Терминът ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ означава нашествията и миграциите, засегнали

територията на Римската империя в Европа и Северна Африка между края на IVв.сл.Хр.

и края на VIIв.сл.Хр..

Историята на Великото преселение се изследва изключително трудно, тъй като

наличните източници са редки и произлизат само от римски автори.Изключение са
остготите и англо-саксите, оставили писмени източници.Трябва да се прибягва до
разнообразни източници на имформация: археология, лингвистика, ономастика,
антропология, естетика и история на изкуствата.

Великото преселение кото разделна граница на античността и средните векове е

само един малък хронологечески отрязък от по-сложен и траен процес на миграции,
ориентиран от изток на запад и от север на юг, започнал с нашествието на кимери и
тевтонци към Средиземноморието през llв.пр.Хр. и завършил с нахлуването на
монголите в Европа през 1237 – 1241г.

Великото преселение поставя най- общи проблеми – например съгласуването на хуните

върху Китайската империя, империята Гупта в Индия и Римската империя в Европа
между 350 – 550г.сл.Хр..Движението на хуните се налага от природни явления като
засушаването в Централна Азия през периода или пък покачването на нивото на морето
по германското крайбрежие.А религиозните мотиви при миграциите могат да бъдат
игнорирани до появата на исляма.

Всеобщо обяснение за миграциите между IV – VIIв. засега няма.

Различават се три големи вълни на сухопътни миграции: първата е от IV и Vв.сл.Хр.,

втората – между края на Vв. и началото на VIв., края на VIв. до последната – от
началото на VIIв..

ПЪРВА ВЪЛНА НА ПРЕСЕЛЕНИАТА (IV – Vв.)

Първата вълна на преселениата е най-важна, тъй като засяга цяла Европа.В началото на

Този учебен материал е публикуван от потребител в

www.referati.org
IVв. Римската империя успява да заздрави границите си след нашествията от lllв..Тя
получава изключително тежък удар от племена, заселили се от столетия по течението на
р.Рейн, като франки, алемани и вандали.Все пак по рейнската граница положението е
стабилизирано и ударък идва от изток, където през 375г. хуните нанасят удара си срещу
Остоготското кралство.За период от 55г. границите на империята практически
изчезват.Рим никога не се съвзема от тази удар.

ХУНИ И АЛАНИ

За хуните не се знае почти нищо до края на llв.сл.Хр.Към тази дата племето води
номадски начин на живот в степите на север от Кавказ.Самите хуни известни в
европейската история, говорят по всяка вероятност тюркси език и боравят отлично с
двойно огънатия лък, камшика и ласото, както и коня, основното животно за осигуряване
на прехраната им.Те са с бръснати черепи, със специални метални
превръзки.Деформират главите на децата си, избиват възрастните си и при появата си в
средиземноморския ареал веднагаса отъждествени с варваризма.

374 – 375г. Впродължение на две лета, хуните провеждат внезапна и необяснима

унищожителна военна кампания срещу готите, разположени в Източна Украйна.През
лятото на 375г. в кръвопролитно сражение крал Ерманарих е разбит и се самоубива.След
смъртта му готите се разделят на два клона – източни и западни – и в продължение на
20г. не успяват да се противопоставят на хуните, които се установяват в Украйна,
контролират румънските равнини и през 396г. стигат до Унгарската равнина, където се
установяват трайно.Римската империя, първоначално доволна от разгрома на вечните си
врагове – готите, поддържа приателски отношения с хуните.

408г. Внезапно хуните започват дълбоки рейдове във вътрешността на римската

територия на юг от Дунав.Източната Римска империя веднага скъсва дипломатическите
си отношения с тях, докато на Запад продължават да мислят, че е възможно да се
договорят с хуните, както и да използват тяхната конница като спомагателна войска и да
я изпращат срещу германските племена.

