1. Българските земи през древността.

Палеолит, неолит, медно-каменна,

брознова и желязна епоха. Индоевропеизацията на съвременните български
земи. Траките – първи сведения за тях, гръцката колонизация, формиране и
история на Одриското царство. Еленистически период.
2. Завладяване на днешните български земи от Рим. Българските земи в
римската административна система. Провинциално и градско управление.
Римска колонизация и урбанизация. Процеси на романизация.
Разпространение на християнството.
3. Българските земи през периода на късната античност – разделяне на
Римската империя и формирането на Източната Римска империя.
Българските земи в състава на Източната Римска империя. Варварски
нашествия – готи, хуни, авари. Християнската църква и християнски
сторежи в българските земи през 4-ти – 6-ти век. Съдбата на
късноантичното население.
4. Славяни и прабългари – ранна история на двата етноса, основни елементи на
тяхната материална култура. Преселване на славяните на Балканския
полуостров – времеви граници, причини и основни последици за
етническата, социална и културна история на Балканския полуостров.
5. Велика България на Кубрат – създаване, история и разпадане. Разделение на
прабългарските племена и преселение на прабългарите в Европа.
Прабългарските племена на Аспарух – придвижване и установяване в
Онгъла. Отношения с Византия. Българо-византийска война през 680 г.
Създаване на Първата българска държава – териториален обхват и граници,
отношения със славянските племена.
6. Българската държава през 8-ми век. Управление на Тервел: отношения с
Византия, отношения с арабите. България при наследниците на Тервел –
вътрешнополитическата криза от средата на 8-ми век. Войни с Византия.
Преодоляването на кризата. България при управлението на Кардам.
7. България през първата половина на 9-ти век. Управление на Крум:
отношения с аварите и с Византия: войни и териториално разширение.
България при управлението на Омуртаг: отношения с Византия и
Франкската империя. Вътрешна политика – централизация, гонения на
християни, строителна политика. България при управлението на Маламир и
Персиан: териториално разширение.
8. Християнизация на България: управление на Борис I: първи години от
управлението на Борис. Приемане на християнството: причини, реакция
срещу християнизирането. Отношения с Константинополската патриаршия
и папството. Латинската мисия в България. Решенията на седмия вселенски
събор и на събора от 880 г. Създаването на независима българска църква –
архиепископия. Строителната политика на Борис I.
9. Създаване и развитие на славянската писменост: личностите и мисията на
св. Кирил и Методий в Моравия, защита и разпространение на славянската
писменост до 885 г. Смъртта на св. Методий и крах на славянската
писменост в Моравия. Идавнето на учениците на св. Кирил и Методий в
България. Дейността на св. Климент в югозападните български земи.
Възникване на книжовните центрове в Североизточна България.
Преславският събор от 893 г. и обявяването на славянския за официален
литургичен и държавен език в България.
10. България при управлението на цар Симеон: възкачване на престола,
отношения и войни с Византия, унгарците и сърбите. Териториално
разшерение, провъзгласяване на българския владетел за цар. Вътрешна и
културна политика. Златен век на старобългарската писменост и кулутра –
основни автори от симеоновата епоха.
11. България при управлението на цар Петър – мирен договор с Византия –
основни клаузи. Вътрешно състояние на България при управлението на
Петър. Възникване и разпространение на богомилството – социални и
религиозни причини (връзката на богомилството с павликянството).
12. България от 969 г. до 1018 г. Руските походи в Североизточна България и
превземане на Преслав и Североизточна България от Византия. Движението
на комитопулите в югозападните български земи и пренасянето на
българския държавен и църковен център на югозапад в Охрид и Преспа.
България при управлението на цар Самуил – походи и войни с Византия.
Битката при с. Ключ и нейните последици. България при наследниците на
цар Самуил – династични борби. Падане на България под византийска власт.
13. България под византийско владичество – включване на България в
административната и данъчната система на империята. Първите
кръстоносните походи и българските земи. Нашествия на печенеги.
Въстанията на българите срещу византийската власт – въстанието на Петър
