1

Средиземноморската криза през XIII в. и развитието на Балканския полуостров (XIII-XIV в.)

I. Българите под византийска власт

/Първата част е само информативна, фактите в нея няма да влизат в изходния тест/
1/ Налагане на византийска администрация и темна организация

а/ въвеждане на теми в българските земи

– тема Паристрион/Подунавие
 обхваща областта между Дунав и Стара планина;
 центърът е Преслав, а по-късно – Дръстър /дн. Силистра/;
– тема на дунавските градове
 обхваща северозападните български земи около крепостите Белград, Срем и Браничево;
 център на темата е Срем;
– тема България
 обхваща земите на дн. Македония, ядрото на Самуилова България;
 центърът ѝ е Скопие, а по-късно – Средец;
– останалите български земи са разпределени в по-старите ромейски теми на Балканския полуостров;

б/ въвеждане на византийска администрация

– всички стратези на теми са представители на ромейската военна администрация;

– всички държавни и темни служители в някогашните български земи също са ромеи;

2/ Съдбата на българската аристокрация и войска

а/ приобщаване на българската аристокрация към управлщващите среди във Византия

– на повечето потомци и приближени на последната българска династия са поверени високи постове в Константинопол;
– много български аристократки са омъжени за представители на ромейските знатни родове;
– много български военачалници получават владения в Мала Азия и Армения и стават част от византийската военна провинциална
аристокрация /но в територии, много отдалечени от същинските български земи/;

б/ българи са включени във византийската армия

– много български селяни са обхванати от стратиотската организация;

– така те могат да участват в публичния живот на империята – според своите качества могат да израстват в йерархията;

3/ Съдбата на българската Църква

а/ Охридската архиепископия

– българската Църква е понижена в ранг – от патриаршия в архиепископия;

– седалището ѝ е в Охрид;
– Охридската архиепископия запазва обширния си диоцез и своята самостоятелност – само формално признава върховенството на
Константинополския патриарх;

б/ налагане на гръцки свещеници и богослужение

– по изрично настояване на император Василий II Българоубиец висшите църковни служители в бившите български земи трябва да
са българи, включително и Охридския архиепископ;
– след смъртта му това негово решение не се спазва и на всички висши църковни служби започват да се ръкополагат ромеи;
– в по-големите храмове се налага богослужение на гръцки език и замира книжовната дейност на български език;
– богослужението и книжовната дейност на български език се запазват само в някои по-малки и отдалечени манастири;

4/ Въвеждане на византийска данъчна система

 2

а/ нови данъци

– за разлика от от данъците в Първата българска държава, които са натурални, ромейските данъци са предимно парични;
– пазарните отношения обаче са много по-слабо развити в нашите земи и българските селяни трудно успяват да пласират
реколтата си, за да се снабдят с пари, за да си платят рентата;

б/ данъчни злоупотреби

– заради започналата вътрешнополитическа криза и граничните проблеми, данъците непрекъснато се вдигат;

– византийската власт често налага извънредни данъци за финансиране на войската;
– византийските чиновници системно извършват данъчни злоупотреби

5/ Опити за възстановяване на българската държава

а/ въстанието на Петър Делян

– причини
 споменът за голямото българско царство е жив;
 ромейската власт се възприема като чужда, а ромеите – като завоеватели;
– поводи:
 през 1040 г. натуралните данъци са променени в парични;
 през 1040 г. за архиепископ в Охрид е ръкоположен грък;
 това води до масово недоволство сред българите;
– водач
 през същата година в Белград пристига Делян, вероятен внук на цар Самуил (син на Гаврил Радомир и унгарската принцеса);
 пристигането предизвиква бунт на населението в областта, а Делян го оглавява;
 Делян е обявен за български цар под името Петър, за да се подчертае приемствеността с Първата българска държава (цар
Петър е първият български владетел официално признат от Византия за цар/василевс);
– първоначални успехи
 след северозападните български земи въстаниците бързо освобождават Нишко, Скопие и почти цяла Македония, а скоро
към въстанието се присъединяват и българите-стратиоти от дн. албански земи;
 ромейската власт не се справя с въстанието и на териториите, контролирани от войниците на Петър Делян, българската
държава е възстановена;

– намесата на Алусиан
 ромеите решават да предизвикат конфликт в лагера на въстаниците и за целта изпращат при Петър Делян неговия братовчед
Алусиан;
 Алусиан е син на цар Иван Владислав, който след 1018 г. е на ромейска служба и има родово владение в Армения;
 Петър Делян обявява Алусиан за свой съвладетел и му поверява част от българската войска, но скоро Алусиан ослепява
Петър Делян, за да поеме изцяло властта над българите;
 след предателството въстаниците са разединени и през 1041 г. ромеите лесно потучшават въстанието;

б/ въстание на Георги Войтех и Константин Бодин

– повод
 големите загуби на ромеите през 1071 г. – при Манцикерт от селджуките и при Бари /Южна Италия/ от норманите на Роберт
Гискар;
 гражданската война за престола, която избухва в империята;
– водачи
 организатор на въстанието е видният българин от Скопие Георги Войтех, който е потомък на стар болярски род;
 Георги Войтех не е от владетелски род и не може да се обяви за български цар;
 затова въстаналите българи се обръщат към княза на Дуклянското княжество /дн. Черна гора/ за помощ;
 княз Михаил им изпраща сина си Константин, който е от рода на Комитопулите /Михаил е син на Неда, племеница на
Самуил/, за да бъде обявен за български цар;
 Константин Бодин е коронясан за български цар в Скопие под името Петър III;
– неуспех на въстанието
 скоро става ясно, че сръбският княз цели да присъедини част от българските земи към Дукля;
 3

 това води до охлаждане на отношенията между Георги Войтех и Константин Бодин и внася разцепление сред въстаниците;
 ромеите минават в настъпление и през 1072 г. разбиват въстаниците на Косово поле;

II. Въстанието на Асен и Петър и възстановяване на българската държава

1/ Причини, предпоставки, повод

а/ причини

– живата българска държавна традиция: българите са се превърнали в народност през IX-XI в. – имат
спомен за своята държава, своята църква и говорят своя език;
– при всяка възможност те се опитват да отхвърлят чуждата власт и да възстановят своето царство;