434 – 453г.Управление на Атила и годсподство на хуните в Европа.Този забележителен

вожд на хуните експлоатира със завидна политическа далновидност разделението в
римския свят и сред варварите.Изглежда Атила е разполагал с една от най-добрите за
времето си шпионски мрежи, защото почти всеки негов рейд има съвсем конкретни и
правилно поставени цели.До 449г. кампаниите му са насочени главно към Източната
Римска империя и най-вече срещу градовете във вътрешността на Балканите.От 450г.
Атила променя посоката на рейдовете си и нахлува в Западната Римска империя.

451г. На 12 април Атила пресича Рейн в околностите на Майнц, опустошава Източна

Галия и стига до вратите на Орлеан, обсъжда го, но скоро го изоставя.При завръщането
си към унгаските степи той е пресрещнат от римския генерал Аеций и негови
спомагателни войски от готи, франки и вандали.На 20 юни е принуден да се оттегли
след битката при Каталунските полета, където е победен.

452г. Отново през пролетта Атила се насочва към Италия и разорява градовете по
течението на р.По.Съвсем ненадейно след срещата с папа Лъв l Велики при Минцио, край
Рим, Атила се завръща обратно в Унгария.В началото на януари 453г. той умира.Към
датата на смъртта му хунската държава включва територии на изток от Елба и на запад
от Волга и е най-голямата и силна държава в Европа за времето си.Между наследниците
на Атила – Елах и Ернак, започво война за надмощие и след 454г. държавата
практически не съществува в първоначалния си вариант.Към края на Vв. хуните са
изчезнали от историческата сцена и оставят само вледеняващият спомен за
безпощадните си рейдове в римска територия.Християнската историография никога няма
да забрави прякора на Атила – Бич Божи.

Заедно с хуните в Европа пристига и още едно конно преме – АЛАНИТЕ.Те са от иранси
произход и от lllв.сл.Хр. контролират територии на север от Кавказ, което ги прави
значително по-близки до Персия.През 406г. аланите пресичат Рейн и заедно с други
германски племена плячкосват цяла Галия за около две години.Една част от аланите
предлага услугите си на римската власт, докато други се съюзяват с различни германски
племена единствено с цел грабеж или разбойнически рейдове.След като разграбват
Галия по голямата част от аланите преминават в Испания и се съюзяват с вандалите,
под чието ръководство преминават в Африка.След 430г. източниците не споменават
името им като самастоятелно действащо племе.

ГОТИТЕ

Сред германските племена , включени в първата вълна на преселението, готите са най-

многобройното и най-силното.Към IVв. те имат зад гърба си богат опит в преселенията,
започнали от източните брегове на Балтика и приключили в Украйна, където се
установили през llв.сл.Хр.Още от това време те се издигат като най-значителната
групировка сред източногерманските племена.Пребиваването им в степите на север от
Черно море слага отпечатак върху нравите им и те се превръщат в коннци – полуномади,

Този учебен материал е публикуван от потребител в

www.referati.org
имитиращи сарматите.В Украйна готите се разделят на две части и от средата на
IVв.източниците говорят за ОСТГОТИ и ВЕСТГОТИ, което означава източни и западни
готи.Сериозна промяна сред готите е ,че във връзка с войните срещу Рим и рейдове в
Мала Азия много вестготи приемат християнството в началото на IVв..Така между 330 и
340г., когато Източната Римска империя има владетел-арианин – Константин ll –
готите са покръстени от техния апостол Улфила в арианската форма на
христианството.И това тласка почти всички източногермански племена да ги
последват.По стечение на обстоятелствата арианската ерис изчезва, отречена в Римската
империя, и християнството, вместо да обедини римляни и варвари, ги
разделя.Впоследствие цялата литература на готски език е обявена за еретична и
системно унещожавана.

238г. Римският император Гордиан разгромява в Тракия военен отряд на готи.След тази
дата готите подемат морски експедиции, като пресичат Черно море, достигат до
Босфора и се стремят да проникнат към Егейско море.

271г. Оттеглянето на римляните от Дакия ориентира готите да изградят мрежа от

укрепления, за да я колонизират.Това колонизиране продължава повече от век и
прекъсва с нашествието на хуните през 375г.