Делян и Константин Бодин. Павликянското въстание на Травъл. Въпросът за
българската църква и нейната независимост. Възникването на Охридската
архиепископия. Богомилството през периода на византийското владичество.
14. Освобождение на България от византийска власт – подготовка и обяваване
на въстанието на Асен и Петър. Войните с Византия и отношенията с
войските на тертия кръстоносен поход. Териториално разшерение при
управлението на Асен и Петър. Династически борби и тяхното отражение
върху вътрешното състояние на държавата.
15. България при управлението на цар Калоян – войни с Византия и
териториално разшерение в първите години на управлението на Калоян.
Отношенията с папството, проблемът за независмостта на учредената в
Търново нова българска църква и признаването на царската титла на
Калоян. Унията с Римската църква. Войните на Калоян с кръстоносците от
четвъртия кръстоносен поход и техните резултати.
16. България при управлението на цар Борил – изостряне на феодалния
сепаратизъм и откъсване на територии от България. Отношения с
Латинската империя . Антибогомилският събор в Търново.
17. България при управлението на цар Иван Асен II: отношения с Унгария.
Латинската империя и Епир. Битката при Клокотница и нейните резултати.
Последващи отношения с Латинската империя, Унгария и с Никейската
империя. Скъсване на унията с Рим и провъзгласяване на нова българска
патриаршия в Търново. Вътрешна политика.
18. България при наследниците на Йоан Асен II: династични борби и
териториални загуби. Татарски нашествия и въстанието на Ивайло.
Външнополитически и вътршнополитически упадък.
19. България през първата половина на 14-ти век: управление на царете Тодор
Светослав, Георги II Тертер и Михаил Шишман: основни моменти във
външната политика: отношения с Византия, татарите, Венеция и Генуа,
Сърбия. Опити за ликвидиране на феодалния сепаратизъм и издигане
престижа на централната власт.
20. България при управлението на цар Иван Александър – външна политика:
отношения с Византия, Сърбия и Венеция. Централизация на управлението
през първите десетилетия от управлението на Иван Александър и разделяне
на българските територии между неговите синове. Културно-религиозната
политика на Иван Александър. Ересите в българските земи по време на
неговото управление.
21. България при управлението на Иван Шишман и Иван Срацимир: феодално
разделение на България в края на 14-ти век – Търновско царство, Видинско
царство и Добруджанско деспотство. Поява на османските турци и тяхните
нашествия на Балканите. Османските походи в българските земи и падането
на България под Османска власт.
22. Културата на Второто българско царство: литература (основни творци),
основни художествени и архитеткруни паметници съхранени от тази епоха.
23. България под османска власт: българските земи в административната
система на империята, българското селско и градско население през 15-17-
ти век – статут и данъци, привилигровани групи население (войнуци и
дервенджий). Процеси на ислямизация и турска колонизация.
24. Антиосманската съпротива на българите: въстанията на Константин и
Фружин, Първо и Второ Търновско въстание, Чипровско въстание.
25. Българското възраждане: териториални рамки и обхват. Социално-
икономически промени сред българите през 18-ти и 19-ти век. Културни
процеси сред българите през 18-ти и 19-ти век: възникване и развитие на
новобългарскта просвета. Борбата за самостоятелна църква.
26. Борби за политическо освобождение от османска власт през 19-ти век.
Априлско въстание и Руско-Турско освободителна война.
27. България през периода 1878-1885 г. Политическо устройство, Търновска
конституция, борби между либерали и консерватори.
28. Източна Румелия през периода 1878-1885. Политическо и административно
устройство. Политически партии.
29. Съединението на България през 1885. Србско-българска война.
30. България през периода 1885-1912 г. Борба между русофили и русофоби.
Управлението на Стефан Стамболов и Константин Стоилов. Политически
парии и правителства през периода 1900-1912 г. Ролята на монарха.
31. България през войните. Първа и втора балканска война. Първа световна
война – териториални промени.

Литература:
1. Всички учебници по истрия и история и цивилизация за 9-ти, 10-ти, 11-ти и
12-ти клас. Томовете по История на България на БАН (Българска акдемия на
науките) – от първи до шести том.