КОНСПЕКТ ПО ИСТОРИЯ НА ВИЗАНТИЯ

1. Географски и пространствени граници на Византия. Произход и семантика на

понятията „Византия”, „ромеи”. Византийската триада според Г. Острогорский.
2. Извори за историята на Византия. Типология.
3. Развой на византологията в Западна Европа, Русия и балканските страни.
4. Диоклециано-Константиновите реформи. Империята при наследниците на
Константин Велики.
5. Християнизация на империята. Отношенията между държава и църква. Релацията
„свещенство – империя”.
6. Теодосий І Велики (379 – 395) и неговото управление. Разделяне на Римската
империя на Източна и Западна.
7. Византия през петото столетие. Тенденции и основни насоки на развитие.
8. Епохата на Юстиниан Велики (527 – 565).
9. Политическата теория на византийците. Императорската институция във Византия.
Дими, партии, сенат, църква. Органи на централното и провинциално управление.
10. Император Ираклий (610 – 641) и спасението на империята. Военни кампании.
Темна организация и институт на стратиотите.
11. Ранновизантийската култура ( ІV – VІІ в.).
12. Византия и арабската експанзия (VІІ – VІІІ в.).
13. Епохата на иконоборството (726 – 843). Същност, етапи, последици.
14. Управлението на Македонската династия (867 – 1056) – основни представители,
външнополитически успехи, законодателна политика, културен подем.
15. Империята между бюрокрацията и военните (1056 – 1081).
16. Комнинов период ( 1081 – 1185). Византия и първите кръстоносни походи.
17. Византия при династията на Ангелите (1185 – 1204). Четвъртият кръстоносен поход
и образуването на Латинската империя.
18. Епир и Никея в борба за византийското наследство ( 1204 – 1261).
19. Възстановяване на легитимната империя. Михаил VІІІ Палеолог (1261 – 1282).
20. Византия – второстепенна политическа сила. Андроник ІІ ( 1282 – 1328) и Андроник
ІІІ Палеолог (1328 – 1341). Гражданската война през 40-те години на ХІV в.
21. Първи период на османската експанзия на Балканите (1352 – 1402).
22. Втори период на османската експанзия и гибелта на Византия ( 1402 – 1453).
23. Късновизантийска култура ( ХІІІ – ХV в.). „Палеологов ренесанс”. Основни
културни центрове. „Византия след Византия”.
24. Константинопол – „сърцето на империята” или просто „Градът”.

Основна литература:
Ангелов, Д. Византия. Възход и залез на една империя. София 1992.
Ангелов, Д. Византия. Политическа история. Ст. Загора 1994, 2013.
Ангелов, Д. Византия. Духовна култура. Ст. Загора 1994, 2013.
Бакалов, Г. Византия (културно-политически очерци). София 1993.
Бакалов, Г. Византия. Лекционен курс. София 2006.
Божилов, Ив. Византийските василевси. София 1997.
Божилов, Ив. Византийският свят. София 2008.
Дагрон, Ж. Императорът и свещеникът. София 2006.
Камерън, Е. Византийците. София 2011.
Караянопулос, Й. Политическата теория на византийците. София 1992.
Оболенски, Д. Византийската общност 500 – 1453 г. София 2001.
Острогорски, Г. История на византийската държава. София 1996, 2015.
Томов, Т. Византия позната и непозната. София 2012/2014.
Тъпкова, В., Пл. Павлов и др. Хронологична енциклопедия на света. Том VІ. Византия.
В. Търново 1995.
Тъпкова, В., Пл. Павлов и др. Византия и византийският свят. София 2011.
Хунгер, Х. Империя на ново средище. София 1999.

Литература за упражненията:
Тъпкова, В., Р. Пенджекова. Византия през погледа на съвременниците ѝ. Пловдив
2002.