На 9 август 378г. край Адрианопол е убит император Валент в една от най-известните

битки на късната античност под упралението на Фритигент, защото местното население
отказва да приеме неговите готи.

376г. Повечето остготи остават заедно с хуните в Карпатите, признават техния

протекторат и по-късно се придвижват заедно с тях към Унгария.

ВЕСТГОТИ И ВЕСТГОТСКА ДЪРЖАВА В ЮЖНА ГАЛИЯ (418 – 531г.сл.Хр.)

След като разгрумяват римската войска край Адрианопол, вестготите не се установяват

трайно на Балканите.

396 – 410г. АЛАРИХ l успява да обедини вестготската аристокрация и да стабилизира

положението си на вожд дотам, че да бъде избран за крал.Личната кариера на Аларих
първоначално е вързана с римския генерал от вандалски произход Стилихон, чийто
федерат е между 392 и 395г..През 401г. Аларих насочва вестготите към Северна Италия и
през декември преминава в долината на р.По.За около десет години Аларих кръстосва
цяла Италия, а император Хонорий предпочита да се скрие зад стените на Равена и по
никакъв начин не приема нашествието им.Изоставен на своята съдба, Вечният град –
Рим – води множество преговори в лицето на своите патриции и сенатори, както и на
папски пратеници с Аларих и сключва множество договори с него.През 408г. след
убийството на Стелихон, отношенията между Рим и Аларих се скъсват и вестготите
пристигат пред вратите на града, получават огромен откуп, който се оказва
недостатъчен.На 24 август 410г. градът пада за първи път в ръцете на чужди
нашественици.След като разграбва Рим, Аларих се насочва към Сицилия, с намерение да
се прехвърли в Африка, но умира през септември в Калабрия.

410 -415г. АТАУЛФ променя пробрамата на действие и се насочва към Алпите.В

началото на 412г. вестготите достигат Южна Галия.През януари 414г. Атаулф получава
ръката на Гала Плацидия, дъщеря на император Теодосий, и с това се признава за негов
федерат в Аквитания Сегунда.Вероятно към тази дата трябва да се отнесе и началото на
Първото германско кралство в Римската империя.

415 – 418г.Наследникът на Атаулф ВАЛИЯ първоначално прави опит да пресече

Гибралтарския проток и да изтегли вестготите към Африка, но участва в метеж срещу
централната власт, но след потушаването му получава статута на федерат, чрез договор
на равноправни начала с Рим през 416г..Според този договор, станал по-късно модел за
отношенията между римляни и нашественици, цялата територия на бъдещото кралство
остава под гражданската администрация на Рим, докато военната власт се прехвърля на
вожди или краля на племето.

При управлението на Теодорих ll вестготската държава успява да намери мястото си в

сложната политическа карта на разпадащата се Западна Римска империя, като
контролира огромни територии между реките Лоара и Ебро и упражнява нещо като
протекторат върху останалите части на Иберийския полуостров.Весготското племе се
установява около Тулуза и следва познатата от римския свят практика на хоспилитет за
дислоциране на военнеите си части.

466 – 484г. Новият крал Ерих измества изцяло съществуващата гражданска власт на
римляните, като създава на държавата си префектури по римски образец, публикува
първата за германските племена Правда – законник за всички вестготи, изработен по
образец на римското право.Между 469 -477г. Ерих се възползва от разпадането на
Западната Римска империя и постепенно завзема цялото течение на р.Рона, от Лион до
Средиземно море.През 469г. пада Аквитания Сегунда, през следващите две Ерих завзема
Арл, Авиньон и Валанс, а през 474г. присъединява към кралството си областта Оверн.През
476г. Ерих завзема Прованс и Тараконес през 477г..