б/ предпоставки

– вътрешната криза на империята

 отслабването на централната власт
- засилва се властта на провинциалната аристокрация и динати;
- упадък на стратиотската система;
- данъците на селските общини се събират от прониарите и силните местни аристократи;
 сепаратизъм
- след убийството на Андроник Комнин на престола се възкачва Исак II Ангел /1185-1195/;
- новият император става играчка в ръцете на византийската аристокрация;
- срещу него се организират много заговори, а много територии се откъсват от централната власт и
в тях се образуват независими владения;
– външнополитическа криза
 през 1183 г. унгарци, подпомогнати от сърбите, заемат Белград, Браничево и Ниш;
 през 1185 г. италианските нормани превземат, разграбват и опустошават Солун и околността – това е
прието от населението на империята като знамение, че св. Димитър е оттеглил покровителството си
над ромеите /св. Димитър е светецът-покровител на Солун/;
 през 1185-1187 г. Исак Ангел е принуден да води битки с норманите, за да ги изгони от Западните
Балкани, което ангажира голяма част от византийските сили;
– поява на нова българска аристокрация в Мизия
 през XI-XII в. в Мизия българите сами трябва да се борят срещу нашествията на узи, печенеги, кумани,
защото византийската власт отвъд Хемус е доста нестабилна;
 северно от Стара планина постепенно се оформя местна върхушка, най-често от смесен българо-
кумански произход;
 ромейската власт започва да използва местните първенци, за да управлява тези територии –
предоставяни са им родови владения, крепости и им е дадено правото да поддържат войска за
защита на населението, реколтата и пътищата, така местните първенци постепенно се превръщат в
дребни аристократи;
 много от тях се зачисляват на служба като прониари;

в/ поводи за въстанието

– увеличаване на данъците
 през 1185 г. императорът въвежда извънредни данъци, за да обезпечини военните си действия срещу
норманите;
 4

 извънредни данъци са въведени и заради сватбата на Исак Ангел с унгарската принцеса /той бърза
със сключването на този брак, защото унгарският крал обещава да върне Белградско и Браническо
като зестра на дъщеря си/;
 извънредните данъци предизвикват широко недоволство сред българите в земите северно от Стара
планина;
– молбата на Асен и Тодор към императора
 двамата български аристократи се явяват в лагера на императора в тракийската крепост Кипсела и
искат да им се увеличи пронията в Търновско;
 Исак Ангел пренебрежително отхвърля искането им, а по-буйният Асен заплашва императора с
въстание за отхвърляне на ромейската власт;

2/ Начало и ход на въстанието

а/ водачите

– Теодор и Асен вероятно са от българо-кумански произход /Асеневци въвличат куманите като силен
фактор в българската войска и вътрешна политика/;
– те са част от новата местна аристокрация
 имат родови земи с център крепостта Търново;
 вероятно са на византийска служба като прониари;
– още с първите си ходове след обявяването на въстанието те демонстрират, че целта им не е да се
откъснат като независими владетели от властта на императора, а да възстановят българската
държава и да управляват някогашните ѝ територии като български царе;

б/ обявяването

– въстанието е обявено в Търново през есента на 1185 г.

 обявено е вероятно на Димитровден /26 октомври/по време на освещаването на храма „св.
Димитър“, издигнат по поръчка на Асеневци в чест на светеца;
– възстановяване на българското царство
 още същия ден по-големият брат Теодор е коронясан за български цар под името Петър /Петър I не
само е първият признат български цар, но наследява огромни територии на Балканите/;
 цар Петър е коронясан със златна корона, наметнат с пурпурен плащ и обува червени ботуши
/наличието на тези царски знаци на властта показва, че всичко е отдавна подготвено, не е спонтанно/;
 коронацията е извършена от свещеник Василий, който е ръкоположен за архиепископ на нова
българска църква с център Търново;
 Петър и Асен са масово последвани от българите в Мизия, които отхвърлят ромейската власт;
 двамата братя първо се отправят към старата българска столица Преслав, за да подчертаят още
веднъж, че те възстановяват Първото българско царство;

в/ военни действия за освобождаване на българските земи до 1187

– още през есента на 1185 г. въстаниците освобождават цяла Мизия без крайните черноморски райони;
– срещу българите са изпратени няколко византийски войски, но техните военачалници предпочитат вместо
да воюват срещу българите, да се насочат към Константинопол, за да заемат императорския престол; Исак
Ангел не повежда лично първите походи срещу Асен и Петър, защото воюва срещу норманите в западната
част на Балканите;
– Асеневци използват за съюзници куманите и прехвърлят военните действия в Тракия;
– в дн. македонски земи е изпратен боляринът Добромир Хриз, който вдига на въстание местните българи
и се укрепя в силната крепост Просек;
 5

– от тези действия личи, че Асеневци не желаят да създадат някакво държавно образование в Мизия,
наречено „България“, а да освободят и присъединят към българската власт в Търново всички
някогашни български земи и българи – да възстановят някогашното Българско царство;

г/ Ловешки мир

– походът на византийския император срещу България

 през 1187 г. Исак II Ангел най-после се справя с норманите и лично повежда поход срещу българите;
 императорът минава през Средец и обсажда силната крепост Ловеч – обсадата трае 3 месеца, но е
неуспешна за ромеите, което кара Исак Ангел да започне преговори за мир;
– условия на Ловешкия мир – 1187 г.
 българската държава е призната;
 тя обхваща Мизия и част от Северна Тракия – Загоре, но без черноморските крепости, които остават
във византийски ръце;
 българската църква е възстановена с ранг архиепископия и седалище в Търново;
 царската титла на българските владетели НЕ е призната – на тях ромеите гледат като на самостоятелни
български владетели, отцепили се на север от Стара планина, но не и като на български царе,
владетели на някогашното Българско царство.

3/ България, Византия и Третия кръстоносен поход

а/ рицарите от Третия кръстоносен поход и българите

– Трети кръстоносен поход

 повод: през 1187 г. египетският владетел Саладин превзема Йерусалим, части от Сирия и Палестина;
 това подтиква френския крал Филип II Август, английския Ричард I Лъвското сърце и императорът на
СРИ Фридрих I Барбароса да организират и оглавят Трети кръстоносен поход /1187-1192/;
 Светите места не са освободени, но кръстоносците налагат свой контрол над Сицилия и Кипър;
– преговори между Фридрих II Барбароса и Асеневци
 германските рицари, водени от своя император, преминават по Диагоналния път през 1189 г.;
 по време на предвижването на рицарите към Константинопол отношенията им с ромеите се влошават
много, защото рицарите грабят местното православно население;
 това е използвано от българските владетели, които предлагат на Фридрих Барбароса 40-хилядна
войска от българи и кумани, ако германският император признае царската титла на българския
владетел;
 но германският император не е готов за сериозен конфликт с ромейския император и отхвърля
предложението на българите;

б/ наказателен поход на Исак II Ангел към Търново

– повод
 предложението на Асеневци към императора на СРИ е изтълкувано от ромейския владетел като
демонстративно нарушение на Ловешкия мир;
– през 1190 г. той нахлува с войските си на север от Стара планина и обсажда Търново;
– резултати
 обсадата е неуспешна и императорът поема обратно към Константинопол, но в старопланинските
проходи е обсаден, разбит, обоза му е ограбен, а самият Исак Ангел е принуден да се спасява с
бягство;


4/ Управление на Асен /Иван Асен I/ - 1190-1196 г.

