Одринско царство

НАСКО- Одринското царство възниква в средата на 5 век пр.н.е. при обединението на

няколко тракийски племена, начело с одрисите. То възниква в Югоизточна Тракия и
обхваща Вардар и Струма на запад, до Дунав на север, Черно море на изток, Бяло и
Мраморно море на юг.. Населението на Одриското царство включва траки и гръцки
полиси. Смята се, че цар Терес I поставя началото на Одриското царство някъде през първа
половина или средата на V в. пр.н.е. За столица на Одриското царство се считала Ускудама
(днешен Одрин), но по онова време местонахождението на владетеля определяло
столицата, а те обикаляли постоянно територията си и имали множество резиденции.
Траките

ГАЛЕНА-След като синът на Терес, Ситалк, се изкачва на трона. По негово време към
Одриското царство се присъединяват земите на север от Хемус (Стара планина), чак до
устието на р. Дунав. При него държавата се разширила значително. Според древните
летописци, Одринското царство можело да се обиколи откъм море с товарен кораб за 4
денонощия, ако духа попътен вятър. По суша пешеходец можел да го прекоси за 13 дни.
В него влизали земите и на други тракийски племена, които били покорени от Ситалк и му
плащали данък. Ето защо го наричали не само цар на одрисите, но и цар на траките.
Мощта на тракийската държава била толкова голяма, че враждуващите помежду си гърци
често прибягвали до услугите на войските на Ситалк.

НАСКО-Владетелят имал огромна власт над своите поданици. Бил главнокомандващ

армията и върховен жрец. Той управлявал държавата с помощта на племенните князе и
временен царски съвет. Одринското царство нямало постоянна столица. За да контролира
държавата си, царят бил в непрекъснато движение. Така главна за страната ставала
крепостта, в която той отсядал. През 424 г. пр.н.е. Ситалк умира и на трона се изкачва Севт.
Севт подновява съюза с атиняните, подписан от Ситалк преди него. Малко по-късно
събира войска от наемници и започва военна кампания срещу атиняните на югоизток, в
района на Тракийския Херсонес (Галиполи). Според древни източници той успява да
завладее един от градовете им, но след това всякаква информация за него изчезва.

ГАЛЕНА-Последният велик одриски цар бил Котис I. По време на неговото царуване

Одриското царство било в разцвета си. Съюза с атиняните продължава да важи и по-късно
той дори получава почетно гражданство в знак на приятелството между двата народа.
През 359 г. пр.н.е Котис е убит, вероятно по поръчка на Атина. След смъртта на Котис,
Одриското царство се разединява, разделено между тримата му сина. След разцвета на
държавата на одрисите последвали години на упадък. Това било използвано от
македонския владетел Филип 2, който нахлул с войските си в Тракия. Въпреки героичната
съпротива, той покорил тези земи. Това станало през 4 в.пр.Хр. Филип 2 поставил свои
гарнизони в големите тракийски градове и променил имената на някои от тях.
НАСКО- Ала, крепящото се върху насилие македонско владичество, не било трайно. Някои
племенни князе станали васали (владетел на земя, подчинен на своя цар, а също цар,
подчинен на по-силен цар) и така успели да запазят своите земи и богатства. С тяхна
помощ се възстановила държавата на одрисите, която скоро укрепнала в стремежа си към
независимост. При управлението на Севт 3 възроденото царство достигнало нов възход.

ГАЛЕНА-Той бил силен владетел, поддържал голяма войска, строял непристъпни крепости.
Пръв започнал да сече монети със своя образ. Одринското царство отново се превърнало в
най-силната тракийска държава. Тя станала най-сериозният балкански съюзник на Атина и
Спарта и накарала македонците да се съобразяват с мощта й.
След смъртта на цар Севт 3 от север нахлули келтите и завладели част от тракийските
земи. Скоро нашествениците били прогонени, но тогава тогава се появил друг, много по-
опасен враг- Римската империя.
Към средата на II век пр. хр. Римляните нападат обединеното Одриско царство,
прилагайки известната си стратегия - Разделяй и владей! . Разпокъсаната Тракия най-
накрая пада под властта на римляните през 45 – 46 г. сл