Този учебен материал е публикуван от потребител в

www.referati.org
484 -507г. АЛАРИХ ll управлява най-голямото германско кралство в Западната Римска
империя, но след 496г. започват противоречията му с франките-католици, за да се
стигне през юли 507г. до битката при Вуие, където Аларих ll намира смъртта си, а
вестготската армия е разгромена от франките на Хлодвиг l.С тово се слага край на
вестготската държава в Галия и на първия опит за симбиоза между германци и
римляни.След 507г. вестготите главно с помощта на остготите, успяват да се
стабилизират в Испания и близо 200години да управляват почти целия полуостров.

507 -531г. АМАЛАРИХ получава ръката на Хлотилда, дъщеря на краля на франките

Хлодвиг, и след оттеглянето си в Испания поддържа властта си благодарение на
протектората на остготския крал Теодорих l.

През целия период на Тулузкото кралство вестготите не се отличават от местното

галоримско население нито по своите погребални обичаи, нито със специфична
материална култура.По всичко личи, че те са живеели по римски начин и не са оставили
археологически свидетелства за оригинално изкуство и бит.

ОСТГОТИ И ОСТГОТСКА ДЪРЖАВА В ИТАЛИЯ (493 – 552г.)

След като през 375г. ОСТГОТИТЕ последват хуните, до смъртта на Атила, те се изявяват
само заедно с покровителите си.След започването на гражданските войни между хуните
през 454г., остготите успяват да сключат договор за съседство с Източната Римска
империя, според който младият принц Теодорих l получава образование и възпитание в
Константинопол.

450 -455г. ВАЛАМЕР управлява остготите като васал на Атила в Галия и Италия.

455 – 474г. ТИОДИМЕР отблъсква скирите и удържа нашествията.

473 – 484г. ТЕОДОРИХ СТАРИЯ през 474г. вдига бунт срещу императора на Източната
Римска империя Лъв l и получава от него титлата „цар на готите“ .През 481г. прави опит
да завземе Константинопол, но умира при проишествие при обсадата.

473 -526г. ТЕОДОРИХ МЛАДИЯ, наричан също Велики, управлява по време на зенита на
държавата в Италия.През 491г. императорът на Източната Римска империя търси
наемник срещу Одоакър, Теодорих се явява като идеалния военначалник и успехът му
през 493г. освобождава цяла Италия и стабилизира положението му на
полуострова.Теодорих се установява в Равена, приема всички оцелели административни
органи на бившата империя и насочва функционирането им така, че да помагат на
управлениета на новото кралство.Дуалистичната монархия на Теодорих намира израз и в
разделението на двете църкви – Католическата и Арианската.Гъвкавата му политика
помага да получи потвърждение на правата си от Атанасий през 477г., а през
следващата – да се ожени за сестрата на Хлодвиг – Аудофледа, и да стабилизира
отношенията си с франките.Теодорих успява да завземе Прованс и да стабилизира
Вестготското кралство в Испания и през 523г. да откъсне от бургундския крал
Сигизмунд граничните на Прованс области.

Престижът на Теодорих l сред варварите е огромен, особено сред арианите той

упражнява форма на морална и политическа власт.

541 – 552г.ТОТИЛА през 549г. контролира Рим, почти цяла Южна Италия, Сицилия и
Сардиния, но през 552г. е победен от Нарзес.

След смъртта на ТЕЯ остготите са депортирани от византийците в различни

провинции на империята, заробени или включени в армията.Племето изчезва от
историческата сцена заедно с цялата си култура.Завоеванията на византийците са
значително по-разрушителни за Италия отколкото нашествието на готите.

За разлика от вестготите, които не оставили никакви свидетелства в Галия, остготите

имат значително по-ясно присъствие в Италия.Тъй като още в самото начало приемат
римския обичай за погребение без погребален инвентар, техните некрополи не дават
почни никакви археологически находки.Жените от елита, погребвани с бижута и
съкровища, са единствените свидетели за изкуството на това племе.Остготското
бижутерство е силно белязано от панонско и дунавско влияние.Най-често изработката е
от позлатено сребро.

Остготите имат редица нововъведения в урбанизма, архитектурата и монументалния

декор.Сред най-оригиналните произведения от времето на Теодорих е неговият
мавзолей в Равена.