 6

а/ оттеглянето на Петър

– Петрова земя
 вероятно към 1190 г. цар Петър се оттегля от управлението на държавата;
 установява се като оправител на област около Преслав /или Овеч/, която дълго след това е наричана
Петрова земя;
– за цар е коронясан по-малкия брат Асен, под името Иван Асен I;

б/ отвоюване на нови български земи в периода 1190-1196

– Средец и Средецка област;

– крепости и селища по течението на р. Струма;
– разширяват се българските владения в Тракия;
– Белградска и Браничевска област пак са отвоювани от Унгарското кралство /което ги е завладяло след
началото на въстанието/;

в/ убийството на Асен

– причини за заговора
 политиката на централизация, провеждана от Асеневци;
 стремежът на отделните боляри да управляват своите земи като независими владетели – Добромир
Хриз управлява в Просек като почти независим владетел;
 активната завоевателна политика на Асен, която цели да върне на българската корона всички
български земи, но постоянните военни походи не се харесват на много от болярите;
– убийството на Асен
 Асен е наръган с меч в собствения си дворец от Иванко, който е братовчед на царя;
 убийството е извършено по внушение на болярската опозиция и, вероятно, византийската
дипломация;
 Петър потегля с войски към Търново, подкрепен от болярите, които поддържат политиката на
Асенвци;
 Иванко е принуден да бяга от българската столица;
– последици
 Добромир Хриз признава върховната власт на новия византийски император – Алексий III Ангел /1195-
1204/ и откъсва македонските земи от българската държава;
 Иванко, убиецът на Асеня, е назначен от византийския император за управител на Пловдивска област;

д/ второ управление на цар Петър /1196-1197/

– Петър неутрализира заговорниците;

– скоро, на следващата година, и той става жертва на заговор и е убит /историческата наука не разполага с
повече информация за тези събития/;
– през 1197 г. Калоян /Йоаница/ успява да овладее размирно Търново и е коронясан за български цар;

5/ Начало на Калояновото управление

а/ задачи пред новия владетел

– кой е Калоян?
 по-малкият брат на Петър и Асен;
 рожденното му име е Йоан /Йоаница – „малкият Йоан“/;
 7

 след сключване на Ловешкия мир е отведен в Константинопол, където получава високо образование
и е наречен Калоян /“хубавия Йоан“/;
 бяга от Константинопол по време на похода на Исак Ангел срещу Търново през 1190 г. и участва в
управлението и на двамата си братя, след убийството на Петър изпреварва заговорниците и е
коронясан за цар;
– задачи пред новия владетел
 да довърши освобождението на българските земи;
 да получи международно признание на царската титла и да постигне патриаршески сан за българския
духовен глава;
 да се справи със сепаратизма на болярите и да се разправи с българските владетели, признали
властта на ромейския император /Добромр Хриз и Иванко/;

б/ ликвидиране владенията на Добромир Хриз и Иванко

– Калоян сключва и с двамата отцепници антивизантийски съюз, като обещава увеличаване на владенията
им;
– Иванко и Добромир Хриз отхвърлят ромейската власт;
– това провокира походи на Алексий III срещу тях:
 през 1199 г. ромеите ликвидират властта на Иванко в Пловдивско;
 през 1201 г. са ликвидирани и владенията на Добромир Хриз в македонските земи;
 византийските успехи ще дадат по-късно повод на Калоян да воюва срещу ромеите, за да върне тези
земи „несправедливо отнети от съюзниците му“;

в/ разширение на българските територии

– завладяване на Варна
 възползвайки се от заетостта на Алексий III с походи срещи Иванко и Добромир, Калоян превзема
няколко малки крепости в Тракия;
 през пролетта на 1201 г. той насочва воските си към крепостта Варна, последната ромейска крепост на
север от Стара планина;
 след обсада, крепостта е превзета на 24 март 1201 г. /Великден – Калоян не зачита „Божия мир“!/, а
ромейското население е почти поголовно избито, защото оказва съпротива;
– мирен договор с Византия
 с договор от 1202 г. византийският император признава властта на Калоян над Мизия, Поморавието,
Белград и Браничево, части от Северна Тракия и Черноморието на север от Хемус;
 Пловдивско и Македония остават под ромейска власт /но не за дълго/;
 НО: Алексий III Ангел НЕ признава царската титлата на Калоян;

г/ начало на преговорите с папата за признаване на българската титла

– папа Инокентий III /1198-1216/

 Инокентий III е най-амбициозният римски папа след папа Григорий VII и си поставя подобни задачи:
да разпростре властта на Рим над целия християнски свят, да контролира цялата църковна
организация на Запад, да наложи контролира светските владетели и техните рицари, да подчини на
Рим нови земи, да се разправи окончателно с ересите в Европа;
 решава да използва умело българо-византийския конфликт, за да откъсне България от Източната
църква и да я приобщи към Римската;

– писмото на Инокентий до Калоян
 8

 папата изпраща писмо на българския владетел в края на 1199 г., в което припомня връзките на княз
Борис с Рим и приканя Калоян също да приеме опеката на Рим;
– искания на Калоян
 българският владетел бави отговора си до 1202, защото се надява да получи признание от
Константинопол;
 когато и с мирния договор от 1202 г., Алексий Ангел не признава царската титла на българския
владете, Калоян отговаря на папата, но му поставя следните искания, за да признае върховенството на
Рим:
- признаване на българската царска титла;
- патриаршески сан за българския църковен глава;
 Инокентий не е готов да изпълни подобни максималистични искания, но продължава преговорите,
докато стане ясен изхода от IV Кръстоносен поход;

III. Четвърти кръстоносен поход /1099-1204/

1/ Организация на похода

а/ идея и ръководители

– ролята на папа Инокентий III

 той е вдъхновител на Четвъртия кръстоносен поход: още в края на 1198 г. призовава
западноевропейските владетели да освободят Йерусалим, който е под властта на Египетския халифат;
 в един успешен кръстоносен поход папата вижда средство да разшири влиянието си на Изток,
включително и в православния свят;
– организатори
 папският призив намира отклик най-вече сред френските и италиански рицари;
 ръководството на кръстоносците се поема от северно-италианския маркиз Бонифаций Монфератски;
– планове на кръстоносците
 да достигнат до Йерусалим през Египет – хем да сразят силните египетски халифи, хем да избегнат
дългия път през Балканите и Мала Азия;
 но за изпълнението на този план им трябва силен флот, какъвто те нямат;
 единствената европейска сила, която може да им го осигури е Венеция;

