Цар Иван Асен II

1190г.-1241г.
 План на урока
1. Възкачване на престола
2. Първи етап от управлението на Иван Асен II ( 1218-1230г.)
а) дипломация и династични бракове
б) отношения с Епирската държава
в) отношения с Латинската империя
3. Битката при Клокотница 9.III.1230г. и нейните последици
4. Втори етап от управлението на Иван Асен II (1230-1241г.)
А) край на отношенията с Латинската империя и на унията с Римската църква
Б) възстановяване на българската патриаршия през 1235г. и съюз с Никейската империя
5. . Война с латинците и обсадата на Константинопол 1235- 1236г.
6. Временно скъсване на съюза с Никея и подновяване на съюза с латинците 1237г.
7. Вътрешна политика
 1. Възкачване на престола
През 1217 г. след 10 годишно изгнание Иван Асен II се завръща в България с дружина руски наемници, за да си
върне бащиното наследство — българския царски престол. Цар Борил своевременно се укрепява в Търновград, но
след седеммесечна обсада столицата бива превзета, а узурпаторът бива ослепен и свален от трона. През пролетта
на 1218 г. за цар на българите бива провъзгласен Иван Асен ІІ.
 Първи етап от управлението
на Иван Асен II ( 1218-1230г.)
Първата задача на новия цар била да възстанови вътрешната стабилност и единството на страната. Болярската
аристокрация и голяма част от населението го подкрепили заради това, че не започнал преследване на Бориловите
привърженици и не потърсил възмездие за изгнаничеството си.

А) дипломация и династични бракове- Едно от най-използваните дипломатически средства за постигане на

външнополитическите цели били династичните бракове. През 1218г. след кръстоносен поход до Йерусалим през
България трябвало да премине унгарският крал Андраш II. Разрешение за това той получил след като дал дъщеря
си Ана-Мария за съпруга на българския цар. Като зестра получил Белградската и Браничевската област.

Б) отношения с Епирската държава- След като осигурил северните си граници, царят насочил вниманието си на
юг, където в постоянно съперничество били Епирската държава и Никейската империя. Епирският деспот Тодор
Комнин бил особено амбициозен и след като през 1224г. завладял Солун , се провъзгласил за византийски
император. Иван Асен II счел за необходимо да запази добри отношения с него и като гаранция за сключения
помежду им договор той дал една от дъщерите си от първия брак за съпруга на брат му- Мануил Комнин. В
следствие на този съюз си върнал Пловдивската област.
В) отношения с Латинската империя През 1228г. починал латинският император Роберт дьо Куртене и оставил
като наследник малолетния си син Балдуин II. Приближените му решили заради авторитета на българския
владетел да поканят него за настойник и регент. В духа на епохата този съюз бил скрепен с годеж между
дъщерята на Иван Aсен - Елена и малолетния Балдуин II.
 Битката при Клокотница 9.III. 1230г.
и нейните последици
● Теодор Комнин възнамерявал да отстрани от политическата сцена своя потенциален противник- Иван Асен
II. Георги Акрополит разказва, че в зимата на 1230г. епирският деспот насочил войските си към
Константинопол и стигнал до Одрин. Българският владетел заедно с малочислени отряди го пресрещнал в
близост до с. Клокотница, Хасковско, наредил на копие да забият договора с Комнин-да служи за обвинение
за потъпканата клетва. В разразилата се на 9.03.1230г. битка българите победили. В плен попаднали Т.
Комнин, семейството му, богатият обоз и хиляди войници. Добре премислена в този момент стратегия на
царят била да освободи обикновените войници. Договорът с Епир бързо се разпаднал. В българските
граници влезли земите от Източна Тракия, градовете Одрин и Димотика, Беломорието, Македония, големи
части от Тесалия и Албания.
Блестящата победа при Клокотница била ознаменувана със специален надпис, който бил исечен на колона и
поставе във бъзобновения храм “СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ” в Търново. Пораслото самочуствие на българския цар
намерило израз в титулатурата му. Той започнал да се величае и подписва в грамотите си като“ Цар на българи и
гърци”