НАШЕСТВЕНИЦИТЕ ОТ 406г.

През 405/6г. започват системни набези към вътрешността на Галия, Италия, Испания и
дори до Африка на отделни групи германски племена, дължащи се на настаняването на
хуните в централна Европа, на вътрешното отслабване на Западната Римска империя
поради борби за власт и социални кризи.Най-общо за нашествениците от 406г. може да
се каже, че те не притежават политическите мащаби на готите, нито тяхната култура.

Този учебен материал е публикуван от потребител в

www.referati.org
405г.Първият опит наРадагаст – вожд на разбойническа група без етнически определен
облик, който се насочва към Тоскана и е разбит от римския генерал от вандалски
произход Стилихон.

31.12.406г. Край Майнц р.Рейн е пресечена от множество варварски племена от

германски произход.Повечето са от източната група – вандали и бургунди, или от
западната – свеви, но също така и алани.

ВАНДАЛИ И ВАНДАЛСКО КРАЛСТВО В АФРИКА (439 – 535г.)

Вандалите произлизат от Скандинавия, подобно на готите.Около llв. те се разделят на

две големи групи – СИЛИНГИТЕ, установили се в Силезия и ХАСДИНГИТЕ, които се
насочват на югаизток.През 171г. хасдингите се насочват към Дакия и се установяват там
до lllв..Около 270г. те са вече в Панония, а силингите във Франкония.Към 400г.
нашествието на хуните принуждава хасдингите да се изтеглят към Среден Рейн, а през
406г. и двете групи пресичат Рейн и се установяват в Галия за грабежи.

409г. Силинги и хасдинги преминават в Испания заедно със свевите и част от аланите,
като хасдингите се установяват в Галиция, а силингите – в Андалузия.

419г.Хасдингите се насочват към Бетика и постепенно започват да прехвърлят свои

части в Римска Африка през Гибралтар.Близо век остават господари на почти цялото
Западно Средиземноморие

429г.Кралят на хасдингите ГЕНЗЕРИХ прехвърля племето си Африка, край Танжер и

постепенно приближава армията си към Картаген и около година обсажда града.През
435г. той преговаря с римските власти в Африка и според мирния договор е оставен като
владетел нацяла Западна Африка.Това не го задоволява и на 19.10.439г. той превзема
Картаген и го превръща в столица на Вандалското кралство. Вандалското кралство през
442г. получава статут на федерат при Валентиниан lll.Това го превръща в едно от най-
агресивните и унищожителни кралства, дълго запазили езичеството.След като разграбва
Африга Гензерих предприема морски походи към Сицилия, Корсика, Сардиния и
Балеарите.През август 455г. стига до Рим и го разграбва.Към тази дата повечето острови
в Средиземно море преминават под вандалски протекторат.

477 -484г. При ГУНИРИХ вандалите правят опит да наложат арианството на

африканците-католици.Подобно политика не е в тяхна полза и те са принудени да
изоставят цялото Западно крайбрежие на Северна Африка под натиска на номади-
бербери.
Всички съвременни интелектуалци запазват отрицателното си отношение към
вандалите, въз основа на постоянните им изблици на ярост и грабежи.Африканските
римски провинции не запазват почти никакви следи за присъствиета на вандалите.По
време на близо вековното управление на Източната римска империя провинцията не се
съвзема от вандалския удар и в крайна сметка бълзо е завладяна от исляма.

СВЕВИТЕ

Сред смесицата от племена, които преминават Рейн на 31.12.406г. се намират и СВЕВИТЕ

останки от антично племе, заемало важно място в германския свят с вожда си
Ариовист.При заминаването на вандалите в Африка създават около столицата си Брага
малко кралство с независим характер, в северозападната част на Иберийския
полуостров.За тях е известно само, че често сменят езичеството с арианството.Към
560г. са включени във Вестготското кралство.

БУРГУНДИ И БУРГУНДСКО КРАЛСТВО (413 -534г.)