б/ договорът между кръстоносците и Венеция

– условия на договора между рицарите-кръстоносци и Енрико Дандоло /дож на Венеция/

дож: титла, която носи държавният глава на някогашните градове-държави Венеция и Генуа; думата идва
от латинското „dux“ ("водач");

 Венеция се задължава да превози до Египет около 33 000 кръстоносци;

 кръстоносците ще ѝ заплатят около 85 000 дуката;
– значение и последици на този договор
 богатата морска република получава възможност да „дърпа конците“ на цялото начинание;
 Енрико Дандоло не одобрява война с Египет, защото се страхува, че от това ще пострада
венецианската търговия в Североизточна Африка /постепенно икономическите интереси ще стават по-
определящи от политическите, религиозните и народностните!/;
 Венеция крои планове да използва силата на кръстоносците срещу Византия, защото морската
република мечтае да стане единствен господар в Източното Средиземноморие, а империята все още
ѝ пречи;
 9

 когато през 1202 г. кръстоносната войска се събира във Венеция, става ясно, че рицарите не са в
състояние да платят уговорената сума за превозването им до Египет;
 дожът им предлага вместо заплащане да превземат и предадат на Венеция адриатическото
пристанище Зара /Задар/, което по това време е под властта на Унгарското кралство, но би било от
стратегическо значение за венецианските търговски интереси;
 кръстоносците превземат града /католици действат срещу католици заради икономически интереси!/,
предават го на Венеция и прекарват зимата на 1202/1203 г. там;

2/ Завладяването на Византия

а/ молбата на Алексий към кръстоносците

– кой е Алексий?
 Алексий е син на детронирания и ослепен през 1195 г. Исак II Ангел; той отчаяно търси начин да
отстрани съименника си Алексий III от престола и да поеме властта;
– молбата и обещанието на Алексий
 през зимата на 1203 г. Алексий се явява при кръстоносците в Зара и ги моли да му помогнат да
отстрани император Алексий III и да заеме императорския престол; обещава им 100 000 дуката;
 предложението е с радост прието и от Венеция, и от кръстоносците;
 през май 1203 г. рицарите, натоварени на венециански кораби и придружени от Алексий, отплават за
Константинопол;

б/ Алексий IV Ангел и конфликтът му с кръстоносците

– на 17 юли кръстоносците и Алексий са вече господари на византийската столица;

– Алексий III бяга, а Алексий е коронясан за нов император под името Алексий IV Ангел;
– конфликтът
 съвсем скоро става ясно, че императорската хазна е почти празна и новият император не може да
плати на кръстоносците обещаната за помощта сума;
 между латинците /които са на лагер пред стените на Константинопол/ и ромеите започват чести
въоръжени сблъсъци;

в/ завладяването на Константинопол

– на 13 април 1204 г. кръстоносците отново щурмуват и превземат Константинопол, за да накажат

империята за това, че не са получили обещаната награда;
– градът е подложен на системно разграбване и опустошение;
– Византия фактически престава да съществува;

3/ Латинската империя

а/ възникване на новата държава

– нов император и империя

 близо месец е необходим на ръководителите на Четвъртия кръстоносен поход да възстановят реда в
Константинопол и да решат какво ще правят с огромната си придобивка;
 на 16 май 1204 г. граф Балдуин Фландърски е коронясан за латински император;
 с това се слага началото на нова държава с център Константинопол – Латинската империя, държава на
западноевропейските благородници;
– разделяне на византийските територии
 градът Константинопол е разделен поравно между император Балдуин и Венеция;
 императорът владее също части от Тракия и малка част от Мала Азия;
 10

 Бонифаций Монфератски получава Солунско, където образува Солунско кралство;

 централна Гърция е разделена на множество баронства и херцогства, най-голямото от които е
Атинското херцогство;
 в Пелопонес е образувано френското княжество Морея /Ахея/;
 Венеция установява своята власт над повечето о-ви в Егейско и Йонийско море, както и върху
пристанищни градове в Западна Гърция и Южен Пелопонес;

б/ характер на новата държава

– сбор от малки и по-големи феодални държавици, управлявани от западни аристократи;

– техните владетели формално признават върховната власт на латинския император в Константинопол;
– църковната им организация е подчинена на Римския папа;

4/ Отношенията между България и Латинската империя в периода 1204-1207 г.

а/ Калоян и латинците

– още преди създаването на Латинската империя Калоян се опитва да сключи съюз с латинците
 предлага им 100-хилядна българо-куманска войска за превземането на Константинопол;
 иска признаване на царската му титла и правата му върху териториите, населени с българи;
– латинците отхвърлят предложението му;
– през зимата на 1203/1204 г. Калоян завладява някогашните български владения в Македония /владенията
на Добромир Хриз/;

б/ латинските претенции към българските земи

– Балдуин Фландърски си поставя амбициозната задача да завладее всички бивши византийски земи до
Дунав;
– това неизбежно го прави враг на българския владетел;

в/ латински завоевания в Тракия и съюз на Калоян с ромейската аристокрация

– през лятото на 1204 г. латинците завладяват Адрионополско /Одринско/, Пловдивско и Станимака

/Асеновград/;
– българо-ромейски съюз
 гръцката аристокрация от завладените земи и градове предлага съюз на Калоян;
 ромеите обещават да признаят Калоян за свой император, ако той подпомогне с военна помощ тяхно
въстание срещу латинците;
 уговорено е първо да въстане Одрин, а след това и Пловдив;

г/ унията между България и папата

– определение за уния
 съюз между православна църква и папата, при който първата признава върховенството на Римския
папа, но запазва особеностите православната догма, обредност и литургия; униите имат повече
политическо, отколкото религиозно значение;

– причини
 стремежът на Калоян да осигури признаването на царската титла и независимия статут на българската
църква;
 след изчезването на Византия и претенциите на Латинската империя и Унгария към българските земи,
това може да стане само от Рим;
 11

