава "вълк", а Въло, Въил, Иваил, Ивайло са по-късни
негови славянски транскрипции. Името Курти може да се срещне и до днес в
Ямболския край. Името Докс, което наистина се превежда като "свиня", обозначава
годината на възцаряването на Ивайло според прабългарския календар, а Уваш
(великолепния), е прозвището му.

2.Извори

Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата „лахана“

произлиза от гръцкото „λαχανον“, което означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“.
Този прякор на Ивайло е свързан и с друг – Кордокувас, който произлиза от думата
„бърдоква“ – маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква
Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле
и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“ (Георги Пахимер). Истинското му име е
известно благодарение на една приписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.

3.Години на управление- 1278-1279

4.Начин на поемане на управление

-Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII век довеждат
българското население до отчаяние. Цар Константин I Тих Асен е неспособен да защити
държавата и поданиците си. Това дава възможност на Ивайло да оглави народното
недоволство и да стане водач на въстание, което започва през пролетта на 1277 г. За
кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече
области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои
битка между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а
самият цар – посечен от Ивайло. Византийският император Михаил VIII желае
българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово
влияние, затова решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен, когото провъзгласява за
цар под името Иван Асен III и жени за своята дъщеря Ирина Палеологина. Когато
царица Мария, съпругата на Константин Тих, научава за това, тя взема решение да
предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в
Търново и през пролетта на 1278 г. става законен български цар.

5. Хронологично проследяване на външно-политическа дейност

-Обстоятелствата принуждават Ивайло да воюва на два фронта – срещу ромеите и

срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг през
лятото и есента на 1278 година. После потегля срещу татарите, но е принуден да се
защитава в крепостта Дръстър.

-Византийският пълководец Михаил Глава извършва десант във Варна и влиза в

Търновград – 1279г.

-Същата година на трона се качва Иван Асен III

- През 1280г. Ивайло се завръща и отново обсажда Търново и разбива пратените

византийски армии. Изплашен, Иван Асен III задига царската хазна и напуска Търново,
избягва в Константинопол с жена си.

-Търновското болярство издига на престола Георги Тертер

-Търсейки помощ при татарския хан Ногай, „селският цар“ е

убит.

6.Оценка

-Славата на Ивайло като ”добър и справедлив цар”, селски вожд и защитник от

татарите остава в народната памет за векове. Не случайно след неговата смърт още
през 1294 г. в Тракия се явява някой си Лъжеивайло, за който византийския историк
Георги Пахимер пише: ”Само името Лихана беше достатъчно, хората му да спечелят
победа, където и да се явят. Така за кратко време се събраха несметно число войници”.