БУРГУНДИТЕ са племе принадлежащо към Източногерманската група.Първоначалните им

поселения се локализират на датския остров Борнхолм.След 406г. те се прехвърят през
Рейн и се установяват в територии около р.Вормс.

413г. Бургундите са първото германско племе влязло с официален договор с римските

власти и се ползват от правата на съюзници.Изглежда, че по това време приемат и
христианството и бързо се свързват с арианската ерес.

436г. Аеций разгрумява бургундите и прекратява съществуването на федеративната им

държава.

443г.Вторият федеративен договор сключен със Западната Римска империя, им отпуска

територии, наречени Сапавдия.Създава се Бургунско кралство със столица Женева.Към
края на Vв. кралството заема територии, включващи почти цялата област Шампан – на юг
до Лион и цяла Централна Швейцария.Столицата става Лион.За разлика от всички
останали германски племена, пресекли границата на Галия, единствено бургундите си
служат с руническо писмо.Бургунското право единсвено признава равенството между
завоеватели и завоювани и допуска смесени бракове.

516 -524г. СИГИЗМУНД приема католицизма и основава манастира „Св. Мавриций“, но

привързаността му към католизма създава опасности.

Този учебен материал е публикуван от потребител в

www.referati.org
През 534г. при управлението на ГОДОМЕР франките успяват да завземат цялата
територия на бургундите и да унищожат независимата кралска институция.

Въпреки кратката си история бургундите оставят множество следи за оригиналното си

изкуство.

ВТОРА ВЪЛНА НА НАШЕСТВИЯТА И ПРЕСЕЛЕНИЯТА (450 - 570)

Въпреки, че при първата вълна се създават множество германски държави, принципът и

редът в Западната Римска империя се запазва.С изключение на – Аквитания, Галиция и
Северна Африка, практически всички останали земи на империята не са засегнати нито в
етнически, нито в демографски смисъл.Но създалата се в периода 476 – 486г. нестабилна
обстановка, създава условия за нова вълна от нашесвеници и тя не закъснява в лицето на
франки, алемани, бавари и лангобарди, които изменят политическата карта на
Западната Римска империя за около три века.

ФРАНКИТЕ И ФРАНСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ МЕРОВИНГИТЕ (486 – 751г.)

Франките отдавна са заселени в Северна Галия и още от началото на IVв. служат за едни
или други цели на римската държава.Включени в галската армия, франките дълго
защитават течението на р.Лоара срещу готи от юг и саксонци от морето.Франските
вождове се явяват по този начин едновременно владетели на един независим народ и
висши служители в риската армия.

457 -481г. ХИЛДЕРИХ l като първи засвидетелстван исторически владетел, поставя

дългата итрайна линия на коопериране с римската влас.

486г. ХЛОДВИГ l разгромява римския крал Сиагрий край столицата му Суасон и по този
начин присъединява под своя власт цялата територия на суасонската римска армия.През
488г. Хлодвиг премества столицата си в Париж.Полага усилие да разпростани властта си
на изток над тюрингите и по горното течение на р. Рейн над алеманите, които
побеждава през 495г., и включва в територията на държавата си цялото горно и средно
течение на р. Рейн.

496г.Хлодвиг приема християнството в неговия католически вид и е провъзгласен за

патриций от източния римски император, през 500г. предприема успешен поход срещу
бургундите.
507г. В битката при Вуие Хлодвиг разгрумява и убива вестготския крал Аларих l и
присъединява към кралството си всички вестготски територии на север от Пиринеите.

Успехите на Хлодвиг при обединяването на огромни територии от Западната Римска

империя могат да се обяснят с приемането на християнството.След смъртта му държавата
е разделена между четиримата му синове.Териториите под пряк контрол на франките
включват не по-малко от 600 000кв.км. с население между 6 и 10млн..Според
традиционното германско право меровингския владетел счита цялата територия, която
управлява, като своя лична собсвеност, която след смъртта му се разпределя между
наследниците му от мъжи пол.Тази концепция довежда до множество преразпределения
на териториите на кралството между синовете на един или друг владетел.Те се
съпътстват от политически кризи, братоубийства, интриги и заговори.Успоредно с тези
делби се запазва принципът за единство на кралството.Всеки владетел носи титлата крал
на франките.