 претенциите и на латинци, и на унгарци към земите на владетел, който е признат от папа Инокентий
III, не биха имали основание;
 причините, движещи Калоян, съвпадат с огромното желание на папата да привлече българите под
върховенството на Рим;
– сключване на унията и нейните резултати
 през ноември 1204 г. папският легат /пратеник/ кардинал Лъв коронясва в Търново Калоян за крал, а
архиепископ Василий за примас /буквално: „пръв свещеник“/ на независимата Българска църква;
 Българската църква минава под върховната власт на папата, но е автономна и запазва православната
догма, литургия и обредност, както и проповедта на български език;
 официално българският владетел не получава царско достойнство, но във всички свои писма и
документи Калоян и неговите наследници се подписват с латинската титла „император“; така ги
наричат и всички хронисти от епохата;
 България, българският владетел и Българската църква получават официално международно
признание от най-авторитетния център на тогавашна Европа – обвиненията на латинци, унгарци и
сърби, че българите незаконно са отцепили византийски земи, губят основания;

д/ битката при Одрин

– бунтовете в Тракия
 в началото на пролетта на 1205 г. ромейските аристократи в Адрианопол и неговите околности вдигат
бунт срещу латинската власт;
 Калоян подготвя своите войски, които се насочват към Одрин;
– походът на Балдуин
 императорът свиква всички свои балкански васали и с „цвета на латинското рицарство“ потегля срещу
Одрин;
 кръстоносците се установяват на лагер край Одрин;
– разгромът на рицарите
 на 14 април 1205 г. край Одрин се разиграва кърваво сражение, в което българската войска и
куманската конница напълно разгромяват рицарите;
 император Балдуин е пленен и затворен в тъмница в Търново /в Балдуиновата кула/, където по-късно
умира;
 загиват много от васалите на Балдуин, а Енрике Дандоло е тежко ранен и скоро умира от раните си в
Константинопол;
– последици
 почти цяла Тракия преминава под българска власт;
 победата на Калоян осуетява завладяването на земите до Дунав от латинците, с което ги лишава от
стабилна база във вътрешността на полуострова и директна сухопътна връзка със Западна Европа,
което прави властта им над Константинопол нестабилна;

е/ край на Калояновото управление

– разправа с ромеите в Тракия

 новият латински император Анри успява да привлече на своя страна ромейската аристокрация от
градовете в Тракия чрез подкупи и обещания за самоуправление;
 ромеите отхвърлят съюза си с Калоян;
 Калоян напада и разгромява градовете в Тракия, като избива голяма част от ромейската аристокрация
/получава прозвищата „Ромеохтон“- Ромеоубиец, и „Скилоян“- „Кучето Калоян“/;
– обсадата на Солун и смъртта на Калоян
 12

 през лятото на 1207 г. българите разгромяват войските на Бонифаций Монфератски, при което
солунският крал намира смъртта си;
 Калоян обсажда Солун;
 по време на обсадата българският цар става жертва на заговор:
- причините са същите като тези, за заговора срещу брат му Асен: политиката на централизация и
постоянните войни за разширяване владенията на българския цар;
- убит е от ръката на куманския воевода Манастър, но българската историческа наука не е сигурна
по чия заповед е действал той;

5/ Новите държави на ромеите

а/ предпоставки за появата им

– българските успехи срещу латинците в периода 1204-1207 изиграват важна роля за по-нататъшната съдба
на Балканите и Мала Азия;
– Латинската империя не успява да наложи властта си над Балканския полуостров и Мала Азия;
– византийската аристокрация получава време да организира войски и ресурси, за да задържи контрола
над периферните територии на бившата империя, където да организира ромейски държави;

б/ Трапезундската империя

– възниква на южния бряг на Черно море около крепостта Трапезунд;

– управлявана е от потомци на император Андроник I Комнин;
– владетелите ѝ нямат амбиции да възстановяват властта си над Константинопол и целостта на
Византийската империя;
– държавата просъществува почти до края на XV в., когато е завладяна от османците;

в/ Никейска империя

– образува се в Северозападна Мала Азия около силната крепост Никея;

– пръв неин владетел е Теодор Ласкарис, роднина на бившия император Алексий III Ангел;
– именно тук бяга и по-голямата част от столичната аристокрация;
– скоро в Никея се установява и Константинополския патриарх, който коронясва Ласкарис за император;
– държавата успешно воюва и срещу латинци, и срещу селджуки и разширява владенията си в Мала Азия, а
скоро и на Балканите;
– Никейската империя е централизирана източна държава със стегната военна организация;

г/ Епирска империя

– образува се в областта Епир в Западна Гърция;

– пръв владетел е Михаил Комнин, братовчед на Исак II Ангел;
– след смъртта на цар Калоян Михаил Комнин присъединява части от дн. Македония, Албания и Черна
гора;
– през 1224 г. брат му Теодор Комнин превзема Солун и е коронясан за император от Охридския
архиепископ;

д/ Епир, Никея и Латинската империя

– съперничество между Епир и Никея

 и двете ромейски империи искат да възстановят властта си над Константинопол, да унищожат
Латинската империя и да възстановят целостта на Византийската;
 13

 вместо единодействие между тях се установява постоянно съперничество, което често прераства във
военни конфликти;
– Латинската империя
 след смъртта на Балдиун става все по-слаба;
 притискана е от изток от Никея, а от запад от Епир;
 благодарение на разширяването на Епирската империя губи сухопътна връзка със своите латински
васали в континентална Гърция и Пелопонес
 след смъртта на Калоян променя отношението си към България и все по-често сключва съюзи с нея ту
срещу Епирската държава, ту срещу Никейската;

IV. Хегемония на България на Балканите при управлението на Иван Асен II /1218-1241/

1/ Проблеми и загуби на България по време на цар Борил /1207-1218/

Първа точка няма да влиза в изходния тест, освен термините деспот и севастократор
а/ вътрешни проблеми

– Борил е син на едната сестра на Калоян, който след убийството на царя се жени за вдовицата му, за да има право на престола
/Калоян няма мъжки наследници/;
– сепаратизъм
 търновският цар губи контрола над някои български периферни области, защото там се образуват самостоятелни владения
на български боляри, отцепили се от властта му
 деспот Алексий Слав образува независимо деспотство в Западни Родопи и района на Мелник;
 севастократор Стрез /брат на Борил/ обособява своите владения около силната крепост Просек в земите на дн. Македония

деспот: висша дворцова титла във Византия, България и Сърбия през XIII-XIV в.; управител на самостоятелна област –
деспотство;

севастократор: висша титла във Византия, България и Сърбия през XIII-XIV в., която носят братята на владетеля;

– масово разпространение на богомилството

б/ загуби на територии в полза на чужди владетели

– Пловдивска област, завладяна от латинците през 1208 г.;

– Белград и Браничево, завладени от унгарците през 1213-1214 г.;

2/ Възкачване на Иван Асен II

a/ Кой е Иван Асен?