"В лето 6738 [1230], индикт 3. Аз Йоан Асен, в Христа Бога верен цар
и самодържец на българите, син на стария цар Асен, създадох из
основа и с живопис украсих докрай тази пречестна църква в името на
светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от
моето царуване, в която година се иписваше този храм, излязох на
бран в Романия и разбих гръцката войска и плених самия цар кир
Теодор Комнин с всичките му боляри, а цялата земя от Одрин до
Драчзавладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска. Франките
владееха само градовете около Цариград и самия този град, но и те
се повинуваха под десницата на моето царство, понеже нямаха друг
цар освен мене и благодарение на мене прекарваха своите дни,
защото така повели Бог. Понеже без Него ни дело, ни слово се
извършва. Нему слава на векове. Амин."
Втори етап от управлението на
Иван Асен II (1230-1241г.)
Започнал обиколка из новоприсъединените земи и посетил Св. гора. Станал дарител на Ватопедския и Зографския
манастир.

А) край на отношенията с Латинската империя и на унията с Римската църква Пролетта на 1229г. се провела
тайна за българския владетел среща в Перуджа между латинците и крал Жак дьо Бриен. Последният бил
коронясан в Константинопол и обявен за настойник на Балдуин II. Това предизвикало гнева на Иван Асен и той
скъсал унията с Рим и отстранил от власт търновския архиепископ Василий- убеден привърженик на униятската
политика. Амбициозният папа Григорий IX убедил унгарският крал Андраш II да нападне България. Срещу тях се
изправил брата на Иван Асен- Александър и скоро били принудени да се върнат обратно в земите си. Това
наложило и новата външна политика на България. Започнало сближение с Никея и преговори за антилатински
съюз. И двамата владетели ( Иван Асен II и никейският император Йоан III Дука Ватаци) кроели планове-
единият да реши въпроса със статута на българската църква, другият с връщането на Константинопол.
Б) възстановяване на българската патриаршия през 1235г. и съюз с Никейската империя
1234г.- Никейската империя и България сключили клетвен договор скрепен с династичен брак. Малолетната
царска дъщеря Елена била сгодена за никейския престолонаследник Тодор II Ласкарис. Българският цар отстъпил
на Никея земите между долното течение на р. Марица и полуостров Галиполи.

1235г. На събор в Лампсак Българската църква била призната за самостоятелна патриаршия.

Война с латинците и обсадата на Константинопол

1235- 1236г. Съюзниците обсадили Константинопол като към тях се включил и солунският деспот Мануил
Комнин. В края на 1236г. провалът на обсадата бил явен и отношенията им охладнели.
Временно скъсване на съюза с Никея
и подновяване на съюза с латинците
1237г
След като през 1237г. умира Жан дьо Бриен за Иван Асен отново настъпва възможност да утвърди влиянието си
на Босфора. Той разтрогва брака на Елена с Теодор Ласкарис и сключва съюз с латинците. Заедно обсаждат
крепостта Цурулум (дн. Чорлу) в Тракия. По това врме избухва чумна епидемия в Търново и царят е принуден да
се върне и да поднови съюза с православна Никея. Бракът на Елена с Теодор Ласкарис отново е подновен. Бракът
на Иван Асен II с дъщерята на пленения Теодор Комнин – Ирина довел до възкресяването на Солунската
империя. Начело застанал братът на Ирина- Йоан Комнин. През 1240г. Иван Асен II подпомогнал латинците като
позволил на Балдуин II да премине през българска територия и да удари в гръб никейците в Източна Тракия.
Може да се твърди, че в периода 1238-41г. България поддържала мирни и стабилни отношения с всичките си
съседи.

● Вътрешна политика

Процъфтяват търговията и занаятите След 1230г. владетелят издава Дубровнишка грамота, с която разрешава на
дубровнишките търговци да търгуват свободно от Белград до Карвунската земя (Добруджа) и от Димотика до
Адриатическото крайбрежие.  Монетосечене- по тегло надвишават тези на съседните владетели  Процъфтяват
книжовността и изкуствата, създават се църкви и манастири, богато украсени със злато и бисери.