629 – 639г. ДАГОБЕРТ l, крал на франките в Париж и един от най-значимите франски

крале.

 Забележително е, че при търсене на модел изследователите откриват сходство

между краля на франките и този на Израел.

ВЕСТГОТИТЕ В ИСПАНИЯ (507 – 711г.)

След като през 507г. вестготите загубват краля си Аларих ll, по-голямата част от тях
преминават в Испания и признават протектората на остготския крал Теодорих l.

554 -567г. АТАНАГИЛД – Вестготското кралство загубва цялото средиземноморско

крайбрежие и постепенно е принудено да се ограничи в централните територии на
Иберийския полуостров.

567 -586г. ЛЕОВЕГИЛД успява да стабилизира властта в Толедо.Към управлението му се

отнася и стабилизирането в институционен аспект.Извършва се и симбиоза между готи и
испано-римляни.След изблъскването на византийците от полуострова вестготите
осъщесвяват контрол върху днешна Испания и Португалия, като анексират кралството на
свевите в Галиция през 585г..

612 – 621г.СИЗЕБУТ успява да върне от Византия крайбрежните територии и Бетика.

Този учебен материал е публикуван от потребител в

www.referati.org
621г. РЕКАРЕД ll При него започва една дълга криза продъжила до завоюването на
кралството от арабите през 711г..

702 – 710г.ВИТИЦА не успява да спре нарастващата опастност от Северна Африка и

арабите-мюсюлмани и е принуден да заема отбранителна позиция през цялото си
управление.

710 -711г. РОДЕРИК,херцог на Бетика, започва междуособна война с Акила, побеждава

го и узорпира трона.Победеният крал поканва мюсюлманите на помощ и през септември
711г. те убиват Родерик и не възстановяват Вестготското кралство.

АЛЕМАНИ, БАВАРИ И ТЮРИНГИ

АЛЕМАНИТЕ групират множество племена, а името им означава „всякакви хора“.След

първия си опит от lllв. те се установяват на десния бряг на р.Рейн.Те се опитват да
пробият до Кльон, където са спрени от Хлодвиг.Вероятно след битката през 495г.
алеманете преминават под протектората на Меровингите и част от тях бързо са
асимилирани.Друга част остава под властта на остготите в територията на Елзас и
успява след падането на държавата им да установи нещо като „племенно
херцогство“.Втората група от алемани – част от тях се отправу срещу бургундите и
навлиза в териториите им до течението на р.Рона.Отделни групи успяват да стигнат до
Италия.Натискът на алеманите се оказва особено важен за етническия състав в региона
на Алпите.Тези, които остават в държавата на Хлодвиг, създават своя национална
Правда през VIIв.Едва през 746г. Карломан успява да разгруми организиралата се
алеманска аристокрация, с която слага край на националната история на алеманите.

ТЮРИНГИТЕ се установяват в началото на Vв. между средното течение на р.Елба и Майн,

където се подчиняват на хуните.След разпадането на империята на Атила, успяват да
създадат силно, но краткотрайно кралство в Северна Германия.Опитите им за
разширения не успяват.През 531г. кралството им изчезва и историята им
приключва.Голама част от тюрингите емигрират към Бохемия и Панония.

БАВАРЦИТЕ пресичат лимеса най-късно през 551г. и създават форма на държавно

херцогство, което първоначално се подчинява на франските крале, но от VIIв. се откъсва
от протектората им и играе нарастваща роля в политиката на Централна Европа.
 ТРЕТА ВЪЛНА ПРЕСЕЛЕНИЯ (568 – 600г.)