– Йоан Асен и Александър са синове на Асен, по-големият брат на Калоян;

– след убийството на Калоян през 1207 г. те бягат при куманите, а след това в руското Гилическо княжество,
за да се спасят от заговорниците; тогава Йоан Асен и Александър са още малолетни;

б/ обсадата на Търново

– през 1217 г. Йоан Асен и Александър навлизат в България с руски и кумански отряди;
– те обсаждат столицата и след 7 месеца превземат града;
– Борил е пленен и ослепен, а Иван Асен II е коронясан за български цар;

3/ Първи период от управлението на Иван Асен II /1218-1230/

а/ връщане на Белград и Браничево

 14

– през 1218 г. цар Иван Асен се жени за дъщерята на унгарския крал Андрей II Ана и получава Белградска и
Браничевска област като зестра;

б/ съюз с Латинската империя

– през 1228 г. латинският император Роберт, за да осигури помощта на България срещу силната и агресивна
Епирска империя, предлага съюз на Иван Асен и годеж между дъщерята на българския владетел и
малолетния Балдуин II, наследник на властта в Константинопол;
– Иван Асен сключва съюзен договор с Латинската империя;

в/ големият успех при Клокотница

– причини за конфликта с Теодор Комнин

 съюзът между силна България и Латинската империя заплашва да осуети планоете на епирския
император за скорошно завладяване на Константинопол и възстановяване на Византия;
 Епирският император решава първо да се разправи с България, за да осигури гърба си за успешен
поход срещу латинците в Константинопол;
– разгромът на Епирската империя
 в началото на 1230 г. Теодор Комнин нахлува с войските си в българските земи;
 на 9 март 1230 г. край р. Клокотница, дн. Хасковска област, българската войска тотално разгромява
ромеите;
 император Теодор Комнин е пленен, ослепен и отведен с цялото си семейство в Търново;
– последици
 с една военна кампания и без значителни загуби Иван Асен превръща България в хегемон на
Балканите;
 България завладява всички земи на Епирската империя – обширни територии в Македония, Албания и
Северна Гърция;
 само Солунска област съществува като самостоятелно деспотство, но в Солун управлява братът на
Теодор Мануил Комнин, който е женен за дъщеря на българския цар и е негов зет и васал;
 сръбската държава признава върховната власт на българския цар;
 българският владетел сече сребърни и златни монети и се титулова „цар и самодържец на българи и
гърци“

4/ Втори период на управлението на Иван Асен II /1230-1241/

а/ край на съюза със Запада

– война с Унгарското кралство

 папа Григорий IX счита, че силна и голяма България застрашава Латинската империя и подтиква
унгарския крал да навлезе в българските земи;
 през 1231-1232 г. български войски, водени от севастократор Александър, дават отпор на унгарците и
ги прогонват от Белград и Браничево;
– край на съюза с Латинската империя
 от могъща България са силно притеснени и в Константинопол;
 латинците развалят годежа между българската принцеса и малолетния Балдуин II;
 Иван Асен скъсва съюза с Латинската империя и унията с Римския папа;

в/ съюз с Никейската империя и възстановяване на Българската патриаршия

– съюзен договор с никейския император Йоан Дука Ватаци /1222-1254/

 15

 България обещава помощ на Никейската империя за война срещу латинците и завладяване на

Константинопол;
 Никея обещава подкрепа за възстановяването на Българската патриаршия;
 българската принцеса е сгодена за сина на никейския император;
– събор в Лампаск
 през 1235 г. е организиран нарочен църковен събор от патриарха в Никея, на който присъстват всички
източни патриарси;
 съборът признава българския църковен водач за патриарх, а Българската църква за патриаршия с
център Търново;

г/ опити на Иван Асен да ограничи силната Никейска империя

– Никея завладява територии на Балканите

 през следващите няколко години Никея завладява ключови територии в Тракия;
 скоро империята става прекалено силен съсед на България;
 Иван Асен разбира, че за интересите на българската държава за съсед да има слабата Латинска
империя, отколкото силната ромейска държава;
– ходове на българския владетел за ограничаване успехите на Никея
 през 1237 г. Иван Асен възстановява Епирската държава, за да я противопостави на Никея; за владетел
там е изпратен синнът на Теодор Комнин – Йоан Комнин, който е израсъл в Търново и е брат на
младата съпруга на Иван Асен Ирина Комнина;
 до 1241 г. българският цар постоянно противопоставя южните си съседи – Епир, Латинската империя и
Никея, като предизвиква конфликти между тях, но без сам да воюва с никого;
 но от Североизток наближава нова опасност – татаро-монголите, новият завоевател от Азия;

V. България и Византия през XIII-XIV в.

1/ Татаро-монголите

а/ новата империя

– Чингис хан
 гигантската империя на монголите е създадена от техния вожд Темучин /ок. 1155-1227/, който остава
в историята под името Чингис хан;
 в началото на XIII в. той обединява многобройни монголски племена и налага хегемонията си в
Централна Азия;
 основа за невижданите по своите мащаби завоевания стават желязната военна дисциплина на
монголите, суровите закони и въвличането на покорените народи в тяхната военна организация
/татари е събирателно название на монголските и многобройните тюркски народи, които увличат със
себе си завоевателите/;

б/ завоеванията

– първите жертви на империята са Северен Китай и Хорезм;

– през периода 1223-1236 г. са разгромени част от кумани и руси;
– 1236-1242 е завладяни окончателно кумани и руси и е сложен край на Волжка България от Бату, внук на
Чингис хан;
– Иран е завоюван от Хулагу, а Китай е в ръцете на Хубилай;
 16

– но „Световната империя“ се разпада бързо, защото между наследниците на Чингис хан започва
съперничество;
– татарите в Европа
 през 1242 татарите нахлуват в Европа и с бърз набег опустошават части от Полша, Силезия, Унгария и
България;
 когато се връщат на Волга те създават т.нар. „Златна орда“, която поставя в зависимост околните
народи и застрашава непрекъснато Източна и Централна Европа;


в/ последици

– старите култури в Централна Азия замират - богати търговски градове изчезват, пътищата на керванната
търговия западат;
– големи човешки маси си търсят нови земи – сред тях са предците на османските турци, които се
установяват в Мала Азия и започват да завладяват земите на селджуките и ромеите;
– Руските земи закъсняват с развитието си с векове;
– българските владетели стават васали на Златната орда и са зависими от волята на татарите;

