КРУМ

Успешното управление на Кан Кардам и Терелиг води до стабилизацията на българското

управление и експанзията на държавата във всички посоки. След смъртта на Константин
V се засилват иконоборческите борби и Арабите настъпват в източната граница на
Византия, което дава възможност на българите да тръгнат на разширение на юг.
Експанзията се осъществява по времето на Хан Крум (803-814).

Европа в началото на 9в. Франкската държава напада системно Аварският Хаганат и през
800 година Карл Велики е провъзгласен от папата за император, което е в несъотвествсвие
с християнството т.е. Византия, чиято политика е ,, Един бог на небето, един император на
Земята.” (нарушава авторитета и).

Крум се възползва от отслабването на Хаганата и води мащабна експанзия на северозапад.

Разширението е успешно и България присъединява Карпатите и Трансилвания до
течението на р. Тиса. Карпатите му носят много позитиви заради находищата си на сол и
сребро. Солта е много ценна за цяла Европа, което носи допълнително богатство на
държавата.

Следващата стъпка на Крум е разширение към Византия. През 809г. Хан Крум превзема
Средец. Това провокира Византия заради важността на града. Средец има важно
стратегическо и търговско значение. Това се дължи на диагоналният път ( Виа
Диагоналис), който е ценен търговски път, защото минава през голяма част от Европа.
Също така през града лесно се атакува Македония, което му носи и стратегическо
значение.

Империята се опитва да реагира, но през периода 809-811 има проблеми по границите и тя

не може да отвърне на удара и Средец остава на Българска земя. Но през 812 год.
Император Никифор l събира многобройна елитна войска и тръгва срещу България. Крум
предлага мир, но той не се съгласява, вместо това влиза в Плиска, опожарява го и избива
населението.

Крум заповядва да бъдат укрепени всички проходи в Стара Планина. Никифор разбирайки
за това опитва да се върне в Константинопол възможно най- бързо. Но минава точно през
Върбишкия проход, точно и където Крум му готви засада. Тече ожесточена битка, от
която Крум излиза победител а легендата гласи че прави бокал от главата на убития
император.

Във Византия настъпва дворцова криза след смъртта на Никифор. До 811 Крум не
предприема никакви действия, но това се променя 812 с настъплението му в Тракия там
завладява- Черноморските градове, Дебелт и Версиникия. Тракия е чудесен стопански
район (плодородна земя). Новият император Михаил Рангаве не се справя с Крумовото
настъпление и бива детрониран. През 813 Крум обсажда Константинопол.
Той умира 814 година предполагаемо от кръвоизлив и инсулт.

ОМУРТАГ

След смъртта на кан Крум престолът е зает от неговия син Омуртаг. Върху България все
още личат тежките последици от тоталната война с Византия. България в това време се
нуждае от мирна политика, която да довърши започнатото от Крум. Това е една от
причината новият кан да търси подобряване на отношенията с Византия. Важно е да се
отбележи и друго, че през 815 година византийската армия е прехвърлена по море и по
този начин успява да избегне конфронтация с многочислената българска армия в Източна
Тракия. Това кара Омуртаг да поеме инициативата за сключване на траен мир с врага,
който става факт през 815 година. Постигнатият мир разкрива от какво голямо значение за
империята са били добрите дипломатически отношения с България. Освен това е
уговорена размяна – Омуртаг предава византийските пленници, а срещу тях получава от
Византия славянското население от пограничните области, които остават в пределите на
империята. Договорът е в полза и на двете страни. Византия успява да си възвърне теми
Тракия и Македония, а освен това обезпечава защитата на своята столица. Вниманието на
българите е пренасочено към славяните в югозападната и северозападната част на
Балканите. България успява да овладее вътрешната криза, причинена от войната. След
смъртта на император Лъв V през 820 година, мирът е потвърден от новия василевс –
Михаил II . Израз на добрите отношения е помощта, която българите оказват на
империята срещу Тома Славянина и оглавения от него бунт. Войската на кан Омуртаг
разбива бунтовниците при Хераклея през лятото на 823 година.

Стабилизирането на отношенията с Византия позволява на Омуртаг да обърне по-

сериозно внимание на североизточната и северозападната граница. На североизток по река
Днепър възниква опасност от номадски племена – хазарите. Вероятно през 824 година
кана успява да утвърди властта си в тези земи. На северозапад възниква проблем с
присъединените при разгрома над Аварския хаганат славянски племена. По неизвестни
причини през 818 година племената тимочани, браничевци и абодрити се отцепват от
България, търсейки покровителството на Франкската империя. В този случай Омуртаг
също опитва да предотврати бъдещ военен конфликт и изпраща последователно три
български пратеничества във франкския двор, завършили с неясни отговори. През 826
година във франкския двор пристига първото ултимативно искане за определяне на
границите. Това принуждава българския владетел да предприеме решителни действия.
През 827 година българската флота навлиза по река Драва и с оръжие подчинява
отцепилите се племена, принуждавайки ги да признаят върховенството на българския кан.
През 832 година във франкския двор пристигат български пратеници с дарове, за което се
предполага, че е сключен мирен договор.

Примирието с Византия позволява на Омуртаг да развие впечатляваща за времето си

вътрешна политика. Строителната дейност, която тече по време на неговото управление, е
мащабна и непозната до този момент за българската държава. Огромни усилия са
хвърлени във възобновяването на опожарената през 811 година столица Плиска. Вместо
дървеното укрепление е издигната каменна стена с четири порти и многобройни кули.
Канът оставя в наследство редица каменни надписи, превърнали се във важни източници
на информация за историческата наука.

Характерни за управлението на кан Омуртаг са гоненията срещу християните. Те са

предизвикани не от верска нетърпимост, а от желанието да се предотвратят всякакви
опити на Византия да засили влиянието си по българските земи. Жертва на тази политика
стават военнопленниците от времето на кан Крум. Тези от тях, които не се отказват от
Христовата вяра, са наказвани със смърт. Християнството си пробива път и в канското
семейство. Престолонаследникът Енравота приема чуждата религия и в резултат на това е
лишен от престола.

След смъртта на Омуртаг, между 831-852 управляват успешно двама владетели Пресиан и
Маламир, които правят експанзия към Македония и Тракия и излизат на Адриатическо
море. Кавхан Избул изиграва важна роля в управлението им. Кан Пресиан е баща на
великия Княз Борис l.