От средата на VIв. започват нови вълнения и натискът по границите от север и Евразия от

изток.Една от хипотезите е, че преместването на племената започва с нахлуванета на
ЛАНГОБАРДИТЕ в Италия през 568г. и последвалото заселване на Панонската равнина,
първо от АВАРИТЕ, а впоследствие на хлуването на БЪЛГАРИТЕ и ХАЗАРИТЕ през
VIIв..Подобно значение за преселениета на лангобардите има и нахлуването на
славянските племена на Балканите след 500г.В третата вълна, пряко засегнала Западна
Еврапа, участват само лангобардите, които основават своя държава в Италия.Останалите
племена, включили се по-късно, като авари, българи и хазари, имат значително по-
голямо влияние върху историята на Източната Римска империя.

ЛАНГОБАРДСКА ДЪРЖАВА В ИТАЛИЯ (568 – 600г.)

510-540г.ВАХО организира лангобардско кралство в Панония, сключва съюз с Византия и

приема арианството.

561 – 572г.АЛБОИН През април 568г. той сключва мир с хагана на аварите Баян.На 20
май лангобалдите се отправят към Италия, без да имат формалното разрешение от
византийския император.При тази миграция Панония остава в ръцете на аварите,
номади, изцяло затворени за контакти със средиземноморския и европейския свят, които
изриват всички следи от Рим в региона и го изолират от останалата част на Европа.От
своя страна, лангобардите се оказват в сърцето на римската държава Италия, без да са
подготвени да приемат античната цивилизация и тяхното преселение се оказва
катастрофарно за региона.

568 -572г. Албоин се насочва в северната част на Италия.Нахлуването на лангобардите

предизвиква такава паника сред римляните, че те се отправят към две крайбрежни
убежища:островите край Венеция и край Генуа.През 572г. Абоин превзема Павия.

572 – 574г. КЛЕФ При неговото управление лангобардите практически ликвидират

кралската власт и постепенно се налага управлението на херцозите.

574 -784г. Период на междуцарствие, при които управляват 35 херцога.Това положение

позволява на византийците да изградят защитните си валове и територии около Равена,
Рим Неапол и Генуа.

Този учебен материал е публикуван от потребител в

www.referati.org
584 – 590г. ОТАРИ Той възстановява авторитетана кралската власт.

616 – 626г. РОТАРИ През 630г. завзема Генуа.През 643г. издава законник, известен под
името Едикта на Ротари, характеризиращ се с архаизъм и остатъци в обществената
структура, близки до примитивизма.

Основният проблем между лангобарди и римляни е религията.

През юни 774г. при ДЕЗИДЕРИЙ приключва независимото лангобардско кралство, но не

и лангобарската държава. КАРЛ ВЕЛИКИ се обявява за крал и не променя нищо в
институциите само изпраща франски административни лица.След 781г.- Лангобардското
кралство се сближава с останалата част на Каролингската империя и през 817г. приема
името „кралство Италия“.

Изкуството на лангобардите е слажно, тъй като се отделят две фази:панонска и

италианска след 568г..Некрополите включват богат инвентар от скъпоценни
метали.Лангобарските скриптории са единственото, с което кралството може да се счита
за допринесло към европейската култура.

МОРСКИ НАШЕСТВИЯ

Между 400 и 600г. бретонците напускат обитаваните от тух територии в дн.Шотландия

и Уелс, за да се заселят на дн.о.Бретан.Въпреки относителната си неизвестност,
морското преселение оставя трайни следи върху етническата карта на Европа.То оформа
нов облик на населението в Англия и Шотландия и е основата на бретонската
народност.Все пак най-важно си остава колонизирането на Англия.

286г. По бреговете на Бретан и Галия започват набезите на САКСИТЕ.Това племенно

обединение се установява между Ютланд и р.Везер и заедно с близките си англи и
фризи започват системни набези по крайбрежиета на Галия.

430 – 440г. За едно десетилетие сакси, англи и фризи колонизират източните и южните
брегове на Англия.Постепенно римската администрация преустановява действието си и
страната навлиза в период на икономически упадък.