2/ България след Иван Асен II, политическа криза и опити за стабилизация

а/ политическата криза /1241-1257/

– дворцови интриги
 малолетният Коломан Асен /1241-1246/ и брат му Михаил II Асен /1246-1256/ стават жертва на
заговор и борбите сред българските боляри за власт;
 1256-1257 в България се води истинска гражданска война за търновския трон;
 през 1257 г. болярите избират скопския болярин Константин Тих - Асен за цар, но и той не успява да
стабилизира държавата;
– татарска заплаха
 през 1242 г. през българските земи преминават татарските одри на Бату – страната е опустошена, а
българският владетел е принуден да плаща ежегоден данък на Златната орда;
 България остава данъчно зависима от татарите до края на XIII в.;
 от Североизток татарската опасност е непрекъснато надвиснала над българските земи;
– загуба на територии
 никейците отнемат от България земи в Тракия, Македония;
 епирците – земи в Северна Гърция, Албания;
 сърбите – в Македония, Черна гора;
 Унгарското кралство слага ръка на Белградско и Браничевско;
– сепаратизъм
 болярите в отделни области често не се подчиняват на владетеля в Търново и в периферните области
се появяват самостоятелни деспотства

б/ въстанието на Ивайло /1277-1280/

– причини
 неспособността на Константин Тих-Асен /1257-1277/ да стабилизира царската власт и да спре чуждите
аспирации към българските земи;
 възстановяването на Византия през 1261 г.
 непрекъснатите татарски набези в североизточните български земи и неспособността на цар и боляри
да защитят населението;
 17

 своеволията на болярите;
– Ивайло
 според византийските хронисти той е прост селянин – свинар, който увлича недоволното население
на бунт срещу властта;
 напоследък се налагат мненията, че Ивайло не е селянин, а е бил кастрофилакс /комендант/ на
крепостта Овеч, който организира българите за защита срещу татарите, а в последствие и срещу
слабия цар Константин Тих;
– цар Ивайло
 силите на Ивайло разбиват войската на царя, изпратена срещу въстаниците, и водачът на въстанието
тръгва към Търново;
– византийска намеса
 византийският император Михаил VIII Палеолог решава да се възползва от кризата в България и
изпраща към българската столица едно свое протеже - избягал във Византия далечен роднина на
Иван Асен - начело на ромейски отряд, който има за задача да влезе в Търново и да се короняса за
български цар;
 пред опасността от налагане на ромейско протеже в Търново, болярите и царицата предпочитат
Ивайло – царица Мария се омъжва за него и Ивайло е коронясан за български цар;
– край на въстанието
 той скоро напуска столицата, за да воюва с татарите, а византийското протеже с ромейската войска
влиза в Търново и се обявява за цар Асен III;
 търновските боляри издигат на престола куманина Георги Тертер, а Асен III бяга в Константинопол;
 Ивайло бяга в двора на владетеля на Златната орда Ногай, където е убит по византийско внушение;

в/ апогей на татарското надмощие

– цар Георги I Тертер /1280-1292/

 принуден е да се признае за васал на Ногай;
 изпраща сина си Теодор Светослав за заложник в татарския стан;
 принуден е да бяга във Византия;
– цар Смилец /1292-1298/
 наложен е за български цар по волята на Ногай;
 слаб и безличен владетел;
– край на зависимостта от татарите
 Ногай е свален от властта в Златната орда от хана Токту;
 синът на Ногай Чака бяга към Търново заедно със сина на Георги Тертер;
 бегълците влизат в Търново с подкуп и дори за съвсем кратко Чака е провъзгласен за български цар
/1299 г./;
 скоро Тодор Светослав екзекутира Чака и изпраща главата му на Токту;
 за благодарност Токту освобождава България от татрска зависимост;

г/ опити за стабилизация

– цар Тодор Светослав /1300-1321/

 новият български владетел провежда политика на централизация – някои от самостоятелните
български владетели са унищожени и земите им стават част от Търновското царство, а други са
привлечени за съюзниците и участват в управлението на държавата;
 от Византия са отвоювани територии в Тракия и някои крепости по Южното Черноморие;
– цар Михаил Шишман /1322-1330/
 намесва се във гражданската война във Византия, за да извлече изгода за България;
 18

 опитва се да спре сръбското настъпление в дн. Македония в съюз с ромеите, но намира смъртта си в
битката при Велбъжд /дн. Кюстендил/през 1330 г. в битка срещу сърбите;
 македонските земи са загубени за България, а Търново едва се спасява от сръбска хегемония;

д/ цар Иван Александър /1331-1371/

– първоначална стабилизация на държавата:

 води успешни действия срещу Византия и умело се възползва от избухналата в империята нова
гражданска война
- през 1332 г. разбива ромеите при Русокастро /при Бургас/;
- през 1345 г. отвоюва Пловдив;
 връща си Видин и Поморавието;
– разцвет на българската култура
 дължи се на разпространението на исихазма и на подкрепата на царя
- Иван Александър щедро подпомага църквата и покровителства изкуството;
- за личната му библиотека са създадени редки книги, шедьоври на миниатюрната живопис
/Лондонското Евангелие, български превод на „Манасиевата хроника“ и др./;
 България се налага като водещ книжовен център, чрез който византийските постижения се усвояват,
преосмислят и разпространяват в целия православен свят
 Търновска книжовна школа
- разцветът ѝ се дължи на делото на патриарх Евтимий;
- под негово ръководство е извършена правописна реформа: премахнати са народните примеси и
българският богослужебен език е доближен до гръцкия оригинал‘
- българските книжовни постижения стават образец за литературния живот в Сърбия, Влашко,
Молдова и руските земи;
- учениците на патриарх Евтимий разпространяват делото му в целия православен свят: Киприян
оглавява Руската църква, Никодим Тасмански провежда правописна реформа във Влахия, където
старобългарският е официален държавен език до VII в.; Григорий Цамблак обучава и твори из
целия Балкански полуостров; Константин Костенечки твори в Сърбия;
– проблеми с чужди завоеватели от втората половина на XIV в.
 в периода 1365-1369 г. Видинското царство е завладяно от Унгария, а Иван Срацимир и семейството
му са отведени в плен; Видинско е върнато благодарение съюза на цар Иван Александър, деспот
Добротица и влашкия воевода;
 през 1366 г. граф Амедей Савойски превзема българските черноморски пристанища, за да помогне на
византийския император, който е съпруг на сестра му; по-късно Амедей предава северните
черноморски крепости на деспот Добротица, а южните - на Византия;
 през 1370 започват османските завоевания в Тракия; превзети са българските крепости Пловдив,
Ямбол и Боруй /Стара Загора/;
– раздробяване на държавата
 през втората половина на XIV век на Балканите има около 40 държавни формации, които водят
самостоятелен политически живот и външна политика;
 България е разделена на:
- Търновско царство, което след смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. се управлява от
неговия по-малък син Иван Шишман;
- Видинско царство, в което от 60-те години на XIV в. управлява по-големият син на Иван
Александър Иван Срацимир;
- Добруджанското деспотство на деспотите Балик, Добротица и Иванко;
 19

- за кратко съществува и държавата на бунтаря Момчил в Родопите и Беломорска Тракия /средата

на XIV век/;
- няколко български държавици се появяват и в дн. македонски земи след разпадането на
Душанова Сърбия /най-значителни от тях са „кралството“ на Вълкашин и сина му Марко Крали със
столица Прилеп; държавицата на Костантин Деянов с център Велбъжд/;
 политическата раздробеност спомага стопанското развитие и оформянето на местни култури, но
фатално съвпада с началото на османското нашествие на Балканите;

3/ Късна Византия /XIII-XIV век/

а/ възстановяването на империята

– Михаил VIII Палеолог

 никейски владетел, който през 1261 г. успява да постигне заветната цел на Никейската империя –
влиза в Константинопол, прогонва латинците и възстановява Византия;
– проблеми на възстановена Византия
 не успява да си върне всички ромейски територии:
- в западните и централни части на Гърция се крепи Епирската държава и по-малки самостоятелни
ромейски владения;
- на юг и в Пелопонес съществуват самостоятелни латински владения;
- в Мала Азия се увеличават османските владения;
 Западна Европа организира силни съюзи срещу Михаил Палеолог в опит да възстанови Латинската
империя;
 пронията се превръща в частно владение и централната власт губи контрола над войските;
 за да си осигурява средства, за да наема войски и флота, Византия е принудена да дава все по-големи
привилегии на италианските морски републики /Венеция и Генуа/, които завземат изцяло външната ѝ
търговия;
 Сърбия става силен фактор на Балканите и не крие стремежите си да подчини Западните Балкани;

б/ гражданските войни

– причини
 в средите на византийската аристокрация се зараждат две различни идеи за бъдещето на империята
- според столичната аристокрация, възпитана в римските държавни традиции, Византия има
бъдеще само ако възстанови някогашната силна централна власт и преодолее сепаратизма;
- според провинциалните аристократи/динати ролята на императора трябва да се ограничи и да се
наложат порядки, които много приличат на феодалните в Западна Европа – сеньори,
самостоятелни владетели на собствените си земи;
 тези противоречия водят до жестоки граждански войни между двете групировки
– проявления и последици
 борбата за престола между Андроник II и Андроник III /дядо и внук/ през 20-те години на XIV век
- дядото е подкрепян от столичната аристокрация, а внука – от провинциалната;
- турците се възползват и окупират почти цяла Мала Азия;
- възползват се и българи, и сърби, и италиански републики;
 войната между привържениците на малолетния законен император Йоан V Палеолог /столична
аристокрация/и регента Йоан Канатакузин /провинциална аристокрация/
- води до селски бунтове в Тракия и Македония;
- гражданите на Солун завземат властта в града за 9 години и не допускат служители на столицата в
него;
 20

- Сърбия на Стефан Душан /1331-1355 г./налага властта си над целите Западни Балкани;
- османските турци, които Йоан Кантакузин ползва като съюзници, завладяват първите крепости на
Балканите – Цимпе през 1352 г. и Галиполи през 1354 г., което им открива пътищата към Тракия;

в/ късновизантийската култура

– Константинопол губи своя монопол

 засилва се ролята на Солун, Атон, Охрид и други регионални центрове в развитието на книжовността,
богословието, философията, музиката;
– налагане на исихазма като водещо учение за Православната църква
 същност
- „исихия“ означава спокойствие, безмълвие;
- исихастите проповядват живот, отдаден на търсене на единение с Бога: строго въздържание, пост,
молитва, съзерцание, занимания с теософия, максимално откъсване от „проблемите на деня“;
 проявления
- засилване на влиянието на манастирите на Атон и около Константинопол;
- засилване ролята на манастирите и монашеството;
- привърженици на исихазма стават не само духовници и монаси, но и голяма част от аристократите
и управляващите;
- към средата на XIV век учението става официално не само за византийската църква, но и за
църквите на България, Сърбия, Влашко, Русия;
 последици
- привържениците му остават блестящи образци на теософската, философската и богословската
литература и църковна музика;
- откъсва православния свят от напредналите западни общества, където се зараждат идеите на
хуманизма и Ренесанса;
– Палеологов ренесанс
 характеризира се с реализъм в църковната живопис;
 с лекота на архитектурата;
 много от късновизантийските философи преосмислят наследството на Платон и Аристотел и влизат
във връзка със свои съмишленици от Западна Европа, като окзват съществено влияние върху
Италианския ренесанс;

ДОМАШНА РАБОТА:

1/ Научете основните факти, за да се подготвите за изходния теста на 15 юни /за 9 „е“ и „и“ клас – 13 юни!/.

2/ Отговорете в тетрадките си на следните въпроси

а/ към част II:

1. По какво съдим, че целта на въстанието на Асеневци е възстановяване на Българското царство, завладяно от

Византия през 1018 г., а не просто бунт на отцепили се владетели в Мизия?

2. Постигат ли двамата братя крайната си цел с подписването на Ловешкия мир през 1187 г.?

3. Защо Асен и Петър са отстранени от управлението?

4. Успява ли Калоян да изпълни задачите, които стоят пред него, когато поема управлението през 1197 г.? Защо
мислите така?

5. Какво е значението на битката при Одрин през 1205 г., за по- нататъшното развитие на Балканите?
 21

б/ към част III:

1. Какви са причините Четвъртият кръстоносен поход да се отклони към Константинопол?

2. Какъв е моделът на управление на Латинската империя – източен или западен? Защо мислите така?

3. Унищожена ли е ромейската държавност след превземането на Константинопол през 1204?

в/ към част IV:

1. Кои са съседите на България в началото на управлението на Иван Асен II? Какви претенции имат те към
българските земи?

2. Какво е значението на битката при Клокотница за положението на българската държава?

3. Кои са положителните последици от съюза с Никейската империя, сключен през 1235 г.? Кои са отрицателните?
Как се опива българският владетел да преодолее вторите?

г/ към част V:

1. Кои са белезите на кризата в България след смъртта на Иван Асен II /XIII в. /? Опишете ги.

2. Кои са основните външнополитически проблеми на България през XIV в.?

3. Опишете състоянието на българската държавност след средата на XIV в.?

4. Кои са причините за гражданските войни във Византия през XIV в.? Какви са техните последици?